Квантов ум

oпростен наръчник

Ивелина Атанасова
 Предисловие

Представете си, че всичко хора сме ученици. Някои повтарят още

първи клас. Други пък са напред и дори в собствения им клас им е
скучно. Трети са точно на мястото си. Четвърти са добри в едно, а
много изостават в друго. Има такива, които родителите им са
влиятелни и мястото, което обитават е абсолютно незаслужено, а
пети са даровити, но нямат сила и воля да се борят. Да ние имаме
навика да обобщаваме и да казваме: това са петокласниците, това
пък абитуриентите. Но под това обобщение са тридесет личности,
тридесет Вселени, които са напълно различни, с различни интереси,
потребности и ИСКАНИЯ. Стигнахме и до исканията. Всички те имат
навика предимно да искат и много по-малко да се учат. Всеки
заслужава различни награди, според заслугите си, но всички си
приличат по това, че имат много искания, много очаквания, много
изисквания, но покъртително малко знания и умения. Тук не
преувеличавам. Наистина последните години съзнателните хора
стават все повече и този процент расте. Говоря за тези, които искат
да опознават Вселената, законите й, устройството на тази истинска
гениалност - човешкото тяло. Физици, астрономи, лечители,
откриватели, езотерици, писатели и хората на изкуството. И все пак
все още (в момента, в който пиша тази книга – 2019г.) „господари” на
Света са хората с негативна психична нагласа, която ИСКА без мярка,
но за сметка на това се ползва със Земните блага с две ръце, алчно и
безотговорно. Ето това е корена на омразата към Бог. Прекалените
ИСКАНИЯ, които са без почва, карат искащите без мярка да го
определят като един строг Господар на Небето, който само се чуди
как да ги накаже. По тази причина от Любящ, Бог се превръща в
Наказващ, което е най-маститата причина за това неудовлетворение
към Висшата сила. По този начин непослушните ученици диктуват
„модата” относно вярата, но вече живеем в края на това статукво.

Интересен факт е че хората със силно въображение са именно тихите

ученици, които нямат толкова искания и именно затова са набедени
за „смахнати”, „смешни”, „скучни” и всякакви други подобни епитети.
В никакъв случай не искам да правя разделение. Няма същество, което
да е обичано повече или по-малко от Светлата сила. Ако някой смята
че е така, трябва да знае, че в него има враг. Нека се сетим за хубавата
мъдрост, че „Прекаления светец и Богу не е драг.”, както и за това, че
„Бог може да посети първо грешника и тогава праведния.” Никое
същество не е повече или по-малко и макар това да са шаблони, добре
е да си ги припомняме понякога. Няма по-точна истина от
шаблонната!

Между Въображението и Реалността

Тази глава ще посветя на един от най-трудните уроци, които научих и

които наблюдавам, че са проблем и за много тепърва прохождащи в
Пето измерение, към които вибрации Земята вече се приспособява
заедно с нас.
За все още неинформираните – във Вселената съществуват
множество измерения. Такива за които човечеството разполага с
различни факти и някои дори различни опитности. До началото на
двадесети веки (с някои изключения) Земята и жителите пребивавали
почти изцяло в Трето измерение, което е плътно измерение на
формата, която има височина, ширина и дълбочина. Все пак това не е
напълно общовалентно, защото за гущера например се знае, че до
много скоро е било същество с двуизмерно възприятие, тоест за него
дълбочина не съществува. Характерно за Пето измерение (което е
една много сложна геометрична задача) най-обща казано, е че сега
обектите притежават и съдържание – вътрешно пространство или по-
широко съзнание. Какво ще рече това? Това ще рече, че индивидът ще
осъзнава не само външния груб свят, но и фините светове. (Което
между другото не е някакво велико откритие, защото източната
култура, особено Тибет, Непал, Индия, Япония, Китай винаги са били
по-съзнателни от Запада). Петизмерното съзнание не място, а ниво на
вътрешно осъзнаване (въпреки че има и външни прояви, за които ще
говорим точката за Квантовия преход). Там възприятията са други,
сетивата са по-различни и са повече, чувствителността е повишена,
фините енергии са много по-значими от плътните, а важните
елементи от характера стават: приемането, съзерцанието,
състраданието, любовта и уважението към знанието, учението и
опознаването на себе си и Вселената. Това е много кратко и събрано
определение, колкото да даде някаква яснота на читателя.
Водеща сила в Трето измерение е Времето. Там всичко е
обвързано с илюзорната идея за Времето, за разлика от Пето където
пак го има, но с практична цел. Ще се окаже, че психически можем да
му влияем и променяме. В Трето измерение въображението няма
много приложение, буквално се пренебрегва от масата, защото
Матрицата те кара да бързаш, за да трупаш неща, вещи, пари,
ценности, да се яде, да се пие, да се прави секс, а за всички тези бих го
нарекла „животински прийоми” въображението не е много
необходимо.
В Пето измерение обаче то играе съществена роля. Наистина
съществена! Там дори спира да се нарича въображение, а се нарича по-
скоро Визуализация, Съзидание…
Въображението представлява по-фина реалност, която обаче се
случва единствено в полето на вашето собствено съзнание. Това е
основната разлика между него и самата реалност. Само по себе си
въображението е реалност също, но с много фина плътност и живее
само в един или няколко индивида (например цялото ви семейство
има обща мечта). Но дори една идея да съществува в няколко глави,
бъдете сигурни, че винаги ще съществуват разлики, което означава, че
една и съща мечта в да речем трима души, всъщност са три различни
мечти с относително еднакъв сюжет. Или обобщено казано
въображаемите образи са реалност, но с не толкова мощна сила, че
моментално да повлияят на живата реалност и плътност. Тук
ключовата дума е „моментално”, защото вече сме се убедили, че във
времето въображението ви все пак оказва влияние и на общата
реалност. Разликата между въображение и визуализация е следната:
Въображението ВИНАГИ е способ, с който боравим по-скоро за
някакъв бъдещ момент. Мечтаем за приятелства и си ги представяме,
опитваме се да привлечем правилния партньор или да успеем да
достигнем желания пост в работата и пр. и пр. Въображението винаги
ни отнася някъде (независимо къде), където не е СЕГА.
Въображението винаги твори в бъдещето. За сегашния момент няма
какво толкова да си въобразяваме. Той просто Е. Въображението има
мощна притегателна сила, толкова мощна, че ни разделя с
Реалността.
Ето защо ако Въображението не се насочи в правилната посока, а
именно да се превърне в инструмент на реалността, а не на
изграждане на фалшиви действителности, то тогава бъдете сигурни,
че резултатите в вашия живот ще са налице.
И тук вече стигаме до Визуализацията. Бих казала, че това е по-
висшето ниво на въображението. Визуализацията е дисциплинирано
въображение. Въображението, което има освен мечтателна и
практична роля също, както и лечебна в един по-късен етап.
Ако досега не сте медитирали никога, препоръчвам ви да започнете с
водена медитация и да не си позволявате да практикувате неща, за
които съвсем нищо не знаете. В началото на всяко нещо е добре
винаги да започвате с по-малкото. Бавно и стъпка по стъпка. Да речем,
че сте решили да си пуснете водена медитация. Там гласа на водещия,
винаги започва с кратко и плавно въведение в медитацията, което
цели да отпусне тялото и след това какъвто и тип да бъде (лечебна, за
релаксация, за концентрация, за прошка, за привличане…) винаги се
започва с „Визуализирайте……еди-какво си.” „Представете си, че сте на
красива поляна….”, „Визуализирайте вашето вътрешно дете…..”
Примерите са много. И какво прави водача и учителя в случая? Много
важен момент! Той винаги ще ви говори в сегашно време. Ако да
речем целта е да излекува болка в крака, думите ще звучат по този
начин: „Вижте болката, усетете я без да я коментирате. Обърнете
внимание къде точно ви боли. Приемете я. СЕГА вижте как тя започва
да се разтваря от само себе си, как мястото става по-отпуснато.
Усмихнете се……. „ и тн.
Виждаме, че по време на медитация отново се работи с
въображението, но фокуса му не е някъде си, в някой бъдещ
момент, а вече е средство, което сме „опитомили”, за да бъде наш
слуга в настоящия момент. Въображението не е хаотична смесица от
реалности, които не ни допускат да живеем в настоящето (в най-
истинската реалност), а напротив – нашата концентрация (воля,
намерение) е успяла да използва Въображението и то в изцяло
положителна насока. И запомнете следното много важно правило:
когато въображението е непрекъснато насочено към бъдещи сюжети
вие губите от енергията си. Когато се използва в настоящия момент
вие печелите енергия!
И това е толкова логично. Когато съзнанието непрекъснато изхвърля
запаса си от енергия вън от тялото, много ясно, че тялото ще започне
да изостава на енергийно ниво. Но ако съзнанието оперира (заедно с
въображението) повече в настоящето, то енергията остава в тялото.
Това не означава, че нямаме право да мечтаем, да плануваме и да
визуализираме бъдещи реалности. Не става дума да се мине към
варианта на съществуване „Не искам нищо от живота.” Имайте
предвид, че в това отношение Вселената е абсолютна буквална. Ако
просто повтаряте „Нищо не искам. Нищо не искам.” , бъдете сигурни,
че нищо няма да дойде. И това не е поради причината, че Вселена ви
обича по-малко. Не. Нищо подобно. Тя просто реагира на сигналите,
които й подавате. И въпреки всичко, от опит зная това, че дори да
заседнете в някакво такова положение, тя отново няма да ви изостави.
Ще се убедите (с опита, който ще ви предостави Вселената), че
Любовта й винаги е била до вас и във вас. Да, дори и когато сте
смятали, че сте сам на света. Да, дори когато ви се е струвало, че
всичко и всички са против вас. Да, дори когато не сте вярвали в нея.
Разликата е, че когато повярвате и започнете да живеете според
принципите й (те не са никак много и нито пък са сложни) ще
усещате все по-голяма подкрепа. Вече няма да се чувствате самотен и
сякаш „извън света” и „извън себе си”, а напротив – ще усещате
благост, радостта и еуфорията от Единството. Всъщност, за да се
откажем от въображаемите си визии за света, които по-често
включват: „да докажа колко съм велик”, „да взема повече от другите”,
„да имам власт над волята на другите” и всички тези игри на
доминиране, трябва да осъзнаем, че реалността, предоставена ни от
Творецът е по-великолепна и от най-силното и богато въображение.
Че вашата реалност е едно малко, непораснало дете, спрямо това на
вашия Създател. Но вашия Създател (наричайте го както сърцето ви
го чувства най-добре), ни е дарил със същата съзидателност, подобна
на Неговата, за да творим красиви неща, да бъдем нежни и любящи
един към друг. А ние, в еволюционния си процес, получили този
мощен инструмент като въображението, сме започнали да го
използваме за все по-егоистични и рушащи нравствеността цели. И
тъй като един от законите на Вселената, който никога не се променя и
неотменим е: „Каквото вътре, това и отвън.”, тогава представете си
като виждаме какво е навън, какво всъщност се случва и в душевен
план. Живеем във времена на катаклизми, закони, които
противоречат на елементарни човешки свободи, свидетели сме на
огромна бедност и цинична материалност, войни, политически
циркове и безобразия и всичко това е дело на негативното,
деструктивно Въображение. И макар негативното въображение да е
много с много по-слаба вибрация от положителното, все пак в един
момент се материализира. Това е хубав факт, който можете да си
напомняте: положителното намерение, мисъл, нагласа е по-мощно и
силно от отрицателното. Винаги! И това е закон.
В този ред на мисли можем да обособим както съзидателен, така
и за разрушителен ум. Разрушителното е несъзнателно. Ако един
човек е много негативен, той не е по-лош от вас или по-малко духовен.
А просто е несъзнателен и по тази причина е редно не да отговаряме
на негативността му, а да му състрадаваме и да открием причината за
неговия негативизъм на по-дълбоко ниво. Разберете, никой не е
нещастен по желание. Никой не прави другите хора нещастни, защото
душата му е черна. Черни души няма. Има само души, обгърнати от
тъмнина.
Може да звучи странно, но не всичко разрушително във
Вселената е негативно. Черната (според някои червеева) дупка
притежава толкова мощна гравитационна привличаща сила, че
близки до нея звезди дори не са предизвикателство. Поглъща ги „като
за закуска”. Това обаче не прави Черните дупки негативни. Всъщност,
от една друга перспектива, черната дупка е „хигиенистката” във
Вселената. Тя поглъща материя и енергия (дори Светлина), но тъй
като е изключителна лакомница, в един момент тя не издържа
собствената си енергия и започва обратния процес, като връща
огромна част от тази енергия обратно в пространството, с което
започва отново процес на създаване. Когато звезда се превърне в
свръх нова, това е разрушителен, но и съзидателен процес
едновременно. Още като деца по физика са ви обяснили вероятно, че
ние (хората), планетите, Луната и всичката твърда материя всъщност
е звездния прах на нашето Слънце, но всъщност твърдата материя сме
отломките му – ние сме отпадъчния материал. (Разбира се,
последните години се появиха толкова нови теории, че аз не мога да
дам примери с всяка една от тях. Наскоро четох дори теория, че
Луната е изкуствено поставена от наши галактически събратя. От кои
и защо аз не зная, но живеем във Вселена, която думата „невъзможно”
по-скоро би я накарало да се смее, така, че винаги ще давам примери с
конвенционалната наука, макар тя да изостава доста, на места с
потресаващи темпове). Науката винаги е изоставала от истинската
духовност (тук ще наблегна на това, че нямам предвид религиозност,
ако все още някой ги бърка и смесва). Това е поради вродения й
скептицизъм. Скептицизмът е болестта на нашата планета и поради
тази причина сякаш винаги изоставаме от вселенските ритми.
Скептицизма е допълнителния симптом на болното съзнание
(негативното въображение). То не само, че създава ужасяващи
сюжети, радва се тайно на други такива дори да не го съзнава, но и
когато някой просветен се опита да му обясни, че това, което създава
се материализира рано или късно, той тотално отказва да повярва в
това. Това е още един парадокс, резултат от който, колкото по-
несъзнателен в духовно отношение е един индивид, толкова по-
плътна и отровна психична енергия излъчва, ако ще да притежава
половината свят и да управлява една трета от финансите. Тук говорим
за енергии и вибрации и в тях кой си и твоята автобиография нямат
нищо общо. И макар да няма абсолютно нищо лошо в това да се
радваш на изобилие, ако това е основната ти цел, около която се
върти живота ти и има още два-три милиарда, на които основна
религия е долара, се получава този дисбаланс, вече с крайни,
драстично крайни дори, стойности.
В този ред на мисли никак няма да сгрешим ако кажем, че никой
не трябва да се сърди на положението, в което е, защото вече може да
сме забравили, но това, което изживяваме в този миг, колкото и да е
неприятно, е резултат от нашето въображение и насоката, в която сме
го използвали. Хората отдавна ходят и на регресии, в които виждат
действията си в свои минали животи и бързо разбират, че нещо,
колкото и несправедливо да им се струва, всъщност е един крехък
баланс, който Бог поддържа. И макар той да ние дал всичкия
потенциал да живеем прекрасен живот и непрекъснато да ни помага
да осъзнаем този факт, когато говорим за кармичния закон бъдете
сигурни, че той не може да ви се размине. Бъдете сигурни, че и най-
големия светец, който е канонизиран и чийто празник честваме,
преди да стане такъв е изживял всички последици от своята
негативна карма или ако искате го наречете негативна психична
енергия. Абсолютно едно и също е.
Въображението и реалността имат много общо. Може да се каже, че
вашето въображение е ваше по-късно СЕГА. Затова трябва да сте
много внимателни към мислите си и съответно действията си. Не
заменяйте обаче реалността с въображението. Това е бягство. Дори
скоро чух един много интересен термин от мой приятел: „беглец от
самсара”. Това ще рече бягство от отговорността, бягство от изпитите
ти. В санскрит използват тази дума като синоним на „страдание”.
Може да се каже, че в днешно време наистина много хора прекарват
живота си във въображението си, заради страха от изпитанията,
които подсъзнателно знаят, че трябва да преминат. Бягството не е
решение поради две много важни причини!
Първата е че това, от което ни е страх ни владее. Както споменах по-
горе Вселената е буквална. Ако вие всячески се опитвате да не
мислите за това колко сте болен, вие отново мислите за болестта,
отричайки я. Отричането е най-голямата илюзия, с която ума ви
залъгва, че уж сте се справили, но язвата на отричането има
тенденции да расте.
Втората причина е, че бавейки справянето със собствените
отговорности, кармични възли и страдания, всъщност ги увеличава.
Помислете за това, че когато ви заболи зъб потенциала лечението ви
да мине по-леко ако отидете още на следващата сутрин е по-вероятен,
отколкото ако чакате зъба да потъмнее, венецът ви да се подуе, а
болката да стане нетърпима. Ако сте стара душа с много голям
негативен опит, съответно много натрупана лоша карма и
непрекъснато бавите „процеса ви на лечение”, то диагнозата ще се
усложнява. Моля, да забележите, че не казвам става неизлечима.
„Неизлечим”, „невъзможен”, „непроменим” са състояния на ума. За
Твореца и собственото ви съзнание, такива понятия няма и ще е добре
да опитвате да ги разчупвате. Поменете, че който и да сте, какъвто и
да сте, където и да живеете, колкото и лоши неща да сте извършили,
вие имате еднаквото право на щастие като всеки друг човек.
Напомняйте си, че онази мъдра мисъл: Господ първо може да посети
грешника и после праведния” не е случайна.

Започнах с това, че в моя път на осъзнаване се наложи да науча един

суров урок, който много ми се ще да помогна на други хора да го
избегнат или пък да минат съзнателно през него. След няколко
години прекарани в медитация, срещи с прекрасни хора, от които
научих много и разбира се, след страданието, което е „трамплинът” да
бъдеш по-съзнателен, мога да отбележа, че моето Въображение беше
тип: мечтателно. От малко имаше нещо в мен, което ненавиждаше
материалността (което също е крайност на егото, наблюдавайте дали
и при вас е така). Винаги съм била много чувствителна що се отнася
до жестокостта, грубостта, прекалената строгост. Мога с чисто сърце
да каже, че обитавайки света на въображението си, аз обитавах
прекрасни светове, в които има приключения, радост смях,
безметежност…. Не съм създавала агресивни, груби и жестоки
реалности, макар всеки да е откривал белезите им в себе си. Както
знаете във всеки има черен и бял вълк и изобщо не слушайте онези,
които ще ви убеждават, че черен не са имали. Това е особен вид
заблуждение.
Трудното при мен беше да приема, че в живата реалност
съществуват от всичко и няма как да ги избегна. Трябваше да ми се
наложи да приема, че света си има тъмна страна, че в момента тя
доминира на планетата и ако аз искам да мина от светлата, Пътят
винаги е през тъмнината. Винаги!
Така че моя съвет след тази глава е да практикувате скъсване на
отъждествяването си с въображаемите ви сюжети. Независимо какво
включват. За да се превърнете в господар на въображението си,
трябва да спрете да му давате храна (енергия), за да може по-късно то
да започне да слуша вас. За да го направите, ще ви дам друг един
чудесен инструмент, който е по-стар от въображението и което
животните са овладели до съвършенство, а ние сме изгубили
безвъзвратно. Ако започнем да опитваме да го възстановим, това ще
разшири съзнанието ви с още по-голяма сила. Това е……

Чувствителността

Обикновено надарения със съзидателен ум е и чувствителна

натура. Почти е невъзможно обратното, защото най-съзидателния
аспект на ума – изкуството във всичките му форми и проявления,
изисква наистина фина душа. И тук разделението на мъжки и женски
принцип е несъстоятелно, защото ако все още не сте наясно и двата
принципа работят в абсолютно всяко живо същество, просто има едно
което е доминантно. Ако сте жена доминантен би трябвало да бъде
женския принцип, но вие притежавате и мъжки. Така е и с двата пола.
Важно е двете енергии да се стабилизират, особено
противоположната. На много жени, които потискат мъжкия си
принцип страдат волята, решителността и логиката. Като „развявани
от вятъра са” и някак не тежат на мястото си. А мъжете, които
потискат женския си принцип, стават като бомба със закъснител. Тъй
като чувствителността им е задържана и крита с цел да покажем
колко сме силни, твърди и велики, тези скрити чувства набъбват в тях
и им създават и много физически и психически дискомфорт. Ето защо
Вселената непрекъснато търси баланса, а що се отнася до
чувствителността той е изгубен. И тук съвсем не говорим за
елементарната чувствителност, с което визирам съвсем простичките
неща като това да се смеем когато ни е смешно и да плачем, когато ни
се плаче. Тук имам предвид една по-висша сензитивност, нека го
наречем и с по-силна дума – интуиция.
И ето тук е огромния проблем – за повечето хора тази дума е
нещо, което те не притежават, нещо, което се дава на определени хора
(ясновидци, светци, вещици). А други (още по-несъзнателни души)
направо я запращат в областта на фантастиката. Когато отбелязах по-
рано, че скептицизма е симптом на болното съзнание изобщо не
преувеличих. Само си представете: живеем в Вселена голяма, колкото
невъобразимата безкрайност, която човешкия ум не може да си
представи. За сега астрофизиците са успели да уловят светлина
идваща от тринадесет милиарда светлинни години назад във времето.
(Светлинна година е мерна единица, в която време и пространство се
смесват като понятия и по-скоро се говори за време-пространство). И
никой, ама никой не твърди, че това е края на Вселената. Просто за
сега това е нашия максимум. Толкова успяваме да видим. А колко ли
още не знаем? Смята се че нашата планета е на повече от пет
милиарда години, а самата Вселена е може би три път по-стара. Освен
това тя е изключително динамична среда. Непрекъснато избухват
свръхнови, астероиди и комети кръстосват пространството и това са
наблюдения само от нашата галактика. А такава като „Млечния път”
пък има милиарди! Вселената е изумителна машина, в която всеки
процес има причинно-следствена връзка. Ако нямаше звезди нямаше
да има планети, ако нямаше течна вода нямаше да има океани, без нея
пък риби, без тях пък хора….. Ако се замислите вие нямаше да четете
тази книга ако не се бях родила, ако не бях осъзнала, че имам дарба да
пиша, ако нямаше издателство, което да ме издаде и така от началото
на Времето. А дали има начало то все още никой не е отговорил точно
на този въпрос. Древните мъдреци и майстори клонят към по-скоро
НЕ, защото всяко нещо с начало има и край, а ние знаем, че край няма.
Тоест Времето е абсолютен парадокс. Никой до сега (и най-смелия
мечтател) не е могъл да си представи несъществуването. Помислите
над това – можете ли да си представите несъществуването? Ще ми се
да се запозная с този, който ще си го представи първи. Това ще да е
велик откривател….
Стигнах малко далеч с това, но намерението ми беше да докажа,
че живеем в свят без ограничения, в който няколко милиарда
несъзнателни земляни твърдят, че има невъзможни неща за тази
Вселена и са скептични Всички съзнателни хора знаят, че това е
нелепо твърдение. Един от законите на Херметизмът е че света е
ментален и ние сме индивидуални менталности в ума на Цялото. И
въпреки, че ни е дадена някаква бих я нарекла автономност, то всяко
действие, което е против Цялото се „наказава” или това всъщност е
закона на Кармата. След като целия свят е изобретение на един Висш
Разум как ви се струва групата земляни, които са част от Цялото и
които отричат такива фундаменти като интуитивния ум? Наистина е
смешно. Живеем във Вселена без лимити и изведнъж едно низше
осъзнаване на света се опитва да ни убеди, че ние не притежаваме
частица божествено….
Сами решете на кое да вярвате, но лично аз мисля, че щом тази
книга е достигнала до вас, то вече може би сте решили.
Ако искате да развиете своята интуиция пътя винаги е бил един-
единствен и за сега май друг няма. Трябва да се упражнявате над две
неща – едното е това, което всеки духовен учител от най-
просветлените до тези, които напоследък е модерно да се наричат
„градските шамани”. Това е умението да наблюдаваме ситуацията
(каквато и да е) без да съдим. (Което е същинския смисъл на
медитацията, но на това ще се спра по-обстойно). И втория метод е да
си вярвате. Да вярвате на това, което чувствате. Това може да се
стори абсурдно на дадени личности, но медитирайки достатъчно
дълго и достатъчно упорито, ще се убеждавате все повече, че това
което чувствате е по-важно от това което мислите. Да, звучи
стряскащо. Да разбере един човек, че цялата мисловна каша от
различни влияния, прераждания, епохи, наслагвания, насилствени
убеждения, манипулации – политически, държавни, социални,
семейни. Всичкия този боклук, с който е пълно съзнанието им е
абсолютна илюзия на пръв поглед е много стресиращо. Това както се
казва е да ви измъкнат изведнъж килимчето на Аладин изпод краката
и да ви кажат, че умеете да летите, но не сте пробвал нито веднъж.
Стряскащо си е. Да, но е и освобождаващо. Обаче е и отговорно. В една
от великолепните си книги Екхарт Толе беше казал, че е великолепна
медитация да присъстваш с цялото си внимание там където си и да
следиш себе си във всеки момент. И когато в един и същи миг в
съзнанието ви се появи чувство и мисъл, то правилно е да се доверите
на чувството. В началото ще ви е много трудно, но практиката, както и
грешките са най-добрия учител. Стига обаче наистина да се поучавате.
Една и съща грешка повторена стотици пъти задържа енергията ви в
застой, освен това страдате за едно и също нещо N-брой пъти.
Макар да живеем в епоха, в която се боготвори ума, бъдете
сигурни, че сензитивността е по-висше измерение на съзнанието.
Чувала съм една източна истина, че най-просветления е невежия
глупак, който нищо не знае. Съзнанието на такъв човек е чисто като
на новородено и обикновено тези хора са големи щастливци, но
техния недостатък е мързела и липса на интерес към Мирозданието, в
което съществуват. Те я карат както се казва „пет за четири”. Не
вредят на никого защото са наивни и добри, но и заслугите им не са
особено много. Поради това, че ума не им пречи непрекъснато, те са
много чувствителни, често много състрадателни емпати. Вселената,
макар да обича всички, все пак не иска само индивиди от симпатични
глупци. Тя иска да осъзнае себе си и да се наслади на творенията си. За
това й необходим ум с капацитет, който да приближава безкрайност,
но освободен напълно умотворните граници и илюзии, създавани
хилядолетия наред. За да го направи се нуждае от ново, сензитивно
съзнание, което да е в състояние интуитивно да различи илюзията от
истината. Инструмента на почистването на ума от боклука е именно
повишаването на сензитивността – най-пренебрегнатия елемент от
човешкото създание, което ще се окаже и най-важно. Ако сте стигнали
до етапа да върнете чувствителността на тялото, за да може ВИЕ, а не
мислите ви да направляват реалността ви е нужно добре, ама
наистина много добре да се погрижите за тялото си. А това както се
оказва на думи звучи по-лесно отколкото в действителност. Колкото
по-изчистено (от токсини, наслагвани емоции, страхове) е тялото,
толкова по-сензитивен ще станете. И ако не сте готови заради
еволюционния процес, заради мечтите си и най-вече заради вас
постепенно да изхвърлите токсичните неща, хора, явления, навици от
живота си, то знайте, че вашата трансформация или ще удари на
камък или ще се забави значително, което ще увеличи
страданията ви. Да, противореча си, защото по-горе казах, че за
Вселената няма невъзможни неща и заставам зад думите и все пак
имайте предвид, че ново съзнание със стари инструменти не се гради.
Алкохолната, тютюневата (да не говорим за по-силни опиати),
хранителната зависимост постепенно ще трябва да отпаднат. Аз не
обичам думата „трябва”, но понякога е наложително да я използваме.
Не може да се издигнете над ума си, а да пушите непрестанно, да се
интоксикирате всяка вечер със спирт, предъвквайки чипсчета,
сникърс и макдоналдс. Казвам ви го от личен опит. Аз самата съм
преминала през всички тези етапи и в началото тайно се надявах, че
мога да сведа зависимостите до удоволствия, които да си доставям
понякога, но това е поредна клопка на ума, който прави уговорки с
вас. А вие ако искате, пробвайте, но ви гарантирам, че да обичате и да
се грижите за тялото като му доставяте сочни и биологично чисти
плодове и зеленчуци, да пиете ароматни чайове, да намалите
драстично животинските продукти в храненето ви, ще ви се отрази
толкова приятно, че едва ли ще пожелаете да се върнете към старите
навици. По-късно когато навлезем в същинската част с
транформацията на тялото ще дам повече информация по темата.
Какво общо има всичко това с Въображението? В крайна сметка
може да си зададете този въпрос. Ще ви отговоря веднага и отговора е
много по-прост отколкото предполагате. За да имате власт над
Въображението си, трябва да станете по-съзнателни. За да станете по-
съзнателни, трябва да станете по-сензитивни, по-чувствителни. За да
станете по-чувствително е нужно да имате правилен и мощен усет за
тялото си. Ако смятате, че го имате, обърнете внимание. Можете ли
точно в този момент да спрете да четете и с вътрешното си зрение да
опитате да почувствате например черния си дроб. Емоцията там се
движи в диапазона гняв-доброжелателност. Целия гняв, който сте
таили през живота си ако не е освободен и осъзнат се таи в клетките
на черния дроб. Можете ли да усетите къде е разположен, емоцията,
която го владее. Добре ли му е? Комфортно ли му в собственото ви
тяло. Имайте предвид, че има толкова несъзнателни хора, които не
знаят къде се намира в тялото. Наистина не могат да се ориентират
нито къде е, нито важните процеси и функции, с които се занимава
„аптеката на организма”, а камо ли да го почувстват. Петизмерния
човек чувства всичко това. Всеки орган. И по всяко време. Ето това е
истинска сензитивност.
Това отговаря и на следващия въпрос, който може би е „Колко
чувствителни трябва да станем?” На това ще отговоря така: крайния
резултат, който се търси е да няма емоция в тялото, която да не
остане неосъзната. Дори най-финия неин вариант. Като да натиснеш
леко струната на китара така, че едва да се чува. Много полезна
медитация в това отношение е визуализацията, че сте прозрачни или
че сте стълб от светлина. Там където не успявате да видите тялото си
прозрачно, означава, че има някакъв емоционално-ментален блокаж,
който пречи на правилното протичане на енергията. Има толкова
несъзнателни и сковани хора на планетата си, които така са обсебени
от своя ум, че са спрели да чувстват изцяло физическото си тяло под
формата на симптоми като скованост, изтръпнали крайници. Ума им
се е превърнал е една картечница която стреля без стрелец на посоки
и създава нещастие на всички, но най-вече на себе си. Там дори няма и
въображение. В такова съзнание битуват единствено първичните
инстинкти за самосъхранение, стремежа за взимане без мярка, а за
сензитивност дори не можем и да говорим….

Бих искала да спомена и за друг факт, с който чувствителността

много помага на Въображението. Това безсъмнено е усещането за
етичност. Във Вселената има много нравствено-етични правила и
който не ги спазва си пати! Всъщност, спокойно може да се каже, че
цялото страдание на човечеството се дължи на неспазването на
Вселенския кодекс.

