V, Sb и Ta

ВАНЯ БАЛКАНСКА ОТ ШЕСТА ГРУПА

 Ванадий

 Ванадият е химически елемент. Открит е два

пъти. През 1801 г. мексиканският минералог
Андрес Мануел де Рио получил оксиди и соли
на неизвестен елемент от мексиканския
минерал Pb(VO2)3Cl, „кафяво олово“, по-късно
наречен ванадинит. Оксидите и солите му имат
различни цветове, поради което той му дал
първоначално името „панхримиум“] от
гръцкото „всякакъв цвят“, а по-късно
„еритрониум“, от гръцки – червен. Химиците
обаче се усънимли в точността на неговите
анализи, като някои твърдели, че това може да е
елементът хром, а френският химик Колет-
Дескотил анализирал пратената му проба от
новия оксид и потвърдил този извод.
Последвало отказване на Дел Рио от
претенциите на откривател. Впоследствие е
открит от Нилс Габриел Сефстрьом през 1830 г.
в Швеция като примеси в желязна руда.
 Физични свойства

 Чистият ванадий е сребристосив, ковък метал, с кубична обемноцентрична решетка,

специфично тегло 6 g/cm3, температура на топене 1900 °C и на кипене 3407 °C. При
температура от 5,03 K металът става свръхпроводим. В присъствие на примеси става
много твърд, но крехък.
 Компактен образец ванадий не се променя при обикновени условия, без значение от pH.
 Елементът ванадий има два природни изотопа, които имат следното съотношение на
Земята: 50V – 0,25% и 51V – 99,75%. Установено е, че ванадий 51 е стабилен, а
ванадий-50 е слабо радиоактивен, с период на полуразпад 1,4×1017 години (β+-разпад).
Това е многократно повече от възрастта на Земята, поради което се смята за
относително стабилен. Получени и изследвани са около 24 радиоактивни и 4
метастабилни (изомерни) състояния с масово число от 40 до 65, като по-дълготрайните
(с период на полуразпад и вид на разпада) са 49V – 329 дни, електронен захват и 48V –
15,9735 дни, β+-разпад. Останалите изотопи имат периоди на полуразпад минути,
секунди и части от секундата.
 Химични свойства

 Ванадият се отличава с висока химическа устойчивост в морската вода и

водните разтвори на минералните соли, сравнително устойчив е към
действието на разредена солна киселина, не взаимодейства с разредена
азотна и сярна киселина. Реагира с флуороводородна киселина,
концентрирана азотна и сярна киселина, с царска вода. Не взаимодейства с
разредени основи, но в присъствието на въздух се окислява и образува
ванадати. Кислородът се разтваря във ванадия, а разтворимостта му се
увеличава с повишаване на температурата.
 Химични съединения

 Ванадият има променлива степен на окисление и амфотерни свойства.

Съединенията му са интензивно и различно оцветени.
 Оксиди, пероксиди, хидроксиди и соли
 Оксидите, отговарящи на четирите окислителни състояния са: VO, V2O3, VO2,
V2O5, но са известни и V4O7 и V5O9. С увеличаване на степента на окисление, се
засилват киселинните свойства, а също и химическата устойчивост.
 Получава се чрез редуциране на V2O5 с водород при 1700 °C. Хидроксидът
V(OH)2 се образува при действието на основа върху сол(II):
2NaOH + VCl2-> V(OH)2 + 2NaCl
 Оксидът V2O3 е антиферомагнетик, образува соли(III), силен редуктор, получава
се от V2O5 чрез въглероден оксид, въглерод, водород или сяра при нагряване:
V2O5 + 2C -> V2O3 + 2CO
 Той има черен чвят и корундова структура. Притежава основен характер.
Разтваря се в киселини, образувайки сини и зелени разтвори, съдържащи
катиона [V(H2O)6]3+. Те са силни редуктори.
 Третата степен на окисление на ванадия се стабилизира в двойни и
комплексни соли.
 Хидроксидът, V(OH)3, се получава като се действа с основа или NH4OH на
разтвори на соли(III) без достъп на въздух.
 Диоксидът (VO2) на ванадия е антиферомагнит, хигроскопичен, амфотерен,
с редукционни свойства. Получава се при стапяне на V2O5 с оксалова
киселина:
V2O5 + H2C2O4 -> VO2 + 2CO2 + H2O
 Диванадиевият пентаоксид (V2O5) е с диамагнитни свойства, над 700 °C
дисоциира. Той е полупроводник от n-тип. Пентаоксидът е промеждутъчен
продукт от производството на ферованадий, използва се като катализатор в
производството на сярна киселина, компонент е в специални стъкла и
глазури, а също и в луминофори на червено светене. Химически чист V2O5
се получава от NH4VO3 при термична дисоциация или от подкислен със
сярна киселина разтвор:
2NH4VO3 ->V2O5 + 2NH3 + H2O
2NH4VO3 + H2SO4 -> V2O5 + (NH4)2SO4 + H2O
 Ванадиевите дихалогениди се получават при редукция на халогениди с по-висока
степен на окисление. Разтоврите им имат бледовиелетов цвят.
 Ванадиевият трихлорид, VBr3, VI3 се получаватпри пряк синтез, а VF3 се
получава при флуориране на VCl3. Трифлуоридът е малкоразтворим, а останалите
са хигроскопични и разтворими във вода. Познати са и оскохалогениди VOX
 Ванадиевият тетрахлорид се получава при пряк синтез. Той е тъмночервена
течност с димерни молекули. При загряване се разлага на VCl3 и хлор. Хидролиза,
при което се получава ванадилов(IV) хлорид. При враимодействие с HF се
получава VF4, който също хидролизира.
 Ванадиевият пентафлуорид е течен, леснолетлив и хигроскопичен и се получана
при пряк синтез над 300 °C. В кристално състояние молекулите на VF5 образуват
вериги. Той хидролизира, при което се получава оксохалогенид – VOF3, а с
алкални флориди дава комплекси.
 Разпространение

