РОБЪРТ ХОЛДЪН

УСПЯВАЙ
ИНТЕЛИГЕНТНО
Основни уроци и практики за постигане на истински успех

Превод от английски: Мария Симеонова

Изд. „Сребърно звънче”, 2012

Robert Holden, Ph.D.

Success Intelligence, 2005, 2008
Essential Lessons and Practices from the World's Leading
Coaching Program on Authentic Success
 АНОТАЦИЯ

В „Успявай интелигентно” Робърт Холдън

изследва моделите на поведение и убежденията,
които ни пречат да се радваме на истински и пъл-
ноценен успех във Вманиаченото общество и на Хи-
перактивното работно място. Това е забележителна
книга, пълна с могъщи прозрения, нови изследва-
ния и практически насоки, които ще ви помогнат да
постигнете искрено щастие и неподправен успех.
Ключовите теми включват:

• Вманиаченото общество – как да си съз-

дадеш визия, така че да не се загубиш във вечното
бързане.
• Заетото поколение – как да се освободиш от
постоянната заетост и чувството за претовареност.
• Договор с успеха – отстраняване на дъл-
боките убеждения, които определят колко успех мо-
жеш да изживееш.
• Мита за независимост – освобождаване от
нездравословната независимост, която блокира ис-
тинския успех.
• Ренесанс – как да живееш живот с мисъл и
служене, което допринася за успеха и на другите
хора. >>

Робърт е велик учител. Неговата

работа променя животи.
— Дийпак Чопра
-2-
 З А А В Т ОР А

Д-р Робърт Холдън (роден през 1965 в Най-

роби, Кения) е британски психолог, автор и телеви-
зионен водещ. Работи в областта на позитивната
психология и благополучие и се смята за един от
най-големите експерти по темата за щастието. Ос-
нователи и директор е на Проекта „Щастие” и на
„Успявай интелигентно”. Новаторският му подход
към щастието и успеха му спечелиха участие в „Шо-
уто на Опра Уинфри” и два големи документални
филма на БиБиСи – „Формулата на щастието” и „Как
да бъдем щастливи”, излъчени в 16 страни пред
повече 30 милиона телевизионни зрители. Д-р Хол-
дън е автор и на други бестселъри: „Щастие СЕГА!”,
„Успявай интелигентно” и „Промяната се случва!”
Живее в Лондон със съпругата и дъщеря си.

Уебсайтове:
www.behappy.net
www.successintelligence.com
www.robertholden.org
-3-
 Съществуват два вида интелигентност.
Едната се постига като от дете ти запа-
метяваш в училище факти и концепции от
книгите и от това, което учителят казва,
събирайки информация както от традицион-
ните, така и от по-новите науки.

С тази интелигентност ти израстваш в

света, класифицират те пред или зад други-
те, съобразно твоята компетентност и
способност да запомняш информация. Ти се
разхождаш с тази интелигентност напред и
назад в полетата на познание, получавайки
винаги по-високи оценки за това, че си за-
помнил повече.

Но съществува друг вид познание – тако-

ва, което вече е завършено и е запазено вът-
ре в теб. Пролетта щедро е изсипала свои-
те дарове. Свежест в гърдите ти. Тази ин-
телигентност не остарява и не се стагни-
ра. Тя се лее и не се премества отвън на-
вътре по каналите на наученото от тради-
ционните науки.

Това друго познание е фонтан, който се

движи отвътре навън. >>

— Руми1

1
Джалаледин Руми (1207–1273) – персийски поети и суфистки
мистик, автор на няколко обемисти поеми, имащи важност –
според мнозина в мюсюлманския свят – на второ място след
Корана. (бел. ред.)
-4-
 СЪДЪРЖАНИЕ

Пролог

ЧАСТ I: Визия
Вманиаченото общество
Заетото поколение
Хиперактивното работно място
Безрадостната икономика

ЧАСТ II: Потенциал

Автентичният успех
Принципът на Аз-а
Договор с успеха
Вътрешен диалог

ЧАСТ III: Мъдрост

Мъдростта не е диплома за магистър
Успехът не винаги е пътят нагоре
Щастието не е „нещо”
Парите не са твоята истинска цел
Любовта не е просто емоция

ЧАСТ IV: Връзки

Разбитата общност
-5-
 Митът за независимостта
Блокажът на конкуренцията
Повърхностни разговори
По-добър баланс

ЧАСТ V: Смелост
Промяната се случва
Стратегия при провал
По-нататъшно образование
По-висше научаване

ЧАСТ VI: Благодат

Пристрастяване към дестинацията
Безумната заетост
Недостатъчното повече
Енергийната криза

ЧАСТ VII: Ренесанс

Бъди целта
Големият страх
Докторантура по щастие
Да казваш „Да”

ПРИЛОЖЕНИЕ: Система за интелигентно по-

ставяне на цели >>
-6-
 На баща ми

ПРОЛОГ

От нереалното води ме към реалното.

— Древна хиндуистка молитва

Животът е пълен с мигове. Нижат се един след

друг. Някои мигове отминават, почти без да ги за-
бележиш. Други остават с теб завинаги и променят
начина, по който мислиш, по който виждаш, по кой-
то живееш.

Когато бях на шестнайсет, един миг промени

живота ми. Беше съботен следобед и аз наполовина
вървях, наполовина тичах по доста оживена улица в
Уинчестър – града, в който съм израснал. Имах
среща с приятели пред един музикален магазин и
закъснявах. Докато бързах по пътя, видях човек,
проснат по очи на паважа. Може би умираше или
вече беше мъртъв. Виждаше се ясно. Нищо не го
скриваше. Но хората наоколо се преструваха, че не
го забелязват.
Почти бях готов да го подмина, когато нещо
ме накара да спра. Пристъпих внимателно към него.
Беше облечен със старо, раздърпано палто, а очи-
лата с костенуркови рамки лежаха до главата му.
Стъклата бяха натрошени. Косата му беше дълга и
рошава. Отдалеч вонеше на алкохол и предполо-
жих, че е бездомен. Хванах го за ръката и го обър-

-7-
нах по гръб. Цялото му лице беше в резки и ожул-
вания. Беше почти в безсъзнание, но въпреки това
ми се усмихна.
– Здравей, татко – казах аз.
Баща ми беше алкохолик. Което той самият,
естествено, отричаше и криеше от нас. С години не
бяхме заподозрели нищо. Един психиатър ни показа
снимките от неговия скенер на мозъка. „Баща ви е
бил алкохолик през по-голямата част от зрелия си
живот” – заключи той.
Като обърна поглед назад, си спомням, че тат-
ко обичаше да пие. Помня и че често беше много
уморен. Понякога внезапно изглеждаше много стар.
Но бяхме щастливи, или поне така си мислех. Мама,
татко, брат ми Дейвид и аз – „семейство Холдън” –
се обичахме много. Всички знаеха това. Но никой от
нас не знаеше, че татко изпитва толкова голяма
болка. Тиха болка.
Алкохолизмът на баща ми стана очевиден точ-
но преди шестнайсетия ми рожден ден. Започнахме
да намираме празни бутилки от водка навсякъде –
под седалката на колата, в чекмеджето му за чора-
пи и зад гаража. Пиенето му се засили, както и на-
стървението, с което отричаше. Мама се опитваше
да намери път към татко. Всички опитвахме, но бях-
ме затворени отвън и не можехме да открием пролу-
ка. Следваха караници, ултиматуми и още отрича-
не. Накрая татко се изнесе. През последните девет
години от живота си живя като бездомник. Спеше
по пейките в парка, под мостовете, в гробища и в
евтини общежития.

-8-
 Мъката, която изпитвах, беше неописуема. В
продължение на десет години Всеки ден се будех с
остра, пронизваща болка в стомаха. Изживявах кри-
за на средната възраст в тялото на тийнейджър.
През повечето уикенди с брат ми Дейвид се срещах-
ме с татко. Той ни се обаждаше в четвъртък или пе-
тък, за да уговорим време и място. Понякога из-
глеждаше окаян и очукан, друг път беше избръснат
и спретнат. Удивително, дори с влошаването на ал-
кохолизма си татко продължаваше да работи на ръ-
ководни позиции в инвестиционни банки и компа-
нии, спекулиращи на борсата. Но така и не спря да
пие.

Бързото пропадане на татко шокира всички. В

очите на повечето хора Алекс Холдън беше успял
човек, изградил богата и разнообразна кариера в
международни компании като Херц и TWA. Работе-
ше на ръководни позиции в Канада, Африка, Европа
и Великобритания и имаше семейство, което го оби-
чаше. Живееше в прекрасно село в Хампшир, Ан-
глия. Наистина, беше преживял и трудни моменти.
Печелеше пари и губеше пари. Повишаваха го и го
уволняваха няколко пъти. Някои начинания про-
цъфтяваха, а други фалираха. Но той винаги бе
уважаван и държан на почит.
И така, какво се бе случило с баща ми? Лека-
рите казваха, че всичко се дължи на алкохолизма.
Аз мисля, че беше нещо по-лошо. Колкото повече
време прекарвах с него – както и с новите му без-
домни и алкохолизирани приятели, които ми раз-
казваха историите си – толкова по-добре разбирах,
че не е болен, а изгубен. Някъде по пътя към успе-
ха се беше загубил. Беше загубил от поглед истин-
-9-
ските неща в живота. Беше загубил и себе си от
поглед. И тогава се бе появила липсата на смисъл и
ценности, която бавно го убиваше. Може да се
случи на всеки. Случва се.
Случилото се с татко беше толкова нереално.
Накара ме да се отдам на интензивно търсене и
проучване. Пак ритах футболни топки, свирех на
китара и целувах момичета (или поне се опитвах),
но през повечето време бях угрижен. Имах въпроси,
важни въпроси, като „Каква е целта на живота?”,
„Какво е успехът?” и „Какво е щастието?”.
Не след дълго осъзнах, че тези въпроси пла-
шат повечето хора до смърт. Мен също ме плашеха.
Нищо чудно, че сме все заети. Не можех да намеря
никого, който да е готов да поговори открито с мен.
Исках да зная само „Какво е истинско?”. Без празни
приказки, само истината.
Един ден, скоро след като намерих баща си на
паважа, се случи нещо странно в училище. Без ни-
какво предупреждение получихме едночасова се-
сия, посветена на професионалната ориентация.
Имаше много приказки за банкиране и кетъринг,
грижа за болните и журналистика, както и за учи-
телска подготовка. Бързо осъзнахме, че сме били
насилени да си изберем кариера, и то за по-малко
от час. Истината беше, че не исках кариера. Баща
ми имаше кариера и виж какво му се беше случило.
Помислих си: Не може да няма нещо по-важно в
живота от това да имаш кариера.
И така на преклонната възраст от шестнайсет
години станах философ. Много неприятно. Но не
можех да пренебрегна случващото се с баща ми. Не
- 10 -
знам дали някога си се опитвал да бъдеш философ,
но по собствения ми опит не би получил кой знае
каква подкрепа. Особено ако си срамежлив, обър-
кан тийнейджър. Големите ми въпроси за целта на
живота нямаха място в учебна програма, натъпкана
с алгебра и химия. Въпросите ми сигурно са из-
глеждали твърде зрели за възрастта ми, но бяха ис-
крени. Единственото ми убежище бяха часовете по
литература, където хора като Харолд Пинтър,
Джордж Оруел и Джоузеф Селинджър задаваха съ-
щите въпроси.
През следващите девет години всяка нощ се
молех баща ми да е добре и да има покрив над гла-
вата си. Неговата болка ме научи, че в един свят,
пълен с новините по първите страници на вестници-
те за главоломни кариери, дизайнерски облекла и
невероятни спортни резултати, човек трябва да
помни кои са истинските неща в живота. Успехът
означава да виждаш истината във всички неща. Оз-
начава да живееш мъдро и да знаеш какво обичаш.
Означава да можеш да различаваш истинските цен-
ности от невротичните желания. Повечето цели, ко-
ито преследваме така трескаво, губят всякакъв сми-
съл и стойност, когато ни поставят диагноза рак или
преживеем края на една връзка, например.
Болката на баща ми и моята собствена ме мо-
тивираха да избера един много личен учебен план с
психология и философия. По пътя срещнах много
прекрасни учители. Получих много подаръци. Това
богато на изживявания пътешествие продължава и
до днес, то ме вдъхновява за сегашната ми работа в
сферата на психологията, личното съветване и об-
разованието. И все си мисля, че дължа всичко това
- 11 -
на баща си. В тази книга ще споделя с теб някои от
най-важните части от това пътуване, както и най-
важните уроци, които съм научил за успеха. >

Интелигентният път към успеха

В същината си „Успявай интелигентно” е сбор
от разкази, прозрения и заключения от работата ми
през последните двайсет години. Вероятно съм най-
известен като директор на Проекта „Щастие”, който
проправи път за използването на позитивна психо-
логия в работата и в живота. Проектът се базира на
модел, който учи хората как да използват вродена-
та си интелигентност, за да бъдат по-щастливи и
успели. Работата по „Успявай интелигентно” започ-
на като част от корпоративната ми дейност покрай
Проекта „Щастие” и след това се превърна в отде-
лен проект.
Прекарал съм хиляди часове в обучаване на
хората за психологията на успеха. Като съветник
често работя с лидери в областта на бизнеса, с от-
дадени на работата си предприемачи, писатели и
художници, професионални спортисти и талантливи
хора от всички сфери на живота. Тези хора обичат
да мислят задълбочено за успеха. Те са мечтатели,
които искат да реализират потенциала си и да до-
принасят пълноценно към живота. Без да разкривам
конфиденциална информация, ще споделя част от
опита и техниките, които използвам, за да помогна
на тези хора да постигат успех.
Изнесох първата си реч за Интелигентния
път към успеха през 1996-та година – пет години
след смъртта на баща ми. Оттогава съм провеждал
- 12 -
часове за напреднали по интелигентност на успеха
на конференции по целия свят. Освен това съм
водил семинари на тема „Интелигентния път към
успеха” за различни бизнеси, правителства, учили-
ща, болници и благотворителни организации. Някои
от най-големите ми клиенти включват BBC, British
Tobacco, Dove, Marriott Hotels, Sony Corporation, The
Body Shop, Unilever, Virgin Media и националния
кралски театър в Лондон. В тази книга ще предста-
вя основните принципи и упражнения, които препо-
давам в презентациите си по интелигентност на
успеха.
Какво е Интелигентният път към успеха?
Най-просто казано това означава прилагане на мъд-
рост за постигане на успех. Когато започнах да изу-
чавам успеха, бях поразен от това, което наричам
„Безумието на успеха”. Видях толкова много оче-
видно интелигентни хора да гонят успеха по най-
безразсъдния и безмозъчен начин. Изглеждаха го-
тови да платят за криворазбрания си успех със сто-
машни язви, разбити бракове и безумен начин на
живот. Може да са получили шестици за старание,
но не и за интелигентност.
Ние живеем в „Култура на успеха”. Много хора
преследват успеха като първостепенна цел в живо-
та и често се обсебват от него. Те оценяват целия
си живот въз основа на това дали са постигнали ус-
пех или не. И тайно се обвиняват, че не са доста-
тъчно успели. Но колко успех е достатъчен? Хората
жадуват за успех, защото се надяват, че той ще им
донесе спасение от атаките на егото. Надяват се, че
ако могат да кажат „Успях”, това ще заглуши вът-
решната им самокритика. Уилям Джеймс, един от
- 13 -
бащите на модерната психология, веднъж спомена-
ва „моралната разплутост на тази богиня на кучките
– успеха”. Той нарича егоцентричната жажда за ус-
пех „болест на нацията”.
Реших да използвам заглавието „Успявай ин-
телигентно”, за да подчертая нуждата от това да
мислим мъдро за успеха. Избрах това име и защото
исках да допринеса за важния дебат по въпроса за
интелигентността, който се води напоследък в на-
шето общество. През 1995 г. Даниел Голман написа
„Емоционална интелигентност”2, където използва
изследвания върху нов модел на интелигентността,
който включва логика и емоции, мисли и чувства.
През 2000 г. Дана Зохар и Иън Маршал написаха
„Духовна интелигентност”3, където изследват зна-
чението на мечтите и смисъла в живота.

Най-големите предизвикателства, с които се

сблъскваме днес, изискват не повече усилия, а по-
вече мъдрост. Повече от всякога трябва да преос-
мислим начина, по който работим. В бизнеса новата
икономика се нарича „икономика на знанието”. Кни-
ги като „Интелигентно лидерство” на Алън Хупър
и Джон Потър призовават за повече въображение и
вдъхновение. Призвани сме също да премислим как
се отнасяме помежду си. Ричард Панцер, автор на
„Интелигентност на връзките”, твърди, че интели-
гентността по отношение на връзките влияе на
успеха и щастието ти много повече, отколкото кое-

2
Първо издание на български ИК „Кибеа”, 2001 второ издание
„Изток-Запад”, 2011. – бел.ред.
3
„Духовна интелигентност” от Дана Зохар и Иън Маршал, изд.
„Кибеа”, 2003. – бел.ред.
- 14 -
фициентът ти на интелигентност. Отвсякъде ни при-
зовават към повече мъдрост и интелигентност.
„Успявай интелигентно” те предизвиква да
приложиш най-добрата си логика към успеха. Кни-
гата е разделена на седем части. Първата част е на-
речена „Визия” и задава въпроса „Какво е успе-
хът?”. Обичайните дефиниции за успех включват
постигане на цели, печелене на пари, намиране на
любов, познаване на Бог и откриване на щастието.
Какво смяташ ти? В първата част обръщам внимание
на четири основни пречки за успеха, а именно: ли-
псата на визия в нашето Обезумяло общество, хро-
ничната ангажираност на Заетото поколение, без-
спирното пресилване на Хиперактивното работно
място и вътрешната бедност на нашата Безрадостна
икономика.

Втората част се нарича „Потенциал” и се зани-

мава с психологията на успеха. Тук говоря за това
как себепознанието може да ти помогне да откриеш
силните си страни, да даде свобода на таланта ти и
да ти даде възможност да постигаш истински успе-
хи. В главата, наречена „Договорът на успеха”,
представям уникален модел за освобождаване от
вътрешните пречки към успеха.

Третата част е озаглавена „Мъдрост” и се кон-

центрира върху целите на успеха. Тук представям
„Интелигентната система от цели”, която изкриста-
лизира и заздравява духовните и материалните ти
цели в живота, фокусирам се върху силата на це-
лите, критериите ти за успех, мъдростта на ща-
стието, психологията на парите и смисъла на лю-
бовта.
- 15 -
 Четвъртата част е „Връзки” и изследва сър-
цето на успеха. Твърде често най-важните ни връз-
ки стават жертва на безумното преследване на ус-
пеха. В една от главите, наречена „Разбитата общ-
ност”, оценявам щетите от бързото увеличаване на
крайния индивидуализъм през последните десети-
летия. Освен това разкривам четири пречки пред
успеха: дисфункционална независимост, състезава-
не, повърхностни разговори и лошо равновесие
между работата и живота.
Петата част е озаглавена „Смелост” и разглеж-
да тъмната страна на успеха. Тук покривам ключови
теми от сферата на емоционалната интелигентност
като справянето със страха от провал, съвземането
от грешки и позитивната реакция към спънките. Ин-
телигентният път към успеха ни предизвиква да
превръщаме така наречените отрицателни прежи-
вявания в живота в житейски уроци за по-голям
успех.
Шестата част се нарива „Благодат” и се фо-
кусира върху духовната страна на успеха. Тук пред-
ставям идеята за универсална интелигентност и
способността да се вдъхновяваш. Изследвам още
пречки към успеха като Пристрастяването към цел-
та, психологичното отсъствие, хроничното нетърпе-
ние и изтощението.
Седмата част е наречена „Ренесанс” и обръща
внимание на целта на успеха. За мен истинската
цел на успеха не е да получиш преимущество пред
другите, а да служиш на хората и да ги вдъхновя-
ваш. Тук изследвам духа на лидерството и предиз-
викателството „да бъдеш разликата”. Освен това

- 16 -
представям ИСУ – Индикатора на страха от успеха –
който открива най-скритите блокажи към успеха. В
главата, наречена „Докторантура по щастие”, из-
тъквам разликата между преследването на щастие и
това да следваш радостта си. Приключвам книгата с
темата за силата на решимостта и умението да
знаеш на какво да казваш „Да” в живота.
Написах „Успявай интелигентно” с надежда-
та, че ще ти помогне да бъдеш по-успял и щастлив.
Срещал съм много „успели хора”, които не са се
научили как да се радват на успеха си. Истинският
успех не би трябвало да ти коства радостта, здра-
вето или връзките. Напротив, истинският успех е да
се радваш на тези неща. Убеден съм също така и че
прилагането на интелигентност към успеха помага
за превръщането на всеки истински личен успех в
ценен дар за другите. Нека твоят успех вдъхнови и
помогне на всички нас. >>>

Д-р Робърт Холдън

- 17 -
 ЧАСТ I

ВИЗИЯ

Там, където няма ясна визия, народът

започва да загнива.
— Притчи Соломонови 29:18

Вманиаченото общество
Заетото поколение
Хиперактивното работно място
Безрадостната икономика

Роден съм в болницата „Принцеса Елизабет” в

Найроби, Кения. Акушерката казала на майка ми,
че това е най-бързото раждане, което е виждала
някога. На практика нямало никакви родилни мъки
и съм се появил на бял свят за рекордно време. Яв-
но не съм можел да чакам да ми прережат пъпната
връв. Майка ми твърди, че веднага усетила в мен
чувство за целенасоченост и нетърпение. Разказва,
че изражението на лицето ми казвало: „Имам ра-

- 18 -
бота за вършене, места, където трябва да отида и
хора, с които трябва да се видя.”
Роден съм с бързи гени. Имал съм това, което
един приятел на семейството веднъж описа като
„агресивна жажда за прогрес”. На почти всички мои
снимки като дете се вижда един много искрен и
замислен малък старец. Когато съм бил на три го-
дини, една нощ майка ми ме намерила навън, за-
гледан в звездите.
– Какво правиш? – попитала тя.
– Размишлявам върху живота – отговорил съм
аз.
Когато съм бил на четири, майка ми ме е попи-
тала защо изглеждам така угрижен. Аз съм отвър-
нал: „Мисля как да си направя ипотека.”
От самото начало съм бил нетърпелив да оста-
вя своя отпечатък в света и да направя нещо важно
с живота си.
– Искам куфарче за рождения си ден. – съм
казал на баща си, когато съм бил на шест.
– За какво ти е? – попитал той.
– За нещо важно – отговорил съм аз.
Когато бях на осем, отворих първия си мага-
зин в предния двор. Купувах бонбони от местния
магазин и ги продавах на половин цена. Бизнесът
ми процъфтяваше, но много бързо ми свършиха
парите. Като тийнейджър насочих вниманието си
към спорта, а след това и към музиката. Групата, в

- 19 -
която свирех, редовно се събираше, за да упраж-
нява автографите си.
Като повечето тийнейджъри бях изпълнен с
амбиция за успех, но всъщност не знаех какво е ус-
пехът. След пропадането на баща ми амбицията ми
за успех се засили. Бях един много целеустремен
младеж, твърдо решен да успее в живота. Като по-
гледна назад, мисля, че съм се надявал успехът ми
да излекува болката, която изпитвах заради баща
си. Без да почивам дори за миг, през двайсетте си
години създадох две здравни клиники, написах пет
книги, изнасях лекции по целия свят, дадох над хи-
ляда интервюта за медиите и се обезпечих финан-
сово. Не се спирах, защото винаги имаше неща за
вършене.
Списъкът с постиженията ми изглеждаше впе-
чатляващо, но в него имаше и нещо трескаво. Пре-
минавах на бегом през живота си, почти без да спи-
рам и да почивам. Бях изпълнен с нетърпение жи-
вотът ми да се случи. Разбира се, когато станеш на
двайсет и една, трийсетте идват твърде бързо, а че-
тиридесетте – още по-бързо. „Мислим си, че можем
да обръщаме страниците бавно, една по една, като
спираме на всеки абзац – пише историкът и био-
граф сър Харолд Никълсън. – Но, повярвайте ми, не
е така. Върху страниците връхлита вятър, цял ура-
ган и те пробягват между пръстите ни.”
Като върна поглед назад, осъзнавам, че твър-
де много съм бързал да постигна успех, за да знам
какво търся. Тичах след успеха, но нямах истинска
представа какво е той в действителност. Колкото
повече успехи постигах, толкова повече започвах

- 20 -
да се чудя какво представлява истинският успех. С
времето научих, че успехът не е състезание – той е
пътуване. Освен това научих, че успехът не е по-
стижение – той е откритие. Следователно основната
задача е да си създадеш визия за успеха – такава,
която да завладее цялото ти същество. Визията е
това, което ти помага да откриеш истината за
успеха. Визията е първата крачка по интелигентния
път към успеха. >>

ВМАНИАЧЕНОТО ОБЩЕСТВО

Господи, помогни ми да забавя темпото и

данеподминавамнабегомвсичкокоетоеважноднесамин.

Гледал ли си скеча на Монти Пайтън за състе-

занието на сто ярда за хора без чувство за ориен-
тация? Включен е в компилацията, наречена „Без
скеча с папагала”. Представи си сценката:

Провежда се олимпиадата на глупаците.

Стадионът е пълен. Небето е синьо. Атмосферата е
изпълнена с очакване, защото предстои най-важ-
ното събитие. На старта са наредени финалистите
– елитна група бегачи, които нямат никакво чувст-
во за ориентация.

Бегачите са видимо неспокойни. Горят от не-

търпение да започнат състезанието. Подаден е
сигнал за старт и бегачите потеглят. Съвсем скоро
се отклоняват от трасето – тичат напред, тичат на-
зад, тичат настрани и тичат в кръг. Всички бягат
- 21 -
 изключително бързо. Максимална бързина. Огром-
но усилие, фантастична скорост. Много са атле-
тични. Но няма трасе, няма посока, няма финал и
в крайна сметка бягането губи смисъл.

Този комедиен скеч е един от любимите ми.

Той предлага отлична метафора за забързания ни
свят, пълен с хора, които гонят успеха и търсят
щастието. Няма съмнение, че живеем в Забързано
общество. Темпото на живот и работа се засилва
отвъд всички предишни измерения. Ние бързо се
превръщаме в поколение от хора, каращи в ско-
ростното платно, които стигат все по-далеч в
бързия живот и бързия бизнес. И все повече от нас
се питат доколко е мъдро да го правим.
В Забързаното общество намираме начини да
правим всичко по-бързо от когато и да било. Това е
начин на живот, в който всичко става възможно
най-бързо. Бързината е вълнуваща. Тя ни предлага
възможността да постигнем успех по-скоро, щастие
по-скоро, любов по-скоро и всичко по-скоро. Всяка
сутрин се будим рано от звука на будилника. Ста-
ваме веднага. Доспиването е за неудачниците. Но
ние сме победители или поне се надяваме да бъдем
такива. Влизаме под душа. Изсушаваме бързо ко-
сата си. Включваме бързата си кафе-машина. Пием
кофеин, за да повдигнем духа си. Преглеждаме
заглавията. Носим закуската си в колата. И гледаме
да изпреварим задръстването.
В Забързаното общество удобството е от пър-
востепенна важност, ако искаме да поддържаме
темпото. Бързите компании, като Federal Express,
Fresh Direct и Travelocity, разбират, че не можем да
- 22 -
си позволим да отпуснем педала за газта. Ухажват
ни с обещания за бързина, като „без чакане”, „без
опашки”, „експресна линия”, „клуб с приоритет” и
„за из път”. Разбират, че се нуждаем от своите бър-
зи обеди, експресни услуги, бързодействащи лекар-
ства и продукти тип всичко в едно, защото се стра-
хуваме, че без тях няма да се движим достатъчно
бързо.
Икономиката на удобството процъфтява, дока-
то ние се опитваме да се движим все по-бързо, или
по-скоро докато се мъчим да не изоставаме. На-
скоро бях в един супермаркет (истинските бързаци
поръчват всичко от интернет) и забелязах, че се
продават нов вид чаени пакетчета – такива, които
пускат аромата си бързо и имат добавена суха обез-
маслена сметана във всяко пакетче. Представи си
колко време може да ти спести този нов продукт!
Възможно ли е наистина това да определя разлика-
та между успеха и провала? Докато четях опаков-
ката на продукта, се запитах: Това хитро ли е или
тъжно? Гениално ли е или безумно?
Забързаното общество има толкова кратка ис-
тория и е създало толкова много хубави неща и съ-
щевременно времето му вече е почти изтекло. Не е
ли вярно, че Забързаното общество се е превърнало
във вманиачено общество? За мнозина от нас тем-
пото на живот се е ускорило от бързо до безумно.
Думата вманиачен идва от „мания” – термин от пси-
хологията, означаващ липса на интелигентност, вид
лудост, „психично разстройство, което се характе-
ризира с редица симптоми, включително крайно за-
вишена двигателна активност, импулсивност, склон-
ност към обсебване и ускорено мислене и говор”.
- 23 -
 Във вманиаченото общество се движим напред
с главоломна скорост, натискаме газта до краен
предел и опасността от това е, че оставяме зад гър-
ба си самите себе си, най-ценните неща и истината.
В своите семинари, посветени на Интелигентния път
към успеха, често споделям една сентенция от сър
Уинстън Чърчил, която според мен е по-актуална
днес от когато и да било. Той е казал:

От време на време хората се препъват

в истината, но повечето се изправят и
завързват по пътя си, сякаш нищо не
се е случило.

Във вманиаченото общество се движим толко-

ва бързо, че често превишаваме ограничението на
интелигентността и здравия разум. Скоростта наис-
тина може да бъде критерий за успех, но не е един-
ственият такъв. В работата си с някои от най-голе-
мите компании в света често съм виждал как вма-
ниаченото желание да излязат първи на пазара
(„първият ход” на корпоративен жаргон) почти ги е
докарвало до фалит. Работил съм също така с много
амбициозни предприемачи, чието обсебване от бър-
зата печалба и светкавичните резултати им е кост-
вало здравето, парите и щастието.
Особено тревожна е степента, в която страдат
връзките ни във вманиаченото общество. Претъпка-
ният график ни кара да се плъзгаме по повърхно-
стта на чуждия живот, без да се свързваме истински
помежду си. Бясната надпревара изстисква толкова
много от времето и енергията ни, че се налага да
прибягваме до специални следобеди, излизане на
- 24 -
ресторант в определен ден от седмицата, текстови
съобщения и бързи срещи, за да се свързваме с
други хора. Овладели сме до съвършенство повърх-
ностните връзки, при които получаваме новините за
другия в съкратен вариант, но пропускаме всякакви
интимни и сърдечни разговори. Натискът да рабо-
тим повече никога не отслабва и накрая често ста-
ваме емоционално недостъпни и социално изоли-
рани.
Като човек, който често живее на бързи обо-
роти, аз лично откривам, че се налага постоянно да
си напомням да давам най-доброто от себе си във
връзките си. Дълбоко в сърцето си зная, че връзки-
те ми са по-важни за мен от повечето пари, от но-
вите начинания, от договорите за книги и телеви-
зионните студиа. И въпреки това от време на време
позволявам връзките ми да изпаднат до повърхно-
стна форма на общуване, в която едва успявам да
се видя с хората, които обичам. Намирам, че е по-
лезно и необходимо отново и отново да заявявам
намерението си да поставям връзките на първо мя-
сто. Когато го правя, това обогатява живота и рабо-
тата ми. >

Бърз успех
Вманиаченото общество разпространява мита,
че всеки може да бъде „бърз победител” и да по-
стигне „незабавен успех”, само ако се движи по-
бързо. Помня една престижна церемония по връчва-
нето на награди за литература в Дорчестър хотел,
Лондон, на която присъствах. Една от наградите,
връчени през вечерта, беше за най-добър нов пи-

- 25 -
сател. Награденият автор взе статуетката, изказа
благодарностите си и вече си тръгваше от сцената,
когато спря и с иронична усмивка каза: „Само меж-
ду другото, аз съм нов писател, който пише от над
десет години.” С тези думи слезе от сцената. По ня-
каква причина беше аплодиран най-дълго от всички
наградени тази вечер.
Толкова сме заети да намираме преки пътища
към успеха, че интелигентността често отстъпва мя-
сто на опортюнизма и не постигаме нищо повече от
това да се движим все по-бързо и по-бързо. Лично-
то ни мото гласи просто „ПО-БЪРЗО” и е много за-
помнящо се, но истината е, че често се губим в едно
хаотично море от нетърпение, страх и невротич-
ност. По-високата скорост не е отговорът. Истински-
ят успех се постига със скорост и време за разми-
съл, с равномерно темпо и търпение, с действие и
вдъхновение, с мисъл за сега и утре. Както казва
психологът Робърт Дж. Стърнберг:

Същината на интелигентността се крие

в това да знаеш нога да мислиш и действаш
бързо и да знаеш нога да мислиш и
действаш бавно.

Във вманиаченото общество нашето обсебване

от скоростта лесно може да замъгли зрението ни.
Живеем по-бързо и работим по-бързо, но за какво?
Каква е визията ни? Без визия лесно можем погреш-
ка да вземем скоростта за напредък, адреналина за
целенасоченост и спешното за важно. Без визия
може да се опитваме да спечелим награди, които
просто не си заслужава да бъдат спечелени. Може
- 26 -
да „пристигаме” по-бързо, но е възможно също така
да изпускаме това, което е „тук, сега”, в нас самите
и пред очите ни. Както е казал Махатма Ганди, „В
живота има по-важни неща от това да увеличаваме
скоростта му.”

Във Вманиаченото общество се променяме по-

бързо, успяваме по-бързо и се проваляме по-бързо.
Предизвикателството е да се уверим, че не замъг-
ляваме зрението, целите си и истински важните не-
ща. Греъм бе финансов директор на компютърна
компания, когото съветвах в продължение на шест
месеца. На 38 години той ръководеше офиси в Чи-
каго, Лондон и Париж и бе толкова богат, че мо-
жеше да се пенсионира веднага. Греъм нямаше ясна
визия. Единствената му цел бе да печели пари. Ко-
гато го попитах за визията му, той ми каза, че

- 27 -
преди четири години е написал мото за едно фирме-
но обучение. „Да го потърся ли?” – попита той.
На една от срещите ни Греъм носеше със себе
си подарък за четиригодишната си дъщеря, Клеър.
Попитах го какъв е подаръкът и той ми каза, че то-
ку-що й е купил книжката „Приказки за една мину-
та за лека нощ”. В нея традиционните детски при-
казки са съкратени, за да спестят „ценно време” на
заетите родители.
– Осъзнаваш ли какво правиш? – попитах аз.
– Времето ми е ограничено и компанията ми
наистина се нуждае от мен – отвърна Греъм.
Тогава му казах:

– Греъм, ти си най-богатият човек, когото по-

знавам. Ако ти не можеш да си позволиш да пре-
караш повече от шейсет секунди с дъщеря си, то
каква надежда има за нас, останалите?
Като много хора във вманиаченото общество,
Греъм бе позволил пристрастяването към скоростта
да замъгли зрението и перспективата му. Той бе
загубил представа какво е успехът и правеше едни
и същи неща отново и отново, само че по-бързо.
„Всички си плащаме за безумната надпревара, за
сляпото напиране напред и за забързания живот” –
пише Джонатан Лейзиър, автор на книгата „Меди-
тации за мъже, които вършат твърде много” –
задължително четиво за гражданите на вманиачено-
то общество. Визията винаги трябва да определя
темпото, иначе просто тичаме напред безцелно. >

- 28 -
 Вътрешна посока
Когато няма визия във вманиаченото общест-
во, посоката ни също неизменно се колебае. Зами-
сли се – колко често се улавяш, че участваш в над-
бягване на сто метра с хора без чувство за ориента-
ция? Когато сутрин часовникът звънне и ти станеш
и потеглиш, знаеш ли къде отиваш и защо? С други
думи, в каква посока поемаме? Както е казал писа-
телят Джеймс Търбър:

Всеки трябва да се стреми преди

да умре да разбере от какво бяга, към
какво и защо.

Думата посока има две по-широки значения.

Тя може да означава „маршрут”, когато говорим за
посоката на пътуване. Може да означава и „напът-
ствие”, т.е. да получаваш вдъхновение, да се вслу-
шваш в съвети и да бъдеш мъдър. Най-успелите и
щастливи хора, които познавам, успяват да намерят
време за размисъл и вдъхновение. Те редовно спи-
рат, за да се задълбочат, да погледнат нещата в
перспектива, да си припомнят визията си и да по-
лучат напътствие.
Колко често намираш време в деня си за вдъх-
новение, медитация и размисъл? Или времето тече
твърде бързо? Колко често намираш време за визия
и стратегия? Или не ти стига времето? Колко често
общуваш с хората, които са най-важни за теб? Или
времето ти вече е разчетено? И колко често спираш,
за да се порадваш на някой успех, радост или хубав
момент? Или си толкова потънал в работа и изо-
- 29 -
станал от графика, че не можеш да намериш време
за това?
Парадоксът на вманиаченото общество е, че
без значение колко бързо се движим и колко често
минаваме напряко, времето сякаш никога не стига.
Колкото повече ускоряваме темпото, толкова по-
бързо тече и времето. Повече бързане, по-малко
време – това ни казват възприятията ни. Това е
капанът на скоростта. Всеки ден сме обсебени от
мисълта да пестим време. Но за какво? Направи
този кратък тест.

През последните седем дни...

1. Подранявал ли си за работа?
2. Пропускал ли си хранене?
3. Ял ли си в ресторант за бързо хранене?
4. Превишавал ли си ограничението за
скоростта?
5. Гримирала ли си се в колата?
6. Претупвал ли си работата си?
7. Използвал ли си експресна услуга?
8. Използвал ли си бутон за бързо набиране
на мобилния си телефон?
9. Изпращал ли си имейл или текстово съоб-
щение, вместо да се обадиш по телефо-
на?
10. Отменял ли си среща?
11. Пазарувал ли си в интернет?
- 30 -
 12. Претоплял ли си кафето си в
микровълновата?
13. Преглеждал ли си набързо някой доклад?
14. Вършил ли си друга работа, докато гово-
риш по телефона?
15. Сниман ли си... от пътна камера?

Сега се опитай да пресметнеш колко време си

спестил. Колко минути? Колко часа? След това се
запитай: „Какво направих с времето, което спе-
стих?” Изглежда, че в днешно време най-важната
ни цел е да пестим възможно най-много време, но
въпреки това все закъсняваме. Маниакалното ни
поведение сякаш поглъща повече време, отколкото
ни спестява. Може би тайната е да престанем да се
опитваме да пестим време и да започнем да изпол-
зваме по-мъдро времето, което имаме. >

Кратки почивки
Скоро след 36-я си рожден ден една сутрин се
събудих с остра болка в долната част на гърба. От-
начало болката беше като от ужилване на пчела, но
бързо се влоши до остро, пронизващо усещане.
Трябваше да оставя всичко и да ида на лекар –
вместо това избрах да продължа по натоварената си
програма, пълна със семинари, курсове и частни
сесии – ангажименти, които исках да изпълня. През
следващите няколко дни болката се влоши толкова
много, че непрекъснато бях облян в пот. Въпреки
това не се спрях. Направих няколко презентации с
торбичка лед на гърба и стоейки на един крак. И

- 31 -
един ден болката стана толкова ужасна, че припад-
нах. Най-сетне схванах намека, че е време да спра.
Когато вече нямаше как да преодолея болка-
та, животът ми спря за около осем седмици. Беше
толкова силна, че никое болкоуспокояващо не ми
действаше. Не помогнаха дори инжекциите с мор-
фин. Всеки ден припадах периодично от силната
болка. Жена ми се грижеше за мен по цял ден и
уговаряше посещения при лекари, хирурзи и други
здравни специалисти. Това бе труден период от моя
живот. Накрая ми поставиха диагноза дискова хер-
ния. Периодът бе също така, или поне в началото, и
изключително стресиращ, защото изоставах все по-
вече и повече от графика си.
Върнах се на работа възможно най-рано, как-
то би направил всеки бързак. Но трябваше да го ка-
рам полека. Първите три месеца не можех да ходя
без бастун. Така че вместо по шест часа на ден с
клиенти, провеждах по два. И вместо да вписвам по
двайсет неща в списъка си със задачи, правех само
най-необходимото. Промяната в темпото ми помогна
да бъда по-разумен, да мисля по-стратегически и в
крайна сметка, струва ми се, да съм по-ефективен.
По-малко тичах насам-натам, но успявах да свърша
повече от истински важните неща. Това преживява-
не меко казано отвори очите ми. Най-сетне бях за-
бавил темпото и въпреки това се справях по-добре
от преди.
Няколко специалисти препоръчаха да се опе-
рирам незабавно, но вместо това избрах холистична
програма за лечение, която включваше акупресура,
масаж, акупунктура и цялостно лечение. Възстано-

- 32 -
вих се бързо и напълно, най-вече защото наистина
забавих темпото. Бях приятно изненадан от това
как забавянето и спирането бяха добели до рязко
подобрение в качеството на живота и работата ми.
С по-интелигентно определяне на темпото започнах
да присъствам повече в настоящето и станах по-
ефективен. Освен това намирах време за важни
разговори, които иначе бих изпуснал. Душевно се
чувствах по-уравновесен и по-спокоен през целия
ден.
Във вманиаченото общество все повече и по-
вече демонстрираме това, което психолозите нари-
чат „поведение тип Б”. Буквата „Б” означава бърза-
не, борба и безрадостност. Толкова бързаме, че ня-
маме време да присъстваме в настоящето. Толкова
се борим да не загубим преднината си, че накрая се
чувстваме изолирани. Толкова сме безрадостни, че
забравяме да се наслаждаваме на настоящия мо-
мент или на който и да е друг момент. Свършили са
ни преките пътеки и сме се изгубили напълно. И
единственото, което ни хрумва, е да се движим по-
бързо. Психологът Роло Мей пише:

Човешките същества имат стария

и ироничен навик да тичат по-бързо тогава,
когато са се загубили.

Във вманиаченото общество изживяваме жи-

вота си на бързи обороти, но невинаги го изживя-
ваме добре. Непрестанно движение. Вътрешно горе-
не. Вечно заети. Няма спиране. Няма почивка. Стра-
хуваме се да спрем, за да не загубим време и да не
изостанем. Страдаме от ужасяващо чувство за вът-
- 33 -
решна бедност и недостиг. Когато не спираме, за-
бравяме – забравяме кое е наистина важно, забра-
вяме кои сме, забравяме, че има други варианти и
забравяме каква е истинската цел на живота.
Навикът да се спираш редовно е умение, кое-
то е от ключова важност, за да успееш и да запазиш
здравия си разум във вманиаченото общество. Ако
никога не спираме, се плъзгаме по повърхността на
живота си, времето отлита и пропускаме богатст-
вото, дълбочината и усещането на отделните случ-
ки. Спирането, дори само за няколко минути на ден,
е начин отново да се свържеш с визията, мъдростта
и целта си. Като личен съветник една от основните
ми функции е да помагам на хората да поспрат за
малко.
За да демонстрирам на клиентите си колко е
важно да се спират, използвам за пример автомо-
билните състезания от „Формула 1”, най-бързият
спорт в света. Ключов момент от стратегията за
победа в състезание от „Формула 1” е спирането в
бокса. Никой състезател, без значение колко бързо
кара, не може да спечели състезание, без да напра-
ви „пит-стоп”. В бокса състезателите се освежават,
получават указания, пълнят резервоара и сменят
гумите. Победата в състезанията от „Формула 1” е
въпрос на скорост и стратегия и често се дължи на
момента и на начина, в който е протекло спирането
в бокса.
В живота тази кратка почивка може да приеме
много форми. Час при съветник като мен може да
бъде спирка в бокса. Медитацията може да бъде
спирка в бокса. Молитвата може да бъде спирка в

- 34 -
бокса. Шабатът може да бъде спирка в бокса. По-
чивката за обяд, вдъхновяващата книга, играта на
голф, редовния час по йога и времето, прекарано с
приятели, също могат да бъдат спирка в бокса.
Спирането ще ни помогне да си припомним
своята визия, да се свържем по-дълбоко с мъдрост-
та си, да се отворим повече за вдъхновението.
Спирането може да ни спести много време, грешки
и сърдечна болка.

ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 1

ВИ ЗИЯ

Пиер Теяр дьо Шарден – свещеник, йезуит

и философ (от началото на XX в. – бел.ред.), е
автор на прочутата фраза: „Целият живот се
крие в глагола виждам.” Култивирането на сил-
на визия и зрение, с които се учиш да „виж-
даш” не само с очите, но и с ума и сърцето си,
е от ключова важност за успеха.
• Каква е твоята визия за живота ти? Опи-
ши един добре изживян живот.
• Каква е твоята визия за връзките ти? Опи-
ши какъв тип човек/приятел искаш да бъ-
деш.
• Каква е твоята визия за работата ти? Опи-
ши какъв принос искаш да направиш.
Отдели време за изграждане на твоята лич-
на визия. >>

- 35 -
 ЗАЕТОТО ПОКОЛЕНИЕ

Зает, зает, зает, зает, зает, зает,

зает, зает... мъртъв!

Ричард е успял счетоводител. При една от сре-

щите ни той ми каза: „Всяка седмица играя на лота-
рията, но винаги съм твърде зает, за да проверя
дали съм спечелил.” Той погледна към небето и
тъжно каза: „Сигурно имам цяло състояние, без да
знам за това.” Ричард е пълноправен член на това,
което наричам „Заетото поколение”. Не сме ли всич-
ки такива?
Знаеш ли за новия поздрав, който се е появил
напоследък в обществото ни? Едно време след
„Здравей” казвахме неща като „Радвам се да те
видя”, „Как си?” и „Наред ли е всичко?”. Сега след
„Здравей” казваме „Действаш ли непрекъснато?”.
Това е новият ни поздрав. Нещо повече, очакваме
отговорът да е твърдо „Да!” всъщност, да кажеш не,
както правя аз от време на време, предизвиква дъл-
бока загриженост и създава неловка ситуация, ся-
каш си споделил за смърт на близък човек или ня-
какво бедствие.
В моите семинари, озаглавени „Успявай инте-
лигентно”, често питам публиката: „Има ли тук чо-
век, който днес е по-малко зает, отколкото преди
десет години?” Обичайната реакция е бурен смях.
Във всеки живот трябва да има моменти на заетост.
Както пише в Библията: „Има време за всяко нещо,
и сезон за всяка дейност под небето” (Еклесиаст
3:1). Винаги ще има проекти, цели, празнуване на
- 36 -
рождени дни и крайни срокове, които изискват по-
вече време и енергия. Няма нищо лошо в това да
сме заети от време на време, но повечето от нас са
заети постоянно.
За Заетото поколение заетостта се е превър-
нала в начин на живот. Винаги сме или заети, или
се правим на заети. Заетостта е нашият символ на
високо обществено положение. Всеки път, когато
обявяваме: „Зает съм”, казваме на останалите чле-
нове на Заетото поколение, че струваме нещо, че
имаме стойност и че животът ни е важен. Мантрата
ни е: „Зает съм, следователно съм добре.” Да си за-
ет е добре. Да си много зает е дори по-добре.
Отстрани да си зает изглежда адски впечатля-
ващо и крайно необходимо. Изглежда като целена-
соченост, фокусираност, целеустременост и огромна
продуктивност. Ех, колко е хубаво да си така зает!
Но отблизо заетостта често ни предава. Обикновено
тя прикрива объркване, страх, тревога и болка. За-
етостта е просто шум. Лишена е от истинско съдър-
жание. Това важи в особено голяма степен за хора-
та, които страдат от „постоянна заетост”. >

Постоянната заетост
В Постоянната заетост няма нищо интелиген-
тно. Всъщност според собствения ми опит тя често е
една от основните пречки за успеха в работата,
връзките и живота.
Заетото поколение трябва да се научи, че да
си зает не е достатъчно. Претрупаният с ангажимен-
ти живот не е задължително добре изживян. Нато-
- 37 -
вареният график не е доказателство за голямо по-
стижение. Заетостта нито гарантира успех, нито се
равнява на успех. Американският философ Хенри
Дейвид Торо, вдъхновил много лидери и мислители,
е написал:

Не е достатъчно да си зает –
и мравките са заети. Въпросът е:
С какво сме толкова заети?

Постоянната заетост може да започне с най-

добри намерения, но по пътя губим връзката с това,
което е истински важно, свещено и реално. Губим
силата да разграничаваме. Толкова сме заети, пре-
товарени и обсебени от графика си, че вече не сме
отворени и достъпни за истината и красотата в жи-
вота си. Загубили сме се, но сме твърде заети, за да
го забележим. Както гласи известната поговорка:
„Животът е това, което ти се случва, докато кроиш
други планове.”
Заетото поколение може и да постига „опти-
чески успех” – фасада на успех, но тоба не значи,
че се чувстваме успели. Може да постигаме много,
но често сме твърде заети, за да му се насладим.
Прекалено сме заети с изплащането на ипотеката,
за да се порадваме истински на дома си. Имаме лю-
бими, но сме твърде уморени, за да се любим. Има-
ме деца, които сякаш порастват твърде бързо. Има-
ме „страхотни приятели”, с които почти не се виж-
даме. Не си вземаме отпуски, предпочитаме дългите
уикенди. Твърде сме заети, за да бъдем щастливи.
Постоянната заетост обикновено е престорен
успех.
- 38 -
 „Вълнението” и „тръпката” първоначално са
опияняващи, но адреналинът скоро привършва. Из-
тощаваме се и сме принудени да избутваме деня на
диета, състояща се от кофеин, стимуланти, агресия
и други „наркотици”. Стремим се да сме постоянно
заети – на всяка цена. „Чудото” на постоянната зае-
тост не издържа на по-сериозна проверка. Не сме
заети с нищо конкретно. Бъркаме адреналина с це-
леустременост. Постоянната ни заетост е фасада и
когато най-сетне престанем да бъдем заети, къщата
се срива.
Постоянната заетост блокира виждането. Виж-
дам това най-ясно, когато работя като личен съвет-
ник на ръководители на компании и организации –
хората с визия, които всеки ден се борят да прео-
долеят постоянната заетост. Твърдо вярвам, че ръ-
ководителите не трябва да са постоянно заети. Ли-
дерите са пазителите на визията.Те трябва да отде-
лят време да медитират и да се фокусират върху
основната истина на работата. Моята цел е да им
помогна да се дисциплинират, така че да отделят
време за цялата картина и за вдъхновение. Помагам
им да водят с визия.
Да живееш с визия е талант от огромно значе-
ние за успеха в живота. Всички ние сме призвани от
време на време да медитираме върху основната ис-
тина на живота си.
Заетостта може да те накара да се чувстваш
важен, но важно ли е това, с което си зает? Това е
интелигентен въпрос от типа, който задават добрите
съветници. Според моя опит постоянно заетите хора
са склонни да бъркат заетостта с успех, адреналина

- 39 -
с целеустременост и усилията с ефективност. Ро-
бърт Дж. Шилър, професор по икономика в универ-
ситета Йейл и автор на книгата „Ирационална жиз-
нерадост”, пише:

Способността да фокусираш
вниманието си Върху важните неща е
определяща характеристика на
интелигентността.

Постоянната заетост не само че не е интели-

гентна, но понякога може да бъде направо безраз-
съдна. Най-безумният пример за постоянна заетост,
който съм виждал някога, беше когато работех на
Нюйоркската стокова борса. Няма да назовавам
компанията от Уолстрийт, защото не искам да я
злепоставям. Тази компания поддържаше агресив-
на, твърда работна култура на дълго работно време,
където от всички се очакваше да възприемат нагла-
сата „започни рано, тръгни си късно”. Работата за
тази компания беше преди всичко тест за издръж-
ливост.
Една вечер видях как един от колегите ми си
тръгва от офиса. Офисът беше голямо помещение, в
което работеха сто финансови анализатори. Беше
шест часът и изглеждаше, че Тери е тръгнал да се
прибира у дома си.
– Тери, забрави си сакото! – извиках му аз.
– Ще се върна – отвърна Тери.
Но Тери не се върна. На следващата сутрин
около 7:45 ч. Видях, че Тери идва на работа и сяда
- 40 -
на бюрото си. Наблюдавах го как сгъва старото си
сако – това, което беше оставил в офиса през нощ-
та – и го слага в куфарчето си.

– Значи все пак си забравил сакото си –

отбелязах аз.

– Всъщност не съм – отвърна той.

По-късно, шептейки, Тери ме посвети в тайния

ритуал, в който участва той (а по неговите думи и
други), наречен „Двойното сако”. Тери обясни, че в
усилията си да надвият над сляпото настояване на
шефа да започват работа рано и да приключват
късно, той винаги оставя по едно сако на облегал-
ката на стола си.

– Защо? – попитах аз наивно.

– За да оставя впечатлението, че винаги съм

тук – прошепна Тери. По-късно научих, че „Двойно-
то сако” е обичайна маневра за противодействие на
натиска да си постоянно зает.

През годините съм работил за много компании

и организации, които възнаграждават заетостта, а
не успеха. Техните служители работят в „култура на
заетост”, която е идеалната среда за отглеждане на
нови сортове заетост и неефективност. Всички ра-
ботят до късно, защото това се смята за признак на
ангажираност. Всеки, който се осмели да си тръгне
в 17 часа, очаква да чуе от колегите си глупави
подхвърляния от сорта на „На половин работен ден
ли работиш?” и „За някои е позволено”. Постоянна-
- 41 -
та заетост може наистина да е признак за ангажи-
раност, но това е ангажираност без въображение. И
не е гаранция за успех.

Отделните хора могат също да страдат от „ети-

ка на заетост”, която ги кара постоянно да се за-
нимават с нещо. Добре е да помним, че целта на
живота не е да си зает, а да успееш. Всеки член на
Заетото поколение – включително и аз – трябва да
е готов да пожертва заетостта в името на истинския
успех. Често, едва когато се отървем от заетостта,
визията се завръща, вдъхновението идва и можем
да постигнем едно ново ниво на истински успех. >

Проверка на заетостта

И сега, когато всичко е приключило,

какво наистина направи вчера, което да си
заслужава да се спомене?
— Колман Кокс

Често започвам семинарите си „Успявай инте-

лигентно” с упражнение, наречено „Преглед на ус-
пеха”. Давам на участниците десет минути, в които
да се разхождат из стаята и да се запознават по-
между си.
С първия човек, с когото се запознаят, трябва
да споделят личен успех, който са постигнали през
последната седмица. Със следващия човек, с когото
се запознаят, споделят друг личен успех от измина-
лата седмица. Целта е да се запознаят с поне седем
души и да си припомнят поне седем различни ус-
- 42 -
пеха от изминалата седмица. Всеки успех трябва да
е различен.4
Първоначалната реакция на повечето хора
към „Преглед на успеха” е, че им е дадена неиз-
пълнима задача. Участниците се шляят из залата с
нещастни физиономии, изглеждат изгубени и отчая-
но се опитват да си спомнят какво се е случило
през миналата седмица. В сесията за обсъждане
след това упражнение питам: „Какво ви направи
впечатление?” Дори най-успелите хора споделят, че
това упражнение им е трудно. За някои е по-лесно
да си спомнят успеха у дома, но не и в работата,
или обратното. Когато питам дали седмицата е била
необичайно тежка, обичайният отговор е „Не.” Била
е съвсем нормална.
Много от нас живеят и работят в свят от типа
„Искам го за вчера” и най-редовно не успяваме да
си спомним какво му е било важното на вчерашния
ден. „Прегледът на успеха” изисква да си спомним
само по един успех на ден – с други думи едно цен-
но изживяване или постижение на всеки 24 часа.
Питам участниците:

– Бяхте ли заети миналата седмица?