Грешните впечатления що се отнася до

медитацията

Аз самата бях в изключително заблуждение във връзка с

медитацията, какво представлява и как се практикува. Еволюционния
процес е в разгара си и в днешно време може би няма човек, който да
не е опитвал да го прави, независимо чрез водачеството на учител,
чрез аудио-водещ или просто самоинициатива. Вероятно обаче всеки
е тръгнал с понятието, че медитацията е задължително поза-лотос, с
допрени палец и показелец, строг и съсредоточен вид, затворени очи
и задължително напяването на мантрато „Ом”. Не че в голямата си час
не са такива, но ако смятате, че общо взето медитацията се изчерпва с
това грешите – тя по-скоро започва с това. Всъщност, описанотопо-
горе е медитативна практика, просто единичен (може би най-
известния) начин, но не единствен и не задължителен. Модерно е
когато се говори за медитация, често да се записваме на някакъв курс,
два пъти в седмицата да отиваме там и да медитираме под
ръководството на инструктор, най-често след йога. И макар това като
за начало също да върши работа, същинската медитация въобще не е
това. Медитацията е състояние, настройка на съзнанието, което е
постоянно. Истински пробудените хора нямат време на не-
медитация. Тоест, ако веднъж прекъснеш отъждествяването си
с ума, въображението, мислите и другите фини форми на
менталността, вече не можеш да се върнеш към старото
съществуване. Това е като примера с гущера. Гущера вече е в
триизмерното пространство. Неговата същност е еволюирала.
Осъзнаването на света му е еволюирал и затова неговата следваща
стъпка би била по-сложното за осъзнаване пространство-време, а не
по-простото. Или казано по друг начин медитативния ум е по-
еволюиралия вариант на обикновеното човешко съзнание, което все
още владее по-голямата част от света, но така или иначе напускаща го.
Истинската медитация всъщност е непроменимо състояние на
съзнанието. То не е нещо което във вторник и четвъртък сме, а през
останалото време не сме. Макар, че споменах, че и това е добро начало.
Но е добре да го осъзнавате настина като начало, а не да смятате, че с
това вашия еволюционен преход е приключил.
Мисля, че това е и най-подходящия момент да си поговорим за
основните вълни на мозъка и как те влияят на цялото съзнание.
Нашият мозък е като радиостанция, която излъчва непрестанно
честоти на различни вълни. Съществуват алфа, бета, гама, делта и
тета вълни. Бета са най-нискочестотните вълни или както ги наричат
някои вълните на „градската шумотевица”. В големите градове най-
често се излъчват такива. Нисковибрационна музика, шум, мръсотия,
бърборене. Има хора, които с години не променят тази своя честота,
както и такива, които цял живот не са се докосвали до друга честото.
Това обикновено са хората, които не спират да дърдорят, или ако не го
правят, то гледат филми, клипчета, слушат музика по-скоро с реч,
отколкото с мелодия, не умеят да изслушват докрай, прекъсват и
нервничат.
Медитативния ум „работи” най-често на Алфа-вълни. Това са вълните
на хармонията и любовта. Малко по-рядко излъчваме Гама. Това е
вълна, с която мозъка се настройва при нови иновативни идеи,
вдъхновения и ентусиазъм. Никой не е вдъхновен постоянно, по тази
причина това изключително силни, но по-редки честоти. При Тета ние
сме като при дрямка, а Делта е дълбокия сън без сънища.
Балансираното състояние са алфа-вълните, но поради ниското
съзнание, което трепти вече разрушителната Бета-честота можем да
кажем, че Западния свят е един Бета-свят. Твърде много мисли и
твърде малко релаксация. За сметка на това медитативния ум,
особено добре тренирания много бързо може да смени честотите си и
то по собствено желание. И за това не е необходимо да прекарате
двадесет години в Тибет без контакт с външния свят, без технологии
в една изумително съхранена еко-система (макар, че сигурно би се
отразило добре). Западния свят вее разполага с достатъчно
инструменти да приложи в живота си завета на мъдреците и
възнесените учители, да разшири своето съзнание и да подобри
здравето и качеството си на живот. Вече има толкова много практики,
толкова много центрове, учители, ученици на известни учители,
литература, филми, статии, курсове че човек вече не може да си
измисли оправдание защо не е в потока на еволюцията освен „Не
искам”. Всичко е толкова достъпно, че дори не ви се налага да търсите,
а напротив да бъдете по-селективни и внимателни и да подбирате
средствата за индивидуалното ви израстване на съзнанието.
Медитацията (дори в началото да е просто едно хрумване на егото) е
много добър старт и винаги е било най-добрата практика. В
следващите редове ще ви дам няколко насоки, които аз от опит знам,
че работят. Не се нахвърляйте веднага на дълги медитативни
практики, които изискват перфектна концентрация. Да не говорим, че
задължително трябва да се научите как се правят защити, защото
има и рисковани медитации. Има и такива, които предизвикват
странни усещания и различна сетивност в тялото, което може да така
да ви изплаши, че да не се завърнете към практиката отново. И не на
последно място, ако се случи така, че по време на медитация събудите
(дори моментно) вашата сексуална енергия (това, което наричаме
Кундалини) и вие нямате умението какво и как да процедирате с нея,
тогава дори може да си навлечете някаква телесна щета. Не искам да
ви плаша в никакъв случай. Преди време аз самата си правих много
експерименти точно с тази най-мощна енергия, но слава богу някаква
моя вътрешна мъдрост ме накара да правя наистина единствено това,
което знам и в което съм сигурна. Ще започна с някои по-леки насоки,
които не са тайна за никого, но е вярно, че в най-простичките неща
има най-много истина, за да можете да прелеете вашето съзнание към
прекрасното алфа-състояние.

1. Съзерцанието на природа или деца.

Има много хора (аз лично познавам такива), които когато стане
дума за медитация просто вдигат рамене и казват: „И какво просто
си стоя и не мисля за нищо? Аз не мога да не мисля за нищо и не ме
бива във визуализацията.” При такива хора, които имат проблеми с
визуализацията препоръчвам съзерцание най-вече на природата.
Всъщност, при водената медитация най-често ще ви карат да си
представите именно някаква природна картина: водопад, река,
гора и тн. Ако трябва да работите за вашата визуализация, то
просто отидете на място, което трябва после да си представите с
вътрешния екран. Но не просто да отидете. Ако сте до река
поседнете в близост до нея, ако климата разрешава потопете ръка в
нея, настройте съзнанието да чува птичките. Първо ще чувате
отделни откъслечни звуци, по-късно дори може да забележите как
контактуват те помежду си. Ненадейно гущерче което се пече на
слънце ще привлече вниманието ви, слънцето за миг ще се скрие от
прекрасен облак…. Разбирате ли какво имам предвид? Опита да
спрете мислите винаги ще бъде неуспешен ако не намерите фактор,
който да внесе покой в съзнанието ви. Ако все пак няма природа
наблизо, пуснете си песен (задължително с настройка на ЛА на 432
херца. Това е много важна честота. Това е честотата на Земята и вие
ще се почувствате заземен и свързан с нея). Ако не харесвате
спецификата на медитативната музика (уверявам ви, че по-късно
ще се влюбите в нея), дори любима ваша песен ще свърши работа,
но все пак я подберете така, че в нея да има мелодичност и да няма
отрицателни съждения и прекалено много реч.
Съзерцанието на природата е най-мощния инструмент за
генериране на алфа-вълни. През тежките моменти на личното ми
осъзнаване дни наред съм правила единствено това - разходки сред
природата. И досега ми остава навик винаги когато нещо тревожно
успее да разклати баланса ми, бързам да отида край реката в
селото, където живея. Нямам думи да изряза колко положително се
отразява честия контакт с водата. Особено на жените, които по-
скоро са свързани със стихията на водата, отколкото мъжете.
Природата е най-мощната вибрация на нашата планета. Или ако
трябва да се изразя по-точно най-мощната видима вибрация на
планетата. След природата вече започват невидимите енергии,
които не че не ви влияят, но просто не ги виждате. Природата е
такъв изумителен дар, който не само успокоява, дава широта и
свобода на душата, лекува и приютява. Природата – това сте вие.
Вие сте живото проявление на природата. Предлагам ви
упражнение, което можете да се опитате да правите. Ако сте
любител на телевизията би ви помогнал много. Когато решите да
гледате телевизия вие избирате канала, настанявате се удобно и
съзнанието ви от само себе си се концентрира в екрана и започва да
следите случващото се. Е, аз съм правила така с природната
картина. Настанявам се на някоя пейка и си представям, че
разгръщащото се пред мен е сякаш на големия кино-екран.
Уверявам ви, че ако го направите много скоро ще започнат да се
случват интересни неща. Все едно сте си пуснали Нешанъл
Джиографик, но както се казва в реклата „все едно си там”, а
„направо си там”. Ако генерирате в природата същата
съсредоточеност, която сте отдавали на телевизора би означавало,
е сте направили първа не малка крачка.
Вторият вариант за съзерцание безспорно е наблюдаването и
заниманията с деца. За съжаление трвожно-токсичните програми в
ума ни са станали толкова заразни, че ги прехвърляме на децата на
все по-ранна възраст. Тяхното съзнание е като един чист и празнен
съд, в който ние изсипваме всички онова което ни тревожи, кара ни
да се страхуваме, отвращаваме, присмиваме и тн. И все пак
вибрацията на деца, които си играят, споделят, смеят или танцуват
е толкова мощна, че според мен директно лекува сърдечната чакра.
А ако нямате особени предразсъдъци, ви препоръчвам да се
включите в игрите им. Все ще научите нещо. А когато възрастен е
сред деца, по-често се учите вие. И то по-скоро не е учене, а
припомняне. По тази причина ако духовното ви влече все повече не
пропускайте фундаментални изпълнени с мъдрост произведения
като: „Пипи Дългото чорапче”, „Малкият принц” и „Алиса в страната
на чудесата”. Това са толкова мощни духовни книги, запратени в
графа „детски” поради общото им неразбиране. Особено за Алиса
искам да кажа, че човечеството има още много хляб да изяде, както
се казва докато открие скритите послания вътре. Дори смело мога
да твърдя, че квантовите теории, които стават достъпни за
съзнанието на масата сега, много леко с чувство за хумор са
имплицирани в ролята на Чешарския котарак още тогава, но това е
друга тема. Може да потърсите теми в интернет за това как
Чешърския котарак, всъщност живее в квантовия свят.
Ако имате възможност, прекарвайте време с деца и много
грижовно се отнасяйте към своето вътрешно дете, което ще е с вас
чак до самата ви смърт. Причината толкова възрастни хора да се
вдетеняват когато достигнат преклонна възраст е, е при тях егото
се е стопило, но нараненото вътрешно дете винаги е с тях и започва
да завзема вече замъгленото съзнание. Колкото по-рано започнете
да го лекувате, толкова по-щастлив живот се очертава и в „залеза”
на живота си ще имате едно жизнерадостно дете във вас. Сложих
„залез” в кавички съвсем умишлено, защото според мен „залез на
живота” е отново умствено понятие. Човек е толкова на колкото се
чувства и неговият залез зависи от вътрешните убеждения.

2. Движение
За да може тялото и ума да си почиват по време на същинската
медитация, през него е необходимо да минава безпрепятствено
възможно най-много енергия. Тя преминава през нашите
енергийни канали в тялото. В източната медицина ги наричат
нади, меридиани, а може да сте ги срещали и под друго име, но това
наистина са си чисто и просто канали по които протича енергията.
При повечето хора те са абсолютно затворени, стеснени и запушени
и това е причината за хронични болки, блокажи, заболявания. Аз не
съм квалифициран доктор и ще спра до тук с тази информация, за
да не предизвиквам недоволство, но във всеки Холистичен център
ще ви обяснят много подробно за тях. Има и литература – може да
ги видите на схема и да ги визуализирате в собственото си тяло,
което ще спомогне за отварянето им. Всеки напреднал медитиращ с
времето се научава да проследява енергиите по каналите, особено
сексуалната, защото нея просто няма как да сбъркаш. Трябва да
притежавате чувствителността на камък, за да не можете да
наблюдавате поне сексуалната си енергия. Хубавото е че тя е
толкова мощна, че дори нискосъзнателен човек може лесно да
усети. Когато се пробудите тя ще бъде още по-интензивна, силна и
концентрирана. Ще се научите да различавате специфичната
енергия преминаваща през всяка от по-главните чакри. Те
наистина се усещат по различен начин макар винаги да говорим за
една и съща енергия: например завихрящата се енергия в Трета
чакра е толкова по-различна от да речем тази в четвърта, че просто
няма как да ги объркате. Тази в трета е мощна, по-плътна, с
вътрешното си зрение ще я виждате като жълта, а тази в Четвърта
е по-фина, по-лека, с цвета на свежо зелено или меко розово.
Произхода им е от санскрит (според някои дори от България), но в
тях няма нищо индийско. Всеки жив индивид на тази планета ги
има. И не вярващите също.
За да стане тялото ви чувствително (медитативно) буквално като
добре настроен музикален инструмент е небходимо да осигурите
добра енергийна среда. Можете да запишете някакъв курс по йога,
тай-чи, ци-гун или някакъв вид бойно изкуство, които са мощен
генератор на енергия, но ако нямате време и средства дори
домашните упражнения по йога в началото са достатъчни.
Тичането, плуването също много помагат в това отношение. И сега
нещо от личен опит – не си правете експерименти с йога. Ако се
занимавате индивидуално вкъщи правете физическите
упражнения (асаните) или мудрите, но за по-сложните йога
техники и практики моя съвет е да се обърнете към вещи и опитни
лица. Поне за съвет. Същото важи и за сексуалната енергия. Веднъж
сама реших да практикувам една дихателна техника от Пранаяма
сама вкъщи и трябва да ви кажа, че ефекта не беше добър: виене на
свят, дереализация и сетивни илюзии! Тогава разбрах, че е добре да
си самостоятелен, но трябва да можеш и да питаш ако се отклониш
от правилния начин твърде много.
Както казах и по-рано нека крачките ви са бавни и предпазливи. И
без това, излизайки от матрицата ще се наложи да покажете
качеството смелост (и много други добродетели), тъй че има къде
да се изявявате, та медитативните техники ги оставете наистина за
по-късен етап когато се почувствате готови.
За мен лично най-доброто движение винаги е било да изскача
някое планинско възвишение (дори да не е кой знае какво
предизвикателство. Не е задължително всички да покоряваме
Еверест). Не говорим за състезания. Да отидете до Рилските езера,
например е толкова вълнуващо и дава възможност за всякакъв тип
движение: ходене, катерене, дишане, издържливост и накрая най-
голямата награда: безмълвието и съзерцанието.

3. Същинската медитация и вярванията.

Тя изисква главно две основни неща. Първото е желателно, а
второто направо задължително.
Първото е, че за наистина дълбоката медитация, която
повишава необратимо вибрациите изисква мощна концентрация.
Или иначе казано само поза „лотос” няма да ви спаси. И тук и идва
проблема, който аз имах, когато започнах да се увличам по
медитациите. Всеки път щом решавах да медитирам започваше
една борба с ума, непрекъснато се опитвах да намеря „копчето” и да
го спра, за да мога да релаксирам и визуаилизирам. Но той е
буквално един нестихващ дърдорко и всеки път, когато се опитвате
да го спрете, се оказва, че това отново е той, правещ се на вас. И за
да ви улесня още в началото ви казвам: ума не може да бъде спрян.
Няма копче за неговото спиране. Той единствено може да бъде
наблюдаван и то наблюдаван нежно. Тъй като вероятно в
началото ще имате трудности с притихването му, ви съветвам
първоначално дори да не опитвате да визуализирате, а да си
представите символ (например знака за ин и ян) и да започнете да
го въртите в ума си. Триизмерен ли е? Върти ли се? На какъв фона
се върти? Сменя ли посоката на въртене. Това ще стимулира вашия
вътрешен екран. Аз никога не съм имала опити със символите, това
е практика, за която съм чула от външен източник. Никога не съм
имала проблеми с визуализацията и по тази причина не ми се
налагало да използвам съвсем елементарните стъпки. Ако това със
символа ви се вижда глупаво или сте го надраснали като способ и
смятате, че можете да преминете към следващия етап, то това вече
са същинските визуализации и най-вече работа с Кундалини.
Второто нещо, за което споменах, че е необходимо да направите
ако решите, че сте готови за медитация, това е защитата.
Ако всичко прочетено до тук ви се струва материал за
първокласник, то тук ще навлезем в малко по-дълбоките води на
медитацията. Всъщност в самата медитация няма нищо опасно. Тя
може единствено да ви кара да се чувствате все по-жизнен, по-
свързан с Цялото, по-концентриран и прочие. Опасното идва, че ако
не изградим правилна защита преди да влезем в състояние на
медитация, могат да се случат други разни неща, с които аз
например имам пребогат опит. Нека обаче първо да си поговорим
за това в какво вярвате и в какво не и тогава ще обясня и за
защитата, която е изключително важен елемент за същинските
медитации, които са визуализация+работа с енергиите, за които
ще кажа малко поради простата причина, че не съветвам
експерименти без предварително учител да ви е дал инструкции.
 Да си поговорим малко за това в какво вярвате и какво не….
Това е една наистина много специфична тема, защото всеки има
право да медитира, независимо от вероизповеданието си, но в
крайна сметка, за да станете истински медитативен, квантов ум, в
края на краищата ще се наложи да изоставите всички религиозни
догми. Религиите са пречка към напълно изчистения ум. Което не
означава да не бъдете вярващи. Напротив! Ще станете истински
вярващи, когато религиозните догматики, ограничения, а на
моменти и абсурди бъдат изчистени от вашето съзнание. Всъщност
още когато сме се родили чисти като сълзи, едни прекрасни тела на
светлината ние сме започнали нашия цикъл от страдания. Това са
програми, които живеят в нашия мозък, хранят се от живителната
ни енергия на всичкото отгоре претендират, че са „аз”. Не знам
дали ме разбрахте правилно, но всъщност това което изтокът
нарича „его”, всъщност е сбор от болестотворни, зловредни,
лъжливи илюзии за реалността. Някои са мисловни наслагвания,
които се чистят относително лесно. Втори вид са по-упорити –
емоционалните програми, които се повтарят понякога десетки
пъти в живота ни. Пример за такава програма е да се чувствате
виновни всеки път, когато ви се наложи да напуснете работа. Или
всеки път, когато половинката ви иска да прекара време с
приятели, вие да създавате драма (което не винаги е ревност,
понякога е страх от изоставяне, а най-често двете програми са си
стиснали ръцете в някоя личност). Емоционалните програми са
изключително устойчиви, но с повече работа над егото ще се
научите да ги владеете. Ако искате разбира се. Трети програми са
направо чудовища. Тук говорим за алкохолизма,
наркозависимостта и изобщо всичко, което е зависимост,
включително към храната, към други хора, към места, към
лекарства, към технологиите и т.н. И четвъртите по сила са т. нар.
същности. Това са присъствия от астралния свят и са тотално
различни от всичко изброено по-горе, защото останалите са част от
това което наричаме уж „собствен характер”, които в животите
трябва да преструкторирате, а последния вид са си буквално онези,
които можем да сложим в графа „обсебвания”. Тоест, това отново са
програми, които се лепят по вашата аура, а накрая и пускат корени
и в органите и се хранят от вашата енергия като могат дори на цяло
да превземат и унищожат ума и органичния аспект от вас. Ако това
ви се струва страшно, бъдете спокойни, защото Светлата сила е
дала достатъчно инструменти и е обучила прекрасни хора за
справяне и с тях. Защитата преди дълбока медитация предпазва
именно от такива. Ако всеки път го правите, няма да има
опасност да си поканите гости, ако мога да се изразя по-шеговито.
И една препоръка за тези, които не вярват и все пак искат да
медитират – правете си защита и вие нищо, че не вярвате. Ще ви
дам примерни защити, някои от които мои учители или приятели
са ме учили , а други съм стигнала сама до извода, че са много
ефективни:
1. Защитата е мисловен щит, който правите със собственото си
съзнание чрез въображението си против плътни и негативни
енергии.
2. Макар, че е мисловна, тя я изключително мощна техника и
предпазва ауричното ви поле, чийто граници се мени.
3. След като изградите защита около себе си, вътре в самата нея,
вие можете да бъдете съвсем спокойни и да имате пълното
доверие, че сте в безопасност.

Ето няколко примера:

1. Преди да започнете да медитирате представете си вашата аура.
По форма прилича на яйце и е с различна ширина. Някои я
виждат колкото стаята, в която са, други я виждат съвсем близо
около себе си. Почувствайте до къде се простира вашето
присъствие. Направете мисловна граница къде свършва тя, а
последния й пласт да бъде огледален към външния свят, така че
каквото и да опита да влезе да бъде отблъснато от любяща
светлина. Препоръчвам ви да не използвате агресия, когато
формирате своята защита. Нека няма неща от типа „Който иска
да ми стори зло да го застигне. Или злите енергии да се върнат
при източника….” Не правете такива изявления, защото ние се
опитваме да бъдем светли души, затова боравим само със
светлината. Дори когато се пазите, подбирайте думите си.
 Силата на словото е толкова могъщо, че ако знаете целия му
потенциал, щяхте да подбирате по-добре думите си.
2. Аз лично много използвам защитата на купола. Може и да
съществува някъде като практика с авторство, но при мен
специално ми дойде от само себе си. Представям си, че
медитирам под купол, който прилича на пагода в различени
цвят (най-често розов), който излъчва само любов и пропуска
единствено и само любяща, небесна енергия.
3. Изключително важно е да убедите ума, че защитата е абсолютно
сигурна и няма от какво да се тревожи. В началото не успявах да
се концентрирам напълно, заради съмненията ми дали съм в
безопасност. Ако успеете да убедите ума, считайте, че всичко е
наред. Той е като малко дете, ако нежно го уверите, че няма от
какво да се притеснява ще бъде ваш приятел.
4. И накрая –ако имате някакви специални ритуали – молитва и
каквато и да е мощна словесна техника можете да я използвате
като помолите Светлите сили да са до вас в тази медитация. Те
са до вас и без да медитирате, но когато ги помолите на
енергийно ниво ще усетите тяхната подкрепа, а по-късно ще
различавате й присъствията им. В медитация може да видите и
вашите духовни водачи. Можете дори да си ги представяте на
по-късен етап като подкрепа, която е неотлъчно до вас. При мен
работи чудесно. Това ви го препоръчвам дори извън медитация.
Ако усетя страх се моля на Архангел Михаил да ме закриля и
след време страха ми минава. Всеки инструмент на светлината,
който може да използвате, е добре за вашата практика. Светлите
сили обичат да ни помагат и се радват когато ги призоваваме.

Друга голяма илюзия в представата ни какво е медитация е нейната

статичност.
Да, наистина, най-мощните медитации наистина се случват когато сте
в абсолютен покой. Колкото повече време успявате да отделяте за
такава практика, толкова повече ще се повишава качеството ви на
живот. И все пак в делничния живот не винаги имаме време да
прекарваме часове наред в дълбок релакс или да при положение че
работим по осем-десет часа на ден, да се върнем изтощени от работа и
те-първа да започнем да изучаваме тайните на медитативния ум. Тук
проблема не е вашата липса на време, а по-скоро грешната ви
представа. Ще дам пример с моя живот – статичната медитация в
моето ежедневие заема най-малка част от него. Понякога дори я
пропускам (особено ако съм заета с творчество). Ако получа
предложение след работа да отида на разходка на някое интересно
място или да се срещна с интересен човек, аз няма да отвърна: „Не,
съжалявам, няма да дойда, защото трябва да се прибирам вкъщи да
медитирам.” Не, нека медитацията не заменя вашия социален живот
или пък да я сметнете за нещо, което не търпи отлагане и по този
начин да я превърнете в досадно задължение. Целта на медитацията е
да подобри живота ви, не я да го замести. Дори съм чувала една мъдра
мисъл, която звучеше нещо от типа: „Щастлив ли си, има ли истинска
любов в живота ти – изобщо не медитирай.” Разбира се, не го
разбирайте буквално. Мисълта е насочена към това да не попаднете в
капан, който много хора попадат без да искат, но аз съм го
наблюдавала много пъти, освен това сама съм залитала към тази
крайност. Много хора, вместо да използват инструментите на
източната култура, за да разширят съзнанието си и подобрят
качеството си на живот, изпадат просто в състояние на „модата от
изтока”. Започват да четат каквото им попадне, по-състоятелните
пътуват до Индия, започват се едни селфита по ашрамите, ако имат
влияние в обществото започват и да проповядват…. Изобщо
избягвайте комерсията и що се отнася до мъдростта имайте предвид,
че колкото повече се шуми около някоя „нова духовна звезда”,
вероятността да е такава са по-малки. Затова не прибавяйте
медитацията си към вашето „знание” и самочувствие или нова тема, с
която да си запълвате кафетата, а практикувайте! Дали практикувате
или просто само говорите ще си проличи по постоянството.
Практикуващите не се връщат назад и не изоставят наученото до края
на живота си, даже напротив – надграждат го.
И за да се върнем на първоначалната ни идея – кога да отделим
време на медитацията. Ето моя съвет – изобщо не отделяйте време.
Правете го постоянно! Да, в началото е изключително трудно, но
трябва да бъдете сигурни, че ако се упражнявате достатъчно дълго
няма да има миг през деня ви, в който да не медитирате. Много
будистки монаси са опитвали да обяснят това. Медитацията може
да бъде и при много хора Е постоянно състояние на ума. Ако си
поставите за цел и то цел номер едно в живота ви да се превръщате
във все по-просветлени, а вашия ум да бъде все по- мощен
инструмент, наистина ще успеете да превърнете целия си живот едно
медитативно приятно изживяване. Медитацията е едно по-високо
ниво на осъзнаване на Вселената, на човека като същество, на
материята и всичко случващо се и причинно-следствените връзки.
Медитацията не е „правене на нещо” то състояние на вашето
съзнание.
Много хора се изненадват, че не съществува дейност, която да не
могат да правят чрез медитация – от шофирането до секса. Уверявам
ви, че е така. През периода на моята най-интензивна трансформация
(за това ще говорим по-нататък) съм опитвала да правя абсолютно
всичко като наблюдател, а не като деятел. Пак ще повторя – НЕ
СЪЩЕСТВУВА ДЕЙНОСТ, КОЯТО ДА НЕ МОЖЕТЕ ДА ПРАВИТЕ,
МЕДИТИРАЙКИ. Повечето хора си мислят, че медитацията е просто
един релакс, когато си отпуснат като медуза и нямаш контрол над
тялото си и единственото, което можеш да правиш е да полегнеш и
съответно да поспиш след това. Нищо подобно. Да, съществуват
медитации, които непременно ви водят към сън, но те са с определена
честота, която кара съзнанието да преминава в делта-вълни и
съответно спокоен, дълбок сън. Дори ви ги препоръчвам. Но да спиш
не е равно на медитиране. Медитацията внася спокойствие, мир и
любов в тялото ви, но сънливостта е първоначалния отговор на
тялото към този мир, защото години наред е било измъчвано от
излишния шум в главата ви. Медитирайки в тялото ви ще навлиза все
повече енергия, която точно обратното – в един момент ще се чудите
как да изразходвате. Медитацията ви прави по-спокойни, но и по-
будни. Медитацията не трябва да води до сънливост. Ползите са
неизразимо прекрасни: интелектът ви ще се изостри, здравето ви ще
укрепне, имунитета се повишава, чувството за хумор расте,
сериозността постепенно отстъпва място на лекотата. Медитацията е
полезна за кожата, сърдечно-съдовата и дихателните системи...
Докато обаче практиката стане част от ежедневието ви, може да
срещнете няколко препъни-камъка или иначе казано, факторите,
които пречат на медитативния ум. Пречките към абсолютната
концентрация в цялостното ви ежедневие – зависимостите и
сексуалната енергия.

Сексуалната енергия – неосъзнатия дар

Всеки човек напреднал в медитацията съвършено може да

контролира своята сексуална енергия. Може да я отключи с
намерението си в мига, в който пожелае, но съответно да се освободи
от нея веднага. Всичко това, което ви описах може да стане за десет
секунди. (Ако достатъчно дълго време посветите на това, ще видите,
че за да я събудите е достатъчно само намерението ви и Първа, а
понякога и Втора чакри реагират моментално на намерението ви. В
началото може да ви е необходимо в мисловния ви екран да
визуализирате някаква сексуална сцена, но много скоро и тя дори
няма да ви е необходима. Събуждането е о-кей и за не медитативния
ум, какво обаче се случва с хората, които не умеят да я владеят.
Мозъкът им веднага започва да предава честоти, които да задоволят
сексуалния му нагон. Мислите му вървят все в тази посока. Има ли
наличие на сексуална енергия, его-ума работи единствено само в
посока секс. Индивида търси начин да се освободи от тази енергия и
това е разбираемо, защото тя е изключително мощна и буквално може
да те побърка ако се потиска дълго.
Тъй като тази най-удивителна енергия не се използва правилно,
не се насочва към съзидателни цели, а неосъзнатия индивид знае
единствено секса като метод, с който да се освободи, а секс не може да
получи винаги, всъщност тази енергия се натрупва в енергийното му
поле. Тъй като е неудовлетворена, много често преминава в гняв,
липса на правилна самооценка и т.н. Другият вариант към който
всички прибягват е мастурбацията, която те облекчава временно в
случай, че не ти върви много в любовта, но и това не задоволява
потребността за дълго, защото липсва споделянето и в крайна сметка
неудовлетворението отново е налице. Целта е сексуалната енергия
(Кундалини) да се првърне в жизнена енергия, а не да се освобождава
непрестанно, губейки най-важния елемент от себе си. Сред
несъзнателното население (а това е по-голямата част от населението
в света, поне към момента на написването) тази най-мощна енергия
всъщност прикрито владее цялото им ежедневие.
Колкото и да е трудно да го признаете, медитирайки будно, ще
стигнете до един извод, който е потвърден много отдавна, но ще ви се
наложи да го приемете че и с вас е така.
Деветдесет процента от заниманията на несъзнателния
ум са секс и пари. Или по точно техния неспирен кръговрат. Дори
за миг да се занимава с други въпроси, то техните корени винаги
са секс и пари или по-скоро нямането на пари, защото его-ума
никога не е задоволен. Дори да е нещо далечно, уж несвързано с
тези въпроси, ако се проследи дълбочината, проблемът на ума ще
е още секс и още пари. Искам много пари, за да съм велик и да
правя невероятен секс. Парите са ми нужни, за да получавам
секс. Материалността ми е необходима, за да доказвам колко
съм велик, съответно, за да бъда секси. Мечтата на мъжете са
секси жени, а жените мечтаят да са секси. Сега напоследък
конфигурациите станаха още по-извратени като мъжете се
правят на секси, за да привличат жени, което пък противоречи
на естествената природа на мъжката и женската енергии. Но
проблемите на ума се въртят общо взето около това: да
трупаме и да се съвкупляваме.
А ето я другата крайност. Много хора (особено тези, които са
далеч от практиките за разширяването на съзнанието) смятат, че на
изток едва ли не секс не се прави. В една от беседите си Ошо обяснява
за двете крайности. Западът се е разболял, заради изключителната си
зависимост от секса, а изтока заради потискането му. Пуснете си само
телевизора на някоя американска телевизия. Всички теми по всички
филми с малки изключения е секс и това минава за съвсем нормално.
Заради привързаността към секса и неудовлетворението от секса, на
запад програмираха децата сами да избират пола си, правят се на
много толерантни, а всъщност превръщат децата в гнусни
инструменти за задоволяването на телесните им потребности. Тези
програми стигат и до нашата страна и съм имала възможност да ги
наблюдавам по-близко, отколкото можете да си представите. Колкото
до изтока (особено арабските страни) - тяхното невежество относно
секса достига също извратени параметри, особено към отношението
си към жените и изтезанията, на които ги подлагат, за да потискат
собствената си похот и поквара.
Както винаги истината е точно по средата. Секса трябва да се
приема без да му се слагат разни етикети „за” и „против”. Грешката на
запада е че не съумява да го използва тази енергия и за други по-
висши цели от секса, а на изтока – че не го използва изобщо, а
магнетизма на жените е потиснат по нехуманен .

Какво е секса и сексуалната енергия?

Темата заслужава отделна книга и такива има и ви препоръчвам
да прочетете поне една в живота си. Сексуалната енергия е висша
съзидателна сила, която може да се превърна в жизнена (като
изпълни цялото тяло, мине по пътя на меридианите и отвори вашата
космическа орбита). Тя до голяма степен е импулсна сила, която
всеки индивид притежава и която е заложена в него, за да
вдъхновява създаване. Освен това тя е абсолютно интелигентна. И
като казвам създаване, наистина имам предвид абсолютно всичко!
Всичко около вас е създадено благодарение на секса, на сливането, на
играта на плюс и минус, ин и ян, дзин и ци, на електричество и
магнетизъм.…. Наричайте ги както искате. И това общовалентно за
всичко във Вселената. Истината е, че и тази книга е написана по този
начин, картините на Моне и Да Винчи, стиховете на Шекспир, всяка
една мелодия, песен или танц (или за да обединим казаното –
изкуството е канализирана сексуална енергия. Точно затова в Тантра,
например „духовен човек” = „сексуален човек”. Колкото по-духовен
си, толкова повече сексуална енергия имаш и можеш да генерираш,
създавайки. Разбира се създаването на дете също е върховен
съзидателен акт, от там е възникнала догмата в църквата секса да се
осъществява единствено за продължаване на рода. Всъщност това е
доста крайно – има се предвид, че секса е свещен съзидателен акт и
той не бива да се превръща в навик единствено да удовлетворим
нагона. Сексът е най-върховното удоволствие, което светът предлага,
но съвременния човек не може да му се наслади заради навикът си
към него. Съществуват множество практики как мъжете и жените да
съхраняват своята сексуална енергия, за да могат да я използват със
съзидателна цел и да я движат по тялото си, трансформирайки я в
жизнена. Да не говорим колко е полезна тя за организма и как се
грижи половата ни система.
Какво обаче прави средностатистическия несъзнателен човек?
Има много от нея. Не знае какво да я прави. Не е добър в медитацията,
въображението му е лишено от цвят и живот и по тази причина не
намира друг начин да я освободи освен като прави секс на едно бих
казала доста животинско ниво. Да обаче когато няколко милиарда
индивиди не знаят какво да я правят и имат едно съзнание натъпкано
с неудовлетворени сексуални потребности, тогава наистина
сексуалната енергия се превръща за тях в кошмарна змия, с която
нямат умението да се справят и се стига до такива извратени
крайности като джендърството на запад (където вече няма значение с
кого правим секс, стига да е навит) и ислямските патологии на изток
(където секса е табу и поради отричането му страда цялото му женско
население). Не случайно дадох примера със змия, защото Кундалини
върви по протежение на гръбнака, стига до върха на главата, където е
Сахасрара чакра и се спуска по предната линия на тялото. Това се
нарича Микрокосмическа орбита на тялото. Долу на картинката съм
показала нейния път. Древните са я оприличавали на змия, заради
двойнствения характер на тази енергия, защото ако нямаш умението
да я „опитомиш”, тя може да те изпепели.
 1 2

Разбира се истината винаги е балансирана и винаги е по средата.

