ДАО-ТАО-ТЕО (или истината, която ни прави едно) -

ВЪВЕДЕНИЕ

МАТЕМАТИЧЕСКА ЛИНГВИСТИКА

Имаше навремето такава състезателна дисциплина - МАТЕМАТИЧЕСКА

ЛИНГВИСТИКА. С олимпиади - регионални, национални... По времето, когато
моите деца бяха ученици, нямаше подобно нещо, или поне не съм чула.
Може вече да се е казвало другояче. Няма значение. В какво се състоеше
същността на състезанието: дава се дума, от която, получавайки смислена
дума на всеки ход чрез промяна на една буква само,трябва да се получи
друга дума. Най-известната задачка, която съдържаше и закачка, беше "Да
направиш от МУХА - СЛОН". Печели онзи, който преобразува думата с най-
малко ходове.

МУХА-КУХА-КУЛА-КОЛА-КОРА-КОРТ-ПОРТ-ПОЕТ-ПЛЕТ-ПЛЕН-КЛЕН-КЛОН-
СЛОН

МУХА-МУРА-ПУРА-ПОРА-ПОРТ-ПОЕТ-ПЛЕТ-ПЛЕН-КЛЕН-КЛОН-СЛОН

МУХА-МАХА-МАНА-ВАНА-ВИНА-ВИНТ-БИНТ .....

Виждате, че втория начин е по-добър от първия (спестява два хода), а

третия не води доникъде. Може да пробвате свой вариант.

Но днес не сме на състезание по математическа лингвистика. Състезанията

са незабравим екшън, но само докато сме подрастващи. После върху всеки
се стоварва Животът с цялата му сила, красота и трудност и вече
състезанието ти не е с човека до теб, а с Времето. Всичките ти умения,
всичките ти знания, всичките ти завоевания няма да имат стойност, ако не се
справиш в състезанието на Живота.

Е, ще възрази някой, че кой е спирал да се състезава с ближния... Ако не на

олимпиада, то в кариера, за обществен статус, със съперници в "любовта", с
"враговете" във въоръжените конфликти, в споровете с "омразните чужди"
религии, в препирните с "другите" секти и деноминации...

И за жалост, ще бъде прав. Защото вместо човек да фокусира енергията си

върху истинската битка с Времето, той се разпилява в безмислени, ненужни
боеве. Картина на подобно поведение е съвременното дете, което даже няма
нужда от олимпиади, защото има компютър и бърз интернет. Там винаги има
битки. И това дете може да остане заплетено в тях, дори когато порасне. Тук
всички от моето поколение ще въздъхнат със съжаление, но ако си останал в
детинските битки, макар и без компютър, ако винаги търсиш конфликта, да
се докажеш в спора, да надделееш в дискусия, да "изплуваш като зехтин над
вода" (както казва поговорката) - не си по-добър, нито по-мъдър от
погълнатия геймър. Защото, като не ти е поднесъл някой на тепсия смисъла
на Живота (защото не си си направил труд да го потърсиш), си направил
смисъл на Живота си битката и победата в краткия ти материален живот. А
това, че е кратък, е добре да придвижи мисълта ти към ВРЕМЕТО, с което е
истинската ти битка. Не със смъртта, защото нищо живо не умира наистина.
Битката ти е с ВРЕМЕТО!

И ако ти се изяснят механизмите на съществуването, ще разбереш, че това

даже не е битка, а танц. А съвместния танц е съвършен, когато всичко се
завърти... Тогава, освободен от борбите си, няма ли да си по-щастлив?
Когато, вместо врагове навсякъде, видиш партньори, които ти помагат да
стигнеш крайната си дестинация.

Дори тези, които постоянно те провокират, не са ти врагове. Те са само

инструменти, чрез които разбираш, че някаква привързаност е останала в
теб, която да може да бъде провокирана. Привързаност, от която трябва да
се отвържеш. Те са помощници в твоето очистване и освобождаване, в
твоето извисяване над Материята.

Наистина - всичко е въпрос на гледна точка. Няма истински врагове - има

помощници, няма истинска битка - има танц. Няма истинско
противопоставяне - има допълване. Защото източникът е ЕДИН и всичко се
съдържа в НЕГО.