– Да – отвръщат те.
– Работихте ли извънредно?
– Да.
– Свършихте ли много работа?
– Да.

4
Преди да продължиш нататък, се опитай да си припомниш се-
дем лични успеха от последните седем дни – б. а.
- 43 -
 Повечето хора се затрудняват в това упражне-
ние, защото рядко спират, за да направят преглед
на успеха си. На една конференция един от участ-
ниците каза: „Моята компания се специализира в
анализ на провалите, никога не говорим за успеха.”

Заетостта не е истински успех

Често използвам една по-задълбочена версия
на „Преглед на успеха” в частните си консултантски
сесии с клиенти. Ползите от редовния „Преглед на
успеха” включват създаване на по-ясна визия за ус-
пеха, по-мъдро оползотворяване на времето и взе-
мане на по-добри решения. Понякога включвам не-
що, което наричам „Проверка на заетостта”, което
ти помага да видиш разликата между заетостта и
истинския успех. Една подробна „Проверка на зае-
тостта” може да разчисти безпорядъка на постоян-
ната заетост и да отвори път към по-голям успех.

Опитът ми сочи, че постоянната заетост е най-

вече компенсация за липсата на яснота по въпроса
за истинския успех. Забелязвам, че когато един ин-
дивид, екип или член от семейството си изясни ка-
кво е успеха, той по естествен начин става по-мал-
ко зает. Аз лично откривам, че когато медитирам
върху естеството на истинския успех, всяка ненуж-
на заетост бързо отпада. Освен това установявам,
че редовната „Проверка на заетостта” ми помага да
бъда по-добър в това да казвам „Да” на истински
важните неща и „Не, благодаря” на маловажните.

- 44 -
 Заетостта не е твоята цел

Веднъж съветвах мъж на име Нийл, който

каза: „В продължение на 23 години ходех на работа
без ясна цел. Имах причина – парите. Но причината
и целта не са едно и също нещо.” Нийл бе работил в
банка през целия си зрял живот и въпреки че се бе
издигнал и заплатата му бе увеличавана многократ-
но, той се чувстваше неудовлетворен. Дойде при
мен, за да му помогна да намери целта си. Говорих-
ме за разликата между заетостта и целта. Казах му:
„Заетостта е това, на което отдаваш времето си, а
целта е това, на което отдаваш сърцето си.” Целта е
въпрос на любов и стремеж на сърцето.

Целта ти не е да си зает. Всъщност постоянна-

та заетост често е пречка пред истинската ти цел.
Когато загубим целта си от поглед, може да компен-
сираме с друг тип заетост, наречен „състезателна
заетост”. Тя се наблюдава, когато хората се състе-
зават помежду си да доказват колко са заети. На-
пример Том казва на Хари: „Днес получих 100
имейла”, а Хари отговаря на Том: „Аз днес получих
150 имейла”. Тогава Дик „споделя” пред Хари и
Том: „А аз днес получих по 200 имейла и в двете си
електронни пощи.” Тогава Сали им заявява, че има
шест електронни адреса и че миналата година е
пропътувала над 100 000 мили по работа, а Джейн
казва на всички, че са й се натрупали шест месеца
отпуск, които е твърде заета, за да вземе.

Заетостта няма стойност сама по себе си

Преди няколко години видях карикатура на
мъж, който седи в собствения си ковчег с компютър
- 45 -
в скута и отговаря на имейли. Отдолу пишеше: „До-
ри на смъртния ти одър електронната ти поща пак
ще е пълна.” Заетото поколение живее така, сякаш
всеки момент трябва да бъде запълнен с някакво
действие или задача. Знаем как да се поддържаме
заети. Работим в постоянен режим на „правене” и си
почиваме само ако всичко е свършено. Но праве-
нето няма край, а обикновено няма и истинска цел.
Постоянната заетост може да е примамлива, но това
не я прави ценна.
Друг вариант на заетостта, която блокира ус-
пеха, е „пристрастяващата заетост”. Хората, които
страдат от пристрастяваща заетост стават изключи-
телно невротични, ако не пра-пра-правят нещо. Без
списък със задачи се чувстват виновни и малоцен-
ни. Тези чувства са много дълбоки. Анджела, моя
клиентка, работеше в компания, където всички бяха
постоянно заети. Тя сподели: „Или си тръгвам от
работа навреме и се чувствам гузна, или се приби-
рам късно у дома и се чувствам гузна.”
Анджела напусна работа и започна собствен
бизнес. Вече сама си беше шеф, но бе толкова зае-
та, колкото и преди. „Чувствам се гузна, когато не
върша достатъчно работа” – каза тя. Заетото поко-
ление трябва да се научи, че успехът не зависи от
това да вършиш достатъчно, а от това да вършиш
стойностни неща.

Заетостта не е особено продуктивна

Веднъж отидох на шестседмичен отпуск на ха-
вайския остров Кауай. Бях наясно, че целта на пъ-
тешествието ми е „да не правя нищо” и „просто да

- 46 -
бъда”. Когато пристигнах, открих, че в хотела няма
връзка с интернет. Въпреки усилията ми, не можех
да получавам имейли през целия си престой. Когато
се прибрах у дома, си поставих за приоритет да
отговарям на имейли. Чакаха ме над хиляда (не ис-
кам да изглежда, че се състезавам). Интересното е,
че никой не се беше обадил или писал, за да попита
защо не съм отговорил. Това изживяване ми отвори
очите.

ФИГУРА 1: Сигмоидна крива на заетостта

Изчислих, че за да отговоря на всички тези

имейли ще са ми нужни 40 часа (при скорост две
минути за имейл). И за какво, се питам? На онези от
нас, които чувстват подтик да работят през всяка
минута от деня си, им харесва да мислят, че здра-
вата работа дава някакъв полезен резултат, но това
не винаги е така. Постоянната заетост рядко е тол-
кова продуктивна, колкото я чувстваме или колкото
- 47 -
изглежда. Всъщност постоянната заетост често може
да бъде вредна, доколкото неизбежно води до изто-
щение и чувство за претовареност. Сигмоидната
крива на заетостта (виж фиг. 1) показва, че посто-
янната заетост води хората нагоре, нагоре и нагоре,
докато накрая не се стигне до спад в енергията и
резултатите.

Заетостта не е полезна
Веднъж бях поканен да говоря на една между-
народна конференция във Венеция за известна ком-
пютърна компания. Главният информационен мени-
джър започна речта си с думите: „Радвам се за лич-
ната ни среща днес.” Когато чух фразата „лична
среща”, по гръбнака ми полазиха тръпки. Осъзнах,
че сме измислили ново име за факта, че почти
никога не се срещаме очи в очи. Толкова сме заети,
че явно е невъзможно, непрактично или дори не-
нужно да се срещаме лично. Личните срещи са
лукс, от който не можем да си позволим да се ли-
шим, но често сме твърде заети да осъзнаем това.
Най-важните връзки със семейството, прияте-
лите и колегите често трябва да се състезават с
пристрастяването ни към заетостта. Обикновено
заетостта печели. Толкова сме заети с опитите да
успеем, че накрая се оказваме твърде заети, за да
се свързваме помежду си, твърде заети, за да об-
щуваме и твърде заети, за да казваме „Обичам те” и
„Благодаря”. Забравяме да прекарваме време с
други хора и със самите себе си. Задачите за деня
получават най-голямата част от енергията ни, а
връзките ни се задоволяват с каквото остане.
Живеем заедно, но рядко сме изцяло ангажирани
- 48 -
едни с други. В резултат на това често усещаме
връзките си мъртви и дълбоко неудовлетворяващи.

Заетостта подминава сърцето

Уейн Мюлър, автор на книгата „Заветът на
сърцето”, пише: „Китайската дума „зает”, се състои
от два йероглифа – „сърце” и „убивам”. Когато сме
толкова заети, че все тичаме насам-натам и се опит-
ваме да „свършим” или „отметнем” това или онова,
убиваме нещо жизненоважно в себе си и задуша-
ваме тихата мъдрост на сърцето си.” Когато сме
заети безцелно, се превръщаме в ходещи сенки –
празни отвътре и без истински смисъл. Губим своята
същност.
Според мащабно проучване на Discipleship
Journal – издание, посветено на християнския живот
– над две трети от запитаните „посочват прекале-
ната си заетост като най-голямото препятствие за
духовното си израстване.” Проучването установило,
че 41 % от хората смятат себе си за „твърде заети”
и следователно нямат достатъчно време и енергия,
за да култивират богат духовен живот. Истината е,
че е много трудно да бъдеш постоянно зает и ис-
тински вдъхновен. Когато сме прекомерно заети,
неизбежно се стига до падение и всичко изглежда
по-трудно и плашещо. >

Прекалено съм зает, за да не се моля.

— Чарлз Уесли5

5
Чарлз Уесли (1707–1788) – английски композитор и религио-
зен деец, един от основателите на методисткото движение в
- 49 -
 Отвъд заетостта
Определям холистичното съветване като въз-
можност да проведеш важни разговори, за които
иначе би бил твърде зает. Ползата от редовното съ-
ветване е, че създава пространство, което ти помага
да пробиеш дупка в заетостта си. Пространството е
полезно за душата. То е възстановително средство,
което помага на хората да дишат по-дълбоко, да
прочистят съзнанието си, да се свържат с мъдростта
си, да си спомнят какво е истински важно и да се
отворят за нови възможности. Пространството е ка-
то утроба, която ражда нови прозрения, вдъхнове-
ния, откровения и открития. Пространството може
също така да спаси живота ти.
Повечето от хората, на които съм холистичен
съветник, нямат достатъчно „бяло пространство” в
графика си. Бялото пространство означава време за
размисъл, посветено на визия и преоценка. Бялото
пространство са двайсетте минути, които отделяш
всеки ден, за да се увериш, че живееш и работиш
мъдро. Бялото пространство е телефонният разго-
вор, който провеждаш с вътрешната си интелигент-
ност – вродената мъдрост, която всички ние имаме.
Бялото пространство е възможността да направиш
преглед на успеха си и да проведеш „Проверка на
заетостта”. Без тези моменти животът е просто оби-
чайната заетост.
Важен ключ към успеха е смелостта да се
вгледаш в заетостта си и да определиш на какво

евангелската църква, най-известен е със своите над 6500 цър-

ковни химна, част от които се изпълняват и днес. – бел.ред.
- 50 -
всъщност се дължи тя. Опитът ми сочи, че заетостта
често е извинение, защитен механизъм или съпро-
тивление срещу някое предизвикателство. С други
думи заетостта е превръзка, която слагаш на очите
си, когато те е страх да се изправиш лице в лице с
нещо важно. Заетостта често е просто страх. Тя за-
маскира липсата на доверие. Обичам да предизвик-
вам клиентите си да се замислят по какъв начин
може да използват заетостта си, за да избегнат не-
що важно, като например интимност, промяна, цел,
Бог, себе си и дори успеха.
Друг важен ключ към успеха е готовността да
погледнеш отвъд заетостта си, за да намериш по-
добър път. От другата страна на заетостта има вся-
какви дарове, които само чакат да ги откриеш, като
например вдъхновение, творческо партньорство,
повишена ефективност и съвсем ново ниво на ус-
пех. Ето няколко ключови въпроса, които включвам
в „Проверка на заетостта” за клиенти, които искат
да над-раснат постоянната заетост:

Какво губя, когато съм постоянно зает?

Изброй нещата, които първи стават жертва на
постоянната ти заетост, като например времето за
себе си, ясната визия, вътрешното добруване, лич-
ното израстване, радостта от връзките, ежедневното
време за молитва, почивката и забавлението.

Какво щях да правя, ако не бях толкова

зает?
Постоянната ти заетост наистина ли се дължи
на истинската ти цел или на страха ти от това да

- 51 -
имаш истинска цел? За да успееш, трябва да опре-
делиш кои са основните показатели, които ти пома-
гат да направиш разлика между фалшивата заетост
и истинската цел.

Какво ми помага да избегна моята заетост?

Постоянната заетост може да бъде убедително
извинение да не се изправиш лице в лице с някое
предизвикателство или с определена истина. Хората
често използват заетостта като поведенчески вале-
риан, който ги освобождава от чувството на страх,
тъга, гняв и сърдечна болка.

От какво ме защитава заетостта ми?

Постоянната заетост често се използва като
защита срещу това да се откажеш от контрола, да
поемеш риск, да се доверяваш повече и да се нау-
чиш да получаваш. Понякога сме заети, защото се
боим да се откажем от независимостта си.

Как мога да бъда по-малко зает и по-успял?

Постоянната заетост е призив да проявиш по-
вече въображение, изобретателност и творчество.
Тя те предизвиква да се вгледаш надълбоко, да се
вслушаш в мъдростта си, да приемеш помощ и да
водиш с визия.

Какви хубави неща могат да се случат, ако

се откажа от постоянната заетост?
Колкото повече време отделиш на този въ-
прос, до толкова по-ценни отговори ще достигнеш.
Отвъд заетостта те очакват много дарове.
- 52 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 2
Ц Е Н Н О СТ И

Кога беше последният път, когато се за-

мисли дълбоко за нещата, които наистина це-
ниш? Остави малко бяло пространство в кален-
дара си и помисли върху следните три въпроса:
„Какво ценя истински в живота си?”, „Какво
ценя истински в работата си?” и „Какво ценя
истински във връзките си?” Запиши отговорите
си на хартия, за да можеш често да се връщаш
към тях за напътствие и вдъхновение. Освен
това всеки ден оставяй в графика си по малко
бяло пространство за размисъл върху това как
да оползотворяваш мъдро времето си в ра-
ботата и в живота и как да бъдеш по-пълноце-
нен. >>

ХИПЕРАКТИВНОТО
РАБОТНО МЯСТО

Career (гл.): да се движиш напред бързо

или яростно по начин, който може да причини
сериозна злополука.

Веднъж станах свидетел на чудо в Ню Йорк,

близо до 34-та улица. Случи се в метрото, на път за
Уолстриит. Беше час пик – около 7 сутринта – и ве-
- 53 -
че бе горещо, лепкаво и влажно. В метрото имаше
стотици хора, нетърпеливи да се качат на претъпка-
ните мотриси. Докато вървях към платформата, чу-
вах пеенето на уличен певец.
Човекът бе в началото на трийсетте. Свиреше
на акустична китара и пееше от цялото си сърце
песента на Бийтълс „С малко помощ от приятели”6.
Отначало никой не му обръщаше внимание, но не
след дълго се заслушахме. Той не просто си пееше
– изпълняваше концерт на живо. Беше страхотен. И
тогава се случи чудото. Пристигна влакче и никой
не се качи. Всички отложиха пътуването си, за да го
доизслушат. Седяхме заедно и слушахме любовна
песен. Овациите накрая бяха неудържими.
Няколко седмици по-късно отново попаднах
на уличния музикант – седеше на ъгъла на 68-ма
улица и Лексингтън Авеню. Отново бе час пик и той
пееше от цялото си сърце, този път „Нощ след те-
жък ден”7. Пътниците в метрото много го харесаха.
Страшно се радвах да го видя, защото миналия път
съжалих, че не му благодарих лично. Този път се
заговорихме. Казваше се Майкъл и имаше семейст-
во с две деца. Описа себе си като „възстановяващ
се от стоковия пазар брокер”.
На по чаша кафе Майкъл загадъчно ми разка-
за как работел „по осем дни в седмицата” на Уол-
стрийт. На 28 години имал шестцифрена заплата и
хипертония. Работата доминирала в живота му.
Помня как каза: „Работата се превърна в огромна

6
With a little help from my friends – бел. прев.
7
A hard day's night. – бел. прев.
- 54 -
черна дупка, която поглъщаше енергията, мечтите,
връзките и здравето ми.” Стигнало се до там, че
Майкъл всеки ден си задавал един и същи въпрос:
„За какво го правя?”
Майкъл продължи: „Печелех много пари, но за
сметка на всичко, което ценях.” Хиперактивната му
кариера го докарала до ръба на пълното изтощение,
а сърцето му вече не присъствало в работата. Пом-
ня и още нещо, което ми разказа: „Преди работех
за началник, наречен „пари”, но вече работя за лю-
бов.” Майкъл преоткрил любовта си към музиката.
Сега една от целите в живота му е да прави услуга
на бившите си колеги, като ги учи да работят със
сърце. >

Повече сърце
В съвременния свят работата става все по-на-
прегната. От нас се иска да работим по-бързо и по-
добре, да постигаме повече с по-малко, да се про-
меняме непрестанно и да измисляме нови начини за
работа. Съвременната формула на работа изглежда
така: повече успех + по-висока скорост + по-малко
ресурси + постоянна несигурност + по-голяма кон-
куренция. Важно е да се запиташ: „Наистина ли ис-
кам да играя тази игра?” Толкова лесно можеш да
изгубиш живота си в една такава игра. Много хора,
като Майкъл, си намират друго занимание. Други
избират да останат и да играят. Все повече от нас
работят в условия, които аз наричам „Хиперактив-
ното работно място”. В днешни дни работата често
се доминира от култура на дълго работно време,
постоянна заетост, пристрастяване към списъците

- 55 -
със задачи, безкрайни цели, нечовешко отношение
и никакви почивки. Една международна банка, коя-
то ме бе наела за консултант, бе издала насоки за
лидерско поведение, които включваха указания ка-
то: „Лидерите винаги трябва да имат нагласата на
„Мога и ще го направя” и „Когато са в офиса, лиде-
рите трябва винаги да ходят бързо.” Пълна глупост.
В хиперактивния работен свят непрекъснато
„правим”.
Всъщност правим повече от преди и пак не ус-
пяваме да свършим достатъчно. Ставаме все по-
активни в отговор на корпоративните съкращения,
глобалните пазари и технологията, която позволява
да работим денонощно. „Правим” по цял ден, „пра-
вим” в свободното си време, „правим” до степен да
нямаме личен живот. Всъщност „правим” до изтоще-
ние. Смятаме, че безсънието е шанс да свършим по-
вече работа. Буквално „правим” до смърт – убиваме
себе си заради кариерите си, убиваме себе си в
името на успеха. Японците имат дума за това –
кароши, – която означава смърт от преработване.
Днешните лидери имат пред себе си интересно
предизвикателство – да вдигнат мъртвите. Трябва
да излекуват културата на „смърт от преработване”
– смърт на креативността, смърт на таланта и смърт
на свежите идеи. Наскоро присъствах на среща на
лидерите на глобалната комуникационна компания
„Бритиш телеком”, която представяше нов набор от
насоки за лидерите, стряскащо различни от такти-
ките на старата школа за командване и контрол
ПНПД. Те наблягаха на нуждата от по-вдъхновено
ръководство, по-добра работа в екип, здравословен

- 56 -
баланс между работа и почивка и повече емоцио-
нална интелигентност. Отново и отново се повта-
ряше ключовата дума – „сърце”.
Фил Дене, главен информационен мениджър
на отдел „Технологии” в „Бритиш телеком”, произ-
несе пламенна реч за нуждата от повече сърце в
работата. Той каза: „Трябва да спрем да говорим
помежду си така, сякаш рецитираме шеста страница
на някой финансов доклад и да започнем да си го-
ворим повече от сърце.” След това продължи: „Най-
вече трябва да помним какво е сърцето на бизнеса
ни. Ако загубим него, губим всичко.” Фил не искаше
от екипа си повече усилие или повече извънреден
труд, помоли ги за повече сърце. Получи овации за
речта си, не само защото е добър оратор, но и за-
щото ръководи с примера си.
Съветвал съм много хора, които влагат в рабо-
тата абсолютно всичко, освен сърцето си. Дават
времето, енергията, уикендите, здравето и живота
си, но не и сърцето си. Често моля клиентите си да
поговорят за работата си от сърце. Мнозина не мо-
гат да го направят. Питам лидерите: „Как ръково-
диш сърцето на екипа си?” Много от тях дори не са
се замисляли по въпроса. Повечето хора се боят, че
Хиперактивното работно място е твърде брутално за
човешкото сърце. Но сърцето е мъдро. Сърцето е
силно. Сърцето е мускул. Освен това, как можеш да
очакваш да почувстваш какъвто и да било успех в
нещо, в което не отдаваш сърцето си?
На Хиперактивното работно място много хора
се страхуват от пълно изтощение, ако дадат и
сърцето си. Чувстват се изцедени, тъй като вече са

- 57 -
дали повече от достатъчно. Но именно защото не
влагаме сърцата си, се чувстваме така опасно близо
до изтощението и поражението. Трябва да вложим
сърцата си в нещо, за да постигнем истински успех.
Всеотдайността е лекарството срещу преумората и
хиперактивността. Сърцето ангажира цялото съще-
ство, то черпи от пълния ти потенциал и те отваря
за по-голямо вдъхновение и успех. >

Повече баланс
Клайв е адвокат в компания за здравно за-
страховане. Той е към края на трийсетте, женен за
Сара и има тригодишен син, Тоби. Клайв беше про-
чел една книга, която написах съвместно с Бен Рен-
шоу, наречена „Как да балансираме живота и ра-
ботата”. Той се свърза с мен чрез издателя, за да
си уговори серия лични сесии. Девет месеца по-
рано Клайв бе приел престижно повишение и отто-
гава работеше денонощно. Имаше чувството, че в
деня няма достатъчно часове, за да свърши всичко.
Клайв сподели, че откакто е получил повише-
нието рядко успява да се прибере преди Тоби да си
е легнал и да е заспал. Освен това обикновено ра-
ботел в офиса и в събота в опит да разчисти зада-
чите, които не е успял да свърши през седмицата.
Решил да се свърже с мен, когато една сутрин,
докато излизал за работа, Тоби изтичал при него,
вкопчил се в краката му и с умолителен тон казал:
„Татко, може ли да дойда да живея с теб?” Клайв бе
прекарвал толкова малко време у дома си, че синът
му си мислел, че сигурно има друга къща.

- 58 -
 „Работя на пълен работен ден и живея на по-
ловин – каза Клайв. – Обичам работата си, но си
искам живота обратно.” Много хора като Клайв от-
криват, че Хиперактивното работно място поглъща
твърде голяма част от времето им. Клайв имаше
толкова много работа, че не му оставаше време да
помисли върху визията си, да оцени стратегията си,
да се среща с хора, да прехвърли част от работата
си на някой друг, да обмени опит, да приоритезира
целите си или каквото и да било друго. „Всеки ден
се опитвам да свърша възможно най-много работа”
– каза Клайв.
Обясних му, че това е голяма грешка. „Целта
ти не е да си максимално продуктивен, а да си по-
ценен.”

- 59 -
 Един от въпросите, които зададох на Клайв,
беше: „Какво правиш, когато свърши работният ти
ден – заемаш се с личния си живот или просто се
възстановяваш от работа?”
Клайв отвърна: „Аз нямам личен живот.”
След това помолих Клайв да прецени каква
част от работния си ден посвещава на а) задачи, б)
връзки и в) визия. Той отговори, че посвещава 85%
на задачи, 14% на връзките си и 1% на визията си.
Казах на Клайв, че първата му цел е да постигне
2% визия, което означава да намира по още седем
минути на ден, в които да оценява целта и приори-
тетите си. Следващата му цел бе да постигне 25%
връзки, най-вече като работи повече в партньор-
ство с други хора. Един месец по-късно Клайв вече
не работеше в събота.
Едно скорошно проучване върху качеството на
работния живот сред мениджърите показа следните
резултати:

• 68% докладват, че дългият работен ден вли-

яе отрицателно на продуктивността им.
• 71% смятат, че дългият работен ден влияе
отрицателно на здравето им.
• 79% твърдят, че дългият работен ден влияе
отрицателно на връзката им със съпру-
га/съпругата или партньора.
• 86% казват, че дългият работен ден влияе
отрицателно на връзката с децата им.

- 60 -
 Най-тревожното е, че почти половината от ан-
кетираните мениджъри смятат, че нямат друг избор,
освен да работят по-дълго. Според тях по-дългият
работен ден е задължителна жертва в името на ус-
пеха. Те вярват, че за да спечелиш в работата,
трябва да загубиш в живота. Наистина ли е така?
Наистина ли няма по-добър начин? Проучили ли са
тези мениджъри всички възможности, или са твърде
хиперактивни, за да се спрат и да помислят?
Една от основните цели на работата ми с кли-
енти е да помагам на хората да бъдат по-малко хи-
перактивни и по-ефективни. На повърхността изгле-
жда, че хиперактивният свят в офиса иска от нас да
„вършим повече”, но всъщност той иска от нас да
мислим повече, да си представяме повече, да си
сътрудничим повече и да въвеждаме по-нови мето-
ди.
В съвременния работен свят няма начин да
свършим всичко, така че трябва да сме по-малко
хиперактивни и по-добри стратези. Ог Мандино, ав-
тор на книгата „Тайни на успеха и щастието”, пи-
ше:

Голямата разлика между онези, които успя-

ват и онези, които се провалят, не е в количество-
то работа, която са свършили, а в количеството
интелигентна работа. Много от онези, които се
провалят най-позорно, вършат достатъчно, за да
постигнат грандиозен успех, но се потят, без да
мислят, върху всяка задача, която им е поставена.
Те градят с едната ръка и събарят с другата. >

- 61 -
 Повече радост

Хиперантивното работно място е

съвременна трагедия, в която хората
работят без визия и без радост.

В хиперактивния работен свят забравяме да се

забавляваме. Забравяме защо правим това, което
правим. Правим го, но без сърце. Правим го, но без
визия. Правим го, но без душа. Веднъж проведох
проучване за „Радостта от работата”, в което помо-
лих 1000 професионалисти да попълнят конфиден-
циален въпросник. Един от въпросите беше: „Би ли
искал синът или дъщеря ти да работи тук?” Общо
621 от запитаните бяха отбелязали отговора „Не.”
На мястото за коментари повече от 50 души бяха
написали: „Искам нещо по-добро за децата си.”
Все по-голям брой хора докладват, че като ця-
ло са недоволни от работата си. Според едно ско-
рошно проучване сред 5000 домакинства степента
на удовлетвореност от работата е намаляла с 10%
през последните няколко години. Освен това по-
малко от един на всеки трима казали, че са доволни
от програмите за допълнително обучение и квали-
фикация във фирмите, където работят. Едва една
пета от хората заявили, че одобряват политиката на
повишение и системата за раздаване на бонуси на
работното си място. В друго проучване три четвърти
от запитаните твърдят, че нямат доверие на дирек-
торите на големи компании. Връзките рядко про-
цъфтяват в хиперактивен климат.

- 62 -
 Американската медицинска асоциация наскоро
издаде мрачен доклад, озаглавен „Лекарите работят
повече, харесва им по-малко.” Шест от всеки десет
лекари заявили, че ентусиазмът, с който практику-
ват медицина, е спаднал през последните пет годи-
ни. А 87% от анкетираните смятат, че като цяло мо-
ралът на лекарите е спаднал значително за това
време. Един лекар ми каза: „Душата на работното
място загива. Ние, лекарите, сме нещастни в рабо-
тата си и по цял ден лекуваме хора, които също са
нещастни в работата си.”
Отсъствието на радост често е крещящо на Хи-
перактивното работно място. Изглежда, че сме твъ-
рде заети, за да се забавляваме. Забелязвам огром-
но разминаване между работата и радостта в ком-
паниите, където работя като консултант. На тези
места радостта не е приоритет. Дори не присъства в
дневния ред. И въпреки това икономиката на ща-
стието демонстрира, че хората, които обичат рабо-
тата си, са голям плюс за компанията. Радостта е
полезна за работата, полезна е за креативността,
полезна е за успеха. Хората, които си мислят, че
могат да работят без радост, се лъжат. Цената на
работата без радост е твърде висока, за да бъде
истински печелившо едно предприятие.

Признак за интелигентност –
каквото и да правиш се забавляваш,
докато го правиш.
— Анонимен автор

Работата без радост неизбежно се превръща в

саможертва. Твърде много хора се примиряват с
- 63 -
„лоша работа”, за да печелят пари за „хубавите
неща” в живота. Това не е мъдро. Не е необходимо.
Не е успех. В хиперактивния работен свят се прера-
ботваме и се изчерпваме докрай и животът ни при-
ключва преди да сме разбрали какво става. Ако не
внимаваме, се изгубваме в постоянната активност,
без да разберем каква е истинската ни цел в жи-
вота.
Веднъж работих с британска компания, осно-
вана от квакери8, където бях помолен да проведа
серия от семинари на тема „Радостта в работата”.
Неотдавнашно вътрешно проучване бе установило
култура на дълъг работен ден, която довела до на-
малена продуктивност и по-голяма разсеяност и за-
болеваемост. Изпълнителният директор ме разведе
из централния офис на компанията. Подминахме
стая, която приличаше на стар склад. „Тук склади-
раме компютри, принтери и подобни неща – каза
той. – Преди е било стая за молитва.”
Попитах го: „Сега молите ли се?”
Той ме погледна озадачено и каза: „Вече не се
молим.”
В хиперактивния работен свят повечето ком-
пютри, принтери и ксерокопия няма да ни спасят.
Но молитвата може да го направи. Визията може да
го направи. Смелостта също.

8
Квакери или още Общество на приятелите – християнска гру-
па, клон на протестантството. Те са силно социално ангажира-
ни, пацифисти са и привърженици на личната връзка с Бога,
като отхвърлят всякакви церемониалности и тайнства, харак-
терни за традиционното християнство. – бел.ред.
- 64 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 3
М О ЛИ Т В А

Понякога искам от клиентите си, незави-

симо дали са религиозни или не, да напишат:

1. Молитва за живота
2. Молитва за работата
3. Молитва за връзките

Молитвата от сърце е мощен начин да про-

чистиш ума си и да се вслушаш в най-добрите
си мисли. Молитвата вдъхновява визията, за-
силва фокуса и подкрепя намерението. За как-
во се молиш? Какво има в сърцето ти? Разчисти
място в графика си, за да помислиш какво на-
истина искаш да направиш с живота си. Не го
отлагай. >>

БЕЗРАДОСТНАТА ИКОНОМИКА

Твърде много ли е да искаш да си

успял и щастлив едновременно?

Работил съм отблизо с успели хора от всички

житейски поприща. Това ме научи на много неща.
Освен това ме подтикна да си задам някои задълбо-
чени въпроси за успеха и щастието. Например, за-
- 65 -
що има милионери, които вземат антидепресанта
„Прозак”? Защо има изпълнителни директори, които
получават инфаркт? Защо има филмови актьори,
които се нуждаят от рехабилитационни центрове за
наркомани? Защо има рок звезди, които извършват
самоубийство? Защо има политици, които покриват
скандали? Защо има спортни шампиони, които се
самоунищожават? Защо успехът не им е достатъ-
чен?
През 1996 г. телевизия Би Би Си излъчи 40-
минутен документален филм за работата ми, озагла-
вен „Как да бъдем щастливи”, филмът бе заснет от
екип на Тру Вижън, носител на наградата Еми. Ре-
зюмето гласеше:

Съвременната наука е дала на човешката

раса всевъзможни приспособления, с които да по-
добри живота си, но до този момент не е успяла да
хвърли много светлина върху това, което е от пър-
востепенна важност за всички нас – как да бъдем
щастливи. Милиони часове труд са посветени на
лечението на депресията, но хората си остават де-
пресирани. Искаме да проведем експеримент, с
който да направим хората щастливи.

За начало Би Би Си пуснаха обяви „Кой иска

да бъде щастлив?” в националните медии, с които
търсеха доброволци за участие в „уникално осем-
седмично психологическо обучение по щастие”, ба-
зирано на един курс, който бях създал за Национал-
ната здравна служба (НЗС). Общественият отклик
надмина всички наши очаквания. В продължение на
дни пресявахме чували с хиляди писма. Много хора
пишеха за „вътрешното си неудовлетворение”, за
- 66 -
това, че „се чувстват празни”, че „нещо им липсва”
и че „искат повече” от живота. Един човек описа се-
бе си като „един от недоволните клиенти на живо-
та”.
Накрая избрахме трима души – Доун, Керъ-
лайн и Кийт. Пет милиона зрители включиха теле-
визорите си на 28 август в 21:25 ч., за да наблю-
дават прогреса им в осемседмичния курс, изпълнен
с групови семинари, лично съветване, домашни за-
нимания и ежедневни упражнения.Тяхното обуче-
ние по щастие се фокусираше върху четири основни
области: 1) вътрешно щастие, 2) ежедневно изоби-
лие, 3) позитивни връзки и 4) истински успех. Ре-
зултатите, измерени от независими учени, бяха на-
истина впечатляващи. Всеки от доброволците на-
прави забележителни пробиви в живота си.
Продуцентите избраха тримата доброволци
заради коренно различните им житейски истории.
Кийт, в началото на четирийсетте, бе успял, богат,
привлекателен, здрав и неудовлетворен. Имаше
всички симптоми на това, което учените наричат
„новата депресия”. Кийт каза на продуцентите: „Ми-
слех, че имам всичко, което някога съм искал: до-
бре платена работа, приятелка, с която съм щастлив
– излизахме заедно от известно време – и Ягуар
Марк 2. Но въпреки това нещо липсваше. Не бях
доволен, но не знаех точно от какво.”
Положението на Кийт бе класически случай на
това, което наричам „провала на успеха”. Постигнал
бе много и имаше всичко, което искаше. Липсваше
му единствено усещането за успех. В първата ни
частна сесия помолих Кийт да ми даде дефиниция

- 67 -
за успеха. „Мислех, че успехът означава да имаш
страхотна работа, красива приятелка, достатъчно
пари, хубава къща, семейство някой ден, добри
приятели и, разбира се, моя Ягуар Марк 2.”
Казах на Кийт, че неговата дефиниция за ус-
пеха ми звучи като списък с покупки. Той кимна
замислено. >

Златната ера
Икономистите ни информират, че създаването
на блага в света в момента е достигнало незапом-
нен връх. Всичко започнало със „Златната ера”
между 1950 и 1973 г., когато брутният вътрешен
продукт (БВП) на развитите страни нараснал с без-
прецедентни темпове. Оттогава доходите, собстве-
ността и покупателната способност продължават да
се покачват. С други думи, моментът е добър да
идеш на пазар. По-богати сме от преди и следова-
телно би трябвало – с достатъчно умело пазаруване
– да можем да „имаме” щастието, което искаме. На
теория.
От 1974 г. до днес Световното проучване на
ценностите отчита връзката между доходите, успеха
и щастието в 60 страни, които представляват 75%
от населението на земята. Едно от заключенията е,
че „сред напредналите индустриални общества на
практика няма зависимост между нивото на доходи-
те и субективното усещане за благополучие.” По-
конкретно проучването открива: „Движейки се от
обществата с ниски доходи към обществата с високи
доходи, се наблюдава рязко покачване в субектив-
ното благополучие. Но ефектът на повишаващите се
- 68 -
доходи спира, когато достигнем до прага от 10 000
долара.”
Дейвид Майърс, социален психолог, описва
днешното общество като „двойно богато”. Положе-
нието ни е много по-добро от гледна точка на до-
ходи, собственост и аксесоари, отколкото преди 50
години. Следователно увеличената ни покупателна
способност ни е накарала да се чувстваме по-ус-
пели и по-щастливи, нали така? И все пак, когато
бъдат запитани какво би подобрило качеството им
на живот, хората винаги отговарят: „Повече пари.”
Майърс казва, че „от 1957 г. досега броят на амери-
канците, които определят себе си като „много щаст-
ливи” е намалял от 35 до 32%.”
Освен че работим повече и извличаме по-мал-
ко удоволствие от работата си, ние също така кон-
сумираме повече и извличаме по-малко удоволствие
от това. В книгата си „Американският парадокс: Ду-
ховният глад в ерата на изобилието”, Дейвид
Майърс вади от всички свои проучвания заключе-
нието, че:

Сега сме по-добре платени, по-добре нахра-

нени, по-образовани, по-здрави и живеем в по-ху-
бави къщи от когато и да било. Имаме повече чо-
вешки права, по-бързи комуникации и по-удобен
транспорт, отколкото сме познавали някога. Иро-
нията е, че от 1960 г. досега броят на разводите се
е удвоил, броят на самоубийствата сред тийней-
джърите се е утроил, броят на регистрираните
престъпления се е увеличил четворно, а броят на
затворниците – петорно...

- 69 -
 Така наречената „Златна ера” има и своята
тъмна страна. Паралелно с увеличението на богат-
ството и консумацията се наблюдава и значително
увеличение в регистрираните случаи на депресия,
душевни болести, прояви на насилие, злоупотреба с
наркотици и самоубийства. И Световната банка, и
Световната здравна организация са публикували
доклади, които предупреждават, че вероятността
децата на „Златната ера” да преживеят силна, жи-
вотозастрашаваща депресия е десет пъти по-го-
ляма, отколкото при родителите им.

Кийт изживяваше своя собствена „Златна ера”

на успеха, но пак беше нещастен. На втората ни
среща изказах предположението, че депресията му
е признак, че успехът му не е истински. За негова
чест трябва да се каже, че той бе готов да пре-
осмисли своя модел за успеха. Препоръчах му про-
цес за себеизследване, който да му помогне да ми-
сли по-ясно за успеха.

Себеизследването на Кийт започна, като му

зададох няколко въпроса, първият от които беше:
„Кой е най-успелият човек, когото познаваш?” Кийт
бързо посочи човек, който имаше страхотна работа,
красива съпруга, къща-мечта, скъпа кола и т.н. За
съжаление Кийт бе направил поредния списък с
покупки.

За да помогна на Кийт да разбере по-добре

собствената си история за успеха, му зададох два
ключови въпроса: „На какво те научи баща ти за
успеха?” и „На какво те научи майка ти за успеха?”
Кийт се затрудни много и на двата въпроса.

- 70 -
 „Никога не сме говорили открито за неща като
успеха и щастието” – каза той.
Подканих Кийт да помисли как отношението
на родителите му към успеха е повлияло на соб-
ственото му мислене. Кийт научи много за себе си с
този процес.
След това помолих Кийт да посочи пет важни
урока, които е научил в живота си за истинския ус-
пех. За всеки от тези уроци го помолих да си спом-
ни кога се е случил, кой друг е участвал, какъв е
бил истинският урок и, най-важното, колко добре го
е усвоил.
Този процес отне на Кийт две седмици. Той го
описа като „сериозно вглеждане в себе си”. Веднъж
ми каза: „Знаеш ли, аз съм търговец, а не фило-
соф.” Отговорих му, че според мен на никого от нас
не му липсва мъдрост – просто ни е нужна увере-
ност, за да я използваме.
Накрая подканих Кийт да напише писмо на
сина си, в което да му обясни какво представлява
истинският успех.
„Какво да напиша?” – попита той.
Казах му да напише какво е и какво не е ис-
тинският успех, какви уроци е научил той самият и
какъв е най-добрият начин да живееш мъдро в този
свят. Когато Кийт прочете това писмо, той завърши
един процес на себеизследване, до който повечето
хора така и не достигат – не на последно място е,
че сме твърде заети да печелим пари и да пазару-
ваме. Кийт беше започнал своя курс на обучение за
Интелигентния път към успеха. >
- 71 -
 Да бъдеш успял
Една реклама на Лексъс9 гласи: „Който е ка-
зал, че щастието не се купува с пари, не ги харчи
правилно.” В нашето консуматорско общество сме
развили начин на съществуване, който философът
Ерих Фром10 нарича „режим на имане”. Ние опреде-
ляме успеха, щастието и любовта като отделни от
нас „неща”, които трябва да преследваме, да уло-
вим и да притежаваме. Говорим как „трябва” да „по-
стигнем” успех, да „свалим момичето” и да „имаме”
страхотен живот. Веруюто ни е: „Имам, следовател-
но съществувам.” И също така „Колкото повече
имам, толкова повече съществувам.”
В книгата си „Да имаш или да бъдеш” Ерих
Фром противопоставя „режима на имане” на „режим
да бъдеш”. Той казва, че за да „бъдем” успели е
нужно да изследваме и да се образоваме за собст-
вената си идентичност (Кой съм аз?), личните си
ценности (Какво искам?) и визията си (Каква е цел-
та на живота ми?), Фром ни предупреждава, че ако
пропуснем това самообразоване и се опитваме само
„да имаме” успех, рискуваме да натрупваме все
повече и повече „неща”, които всъщност не са ни
нужни и които не искаме. Ставаме „вещомани”, кои-
то се опитват да постигнат успех с работа и харче-
не, но накрая се чувстват изпразнени от всякаква
истинска цел и стойност.

9
Лексъс (Lexus) – марка автомобили на Тойота, произвеждани
от 1989г. – бел.ред.
10
Ерих Селигман Фром (1900–1980) – немски психолог и фило-
соф от еврейски произход, живеещ и работещ от началото на
Втората световна война в САЩ. – бел.ред.
- 72 -
 През 70-те години икономистът Тибор Ситов-
ски написа основополагаща книга, наречена „Без-
радостната икономика”. Тя се смята за една от най-
важните книги, писани в края на 20 век. Според
Тибор причината да има толкова много успели, но
нещастни хора не е, че няма достатъчно богатства
за натрупване. Причината е, че не сме разбрали
какво искаме в действителност. Той пише:

...Подходът на икономиста приема за даде-

ност, че потребителите знаят какво правят и че
правят най-доброто, на което са способни, тъй че
неговата единствена задача е да се погрижи ико-
номиката да дава на потребителите това, което ис-
кат.

Този подход пренебрегва факта, че вкусове-

те са много променливи, лесно се влияят от при-
мер, обичаи и външни внушения, променят се не-
престанно под влияние на натрупания опит и се
изменят от променящите се цени и достъпността
на някои удоволствия за сметка на недостъпността
на други. Накратко, стандартният подход на ико-
номиста, според който всеки потребител знае
какво е най-добро за него и вярата, че поведе-
нието на потребителя отразява това знание, ми се
струва ненаучна.

В нашето потребителско общество, което може

да предложи толкова много, е от първостепенна
важност да знаеш какво цениш и какво наистина
искаш. Иначе изкушенията и разочарованията могат
да са безкрайни. Редица изследвания сочат, че дори
когато печелят достатъчно, хората мислят, че им е
нужно още повече, за да постигнат някакво удо-
- 73 -
влетворение от живота. В едно проучване хората,
които печелели по 30 000 долара годишно, заявили,
че 50 000 ще им помогнат да постигнат удовлетво-
рение, докато тези, които печелели по 100 000
долара годишно казали, че ще са им нужни 250
000, за да са доволни от живота. Можеш ли да по-
знаеш какво са отговорили хората, които печелели
по 250 000 долара годишно?

Предупредителните сигнали за нашето обсеб-

ване от идеята да „имаме повече” остават нечути.
Още през 1920 г. Р. Х.Тауни в книгата си „Алчното
общество” пише: „Ако не искаме обществото да се
движи с безсмислената енергичност на катерица
във въртящо се колело, то трябва да прилагаме към
него по-стабилен стандарт от моментните нужди на
търговията, индустрията или социалния му живот...”

През 1970 г. шведският икономист Стефан

Линдер11 в книгата си „Изтормозената свободна
класа” ни предупреждава, че колкото повече се по-
вишават доходите ни – и следователно стойността
на времето ни – толкова по-рационално ни се стру-
ва да посвещаваме цялото си време на трупането на
повече пари. С това интересът към приятелството,
красотата, изкуството, литературата и духовността
избледняват и атрофират.

Но истината е, че когато става въпрос за това

да се чувстваш успял, никакво количество пари не
е достатъчно, защото парите сами по себе си не са
достатъчни. Следователно ключът към изживяване-

11
Стефан Линдер – професор от Хамбург по стратегически
мениджмънт и планиране. – бел.ред.
- 74 -
то на успеха не е само в повечето неща, повечето
пари, повечето кредити или повечето магазини, но
и в повечето мъдрост. Преди да си зададеш въпроса
„Колко още мога да получа?”, трябва да се запиташ
„Какво искам в действителност?”. Този прост въ-
прос – „Какво искам в действителност?” – е клю-
чът към изживяването за истинския успех. Никакво
количество материализъм не може да ти даде отго-
вор на този въпрос, само ти можеш да си отгово-
риш. Трябва да се научиш да бъдеш мъдър.

Накратко, нужен ни е нов модел на успеха –

модел, който приема, че успехът е най-вече начин
на съществуване, а не просто списък с покупки.
Кийт бе готов да проведе нов разговор за успеха. В
частните ни сесии често изследвахме въпроса „Как-
во искам в действителност?”. Насърчих Кийт да
включи в диалога си освен „имането” и „правенето”,
„даването”, „научаването” и това „да бъдеш”. Това
бе отразено в края на документалния филм, където
Кийт говори за ползата от размисъла, за новите си
убеждения, за важността на връзките и за решимо-
стта си да се радва на живота.

- 75 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 4
И СТ И Н А

На семинарите, които провеждам, използ-

вам упражнение за себеизследване, наречено
„Истина”, в което задавам на хората три въ-
проса, на които да отговорят възможно най-ис-
крено:

1. „Какво искам?” Имаш десет минути за от-

говор.
2. „Какво искам наистина?” И тук имаш
десет минути да говориш от сърце.
3. „Какво искам наистина, ама наистина?”
Отново разполагаш с десет минути да
оголиш душата си.

Всеки от тези въпроси е покана да си изяс-

ниш какво е истинският успех. >>>

- 76 -
 ЧАСТ II

ПОТЕНЦИАЛ

Не в уличното хорско оживление,

не в хулите и хвалебствията на тълпите,
а в нас се крият и триумф, и поражение!
— Алфред Лорд Тенисън

Автентичният успех
Принципът на Аз-а
Договор с успеха
Вътрешен диалог

В училище веднъж ме изгониха от час задето

съм бил „умен”. Имахме час по математика и ни бя-
ха дали поредната задача от типа: „Ако Боб и Бил
живеят на 30 км един от друг и Боб пътува с 20
км/ч, а Бил – с 40 км/ч, на коя минута ще се
срещнат?” Мразех тези въпроси.
– Какъв отговор получи, Робърт? – попита
надменно учителят.
Нямах представа, така че отговорих:
- 77 -
 – Зависи какви ще са задръстванията. Сигурен
съм, че ако им е писано да се срещнат, ще се
срещнат. Пък и ако Боб закъснее с няколко минути,
Бил ще му прости.
– Вън! – извика учителят, сочейки вратата. –
Не ми се прави на умен!
Училището не ми вървеше добре. Академич-
ното ми образование бе разговор, който така и не
разбрах как да водя. Учех алгебра, но не знаех за
какво. Правех експерименти с магнезий, но заклю-
ченията бяха мъгляви. Учих за Акта за фабриките от
1833 г., което е било преди много време. Отказах се
от френския, защото не познавах французи. На-
правих дисекция на няколко скакалци и получих
петица. Всички ми казваха, че академичното обра-
зование е много важно, но така и не разбрах на-
пълно защо.
Много от учителите ми твърдяха, че имам го-
лям потенциал, за което им бях признателен. По-
тенциал за какво? – питах се аз. Още пазя копие от
академичния доклад, който получих през 1982 г.,
когато бях на седемнайсет. Той гласи:

Робърт има огромен потенциал – изключи-

телно приятна личност, чиито академични ограни-
чения се компенсират от чудесен характер, който
би трябвало да го направи желано попълнение за
всеки колеж или университет.

Академичното ми образование не беше лошо,

просто нямаше никакво значение. Участвах в него,
но не бях вдъхновен. Образованието ми ме подготви

- 78 -
за училище, но не и за живота. Научих много за
това как да изкарам тест, но не и как да си създам
визия, да открия целта си и да живея успешен жи-
вот. След заболяването на баща ми и неговото без-
домничество усещането за безсмисленост се засили
още повече. И тогава, когато бях на 16, един от
най-добрите ми приятели, Адам, почина в злопо-
лука с мотоциклет. Имах толкова много въпроси.
През 1983 г., когато бях на 18, в един и същи
ден получих две напълно различни предложения за
висше образование. Едното бе за бърз едногодишен
следдипломен курс по журналистика в колежа Порт-
смаут, който ми гарантираше работно място в мест-
ния вестник. Казаха ми, че ще съм най-младият
курсист – с четири години по-млад от останалите.
Това бе възможност бързо да усвоя умение, да
получа работа и да започна да изкарвам заплата.
Деканът на колежа ме посъветва да реша бързо.
Второто предложение бе за тригодишен курс
по комуникации в Политехническия университет в
Бирмингам, който предлагаше „отличен диапазон от
модули по психология, социология, изкуство и ме-
дии”. Кое щях да избера – експресното настаняване
на работа или по-бавното, по-философски насочено
образование?
Повечето ми приятели вече се бяха отказали
от образованието и се бяха хванали на първата ра-
бота, която бяха успели да намерят. Може би тряб-
ваше и аз да направя същото? В края на краищата
не исках да изоставам. Главата ми казваше: „Порт-
смаут”, а сърцето ми шепнеше: „Бирмингам”. Затова
поех по бавния път към Бирмингам.

- 79 -
 В Бирмингам най-сетне намерих учебен план,
който ме вдъхновяваше. След три години в Поли-
техническия университет, който завърших с отли-
чие, преминах още три години свободно избираемо
образование с по-задълбочени курсове по психоло-
гия, съветване, психотерапия и философия. Четох
трудовете на политически философи, западни со-
циолози, източни светци, метафизични поети, рели-
гиозни мистици и съвременни психолози. Образова-
нието ми бе разнообразно, пространно, задълбо-
чено, вълнуващо и вдъхновяващо. Не просто учех, а
израствах.
Обучението по психология ми помогна да нау-
ча много за човешкия потенциал – най-вече за не-
ограничения ни потенциал за болка, конфликти и
заболявания. В книгата си „Щастие СЕГА!” описвам
спомените си за това как преподавателите ми по
психология преподаваха по учебен план, който по-
криваше страданието от А до Я. Първата година бе-
ше „Общо страдание”, втората – „Задълбочено
страдание”, а третата – „Страдание за напреднали”
и така нататък. Обучението ми по философия също
беше доста мрачно. „Човешката история не помни
да е имало щастлив философ” – пише хумористът X.
Л. Менкен12. Почти е вярно.
През пролетта на 1990 г. написах първата си
голяма дипломна работа, озаглавена „Психология
на Аз-а”, в която изследвах човешкия потенциал за
страдание и щастие, провали и успехи, грешки и

12
Хенри Луис Менкен (1880-1956) – американски журналист и
писател сатирик. – бел.ред.
- 80 -
мъдрост. Работата ми започваше със стара история,
разказана със съвременни герои:

Един неделен следобед зает бизнесмен бил

изцяло ангажиран с потенциален клиент, който го-
стувал в дома му. Бизнесменът имал 6-годишен
син на име Дейвид, който все нахлувал в стаята и
прекъсвал преговорите. На Дейвид му било скучно
и се надявал, че татко и новият му приятел ще
искат да си играят с него. Всеки път, когато Дей-
вид близал в стаята, баща му му давал по нещо, с
което да си играе – първо химикалка, след това
калкулатор, после книжка за четене.

Най-сетне бащата на Дейвид намерил карта

на света, която накъсал на 50 парченца. Дал на
Дейвид ролка тиксо и му казал да се върне чак
когато успее да залепи света.

Дейвид се върнал само след пет минути със

залепената карта. Баща му бил смаян.

– Как успя да го направиш за толкова кратко

време? – попитал той.

– Лесно – отвърнал Дейвид. – На гърба на

картата бях нарисувал голяма картина на себе си
и когато тя се нареди, светът също си дойде на
мястото.

В дипломната си работа твърдях, че всеки чо-

век носи в себе си огромен потенциал, ширината и
дълбината на който никой учен не е успял да из-
мери. Този вроден потенциал има два полюса – рай
и ад, светлина и мрак, радост и тъга, единство и
разделение, его и Бог, истина и илюзия. Думата
„интелигентност” произхожда от латинското „intelli-
- 81 -
gens”, което означава „да избираш между”, или това
е способността отново и отново да избираш този
потенциал, който най-много искаш да развиеш.
Интелигентният път към успеха започва с осъ-
знаване и уважение към огромния потенциал, който
се крие във всеки от нас. Уилям Джеймс, автор на
„Принципи на психологията”, пише:

Повечето хора живеят, било то физически,

интелектуално или морално, в една доста ограни-
чена част на потенциалното си същество. Те из-
ползват много малка част от съзнанието и от ре-
сурсите на душата си като цяло, подобно на човек,
развил навика от целия си организъм да използва
и движи само малкия си пръст.

Във вманиаченото общество живеем и работим

толкова бързо, че рядко ни остава време да се за-
дълбочим. Темпото на живота ни е така влудяващо,
че често сме твърде трескави, твърде заети и твър-
де забързани, за да се опознаем истински. Може от
време на време да се радваме на нетрайна осъзна-
тост за истинския си талант, но тези върхови изжи-
вявания не са нормата. През повечето време се
оправяме с малкото, което знаем за себе си, и рядко
потапяме пръсти в дълбоките извори на визия, кре-
ативност и красота, които съществуват в нас.
Всеки успял човек е получил помощ от някой,
който е повярвал в потенциала му. Всички се нуж-
даем от учители и приятели, които да ни помогнат
да култивираме „златното семе” на истинския си
потенциал и божествени вродени способности. Една
от основните страни на работата ми е да помагам на
- 82 -
хората да бъдат по-осъзнати за истинския си по-
тенциал. Да осъзнаваме потенциала си и да го из-
ползваме по интелигентни начини е нашата цел и
нашето спасение. Това е ключът към успеха и ща-
стието, защото в нас се крият и триумфът, и пора-
жението. >>

АВТЕНТИЧНИЯТ УСПЕХ

Целта ти е да разбереш кой си.