В центъра. В нулата. Ошо също е обяснявал и мястото на секса за
съзнателните души. За ниските съзнания секса е кулминацията на
връзката. Символ на най-дълбоко сближаване. За съзнателните
връзки той е част от всичко, но не е връх на нищо. Нито е отречен,
нито се издига в култ на единствен начин да покажеш любовта си към
другия. То е нещо естествено, което идва и си отива. Няма
задължения. Няма програми. Няма манипулации. Няма компромиси.
Няма сърдити и обидени. Няма зависимости. Няма обаче и задръжки,
табута, забрани….
Защо пиша всичко това? Има огромна, наистина важна причина
да ви занимавам за кратко със секса. За медитативния ум е
задължително сексът да бъде приет за естествен, но да излезе от
ума. Да го напусне. Тоест, да прекратите мисловната зависимост към
него. Ако сексът е в ума, просветление няма. Той трябва да се
преодолее (не да се отрече). Целта на медитацията е да си върнете
властта над ума. Сексуалността в ума не е нормална, тя не е
естествена.

1
Образът на Кундалини като змия

2
Пътят на Кундалини по Микрокосмическата орбита
 И още по-сложната за егото мисия е освен над секса да се
издигнете над материалното. Тук внимавайте много. В никакъв
случай не говорим за монашески живот, в който лишавате тялото от
храна, дрехи и грижи. Не! Това също е умствена патология и макар
постите и детоксикацията понякога да са необходими и полезни.
Онези тибетски монаси, които се хранят със слънце или дори вече и
слънцето са отказали са подготвяни с години организми (да не кажем
и с няколко живота наред). Не може до вчера основната ви храна да е
била кофтенца, а днес да станете слънцееди. Има си етапи през, които
трябва да преминете. Или това е както го наричат Пътят. Когато
говорим за издигане над материалното винаги се е имало предвид
повишите достойнствата и добродетелите. Това е един много
важен изпит. Помня, че заради несправедливости на които бяха
станала свидетел се наложи да напусна една моя работа, от която
взимах добри пари, но се налагаше да разправям врели-некипели и да
бъда част от схема, която е неморална. Налагало ми се е да взимам
решения, които са били абсолютно против моите лични интереси и
въпреки това съм ги взимала. Може да отричате това явление в себе
си и да го обличате с какви ли не думи, но ще видите, че и при вас
присъства. И то не присъства просто защото сте лоши, а защото ви е
страх и няма нищо срамно в това да си го признаете. Ние живеем в
една от страните с най-ниска свобода на словото. Може да се каже, че
от Османското робство до сега не сме постигнали кой знае какъв
напредък, а има сфери, в които сме дори по-зле. Страховите програми
са най-упоритите програми в ума и излизат с изключително много
практика в живия живот. Рецепта за сега няма друга открита –
страховете се преодоляват със срещата от близо с тях. За да
преодолеете страха, просто започнете да работите срещу него като го
приемате и изследвате корена му. Ако е психически, го приемете. По
нататък ще отделя специална глава за страха, защото страх и Квантов
ум не могат да съжителстват заедно….
Нека ви кажа следното – ако успеете да премахнете програмите
за секс и алчност от ума си, вие вече сте с единия крак в Пето
измерение. И тъй като това е измерението на хармонията и любовта и
където няма нищо случайно, то бъдете сигурно, че щом такъв тип
литература е в ръцете ви, вие сте готови за Новото съзнание. През
него не се влиза като през врата. Днес съм Трето, а утре в Пето.
Минава се през една духовна и физическа трансформация (т.нар.
измерение на хаоса – Четвърто, в което към днешна дата е планетата
Земя), която ще преживеете и тя няма да прилича на нищо друго,
което може да роди и въображението ви. Да, дори и то!

Квантова трансформация
на ума

Всички събития, които се случват на планетата Земя, както и във

Вселената (особено след 2012г.) се обединяват под общото название
„Квантов преход”. За много хора към момента това велико космическо
събитие някак остава безизвестно, като натикано в ъгъла на „просто
поредната новина”, а това е може би най-грандиозното събитие, което
се е случвало във Вселената до сега. Тези промени са толкова значими,
че за да ги опишем наистина ще ни трябва доста пространство и
разбира се поне елементарни познания по темата. Аз ще дам най-
значимото от това, което се случи и нещата, които предстоят да се
случат. За несъзнателните хора този преход не означава абсолютно
нищо поради простата причина, че те едва осмислят Млечния път,
изпитват неимоверни трудности когато стигнем до мащаб като
галактика, а споменем ли безкрайния Универсум, по-добре да запазим
тишина. Моя опит специално показва, че това е изгубена битка. Има
глави, в които света свършва с работното им място, улицата на която
живеят и магазина, от който си купуват цигари и бира. Това е също
като да сте осиновили котенце от малко и да го гледате в апартамент
на десетия етаж. За него цялата Вселена е вашия апартамент. Да се
опитате да му обясните процесите на динамична Вселена е същото
като да решите да заведете котето на ветеринар. Изведнъж то излиза
от комфортната си зона, принудено да разбере, ще „Вселената се е
разширила”. То драска, хапе, съпротивлява се, скимти жалостно, а
когато се предаде вече е толкова изтормозено, че заспива. Същото се
случва и със съзнанията, които не могат и не желаят да излязат от
собствената си представи за Мирозданието, за да опознаят реалното и
истинското. Изпитващите трудности трябва да бъдат оставени сами
да преценят кога да излязат от апартаментите си, но тези, които са
готови и дори години наред са чакали на вратата без да подозират, че
е отключена вече е редно да се запознаят с Квантовия преход – най –
глобалното събитие във Вселената!

Както споменах по-горе Квантовия преход не е едно единично

събитие, то е поредица от взаимно свързани събития, които влияят
без изключения на всички земни и неземни създания по еднакъв
начин, абсолютно без значение осъзнават ли го или не,
съпротивляват ли се, или не. Дори напротив – колкото повече се
съпротивляват, толкова повече страдания ги очакват. Защото както
знаете и най-просветления ум е преминал през страданието, може би с
изключение на тези напреднали души, които се връщат на Земята без
карма.
Признавам си, че много обичам да говоря за Квантовия преход,
особено със скептици на тема духовност и езотерика, които вярват
единствено на суха наука. Е, в такъв случай ако сте един от тези
скептици можете да бъдете спокойни – Квантовия преход Е НАУЧЕН
ФАКТ, включително!
 Кои са фактите, които го обуславят. Ще опитам да направя
списък с всичко, което знам към момента, но това е толкова
динамичен процес, че мига, в който пиша до мига, в който някой я
чете може да са се случили още десетки промени и събития. И все пак
има няколко важни, които и след сто години ще бъдат значими по все
един и същи начин. И така:

1. Краят на света?
Много се говореше за момента на встъпването ни в третото
хилядолетие. Толкова приказки се изприказваха за това какво ще се
случи след 2000-та година. Всички очаквахме нечувани бедствия,
астероиди, вулкани, ледникови епохи. Посрещнахме новото
хилядолетие с песни, танци, хора и толкова ни беше омръзнало от
тази тема, че накрая я взехме на подбив. Аз включително. Не се минаха
няколко години същите неща се чуха и за въпросната 2012-та.
Спомням си, че и аз изпитвах страх. Страх и едновременно с това
любопитство. Честно казано бях чела много за Латинска Америка и
народите й и бях сигурна, че ако маите предсказват нещо, то няма да
са врели-некипели. Навръх зимното равноденствие пред същата
година си спомням, че бях във малко ресторантче с приятелите ми от
детството и чакахме точно определения час (не помня какъв беше, но
със сигурност след 21ч.) Ето че часа настъпи, а в крайна смета
продължаваше да не се случва нищо. Помня, че с приятелите ми бяхме
толкова ентусиазирани, че дори отброявахме минутите и все си
гледаме в часовниците. Накрая, когато абсолютно нищо не се бе
случило, чак бях разочарована. Разбира се, години преди това паник-
атаките в мен вече се усилваха и поради липса на информираност по
темата, докторите просто ме тъпчеха с антидепресанти. А се оказа, че
паник-атаките бяха предвестника на това, което е предстояло да се
случи (за него в следващата глава).Да, беше се случило – краят на
света! Но на квантово ниво. И края на света нямаше да бъде събитие,
което идва изневиделица, а щеше да бъде процес. Процес, в който вече
съм се намирала, но дори не съм подозирала. Нещо много значимо се
бе случило и мъдрите хора навсякъде по света са разбирали това
много добре. Краят на познатия ни свят наистина бе дошъл, но първо
на квантово ниво. На ниво атом, дори по-скоро на ниво протон. Ето
какво точно:
Ние, всички същества, Земята и пространството извън земята
сме материя. Както знаем от памтивека всички около нас без
изключение, включително и ние сме съставени от атоми.
(Разбира се атомите са истински гиганти в сравнение с по-
микроскопичните частици като кварки и бинове) И то не от
кои да е атоми а най-вече от водород. 75% от видимата и
невидимата материя в света е съставена от водород. Това е
тъй да се каже основния компонент в рецептата на Вселената.
До преди години учените са смятали, че химичните елементи
и структури са абсолютно непроменими. Или иначе казано
атома на елемента желязо например винаги и от еони години
е бил един и същ. Да, но това, което се е случило с атома на
водорода е нещо, което дори науката не може да обясни, но не
може и да отрече. Атома на водорода е изменил своята
структура и маса! Нямам представа дали си давате сметка
колко изключително значим е този момент на Вселенско
ниво! Частицата на водородния протон се е смалила с 4%. Но
във Вселената нищо не се променя само за себе си.
Променяйки структурата, си, водорода буквално повлича
цялата Менделеева таблица и няколко години по-късно се
оказва, че материята, която ни обгражда както и
собствените ни тела вече са други. Тоест плътността,
съставът и дори функционалността на телата ни е абсолютно
променена. Имайте предвид, че говорим за промени, които
допреди това сме смятали за неизменни закони на ядрената
физика. Това е толкова изумителен факт, че дори аз не се
сещам за по-мащабно Вселенско събитие. Като обобщение –
независимо дали го съзнавате или не вашето тяло е с
различна структура, различни химични процеси се случват с
него, може да се каже, че плътността му е намалена, за да
пропуска повече светлина (т. нар. кристална структура).
Поради тези промени и потребностите на тялото също са
други – говорим за хранене, движение, отношението ви към
секса. И стигнем до по-висши функции като това каква
литература да четете, какви филми да гледате и с какви хора
да общувате. Разбира се, това са „симптомите” когато
започнете да осъзнавате самия процес вътре в себе си. Има
вероятност тези неща да се случват във вас и вие дори да
нямате представа. Новото Квантово тяло е еволюционно, по-
съвършено, издържливо, а за по-суетните имам и чудесна
новина, защото е и по-красиво и стройно. И тъй като
Истинската Любов е универсално чувство, никой не разполага
с него повече от друг, ще видите, че етикетите относно
формата, които сте сложили на вас и на хората около вас са
илюзия. Красотата (даже и тази, която определяте като
физическа) всъщност е отражение на вътрешния свят. Не го
осъзнавате, но това е факт. Когато някой ви привлича,
действа ви магнетично, желаете го във вашия свят, бъдете
сигурни, че това е заради вътрешния им свят, качества и
достойнства. В дълбоката Античност са смятали, че
вътрешните, истински ценните достойнства преливат във
външни. Та ако някой ви привлича, ума го отчита като просто
ниво „физика”, но това е много плоска призма. Вече знаем, че
вътрешната химия, енергетика и ако щете кармични възли от
минали животи по-скоро провокират да изпитвате влечение
към някого. И като казвам влечение, нямам предвид просто
сексуално. Не може да не сте срещали някой човек, макар и от
същия пол, който чувствате много близо до вашата
душевност. Всъщност този човек (каквато и раса, пол, възраст
да е) може да се окаже, че наистина е близък с вас на ниво
душа и действително да идва в живота ви, за да ви окаже
помощ, подкрепа, мъдрост или истинско приятелство. Но тъй
като ума има навика да свежда всичко до секса, може дори да
не разберете истинската стойност на този човек. Човекът с
ново съзнание ще бъде характерен най-вече с това – ще
оценява и ще предава по-дълбок смисъл на всеки, който е
готов да влезе в живота му. Ще търси и ще открива
истинската причина за това какъв урок или дар е дошъл да му
предаде. За човека с ниско съзнание срещите и разделите в
живота му са като хората по автобусните спирки. Едни се
 качват, други слизат, трети дори не знаят какво правят на
самата спирка. Живота е един хаос от хора към които се
привързва силно или такива, които отрича и мрази и смята че
не заслужава дара на живота, колкото той самия. Това е его-
човека, чието влияние когато четете тази книга ще е още по-
деградирало, но и намаляло. Човекът на новото съзнание ще
усеща по-висш смисъл във всичко, което се случва в неговото
СЕГА. Ако сте започнали да усещате наистина висшия смисъл
на вашето кратко и временно пребиваване на Земята, то е
значи и при вас процеса е започнал.

2. Интуицията!
Вероятно за симптомите на Квантовия преход в мрежата сте
открили доста неща и трябва да ви кажа, че повечето
отговарят на истината. Да, при едни се проявява определена
симптоматика, при други всичко, а някои са открили със
сигурност неща, които не присъстват никъде и са
индивидуални само за тях. Един от „симптомите”, който аз
предпочитам да наричам дарба, (но чак когато изчистите ума
си на определено ниво) действително се развива при всички.
Аз не познавам човек досега, който вече да е пренастроен към
по-висшето измерение и да не развил интуицията си и то
много силно. Интуиция, която в последствие се превръща в
телепатия (особено ако в неговия кръг вече има много
съзнателни хора. А това е неизбежно, защото подобното
привлича подобно и просто няма как да не ги срещнете.
Интуицията може да е малко плашещо явление в началото.
При мен поне беше така. Когато започнах да „виждам по-ясно”
някои неща, които преди преднамерено и конспиративно са
били крити от населението, наистина се чувстват застрашена
заради нещата, които научавах. Тук е може би мястото да си
поговорим за третото око, което скептиците все още
непризнават, а то не само че не е някаква невидима фикция,
но и присъства в органиката на човек, известно под
названието епифизна жлеза. То е толкова реално
съществуващо, колкото и десния ви крак и слава богу вече
живеем във век, където по-рядко се оспорва съществуването
му.
И докато същствуването му вече почти не е под въпрос, то на
доказателствата за функционирането му все още се гледа под
лупа. И има защо. Все още масата от населението е
несъзнателно и тъй като фактите, които се превръщат в
закон се определя от масата, това е причината този мистичен
орган да се смята за нещо, което сме изгубили преди хиляди
години и тази загуба е необратима. Това е абсурдно
твърдение и вярвам, че щом държите тази книга в ръцете си,
то със сигурност сте уверени в обратното. Всъщност, имайки
предвид какви школи има и сега на всякъде по-света и
учителите, които преди едва се откриваха, а сега ходят редом
до нас по улиците процеса по отваряне и изчистване на
вашето трето око може да се окажа дори до известна степен
забавно занимание. Ако почувствате, че вашата интуиция
работи безпогрешно този процес е започнал във вас.
Интуицията може да се изразява по всякакъв начин: от това
да предчувствате, че търсения от вас кабинет е на третия
етаж до това да предвиждате бъдещи световни събития от
всякакъв характер. Внимавайте само да не залитнете в друга
посока и да вземете да се мислите за могъщ ясновидец! Да,
такива хора има – и истински и шарлатани, както и такива от
смесен тип, които са точни в едно, но далеч от истината в
друго. „Духовното его”, което е много опасен враг и трудно се
осъзнава в началото може да ви навлече неприятности и да си
направите допълнително карма. Дори да ви се даде някаква
дарба като ясновидство, лечителско умение и ментални
възможности, то това е дар от Божията промисъл. Нито е
лично е ваша, нито пък е нещо, което да не може да ви се
отнеме ако сбъркате. Дори напротив, колкото по-малко его
влагате, толкова по-добре ще работят и дарбите ви. Помня
когато се инициирах в Рейки ми трябва месеци, за да се науча
да държа его-ума настрана, за да мога да практикувам.
Веднъж щом се научите на това, повече няма да ви е налага.
Освен това Светлата сила си знае работата и вие няма да
получите дарба преди да е сметнато, че я заслужавате. Това да
не ви натъжава – вие със сигурност заслужавате всичко, но
търпението е висш добродетел.
Интуицията е могъщ инструмент, който както всичко
останали ще бъде такъв ако се използва в правилна насока. Тя
си има и демон. Демон в духовния свят най-често се нарича
онова състояние, когато се прекали или злоупотреби с
даден инструмент (а и не само). Демонът на интуицията е
илюзията. Илюзията е опасно състояние, което ако не се
контролира може да доведе до изкривявания на живата
действителност и макар може би да ви звучи малко вероятно,
ще ви кажа, че изключително лесно се пада в този капан,
особено в началото на личното ви осъзнаване. Илюзията
може да започне да ви играе номера ако не сте добре заземен,
ако не умеете да отделяте въображение от реалност, както и
ако си повярвате твърде много или както споменах се вземете
много на сериозно.
Ще ви дам съвети и как да я различавате. Когато интуицията
ви се включва правилно, тя сякаш го прави независимо от
желанието ви. Нейните сигнали винаги са много точни, ясни
и рядко са придружени с някакво мисловно послание. По-
скоро е чувство. Ако чувате гласове, които ви се струват
обсебващи, ако изпитвате негативна настройка към тези
включвания, ако си въобразявате, че на всяка крачка има
нещо интуитивно, което задължително ви носи много скрито
послание или пък започнете да изпитвате грешни подозрения
към хора, ви съветвам да се допитате до някой минал по този
път, духовен учител на който имате доверие и т.н. Имайте
предвид, че събуждането на енергията Кундалини често дава
симптоматика на абсолютно всички нервни разстройства, но
те са временни и отшумяват. Пълната липса на
компетентност относно финия, невидим свят много често
изпраща такива хора направо на хоспитализация. Аз не
казвам, че всички хора с ментални проблеми обезателно
минават през духовно пробуждане и че трябва да напуснат
клиниките, но съвремието ги смята за нелечими и тези хора
сякаш са тотално обречени, а всъщност съществуват древни
техники, които биха направили живота им по-поносим, дори
приятен.
Интуицията е силен помощник, но както вече казах е много
опасна за егото. Ако то е много силно у вас има опасност
съчетанието между двете да ви докарат неприятности.
Винаги когато егото ви казва, че вие сте много духовен, пък
другите нищо не разбират, напомняйте си, че най-мъдрите
хора са най-смирени. Освен това осъзнаването, че всички сме
Едно вече ни държи в известна отговорност и показването на
добронамереност към другите е много важно. Добротата ни
различава от по-несъзнателните, а не егоцентричните
структури и игрички кой от кого е по-духовен.
Много важен момент е когато се появи ефекта на интуицията,
а той е един от първите признаци, че напускате старото
съзнание е да не се изплашите от мощното му влияние.
Представете си го по следния начин. Вие сте
средностатистически българин, който до сега в живота си не е
предполагал, че е възможно да има достъп до духовното
измерение. Досега вие сте живели с точно ясно определени
представи за даден човек особено за близките ви. Изведнъж
вие започвате да виждате черти от техния характер, може
дори предишни техни инкарнации. Особено тежко се развива
процеса, когато умът ви е бил издигнал на пиедестал някоя
любима персона, а вече се оказва, че той не е това, за което сте
го мислили. Оказва се, че зад тази твърдо изградена фасада от
стабилна личност, всъщност се крие слаб и нерешителен
човек. Уверявам ви, че всеки съзнателен човек има такъв
пример в собствения си Път. Понякога представите от Трето
измерение са толкова в конфликт със тези от Пето, че е
възможно на моменти да си помислите, че полудявате.
Поради тази причина докато сте в процеса ви съветвам да
търсите информация непрекъснато. Също ви успокоявам, че
няма да има нужда да търсите продължително, защото
синхронностите и интуицията ви ще бъдат на толкова
високо ниво, че ще ви водят винаги където и когато е
 необходимо. Да не забравим и Бог, разбира се, който ви
помага, дори в онези горчиви моменти, когато смятате, че сте
отритнат от целия свят….
И тъй като вече споменах синхронностите, няма да ги
отлагам напред във времето, а направо ще ги сложа като
следваща точка, защото лично за мен това беше най-
интересното явление.

3. Синхроничност.
Вие вече знаете много за тях. Да! Не се учудвайте. Просто в Трето
измерение ги наричате случайности. Тях винаги ги е имало.
Винаги са били около нас, за да се опитват да ни покажат
собствения ни път, да ни изпратят послание или просто да
свидетелстват за Божие присъствие около нас. Различното е
тяхното тълкуване. Преди от невежество сме ги наричали
„случайности”, защото не сме могли да си обясним това явление.
Вече настъпи момента да получат този безценен дар сами да
успяват да разпознават посланията зад всяко едно съвпадение в
живота си. Това е едно специално познание на вътрешно
знание, което ще получите и което получават абсолютно всички
без изключение. Една нова мъдрост ще откриете в себе си, която
просто притежава вътрешното знание защо това се случва
на мен и точно СЕГА. Дори не мога да ви дам пример какво
имам предвид, защото това е много строго индивидуална
проява, но по-елементарните са от типа да си мислите за някого
и той да ви се обади или пък дума от някоя табела, плакат, име
да привлече вниманието ви с нещо, което свързвате с
вътрешния си свят. Това наистина са много елементарни
примери, защото съществуват сложни синхронности, които
надхвърлят въображението и представите ви. Точно затова, че
са толкова изненадващи и съвършени във вас няма да остане и
капка съмнение дали това е знак от Вселената. Просто ще
знаете, че е така. И е!
Колкото по-често ви се случват, това ще означава, че имате
божествена подкрепа и сте на прав път.
Няма да ви лъжа – процеса на осъзнаване не е лек. Заслужаваха
си всяка една трудност и страдание, но няма да ви бъде никак
лесно и ако си направите такава настройка, че ще минете между
капките или ще стане бързо и от един път, ще ви е по-лесно да
минавате през уроците. А за тях по-късно.

4. След осъзнаването на Единството

Симптомите свързани с събуждането на индивидуалната ви
енергия са много, а психо-емоционалните такива са много
разтърсващи. Някои от тях дори няма да спомена тук, защото не
съм медицинско лице и не желая да коментирам медицински
състояния, макар, че мога. Обобщено това са мигове на
емоционални сривове, редуващи се с еуфория, понякога дори
изблици на гняв или тягостна тъга… Всичко тези, които изброих
са съвсем нормални и се надявам, че няма да се уплашите от тях.
Това са натрупаните ви през този живот и отминали такива
задръстени и потискани емоции, които се съхраняват в паметта
на клетките на всяко ваше инкарнационно тяло. Моя съвет е да
плачете като ви се плаче, да тъгувате като ви се тъгува, и общо
взето да приемате всяка емоция, която осъзнаете, че съществува
неосъзнато във вашето енергийно поле.
Има обаче и интересни признаци, които медицината няма как да
обясни, а особено психиатричната й част ще ви запрати
директно с направление пред някой кабинет. Затова аз няма да
се спускам в подробности. В крайна сметка всеки има право да
вярва на каквото иска, а аз се надявам, че класическата
медицина и холистичните и алтернативни лечения един ден ще
си стиснат ръцете, а на много места вече са го направили.
По-странните усещания, които е възможно да изпитате са
толкова разнообразни, че не знам дали досега има успешен опит
да се изброят напълно. Все излиза нещо ново, или пък старото се
предава по различени начин и става ново старо. Освен това има
такива индивидуални преживявания, които някои си обясняват,
а други пък макар и отворени към езотеричното все пак не могат
да си обяснят. За да ви дам разрешение на този въпрос, ще
посъветвам със следното, което вече съм казвала: „Във
Вселената не съществуват невъзможности. И ако срещнете
човек, който ви разказва за негово преживяване било то
астрално или физическо усещане и ако това преживяване не
пасва на вашето обяснение за невидимия свят, не
допускайте грешката да му лепвате някакъв печат или да го
провъзгласите за измамник. Да, той или тя може да са точно
такива. Наистина да измишльотини, фантазии и прочие. Но вие
няма как да знаете това със сигурност, защото не сте
преживели неговия опит. Знаете ли, има случаи и те никак не
са малко, когато вие не разбирате какво ви казват, а човека
срещу вас е с по-висок съзнателен опит. Поради тази причина
избягвайте да заклеймявате нещо като „абсолютно грешно” или
„абсолютно общовалидно”. Дори бих добавила към това един от
законите на Херманевтиката, който гласи, че всяка истина е
истина към момента и единственото към момента. По тази
причина всяка истина е полуистина. Нито едно правило не
работи в 100% от случаите. Ако имаше такова, досега на всички
ни щеше да ни е олекнало. Във Вселената обаче тези, които
познават законите й, знаят, че такова правило няма.
Единственото неизменяемо във Вселената е Любовта.
Но да се върнем на необичайните състояния, които са свързани с
осъзнаването, че всичко сме Едно. Това е факт, който ума не
може да си представи. Той между другото много малко неща
може да си представи, но има и такива, които за него са
категорично невъзможни. Едното е безкрайността, а другото е
Единството. С тези две явления, той изпитва такива
затруднения, че прилича много на това да пуснете ful hd-филм на
телевизор „Велико Търново”. Даже и този пример бледнее пред
опитите на ума.
Второто, което го обезсилва е Единството. Поради тази причина
когато говорим за Единство, вече е наложително да се включи и
съзнанието, което е по-висша операционна система от ума.
Съзнанието е това, което в днешно време е популярно да се
нарича наблюдателя на ума. А това, което Света нарича
„пробуждане” е процеса на издигане на съзнанието над ума.
Досега е било обратното. Много мисли и малко съзнание. В
Петото измерение двете си разменят местата и това може да
бъде най-прекрасното събитие в живота ви!
Когато говоря за Единство винаги обичам да давам пример с
тесто за сладки. Представете си, че Вселената е тестото. Едно
абсолютно съвършено цяло. В един миг обаче това тесто следва
да бъде разделено на да речем петдесет малки топчета, които да
се превърнат в бъдещите курабийки. И къде тук е проблема.
Вселената не е създала просто петдесет свои копия, тя е създала
милиони, милиарди свои копия. На всякъде из обширното й
пространство има нейни малки копия. Нейни форми. Аз и
лаптопа, на който пиша сме форми на нашата Създателка или
Създател (Бог е и двата принципа). На живите си форми
Вселената е дала и по един ум, чрез който осъзнават Себе си. И
проблемът е този, че живота в тях е изгубил представа, че не е
ума, а самия Създател. Надявам се добихте известна ясноста.
Форма, която се е отъждествявала с ума си, защото е забравила,
че е нещо повече от него. Курабийките са забравили, че са
тестото. И че разделението между тях е изкуствено. Ако
начупим курабийките на прах, те отново ще станат едно, но
преминали в друга форма. Вселената ни, създавайки
формите, които Е, е забравила себе си в тях. Това е много
важно не за осмисляне, а за осъзнаване! Умът не може да го
разбере, защото самия той съставя проблемите на
разделението. Не може решението да е и проблема. И именно
тук идва това по-високо състояние на съзнанието, което е
над ума. Само то може да осъзнае, а не да осмисля
Единството. Единството не може да се осмисля. То се
осъзнава.
Когато във вас възникне осъзнаване за Единство, вие просто
няма как да го сбъркате. Това е може би най-великолепното
чувство на Света. Когато за първи път усетих Единството, когато
усетих това вътрешно чувство за свързаност с всичко бях
опиянена. Буквално опиянена. С всичко. С дърветата цветята, с
пясъка, водата в локвите… По същество ние бяхме абсолютно
едно и също нещо. Ами животните! Започнах да се радвам на
мравките, на всеки храст, на всяко изсвирване на птиче или
щурец. Мога да ви гарантирам, че всеки, който е осъзнал
Единството е минал през това опиянение. То между другото
никога няма да ви напусне напълно. Всеки път когато сте сред
природата или сред хора, които ви вътрешно ви въздействат
силно, ще го усещате. Чувството на самотност и отделеност,
което ума изиграва така добре малко по-малко ще се разтваря.
По тази причина може да имате усещания, че се „вливате” в
другите, че им влияете на ментално ниво или дори понякога
сякаш разговаряте сам със себе си, когато сте с друг човек. Умът
ви се страхува от тези състояние, защото се чувства
„разобличен”. Игрите на роли, които е създават хилядолетия бих
казала вече са осветени от вашето съзнание. Чувството за
единение с всички и всичко е толкова силно, че тук отново може
да възникне вътрешен конфликт. Между другото процеса на
осъзнаване с право може да се нарече конфликтен период
между старо и ново, когато съзнанието ви бърза да се ориентира
в новите настройки към света, а на ума както винаги не му се
ходи, прави и занимава с нищо. Всъщност това е най-голямата
битка в живота ви – между вас и това, което сте вземали за вас.
Тези състояния на Единение също имат своята клопка, както
може би всички останали. Помня, че имаше един период, в който
единственото нещо, което правих е от сутрин до вечер да
прекарвам време сред природата, като бях оставила всичко
материално в живота си просто на течението. За известно време
това е наложително и полезно дори. Но е възможно да стигнете
този период, в който да отхвърлите всичките си земни
занимания. Възможно е да си помислите, че всичко, което се
очаква от вас са дълги безметежни разходки, че липсата на
мотивация вече не е необходима, че сте стигнали рая и вече няма
нужда да се грижите за нищо. Това както много вярно, така и
много грешно. Препоръчвам ви наистина да отделяте време за
безметежност и безгрижност, но сметките не спират да идват.
Вселената няма да започне да плаща тока ви вместо вас, за
да може вие да се забавлявате. Новото съзнание е съзнанието
на баланса. В него не отричате нищо и не проявявате
зависимости към нищо. Сменя се не толкова какво правите,
колкото излъчващото се от вас докато го правите. Ще ви дам
един пример що се отнася до това какво излъчвате: за доброта,
за състрадание, за отказ от потребност за съдене на другите
може да ви говори и човек с най-обикновено съзнание, обсебено
изцяло от ума си. Ако е добър оратор, дори ще го направи
майсторски и вие няма да разберете какъв човек стои срещу вас.
„Майстори на приказката”, както ги наричам аз, може да
срещнете навсякъде. Ето защо е много важно не какво ви казва
някой, а какво излъчва докато говорите. Това е един от най-
сложните уроци, които сте длъжни да научите ако искате да
подобрите качеството си на съзнание. Или казано по-точно аз
мога да ви казвам рецепта за спаначена супа и да излъчвам към
вас повече любов и доброжелателност, отколкото друг човек,
който може да ви тълкува Евангелията. По същество това е
есенцията на истинската мъдрост. Да бъдете толкова
безпристрастен в разговора, че няма чак толкова голямо
значение темата, колкото начина и излъчената енергия от
събеседника. Със сигурност мога да ви кажа, че това е най-
трудната задача, на която трябва да се научите и ви уверявам, че
относно това пълни отличници на Земята едва ли все още
има. Хубавото на мъдрия обаче е, че не е безгрешен, но умее да
вижда грешките си. И своите на останалите – и се учи и от
едните и от другите. Това, че сме Едно, съвсем не означава, че
вече крадците не съществуват или че всички са с напълно
безкористни чувства към вас. Но тук е и добрата новина –
колкото повече издигате вибрациите, толкова по-рядко ще се
натъквате на последните изброени. А ако се натъкнете все пак,
това ще означава, че има какво да изчистите в себе си. Ще
видите, че през този период ще ви се наложи да направите ред
неприятни неща от които сте бягали дълги години, а за да
балансирате ще се наложи да изоставите някои навици, макар и
приятни за вас, защото сте попрекалили. Вселената (а тя работи
най-вече чрез вас) винаги търси баланса. И ако личността ви
много е прекалявала в нещо, тя със сигурност ще ви накара да
спрете, да отложите, да намалите. Проблема е, че заради липсата
на надзор от страна на съвестта ни, ние наистина сме си
позволили много неща извън нормата и то животи наред назад.
Когато върна лентата и си спомня до какви крайности съм
стигала аз що се отнася до тютюнопушенето, до инфантилните
ми претенции всичко да е марково, скъпо, най-добро. Давам
пример със себе си, за да не бъдете в шок когато собственото ви
съзнание открие в себе си подобни програми. Всеки ги има. И
най-просветените на хора на света са ги имали също. Даже те са
имали и по повечко и именно това ги научило на смирение,
прошка, състрадание, но и на много смелост и воля. Отворете
автобиографиите на Луиз Хей, на Екхарт Толе и други
постигнали много както в материално, така и в духовно
отношение и ще видите, че живота им преди да се пробудят е
бил кошмарен. Живеели са в кошмара на собствения си ум.
Усещането за Единство ще ви дари с един емоционален фактор,
който липсва при 90% от несъзнателните хора. Това е
доверието. Знаейки, че в крайна сметка ние сме Едно цяло и ще
разделението на форми е илюзия внася изключителен мир и
покой на едно по-дълбоко ниво. Преди това подсъзнанието е
възприемало всеки извън мен като чужд, който задължително
ще ми поиска нещо или пък идва за да ми вреди. Това е основния
закон на Триизмерната матричност - око за око, зъб за зъб.
Лимбическата система в човешкия организъм в триизмерното
съзнание работи на принципа „бий се или бягай”. Това е
животинска система. Тя произвежда най-вече страх, страх и
отново страх. Подсъзнателен, съзнатлен, прикрият, явен, но
почти във всяка ситуация основна емоция е страха. В
Петизмерното съзнание „бий се или бягай” постепенно отстъпва
мястото на „приемане, разбиране, наслаждение”. И не просто
разбиране, а едно висше дълбокомислие, което не може да се
опише и аз дори няма да направя опити. Това върховно блажено
състояние може да се постигне единствено чрез осъзнаване на
Единството. При всички други случаи, в които във вас
съществува разделение, считайте, че сте на режим „бий се или
бягай.” Което не означава, че няма да разполагате с лично
пространство, но вие вече няма да го пазите като със щит, а по-
скоро ще го почитате и ще видите, че ще научите и всички около
вас до го почитат. Прекомерната предпазливост (която е форма
на подозрение и не е нормално състояние) ще се превърне в
уважение. И ако някой накърни достойнството ви по някакъв
начин, вашата реакция няма да бъде като че отивате на война.
Да въртите сюжета на обидата с дни в главата си, съставяйки
планове за „как да си го върна” или да изпадате в гняв, че нямате
самочувствие или пък в съжаление, или лицемерно да
продължавате да се усмихвате на този човек, а просто
уважавайки себе си ще се оттеглите, мирно ще преосмислите
отношенията си или пък проницателно ще откриете скритите
рани на човека като причина да ви обиди. Звучи по-добре нали?
Всички сме чували до болка познатата мъдрост „Каквото
правиш, на себе си го правиш.” Това не са думи на вятъра и ако
преди сме повтаряли поговорката без много-много да се
задълбочаваме какво ни казва, то сега са времена, в които
разбираме, че това не е просто поговорка, а съвсем буквално
правило.

