Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
 
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
 
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
 
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
 
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

! Всичко най-важно !
 Жанр: елегия
 Основна тема: непримиримата скръб на родината пред
смъртта на Апостола.
 Кратък анализ: В елегията „Обесването на Васил Левски“
Христо Ботев осмисля трагичното в геройската смърт на
Апостола. Лайтмотив в това отношение е плача на майката.
Ботев изгражда един от най-въздействащите символи на
страданието именно с образа на майката, подела плачна
песен за своето загубено чедо. Подвигът на героя е
грандиозен, а плачът на майката разпрострира трагичното
и в индивидуален, и в универсален план. В този глас се
вливат и гласовете на страдащата природа, и личната
болка от смъртта на героя. Поради това плачът е превърнат
в доминанта на цялото произведение.
 В него преобладава горестното чувство на скръб и тъга,
породено от загубата на един от най-големите ни
национални борци за свобода, апостолът Васил Левски.
Той, главен обект на стихотворението, е описан в момента
на своята смърт - обесен в студената българска зима,
висящ на бесилото със "страшна сила" Макар и с елегичен
характер, Ботев влага в творбата и елементи на възхвала,
на прослава на героичния живот и героичната смърт,
овековечили завинаги Левски чрез силата на неговия
подвиг.
 Непримиримата готовност за саможертва остава
единственият достоен изход от оковите на робството. И
Левски избира точно този обречен на гибел, но героичен и
славен път към Свободата на България. Затова той е
безсмъртен!
 Основни тематични мотиви: образът на смъртта, всеобщата
скръб, безмерната загуба на Апостола.
 1. Лирическият говорител – неизмерима е скръбта му,
породена от смъртта на героя. Универсално е страданието
му от невъзвратимата гибел сред един опустяващ свят, в
който „студ, и мраз, и плач“ вещаят само необратимост на
робството.
 2. Песента на Балкана – увековечава саможертвата на
героя син на България.
 3. Отечеството – поробено и страдащо
 4. Зимният пейзаж – създава усещане на потиснатост и
трагична изоставеност на страдащия народ.
 5. Зимната песен – символ на страданието и трагизма на
народа
 6. Плачът – смисловата тъкан на елегията плачът на
майката означава най-дълбоките регистри на страданието,
чието съотвествие може да бъде само страшната песен на
зимата. Плачът, болката са крайни, непреодолими,
безнадеждни.
 7. Полето – символен образ на безнадеждността.
 8. Смъртта – в смъртта на героя има нещо фатално,
неизмеримо, свръхестествено, нещо, което преминава
границите на разбираемото.
 9. Черното бесило и зловещото разпятие – знаци на
жертвената смърт, която сякаш е приета в името на
човечеството, на всички страдащи и техните робски
грехове.