Ще кажете: Но има толкова много заблуди... Те не са от ИСТИНАТА, те ни

пречат да стигнем до ИСТИНАТА, мъчат се да ни отклонят от ИСТИНАТА.
Заблудата също е инструмент - да покаже, дали в тебе има някаква застояла
почва, благоприятна за развитието й, която трябва да разореш...

***

Предполагам математическата лингвистика донякъде обяснява заглавието на

книгата. Но то може да се продължи през гръцки и латински наименования
на Божеството, чак до санскритски такива.

ДАО-ТАО-ТЕО-ТЕОС-ДЕУС-ДЕУИ-ДЕВИ-ДЕЙВИ-ДАЙВИ

И не се придържам стриктно към правилата на олимпиадите по

математическа лингвистика, понеже ми е важна идеята на превръщането на
една дума в друга. Окончателната теза, която искам да защитя с тази книга
е, че в дълбоката основа на всички вярвания, стои една и съща
Първопричина. И няма защо да воюваме с другите, които не мислят като нас.
По-добре да потанцуваме и да се завъртим, докато всичко се хармонизира
във вихъра на танца.

Има една известна мисъл на Конфуций: "Никога не давайте меч на човек,

който не може да танцува". Защото преди да нарани някого другиго, ще
нарани себе си. Затова научи се да танцуваш с различното мнение, завърти
се около него, отдалечи го, за да го видиш, притисни го, за да го почувстваш
... и току виж си разбрал, че няма никакво противоречие с теб. Докато не
направиш това, никой няма да ти даде Меча на Знанието.

ПРИКАЗКА

Приказките... Кой не обича приказки... Ако ни харесат, те се запечатват в

ума ни, бленуваме ги в сънищата си, несъзнателно (или пък осъзнато) се
стремим да ги претворим в ежедневието си... Ако пък някоя приказка е
страшна, не трябва да й позволяваме да се загнезди в ума ни и да трови
живота ни, можем просто да махнем с ръка - това е само приказка... Това им
е хубавото на приказките. Не те задължават да им вярваш - те са само
приказки. Няма нужда да се съобразяваш с тях - но пък, ако имаш уши, ти
нашепват ценни поуки. Няма нужда да спориш с тях - защото приказката
само говори, не спори. Затова нека ви разкажа приказка...

Преди началото било само БЕЗ (‫ אֵ ין‬- АЙН). Великото Отсъствие. Сякаш пълна
липса на каквото и да е. Съзнание потънало в сън, в пълен мрак, в
абсолютен покой.

И БЕЗ било БЕЗ ПРЕДЕЛ (‫ אֵ ין סֹוף‬- АЙН СОФ). Всичко навсякъде до безкрай
било само ТО. И нямало предел, който да го ограничава или разграничава,
защото било само ТО, безфомено, равномерно, безкрайно...

И всъщност ТО било БЕЗПРЕДЕЛНА СВЕТЛИНА (‫ אור אֵ ין סֹוף‬- АЙН СОФ АУР).

Безформена, равномерна, безкрайна Светлина. Непристъпна Светлина.
Непрогледна Светлина. Невидима Светлина...

Малко народи изобщо са допускали космогонията им да се върне толкова

назад. Но тези, които са дръзнали да кажат дори и един ред по темата, са
наричали това Предначално състояние по различен начин:

* Безпределната Светлина (АЙН СОФ АУР(ОР)) в еврейската Кабала;

* Светлината на Мъдростта или Мъдрата Светлина (АХУРА/АУРА МАЗДА или

ОРМУЗД) в Зороастризма на персите;

* Слънцето (РА), което е Светлина (ХОР) на двата хоризонта (РА-ХОРЕХТИ)

за египтяните (вероятно се има превид, че осветява както материалната
Вселената, проявено чрез звездите й, така е и Светлината на Небесния свят)
или Скритото Слънце (АМЕН-РА)

* Невидимият Бог в непристъпна светлина на Библията

* Едното, Цялото, Абсолюта (МОНАДА) на гностиците

* Предвечната Светлина (ДАЙВИ-ПРАКРИТИ) на индусите

* Древното изначалие (същността на ДАО) на китайците ...