5. Препрограмиране на ума
Веднъж някъде прочетох едно сравнение, което много ми хареса:
че човешкия мозък е черна кутия. В нея е записано абсолютно
всички процеси, които се случват във Вселената и тази черна
кутия се отваря постепенно и ни разкрива информацията.
Затова съзнанието се разширява постепенно, а не изведнъж. И
това е чудесно. Представете си че надувате един средно голям
балон. Да кажем с големината на футболна топка. Когато го
надуваме с уста той се разширява постепенно докато не стигне
своите крайни размери. Представете си сега, че същия балон
бъде надут с мощен въздушен компресор. Вероятно дори няма
да успее да се надуе, а ще се разкъса на парчета веднага. Това е
причината и разширението на съзнанието да бъде процес, а не
събитие. Вселената добре знае колко може да понесем и е
преценила, че така е най-добре.
Защо обаче наричаме това разширение и препрограмиране? За
да отговорим на този въпрос имаме нужда първо да обясним
едно много просто явление. За някои атомни физици това е
факт, други все още се колебаят. И все пак аз смятам, че много
скоро ще бъде всепризнато – и то е че Вселената е холограма. Да,
изключително реалистична и все пак холограма. Най-
впечатляващите характеристики на холограмата е че цялото
съдържа частта и частта съдържа цялото. Друга интересна
характеристика е илюзорността. Но нека се спрем на първата.
Това, че частта съдържа Цялото и обратното е изключително
важно за осмисляне. Може да направите следното нещо, което
изглежда елементарно, но всяко нещо, което се прави се осмисля
по-бързо, ако просто го знаеш. Вземете в ръцете си да речем
парче пластелин или друго вещество, което може да се дели.
Разделете го на две еднакви половини. Сега трябва да осъзнаете,
че в едната половина се съдържа всичката информация, която
има и в другата. Не е трудно, нали? Добре. Нека усложним. Сега
от второто парче откъснете една съвсем малка част. Да речем
колкото грахово зърно. Сега и трите части отново притежават
същата информация в себе си, независимо, че вече са три
различни големини. Това отново ще ви се стори естествено,
защото все пак говорим все за пластелин, нали? По-трудното за
осмисляне е това, че този закон важи и за абсолютно всичката
материя, която ви заобикаля включително вие. В локвата
вода има информация и за течната лава, както и обратното.
В един морков можете да откриете информация за цялата
Вселена. Това звучи невероятно, защото Вселена изключително
много е усложнила формите си. Дотолкова, че има форми, чийто
химични формули са по два реда и въпреки всичко ако върнем
лентата назад, ще видим че всичко произлиза от един-единствен
източник. Източникът, който ние наричаме Бог.
Сега малко относно втория принцип – илюзорността. Дори най-
реалистичната холограма си остава илюзия. Вселената може да
се каже, че е една реалистична илюзия. Всичко изглежда плътно,
но абсолютна плътност не съществува. Пространството не е
статично, то се огъва. И съвсем не са ви нужни кой знае колко
усилия, за да го огъвате. То само се огъва дори при една мисъл.
Знайте, че всяка една мисъл преподрежда Вселената. Ако
обичате дъвки ви предлагам да сдъвчете една и когато стане
мека да я извадите. Започнете да я разтягате до момента, в който
стане горе долу еднаква във всички посоки спрямо центъра.
Разпънете я така, че да е почти прозрачна, но да не се скъса. Сега
много внимателно дръпнете с пръст, който и да е от краищата.
Това веднага се отразява и на останалите краища, на средата
също. Ако пръста, с който издърпвате сте вие, това означава, че
всяко ваше действие мигновено променя всичко наоколо.
Толкова далеч, че дори не можем да си представим. Всяко едно
наше действие, мисъл и излъчено чувство мигновено дава
резултат във Вселената. По тази логика можем да твърдим, че
Вселената е мека подобно на дъвка, а твърдите плътности са
само относително твърди. И ако трябва да свържем това с
вибрациите, то ще е по следния начин: високите вибрации са
фините плътности. Ниските вибрации са плътните. Ниските
вибрации си имат емоционален еквивалент, а именно: страх,
срам, вина, гняв, тъга, както и техните его-противололожности:
под страха винаги е скрита демонстративността, под срама –
показността, под вината – гордост и манипулация, под гнева –
самосъжалението, под тъгата – еуфорията. Всичко изброено е с
изключителна ниска плътност или иначе казано в духовния свят
му казват страдание. Високите плътности започват от
приемането нагоре. Спокойно можем да ги наречем
божествените плътности. Това са приемане (тоест не отричане
на действителността, дори да ви се струва като най-големия ви
кошмар), радост (не поради някаква специална причина, а
просто излъчваш радост), наслаждение (най-често при
медитация или покой), ентусиазъм (творчество или друг вид
съзидателна дейност).
Защо разказах всичко това в точка, в която започнах да говоря за
програмите? Ами много елементарно - нашия ум е фин
инструмент. Дори не мога да кажа и орган, защото никой не е
виждал ума. Никой не е отварял мозъчната кора за да каже „А,
ето го – това е ума.” Тоест този наш главен операционен
инструмент по-скоро принадлежи на финия свят. И макар, че не
го виждаме, той определя целия ни живот. Умът е
пространството където възникват идеи, където идеята приема
форма на мисъл и ако имате достатъчно воля по-късно се
превръща и в действие със своя резултат. Нашия ум вече
хилядолетия не е празно и чисто пространство. При повечето от
населението на Земята той е дом на страха, илюзиите,
вредоносно въображение, слабости, зависимости, враждебност.
Той е пълен с предразсъдъци, грешно знание, информация на
чужд опит, внушения, религиозни догми (които са най-
упоритите), същности … Мога да изброявам още и пак няма да
съм изчерпала и половината. Всичко това са под общото име
програми. Тези програми са толкова мощни и толкова дълбоко
посяти в съзнанието ни и то не от един-два живота, че ние с ги
носим с нас във всеки следващ, докато най-накрая не решим да
се освободим от тях и не започнем процеса на препрограмиране
на софтуера. Най-радостната новина е, че това
препрограмирана при много хора на планетата е започнало, а
някои дори съм края. Щом четете тази книга, която е
предназначена за хората, които са по-скоро в началото на своя
индивидуален процес, значи и вие сте се решили на тази стъпка.
Моята цел не е да звучи строго научно (аз не съм учен, слава на
Бога не се мисля и за духовен учител), а по-скоро увлекателно и
приятно, да вдъхне свежест и спокойствие, както и увереност, че
имате сили да се справите. В тези времена на хаос, наистина е
много важно да се подкрепяме. Аз просто имам няколко години
повече опит и забелязах, че няма много подобни четива за
начинаещи. Книжарниците бълват от литература на духовна
тематика, но сякаш всичко е за по-напредналите. А тепърва
пробуждащите се никак не са малко и то точно в България.
Програмирането на нов софтуер е свързано със страдание,
няма да опитвам да ви успокоявам в това отношение. Вероятно
обаче ако все пак се интересувате от духовния път, ви е ясно, че
всеки минава през него без изключение. Приятната новина е, че
всеки път щом програма причиняваща вреда бъде заличена от
съзнанието ви, тя веднага бива заместена от нова, която
резонира с моментното състояние на съзнанието ви. Ще ви дам
пример. Ако имате програма в себе си: „срам ме е от лицето си,
защото имам пъпки”. Това е програма, която предизвиква
отвращение към себе си. Такава е емоцията, която я храни. Да, но
акнето по лицето всъщност отразява неприемане на собствената
личност, вероятно от подигравки в детството, то програмата
автоматично се преобразува на: „страдах достатъчно като дете.
Аз съм достоен, макар, че имам този проблем”. Звучи
изключително елементарно, нали? На някой дори може да му се
стори като врели-некипели, но за вярващите, знайте, че това
препрограмиране веднага променя биохимията на целия
организъм. Ако поддържате новата програма достатъчно дълго,
ще видите, че промените ще са налице много скоро. След което
същата тази програма, която ви е вършила работа до сега също
ще стане излишна и на нейно място ще дойде друга, която още
повече повдига вибрационното ви състояние. Може да се каже,
че положителните програми са като стълбичка. Колкото повече
се изкачвате по стълбичката, толкова повече увереност ще
имате във вашите програми. Не забравяйте обаче да
благодарите и че нищо, което сте постигнали не е без участието
и на Творецът.
Нека да ви опиша основните видове програми, за да ги
разпознавате, когато ги наблюдавате при вас. Така и ще се
освобождавате по-бързо.
 Програми свързани с външността. – Тъй като его-ума
духовни качества не притежава, то разбира се
отъждествява най-често с външния вид. И забележете –
не с реалния такъв, а с този, който иска да има. А защо
толкова държи на това? Защото го смята за най-важно.
Спрямо външността егото е изключително безпощадно.
То варира от абсолютно обожествяване на себе си, до
абсолютно отвращение към себе си. Може да
преобладава само едното, но може и да ги има и двете,
като полюсни състояния. Програмите са безброй.
Буквално хиляди и лошото е, че възникват
непрекъснато нови. Ако измъчват жена може да
свързани като комплекси с килограмите (естествено в
двете противоположности). Аз съм си откривала
следната програма: винаги съм била слаба и не съм
 приемала това никак добре. Внушавах си, че не съм
привлекателна, че никой няма да ме хареса, че мъжете
обичали по-закръглени жени…. Имаше случаи, в които
тази несъзнателна програма ми докарваше наистина
много депресивни състояния. Накрая сякаш го
преодолях и започнах и леко да наддавам.
Първоначално се зарадвах. Обаче още на другия ден
същата тази програма се беше превърнала в
противоположността си и се започна: леле, ами ако сега
взема, че напълнея. Каквато съм висока ако напълнея,
ще стана като великан….” Да! Една и съща програма
веднага става противоположността си само и само, за да
продължи да те измъчва. При жените, които по природа
сме по-чувствителни това е още по-изтощителна битка.
Решението, както при всички други програми е да се
приемете каквато и какъвто сте в този моменти,
обичайки се и знаейки, че и това, ще се промени със
сигурност. Понякога към по-лошо, друг път към по-
добро. Махалото маха непрестанно, наша задача е не да
го гоним и да биваме люшкани непрекъснато, а стоим в
центъра му и да го наблюдаваме. Средния път е
изключително невидим, едва доловим, но го има.
Средния път е пътят на Любовта и приемането и аз ще
се радвам ако един ден всички – и с добрите и с лошите
си програми да се срещнем на него.
Програмите свързани с външността са най-многобройните,
защото ни е внушено, че трябва да бъдем някакви, а не себе
си. Слабите страдат, че са слаби, а по-едрите, че са дебели. В
това отношение полярностите създават такива страдания,
които от липса на самочувствие отиват прекомерно
обсебване от собствената физическа личност. За да внася
баланс Вселената отнема всичко към което се привържем.
С радост пускаме програмата, която ни е създала нещастие,
но още по-голямо нещастие изпитваме когато откажем да
пуснем програма, която прекалено завишава преценката
ни.
Когато говорим за програми свързани с външността
съществуват и едни такива, които са толкова изкривени, че
водят личността до нервни сривове, да не кажа и повече.
Програми, които не само, че вредят, но и са далеч от
истината. Това са изродените програми и са много заразни.
Ето един пример. Човек решава, че носът му е крив.
Първоначално е убеждение, после се превръща в аз съм
носът ми. Буквално цялото му съзнание е обсебено от това,
че носът му е пречка за успех в живота. Няма финансова
възможност за хирургична намеса и това още повече го
провокира да изпитва гняв към носа си, към себе си, към
Бог. Проблемът с носа му се превръща в център около,
който се върти ежедневието му. Социалните му контакти
намаляват, не успява да осъществи добра интимна връзка
и разбира се за всичко е виновен носа. Просто няма друг
виновник… Страшното в този пример е че носът му има
съвсем малък дефект, който ума е превърнал в чудовище,
което напада себе си. Има хора с такива мании, че стигат до
самоубийство. Обикновено дори не само самата програма е
проблема, а модела на ума. Такива хора дори да намерят
решение за носа си, да речем чрез корекция, веднага ще си
намерят следващо нещо във визията, което ще набедят за
причина за тяхното страдание.
Макар жените да сме по-суетни по природа, мъжете също
се заразяват с програми свързани с външността им. И
колкото повече суета има в един мъж, толкова по-женствен
започва да бъде. Аз не казвам, че непременно става
хомосексуалист. Той може да изглежда външно съвсем
мъжествено, но да е лишен от смелост, отговорност,
твърдост, решителност…. А жените, не приемайки
собствената си женственост стават по-твърди, сурови,
отхвърлят приемащата си роля. Всичко се обръща наопаки
– природата ни, начина по който функционираме,
взаимоотношенията ни, които и без това са крехки.
Освен, че са много, програмите свързани с физическото
тяло са и най-упорити. Много често уроците свързани с тях
се повтарят десетки пъти. Има голяма вероятност да сте си
помислили, че вече сте се освободили от някоя и след
години да се появи отново под въздействието на някакъв
фактор. Друга причина те да ни тормозят много е тази, че
именно физическото тяло се променя изключително бързо.
Достатъчно е дори само да смените вибрацията си и то ще
ви отговори веднага. Да, обаче, вибрацията не е константа.
Няма човек с постоянно еднаква вибрация. Трудно е да я
задържиш дори за ден, камо ли да се превърне в „моята
вибрация”. Има определени вибрации, които може да ви
резонират перфектно и такива, към които не може да се
приспособите, но като цяло се менят невероятно бързо.
Понякога дори рязко. От мощна, висока вибрация съм
падала много ниско, особено когато се появи някакъв
блокаж, който осъзнавате и се налага да преживеете. Точно
тогава съм наблюдавала, че вибрациите веднага променят
и начина, по-който изглежда физическото тяло,
включително кожата, изражението, стойката,
движенията…. Казвам това, за да намалите работата отвън
и да я повишите отвътре. Успех!
 Програми „Така е редно” – Това са много силни
програми, защото не са ваши лични, а са такива, които
цялото общество е утвърдило. Помислете си само – една
лична програма е упорита, защото сте изградили
утвърждението й в себе си. Какво да говорим такова за
тези, които цялото общество робува несъзнателно. Те
са толкова плътни и устойчиви и рухват толкова бавно,
че аз самата съм се питала как ще успеем дори на
колективно ниво да се справим с тях. Освен, че са
непоносими, принуждават ни да вършим неща, които не
желаем и то под наслов, че така е редно. Ето какво имам
предвид: работиш в областта на сферата на продажбите.
На продуктите, на които им изтича срока на годност
следват да бъдат продавани бързо, с крити под името на
някаква измислена промоция. Тогава фирмата може да
ти донесе вода от сто кладенеца, че така е редно. Като
 по-малка и неопитна на не едно или две места са ме
увещавали как за да набуташ нещо, от което иначе ще
загубят те, е редно да се лъже. Възможно е към
манипулацията да прибавят и това, че не само те, ами
даже много ще загубиш ако не продадеш продукта. Вие
може и никога да не сте се замисляли, че имате избор.
Стига това, че участвате в дребни игрички да ви пречи.
На мен ми пречеше определено и излязох от такава
ситуация с изключителен вътрешен бунт. Под
названието така е редно минават изключително много
обществени манипулации. Основното оръжие е страха.
Страхът е така силно впит в нашето подсъзнание, че
съвсем смело мога да твърдя, че това и сега, в 2019
година е основната емоция, която управлява света. През
кривата призма на така е редно минават и неща от типа
трябва да си изпиеш антибиотика. Тук се
злоупотребява с масовото невежеството що се отнася до
здравето и така фармацията отново набутва всичко от
таблицата на Менделеев в телата ни, независимо имаме
ли нужда или не. Тук включвам, разбира се и ваксините
и имунизациите, които не само, че не помагат, но и
тровят организма.
Отново ще ви дам един много елементарен избор със себе
си. Точно защото е толкова елементарен, той е толкова
показателен. Много обичам да ходя боса. Особено, когато
започнах да правя йога-асаните, любовта ми към ходенето
бос се усили още повече. В началото ходех само в двора ми
в моето село. Ползите за организма бяха толкова явни, че
започнах да ходя до местния стадион, само за да ходя боса
по тревата. Един ден след разходката ми по прясно
полятата трева си казах „Хей, защо да се обувам?” Просто
ще се прибера боса, какво толкова. До вкъщи е около
половин километър, но се минаваше през главни улици в
селото, където със сигурност щеше да има хора. Осъзнах
програмата в главата ми. Тази, която ми казваше, че ако се
прибера боса хората ще ме помислят за скитница,
нечистоплътна. Не можех да повярвам, че за да се прибера с
кеф боса до вкъщи, трябваше да препрограмирам. Взех
обувките в ръцете си и тръгнах. Асфалта беше топъл и
усетих как чакрите на стъпалата ми се отварят и земната
енергия тръгва по краката ми. Беше толкова невероятно
чувство. Усещах камъчетата, които масажираха точките на
стъпалото му. Топлината от земята ме заземяваше и помня,
че дори ходеш в притворени очи. По улицата наистина
имаше хора. Наблюдавах реакциите им. По-възрастните ми
се радваха, защото бяха израснали във времена, когато
това е съвсем нормално нещо. Минаващие за по-изискани и
градски люде ме гледаха особено, но мислено им пращах
съобщение, че не ми дреме какво мислят. Следващите дни
повтарях практиката и усещах как ми пука все по-малко и
до края на месеца обикалях цялото село боса. Хората
свикнаха, радваха се и споделяха от колко време и те се
канят да направят същото и че помнят как в детството си
са ходили най-вече боси.
Примерите за тези ограничаващи свободата програми са
много и се развиват във времето спрямо
народопсихологията, политическите факти и морала.
Всички страни ги имат. Те често са свързани има с модели
на поведение в обществото. Това, което се забранява се
изражда по-късно в нещо, което се налага. Изключителната
агресия към хомосексуалистите се превърна в извратено
джендърство. Забраната на децата да бъдат в близост до
природата, прекаления стерилитет се изражда в разни
институции, които решават да отделят детето от
семейството и при най-дребните проблеми. Всичко, което
се забранява се превръща в своята извратена форма, което
е най-ярко показано в следващата група програми. При тях
се стига до жестокости, насилие, различни свещени войни
и всякакви изкривявания - първо в личността, после в рода
и накрая разбира се в обществото. Това са религиозните
програми.
 Религиозни програми. О, за тази точка вероятни ще ни
трябва цяла отделна книга. Тук не навлизаме просто в
сферата абсолютната лудост (съвсем буквално).
Говорим за болестни, манийни състояния на ума
достигащи краен негативизъм. В главата посветена на
сексуалната енергия набелязах двете крайности на
махалото, но темата наистина е много по-дълбока.
Спомням си една случка, тъкмо когато започваше моя
процес на всепричистване. Работех като търговски
представител и често ходих при една търговка, която беше
много набожна. Беше католичка. Обичаше да разговаря за
Бог и все говореше с цитати от Библията. Веднъж й
споделих, че аз се занимавам с медитации и тя се
развълнува в негативна посока. Попита ме на кой Бог се
кланям. Аз й отвърнах:
- На никого. Ние смятаме, че Бог е пропит във всяко нещо,
включително в мен и в теб – нарочно я посочих, за да я
опитам да убедя съзнанието й, че и тя също е
божествена.
- Бог е Исус. Той е сина божии. А ние сме грешни и не сме
божествени. Той обаче ще дойде и ще ни избави.
- Няма такова нещо. Иисус е с много високо съзнание, но
ти не си по-малко божествена от него.
- Ами грешните религии?
- Какви грешни религии? Те са възникнали в последствие.
Исус и Мохамед са идвали тук, за да ни обяснят, че
всички сме Едно, а не за да създават религии.
- О, ти и за Мохамед говориш. Браво бе, Ивелинке… Каква
е тая религия, която признава всички религии?!
- Не съм казвала, че е религия. Това не е религия, а…. – тя
спря да ме слуша, вече заклеймила ме като неверник, а
аз научих урока си да не убеждавам никого в нищо,
особено на духовна тема. Не можеш да наливаш вода в
пълна чаша. Първо чашата трябва да се изпразни…
Враждебността относно религиозната принадлежност е
умопомрачителна, а невежеството още повече. Клоновете
на християнството например са толкова много, че имам
чувството, че вече всеки е основал своя собствена в
зависимост от това кое му допада и кое не. Ако изповядва
дадено течение, но се стигне до момент, в който нещо не е в
унисон със собствените му разбирания, но смята, че
неговото е по-близо до истината, той просто се отделя и
основава същото нещо, но с две разлики от
предшественика му. Следващия прави същото. И така
мъдростта, която в крайна сметка има един източник е
фрагментирана, разделяна, изкривяване и се стига до там,
че в един миг просто не знаеш кой си, в какво вярваш и
резонира ли това с теб. Големите религии имат стотици
клонове, създават се пирамиди, други пък промиват
мозъци и от личността не остава и помен, някои пък
изпълняват ужасяващите си намерения и използват
религията като оправдание. За мен лично религиите –
всички без изключение са най-отдалечени от Вселенската
истина точно поради факта, че са най-ограничаващи. И
затова не трябва да си кой знае колко духовен, дори един
човек със средна интелигентност разбира това много
добре. И с това не искам да кажа, че няма хора от
религиозната каста, които са лишени от духовност. Едното
не изключва другото, но масово истината е такава. И дори
да не съзнавате, нямате представа колко религиозен
фанатизъм има във всеки един от нас. Намирала съм си
такива програми, че съм била шокирана, че в
подсъзнанието може да има такива неща. Проблема в тях е
че религиите са наслагвали като блатове на една
безкрайно висока торта толкова много и толкова
изопачени предразсъдъци, че положението отдавна е
страшно. Пример за това винаги ще бъде исляма, който е
най-изкривен и фрагментиран. Сякаш положението е най-
умерено в християнството, въпреки, че и то прелива от
грешни интерпретации. Будизмът е отговора, но той не е
религия, а при него има един друг капан, през който всеки
преминава, но някои си остават завинаги в него.
 Проблемът е че последните години е толкова модерно да
си будист, че пространството – медийното и реалното се
напълни вещи, всеразбиращи, всевиждащи и
всезнаещи, на които им харесва идеята да са будисти,
повече от колкото да са себе си. Говорила съм с хора,
които цитират Лао Дзъ и Конфуции все едно им е далечен
братовчед, посещават източни практики и учат японски.
При първата конфронтация обаче изпадат в изключително
гневно състояние, поддават се на лошотията, но по-лошото
е че не я съзнават дори. Това беше друг голям урок за мен –
че не всичко духовно е духовно. И че да бъдеш будист,
означава да намериш себе си, а не да станеш будист.
Истинските будисти не са будисти и не се правят на
будисти. Те са себе си.
В Исляма и Християнството почти не е останало нещо, което да
не е програма. Срещала съм какви ли не форми на лудост и в себе си и
в други. Като започнем от това, че Бог бил само в храма (има
несъзнателни хора, които смятат, че Бог обитава само храмовете);
всички видове суеверия, които и аз не знам защо са обвързани с
религиите; смисъла от паленето на свещи; всички видове възникнали
наказания от Бог. Те пък са най-ужасни! Бог не наказва – той приема и
обича. Този, който наказва е в глава ви. Ако говорите за лошите неща,
които ви се случват, тук говорим за закона на Кармата, но той не е
наказание а справедливост. Лошото, което идва в живота ви,
независимо, дали го осъзнавате или не, вече сте го причинили.
Програмите свързани със семейните отношение също не са за
пренебрегване. Особено тези, които са свързани с поколението и пола
на детето – че по-висшето е мъжко. Това вече наистина е същинска
лудост. Тази програма работи най-вече при мюсюлманите, но при по-
старите поколения може да се наблюдава и в Европа.
Всички религиозни умствени програми много си приличат по
едно – работят най-вече с едно от най-нисковибрационните емоциите,
а именно вината. Не ви ли прави впечатление, че когато четете нещо
на религиозна тематика и да решите да живеете според нея, после се
оказва, че каквото и да направите – сбъркал сте. Ако направиш това,
ще ти се случи това. Бог бил ревнив, Бог щял да излее гнева си, Бог
наказвал, Бог отнемал. Аз още чувам хора да прекъсват звънливия си
смях и да казва: „Тихо, че много смях не е на добре.” А щом го казват,
повярвайте ми, това означава, че някъде в съзнанието е създадено
убеждение, че това е истина. Религиите изграждат много удобно и
според мен съвсем преднамерено представата за сърдития и гневен
Бог и несъзнателното население вярва. Вярва, че тези, които създават
религиите са по-вещи и от тях самите, но всъщност и едните и
другите са некомпетентни.
Освен с вината, религиозните програми работят и със
срама. Заради срама от излагането на тялото, жената в
арабските среди е едно чучело, обявено за демонично,
използвано най-вече за разплод и домакинска работа.
Доколкото знам все още има жени, които нямат право дори
на шофьорска книжка, а на места тя е толкова
ограничавана, че в семейството стои вероятно някъде след
добитъка. Що се отнася до жената, аз давам пример с
исляма, но християнството не е кой знае колко по-
толерантно в това отношение, особено в Средновековието.
Сякаш сред населението още битува мнението, че Мария
Магдалина е развратница. Закона на Вселената е че
подобното привлича подобното и ако Иисус е една от най-
високите вибрации във Вселената как си представяте, че
жената до него ще е с качествата, които Църквата иска да
проектира върху нея? По мое мнение и непорочното
зачатие също е огромно заблуждение, защото всичко във
Вселената възниква благодарение на секса, но както вече
уточнихме крайностите в интимните отношения са най-
полюсни и варират от отричане до зависимост. Не че не
вярвам в чудеса… Напротив! Ставала съм свидетелка не
веднъж на чудеса в живота си. Смело мога да кажа, че след
процеса ми на осъзнаване (който е безкрен) всяко
проявление в реалността ми е чудо и все пак мисля, че Исус
е роден по класическия начин, заченат с много любов и
споделяне.
За щастие с всяко ново поколение религиозните програми
работят с все по-малка сила и влиянието им постепенно отстъпва, с
изключение на Близкия изток, който става все по извратен с
религиозните им войни и пренебрежението към жената.
До тук говорехме все за така наречените Големи религии, но
положението е страшно и при местните религии. Говорим за тези,
които са разпространени по островите, дивите джунгли, степите или
иначе казано племенните религии. Колкото и странно да ви звучи те
са по-близо до истината, от колкото интерпретираните векове наред
Световни религии. Причината е, че те почти не са изменяни от
първоизточника си и се опират на много по-здрав корен. Те се
разпространяват от уста на уста, не съществува почти нищо записано,
защото в племето ще е късмет да се случи да има поне един, който
умее да пише. Основните проблеми на тези племенни вярвания са две:
първата, че самите племена не еволюират и една идея, спрямо
развитието си от преди стотици, че и хиляди години. Липсата на
цивилизованост може и да има добра страна – автентичност и все пак
тази народи стоят като „извън света”. Ерата на технологията за тях
може би е друго измерение. Според мен тази крайност е по-добра от
това да живееш в среда, в който въздухът се вижда, хората са
враждебни и продали вниманието си на технологиите и все пак
твърде много се отклонява от модерния свят.
Освен това номадския и полу-номадския начин на живот всъщност
почти не се използва дарът на ума или ако се използва е за съвсем
елементарни, битови нужди, страдайки ентелектуалния аспект, което
отново е инволюция. Така той отново си остава на ниво по-скоро на
животинското царство. Не казвам, че няма високоразвити племена, от
които можем само да черпим мъдрост, но доколкото знам все още на
земята има племена, в които може да бъде открита проява на
канибализъм. Така тези народи остават близко до източника –
майката земя, но са много далеч от духовните ценности, както и дара
на мисълта. Защото когато его-мисленето се преодолее, умът се
превръща наистина в дар.
Вторият фактор, който отдалечава такъв тип общества са
суеверията и жертвоприношенията на животни. Има голяма разлика
между храненето с месо в Европа и тях. В Европа и Северна Америка
храненето с месо се е превърнало в чревоугодие и лакомия, които
донесоха след себе си такива природни дефицити, че вероятно ни
предстоят тежки катаклизми. Онези племена се хранят с месо, защото
природата не им предлага кой знае какво разнообразие. Поставени
пред това да гладуват, те ловят. Най-вече риба. Освен това те никога
няма да уловят повече отколкото могат да изядат. За разлика от
европейците те щадят майка Гея много повече от нас и все пак в
техните традиции съществуват разни кръвожадни богове и тогава се
случват наистина жестоки неща. Между другото тук и Християнството
може да се похвали с този паразит и той е скрит под култивираното
название „Курбан”. Това е древна, жестока и нецивилизована
практика, която няма общо с учението на Исус. Да убиеш животно, за
да умилостивиш Бог и после да го раздаваш за „здраве” е толкова
дивашка проява, която още от дете ме е поразявала (макар преди и аз
да се храних с месо). Да поднасяш на Бог смърт, за да поискаш да бъде
милостив…. Да се храниш с месо, защото чувстваш, че имаш нужда,
защото нямаш избор или те е страх да пристъпиш към
вегетарианството е едно, но да убиваш, за да „умилостивяваш” е
съвсем друго и говори само за това, че смяташ, че Бог си търси
поданици и държи тези поданици чрез страха. А истинския Бог, който
е и в теб е точно обратното на страха. Има ли у вас страх, знайте едно
със сигурност – това не сте вие.
И след като в общи линии обсъдихме наистина най-основните
паразитни програми е редно да поговорим съвсем на кратко и за
тъмната страна без да й отделяме много място. Надявам се че стана
ясно какво е Бог, Вселената, Всевишния, Съзидателната мощ и т. н. Ако
у вас има страх, вина, гняв, тъга, тревожност, меланхолия,
раздразнение – да знаете, че Бог не е замесен, а това е собствения ви
ум.
 Програми от типа „Не може”, „Не възможно е”, „Няма
да се получи”
В продължение на няколко месеца успях да премина курса по Рейки.
Започнах интензивно да лекувам себе си – каквото и да ми се случеше
в здравословен аспект, първо пробвах с Рейки, а после с каквото и да
било. Започнах с елементарни неща като появила се болка тук-там по
тялото ми, след което с няколко сеанса успях да стопя ганглий-киса, а
по-нататък няма да продължавам, защото на човека без опит
наистина ще му се види като лъжа и преувеличение. Години преди да
бъда привлечена от енерголечението бях се превърнала в човека-
хапче. По едно време пиех може би по десетина таблетки на ден и то
по различни причини. За мен се беше превърнала като мания ако се
появи нещо в здравословно отношение веднага да се поровя в
интернет, да си сложа диагноза и да си купя поредното хапче.
Спокойно мога да кажа, че не съм имала орган, на който да не съм
поднасяла някакво хапче, за да го лекувам без да ми мине през ума, че
за всяко състояние се крием емоционална причина. Това е добре да се
схване много добре. Като казвам, че за всяко състояние си има
емоционална причина, не преувеличавам. Дори една пъпка на гърба
може да обясни нещо на емоционално ниво. И ако се задълбочите в
причината може наистина да не ви се наложи да посещавате доктор,
което не означава да изключим конвенционалната медицина, когато е
необходимо. Проблемът, е че ни учат да не се задълбочаваме, да не
надникваме вътре. А ние трябва да правим именно това.
Несъзнателното население не се интересува ЗАЩО е в това състояние,
а само начините как да бъде излекуван, за да продължи вегетативния
си начин на живот. Толкова векове наред сме гледали на себе си през
такава плоска призма, през такова криво огледало, че сме загубили
връзка с нуждите (а не исканията) на собственото си тяло. А аз смея да
твърдя, че от еволюционна гледна точка не съществува нищо по-умно
от човешкото тяло, което несъзнателното население така умело
тормози.
Лечението на физическото тяло е много пряко свързано с програмите
какво е невъзможно и какво не. Според вас каква е причината едни
хора да се излекуват от рак, а други не? Според вас те са по-специални
с нещо, или го отдавате просто на късмета. Разликата идва
единствено от това до каква степен вярата в невъзможното е
пуснала корени в съзнанието ви!!! Да, не Когато човек смени
посоката на движение на корекцията и го превърне в процес работещ
отвътре на вън всичко е възможно.
Програмата „невъзможно е” работи в деструктивен план не
само в областта на здравето, но и кариерата, отношенията ни с
другите и вярата в собствените ни дарби и качества. Не е нужно много
време за да си я „хванете” и при себе си. Даже може да стигнете до
такъв момент, в който за всяко нещо, което душата ви искрено желае,
умът да даде „рационални доводи” как това няма да стане. Когато
написах първата си книга, която е роман с измислен сюжет,
програмата в ума ми казваше, че ще ме четат само семейния ми кръг и
чувствах изключителна душевна нужда произведението ми да стигне
до повече хора. Около две години след това с помощта на майка ми
успях да я издам със свои средства в съвсем скромен тираж, който се
продаде сравнително добре. След още няколко години книгата ми
вече беше в хиляден тираж и в пъти по-широка аудитория. В интернет
се появиха материали с информация за мен. Това е втората ми книга,
която пиша и издавам с още по-голяма лекота…. И ако първият път
имах много по-мощни съпротиви дали е възможно или не, то втория
път тези съпротиви бяха много по-леки, освен това не ми
въздействаха, защото вече ги бях преживяла. Не искам в никакъв
случай да каже, че е лесно. Но ще ви успокоя с нещо – тенденцията е,
че трудното е в началото, а с времето става все по-лесно и по-лесно.
Този род програми, които аз обединявам под общото название
невъзможни, много често за съжаление са ни вкоренени от нашите
най-близки – а именно родителите. Те прехвърлят съзнателно и
несъзнателно неуспешните си опити върху нас и ние ги проектираме
много успешно в бъдещето си (затова ще изясним по-подробно в
родови програми). Ако в семейство на прагматични и скептични хора
се роди по-артистичен индивид или такъв, чиято ценностна система
се различава е много вероятно вдъхновението и ентусиазма му да
бъде потиснато от тези програми за които родителите ни не са
виновни, че имат. Целта на родителя е винаги да те съхрани, дори
действията му да ти изглеждат против свободната ти воля или
мечтите ти. Всеки прави най-доброто на което е способен към
дадения момент и все пак ако осъзнавате, че родителите ви не
вярват в успеха ви в каквото и да било отношение, отговорността да
докажете обратното е ваша, а не тяхна. Когато човек сложи мисловен
предел, е нещо е невъзможно, всъщност той сам си поставя граници.
До скоро населението на земята масово тънеше в невежество относно
невъзможните и възможните неща. Винаги сме се чудили защо едни
успяват, а други напротив – затъват. Защо на едни им върви много, а
други едва преживяват. После до нас достигнаха книги като „Тайната”,
които на по-прост език ни обясняваха как работи Вселената като
интелигентно същество. Малко по малко започнахме да разчупваме
закостенелите модели и все пак информацията за силата на
привличането сякаш все още не може да стигне до масите.
Тенденцията в прогресивна посока обаче нарастват и все повече хора
започват да имат вяра в собствените си способности. Колкото повече
хора се пробуждат, толкова повече програми „невъзможно е” остават
в миналото. Веднъж мой приятел ми разказа за необикновения
случай с медоносната пчела и от тогава аз много обичам да го
разказвам. Той е следния: по всички закони на физиката, анатомията
и аеродинамиката медоносната пчела не би трябвало да лети. Тя
обаче не познава тези закони и затова лети и не й пука. Кой знае,
възможно ли е медоносната пчела да живее в по-високо измерение от
хората?....
 Родови програми – Родовите програми са обобщено
название на всичкото натрупало се неосъзнато
нещастие в семейните и родствени отношения. Те са
характерни с това, че по степен на негативност не са
най-страшните, но пък са неприятни с друго качество –
изключително утвърдени и стабилни са! Някъде бях
чела една мисъл, че ако човек иска да се промени трябва
да започне от баба си. И тя е меко казано абсолютно
вярна. Има родови програми, които могат да работят
във вашето семейно пространство от дори пет
поколения назад. Те се предават от родители на деца и
така се пренасят и проектират векове наред. Възможно
във вас, във двадесет и първи век да живее програма,
която е още от Освобождението, например. Ще ви дам
пример за такава – детето е левичар и вие прилагате
всякакви „техники” да го отучите дори на сила. Имам
много деца, които са родени левичари, но пишат с
дясната ръка, заради амбициозния си дядо, който смята,
че това не е в реда на нещата. Следва връзване на ръце,
тренировки на сухо, а съм чувала и за по-сурови методи,
но не искам да ги споменавам тук, защото ми се иска
книгата да е изпълнена с възможно най-положителната
енергия.
 Родовите програми може да включват стари вражди
независимо от повода, блокирани отношения между деца и
родители. Смята се, че душите много често избират да се
родят в едно и също семейство, с тази разлика, че си сменят
ролите. Може в този живот да сте майка на някого, а в
следващия тя да роди вас. Точно затова родовите карми
много често имат някакъв много по-дълбок корен, който
дори не може да проследите. Точно затова има прекрасни
хора, които изучават и преподават Регресия, като връщат
душите в миналите си живота, за да се освободят от
кармата си и да им е по-леко в настоящето. Това е цяла
наука и доколкото знам много успешна. Към момента не
съм ходила никога на Регресия, но когато е необходимо
съзнанието само си припомня свои действия от минали
живота, за да си вземе поука. Може да видите такъв спомен
в сън, като дежа-вю, а ако имате добре развито Трето око
ще го видите и като видение. Ако преживеете видение за
първи пит, това може да е много стряскащо за скептичната
ви психика, затова ви съветвам да се обърнете към някого с
повече опит. Виденията са много ярки преживявания,
които буквално за кратко могат да ви пренесат в друга
реалност и ако генерирате страх от случилото се, може да
се обезпокоите още повече или дори да си помислите, че
полудявате. При всички случаи когато свикнете с този
феномен, после ще ви се струва много интригуващ и ще се
превърне в част от опознаването на себе си.
Родовите карми са много трудни за корекция, защото са трудни
за осъзнаване. Не случайно много духовни учители казват, че успееш
ли да генерираш присъствие и пълно съзнание у дома, значи можеш
навсякъде. Причината за това е враг номер едно на будното съзнание,
а именно – навикът. Не веднъж съм чувала от приятели, че искат
повече разнообразие, че нищо не се случва в живота им, че са в
застой. Това наистина е огромна заблуда и тази заблуда действа най-
силно в собствения ви дом, където очаквате да сте най-спокойни и
щастливи. Истината е, че в дома ни ние сме създали закостенели
навици до такава степен, че по-скоро те живеят нас, отколкото
обратното. Навикът, особено вредния е наше фалшиво аз, което се е
превърна в автоматично действие без участието на съзнанието.
Тъй като прекарваме най-много време вкъщи, там сме изградили
повечето от най-вредните ни навици, които преспиват съзнанието.
Какво имам предвид? Да си обувате обувките е навик, да включвате
телевизора е навик, да си взимате душ е навик, понякога дори
разговорите ви се състоят от абсолютния навик да се задава все един
въпрос, на който дори сте научил отговора и го знаете. Навикът е и
това, което убива любовта, навикът ни кара да свикнем с някого,
вместо всеки ден да откриваме нови и нови детайли от неговата
душевност. Ако вкъщи сте си изградили досадни навици, които
пречат на творецът във вас да се прояви и се окаже че и работното
ви място е досадно задължение, което вършите вече двадесет и две
години, то тогава цялото ви ежедневие се е превърнало в
проектиране на едни същи досадни реалности, които в началото
носят радост, после раздразнение, после неудовлетворение, после
депресия, после обвинения към другите, после обвинения и към
себе си, после страх от промяната, после чувство за малоценност и
после…. После свърши. Няма после. Животът не е толкова дълъг.
Навикът или другото му име - съпротивата срещу промяната
убива авантюристичната копнеж на душата, убива жаждата за
нови знания, убива интереса към другите човешки същества,
убива мотивацията и любовта към себе си. Когато тази зараза е
само във вас, е по-лесно да се коригира, но когато тези навици, които
са като вериги, които влачите са действащи програми и в членовете
на семейството ви, от където всъщност трябва да получавате
енергия (подкрепа), тогава вашата мисия се усложнява в пъти.
Усложнява, но не става невъзможна. Както многократно споменах
отговорността наистина е изцяло ваша. Ще видите, че започвайки да
разчупвате тези многовековни невидими, но упорити структури,
Вселената веднага ще ви отговори и ще получите подкрепа и все пак
основно действащо лице трябва да сте вие самите. Тук е и момента да
спомена каква начална съпротива ще срещнете от най-близките си
хора. Това, че вие се променяте в началото ще предизвика остри
реакции и вие трябва да сте готови за това.
 Има обаче семейства с наистина много сложна родова история,
които освен студени отношения са белязани с проклятия тежки карми
и наследствени болести, които не са никак случайни. За да прекъснете
тази верига и енергията отново да потече между вас е необходима
много силна воля и прошка!
Представата за прошката е толкова изопачена, че по-
несъзнателните хора дори я изкривяват. Именно тези представители
смятат, че прошката е едно изцедено през зъби „извинявай”,
лицемерно стисване на ръцете, където потърпевшия е
непременно длъжен да се съгласи иначе става „недуховен” и
„лош”. Проблеми със злоупотребата с прошката е чрез
несъзнателното население тя се извършва просто на думи, но не е
излекуван вътрешния проблем. Често именно в семейството
ставаме свидетели на такъв тип отношения, където под спокойната
повърхност бушуват ледени течения и всичко се замазва уж в името
на добрите и здрави връзки, които от двадесет години вече не са
такива. Аз лично израснах без баща, а майка ми си отиде много-много
рано от този свят и до известна степен съм предпазена от много
подобни задушаващи отношения, но пък съм лишена и от
сърцевината на дървото на живота, която живее в корените му.
Дървото без здрави корени действително е болно и не особено
даващо плодове, освен ако личността не притежава достатъчно
стоицизъм и не се погрижи само за корените си. И ако е удобно да
споделя един по-личен факт, може да се каже, че съм нещо като Пипи
Дългото чорапче, чийто родители единия е на небето, а другия е
някъде по света, но не и при нея. Именно заради това тя става
изключително свободолюбива и умее да изпълни дните си с
интересни моменти. Не знам каква е вашата родова история, но със
сигурност все има нещо, което не е наред или се нуждае от корекция и
истинска прошка. А истинската прошка изисква не прегръдка и
просто повтаряне на някакви заучени фрази и то само по време на
Сирни Заговезни. Прошката е дълбоко задълбаване в корена на
проблема, защо е възникнал и защо точно сега. Каква ситуация го
е провокирала и какво мога да направя аз за да помогна на тази
ситуация да не се повтаря. Това е истински правилния подход при
всяка една ситуация, и ако искате да се освободите от тези модели, а
не срещате приемане в семейството, правете го сами, за да се
освобождавате вие. Вселената ни е създала абсолютно завършени и
цялостни. Не съществува нещо, нещо което не сте способен да
направите самостоятелно. Ако пък все пак възникне такава ситуация
и наистина имате нужда от помощ, Вселената ще отрази нуждата ви и
ще ви изпрати точния човек в необходимото време. Всеки пък когато
изберете сам да действате в дадена ситуация без да разчитате другите
да ви измъкват, Вселената оценява това изключително високо и
помага както е най-добре за вас. Разбира се, какво по-приятно да
правите нещо заедно с друг човек! Но да ви кажа, тези ситуации ще
бъдат много по-рядко в живота ви. По-често ще сте сам, на
о това е прекрасно, за да покажете сам на себе си, че можете, което пък
ще утвърди мисълта че заслужавате!
Родовите програми са особено жестоки, когато съществуват
прекалено амбициозни родители, които буквално са начертали план
на детето си още преди раждане. Много често тези планове са
неосъществени лични. Тогава детето поема по път, който не е пътя на
душата му и страда, за да угоди или пък ако се противи цял живот се
чувства виновен/а. Тук в България обаче по-скоро страдаме от
противоположната болест. Отглеждат се деца, на които от ранна
детска възраст се угажда най-вече материално, в което няма нищо
лошо, но когато грижите спрат само до там, детето се превръща в едно
вечно кисело и вечно искащо неща същество. Духовните ценности
(любознание, самостоятелен опит, възпитание, учтивост, любезност,
сила, вяра) са запратени в небитието и детето си остава на както
обсъдихме животинско ниво – хапване, пийване, а по-късно секс,
потомство и съответно проектиране на същите животински ценности.
Ако се питате защо Земята е в това катастрофално положение –
отговора, е заради щетите, които сме нанесли заради нехайството и
безотговорността. Според някои учени ни предстои да изпитаме
катаклизми по-тежки от тези по времето на динозаврите. Аз се
надявам и вярвам, че природата ще ни пощади и все пак и най-
големия оптимист съзнава, че наистина положението с природата е
меко казано тревожно.
Колкото до темата с родствените проклятия, магии, отежнени
карми, за справяне с тях наистина ще е много полезно да потърсите
професионалист в тази сфера – съществуват безброй методи, а най-
елементарната, но изключително мощна техника, това е молитвата.
Тук също е добре да се разсеят някои представи относно молитвата,
защото според много хора, тя представлява заучени едно към едно
думи, в които ако сбъркаш и запетая, тя спира да действа. Ще ви
споделя отново факт от личния си опит. Когато започнах да
превръщам молитвата в част от ежедневието (без да става навик, в
което не присъства чувство), опитвах да запаметя „Отче наш”, чела бях
и молитви на съвременни духовни учители. Всеки път когато правех
това усещах някаква вътрешна съпротива. Исках да се моля, а когато
започвах нещо в мен негодуваше. Тогава просто се обърнах навътре
към себе си и се случи буквално чудо. Сякаш цялото ми тяло се освети
отвътре. Забелязах и друго – колкото повече думи използвах, толкова
по-слаба я усещах. Имам молитви, в които буквално не правя
абсолютно нищо друго освен да излъчвам благодарност. Естествено,
това е моя опит и ако вие се чувствате по-добре с по-дълги и подробни
молитви, правете го! И колкото по-авторско – толкова по-добре. Ако
не сте усвоили някакво Висше средство, с което да изчиствате
тежките мисловни, заблатени фамилни блокажи като Виолетов
пламък, Рейки, Хоопонопоно, констелации, то и молитвата може да
бъде мощно средство. Всичко идва от силата на вътрешното ви
убеждение.
Работата с хора от семейния кръг е в пъти по-трудно, отколкото
с външните лица в нашия живот, защото към тях все пак изпитваме
привързаност и обич и не успяваме да се абстрахираме от личното. Не
може да бъдем безпристрастни наблюдатели и така се оставяме на
емоциите да ни завладеят и всъщност нараняваме хората, които най-
силно обичаме. Да, много често тези, които оставят неизличими рани,
са тези, които могат да ги излекуват. И все пак ако семейството ви не
желае да работи заедно с вас, не желае да стане част от новото
съзнание на планетата и дори саботира опитите ви, а вас ви тегли ту
към старите ви привички, ту към новата реалност, знайте, че все пак
ще се наложи да направите избор. Категоричен избор.
 Речникови програми
„….В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То
в началото беше у Бога. Всичко това чрез него стана; и без него не е
станало нищо от това което е станало.”3
Разсъждавали ли сте някога над тези думи от Светото писание на
Йоан?
Макар Църквата да тълкува почти всички грешно, в Свещените
текстове наистина няма една грешна или случайна дума. Колкото до
мощта на Словото, тя не е преувеличена изобщо. Съзнателните хора
много внимават какво говорят, освен това говорят рядко, а ако го
правят, то е за да кажат нещо изключително дълбоко, мъдро и
смислено. Това, което говориш по-късно ще го видиш реално в живота
си. Да не говорим, че в Тибетската медицина съществува лечение чрез
мълчание. Ще ви припомня и друга древна мъдрост: „използвай
Словото си за три неща – да благодариш, да благославяш и да
лекуваш.”
Дали е случайно, че древните майстори толкова са подчертавали
важността на думите, които подбираме и поводите, за които ги
използваме? Разбира се, че не. Думите са сила, и то една от най-
могъщите сили, с които разполагаме като дар. И ето едно упражнение
– наблюдавайте кои думи използвате най-често. Кои думи са скелета
на вашия речников фонд и какви неща си привличате с него. Какви
теми ви занимават също не е без значение, както и какви книги
четете, кои хора срещате в реалността си. Може да ви се струва
маловажно, но всъщност по същество маловажни неща не
съществуват. Вашият речник до голяма степен определя и вашата
реалност. Забелязали ли сте, е хора, които постоянно псуват и сипят
закани към други хора, непрекъснато си устройват сами на себе си
ситуации, на които да се ядосват, за да може водопада от цинизми да
се лее, защото, това е което имат от вътре и него искат да си
материализират? За мен говоренето на цинизми е абсолютна липса на
обич към себе си. Забелязали ли сте, че хора, които говорят
единствено за болести, обикновено са болнави и със слаба имунна
система? (Това го знам от опит, защото докато бях студентка имах
прояви на хипохондризъм. Истината е, че когато се освободих от
страха за болестите, имунитета ми се повиши). Хората смятат, че нещо