— Курс на чудесата

Питър беше на 45 години и бе един от воде-

щите учени в НАСА. Запознахме се на тридневен
семинар за лидери. Обади ми се девет месеца по-
късно, за да поиска частна сесия. Започнах сре-
щата, като попитах Питър какво иска от времето ни
заедно. Той отвърна: „Тук съм, защото получих вто-
ри шанс.”
Питър ми разказа как преди два месеца пре-
живял инфаркт. Станало внезапно, без предупреж-
дение. Бил на конференция и се преобличал за
вечеря в хотелската си стая, когато, по неговите
думи, „почувствах как сърцето експлодира в гърди-
те ми.” Един колега намерил Питър да лежи на пода
в стаята. Питър продължи: „Откараха ме в болница
и ме оперираха незабавно. Хирургът каза, че ако
болницата била само на 15 минути по-далеч, веро-
ятно сега нямаше да седя тук и да говоря с теб. Щях
да съм мъртъв.”
- 83 -
 Питър изглеждаше видимо разстроен, докато
си спомняше за близката си среща със смъртта.
Стана още по-нервен, когато ми каза: „По време на
операцията за спасяването на живота ми, излязох
извън тялото си. Видях всичко. Чух всичко, което
казаха.” Питър знаеше за отдел в НАСА, който
изследва случаите на излизане извън тялото, но не
вярваше, че наистина е възможно. Разбираемо, из-
живяването го беше изненадало.
Казах на Питър, че съм запознат с изслед-
ванията и че спокойно може да говори с мен за то-
ва. Той продължи: „Докато се носех над тялото си,
осъзнах, че виждам картини от живота си, прожек-
тирани на копринен екран пред мен. Гледах как
раста, как ходя на училище, как се запознавам с
Дебора (съпругата на Питър), как донасям сина си
Нийл за пръв път у дома, как се пренасям във
Вашингтон – всичко.” Питър не беше разказал дори
на жена си за това изживяване и говореше с явна
неувереност.
Но най-забележителното от разказа на Питър
последва след това: Докато гледах филма на жи-
вота си, усетих, че нещо липсва. Отначало не бях
сигурен какво е то, но накрая видях, че съм аз са-
мият. Животът ми винаги се е въртял около всички
останали, но не и около мен. Въртял се е около ра-
ботата ми, не около мен. Въртял се е около из-
следванията, не около мен. Въртял се е около до-
ходите, не около мен. Сякаш не съм присъствал ис-
тински в собствения си живот.”
Попитах го: „Как е възможно това?”
Той помисли малко и каза нещо, което ще
помня винаги: „Мисля, че просто бях зает.”
- 84 -
 Питър бе учен човек, доктор по астрофизика,
и бе изучавал небесна механика, гравитационни по-
лета, вътрешната структура на планетите и звезди-
те. Бе сведущ по космогония – науката за произхо-
да и развитието на Вселената, и експерт в техноло-
гията, която може да изпраща астронавти в космо-
са. Не просто можеше да си служи с речник по фи-
зика – можеше да го напише. Когато опознах Питър,
за мен бе очевидно, че може да говори красноре-
чиво почти по всяка тема, освен една – той самият.
В нашето вманиачено общество е лесно да се
отчуждим от самите себе си, както го беше напра-
вил Питър. Бързите, безмилостни графици изискват
огромна част от енергията и осъзнаването ни. Вре-
мето лети, а ние сме толкова заети със своите про-
екти, планове и преносими компютри, че не ни ос-
тава време за размисъл. Насочваме вниманието си
към онова, което е пред нас и пренебрегваме това,
което е в нас. Стремежът ни към постижения и при-
знание изисква от нас да потъпчем чувствата, мъд-
ростта и изтощението си – само за да избутаме още
един ден. >

Деветдесет процента от бедите на света

идват от това, че хората не познават себе си,
способностите си, слабите си страни и дори
истинските си добродетели. Повечето от нас
изживяват почти целия си живот напълно
непознати за самите себе си.
— Сидни Дж. Харис13

13
Сидни Дж. Харис (1917–1986) – американски журналист,
театрален критик, лектор и писател, автор на книги, застъп-
ващи социални теми и личностното израстване. – бел.ред.
- 85 -
 Да „разчитаме” себе си
Във вманиаченото общество препускаме на-
пред и забравяме. Ставаме така привично хиперак-
тивни, че забравяме как да останем неподвижни,
как да се отпуснем и да се настроим към истинските
си чувства. Забравяме как да „разчитаме” себе си.
Имаме безкрайни списъци с ПИН-кодове и пароли
за най-различни сметки и клубове, но нямаме ис-
тински достъп и връзка с истинския си аз. Толкова
сме наситени с все по-високите изисквания на жи-
вота си, че забравяме как да бъдем себеосъзнати,
как да насочваме погледа си навътре и да оставаме
верни на себе си. „За да бъда добър в работата си,
се наложи да се превърна в човек, който предпо-
читам да не бъда” – каза Питър.
Повече от 20 години Питър бил твърде зает, за
да намери достатъчно време за себе си. Вниманието
му до такава степен бе насочено навън, че много от
решенията му се базираха единствено на това,
което другите искаха от него. Ще го кажа по друг
начин – Питър ставаше все по-малко себеориенти-
ран (да се допитва до собствената си визия и
ценности, когато взема решения) и все по-обектно
ориентиран (да използва само външни указания ка-
то одобрение, статус и финанси). Питър сподели:
„Някъде по пътя съм забравил как да виждам раз-
ликата между добрите цели и автентичните цели.”
Споделих с Питър за работата си върху „Пси-
хология на Аз-а”. Във връзка с инфаркта му цитирах
думите на древногръцкия философ Питагор: „Няма
болести – има само невежество.” „Невежеството”, за
което говори Питагор, е липсата на себепознание.
- 86 -
Сърцето на Питър сигурно често му е изпращало
„послания” (под формата на физически симптоми) в
продължение на години, но понеже той не им е об-
ръщал внимание, те са станали по-силни. „Вероятно
е така” – съгласи се Питър. Повечето школи в пси-
хологията – Фройдистка, Юнгианска, Адлерианска и
Роджерианска – приемат, че липсата на себепозна-
ние и себе осъзнаване е честа причина за болести и
безпокойство.
За да помогна на Питър да „разчита” по-добре
себе си, му дадох скалата за себеоценяване „АЗ
СЪМ” (виж фиг. 2). Често използвам тази скала в
семинари и частни сесии като огледало за себеопо-
знаване и стимул за по-задълбочено себеиз-следва-
не. Скалата за себеоценяване „АЗ СЪМ” те кара да
забележиш реакцията си към всяко твърдение, за-
почващо с „Аз съм”. Например на „Аз съм щастлив”
забелязваш колко истинско или неистинско усещаш
това твърдение за себе си и отбелязваш съответния
резултат. След това проучваш по-дълбоко реакция-
та си, например: „Защо се чувствам така?”, „Какъв е
урокът тук?”, „Какво мога да направя по различен
начин?”
Исках Питър да опознае по-добре себе си, за-
това го помолих да попълва скалата веднъж сед-
мично. Използвахме скалата като опорна точка на
разговорите си при всяка наша среща. Веднъж по-
питах Питър каква е реакцията му към твърдението:
„Аз съм успял.” Питър отговори, че резултатът му е
минус три.
– От колко време се чувстваш така? – попитах
аз.

- 87 -
 Скала за себеоценяване „АЗ СЪМ”

Аз съм успял +3 +2 +1 0 –1 –2 –3 Аз не съм успял

Аз съм щастлив +3 +2 +1 0 –1 –2 –3 Аз не съм щастлив

Аз съм осъзнат +3 +2 +1 0 –1 –2 –3 Аз не съм осъзнат

Аз съм здрав +3 +2 +1 0 –1 –2 –3 Аз не съм здрав

Аз съм енергичен +3 +2 +1 0 –1 –2 –3 Аз не съм енергичен

Аз съм уравновесен +3 +2 +1 0 –1 –2 –3 Аз не съм уравновесен

Аз съм мъдър +3 +2 +1 0 –1 –2 –3 Аз не съм мъдър

Аз съм благодарен +3 +2 +1 0 –1 –2 –3 Аз не съм благодарен

Аз съм обичан +3 +2 +1 0 –1 –2 –3 Аз не съм обичан

Аз съм оптимист +3 +2 +1 0 –1 –2 –3 Аз не съм оптимист

Прочети всяко от твърденията отляво,

започващи с „Аз съм”. Обърни внимание на реакцията
си към всяко от тях.
Как се чувстваш? Какво си мислиш? Огради
отговорите си.
3 означава „много”,
2 означава „често”,
1 означава „понякога”,
0 означава „не съм сигурен”.

Отдели време да помислиш върху отговорите си

и да научиш нещо от тях.

ФИГУРА 2: Скала за себеоценяване „АЗ СЪМ”

- 88 -
 – Никога не съм се чувствал успял – отвърна
Питър.
– Защо е така?
Питър осъзна, че така и не е дефинирал ус-
пеха за себе си, както и че рядко признава собст-
вените си успехи.
– Вечно гоня следващия успех – каза той.
Друг път попитах Питър каква е реакцията му
към твърдението: „Аз съм пълен с енергия.” Питър
отново даде резултат минус три.
– Защо чувстваш енергията си толкова ниска?
– попитах го аз.
– Може би страдам от липса на витамин С –
пошегува се той. Питър не беше свикнал да се
вглежда толкова задълбочено в себе си и често се
дърпаше шеговито. – Трябва ли да има причина?
Подканих Питър да затвори очи и да се
настрои към умората си.
– Запитай се защо си толкова уморен.
След няколко минути Питър отвори очи и ка-
за:
– Уморен съм, защото не харесвам работата си
и вече не искам да я работя. Това не съм аз. >

Кой съм аз?

Себепознанието е един от основните ключове
към интелигентността на успеха. То е много по-важ-
- 89 -
но от твоето IQ, CV „д-р на...”, „проф.” и от пре-
поръката, която си получил от последното си ра-
ботно място. Колкото по-добре познаваш себе си –
какво цениш, какво те вдъхновява, какъв тип човек
си – толкова по-ефективно ще живееш, работиш и
общуваш с другите. Себепознанието е перлата в ко-
роната на успеха. То ти позволява да си насочен
навътре, да се допитваш до себе си и да си верен
на себе си.

Без себепознание не може да има автентичен

успех, автентично щастие и автентичен живот. Ако
не знаеш кой си, как можеш да знаеш какво наис-
тина е успехът? Без себепознание може да прека-
раш живота си в преследване на чужди дефиниции
за успех и да загърбиш своя успех. Ако не е верен
на себе си, ако не се придържа към основните си
ценности и не се вслушва във вродената си мъд-
рост, и най-реализираният човек не се чувства ус-
пял и има усещането, че нещо липсва.

Фокусът на частните ми сесии с Питър бе обу-

чение в нова насока. Исках да опознае себе си от-
ново. Както всеки добър съветник, зададох на Пи-
тър много въпроси. Основните инструменти на един
съветник са въпросите, особено тези, които предпо-
лагат себеопознаване и вникване в себе си. Въ-
просите, които си задаваме – и тези, които пропус-
каме да си зададем – оформят живота ни. Интели-
гентните въпроси често са решението на проблеми и
предизвикателства. Те успяват да отключат осъзна-
ването, мъдростта и потенциала, които сме крили от
себе си цяла вечност.

- 90 -
 Първото голямо домашно на Питър бе да отго-
вори на въпроса: „Кой съм аз?” Това е въпросът, на
който всеки мистик, философ, изпълнителен дирек-
тор, домакиня и дете се опитва да отговори. Често
го задавам на клиентите си, защото вярвам, че от-
говорът води до автентичен успех и истинско ща-
стие. Задавам този въпрос също и на организации и
компании. Веднъж поисках от шестимата регионал-
ни директори в един борд да напишат есе от хиляда
думи за компанията си, озаглавено „Кои сме ние?”.
Перспективата, която получиха от размишлението
върху този въпрос, засили усещането им за иден-
тичност, яснотата на целта им и способността им да
служат на компанията си.

Питър никога дотогава не си бе задавал въ-

проса „Кой съм аз?”. Казах му, че не искам да ми
отговаря веднага. Казах му също и че може да
отговори на въпроса както избере.

– Не ми помагаш много – отбеляза той.

– Въпросът е твой и следователно отговорът

също трябва да бъде твой – отвърнах аз.

Когато се видях с Питър месец по-късно, той

ми донесе стихотворение, наречено „На далечния
хоризонт”. В него се разказваше за мъж, който цял
живот преследвал успеха, но достигнал до хоризон-
та му едва след като се отправил на пътешествие в
собственото си сърце. Питър каза: „Мислех, че ще
ти донеса есе, таблица или технически чертеж, но
не и стихотворение. Нямах представа, че мога да
напиша стихотворение.”

- 91 -
 Себеизследването помогна на Питър да научи
много за себе си. То отключи потенциал за творче-
ско себеизразяване, който дотогава е оставал не-
използван. Помогна му да открие и други форми на
вроден потенциал, включително потенциала за въ-
трешна мъдрост, потенциала да избира собствения
си живот и потенциала да се радва на автентичен
успех. Чрез себеизследването Питър научи, че вече
носи в себе си потенциала да се радва на всичко,
което истински е искал.

С Питър продължихме да изследваме големите

въпроси на живота като „Кой съм аз в действител-
ност?”, „Какво е успешният живот?”, „Знаейки, че
ще умра, как ще живея?” и „Има ли Бог и ако да,
как изглежда?”. Тези въпроси имат огромна стой-
ност, ако са зададени с истинското намерение да
научиш отговора. Питър беше отворен на сто про-
цента. Искаше втори шанс да живее щастлив и ус-
пешен живот. Откри това, което е казал и писателят
Джеймс Болдуин:

Въпросите, които задаваме

на себе си, накрая осветяват целия
свят и се превръщат в нашия прозорец
към живота на другите.

- 92 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 5
Б И О ГР А Ф И Я

Представи си, че днес си получил по поща-

та покана да изпратиш биографията си за след-
ващия брой на международното списание „Кой-
кой е”. Преди да напишеш биографията си, по-
мисли за живота си и за това какво цениш ис-
тински, какво те вдъхновява и какво обичаш.
След това отговори на тези четири въпроса:

1. Кой съм аз наистина?

2. Какво съм научил?
3. С какво съм допринесъл?
4. На какво съм посветен?

Не редактирай. Напиши нещо автентично.

Искаме да опознаем истинския теб. Когато при-
ключиш, покажи биографията си на приятел и
го помоли да ти каже впечатленията си. >>

- 93 -
 ПРИНЦИПЪТ НА АЗ-А

Да познаваш другите е интелигентност, да

познаваш себе си е истинска мъдрост.
— Лао Дзъ

Основен мотив в работата ми е нещо, което

наричам „Принципът на Аз-а”.Този принцип има ог-
ромно влияние върху начина, по който всеки човек
изживява живота си. Той е ключ към потенциала и
таланта, трансформацията и израстването, успеха и
щастието. Принципът на Аз-а (виж фиг. 3) заявява
недвусмислено, че: качеството на връзката ти със
себе си определя качеството на връзката ти с
успеха, щастието, любовта, Бог, парите, времето,
здравето, късмета и всичко останало.
Как става така? Себепознанието е добра на-
чална точка. То е централната ти отправна точка за
всеки друг тип интелигентност и мъдрост. Колкото
по-добре познаваш себе си, толкова по-добре мо-
жеш да живееш и работиш с автентичност и авто-
ритет. Себепознанието ти помага да виждаш раз-
ликата между истинските и безсмислените цели.
Себепознанието те учи кои са вътрешните ти
предимства и истинските ти ценности. Колкото по-
добре познаваш себе си, толкова повече можеш да
се доверяваш на мъдростта си, да следваш радостта
си и да освободиш таланта си.
Също толкова важно е себеприемането. Кол-
кото повече упражняваме себеприемане, толкова
по-лесно ни е да видим предимствата си, да оценя-
- 94 -
ваме успехите си, да се изправяме срещу предиз-
викателства, да сме отворени за съвети, да приема-
ме предложения за помощ и така нататък. Себе-
приемането прави всичко по-лесно, докато липсата
му създава трудности и дисхармония и изисква мно-
го повече усилия. Психологът Карл Юнг набляга на
значението на хармонията със себе си във всички
свои трудове. Той пише:

Човек може най-добре да изпълнява

изискванията на външния свят, ако е адаптиран
към собствения си вътрешен свят, т.е.
ако е в хармония със себе си.

Принципът на Аз-а подчертава също важност-

та на себенаблюдението. Докато растем, повечето
от нас се научават да съдят себе си, но не и как да
виждаме себе си. Родители, учители, роднини, при-
ятели и всички останали ни хранят с диета от мне-
ния, които ние усвояваме като „Аз съм” и „Аз не
съм”, „Аз мога” и „Аз не мога”. Ако например учи-
телят ти каже, че пееш толкова лошо, че целия клас
го заболява стомах (аз лично бях поставен в „гру-
пата на непеещите” в училище), лесно можеш да
заключиш, че „Не съм певец” и „Не мога да пея.”
Започваш да оформяш представа за себе си.
През тригодишния си курс по комуникации в
Политехническия университет в Бирмингам изкарах
четириседмичен стаж в радиостанция на Би Би Си.
Целта беше да натрупам опит в радиото на живо и
да помисля за евентуална кариера в тази насока.
Винаги съм обичал радиото и дадох най-доброто от
себе си. След три седмици шефът ме повика, защото
- 95 -
както се надявах, искаше да насърчи един младеж.
Всъщност ми каза най-недвусмислено, че нямам
глас, нямам талант и въобще нямам бъдеще в ра-
диото.

ФИГУРА 3: Принципът на Аз-а

Въпросът е: истината ли ми каза шефът или

това бе собственото му мнение? Отначало мислех,
че ми казва абсолютната, неоспоримата истина. Бях
смазан. Сърцето ми падна в петите. Явно нямах
глас. Нито талант. Нито пък бъдеще. Всичките ми
душевни търсения, предизвикани от тази случка, се
въртяха около въпросите „Каква е истината за
мен?”, „Кой решава дали имам талант?” и „Изобщо
кой решава бъдещето ми?”. Пет години по-късно

- 96 -
имах собствено радиопредаване в една радиостан-
ция на Би Би Си, но почти се бях предал преди
изобщо да започна.
Образът за себе си се формира под влияние
на мненията, които ти и другите си създавате по от-
ношение на теб. Този образ за себе си е твоят За-
учен аз. Той се изгражда от информацията, опита
ти, чуждите мнения и заключенията, които си ва-
диш. Той може да няма никаква връзка с Абсолют-
ния ти аз, който съдържа в себе си изначалния ти
потенциал и духовната ти същност. Всъщност вяр-
вам, че образът за себе си, в най-добрия случай, е
като лошо фотокопие на Абсолютния аз. Преоткри-
ването на Абсолютния аз често изисква от нас да
преминем отвъд образа за себе си, да се освободим
от него и да се образоваме отново за това кои сме
всъщност.
Фигура 4 (по-нататък) илюстрира връзката ме-
жду образа ни за себе си и нашите възприятия,
убеждения, психика, начина, по който общуваме и
поведението ни. Образът ти за себе си е от основно
значение за начина, по който живееш в света. Той е
ключът към твоя разказ за живота ти. Нищо не
оказва по-голямо влияние.
Когато промениш начина, по който виждаш
себе си, променяш начина, по който изживяваш
света. Тук се крият неограничени възможности. Не-
ка погледнем по-отблизо:

1. Образът за себе си и възприятието

„Виждаме нещата не такива, каквито са, а
такива, каквито сме ние” – пише Имануел Кант.
- 97 -
Твоят образ за себе си е лещата, през която виждаш
света. Ако не можеш да си представиш, че ще ус-
пееш в нещо, вероятно ще се разубедиш изобщо да
опиташ. Или пък ако виждаш, че имаш талант за не-
що, може да намериш огромна сила в себе си и
помощ отвън. Всичките ти решения се базират на
това, на което виждаш, че си способен и на това,
което смяташ, че заслужаваш.
Новият възглед на съвременната наука е, че
живеем в интерактивна вселена, в която наблюда-
ваният и наблюдаваното не могат да бъдат раз-
глеждани поотделно. Вернер Хайзенберг14, носител
на Нобелова награда за физика от 1932 г., променя
науката завинаги, когато достига до заключението:
„Общоприетото разделение на света на субект и
обект, вътрешен и външен свят, тяло и душа вече
не е приложимо.” В крайна сметка възприятието е
проекция, а светът е огледало. Следователно, ако
започнеш да виждаш себе си по различен начин,
погледът ти върху живота ще се промени, а оттам и
изживяванията ти.

2. Образът за себе си и убежденията

Ти не виждаш свят, който е обективен спрямо
теб. Виждаш убежденията си. Виждаш надеждите
си. Виждаш страховете си. И циникът, и оптимистът
вярват, че виждат „истината”, но всъщност и два-
мата виждат това, с което се отъждествяват в най-
голяма степен. Така циникът вижда „възможността”

14
Вернер Карл Хайзенберг(1901–1976) – германски физик,
един от основоположниците на квантовата физика, лауреат на
Нобелова награда. – бел.ред.
- 98 -
пред себе си като прелюдия към нова доза разоча-
рование, докато оптимистът гледа на нея като на
шанс за приключение. Вярата в себе си всъщност е
личното ти мнение за това какво е възможно и ка-
кво – не. Всеки път, когато промениш убежденията
си, пред теб се разтваря цял свят на нови въз-
можности.

ФИГУРА 4: връзка на образа за себе си

Ралф Уолдо Трайн започва книгата си „В съ-

звучие с безграничното” с въведение, което гласи:

Оптимистът е прав. Песимистът е прав.Те са

толкова различни помежду си, колкото светлината
и мрака. И същевременно и двамата са прави.
Всеки от тях е прав от собствената си специфична
- 99 -
 гледна точка и тази гледна точка е определящият
фактор в живота на всеки от двамата. Тя определя
дали това ще е живот, изпълнен със сила или с
безсилие, с мир или с болка, с успехи или с про-
вали.

3. Образът за себе си и мислите

Психологът Алберт Бандура е една от воде-
щите фигури в изследванията на отношението към
себе си и успеха. Неговите проучвания показват, че
„хората, които възприемат себе си като високо еф-
ективни, действат, мислят и се чувстват по разли-
чен начин от онези, които възприемат себе си като
неефективни.Те създават собственото си бъдеще, а
не просто го предсказват.”

Представи си, че двама души получават по-

кани да държат реч пред публика. Човекът, който
възприема себе си като способен и талантлив, ще
мисли позитивно за тази възможност, докато този,
който си мисли: „Винаги се злепоставям пред пу-
блика”, ще е настроен негативно с очакването да се
изложи пред хора. По същия начин, след преживяна
травма, човек, който възприема себе си като жерт-
ва, ще разсъждава по различен начин от онзи, кой-
то не се възприема така.

4. Представата за себе си и общуването

Представата ти за себе си влияе в огромна
степен на начина, по който се отнасяш и общуваш с
всички останали. В същината си всяка връзка, която
имаш с друг човек, е продължение на връзката ти с
теб самия. „Вярата в хората и съмнението ти в тях
са тясно свързани с вярата и съмнението ти в себе
- 100 -
си” – пише Халил Джубран15, автор на книгата
„Пророкът”. Начинът, по който виждаш себе си,
определя какво мислиш за възможно и какво смя-
таш, че заслужаваш във връзките.
В работата си откривам, че повечето конфлик-
ти във връзките в основата си са всъщност кон-
фликти на представата за себе си. Например, много
е трудно за човек, който отказва да види собстве-
ната си стойност, да приеме похвалата, добрината и
любовта на друг. Остават неразбрани. Ниското мне-
ние за себе си може да причини нездравословни
нива на независимост, състезаване, завист, себе-
ограничаване, слугуване на другите и себенапада-
не. Може да казваме: „Нямам какво да доказвам на
когото и да било”, но всъщност да не чувстваме
нещата така. От друга страна положителното въз-
приятие за себе си може да спомогне за повече ин-
тимност, по-добри партньорства, повече щедрост и
цялостен успех.

5. Образът за себе си и поведението

Начинът, по който виждаш себе си, предопре-
деля типовете роли, които приемаш във връзките, в
работата и в живота. Идеите, които носиш за себе
си, са твоят „вътрешен съветник”, който ти казва
какво „да правиш или да не правиш”. Той преце-

15
Халил Джубран (1883–1931) – американски поет, писател,
философ и художник от ливански произход, чиито книги съче-
тават влиянието на християнството, исляма и мистичното тече-
ние на суфизма. „Пророкът”, най-популярната му книга – ос-
новополагаща за неговите философски възгледи, е написана
през 1923 г., а след 1989 г. е излизала неколкократно и на
български от различни издателства. – бел.ред.
- 101 -
нява всяка ситуация и ти предлага различни кур-
сове на действие или бездействие. Естествено,
образът ти за себе си не може да не се грижи за
собствените си интереси. С други думи, ние не
винаги се държим по истински автентичен начин,
защото образът ни за себе си се опитва да се
защити и опази.

Максуел Малц е пластичен хирург от 20 в.,

който открил, че колкото и да променят външния си
вид (нов нос, нови устни, нова брадичка, изгла-
ждане на бръчките), хората няма да започнат да ви-
ждат себе си като „достатъчно красиви”, ако обра-
зът им за себе си продължава да се нуждае от по-
правка. В своя бестселър „Психокибернетика”16 той
пише:

Най-важното психологическо откритие на то-

зи век е откритието на „образа за себе си”. Неза-
висимо дали осъзнаваме това, всеки носи със себе
си мисловен чертеж или картина за себе си. Той
може да е мъгляв и с неуловими очертания за съ-
знателния ни взор. Всъщност може изобщо да не е
разпознаваем на съзнателно ниво. Но е там, за-
вършен до последния детайл... Всички твои дейст-
вия, чувства, поведение – дори способностите ти –
се придържат към този образ за себе си. Накратко,
ти ще се „държиш като” такъв човек, за какъвто се
възприемаш. >

16
Бълг.издание ИК „Кибеа”, 1999. – бел.ред.
- 102 -
 Да освободиш таланта
Важна част от интелигентността на успеха е
да знаеш как да освободиш таланта си. В частните
си сесии и в големите семинари (един от които се
нарича „Освободи таланта”) помагам на хората да
открият преимуществата си и да изразят талантите
си. Том Питърс, един от авторите на „В търсене на
съвършенството”, с когото проведохме съвместно
семинар за лидери в Шри Ланка, казва, че лидерите
в бизнеса трябва да мислят за себе си като за
„познавачи на таланта”. Това ми харесва. Смятам,
че всички родители, учители, психолози, лекари,
приятели и съветници трябва да възприемат себе си
като познавачи на таланта.
Много хора преминават през живота, без да
осъзнават истинските си преимущества, таланти и
дарби. Когато помоля хората да говорят за таланти-
те си, те често ми отвръщат с празен поглед, сякаш
изведнъж съм заговорил на чужд език. Маркъс Бъ-
кингам, един от авторите на книгата „Открийте сил-
ните си страни”, е провел чудесни проучвания по
тази тема. Той пише:

За съжаление повечето от нас нямат добра

представа за талантите и преимуществата си, камо
ли за способността да построят живота си около
тях. Всъщност, под напътствията на своите родите-
ли, учители и мениджъри, се превръщаме в екс-
перти по въпроса за слабостите си и прекарваме
целия си живот в опити да поправим своите недо-
статъци, докато силните ни страни остават скрити
и пренебрегнати.

- 103 -
 Много хора имат навика да отхвърлят или ома-
ловажават талантите си. Понякога го правят съзна-
телно, друг път – не. Медийният предприемач Опра
Уинфри е човек, който се е осмелил да изрази та-
ланта си на световната сцена. В много отношения тя
е израснала „на живо” пред очите на целия свят.
Опра вдъхновява милиони хора и говори открито за
личното си предизвикателство по отношение на
собствените си таланти. В списанието си „О”, тя пи-
ше:

Един от определящите моменти в живота ми

бе в трети клас – деня, в който получих похвала от
учителката си за своята писмена работа за проче-
тена книга и която накара съучениците ми да шеп-
нат: „Мисли се за много умна.”

Дълго след това най-големият ми страх бе,

че другите ще ме сметнат за арогантна. В някои
отношения дори наднорменото ми тегло бе моето
извинение към света – начин да кажа: „Виждате
ли, наистина не се мисля за по-добра от вас.” По-
следното, което исках, бе действията ми да се из-
тълкуват като проява на надменност или на висо-
комерие.

Днес разбирам, че истинското мерило за

женствеността е точно това, което толкова дълго
избягвах – да бъда себе си. Още от деца ни учат
да отхвърляме похвалата. Извиняваме се за пости-
женията си. Опитваме се да се изравним със се-
мейството и приятелите си, като омаловажаваме
своята брилянтност.

Примиряваме се с мястото до шофьора, кога-

то всъщност копнеем да караме колата. Именно по
тази причина всяка седмица телевизионното ми

- 104 -
 студио е пълно с жени, които разказват как са
пожертвали мечтите си и са изгубили себе си, ин-
тересувайки се от мнението на другите.

В семинарите си „Освободи таланта” питам

лидерите: „Безопасно ли е човек да бъде талантлив
във вашата организация?” Твърде много хора рабо-
тят в условия, при които новаторството и талантът
системно се задушават и остават непоощрени. Рабо-
тят в среда, която наричам „култура на оцеляване”
– пълна противоположност на „културата на успех”
– където работният ден означава да изглеждаш
зает, да се подчиняваш на системата, да се справяш
с безумна бюрокрация, да упражняваш тихо смаз-
ващо подчинение, да се учиш как да отхвърляш ви-
ната и да препращаш имейли. Хората, които се ос-
меляват да бъдат оригинални и да успяват в кул-
турата на оцеляване, бързо стават обект на присмех
и биват изолирани от колегите си.
Всяка външна култура (била тя работна, учи-
лищна или семейна) оказва влияние върху личност-
ното развитие, но най-голямо значение има вътреш-
ната култура на човек – неговият образ за себе си,
убежденията за себе си и съмненията в себе си.
Казват, че успехът е състояние на съзнанието. Може
да се каже, че основните пречки пред успеха също
са състояния на съзнанието. Едни от най-големите
вътрешни спънки пред успеха, с които често с сблъ-
сквам, са „вината на измамника” и „Синдромът на
мошеника”. При много хора вината на измамника
съсипва усещането за успех.
По отношение на Принципа на Аз-а, вината на
измамника се появява, когато хората мислят, че
- 105 -
оценката на другите за тях е по-висока от собстве-
ната им себеоценка. Например един наскоро пови-
шен мениджър би трябвало да се чувства успял, но
тайно се бои, че компанията му е допуснала най-
голямата грешка в цялата си история. Или актьор
може да получи бурни аплодисменти след падането
на завесата, но да е изпълнен със самокритичност,
защото вижда само техническите недостатъци в из-
пълнението си. Или мъж да е сгоден за жената на
мечтите си и да знае, че трябва да е щастлив, но да
не е, защото не може да повярва на късмета си. Ви-
ната на измамника е сенчестата страна на успеха,
която може да помрачи най-хубавите ни мигове.

Съветвал съм много хора, които са се бояли,

че успехът им е твърде хубав, за да е истина или че
не го заслужават. Хората, постигнали бърз успех, са
особено податливи на пристъпи на вината на измам-
ника. Същото важи и за хората, постигнали по-го-
лям успех от това, което са се осмелявали да мис-
лят за възможно. В книгата си „Парадоксът на успе-
ха” Джон Р. О'Нийл пише, че вината на измамника
се появява, когато „външната крива [на научаване]
на обществената идентичност се покачва по-бързо и
достига върха си по-рано от вътрешната крива [на
научаване] на личното себеоткриване.” Много изве-
стни личности са споделяли с мен удивлението си
от това как „им се разминава” и как успяват да „из-
лъжат съдбата”.

Известните хора често говорят открито пред

медиите за своята вина на измамника. Ето няколко
примера:

- 106 -
 До ден-днешен си мисля, че хората ще раз-
берат, че всъщност не съм особено талантлива.
Не съм чак толкова добра. Всичко е било измама.
— Мишел Пфайфър, People News, 18 януари 2002 г.

С всеки нов филм си мисля: „Господи, ще ме

уволнят!”
— Никол Кидман, People, 3 април 2003 г.

Преди редовно сънувах как на вратата ми се

тропа. Аз питам: „Кой е?”, а от другата страна
отговарят: „Полиция.”Аз отварям вратата, а те
ми казват: „Стягай си багажа. Осъзнахме, че ня-
маш талант.”
— Лесли Нилсън, Philadelphia City Paper Interactive,
1999 г.

Понякога се будя сутрин преди снимки и си

мисля: „Не мога да го направя. Аз съм измамник. Ще
ме уволнят” – Всякакви такива неща. – „Дебела
съм. Грозна съм.”
— Кейт Уинслет, списание Interview, ноември 2000 г.

Продължавам да си мисля, че властите на

таланта ще ме изпратят в затвора.
— Майк Майърс17

Хората, страдащи от вината на измамника, на

пръв поглед приемат успеха, но вътрешно имат
чувството, че се преструват и се страхуват, че всеки
момент ще бъдат „разкрити”.Те не успяват да при-

17
Майк Майърс (р.1963) – канадски актьор, комедиант, сце-
нарист, продуцент и режисьор. – бел.ред.
- 107 -
знаят талантите си, да приемат високото мнение на
другите за себе си и да се наслаждават на успеха
си. Постиженията ги карат да се чувстват празни и
да се чудят какво ще последва. Единият вариант е
да постигнат още по-голям успех, но това само би
засилило вината на измамника. По-добрият избор е
да обърнат внимание на образа за себе си и само-
нападането, което им пречи да се чувстват успели.
Когато човек се изправи пред ново начало,
когато обърне нова страница и започне отново от
нулата, е вероятно да се сблъска със скритите си
страхове и съмнения. Най-големите предизвикател-
ства в живота ни често ни карат да преминем отвъд
образа за себе си и да се обърнем към нещо по-
дълбоко. Хората, които мислим, че сме, не могат да
се справят с това предизвикателство, но хората, ко-
ито сме в действителност, могат. Страхът, че кво-
тата на успехите ни вече е изчерпана, може да
хвърли ума ни в смут. Но всеки път, когато спрем и
се обърнем навътре към Истинския си аз – който
съдържа неограничения ни потенциал – можем да
открием силните си страни, да освободим таланта
си и да се радваме на успех. Така действа Прин-
ципът на Аз-а.

- 108 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 6
Т А ЛА Н Т

Какво уважаваш най-много в себе си? Как-

ви са най-ценните ти преимущества, таланти и
дарби? Отговори на следващите три въпроса.
Бъди честен.

1. За какво имам истински талант в работа-

та си?
2. Какво ме прави много добър във връз-
ките?
3. Коя част от умението да живея добре съм
овладял до съвършенство?

След това помоли трима души, които те по-

знават добре, да ти кажат какви според тях са
най-добрите ти таланти. Ако в момента в живо-
та ти има някакъв блокаж или конфликт, по-
мисли за това кой свой талант не използваш в
тази ситуация. >>

- 109 -
 ДОГОВОР С УСПЕХА

Какво е възможно и какво – не?

Откъде знаеш?

Представи си следния сценарий. Потопи се в

ситуацията. Обърни внимание какво мислиш и чув-
стваш, докато четеш нататък...
Чувстваш се по-добре от всякога. Вярваш, че
животът ти никога не е бил по-хубав. Работата ти
върви страхотно. Без прекъсвания. Без конфликти.
Без ненужни събрания. Без проблемни клиенти. Без
оставане до късно след работа. Шефът е поискал
среща с теб тази седмица. Искал е да ти благодари
лично за големия ти принос. Никога досега не го е
правил.
Влюбен си до уши в човека до себе си. Сякаш
изживявате втори меден месец. Вчера половинката
ти ти е купила цветя.
– За какво са? – попитал си ти.
– Без причина – е отвърнала половинката ти.
Децата ти са щастливи. Напоследък май им ха-
ресва да си лягат рано. Стаите им са подредени.
Дори са ти казали колко високо ценят мъдростта и
съветите ти.
Чувстваш се здрав. Постигнал си най-доброто
си тегло от десет години насам. Двойната ти бра-
дичка е изчезнала. Кремът за „премахване на целу-
лита завинаги” наистина действа. При последния
- 110 -
преглед лекарят ти е казал, че си напълно здрав.
През ума ти минава мисълта, че никога не ти се е
налагало да ползваш здравната осигуровка, която
плащаш всеки месец.
Наскоро неочаквано си спечелил голяма сума
на стоковия пазар. Някакви стари акции утроили
стойността си заради сливане на компании.
Любимият ти спортен отбор бележи рекордна
серия победи. Напоследък всеки път, когато изле-
зеш с колата, по пътищата почти няма коли и свето-
фарите винаги светят зелено. И времето е прекрас-
но. Синьо небе. Топло. Лек ветрец. И според про-
гнозата ще остане такова още...

Възможно ли е изобщо животът да бъде толко-

ва хубав повече от един ден, седмица, месец, годи-
на? Какво си мислеше, докато четеше колко е хуба-
во всичко? „фантастично” ли ти се стори, или
„странно”? Задълбочаваща се благодарност ли из-
пита, или все по-силен страх и неверие?
Какви са убежденията ти за живота? Колко ху-
бав може да стане, преди да си помислиш: „Твърде
хубаво е, за да е истина.” Колко дълго може да
продължи серията от победи, преди да си кажеш:
„Не може вечно да е така.” Колко щастлив можеш да
бъдеш, преди да започнеш да подлагаш щастието
си на съмнение? Колко комплименти и възхищение
могат да изразят хората към теб, преди да започнеш
да чувстваш, че нещо не е наред? Колко лесен може
да стане животът ти, преди да започнеш да се чув-
стваш гузен? Колко успехи можеш да постигнеш,
преди да си кажеш, че е невероятно и да започнеш

- 111 -
да чукаш на дърво навсякъде от страх, че животът
ти е на път да се разпадне?

Колко успех можеш да понесеш наистина?

Може да запазваш хладнокръвие при криза, но
запазваш ли хладнокръвие при успех?

Представи си, че някъде в ъгъла на ума ти,

под купчина мисли, има документ, озаглавен „Дого-
вор с успеха”. Естествено, такъв документ би събу-
дил любопитството ти. Откъде се е взел? Кой го е
написал? Какво пише в него?
За пръв път „открих” „Договора с успеха” по
време на лични сесии върху психологията на успе-
ха. Голяма част от работата ми с преподаването на
успех се фокусира основно върху визията и мъдро-
стта, т.е. Върху интелигентното дефиниране на ус-
пеха и прилагането на по-умни стратегии. След това
насочвам вниманието си върху преодоляването на
пречките към успеха, много от които са вътрешни и
са включени в „Договора с успеха” на всеки човек.
Като се научават как да „четат” и „пренаписват”
своя „Договор с успеха”, хората могат да постигнат
повече щастие във връзките и повече успех в
живота си.
„Договор с успеха” е метафора, но ефектите му
са напълно реални. „Договор с успеха” е лично спо-
разумение, съставено от теб и от егото ти (твоя об-
раз за себе си), който заявява – много категорично
– колко успех е възможен и колко е невъзможен.
„Договор с успеха” е твоят пътеводител към потен-
циалния успех. Той е пълен с условия и правила,

- 112 -
които в същността си са твоите убеждения относно
успеха. Тези убеждения оказват голямо влияние и
могат изцяло да определят връзката ти с успеха,
ако им го позволиш.

Всеки има „Договор с успеха”. Работата ми ме

научи, че в дъното на ума ни са скрити и други до-
говори, като „Договор с щастието”, „Договор с
връзките”, „Договор с парите”, „Договор с Бог”, „До-
говор със здравето” и така нататък. Всички тези
договори се създават и допълват в ранна детска
възраст. Всеки от тях съдържа убеждения, които
въздействат на начина, по който възприемаш жи-
вота.

Според вярата ви ще ви бъде дадено.

— Матей 9:29

Ако ти бях личен съветник, щяхме да работим

поне три сесии върху твоя „Договор с успеха”.
Използвайки форма на описателната психология,
щях да те помоля да ми разкажеш колко успех вяр-
ваш, че ще постигнеш през този живот. Щях да ти
помогна да извадиш на бял свят убежденията и
очакванията си за това колко успех ще постигнеш в
кариерата, колко успех ще имаш във връзките, на
колко финансов успех ще се радваш и колко вът-
решно удовлетворение ще постигнеш. На някакво
ниво всичко това е на ужким, но знаем, че това, в
което вярваш, несъмнено определя начина, по кой-
то живееш. >

- 113 -
 Лични закони
„Договор с успеха” е юридически задължаващ
документ, тъй като съдържа много „закони”, които
се съгласяваш да спазваш и на които даваш
валидност. Тези закони са твоите условия за успех.
Те определят какво трябва да направиш, за да реа-
лизираш потенциала си за успех. И така, ето един
въпрос, който можеш да си зададеш: „Какви са мои-
те условия за успех?”
Помисли внимателно. Претърси ума си за вът-
решните закони, правила и наредби, които вярваш,
че трябва да спазваш, за да се радваш на успех.
Изхождайки от опита си, повечето хора не
осъзнават в каква степен спазват тези закони. За-
това казвам, че „Договорът с успеха” „се крие зад
купчина мисли в ъгъла на ума ти”. Следва кратък
списък, в който описвам най-често срещаните зако-
ни на успеха. Приеми думите ми лично. Препоръч-
вам не просто да прочетеш следващите редове, а да
ги проучиш подробно и да научиш възможно най-
много за своята връзка с успеха.

1. Закон за заслугата
Светът е пълен с таланти, които чакат да про-
бият, с интелигентни личности, чийто гений се нуж-
дае от признание и с добри хора, които със сигур-
ност заслужават успех. Какво всъщност определя
успеха? Независимо колко си интелигентен, талант-
лив или посветен на работата си, вярата в себе си и
убеждението доколко си достоен подпомага или
саботира успеха ти. Така че се запитай: „Колко ус-

- 114 -
пех заслужавам?” Прочети дребния шрифт в края на
твоя „Договор с щастието”, защото обикновено в
него се съдържа важна информация.
Някои хора имат дълъг списък от условия,
които трябва да изпълнят, за да заслужат успех.
Например: „Трябва наистина да си извоювам ус-
пех”, „Не бива никога да се дъня”, „Трябва да по-
лагам повече усилия” и „Трябва да спечеля одобре-
нието на всички.” В противен случай успехът ти не
е истински и заслужен. Запитай се: „Какво смятам,
че трябва да направя, за да заслужа успех?” Много
хора, които страдат от вината на измамника, вяр-
ват, че не заслужават успеха си, защото не са удо-
влетворили някакво вътрешно условие.

2.Трудова етика
Трудовата етика е философия, която определя
успеха като вторичен продукт от работата, труда и
блъскането. Според Трудовата етика успехът „тряб-
ва” и „може единствено” да бъде постигнат с труд,
труд и още труд. Ако не постигаш успех, Трудовата
етика би предписала да полагаш повече усилия и
тежък труд. Ако и това не подейства, значи трябва
да се стараеш още повече. Трудовата етика не вяр-
ва във вродения талант, вдъхновението, съдбата,
съвпаденията и постиженията без усилие.
Хората, които вярват, че Трудовата етика е
единственият начин за постигане на успех, се
съгласяват с твърдения като: „Успехът е 99% труд и
1% вдъхновение.” Аз обаче съм работил с много хо-
ра, чиято основна пречка пред успеха е, че се
престарават. Съветвал съм изпълнителни директо-

- 115 -
ри, които работят твърде много, атлети, които тре-
нират твърде усилено, изпълнители, които репети-
рат прекалено и студенти, които учат денонощно.
Някои връзки могат също да вървят зле, защото
твърде много се стараем нещата да се получат. Ако
само се отпуснем, всичко може да е много по-добре.

3. Клауза на болката
Някои „Договори с успеха” съдържат „Клауза
на болката”, която гласи, че човек може да си купи
успех единствено с болка. Вярваш ли в закона „Без
болка няма напредък”? Ако е така, може би си
включил болката в своя „Договор с успеха”. Из-
глежда, че някои хора са склонни да привличат го-
ляма доза трудности, спънки и неволи в живота си.
Техните проекти винаги удрят на камък, връзките
им са усложнени и животът им никога не е лек.
- 116 -
Всъщност те често остават слепи за лесния избор.
Те са като Яков, който се бори с ангела, вместо да
го остави да му помогне.
Друга мантра на „Клаузата на болката” е „Как-
то дошло, така и отишло.” Някога познавах една
жена, която не можеше да приеме голямо парично
наследство от починал роднина, защото не чувст-
ваше, че е правилно. Тя цял живот бе постигала
успех „по трудния начин”. Нямаше намерение да
позволи някакви си „лесни пари” да съсипят всичко,
за което се е борила. Понякога животът може да е
труден, но трябва да внимаваме да не повярваме,
че животът е труден. Ако вярваме, че е така, не-
волно ще правим всичко по-трудно, отколкото тряб-
ва да бъде.

4. Скритата цена
Случвало ли ти се е да откриеш, че след като
си заслужил, спечелил и работил здраво за успеха
си има още една „сметка”, която трябва да платиш?
В частните си сесии питам хората: 1) Какъв е най-
големият успех, който би искал да постигнеш? и 2)
Колко смяташ, че ще струва един толкова голям
успех? Повечето вярват, че успехът си има цена,
която рано или късно трябва да бъде платена. Как-
во казва твоят „Договор с успеха” за цената на ус-
пеха?
Хората, които вярват, че успехът задължител-
но трябва да има цена, вярват и в закона „Няма та-
кова нещо като безплатен обяд”. За тях всичко е
преговор, сделка, пазарлък. Нищо не съществува
просто така. Няма безусловни моменти. Няма пода-

- 117 -
ръци. За тях е трудно да приемат успеха, щастието
и любовта, защото вярват, че всички хубави неща
идват с фактура, която рано или късно трябва да
бъде платена. Често се страхуват да постигнат твър-
де голям успех, защото вярват, че цената ще бъде
твърде висока.

5. Изискването за жертви
Всеки ден хората правят жертви в името на
успеха. Това важи с особена сила във вманиаченото
общество, където хората са постоянно заети да го-
нят парите, да сключват сделки и да полагат необ-
ходимия брой часове труд.
Ние редовно жертваме връзките, семействата,
ценностите и здравето си в името на успеха. „Успе-
хът иска жертви” – обичаме да казваме ние. Най-
висшата истина за успеха и жертвите е, че успехът
изисква от теб да пожертваш маловажното в
полза на важното. Ако твоята представа за успех те
кара да жертваш това, което цениш най-високо, то
това не може да е истински успех.
Хората често се страхуват от следващото ниво
на успеха, защото се боят, че повечето успех ще
изисква още по-големи жертви. Страхуват се, че
ако пристъпят напред, ще бъдат погълнати от изто-
щение, преработване и жертви. Това изискване за
жертви Божия заповед ли е, или поредното ограни-
чено и неинтелигентно правило на егото ти? Трябва
ли успехът винаги да иска жертви или има и по-до-
бър начин? Намери една област от живота си, в
която понастоящем правиш жертви, и бъди отворен
за по-добър начин, дори ако още не знаеш какъв е
той.
- 118 -
 6. Наредба за безупречност
Някои „Договори с успеха” съдържат прецизно
формулирана „Наредба за безупречност”, която
гласи, че човек има право на големи количества ус-
пех, ако се съгласи никога да не допуска грешка, да
се проваля или да бъде втори в каквото и да било.
Мантрата в този случай е: „Направи го като хората
от първия път.” Според „Наредбата за безупреч-
ност” трябва да постигнеш максимален резултат,
иначе губиш правото си на успех. Тук не можеш да
научиш нищо от провала си, защото да се провалиш
е немислимо.
Перфекционизмът е нож с две остриета – може
да те вдъхнови за велики дела, но може и да убие
вдъхновението. Перфекционистите вярват, че ако
никога не са доволни, всичко ще върви към подо-
брение. За съжаление те не виждат недостатъка в
този начин на разсъждение. Перфекционизмът е
преди всичко атака към себе си, която изкривява
възприятията и води до поведение, което повече ти
вреди, отколкото ти помага. Досега не съм срещал
щастлив перфекционист. Дори когато един перфек-
ционист отбележи пълни 10 точки, единицата и ну-
лата сякаш не се нареждат в една линия. Хората,
които страдат от силна вина на измамника, често
имат дълга и подробна „Наредба за безупречност” в
своя „Договор с успеха”.

7. Правило за независимост
Има ли крайно независими хора в семейството
или на работното ти място? Колко си независим ти
самият? Ако в твоя „Договор с успеха” има „Правило
за независимост”, вероятно не ти харесва да това-
- 119 -
риш други хора с проблемите си. Всъщност предпо-
читаш да си самодостатъчен, защото вярваш, че да
искаш помощ е в разрез с правилата. Чувстваш се
гузен, когато приемаш предложения за помощ, за-
щото имаш усещането, че мамиш. Пък и така или
иначе успехът означава нещо за теб само ако го
постигнеш сам.

„Правилото за независимост” гласи, че трябва

да преоткриеш колелото, да сглобиш велосипеда и
сам да въртиш колелата, ако искаш да печелиш на-
гради, които да означават нещо. Дисфункционална-
та независимост е широко разпространена пречка
пред успеха в западните страни, където крайният
индивидуализъм е преобладаващата тенденция. Хо-
рата, които са твърде независими, винаги срещат
трудности във връзките, защото не са добри в
сфери като интимност, получаване и партньорство.
„Правилото за независимост” блокира също големи-
те успехи, които могат да бъдат постигнати само в
сътрудничество с други. >

Нови убеждения
В живота има моменти, когато човек надмина-
ва собствените си очаквания и мечти в кратък миг
на гениалност. Вдъхновението, благодатта, съдбата
– наричай го както искаш – се намесва и пренася
човек отвъд психиката му до съвсем ново ниво на
успеха. На практика в този момент човек действа „в
нарушение на договора”, защото успехът му е по-
голям, по-хубав, по-лесен и по-бърз, отколкото е
вярвал, че е възможно. Какво ще направи сега той

- 120 -
със своя „Договор с успеха”? Ще наложи ли отново
старите закони, или ще ги пренапише?

Твоят „Договор с успеха” е собственото ти спо-

разумение за успех. Законите в него са създадени
от теб, не от Бог. Това са твоите убеждения и сле-
дователно можеш да преразгледаш и осъвремениш
своя „Договор с успеха” без предизвестие. Изборът е
твой, защото ти си автор на собствения си договор.
В частните си сесии често помагам на хората да ста-
нат осъзнати за своя „Договор с успеха” и след това
да го пренапишат. Когато го направят, това може да
отключи потенциала им за успех, често незабавно и
по драматичен начин.

Наскоро проведох единична сесия с Клиф Ко-

тън, млад, талантлив мениджър в IBM. Клиф споде-
ли, че „играе ролята” на главен мениджър от шест
месеца. Първоначално бил уплашен от по-големите
предизвикателства и отговорности. Казах му, че
най-вероятно е „в нарушение на договора”.

– Да не би повишението да е дошло по-рано,

отколкото си очаквал? – попитах аз.

– Да – отвърна той.

Клиф се беше адаптирал добре. Бе преодолял

съмнението в себе си, бе стъпил на крака и се
справяше добре. С други думи, бе внесъл поправки
в своя „Договор с успеха”.

– Проблемът е – каза той, – че минаха вече

шест месеца, а не съм получил повишение, призна-
ние или предложение за трайно назначение.

- 121 -
 Поговорих с Клиф за „Принципа на Аз-а” и за
„Договор с успеха”.

– Причината понякога да не получаваме при-

знание е, че дълбоко в себе си ние самите не се
признаваме и ценим – казах аз.

Клиф проучи в дълбочина своите убеждения и

съмнения в себе си. Помолих го да си представи, че
аз съм му началник, и да ми даде пет основателни
причини, поради които е готов за тази работа сега.
Клиф си тръгна с повишен дух. На следващия ден
получих от него имейл, който гласеше:

Днес се върнах в леговището на лъва, но се

случи нещо странно. Шефът се обади, за да ми
каже, че са одобрили предложение да ми повишат
заплатата. Освен това насрочи интервю с мен за
постоянна позиция. Не е ли странно?

Не, не е странно. Не и когато разбираш, че

ако промениш убежденията си, можеш да се свър-
жеш с по-големи възможности и с нещо по-висше.
„Всичко е възможно за вярващия”, пише в Библията
(Марк 9:23). Живеем в свят, сътворен от убежде-
нията ни. Убежденията ти буквално карат света да
се движи около теб. Затова когато пренапишеш
своя „Договор с успеха”, винаги получаваш по-до-
бра сделка. Повярвай в това.

- 122 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 7
ВЯРА

Всеки е философ. Всички имаме своя фи-

лософия за успеха и за живота. Какви са твоите
убеждения във връзка с успеха?

Разгледай:

1. Минало: Кои са най-вредните и ограни-

чаващи убеждения, които е трябвало да
преодолееш, за да постигнеш успеха си
досега?
2. Настояще: От какви ограничаващи убе-
ждения трябва да се освободиш сега, за
да постигнеш следващото ниво на ус-
пех?
3. Бъдеще: Ако можеше да вземеш със себе
си едно позитивно убеждение и да го
сложиш в центъра на своя олтар на вя-
рата, какво би било то? >>

- 123 -
 ВЪТРЕШЕН ДИАЛОГ

Кой те е научил как да мислиш?

Колко са важни мислите ти? Оказват ли влия-

ние върху живота ти и ако е така, какво е то? Може
ли една нова мисъл да промени нещо?
Джеймс беше шампион по тенис в младежката
лига. Шестнайсетгодишен той се надяваше да на-
влезе в средите на професионалните тенисисти.
Произхождаше от „тенисистко семейство”. Първия
си урок по тенис бе взел на 4-годишна възраст.
Първото си състезание бе спечелил на седем. Във
витрините в дома му нямаше достатъчно място за
всички трофеи, които бе спечелил оттогава. Медии-
те често наричаха Джеймс „бъдещата звезда” на те-
ниса. Обикновено му пазеха първото място в състе-
занията, в които участваше. От Джеймс се очакваше
много.
Джеймс имаше идеалната комбинация от вро-
ден талант и отлична нагласа. В тениса нагласата е
изключително важна, защото във всяка среща се
губят точки, допускат се ненужни грешки, бият се
лоши сервиси и се отиграват топки в аут, но въ-
преки това трябва да останеш настроен позитивно.
В тениса е възможно да загубиш повече точки от
противника си и пак да спечелиш мача! Въпреки
отличната си нагласа, Джеймс се бе сблъскал с не-
що, което наричаше „мисловна стена”, която не мо-
жеше да събори. Това го бе накарало да се обърне
към мен.

- 124 -
 Джеймс не бе печелил състезание от шест
месеца – най-дългият период на застой в живота
му. Достигнал до финала на седем поредни състе-
зания, както се и очакваше от него, но всеки път се
представял лошо и губел от противници, които мо-
жел да победи.
– Оттогава става все по-зле – призна Джеймс.
– В последните три турнира отпаднах още в първия
кръг.
Слушайки историята на Джеймс, бях склонен
да се съглася с него, че провалите му се дължат не
на липсата на талант, а на мисловна преграда. По-
питах го:

– Какво си казваш преди началото на среща-

та?
– Просто се фокусирам.
– Върху какво?
– Върху играта.
Джеймс се затрудняваше да отговаря на въ-
просите ми. До голяма степен бе неосъзнат за вът-
решния диалог на мислите си. Но накрая успя да
намери мантрата, която си повтаряше – „Трябва да
спечеля.” Попитах го:
– Защо си казваш „Трябва да спечеля”?
Той отговори:
– Защото така се очаква от мен. Аз съм фаво-
ритът. Искам да стана професионален тенисист.
Трябва да спечеля.
- 125 -
 В първата ни сесия помолих Джеймс да каже
„Трябва да спечеля” 50 пъти на глас. Джеймс за-
беляза, че колкото повече повтаряше „Трябва да
спечеля, трябва да спечеля, трябва да спечеля”,
толкова повече се увеличаваше физическото напре-
жение и притеснението му. Забеляза също как ми-
сълта „Трябва да спечеля” генерира мисловни кар-
тини на трудни ситуации и слаби удари.

След това накарах Джеймс да повтори „Мога

да спечеля” 100 пъти.

– Когато казвам „Мога да спечеля”, усещането

е съвсем различно – призна той. – Не чувствам не-
гативен натиск, напрежението намалява, а емоции-
те ми са положителни.

Джеймс спечели три турнира един след друг.

Различна мисъл, различен резултат.