 Ванадият се среща изключително рядко под чисто състояние в природата.

По-често се среща под формата на съединения в минерали.
 Ванадият е на 19-о място в таблицата на Кларк и на 5-о от преходните
елементи, след Fe, Ti, Mn и Zn, по разпространение, но е разпръснат в
природата като титана. Известни негови минерали са ванадитът –
Pb5(VO4)3Cl, който е изоморфен на флуороапатита, и карнотитът (калиево-
уранилов ванадат) – K(UO2)(VO4)•1,5H2O.
 Ванадият е силно разсеян в руди на други метали. Като търговски източник
на ванадий са: карнотит, ванадинит и патронит (V2S4). Освен това се
използват сажди от изгарянето на някои видове нефт и въглища, богати на
ванадий. При преработката на различните източници се получава като
изходен продукт ванадиев пентаоксид, който след това се редуцира.
Физиологично действие и биологична
роля
 Ванадият и неговите съединения въздействат
токсично на човешкия организъм. Ванадият
предизвиква възпалителни реакции на кожата,
дихателните пътища на белите дробове, а също
и нарушение на биологичните параметри на
организма. Нормалното съдържание в
организма на човека е около 0,11 mg (за 70 kg).
Токсичната доза е 0,25 mg, а леталната доза –
от 2 до 4 mg. За някои дълбоководни животни
концентрацията на ванадий в тъканната
течност и кръвта достига до 10%.
 Някои нисши безгръбначни животни имат
способността да концентрират в кръвта си по-
големи количества ванадий. Този елемент се
акумулира и в някои растения, например
захарно цвекло, тютюн, грозде и други.
 Антимон

 Антимонът е химичен елемент,

означаван със символа Sb и
притежаващ атомен номер 51 в
периодичната система на елементите.
По химични и физични свойства
принадлежи към групата на
металоидите. Притежава три
алотропни модификации – стабилната
бледосиня модификация е металоид, а
жълтият и черният антимон са
неметали. Антимонът се използва за
производството на огнеустойчиви
покрития, емайли, керамика, сплави,
както и в състава на различни бои,
лакове и гуми.
 Свойства и изотопи

 Антимонът е елемент със сребристобял до бледосин цвят,

твърдо, крехко и леснотопимо кристално вещество,
притежаващо слаба електро- и топлопроводимост. Топи се и
се изпарява при сравнително ниски температури.
Характеризира се като металоид – по отношение на
физичните си свойства прилича на метал, но химически не
реагира като типичен метал. Може да бъде атакуван от
окислително действащи киселини и халогени. Антимонът и
неговите сплави, притежават необичайното свойство да
разширяват обема си при охлаждане.
 Антимонът геохимически се категоризира като халкофил,
срещащ се в съединения със сяра, както и в състава на
сплави с тежки метали като олово, мед и сребро.
 Антимонът има два стабилни изотопа: 121Sb
(разпространеност – 57,36%) и 123Sb (разпространеност –
42,64%). Освен това има 35 радиоизотопа, като най-
дълготрайният е 125Sb, чийто период на полуразпад е 2,75
години. Освен това са характеризирани 29 метастабилни
състояния. Най-стабилният от тях е 120m1Sb, с период на
полуразпад от 5,76 дни. Изотопите, които са по-леки от
стабилния 123Sb, са склонни да се разпадат чрез β+ разпад,
а тези, които са по-тежки, са склонни да се разпадат чрез β−
разпад, с някои изключения.
 Химични свойства

 В съответствие с мястото си в РОАМ, те не се разтварят в минерални

киселини които не проявяват окислително действие
2Sb + 10к HNO3 → H3SbO4 + 10NO2 + 5H2O
2Sb + 2р HNO3→ Sb2O3 + 2NO + H2O
2Sb + 6к.H2SO4 → Sb2(SO4)3 + 3SO2 + 6H2O
 Биологична роля

 Антимонът влиза в състава на антипротозойните лекарствени препарати.