3
Евангелие от Йоан, 1:1-18
им се случва и че обикновеното обсъждане няма никакво значение, но
всъщност в повечето случаи първо говорено, а после е случилото
се.
Тази логика е и с твърде бедния речник. Тук имаме два типа
програми. Едната е ясна – мъките на Словото раждат обикновено
човек с липса на самоувереност. Тук и да се изградят силни
положително утвърждения е доста сложно, защото утвържденията са
словоформи и изискват известно богатство на речника. Всъщност
бедния речник те лишава от възможността да си построиш богата
реалност на изобилието. Ето защо Словото е толкова важно и
наистина е градивната тухличка на пълноценния живот.
Втория тип са персони, които също са с беден речник, но са
наизустили двадесетина по-сложни думи и цялата и те са включени в
цялостната им речникова практика, за да придава фалшив интелект.
Вторият пример обикновено са повече въздух под налагане, които
повее говорят, отколкото правят и са съвсем прозрачни за останалите.
Словесните паразити са не само трън в очите на учителите по
литература. Паразитните думи са паузи (зацикляния) в
хармоничността на съзнанието, които ума се стреми да запълни. Там
където има неловко мълчание, обикновено ще открием някоя
паразитна ума. И при себе си съм хващала паразити, макар да имам
претенции, че речника ми е добър. Преодолях ги много лесно. Ако
мисълта ми прекъсне някъде за да потърся правилна дума, не бързам
да я запълня с нещо глупаво и не на място. Просто оставам на паузата
и наистина се състредоточавам в това да открия точната дума. Ако
слушателя ми е мил и учтив, ще ме изчака няколко секунди. Не ме е
срам, че съм спряла или запънала някъде. Това не е непростим грях и
не се притеснявайте, че ще изглеждате глупави. Когато се отпуснете
ще видите, че подходящата дума ще дойде точно на време, а ако не
дойде, просто измислете синоним. На мен дори ми се е случвало да
прокарам някоя шега на такова място. Точно поради тези спирания от
притеснение, много хора се притесняват да говорят пред публика или
непознати хора.
Отделям наистина голямо внимание на Речника и Словото,
защото то определя и обогатява качеството на живот. Съвсем не
казвам, че няма празноглавци, които се радват на изобилие, но това не
е качество, а консуматорство.
Рецептата за разгръщане на словесния ви потенциал е стара
колкото Света – четене и любов към знанието (през целия живот, а не
просто докато ходите на училище с мъки да четете задължителната
литература и то от христоматията). Това обаче не е достатъчно.
Познавам много интелигентни и умни хора, които все пак не си
служат много добре с изказването и причината вкоренените им
неудобство и срам. Затова ви препоръчвам като цяло да говорите само
когато имате да кажете неща, а когато го правите да изговаряте
думите отчетливо, ясно, с правилните паузи. В началото ще ви е
трудно, но после ще изчистите грешките. Медитацията върху Пета
чакра (Вишудха) също помага, но за да я отворите се изисква
максимално изчистване на лъжите от съзнанието ви. Тази чакра се
затваря, когато лъжем (особено себе си). Дори бих казала, че тя е по-
щадяща ако излъжем за нещо другите, но при лъжа спрямо себе си, тя
страда мигновено. Отваря се окончателно, когато постигнете един
балансиран и стабилен аз, който умее словесно да отстоява себе
си, независимо от ситуацията или човека, който стои пред вас.
Разбира се, не всеки е роден за Цицерон, но ще се убедите как
изчистването на речника ви, ще повлияе и на качеството ви на живот,
както и на самооценката. Успех!
 Сравнителни програми – Това са може би най-
досадните програми, които действат понякога почти
непрестанно и трябва да ви кажа, че са изключително
упорити. За да се освободите напълно от тях трябва
наистина да положите огромни усилия и да медитирате
години. Те са просто на всякъде, приемат различна
форма, но основната им формула винаги е една и съща.
Тя се състои най-вече че в следното: В какво съм
повече и в какво по-малко от другите. Това е може да
се каже тясната специалност на его-ума. Всъщност,
когато не се занимава със секс, пари удоволствия за
тялото, ума се занимава с това любимо занимание.
Невъзможно е някой да изброи програмите на тази тема.
Те наистина са безброй, затова вместо да си играете да
 се освобождавате едно по едно от всяка една, просто
трябва да усвоите метода, по който ума работи с нея. А
именно – нещата, дарбите, физическите данни, в които
съм по-добър от другите и разбира се тези, в които съм
по-зле. Тъй като его-ума винаги е дуален той хитро и е
изработил система, по която да се отличава от всички
хора. Хора това работи в негова полза аз-ът се чувства
велик, харесван, обаятелен и това му доставя временно
удоволствие. С две думи – временно сме на гребена на
вълната, обаче няма его-ум, който да не се обръща
срещу себе си. Тогава, разбира се вие преживявате
другата крайност, а именно нищожния аз, който е
изграден на основата на самосъжаление, липса на
самостойност и накърнено достойнство. Всички
сравнителни методи завършват по този начин
абсолютно без изключение. Ако егото ви е изградено
на това, че сте материално обезпечен, ще срещнете в
живота си някой, който е на по-високо ниво в това
отношение и вашия фалшив аз започва да страда. Ако
егото ви е изградено върху това, че изглеждате добре, в
мига в който се появи някакъв физически дефект с
вашето аз е свършено и вие отново страдате. И тъй като
егото не му пука дали ще е във възходящия или
низходящия спектър от илюзии, то бързо приема
противоположността си. От най-красивия на света, утре
то започва да ви убеждава, че сте грозен. От човек с
прилични финанси, утре ще ви убеждава, че сте
некадърник, поради причината, че има и по-богати от
вас…. И това наистина може да продължи до
безкрайност.
Когато пък е сравнително балансирано със себе си его, то
много обича да се занимава с останалите хора. Да ги
коментира, да обсъжда всичко което харесва и не харесва в
другите (които са скрити проекции и към самия себе си).
Егото много обича да клюкарства, личния живот на
другите за него е изключителна важна тема. Егото изобщо
не обича да чува похвали за други хора. Тогава се чувства
непълноценно самото то и това е семето на завистта.
Всъщност сравнението, независимо под каква форма е най-
големия резервоар на енергия за егото. Сравнението е
основна храна. Ако успеете да прекратите сравнението
между себе си и околния свят, знайте, че сте постигнали не
малко в духовен аспект. Преодоляването на този
непоносим бих го нарекла „симптом” е един не кратък
период, особено ако тепърва навлизате в Пътя към
опознаване на себе си. Спомням си мига, в който за първи
път възстанових връзката със себе си и бях преминала през
основните дуалности, с които си служеше моя ум. Този миг
в който приех всичко във своята реалност като започнем от
тялото и начина, по който изглеждам и хората и вещите,
които изграждаха материалната ми реалност. Бях
прекратила стремежите бъде като този или онзи, да искам
неща, които не и се полагат или осъзнавах, че в този
момент няма как да имам. О, колко освобождаващо се
почувствах! Тогава изпитах истинската любов от мен
самата към мен самата. Само заради този момент си струва
човек да мине през всичкото си страдание. И тогава се
появяват и приятните и градивни утвърждения: ще
почувствате, че наистина сте хубав/а, че сте мил и добър,
че нуждите ви са задоволени. И всичко това без да имате
потребност да го доказвате на никого! Без
безсмислените съревнования, които ума устройва
между вас и света извън вас. Струва си да се изживее,
наистина.
 Програми специфични за епохата си – Тази последна
група е можи би най-невинната, защото спрямо нея има
известна търпимост, дори толерантност. Колкото и
просветен да е един човек, гледната точка през
призмата на времето, в което живее не може да бъде
пренебрегната. Тоест това което наричаме „гледна
точка” винаги е субективно. Всяка епоха или поколение
има своите ограничения, но и допустимости. Те се менят
 и зависят освен от отдалечеността си от съвремието и
от географските особености, етнос, култура и
икономическо развитие. Това са програми, които не
могат никога да бъдат изтрити напълно, защото самия
индивид е част от контекста на епохата. Възможно е да
балансира, за да не изгуби себе си, но не може напълно
да избяга от контекста. Така например крайността на
нашата епоха са технологиите. За да не попаднете в
зависимост от тях трябва да наблюдавате поведението
си и все пак ако отречете напълно интернет, ако не
използвате електричество или отказвате да
притежавате телефон също е крайност. Ще видите че
всъщност когато говорим за контекст на епохата вие
нямате право на избор ако искате да функционирате
едновременно с обществото. Отричането на развитието
на епохата също поражда крайности и истината както
винаги е златната среда. Отричането е обратното на
зависимостта и също крайност.
Това беше наистина най-стегнатия и опростен вариант, за
ви обясня програмите на ума и техния произход, за да ви е
по-лесно да се освободите от тях. Това не означава, че
имате от всичко, възможно е да имате по много от едната
група и нищо от друга. Както не съществуват две еднакви
индивидуалности, така и не съществуват два еднакви его-
умове. Всички те си приличат по това, че създават
страдание на гостоприемника си в различна интензивност
и тези, които страдат най-много са най-близо до това се
разтъждествят с егоистичния ум.

Препрограмирането на ума в един момент може да се превърне в

забавно занимание, особено след като се премине през основното
страдание. То води след себе си неизменно промени и във фините
тела, но най-осезаеми са те във физическото тяло. А промените там
само толкова видими, че спокойно можем да говорим за пълна
транформация, която по-късно преминава в трансмутация. След
Квантовия преход в езотеричните среди все по-често започна да се
говори за Новите физически тела на Квантовия човек, които са
последица от променената структура на водорода, както и от
сублимацията на сексуалната енергия. И ако препрограмирано на ума
е един освобождаващ процес, то трансмутацията на тялото е
изумително събитие.
Тъй като живеем във време където масово хората на всякъде по света
преживяват спонтанно събуждане на Кундалини, в интернет вече е
пълно с материали даващи много точно и подробно усещанията,
които може да изпитате по време на вашата лична трансформация.
Достатъчно е просто да напишете: „симптоми на квантов преход” и ще
ви излязат материали за една седмица непрекъснато четене. Това
обаче не е просто информация, с която ума да свикне. Вероятно вие ще
изпитате повечето от описаните „симптоми” (опитвам се да избягам
от медицинската терминология, но тук израза е съвсем на място) и
това не трябва да ви плаши, защото повечето се появяват и отшумяват
много бързо. Много е важно да не ги объркате със симптоми на
протичане на някое друго заболяване. За съжаление симптомите на
Кундалини имитират много други заболявания, затова ви
препоръчвам ако вашата енергия е събудена спонтанно да прегледате
за близък до вас Холистичен център, да потърсите учител по йога, ци-
гун, някаква източна терапия или просто приятел преминаващ през
същото. Ще видите, че познавате правилните хора и те винаги са били
около вас.
Друга причина, която до известна степен възпрепятства
описването на всички симптоми е че много от тях са психически, а тях
всеки ги осъзнава различно. Освен това компилацията напред във
времето се оказва толкова разнообразна, че може двама души да ви
разкажат своя опит и все пак накрая да се чудите за едно ли говорят.
Това може да ви обърка ментално още повече, като се има предвид, че
вие и без това ще сте объркан достатъчно. Животът в Трето измерени
е измерението, което ние смятахме за съвсем нормално всъщност се
оказва абсолютна илюзия, от която на всичкото отгоре не можем да
излезем като през врата е дълго, много дълго пътешествие през
лабиринт. Лабиринт пък езотериците наричат Четвърто измерение –
измерението на хаоса, където нито Трето си е отишло напълно, нито
Пето е дошло окончателно. Няма да ви лъжа, това е един
изключително специфичен период, който е труден, наситен е с много
емоции обхващащи цялата палитра от тях, а „черешката на тортата” е
че сте абсолютно сам в цялата тази история. Всъщност, от сега трябва
да ви кажа, че към днешна дата хора, които да пребивават изцяло в
Петизмерното съзниние (и на горе) на планетата са много малко.
Дори утвърдени духовни учители са споделяли, че от време на време
макар и рядко също изпитват трудности да бъдат изцяло съзнателни
без да се поддават на негативните фактори. Имайте предвид, че
живеем в изключително усложнена обстановка на лошо качество
въздух, глобални промени, насилие, прекалено много сили с неземен
произход се месят в случващото се на Земята... Тук всичко е толкова
интензивно, че ако не се научите да прощавате най-вече на себе си, сте
изгубили битката.
Ще разделя симптоматичните промени на тялото като етапи във
времето, а не отделно групирани като: физически, емоционални,
ментални, защото в Новата епоха, която идва няма такова групиране.
Ако нещо се появи във физическата реалност, корена се търси на
дълбоко душевно ниво. Поне 90% от изброеното ще бъде и
собствения ми опит, но ще спомена и неща, които мой приятели са ми
споделяли или съм срещала като чести, но не са ми се случвали. Ще
започна с усещанията от повратния момент на пробуждането нататък
и ще редувам физически, емоционални, психични. Някои може да ви
сторят близки защото вече са преживени от вас, а други да
отхвърлите като абсолютно невъзможни. Когато започнах да търся
материали съвсем в началото и попаднах на темата с виденията все
още бях толкова скептична, че си казвах „Какви видения, тия май
прекаляват….” Каквото не вибрира с вашия момент, си позволете да
игнорирате, но не и да го отричате. Помнете, че всичко, което е
необходимо за вас идва в точния момент.
 Преход към новото квантово тяло

От 2016г. до днес съм чувала разкази за такива физически

транформации (повечето, от които съм изпитала и върху себе си), че
ако посоча най-невероятните ще рискувам половината от читателите
да не повярват. Всеки преминал през тази еволюционна промяна на
всички нива и тела, знае, че с него са се случили буквално чудеса, но

4
Кубът на Метатрон, за който се смята, че е символ на трансмутацията на организма от животинско към
божествено съзнание.
ви уверявам че никой няма току-така да започне да разказва.
Истината е че това е свещен етап за всеки индивид и като цяло ако не
срещнем човек, с който свободно можем да говорим на тази тема, пред
други хора не ни се изпада в подробности. И това е съвсем разбираемо
и ако преминете през процеса, сами ще разберете защо…

Описание на общи, симптоми, усещания,

промени във физическото тяло.