Задай си въпроса: „Може ли една-единствена

мисъл наистина да доведе до такава промяна?”
Обърни внимание на вътрешния диалог, докато
формулираш отговора си. Важно е. >

Вътрешно вслушване

Да бъдеш личен съветник означава да умееш

да слушаш. Да помагаш на хората да се вслушват
във вътрешния си диалог и да се обърнат навътре,
за да могат да използват потенциала си пълноценно
и да бъдат по-ефективни. Вътрешният диалог често
определя разликата между вярата и съмнението,
смелостта и страха, успеха и провала. Накратко,
- 126 -
вътрешният диалог дава тон на всеки външен диа-
лог, на житейските събития и на самото съзидание.
Хората постоянно говорят със себе си. Психо-
лозите наричат това вътрешен диалог, или субво-
кална реч. Според тях човек говори със себе си със
средна скорост 50 думи в минута, 3000 думи в час.
Ако слушаш вътрешния си диалог, ще забележиш
най-различни наблюдения, оценки, коментари,
убеждения, съмнения, надежди, страхове, тревоги,
общи приказки и пълни безсмислици. За щастие е
нужна само една велика мисъл – един вдъхновен
вътрешен разговор – за да сътвориш успех.

Най-важните разговори в живота

ти са тези, които водиш със себе си.
Собственият ти вътрешен диалог е
важен ключ към успеха.

Мислиш, значи живееш. Вътрешният диалог е

ключът към възприятията, решенията, действията и
начина, по който живееш живота си. Полезна мета-
фора е да си представиш ума си като бърз мисловен
трафик. Всяка мисъл е кола, която иска да те отве-
де нанякъде. Мислите, които „приемаш” за истинни
и мъдри, оформят бъдещите ти преживявания. Моят
приятел д-р Чък Спецано е психолог, провел отлич-
ни новаторски изследвания върху вътрешния диа-
лог. Той заключава: „Мислите ти определят посока-
та, в която се движиш.”
Забележи колко често вътрешният ти диалог е
коментар върху теб самия. Във всеки момент можеш
да се хвалиш или порицаваш, да вярваш или да се

- 127 -
съмняваш в себе си, да се окуражаваш или крити-
куваш, да се държиш като най-добрия си съветник
или най-лошия си враг. Вътрешният диалог е пълен
с изказвания, започващи с „Аз съм” и „Аз не съм”,
„Аз мога” и „Аз не мога”, „Аз ще” и „Аз няма”. Да
търсиш мъдростта във всяко твърдение, ако я има, е
истински тест за интелигентност. >

Вътрешни избори
Ученият сър Джеймс Джийнс пише: „Вселената
изглежда все по-малко като една голяма машина и
все повече като една голяма мисъл.” Учените, за-
нимаващи се със съвременна физика, твърдят, че
същинската „материя” на вселената не са атомите, а
мислите. В обясненията си за начина, по който е
устроена вселената, те често говорят за „Божиите
мисли”, „съзнанието на атомите” и „диалога на съ-
творението”. Те не гледат на света като на фи-
зическо място, а като на състояние на съзнанието.
Едно от основните заключения на модерната физика
е че животът е състояние на съзнанието.

Идеята, че „успехът е състояние на съзнание-

то” е много стара. „Умът дава на нещата качество,
основа и съществуване” – е казал Буда преди пове-
че от 2000 години. Мислите създават действията и
резултатите. Мислите те карат да искаш да се отка-
жеш, мислите те карат да искаш да продължиш на-
пред. Мислите карат нещата да изглеждат безна-
деждни и пак мислите карат нещата да изглеждат
по-добре. Урокът е: Внимавай какво избираш да ми-
слиш, защото няма да се издигнеш по-високо от
мислите си.

- 128 -
 Умът е обособено пространство и в себе
си може да превърне ада в рай и рая в ад.
— Джон Милтън18

Мисълта твори. Следователно ако знаеш, че

не се справяш добре на интервюта, ще се напрягаш
всеки път, когато отидеш на интервю. Ако вярваш,
че не заслужаваш по-висока заплата, за околните
ще е трудно да мислят иначе. Ако все си казваш, че
„не отговарят на телефонните ми обаждания, защо-
то не ме харесват”, ще загубиш увереност в себе си.
Ако преценяваш, че единствената грешка, която си
допуснал днес, е „непростима”, ще изпитваш по-си-
лен страх от провал в бъдеще. Мисля, следователно
съществувам – т.е. „Аз съм уплашен”, „Аз съм обна-
дежден”, „Аз съм притеснен”, „Аз съм уверен” или
„Аз съм неспособен” – се превръща в твоя мантра.
Както казва моят приятел и наставник Том Карпен-
тър, „Всеки ден изживяваш ефекта от мислите си.”
В психологията много се говори за силата на
мислите. Аз лично вярвам, че мислите нямат сила.
Силата е на този, който мисли. Мислите имат толко-
ва сила, колкото им даваме. Твърде често отстъп-
ваме силата си на собствените си мисли. Тест за
истинската интелигентност е да знаем в кои мисли
да вярваме и на кои да се засмеем и да ги оставим
да си идат. Мислите са само мисли. Ако вземахме
всичките си мисли на сериозно – ако ги приемахме

18
Джон Милтън (1608–1674) – английски поет, политически
деец, мислител, автор на множество политически памфлети и
религиозни трактати. От 1660 до 1674 пише гениалните си
произведения „Изгубеният рай”, „Намереният рай” и „Възвър-
натият рай” и „Самсон борецът”. – бел.ред.
- 129 -
като свещена истина – всички щяхме да си навли-
чаме много повече неприятности.
Мислите са избори. И най-успелите хора из-
питват съмнения всеки ден, но са се научили как да
избират по-положителни мисли. Великите актьори
имат ужасна сценична треска, но са се научили да
избират по-висши мисли. На спортните шампиони
всеки ден им се иска да се откажат, но и те са се
научили да не приемат тези мисли на сериозно.
Същото важи за художници, писатели, учители, ле-
кари и борци за световен мир. Избирайки мислите
си, ти избираш живота си.
Съветвал съм много успели хора, но още не
съм срещнал човек, който е на сто процента пози-
тивен – някого, чийто вътрешен диалог е изцяло
положителен. Повечето хора, които познавам, пре-
минават през цял спектър от надежди и страхове
всеки ден от живота си. Хората, които успяват във
всичко, са се научили да се отъждествяват с мисли-
те, които сътворяват най-добри резултати. Но дори
и те имат трудни моменти.Тогава се обаждат на ня-
кого, молят се, медитират, наемат си съветник и
намират начин да направят нов избор. >

Вътрешна мъдрост
В семинарите си „Успявай интелигентно”
често каня хората да участват в експеримент, наре-
чен „Мъдрост”. Моля всички, един по един, да се
изправят, да кажат на глас „Аз съм мъдър човек” и
да се вслушат във вътрешния си диалог в този мо-
мент. Обикновено споделят, че вътрешният им диа-
лог е циничен и пренебрежителен: „Не е вярно!”,
- 130 -
„Да бе!” и „Кого си мислиш, че заблуждаваш?” Част
от хората изпитват твърде голям дискомфорт, за да
участват. Истината е, че не винаги се грижим добре
за мъдростта си.
Когато обучавам хора за лични съветници, ги
уча, че съветникът не е оракул, който раздава без-
гранична мъдрост, съвети и напътствия. Целта на
личното съветване е да помогнем на клиента да за-
почне да черпи от собствената си вътрешна мъд-
рост. Греъм Александър, пионер на модела GROW в
съветването, с когото съм участвал в много конфе-
ренции, казва: „Хората вече знаят отговора и рабо-
тата на съветника е да им помогне да го чуят.”
Греъм описва личното съветване като „да правиш
нищо, но да го правиш със стил.” Това ми харесва.
Личният съветник създава и разчиства простран-
ство, в което хората да се вслушват в мисловния си
диалог и във вътрешната си мъдрост.
Започнах тази глава, посветена на вътрешния
диалог, с един голям въпрос: Кой те е научил как да
мислиш? Ако се вслушаш във вътрешния си глас,
ще чуеш много влияния, като например гласа на
майка си, мненията на баща си, хумора на дядо си,
мъдростта на някой учител и т. н. Наред с всички
тези „заучени мисли” можеш да чуеш и вродената
ти мъдрост, която е твой вътрешен съветник. Да се
научиш да различаваш заучените мисли от вътреш-
ната си мъдрост е важен ключ към Интелигентния
успех.
Веднъж съветвах мъж на име Майкъл, много-
кратно награждаван филмов режисьор. Майкъл бе-
ше много интелигентен мъж, невероятно талантлив,

- 131 -
остроумен, ерудиран и страдащ от пристъпи на де-
пресия. Потърси ме по препоръка на приятел. На
първата ни среща каза: „Изкушавам се да се откажа
завинаги от режисирането на филми.” Очевидно
беше разочарован. Освен това бе много уморен.

„Мъдростта ли ти казва да се откажеш, или

изтощението?” – попитах аз. Честно казано, Майкъл
бе твърде изморен, за да види разликата. „Като
твой лекар ти предписвам висока доза ваканция” –
казах аз.

Когато Майкъл се върна от отпуска, проведох-

ме още една сесия. Вече отпочинал, той нарече
идеята си да се откаже от режисирането „безумна”.
Майкъл имаше навика да се докарва до ръба на из-
тощението от работа. Много хора във вманиаченото
общество работят по този начин. Те често прене-
брегват гласа на мъдростта си. Изтощението и ми-
сленето не се съчетават добре. Не е мъдро да мис-
лиш, когато си изморен. Обясних на Майкъл, че то-
ва, че му е хрумнала мисъл – като например „Ще се
откажа от режисирането” – не означава, че трябва
да я взема на сериозно.

През следващите няколко сесии научих Май-

къл на едно просто медитационно упражнение, на-
речено „Да се вслушваш в най-висшата мисъл”. Ука-
занията ми бяха да започва всеки ден като седи
неподвижно и се вслушва във вътрешния си глас за
мъдрост и напътствие. Целта беше да се издига над
повърхностните ежедневни мисли на его-съзнанието
си и да стига до небесата, където се намират най-
висшите му мисли.

- 132 -
 Помолих също Майкъл да си задава въпроса:
„Ако Бог имаше една мисъл за мен днес, каква
щеше да е тя?” Исках да се научи да се вслушва в
себе си за Божиите мисли.

Този тип медитационни упражнения са отлич-

но средство за успокояване на трескавата, безспир-
на активност, която често заглушава вътрешната ни
мъдрост. Те създават идеалната вътрешна среда,
която да ти помогне да видиш разликата между ед-
на ежедневна мисъл и истинската мъдрост. Майкъл
медитираше редовно въпреки известната не-лов-
кост, която изпитваше в началото. По-късно споде-
ли с мен, че това е най-ценното нещо, което някога
е научавал.

Смяташе, че е оказало огромно влияние върху

живота, работата и депресията му.

Един ден Майкъл ми донесе подарък – „Рицар-

ската молитва”. Беше я сложил в рамка специално
за мен. Каза, че това е любимата молитва на баща
му и че той започва ежедневната си медитация с
нея. Посвещението гласеше: „На вътрешния съвет-
ник във всички нас”. Молитвата е следната:

Бог да е в главата ми и в моето разбиране.

Бог да е в очите ми и в моето виждане.
Бог да е в устата ми и в моята реч.
Бог да е в сърцето ми и в моето мислене.
Бог да е в края ми и в моето напускане.

- 133 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 8
Д И А ЛО Г

Отдели малко време да послушаш вътре-

шния си диалог. Обърни внимание как умът ти
разговаря със себе си за всичко, включително
успеха, парите, щастието, любовта, Бог, секса,
здравето и т.н. фокусирай се върху разговора
си за успеха.

Вслушай се във вътрешния си диалог и виж

дали ще можеш да различиш „заучените мис-
ли”, „ежедневните бръщолевения” и „вътрешна-
та мъдрост”.

Кои са най-мъдрите ти мисли за успеха? На

какво се опитва да те научи твоята мъдрост? И
ако Бог имаше една мисъл за теб днес, каква
щеше да е тя?

Остави се да бъдеш вдъхновен. >>>

- 134 -
 ЧАСТ III

МЪДРОСТ

Стреми се не да преуспееш, а да
станеш стойностен човек.
— Албърт Айнщайн

Мъдростта не е диплома за магистър

Успехът не винаги е пътят нагоре
Щастието не е „нещо”
Парите не са твоята истинска цел
Любовта не е просто емоция

Смятам се за късметлия, защото съм имал мно-

го велики наставници и учители в живота си. Пре-
карал съм време, живеейки и учейки при индийски
монах, полски учен, американски мистик, хавайски
лекар и британски лидер в бизнеса. Тази разно-
родна група учители ме вдъхнови с неповторимия
си ярък пример. Всички те ми дадоха един и същи
безценен подарък – увереността да се уповавам на
собствената си мъдрост.
- 135 -
 Първия си голям учител срещнах, докато учех
комуникации в Бирмингамския политехнически уни-
верситет. Казваше се Аванти Кумар и по ирония на
съдбата ми беше състудент. Беше доста зрял – на
преклонната възраст от 24 години! Аванти беше
индиец. От 11-годишен бе изучавал индийските ду-
ховни текстове „веди”, което означава „познание”.
Медитираше ежедневно, често по цели осем часа.
Имаше прекрасно присъствие – спокойно, мъдро и
щастливо.

Аванти бе първият човек, който ми помогна да

мисля за живота си от творческа гледна точка. Че-
сто водехме дълги разговори за естеството на Аз-а,
психологията на успеха, търсенето на щастието и
истината за живота. Първата книга, която ми даде
да прочета, бе хиндуистки текст, наречен „Бхагават
Гита”19 – поема за борбата на човешката душа да се
пробуди за истинското себепознание. Под експерт-
ното ръководство на Аванти изучавах много класи-
чески творби, като будистката Дхамапада20, хинду-
истките Упанишади21, ислямския Коран, еврейската
Тора и християнския Нов Завет.

19
Бхагават Гита – санскритска поема от 701 строфи, разделени
на 18 глави. Най-известната книга в индуизма, наричана дори
„индуисткият Нов завет”, предполага се, че е писана от 2 в.пр.
н.е до 2 в. сл.не.е. – бел.ред.
20
Дхамапада – будистка свещена книга, чието авторство се
приписва на самия Буда, а предполагаемото време на създа-
ването й е 3 в.пр.н.е. – бел.ред.
21
Упанишади – древноиндийски трактати с религиозно-фило-
софски характер, част от свещените писания на хиндуизма. –
бел.ред.
- 136 -
 Аванти бе също първият човек, който започна
да ми говори за вродената интелигентност и вът-
решната мъдрост.
– Ти си се родил мъдър – каза ми той веднъж с
полуусмивка. Стилът на преподаване на Аванти ви-
наги беше прям и игрив. – Ти притежаваш цялата
мъдрост, от която се нуждаеш, за да бъдеш щастлив
и успял, още сега, в този момент.
– Тогава защо не се чувствам особено мъдър?
– попитах аз.
– Това, че не се вслушваш в мъдростта си, не
означава, че я няма – отвърна той.
Както всички други велики учители, Аванти ме
учеше да се вслушвам в себе си. Великите учители
не сочат само мъдростта в себе си, а и мъдростта
във всеки от нас.
Един ден попитах Аванти: „Какво е мъдрост-
та?”
В отговор той ми разказа стара индийска при-
казка, наречена „Нети, Нети”:

В древна Индия живял мъдрец, който бил

известен като риши – „виждащ” на санскрит. Риши
бил човек, който виждал разликата между истина
и илюзия. Ришите постоянно повтаряли „Нети, Не-
ти” – което означавало „не това, не онова” – защо-
то можели да различат истинското щастие от пре-
ходните желания, истинския успех от безсмисле-
ните цели, вътрешния мир и повърхностните стре-
мления.

- 137 -
 Научи се да познаваш фалшивите монети,
които могат да ти купят само миг удоволствие,
а след това с дни да те влачат
като пречупен човек
зад пърдяща камила.
— Хафиз22, поет – суфист

Мъдростта е способността да различаваш. То-

ва е способността да знаеш коя цел е истинска и
коя фалшива. В нашето вманиачено общество мъд-
ростта е да различаваш заетост и успех, дейност и
цел, пазаруване и щастие. Истинската мъдрост е да
се освободиш от онова, което не е ценно – „не това,
не онова” – за да бъдеш с това, което е безценно.
Тази мъдрост е основата на истинския успех – тя
стига много по-дълбоко от културните догми, ре-
кламните кампании, социалното сравняване, медий-
ния натиск и чудесата за по три дни.
Приказката „Нети, Нети” има и друго, по-дъл-
боко ниво. Когато ришите казвали „Нети, Нети”, те
учели хората, че истинската мъдрост – както и ис-
тинското щастие и успех – не е „някъде там” в не-
що, което да преследваме или постигаме. Истин-
ската мъдрост е вродена.
– Не гълтай мъдростта ми безразборно, Робърт
– казваше ми Аванти. – И не вярвай в това, което ти
казва някоя книга, само защото се е продала в ми-
лион екземпляра. Проверявай това, което ти казвам

22
Хафиз или Хафез (1325–1390) – персийски поет, представи-
тел на философско-лирическата поезия, известен със своите
кратки стихотворни форми. На неговото творчество и име е
посветен официален ден в Иран. – бел.ред.
- 138 -
и това, което четеш, като се вслушваш в мъдростта
си.
Аванти често описваше тази вродена у всички
нас мъдрост като Универсална интелигентност.
Днес работата ми до голяма степен се състои в
това да помагам на отделни хора и на цели екипи
да черпят от вродената си мъдрост, за да живеят и
работят по-добре. Мъдростта спасява животи във
вманиаченото общество, в което толкова много хора
се оплакват, че нямат време да поспрат и да по-
мислят. Мъдростта ще спаси Заетото поколение от
един живот на безсмислена заетост. Мъдростта е
ключът както към автентичен успех на Хиперактив-
ното работно място, така и към истинско щастие в
Безрадостната икономика. Никога не липсва мъд-
рост, липсва само увереността да я използваш.
„Успявай интелигентно” е книга за това как да
разпознаваш вътрешната мъдрост и да я използваш
успешно във връзките, работата и всичко, на което
се отдадеш. В тази част от нея споделям размислите
си по пет важни теми: задачи, цел, успех, щастие и
любов. Във всяка от главите съм включил нещо в
духа на „Нети, Нети”, за да насърча способността да
различаваш и истинското виждане. >>

Всички се раждат мъдри, но не

използват тази мъдрост. Те са като слепеца,
който макар и с лампа в ръка не вижда пътя
пред себе си...
— Тибетски монах

- 139 -
 МЪДРОСТТА НЕ Е ДИПЛОМА
ЗА МАГИСТЪР

Първо си кажи какъв искаш да бъдеш,

а след това – какво трябва да направиш.
— Епиктет23

Джак бе 31 – годишен инвестиционен банкер,

който наскоро бе станал най-младият вицепрези-
дент в историята на компанията си. Това бе първата
възможност на Джак да ръководи екип – всъщност
цял отдел от 700 души. Джак бе постигнал успехите
си като специалист по продажби, не като лидер.
Така че да ръководи други хора бе нова територия
за него. Компанията вярваше в лидерските способ-
ности на Джак и му бе предложила услугите на
фирмен наставник – член на борда на директорите
и външен съветник – аз.
На първата ни среща установихме някои пра-
вила за работата ни, включително изискването за
конфиденциалност. След това зададох на Джак
няколко въпроса за лидерството.
– Очакваш ли с радост новата си роля на
лидер? – попитах аз.
– Абсолютно – отбърна Джак, който обичаше
да говори бързо, позитивно и приповдигнато.
– Притеснява ли те дори малко предизвика-
телството да застанеш начело на 700 души?

23
Епиктет (ок.50–138 г.сл.н.е.) – древногръцки философ сто-
ик, освободен римски роб, основал собствена философска
школа. – бел.ред.
- 140 -
 – Ни най-малко – каза Джак.
– Не забравяй, че разговорите ни са конфи-
денциални – усмихнах се аз.
Джак се замисли дълбоко за момент, след кое-
то каза:
– В такъв случай мога да призная, че въобще
не се чувствам в свои води.
– Защо прие тази лидерска позиция? – попи-
тах аз.
– Защото това е следващият етап от кариерата
ми – каза Джак.
– Какъв лидер искаш да бъдеш?
Джак ме погледна озадачено.
– Добър, предполагам.
Джак бе първокласен търговец, който позна-
ваше пазарите и умееше да преговаря. Но лидер-
ството бе ново за него и явно имаше само бегла
представа какво всъщност означава да си лидер.
След това зададох на Джак няколко въпроса
за житейските му цели.
– Най-големият ми приоритет е да получа ма-
гистърска степен – каза той.
– А какви са другите ти цели? – попитах аз.
– Магистърската степен определено е на пър-
во място.
Личеше си, че за Джак магистратурата е от
изключително важно значение, така че го попитах:
– Коя тема ще избереш за магистратурата?
- 141 -
 Джак все още не знаеше. Скоро стана очевид-
но, че изобщо не е проучил нищо по въпроса.
Просто това бе „следващият етап” от кариерата му.
Джак бе впечатляващ „вършител”, постигнал
много през кратката си кариера. Повечето от целите
му бяха това, което аз наричам „Цели за постигане”.
Дай на Джак да постигне нещо – продажба, проект,
задача, каквото и да е – и той го прави. Джак бе
превъзходен в изпълняването на задачи – изключи-
телно мотивиран, фокусиран и отдаден на работата
си, но не беше много добър в поставянето на зада-
чи, защото имаше малки или никакви умения да
подбира целите си. Основният критерий, по който
Джак избираше целите си, беше просто да се заеме
със „следващата задача” пред себе си. Получаване-
то на диплома за магистърска степен бе следващата
задача пред Джак.
– Казал ли е някой, че трябва да изкараш
магистратура? – попитах аз.
– Не – отвърна той.
Вече работеше по в дни в седмицата, по 14
часа на ден, женен от две години и с петмесечна
дъщеря, и сега искаше да се запише на двегодишен
курс на обучение, за който не знаеше нищо и който
щеше да погълне безброй вечери и уикенди.
– Защо реши да запишеш магистратура и защо
точно сега? – попитах аз.
По-задълбоченото вглеждане на Джак в себе
си разкри две причини. Първата бе, че дипломите
за магистър бяха много популярни в сферата, в
която работеше Джак. Втората бе, че той е единст-
вения вицепрезидент без такава. >
- 142 -
 Истинските цели
Представих на Джак една създадена от мен
самия програма, наречена „Система за интелигентно
избиране на цели”. Обясних му, че интелигентният
избор на цел започва с познаване на разликата
между истинската и ненужната цел.
Казах му: „Изкачването на Хималаите може да
е истинска цел за някой друг, но за теб най-веро-
ятно е ненужна.”
Джак отвърна: „Всъщност винаги съм искал да
покоря Хималаите.” Това е идеалният отговор за
човек, който се фокусира предимно върху „Целите
за постигане”.
Аз промених посоката и казах: „Интелигент-
ното поставяне на цели е разликата между това да
се опитваш да постигнеш всяка цел и да постигаш
истинските си цели.”

Каквото и да правиш, прави го интелигентно

и не забравяй причината защо го правиш.
— Тома Кемпийски24

Когато се замисли по-дълбоко за желанието си

да изкара магистратура, Джак осъзна, че истинската
му цел е а) да бъде добър лидер и б) да бъде по-
уверен в новата си роля. Сега вече Джак говореше
за „Личностни цели” (т.е. да бъде добър лидер и да

24
Тома Кемпийски (1879–1471) – немски католически монах
мистик и писател, предполагаем автор на трактата „За подра-
жанието на Христос”. – бел.ред.
- 143 -
бъде уверен), вместо за „Цели за постигане” (т.е. да
изкара диплома за магистър). Твърде често езикът
на целите е свързан с „правене”, а не с това да „бъ-
деш”. Ако не си поне малко фокусиран върху това
да „бъдеш”, няма как да провериш със сигурност
дали дадена цел е правилна за теб или не.
Накратко, „Системата за интелигентно избира-
не на цели” различава няколко типа цели (вж. фиг.
5), като най-важните измежду тях са „Духовни це-
ли” (Каква е визията ми? Какво ценя най-високо?) и
„Личностни цели” (Кой съм аз? Кой искам да бъда?).

ФИГУРА 5: Интелигентна система за поставяне на цели

Колкото по-наясно си с тези цели, толкова по-

лесно е да си поставяш автентични „Цели за пости-
- 144 -
гане” (Какво искам да правя?), „Цели за придо-
биване” (Какво искам да имам?), „Цели за връзките”
(Какъв да бъда по отношение на другите?), „Крайни
цели” (Къде искам да се озова?) и „Настоящи цели”
(Какво е важно днес?). За по-подробно описание
виж Приложението.
С Джак говорихме надълго и нашироко за
неговите Духовни и Личностни цели. Тези цели не
могат да бъдат минати надве-натри. Отнемат време,
но и спестяват време. Първо се заехме да изслед-
ваме Духовните цели на Джак. Отначало това го за-
трудни, защото никога не се беше замислял за ду-
ховните си ценности. „Не съм религиозен човек” –
каза той. Обясних му, че Духовните цели са свър-
зани с визията, с ценностите и с това, което може
да развълнува сърцето на човека. На Духовните це-
ли отдаваш живота си. Те са толкова важни, колко-
то и самият живот. Тези цели не се създават, а се
откриват. Тук себепознанието е от ключово значе-
ние.
Поставих на Джак серия задачи, които да му
помогнат да се свърже по-съзнателно с Духовните
си цели. Първата беше да напише есе, озаглавено
„Целта на кариерата ми”, в което да опише сърце-
вината на работата си и това, което го мотивира
истински. Другата беше да си води Лидерски днев-
ник, в който всеки ден да записва размишленията
си относно лидерството. Последната му задача беше
да създаде „Ръководство за успех”, в което да пред-
стави собствените си заключения относно истинския
успех. В една от сесиите ни Джак каза: „Тези за-
дачи са като духовна магистратура.” След Духовни-
те цели с Джак изследвахме Личностните му цели,
- 145 -
които са свързани с това да бъдеш. Има две нива за
това – първото е в сегашно време и е свързано с
това да си автентичен, т.е. Кой съм аз? Второто ни-
во е в бъдеще време и е свързано с осъществява-
нето на потенциал, т.е. Кой искам да бъда? Най-
добре можеш да определиш Личностните си цели,
като си задаваш въпроси като:

• Какъв човек искам да бъда?

• Какъв син или дъщеря искам да бъда?
• Какъв съпруг или съпруга искам да бъда?
• Какъв родител искам да бъда?
• Какъв колега искам да бъда?
• Какъв лидер искам да бъда?

Джак се учеше бързо, както и очаквах. След

като му обясних, че същината на истинското лидер-
ство е свързана с това да бъдеш, той се фокусира с
огромно желание върху Личностните си цели. Казах
му, че истинското лидерство не е пост, а пример.
Лидерството не е да казваш „направи това” и „на-
прави онова”, а да „бъдеш целта”25. На практика
това означава, че ако искаш лоялност, трябва да
бъдеш лоялен; ако искаш откровеност, трябвала
бъдеш откровен; ако искаш уважение, трябва да
уважаваш. Лидерите създават възможности с приме-
ра си. Това е духът на лидерството.

25
Виж „Бъди целта” в Седма част.
- 146 -
 Когато Джак постигна по-голяма яснота относ-
но своите Духовни и Личностни цели, вече можеше
да помисли за Целите си за постигане. За времето,
през което работих с Джак, той стана забележимо
по-малко трескав в правенето и по-фокусиран вър-
ху това да бъдеш. Животът вече не беше състезание
да види колко работа може да свърши за един ден.
Темпото му стана по-отмерено, беше по-уравнове-
сен и направи положителен старт в новата си роля
на лидер.

Помогнах на Джак да прегледа и своите Цели

за връзките. Заедно определихме кои са най-важ-
ните хора за Джак в работата му, което включваше
неговия шеф, определени членове на екипа и клю-
чови клиенти. Изследвахме в подробности сегашния
статус на тези връзки, предизвикателствата и уро-
ците на всяка от тях и посоката, в която иска те да
се развиват. Изследвахме и връзките на Джак извън
работата, най-вече със съпругата и малката му дъ-
щеря. Една от задачите, които поставих на Джак, бе
да попита жена си за нейните мечти и цели и също
така да изследва общите им цели като семейство.

„Системата за интелигентно поставяне на це-

ли” отне на Джак шест месеца. Исках да го направи
бавно, за да се получи добре. Още в началото Джак
взе едно много важно решение. Осъзна, че ако иска
да бъде най-добрия лидер – както и най-добрия съ-
пруг и баща – то сега не е моментът да се захваща с
двугодишно обучение за магистърска степен. Вме-
сто това си направи списък с източници на подкре-
па – наставления от други лидери, лично съветване,
работа в екип и разпределяне на задачите – който
да му помогне да бъде по-уверен в новата си роля
- 147 -
на лидер. Накратко, Джак бе готов да приеме пред-
извикателството не просто да „прави” лидерски не-
ща, а да „бъде” лидер.

ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 9

Ц Е ЛИ

Айнщайн е написал: „Нашият век, изглеж-

да, се характеризира със съвършенство на
средствата и объркване на целите.” Смятам, че
думите му са верни и за нашия век. Отдели
време да прегледаш целите си. Определи кри-
териите, по които поставяш целите си. Как ре-
шаваш дали дадена цел е важна или не?

Помисли върху начина, по който оценяваш

успеха си. Използвай „Системата за интели-
гентно поставяне на цели” и преразгледай Ду-
ховните си цели, Личностните си цели, Целите
си за постигане и т.н., както е описано в При-
ложението. Помисли мъдро за истинските си
цели в работата, връзките и живота . >>

- 148 -
 УСПЕХЪТ НЕ ВИНАГИ Е
ПЪТЯТ НАГОРЕ

Най-голямата награда за работата ти

не е това, което ти носи, а това, в което
те превръща.

Направих кариера, задавайки на хората един

елементарен въпрос: „Какво е успехът?” Задавал
съм този въпрос в конферентни зали, болници,
църкви, общински съвети, театри, здравни клиники
– къде ли не. Често откривам, че дори онези, които
умеят да се изразяват добре и заемат високо обще-
ствено положение могат да се затруднят в отговора
си. Честно казано, опитът ми сочи, че повечето хора
отделят по-малко време на това да дефинират ус-
пеха, отколкото, да речем, да напишат завещанието
си. Това всъщност не е чак толкова много време,
особено като имаме предвид, че повечето хора не
оставят завещание.
През 1989 г., когато бях само на 24 години,
основах спонсорирана от правителството здравна
клиника, наречена „Убийци на стреса”26. През след-
ващите пет години помагах безвъзмездно на хора,
страдащи от стрес и от заболявания, причинени от
стреса. Работил съм като съветник със стотици хора
в групи и поединично. За мен самия това беше
безкрайно образователно. Един от най-важните
уроци, които научих, е, че стресът не е просто фи-

„Убийци на стреса” – бълг.издание „Сила за успех” на Робърт

26

Холдън, изд. „Хомо футурус”, 1992. – бел.ред.

- 149 -
зическо заболяване, но и симптом за по-дълбоки
проблеми, като липса на себепознание, отсъствие
на истинска цел и ясна дефиниция за успеха.
Веднъж проведох осемседмична възстанови-
телна програма с група от 12 души, преживели
инфаркт. Всички бяха мъже на около 40-50 години.
Произхождаха от различни култури, имаха различно
минало и различни професии и доходи. Като оста-
вим това настрана, всички мъже в тази група споде-
ляха две много важни неща. Първо, нито един от
тях не беше формулирал своя лична дефиниция за
успеха. Второ, през трите години преди инфаркта
всеки от тях бе получил повишение в работата си
или работеше работа, която наистина не харесваше.
Греъм беше един от членовете на тази група.
Той беше на 42 години, инженер в Би Би Си и се
възстановяваше от сърдечна операция с троен бай-
пас след инфаркт, който едва не го бе убил.
„Казаха ми, че съм умрял два пъти на опера-
ционната маса”-разказа ми той. Две години по-рано
Греъм приел първата си мениджърска позиция. „Бе-
ше ужасно – сподели той. – Нещо в мен ми казваше,
че не е правилно. Жена ми беше на същото мнение.
Но не я послушах.”
Греъм работел по заснемането на спортни съ-
бития на живо в Би Би Си. Прекарвал голяма част от
времето си на футболни игрища, стадиони и трасета
за конни надбягвания. Това било идеалната работа
за Греъм, който беше голям почитател на спорта.
След повишението си започнал да прекарва
цялото си време в офиса в подписване на докумен-

- 150 -
ти и звънене по телефона. Мразеше работата си,
здравето му страдаше и с него беше трудно да се
живее. Накрая му предписали антидепресанти за
стреса.

– Защо прие повишението? – попитах го аз.

– Чувствах, че не мога да откажа мениджърска

позиция. Беше стъпка нагоре – отвърна той.

Греъм почти бе продал живота си за цел, на-

речена „нагоре”. Като много други, той бе възпитан
да вярва, че „нагоре” е нещо хубаво и означава
успех. През цялото си детство бе гледал как роди-
телите му се състезават „нагоре” със съседите. На-
блюдавал как колегите му, някои от които по-млади
от него, се изкачват „нагоре” по корпоративната
стълбица. Гледал как приятелите му се движат „на-
горе” и се стремят към по-висок стандарт. Греъм бе
решил да види как е „нагоре” и това бе довело до
сериозен срив. По пътя „нагоре” Греъм бе загубил
от поглед нещата, които ценеше истински, а за мал-
ко да загуби и живота си. >

Измерването на успеха
Греъм е пример за човек, който се е борил с
всички сили за успех, без изобщо да е решил за
себе си какво е успехът. Когато питах Греъм „Какво
е успехът?”, той ми даваше неясни отговори, пълни
с количествени измерения като „повече”, „голямо”,
„по-голямо”, „по-високо” и „нагоре”. Мислите му не
съдържаха никакви качествени измерения като „ща-
стие”, „любов”, „душевен мир”, „служба на хората”
- 151 -
и „благодарност”. Накратко, дефиницията на Греъм
за успеха нямаше сърце.
„Нагоре” не е лоша цел. Положителната стра-
на на цел като „нагоре” е, че може да вдъхнови и
мотивира човек за велики дела. Целенето към „вър-
ха” например може да вдъхнови хората за велики
представяния и постижения. Търсенето на „по-висо-
ко равнище” може да доведе до огромна креатив-
ност и принос. Целите „нагоре” могат да помогнат
на човек да израства и да се разбива по безброй
начини. Никога не съм казвал на никого да пре-
стане да се цели нагоре, но често напомням, че „на-
горе” е само един от начините – но не и единст-
вения – за измерване на успеха.
„Нагоре” си има своето място, но човек трябва
да знае какво е то. В противен случай много хора,
които се изкачват по корпоративната стълбица,
просто продължават да го правят, без да имат и
най-малка представа защо го правят. Много от хо-
рата, които плащат най-големите данъци, продъл-
жават да печелят още и още, защото не знаят какво
друго да правят. Много бизнеси, които се фокусират
изключително върху повишаване цената на акциите
си до безкрайност, губят от поглед духа и смисъла
на това, което правят, фокусират се само „нагоре” и
по тази причина падат надолу. „Нагоре” не е целият
отговор на въпроса за успеха.
Един от недостатъците на „нагоре” е, че е фо-
кусирано изцяло в бъдещето. Хората, които измер-
ват успеха само като движение нагоре, рискуват по
пътя да пропуснат самия живот. В преследване на
успеха бързат нагоре и изпускат важни мигове,

- 152 -
пренебрегват ценни връзки, забравят ценностите си
и губят посоката си. Точно както го беше направил
Греъм, инженерът от Би Би Си. „Нагоре” е надеж-
дата за по-добро бъдеще, но изкачването често
става за сметка на по-добър живот. В „нагоре” няма
нищо лошо, стига да служи на някаква по-висша
идея.

В „Системата за интелигентно поставяне на

цели” (виж Приложението) има „Крайни цели” като
„нагоре”, „след това” и „там”. Има и „Настоящи це-
ли”, в които се говори за „тук” и „сега”. В работата
си като съветник се стремя клиентите ми да уста-
новяват здравословно равновесие между Крайните
и Настоящите си цели.

Един от начините за поддържане на това

равновесие е чрез задаване на въпроси, които се
фокусират върху настоящето. Например:

• Ако успехът е важен за мен, как мога да на-

правя днешния ден успешен?
• Ако щастието е важно за мен, как мога да се
насладя на днешния ден?
• Ако любовта е важна за мен, как мога да й
отделя време днес?
• Ако връзките са важни за мен, как мога да
покажа това днес?
• Ако здравето е важно за мен, как мога да
бъда здрав днес?

- 153 -
 Думата success (от англ. успех) идва от латин-
ското succedare, което означава „да продължавам
добре”. Това предполага, че успехът е пътуване, а
не просто път, който трябва да изминеш. Ако успе-
хът е самото пътуване, то е важно да помислиш ка-
къв тип пътешествие искаш да имаш. Важно е също
да знаеш дали пътуваш по пътя „към успеха” или по
пътя „на успеха”. Разликата е повече от семантич-
на. Греъм пътуваше „към успеха” и пътешествието
му беше ужасно. Когато започна пътешествието си
по пътя „на успеха”, трябваше да се увери, че мъд-
ростта и ценностите му също пътуват с него.
Опитът ми показва, че много хора гледат на
успеха като на нещо, което да отпразнуват в края
на дните си, когато най-сетне „пристигнат”. Цялата
им енергия се инвестира в билет, който да ги отведе
до страна, наречена „успех”. Но животът не е само
„да пристигнеш”, той е също умение „да бъдеш там”
и да се наслаждаваш на пътуването. Следователно,
когато питам хората „Какво е успехът?”, искам да се
уверя, че използват едно и също мерило както за
целта, така и за пътуването си. Така или иначе
пътешествието е целта. >

Въпроси за успеха
В семинарите си „Успявай интелигентно” оби-
чам да задавам поредица от три въпроса относно
успеха. Първият е: „Какво е успехът?” Този въпрос
е изключително важен. Вярвам, че отговорът на
този въпрос определя колко добре ще изживееш
живота си. Въпреки това много хора ми казват, че
са твърде заети да правят, твърде заети да пре-

- 154 -
следват, твърде заети да работят, за да отделят
време да формулират ясно мислите си относно ус-
пеха. Много рядко се случва да срещна човек, кой-
то е написал своя лична дефиниция за успеха. Из-
глежда повечето хора предпочитат да преследват
нещо, за което не са и помисляли.
Когато работя с организации, често питам еки-
пите: „Какво е успехът?” Това е важен и основен
въпрос и въпреки това повечето екипи никога не са
го обсъждали. Какво са правели тогава? Изглежда,
че са били заети с постигане на цели, изпълняване
на задачи и сключване на сделки. Не е ли това ус-
пехът? Не е задължително. Например, веднъж рабо-
тих за компания, чието падение беше започнало със
спечелването на договор за милиони долари, който
не могли да изпълнят. Работил съм също за ор-
ганизация, чийто многомилионен оборот не бе ус-
пял да я спаси от необходимостта да съкрати още
1000 души по Коледа.
За да отговориш на въпроса „Какво е успе-
хът?”, трябва да изследваш сърцето на работата си.
Надявам се, че този въпрос ще породи задълбочени
разговори на тема „Защо правим това, което пра-
вим?”, „Какво ни харесва в него?” и „Как можем да
се справяме още по-добре?”. Веднъж бях съветник
на един изпълнителен директор, който каза: „Моята
компания е като всяка друга: имаме марка, лого и
продукти, които продаваме. Но това, което искам да
знам, е защо го правим. Какво ни вдъхновява наи-
стина?” Насърчих го да го открие. Той незабавно
свика среща извън централата с най-високопоставе-
ните членове на екипа си. Дневният ред включваше
само една точка: Какво е успехът?
- 155 -
 Вторият въпрос, който обичам да задавам, е:
„Как измерваш успеха?” Този въпрос помага на хо-
рата да си изяснят с каква мярка измерват успеха.
Това е важно, защото ако критериите ти за успеха
не са ясни, няма как наистина да разбереш дали си
успял или не. Най-често хората говорят за коли-
чествени мерки като „повече”, „по-голямо” и „наго-
ре”. По-рядко споменават качествени мерки като
„щастие”, „служба на обществото” и „любов”. Без
здравословно равновесие между количествените и
качествените измерения успехите ни често изглеж-
дат празни и недостатъчни.
Дадох на Греъм, инженера от Би Би Си, зада-
чата да напише собствения си некролог. За него
това беше изключително трудно, особено предвид
факта, че наскоро бе стигнал толкова близо до
смъртта. Справи се отлично. Когато прочете некро-
лога си пред групата в клиниката „Убийци на
стреса”, някои от нас се трогнаха до сълзи от про-
чувствените му думи. Интересно, некролозите рядко
споменават недвижимото имущество на покойника,
спортната му кола последен модел и скъпите му
порцеланови сервизи. Споменава се колко добре са
живели, колко обичани са били, колко са дали от
себе си и колко са били значими. Некролозите са
пълни с качествени измерения.
Най-голямата ирония е, че докато преслед-
ваме целите „нагоре” в живота си, често губим от
поглед по-висшите си нужди. Толкова сме заети да
се изкачваме, че забравяме по-висши неща като
истината и любовта. Преставаме да забелязваме
колко са красиви децата ни, „удоволствието от ра-
ботата” се губи в електронните ни пощи, нямаме
- 156 -
време да спрем и да поговорим с Господ, в живота
ни няма поезия, защото проблемите се сипят един
след друг. Днес няма и любов, защото я пазим за
времето, когато ще сме постигнали всичките си
цели „нагоре”. Некрологът на Греъм започваше с
цитат от поета Робърт Браунинг: „Вземи любовта и
земята ни се превръща в гробница.”
Третият въпрос е малко дълъг, но въпреки то-
ва ценен. Той гласи: „Когато си лягаш вечер, как
разбираш дали денят ти е бил успешен или не?”
Харесвам този въпрос, защото с него фокусирам
вниманието на хората върху всеки ден от живота
им. Това е въпрос за пътя на живота и пътя на успе-
ха. Освен това поставя на изпитание разбирането,
че успехът предстои да се случи. Твърде често хо-
рата запращат успеха някъде напред в бъдещето и
се надяват някой ден да се препънат в него. Между-
временно животът им е лишен от Настоящи цели, но
пък за сметка на това е пълен с Крайни цели.
Да успяваш интелигентно означава да оставяш
вътрешната си мъдрост да те учи какво е успехът
днес. Това е способността да живееш добре сега.
Има една стара поговорка: „Бъдещето е направено
от същия материал като настоящето.” Следователно
най-добрият начин да се радваш на успех в бъдеще
е да постигаш възможно най-голям успех днес.
Твърде често целите ни „нагоре” не са нищо повече
от самоцелна, отчаяна молба за значимост, внима-
ние и одобрение. Наистина, това целене „нагоре”
няма да ни отведе доникъде, ако не се научим как
да бъдем щастливи и успели по пътя. Успешен жи-
вот може да бъде само този, който живееш сега.

- 157 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 10
У СП Е Х

Първо отговори на елементарния въпрос

„Какво е успехът?”. Обърни внимание по какви
критерии измерваш успеха. Увери се, че отго-
ворът ти покрива тези три сфери:

1. Успех в работата
2. Успех във връзките
3. Успех в живота

След това помисли за най-ценните уроци,

които си научил за успеха. Отново се увери, че
отговорът ти покрива:

1. Успеха в работата
2. Успеха във връзките
3. Успеха в живота

Трето, помисли за предизвикателство, пред

което си изправен в момента, и се опитай да
откриеш в него урок за успеха. >>

- 158 -
 ЩАСТИЕТО НЕ Е „НЕЩО”

Всички гонят щастието, без да забелязват,

че щастието е по петите им.
— Бертолт Брехт27

Жителите на вманиаченото общество всеки

ден се пришпорват взаимно с популярни мантри на
успеха като „Грабни го”, „Просто го направи”, „На-
карай го да се случи” и „Можеш да го имаш”. Какво
е това „го”, което преследвате? Кое е това „го”,
което трябва да имаш?
Като директор на Проекта „Щастие” често по-
лучавам покани за участие в национални проучва-
ния за щастието и благополучието. Тези проучвания
потвърждават, че хората ценят щастието много ви-
соко. Всъщност повечето хора казват, че щастието е
най-важната цел в живота им. Ако бъдат помолени
да избират между богатството и щастието, мнозин-
ството от хората избират щастието. Ако трябва да
избират между успеха и щастието, повечето хора
избират щастието.
Често срещан въпрос в националните проучва-
ния за щастието е: „Какво те прави щастлив?” Оби-
кновено отговорите на повечето хора са просто
списъци с „неща, които задължително трябва да
притежават”, като „повече пари”, „идеалния дом”,
„хубава кола”, „почивката на мечтите ми”, „повече
обувки”, „нови завеси”, „черен шоколад” и т.н. Ин-

27
Бертолд Брехт (1898–1956) – немски драматург, поет, про-
заик и теоретик на изкуството с изявени леви убеждения. –
бел.ред.
- 159 -
тересно, но хората рядко споменават връзки, цен-
ности, вяра или просто това, че са живи.
Тези обществени проучвания предполагат, че
обществото (аз и ти) вярва, че щастието е нещо,
което трябва да „имаш”. Разпространеното разбира-
не е, че „Не мога просто да „бъда” щастлив, трябва
да „имам” нещо, което да ме прави щастлив.” Пре-
обладаващото виждане е, че първо трябва да го
„имаш”, за да можеш след това да „бъдеш”. Затова
ние, хората от вманиаченото общество, се състеза-
ваме, надбягваме и обикаляме магазините за това
„нещо”, което трябва да „имаме”, за да бъдем
щастливи. Медиите непрестанно говорят за звезди-
те, които „имат всичко” и явно са щастливи. За-
бавната „молитва на звездата” гласи:
Пари наши,
Вие, които сте на кредитната карта –
да се свети името ви,
часовника ви Картие,
чантата ви Прада,
както в Хародс28,
така и в Селфридж29.
Визата Платинум наша насъщна дайте нам и днес
и простете нам овърдрафта,
както ние прощаваме на онези,
които спират Мастъркарда ни.
И не въвеждайте нам в Некст,
а избавете ни от Бенетон,
защото ваше е и Картие,
и Диор, и Армани.
В името на Шанел №5 и Итърнъти
Амекс.

28
Луксозен магазин в Лондон – бел. ред.
29
Луксозна верига магазини в Англия – бел. ред.
- 160 -
 Възходът на консуматорството несъмнено е
повлиял на начина, по който мислим за щастието и
успеха. Светът е пазар. Всички сме клиенти на Гос-
под и имаме покупателни права. Местата за покло-
нение са станали по-малко от моловете. Любимият
ни начин да прекарваме времето си е в пазаруване.
Правим всичко по силите си да си „купим” щастие и
успех. Ерих Фром е един от първите, обърнали вни-
мание на бързо нарастващото разцепление между
„да имам” и „да бъда”. Той пише:

Човекът е на път да се превърне в хомо кон-

суменс, пълен потребител. Той има ново религи-
озно усещане, в което Раят е просто един голям
склад, в който всеки да може да си купува по
нещо ново всеки ден, където може да си купи
всичко, което иска, и дори малко повече от ближ-
ния си.

Езикът на щастието е важен, защото начинът,

по който говорим за щастието повлиява на начина,
по който го изживяваме. Например, когато говорим
за щастието като за нещо, което да „имаш”, съще-
ствува опасност да сведем щастието до „нещо”, до
притежание. Така изваждаме щастието извън себе
си и накрая се оказва, че преследваме щастието,
вместо да бъдем щастливи. Същото е и с успеха.
Във вманиаченото общество сме заети с това да се
опитваме да „постигнем” успеха, вместо да възпита-
ваме в себе си по-дълбоко усещане за вътрешен
успех.

- 161 -
 Консумеризмът30 е теория, която обещава, че
щастието е „нещо”, което може да бъде купено, т.е.
издирено и платено. Още повече, теорията за „срав-
нението във възходяща посока” обещава, че когато
човек повиши потреблението си, щастието му се из-
дига до някакъв тип блажен екстаз. Всеки ден, до-
като гледаш телевизия, слушаш радио, четеш вест-
ници, гледаш билбордовете или сърфираш из инте-
рнет, получаваш милиони обещания от търговците.
Кредитната ти карта е ключът за царството. >

Незабавно щастие
В Проекта „Щастие” сме събрали стотици про-
учвания върху щастието и добруването, които до-
казват, че гаранцията за щастие на консумеризма е
без покритие. Във вманиаченото общество всеки
ден увеличаваме покупателната си сила, но не из-
питваме значително повишение в нивата си на ща-
стие. Новите продукти излизат на пазара по-бързо
от когато и да било и благодарение на бързите ку-
риерски услуги пристигат до вратата ни за рекордно
кратко време. Благодарение на „благословията на
кредита” дори не се налага да чакаме, за да си

30
Понятието изразява индивидуалното щастие от потребление-
то чрез покупка на продукт или услуга. В икономиката консу-
меризмът се свързва с икономическата политика, поставяща
акцент върху потреблението. В по-критичен контекст консуме-
ризмът се използва, за да се опишат тенденциите към силното
идентифициране с употребяваните продукти или услуги, свър-
зани с имена на известни търговски марки (луксозни автомо-
били, дизайнерски дрехи или скъпи бижута). Културата, която
се разпространява чрез консумеризма може да се нарече по-
требителска, или пазарна култура. – бел. ред.
- 162 -
позволим всички тези неща. Това несъмнено звучи
като незабавно щастие. Но проучванията отново и
отново показват, че не ставаме по-щастливи.
Икономистът Стефан Линдер предлага смуща-
ващ ироничен преглед на това, което нарича „уско-
рението на потреблението”. Той изтъква, че тъй ка-
то консумираме повече неща от когато и да било,
времето на потребление за единица стока рязко се
е съкратило. Вече имаме по-малко време да се
наслаждаваме на нещата, които вярваме, че трябва
да си купим, за да бъдем щастливи. Той предлага
две възможни решения на този проблем. Първото
нарича „едновременно потребление”, в което човек
се опитва да се наслаждава на няколко покупки
едновременно. Едновременното потребление при-
нуждава човек „да пие бразилско кафе, да пуши
кубинска пура, да сърба френски коняк, да чете
„Ню Йорк Таймс”, да слуша концерт на Бранденбург
и да забавлява шведската си съпруга – и всичко
това едновременно, с различен успех.”
Второто възможно решение Линдер нарича
„последователно потребление”, в което човек „се
наслаждава на стоките една след друга, но отделя
по-малко време на всяка от тях”. Така вместо да
играе 18 дупки в популярния голф клуб, човек
може да реши да изиграе само 9, за да му остане
време за масаж в луксозния здравен клуб, в който
членува, но който никога не посещава. За съжале-
ние, както изтъква Линдер, проблемът за опитния
потребител е, че често се чувства притиснат от вре-
мето да намери място за всичко, което трябва да
има и да направи, за да „притежава” щастие. Явно
щастието е трудна работа.
- 163 -
 Изследователите на щастието докладват, че
въпреки че купуването може да увеличи кратко-
срочното удоволствие, не след дълго щастието се
завръща на изходните си нива. Като лек наркотик,
ефектите от покупката бързо отминават. Единият
вариант е да засилиш още повече „едновременното”
или „последователното” си потребление. С други
думи, разчитаме изцяло на външни неща, за да бъ-
дем щастливи. Но това крие опасност да загубим от
поглед вътрешното щастие. Страдаме от това, което
Линдер нарича „слепота на удоволствието”, т.е.
неспособност да генерираш собствената си радост и
щастие. Забравяме как да бъдем щастливи.

Консумеризмът има много негативни странич-

ни ефекти. Един от тях Дж. Гордън Липинкът, ин-
дустриален проектант, описва като „масова психоза
за купуване”. Потребителите непрестанно харчат
пари, за да се чувстват по-удовлетворени. Пристра-
- 164 -
стяват се към наркотика на „имането”. Пристрасте-
ните към пазаруването купуват безспирно, за да
притъпят болката, страха и депресията от това да
„нямат”. Но еуфорията от покупката често отминава
бързо и бива последвана от рязък спад в настро-
ението. Днес се е появила нова индустрия, наре-
чена кредитно съветване, която понякога се спонсо-
рира от правителството.
Безумието на консумеризма е, че все повече
хора харчат все повече пари, които нямат, за да се
почувстват задоволени за все по-кратки периоди от
време. „Добрата” новина е, че днес потребителят
може да избира между 300 компании, предлагащи
кредитни карти, с чиято помощ да увеличава дъл-
говете си. Безумното темпо на консумеризма поглъ-
ща парите ни, влошава начина ни на живот и уни-
щожава околната ни среда. Поли Лабар, главен ре-
дактор на списание „Фаст Къмпани”, пита:

И докъде водят високите ни доходи и цялото

това харчене? Доникъде. Едно от по-стряскащите
мерила за „просперитета” ни е фактът, че САЩ
харчи повече пари за чували за боклук, отколкото
90 други страни харчат като цяло. Само торбите, в
които изхвърляме отпадъците си, струват повече
от всички стоки, употребявани от почти половина-
та държави на света.

До момента консумеризмът не е изпълнил

обещанието си. Оставя ни празни, объркани... и без
пари. Когато има толкова много неща, които да ис-
каме, започваме да се питаме какво наистина иска-
ме. Авторът Робърт Грейвс пише: „Когато хората за-
губят неподправения си личен вкус, губят характе-
- 165 -
ра си и се превръщат в инструмент на чужда воля.”
Жизненоважно е да знаем какво ценим истински,
защото, както казва поетесата Ан Вали-Фокс: >

Не можеш да получиш достатъчно от

това, което изобщо не си искал.

Вътрешно щастие
Харесва ми историята за древногръцкия фило-
соф Сократ, който бил известен с любовта си към
пазарите. Винаги, когато имал време, ходел да раз-
гледа пазара. Често разпределял работата си така,
че да му остане време за това. Но правело впечат-
ление, че Сократ рядко си купувал нещо от пазара.
Веднъж един от учениците му го попитал: „Защо
обикаляш толкова много пазари, а правиш толкова
малко покупки?” Сократ се усмихнал и отговорил:
„Доставя ми огромно удоволствие да гледам всички
хубави неща, от които не се нуждая.”
В сърцевината на интелигентния успех стои
мъдростта да знаеш какво е щастието и какво не е.
Мъдростта на щастието несъмнено е тоба, че ща-
стието не е нещо. Ако това не е вярно, значи просто
не знаем къде да пазаруваме. Как може някой да е
истински щастлив, ако вярва, че щастието е нещо,
което може да бъде купено? Трябва да разсъжда-
ваме по-интелигентно. И как може някой да е ис-
тински успял, ако не знае какво цени истински?
Добре е да бъдем мъдри.
Интелигентният успех означава да култиви-
раш вътрешно щастие. Да знаеш, че щастието не е

- 166 -
нещо, то е начин на живот. В интервюта относно
работата ми по Проекта „Щастие” често ме молят да
дам дефиниция на щастието. Имам няколко. Една от
тях е, че щастието е това, което си, минус невро-
тичността. Щастието е изначалното ти състояние,
минус убеждението, че щастието трябва да бъде ку-
пено, или минус страха, че щастието е някъде дру-
гаде. Вътрешното щастие е освобождаване от глупа-
ви външни внушения и завръщане към божествения
здрав разум.
Вътрешното щастие, за което говоря, няма
нужда да бъде създавано или произвеждано. Не е
нужно да се случва нищо, за да може да същест-
вува. То е вродено. Включено е в основния пакет на
човешката същност. Вътрешното щастие е твоята
същност, минус невротичността. Най-невротични
сме, когато преследваме щастието. В действител-
ност човек не отива на пазар за щастие, а сяда и го
приветства. Както и вътрешната мъдрост, вътреш-
ното щастие вече се намира в теб. Най-хубавото
при вътрешното щастие е, че няма човек, който
вече да го няма.

