ЖЕЛЯЗО И НЕГОВИТЕ

СЪЕДИНЕНИЯ
 ЖЕЛЯЗО

Желязото е химичен елемент, метал, с атомен номер 26 и символ Fe (на

латински: ferrum).
Той е част от група 8 и период 4 на периодичната система, поради което се
класифицира като преходен метал.
Желязото и неговите сплави, най-вече стоманата, са най-масово използваните
метали и феромагнити в ежедневния живот.
 ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА
Желязото е типичен метал, в свободно състояние има сребристо-бял цвят със сивкав
отенък. Чистият метал е пластичен (ковък), различните примеси (в частност – въглеродът)
повишават неговата твърдост и крехкост.
Притежава ярко изразени магнитни свойства. Твърдостта на чистото желязо има толкова
устойчиви стойности, че често се използва за калибриране на измервания. Желязото е
метал, който проявява изявена алотропия.
Съществуват поне четири алотропни форми на желязото, обозначавани като α, γ, δ и ε, като
според някои спорни експериментални данни при много високо налягане и температура се
образува и устойчива β форма.
Желязото има най-голямо значение за техниката във вид на сплави с други метали и с
въглерод, така че да се получи стомана. Съществуват множество видове стомана с различни
свойства, които до голяма степен зависят от алотропните форми на желязото. α-желязото
(ферит) е най-устойчивата форма при нормални температури.
 ИЗОТОПИ
Срещащото се в природата желязо се състои от четири устойчиви изотоп: 5,845% 54Fe, 91,754%
56Fe, 2,119% 57Fe и 0,282% 58Fe. От тях само 57Fe има ядрен спин (−1/2). Теоретично нуклидът
54Fe трябва да претърпява двоен бета-разпад, но този процес не е наблюдаван експериментално и е
установена само долна граница за периода на полуразпад: t1/2>3,1×1022 години.
60Fe е изчезнал радиоактивен изотоп с голям период на полуразпад (2,6 милиона години).[12] Той
не се среща на Земята, но в резултат на неговия разпад (до кобалт-60) е образуван устойчивият
изотоп никел-60.
 ХИМИЧНИ СВОЙСТВА
Желязото образува химични съединения главно в степени на окисление +2 и +3. Такива са
широко използваните в промишлеността железен сулфат (FeSO4·7H2O) и железен три
хлорид (FeCl3).
Съединенията на желязо са склонни да оксидират при излагане на въздух. Има и
съединения със смесена валентност например магнетитът (Fe3O4) или оцветителят пруско
синьо (Fe4(Fe[CN]6)3).
Желязото може да се свързва и в по-високи степени на окисление, до +6, както в калиевия
ферат (K2FeO4). В много металоорганични съединения желязото участва със степени на
окисление +1, 0, -1 и дори -2.
За определянето на тези степени често се използва техниката на мьосбауеровата
спектроскопия.
За разлика от повечето други метали желязото не образува амалгама с живака, поради което
то често се използва за изработване на съдове за съхранение и транспорт на живак.
 СЪЕДИНЕНИЯ
При по-висока температура се покрива с тънка оксидна корица, която го предпазва. При още по-
висока температура изгаря: 3Fe + 2O2 → Fe3O4. В среда с влажен въздух желязото бързо оксидира,
като се образува ръжда. Тя представлява хидратирани железни оксиди: Fe2O и няма защитен ефект,
защото слоят не е плътен, а се рони.
При висока температура желязото взаимодейства с неметали: 2Fe + 3Cl2 → 2FeCl3. С метали и
въглерод желязото образува сплави. Желязото лесно се разтваря в минерални киселини: Fe + 2HCl
→ FeCl2 + H2↑.
Концентрираните азотна киселина (HNO3) и сярна киселина (H2SO4) пасивират повърхността на
желязото. То реагира само с концентрирани разтвори на алкални основи при висока температура,
като се получава комплексно съединение: Fe + 4NaOH + 2H2O → Na4[Fe(OH)6] + H2.
Желязото взаимодейства с вода при нагряване: 3Fe + 4HOH → Fe3O4 + 4H2↑ – при температура по-
ниска от 570 градуса по целзии. Fe + HOH → FeO + H2↑ – при температура по – висока от 570
градуса по целзии.
Трижелезният тетраоксид (Fe3O4) е смесен оксид – FeO.Fe2O3. Взаимодейства и с разтвори на
някои соли, които са съставени от метал, който се намира след желязото в реда на относителната
активност: Fe + CuSO4 → FeSO4 + Cu .
 НАЛИЧИЕ В ПРИРОДАТА
Желязото е шестият най-разпространен химичен елемент във Вселената. То се
образува при последния екзотермичен етап на звездния нуклеосинтез, при
процеса на силициево изгаряне в масивните звезди.
То е най-тежкият устойчив елемент, който се образува по този начин. На
желязото се падат около 5% от количеството вещество в земната кора.
 НАЧИН НА ДОБИВАНЕ
В промишлеността желязото се получава от желязна руда, най-често хематит (Fe2O3) и
магнетит (Fe3O4).
Първи етап на производство – в доменна пещ се подават рудата и въглеводороди, за да се
получи чугун.
Втори етап – в мартенова пещ се премахва излишният въглерод и се получава стомана или
желязо.
Fe2O3 + 3CO → 2Fe + 3CO2 – Q (получаване в горната част на пещта)
FeO + C → Fe + CO + Q (получаване в долната част на пещта)
Химически чисто желязо се получава с помощта на електролиза от разтвори на негови
соли.
 ПРИЛОЖЕНИЕ
Желязото е най-употребяваният метал, като заема 95% от световния добив на метали.
Основен компонент на стоманата и чугуна – едни от най-важните строителни материали. Желязото
се използва основно за строителни конструкции, а също и в машиностроенето.
Оксидите му са важен елемент в производствата на устройства за запис на данни: касети, дискети,
твърди дискове.
Сулфатите на желязото в смес с меден сулфат се използват за борба с вредителите в селското
стопанство.
БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО

Източници:
https://www.lenntech.com/periodic/elements/fe.htm
https://en.wikipedia.org/wiki/Iron
https://www.livescience.com/29263-iron.html
https://education.jlab.org/itselemental/iso026.html