"Вярвам, 

че въображението е по-могъщо от знанието, че митът е по-могъщ

от историята, че мечтите са по-силни от фактите."
Робърт Фългъм
Въображението е най-сложният познавателен процес, който хората
познават. Мисленето, волята, чувствата и вниманието са неразривно
свързани с него. Въпреки, че създаденото от него не е истина, така успяваме
да се откъснем от реалността и да преминем в един различен, прекрасен за
нас, по-добър свят.
Въображението често създава нереални образи. Макар и различно
развито при всеки човек, за нас хората означава едно и също - възможност
до се откъснем от ежедневието си и да се заровим в мечти, които да ни
тласкат напред към нови светове. Ние само трябва да се огледаме. Считам,
че всичко около нас е нечия сбъдната мечта. Нали преди векове хората са
мислели, че само птиците летят, а днес това е едно от удобствата в нашето
ежедневие.
Има много, които твърдят, че „нямат въображение“ и се позовават
само на факти и доказани твърдения. Аз смятам, че това би било
невъзможно, защото въображението ни позволява да свързваме вече
запомнените понятия с нови, без усъвършенстването не би било възможно.
Мисля, че изразът „нямам въображение“ е начин за някои да кажат, че имат
бедна фантазия.
Макар че често въображението помага на хората, понякога то може да
бъде и разрушително. Пример за това е произведението „Косачи“ на Елин
Пелин, в което главният герой се самозабравя в приказките, докато не се
губи в тях. Благодарение на тях той учи ценен урок за живота, но в същото
време те успяват да го накарат да се усъмни в собственото си семейство.
Разказът учи читателите, че въпреки че измисленият свят е по-приятен, човек
не трябва да се съсредоточава само върху измисленото и да живее с него.
В днешно време митовете достигат до нас само като литература, те са
приказки, които можем да оценим като интересни истории. В миналото
обаче те са били възприемани като религия. Те са измислени от древните
хора като идеал за самите тях, успявали са да ги сплотят, въпреки трудното
им ежедневие, и да поставят стандарт за самостоятелния и колективния им
живот. В думите на Робърт Фългъм се разкрива „могъществото“ на
измисленото от човека – то дава вяра и надежда и създава цели и представи,
към които да се стремим.
Въображението е сложно и дори ние самите не го разбираме напълно.
То ни помага да се откъснем от реалността и да преминем, макар и мислено,
в по-добър свят.