Радостта не е в нещата, тя е в нас.

— Бенджамин Франклин

Интелигентният успех предполага да осъзна-

ваш стойността на щастието. Да знаеш, че щастието
е важна цел, защото то е велик учител. Колкото по-
вече научаваш за щастието, толкова по-добре виж-
даш разликата между дълбоката радост и преход-
ните удоволствия. Истинското щастие е вътрешен
пътеводител, който учи човека как да живее добре.
От него можеш да научиш много неща за успеха.
- 167 -
Истинското щастие е ценно, защото е признак за
автентичност и начин да знаеш, че живееш съзна-
телно.
Щастието изважда на повърхността най-до-
брото у нас. Когато сме щастливи, общуваме по-до-
бре, чувстваме се по-свързани, страхуваме се по-
малко и сме по-уверени. Вътрешното ни щастие е
привлекателно в буквалния смисъл, защото привли-
ча щастливи връзки. Освен това, когато сме щаст-
ливи, работим по-добре. Изследвания в областта на
трудовата психология потвърждават, че ако можеш
да кажеш „Щастлив съм в работата си”, най-веро-
ятно си по-продуктивен, по-креативен, постигаш
повече успехи и страдаш по-малко от стрес, де-
пресия и психически заболявания. Истинското ща-
стие ни позволява да успяваме повече.
Моят приятел и колега д-р Чък Спецано е
писал много по въпроса за мъдростта на щастието.
В откъса, който помествам тук, той обобщава важ-
ността на щастието по отношение на интелигентния
успех.

Всички ние сме ученици в училището на ща-

стието. Като учим какво ни прави истински щаст-
ливи, се движим към следващия стадий на ево-
люцията си. Щастието е единственото истинско ме-
рило за живота ни. Ако го няма, значи нещо не е
наред. Загубили сме баланса и перспективата си.
Щастието не живее в миналото или в бъдещето, то
е тук и сега. Ако животът не ни носи щастие, зна-
чи трябва да се променим, за да бъдем щастливи.

По-натам Чък казва:

- 168 -
 Когато постоянно избираме в полза на ща-
стието, научаваме, че трябва отново и отново да
се освобождаваме от миналото, от привързаности-
те, от глезотиите си и от други фалшиви форми на
щастие. Когато целта ни е щастие, ставаме по-об-
разовани и мъдри, следвайки пътеката му, откри-
ваща се пред нас. Можем да имаме повече и по-
вече щастие в живота си сега, както и във всички
бъдещи сега. По пътя се научаваме как да внасяме
повече щастие в собствения си живот и в живота
на другите.

Мислите на Чък потвърждават собствения ми

възглед, че култивирането на вътрешно щастие е
важен ключ към успеха.

ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 11

Щ А СТ И Е

Отдели време да помислиш за щастието.

Извикай в ума си най-щастливия човек, когото
познаваш добре, и се запитай: „На какво ме е
научил този човек за щастието?”
Кой друг те е учил за щастието и на какво
те научи?
След това прегледай собствения си живот и
намери най-важните уроци, които си научил за
щастието. Посочи също най-важния урок за
щастието, който в момента ти се налага да
научиш. И накрая, ако те помолят да дадеш
личната си дефиниция за истинското щастие,
какво би казал?. >>

- 169 -
 ПАРИТЕ НЕ СА ТВОЯТА
ИСТИНСКА ЦЕЛ

Умният човек бързо проумява

безсилието на златото.
— Хафиз

В семинарите „Успявай интелигентно” поняко-

га провеждам упражнение, наречено „Медитацията
на парите”. Първо моля участниците да извадят
малко пари. Настоявам да използват пари в брой, а
не кредитни карти. Казвам им: „Приемам всякаква
валута.” Моля ги също така да използват монетата
или банкнотата с най-висока стойност, с която раз-
полагат. Те изнервено започват да бъркат за пари и
стаята бързо се превръща в кошер, изпълнен с ожи-
вени коментари, нервен смях и напрегнато очак-
ване. Понякога, ако съм в закачливо настроение,
разклащам кошера с думите: „А сега нека почувст-
ваме радостта от даването!”
Започвам „Медитацията на парите”, като моля
хората да вземат парите в слабата си ръка. След то-
ва ги подканям да запазят тишина и да се фокуси-
рат само върху парите. „Разгледайте добре парите
си – казвам аз. – Забележете дизайна, детайлите,
картинките, хората и думите.” Стаята затихва и
участниците потъват в дълбок размисъл, докато съ-
средоточават вниманието си върху парите. Парите
никога не са далеч от съзнанието ни – някои от нас
мислят за тях постоянно – и въпреки това рядко се
замисляме за това какво са всъщност и каква е
истинската им стойност.
- 170 -
 След това моля участниците да се замислят за
връзката си с парите. Давам им няколко въпроса,
върху които да медитират. Всеки от въпросите е по-
кана да почерпят от най-дълбоката си мъдрост по
въпроса за парите. Изрично ги насърчавам да „слу-
шат сърцето си” и да „използват мъдростта си”. По-
долу давам пример за въпросите, които използвам.
Препоръчвам не просто да ги прочетеш, но и да
направиш самата „Медитация на парите”. Извади
пари. Голяма банкнота. Задръж я в слабата си ръка.
Съсредоточи цялото си внимание върху нея. И след
това си задай следните въпроси:

• Каква е целта на парите? Слушай внима-

телно. Какъв смисъл имат парите за теб?
• Колко са важни парите? Слушай внимател-
но. Какво е влиянието на парите върху
твоите ценности, работа, стил на живот и
решения?
• Какво е по-важно от парите? Слушай внима-
телно. Парите на първо място ли са в живо-
та ти? Преди всичко за пари ли работиш?

Хората често споделят колко дълбоко ги

разтърсва „Медитацията на парите”. Обикновено тя
поражда задълбочен диалог и оживено обсъждане.
Те говорят от сърце и разговорът за успеха преми-
нава на съвсем ново ниво. Ако си направил „Меди-
тацията на парите”, препоръчвам да споделиш ми-
слите си с някой, който е важен за теб. Още по-
добре би било да направите „Медитацията на па-
рите” заедно. >
- 171 -
 Болестта на парите
Светът е до голяма степен част от нас – преди и сега.
Губим силите си в получаване и разхищение:
продали сме сърцата си за нищо!
За това, за всичко, сме изгубили ритъма.
— Уилям Уърдсуърт31

Често работя с организации и бизнеси, които

страдат от това, което наричам „болестта на пари-
те”. В тяхната връзка с парите няма визия, интели-
гентност и цел. На тези места много се говори за
парите. Всеки ден има среща или доклад за цените
на акциите, печалбите за тримесечието, инвестици-
ите на капитал, прогнозираните печалби, промяната
на цените и пр. Човек лесно остава с впечатле-
нието, че там мислят само за пари. Именно тук е бо-
лестта.

Един изпълнителен директор на компания,

страдаща от „болестта на парите”, даже избухна в
сълзи на една от сесиите ни. Компанията му наско-
ро бе обявила рекордни печалби за девето поредно
тримесечие. Той ми каза: „Колкото повече пари пе-
челим, толкова повече трябва да печелим, за да са
доволни нашите акционери и финансовата преса.
Днес това означаваше, че трябва да съкратя още
400 души.”

„РЗ” (виж фиг. 6) е модел, който използвам, за

да говоря за три типа дейност: печалба, позиция и

31
Уилям Уърдсуърд (1770–1850) – английски поет, един от ос-
новоположниците на английски романтизъм. – бел.ред.
- 172 -
цел32. Печалбата се отнася до финансите и е
свързана с интелигентното използване на парите.
Парите са жизненоважни, защото са средство. Няма
пари = няма съществувание. Позицията се отнася
до стратегията. Тя е свързана например с това да си
изградиш репутация на талантлив човек, да даваш
най-добрия продукт, да предлагаш отлично обслуж-
ване, да бъдеш най-етичен, да осигуряваш най-
бързи доставки, да предлагаш по-богат избор и т.н.
Целта е свързана с идентичността, визията и причи-
ната за съществуване. Тя е душата на предприя-
тието.

ФИГУРА 6: Равновесие на РЗ

Фирмите и организациите, които страдат от

„болестта на парите” обикновено имат нездраво
равновесие на РЗ. Те влагат много творческа енер-

32
От англ. – Profit, Position, Purpose. – бел.ред.
- 173 -
гия в печалбите и позицията, но рядко се замислят
за целта. Те назначават гурута в брандинга, худож-
ници на фирмени знаци, богове в рекламата, ма-
гьосници на PR-а, суперзвезди и корифеи на марке-
тинга, за да увеличат печалбите и да заздравят по-
зицията си. Отстрани изглежда брилянтно, но често
е самоцелно, манипулативно и безсмислено. Освен
това този успех не може да трае дълго, защото се
иска голяма целеустременост да продължаваш да
растеш, да процъфтяваш и да служиш.
Отделни хора също могат да страдат от „бо-
лестта на парите”, защото личното им равновесие
на РЗ е лошо. Отново печалбата и позицията се
състезават за челната позиция, а целта трябва да е
щастлива, ако изобщо се класира на финала. Много
енергия и нерви отиват в правенето на пари, както
и в осигуряването на най-добра позиция в компа-
нията (или на най-хубавата къща в града, или най-
бързата кола в квартала), но не се мисли доста-
тъчно за истински ценните неща или за крайната
цел. В крайна сметка тяхната нездрава връзка с
парите ще се окаже огромна пречка пред успеха и
благополучието.
При определени групи „болестта на парите”
може да доведе до какви ли не трудности и услож-
нения, четири от които съм описал накратко по-
долу.

1. Увреждане на зрението
Във вманиаченото общество хората често пре-
следват бързия успех и бързите пари в ежедневната

- 174 -
парична гоненица. Без истинска визия тази „го-
неница” може да замъгли интелигентността.
Бизнесменът Хенри Форд е казал: „Бизнесът
трябва да е на печалба, иначе ще загине. Но когато
някой се опитва да върти бизнес само заради пе-
чалбата, тогава този бизнес също ще загине, защото
вече няма да има причина да съществува.” Един от
най-важните уроци, които трябва да научиш за биз-
неса, е: Ако винаги поставяш парите на първо мя-
сто, успехът рядко е траен. Когато хората посто-
янно поставят парите на първо място, обикновено
забравят кое е истински важно.
Всеки успешен ръководител на компания би
потвърдил, че не можеш да подхранваш един биз-
нес само с пари, нужни са и страстна визия, любов
към целта, вяра в хората, готовност да служиш и
желание да оставиш следа след себе си. Сами па-
рите не могат да спечелят успех. Да се фокусираш
само върху парите е като да играеш тенис, гледайки
таблото, а не топката. Парите са наградата за това,
че играеш добре, те не са самата игра.

2. Разрив на сърцето
Заетото поколение е пълно с хора, които
работят „за пари”. Те се прекланят пред „Бога на
парите”. На Бога на парите се отрежда първо място
заради нещата, които вярват, че той ще им даде:
„Парите са власт”, „Парите са успех”, „Парите са
свобода”. Но парите могат да бъдат и робство. Лев
Толстой е написал: „Парите са нова форма на роб-
ство и се различават от старата единствено по това,

- 175 -
че няма личен контакт – няма човешко общуване
между господар и роб.”
Заетото поколение бързо научава, че когато
работиш само за пари, животът не те удовлетво-
рява. То се пробужда за възможността за смислен
труд. Хората вече не искат да оставят сърцата си у
дома, когато отиват на работа. Те не искат работа,
искат цел. Не искат само пари, искат да имат при-
нос. Не искат просто да „изработят в часа”, искат да
градят нещо.
Любовта, а не парите, са сърцето на работата.
Тим Сандърс, старши директор в Yahoo, говори от
името на новото поколение:

Най-мощният двигател в бизнеса не е стра-

хът, алчността или дори суровата енергия на не-
обузданата конкуренция. Най-мощният двигател в
бизнеса е любовта. Любовта ще помогне на вашата
компания да се разраства и да става по-силна.
Любовта ще тласне напред кариерата ви. Любовта
ще ви даде усещане за смисъл и удовлетворение
от работата, което ще ви помогне да давате най-
доброто от себе си.

3. Високи нива на стрес

Ако в Хиперактивното работно място работиш
само за пари, цената е твърде висока.
Да работиш само за пари излиза твърде скъпо.
Когато работиш единствено заради парите, животът
ти започва да се върти около това да „имаш” и да
„получаваш”, а не „да бъдеш” и „да даваш”. И ако
парите са твоят господар, рискуваш никога да не

- 176 -
заемеш истинското си място в света. Работата за-
ради самите пари изопачава визията, блокира вдъх-
новението, убива въображението, подхранва страха
и осакатява креативността. И как може някой да ти
има доверие, ако основната ти мотивация са па-
рите?

В клиниката „Убийци на стреса” видях с очите

си каква е истинската цена на това да работиш само
за пари. Докладите за стреса отново и отново по-
твърждават, че хората, които работят само за пари,
са много податливи на стрес и на заболявания,
свързани със стреса, като хипертония, мигрени, яз-
ви, имунодефицит и безсъние. Това е особено вярно
в трудни времена, когато визията и целта са един-
ственото, което подтиква хората напред и ги вдъх-
новява за успех.

4. Безрадостни ценности
В Безрадостната икономика допускаме греш-
ката да измерваме успеха само с пари. Помисли за
всичко, което може да се купи с пари. Но помисли и
за всичко, което не може. Помисли за това, което
можеш да изпуснеш, ако се фокусираш само върху
парите.

Проучване в интернет от 2002 година, озагла-

вено „Колко е достатъчно?”, зададе на участниците
въпроси за техните цели и ценности. Участниците
бяха запитани: „Какво бихте избрали – повишение
на заплатата със 100 хиляди долара годишно или
още един час на ден, който да прекарате у дома със
семейството си?” Цели 83% избраха парите, макар

- 177 -
преди това 91% да твърдяха, че за тях е важно да
дадат приоритет на личния си живот.
Проблемът с „болестта на парите” е, че изтик-
ва живота ти на заден план. Парите са на първо
място, а нещата, които истински цениш, следват
след тях. Парите са сега, щастието е скоро. Парите
са сега, животът е за после. Обещаваш си, че
когато спечелиш достатъчно пари, ще се заемеш с
целите, мечтите и връзките си. Но колко пари са
достатъчно? И колко дълго трябва да чакаш? Изли-
за, че наистина ще бъдеш човекът, който искаш да
бъдеш, когато имаш достатъчно пари... ако времето
ти не изтече преди това. >

Капанът на парите
Един мой учител ми каза: „Никога не подце-
нявай важността на парите, но и никога не я над-
ценявай.” Парите са важни – нека не се престру-
ваме, че не са. Но те не са всичко. И не са отгово-
рът.
„Капанът на парите” е в това да чакаш мо-
мента, в който ще имаш достатъчно пари, преди да
се посветиш на нещата, които са истински, които
обичаш, на истинската си цел. Много пъти съм чу-
вал хората да казват: „Когато съм финансово обез-
печен, ще правя това, което наистина искам.” Но
това никога не се случва. Никога. Сами по себе си
парите не могат да те обезпечат. Не могат да изле-
куват страха. Не могат да ти дадат вяра. И никога
не съм виждал парите да направят някого по-инте-
лигентен. Но по-глупав – да.

- 178 -
 През 1996 г. бях назначен за консултант в The
Body Shop. Времето, прекарано там, бе изключител-
но приятно за мен. Всяка среща бе кипящ котел, из-
пълнен със страст, креативност и принос. The Body
Shop е един от най-великите примери за успех в
съвременната епоха. Компанията има етична визия,
създава качествени продукти, предлага отлично об-
служване, постига високи печалби и въпреки това
продължава да се учи и да се развива. Но това ни-
кога нямаше да се случи, ако нейната основателка
Анита Родик бе чакала да спечели достатъчно пари.
Първоначалният успех на The Body Shop не е
постигнат с голяма финансова подкрепа. Напротив,
не е имало никакви пари. В книгата си „Работа как-
то обикновено” Анита Родик пише:

Първият клон на The Body Shop отвори врати

в Брайтън през март 1976 г. Всичко беше пред-
определено от парите или по-скоро от липсата на
пари. Наех дизайнер, който да създаде лого за 25
щанда, и помолих приятели да ми помагат с пъл-
ненето на шишетата и написването на всички ети-
кети на ръка. Боядисах цялото помещение в тъм-
нозелено, не защото исках да покажа, че държа на
околната среда – тогава думата „зелено” не беше
метафора за това движение – а защото беше един-
ственият цвят, който можеше да покрие всички
петна от влага по стените. Най-евтините съдове,
които можех да намеря, бяха пластмасовите ши-
шенца, които се използват в болниците за из-
следване на урина, но не можех да си позволя да
купя достатъчно, тъй че реших да се справя с
проблема, като предлагам да пълня отново празни
съдове или шишета, донесени от самите клиенти.
По този начин започнахме да рециклираме и да
използваме отново материали дълго преди това да
- 179 -
 стане модерно заради екологията. Всеки елемент
от успеха ни всъщност се свеждаше до факта, че
нямах пари.

В крайна сметка какво са парите? Те не те оп-

ределят. Те нямат визия. Нямат твоя талант. Нито
пък твоята мъдрост. Парите не могат да ти гаран-
тират успех. Парите не могат да купят щастие. Не
могат и да предотвратят нещастието. Виждал ли си
някога милионер, който не е стресиран, под напре-
жение и угрижен от проблеми? Не. Никога не поста-
вяй парите на първо място. Ключът към успеха е
първо да се посветиш на целта си и да оставиш па-
рите да те следват. Не чакай. Не отлагай живота си.

ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 12

П АРИ

Отдели малко време да помислиш за пари-

те. Първо, назови петима души, от които си на-
учил най-много за парите, както в положите-
лен, така и в отрицателен аспект. На какво те
научиха те? Помисли как тяхната връзка с
парите е повлияла на твоята връзка с парите.
Второ, направи преглед на живота си и на-
зови най-ценните уроци за парите, които си
научил лично. Колко добре си ги усвоил?
Трето, помисли върху сегашното си равно-
весие на РЗ. Прецени как можеш да подобриш
личния си баланс между цел, позиция и печал-
ба. Помисли как можеш да бъдеш по-мъдър по
отношение на парите. >>

- 180 -
 ЛЮБОВТА НЕ Е ПРОСТО
ЕМОЦИЯ

Любовта разширява кръгозора, любовта

пробужда творчеството и любовта увеличава
интелигентността.
— Умберто Матурана33

Датата 11 септември 2001 г. е издълбана в

сърцето на съвременната история. Денят започнал
като поредния забързан понеделник в Ню Йорк. В
Кулите-близнаци хиляди хора се задъхвали в пре-
следване на долара, в сключване на сделки и в
каране на нещата да се случат. До 8:46 сутринта.
Когато първият самолет се удари в северната кула.
Всички си спомняме къде сме били, какво сме пра-
вели и с кого първо е трябвало да говорим.
Брат ми Дейвид ми се обади незабавно.
„Включи си телевизора” – каза той. През следва-
щите няколко часа със съпругата ми следяхме
развитието на ужасната история, в която загинаха
2973 души (24 души все още не са открити).
Колосалните Кули-близнаци, нервният център
на финансовия свят, се срина в клада от прах и
отломки. Ние също звъняхме по телефона – до Аме-
рика, до Австралия, до Англия, до хората, които
обичаме.
Лично аз започнах да проумявам пълните ма-
щаби на ужаса от 11 септември едва на следващия

33
Умберто Матурана (р.1928) – чилийски учен, работещ в
сферата между биологията и епистемиологията. – бел. ред.
- 181 -
ден. Отначало беше нереално, като да гледаш по-
редния екшън-филм, в който Ню Йорк загива в
пламъци. На 12 септември гледах безспирно повта-
рящи се записи на сриването на Кулите-близнаци и
болката от „трагедията”, „кошмара” и „шамара,
който ни извади от унеса” започна да се проявява с
пълна сила. Никога няма да забравя записите на те-
лефонните обаждания на пътници и от трите са-
молета. Всички те повтаряха едно и също на близ-
ките си хора: „Обичам те, обичам те завинаги.”
Само след няколко мига всички пътници щяха
да са мъртви. В последните мигове от живота си те
направиха това, което е истински важно. Обадиха
се по телефона. Изразиха на глас любовта си. Ми-
лиони телевизионни зрители станаха свидетели на
това послание на любов. На заявяването на исти-
ната. Прочути последни думи. Това не бяха просто
емоционални излияния, бяха целенасочени и смели
актове. Тези пътници учеха всички нас, че целта на
последното телефонно обаждане е любовта, любов-
та е причината и любовта е смисъл на всичко. >

Любовта е целта

Целият свят е пазарище на любовта.

Нещата без стойност стоят далеч от любовта.
Вечната мъдрост всичко стига в любовта,
от любовта зависи, към любовта се връща веч.
— Атар34, персийски поет

Мохамед бен Ибрахим Атар (XII в.) – персийски сунитски су-

34

фийски поет, автор на многобройни поеми и стихотворения,

- 182 -
 Въведението на семинарите „Успявай интели-
гентно” представлява презентация от вдъхновяващи
цитати на изтъкнати политически фигури като
Нелсън Мандела, бизнес лидери като Анита Родик,
изпълнителни директори като Исак Тигрет, интернет
предприемачи като Тим Сандърс, лекари като Дий-
пак Чопра и велики духовни водачи като Мартин
Лутър Кинг. Общото между всички тези вдъхновя-
ващи цитати е, че в тях се говори за любовта. Из-
ползвам тази презентация за семинари с корпора-
тивни адвокати, раково болни, технологични компа-
нии, благотворителни организации, спортни асоциа-
ции, фармацевтични компании – с кого ли не. Лю-
бовта винаги е на място.
Любовта заема централно място в работата
ми. Всяка презентация за успеха, която изнасям,
всъщност е презентация за любовта, всяка презен-
тация за лидерството всъщност е презентация за
любовта, всяка презентация за бизнеса е презен-
тация за любовта, всяка презентация за здравето е
презентация за любовта, всяка презентация за ща-
стието е презентация за любовта. За мен любовта
не е просто емоция. Любовта е намерение. Любовта
е цел и смисъл. Любовта е истинската ни сила. Тя
ни вдъхновява и ни развива. „Ние сме родени за
любов. Любовта е принципът на съществуванието и
неговата единствена цел” – е казал британският
премиер Бенджамин Дизраели35.

проникнати от страстния стремеж за постигане на божествено-

то и с дълбоки философски размисли. – бел.ред.
35
Бенджамин Дизраели (1804–1881) – британски министър-
председател, един от най-влиятелните държавници на 19-ти
век. – бел.ред.
- 183 -
 Любовта е сърцето на успеха. Дълбоко съм
убеден в това. Всяка цел в живота, която по ня-
какъв начин не е свързана с любовта, не е истинска
цел, а просто компенсация или нещо, с което да се
разсееш. Любовта е най-висшата и единствената
истинска цел. Другите, по-маловажни цели – като
успех, пари, щастие, власт и слава – губят всяка
стойност и смисъл без любов. Каква полза от това
да спечелиш целия свят и да загубиш любовта? Ако
в успеха ти няма място за любов, няма да се
чувстваш успял, каквото и да постигнеш. Ето моята
гледна точка:

Ако любовта заема малко или никакво

място в дефиницията ти за успех – намери
си друга дефиниция.

Интелигентният успех е мъдростта винаги да

поставяш любовта на първо място в живота си. Във
вманиаченото общество рядко се замисляме за
стойността на любовта. Заетото поколение често е
твърде ангажирано, за да отдели време за любов.
Хиперактивното работно място е пълно с хора,
които и тази вечер ще работят до късно. Безрадост-
ната икономика не може сама да произведе любов.
При истинския успех любовта не е на финалната
линия на състезанието – тя е стартовата позиция.
Любовта е силата, която носиш със себе си. Лю-
бовта е твоята сърцевина. >

- 184 -
 Любовта е интелигентна

Нито солидната интелигентност, нито

въображението, нито дори и двете заедно не
правят гения. Любов, любов, любов – това
е душата на гения.
— Волфганг Амадеус Моцарт

Преди няколко години една журналистка ме

посети в дома ми по повод статия, посветена на
психологията на успеха. В края на интервюто жур-
налистката ме попита дали бих изпратил по имейл
отговора си на един последен въпрос: „Каква е най-
голямата ви тайна за успеха?” Благодарих й, че ми
зададе такъв чудесен въпрос и й обещах, че до
седмица ще съчиня нещо.
Няколко дни по-късно освободих сутринта си
от работа, за да прекарам известно време с въ-
проса. Седмицата беше натоварена и трябваше да
изпълня няколко крайни срока, но усещах, че това
е важно. Отделих време да помисля на какво ме е
научил животът ми за успеха. Спомних си за учи-
телите и наставниците, които ме вдъхновяваха. Раз-
мишлявах върху срещите си с преуспели хора в
сферата на бизнеса, медицината, политиката и
спорта. Търсех златната нишка. Накрая за мен бе
ясно, че успехът идва от любовта и дълбокото вдъх-
новение от нещата, към които се стремиш.
След като медитирах в продължение на някол-
ко часа върху своята „тайна на успеха”, написах
нещо, наречено „Посвещението на любовта”. Тези
думи се превърнаха в мантра за мен. Когато изпра-
- 185 -
тих „Посвещението на любовта” на журналистката,
й казах, че вероятно някой ден ще включа тези
думи в книга. Ето какво написах:

ПОСВЕЩЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА

Преди да посветиш живота си

на човек, на брак, на семейство,
на корпорация, на политическа партия,
на кампания за мир,
на религия, на революция,
на духовна пътека –
посвети се първо на нещо друго.
Посвети се първо на ЛЮБОВТА.
Вземи решение да направиш Любовта
свое намерение, своя цел и свой смисъл.
И тогава остави Любовта да те вдъхнови,
да те подкрепя и води
във всяко друго нещо,
на което се посветиш.

Да посветиш живота си на любовта е най-го-

лямата тайна на успеха, защото любовта е интели-
гентна. Когато човек изследва ефектите на любовта
– противопоставени на страха, стреса и цинизма –
става очевидно, че всяка любяща мисъл е избор на
сила, който ти помага да създадеш един по-красив
живот. Любовта е интелигентна, защото вдъхновява
визията, заздравява ценностите, пробужда въобра-
жението, разширява възможностите и стимулира
творчеството. Списъкът може да продължи...

- 186 -
 Любовта е интелигентен архетип36. Когато хо-
рата се уповават на любовта, те се опират на нещо
по-висше от собствената си ежедневна психика.
Колкото и нашият цинизъм да се опитва да я омало-
важи, истината е, че когато направиш място за лю-
бовта, се свързваш с нещо универсално и чудотвор-
но, философът Емет Фокс37 е написал прочутото:
„Няма трудност, която любовта да не може да
преодолее. Няма болест, която любовта да не може
да излекува. Няма врата, която любовта да не може
да отвори. Няма бездна, над която любовта да не
може да прехвърли мост. Няма стена, която любовта
да не може да разруши. Няма грях, който любовта
да не може да прости...”
Любовта е най-висшият наставник.
Прави това, което обичаш, остави любовта да
те води.
Остави любовта да те вдъхнови. >

Любовта е задачата

Обичай всички, служи на всички.

— Мото на Хард Рок Кафе

Когато започнах да работя като външен екс-

перт в страната на корпоративните акули, научих,

36
Архетип – дълбоки и постоянни модели (на мислене и пове-
дение) в човешката психика, които с времето остават непро-
менени. – бел.ред
37
Емет Фокс (1886–1951) – ирландец по произход е един от
лидерите на духовно-религиозното движение Нова мисъл от
началото на 20-ти век. – бел.ред.
- 187 -
че хората в бизнеса разпределят трудовите умения
в две групи: „твърди” и „меки”. Твърдите умения се
наричат така, защото хората са единодушни, че те
имат осезаем принос към печалбата на бизнеса.
Твърдите умения включват право, финанси, систе-
ми, технология и производство. Така наречените
„меки” умения се смятат за вторични, по-маловаж-
ни. Често пренебрежително ги наричат „лигави”. Те
включват ценности, етика, умения за работа в екип,
общуване и служба. Любовта почти не се споме-
нава. Тя се приема за повече от мека – твърде пух-
кава и твърде сладка.
Най-големият провал в страната на корпора-
тивните акули е, че любовта и работата сякаш са се
разделили. „Думата любов никога не се споменава в
големия бизнес” – пише Анита Родик.Това едва ли е
интелигентно. Дълбоко в себе си ние всички знаем,
че когато работата е вдъхновена от любов, тя ни
преобразява, кара ни да творим и удовлетворява
дълбоките нива на съществото ни. От горчив опит
знаем също, че работата без любов често е просто
заетост, блъскане и саможертва. За щастие новото
поколение лидери прави всичко по силите си да
върне любовта в страната на корпоративните акули.
Те се трудят здраво и залагат репутацията си, за да
създадат нов бизнес език, който не се страхува да
използва думи като любов, дух, сърце, състрадание,
история и душа. Това е жизненоважно за бъдещето
на бизнеса, както и за собственото ни бъдеще, за-
щото в действителност любовта е работата.
Доктор Умберто Матурана учи лидерите в биз-
неса на сърцевината на работата, която той нарича
„биология на бизнеса”. Според него любовта е от
- 188 -
първостепенна важност за бизнеса, защото разгръ-
ща интелекта. През 1998 г. Умберто Матурана бе
поканен в Масачузетския технологичен институт
(МТИ), за да представи доклад, озаглавен „Биоло-
гията на бизнеса: любовта разгръща интелекта”. В
него той пише:

В историите за трансформация на компании,

където всичко потръгва, появяват се нововъведе-
ния и хората са щастливи да работят там, ще ви-
диш, че това е история за любовта. Повечето про-
блеми в компаниите не се разрешават нито с кон-
куренция, нито с конфликти, нито с авторитет.
Разрешават се с помощта на единствената емоция,
която подхранва креативността. Понеже в тази
емоция има свобода за креативност. Говоря за лю-
бовта. Любовта разгръща интелекта и подхранва
креативността. Любовта връща автономията, а с
това и отговорността и чувството за свобода.

Като личен съветник често питам клиентите

си: „Какво обичаш в работата си?” Първоначалната
реакция често е поглед, изпълнен с изненада, по-
следван от бързо изстреляни думи, казани с надеж-
дата да минат за отговор. Очевидно много хора не
очакват любовта и работата да заемат едно и също
пространство в живота им. Те са прилежно разде-
лени и запазени за различни ситуации. Но въпро-
сът, който задавам, има огромна стойност, защото
може да помогне на хората да изследват по-дълбоко
каква е целта им, какво ги мотивира и какво ги
кара да продължават напред в трудни моменти.
Смятам, че всяка визитна картичка трябва
най-малкото да има воден знак с думата любов.

- 189 -
Разбира се, възможно е да работиш без любов, точ-
но както е възможно да имаш брак без любов или
да правиш секс без любов. Но да обединиш любовта
с работата е истински удовлетворяващо и е най-
важната работа в живота ни. Освен това любовта
вдъхновява успеха. Любовта превръща лидерите
във велики мъже и жени. Любовта вдъхновява из-
ключителното обслужване. Любовта е тайната на
маркетинга. Вярвам, че отвореното сърце е най-вис-
шата форма на маркетинг на тази планета. Но каква
полза от това, ако се страхуваме дори да говорим за
любов на работа?
Мериън Уилямсън, автор на бестселъра „За-
връщане към любовта”, пише с истинска страст за
любовта и работата:

Ти си в бизнеса, за да сееш любов. Сцена-

рият ти трябва да сее любов, фризьорският ти са-
лон трябва да сее любов. Агенцията ти трябва да
сее любов. Животът ти трябва да сее любов. Клю-
чът към успешна кариера е да осъзнаеш, че тя не
е отделена от останалата част от живота ти, а е
по-скоро продължение на самата ти сърцевина. А
сърцевината ти е любов.

Любовта е жизненоважно „меко” умение за ра-

ботата. Любовта е не просто наша професия, но и
целия ни живот. Роджър Енрико, вицепрезидент на
PepsiCo, казва в списание Fortune, че: „мекото
винаги е по-твърдо от твърдото.” Може би е така.
Така или иначе Интелигентният успех ни предиз-
виква да обичаме и да бъдем чистосърдечни във
всичко, което правим. В крайна сметка трябва да
изпитаме мъдростта и силата на любовта, като я
- 190 -
прилагаме. Това е нужно както за успеха на работ-
ното място, така и за успеха във връзките, за който
говоря в следващата част от тази книга.

ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 13

ЛЮБОВ

Отдели време да помислиш за любовта. По-

мисли колко е важна тя за теб и какъв прио-
ритет й даваш. Назови хората, от които си нау-
чил най-много за любовта. На какво точно те
научиха те?

Разгледай живота си и назови уроците, кои-

то ти лично си научил за любовта. Прецени
колко добре си научил тези уроци. Каква би ка-
зал, че е истината за любовта?

Накрая се запитай: „Какво обичам?” Разми-

шлявай върху сърцето на работата си, статуса
на връзките си и нещата, на които посвещаваш
живота си. >>>

- 191 -
 ЧАСТ IV

ВРЪЗКИ

Как може един човек да реши проблемите

на света? Проблемите могат да бъдат
решени само в екип.
— Нелсън Мандела

Разбитата общност
Митът за независимостта
Блокажът на конкуренцията
Повърхностни разговори
По-добър баланс

Запознах се с Дана Зохар на конференция,

озаглавена „Да ръководиш с лична сила”, организи-
рана от фондация „Лидерски Тръст”. С Дана бяхме
сред лекторите. Конференцията беше истински вдъ-
хновяваща, експертно организирана и бе привлякла
лидери от политиката, бизнеса, религията, военните
сили, образованието и спорта. Аз говорих за Инте-
лигентния успех, а Дана – за духовната интелигент-
ност. И за двама ни бе явно, че имаме сходни виж-
дания и много допирни точки.

- 192 -
 Дана Зохар е изучавала физика и философия
в Технологичния институт в Масачузетс (ТИМ) и е
пионер в сферата на ДИ – духовната интелигент-
ност. Дана и съпругът й д-р Иън Маршал са напи-
сали книга, озаглавена „Духовна интелигентност”,
която изследва връзката ни със самите себе си и
един с друг. Книгата е прекрасна и подтиква към
дълбок размисъл. Те дефинират духовната интели-
гентност като „онази интелигентност, с чиято помощ
можем да поставим действията и живота си в един
по-широк, по-богат и осмислящ контекст”.
За моя радост Дана и Иън живеят близо до
дома ми в Оксфорд. Срещаме се редовно, за да
разговаряме за работата си и за живота като цяло.
Заедно се удивляваме на чудото на сътворението,
отчайваме се от това колко труден може да бъде
животът и споделяме надеждите и визията си за
бъдещето. Имаме безценно приятелство. Разговори-
те ни винаги са много стимулиращи и дълбоко удо-
влетворяващи.
Изслушваме се с внимание и научаваме много
от изживяванията и прозренията си.
Дана и Иън са членове на глобална общност
от учени, които отправят към човечеството преди-
звикателството да променим начина, по който се
възприемаме и по който общуваме помежду си. Те
са написали няколко книги, включително „Кванто-
вият аз” и „Квантовото общество”, които съчета-
ват откритията на съвременната физика с дребната
философия и съвременната психология. Във всички
свои трудове те подканват към по-дълбока връзка
със себе си и с обществото като ключ към щастието
и успеха. В един от трудовете си Дана изтъква:
- 193 -
 Logos по принцип се превежда като „дума,
слово”, но на гръцки тази дума има и друго, по-
старо значение – „връзка”... Представете си, че в
Библията logos беше преведено като връзка: „В
началото бе връзката...”

Новата физика изисква от нас да преосмислим

връзката със самите себе си и с обществото. Вернер
Хайзенберг, немски физик, е един от пионерите на
квантовата физика. Неговият прочут Принцип на
несигурността има огромно значение за начина, по
който мислим за успеха и по който живеем живота
си. Казано с прости думи, Хайзенберг взема една
субатомна градивна частица на живота, наречена
фотон, и демонстрира, че тя има двойнствена при-
рода, като съчетава в себе си характеристиките и
на частица, и на вълна.

Обяснено по-подробно, ако учен наблюдава

фотон с детектор на частици, той открива, че фот-
онът изглежда като частица – малък, фиксиран,
обособен обект, който има солидни граници и е
отделен от всичко друго. Използвайки този метод за
наблюдение, учени като Исак Нютон и философи
като Рене Декарт излагат теория за атомизма38, в
която всички живи неща (включително ти и аз) се
разглеждат като напълно независими едно от друго.

38
Атомизъм – образувано от старогръцката дума atomos – не-
делим. Атомизмът е философско учение, според което мате-
рията не е непрекъсната, а се състои от малки частици (ато-
ми). Терминът атомизъм се употребява в два смисъла. В широ-
кия смисъл атомизъм се нарича всяко учение за атома, в тес-
ния се отнася до древногръцки философски школи от V и IV в.
пр. Хр. Тези учения са и най-ранната форма на атомизма. –
бел. ред.
- 194 -
Този светоглед е повлиял в огромна степен нашето
мислене и интелект. Дана Зохар коментира:

Фройд е използвал атомизма на Нютон като

основа за трагичния си възглед за съвременната
психология. В своята „Теория на обектните отно-
шения” Фройд твърди, че всеки от нас е изолиран.
Той възприема границите на личността като твър-
ди и непреодолими. За мен ти си обект, за теб аз
също съм просто обект. Не е възможно да се опо-
знаем истински или да се свържем на дълбоко ни-
во. Аз формирам в съзнанието си образ за теб,
„проекция”, и общувам единствено с нея. Любовта
и интимността са невъзможни. Да обичаш ближния
си както себе си е най-неизпълнимата от всички
Божи заповеди.

Но Принципът на неопределеността на Хай-

зенберг открива, че ако фотонът се наблюдава с
помощта на друг инструмент, наречен детектор на
вълни, той вече не изглежда като отделна частица,
носеща се самостоятелно през пространството, а
като вълна, която има инерция и е свързана, вза-
имодейства и общува с всичко останало. Хайзенберг
казва: „Така светът изглежда като сложна тъкан от
събития, в която взаимодействия от различен тип се
редуват, наслагват или комбинират и с това опре-
делят структурата на цялото.”
Така фотонът може да изглежда като отделна,
независима частица, но никога не е истински отде-
лен. Принципът на несигурността е едно от многото
открития в квантовата физика, които установяват,
че връзката е основната градивна частица на живо-
та – на всяко ниво. Природата наистина е „театър

- 195 -
на взаимосвързаностите”. В действителност има „от-
деленост без отделяне” и, както обяснява физикът
Дейвид Бом39, автор на книгата „Единната Вселе-
на”, ние споделяме „колективен интелект” и живеем
в „матрица на непрекъсната цялост”.

Връзката е в сърцето на физиката, в сърцето

на живота и в сърцето на успеха. Личното ни пред-
извикателство е да съчетаваме в себе си качества
на частица и на вълна – да прегърнем явната си не-
повторимост и същевременно да осъзнаваме дълбо-
ката си свързаност и единство с всичко. Трябва да
се научим как да живеем за себе си и за всички
останали. Друг учен, Алберт Айнщайн, е изразил то-
ва по особено красив начин:

Човешкото същество е част от цялото, наре-

чено „Вселена”, част, ограничена във времето и
пространството. Човекът изживява себе си, своите
мисли и чувства като нещо отделено от останало-
то, като оптична илюзия на съзнанието му. Тази
илюзия е един вид затвор, който ни ограничава до
нашите собствени желания и до привързаност само
към хората най-близки до нас. Нашата задача е да
се освободим от този затвор, като разширим кръга
на съчувствието си, за да прегърнем всички живи
същества и природата в цялостната й красота. >>

39
Дейвид Джоузеф Бом (1917–1992) – американски квантов
физик, един от най-влиятелните учени на 20-ти век.– бел.ред.
- 196 -
 РАЗБИТАТА ОБЩНОСТ

За отглеждането на едно дете е

необходимо цяло село.
— Африканска поговорка

В името на успеха все повече от нас работят

по-здраво от когато и да било. В усилието си да
продължаваме напред ние рутинно жертваме връз-
ките си, пренебрегваме семействата си, отказваме
се от стари приятелства и се отчуждаваме от общ-
ността си. Обещаваме си, че в бъдеще ще е раз-
лично. Но бъдещето е много далеч. Междувременно
продължаваме да се борим сами. И все по-често се
питаме: „Това ли е наистина успехът?”
Израснах близо до Уинчестър, в малко селце,
уместно наречено Литълтън40. Беше хубаво селце,
доста тихо, с малко автомобили. Имаше селски ма-
газин, селска кръчма, селска църква и селска поля-
на за крикет. В Литълтън цареше силно усещане за
общност и бяхме приятели с всичките си съседи.
Децата се разхождаха свободно, без надзора на
възрастен.
Аз играех крикет в отбора на селото от еди-
найсетгодишен. Полицаят на селото беше рефер,
учителят ми по математика беше батсмен. След като
алкохолизмът на баща ми се влоши и той напусна
дома, аз и брат ми Дейвид се превърнахме в единст-
вените две деца в селото, които произхождаха от
„разбито семейство”. Смътно си спомням, че се

40
От англ. little – малък – бел. прев.
- 197 -
споменаваше и за жена в съседното село, която
наричаха „разведената”. Селото ни оказа подкрепа
по много естествен и непринуден начин. В отбора
по крикет имаше няколко души, които се отнасяха с
мен като със свой син. Всички наши съседи и роди-
телите на приятелите ни се стараеха аз, мама и
Дейвид да сме добре.
Докато пишех тази книга, бях поканен да го-
воря за Интелигентния успех пред Саут Ийст Им-
плойърс – правителствена организация, чието седа-
лище бе в Уинчестър. Един от организаторите бе
Джулиет Томъс, чийто баща играеше в стария ми от-
бор по крикет. Джулиет бе така добра да предложи
да организира неформална сбирка на отбора по
крикет в една местна кръчма. Тази вечер един по
един дойдоха десет члена на отбора. Бяха минали
двайсет години откакто бях видял старите си прия-
тели за последен път. Говорихме си до среднощ за
„добрите стари дни”, на които се наслаждавахме
тогава, но които ценим още повече сега.

Всичко се променя, включително животът в

Литълтън. Спомням си два конкретни случая. Първо,
когато най-близките ни съседи трябваше да се
преместят заради работа. Местната агенция за не-
движими имоти отпечата информацията за дома им
в цветна брошура със заглавие „Петдесет и девет
минути с влак до гара Уотърлу в Лондон”. Второ, в
селото бе построен нов комплекс къщи на невъз-
можно малка земя. Къщите бяха наречени „домове
за директори” и нямаха дворове, което се смяташе
за плюс. Спомням си колко странно ми се стори
това.

- 198 -
 На осемнайсет години напуснах Литълтън, за
да се отправя по широкия свят. Отидох да уча в
Бирмингам, който е само на три часа път с кола, но
на мен ми изглеждаше много по-далеч. По-късно
отидох да живея в Ню Йорк. След това се ожених за
първата си съпруга Миранда, която е австралийка.
А сега редовно пътувам по работа до Ню Йорк, Ха-
вай и Индия. Всяка сутрин във времето си за меди-
тация мисля за приятели и членове на семейството
си, които живеят по всички краища на света. Моето
село вече е глобално. Създаването на общност ста-
ва все по-важно за мен, но и представлява голямо
предизвикателство. >

Разбити връзки
Съвременното общество страда от това, което
физикът Дейвид Бом нарича „вирусът на фрагмен-
тацията”. Разпадането на традиционната социална
единица – семейството – с последващите от това
прекъснати връзки между деца, възрастни и стари
хора, е добре документирано и известно на всички
ни. Новият социален пейзаж е сложен, пълен с раз-
делени семейства, високи проценти на развод, са-
мотни родители и все повече хора, които живеят
сами. Ние сме общество на „хлабави връзки”.
Живеем във все по-подвижно общество, пълно
с временни връзки и временни приятелства. През
втората половина на 20 в., с бързото зараждане на
глобалната икономика, се е смятало за добра кор-
поративна политика да се насърчават мениджърите
да се местят от офис в офис, от град в град и от
страна в страна. Международните сливания на ком-

- 199 -
пании правели това все по-възможно. С всяко пре-
местване се разкъсвали социални връзки, губели се
контактите с приятели и с добри съседи.
В продължение на три години работих за BAE
Systems – компания, специализирана в сферата на
отбраната и въздушното пространство, която има
един милион служители, разпръснати по света. Уча-
ствах в разработването на програма за обучение за
най-висшия кръг главни мениджъри. Много от тези
мениджъри – общо шестстотин и петдесет – са жи-
вели и работили в различни държави по две-три
години. Те са свикнали да живеят далеч от дома си
по четири нощи в седмицата, докато работят в дру-
ги градове. Това е обичайна практика в глобалната
икономика.
Съвременните служители също сменят профе-
сията и компанията си по-често от всякога. Дните
на „работа за цял живот” бързо се превръщат в спо-
мен, макар че някога това беше реалност за пове-
чето хора. В IBM повечето служители описваха тру-
довите си договори като „от люлката до гроба”. В Би
Би Си ги наричаха „от утробата до гроба”. В
„Бритиш Телеком” хората определяха работата си
като „доживотна”. Днес изглежда е модерно да
сменяш работата си през няколко години. Обеща-
нията да поддържаш връзка със старите колеги
обикновено се нарушават.
Повишената мобилност несъмнено е поставила
на изпитание здравето и статуса на връзките ни.
Същото важи и за ускореното темпо на живот и дъл-
жината на работния ден. Едно скорошно правител-
ствено проучване откри, че вече един на всеки осем

- 200 -
души работи над шейсет часа седмично. Броят на
жените, които работят повече от шейсет часа на
седмица, се е увеличил над два пъти за по-малко от
пет години. Следователно картината на забързания
съвременен живот изглежда така:

работа, работа, работа, работа, работа, работа,

работа, работа, работа, работа, работа, работа,
работа, работа, работа, работа, работа, работа,
работа, работа, работа, работа, работа, работа,
работа, работа, работа, работа, работа, работа,
работа, работа, работа, работа, работа, работа,
работа, работа, работа, работа, работа, работа,
работа, работа, работа, работа, работа, работа,
работа, работа, работа, работа, работа, работа,
работа, работа, работа, работа, работа, работа,
работа, работа, работа, работа, работа, работа,

Няма пространство!
Толкова сме заети, вманиачени и преситени,
че нямаме време за самите себе си, камо ли за
останалата част от семейството. Знаем, че е важно
да отделяме време за семейството, но трябва да
продължаваме напред. Можем да казваме, че семей-
ството е на първо място, но на практика първото
място е заето от работата, както и второто, и тре-
тото, финансовото благосъстояние на семейството е
важно, но същото важи и за емоционалното и ду-
ховното му добруване. Едно семейство се нуждае от
общо пространство, без което връзките, които го
крепят, започват да отслабват. Пространството е
като утроба, която поражда нови нива на интим-
ност, близост и свързаност.

- 201 -
 Няма време!
На работа раздаваме визитни картички, в кои-
то е записан служебен телефон, мобилен телефон,
домашен телефон, факс, електронна поща и уеб-
сайт. Има толкова много начини да се свържем, но
имаме ли време? Работни екипи не успяват да из-
пълнят стандартите и да постигнат целите си, защо-
то не си оставят време да се съберат и да пого-
ворят. У дома също сякаш прекарваме все по-малко
време заедно. Само едно на всеки три домакинства
потвърждава, че „цялото ни семейство обикновено
вечеря заедно”. Книги като „Шейсет и вторият ба-
ща” и „Шейсет и вторият брак” стават бестселъри.

Мечтаем някой ден да срещнем

сродната душа, но се съмняваме, че можем
да намерим времето за нея.

Няма енергия!
Толкова сме уморени от това да се състеза-
ваме със съседите, че не ни остава енергия да
говорим с тях или пък с когото и да било другиго.
Искаме да се свързваме и да общуваме, но бясното
темпо на съвременния живот често ни оставя
смазани, негодни и съсипани. Вместо да излезем с
приятели си оставаме вкъщи и гледаме „Приятели”
по телевизията. Вместо да разговаряме със съседите
си гледаме сапунени опери. И вместо да се свърз-
ваме с хора, които наистина познаваме, се задово-
ляваме с поредната доза Биг Брадър.
През 90-те години на 20 в. анализаторът на
социални течения Фейт Попкорн създаде термина
- 202 -
„затваряне в пашкул”, за да опише как все повече
хора ритуално се отделят и „се справят сами” в опи-
та си да успеят във вманиаченото общество. Този
израз доби популярност и не след дълго бе добавен
в много речници. Попкорн описва затварянията в
пашкул като:

Опит да се затвориш в безопасна черупка,

за да не останеш на произвола на един жесток не-
предвидим свят – на тормоза и атаките на груби
сервитьори и шумна околна среда, наркопрестъп-
ления, финансови кризи и СПИН. Затварянето в
пашкул е водено от желание за изолация и изход,
за спокойствие и защита, за уют и контрол – един
вид свиване на гнездо.

Свиването в пашкул се смята за здравословно

средство за борба със стреса, ако се прави от време
на време. Един почивен ден в седмицата, малко
време сам със себе си или вечер, прекарана у дома,
може да даде на човек нужното пространство да ос-
вежи силите си, време да презареди и шанс да по-
спре и да се наслаждава. Свиването в пашкул от
време на време може да ни помогне да успокоим
темпото на живота си. То може да ни накара да се
откъснем от заетостта си и отново да ни свърже по-
пълноценно, дълбоко и искрено с хората и нещата,
които са най-важни за нас. Поне това е здравослов-
ният начин да се затвориш в пашкул. Нездравослов-
ният е по-краен.

Затварянето в пашкул е нездравословно, кога-

то престане да бъде спасение, до което прибягваш
от време на време и се превърне в добре заучена
стратегия за живот, Фейт Попкорн изтъква тази
- 203 -
опасност, когато пише за „Бронирания пашкул”,
който се опитва да се защити физически и да се
предпази емоционално навсякъде, където отиде.
Той говори също за „Пътуващия пашкул”, който се
опитва да контролира всяка среда, в която навлезе
и за „Социалния пашкул”, който се свързва с хората
рядко и много избирателно. >

Разбити сърца

Прекомерното затваряне в пашкул съвпада с

рязкото увеличаване на индивидуализма и индиви-
дуалистичните култури в западния свят. Повечето
от социалните течения, които идентифицира Фейт
Попкорн, съществуват от едно десетилетие, но за-
тварянето в пашкул днес е по-разпространено от
всякога. Същото важи и за индивидуализма. Във
вманиаченото общество хората водят все по-изо-
лирано съществувание, подобно на частици, неза-
котвени и страдащи от „вируса на разделението”.
Социологът Амитай Етциони41, автор на книгата „Ду-
хът на общността”, пише:

Западът е навлязъл в студения сезон на

крайния индивидуализъм и копнее за топлината на
общността, която да позволи на човешките вза-
имоотношения да разцъфтят.

41
Амитай Етциони (р.1929) – американски социолог от немско-
еврейски произход, работещ в областите на социалната орга-
низация, социоикономиката, социалната и политическа фило-
софия. – бел.ред.
- 204 -
 Свидетелствата за крайния индивидуализъм
идват от международни проучвания, провеждани на
равни интервали от края на 50-те години на 20 в.
до наши дни. През последните десетилетия инди-
видуализмът нараства толкова бързо, че за него
често се говори като за „хипериндивидуализъм”.
Симптомите за крайния индивидуализъм включват
много „мислене в първо лице”. През 80-те години
юпитата бяха описвани като „поколението на аз-а”,
а всяко десетилетие оттогава – като „десетилетие
на аз-а”. Веруюто на индивидуализма – да се стре-
миш към първото място – не оставя много място за
„ние”, „нас” и „наш”.

Крайният индивидуализъм намира отражение

в социалните тенденции, като например това, че
все повече хора живеят сами и се женят на по-
късен етап от живота си. Все повече хора се раз-
веждат и семействата стават по-малки. Все повече
имоти имат един собственик и все повече хора
работят у дома. И все повече хора водят по-беден
социален живот и споделят, че изпитват по-силно
усещане за изолация и самота.
Засилването на индивидуализма е добре доку-
ментирано в съвременни социологически съчинения
като „Самотната тълпа” и „Културата на нарцисиз-
ма”. Има дори свидетелства, че крайният индиви-
дуализъм вече се разпространява и в източните об-
щества с традиционно колективистична култура.
Крайният индивидуализъм се надига от пе-
пелта на безброй разбити и провалени връзки. Ис-
тинската диагноза на крайния индивидуализъм –
или на „дисфункционалната независимост”, както го

- 205 -
наричам аз – разкрива, че често той е стратегия за
справяне със скръбта, защитен механизъм срещу
повторно нараняване и компенсация за липсата на
близост и общуване в живота ни. Истината е, че:

В сърцето на крайния индивидуализъм

се крие разбито сърце.

По-задълбоченото вглеждане в крайния инди-

видуализъм разкрива загуба на вяра в ценностите и
възможностите на връзката. Разбира се, продължа-
ваме да комуникираме: изпращаме текстови съоб-
щения (по-бързо, отколкото да се обадиш по теле-
фона), чатим в интернет (по-безопасно е и имаме
повече контрол) и ходим на бързи срещи (графикът
ни е много натоварен). Но също така се въздържаме
повече от преди, дори когато започваме нови връз-
ки. Ние сме изтощени и уплашени. Ние сме самотни
вълци.
Социолози като Амитай Етциони апелират към
нашето поколение да съчетаем най-доброто от ин-
дивидуализма (т.е. личната свобода и личните пра-
ва) с най-доброто от колективизма (т.е. социалното
свързване и духовното единство). Етциони ни при-
зовава да не се отказваме от връзките, а да наме-
рим начин да отворим сърцата си и отново да се
свържем на по-дълбоко ниво. Той ни показва как на
някакво ниво чрез работохолизма си се опитваме да
компенсираме липсата на социално свързване и
духовно единство, която чувстваме. Той пише:

На никой не му харесва да признае, но меж-

ду 1960 г. и 1970 г. американското общество по-
- 206 -
 зволи децата да се обезценят, докато златният
призив да „успееш” бе поставен на висок пиеде-
стал. Наскоро първокурсници в колежа определи-
ха „да бъда финансово обезпечен” като по-важно
от „да отгледам семейство”. (През 1990 г. цифрите
бяха 74% срещу 70%, а през 1991 г. – 74% срещу
68%.)