1. Кой съм аз? Все по-често си задавате въпросът „кой съм аз

наистина?” Вече отговор от типа „Румен от Плевен” няма да ви
удовлетворява. Ще искате някакъв по-дълбок отговор. Все по-
силно ще се интересувате от собствената ви роля в този свят, в
тази Вселена? Това, че не успявате да си отговорите сякаш ще ви
обърква все повече, което пък може да ви кара да си мислите, че
полудявате. Тъй като все по-модерното паническо разстройство
е много тясно свързано с началните настройки на събуждането
на Кундалини. С времето и най-вече с опитът ще разберете, че
точен отговор на въпросът Кой съм аз няма! Защото онова,
което сте е отвъд името и формата. Вие сте това, което сте сега.
Присъствието ви в сегашния момент става по-важно от всичко
друго и така ще бъде занапред.
2. Нещо във вас копнее да се прибере „у дома”. Това е
изключително характерен симптом, който много силно
оказваше влияние в мен и съм го срещала като изброен и на
други места. Всъщност това е мощния вътрешен импулс да
опознаете сами себе си. Тъй като това, което наричаме
просветление не отиване някъде другаде, а е по-скоро
завръщане към Източника, към началото. Дори можем да
кажем, че Пътя на просветлението е по-скоро завръщане назад,
посоката е по-скоро ретроспективна. Да, еволюцията на формите
винаги е напред. Каменни сечива, писменост, архитектура,
изкуства, корабостроене, астрономия, интернет и т.н…. Докато се
е случвала тази еволюция на формите, съзнанието което ги е
 създавало и което сте и вие самите се е губело в тях. Тоест, смело
можем да кажем, че колкото по-напред в еволюцията на
формите вървим, толкова повече страда съзнанието. Колкото
по-назад в древността се връщаме, съзнанието и любовта
разцъфват, а формите намаляват. Можем да кажем, че това е и
тенденцията от просто към сложно. В древността живота е бил
прост, поради отсъствие на разнообразието на формите. Защото
колкото повече форми, толкова повече искания. Копнежът за
завръщане у дома е копнежа на Твореца да се издигне над
творенията си. Най-великото творение на Вселената без
всякакво съмнение е Умът. Но той е толкова сложна форма, че на
съзнанието му е трудно да се издигне над илюзиите, които ума
сам създава. На Твореца му е трудно да схване собственото си
творение. Поне тук на земята. Някои просветени контактьори
казват, че в други краища на Вселената не се наблюдават
толкова ниски съзнания като тук. Можем да кажем, че ние сме
една съвсем млада Вселена, която тепърва се събужда от
формата, а тук на Земята ние имаме да настигаме много
вселенските еволюционни процеси. И все пак дори в най-ниско
съзнателния човек е заложен божествена частица, защото не
съществува нищо извън цялото. Когато човек се пробуди и
разбере, че е нещо повече от името и формата се появява този
копнеж за завръщане у дома, който е нищо друго освен стремеж
за истинско и дълбоко себепознание.
3. Чувство за огромно, непосилно страдание, което едва носите.
Събуждайки вие осъзнавате „своя” носен досега товар, а именно
хилядолетния си негативизъм. Това не е просто страданието в
ежедневието, спокойно можем да кажем, че на моменти се стига
до абсолютно и крайно отчаяние. Отпуснете се, защото тези
моменти ще се повтарят до мигат, в който се научите да се
предавате. Да се предавате ще рече просто да се отпускате в това
което е с пълно приемане. То включва да поемате отговорност,
винаги когато е необходимо и да се предавате (някои учители
го наричат психическа капитулация) винаги, когато виждате, че
не можете да предприемате действие. Страданието, което носите
в себе си, което клетките ви помнят и то вероятно от стотици
 живота назад през този период се освобождават от тях. Това
често ще е споходено с редуване на емоционални пречистващи
моменти – възможно е да имате дни наред, в които да ви се
плаче, възможно е гневни изблици да изгарят душата ви,
възможно е неописуема тъга да стяга сърдечната ви област. И
всичко това – сякаш няма край. Моя съвет е да си позволите да
изпитате всяка една емоция, която бушува във вас. Натрупаната
болка през всичките ви инкарнации е толкова много, че ако я
освободите изведнъж вие ще се взривите буквално. Освен това
чувствате, че скоро ще се разделите с всичко старо, включително
и сегашния ви живот. Много харесвам сравнението, което някои
автори дават – вие наблюдавате собствената си смърт и
осъзнаването, че такава няма. Едновременно умирате и се
раждате в едно и също тяло. Не потискайте емоциите си,
прекарвайте повече време сами. Хубавото е, че Вселенския разум
винаги така подрежда нещата, че в най-тежките мигове ще
имате възможност да прекарвате повече време сами, защото
така или иначе няма да можете да обясните на околните защо се
чувствате така, особено ако са далеч от тази вълна. След всеки
миг на страдание, ще чувствате тялото си по-леко, по-жизнено,
което е подготовка за бъдещото отваряне на чакрената система.
4. Разделяне с идеята за личността ви. Това е изключително
интимен и едновременно с това стресиращ момент. Вие се
разделяте не само с илюзиите натрупани и проектирани от
минали живота. Вие буквално трябва да отделите себе си от себе
си и това е не лека задача. С облекчение ще се разделяте с
модели, които са ви носили единствено огорчение и нещастие.
Налага се обаче да се разделите и с онези фактори, които умът
ви е сметнал за положителни. Да, може и да са били
положителни, но ако не отговарят на Новата вибрация е
необходимо да прекъснете връзката. Ще ви дам пример: обичате
да ходите на лов и това ви доставя удоволствие, но ловния спорт
е против правила на Пето измерение и ще ви се наложи да
спрете. Или пиене всяка вечер под разни глупави предлози, че
„така правили българите”. Това е просто пример за навик, който
е бил приятна част от вашия живот, но не резонира с
подготовката за новото ви тяло. То ще има нужда изключително
и най-вече от растителни протеини и мазнини и колкото по-
рано се разделите с идеята за тютюн и алкохол, толкова по-
добре. Макар, че ако трябва да бъда честна аз отказвах цигарите
месеци наред, като накрая палих единствено при изключително
силна емоционалност. Енергиите са така мощни и толкова много
помагат, че още на четвъртия месец след спирането им вече
дишах пълноценно и можех да изпълнявам по-леки практики от
Пранаяма.
Не единствено навиците са проблемите от тази точка. За
съжаление се подгответе с мисълта, че ще „загубите” и хора,
които преди са съставяли вашата реалност. И тук ще бъда
съвсем честна – много често това са най-близките ви досега хора.
Ако те не приемат вашите нови вибрации (защото на
подсъзнателно ниво те се усещат) просто в един момент
пътищата ви ще се окажат в диаметрално противоположна
посока. Във Вселената няма празни пространства и тя бързо ще
ви открие нови няколко души, с които ще имате възможност да
обменяте опит и да завържете нови отношения (Но без
кармични блокажи и зависимостите от тях). Въпреки, че има
случаи, в които приятелски кръгове и цели семейства работят
със себе си за настройване към Новата реалност, по-често ставам
свидетел на по-скоро единични пробуждания, което е много
болезнено и за самия пробуден, но и за околните, които не
разбират какво се случва с него и са объркани.
В най-интензивния период с прощаване със себе си е възможно
да сменяте често работата си, да изпадате във финансови
затруднения и да изживявате все по-често конфликти с
околните. Всичко обаче ще е постепенно така, че да успеете все
пак да се приспособите към новите условия. Понякога обаче
„котлонът доста прегрява” метафорично казано, затова си
почивайте в този период. При мен не просто почивката
помагаше, а дълбокия сън и то по всяко време на денонощието.
На моменти бях толкова изтощена, че съм спала на бюрото на
работното ми място.
 Ще си спомняте места, случки, думи на хора, които преди не са
значили нищо за вас, а сега ги осъзнавате и разбирате, че са
носили някакво определено послание за вас. Някои ще ви
изумяват, други ще ви разстройват. Възможно е да откриете, че
отношения, в които сте влагали най-много енергия всъщност се
оказват лицемерни и са изградени на ролевите игри (егото).
5. Изправяне на гръбначния стълб. При мен това беше първата
физическа промяна, която се осъществи. И то се осъществи за
един ден! Никога не съм ходила много приведена през живота
си, но заради носене на раници и дамски чанти само не едното
рамо, дясното ми беше по-надолу. Друга причина за това едва
видимо изкривяване беше и че съм левичарка и като цяло
лявата ми страна беше по-подвижна и доминантна. По тази
причина от дясно се беше получило едно увисване. Спомням си,
че в този ден бях нощна смяна на работа в една фармацевтична
фирма, в която работех. Там правихме заявка за лекарства и
ходехме много и то часове наред – логистика. Един прекрасен
ден усетих как много мощна енергия преминава по гръбнака ми
и аз инстинктивно започнах да се „изпъчвам на пред” от болка.
Не изпитвах болка единствено, когато стоях изправена, но пък се
чувствах много странно. Усетих съвършеното S, което
образуваше тази най-важна кост в нашето тяло. Това мигновено
изправи и раменете ми, изравни походката ми и коригира леко
изкривяване на десния ми палец на крака. Точно тогава се случи
и първото ми видение, но за тях ще говоря в отделна точка.
Бързо отворих телефона, за да видя еволюционните етапи на
хомо сапиенс и особено онзи, който твърдеше, че ние сме т.нар.
„изправен човек”. После огледах хората около мен. На смяна
може би бяхме десет-дванадесет души. Никой от тях не
притежаваше изправена стойка. На следващия ден се заглеждах
и в други хора – почти всички (дори съвсем млади) бяха с
изкривена стойка. Бях шокирана. Ние не бяхме хомо сапиенса
от рисунките на Дарвин!! Онзи хомо сапиенс беше абсолютно
изправен човек, с перфектна стойка и здрав, гъвкав гръбнак. А за
няколкото дни прекарани в наблюдение на хора, аз почти не
срещнах такъв. Този етап, за който Дарвин говори, ние дори не
 сме го стигнали. Ние не бяхме последното еволюционно
стъпало! Ние бяхме в ерата Мислещия човек, но не и на
Съзнателния човек.
Да усещам гръбнакът си изправен ме караше да се чувствам
някак по-комфортно, по-достойно и по-цивилизовано. Тогава
обаче още не знаех нищо за енергията Кундалини и че тя върви
нагоре по гръбнака. Затова изправянето му е изключително
важно. Ако искате да помогнете на този процес препоръчвам
йога-асаните.
6. Еволюция на зрението. Аз лично не съм запозната с научните
причина за тази промяна. Търсила съм и съм намирала
информация, която дава обяснение какво се случва със зрението,
но не съм сигурна, че това е самата истина и поради тази
причина няма да ги посочвам. Предпочитам ако не съм убедена в
нещо да не давам никаква информация отколкото просто
някаква непотвърдена. Едно е факт – зрението се променя и се
приспособява към петизмерното съзнание. Ще ви кажа какво е
моето усещане и ще ви спомена за усещания на други.
Съществува една ци-гун практика, което най-общо се нарича
вътрешна усмивка. Тя се практикува във или отделно от
медитация. Няма да се спирам на самата практика, а на част от
нейното приложение. Началото на практиката включва да
направите нежна усмивка само с устните така че краищата им
просто да отидат леко встрани и нагоре и да забележите, че
външните ъгълчета на очите повтарят движението на устните.
Всички дао, ци-гун и други източни практики изглеждат много
елементарни и както само Ерик Стиван Юдлав 5 казва – някои
дори те карат да изглеждаш като идиот (като фокусирането във
върха на носа). Те обаче никак не са случайни. Именно това уж
нищо и никакво упражнение всъщност се стремят да добият
вашето автентично изражение на лицето. Истината е че
физиономиите, които правите са резултат от емоциите, които
показвате или скривате. Но вие не сте вашите емоции и в този
ред на мисли можем да кажем, че съзнанието ви не помни
собствената си автентична физиономия. Точно това упражнение

5
Ученик на мастер Мантак Чиа по даоистка йога и ци-гун
 ще ви помогне да си възвърнете вашето обичайно изражение на
лицето без излишните гримаси, физиономии на скептицизъм,
отвращение, презрение, гняв, недоволство т. н. Ако започнете да
правите това упражнение, след известно време ще уловите, че
някаква тиха радост започва да изпълва съществото ви. Не след
дълго ще усетите тази вътрешна усмивка като радостна
вибрация в цялото ви тяло. Тогава обърнете внимание на
околната среда, в която се намирате (най-добре в природата).
Ще забележите, че всичко сякаш е по-ярко, по-живо, по-наситено,
сякаш вибрира. Ако наистина уловите тази промяна може да се
каже, че за кратко време сте гледали с очите на
просветлението. Колкото по-висока е вибрацията, толкова е по-
добро зрението, заради по-малката плътност на собственото ви
тяло. Истината е, че вие многократно сте зървали аз го наричам
„Небесното царство”, но не сте му обръщали внимание. Ако
успеете да издигнете вибрациите си все по-често ще
възприемате реалността по този начин. За това „ново” зрение
съм чела и по-подробни анализи и ако ви интересува на по-
дълбоко ниво можете да потърсите по темата. Фактът е един –
то е съвършено по-добро.
7. Мощна сексуална енергия. Докато трае периодът на
интензивно страдание, вероятно желанието ви за секс ще клони
много близко към нулата. Дори е възможно това да ви се стори
притеснително. При мен дори имаше известни отклонения в
месечния цикъл, но за кратко. Ако ви струва, че някое състояние
продължава прекалено дълго, незабавно потърсете лекарска
помощ. Когато тези състояния преминат (ако ги има),
сексуалната ви енергия, която е по-мъдра от вас самите ще
започне да си прави път нагоре към Сахасрара (Седма чакра).
Тогава може да усетите приливи на такава сексуална енергия,
каквато не сте усещали никога преди това и която не може да
бъде „изразходвана” чрез секс. Тъй като говорим за наистина
мощна енергия (най-мощната по интензитет и сила във
Вселената) ви препоръчвам ако до този момент не сте се
интересували, чели или търсили нещо по темата за Кундалини,
да го направите! Тази енергия не може да се управлява ако не
 сте запознат с естеството й. Дори изразът „управлява” не е на
място, защото всъщност тя управлява вас. Единственото, което
може да направите е да се научите да прилагате психическата
капитулация и да се отпуснете, за да може енергията да си
свърши работата, а вие да я наблюдавате и да я насочвате с
усмивка. Но дори и затова се искат определени умения, така че
не бъдете лениви що се отнася до интересите ви относно
Кундалини. Крайната цел е сексуалната енергия да се сублимира
в жизнена и да подобри значително качеството ви на живот.
Това е самата вътрешна алхимия. Успех!
8. Освобождаване на застояла сексуална енергия. Когато
Кундалини е активна, ще виждате с вътрешното си зрения една
свежа червено-оранжева енергия долу в областта на половите
органи, ануса, перинеума, ще я усещате и във вътрешните
органи. Не знам какво е усещането при мъжете, но при жените тя
се усеща и в матката и яйчниците. Тя винаги е обновяваща,
свежа, чиста, подмладяваща. Има обаче и сексуална енергия,
която дълги години е потискана (емоциите, която я унищожават
са срама и вината). Тя е буквално блокирана, дори бих
използвала един не много любим израз, но е подходящ –
затлачена по органите, каналите и по-фините тела. За да
протича Кундалини правилно трябва да се освободите от тази
застояла енергия. Кистозните образования са сигнала на тялото
за така застояла енергия. Поради невежеството относно секса,
втора чакра (която е по-чувствената сексулност) е задръстена с
ментални отпадъци и отваряйки се ще започнете да се чувствате
много по-добре. Вие ще приемете секса за нещо нормално, но
той ще спре да бъде толкова жизнено определящ във вашия
живот.
9. Изгубване на смисъла и търсене на нов такъв. Ето един
симптом, който мисля, че връхлита всички без абсолютно
всякакви изключение. Тъй като триизмерния човек смята
(или по-скоро му е вкоренено), че смисъла на живота е да се
устроиш материално, да направиш успешна кариера и да
стигнеш до пенсия и същия този човек изведнъж се пробуди и
разбира, че всичко изредено по-горе е негова вторична цел, а
истинската е да намери себе си (себето), той може да
претърпи нравствен шок. Като употребявам думата шок, аз не
преувеличавам никак. И сякаш да изгубите стария смисъл на
съществуване не е толкова страшно, но ви плаши повече липсата
на нов такъв. Всъщност това е един проблем, който може да ви
занимава дори години. Искам да ви споделя, че при мен минаха
повече от две години докато се предам и осъзная, че живота
няма точно определен смисъл, какъвто би му се искало да
има на ума. Ума обича конкретиката, защото е изключително
спокоен в нея. В Пето измерение на съзнанието конкретика и
концепции няма. Там има единствено Е. Това „е” ще речен
простото осъзнаване на това, което Е в сегашния момент.
Бъдещето и миналото са фикции на ума, но съзнанието ви ще
ви ги отнеме. Вие трябва да прекратите зависимостта си към
това да планувате безкрайно или да се връщате непрекъснато в
миналото, в противен случай не можете да функционирате в
Пето измерение, което е измерението на тук и сега. Фактори от
живота ви като: голи амбиции, трупане (на вещи, пари, излишни
приятелства), изисквания от другите ще се изпарят. Това може
да ви накара да се чувствате сякаш някой е издърпал килимчето
на Аладин от под краката ви. И най-странното е че предишния
смисъл на живота ви ще си отива, а новия сякаш не идва. И това
е съвсем умишлено, защото трябва да стигнете до новата си цел
от опита си, а не от знанието. Тоест новата ви цел не е нещо,
което ще разберете отвън, а то е едно вътрешно разбиране и
в крайна сметка е почти еднакво за всички – любовта,
мъдростта и истината. Живота няма друга цел, защото
всичко останало се променя, освен изброените три. Когато
започна моя процес на пречистване аз смятах, че великата цел на
живота ми е писането. И дълго време вярвах в това. Обаче един
ден просто стоях пред лап-топа ми и нито една дума не идеше в
съзнанието ми, която би била подходяща за започването на
нещо. И тогава си казах следното: „Ами ако вече не мога да
пиша? Ами ако един ден вече просто спра да мога да съставям
хубав, логичен и смислен текст, който хората биха оценили като
четиво, достойно за издаване?” Явно не съм автор, за какъвто се
 смятах досега… На егото ми му харесваше идеята, че съм
писател, но слава богу съм била достатъчно съзнателна и никога
не съм взимала кой знае колко на сериозно тази роля и все пак
за известно време и бях повярвала. С това искам да ви кажа да
внимавате да не се отъждествявате с дарбите си, защото и те
могат да ви бъдат отнети. Всяка една дарба може да бъде отнета
и то само за да ви покаже, че вие сте дарен с нея, а не сте нея.
Дълго ще търсите новия смисъл на живота си, докато не се
предадете и не разберете, че той няма крайна точка, неговия
смисъл е Пътят. Това, което на изток наричат Дао. Има много
хубава мъдра мисъл, която дава отговор на търсенето на цел и
обичам да я казвам. Ще я напиша и тук: „Никога няма да
пристигнеш, затова наслаждавай се на Пътя”. Лао Дзъ пък казва
в „Дао Дъ Дзин” следното и с това ще приключа тази точка:
„Пътят посочен с напътствие не е извечния път… ”
10. Болка, бодеж, слабост в сърдечната област. Преди да
започна да изреждам усещанията в сърдечната област дебело
искам да подчертая, че ако страдате от каквато и да е болест
свързана със сърдечно-съдовата система, трябва да сте
изключително предпазливи и да не смятате, че симптомите ви
ще си отидат задължително от само себе си или да им
преписвате задължително божествен произход. Или дори да сте
убедени, че е такъв, ако дискомфортът ви стане нетърпим
незабавно потърсете лекарска помощ.
Моите болки в сърдечната и белодробната област бяха наистина
сериозни, но не толкова сериозни, че да се наложи медицинска
помощ. Хубавото беше, че те отшумяваха бързо, макар често да
се обостряха. Състоянието ми беше допълнително усложнено и
от дългите години като пушач. И все пак тялото има
невероятното свойство да се самолекува и възстановява
понякога с учудващи темпове.
Дискомфортът и напрежението в сърдечната област е може би
най-силно от всички чакри, поради зараждащото се силно
състрадание, което до тогава не сте били способни да
изпитвате. Във физически план чакрите отговарят на
определени органи. От долу на горе са Първа (Муладхара) –
перинеум, Втора (Свадхищана) – полови органи, бъбреци; Трета
(Манипура) – стомах, далак, дванадесетопръстник, панкреас,
чревен тракт, макар, че точното й разположение е между пъпа и
слънчевия сплит; Четвърта (Анахата) – сърце, бели дробове;
Пета (Вишудха) – щитовидна жлеза; Шеста (Аджна) – Епифиза;
Седма (Сахасрара) – това е входа, от който получавате
божествена енергия. При новородените тя е вход буквално,
защото е това, което на народен език наричаме фонтанела.
Човек има още множество малки и големи чакри във и извън
тялото, но за началната фаза тези са ви достатъчни. Пределът на
преминаване от животинско към божествено съзнание е именно
Четвърта, сърдечна чакра. Това е чакрата на приемането и
състраданието и при нейното отваряне започва конфликтът аз и
другите. Вашето божествено съзнание се настройва към
приемане на останалата част от света, но егото е все още много
влиятелно и във вас е меко казано една какафония.
При отварянето на Четвърта чакра вие се освобождавате най-
вече от тъгата и меланхолията. Между другото трябва да ви
кажа, че от негативната палитра тъгата е може би най-
възвишеното чувство. Много учители дори казват, че тя е
градивно чувство. Градивно, но излишно. Тя трябва да отстъпи
място на детските радости докато това се случва може да
изпитвате болки като сякаш „сърцето ви се разширява”. То
всъщност, в невидим план точно това се случва – разширение на
енергийния център; на емоционално ниво е освобождаване от
неосъзната и напластявана тъга, на ментално ниво осъзнаване
защо се поддържали това чувство толкова дълго, а на физическо
нормализиране дейността на сърцето, уравняване ритмичността
на дишането (то ще стане по-дълбоко, диафрагмено и спокойно).
Сърдечния център се затваря, когато не приемаме истински
света и другите, по този начин се изолираме и възниква тъгата
заради отделеността, която сами несъзнателно сте си
създали. Уроците по приемане са най-многобройни и
разнообразни, затова докато тази чакра се отвори напълно може
да минат и години. Това не бива да ви плаши, а напротив – ще ви
дари с търпение и мъдрост, каквито не сте подозирали, че
съществуват. И бързам да ви дам едно предупреждение за един
риск от крайност, която аз преживях. Състраданието не е
себеотричане! Много е възможно да решите, че непрекъснато
да състрадавате е ваша основна роля и по този начин дори
тъпчете самоуважението си, а когато избирате себе си да
възниква вина. Това също е много силна клопка на егото, за да
живее чрез вината върху аз-структурата: състрадателен съм.
Ако изпаднете в подобно положение, искрено се надявам да си
спомните тук написаното и да бъдете сигурни, е щом не обичате
себе си в дадена ситуация, означава че постъпвате правилно.
Умът може да ви извади сто причини поради които да ви
кара да извършите нещо, маскирайки го като правилно, но
ако във вас тлее чувство или интуиция не желаете да го
направите, послушайте я. В Пето измерение се учим да
разчитаме на чувство и интуиция, а влиянието на ума да
отпада все повече.
Ако трябва да опиша чувството когато вашата Анахата е
блокирана бих го описала като сякаш имате голяма тапа в
гърдите си, по която енергията не може да тече, затова се е
образувало налягане. Понякога болката преминава дори в
ребрата, а ако като мен сте били дългогодишен пушач – и в
белите дробове. Когато Анахата е блокирана е най-добре да си
полегнете или да обърнете внимание на дишането си. Много
често след като някакъв блокаж се разтваря се появява изблик
на сълзи – позволявайте им да текат. Изобщо що се отнася до
емоциите – позволявайте си, без обаче да ги изливате върху
други хора. Ще ви кажа нещо изпитано и вярвам че и други
минали по пътя ще ви го потвърдят – страданието се лекува в
самотата. Да, понякога да поговориш с човек, който те разбира се
утешително и все пак самотата е по-добрия лечител. Споделяйте
щастието си и крийте нещастието си. Не от себе си, от другите.
По-често никой освен вас не може да ви помогне, но сте излели
негатив в другите, които по-често дори не ви и разбират. Бъдете
своя най-дълбок утешител. Внесете хигиена на споделянето в
живота си.
11. Болки в ставите и сухожилията. И докато сме на тема:
„болки” да споменем и тези в ставите и като цяло в целия скелет.
Самите кости претърпяват голяма транформация. Те стават по-
меки, гъвкави. Ако попитате един човек с абсолютно
материално ниво на съзнание въпроса дали усеща живота в
скелета си, той вероятно ще ви отвърне, че го усеща единствено
когато се появи някаква болка. „Новият човек” ще усеща скелета
си и цялата костна структура, всеки атом който го съставя дори.
Между другото в ци-гун има цяла практика, която се нарича
„Трактат за промяна на мускулите и сухожилията”. Сухожилията
ще се разтегнат и ви препоръчвам да им помогнете с йога,
обикновени упражнение, които едно време сте правили в час по
физическо, ако сте на модерна вълна дори фитнес помага. И все
пак изпитани и класически рецепти са йога, тай-чи, ци-гун и
разбира се бойните изкуства. Куриозно беше за мен
посещението ми в няколко часа по Карате в пловдивската школа
на кйоши Левон Пакосян. Имах голям ентусиазъм, но виждайки
физическото натоварване, което трябваше да издържа час и
половина и то няколко пъти в седмицата реших, че това не е по
силите и възможностите ми и преминах на къде-къде по-
олекотения режим на йога. Което не означава, че резултатите не
бяха на лице още първия месец. Йога направи чудеса с тялото ми
и аз нямам предвид най-сложните асани, които показват телата
на хората като сложен моряшки възел, макар, че сигурно и те са
невероятни. Дори най-простите йога асани допринасят
изключително за подобряване на здравето и чувството на
комфорт в тялото. Посещавала съм и няколко часа по ци-гун,
което също ми допадна и все пак йога си остава практиката, на
която душата ми откликва най-много. Тъй като тогава нямах
средства за платени курсове, си закупих литература, гледах
правилното изпълнение на асаните в интернет и потърсих
връзки с няколко преподаватели по йога, които ми даваха
напътствия, когато съм на кръстопът. Намерете и вашето
физическо занимание, което резонира най-добре със същността
ви. Дори да е съвсем елементарно като просто крос или плуване
в някой градски басейн… Просто внимавайте някаква физическо
 занимание да присъства трайно в живота ви. Ако пък не обичате
спорта или пък източните практики не са ви по вкуса, танците в
някой клуб също са чудесен вариант. Колкото по-гъвкави
ставате, толкова по-добре ще се чувствате и ще помогнете на
запушените канали в тялото ви да се отворят по бързо и
безболезнено. Китките и коленете са изключително
чувствителни зони с през които преминават важни меридиани.
Помня, че по едно време имах толкова силни блокажи в китките,
че ми излизаше ганглий-киста на лявата. Писах на мой приятел-
йога и го попитах на какво се дължи, а той ми отговори с
типичното си чувство за хумор, че има важни канали, които
преминават от там и било много важно еди-какво си решение….
И накрая стигна до заключението, че ми липсва работа. Чиста
домакинска работа и заземяване. Така, че понякога да изчистиш
дома, да изплевиш градината или да изтъркаш банята също
помага доста.
В заключение към тази точка ще обобщя по следния начин:
движение. Ставите и сухожилията искат движение и то осъзнато
движение. И да уточня – движение не означава бързина. Дори
напротив – с каквото и да се захванете, колкото по-бавно го
правите толкова по-добре. Особено в началото. Не съм имала
толкова сериозни болки в ставите, че да ми се налага да ползвам
медикаменти. Всъщност, самата болка е част от лечението и ви
препоръчвам да не прибягвате до лекарства, защото знам, че
някои от тях дразнят стомаха, който и без това вероятно е
здраво интоксикиран от фастфуудс, кока-кола и Е-тата. Ето, че
дойде и точния момент да си поговорим за храненето.
12. Въпросът с храненето. Не знам дали има тема, която да се
повдига по-често когато говорим за т.нар. духовни среди.
Истината е че тези които най-много „грачат” и притискат
населението как е правилно да се храни човек са най-далеч от
истината, защото не са наясно с много морално-етични правила,
например този за ненасилието. Първият е, че всеки организъм
се храни както е най-добре за него към настоящия момент. Да,
даже и тези които наблягат на чипс и бира. За тяхната собствена
вибрация, това е и най-подходящото хранене. Вторият е, че
законите на Вселената не работят с пристискане и в този ред на
мисли, е невъзможно някой непрекъснато да ви натяква, че
трябва да се откажете от това или онова и да получите ефект.
Неоспорима истина е обаче, че еволюцията на съзнанието
изисква драстично намаляване на животинските продукти.
И все пак това е индивидуален процес, който е желателно да
бъде постепенен и да бъде диктуван единствено от
вътрешните потребности на индивида! Ако животинските
храни изключително преобладават в менюто ви е точно
толкова вредно колкото насила да опитвате да премахнете
вещества, които са били жизнено необходими за вас. Ще ви
дам пример как се случи с мен, което не означава да го
копирате, а да имате още един пример освен собствения ви.
Аз първоначално трябваше да премина през пълна
детоксикация на основните ми замърсители на средата като
тютюнопушене и алкохол. Аз бях любител и на двете, като
особено бях страстен пушач. Алкохола отказах веднага и дори не
ми е трябвало време, за да привикна, но докато отказвах
цигарите дори не съм си и мислела да променям менюто. Просто
изведнъж да отнема всички зависимости на организма, за него
щеше да бъде изключително стресиращо. След като минаха
месец-два от отказването на цигарите и вече бях привлечена от
йога, постепенно от менюто започна да излиза месото и то в
следната последователност: червено месо, пилешко и заешко и
накрая рибата. Общо ми отне около шест месеца да спра приема
на месото. Въпреки всичко аз не отричам и не заклеймявам все
още хранещите се с месо и не съм дала обет, че никога няма да
случи. А за чипсчета, снаксчета, пуканки, пържено, бяло брашно,
тортички, пастички дори няма да ги споменавам. Тях ги отказах
от раз, без да ми липсват, но аз не им бях голям фен и преди
пробуждането ми. Мой приятел, преподавате по Кундалини-йога
ми каза, че прекаления отказ и аскетизъм пресушавала сърцето,
затова не бъдете прекалени въздържатели. Колкото повече
очевидно вредни елементи излизаха от живота ми, толкова по-
живо и чувствително ставаше тялото ми. Вече бях усвоила
практиката за изкачването на сексуалната енергия до мозъка и
спускането и през предната линия на тялото. Менюто ми
премина на режим от основно бобови, ядки, плодове и семена. И
досега съм много слаб любител на зеленчуците, добавям ги само
когато осъзнавам, че трябва и е необходимо. Когато стигнете на
този етап ви уверявам, че тялото ви ще бъде един чист храм на
светлината. Към днешна дата (откомври 2019г.) мога да кажа,
че по-голямата част от диетата ми е на растителна основа и се
чувствам отлично. Ако трябва да направя едно голямо
обобщение периода от последната ми цигара до почти напълно
преобладаваща растителна храна беше около година. Това
обаче е моя собствен ритъм! Ако на вас са ви необходими пет
години за всички тези неща – правете го пет години и не се
интересувайте кой какво ви казва. Собствения ви ритъм е най-
добрия ритъм. Ако можете за месец – направете го за месец,
въпреки, че аз изобщо не съм подражател на светкавичните
методи, но при когото работят е о-кей. Ако смятате, че
веганството не е за вас, определете вие как ще се храните. За
разлика от много хора аз не смятам, че веган=духовен. Дори
самите вегани имат изключително агресивни прояви, поради
това, че са незаземени. И все пак съблюдавайте растителните
вещества да преобладават в менюто. Растителната храна е
тази, която дава фина енергия и не затормозява
храносмилателния тракт. А мой приятел дори казва за
животинските продукти че те са добри само за устата. Тоест, че
единствено вкуса привлича, не и качеството. Аз мисля, че както
всяко нещо и тук монетата има две страни. Колкото до бялата
захар – опитайте поне да я намалите, ако не можете съвсем да се
откажете от сладките изкушения. Да откажа захарта беше
изключително мое решение. Ако ми се яде сладко най-често го
замествам с по-сладък плод, агаве, мед. Препоръчвам ви да
преминете към черния шоколад, в него има много магнезий, а
именно от магнезий ще имате нужда докато трае цялата ви
трансформация, освен това в него има минимални количества
захар. Подбирайте го да е минимум 75% какаова маса. Но ако все
пак ви се хапва нещо със захар – не лишавайте организма.
Помня, че в началото на моето пробуждане, което започна с
 паник-атаки, съм имам периоди, в които изяждах прекомерно
количество сладко, защото не съм знаела други начини за
заземяване.
Колкото до тютюневата детоксикация ще ви дам за пример как
моето тяло се изчисти, което може да се окаже правилното и за
вас - чай от джинджифил (без да го подслаждам!). За три месеца
изпих под формата на чай десетки корени джинджифил, като
накрая изяждах и парченцата. Чувствах че белите ми дробове ми
благодарят.
Най-важното е да слушате тялото си. Досега то е слушало ума и
единствено сте патили заради това. Доверете се сега на него и
ще видите резултатите. Уверявам ви.
Можете да прочетете буквално стотици примери за това кой
какво яде, какво отрича, какво приема, какво било отрова. Може
за един и същи продукт да прочетете диаметрално
противоположни мнения, а вашето да се различава и от двете. В
такова противоречие бях изпаднала когато четях за тофу 6. За
него съм чела, че едва ли не замества месото на сто процента,
при това е и по-полезно, а в следваща статия попаднах на факти,
че води до стерилитет и вреди на сексуалната ни енергия, така
важна за нас… Това беше повратния момент, в който си казах:
„Не, стига толкова! Разчитам единствено на вътрешното си
усещане. Започнах да се храня според моя вътрешен усет и чак
след това попаднах на един интересен материал на Аюрведа и
конституциите на храненето. Прочетох храните на моята
конституция и бях зашеметена. Оказа се, че се храня общо взето
според нея без дори да подозирам. Ето това се казва вътрешна
мъдрост!
Наистина що се отнася до храненето цари пълен хаос. По тази
причина аз членувах в няколко вегански и вегетариански групи
във Facebook и ги напуснах всички, защото вече не понасях да
чета споровете им. Чувала съм толкова крайни истории във
връзка с храненето, че съзнанието му се насити. Чувала съм за
„пробудени”, които още пушат и пият „когато има било на сърце”
каквото и да означава това, както и за суровоядци, които не