При лечение на шистомиаза, фарингити, ларингити и пресипналост.
 Тантал

 Танталът (Ta) е химичен елемент от V

група на периодичната система,
преходен метал.
 Името му произлиза от героя от
древногръцката митология Тантал.
Използва се в металургията, в ядрената
енергетика, медицината, бижутерията.
 Физични свойства и изотопи

 Танталът е сребристосив, плътен, ковък и

много твърд метал. Наличието на примеси
го прави крехък и трошлив.Високата
температура на топене на тантала от 3017 °C
(температура на кипене 5458 °C) е
надмината единствено от волфрама и рения.
Има атомно тегло 180,9479. Кристализира в
кубична обемноцентрична кристална
решетка. Танталът е парамагнитен и
преминава в свръхпроводящо състояние при
4,45К.
 Танталът се среща в природата със своите
два стабилни изотопа – 180mTa и 181Ta.
Получени са изкуствено и изучени 34
изотопа с 16 изомера, като 2 изотопа имат по
два изомера. Те имат период на полуразпад
от 1,8 години до части от секундата.
 Разпространение

 Танталови руди има в Австралия, Бразилия, Египет, Канада, Демократична

Република Конго, Мозамбик, Нигерия, Португалия, Малайзия и Тайланд.
 Танталитът се намира предимно смесен с колумбит в руда, наречена колтан.
Повдигнати са етични въпроси относно човешките права и застрашаването
на дивата природа поради експлоатацията на ресурсите в конфликтните
територии на Конго.
 Има няколко сложни стъпки в разделянето на тантала от ниобия.
Търговската продукция на този елемент може да следва един от няколко
различни метода, които включват: електролиза на стопен калиев
флуоротанталат, окисляване на калиев флуоротанталат с натрий или реакция
между танталов карбид и танталов оксид. Танталът е също вторичен продукт
при стапянето на калай.
 Химични свойства

 Татналът има електронната структура KLMN5s25p65d36s2 – прибавя се

електрон към 5d-подслоя спрямо хафния. Степента на окисление на та
тантала най-често е +5, по-рядко +4 и +3.
 Танталът взаимодейства с Br2 и I2 при 150 °C, с Cl2 – над 200 °C, с H2 – над
250 °C. С въглерода образува карбиди Ta2C и TaC при 800 – 1000 °C. С азота
образува нитриди – TaN и Ta2N. Под 150 °C не се разтваря в царска вода, а
при обикновена температура не взаимодейства със солна, фосфорна, сярна и
повечето други киселини, воден разтвор на амоняк и соли. Разтваря се в
горещи концентрирани сярна и фосфорна киселина, разтопени основи и
NH4HF2, както и във флуороводородна киселина, смесена с HNO3:
3Ta + 5HNO3 + 21HF -> 3H2[TaF7] + 5NO +
10H2O
 Химични съединения

 Оксиди, хидроксиди и соли

Танталовият пентаоксид (Ta2O5) има практическо значение. Получава се при изгаряне
на метален прах. Енталпията му на образуване е -1560 kJ/mol.[2] Представлява бяло
труднотопимо прахообразно вещество с висока плътност. Не се разтваря във вода и
киселини, с изключение на концентрирана HF. Реагира със стопени алкални основи или
карбонати до метатанталати:
Ta2O5 + 2KOH -> 2KTaO3 + H2O
Това тяхно наименование е неправилно, защото в тяхната структура не се съдържа
TaO-3 – те се наричат танталати. Тези съединения имат перовскитова структура и
проявяват сенгето-, пиезо- и пироелектрични свойстава. Най-използван е литиевият
танталат.
При стапяне с излишък на карбонат се получават орто- и пиротанталати:
Ta2O5 + 3Na2CO3 -> 2Na3TaO4 + 3CO2
 Халогениди и оксохалогениди
Пентахалогенидите се получават при пряка синтеза над 300 °C. TaF5 е
леснолетлив и хигроскопичен и се топи при 95 °C. Молекулата му е тетрамерна,
състояща се от 4 октаедрични TaF6 единици. Пентахлоридът и пентабромидът
образуват димери с извити мостови връзки, а пентайодидът е мономер.Реагират
с алкални флуориди до комплекси – Cs[TaF6] с координационно число 8. Смес
от TaF5 и HF е много силен киселинен разтворител и се използва като
катализатор при реакциите с ароматни въглеводороди:
TaF5 + HF -> [H2F]- + [TaF6]-
 Получаване

 Поради химическото сходство на тантала с ниобия разделянето на тези

метали е трудно. Един от първите методи за разделяне, прилаган още от 1866
г., е използването на различната разтворимост на флуоротанталата и
флуорониобата на калция в разредена флуороводородна киселина.
Съвременният основен метод за получаването на чист тантал е електролиза
на разтопен калиев хептафлорониобат в графитови, чугунени или стоманени
тигли, служещи едновременно и за катод. Намира приложение и
натриевотермичния способ:
K2TaF7 + 5Na -> Ta + 2KF + 5NaF