На семинарите си често срещам мъже и жени,

които смятат, че първо трябва да постигнат успех в
кариерата, преди да помислят за обвързване, брак
и семейство. Младите мениджъри предпочитат да
бъдат сами, за да не рискуват връзката да пречи на
работата им. Големите компании ясно показват, че
искат изключителни права върху младите си талан-
ти. Животът не трябва да пречи на бизнеса. В офи-
сите са осигурени легла за онези, които работят до
късно. Тези компании далеч не са подходящо място
за семейни хора. В някои отношения те не са по-
добри от викторианските приюти за бедни.
В книгата „Корпоративният евнух” авторите
Баталия и Тарант документират зачестяващи случаи
на млади мениджъри, които са принудени да
избират между брак и кариера. Те цитират доклад,
който сравнява професионалния мениджър с ени-
чар, елитен войник в Османската империя, който
бил отнеман от родителите си като дете, отгледан
от държавата и който нямал право да се жени. До-
кладът твърди: „Младеж, който смята да прави ка-
риера (като мениджър), спокойно може да мисли за
себе си като за съвременен еничар – и много вни-
мателно да обмисли дали бракът изобщо може да се
впише в живота, който е избрал.”

- 207 -
 Като личен съветник често слушам младежи
между 20 и 30 години, които мислят, че трябва да
избират между успеха и любовта. В индивидуалис-
тичните култури съществува дълбока пропаст между
двете. Хората не вярват, че е възможно да имаш и
успех, и любов.
Загубена е мъдростта, че интимната връзка и
любящото семейство могат да помогнат в кариерата.
Смята се, че любящите връзки по някакъв начин
пречат на успеха, а не му помагат. Явно любящите
връзки трябва да бъдат пожертвани в името на
успеха. >

Разбити животи

Самотно е на върха, както и

навсякъде другаде.

Предсказвам, че най-бързо разрастващата се

епидемия на 21 в. ще бъдат „болестите на самота-
та”. Тези болести се определят като причинени от
или предизвикващи симптоми на хронична изола-
ция, болезнена откъснатост, тревожна отдалече-
ност. Болестите на самотата включват депресия,
стрес, рак, СПИН, сърдечно-съдови болести, нарци-
сизъм и самоубийство и се увеличиха рязко в „злат-
ната ера” на амбицията и крайния индивидуализъм.
Наскоро съветвах мъж на име Клайв, който ра-
ботеше в международна фармацевтична компания.
Когато го попитах с какво се занимава, той от-
върна: „Отговарям за Африка, Европа и Близкия из-
ток.”
- 208 -
 Бе дошъл на консултация заради депресията
си. „На масичката до леглото ми стои книгата
„Безгранична сила” от Тони Робинс42 и шишенце
Прозак” – сподели той. Клайв ми каза, че иска да
„спре цялата тази лудост”. Беше самотен в работата
и в брака си и обмисляше да напусне и двете, но се
боеше да остане сам.
Клайв е добър пример за хората, които са си
внушили, че за да успеят трябва да си изградят
здрава черупка и да вкаменят сърцата си. Той спо-
дели, че се намира „между чука и наковалнята”.

Казах му, че според мен страда от разбито

сърце и че се надява повечето успех по някакъв

42
Антъни Джей Робинс (р.1960) – американски лектор, житей-
ски наставник и популярен автор на книги по самоусъвършен-
стване. – бел.ред.
- 209 -
начин да го излекува. „Проблемът е, че ако сърцето
ти не е отворено, няма да почувстваш успеха, който
постигаш” – продължих аз.

В една от сесиите ни Клайв се сравни с Те-

некиения човек в „Магьосникът от Оз”43, който ня-
ма сърце. „Ако не получа сърцето си обратно, няма
за какво да живея” – каза той.

В семинарите си, посветени на Интелигентния

успех, представям клинични изследвания, които до-
казват, че има голяма зависимост между самотата и
болестите на сърдечно-съдовата система. Лекарите
определят самотата като една от водещите причини
за смърт, наричайки я „убиец”. Самотата, за която
говорят, е: 1) изолация от други хора; 2) отчуж-
дения от автентичния ни аз и 3) духовна празнота и
чувството, че си откъснат от Бог. Кардиологът Дийн
Орниш, автор на книгата „Любов и оцеляване”, пи-
ше:

Истинската епидемия в нашата култура не са

само физическите заболявания на сърцето, но и
това, което аз наричам емоционални и духовни
сърдечни болести, т.е. дълбокото чувство за само-
та, изолация, отчуждение и депресия, които прео-
бладават масово в нашата култура в следствие от
разпадането на социалните структури, които преди
са ни осигурявали усещане за свързаност и общ-
ност. За мен това е един от корените на болестите,
цинизма и насилието в нашето общество.

43
„Магьосникът от Оз” – популярен детски роман на американ-
ския писател Лиман Франк Баум от 1901 г., претворен впо-
следствие в мюзикъли и филми – бел.ред.
- 210 -
 Крайният индивидуализъм и липсата на дъл-
боки интимни връзки не е формула за успех. Той
разбива общности, както и живота на хората. Край-
ните индивидуалисти се стремят да направят впе-
чатление, но не и да осъществят връзка. Те искат
възхищение, не интимност. Искат да победят, а не
да се присъединят. Накрая се оказват самотни на
върха (ако изобщо стигнат до там) и страдат от
стряскаща социална неграмотност, слаба емоцио-
нална устойчивост, липса на духовни корени и на
чувство за принадлежност. Те са сами и се стра-
хуват.

Вярвам, че за духовността на всеки човек е

задължително да преодолее въображаемата си са-
мота. Отделеността – тази оптическа измама – е ум-
ственият вирус, който причинява толкова много
страх, болка и болести. В работата си с „Успявай
интелигентно” приемам, че интимните връзки са
основните градивни елементи на истинския успех и
благополучие.

Няколко мащабни социологически проучва-

ния, обхващащи много държави и десетилетия,
също подкрепят идеята, че положителните връзки
правят човек по-силен, устойчив и щастлив. Те сти-
гат до извода, както и аз, че същината на успеха е
да живеем за себе си и за другите.

- 211 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 14
В РЪ З КИ

Помисли върху следното твърдение: връз-

ките са в сърцето на успеха. В каква степен
важи за теб?

Направи преглед на живота си и изброй

най-важните уроци, които си научил за връз-
ките. Дай честна оценка за това колко добре си
ги усвоил.

След това назови трима (или повече) от

най-важните хора а) в живота и б) в работата
ти.

След това помисли върху настоящото

състояние на тези връзки. Оцени здравето на
всяка от тях по скала от едно (лошо) до десет
(отлично). Помисли как може да направиш
всяка от тези връзки още по-хубава. >>

- 212 -
 МИТЪТ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА

Никой не е толкова голям, че да е

независим от другите.
— Д-р Уилям Майо44

Обществото винаги се е опитвало да пробута

мита за независимия успех. В западните култури се
приема за най-висша чест да кажеш, че човек е по-
стигнал успеха си сам или че сам е развил таланта
си. Но честно казано, независим успех не същест-
вува. Никой не може да твори и да успява съвсем
сам. Всеки самотен гений, оригинален мислител,
авантюрист и смел предприемач е зависел от из-
вестна емоционална, финансова или духовна под-
крепа, за да постигне успеха си.
Наскоро посетих Флоренция – града, в който
много ренесансови художници са си създали име.
Прекарах цял ден в галерия „Уфици”, която поме-
щава прекрасни творби на Микеланджело, включи-
телно великолепната картина „Дони Тондо”, на коя-
то е изобразено как Йосиф държи Исус на рамото на
Мария. Картините, скулптурите и архитектурата на
Микеланджело са навсякъде във Флоренция. С пра-
во е наричан гений и възхваляван за огромното си
влияние върху развитието на западното изкуство.
Микеланджело е бил продуктивен, измъчван
от терзания гений, който твърдял, че никога не е

44
Уилям Джеймс Майо (1861–1939) – американски лекар хи-
рург, един от основателите на клиниката „Майо” в САЩ. –
бел.ред.
- 213 -
имал учител или наставник. В действителност, във
Флоренция Микеланджело е имал отличен учител в
лицето Доменико Гирландайо, който го е научил да
рисува както с темпера, така и фреско. Уилям
Уолъс, автор на книгата „Микеланджело”, изтъква,
че картината „Дони Тондо” представлява „солидно
доказателство, че младият чирак е научил добре
уроците си”. Уолъс коментира, че много от биогра-
фиите на Микеланджело „предлагат украсена исто-
рия за изпреварил времето си гений с малко или
никакво формално образование... но който въпреки
обстоятелствата успява да сътвори безукорни твор-
би на изкуството, без да остави след себе си нито
един провал”.
Микеланджело бил изключително независим
човек. Представял себе си като самотен художник,
принуден да твори без каквато и да било подкрепа.
В действителност обаче Микеланджело е получавал
финансова помощ от някои членове на фамилията
Медичи – най-влиятелния род във Флоренция. Ло-
ренцо ди Медичи представил младия Микеланджело
на много велики философи и мислители, чието
вдъхновение може да бъде видно в творбите му.
Освен това Микеланджело е черпел от религиозната
си вяра и връзка с божественото, която е споделил
с нас във велики творби като „Сътворението на
Адам”. >

Синдромът на самотника
От ранна възраст учим децата да казват с
гордост „направих го сам”. Историите за детството
ни са пълни с „първи пъти”. Например, когато за

- 214 -
пръв път сме направили няколко крачки сами, об-
лекли сме се сами, използвали сме тоалетната сами,
карали сме колело сами, отишли сме до училище
сами и т.н. Възрастните са ни поздравявали за тези
важни успехи. Растели сме и научаването да бъдем
самостоятелни ни е давало нужната сила и увере-
ност да го правим.
Да бъдеш самостоятелен често е жизнено важ-
но за успеха качество. То ни учи да търсим смелост
и талант дълбоко в себе си, подхранва дисципли-
ната и личната издръжливост, помага ни да поемем
отговорност за живота си. Въпреки това твърде го-
лямата самостоятелност може да бъде пречка за
успеха. Хората, които страдат от „Синдрома на са-
мотника”, не умеят да молят за помощ. Те са слепи
за възможностите да получат подкрепа. Възпира ги
неспособността им да превъзмогнат себе си. За
успеха са нужни както решителност и твърдост,
така и възможност да позволяваш на другите да ти
помагат и да те вдъхновяват.
Микеланджело бил лют съперник на Леонардо
да Винчи – художник, музикант, инженер, ботаник и
най-великия изобретател, живял някога. Джорджо
Васари, автор на книгата „Животът на художници-
те”, казва за Леонардо: „Понякога небесата ни из-
пращат същества, които дават израз не само на чо-
вешкото, но и на божественото, за да може като се
учим от тях и следваме примера им, умът и най-
висшият ни интелект да могат да се доближат до
най-високите небесни сфери.”
Леонардо е казал: „Искам да правя чудеса.”
Той заявил, че „е възможно да постигнеш познание

- 215 -
за всяко нещо”. Неговото въображение било смай-
ващо, а разнообразието на талантите му – невъо-
бразимо. Леонардо бил единствен по рода си. Както
и Микеланджело, той също имал велики учители.
Негов обект на подражание бил Леон Батиста Ал-
берти (1406-1472) – художник, музикант, архитект,
математик, атлет и философ. Диапазонът на визията
и талантите на Алберти несъмнено е бил вдъхновя-
ващ пример на Леонардо.
Леонардо бил чирак при Андреа дел Верокио –
водещ за времето си художник и скулптор във Фло-
ренция. В работилницата на Верокио Леонардо по-
магал на майстора и на други художници в много
проекти. Ренесансът бил период на голямо съперни-
чество, но също и на голямо сътрудничество. Карти-
ната „Кръщението Христово”, изложена в галерия
„Уфици”, е отличен пример за съвместна работа,
фигурите на Христос и Йоан Кръстител са дело на
Верокио, русият ангел отляво е нарисуван от Лео-
нардо, а някои критици приписват втория ангел на
художника Сандро Ботичели.
Леонардо с право може да бъде наречен „пио-
нер”, „неповторим”, „оригинален” и „ненадминат”.
Разнообразието на откритията и изобретенията му е
невъобразимо. Но ключът към неговия успех преди
всичко е безграничната му осъзна-тост за връзката
между всички неща. Мисля, че Леонардо е бил един
от най-свързаните хора, живели някога. Геният му
произлизал не от неговата независимост от остана-
лите хора, а от свързването с тях. Той се учел от
всички, които срещал, смятал природата за свое
училище и приемал Бог за свой учител. Позволявал
на всичко да го докосне и вдъхнови.
- 216 -
 Майкъл Гелб, автор на „Как да мислим като
Леонардо да Винчи”45, говори за разбирането на
Леонардо за взаимосвързаността на всички неща.
Той описва Леонардо като първия представител на
системния подход в мисленето и пише: „През 1980
година, Бом заявява: „Всичко обхваща всичко.” Пет
века по-рано Леонардо твърди: „Всичко идва от
всичко, всичко е направено от всичко и всичко се
завръща във всичко...”. >

Проблемът с оригиналността
Да те нарекат „оригинален” е страхотна по-
хвала в индивидуалистичните общества, където
всеки се бори за внимание и значимост. В училище
имах учителка, която постоянно ме упрекваше, че
не съм оригинален. Пишеше „Липсва оригиналност”
на всяко домашно, което предавах. „Бъди оригина-
лен, Холдън!” – повтаряше ми тя всеки път. За съ-
жаление нито един от съучениците ми не беше до-
статъчно оригинален за нея. Проблемът беше, че
бяхме едва 11-годишни и не разбирахме какво точ-
но има предвид.
Да бъдеш оригинален е здравословна цел, ако
под „оригинален” разбираш да бъдеш „автентичен”
и да цениш това, което си. Но в индивидуалистич-
ните общества да бъдеш оригинален често означава
да се отделяш от другите и да изпъкваш в тълпата.
Така оригиналността се бърка с превъзходството.
Индивидуалистичните култури се опитват също да

45
„Как да мислим като Леонардо да Винчи” на Майкъл Гелб,
изд. ИК „Бард”, 2005. – бел.ред.
- 217 -
произвеждат и продават оригиналност. Хората си
мислят, че да бъдеш оригинален означава да носиш
фабрично произведена тениска с лого, да боядисаш
косата си червена или да си сложиш обеца на ези-
ка. Уви, това вече е правено. Успехът се постига с
оригиналност, ако това означава да мислиш само-
стоятелно и да откриеш собствения си глас. Но ако
се опитваш да бъдеш оригинален заради самата
оригиналност, това често води до отчуждение, неу-
вереност и липса на истинско усещане за себе си.
Следователно успехът означава да бъдеш оригина-
лен и да си склонен да си сътрудничиш. Успехът
означава да се свързваш с другите и да намериш
своя екип. Дори най-оригиналните мислители се
нуждаят от подкрепа за визията и идеите си. Ориги-
налността без сътрудничество е чиста абстракция и
няма особена стойност.
Описват американския изобретател Томас
Едисон като един от най-оригиналните мислители в
историята. Едисон, наричан често „Магьосникът от
Менлоу парк”, е регистрирал на свое име повече от
триста патента за шест години, а през целия си
живот – над хиляда. Едисон получава заслужено
признание за блестящата си интелигентност и ог-
ромната си изобретателност. Но той не е направил
всичко сам. Проправял е пътя, но е бил част от
екип.
Едисон бил майстор на вербуването. Той съ-
брал група талантливи учени в Менлоу парк, Ню
Джърси, където създал „Фабрика на изобретения-
та”, служеща на нуждите на неговото съвремие.
Десетки специалисти работели рамо до рамо върху
всичко, свързано с радиоизлъчването, фонографа,
- 218 -
електрически крушки, телеграфа, рентгенови апа-
рати, телефония на дълги разстояния, кинемато-
графска техника и много други. Едисон бил задвиж-
ващата сила и привличал най-ярките умове да ра-
ботят и изобретяват заедно с него.
През 1883 г. един от инженерите на Едисон,
Уилям Дж. Хамър, направил откритие, което по-къс-
но довело до изобретяването на електронната тръ-
ба. То било патентовано като „ефект на Едисон”.
Едисон разбирал важността на марката дълго преди
да има брандови консултанти. Едисон било „име”,
което печелело уважение и давало търговско пре-
имущество, Франсис Джел, дългогодишен асистент
на Едисон, казва: „В действителност Едисон е съ-
бирателно съществително и означава труда на мно-
го хора.”
Откритията на Едисон върху науката и обще-
ството имат огромно значение. Постигнал впечатля-
ващото си влияние с креативен баланс между неза-
висима далновидност и творческо сътрудничество,
той наистина заслужава старата похвала „Нямаше
да се справим без теб.” >

Най-доброто, на което си способен

В индивидуалистичните общества успехът че-
сто се бърка с превъзходство. От ранна възраст
децата мечтаят да бъдат най-добрите футболисти в
света (точно както продължават да го правят и
бащите им). Мечтата да бъдеш най-известната рок-
звезда, да си най-добрият в класа или в каквото и
да било, никога не умира напълно. В индивидуалис-
тичните общества да бъдеш най-добрият се приема
- 219 -
за спасение – спасение от ада на посредствеността
и от страха, че си нормален. Искаме да бъдем най-
добрите, по-добри от всички останали. Искаме да
имаме най-доброто, по-добро от това на другите.
Да искаш да достигнеш личния си връх в нещо
е благородна цел. Така откриваме потенциала и
развиваме таланта си. Но нездравословното превъз-
ходство често е огромна пречка пред това да напра-
вим най-доброто, на което сме способни. Стремежът
на човек към превъзходство може да го отведе само
до някъде – оттам нататък му е нужна помощ. В
историята на всеки герой има момент, когато за да
успее, трябва да остави настрана егото си в името
на нещо по-велико. За да бъдеш най-доброто, на
което си способен, трябва да си готов да работиш с
предимствата и величието на други хора.
Спортните отличия се раздават на рекордьо-
рите, на световните шампиони и на най-добрите за
всички времена. Тези хора наистина ни вдъхновяват
и заслужават нашето уважение. Но и тук разказва-
чите поддържат мита за триумфа, постигнат без
чужда помощ и за независимия успех, в опита си да
обожествят своите герои. Това никъде не е по-оче-
видно, отколкото в английския футбол, играта, от
която се интересувам, и във финала за Купата на
Англия, който привлича най-голямата в света пу-
блика на ежегодно спортно събитие.
В историята има над сто и двайсет финала за
Купата на Англия и много от тях носят името на иг-
рач, който се е отличил по една или друга причина.
Най-известният финал се е провел през 1953 г.
Известен е като „Финалът на Матюс” и е кръстен на

- 220 -
сър Стенли Матюс (често наричан „най-добрият иг-
рач на всички времена”), който използвал таланта
си да дриблира, за да помогне на отбора си
Блекпуул изненадващо да победи Болтън Уондърърс
с 4:3. Джофри Грийн, кореспондентът на „Таймс” за
този мач, бил трогнат от видяното:

Матюс е превъзходен художник, футболен

гений, който няма равен на себе си.Той рисува с
акварелни цветове, а не с маслени бои. Творбите
му винаги имат онзи великолепен размах, който не
може да се постигне с масла. Способен е да пре-
върне мишките в коне и нищото във всичко. Днес,
в тези последни двайсет и пет минути, той пре-
върна Блекпуул в гиганти в момент, в който цяло-
то му вдъхновение можеше да е угаснало от пре-
дишните разочарования.

Петдесет години след „Финала Матюс” „Таймс”

публикува статия, озаглавена „Митът за финала
Матюс е разбулен”. Журналистът Ричард Уайтхед
пише:

На 38-годишна възраст Матюс най-сетне

спечели най-жадуваното отличие в играта. Съще-
ствува легенда, подхранвана от безброй повторе-
ния на головете, че Матюс е победил Болтън абсо-
лютно сам, омагьосвайки играчите с прочутото си
избиване и правейки точни до сантиметър подава-
ния, които не могат да не се превърнат в голове.
Но фактите са съвсем различни. Казано с прости
думи, финалът Матюс е мит.

Вестник „Таймс” поръчал статистически анализ

на мача по модерния метод Опта, който дава точки
- 221 -
за всяко действие, извършено от индивидуален иг-
рач. Сър Стенли Матюс очевидно имал голямо влия-
ние върху играта, събирайки общо 1295 точки за
подавания, дрибли, запазване на топката, изстрели
във вратата и точност на подаване. Но резултатите
сочат, че петима други играчи са оказали по-голямо
влияние върху играта. Един от тях – Стан Мортен-
сен, отбелязал 2601 точки отчасти защото вкарал
три от головете!

Самият сър Стенли Матюс никога не е твър-

дял, че заслугата за победата на финала за Купата
на Англия през 1953 г. е единствено негова. Това
не било в природата му. Матюс имал огромен личен
талант, но бил също и великолепен отборен играч.
Той постигнал най-доброто, на което е способен,
съчетавайки лично майсторство и отлична отборна
етика. През последната минута от мача Матюс по-
дава топката на Бил Пери, който вкарва победния
гол. Матюс не печели финала за Купата на Англия,
прави го отборът му. И статистическият анализ по
Опта доказва колко е вярно старото твърдение, че
„футболът е отборна игра”. >

Сянката на независимостта

Индивидуалистичните общества възхваляват

независимостта като предимство и като основна
цел, към която трябва да се стреми всеки индивид.
Индивидуализмът учи, че човек не бива да разчита
на обществото или на когото и да било другиго, за
да постигне успех. Неговият образ-идеал е самотна
личност, която излъчва самостоятелност и целеуст-

- 222 -
ременост. Разбира се, тази представа е едностран-
чива и не показва цялостната картина.

Положителните качества на т. нар. независими

хора включват неподправеност, оригинално мисле-
не, уникални начинания, иновативни идеи, насър-
чаване на различията и демонстриране на уважение
към всички поотделно и заедно. Личностите с неза-
висимо мислене вдъхновяват света с новите си ми-
сли и подход. Една такава личност – Алберт Айн-
щайн, е написал книга, озаглавена „Светът такъв,
какъвто го виждам”, в която възхвалява преимуще-
ствата на независимостта. Той пише:

Само индивидът може да мисли и следова-

телно да създава нови ценности за обществото,
както и да издига нови морални стандарти, към
които да се придържа животът на общността. Без
креативни, независимо мислещи и преценяващи
личности, развитието на обществото е немислимо,
както е немислимо и развитието на индивидуал-
ната личност без подхранващата почва на общ-
ността.

Извадена от контекста обаче, независимостта

хвърля сянка на неразбиране, неувереност и страх.
Мотото „или си с мен, или хващай пътя” често е
пречка за успеха в работата, в живота и във връз-
ките. Крайната независимост прави всичко по-труд-
но, отколкото трябва да бъде. Тя изключва всякакви
предложения за помощ и ни откъсва от цялото. Аб-
солютната самодостатъчност е ненужна и себична.
Мисленето на единака ни отдалечава от колектив-
ния интелект и от Бог.

- 223 -
 Айнщайн превъзнася добродетелите на неза-
висимостта, но без да забравя колко е важно из-
живяването на свързаност и единство с живота. В
„Светът такъв, какъвто го виждам” той пише: „По
сто пъти на ден си напомням, че вътрешният и вън-
шният ми свят зависят от усилията на други хора,
живи и мъртви, и че трябва да се напрегна много,
за да дам толкова, колкото сам съм получил и про-
дължавам да получавам.” В действителност незави-
симостта е част от една по-голяма картина, която
води до взаимозависимост и цялост.

НЕЗАВИСИМОСТ

Предимство Сянка
Свободна мисъл Себичност
Пионерство Егоизъм
Свобода Анархия
Амбиция Съперничество
Лидерство Доминация
Предприемчивост Плячкосване
Увереност Нарцисизъм
Многостранност Липса на гъвкавост
Автономност Арогантност
Самостоятелност Изолиране

- 224 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 15
Е КИ П

Престани да мислиш като „частица” и за-

почни да мислиш повече като „вълна”. Направи
списък на хората в екипа си. Това са хората,
които обичаш и уважаваш, които искаш да под-
крепяш и на чиято опора се надяваш. Помисли
внимателно върху това.

Замисли се по какъв начин можеш да подо-

бриш отборната си игра в работата и в живота.
С кого можеш да се свързваш повече? На кого
можеш да предложиш повече подкрепа? От
кого би могъл да искаш повече помощ? Истин-
ският успех е съвместно начинание, което слу-
жи на цялото. >>

БЛОКАЖЪТ НА
КОНКУРЕНЦИЯТА

Що се отнася до конкуренцията,
интелигентност е да знаеш как да се
състезаваш и как да работиш в екип.

В еднодневния си семинар „Успявай интели-

гентно” често провеждам отборно упражнение, на-
речено „Победители”. Участниците се разделят на
- 225 -
четири отбора от около пет души. След това от-
борите отиват в четирите ъгъла на стаята. Всеки от
тях разполага с 50 минути, за да започне бизнес, да
създаде продукт и да отбележи печалба. Всички от-
бори получават еднакви материали, лист с инструк-
ции и кратък списък с целите, който гласи: „Изпол-
звайте всички ресурси. Отбележете възможно най-
висока печалба. Всички отбори трябва да отбележат
печалба.”

Вече съм гледал играта „Победители” повече

от сто пъти с бизнесмени, политици, учители и ле-
кари. Петдесет минути не са много, така че отбори-
те винаги започват с бясна скорост. Усещането в
стаята е трескаво, натоварено, забързано – надбяг-
ване с времето, състезание с останалите.

ФИГУРА 7: Модел S4

- 226 -
 Има също много изобретателност и хумор. В
края на упражнението проверявам резултатите,
използвайки Модела за интелигентен успех S4 (виж
фигура 7)46.

Моделът S4 е много полезен, защото хвърля

светлина върху четири сериозни грешки, допускани
от повечето групи. Всъщност досега само две от сто
групи са печелили в играта „Победители”.

Преди да изтъкна тези често срещани грешки

бих искал да отбележа, че четирите S-а от S4 са
покрити в първите четири части на тази книга:
първото S е „Личност” и пиша за него в част 2; вто-
рото S е „Успех”, което е в част първа; третото S е
„Стратегия” S част трета, а четвъртото S е за „Съ-
трудничество”, за което говоря в част четвърта.

Грешка №1 – Слабо чувство за идентичност

Повечето екипи на семинарите са група не-
познати, които никога досега не са се виждали, но
се хвърлят в действие веднага след старта. „Колко
добре се опознахте?” – питам аз. Обичайният отго-
вор е „Не ни остана време за това.” С други думи не
са имали време да споделят какви умения прите-
жават, какво образование имат и да си разпределят
ролите по подходящ начин. Обикновено някой „ли-
дер” грабва инструкциите и поема командването и
неефективността започва.

46
От англ. self, success, strategy, synergy – личност, успех,
стратегия, сътрудничество – бел. прев.
- 227 -
 Грешка №2 – Слабо разбиране за успех
По време на обсъждането след упражнението
питам: „Какво представляваше успехът за вас?” За-
лива ме лавина от отговори като „Да победим”, „Да
отбележим най-висока печалба”, „Да финишираме
първи” и „Да се забавляваме”. Обикновено два или
три екипа постигат печалба (останалите излизат на
загуба), така че повечето групи погрешно си мис-
лят, че са „спечелили” в „Победители”. Списъкът с
целите за постигане недвусмислено гласи, че всич-
ки екипи трябва да отбележат печалба. Удивително,
но почти всички отбори пропускат този важен кри-
терий за успех. Обикновено защото всички директ-
но преминават в режим на състезаване.

Грешка №3 – Слабо изграждане на страте-

гия
Обикновено задавам на групите въпроси като:
„Освен високата скорост, каква беше стратегията
ви?”, „Освен да положите усилие, каква беше стра-
тегията ви?” и „Как взехте решение каква ще е най-
добрата стратегия?” Има много креативни и разно-
образни начини да се отбележи голяма печалба в
„Победители”. Но повечето от тях се пропускат, за-
щото стратегията се жертва в името на действието,
мъдростта отстъпва място на усилието и интелигент-
ността остава на заден план зад първата идея, коя-
то хрумне на отбора.

Грешка №4 – Слабо сътрудничество

Когато попитам групата: „С какви ресурси
разполагахте?”, повечето участници посочват собст-

- 228 -
вените си отбори, а не цялата група. Това е жалко,
защото за да може някой да спечели в „Побе-
дители”, всички отбори трябва да отбележат пе-
чалба. Отборите никога не разговарят помежду си,
за да споделят идеи, стратегии и успех. Всъщност
те автоматично започват да се състезават помежду
си и се превръщат в съперници. Така групата се
разбива на ранен етап, оформят се отделни лагери
и се възцаряват модели на поведение, които спъват
напредъка. >

Ерата на конкуренцията

Да спечелиш не е най-важната цел,

а единствената.
— Джордж Алън47

Едно от най-големите препятствия по пътя към

успеха е това, което наричам „Блокажът на конку-
ренцията”. Обща черта на дисфункционално неза-
висимите хора е, че те превръщат всичко в състеза-
ние. Това може и да е уместно в някои ситуации, но
не във всички. Нагласата на независимост, която е
в постоянен режим „състезание”, превръща всяка
среща в „аз срещу теб”, задачите в надпревара, а
връзките (дори със съотборници) в борба за власт.
Прекалено независимите личности издигат ба-
риери, за да защитят своята позиция на „аз срещу
света”. Те са вълци единаци. Сътрудничеството, до-
47
Джордж Хърбърт Алън (1918–1990) – треньор по американ-
ски футбол, чийто портрети са изложени в залите на славата в
няколко щата. – бел.ред.
- 229 -
верието и взаимопомощта са нещо, в което е трудно
да се повярва, камо ли да се живее. Правилата на
конкуренцията важат във всички ситуации. Успехът
се определя единствено като спечелване на нещо –
например сделка, първа награда, похвала, приятели
или влияние над хората.
Хората, които определят успеха единствено
като спечелване на нещо, винаги губят във връз-
ките. Те са търговци, които не знаят как да общуват
искрено и да се свързват с хората. В най-добрия
случай тези „победители” са склонни да се съгласят
на сделка от типа „ще те оставя да спечелиш, стига
аз да спечеля повече.” В най-лошия обаче смятат,
че някой трябва да загуби, за да могат те да
спечелят. Писателят Гор Видал48 е казал: „Не е до-
статъчно да успееш. Другите трябва да се прова-
лят.”
Култът към индивидуализма, златният век на
икономиката и културата на неограничените въз-
можности са спомогнали да се възцари нова ера на
засилена конкуренция. Конкуренцията е част от
ежедневието. Положителната страна на това е, че
личностите, бизнесът, правителствата и нациите
трябва да подобряват непрекъснато стратегиите си.
Засилената конкуренция се е превърнала в катали-
затор за израстване и безценен стимул за подобре-
ние. Лошата страна е, че когато стигнем прекалено
далеч в желанието си да се състезаваме с всички,
започваме да живеем и да умираме в общество, в
което победителят взема всичко.

Гор Видал (1925–2012) – американски писател, автор на ро-

48

мани, пиеси и есета. – бел.ред.

- 230 -
 Засилена конкуренция в обществото
Веднъж работих с мъж, който печелеше над
три милиона долара годишно и чийто основен кри-
терий за успех беше да печели повече пари. Когато
го попитах какво възнамерява да прави с всичките
си пари, не можа да ми даде ясен отговор. По-късно
научих, че истинската му мотивация за по-големи
печалби бе възмущението му от факта, че един
старши партньор в неговата компания печели пове-
че от него. Този човек страдаше от това, което на-
ричам „Болестта на социалното сравняване”.

Поставих под въпрос критерия му за успех:

„Значи искаш да умреш с най-многото пари?” – по-
питах аз.
„Да” – отбърна той предизвикателно.
В силно индивидуалистичните общества нуж-
дата да побеждаваме и да имаме повече пари от
останалите изкривява възприятията ни. Социалните
проучвания разкриват, че повечето хора оценяват
себе си над средното ниво, когато става въпрос за
„шофьорски умения”, „справяне с работата” и „спо-
гаждане с останалите”. Малцина смятат, че са на
средното ниво и почти никой не признава, че е слаб
в тези области. Този страх от посредственост води
до самозалъгване, което пречи на усвояването на
умения и спъва израстването.

Нуждата да побеждаваме и да имаме „повече

от останалите” изкривява и ценностите ни. Напри-
мер човек, който притежава Мерцедес, може да е
много горд от това, особено ако съседът му ходи на
работа със стара таратайка. Но ако същият съсед си

- 231 -
купи последен модел Ферари, Мерцедесът веднага
се превръща в безполезна купчина желязо. Пробле-
мът е, че прекаленото състезаване ни отвлича от
истинските ни ценности и критерии за успех. Веч-
ното социално сравняване създава климат, в който
всички победители се чувстват като губещи.

Засилена конкуренция в работата

Едно от новите умения за управление на биз-
неса днес е т. нар. „талант за конкуренция”. В най-
добрата си форма конкуренцията е изкуство. Тя из-
исква ясна визия (да съзреш възможността) и голя-
ма интелигентност (да познаваш пазара). Нужна е
също така силна вяра (да вярваш в каузата си),
стратегия (да използваш преимуществата си) и сме-
лост (да се посветиш безрезервно). От тази гледна
точка конкуренцията е благородна. Тя ти помага да
бъдеш най-доброто, което можеш да бъдеш.
За съжаление на много индивидуалистични
общества им се налага да понасят все по-неандер-
талска реторика от страна на своите корпоративни
и политически лидери. Тези хора говорят за кон-
куренцията като за бойна и дефинират успеха като
способност да унищожиш опозицията. Те искат да
повярваме в техния свят, в който „човек за човека е
вълк” и да „мачкаме” в работата. Но ние не сме
вълци, нито пък сме призвани да мачкаме. Ето ня-
колко примера:

Какво трябва да направиш, когато конку-

рентът ти се дави? Да навреш маркуч с вода в
устата му.
— Рей Крок, движещата сила зад Макдоналдс; Уол-
стрийт Джърнал, 20 октомври 1997 г.
- 232 -
 Не харесвам конкурентите си. Не сядам на
една маса с тях, не правя нищо с тях, освен да се
опитвам да ги унищожа.
— Хю Л. МакКол младши, изпълнителен директор на
Нейшънс Банк; Уолстрийт Джърнал, 25 юли 1996 г.

Конкуренцията е война. Най-често се води по

определени правила – съществува нещо като
Женевска конвенция за конкуренцията – но е
сериозна и често брутална.
— Андрю Гроув, изпълнителен директор на Intel; в
статията „Само бързите ще оцелеят” в сп. Ню
Йоркър, 20 и 27 октомври 1997 г.

Ако си силен в конкуренцията, искаш да

размажеш съперника си, защото това е любимото
ти занимание.
— Ал Телър, президент на CBS Records в САЩ; цитиран
в книгата „Хитмен” на Фредерик Данън, изд. Таймс
Букс (1990г.)

Засилена конкуренция между половете

Възходът на индивидуализма допринесе и за
възхода на феминизма. Жените се учат как да се
възползват от новооткритата си свобода и възмож-
ности, а мъжете се учат как да се справят с това.
Истинската същност на феминизма е равенство, но
много феминистки искат първо да се докажат и да
демонстрират уменията си. Те искат да покажат на
мъжете, че „ние можем да правим всичко, което и
вие, само че по-добре”.Те искат да печелят повече,
да се представят по-добре, да се издигат по-високо
и да пият повече от мъжете. Някои дори искат на-
пълно да се отърват от силния пол – „не се нуждаем
- 233 -
от вас” – и напредъкът на инвитро технологията
много помага за това.
Колкото повече сила набира феминизмът, тол-
кова повече усилия се изискват от страна на мъ-
жете. Наложи им се да пораснат и да се научат да
уважават жените повече. На жените също им се на-
ложи да се научат да уважават мъжете и да работят
заедно с тях на едно ново креативно ниво на равен-
ство и възможности. Ейлийн Джилибрант и Джени
Мозли, авторки на „Която рискува, печели”, пред-
лагат положителни очаквания за бъдещето, когато
пишат:

В един традиционен мъжки свят на конку-

ренция представата за „победа” често се асоциира
с образа на една единствена личност, която про-
бива напред и оставя другите зад гърба си. Нека
придобием друго разбиране за думата „победа”.
Победата за жените трябва да означава да рабо-
тим ефективно, уверено и бързо в среда на хора,
които ни подкрепят, споделяйки техните надежди
и стремежи.

Засилена конкуренция в училищата

Веднъж работих с жена, която много се при-
тесняваше от лошото представяне на детето си в
училище. Дъщеря й се провалила на три устни из-
пита, представила се доста зле на един тест и по-
казвала ранни признаци на Синдрома на дефицит
на вниманието (СДВ). Реших, че клиентката ми го-
вори за тийнейджърка, но в действителност детето
беше едва на пет години. Днес вече не е безопасно
да си дете. Родителите постоянно се състезават кое
бебе ще се усмихне първо, кое ще се засмее, кое
- 234 -
ще проговори, кое ще проходи или ще използва
само тоалетната преди останалите. Пенелопе Лийч,
детски психолог, ни напомня:

Развитието на детето е процес, а не състеза-

ние. Държим се така, сякаш детето, което проходи
на най-ранна възраст, ще ходи най-бързо, сякаш
изключително ранните първи думички са гаранция
за смислени изречения в бъдеще и сякаш шансо-
вете на децата да се превърнат в интелигентни,
независими и социално адекватни хора могат да
бъдат подобрени, като ги измъкнем възможно най-
бързо от нормалните за възрастта им неграмот-
ност, зависимост и невъздържаност. Не е така и
съществуват предостатъчно доказателства за това.

В учебните програми има все повече и повече

входни, срочни и годишни изпити. В крайна сметка
кой печели от този силен фокус върху „слаб” и
„отличен” – освен училищата, които получават по-
голямо финансиране? Трудно ми е да си представя.
Обучаваме децата си да бъдат победители, но в
какво? Все още не сме съвсем сигурни. >

Тао на конкуренцията
Съвременният историк Джил Аткинсън е ка-
зал: „Да благодарим на Бога за конкуренцията.
Когато конкурентите провалят или изпреварят пла-
новете ни, те отварят пред нас безкрайни възмож-
ности за работа и развитие.” Конкуренцията може
да вдъхнови нови стандарти, да ни помогне да по-
гледнем по-надалеч и да ни мотивира за подо-
брение. Това се случва постоянно в спорта, бизнеса

- 235 -
и политиката. Често казват, че едно правителство е
толкова силно, колкото е силна опозицията му.
Конкуренцията ни поддържа във форма и на ниво.
В контекста на интелигентния успех въпросът
не е дали конкуренцията е добра или лоша, въ-
просът е дали е уместна. Когато единствената дефи-
ниция за успех на човек е „да спечели”, тогава той
ще прекали със състезаването. В най-добрия случай
ще прави това, което Дейвид Рийсман, автор на
книгата „Самотната тълпа”, нарича „антагонисти-
чно сътрудничество”: „Ще те използвам, за да по-
луча това, което искам.” Или пък ще прави това,
което антропологът Робърт Тривърс нарича „тънка
измама”, в която хората изглеждат открити, но
винаги дават по-малко, отколкото получават.
Когато единствената стратегия за успех на хо-
рата е да се състезават, те често блокират всякакви
възможности за взаимна подкрепа, споделено зна-
ние и творческо сътрудничество. Онези, които на-
стояват „да го направят сами”, не успяват да се
възползват от силата на връзките. Те се боят да
получават помощ, защото смятат това за провал. Не
обичат да приемат подкрепа, защото за тях това е
измама. Не желаят да обединят силите си, защото
чувстват, че това няма да е истинска победа.
Тао49 на конкуренцията е да знаеш кога да се
състезаваш (ян) и кога да си сътрудничиш (ин). А
също и да знаеш как да се състезаваш. Един истин-

49
Тао или дао – понятие в китайската философия, означаващо
буквално „път”, „маршрут” или по-абстрактното „доктрина”,
„принципи”, които трябва да следва всеки, искащ да води пра-
веден и благороден живот. – бел.ред.
- 236 -
ски шампион ще използва състезателния си ин-
стинкт, за да постигне най-доброто, на което е спо-
собен.
Ще се концентрира върху собствената си лич-
на визия и ценности, за да не позволи на конку-
ренцията да го притеснява, разсейва или отклонява
от пътя му. Шампионката по фигурно пързаляне
Катарина Вит50 казва: „Когато изляза на леда,
мисля само за пързалянето. Забравям, че съм на
състезание.” В това се крие Тао на успеха.
Тао на конкуренцията означава също да зна-
еш как да се „състезаваш с” вместо да се „състе-
заваш срещу”. Разликата между „с” и „срещу” може
да изглежда малка, но е от огромно значение за
връзките и живота ти. „Състезаването срещу” вна-
ся елемент на конфликт и борба на много нива в
живота. Но да се „състезаваш с” ти помага да из-
ползваш всички възможности като инструмент и це-
нен стимул за по-голям успех. В спорта например,
големите шампиони отдават заслуга за успеха си на
съперниците, които са били най-голямо предизвика-
телство за тях.
Веднъж един шампион по голф сподели с мен,
че преди всяко състезание се моли противниците му
да играят възможно най-добре, за да може да даде
най-доброто от себе си. Каза ми две неща, които ме
впечатлиха дълбоко. Едното беше: „За мен не е
толкова важно да спечеля, колкото да изиграя пре-
красна игра на голф. Обичам голфа повече от по-
бедата и може би това е причината да печеля тол-

50
Катарина Вит (р.1965) – германска шампионка по фигурно
пързаляне от бившата Източна Германия. – бел. ред.
- 237 -
кова често.” Второто беше: „Не мога да давам най-
доброто от себе си и да постигам нови лични вър-
хове без помощта на силни съперници и оспорвани
състезания. Затова се моля всички да се представим
добре.”
Молитвата на този шампион по голф демон-
стрира необичайна мъдрост и смелост в нашия век
на конкуренция. Тя е вдъхновена от искрена вяра в
силата на сътрудничеството, според която цялото е
по-голямо от сбора на елементите си. Един незави-
сим състезател вярва, че „когато сме двама или по-
вече, само един от нас може да се представи до-
бре”, докато интелигентният състезател смята, че
„когато сме двама или повече, можем да се стиму-
лираме взаимно да дадем най-доброто от себе си”.
Във философията на сътрудничеството няма
концепция за недостиг. Напротив, според нея ус-
пехът „на един” вдъхновява успех „за цялото”.

ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 16

СЪ Т Р У Д Н И Ч Е СТ В О

Помисли върху следното твърдение: „Моят

успех зависи от успеха на другите.” Дали за теб
това е само добра реторика или е нещо много
по-силно? Сътрудничеството не е просто нещо,
което правиш, то е начин на живот.То е мъд-
рост, която позволява силата на цялото да под-
крепя всички елементи.

- 238 -
 През следващите няколко дни опитай да
бъдеш по-малко независим и по-взаимозави-
сим. Помисли как можеш да се конкурираш по-
малко и да бъдеш по-ефективен. Бъди отворен
за сътрудничество и за възможности за взаимна
подкрепа. Не затваряй съзнанието си за по-
големия успех. >>

ПОВЪРХНОСТНИ РАЗГОВОРИ

Животът ми е пълен с повърхностни

разговори. Аз съм социален аноренсик, който
гладува за дълбоки връзки. Копнея за
истински, блажен контакт.
— Мой клиент

Колкото по-бързо се движим, толкова повече

се специализираме в повърхностните разговори. Ко-
гато сме заети, общуваме предимно мимоходом, из-
ползвайки мобилни телефони, смартфони, пейджъ-
ри51 и имейл. Имаме толкова много работа, че едва
успяваме да прегледаме заглавията, да смелим ин-
формацията и да прочетем бележките, залепени на
вратата на хладилника. Всичко е съкратено за удоб-
ство, за да ни остане време да си свършим работа-

51
Пейджър – малко безжично телекомуникационно устройство,
изпращащо кратки съобщения и телефонни номера, широко
разпространено през 80-те и 90-те години на 20-ти век. В
България има много слабо разпространение. – бел.ред.
- 239 -
та. От време на време спираме и ни се иска животът
ни да беше по-хубав.

Работя като консултант по комуникациите за

„Бритиш Телеком” повече от десет години. „Бритиш
Телеком” е една от най-големите телекомуникаци-
онни компании в света. Както всички компании, тя
успява и се проваля в зависимост от това колко до-
бре комуникира. „Бритиш Телеком” обръща специ-
ално внимание на вътрешното общуване, като по-
стига здравословен баланс между печалбата, пози-
цията и посоката. Що се отнася до външните кому-
никации, програмата Better World52 непрестанно ин-
вестира енергия и ресурси в засилването на усеща-
нето за общност.

Работил съм с много способни лидери от „Бри-

тиш Телеком”, които активно са участвали в обще-
ствени инициативи през програмата Better World,
която предоставя ценни проучвания и подкрепя по-
доброто общуване както на работното място, така и
в училищата и в семейството. Тези лидери разби-
рат, че бизнесът и общностите могат да се радват
на по-голям успех чрез положително партньорство и
сътрудничество.

„Бритиш Телеком” е спонсор на мащабни про-

учвания, свързани с комуникациите, които хвърлят
светлина върху интересни тенденции и предизвика-
телства. Често ме канят да представям пред медии-
те тези проучвания, според които все повече хора
смятат, че общуването е много важно. Анкетираните
единодушно се съгласяват с твърдения като:

52
По-добър свят (от англ.) – бел. прев.
- 240 -
 • Общуването е важно умение за успех в ра-
ботата.
• Умението да общуваш може да се окаже ре-
шаващо дали ще успееш или ще се прова-
лиш.
• Желанието за общуване е ключов фактор в
щастливите връзки.
• Говоренето и слушането са най-добрият на-
чин да се разреши един спор.
• Добрата комуникация е едно от най-полез-
ните качества за едно дете.

Интересно е да отбележим, че почти всички

анкетирани смятат, че общуването е важно и че
могат да подобрят начина, по който общуват с окол-
ните. Обикновено споделят, че искат да „бъдат по-
добри слушатели”, „да разбират хората по-добре”,
„да общуват по-ясно”, „да говорят добре пред пу-
блика” и „да прекарват повече време с любимите си
хора”.

През 1997 г. „Бритиш Телеком” форум публи-

кува резултатите от проучване, наречено „Да слу-
шаме народа”. Важно откритие на това проучване е,
че „дори когато разговаряме с хората, които са най-
важни в живота ни, не говорим за нещата, които
предизвикват най-силни емоции у нас. Макар че
95% от анкетираните вярват, че двойките трябва да
разговарят за най-дълбоките си чувства и за връз-
ките си, реалността не винаги отговаря на този иде-
ал.” Например:

- 241 -
 • Приблизително 20% от двойките рядко гово-
рят за най-съкровените си чувства.
• 53% заявяват, че са по-склонни да се от-
кажат от връзките си, отколкото да се опи-
тат да общуват.
• 40% твърдят, че не се чувстват комфортно
да разговарят за чувствата си или за секс с
партньора.

Джоана Фостър, директор на „Бритиш Теле-

ком” форум, коментира тези резултати: „Ние ясно
разбираме, че добрата комуникация е от ключово
значение за всички наши връзки, но не я ценим
достатъчно, за да приложим теориите си на прак-
тика.”
Твърдим, че ценим общуването, но очевидно
не полагаме особени усилия да подобрим уменията
си да общуваме. Изглеждаме искрени, но слабите
ни резултати говорят сами за себе си. Докладите
потвърждават, че повечето ни връзки страдат от
повърхностни разговори, липса на разбиране, кон-
фликти и чувство за отделеност.

Повърхностни разговори със семейството и

близките
Комикът Франк Карсън е казал: „Ако си ми-
слите, че телевизията е убила разговорите, значи
никога не сте слушали хора, които се опитват да
решат коя програма да гледат.” Колко вярно. Голя-
ма част от телевизионните програми, които се пред-
лагат днес, са масови, повърхностни и предназна-
чени да се харесат на най-ниско интелигентната
- 242 -
прослойка от населението. Твърдим, че нямаме вре-
ме да разговаряме, но пак успяваме да гледаме по
над двайсет хиляди часа телевизия „за глупаци”,
посредствени шоута и затъпяващи сапунени опери.
Семействата може и да си „говорят за време-
то”, но рядко се радват на открит и задълбочен диа-
лог. Много хора са споделяли с мен: „Знам, че ро-
дителите ми искат да бъда щастлив, но никога не
сме говорили за щастието.” Друго често срещано
признание е: „Знам, че родителите ми ме обичат, но
никога не са ми го казвали.” Други пък разкриват,
че никога не са провеждали задълбочен разговор с
родителите си за вярата, духовността или Бог. Мно-
го пораснали деца казват, че никога не са питали
майка си и баща си за най-съкровените им мечти.

Повърхностни разговори на работа

Преди няколко години си направих визитни
картички с длъжността „Специалист по разговори-
те”. Много компании, които консултирам, страдат от
повърхностни разговори за целите и успеха. Семи-
нарите, които провеждам с екипи, обикновено за-
почват със задълбочено проучване на умението за
общуване. Всеки член на екипа оценява от нула до
десет твърдения като: „Успехът е ясно определим”,
„Умеем да говорим за успехите си” и „Познаваме
силните си страни”. Резултатът обикновено е нисък.

Наскоро видях карикатура в един вестник, на

която беше изобразен началник на посещение в
болницата при свой подчинен, възстановяващ се от
инфаркт. Началникът казва: „Не се притеснявай за
работата си. Ще ти намерим заместник, ако кажеш с

- 243 -
какво точно се занимаваш.” Веднъж консултирах
финансовия екип на медийна компания, в който на
визитните картички на всичките трийсет души пи-
шеше „Мениджър финанси”. Всички те имаха раз-
лични роли и различни отговорности, но носеха ед-
наква титла и нямаха представа какво вършат оста-
налите.

Повърхностни разговори между партньори

Общуването е най-важният фактор във връз-
ките. Той е основата на всички хубави неща, като
например интимност, доверие, любов и секс. Общу-
ването вдъхва живот на връзките. Едно скорошно
проучване установило, че: „двойките, които редов-
но обсъждат връзката си и говорят за общите си
надежди и очаквания са по-склонни да поддържат
гъвкави взаимоотношения и да се адаптират към
неизбежните житейски предизвикателства, през ко-
ито преминават.”

За една връзка общуването е като кислорода –

без него умираш. Веднъж съветвах мъж, който от-
чаяно искаше да съживи връзката с жена си. Каза
нещо, което няма да забравя: „Живяхме двайсет го-
дини в една и съща къща, но не поддържахме връз-
ка.” Проучванията показват, че според 95% от хо-
рата много провалящи се бракове могат да бъдат
спасени, ако двойките общуват по-успешно. В труд-
ни моменти ще помогне, ако разговорът бъде по-
дълбок, по-честен и по-открит. Това е ключът както
към изцелението, така и към щастието.

- 244 -
 Повърхностни разговори с децата
Проучванията показват, че времето, което
майките и бащите прекарват в общуване с децата
си (като през това време не правят нищо друго, ка-
то например да готвят, да пазаруват или да гледат
телевизия), е само осем минути на ден. Повишеният
брой разбити семейства, отсъстващи бащи и работе-
щи майки е оказал влияние върху тази жалка циф-
ра. Изследванията сочат, че родителите биха могли
да подобрят отношенията с децата си, ако отделят
повече време да изслушват гледната им точка.

Скорошно правителствено проучване върху

комуникационните умения на „децата на телевизия-
та” предизвика сериозна тревога. Статия, написана
по повод на това проучване, гласи:

Младежите, отгледани на диета от телевизия

и компютърни игри, трябва да ходят на уроци по
говорене. Министрите планират допълнително обу-
чение за деца, които не могат да говорят правилно
във възрастта, в която тръгват на училище. Екс-
пертите твърдят, че виновна за спада в езиковите
умения е съвременната култура на безотговорност,
с която родителите оставят децата си с часове
пред телевизора или компютъра, вместо да разго-
варят с тях.

Проучването установило, че три-четиригодиш-

ните деца се справят по-зле с умението да говорят
ясно, да разбират указания и да рецитират стихо-
творения, отколкото техните връстници преди пет
години. Лиз Атенбъроу, координатор на кампанията
„Говори с бебето си”, подета от национална органи-
зация за поддържане на грамотността, казва, че „ни
- 245 -
е нужна културна промяна – не да хвалим родите-
лите за това, че имат мълчаливи деца, а за това, че
позволяват на децата си да говорят.” >

Социална грамотност
В работата си често откривам, че проблемите
на клиентите ми всъщност са проблеми с комуника-
цията. Например, когато клиент се оплаче: „Не ха-
ресвам работата си”, това, което всъщност не харес-
ва, е, че началникът му не оценява добре работата
му. Или когато някой сподели: „Имам ужасен баланс
между работата и личния живот”, истинският про-
блем е, че никога не иска помощ. Или пък когато
клиентите кажат: „Бракът ми не върви добре”, ве-
роятно искат да кажат, че трябва да намерят по-
добър начин да общуват.
Една от главните цели на работата ми е да
помагам на клиентите си да постигат успех както в
краткосрочен, така и в дългосрочен план. Като ли-
чен съветник насърчавам клиентите си да разберат
по-добре ситуацията и след това да потърсят по-
ложителни стъпки, които могат да предприемат не-
забавно. Опитът ми показва, че тези стъпки най-
често са важни разговори с близки и колеги, които
е трябвало да бъдат проведени много отдавна. Ко-
гато човек е готов да прояви социалната си грамот-
ност, пред него се разкриват нови възможности. По-
емането на риска да общуваш може да премахне
пречките към успеха.
Социалната грамотност е важен ключ към ус-
пех в работата, щастие във връзките и благополу-
чие в живота. Добрата новина е, че според всички
- 246 -
проучвания никой не е твърде стар, за да се научи
да общува по-добре. Освен това повечето от нас ве-
че знаят как да общуват добре. Причината за про-
вала ни е, че не отделяме време да приложим мъд-
ростта си на практика. И въпреки това много хора
споделят, че когато положат усилие да подобрят
комуникацията, това не само им спестява време, но
и се чувстват чудесно докато го правят.
Джоана Фостър, директор на „Бритиш Теле-
ком” форум, е направила много за подобряване на
комуникацията в обществото. Тя ни насърчава по-
стоянно да подобряваме и да развиваме уменията
си за социална грамотност. Джоана Фостър обобща-
ва проучванията си в сферата на общуването с ду-
мите:

Посланието е ясно. Способността ни да се

учим отново и отново да общуваме ефективно е
решаващ фактор във връзките, възможността да си
намерим работа и за финансовия успех на нашите
общности и на икономиката като цяло. Общуване-
то е живителният сок на съществуванието ни като
здрави, щастливи и продуктивни човешки съще-
ства.

Социалната грамотност е един от основните

компоненти на интелигентния успех. Съветвал съм
много талантливи хора, чиято неумела комуникация
е била основната им пречка пред успеха. Това важи
с особена сила за хората, които постоянно са твър-
де заети, за да се свързват пълноценно с околните.
Тяхното невнимание им е коствало скъпоценна под-
крепа и/или е причинило ненужни конфликти. Все-
ки път, когато помагам на клиентите си да подобрят
- 247 -
социалната си грамотност, им помагам да подобрят
и шансовете си за успех. Връзките са в сърцевината
на успеха и по тази причина по-доброто общуване
винаги води до повече успех във всяка сфера на
живота.

ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 17

О Б ЩУ В А Н Е

Отдели време да помислиш за ролята на

общуването в работата и в живота. Запитай се:
„Колко съм добър в общуването?” Помисли за
това какво правиш добре и какво можеш да
подобриш.

