Има ли бъдеще книгата в епохата на

глобалните технологии?
Есе
„Книгата е прозорец към света“ – Спомням си този цитат в
читанката ми от първи клас. Точно тази читанка беше първата
книга, до която се докоснах по-задълбочено и получих първите
си житейски уроци. Нима сега един компютър може да ми ги
даде? Отговорът на този труден въпрос е и да и не. Защо ми е
книга, когато цялата информация мога да получа от друг
модерен информационен източник. Така за съжаление
разсъждават повечето млади хора, презадоволени от плодовете
на глобалните технологии. Те не оценяват значимостта на
книгата в днешния забързан свят, лишен от повечето морални
ценности. Със съжаление забелязваме, че в книжарниците има
все по-малко млади хора и деца.
Светът е подвластен на съвременните технологии, но това
едва ли би заличило книгите от живота ни. Нима можем да спрем
да е гордеем с делото на солунските братя, което славим пред
света на 24 май? Преклонението пред светлата им памет е това,
което ни кара с гордост да се наречем българи. „И ний сме дали
нещо на света, на вси славяни книга да четат“… На фона на тези
паметни слова, твърдението, че машините могат да заменят
хората, звучат абсурдно и дори плашещо.
В книгите има вечен живот и неподправени истини. Те са
мост между поколенията, между минало, настояще и бъдеще. В
тях е съхранена цялата информация на цивилизацията от древни
времена до днес. Благодарение на книгите човек се образова и
усъвършенства. Те му дават възможност да общува с околните и
да има по-широк поглед върху света. Четящият човек е по-мъдър
и по-подготвен за живота. Не е редно да гледаме на книгите като
на ненужни и безполезни, остарели източници на информация.
Тях ги е имало и ще ги има вечно.
Ясно е, че само те дават пълнота на знанията, които
получаваме за света и колкото и да напредват глобалните
информационни технологии, книгата винаги ще остане
незаменимо богатство.
Атанасия Василева, 12б клас