Хаджи Димитър

1. Мотиви
- Мотив за борбата
- Мотив за саможертвата и безсмъртието
- Мотив за смъртта и свободата
2. Образи
- Вълк - в римската митология символ на бога на войната;
свещено животно - посредник между живи и мъртви.
Българите смятат кучето и вълкът за лечители и използват
части от тялото им за амулети. В християнството вълкът се
свързва с лукавото. Вълкът се свързва с историческите
образи на хайдутите - стопани, закрилници на гората.
Вълкът е животното, което не може да се опитоми и
затова символизира свободолюбие. Единствено в "
Хаджи Димитър" - вълкът е представен с положителна
характеристика - грижещ се за юнака - той е сроден с него
по свободолюбивия си дух, но е и начин да се
митологизира героя ; да се представи на границата
между живот и смърт чрез едно подобно животно на
прехода между два свята. В последната строфа на одата
вълкът, заедно със слънцето и Балкана, внушава
безсмъртие, включва героя в космическата безкрайност.
- Орел/: сокол - мотивът орел/: сокол се грижи за ранен
юнак е характерен за юнашките песни. Орелът и соколът
в народната митология са близначна двойка, която също
като вълка е посредник между живот и смърт. Орелът се
свързва и с безсмъртие и достойнство, заради високите
пространства, които обитава и заради това, че в
приказките носи жива вода за безсмъртие.
- Самодиви- образи от народния фолклор, които най-ясно
представят усещането за граничност - между живот и
смърт. Който погледне самодива, умира. В "Хаджи
Димитър" те са три , грижат се за юнака. Едната му слага
билки - лекува го, подобно на вълка; втората го пръска с
вода - аналогия с живата вода , даваща безсмъртие;
третата го целува и отвежда в небесата - пряко носи
идеята за отвъдното.