Ето четири задачи за следващата седмица:

1. Откажи се от заетостта си и си дай обе-

щание да присъстваш по-пълноценно в
разговора, който водиш в момента.
2. Говори по-искрено с всички, които сре-
щаш.
3. Помисли как можеш да подобриш уме-
нието си да слушаш с десет процента.

4. Вгледай се в проблем, пред който си из-

правен и намери начин да го разрешиш
с комуникация. >>

- 248 -
 ПО-ДОБЪР БАЛАНС

Хората копнеят да преоткрият истинското

чувство за принадлежност. Стига ни толкова
самота, независимост и конкуренция.
— Жан Вание53

Моят приятел Касиъс Колман е съосновател на

MeWe54 – агенция за творческа продукция и дизайн,
която се намира в сърцето на Лондон. Касиъс огла-
вява многообразен екип от талантливи режисьори,
продуценти и художници, които помагат на клиен-
тите си да изразят своите творчески идеи. Клиенти-
те на MeWe са също толкова разнообразни и включ-
ват Проекта „Щастие”, MTV, Sony BMG, групата
Джамирокуай и бижутерска къща Garrard. Ключът
към успеха на MeWe се крие в тяхната философия
„Аз-Ние”.
Компанията MeWe е кръстена на стихотворе-
ние от световния шампион по бокс Мохамед Али.
„Аз-Ние” е най-краткото стихотворение на англий-
ски език. Според легендата Али бил поканен да
изнесе реч в Харвардското бизнес училище скоро
след победата си над Джордж Формън в прочутия
мач в Заир. Въодушевен ученик помолил Али да ка-
же някое стихотворение. Али се изправил, посочил
себе си и казал „Аз”, след което разперил ръце и
казал „Ние”. Али заявил, че „Аз-Ние” обхваща цяла-
та му философия за успеха.

53
Жан Вание (1928–2019) – канадски философ, католически
теолог и хуманист. – бел.ред.
54
От англ. Me – аз и We – ние – бел. прев.
- 249 -
 С Касиъс прекарахме часове в заснемане, ре-
дактиране и продуциране на DVD-та и CD-та за „Ус-
пявай интелигентно”. Говорили сме надълго и наши-
роко за истинското значение на философията „Аз-
Ние” и защо в нашето общество е необходимо да
има баланс между „Аз” и „Ние”. За Касиъс „Аз-Ние”
е като Ин и Ян на успеха – положителен баланс
между личността и останалия свят. Мотото на на-
чалната страница на уебсайта на MeWe гласи: „Ако
Аз е балансирано в ум, тяло и дух, тогава и в Ние
ще има баланс.” Аз-Ние е философия на взаимен
успех.
Касиъс вярва, че мисленето в посока „Аз-Ние”
е изключително важно по три причини. Първо, „Аз-
Ние” е нагласа за партньорство. „Създаването на
креативна агенция като MeWe за мен е сбъдната
мечта, която не бих могъл да осъществя сам” – каз-
ва Касиъс, който отдава огромна заслуга на своите
съоснователи. Най-важните успехи в живота рядко
се постигат самостоятелно. И въпреки това често
съветвам талантливи хора, чиято дисфункционална
независимост е довела до безкрайни саможертви,
хронична преумора, провалени връзки и ограничен
успех.
Второ, „Аз-Ние” се гради върху работата в
екип. Компанията на Касиъс се е специализирала в
уникални проекти, които изискват огромна фанта-
зия и сътрудничество. Всеки проект се нуждае от
нов план за успех и нов екип. За да се създаде
подходящ екип, са нужни хора, които умеят да ра-
ботят заедно. Талантът без способност за работа в
екип може да доведе до огромни драми и измест-
ване на фокуса. От друга страна, комбинацията от
- 250 -
талант и умения за работа в група може да улесни и
ускори успеха и да направи целия процес по-
приятен. В дългосрочен план с работа в екип винаги
се постига повече, отколкото с индивидуализъм.
Трето, „Аз-Ние” се корени в работата за дру-
гите. „Аз-Ние” е радостта от това да сме в услуга и
да видим, че клиентите ни постигат успех” – казва
Касиъс. В съвременния бизнес постоянно се комен-
тира колко е важно да бъдеш от полза за клиента.
Но това все още си остава в сферата на реториката.
Много пъти съм виждал организации, които говорят
за нуждата от подобряване на услугите и същевре-
менно се отнасят ужасно към собствените си служи-
тели, фирмите, които не умеят да работят добре в
екип, не успяват да предложат и добра услуга.
Сътрудничеството и службата на обществото
са неразривно свързани и отразяват истинската
стойност, която отдаваме на връзките.
Мисловната нагласа „Аз-Ние” предлага безце-
нен път напред за индивидуалистичните култури,
които не успяват да ни научат, че можем да до-
стигнем по-високи нива на успех, когато живеем за
себе си и за другите. >

Аз-Ние в работата
Участниците в семинарите „Успявай интели-
гентно” споделят, че често са твърде заети с ра-
бота, за да участват в оперативки и трудно намират
време да посещават клиентите си. Отговарям им, че
това доста ме тревожи, защото не съм чувал за
предприятия, които са успели без работа в екип и
- 251 -
добро обслужване. След това подтиквам хората да
оценят истинската стойност на натоварената си про-
грама. В края на краищата, ако е толкова важно да
си зает, може би решението е направо да се отър-
веш от колегите и клиентите.
Вече твърде дълго работим като побъркани.
Неотдавнашно правителствено проучване разкри,
че броят на хората, които остават след края на ра-
ботния ден, продължава да расте. Проучването оце-
нява икономическите загуби, дължащи се на пре-
работване и стресови заболявания, на 740 милиона
долара годишно. Отделно от това е емоционалната
и духовната цена на изтощението, която вероятно е
твърде висока, за да бъде изчислена. Резултатите
от проучването разкриват, че:

• Днес 16% от анкетираните работят над 60

часа седмично, през 2000 г. те са били
12%.
• Броят на жените, работещи над 60 часа се е
увеличил повече от два пъти – от 6% през
2000 г. на 13% през 2010 г.
• 75% от всички служители остават след ра-
ботно време, а само 36% получават възна-
граждение за това под формата на допъл-
нително заплащане или отпуски.
• 72% от работещите са подложени на голям
стрес, без достъп до някаква официална
форма на гъвкав режим на работа.
• 19% от хората, подложени на стрес, са в
средата или в края на трийсетте, като 19%
- 252 -
 от мъжете са търсили лекарска помощ за-
ради стрес – цифра, която се покачва до
23% при мъжете над 40.

• Почти половината от всички служители

(48%) казват, че работодателят им би се
намесил, за да помогне в решаването на
конфликт между работата и личния живот
само ако ситуацията е кризисна.

Ето какъв е истинският проблем: Много от хо-

рата, които съветвам, са принудени да се преработ-
ват, защото инвестират твърде малко в отношенията
си с колегите. Вярно е, че връзките отнемат време,
но те могат също така и да спестят време. Например
една добра среща може да спаси хората от излишна
заетост и дисфункционална независимост. А един
откровен разговор може да спести пропиляно уси-
лие и/или да вдъхнови по-добро сътрудничество.
Парадоксът на преработването е, че връзките ни не
са добри, защото се пресилваме, а се налага да се
пресилваме, защото връзките ни не са добри. Пре-
работването идва, когато хората правят грешката
да се грижат за работата, вместо да се погрижат за
отношенията си. Работата е илюзия. Тя всъщност не
съществува самостоятелно. Бизнесът е изцяло въ-
прос на взаимоотношения. Няма бизнес без „аз” и
„ние”. Така че когато връзките се провалят, се про-
валя и бизнесът. Това е лесно за разбиране, но мно-
го хора го забравят. Повишаваме шансовете си за
успех всеки път, когато си спомним да отдадем по-
висок приоритет на връзките си. В крайна сметка
силата на връзките е това, което задвижва успеха.

- 253 -
 Съвременният бизнес бързо проумява, че клю-
чът към успеха са връзките. Новата икономика се
описва от някои анализатори като икономика на
взаимоотношенията. Защо? Защото клиентите не
искат просто изгодна цена и бърза доставка – искат
също приятно изживяване. Например ние обожава-
ме бързите си компютри, но мразим бавните фир-
мени телефонни централи с досадни записи от типа:
„Вашето обаждане е важно за нас и по тази причина
трябва да изчакате 50 минути.” Доброто обслужване
е ценно и важно.

В семинарите „Успявай интелигентно” говоря

много за икономиката на връзките. По-конкретно
насърчавам слушателите си да обръщат повече вни-
мание на връзките в работата си. Предизвиквам ги
да повишат своето ИВ – интелигентност на връзки-
те, като дават повече от себе си в общуването с ко-

- 254 -
легите. Това е особено важно за Хиперактивните
работни места, където взаимоотношенията се губят
под планина от текущи задължения, списъци със
задачи и постоянна заетост.
В своя „Тест за интелигентност във връзките”
задавам въпроси, които да помогнат на хората да
използват вътрешната си мъдрост и да постигнат
по-добър баланс между връзките и заетостта в ра-
ботата. Отдели няколко минути, за да отговориш на
тези въпроси. Нека за теб въпросите включват как-
то взаимоотношенията на работното място, така и
тези извън него. Често когато инвестираш във връз-
ки извън работата, това може да повиши успеха ти
в нея. Причината е, че връзките са в сърцевината
на всички наши успехи. >

ТЕСТ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ВЪВ ВРЪЗКИТЕ

• Въпреки че съм зает, с кого бих могъл да

прекарвам повече време?

• Въпреки че имам много работа, кого бих могъл

да изслушвам повече?

• Въпреки че нямам много време, с кого е добре

да общувам по-пълноценно?

• Въпреки че се разбираме добре, с кого трябва да

бъда по-открит?

• Въпреки че графикът ми е запълнен, на кого бих

могъл да обръщам повече внимание?
• Въпреки че мога да се справя и сам, от кого бих
могъл да искам повече помощ?

- 255 -
 Аз-Ние в живота
Хората, които имат слаби ценности „аз-ние”,
неизменно страдат от лош баланс между работата и
живота. Те крадат време от най-ценните си връзки
със семейството и приятелите, за да отбелязват
временни победи за себе си в работата. Карат близ-
ките си да плащат за тяхната амбиция, алчност и
егоизъм. Но рано или късно тези хора научават, че
не е особено интелигентно да потъпкваш връзките
си, за да се добереш до успеха. Неизменно накрая
губят както връзките, така и успеха си.
Здравословният баланс между „аз” и „ние” е
от огромна важност за трайния успех. Един мой
приятел – Греъм Тейлър Чилтън, ми служи за при-
мер що се отнася до това да бъдеш посветен на
връзките. Той обича да казва: „Имам приятели на-
всякъде – и по високите, и по ниските места.” Греъм
е от онези хора, които гледат да се сприятелят с
всички, с които се запознават – от изпълнителния
директор на върха до секретарката на рецепцията.
Това не е някаква техника за манипулиране на хо-
рата с цел печалба. Той наистина обича да поставя
връзките на първо място и по тази причина винаги
ще успява както в работата, така и в живота.
През последните години срещам много хора,
които са избрали да се „охарчат” или „самопони-
жат”, за да постигнат по-добър баланс между „аз” и
„ние” и да повишат качеството си на живот и ра-
бота. Срещам и хора, които са се почувствали при-
звани да останат там, където са, и да спомогнат за
хуманизирането на работното си място. Тези „кор-
поративни ангели” вярват в творческата сила на
- 256 -
връзките, те са сърцето на организациите, в които
служат, и допринасят много за трайния успех на
всички наоколо. И двата вида хора са съгласни, че
предизвикателството, пред което сме изправени
днес, е да работим по-интелигентно заедно.

Според скорошно проучване върху баланса

между живота и работата „служителите, които пред-
почитат да имат по-кратко работно време са два
пъти повече от онези, които искат да спечелят от
лотарията.” Друго проучване в интернет, обхваща-
що над четири хиляди души, търсещи работа, по-
твърждава, че броят на хората, които искат да имат
повече време за връзките си, постоянно нараства.

Откритията включват:

• 46% от анкетираните посочват гъвкавия ре-

жим на работа като най-важното предим-
ство, което ще търсят в следващата си ра-
бота.

• 1/3 биха предпочели гъвкаво работно време

пред това заплащането им да се повиши с
2000 долара годишно.
• 68% от търсещите работа биха искали да
имат възможност да работят по-гъвкаво,
когато се наложи.
• 77% родители на деца под шест години
казват, че балансът между работата и лич-
ния живот е важен фактор, когато решават
дали да кандидатстват за нова работа.

- 257 -
 • 60% от запитаните определят баланса меж-
ду работата и личния живот като решаващ,
когато разглеждат потенциално работно
място.

И на хората, и на компаниите се налага да на-

мират нови начини за създаване на равновесие
между „аз” и „ние” и качество на работата и живота,
което спомага за успеха на всички нива. Все повече
компании предлагат варианти за гъвкаво работно
време. BMW например предлага повече от триста
договора с гъвкаво работно време. Все повече ли-
дери героично се опитват да бъдат пример за истин-
ски успех в „Аз-Ние”. Питър А. Смит, старши парт-
ньор в PricewaterhouseCooper говори от името на
много компании:

Опитваме се да създадем култура, в която

хората могат и успяват да реализират както про-
фесионалните, така и личните си цели. Култура,
която позволява да се постигне истински баланс
между работата и личния живот, а не такава, в ко-
ято трябва да се избира или едното, или другото.
И разбираме, че макар да е необходимо значител-
но усилие, за да се внедрят съответните практики
и процедури, основният принос идва от нашите
лидери. Те трябва да дадат личен пример и да
живеят според общите ни ценности, насочени към
високо качество на работа и живот.

Много от нас са израснали с родители, които

са жертвали връзките си в името на работата. На-
шето предизвикателство е да се погрижим да не по-
втаряме тяхната грешка. В семинарите „Успявай ин-
телигентно” давам на участниците въпросник за ус-
- 258 -
пеха, който се фокусира върху ценностите „Аз-Ние”
и баланса между работата и личния живот. Успехът
не е свързан само с отделната личност и работата,
но и с другите и с живота като цяло. Моля хората да
затворят очи, да поемат дълбоко въздух и да по-
мислят внимателно върху въпросите, изброени по-
долу. Недей просто да ги прочиташ, а се постарай
да отговориш за себе си.

• Колко приказки за лека нощ съм готов да

пропусна в името на успеха?

• От колко семейни вечери бих се отказал в

името на успеха?

• Колко срещи с партньора мога да си позволя

да пропусна в името на успеха?

• От колко приятелства съм готов да се отка-

жа в името на успеха?

• Колко уикенди съм готов да пожертвам в

името на успеха?
• Колко училищни пиеси съм готов да пропус-
на в името на успеха?

• За колко целувки преди да изляза няма да

имам време в името на успеха?

• От колко красиви залези, споделени с парт-

ньора, съм готов да се лиша в името на ус-
пеха?

- 259 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 18
АЗ–НИЕ

Пълноценните връзки са жизненоважни за

добрия баланс между „аз” и „ние” и за високото
качество на работата и живота. Ако искаш да
се радваш на траен успех, не можеш да про-
дължаваш да оставяш връзките си на заден
план.

Направи списък на всички свои познати, на

чието погребение би отишъл. Постарай се да не
пропуснеш никого. Този списък с хора предста-
влява сърцето на живота ти. Следователно би
било добре имената, изброени в него, да фи-
гурират често в графика ти.

Ако наистина би отделил време да отидеш

на погребението им, значи си заслужава да ги
опознаеш. Връзките са най-важната работа в
живота ти. >>>

- 260 -
 ЧАСТ V

СМЕЛОСТ

Успехът е способността да преминаваш

от един провал към друг, без да губиш
ентусиазма си.
— Уинстън Чърчил

Промяната се случва
Стратегия при провал
По-нататъшно образование
По-висше научаване

Успехът е да се освободиш от страха.

— Карл Уитакър

Думата кураж произлиза от френски и означа-

ва „от сърце”. В работата си срещам много мъже и
жени, които проявяват огромен кураж. Тези хора
често са се сблъсквали с най-лошото в живота като
лични разочарования, тежки заболявания и финан-
сов крах. Те се отличават с това, че са се справили
с личния си ад, преживели са тъмните периоди и са
избрали да живеят. Тези хора често изглеждат по-
живи от обикновеното – те живеят от сърце и вдъх-
- 261 -
новяват всички, които срещат. Карл Уитакър е
именно такъв човек.
Запознах се с Карл на летището в Цюрих. Пъ-
тувахме заедно с влак до живописното градче Ин-
терлакен, което е обградено с бързи реки, спокойни
езера и огромни планински върхове, като прочутия
Айгер на „върха на Европа”. Отивахме в Интерла-
кен, за да говорим на международна конференция,
организирана от Novartis – световен лидер в об-
ластта на фармацевтиката и добруването. Аз бях
избрал темата „Нови умения за успех” (името Nova-
rtis идва от латинското Novae artes, което означава
„нови умения”). Карл щеше да говори за „Куражът
да живееш”.
Карл започна речта си с думите: „Първо, ис-
кам да благодаря на фармаколозите, хирурзите, ле-
карите и на всички останали, които спасиха живота
ми. Нямаше да съм тук без вашата помощ.” (Карл бе
преживял трансплантация на сърце през 1984 г., на
24-годишна възраст.) „Всичко се промени! Бях
здрав и всичко ми беше наред, когато изведнъж за-
почнах да получавам пристъпи на болки в стомаха и
сърцебиене.” Карл бил изпратен по спешност в
болница, където го оперирали. В края на опера-
цията тялото му отхвърлило новото сърце. „Умрял
съм на операционната маса” – разказа той.
Карл завладя публиката с разказа за своето
възстановяване. „Когато се окажеш в такава ситуа-
ция, трябва да решиш дали да живееш или да ум-
реш. Мога да ви кажа само, че тогава открих в себе
си сила, по-голяма от колкото съм мислел, че имам,
която ми даде воля за живот.” Три месеца след опе-

- 262 -
рацията Карл започнал да тренира бягане, за да ус-
кори възстановяването си. Пет месеца по-късно
участвал в първото си състезание. По-късно спече-
лил златни медали на световните първенства в Ав-
стрия, Манчестър, Токио и Будапеща. На 43-го-
дишна възраст той бяга сто метра за 11,8 секунди.
Карл е шампион по лека атлетика и успешен
бизнесмен. Пътувал е по целия свят, разказвайки
историята си на хора, на които предстои трансплан-
тация или имат други тежки здравословни пробле-
ми. Разговарял съм с него няколко пъти за изключи-
телното му преживяване. „В първия си живот, преди
операцията, живеех напълно нормално – каза ми
той. – Но във втория си живот, след транспланта-
цията, живея много по-пълноценно. По-пълноценно
е, защото мога да служа на хората и да им по-
магам.”
Постави се за малко на мястото на Карл и си
представи какво би било усещането да живееш с
чуждо сърце в гърдите си. Карл ми каза: „Трябва да
разбереш, че когато казвам „аз”, нямам предвид
един човек. „Аз” всъщност означава „ние”. Аз нося
чуждо сърце и не е възможно да живея живота си
само за себе си. Живея както за себе си, така и за
своя донор, за неговото семейство и за всички, кои-
то са ми дали втори шанс.” За Карл мисленето „Аз-
Ние” не е просто философия – то е реалност.
Веднъж попитах Карл: „След всичко, което си
изживял, как би определил успеха?” Той отговори
без колебание: „Успехът е да помагам на хората да
се освобождават от страха. Когато се освободим от
страха, дори само от един процент от него, пред нас

- 263 -
се отварят несравнимо по-големи възможности.
След операцията бях завладян от страх, но малко
по малко той започна да се разсейва и открих в
себе си по-дълбока сила и кураж. Те винаги са били
там, но е трябвало да се отворя за тях. Мисля, че
всеки има на свое разположение много повече по-
мощ, отколкото подозира. Успехът е да помагам на
хората да проумеят това.”
Попитах Карл: „Какъв е най-важният урок,
който научи от изживяното?” Той отвърна: „Животът
е пълен с несигурност, но това не винаги е нещо
лошо. Когато сърцето ми отказа да работи, бях си-
гурен, че това е краят на живота ми, но в действи-
телност е било ново начало. Това преживяване ме
научи да живея в настоящето, да оценявам това,
което е тук сега и да гледам отвъд страха към без-
крайните положителни възможности, които винаги
съществуват. Успехът е да виждаш през страха.” >>

ПРОМЯНАТА СЕ СЛУЧВА

Това беше най-хубавото време,

това беше най-лошото време,
това беше векът на мъдростта,
това беше векът на глупостта...
— Чарлз Дикенс, „Повест за два града”

Преди няколко години написах книга, нарече-

на „Промяната се случва”. В нея обобщих петнайсет
години работа с хора, из-правени пред предизвика-
- 264 -
телството на промяната, както и предизвикателст-
вото да се променят, фокусирах се основно върху
личната психология на промяната и върху премах-
ването на вътрешните пречки за нея, като личните
страхове, съмнението в себе си, старите рани и дис-
функционалната независимост. Промяната често мо-
же да бъде дълбоко разтърсващ процес, който по-
ставя на изпитание вярата и решимостта ни. Но ако
се научим как да се справяме добре с промяната,
можем да се отворим за нови нива на творчество и
успех.
„Промяната се случва” допадна на много чи-
татели, които наистина вярват, че нашето съвремие
е „най-хубавото време” и „най-лошото време”. В по-
следните десетилетия определено станахме свиде-
тели на рязко покачване във всичко – на демокра-
цията в световен мащаб и на тероризма, по-голяма
лична свобода и повече душевни заболявания, по-
вишени нива на просперитет и увеличена престъп-
ност, по-високи нива на заетост и рекордни съкра-
щения, по-добро здравеопазване и зачестяващи
сърдечно-съдови заболявания, повече разводи и
повече извънбрачни деца, както и, разбира се, по-
вече промени и повече несигурност.
В наши дни промяната е навсякъде. В някои
случаи е за добро, в други не чак толкова, а в трети
е заради самата промяна. „Промяната се случва” е
също заглавието на най-търсения ми семинар, който
е посветен на умението да успяваме и същевремен-
но да запазим душевното си здраве във време на
промяна. Всеки, който иска да успява в този свят,
трябва да помни, че промяната е вечна. Провеждал
съм „Промяната се случва” с много и най-различни
- 265 -
групи, включително с персонала на един зоопарк,
на който предстоеше голямо преструктуриране.
Промяната е навсякъде. Както се казва в поговор-
ката: „Светът е джунгла.”

На семинарите хората често споделят, че усе-

щането за контрол върху живота им е по-малко от
всякога. Заради бързото и неумолимо темпо на про-
мените в нашето вманиачено общество, ни е трудно
да се приспособяваме и да живеем живота си добре.
Надяваме се на сигурност в работата, но вече не
съществува такова нещо като работа за цял живот.
Искаме бракът ни да е вечен, но много бракове не
просъществуват и две години. Искаме финансова
стабилност, но няма застраховка, която да покрие
всички рискове. Искаме да се установим някъде, но
в днешно време повечето сменят жилището си всеки
пет години.

В проучванията, посветени на добруването,

хората често казват, че за да бъдат щастливи е
необходимо да „контролират живота си”. Това е
особено вярно в западните общества, където ни
учат, че целта на живота е да подчиняваме света на
личната си воля, за разлика от някои източни и
ориенталски култури, които проповядват филосо-
фия на хармония и гъвкавост. Важна част от ин-
телигентния успех е да знаем какво можем и какво
не можем да контролираме. Животът е в постоянно
състояние на еволюция на ръба на хаоса и въпреки
това имаме известна власт върху начина, по който
се подрежда този хаос. Светът постоянно се проме-
ня и го прави, когато и ние се променяме.

- 266 -
 Някои форми на контрол могат да бъдат много
позитивни, като способността да избираш мислите
си, да знаеш как да се справяш с емоциите си и да
отваряш и затваряш устата си в подходящите мо-
менти. Успехът често изисква известна самодисци-
плина и също така увереност да отстояваш своето.
Работил съм с доста хора, които са блокирали
успеха, защото твърде много са се мъчили да до-
бият контрол. Прекаленият контрол може да убие
креативността и да ограничи възможностите. Може
да забави прогреса на важни проекти. Може да те
направи чуплив. Може да умъртви връзките ти.
Понякога ключът към успеха е да имаш смелостта
да се откажеш от контрола.
В един магазин за здравословни храни на Ха-
ваите видях плакат на тибетски монах, облечен в
роба във виненочервено и златисто, който медитира
върху дъска за сърф на върха на огромна вълна.
Надписът на плаката гласеше: „Не можеш да спреш
вълните, но можеш да се научиш как да се носиш
по тях.” Тибетският монах изглеждаше щастлив. Не
знам дали сам е избрал да се качи на тази вълна
или не. Някои вълни успяват да хванат и най-до-
брия сърфист неподготвен. Но беше очевидно, че
монахът не се бори с вълната. Успехът не винаги е
въпрос на контрол, но винаги е въпрос на мъд-
рост.>

Промяната е тук за постоянно

Наскоро бях поканен от една правителствена
агенция да създам двугодишен курс по лидерски
умения за старши мениджъри в техния „Отдел по
- 267 -
стратегически промени”. На предварителната среща
разговарях с директора на отдела и с директора на
„Човешки ресурси”, които ми разказаха своите сме-
ли и изпълнени с вдъхновение планове за следва-
щите три години. Събрах цялата нужна информация
и обещах до две седмици да се върна с предло-
жение за обучението. Всичко вървеше добре или
поне така си мислех.
Десет дни по-късно се обадих на номера от
визитката на директора на отдела. Отговори ми же-
на.
– Мога ли да разговарям с г-н Смит? – попитах
аз.
Жената отвърна:
– Съжалявам, но този отдел вече не същест-
вува.
– Какво се е случило с него?
– Изтрит е – отвърна тя.
– Какво означава това?
– Компютърът ми казва, че този отдел е изтрит
– обясни тя.
– Възможно ли е компютърът ви да греши? –
попитах аз.
– Не – отвърна тя.
– Как тогава мога да се свържа с г-н Смит? –
попитах аз.
– Не можете. Вече го няма в базата данни.
- 268 -
 Промяната е постоянна, промяната е сигурна,
промяната може да бъде също непредвидима. Све-
тът постоянно се пренарежда около нас. Във физи-
ческия свят няма нищо постоянно, освен промяната.
Днешният ден никога не е абсолютно същия като
вчерашния. „Не можеш да влезеш два пъти в една и
съща река” – е казал гръцкият философ Хераклит.
Защо? Защото докато извадиш крака си и отново
стъпиш в реката, всичката вода се е сменила. На-
шата задача е едновременно да присъстваме в това,
което се случва сега, и да сме отворени за това,
което предстои.
Разбирането, че този свят е временен, ни дава
възможност да живеем като силни личности. Когато
приемем дълбоката истина, че нищо физическо не е
вечно – включително работа, компании, връзки,
бракове, добри периоди и проблеми – можем да жи-
веем по-осъзнато. Когато спрем да караме нетрайни
неща да продължават вечно, можем наистина да
оценим работата, която имаме сега, връзките, които
имаме сега и живота, който имаме сега. От мига, в
който осъзнаем, че промяната е болезнена само за-
щото се съпротивляваме срещу нея, можем да й съ-
трудничим много по-пълноценно. Можем да успява-
ме повече, когато приемем, че пътеката на живота
ни постоянно е в ремонт.
За успеха е нужно също да възпитаме в себе
си искрена признателност за непреходните неща.
Тук се връщаме към принципа „Нети, нети” (виж
увода към Трета част) и към способността да разли-
чаваш същественото от преходното. Интелигентният
успех изисква да се заробиш дълбоко в себе си и да
откриеш неизменното в работата си и вечното във
- 269 -
връзките си. „Потропай на гърдите си и чуй какво
ще ти каже сърцето”, пише Шекспир в „Мяра за мя-
ра” (втора сцена, второ действие). Сърцето има
представа за вечните качества на живота. То е
центърът на мъдростта и вижда по-далече от очите.
Когато искам клиентите ми да достигнат сър-
цето на успеха, им задавам въпроса: „Ако утре жи-
вотът ти се промени изцяло, какво би останало съ-
щото за теб?” Човек може да отговори на този въ-
прос само ако е искрен. Хората винаги говорят за
дълбоките си ценности, за целите на характера, за
духовното и за любовта. Когато отделим време да
изследваме вечните страни на живота, внасяме къс-
че от рая в този вечно променящ се свят. >

Прогресът е по-бърз от всякога

Айнщайн провеждал изпит със студентите си в
университета, когато един асистент дотичал отня-
къде и му казал: „Д-р Айнщайн, станала е ужасна
грешка. Въпросите са същите като миналата годи-
на!” Айнщайн се усмихнал. „Не се притеснявай –
казал той. – Тази година отговорите са различни.”
Една година е много време в науката, един месец е
много време в бизнеса и една седмица е много
време в политиката.
Старият ГОР (годишен отчет на работата) бър-
зо остарява. Хората, които работят в сферата на
бизнеса, медицината и образованието например, не
могат да си позволят да чакат цяла година, преди
да направят преглед на работата си. Днес повечето
от нас се нуждаят от ГОР всеки последен петък от
месеца. Много професионалисти се обръщат към съ-
- 270 -
ветници, които да им помогнат с представянето и
промените, защото те им предлагат гъвкав перио-
дичен формат. Един от клиентите ми, собственик на
малък бизнес, разказва за срещите си с мен на
ежемесечното годишно общо събрание.
Медицината е пример за професия, която се
развива толкова бързо, че много от лекарите едва
смогват да са в течение. „Изглежда, че в следва-
щите двайсет години медицината ще се промени по-
вече, отколкото се е променила за последните две-
ста години”, докладва „Британският медицински
журнал”. Често работя с лекари, които са крайно из-
тормозени от бързото темпо на развитие в меди-
цината. „Вече не мога да позная собствената си
професия – сподели с мен един старши хирург. – На
една блиц конференция слушах лекции за нови от-
крития в микрохирургията, ДНК-медицината и няка-
къв „виртуален д-р Браун”, който може да поставя
диагнози през интернет.”
През януари 2000 г. присъствах на среща в
частна здравна компания. Директорът на „Човешки
ресурси” ми каза: „Мотото ни за 2000 г. е „Инова-
ция”. Целта ни е да бъдем пазарен лидер в сферата
на иновацията.”
Попитах го:
– В каква сфера искате да бъдете иновативни?
– Във всички сфери – отвърна той.
Каза ми също, че на старшите мениджъри ще
бъде наредено да са по-активни.
– В какво отношение да са по-активни? – по-
питах аз.

- 271 -
 Директорът се затрудни с отговора.
– Във всякакви отношения – каза той.
Казах му, че според мен по-добро мото за
2000 г. би било „Визия”. Отговори ми, че е задължи-
телно да бъде „Иновация”.
– Защо? – попитах аз.
– Защото шефът така иска – отвърна той.
Иновацията не винаги е напредък и промяната
не винаги е израстване. Веднъж един мой клиент
каза: „Не всичко, което ще правим в бъдеще, ще е
по-добро и не всичко, което правим сега е грешно.”
Интелигентният успех е да знаеш какво е и какво
не е прогрес. В името на прогреса сме допуснали
едни от най-големите си грешки. Интелигентният
успех изисква от нас да помним какво вече работи
добре и да не губим истината от поглед, докато го-
ним по-голям успех. В противен случай е възможно
просто да използваме промяната, за да създадем
илюзия за напредък и нищо повече. >

Бъдещето не е каквото беше

Скърбим за смъртта на нормалното, настъпил
е краят на света, който познаваме, и бъдещето ни
се променя още преди да е настъпило.
В началото на 60-те години на 20 в. Том Уот-
сън, младши изпълнителен директор на IBM, свикал
среща с бизнес лидери, за да обсъдят нещо, наре-
чено „компютърна грамотност”. Гостите му били въ-
одушевени от идеята, но не били убедени, че този
- 272 -
нов тип грамотност ще им бъде необходим. През
2002 г. присъствах на конференция, спонсорирана
от правителството, на която се говореше за ново
класово разделение в обществото на базата на
„компютърно грамотни” и „компютърно неграмотни”
хора.
Компютрите са новата виртуална нервна си-
стема на съвременното общество. През 1998 г. по-
малко от 10% от домакинствата имаха достъп до ин-
тернет в сравнение с 45% от домакинствата през
2002 г. Днес много семейства поддържат контакт
помежду си чрез имейли, ученици пишат домашните
си, използвайки „Мрежата”, приятели „сърфират”,
за да се намерят отново, читатели се „логват”, за да
прочетат днешния вестник, самотни сърца търсят
любов онлайн и компании рекламират продуктите
си в интернет. Работните места, които не изискват
компютърни умения, бързо намаляват.
Корпоративният пейзаж се променя до неузна-
ваемост. Колкото по-дълго работеше човек за една
компания, толкова по-сигурен беше за бъдещето си.
Вече не е така. Бизнес специалистът Питър Дра-
кър55 предсказва промени с невиждан до момента
мащаб в бизнеса в това, което нарича Следващото
общество. Той заявява:„Корпорацията във формата,
в която я познаваме, която вече е на 120 години,
едва ли ще оцелее през следващите 25 години. В
законово и финансово отношение – да, но не и в
структурно и икономическо.” Преструктурирането
55
Питър Фърдинанд Дракър (1909–2005) – американски специ-
алист и автор на книги по теория на управлението, бизнес ме-
ниджмънта и социалната екология, един от най-влиятелните
теоретици на мениджмънта през ХХ век. – бел.ред.
- 273 -
на компании е ежедневие, а всеки път, когато някоя
компания се преструктурира, на служители, семей-
ства и общности се налага също да се преструк-
турират.
Питър Дракър предсказва също, че в Следва-
щото общество (на което всъщност сме свидетели
сега) „средностатистическият квалифициран служи-
тел ще надживява средностатистическата организа-
ция-работодател. Това се случва за пръв път в ис-
торията.” Ще надживяваме организациите, в които
работим. Затова сега трябва да се научим как да
управляваме собствената си кариера, редовно да
обновяваме уменията си и непрекъснато да правим
равносметка за истинската си стойност в общество-
то. Следователно, казва Дракър, „гравитационният
център на висшето образование се пренася от обра-
зование за младите към допълнително образование
за зрелите.”
При тези постоянни промени и несигурност в
работата би било добре поне семейният живот да е
по-предвидим. Но това не е така. Преброяването
през 2001 г. регистрира най-ниския годишен брой
на браковете от 1897 г. насам. А когато все пак се
съгласим да се оженим „докато смъртта ни раз-
дели”, много от нас се разделят преди този договор
да е изтекъл. В един доклад на Центъра за семейни
проучвания П. К. Глик заключава: „Знае се толкова
много за последните тенденции в семейния живот, а
можем да кажем толкова малко за бъдещето на
семейството.” В същия този доклад пише:

Въпреки че хората във всички общества про-

дължават да ценят високо семейния живот, често
- 274 -
 се наблюдава напрежение между фамилизма, в
който личните желания са подчинени на доброто
на семейството като цяло и индивидуализма, в
който личните постижения и удовлетворение са от
първостепенна важност: борбата между „ние” и
„аз”. От една страна хората ценят семейния живот,
в който бракът изисква дългосрочен ангажимент и
вярност, а от друга следват култура, която превъз-
нася личния напредък и ги учи да правят това,
което е най-удовлетворяващо за тях самите. Из-
глежда, че хората са заклещени между противоре-
чащи си ценности...

Ефектът на натрупването от толкова много

промяна може да причини това, което наричам „Из-
тощение от промени”. Този термин цели да обозна-
чи огромната умора, предизвикана от приспособя-
ването към промените, страха от промените и стре-
са от промените. В своите семинари понякога реци-
тирам „Молитвата на стреса”, която обобщава чув-
ствата на много хора във връзка с промените. Тя
гласи:

Господи, дай ми силата да съм безкрайно тревожен

за нещата, които трябва да променя;
търпението да съм дори още по-тревожен
за това, което не мога да променя;
и най-вече мъдростта да зная,
че между двете няма разлика.
Амин

В действителност стресът е зов за помощ.

„Всяка промяна е криза на увереността”, пише фи-
лософът Ерик Хофър. Хората често усещат „вътреш-
но потреперване” в периоди на несигурност. Клю-
- 275 -
чът към промяната не е повече стрес, а повече
вяра. Промяната ни призовава към повече вяра във
визията ни и в нас самите. За да се справяме добре
с промяната, трябва да черпим от вътрешната си
сила. Промяната ни призовава също към повече вя-
ра в другите и в нашите връзки. Успехът във време
на промяна често е въпрос на колективно усилие.
Нещо повече – промяната ни призовава към вяра в
Бог и във всичко друго, което ни дава истинска
сила. В това, в което вярваме, крием силата си. >

Да се радваме на бъркотията
Наскоро държах реч за интелигентния успех
на конференция, озаглавена „Обществото на бъде-
щето”. Публиката включваше опитни политици,
кметове, свещеници, изявени учени и бизнес лиде-
ри. Сърцата и умовете, които се бяха събрали на
тази конференция, имат огромно влияние в общест-
вото. Започнах с въпрос: „Може ли някой тук да ка-
же със сигурност как ще изглежда бъдещото ни об-
щество и колко скоро ще бъде реалност?”

Никой не вдигна ръка, но един човек извика:

„Импровизираме на момента!” Този човек получи
аплодисменти.
„Благодаря за искреността” – отвърнах аз.
Преди десет години никой лидер не би при-
знал публично, че „импровизира”. Традиционният
стил на лидерство на „управление и контрол” се
градеше върху 10-и 50-годишни планове, осъщест-
вявани с абсолютна увереност. Да промениш план,
да импровизираш или дори да потърсиш съвет бе
- 276 -
нещо, на което не се гледаше с добро око и се въз-
приемаше като проява на слабост. Наскоро Тони
Блеър, бивш премиер на Великобритания, бе подло-
жен на остра критика, защото обърнал политиката
си на сто и осемдесет градуса във връзка с нещо,
което бе обещал преди повече от десет години.
„Времената се променят и се налага да развиваме
мисленето си” – отвърна г-н Блеър.
Днес много организации инвестират голяма
част от ресурсите си в това да обучават и възпита-
ват в служителите си новите лидерски качества, не-
обходими за справяне с промените. Насърчава се
емоционалната интелигентност за по-творчески
подход към промяната, който използва както логи-
ката, така и чувствата. Преподава се емоционална
гъвкавост за справяне с трудностите, запазване на
вярата и вътрешно обновление. Поощрява се и емо-
ционалната откровеност за изграждане на взаимо-
отношения, които са креативни, опрощаващи и ус-
пешни. В работата и в личния живот промяната че-
сто изисква от нас да сме сърдечни и да даваме по-
вече от себе си, а не по-малко.
В семинарите „Успявай интелигентно” често
цитирам известната поговорка „Дефиницията на лу-
достта е да правиш едно и също отново и отново и
да се надяваш на различен резултат.” Понякога тря-
бва да се освободим от старите си печеливши фор-
мули, за да постигнем нови успехи. Може например
да дължим всичките си минали успехи на контрола,
който упражняваме, но бъдещият успех да изисква
от нас по-малко контрол и повече вяра. Или може в
миналото да сме постигали успехи със своята неза-
висимост, а днес от нас да се изисква повече парт-
- 277 -
ньорство и взаимопомощ. Възможно е също в бъ-
деще да са ни нужни по-малко усилия и повече въо-
бражение, или пък по-малко логика и повече ин-
стинкт.

Дейвид Уайт, автор на „Пробуждането на сър-

цето”, е поет, който изнася лекции пред лидери от
цял свят и рецитира по памет класическа поезия,
представена с голям плам и чувственост. Поезията е
неговият начин да помага на хората да се свързват
по-съзнателно с вечната интелигентност на сърцето.
Неговата поезия и коментари пренасят слушателите
му от главата към сърцето, отвеждат ги отвъд логи-
ката в сферата на мъдростта, прекарват ги от въз-
приятието към визията и ги карат да се издигнат
над света и да достигнат истината. Това, което пра-
ви Дейвид Уайт, е необикновено, но живеем в не-
обикновени времена и, както казва той, „Двайсет и
първи век е всичко друго, но не и традиционно-
служебен.”

Промяната се случва тогава, когато сме готови

да направим вътрешните промени, създаващи пове-
че успех. Светът не се променя, защото се променя
бизнесът, обществото или нашите взаимоотношения
– променя се, защото ние се променяме. Когато
променяме мисленето си, променяме и начина, по
който възприемаме света. Когато се представяме
различно, светът откликва по различен начин. Ко-
гато дадем на света още един шанс, шансовете ни
за успех и щастие се подобряват. Нещо повече –
докато не вложим цялото си сърце в живота си, ня-
ма да знаем какво е истински възможно, нито ще
достигнем сърцата на другите.

- 278 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 19
П РО МЯН А

Във всяко сърце живее монах.

— Таоистка поговорка

Успелите хора използват емоционалната си

интелигентност, за да преживяват през „най-
доброто време” и „най-лошото време”.

Назови най-ценните промени, които си на-

правил през последните 12 месеца в:

1. Работата си
2. Връзките си
3. Живота си

Какво те вдъхнови за тези промени и какво

ти помогна да ги осъществиш?

След това посочи най-ценните промени, ко-

ито ще направиш през следващите три месеца
в:
1. Работата си
2. Връзките си
3. Живота си

Какво/кой може да ти помогне да осъще-

ствиш тези промени?. >>

- 279 -
 СТРАТЕГИЯ ПРИ ПРОВАЛ

Провалът е възможност да започнеш

на чисто по-интелигентно.
— Хенри Форд

За да успее, човек трябва да има честна и

ефективна „Стратегия при провал”. Стратегията при
провал е сходна като концепция с „Договора с
успеха”, описан във втора част. И двете се намират
в затънтено кътче на мозъка ти под купчина мисли.
Разбира се, и двете са метафори. „Договорът с ус-
пеха” символизира философията и мислите ти за ус-
пеха, а „Стратегията при провал” представлява на-
гласата и подхода ти към провала.
Всеки има „Стратегия при провал”. Тя се „пи-
ше” въз основа на опита и може да бъде „прена-
писана” по всяко време. Стратегията на повечето
хора започва с голямо заглавие в удебелен шрифт:
„Гледай да не се проваляш”, „Не се проваляй” и
дори „В никакъв случай не се проваляй”. Това е
много похвално. За съжаление повечето от нас се
сблъскват с провали. Какво препоръчва твоята
„Стратегия при провал” в такъв случай? Една по-
слаба стратегия може да препоръчва защитен под-
ход от типа „Отричай до смърт”, безотговорното
„Плюй си на петите”, план „Бързо намери кого да
обвиниш” или дори тежко наказание като „Сраму-
вай се до края на живота си”.
„Стратегия при провал”, която не е интели-
гентно и мъдро съставена, лесно може да блокира
успеха и да доведе до повече провали. Хората, кои-
- 280 -
то понасят провала зле, обикновено не успяват
много в живота. За разлика от тях тези, които по-
срещат провала смело и открито, имат огромни
шансове да постигнат повече успех. Една добра
„Стратегия при провал” (т.е. мъдър мисловен под-
ход) може да ти даде доблестта, която ти е нужна,
за да извлечеш най-доброто от трудните времена.
Основното послание тук е: Ако поработиш върху
своята „Стратегия при провал”, животът ти може да
протече по-добре.
Хората, които искат да израстват и да живеят
пълноценно, трябва да имат здрава и интелигентна
„Стратегия при провал”. Когато опитва нови неща и
овладява нови умения, човек преминава през про-
цес на научаване, който включва провали, грешки и
допълнителни уроци. Помогнал съм на много хора
да „напишат” и „пренапишат” своите „Стратегии при
провал”, за да постигнат по-голям успех. Една
„Стратегия при провал” обикновено се състои от три
основни части:

Дефиниция на провала
Когато се питаш „Какво е провалът?”, можеш
да си отговориш по-добре на въпроса „Какво е
успехът?”. Следователно, когато един мениджър си
мисли „По какви начини мога да се издъня в рабо-
тата?”, това може да му помогне да влага повече
визия и стратегия в работата си. Когато се запиташ
„Как може да се провали тази връзка?”, можеш да
получиш ценни прозрения за това как да общуваш
по-умело и как да бъдеш по-любящ. Въпросът „Как
мога да се проваля като родител?” може ти помогне
да се справиш с част от страховете си, да бъдеш
- 281 -
отворен за възможни промени и дори да предотвра-
тиш някои грешки.

Смисъл на провала
Ефективната „Стратегия при провал” може да
помогне на човек да възприеме най-добрата въз-
можна нагласа към провала. Някои хора тълкуват
провала като „Край”. Други смятат, че провалът е
доказателство за „липса на талант”. Трети вярват,
че чрез провала Бог казва „Няма надежда”. Има хо-
ра, които придават на провала по-положителни зна-
чения, като например: „Трябва да се старая пове-
че”, „Нуждая се от повече подкрепа” или „Трябва да
намеря по-добър начин”. Нагласата създава сми-
съла, а смисълът сочи пътя напред.

Приложения на провала
Интелигентната „Стратегия при провал” може
да помогне на човек да реши кой е най-добрият
начин да използва провала. Някои хора го изпол-
зват, за да напишат първия ред от молбата си за на-
пускане. За други това е основание да си купят ви-
ла на някое затънтено място. Трети възприемат про-
вала като шанс да учат, да израстват, да се при-
способяват, да прощават, да се посвещават, да се
молят, да се вглеждат надълбоко и да живеят от
сърце. Интелигентният успех изисква от нас да из-
ползваме провала мъдро и да не го оставяме да ни
изчерпи. Провалът си има своите приложения. >

- 282 -
 Да говорим за провала
„Провалът няма място в речника ми” е попу-
лярна мантра, която хората научават на големи мо-
тивационни семинари. Надъханият оратор тича по
сцената, викайки: „Да говориш за провала е нега-
тивно!” и „Ако се фокусираш върху провала, ще го
привлечеш!” Много пъти съм чувал такива неща.
Теорията е, че ако не говориш за провала, той няма
да дойде. Съветът е никога да не говориш за про-
вала. Тези „силни думи” звучат положително, но
всъщност в тях се корени страх. Говоренето за про-
вала няма да те накара да се провалиш. Напротив –
един градивен разговор за провала може да ти
помогне да успяваш повече.

Най-ценният ти провал в бизнеса

Осем изключително успели хора седяхме на
голяма маса за кафе. Групата беше доста разнооб-
разна – банкер, интернет милионер, гуру в менидж-
мънта, бизнес икона, шекспиров актьор, монах от
органа на Св. Бенедикт, специалист по лидерски
умения и автор на бестселъри. Това бе първата от
три поредни срещи. Нашият домакин искаше да
сподели с нас плановете си за нова организация,
която да се бори за духовни ценности на работното
място.
След като сервираха кафето, домакинът ни
говори за това как бизнесът не успява да докосне
сърцата и душите на хората. Разказа ни и за соб-
ствения си провал в бизнеса и за психическия срив,
който получил след петнайсет години работа „като
машина” в една студена, безсърдечна индустрия.
- 283 -
Той каза: „В зенита на успеха си бях достигнал най-
ниската точка в живота си.” Сподели как е из-
ползвал нервния си срив като зов за пробуждане и
като шанс да се промени. След като приключи с
разказа си, ни попита дали някой друг иска да спо-
дели най-ценния си провал в бизнеса. Първоначал-
но всички мълчаха.

Аз вдигнах ръка и разказах за бизнес начина-

ние, което ми коства сто хиляди долара в заеми.
Обясних, че провалът е бил двоен. Първо, загубих
пари, които не исках да губя. Второ, бях взел някои
решения, базирани на желанието ми да спечеля
лесни пари, а не на това, което се опитваше да ми
каже сърцето. Използвах този провал като урок да
слушам повече сърцето си във всичките си бъдещи
финансови начинания и бизнес решения. След това
говори интернет милионера, след него – гуруто в
мениджмънта, а след него – всички останали. Всеки
от нас сподели най-ценните си провали и уроците,
които е научил от тях.

С всеки следващ разказ връзката между нас се

задълбочаваше. В стаята се усещаше истинност, не-
обичайна откровеност и дълбоко уважение. Нямаше
позиране и „мачовизъм” – само осем души, които
присъстваха изцяло. За толкова кратко време нау-
чихме толкова много един за друг. Надзърнахме в
сърцата на останалите и научихме какво ценим ис-
тински, от какво ни боли, в какво вярваме и за ка-
кво работим. След тази среща вече не се страхувам
да моля хора и екипи да говорят искрено за про-
вала. От това може да произлязат много добрини.

- 284 -
 Най-ценният ти провал във връзките
На семинарите си под надслов „Положителни
взаимоотношения” често моля хората да споделят
най-ценните си провали във връзките. Това не зву-
чи много позитивно, но разговорите, които следват,
често водят до важни уроци, прозрения и пробиви
за успех във връзките.
Веднъж една жена ми каза:
– Най-големият ми провал във връзките беше,
че останах в нещастен брак.
– Защо го направи? – попитах аз.
– Всички мислеха, че бракът ни е успешен и
затова се страхувах да си тръгна – отвърна тя.
– Страхуваше се хората да не си помислят, че
си се провалила? – попитах аз.
– Да – каза жената.
Понякога се проваляме във връзките, защото
се страхуваме, че хората ще си помислят, че сме се
провалили и защото не искаме да изпитаме болката
от провала. За съжаление този страх ни носи още
повече болка.
На друг семинар един мъж ми каза: „Един ден
се прибрах от работа и намерих бележка от съпру-
гата си, с която бяхме женени от осем години, в
която пишеше: „Най-сетне те напуснах. Сбогом.”
Беше напълно неочаквано.” За него истинският про-
вал не бил в това, че връзка е приключила, а в то-
ва, че не е имал представа, че жена му толкова вре-
ме е била нещастна. Разказа ми как е използвал
- 285 -
разбитото си сърце като стимул да научи повече за
връзките и за това как да бъде по-добър партньор.
Приключи с думите: „Вторият ми брак с първата ми
жена е много по-пълноценен, защото вече съм по-
добър във връзките.”
Да проумееш вината си в конфликт с друг чо-
век е важна първа стъпка към бъдещото щастие. Да
можеш да признаеш „Аз съм лош слушател”, „Твър-
де независим съм”, „Страхувам се от интимност” или
„Превръщам се в мъченик във връзките” е добра
първа стъпка към научаването и подобрението. Ал-
тернативата е отричане или обвиняване, като и две-
те стратегии не успяват да доведат до различен ре-
зултат. И ако двойките намерят смелост да говорят
и слушат от сърце, могат заедно да изживеят нови
нива на интимност, прошка и успех.

Най-ценният ти провал в живота

Когато съветвам индивидуални клиенти, поня-
кога уговарям това, което наричам „Среща с про-
вала”. Тази среща обикновено се провежда на три
етапа. Първият е „Среща с миналите провали”. На
него моля клиента да си припомни най-значимите
провали от своето минало, както и основния урок,
който е научил благодарение на всеки от тях. Питам
също: „Колко добре би казал, че си усвоил този
урок в проценти?” Ако урокът е усвоен добре, няма
нужда да бъде повтарян.
Вторият етап е „Среща с настоящите провали”.
Емоционалната интелигентност подсказва на хората
дали в момента се провалят в някакъв аспект от
живота си. Емоциите са послания – вътрешни беле-

- 286 -
жки – всяка от които иска да предаде някаква мъд-
рост и/или предупреждение. Колкото по-добре хо-
рата се вслушват в емоциите си, толкова по-мъдри
ще бъдат. Емоции като тъга, тревога и страх ни на-
помнят да правим по-добри избори, като „Трябва да
си почивам повече”, „Трябва да общувам по-добре”
или „Трябва да бъда по-автентичен”. Когато хората
не разчитат емоциите си, се откъсват от мъдростта
си.

Третият етап е „Среща с бъдещите провали”.

Това е възможност да погледнеш в бъдещето и да
предвидиш възможни грешки и решения. Една моя
клиентка беше на път да приеме ново повишение. В
своята „Среща с бъдещите провали” тя откри, че се
притеснява, че повишението й може да попречи на
важна нова връзка, която бе започнала. Използвах-
ме притеснението й като повод да помислим как да
създаде добър баланс между работата и връзката
си. Честната конфронтация със себе си може да по-
могне на човек да се свърже с мъдростта си.

Преди време съветвах мъж на име Питър – съ-

временен вариант на Леонардо да Винчи, който бе-
ше издател, дизайнер, архитект, фотограф, инве-
ститор в недвижими имоти и, когато му останеше
време, скулптор. Питър беше много добър във всич-
ко, с което се захванеше. И това беше проблемът
му. В своята „Среща с провала” Питър осъзна, че
дори да е добър в нещо, това не означава задъл-
жително, че трябва да продължава да се занимава с
него.

Попитах го:

- 287 -
 – Ако се занимаваше с това, което иска сър-
цето ти, независимо дали се справяш добре или зле
с него, с какво щеше да се занимаваш?
Питър се заслуша. През следващите няколко
седмици продължи да слуша. Днес Питър се из-
държа със скулптурите си. >

Ползата от провала

Някои от най-големите си стъпки напред си

сметнал за провали, а някои от най-големите си
отстъпления си оценил като успехи.
— Курс на чудесата

Смятам се за доста успешен автор. Издал съм

десет книги, преведени на четиринайсет езика, с
брутни продажби, възлизащи на няколко милиона
долара и се надявам, че качеството на писането ми
се подобрява с всеки нов труд. Чувствам се щаст-
лив, защото мога да се издържам като писател и
никога не приемам успеха си за даденост. Това се
дължи отчасти на факта, че получих седемдесет и
един отказа за период от пет години преди да под-
пиша първия си договор с издателство.

В продължение на пет години най-ужасният

звук на света бе тежкото тупване от пакет, който
пада през процепа за пощата. Можех да разпозная
безпогрешно звука от върнат ръкопис (съпроводен с
писмо за отказ). Бързо си създадох стратегия във
всеки един момент да имам изпратени поне по три
ръкописа при издатели, философията ми беше:
„Дай на някого възможността да ти каже „да”.” След
- 288 -
две години спрях да разказвам на хората за пи-
сането си. Приятелите ми се притесняваха да питат.
Чувствах, че е било голяма грешка.
Всеки може да ти каже, че провалът далеч не
е толкова приятен, колкото успеха, но той не е и
толкова лош, колкото да се откажеш от нещо, което
обичаш. Всеки път, когато идваше поредният отказ,
изпитвах болка от провала и изкушение да се от-
кажа. „Благословията” на провалите ми беше, че ме
принудиха да се замисля по-дълбоко за причините
да искам да пиша и за истинската полза от писа-
нето. Всеки провал ме караше да се запитам: „Как-
во е успехът?” Отговарях си: „Да продължавам да
пиша.” Ако един писател престане да пише, той е
мъртъв, точно както е мъртъв и човек, който е
спрял да обича (или да мечтае).
Сега разбирам, че провалите ми са били част
от обучението, което ме научи да обичам писането
заради самото писане. Днес писането е важен риту-
ал за мен – толкова важен, колкото и ежедневната
медитация и молитви. Писането е акт на вслушване,
в който се настройвам към най-висшите си мисли и
най-дълбоката си мъдрост. Млади автори често ми
пишат за помощ и съвет. Винаги ги предупреждавам
да не пишат само за да бъдат издадени. Не си за-
служава. Ако обаче се научат да обичат писането,
винаги ще успяват, независимо дали ще бъдат из-
дадени.
В каквото и да се стреми да успее човек, ве-
роятно ще се сблъска с известни провали по пътя.
Един актьор не успява на всяко прослушване, на
което се явява. Един музикант никога не издава ал-

- 289 -
бум от първите си песни. Един художник обикно-
вено рисува и преправя платната си. Никой политик
не печели всички избори, в които се кандидатира.
Един шампион по голф не печели всяко състезание,
в което участва. Всеки оратор е „умирал” поне вед-
нъж. Всяка истинска любов, колкото и да е сладка,
е подложена на изпитанието на времето.

