1.

Електролиза е физикохимичен процес, при който при преминаване

на електрически ток през разтвор се получава отделяне върху електродите на съставните
части на разтвореното вещество или на други вещества, получени при вторични реакции.
Положителният електрод е анод, а отрицателният катод, положителните йони – катиони,
а отрицателните – аниони.
При прилагане на напрежение на единия от електродите се установява излишък
от електрони (отрицателно зареден електрод, катод) а на другия недостиг на електрони
(положително зареден електрод, анод). Отрицателно заредения електрод привлича
положително заредените йони (катиони) в разтвора, които се придвижват към него.
Достигнали катода (-), йоните могат да приемат електрон(и) и да се редуцират:
По аналогия анионите се привличат от анода (+), там те отдават електрони и се окисляват:
2. Майкъл Фарадей е британски учен – физик и химик, известен предимно с
откритията и приносите си в областта на електромагнетизма и електрохимията. Въпреки
че няма формално образование, той е един от най-влиятелните учени в историята. Той
изучава магнитното поле около проводник, по който тече прав ток и формулира
понятието електромагнитно поле във физиката. Открива електромагнитната
индукция, диамагнетизма и закона на електролизата. а също така и връзката между
магнитното поле и светлината, което е показател за електромагнитната ѝ природа.
В крайна сметка Фарадей става първият и най-важен професор по химия в Кралския
институт. На негово име е наречена единицата за електричен капацитет (фарад)
и константа на Фарадей (количеството електричен заряд на един мол електрони).
3. Най-ранната химическа работа на Фарадей е била като асистент на Хъмфри Дейви.
Фарадей е участвал в специално изследването на хлора; той открива две нови съединения
на хлор и въглерод. Той също така провежда първите груби експерименти върху
дифузията на газове, явление, което за първи път е посочено от Джон Далтън. Фарадей
успява да втечни няколко газове, изследва стоманените сплави и произвежда няколко
нови вида стъкло, предназначени за оптични цели. Впоследствие образец на едно от тези
тежки стъкла стана исторически важен; когато стъклото било поставено в магнитно поле,
Фарадей определя въртенето на равнината на поляризация на светлината. Този образец е
и първото вещество, за което е установено, че се отблъсква от полюсите на магнит.
Фарадей работи усилено в областта на химията, откривайки химични вещества като
бензен (който той нарича бикарбурет на водород) и втечняващи газове като хлор.
Втечняване на газове помогна да се установи, че газовете са изпарения на течности,
притежаващи много ниска точка на кипене и даде по-солидна основа на концепцията за
молекулна агрегация. През 1820 г. Фарадей съобщава за първия синтез на съединения,
направени от въглерод и хлор, C2Cl6 и C2Cl4, и публикува резултатите си на следващата
година. Фарадей също определя състава на хлор-клатрат хидрата, който е открит от
Хъмфри Дейви през 1810 г. Фарадей също е отговорен за откриването на законите на
електролизата и за популяризирането на терминология като анод, катод, електрод и йон,
термини, предложени до голяма степен от Уилям Ууел.
Фарадей е първият, който съобщава за това, което по-късно се нарича метални
наночастици. През 1847 г. той открива, че оптичните свойства на златните колоиди се
различават от тези на съответния насипен метал. Това вероятно е първото съобщено
наблюдение на ефектите от квантовия размер и може да се счита за раждане на
нанонаука.

4. Протичането на електричен ток през електрохимичните системи е свързано с

химични превръщания в тях, като между количеството протекло електричество и
количеството реагирали вещества съществува определена зависимост, определена от
законите на Фарадей:
 според първия закон - количеството вещество m, което реагира на електродите, е
пропорционално на протеклото количество електричество Q:
m=k × Q=k × I ×t, където
k - коефициент на пропорционалност
I - силата на тока
t - време за протичане на тока.
 според втория закон - при протичането на едно и също количество електричество
Q масите на реагиращите вещества върху електродите mi се отнасят по между си както
техните еквивалентни маси Еi.
При две вещества е в сила равенството:
m 1 E1 m1 m 2 m i
= , а при повечето вещества = = =const
m 2 E2 E 1 E2 E i
Обединението на двата закона на Фарадей дава зависимостта:
I ×t m
=
F E

5. Електролизата се използва широко в промишлеността. При така

наречената хлоралкална електролиза се получават различни продукти според условията
при които се провежда процеса: водород, натриева основа, хлор, натриев
хипохлорит (белина), натриев хлорат, солна киселина и други. Като суровина за този
процес се използва воден разтвор на натриев хлорид (каменна или морска сол или
директно морска вода). Прилага се също и за нанасяне на метални и
неметални покрития (поцинковане, никелиране, хромиране, позлатяване и др.).
Получаването на чиста мед (електролитна мед) е друг типичен пример.
Електролизата е на практика единственият практически метод за получаване
на алуминий. За целта се пропуска електрически ток през стопилка на алуминиеви соли.
Електролизата се използва и при различни органични синтези. При това органичните
съединения се окисляват/редуцират директно на електрода или реагират с продукти
отделени при електролизата (напр. водород).