Така изглеждало ЦЯЛОТО преди НАЧАЛОТО. Неназовимо, Необятно,

Непознаваемо... Неподвижно или, по-точно, Свръхподвижно с подвижност,
невъзможна за регистриране. За ЦЯЛОТО тъмнината и светлината са
безразлични, неотличими, неразграничими. ЦЯЛОТО е Битие и Не-Битие
едновременно. ТО просто е това, което Е. И освен НЕГО няма нищо друго и
няма да има никога нещо друго, което да не е НЕГО. ТО е СЪВЪРШЕНО - на
НЕГО не може да МУ се прибави нещо, защото няма недостиг и не може да
МУ се създаде излишък, от НЕГО не може да се отнеме нищо, защото няма
излишък и не може да МУ се създаде недостиг.

ПРЕДСТАВАТА ЗА БОЖЕСТВОТО

От това каква е представата ни за БОЖЕСТВОТО зависи всичко:

разпознаването, разграничаванвето, разделянето...

Затова се запитай: Каква е представата ми за БОЖЕСТВОТО?

Не можеш да мислиш или възприемаш повече отколкото ти е представата за

НЕГО, защото всяко друго нещо ще е като богохулство в ушите ти и мерзост
пред очите ти. Затова е много важно да имаш истинна представа,
незамъглена от човешки изкривявания или изопачавания.
Тук ще се опитам да се обединим около няколко аксиоми, които няма как да
докажем (а и не трябва, нали са аксиоми), но някак си всеки от нас
вътрешно подразбира:

1) ТО е Безкрайно, без начало и без край, както в пространството, така и

във времето.

2) ТО е Всеприсъстващо (затова и Всевиждащо и Всезнаещо), присъства

навсякъде и във всичко, отвътре и отвън.

3) ТО е Доброжелателно, защото споделя Своя Живот с Творението Си.

4) ТО е Съвършено, не се нуждае от нищо и няма излишък от нищо. Към Него

нищо не може да се прибави, нито може нещо да се отнеме от Него.

"НАСРЕЩНА ПРОВЕРКА"

По-нататък ще се връщаме често към тези аксиоми. И всичките ни

достоверни изводи трябва да са в съзвучие с тях. Така можем да разделим
досегашните си схващания на съгласни с тях и несъгласни (ще се учудите
колко много от схващанията ви няма да съответстват с тях). Разграничавайки
по този начин разбиранията си ще разпознаем кои са истинни и кои
фалшиви. И обратно на духовното възприятие, което върви в посока:
разпознаване, разграничаване, разделяне, ще приложим аналитичния
подход: разделяне, разграничаване, разпознаване.

Всеки подход е добър, стига да води до истината. Най-обикновени задачи по-

математика, например, трябва да се решат най-малко по два начина, за да се
засече евентуална грешка. Органите на НАП, когато искат да разберат
истината за нечие счетоводство, правят т.нар. "насрещна проверка".

Тогава бива ли да оставим отговорите на основните въпроси на живота да

идват само от един източник? Трябват двама или трима, за да се потвърди
истината...

НЯКОЛКО ГЛЕДНИ ТОЧКИ, КОИТО СОЧАТ ЦЯЛОТО

В ДАО ДЪ ДЗИН Лао Дзъ го описва по следния начин:

„Виж, то не може да се види – то е отвъд формата. Чуй, то не може да се чуе

– то е отвъд звука. Сграбчи го, не можеш да го хванеш – то е неуловимо.
Тези три неща са неопределими; Ето защо са обединени в едно.
Погледнато отгоре, не е светло; Погледнато отдолу, не е тъмно;
Непрекъсвана нишка, неописуема. Тя се връща към нищото. Форма на
безформеното, образ на безобразното, нарича се неопределима и отвъд
въображението.

Застани отпреде – няма начало. Последвай я – няма край. Остани с древното

Дао, движи се с днешното. Познанието на древното изначалие е самата
същност на Дао.”

В ПОПОЛ ВУХ на маите превечния период е отразен в едно изречение:

„Това е разказът как всичко беше в безизвестност, всичко в покой, в

безмълвие; всичко неподвижно, смълчано, и празна небесната шир.”

В ЗОАР на кабалистите за ПРЕДНАЧАЛНОТО се споменава във връзка със

Сътворението, както и уверението, че преди Началото нищо не може да се
знае:

„Когато царят замисли ръкополагането Той гравира образи в блясъка отгоре.