6
Продукт от ферментирала соя, за който се смята, че притежава качествата (но не и вкуса) на месото.
 приемат абсолютно нищо друго освен плодове, отказали дори и
ядките. Като цяло избягвайте да се люшкате в крайностите –
това е моя краен съвет.
13. Вербални затруднения. Този симптом беше най-
стресиращия за мен, признавам. Първо ще обясня в какво се
състои, а после причините за него. Когато се пробудите
разговора ви с хората преминава от ниското равнище на „какво”
и „защо” на „как”. Тоест, в Пето измерение не е толкова важно
какво се говори, а как, какво излъчва и чувства събеседника
ви. В по-предишна глава бях споменала за това. И ето от къде
идва объркването. В началото преди да срещнете хора на вашата
вълна ще ви се налага да общувате само с триизмерни съзнания.
Несъответствието в равнищата обаче ще е голяма и между вас
може да възникнат изключителни вербални недоразумения.
Или ако трябва да проявя чувство за хумор вие ще им се
струвате „мръднали” и те на вас също. А ако махнем чувството за
хумор и трябва да опиша съвсем сериозно усещанията ви в тези
моменти е чист и неподправено объркване примесено с ужас.
Вие вече сте загубили настройките си за триизмерни разговори,
а те не познават по-високите. Тази разлика идва от
вибрационното несходство. То е почти като разговор между
два извънземни екземпляра и с времето отшумява и ще се
научите да разговаряте и с тях и те с вас. Няма как да избегнете
срещите си с тях, те все още са масовото население на Земята.
Просто трябва да се приспособим едни към други. Не е добре и
да ги отхвърляте. Отхвърлянето е присъщо за хората изцяло
обсебени от ума си, а нашата цел е да станем по-любящи и не
само да ги приемаме, но и да им помагаме. Когато
високомерието започне да взима връх над вас, спомнете си къде
сте били и вие.
14. Когнтивни затруднения. Тук отново ще започна с един
пример от „Дао дъ дзин”, в който се казва следното: „Ако
промиеш първичното зрение можеш ли да станеш като
новородено?” Първичното зрение е илюзията на ума, какво има
предвид обаче Лао Дзъ като казва, че ставаш като новородено?
Веднъж гледах едно предаване на Екхарт Толе, който гостуваше
 на Опра Уинфри и там той даваше напътствия как да „спреш”
ума. Той съветваше хората да вземат в ръце първия изпречил се
предмет и да го огледат сякаш го виждат за първи път. Сякаш са
бебета и все още не са развили познавателни функции.
Да! Наистина има един такъв много странен момент, в който
просто се чувстваш като новородено. И то си е точно така – вие
буквално започвате да изследвате света отново по нов начин.
Възможно е да ви се случи да гледате предмет и да не можете да
се сетите за името му, или отдавна познат предмет да ви се
струва абсолютно нов и неизследван. Последното може да ви се
случи и с места – такива, които са ви до болка познати сега да ви
изглеждат нови, други. Това може да доведе до неадекватност в
ориентацията, объркване, замайване – изобщо това, което в
психологията се нарича дереализация и го лекуват с
психотропни хапчета. И това ще отшуми, но ще се засилва
особено много в онези моменти, когато ще сте на открито, сред
много хора и в широки пространства. И все пак нищо не е
толкова плашещо, колкото отварянето на Третото око и появата
на виденията и съществата от астралния свят. Знаете ли как
реагирах аз след първото си видение – сама помолих
семейството ми да ме води в психиатрията и ако съм луда да ме
затварят. Между другото – това се е случвало с изключително
много хора, които са се пробуждали без учител, особено на жени,
които са по чувствителни към астралния свят. За мен беше
изумително, когато ми казаха, че не съм луда и все пак ми
предписаха разни лекарства, които слава богу почти не съм
пила. Казвам го, защото много хора са минали точно по този път,
когато се появят феномени като виденията.
15. Виденията. Тъй като конвенционалната медицина ги
отрича или ги нарича халюцинации става още по-объркващо и
страшно. Разликата между видението и халюцинацията е
основно една, но тя е много важна и прави разликата между
пробудения и болния. Във видението вие сте само
наблюдател! Дори когато се виждате в някой предишен живот и
разпознаете себе си, вие не спирате да осъзнавате сегашното си
Аз като наблюдател. В халюцинацията вие не успявате да
разграничите себе си от това което виждате. Може да се каже, че
вие сте с изменено състояние на съзнанието, но все пак сте в
съзнание, освен това можете да прекъснете връзката когато
пожелаете, а халюциниращия може да прекара в илюзията и
седмици преди да се събуди. Видението обикновено се явява за
да ви предаде някакво знание, мъдрост, да ви накара да си
спомните нещо, тоест то има дълбок смисъл. А халюцинациите
са обикновено фантасмагории, създадени от болно въображение
най-често при злоупотребяващите с наркотици. Ето защо, когато
виденията в крайна сметка ви навестят, а те ще ви навестят рано
или късно не травмирайте психиката си с утвърждения като
„полудях”, „откачам” и т.н. Ако не можете да се справите със
страха от тях, споделете с някой вещ по въпроса. Не може в
живота ви да няма поне един или ако няма потърсете
инструктор или учител. Обикновено това са мили и отзивчиви
хора, които винаги ще се отзоват на ваше питане.
Виденията са характерни с това, че са много ярки, често по-ярки
от действителността. Приличат на сънища, но ги усещате много
по-мощно, защото все пак сте буден. В тях рядко има разговори
като в сънищата, поне в моите никога не е имало. Понякога са
със съвсем ясно послание, а друг път се чудите „Какво беше пък
това?” Може да виждате митични животни, сюжети от древни
времена, предишни инкарнации, различни видове знания и
много, много други. За жалост астралните същности (които
нямат тела, но може да видите образа им с вътрешния екран)
също влизат през Третото око, затова както споменах в
предишна глава е много важно да изграждате защита около себе
си когато медитирате. Добре развитото Трето око ще ви дари с
афинитет към творчеството, към „виждането” на нещата в
дълбочина, към острата интуицията. Внимавайте! Демонът на
Третото око е илюзията. На мен ми отне месеци докато успея да
балансирам тази изключително мощна чакра. Тя се балансира
със заземяване – най-общо казано вниманието ви да бъде в по-
земни занимания. Спорт, игри с деца, домакинство или грижа за
животни. Важно е да сме заземени, макар че аз много трудно се
научих да се заземявам. И все пак дървото на живота е със
 огромна, красива корона, защото корените му са здраво забити в
земята….
16. Обратна сетивност. Човек, пребиваващ в обичайното
Триизмерно пространство е с изцяло обърнати навън сетива –
слух, зрение, осезание или за да не ги изреждам бих казала
просто: цялото внимание е навън. Или ако мога да дам един тъй
да се каже „народен” пример: умът е един нестихващ клюкар,
който иска да знае какво се случва, с кого и кога и по тази
причина ако наблюдавате един човек, изцяло обсебен от егото
си ще забележите, че той се върти непрестанно, неспокоен е,
оглежда се, стряска се, лесно губи концентрация, чеше се където
не го сърби, неспокоен е в мястото си и не може за да дълго да
остане в една поза. Причината за това е, че ума му не го оставя на
спокойствие и секунда, дори. Една от задължителните
характеристики на ума е че вниманието му винаги е навън,
във външния свят, във света на формата, на плътната
материя. По това си приличат абсолютно всички его-умове.
Когато се пробудите вашите сетива ще се обърнат навътре. За да
можете да си го възприемете ще ви дам един чудесен пример.
Представете си един най-обикновен ръчен фенер, чиято
светлина обаче излъчва навътре към него. Към вътрешността
му. Фенер, който осветява сам себе си. Така си представете и
обърнатите сетива. Причината сетивата да се обръщат навътре,
за да можете все по-често да обитавате вътрешното
пространство, докато напълно не се „застопорите” в него. Няма
да е далеч от истината ако каже, че е нещо подобно на
капсулиране в себе си. Докато това „обръщане” се случва е
възможно да изпитате различни състояния: пищене на учите,
замъглено зрение, чувствителност към светлината, а за
останалите ще пиша в следващата точка.
17. Осъзнаване на вътрешното тяло. Органи, скелет,
сухожилия, фасции. Ще ви кажа един факт, който може да ви се
стори направо потресаващ и това е че всъщност триизмерния
човек не осъзнава тялото си. Той има само някакво знание за
него и функцията му. И то не всички! И то много оскъдно.
Повечето хора са отделени от чувството за собственото си тяло,
че не бихме преувеличили ако кажем, че една идея по-живи от
мъртвите. Триизмерния човек бегло знае имената на своите
основни органи, а за по-малките може и да не е чувал. А това че
отделните емоции – и негативни и положителни са свързани с
определен или група органи, за това и дума да не става! Първо,
триизмерния човек много трудно може да бъде убеден, че
емоциите влияят пряко на здравето му и не им се сърдете,
защото те много често нямат съзнание за това как се чувстват
тук и сега, в този миг! Триизмерният човек винаги ще
предпочете една дълга листовка с лекарства с повече странични
ефекти от лечебните свойства, само и само да не се наложи да
промени нещо в ежедневието си като това да намали
трансмазнините, цигарите или алкохола например. Колкото
повече човек вреди на тялото си, толкова повече се обезчувства
то. В Пето измерение тялото е храм и инструмент. Под
инструмент имам предвид, че тъй като съзнателния човек
отбягва да слуша ума, той разчита на чувството си в
определения момент отнесено към ситуацията, която
преживява. За да може да се ръководи от чувството, на него му е
необходимо чувствително, дори бих казала свръхчувствително
тяло, което буквално да хваща всички нюанси. Емоциите за
съзнателния човек са като струни на арфа. Буквално всяко
деликатно докосване веднага образува вибрация, но тя изчезва
след секунди. Да, дори гнева, дори раздразнението, дори
радостта. Всички те идват и си отиват за секунди. Е, може да се
случи да се смеете по-дълго или на яростта да са й необходими
повече минутки, за да се освободите но като цяло ваше
перманентно състояние ще е покоя. Вие ще добиете вътрешно
зрение, както и усещане за вашите вътрешни процеси. Ще
почувствате живота и енергията в цялото си тяло и това ще
става много постепенно, защото иначе ще се пръснете от
внезапен прилив на енергията. Моето тяло възвръщаше
първичната си чувствителност години наред. Може да се каже,
че от всички процеси този е най-бавния. Холистиците обичат да
наричат този процес „интегриране на душата в тялото” и е много
точно казано. Докато тази интеграция трае може да почувствате
 следните състояния: главоболие, чувство, че тялото ви е тясно за
самия вас, сърбежи по кожата, или чувство сякаш ток преминава
по тялото ви, приятна топлина към крайниците. Специфични
усещания във всеки орган, болки в ставите, промяна в дишането
(ритъм и дълбочина), осъзнаване на гръбнака, на по-фината
костна система. От време на време може да имате изтръпване в
крайниците, прилив на ледени и горещи вълни (при мен са по-
скоро ледените). За да не сте в неведение какво прави тази
интелигентна енергия с вашето тяло ви препоръчвам да
проявите интерес към цялостната анатомия на човека.
Разгледайте устройството на органичната система. Потърсете
схема на енергийните меридиани в някой учебник по източна
медицина. Добре е да се запознаете с емоциите и как влияят те
на основните органи, макар, че аз ще ги напиша тук от горе
надолу:

Сърце и Бели дробове – в тях се натрупват тъгата и омразата. Когато

ги изчистите на тяхно място трябва да се установят радостта,
любовта, състраданието.

Стомах и далак – натрупват се притеснения и тревоги. Когато се

освободите ментално от тях на тяхно място трябва да почувствате
лекота и безгрижие.

Черен дроб – натрупва се гняв. На негово място ще усетите

доброжелателност и толерантност.

Вътрешни полови органи – там се натрупва вината, срама, чувство за

малоценност. На тяхно място ще почувствате вдъхновение за
творчество, ще откриете индивидуалната си сексуалност и
чувственост.

Това наистина са буквално първите крачки към опознаването и

осъзнаването на собственото ви тяло. Трудно ще разберете процесите
вътре във вас ако нямате поне общи познания за човешката анатомия.
Аз също не съм доктор и ако възникне някакъв проблем не бих поела
самоинициативи, но сега, знаейки където какво се случва в мен и най-
вече усещайки аз притежавам едно вътрешно знание и съм се
превърнала в най-добрия си лечител сама за себе си. Това е
толкова приятно. Сякаш личния ви лекар е непрекъснато с вас и това
сте вие самите. Разбира се нито отричам, нито заменям
конвенционалната медицина, но смятам, че спрямо източната е едно
едва проходило дете. Разберете, това че съществуват милион
лекарства, апаратури, специалности, технологии и прочие не прави
един отрасъл развит. Традиционната медицина няма доверие на
холистичната, защото холистичната често е много проста спрямо
традиционната, но съвсем ефективна. Традиционната обаче е
скептична към всичко, което е с по-просто обяснение и така се е
стигнало до тенденцията да се изключват взаимно. Разбира се, тази
тенденция си отива с всеки изминал ден и двете на не малко места и
институции започнаха да си подават ръка.
Възвръщането на чувствителността на тялото е най-приятната
част от целия процес, но то минава през не малко неудобства. Но си
заслужава. Вярвайте в това.
18. Незаземеност. Не съществува съпътстващо процеса
усещане, което да съм изпитала така цялостно както неумението
да се заземявам. Месеци, буквално месеци наред търсих техники,
с които да успея „да се задържа на земята”. Чакрите от Пета
нагоре бяха толкова активни, че няма да преувелича ако кажа, че
е имало периоди, в които дни наред не съм се занимавала с нищо
земно. После разбрах, че много хора, които са минали през
процесът си са имали подобно „залитане”. И макар, че наистина
невидимия свят да има много мощно притегляне, знайте, че
твърде продължителната незаземеност е неприемлива, а с
течение на времето и вредна. Просто ще ви извади извън баланс.
По този въпрос съм правила консултации с приятели, йоги,
специалисти и не до там специалисти и истината е една – всеки
се заземява по различен начин, защото всеки го държат
различни интереси на земята. Но казвайки това, аз ви давам
ключа на заземяването, а то е просто да намерите онова любимо
 нещо, което ви свързва със земните въпроси. При мен най-
ефикасните занимания се оказаха ходене на бос крак, взимане на
горещ душ и готвене. Три съвсем простички неща, които връщат
вниманието ми в тук, на земята. Докато трае вашия процес е
възможно дори такива елементарни неща да не ви помагат.
Тогава ако не можете да се заземите, поне не усилвайте
енергийните усещания. Ако сте прекалено отнесени и разсеяни
понякога йога и медитация усилват ефектите. В такива дни,
просто не ги правете. Макар да ви е много трудно, просто се
занимавайте с някакви досадни битовизми само за да се
балансирате.
19. Творчески прояви. Тъй като вашата сексуална енергия ще
става все по-интензивна (има особено силни периоди), трябва да
се научите да давате посока на вашата сексуална енергия, да я
канализирате или иначе казано да я трансформирате. Всъщност
вие сте го правили много пъти през живота си, но не сте го
осъзнавали. Сега трябва да го правите съзнателно, защото тази
енергия не може да се изразходи чрез само секс и слава богу! В
секса няма нищо лошо, но да хабите тази енергия единствено
чрез секс, аз наричам това направо разхищение. Нищо чудно
научавайки се да издигате тази енергия, да установите за себе
си, че някакво изкуство ви се отдава. Може изведнъж да
започнете да пишете стихове, да откриете лечителска дарба, да
изпитате потребност от танци или пък изведнъж да пропеете.
Вие сте Творец преди всички и бъдете сигурни, че имате
уникална дарба.
20. Непоносимости. За жалост издигайки собствената си
вибрация, по-нисшите ще стават все по-непоносими за вас. И ето
я лошата новина – животинските съзнания няма да напуснат
Земята за да освободят комфортно пространство за вас. Просто
ще се наложи някак да взаимодействате с тях. Да, замърсяването
ще ви дразни, да алкохолизма ще ви вбесява; да, неуважението
към просветата ще и натъжава; да агресията ще ви смущава; да,
невежеството ще ви обезсърчава; да, наглостта ще ви гневи…. Да,
да, да…. Да, тези неща ще ви се случват, но вашето задължение е
да работите по себе си. Просто друго не мога да ви кажа, за да ви
 успокоя. Тези души също имат своето място в пространството и
притежават същия вътрешен потенциал като вашия. Може да им
повлияете с толерантността си, но не и с обвиненията. Опитайте
да не ги съдите, дори мислено и бъдете сдържани.
21. Информационен колабс. Навлизайки в зона, непозната за
вас, вие непрестанно ще получавате информация. И тъй като
Петизмерното съзнание е „зона” на изключително интензивни
промени, в един момент можете да стигнете до състояние, че не
можете повече да издържате. Че ако още само една дума влезе в
съзнанието ви, ще се пръснете! Да, това е сигнал на вашата
система, че трябва да намалите темпото. Търсейки информация,
вие се стремите да ускорите процеса, но понякога това е пречка.
С времето ще се убедите, че това което е истински полезно, само
идва във вашия живот и ще прекратявате търсенията все по-
често. За еволюционните събития на планетата се говори много
и навсякъде, затова е лудост ако си мислите, че трябва да се
запознавате с всичко. Изработете си вътрешен филтър.
22. Залитане в учения. Ето това е изключително опасен
капан! Трябва да бъдете много внимателни. Кришнамурти е
казвал, че истински просветения не следва никого. В мига, в
който вземете решение да следвате някое учение било то
съвременно или древно, вие веднага губите себе си. Истинския
просветен си взима от всичко и го наглася към себе си. Именно
това означават думите на Исус: „Царството Небесно ввас е”. Това
означава да се уповавате на себе и опитът си, макар и с помощта
на учители. Ще ви споделя, че познавам ред учения. Чела съм
Гитата, Дао Дъ Дзин, Евангелията, ученията на Ошо, материали
на Шри Матаджи и книги на Екхарт Толе, Луиз Хей, Ихалеакала,
както и българи като Елеазар Хараш, Изворски, Дънов…. и
вероятно пропускам още дузини…. Искам да отбележа, че нито
един от тях не следвам абсолютно и нито един от тях не отричам
напълно. Всички изредени са дали изключително богатство, но
целта на новия човек е да намери себе си, а не да следва учения.
Балансът между свое и чуждо е много крехък. Лао Дзъ казва:
придържай се здраво към центъра. Ако се хванете, че сте
залитнали и сте „изпуснали центъра”, винаги може да се върнете
 обратно. Умът е много чувствителен в този период и е възможно
временно да боготвори някого. Когато това се появи, знайте, че е
егото, което се е е влюбило в някое течение. Не случайно дзен
мастърите предупреждават да не се привързваме към учители –
живи или не.
23. Конфликт между намерения и действия. Възможно е
често да решавате да направите нещо, а след минута се оказва,
че правите съвсем друго, дори противоположното на него. Може
да се насочите към дадено място, независимо пеша или с
превозно средство, но да отбивате, да бъркате пътя и в крайна
сметка да не можете да стигнете мястото Y. Това ще ви се случва
поради причината, че досега сте правили всичко по навик, а
събудената интуиция не търпи правенето на нещата по навик.
По-висшето съзнание, което се събужда във вас вече има нужда
от различни опитности и поради тази причина вие вече няма да
можете да правите нещата, които сте правили досега или поне в
по-голямата си част. А тези, които останат и в новия ви живот,
може да ги правите отново, но по нов начин. Малко по-малко вие
ще се разделяте със старите прийоми докато напълно не се
превърнете от деятел в наблюдател. Всъщност без да искам в
предното изречение аз дадох най-краткото определение на
какво представлява транформацията на тялото – превръщането
от деятел в наблюдател. По-трудното е че това не може да се
обясни съвсем. Когато си търсих литература, която да ми помага
в моя личен преход нееднократно бях срещала това твърдение:
от деятел в наблюдател. Честно казано умът ми беше
изключително объркан, но подсъзнателно сякаш знаех какво се
имаше предвид. Мисля, че и с вас ще е така. Няма думи на света,
които точно да могат да дадат определение на явлението аз-
наблюдателя или още наречено: аз-присъствието, но
хубавото, е че това във вас е толкова интелигентно, че
подсъзнателно в един момент вие ще разберете какво се има
предвид.
24. Болки при отварянето на чакрите и меридианите. Както
вече споменах енергийните центрове са във фините тела, но те
имат своя проекция и в плътното тяло. При отварянето им,
 прочистването и разширяването им ще усещате различен
дискомфорт и то точно на и около самите им проекции, а именно
перинеум, анус, полови органи, слънчев сплит, сърдечна област,
гърло, чело, върха на главата. Досега само ще сте чували за
чакрите, а вече ще ги усещате съвсем реално. Чакрената система
не е нещо, което винаги е напълно завършено. Няма момент, в
който да си кажете: а, добре, ето отворих чакрите и приключиш.
Всъщност чакрената и енергийната система изисква постоянна
поддръжка, точно както и здравето. Даже ако трябва да бъдем
по-точни ако поддържате енергийната си система добре, то и
здравето ви ще процъфтява. Има дни, в които чакрите се
запушват заради някаква ментална тапа или отдавна задържана
емоция. Понякога има блокажи в определен център, или два.
Понякога тези блокажи са толкова силни, че няма да имате сила
да вършите каквото и да било. Това ще ви научи да уважавате
тялото си и да му отдавате почивка, грижа и любов. Да
прекъснете отъждествяването си с формата (тоест да разберете,
че сте дух) не означава да спрете да се грижите за своя
физически аспект. Откажете се на време от небивалиците за
отричане на тялото и разни сатанински самонаказания.
Напротив! Имайте предвид какви мощни енергии ще
преминават през вас е добре да увеличите грижите за вашето
тяло. Всъщност прословутата фраза „отречете се от тялото” е с
подтекст и ни насочва към това да прекратим суетата. Да спрем
да съдим тялото – нито да го критикуваме, нито до го
боготворим. Просто трябва да го смятаме за приемник на
нашето съзнание. То е светлина с по-плътна вибрация, която
трябва да е жизнена и здрава. Не е зле да се запознаете с
характеристиките на чакрите – цвят, орган, емоция, връзката й
със земното, кой аспект от живота управлява, кога и при какви
обстоятелства се блокира, какви видеве травми има по тях,
специфичните звуци, които я отварят. Това е полезна
информация и бих казала, че е изключено да не ги знаете. То е
съвсем елементарно. Нещо като входното ви ниво в новия свят.
25. Нови сетива. Различните видове усещания извън и в
тялото ще ви спохождат през цялото време и може да се каже, че
няма да престанат. Вашата сензитивност вече е на толкова
високо ниво, че по-скоро тези усещания ще се обострят и
усъвършенстват, отколкото да изчезват. В началото може да ви
дразнят, но после ще видите, че и от тях има ред ползи. Повечето
са свързани с интуицията, но има и такива при вкуса,
обонянието и дори докосването. И тъй като вашето тяло ще
става все по-чувствително, ще ви се иска все по-малко хора да ви
докосват, прегръщат и какъвто и да било физически контакт.
Това може да ви накара да се чувствате дръпнати или студени,
но ви уверявам, че вътрешното ви усещане няма да ви подведе.
Всъщност всеки физически допир веднага променя химията в
телата. То една мисъл ги променя, а камо ли реален допир. Точно
затова не само че не грешите като не допускате физически всеки
около вас, но дори това е най-правилното. Живеем в
непрестанен обмен на енергия и повечето несъзнателни хора
носят в аурата си същности, гости от астралния свят и натрупан
с векове негативизъм. Не ви съветвам да се изолирате, но да
подбирате кого допускате до границите на енергийното си поле.
Не ви съветвам и да се стерилизирате. Преодоляването на
трудностите ще ви донесе увереност и свобода. Пък и един от
законите на Вселената гласи, че това от което бягаш те владее, а
това, което прегръщаш те трансформира. Така, че не бягайте от
негативите, но не ги търсете и с лупа.
Колкото до новите сетивни усещания – може да усещате вкусове,
на същи хранителни продукти, които не сте улавяли досега. Тъй
като слуха става по-остър е възможно да чувате звуци много
далеч от вас, което в началото да ви обърква. Странното е, че
обръщането на сетивата навътре ги подобрява. И един феномен,
за който съм чела, а по-късно и го изпитах. Петизмерното
зрение, освен, че е по-добре що се отнася до външната му
реалност, то същинската му еволюция е много по-детайлно
вътрешно зрение. Ще ви дам пример. Вие ще успявате да
„виждате” с вътрешното си зрение неща, които се случват зад
гърба ви! Ще усещате настроението и намерението на човек
приближаващ към вас и вашата реакция вече ще е подготвена
секунди преди срещата. Не случайно на запад, особено в САЩ
 наричат новия човек superhuman. Трябва да ви кажа, че към
темата се подхожда с големи резерви, защото преживяното от
някои няма как да се обясни на тези с по-малкия опит. Точно
затова по-ниските съзнания, всъщност са по-скептичните.
Поради тази причина и аз също не вписвам в тези страници
всичко, което знам. Което пък вероятно си е едно нищо, в
сравнение с тези от по-високите съзнания. И все пак около тази
тема, започна да се шуми достатъчно много и в тази книжка със
съвсем елементарни насоки, всъщност може да се окаже много
полезна. Освен това хората имат нужда от информация.
26. Спомени от предишни животи. Такива спомняния могат
да бъдат разтърсващи най-вече поради причината, че досега сте
предполагал и то с известен скептицизъм, че съществуват
преражданията, а сега ще ви се докаже нагледно. Може да имате
видение за хубави моменти, но повечето честно казано са
неприятни поради причината, че тяхното появяване е цел да
поправите своя черта. Дарбите, както и лошотията извършена в
предходен живот се пренасят в следващия докато не бъдат
осъзнати и поправени.
27. Чувство за непълноценност. Много е възможно да се
чувствате напълноценни. Това е поради причината, че вече не се
държите, говорите и действате както преди. Това разбира се, ще
направи впечатление на вашите близки, приятели и дори не
толкова близки. Тъй като те ще ви намират за все по-странни и
няма да отговаряте на очакванията им е много възможно да се
почувствате лоши, необщителни, дръпнати и сковани. Бъдете
търпеливи, това е единствения ми съвет.
28. Изостряне на стари състояния, болести, акне, сърбежи,
болки. Всеки, който има и елементарен опит с Кундалини ще ви
обясни, че е нормално да се обострят стари хронични състояния
или да се появяват нови, но за кратко. Всъщност това често е
част от лечебния процес, но пък всеки би ви посъветвал да
потърсите задължително лекарска помощ при обостряне.
29. Астрално „виждане” и извънтелесен опит. С
извънтелесния опит нямам кой знае какъв опит, но може би
защото не притежавам и по-дълбоки и детайлни познания.
Истината е е спонтанно са ми се случвали подобни опитности, но
в мен винаги съществува една вътрешна съпротива,
преминаващ понякога в страх. Аз винаги съм била „за” личния
опит. Опитът винаги е по-добър от знанието. И все пак е добре
да бъдете умерени и в рисковете, специално за финия свят.
А що се отнася до астралното виждане, аз смятах, че абсолютно
всеки пробуден има поглед в онзи свят, но после узнах, че е
дарба. Истината е, че аз изчистих от собствената си аура толкова
много същности, програми и разни „гости от астралния свят”
както обичаме да ги наричаме в нашите среди, че мога да
напиша книга по-голяма от тази. Астралния свят обхваща
всички негативни енергии, програми, същности, духове, които
нямат собствено плътно тяло и си търсят такова, за да
черпят енергия и да живеят на ваш гръб. Ако сте гледали
„Хари Потър и философския камък” там Валдемор, живее на тила
на един от преподавателите. Може да се каже, е това е най-
добрия пример за его, което може да съществува. Истината е че
в този свят на невежество, в които вниманието на всички е в
материалния свят и не подозира, че финия му такъв освен, че е
по-важен е и напълно унищожен и непредпазен едва ли има
човек, който да няма астрално разнообразие в аурата си. Когато
за първи път разбрах, че подобни елементи съществуват
наистина, аз потърсих помощ от един прекрасен човек, който ги
изчиства по специален метод. Тогава той се изрази така за моята
аура:
- Имам нещо в мен, което не съм аз, така ли?
- Не, нещо. Цял зоопарк.

Ако установите наличие във вас на нещо, което бихте дали

определение „не съм аз”, знайте, че си имате работа с някое
астрално същество. Понякога такива паразити са пуснали
толкова дълбок корен във вашето съзнание, че ще
разберете за неговото съществуване чак когато успеете да
се освободите от него. Повярвайте ми, знам какво говоря.
Ако ви е трудно да се справите сами с подобни присъствия,
а в началото наистина може да ви е трудно, потърсете вещ
 човек, който да ви помогне. Молитвите също са мощна
техника. Ще ви кажа и кое ги привлича с по-голяма сила:
мислите за тях, страха и паниката. Съветвам ви вашето
съзнание да се съсредоточи към положителната страна и
така те постепенно ще губят силата и влиянието си над вас.
Никакви тъмни сили не може да издържат дълго под
лъчистата светлина на вашето вселенско съзнание.

Аз самата изпитвах изключителен страх от тези създания

до момента, в който започнах да ги виждам не само в себе
си, но и в другите хора. В началото това ме напрягаше
изключително силно, но после, когато повторно се срещах
със същите хора, всъщност осъзнавах, че им помагам. Те ми
се струваха една идея по-чисти и свежи. Интензивното ми
вземане-даване с тези същества ми помогна да ги
преодолявам по-леко и дори и на другите да им олеква
също. В никакъв случай не се обявявам за лечител или
врачка, но със сигурност мога да уловя подобно
присъствие.
30. Изменения в тялото. Събуждането на Кундалини води
след себе си цялостна трансформация, която е изключителна и
индивидуална за всеки. Ето защо какъвто и случай да ви опиша
има вероятност тотално да се разграничава със собствената ви
история. Все пак ако сте жена, със сигурност ще започнете да
откривате знаците на собствената си женственост, а не тази
която досега сте копирали от жени, които са били ваш еталон
или всичко, което може да се нарече комерсиално. Ако сте жена е
възможно да усетите, че тялото ви е станало по-грациозно,
нежно, леко. Сякаш ставите са издължени, подвижни и гъвкави.
Относно мъжете мои приятели са ми споделяли, че също се
усещат сякаш по-меки, движенията им също стават не така
резки. В тях отсъства тази агресивна мъжественост от типично
материалното съзнание. Едновременно с това стойката на
мъжете също подлежи на изправяне, което пък някак внася
допълнително самочувствие и една по-различна мъжественост
от това, на което сме свикнали най-вече в западния свят. Тъй
 като душата се омекотява съвсем буквално, самите движения и
тяло стават по-меки. Което не означава, че да зарежете фитнеса,
или ако сте футболист непременно трябва да запишете балет.
Нежността при мъжете се възприема като женско качество и то е
по-скоро такова, но както писах и по-горе, ако отричате и
потискате даден принцип в себе си губите баланса и съответно
себе си. А балансът е наистина, ама наистина най-крехкото нещо
във Вселената.
31. Отчайващи въпроси „ще свърши ли няколко това?” Все
още не познавам човек, който да е или да е бил в процеса и да не
се чуди ще свърши ли някога той. Квантовия преход всъщност е
изпитването на всичкото страдание, което сте причинили
съзнателно и несъзнателно. То включва действия, емоции,
излъчена към другите енергия. Всеки иска да го ускори, всеки
иска да страда по-малко или даден кармичен елемент да му се
опрости. Но ще се съглася с много автори, които твърдят, че
опита да ускорите процеса всъщност го забавя. Вие не можете да
избягате от страданието си и по тази причина смирението е най-
добрия урок. Най-трудни са страданията, чийто произход не
знаете. Когато страдате заради действие в отминал живот, което
се проектира и във вашето сега. В такива случаи търсете
помощта на астрологична карма, на някой лечител, който
борави с кармата на хората или помолете да ви бъде показано
във видение.

Крайната цел на телесната трансформация е да се научите да го

обичате и приемате, което не винаги се оказва много лесна задача. Ще
изразя мое мнение, че всъщност това е най-трудната задача във
Вселената и ако сте човек с доста тежка карма няма да ви е никак
леко. Говоря наистина от опит като човек, който се е съдил строго и
сурово така както никой не го е съдил до сега. Желая ви успех във
вашата лична трансформация и имайте доверие на процесът. Не сте
сам.
 Където има Страх, не може да има Любов

Основната ни задача, която е представена пред всички пътувайки

нагоре в измеренията е да трансформираме страхът в Любов. На думи
звучи доста лесно да преодолееш демоните си и да приемеш тези в
останалите. След три интензивни години в процеса, аз все още се уча
на това и изпитвам неимоверни усилия. Истината е, че пиша тази
книга не защото съм постигнала най-големите много, а защото искам
повече информация да стигне до хората, които започват своя опит в
трансформацията и то при изключително тежки условия на
световното положени. Ние се намираме в пикът на Апокалипсиса,
който всеки си представя различно, но вътрешното знание му
нашепва, че е точно така. В момента на Земята има хора с абсолютно
изчистена карма, нови кристални деца, аватари и други духовни
служители на Бог, които работят за успешното ни преминаване в
новото измерение. Едновременно с това имаме изключително ниски
съзнания, които прекалено силно бутат вибрацията надолу: това е
съзнанието съсредоточено единствено в материалното си
благополучие и низши навици. Най-трудно преодолимата емоция,
която няма място в Новата епоха е страхът. Всъщност съм медитирала
многократно над тази емоция и винаги съм достигала до един същи
извод: коренът на всяка друга негативна емоция по същество винаги е
някакъв страх. Винаги! Вината е страх да защитиш позицията си,
срамът е страх от себеизява, гневът пък приема хиляди форми на
страх – непример ревност, емоционални зависимости, омразата е
страх от отхвърляне, тъгата е страх от самота, изоставяне. Спокойно
може да се каже, че всяка една негативна емоция е много добре
прикрит страх. И за да не бъде формулата на щастливия живот
толкова сложна, че да се объркаме, можем да заключим, че ако се
справим със страховете си, все едно сме възкръснали за Новия живот.
Осъществима задача ли е това? Цялата ми младост премина в
страдания от собствените ми страхове. Моята натура е изключително
емоционална и съм способна да изпитвам безпределна любов, но съм
се давила и в морето на собствените ми страхове. Много хора смятат,
че противоположността на любовта е омразата, но всъщност омразата
е противоположност на емоционалната зависимост. Омразата се
заражда когато тези, които уж обичаме не постъпват според
изискванията ни. Според множество учители любовта няма
противоположност, защото е фундамент. Аз съм съгласна с това и все
пак ако трябва да дам някакво определение за противоположността
на Любовта (пък и не само аз), това ще бъде страхът. Истинската
любов е покоят, свободата и споделянето. Когато страхът присъства,
аспектите на любовта отсъстват.
Страхът от чувството за самосъхранение няма нищо общо с
натрупаният психическия страх. Коренът на психическият страх е
някаква детска травма, лош спомен, ситуация, която умът е изопачил,
изкривил или нагласил според личното си виждане. Страхът е най-
общо казано е несъзнателното. И тук се срещаме с най-голямата
трудност – разбираме, че страхът е поради несъзнателното в нас и
въпреки всичко да спрем да се страхуваме е изключително сложна
задача. Ако не осъзнаем какво се крие зад страхът, ние продължаваме
да го изпитваме дори животи напред.
Страхът е движеща емоция в света все още. Страхът управлява
държавата, чрез бедност, страхът управлява чрез войните, страхът
управлява чрез непрестанното предъвкване на темата за нелечими
болести. Страхът управлява чрез заплахи, манипулации, чрез насилие,
чрез институциите. Всъщност, спокойно можем да кажем, че Адът от
който се страхуваме е тук на земята и наша целокупна задача е да го
превърнем в Рай. Балансът е безвъзвратно изгубен и той все още е в
полза на злото, но точно защото злото вече си отива, е стигнало до
своите най-мащабни размери. Човечеството се пробужда, припомня си
задачите, целите и уроците, които има да минава през живота си
учейки се, а не консумирайки. Консуматорското общество бавно, но
със сигурна крачка върви към своя залез. Залезът обаче вероятно ще
бъде катастрофален. Към края на епохата на Риби, може да се каже че
планетата вече едва функционира по старата система. Природните
ресурси са изчерпани, океаните са замърсени, хиляди декари световни
гори изгарят, въздухът, който дишаме е наситен с двуокис.
Политиката гони собствените си интереси, здравеопазването точи
пари по клинични пътеки (в България). Ние сме в епохата на хаоса,
който хаос е образуван най-вече от генерирания страх, който държи
телата ни като в клетки. А най-голямата клопка на страхът, е че злото
ни убеждава, че сме щастливи. Тъмната ложа чрез паразитните си
програми приспива истинската същност на населението, затова
развитието на душата се е превърнало във вегетиране. Колкото
повече страхове напускат тялото ви, толкова повече ще се адаптирате
към новия свят. Напускайки старите порядки, ще ви става по-леко, но
и вашата отговорност ще расте. Малко по малко ще бъдете
освободени от всички честоти на страх, които се излъчили, но за
съжаление ще трябва да ги изпитате върху себе си. Такъв е законът на
Кармата и той важи за всички без изключение. И тъй като споменах
Кармата, нека си поговорим за Изпитанията, които за всяка душа са
абсолютно индивидуални.
 Страданието. Конспектът за уроците по
Петизмерно страдание.

Както споменах по-рано във Вселената съществуват общовалентни

правила за всичките й представители, които ние тук на Земята сме
нарушавали хиляди години. Именно поради това нарушение ние
трупаме и Карма, която Светлите сили, колкото и да ни обичат, трябва
да бъде изпълнена. Това е Страданието, което нарочно пиша с главно
„С”, защото то не прилича на обикновените неприятности в
ежедневния живот. Тук говорим наистина за Страдание с шокираща
сила, интензитет, изискваща стабилен стоицизъм, за да можеш да го
понесеш. От разговорите ми с много хора ми прави впечатление, че
много от тях дори не са наясно каква е целта на Страданието и защо
всички Източни философии, както и Християнството му отдават
такова значение.

Какво е страданието?
Съзнателният човек е този, който вече не намира смисъл в живота
извън него и единственото, което желае, е да открие истинското си Аз.
Вечното и трансцедентното. Това, което не умира. Неявеното, но
вечно присъстващото. Творецът и съ-творецът. Съзнателния човек е
спрял да гони вятъра, осъзнал е, че борбите са материални
придобивки са безсмислени ако е изгубил любовта и уважението в
себе си. Съзнателният човек е решил, че иска да живее, опознавайки
себе си, съответно Вселената. Съзнателния човек е разбирал илюзията
от това, че щастието никога не се постига, че щастието е не да имаш, а
да СИ. Просто да бъдеш. Съзнателния човек търси отговорите на
въпросите защо съм тук, кой съм аз, къде отивам? Той търси смисъла
на Творението, търси истинската любов без егоистични примеси?
Любопитен, любознателен и отворен е. И все пак за да постигне тази
най-заветна Вселенска цел, то е необходимо от съзнанието му да се
разтвори всичко, което НЕ Е. Пътят към търсенето на себе си,
всъщност е деструктивен, разрушителен процес. Този разрушителен
процес ние можем да наречем Страданието с главно „С”. Миналите по
пътя на Страданието не говорят много за това и аз ги разбирам.
Първо, това е неимоверно физическо и психическо натоварване. То е с
вълнов порядък или на по-прост език следва ритъм на спадове и
върхове. Идвайки негативното, от което трябва да се освободите вие
страдате. Интензитета на страданието достига своята кулминация,
следва миг на осъзнаване и покой, следван от безметежност и радост.
Този ритъм на случващото се във вас може да продължи буквално с
години. При мен с известни прекъсвания продължи около две години.
Две години, в които радостта и страданието се редуваха като понякога
нямаше и между тях. През този период съм отслабвала рязко, губила
съм надежда за живот, изпадала съм в изключително отчаяние. С дни
не съм спирала да плача. Имала съм пориви на смях, на раздразнение
преливащо в гняв, постъпвала съм инфантилно, била съм изпразнена
от емоции и прекалено емоционална. И все пак за Страданието,
вследствие на Пробуждането можете да съдите единствено и само
чрез вашия си опит. Това е изключително интимен момент на
разговори сам със себе си, на разпад на илюзии, на сбогуване с
всичките ви лъжовни и илюзорни Аз-ове. На осъзнаване на грешките
си в този и минали животи. Кармата от този живот също ще я
изпитате и сред семейството и сред приятелите. Тя поне се осъзнава
по-лесно, защото все пак ще имате ясен спомен за някои аспекти.
Страданието, следствие на Пробуждането е Апокалипсиса, който
смятахме, че ще се води на открит терен, а то се оказа вътрешна битка
с невежеството, липсата на поета отговорност, участта от заспалото
ни съзнание и изкупване на постъпките ни, които сме направили по
време на този хилядолетен сън. Това се случва с все повече хора, които
пък повличат след себе си други, те от своя страна трети и огромната
Вселенска цел е целокупно да преминем в това по-високо ниво на
съзнание вече като безсмъртни индивидуализирани светлини с по-
ниска вибрация, каквито сме всички. Страданието освен натрупана
Карма, е и най-добрия учител. Точно затова в по-тежките изпитания
ще бъдете почти винаги сами, за да се научите да разчитате главно на
себе си и все пак бъдете сигурни, че когато трябва винаги ще има
някой, който да ви се притече на помощ. Вселената не оставя никого
напълно сам и вие никога не сте напълно сами дори вътрешното ви
убеждение да е такова. Дори да сте сам представител от вашата
плътност, около вас винаги ще има представители на по-фините
светове, които да ви подкрепят и помагат. Страданието обаче ще си го
изпитате от А до Я. Можете да се молите някои кармични възли да се
развържат или в някоя ситуация да ви е по-леко, но пътя на
Страданието е незаобиколимо. В тази Вселена си има закони и тъй
като не ги спазваме доброволно, ще се наложи да ги научим по другия
начин. И всичко това - единствено за добро. За нашето добро. Ако
Вселенските сили оставят всичко в ръцете на его-умовете ни, ние ще
се унищожим, опустошавайки и планетата. Затова само няколко
десетилетия преди предречената криза с ресурси, финанси, климат,
катаклизми, ние изживяваме Пробуждане по спешност с
изключителната помощ от Небето. Оставете се в ръцете и приемете
Страданието си. Всъщност, съпротивата срещу него го усилва.
Каква обаче е ролята му на вселенско ниво? Какъв е смисъла от
Страданието? Защо всичко останало живо не изпитва емоционално
страдание? Ако потърсите отговорите при най-просветените учители
най-често ще чуете отговора: „Ами така! Страданието го има, за да
може да се осъществи „Лилла” 7 . Не може без Страдание, иначе нямаше
да има Просветление. И ако този отговор не ви устройва, едва ли ще
намерите по-сполучлив. Всички сме се примирили, че живота няма
определен смисъл, а сам по себе си е самодостатъчен и той е и
причина и следствие. Но за да може да възникне това състояние на
Единство с „бъденето”, с битието с това просто „да си” е необходимо да
разбереш какво не си. Как би могъл да оцениш какъв си, ако първо я
няма илюзията какво не си. Как би могъл да оцениш Мирозданието,
ако преди това не си бил отделен от него? Това са екзистенциални
истини и просветените, не са просветени, защото са ги открили, а
защото са се примирили, че няма да ги открият. И всъщност
отпускайки се в настоящето без да чакат отговори, те получават
истината. Как? Това е Тайната на тайните и ще се наложи да я
разберете сами. Само ще ви подскажа с един цитат от Дао Дъ Дзин:
„На вси страни разлят - като морето, люшкан – като нестихващ
вихър. Всички хора имат цел, само аз се мая (….). Само моите
стремления са по-различни – храня се от майката направо.”
7
„Лилла” е определение за живота на Изток. Означава Божествена игра и се насочва вниманието към
това, че Вселенат се е създала, за да играе и припомни сама себе си. Поради ниското си съзнание,
хората са я взели твърде насериозни, забравили игровия характер на Творението и поради тази причина
с хилядолетия забрава се е натрупало Страданието, което е илюзия и все пак, за да излезеш от илюзията,
трябва да я приемеш.
Ролята на Страданието е да ни държи будни, да не позволява съня на
мислите отново да ви върнат в Майа 8. Страданието са уроците, за да си
припомните собствените правила на функционирането на Вселената.
Те са кодирани дълбоко в нас и ако започнете да си ги припомняте, ще
дадете начало и на процеса.
Но първо Страданието!

Освобождението от Страданието е процес и както споменах по-рано

добре, че е процес, в противен случай телата ви нямаше да издържат
ако е внезапно събитие. Има примери за внезапно и безвъзвратно
Просветление, но при повечето хора то е постепенно явления. Може
би Вселената преценява при кой какво е най-подходящо. Ако е процес,
както е при 99% от случаите ще минете през определени изпитания,
които са точно обратното на това към което се стремите и което
избягвате. Тоест, пригответе се да се сблъскате с абсолютно всичко, от
което ви е страх, към което сте си изградили съпротиви и да се
разделите с абсолютно всичко към което сте били привързани.
Всички, абсолютно всички привързаности ще напуснат вашия свят
(хора, материални, емоционални, веществени), а които не го направят
ще се превърнат в умерености или както обичам да употребявам една
измислена дума „понякогасти”. Вселената се подчинява изключително
на закона на „понякога”, докато егото е съсредоточено върху закона
на „никога-винаги”. Егото винаги е в крайностите, а божествената
същност е най-отдалечена от тях, защото е Център. Ето защо, колкото
по-краен сте в даден аспект, толкова по-отдалечен сте от истинското
си Аз, от божествения Аз.

Какво все пак представляват Изпитанията? Това всъщност са точно

определени ситуации, които ще извеждат навън всичко грешно,
илюзорно, неистинско, а на тяхно място вие ще развивате
достойнствата си. Дори с его-ума вие със сигурност имате много
положителни черти и все пак това, което Новото съзнание изисква е
абсолютно ново поведение, което не е ново, а е добре забравено старо.

8
Източен термин означаващ илюзия. Те го използват за име на Умът.
Ще ви изброя примери от моите изпитания като ви обясня коя е его-
чертата, която си отива и коя идва на нейно място.
1. Страхът, който няма място в Новата епоха се преодолява със
смелост. Затова вие ще имате много ситуации, в които ще
трябва да покажете на себе си, че сте смел. Давам ви пример със
себе си. Заради това да не загубя работата си, трябваше да
изричам нееднократно лъжи, сформирани от група хора, които
да могат да печелят повече. Налагаше се, въпреки инстинктите
ми за оцеляване да произнасям истината. И не говоря за
единичен случай. Говоря за месеци наред, защото разчупването
на една закоравяла лъжа, в която не желаех да участвам. И така
Вселената ме постави в ситуации, в която да се науча да казвам
истината. Винаги! Дори да нямам интерес от нея, дори да е
срещу собствения ми интерес. Губейки този навик,
добродетелта, който ще спечелите е дълбоко себеуважение.
2. Гневът се лекува с толерантност и приемане. Това е много
сложен урок и може да продължи с години. Но като за начало
може да се опитате да давате свобода на непознати, защото в
приятелския и семейния кръг е много по-сложно. Истината е, че
тези които обичаме най-силно са най-ограничавани от нас,
защото това е разбирането за любов не егото. Истинската любов
винаги е означавала даване на свобода и пространство. Колкото
повече свобода, толкова повече пространство за любовта.
Гневът не включва обаче единствено ограничаване. Гневът се
проявява когато “нещo не се случва както аз искам”. Колкото
повече спотаен гняв държите в себе си, толкова повече
неудовлетворени желания имате. Както вече стана ясно
желанията, които имаме са нашия източник на страдания. Всеки
път когато изпитате гняв, трябва да осъзнаете, че зад него се
крие някакво „неудовлетворено искам”. Осъзнайте какво е то и
го лекувайте по следния начин: Мога ли да осъществя това
„искам” сега и тук? Мога ли да го направя сега? Мога ли да го
получа сега? Ако отговорът е „не”, просто го приемете и спрете
да изразходвате енергията си за него. Има ли смисъл вашата
енергия да отива някъде, където съзнавате, че към момента не
може да помогне с нищо. В момента, в който “се предадете вие
 ще осъзнаете гневът в себе си. Няма да е далеч от истината ако
каже, че е сякаш ви разяжда нещо отвътре. Интензитета му в
началото ще е чудовищен и може би ще бъде така месеци наред,
но тендненцията винаги е към намаляване на негативното и
увеличаване на съзнанието.
Зародишът на гневът е лекото раздразнение. Опитайте се да
хванете първо тази емоция преди да е стигнала до гняв.
Ситуациите, които ви дадат възможност да отработите гневът са
много. Те са от спречкванията в семейството, опашката в
магазина, търсене на място за паркиране, неудовлетворение към
финансовото ви състояние, недоволството от нечие присъствие,
раздразнението ви от деца и много други. Възможности да
трансформирате гневът си ще имате буквално под път и над път
и няма да се налага да ги търсите. Наградата от работата ви
върху него е незаменима: мир със себе си и настоящия момент. В
това отношения има уроци, които се повтаряха с години. В
началото гневът беше поголовен, но с времето и с практикуване
на приемане се стопи до минимум. В днешния ден дори да ми се
случи да изпитам раздразнение, то минава подобно на вълничка
по тялото ми и се разтваря в съзнанието ми, сякаш никога не го
е имало, а за мен остава само поуката защо такава емоция е
възникнала в мен и как да не повтарям подобна житейска
ситуация. В един момент и вие ще можете така. Ошо казва, че
научавайки се да разтваряте гневът в един момент организма
спира да произвежда химичната му формула. Вие просто ще
забравите какво е да се гневиж. На негово място ще се появи
доброжелателност, мъдрост, приемане.
3. Скъперничеството се лекува и винаги ще се лекува само по един
единствен начин – даване. И то не просто даване от излишъкът
ви, а даване когато и вие самите нямате. Този урок ще ви бъде
„преподаван” докато не загубите и последната си стотинка,
която смятате, че ви се полага по право и не разберете, че нищо
не е „ваше” от само себе си. Вие сами трябва да стигнете до
извода, че дори тялото е ваш дар и би трябвало да се отучите да
го приемате като даденост. Разбирайки, че не притежавате
абсолютно нищо, вие ще намерите себе си. Това е причината
всички тръгнали по пътя на просветлението да минават през
тежки финансови кризи. Това е наистина необходимо и ако не
минете през тези уроци вие никога няма да осъзнаете нямането
си. Но нека това не ви кара да се страхувате и да се чувствате
непълноценни, напротив – дълбокото разбиране, че
материализма не може да ви даде удовлетворението, което
искате, единствено би ви подтикнало да се научите да живеете
без зависимостта си от парите. Тук уроците са следните: ще
изпадате в ситуации, в които трябва да избирате дали да
угодите на собствения си корем или да се откажете в името на
друг – ще бъде тествана вашата способност да делите и
споделяте. Вашата воля ще бъде тествана на места като
супермаркети, ресторанти или магазини. Там вие ще трябва да
се научите да харчите по-стегнато, разумно, съсредоточавайки
се върху необходимото в самия момент, без разсипничество и
разхищение. Вселената не обича подробните планове – тя е
прагматична, особено ще се отнася до материалното. Ще имате
уроци от типа на просяци на пътя, изникващи за помощ статии.
Внимавайте! Тук има капан, в който аз съм попадала. Възможно
е да си помислите, че вашата основно призвание е да поемете
ролята на „Майка Тереза” и напълно да зачеркнете себе си. Да,
това да посветите времето си в служене на другите е чудесно, но
ако е за сметка на самоуважението, това отново е излизане
извън баланса. Веднъж една моя приятелка ми каза: „И
прекаленото себеотдаване също нарушава баланса. Ако
започнеш да мислиш само как да правиш добро, Вселената ще се
включи и ще те спре.” Егото построено на конструкцията „Аз съм
добър” е много опасна клопка и ако то се влюби в нея, ще
започне да ви съди и вменява вина всеки път, когато не успеете
да окажете помощ. Минала съм през това и то звучи като: „Дали
направих достатъчно? Сигурно можех по-добре. „ Стигнете ли до
там, това означава, че сте решили да се правите на голям светия
и егото е започнало несъзнателно да играе тази роля и тъй като
вие не я играете както му се иска, то ви наранява, съди и
оскърбява.
 Уроците по щедрост ще продължават докато не започнете да
давате наистина от сърце. Не просто с идеята: „духовен съм и
затова ще давам”, а с абсолютно чисто намерение. Докато не
достигнете етапа на даването от сърце, на вас ще ви бъде
взимано постоянно, докато не стигнете до точката каквото и да
ви вземат, достойнствата ви да останат и осветят вашето тяло.
Нека видим сега какво разбирате под „даване”. Всъщност, всеки
има свое определение на тази дума според собствените му
нужди. Ако егото иска само пари и охолство, то прегръдката от
някога няма да се отчете като „даване”. И обратното – някои пък
копнеят единствено за прегръдка, а всичко друго за тях е без
значение. Всеки иска различни неща и точно затова е сляп колко
много дава Вселената на всеки един. Заради исканията си, сме
слепи за „даванията”.
Затова оценявайте всичко, което ви се дава и не мислете, че това,
което давате вие не е достатъчно, ценно или значимо. Всеки
дава с каквото разполага към момента. Помнете, че и
окуражителна усмивка в точния момент може да се окажа най-
значимия знак за друг.
4. Леността е урок, към който Вселената е най-снизходителна,
защото в периода ви на транформация ще имате нужда от
почивки – по много и често. Леността се проявява тогава обаче,
когато нямате емоционални или физически причини и въпреки
всичко бездействате. Вселената не е любител на прекалената
деятелност и все пак да постъпвате правилно в точния момент е
много важно. Ако изучавате източна философия, която да ви
помогне в духовно отношение ще видите, че там много се говори
за „тайнството на действието” и „правилното действие”. За на
мерите своя Път, който ви е предопределен, освен през
Страданието, ще се наложи да минете и през „закона за
правилното действие”. Действието на Вселената, а не действията
на его – намеренията. Правейки разлика между тях, ще станете
майстор на правилното действие, което ще съхрани енергията
ви и ще я вложите в по-правилни, градивни действия. И за да
дам насоки какво имам предвид, ще ви дам следния отново от
Дао Дъ Дзин: „Чрез недействие без усилие постига. Постига, но не
 остава при постигнатото. Ето защо постигнатото винаги
остава.” Дори сега да на разбирате какво имам предвид,
започнало ли е при вас пробуждането, считайте, че много скоро
ще разберете. В свещения текст на Бхагават Гита също е
посочена философията на правилното действие, което трябва да
се превърне в практика.
Леността ще бъде напълно преодоляна и в мига, когато
осъзнаете, че никой не ви е длъжен и отговорността за живота
ви е изцяло ваш. Това е един критичен момент за егото, когато
буквално силата му се стопява наполовина.
5. Урокът за необвързването. И докато още сме на тема действие
нека загатна и за „необвързваното действие”, за което древните
мъдреци загатват. Когато започнете да постъпвате достойно
има много голяма вероятност да започва да ви се възхищават.
Имайте предвид, че да постъпва смело, отговорно, въпреки
страховете, негативизма и ограничеността не всеки може и
когато започнете да практикувате „правилното действие” ще
предизвикате всевъзможни реакции у околните. Тук егото се
съблазнява да си приписва тези действия, превръщайки ги в
гордост и надменност. Именно това се има предвид под
„необвързани действия”. Действията, от които по-късно има
резултат са именно тези – върху, които егото не си преписва
заслуги. Тук ще научите и урокът по смирение.
6. Раболепието се лекува със свободолюбие. Това е са моментите,
в които така да се каже се налага да кажеш твърдо „не” на някой
властен, егоцентричен и дори заплашителен човек, от който сте
смятали, че можете да извлечете полза или пък той е извличал
полза от вас, но ви е страх от него. Този човек може да ви държи
„вързан” материално, емоционално или и двете. Може и други
хора да участват в този възел и точно вие да сте човека, който
ще го разплетете. Трябва да си докажете, че можете. Това е също
снизходителен урок и в началото изискванията няма да са много
завишени. В това отношение сме натрупали толкова много
Карма, заради многото си искания, че е много възможно да
страдате прекомерно по тази точка. Стресиращите моменти са
много и аз ви съветвам да умеете да си прощавате, дори когато
 не успявате да постъпите достойно. Бъдете състрадателни към
себе си, но и не си търсете извинения.
7. Завистта се лекува с възхищение. Всъщност, първоначално ще
се научите да се възхищавате на тези, които смятате за „по” от
вас. А след това, минавайки през страданието ще разберете, че
всеки, който всъщност смятате за „по” е получил нещата в
живота си поради също личното си страдание. А колкото до тези,
които имат материални блага без да ги заслужили по духовен
път, то на тях им е дадено, за да им бъде изнесен урок. И то
много суров урок. Не завиждайте на несъзнателни хора с
материални придобивки, а на духовните хора с материални
придобивки се възхищавайте, защото те са преминали през
същия Ад като вас и това само може да ви стимулира да се
развивате. Екхарт Толе, например няколко месеца от живота си
прекарва бездомен по улиците, хранейки се е с каквото намери
по кофите, а днес разказва колко полезно е било това за него. В
този ред на мисли завистта е разяждащо чувство, което вреди
единствено на вас.
8. Недоволството и неблагодарността се лекуват със загуби. Ето
защо в този период може да изгубите много материални
придобивки, както и хора от вашето обкръжение. По този начин
ще се научите на две неща: едното е да цените, а другото е да
пускате. И от личен опит ще ви кажа, че първото се усвоява по-
лесно от второто. Да пускате означава да умеете да се разделяте
с вещи, хора, обстоятелства по-лесно. Да им давате възможност
да си отиват (особено като говорим за хора), за да идват нови
неща. Всичко в живота е промяна и ако не се научите да се
променяте с промяната, ви очакват само страдания.
Осъзнавайки, че всичко е временно недоволството ви ще се
разгради, а благодарността ще нарасне. Идва, разбира се и един
друг момент, в който ще разберете, че всичко негативно в
живота ви е отражение на вътрешния свят, а доброто, което идва
е от любовта на Вселенския разум.
9. Урокът по вярно приятелство също е много важен и демонът,
който го проваля е личния интерес. Уроците, които може да ви
дадат вашите приятели са много поучителни и са два типа: те са
ви истински приятели, или не са никакви приятели. Шокът от
вторият урок е наистина болезнен. Има една мъдрост, която
гласи „Врагът винаги е най-близо.” Вие обаче не бива да
намразвате тези хора. Нарочно Кармата ви е била такава, за да
ви научат на дадения урок. Не задържайте в себе си тази болка,
макар, че ако трябва да бъда честна аз трудно успях да отработя
детските си травми, а по-късно шамарите от приятели. Те, обаче
ще ви научат единствено на това вие да бъдете добър приятел и
много скоро в живота ви ще започнат да влизат хора, на които да
го докажете. Най-опасни са фалшивите приятелства скрити зад
приятни думи, обещания. Все пак, за да продължите, хубаво е да
успеете да простите, за да ви се отвори сърцето за
предстоящите.
10.Манипулацията и подмолността се лекуват с честност и
почтеност. Много хора, дори тези, които не го съзнават, за да
постигнат целите си служат с инструменти на Тъмните сили и
дори не го съзнават, че го правят. Това са всички онези „скрити
козчета”, всички онези „тайни планове”, всички онези скрити
намерения, които хората не осъзнават, че живеят в тях. И трябва
да ви кажа, че ако попиташ един несъзнателен човек той веднага
ще отрече. А където има отричане и то яростно, има най-много
мътни води. Егото винаги е манипулатор, винаги ще ви
убеждава в нещо, което уж не е негово изгода, но всъщност е
единствено негова. Винаги ще има тайни ключета, вратички,
тъмни стаички и покрити заслони, плетни, възли, с които си
служи, за да получи своето. Ако не го получи се започва с
раздразнение, гняв, различни театрални номера до сълзи от яд и
така докато не се излее цялата програма. Осъзнавайки
различните степени на това чудовище във вас във вас ще се
поражда все повече човеколюбие, честност и почтеност. И всеки
път, когато имате възможност да отнемате от силата на този
аспект на егото, което се преструва на вас, вие ще изпитвате
дълбока радост и свързаност с хората към които сте проявили
почтеност. Това са най-битовите уроци, които включват да не
търсите изгода от всяка ситуация, ако сте продавач да не
набутвате излишни стоки, ако сте баничар да работите с
 наистина качествени продукти, ако сте сервитьор да не
прибавяте нищо към сметката на пийналите ви клиенти, ако сте
банкер да не криете дребния шрифт, ако таксиметров шофьор да
не манипулирате машинката и прочие и прочие – всеки в
неговата сфера. Това временно може да ви ощети финансово, но
силно ще повиши самооценката ви.
11.Пренебрежението се лекува с учтивост и разбиране
чувствата на другия. Когато започнете да страдате интензивно,
когато в това страдание се окажете абсолютно самотни, ще
видите колко по-отворени към хората ще бъдете. Ще желаете да
им се усмихвате мило, да им правите малки услуги, да ги
изслушвате. Ако преди сте гледали враждебно човекът на
опашката в магазина, който е преди вас, който е със двеста
артикула, а вие с един хляб. Ако преди това са вървели ругатни в
главата ви, когато някой заеме пред очите ви „вашето си”
паркомясто. Ако преди това с пренебрежение сте поглеждали
към бабата, която едва стои на краката си в автобуса, но вие сте
се скатавали, надявайки се, че някой друг ще се направи на по-
състрадателен от вас. Всички тези неща ще започнете да ги
вършите и то с радост и безвъзмездно. Това са наистина
елементарни неща, които може да сте ги правили в по-низше
съзнание, но преди сякаш е било по задължение, а сега ще
чувствате лекота от това.
10. Урокът за ненасилието е Вселенски закон. Той се усвоява много
лесно, заради все по-нарастващата ви любов към всички живо. И
като казвам „всички живо” имам предвид точно това. Ще видите
как дори смачкването на муха ще ви се струва несправедливо,
през ум няма да ви минава да откъснете цвете или пък да
причините нещо на растение. Аз например за въздържах да убия
оса, която ме ужили изключително люто. Ако някое насекомо ми
пречи (да речем миризливките, които имат навика да се навират
в чистото пране), просто го хващам и го поставям някъде където
може да си замине спокойно по пътя. И ако това на някой му се
стори като преиграване или престараване, ще ви отговоря, че
въпросът опира до това дали приемате себе си в дадено
действие. Хората от новата епоха не приемат себе си,
наранявайки животно. Независимо дали го смятат за висше
или низше. Затова ако сте подритвали котката, за да й се
скарате, или нагрубявали кучето си, имайте предвид, че и там
има Карма, понякога изобщо не лека. Законът за ненасилието е
много строг. По тази причина почти всички хора от Новата
епоха са минимум вегетарианци. Вселената е игра на
вероятностите и е възможно наистина да се случи
обстоятелство, в което да трябва да хапнеш месо и бихте могли
да го приемете със смирение. Но да хванеш животно и да го
убиеш, за да го изядеш при условие, че Природата ти е
предоставила всички растителни качествени храни е Карма.
Кармата действа в различна сила към месоядството: при глад е
най-лека, при лов и тотемизъм обаче е по-голяма. При гавра
доколкото знам е изключително тежка. Споделям тези малко
неприятни факти, но се налага да разберете, че говорим за
сериозни негативи в личната ви хроника и ако не ги осъзнаете
или ги приемете лековато, ще продължите да си правите Карма.
Някои уроци биват повтаряни десетки пъти, докато не ги
научим. Вселената за никъде не бърза.

Много важно е да не се съдите строго, преминавайки през тези

уроци. Аз съм посочила съвършения вариант, който трябва да
постигнем, а не настоявам, че съм ги постигнала. Въпреки това
личната вътрешна работа се трансформира по-бързо и ако
трябва да сравня себе си с преди три години, резултата е
наистина чудесен. Бъдете доволни от себе и знайте, че винаги
правите толкова, колкото можете.
 Завръщане към Новото

Ще завърша с главата, която е подзаглавие на книжката. Тя е свързана

с едно усещане, които абсолютно всички участници в прехода
споделят. Квантовия преход е събитие от Вселенски порядък. Нищо
подобно не се е случвало досега, особено на хуманоидната Пета към
Шеста раса9. И все пак има нещо в тези събития, което не би нарекъл
„отиване”, а по-скоро „завръщане”. Квантовия процес е по-скоро
„припомняне” на старата, забравена мъдрост, отколкото е нещо ново,
което пристига тепърва. Във Вселената има много по-развити и много
по-напреднали същества от нас, за които събитията на Земята са
изключително значими и до колкото имам информация подкрепата е
много голяма. Човешкия геном е абсолютно божествен, но за да избуи
тази божественост животинското трябва да бъде преодоляно. И точно
там се крие разковничето, че отпадайки животинските,
вегетативните, първични и демонски аспекти в съзнанието се оказва,
че това което „сме” и това, което се превръщаме сякаш винаги сме го
знаели. То е чувството на едно вътрешно „знаене”, че
трансформацията е предопределена да се случи с нас. Колкото повече
се разширява съзнанието вие ще изживявате смъртта на егото. То е
ще направи всички възможно за да оцелее, за да ви убеждава, че то е
по-важно от глобално случващото се. И все пак каквито и способи да
използва, в един момент ще се предаде. Предавайки се пред вас ще се
разкриват истинските функции, принципи и фундаментални правила
на цяло Велико Мироздание, което е заложени и във вас. Истината е,
че няма какво да търсите. Вие сте Вселената! Вие сте нейната
манифестация. Вие сте нейната причина и следствие за съществуване.
Вие Творецът и Творението едновременно. И по тази причина не
съществува, нещо което вече да не знаете.
Бъдете!
9
Смята се, че до преди да навлезем в епохата на Водолей човечеството е изживявало своя Пети
еволюционен етап. В момента сме на прага към Шеста раса.