Блесна ослепителна искра в рамките на Скритото на Скритото от мистерията
на БЕЗКРАЙНОТО (АЙН СОФ), струпване на пара в безформеност... Потокът
проби и не проби аурата му. Изобщо не се знаеше докато под удара на
пробива, една висока и скрита точка не засвети. Отвъд тази точка нищо не
се знае. Така че се нарича Начало, Първата Заповед от всички.”

В БИБЛИЯТА пряко не се говори за БЕЗПРЕДЕЛНОТО. Много пъти

обръщението към НЕГО е преведено просто като Бог или Господ, което е
доста объркващо, ако информацията ти за НЕГО идва само от Библията. Но
имаме следи, в които може да усетим полъха на ПРЕДНАЧАЛНОТО - няколко
стиха от ап. Павел, между които и цитат на езически поет, както и Псалм 102
(вероятно Асафов псалм), който за мене е най-ярък синтез на учението за
циклите на хиндуизма.

„...защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от

вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".”

„... блажения и единствен Властител, Цар на царствуващите и Господ на

господствуващите, сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна
светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде
чест и вечна сила. Амин...”

„А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест

и слава до вечни векове. Амин.”
„Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха;
Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.”

В АПОКРИФОН НА ЙОАН - гностически апокрифен текст, ПРЕДНАЧАЛНОТО е

наречено МОНАДА (ЕДНО, ЦЯЛО, АБСОЛЮТ). Появява се като понятие в
древногръцката философия, използва се от Питагор, Платон,
Неоплатониците, Рене Декар, Лайбниц и т.н... Предварително искам да кажа,
че използването на мъжки род (ТОЙ) не означава някакъв вид мъжки пол.
Всички пъроизлъчени Богове от ПРЕДНАЧАЛНОТО са Андрогини (още повече
самото ТО), т.е. които сами могат да се възпроизвеждат.

"МОНАДАТА е монархия без нищо над нея. Той е, Който съществува като Бог
и Отец на всичко, Невидимият, Който е над всичко, Който съществува като
Нетление в чистата светлина, в която никое око не може да погледне. Той е
Невидимият Дух, за Когото не е редно да се мисли като за бог или нещо
подобно. Защото Той е повече от Бог, тъй като няма нищо над него, защото
никой не го владее. Защото Той не съществува в нещо по-ниско от Него, тъй
като всичко съществува в Него. Защото той е Този, който е утвърден. Той е
вечен, тъй като не се нуждае от нищо. Защото Той е пълното съвършенство.
Не му липсва нищо, за да бъде запълнен от него; по-скоро Той винаги е
напълно съвършен в светлината. Той е Неограничен, тъй като няма никой
преди него, който да му постави граници. Той е Неизследим, тъй като няма
никой преди него, който да го изследва. Той е Неизмерим , тъй като не е
имало кой да го измери. Той е Невидим, тъй като никой не го е виждал. Той е
Вечен, тъй като съществува вечно. Той е Неизразим, тъй като никой не е
могъл да го разбере, за да говори за него. Той е Неназовим, тъй като няма
кой преди него да му даде име.”

В РИГ-ВЕДА на хиндуизма космическата еволюция е описана така:

„Нищо не е съществувало: нито ясното Небе, Нито величието на свода, над

Земята прострян. ... Нямало е смърт и е нямало безсмъртие. Нямало е
граници между деня и нощта. Само Единният в своето дихание без дъх, И
нищо друго не е имало битие. Царил е Мрак и всичко е било скрито от самото
начало. ... Ти беше. И ето, когато подземният огън Пробие своята тъмница,
унищожавайки границите, Ти все още ще бъдеш този, който от самото начало
си бил, Извън времето, Неизменен, О, мисъл безкрайна, Божествена
Вечност!”

Оставих хиндуизма за накрая, защото това е най-всеобхватното разбиране за

НЕВИДИМОТО, което ми е известно. То може да се потвърждава от стихове от
Библията, но в Библията не присъства като самостоятелно обособено учение.
По-скоро има цял набор от стихове, които да отклонят всички въпроси на
любопитните новообръщенци - Божиите пътища не са като нашите пътища,
Неведоми са пътищата Господни, Вижте, че между вас няма мнозина богати
или мнозина учени, т.е. не се прави на много умен, че Бог на горделивите се
противи и т.н. и т.н... А забравят, че Божеството е заявило преди
хилядолетия: Людете ми загиват от недостиг на знание...