Терминът „успели хора” е подвеждащ, ако бъ-

де тълкуван като „хора, които никога не са се про-
валяли в нищо”. Успелите хора са такива не защото
не са се сблъсквали с провала, а защото са изпол-
звали провалите си добре. Има много известни ис-
тории за талантливи хора, които са преживели про-
вали, отхвърляне, критика и разочарования. Може
временно да са се обезсърчавали, но това е всичко.
Ето няколко:

Никакъв талант няма това момче... Кажете

му да се откаже от рисуването.
— Едуар Мане за Клод Моне, 1864 г.

Съжалявам, г-н Киплинг, но вие просто не уме-

ете да използвате английския език.
— Редактор от „Сан Франциско Екзаминър” на Ръдиард
Киплинг, 1889 г.

Не може да играе. Не може да пее. Оплеши-

вява. Умее малко да танцува.
— Директор от Метро Голдън Майър при прослушването
на млад артист на име Фред Астер, 1928 г.

- 290 -
 Най-добре се научете да пишете на машина
или се омъжете.
— Директорът на агенция за модели Blue Book към
кандидат-модела Мерилин Монро, 1944 г.

Мястото ти е зад волана.

— Управител на театър, който уволнил певец на име Ел-
вис Пресли още след първото му изпълнение, 1954г.

Не смятам, че идеите ви имат бъдеще при

нас.
— Директор от IBM към младеж на име Бил Гейтс,1970г.

Добра стратегия при провал е: Не е нужно да

обичаш провала, но трябва да се научиш да не се
страхуваш от него. Провалите се случват. Не твърде
често, да се надяваме. Когато преживееш провал,
опитай да извлечеш полза от него.
Думата провал (fail – бел. прев.) може да бъде
акроним – първа стъпка към научаването (first
action in learning – бел. прев.). Бившият директор на
IBM, Томас Уотсън, е казал: „Начинът да успееш е
да удвоиш провалите си.” Понякога трябва да
рискуваме да се провалим и да се поучим от това,
за да постигнем успех. А един репортер написа:
„Тайната на Силиконовата долина е, че води света с
бързо, невиждано досега темпо на провал.” Всички
ние можем да научим нещо от това.
Провалът никога не е фатален – само поняко-
га така ни се струва. Емоционалната интелигентност
ни дава нужната вътрешна гъвкавост да се справим
с чувствата на стрес, ниска самооценка, вътрешно
- 291 -
поражение, депресия и дори с мислите за самоубий-
ство. Границата между това да се предадеш и да
продължиш напред може да е тънка. Всеки път,
когато получавах някой от своите 71 отказа, си по-
втарях личната си мантра: „Следва продължение.”
Моето „Следва продължение” ми помогна да запазя
положителните си очаквания в посоката, в която
исках да се движа. И днес използвам тази мантра в
трудни моменти.

Интелигентният успех предполага разбиране,

че провалът е учител, ако му позволим да бъде та-
къв. Истинското предизвикателство на всеки провал
– в работата, във връзките или в живота – е да се
изправим лице в лице с него и да се запитаме: „Как
мога да се поуча от това?” Хората, които не се
страхуват от провала, могат да стигнат навсякъде,
където искат. Може да изживяват провали, но са
способни да се поучат и следователно да спечелят
от тях. Така че ключът към успеха е да откриеш
подход към провала, който а) не те убива и б) не
убива шансовете ти за успех. Провалът сочи към
успеха, ако се научиш да го използваш мъдро. И
така, да обобщим:

• Провалите не са нещо лошо. Както е напи-

сал Шекспир: „Няма нищо, добро или лошо,
което да не е направено такова от нашето
мислене.” (Хамлет, втора сцена, второ дей-
ствие). Всеки човек има божественото пра-
во да се справя с провала мъдро или глупа-
во.

- 292 -
• Провалът може да бъде нещо добро. Нужно
е много израстване, за да осъзнаеш, че във
всяко събитие има някаква полза, мъдрост
и благословия. Някои от най-хубавите по-
даръци идват в лоши опаковки.

• Провалите са уроци. Всеки успех и всеки

провал е част от индивидуална учебна про-
грама, която те учи за истинската стойност
на всички неща.

• Провалите те учат да успяваш. Можеш да

използваш провала, за да учиш за успеха.
Провалът не е единственият начин да учиш
за успеха, но когато те сполети, гледай да
извлечеш полза от него.

• Провалите не са окончателни. „Падни седем

пъти, изправи се осем”, гласи японската
поговорка. Провалът не е краят на исто-
рията – той може да бъде началото на нещо
ново.

- 293 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 20
П РО ВАЛ

Ефективната „Стратегия при провал” раз-

бира, че най-ужасните провали могат да бъдат
най-добрите ти възможности да научиш нещо
ново, ако бъдат използвани мъдро. Припомни
си някои провали в:

1. Работата си
2. Връзките си
3. Живота си

Потърси уроците от всеки провал. Оцени

колко добре си научил тези уроци, за да не се
налага да ги повтаряш.

След това се замисли за някоя настояща

връзка, проект или ситуация, които не вървят
толкова добре, колкото би ти се искало.

Запитай се: „Какво се иска от мен да нау-

ча?” Вслушай се и след това продължи напред с
най-дълбоката си мъдрост. >>

- 294 -
 ПО-НАТАТЪШНО ОБРАЗОВАНИЕ

Какво е грешната? Нищо повече от

образование, нищо повече от първата крачна
към нещо по-добро.
— Уендел Филипс56

Автобиографията (Curriculum Vitae – CV, бел.

прев.) е безупречно, добре формулирано резюме,
пълно с успехи в работата, образованието и живота.
То представлява приблизително двайсет процента
от личната история на човек. Останалите осемдесет
процента са пълни с гафове, издънки и грешки.
Обикновено хората не споменават тези неща в авто-
биографията си и въпреки това всеки от успехите
им отчасти е изграден върху тях.
Успехът изисква интелигентен баланс между
умението да допускаш възможно най-малко грешки
и умението да ги използваш възможно най-добре.
Човек, който е добър във връзките, вероятно об-
ръща голямо внимание и е готов да се поучи от
всички грешки, които допуска.
Човек, който е талантлив в дадена област,
обикновено притежава „вродена дарба” и смелост
да рискува да се учи по метода на пробата и греш-
ката. Човек, който има прекрасни лидерски умения,
обикновено е допускал „всички възможни грешки” и
се е научил как да се възползва от тях.

56
Уендъл Филипс (1811–1884) – американски общественик,
аболиционист, противник на робството, защитник на корен-
ните американци, оратор и юрист. – бел.ред.
- 295 -
 Интелигентният успех включва мъдростта да
избягваш ненужните грешки, но също и смелостта
да се поучиш от тях, когато все пак ги допускаш.
Грешките не са „добри” сами по себе си, но всеки
може да се научи да се възползва добре от тях.
Една връзка е успешна, когато и двете страни са
добри в искрените извинения, прошката от сърце и
готовността да се учат от грешките си. Една добра
компания или организация е такава, когато подкре-
пя творческия риск, честната отговорност и вза-
имната откритост.

Дори най-добрите хора допускат грешки. В

семинарите „Успявай интелигентно” показвам спи-
сък от прочути грешки, допуснати от успели хора.
Правя го не за да ги унижа, а за да им отдам заслу-
женото уважение. Как така? Изтъквам, че никой от
тях не е престанал да бъде успяващ след като е до-
пуснал грешка. Не е нужно грешките да означават
„Край”. Те могат да означават „Част втора”, „Част
трета” и т.н. Не е задължително грешките да бъдат
последния етап от нещо – те могат да са възмож-
ности за по-нататъшно образование.

Всичко, което може да бъде изобретено, вече

е изобретено.
— Чарлз X. Дуел, служител в американското патентно
бюро, 1899 г.

Фонографът... няма комерсиална стойност.

— Томас Едисон, американски изобретател и предприе-
мач, създал на фонографа, 1880 г.

- 296 -
 Самолетите са интересни играчки, но без
военна стойност.
— Фердинанд Фош, френски маршал, главнокомандващ
съюзническите войски на Антантата през Първата
световна война, 1911 г.

Мисля, че в света има пазар за около пет

компютъра.
— Томас Уотсън, президент на IBM, 1943 г.

640 К трябва да са достатъчни за всекиго.

— Бил Гейтс, основател на Майкрософт, 1981 г., когато
оперативната памет на първите персонални компют-
ри достига „феноменалната” за него време стойност
от 640 килобайта.

Най-големият ми страх е, че ще постигнем

твърде голям успех.
— Робър Фитцпатрик, председател на Евро Дисниленд,
1992г.

Интернет ще се срине до края на годината.

– Боб Меткалф, основател на 3Com, 1995 г.
Година по-късно Меткалф изряза статията си от спи-
санието, смля я в блендер и я изяде с лъжица. >

Минали грешки
С Бийчи Колклъф сме участвали заедно в мно-
го корпоративни семинари, както и в един отворен
семинар, наречен „Положителна промяна”. Бийчи е
50-годишен ирландец, внимателен човек, брилянтен
терапевт и вдъхновяващ оратор, който говори със
забележителна откровеност за травмиращото си
минало, пълно с насилие, пристрастяване и възста-
- 297 -
новяване. Той докосва сърцата на всички, с които
работи, но често казва: „Ако ме бяхте срещнали
преди трийсет години, нямаше да ме харесате.”
Бийчи израснал в Белфаст, северна Ирландия
и бил най-малкото от тринайсет деца. Още на 11-
годишна възраст Бийчи се пристрастил първо към
алкохола, след това към амфетамини, канабис, ле-
карства, съдържащи наркотик, кокаин, ЛСД и на-
края хероин. Той си спомня: „Правех грешка след
грешка. Оставих след себе си мръсна диря от кал,
бъркотия, лъжи и нарушени обещания.” Бийчи е
надарен музикант, който свирил с ван Морисън и
Алексис Корнър, но наркоманията му провалила
всяка добра възможност да развива таланта си.
Бийчи описва първите трийсет и пет години от
живота си като „измъчено, изолирано съществува-
не, в което всяко падение бе последвано от още по-
голямо падение.” Той живеел като бездомник и но-
щем спял по гробищата. Наранявал всеки, който се
сближавал с него. Веднъж след гърч, предизвикан
от алкохола, Бийчи паднал във фермерско корито,
пълно със свинска тор. „Събудих се в свински лай-
на. Буквално. Така че ако някога си мислиш, че жи-
вотът ти е скапан, помисли пак” – казва той. Бийчи
използвал наркотиците без мярка, за да потисне
болката и срама от живота си. За малко щял да се
самоубие. „Карал съм свещеници да ми четат
последната молитва поне два пъти” – спомня си той.
„Всеки ден допусках грешката да се откажа от
себе си и животът ми се влошаваше все повече и
повече” – споделя Бийчи. За щастие срещнал хора
като Жозефин – неговата съпруга – които го уверя-

- 298 -
вали, че всичко може да бъде различно. Жозефин
насърчила Бийчи да започне да посещава сбирките
на анонимните алкохолици, където той направил
първите си крачки към възстановяването. „Първона-
чално саботирах всяко предложение за помощ, но
накрая ми писна да ми е писнало от всичко и реших
да променя живота си” – казва Бийчи.

В семинарите си „Положителна промяна” с

Бийчи наблягаме на това колко е важно да напра-
виш честен преглед на миналите си грешки. Причи-
ната повечето хора да не искат да изследват греш-
ките си е, че се страхуват да се изправят лице в
лице със срама си. Но ние обясняваме, че причи-
ната да го направят е именно да се освободят от
срама. Неизлекуваният срам кара хората да живеят
в бягство. Когато бягат от грешките си, хората
повтарят едни и същи грешки отново и отново, док-
ато не научат урока си. Бягството от нещо е начин
да го задържиш в живота си. От каквото бягаш, на
това попадаш.

С Бийчи учим хората, че позитивната промяна

е „да почистиш собствената си бъркотия”. Нашата
формула за грешките е:

1. Признай грешката – проучи я и се опитай

да откриеш урока в нея.
2. Поучи се от грешката, за да не я повтаряш.
3. Поеми отговорност за грешката – оправи
собствената си бъркотия и разчисти пътя
за по-добро бъдеще.

- 299 -
 4. Прости си грешките – всеки трябва да си
прости за това, че има минало.
5. Освободи се от грешките си – промяната се
случва, когато се освободиш.

„Освободи се и се остави на Бог” – казва Бий-

чи. – „Никой не ме е наказвал повече за грешките
ми от мен самия, но докато не спрях да се наказвам,
не можех да оправя нещата.” Бъдещето не може да
е различно от миналото, ако човек отказва да се
освободи от него. Най-общо казано срамът те дърпа
назад, а прошката те води напред.
„Човек, който не си прощава за миналото си, е
опасен за околните” – казва Бийчи. – „Срамът също
може да води до пристрастяване и човек, който от-
казва да прости грешките си, ще продължи да до-
пуска грешки.” В най-добрия случай срамът може да
поощри нуждата да учиш, но ако човек не може да
се освободи от срама, той не научава нищо ценно.
Историята на Бийчи е история на човек, който
е допуснал повече грешки от всички останали, но
се е научил да използва грешките си добре. Когато
бил чист от две години, Бийчи се обучил за съвет-
ник, който да помага на хората да се справят с нар-
команията. Той е доктор по психология, обучава те-
рапевти по цял свят и има процъфтяваща практика.
Получил орден „Свобода за Йерусалим” за това, че
основал първия център за лечение на множествено
пристрастяване в Йерусалим.
Миналата година присъствах на тържеството,
в което Бийчи, Жозефин и техни приятели празну-
ваха двайсет години без наркотици. Животът на
- 300 -
Бийчи е пример за това как не е задължително
грешките ни да бъдат края на нашата история. Ко-
гато се учим от грешките си, другите също могат да
спечелят от това. На обратната страна на всяка
грешка е възможността за израстване. Единствените
грешки, които трябва да избягваме, са тези, които
елиминират възможността да опитваме отново. >

О, Боже на вторите шансове и новите

начала, ето ме пан!
— Нанси Спилбърг57

Настоящи грешки

Пълното и откровено признаване на

грешките би трябвало да е доказателство,
че няма да се повторят.
— Махатма Ганди

Някои хора изпитват необходимост да са пра-

ви винаги и за всичко. Желанието винаги да си прав
е опит да бъдеш силен и мъдър, но в действител-
ност то крие несигурност и блокира пътя към успе-
ха. Никой не е прав за всичко, а хората, които мис-
лят, че са такива, грешат. Човек, който отрича, че
допуска грешки, се лишава от възможността да учи
и да израства. Нещо повече, човек никога не може
да преодолее грешките, които отказва да признае.

57
Нанси Спилбърг (р.1953) – американска писателка и проду-
центка предимно на научно-популярни филми, сестра на Сти-
вън Спилбърг. – бел.ред.
- 301 -
 Хората, които вечно се мислят за прави, се за-
блуждават, че няма какво повече да научат. Зад
нуждата винаги да си прав се крие страхът от на-
учаване на нови неща. Следователно хората, които
искат винаги да са прави, често са най-лошите си
съветници. Те смятат, че вече няма какво да учат,
усвоили са всичко необходимо и няма по-голям ав-
торитет от техния собствен. Но те не се възприемат
като успели. Напротив, обикновено се чувстват изо-
лирани и мъртви.
Вечно правите хора се справят безнадеждно
зле с общуването, приемането на градивна критика
и истината. Не можеш да им кажеш нищо, защото
или вече го знаят, или грешиш. Тези хора искат да
си спечелят възхищение и уважение, но не умеят да
изграждат връзки. Догматичната „правота” блокира
успеха във връзките. Тя води до борби за надмо-
щие, демонстрации на превъзходство, откази за
прошка и горчиви завършеци. В следствие на това
вечно правите хора често се оплакват, че „хората са
лоши”, „връзките се провалят” и „аз не съм ви-
новен”.
Хората, които изпитват нужда винаги да са
прави, саботират успеха си в работата. Всеки техен
успех обикновено е краткотраен и/или фасада. Те
не са добри лидери. На пръв поглед може и да из-
глеждат силни, но дълбоко в себе си се чувстват
крехки и затова общуват само с „подлизурковци”.
Всеки приближен, който се осмели да каже исти-
ната, може да бъде уволнен за неподчинение, за-
драскан от списъка на приятелите или измъчван със
зле прикрити актове на отмъщение. Догматичната

- 302 -
правота оставя твърде малко място за подкрепа,
многостранно развитие и вдъхновение.
„Правотата” е защита срещу допускането на
грешки. Но както повечето защити, тя привлича то-
ва, което се стреми да отблъсне. Успяващите хора
допускат грешки, но и се учат от тях. Добрите те-
нисисти например допускат неволни грешки във
всеки мач. И в рамките на няколко секунди те тря-
бва 1) да признаят грешката; 2) да се справят с
чувствата си на разочарование, гняв и т.н.; 3) да се
поучат от грешката си и 4) да се пренастроят за
успех. Шампионите в спорта умеят да се справят
бързо с грешките си. Откровеността е най-добрата
стратегия и най-добрият учител.

Признавай грешните си и не им позволявай

да те отклонят от целта ти.

Вечно правите хора неволно се защитават от

успеха, като не признават грешките си. Те се опит-
ват да опазят достойнството си, но го правят за
сметка на истината. Допускат да бъдат препънати от
грешките си, както и от страха си от тях. Така те
никога не рискуват и престават да се учат и да из-
растват. За да се придвижат напред, трябва да се
освободят от три вида защити: извинения, обвине-
ния и оплаквания.

Ако имаш извинение, не го използвай

Една често срещана причина хората да се
провалят – във връзките, в работата и в живота – е,
че имат добро извинение. В работата си помагам на
- 303 -
хората да открият „скритото извинение”, което из-
ползват, за да не живеят повече, да не рискуват по-
вече и да не обичат повече. Те често намират стара
грешка, огорчение или рана, от които все още не са
се освободили и заради които продължават да се
страхуват.

Измислянето на извинения има сходен ефект с

вземането на наркотици: колкото повече извинения
използва човек, толкова по-силен е навикът и тол-
кова по-слаб – човекът. „Не съм виждал някой, до-
бър в измислянето на извинения, който да е добър и
в каквото и да било друго” – пише Бенджамин
Франклин. Извиненията са изход, но не и път на-
пред.

Ако някой, който е допуснал грешка, може да

каже истината, вместо да си измисли извинение,
той ще стане по-силен. Освен това може да открие
и необикновената сила на искреното извинение.
Отказът от извинения прави човека по-старателен и
го кара винаги да дава най-доброто от себе си.
Вярвам също и че ако не си измисляш извинения,
няма да имаш нужда от тях.

Когато обвиняваш другите, страдаш ти

Ако закъснееш за среща, със задръстването ли
се извиняваш или си признаваш, че си излязъл от
къщи десет минути по-късно? Ако партньорът ти е
недоволен от теб, обясняваш ли му първо къде
бърка самият той? Ако допуснеш грешка, „жертва
на обстоятелствата” ли си или можеш да се изви-
ниш? Ако се провалиш в нещо, философстваш ли,

- 304 -
че „не е било писано” или можеш да се вгледаш в
собствената си роля и да извлечеш поука?

Животът е пълен със „задръствания”, „пазарни

фактори”, „забивания на компютъра”, „родителски
грешки” и „моето ДНК”, които могат да направят
живота труден. От ранна възраст се научаваме да
си „играем на обвиняване”, като сочим с пръст ня-
кого другиго и никога не вдигаме ръка. Обвинява-
нето, колкото и да е оправдано, не може да ти спе-
чели нищо добро. То е утешителна награда. Накрая
обвиняването те превръща в жертва на собственото
ти съзнание.
Когато хората обвиняват другите или обстоя-
телствата, те се отказват от възможността да учат и
да израстват. Всеки път, когато обвиняваме, се от-
казваме от възможността да реагираме креативно.
Обвиняването никога нищо не оправя, не се намира
решение и нищо не се научава. Обвиняването е
- 305 -
като да гласуваш лично за това всичко да остане
същото. Нищо не се подобрява.

Оплакването е форма на проектиране

Хората, които са убедени, че винаги са прави,
често се оплакват от грешките на другите. Мъдро е
от време на време да проверяваш дали не прекар-
ваш твърде много време в „отдела за оплаквания”.
Можеш да си позволяваш периодични посещения,
но не бива да прекарваш по-голямата част от живо-
та си там.
Оплакването може да бъде форма на проекти-
ране, доколкото грешката, която виждаш в някой
друг, може да бъде също така грешката, която сам
допускаш. Веднъж един клиент ми каза:
– Началничката ми нито веднъж не ме е по-
хвалила за добре свършената работа.
Попитах го:
– А ти колко често й отдаваш признание за
нейната добре свършена работа?
Клиентът ми беше шокиран.
– Никога не ми е хрумвало да изразя при-
знание на някой от хората, за които съм работил –
каза той. Често грешките на другите са огледало за
нашите собствени грешки.
Оплакването може да бъде и зов да поемеш
лидерството. С други думи то е сигнал да дадеш
това, което липсва, да направиш това, което не е
направено и да създадеш нещо ново с примера си.

- 306 -
Хората, които хронично се оплакват, се страхуват,
че не могат да променят нищо. Тяхното оплакване
хвърля светлина върху проблема, но не предлага
нищо по-добро. Предизвикателството е да спреш да
се оплакваш и да поемеш инициативата, като даваш
от себе си, казваш и правиш нещо по-добро.

Желанието да си винаги прав е дребнава цел,

която блокира по-големия успех. Интелигентният
успех изисква мъдрост, за да виждаш разликата ме-
жду това да си „прав” и да си „успял”. Понякога, за
да постигнеш по-голям успех, трябва да се откажеш
от стремежа си да си прав и от гордостта си. Ако
можеш да признаеш грешките си, ще достигнеш
нови нива на научаване и нови възможности. >

Бъдещи грешки

Винаги правя това, което не мога,

за да се науча да го правя.
— Пабло Пикасо

Една от големите цели в живота на хората е да

„изглеждат добре”. Да живееш на хубаво място из-
глежда добре. Да работиш престижна работа ти да-
ва определен имидж. Да караш Мерцедес 3-класа
изглежда елегантно. Да носиш Армани прави силно
впечатление. Да притежаваш химикалка Мон Бланк
или часовник Картие казва нещо за теб. Желанието
да изглеждаш добре и нуждата от това обаче са две
различни неща. Всъщност нуждата да изглеждаш
добре може да бъде огромна пречка към успеха.

- 307 -
 Човек, който има нужда винаги да изглежда
добре, обикновено понася зле трудностите и раз-
очарованията. Той няма силата да бъде уязвим, да
се труди за успеха, да рискува да се провали и да
казва истината. Тези хора рядко могат да бъдат ви-
дени на мястото на злополуката. Нуждата да из-
глеждат добре се превежда като „ако не успееш от
първия път, унищожи доказателствата”, „ако не ус-
пееш от първия път, се измъквай бързо”, „ако не ус-
пееш от първия път, обвини някого” и „ако не ус-
пееш от първия път, се прави, че ти е било все ед-
но”.
Хората, които имат нужда да изглеждат добре,
се страхуват от грешки. Играят на сигурно, защото
не искат да рискуват първостепенната си цел. Не
поемат рискове, защото да изглеждат зле за тях е
най-големият провал. Те обаче са в много неизгод-
но положение, защото поемането на творчески рис-
кове е един от ключовете към израстване и успех.
Поемането на рискове е на мода в съвременното
работно място. Списание „Форбс” наскоро обяви:
„Ако в днешната свръхзвукова икономика не ти по-
тича кръв от носа, значи си мъртъв.” Обмисленият
риск, личната отговорност и интелигентната само-
оценка са това, което води до успеха.
Нуждата да изглеждаш добре е опит да се
защитиш от нараняване. Всеки, който има пулс,
знае колко ужасно може да бъде усещането от про-
вала и разочарованието. Ако не се справим с чув-
ството на огорчение, може никога повече да не се
изкушим да рискуваме. Не се отдаваме изцяло на
никоя ситуация, което накрая води до падението
ни. Във връзките се подлагаме на самоконтрол. В
- 308 -
работата се подлагаме на самоконтрол. В живота се
подлагаме на самоконтрол. Да бъдем автентични и
сърдечни е твърде рисковано, затова се задоволя-
ваме с това да изглеждаме добре.

Истинският успех е да намериш нещо, в което

вярваш толкова силно, че да си готов да дадеш
сърцето си за него. Истинската мъдрост е да знаеш,
че трябва да вложиш цялото си сърце във всяка
ситуация, във всеки провал и във всеки конфликт,
за да намериш пътя към успеха. Трябва да отвориш
сърцето си, за да дадеш шанс на връзките си, да
работиш от сърце, за да постигнеш най-доброто, на
което си способен, и да следваш сърцето си, за да
живееш възможно най-добре. Така че в действител-
ност най-големият риск, който човек може да пое-
ме, е да не живее от сърце.

В семинарите си „Успявай интелигентно” по-

казвам рисунка на надгробен камък, на който пише:
„Умрял на 30, погребан на 60”. Това е рискът, който
поемаме, когато престанем да рискуваме. Страте-
гията срещу провал на всеки човек включва точка,
посветена на преценяването на рискове. Има два
типа риск: 1) такъв, който можеш да си позволиш
да не поемеш и 2) такъв, който не можеш да си
позволиш да не поемеш. Мъдростта е да виждаш
разликата. „И тогава настъпи моментът, в който
рискът да останеш свит в пъпка стана по-болезнен
от риска да разцъфнеш” – пише американската
писателка Анаис Нин58.

58
Анаис Нин (1903–1977) – американска писателка от френ-
ско-кубински произход, известна с еротичните си и доста раз-
- 309 -
 Когато човек стои на прага на риска, може да
се запита: „Ами ако рискувам сърцето си и всичко
се провали?” Друг добър въпрос би бил: „Ами ако
рискувам сърцето си и всичко се нареди?” Поемане-
то на риск е акт на вяра. Човек, който влага вярата
си в това да изглежда добре, има по-малко кураж от
този, който я влага в нещо, което цени и в което
вярва. Да изглеждаш добре е да вярваш само в „аз”
– то е независима форма на мислене, не оставя мя-
сто за сътрудничество, партньорство и чудеса. В
стремежа да изглеждаш добре няма място за „Аз-
Ние”.
Поне сто пъти в годината се качвам на сцена,
за да държа реч. Преди да заговоря усещам в себе
си желанието да изглеждам добре и да бъда приет
от публиката. От време на време забелязвам и из-
кушението да си изградя фасада, защото ме е страх
от неодобрение. В тези моменти си напомням колко
е безопасно да говоря от сърце и колко е опасно да
не го правя. Моля се да имам смелостта да кажа
собствената си неподправена истина, защото вяр-
вам, че в противен случай не мога да съм от полза
за никого. Тази истина важи и на сцената, и извън
нея.
Най-хубавите неща в живота заслужават да им
отдадеш сърцето си или да изглеждаш зле. Да се
отдаваш безрезервно е риск, но риск, който не мо-
жеш да си позволиш да не поемеш. Това е темата и
на поемата „Риск”.

крепостени разкази и романи. Живее през по-голямата част от

живота си в Париж. – бел.ред.
- 310 -
Да се смееш означава
да рискуваш да изглеждаш като глупак.
Да плачеш означава
да рискуваш да изглеждаш сантиментален.
Да се отвориш към друг означава
да рискуваш да се ангажираш.
Да покажеш чувствата си означава
да рискуваш да покажеш истинската си същност.
Да изложиш идеите и мечтите си пред хората означава
да рискуваш да ги загубиш.
Да обичаш означава да рискуваш
да не отвърнат на любовта ти.
Да живееш означава
да рискуваш да умреш.
Да се надяваш означава
да рискуваш разочарование.
Да опиташ означава
да рискуваш, че ще се провалиш.
Но трябва да поемаш рискове,
защото най-голямата опасност
в живота е да не рискуваш нищо.
Човекът, който не рискува нищо,
не прави нищо, няма нищо и не е нищо.
Той може да избегне страданието и скръбта,
но не може да учи, да чувства, да се променя,
да израства, да обича... да живее.
Окован от своята сигурност,
той е роб, отказал се от свободата си.
Само онзи, който рискува... е свободен.

— Неизвестен автор

- 311 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 21
П РО Ш КА

Прошката е великият ход, който помага на

човек да се освободи от миналите си грешки и
да се пренастрои за успех. Първо трябва да
простим на себе си за грешките, които сме до-
пускали – в противен случай срамът и отрича-
нето се превръщат в твърде тежко бреме за
нас. След това трябва да простим на другите за
участието им в нашите болки, скърби и разо-
чарования. Защо да го правим? Защото целта
ни не е да влачим огорчение, а да израстваме и
да живеем. Човек не може да мисли за себе си
като за жертва и да успява. Прошката ни ос-
вобождава от миналото и ни прави отново сил-
ни. >>

ПО-ВИСШЕ НАУЧАВАНЕ

За всеки от нас има напътствие

и ако слушаме смирено, ще чуем
правилните думи.
— Ралф Уолдо Емерсън

Когато най-сетне се запознах с Питър, вече

бях слушал много за него. Той бе вицепрезидент на
BAE Systems и имаше „златен статус на работа” в
- 312 -
компанията, което го поставяше в горните 3% от
100 000 служители. Успехите му в превръщането на
проблемни части от бизнеса в успешни нови марки
му бяха спечелили прякора „Мистър Алхимия”. Ко-
легите на Питър го описваха с възторжени думи
като „бизнес гений”, „вдъхновяващ лидер” и дори
„най-добрият човек, когото познавам”. Питър при-
съства на тридневен семинар на тема лидерство във
Вашингтон, организиран от екип говорители, вклю-
чващ Бийчи Колклъф и мен. В края на втория ден
Питър дойде при мен и Бийчи, за да благодари за
думите ни, които отговаряли на най-дълбоките му
убеждения и ценности. – Искам да ви покажа нещо
– каза Питър, изваждайки от портфейла си снимка.
– Това е моята прекрасна дъщеричка Анджела. –
Питър замълча за момент преди да продължи. –
Анджела се роди с порок на сърцето.
Анджела живяла до петгодишна възраст, пре-
ди да почине. Питър поговори с нас открито за най-
добрите и най-лошите моменти през тези пет годи-
ни. „Анджела е най-великият ми учител” – каза той.
Нейната болка, болката на съпругата му и неговата
собствена принудили Питър да се вгледа в живота
си по-дълбоко от всякога. „Наложи ми се да пре-
осмисля успеха, целта на живота си и своята ду-
ховност.”
Питър сподели с нас, че дължи всичките си
успехи на уроци, които е научил от живота на Ан-
джела. „Анджела е дар от Бога – каза той. – Живее
в сърцето ми всеки ден.”
Истинската дефиниция на успеха трябва да
вземе предвид една дълбока истина за живота: в

- 313 -
живота има страдание. Буквално във всеки миг от
деня някой някъде се мъчи да се справи с болката и
загубата. Докато четеш тази книга, хора по целия
свят научават, че са ХИВ-позитивни, подлагат се на
химиотерапия, биват съкращавани от работа, при-
състват на погребения на скъпи хора, обявяват фа-
лит, развеждат се, справят се с наранявания, които
застрашават кариерата им и научават, че детето им
е пристрастено към наркотици. Страданието е част
от живота.
„Светът е пълен със страдание, както и с пре-
одоляването му” – пише Хелън Келър59. Страдание-
то изважда на повърхността всички наши страхове
и съмнения, но също така изисква от нас да стигнем
по-надълбоко, по-надалеч и по-нависоко от всяко-
га. Емоционалната анатомия на болката има две
страни: Едната включва изкушението да се откажеш
и да умреш, другата – зова да се пробудиш и да
живееш. Отвъд всяка болка ни очаква по-висша
школа. Всяка трудност може да ни научи на нещо
ценно, ако го позволим. Това е изпитанието на ис-
тинския кураж. Така се случва промяната.
Последователите на стоицизма в древна Гър-
ция често говорели за „интелигентния принцип, с
който е пропит целият Космос”. „Интелигентният
принцип” гласи, че всеки индивид има достъп до
събирателната мъдрост на сътворението. На прак-
тика това означава, че всеки човек има достъп до
отговора за всяко предизвикателство, пред което се

59
Хелън Адамс Келър (1880–1968) – американска авторка и
обществен деец, първият сляпо-глухо-ням човек, защитил ба-
калавърска степен. – бел.ред.
- 314 -
изправя. Много философски и психологически шко-
ли приемат съществуванието на „вътрешна мъдрост”
и „вътрешен учител”. Истинската работа на един
психолог и съветник е да научи хората да се вслуш-
ват в себе си, за да могат да възприемат най-до-
брото напътствие, до което имат достъп.

В книгата си „Промяната се случва” изследвах

силата на вътрешната алхимия, която представлява
вродената способност на човека да превръща спън-
ките в уроци, проблемите във възможности и бол-
ката в мъдрост. Всички ние сме алхимици. Можем да
„превърнем славата в злато”, ако сме готови да се
вслушаме във вътрешния си глас и да последваме
мъдростта си. Алхимията се случва, когато сме го-
тови да погледнем с нови очи, да избираме нови ми-
сли, да правим по-добри избори и да се държим
различно от преди. Във всеки проблем има посла-
ние за нас. Във всяка трудност се крие някакъв дар.
Всеки конфликт ни насочва към по-добър избор.
Съдбата ни се променя заедно с нас.

За да научи решението на дадено предизвика-

телство или проблем, човек трябва първо да зададе
правилния въпрос. Изложеният по-долу въпросник
„Слама в злато” е полезно помагало, което изпол-
звам в работата си с отделни клиенти и цели екипи.
Всеки от въпросите е покана да мислиш по-дълбоко,
по-широко и по-високо от преди. Всеки въпрос е
също така предизвикателство да се издигнеш над
собствената си позната психика и да се отвориш за
по-висше напътствие и благодат. >

- 315 -
 Въпросник „Слама в злато”
Въпросникът „Слама в злато” е предназначен
да помага на хората да използват „интелигентния
принцип”, според който човек има отговора за
всяко предизвикателство, с което се сблъсква.
Често използвам този въпросник в своите семинари
„Успявай интелигентно”. Всеки въпрос е базиран на
принцип от вътрешната алхимия, като „принципа на
визията”, „принципа на мъдростта” и т.н. Пре-
поръчвам не просто да прочетеш този въпросник, но
и наистина да го използваш. Започни, като извикаш
в ума си някое предизвикателство и след това си
задай въпросите, като се вслушваш в себе си за
напътствие.

1. Принцип на визията: Какво е страхът?

Д-р Карл Менингер60 е казал, че истинското
предизвикателство на трудностите и страданието е,
че „гласът на интелигентната мисъл бива заглушен
от рева на страха”. На някакво ниво всеки проблем
е среща със страха. Следователно е нужно да се
справиш със страха, ако искаш да проправиш път
за визията, мъдростта и вдъхновението. Колкото по-
добре се справиш със страха, толкова по-добре ще
се справиш със ситуацията. Помни също и че
страхът е зов за помощ.
Довърши следното изречение:„Мисля, че стра-
хът, който се крие в сърцето на този проблем, е ...”

60
Карл Огъстъс Менинджър (1893–1990) – американски психи-
атър и член на известна фамилия психиатри, която основава
едноименна фондация и клиника. – бел.ред.
- 316 -
 Определи страха и ще научиш какво е ис-
тинското предизвикателство. Добър въпрос би бил:
„Какъв страх ми пречи да се справя с това предиз-
викателство?” Дали е страхът от отхвърляне, стра-
хът да изкажеш мислите си или страхът от провал?
Важно е да се вслушваш внимателно в страховете
си, защото някои страхове носят в себе си мъдрост,
а други са си просто страхове.

2. Принцип на мъдростта: Каква е истината?

Всеки проблем те призовава да си припомниш
истинската си цел и да бъдеш по-открит. В прин-
ципа на мъдростта има три нива:

1. Признай честно какъв е истинският про-

блем. Причините да се разстройваме нико-
га не са тези, които си даваме. Например,
стресът не е проблем, а симптом, конфлик-
тите във връзките не са проблем, а симп-
том и лошият баланс между работата и
личния живот не е проблем, а симптом.
Каква е скритата причина? Добре дефини-
раният проблем е наполовина разрешен.
2. Бъди честен за собственото си участие във
всеки проблем. Бъди готов да се откажеш
от извиненията, оплакванията и обвинени-
ята в името на по-голямата лична отговор-
ност. В противен случай няма прогрес.

3. Използвай всяка болка като предизвика-

телство да бъдеш по-честен със себе си и с
всички останали. Избягването на истината
само отлага решението, без да предлага
- 317 -
 изход. Древногръцката дума за истина е
алетея, което означава „да не забравяш”.
Всеки проблем или трудност ни предизви-
ква да си спомним истинските си намере-
ния и ценности.

3. Принцип на интелигентността: Каква е

най-висшата мисъл?
Може би най-голямата пречка пред успеха и
щастието е собствената ни позната психика. Човек
не може да стигне по-далеч от мислите, към които
се придържа. Но ако променим мислите си, можем
да променим живота си. От тази гледна точка про-
блемите ни всъщност са покана да възприемем по-
висша нагласа. „Не можем да решим проблемите,
като използваме същия начин на мислене, който
сме използвали, когато сме ги създавали” – пише
Алберт Айнщайн.
Във всяка ситуация, в която се намериш, била
тя приятна или неприятна, добра практика е да се
запиташ: „Каква е най-висшата мисъл тук?” Този
въпрос внася мъдрост, прозрение и признателност.
Един мой клиент, който бе преживял голямо лично
нещастие, ми каза: „Преди първо мислех, а после се
молех. Сега първо се моля, а после мисля.” Позволи
на най-висшите мисли да влязат в ума и сърцето ти.
Остави мъдростта да те води.

4. Принцип на избора: Какъв избор имам?

Много лесно можем да изгубим изборите си от
поглед пред лицето на болката и трудностите. В
действителност винаги има избори, но може да е

- 318 -
трудно да ги видим. Психиатърът Виктор Франкъл61
е написал: „На човек може да бъде отнето всичко,
освен едно – свободата да избере нагласата си във
всякакви обстоятелства, да избере начина, по който
ще се справи със ситуацията.” Изборът на нова ми-
съл, нова вяра и ново възприятие може да създаде
нови възможности.

Веднъж работих с актьор, който се беше про-

валил на петдесет поредни прослушвания. Всичките
му страхове и съмнения бяха изплували на повърх-
ността. Казах му, че в крайна сметка има два избо-
ра – или да се справи със ситуацията добре, или
зле. Първо обсъдихме няколко варианта за лош из-
ход от ситуацията. Възможностите му включваха да
се откаже от актьорската професия, да стане по-
циничен и да убие всички кастинг-директори. Той
успя да канализира болката и яда си. След това
обсъдихме как може да се справи добре със си-
туацията. Един от изборите му беше: „Може би
трябва да ходя само на прослушвания за роли, ко-
ито наистина ми харесват.” Сега вече наистина се
вслушваше в мъдростта си.

61
Виктор Емил Франкъл (1905–1997) – австрийски невролог и
психиатър, от еврейски произход. Оцелял от нацистките конц-
лагери, поставя основите на специфично направление в пси-
хотерапията, т.нар. логотерапията, което за разлика от фрой-
дисткото продължение на рода и юнгианския стремеж към
власт, постулира, че онова, което най-много вълнува хората и
определя до голяма степен смисълът на тяхното съществуване
е духът, т.нар. „логос”. Излага преживяванията от концлагери-
те и изводите от тях в световния бестселър „Човекът в търсене
на смисъл”, изд. „Хермес”, 2013. – бел.ред.
- 319 -
 5. Принцип на научаването: Каква е поуката
от това?
„Не може да има криза следващата седмица –
графикът ми вече е пълен” – е казал Хенри Кисин-
джър. Никоя трудност не идва в удобен момент.
Първоначално може да възприемем възникнал про-
блем като объркване в графика ни, но по-късно
разбираме, че той е графикът ни. Във всеки про-
блем има урок за нас. Той е част от нашата учебна
програма, от образованието на живота ни. Всичко
може да ни помогне да напреднем, ако го из-
ползваме мъдро.
Моята приятелка Сюзън Джефърс, автор на
книгата „Освободи се от страха”62, се е научила да
живее с мантрата „Мога да се поуча от това”. Тя
открила, че тази мантра вдъхновява в нея нагласа
на смелост и победа, което й помогнало да се спра-
ви с развода, да се пребори с рака на гърдата и да
превъзмогне много други предизвикателства. Като
гледаме на всяко изпитание като на възможност да
научим нещо, спираме да бъдем жертви и се пре-
връщаме в ученици.

6. Принцип на алхимията:Какъв е дарът тук?

Веднъж изнесох лекция на международна кон-
ференция, посветена на рака, озаглавена „Дарът
на болестта”. Преди речта си помолих всеки рако-
во болен от публиката да попълни кратък въпрос-
ник. Първият въпрос беше: „Дар ли е ракът – да или

62
„Освободи се от страха” от Сюзън Джефърс – изд. „Кибеа”,
1999; по-ново издание: „Страхувам се и все пак ще го напра-
вя”, изд. „Skypring”, 2017. – бел.ред.
- 320 -
не?” От триста двайсет и пет запитани, триста и
трима бяха отбелязали „да”. Колко много говори то-
ва за човешкия дух и кураж. В действителност не
вярвам, че която и да било болест е дар, но вярвам,
че имаме нужната интелигентност и смелост да пре-
върнем болестта в дар.
Почти всички поддържат следните две твърде-
ния: 1) животът е пълен с дарове и 2) често за-
бравям, че животът е пълен с дарове. Особено лес-
но е да забравим даровете, когато сме изправени
пред трудности. Ако в трудни моменти си задаваме
въпроса „Какъв е дарът тук?”, първоначално може
да не успяваме да си отговорим. Но упорстването с
този въпрос може да помогне на човек да работи с
предизвикателството, а не срещу него. Алхимиците
търсят предимството във всяка трудност.

7. Принцип на взаимността: На какво съм

посветен?
В трудни времена често се фокусираме върху
това, което не получаваме – като например доста-
тъчно подкрепа, разбиране, късмет и т.н. Важно е
обаче да се фокусираме и върху това, което не да-
ваме. Конфликтите и проблемите често се коренят в
липсата на отдаденост от наша страна. Те са знак,
че трябва да даваме повече – повече енергия, по-
вече внимание, повече честност, повече доверие.
Когато влагаш цялото си същество в дадена ситуа-
ция, това те вдъхновява за повече творчество и ус-
пех.
Изкушаващо е да се отдръпнем и откажем, ко-
гато се изправим пред проблеми и спънки. Изкуша-

- 321 -
ващо е също така да преминем в атака, да намерим
кого да обвиним и да се оплакваме повече. Смелият
подход е:

1. Посвети се на това да бъдеш („Какво пове-

че мога да бъда в тази ситуация?” – на-
пример по-търпелив, по-открит, по-въз-
приемчив и т.н.)
2. Посвети се на това да правиш („Какво мога
да правя повече?” и „Какво мога да правя
по-малко?” – например да слушаш повече,
да говориш по-малко, да си почиваш по-
вече, да си по-малко зает и т.н.)
3. Посвети се на това да даваш (да даваш
повече признателност, повече време и по-
вече от себе си.)

8. Принцип на сътрудничеството: Кой може

да ми помогне?
Една от собствените ми любими мантри е:
„Щом си жив, значи имаш нужда от помощ.” Някои
хора биха предпочели да умрат, отколкото да по-
искат помощ. Хората, които страдат от дисфункцио-
нална независимост често биват дърпани назад от
факта, че не искат помощ. Дисфункционално неза-
висимите хора вярват, че нуждата от помощ е про-
вал. Те разчитат само на собствената си позната
психика да им дава нови отговори. Това е като да
четеш само една книга от библиотеката и да търсиш
в нея всички отговори.
Всеки проблем или конфликт е сигнал да опи-
таш нещо ново. Има една стара поговорка: „Про-
- 322 -
дължавай да правиш каквото правиш и ще продъл-
жаваш да получаваш това, което вече имаш.” Не ти
е нужен висок коефициент на интелигентност, за да
знаеш как да поискаш помощ, но е възможно гордо-
стта и куражът ти да бъдат поставени на изпитание.
Често се страхуваме да поискаме помощ, защото
може да не я получим, но ако не я поискаме, изхо-
дът е сигурен. Всеки път, когато поискаме помощ,
създаваме нови възможности.

9. Принцип на доверието: На какво да се до-

веря?
Доверието е това, което определя успеха или
провала във всяка ситуация. Казано накратко, това,
на което отдаваш доверието си, е това, в което
влагаш силата си. В трудни моменти е наложително
да се запиташ: „На какво да се доверя?” Хората се
провалят, защото влагат цялото си доверие в стра-
ха, а не в мъдростта си. Те не вярват, че ще успеят.
Не се доверяват и не допускат другите, екипа им
или Бог да им помогнат.

Доверието може да преобрази всяка ситуация.

То може да превърне провала във възможност, ако
вярваш, че във всичко се крие урок за теб. То може
да превърне всеки край в ново начало, ако вярваш,
че мъдростта ти ще ти помогне да го преживееш. То
може да превърне всеки враг в приятел, ако повяр-
ваш в най-висшата мъдрост и в двама ви. То може
да излекува уморените умове и разбитите сърца,
ако повярваш в помощта свише и в Божията благо-
дат.

- 323 -
 10. Принцип на смисъла: Каква е истинската
ми цел?
Насред караница или разногласие може да ти
е трудно да си спомниш истинската цел на връзка-
та. В трудни моменти в работата може да прекараме
толкова време в гасене на пожари, че да забравим
истинската си цел. Насред всяка спънка и трудност
може да се разсеем до такава степен, че да загубим
визията си, да забравим целта си и намерението ни
да отслабне. Във всяка трудна ситуация е мъдро да
се питаме отново и отново „Каква е истинската ми
цел тук?”.

Интелигентният успех е способността да се

справяш с болката и да избираш успеха, да се стра-
хуваш и да избираш мъдростта, да си тъжен и да
избираш надеждата, да си гневен и да избираш
креативността.
Важното е да не позволяваш на спънките в
живота да те отклонят от истинската ти цел. А без-
резервната отдаденост на целта ти дава силен иму-
нитет срещу възникването на допълнителни пречки,
а такива винаги ще се появят.

- 324 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 22
А ЛХ И М И Я

Една от любимите ми поговорки гласи: „Ня-

кои хора преминават през живота, други из-
растват чрез него.” Истинският успех означава
да разширяваш разбирането си за това кой си
ти и какви са преимуществата ти. Той означава
също да влагаш вярата и силата си в това,
което ще ти помогне да израснеш отвъд греш-
ките, провалите и спънките, с които се сблъск-
ваш, като гледаш на тях като на възможности.
Това превръща всичко в дар.

Една проста алхимична практика е във

всяка ситуация, била тя добра или лоша, да си
задаваш въпроса „Какъв е дарът тук?”. >>>

- 325 -
 ЧАСТ VI

БЛАГОДАТ

Душата трябва винаги да е открехната,

готова да приветства в себе си екстаза.
— Емили Дикинсън63

Пристрастяване към дестинацията

Безумната заетост
Недостатъчното повече
Енергийната криза

Три седмици преди крайния срок, в който тря-

бваше да предам окончателния си ръкопис за „Убий-
ци на стреса”, твърдият диск на компютъра ми
престана да работи. Прекарах четири трескави часа
на телефона с оператор по техническата поддръж-
ка, който направи всичко по силите си да го съжи-
ви, преди да му прочете опелото. Книгата ми беше
умряла и бе отишла в рая на киберпространството.
Сърцето ми беше разбито. Бях отчаян, защото ня-

63
Емили Елизабет Дикинсън (1830–1986) – американска пое-
теса, автор на около 1800 стихотворения, които далеч са из-
преварили формите и образността на своето време. От тях
приживе са отпечатани едва десетина. – бел.ред.
- 326 -
мах копие. Помолих се на Бог – най-добрата застра-
ховка – за помощ. „Господи, познай какво се случи
току-що!” в ума ми отекна думата „СПОКОЙНО!”,
последвана от мощна вълна на умиротворение. Наи-
стина се питах дали Господ проумява сериозността
на положението.
Оставаха ми едва двайсет дни да завърша
книгата, осем от които бяха заети с конференции.
Така че на практика разполагах с по-малко от две
седмици, за да напиша 50 000 думи. Молех се: „Гос-
поди, ако наистина трябва да напиша тази книга,
моля те, помогни ми!” Десет минути по-късно ми се
обади директорът на отдел Човешки ресурси на БТ,
за да ме информира, че тридневната ни конферен-
ция, планирана за следващата седмица, е отменена.
Не спря да се извинява. „Разбира се, ще ви платим
цялата сума за участието ви” – каза тя. По-късно
същия ден отмениха още две конференции. Това
беше рекорд. След това колега от клиниката „Убий-
ци на стреса” щедро предложи да поеме огромна
част от задълженията ми. Бе ми се отворило про-
странство.
Тайната на писането е да започнеш и да про-
дължаваш да започваш отново и отново, докато не
приключиш. Един писател никога не е напълно го-
тов да започне, защото не съществува карта на ця-
лата територия, която му предстои да покрие. Най-
голямата радост от писането се крие в това, че щом
веднъж започнеш, пътеката пред теб се разкрива
малко по малко с всяка крачка и започваш да ви-
ждаш табели. Когато писателят се остави да бъде
напълно погълнат от работата си, сякаш целият свят
го подкрепя. Получава помощ от всички страни –
- 327 -
ползотворни разговори, случайни срещи, интересни
статии във вестника или дори текстът на някоя пе-
сен. Всичко му говори. Всичко е един голям диалог.
В продължение на двайсет дни целият свят ми по-
магаше да напиша книгата си.

В 11:30 сутринта на двайсетия ден завърших

„Убийци на стреса”. Беше невероятно преживяване.
Всеки ден в някой непредвидим момент течението
ме отвеждаше до нови идеи, върху които не се бях
замислял по-рано. Като черешови цветове в гради-
ната ми падаха прозрения, откровения и отговори.
Изреченията потичаха изпод пръстите ми и цели
абзаци се написваха сами. Често работата не ми
костваше никакво усилие; понякога губех вяра, но
течението винаги ме намираше отново, особено ко-
гато успявах да се успокоя. „Убийци на стреса” бе
написана съвместно с всичко, което ме заобикаля-
ше. Именно това великолепно усещане, че се носиш
по течението, вдъхновява всички писатели, худож-
ници и мечтатели.

Когато натиснах бутона „запази” за последен

път, направих нещо, което по принцип не бих спо-
делил, но трябва да го направя в името на тази ис-
тория. Ексцентрично е, но си представих как хиляди
ангели, като в картина на Густав Дор, кръжат около
мен и ме аплодират възторжено. Попих аплодисмен-
тите на райската си публика така, сякаш съм вкарал
гол в последната минута на футболен мач. Следва-
щата ми мисъл бе: Искам шоколад. Когато станах от
бюрото, чух как през процепа за пощата тупва па-
кет. Пощальонът вече бе минал тази сутрин. Слязох
по стълбите. На прага ми лежеше безплатна ре-

- 328 -
кламна мостра на шоколад, наречен „Аплодисмен-
ти”. Честна дума.
Най-общо казано, има две мисловни школи,
които обясняват изживяването ми с „Убийци на
стреса”. Първата школа, наречена „Случайност”, би
обяснила, че просто съм станал свидетел на необи-
чайно струпване на случайни събития, наречени
„съвпадения”. Тази „Теория на късмета” е предпо-
читана от картезианците, последователите на Ню-
тон и другите индивидуалисти, които вярват в лип-
сата на единство и в отделеността на всички неща.
Техният фокус върху Аз-а подрежда света по начин,
който не оставя място за вселенска хармония или
безкраен интелект. Според тях всеки човек е ос-
тров, светът е самотно място, а животът не се ин-
тересува от теб или мен.

Втората школа, наречена „Благодат”, би обяс-

нила моите изживявания като мигове на свързване,
които доказват, че в живота всичко е свързано.
Благодатта не може да бъде напълно разбрана от
егото. „Какво е благодат? – се чуди Св. Августин. –
Знам, докато не ме попиташ. Когато ме попиташ, не
знам.” Тя е свързана с вселенския диалог между
всички неща. Хората, които вярват в нея, вярват, че
животът е общо приключение и съвместно усилие.
Тя е точката, в която отвореният индивид се среща
с цялото съзидание. Тя е изживяването да бъдеш
докоснат или вдъхновен от нещо по-голямо от тво-
ето его.
Бен Реншоу, моят партньор в Проекта „Ща-
стие”, пише красноречиво за връзката между успеха
и благодатта в книгата си „Успех, но нещо липсва”.

- 329 -
Според него, ако вярваме в „случайността”, глед-
ната ни точка трябва да бъде „аз срещу света” и
можем да разчитаме единствено на своята незави-
симост, за да намираме пътя си в пространството.
Когато вярваме в „благодатта” обаче, се отваряме
за помощ отвън и за безкрайни възможности. Бла-
годатта е осъзнаването, че живееш в приятелски
настроена вселена и че животът иска да работи съв-
местно с теб. Бен Реншоу пише:

Истината е, че светът иска да успяваш и да

бъдеш щастлив. На теб се пада отговорността да
се отвориш за тази възможност. Гръцкият философ
Хераклит пише: „Има само една мъдрост: да раз-
береш интелигентността, която задвижва всички
неща.” Тази интелигентност кара телата ни да
функционират, птиците да летят и цветята да ра-
стат. Тази интелигентност осъществява мечтите и
желанията ни. Тя има безкрайна организационна
сила, така че колкото по-настроен си за нея, тол-
кова по-голям достъп имаш до неограничена креа-
тивност. Когато се свържеш съзнателно с тази ин-
телигентност, връзките, работата и животът ти ще
се преобразят.

Като много други хора и аз съм имал безброй

изживявания на благодат. Всеки път, когато се
посветя на нова книга, нов проект или нов път на-
пред, чувствам как „нещо по-голямо от мен самия”
ми подава ръка. Не може да става и дума, че за-
слугата за който и да е от успехите ми е единствено
моя. Една от основните характеристики на живота
ми е, че винаги чувствам подтик да бъда „на пра-
вилното място в правилното време”. Психологът
Карл Юнг определя тези съдбовни изживявания ка-
- 330 -
то „синхронизъм”, който той описва като „смислена
корелация и съвпадения, които някак излизат извън
сферата на случайността”.
Моята преподавателска дейност е фокусирана
върху взаимодействието между личната психология
и вселенската благодат. Това е психично-духовен
модел, според който успехът е по-лесен, когато се
уповаваме на вътрешната си мъдрост и приемем Бо-
жията помощ. Всъщност една от основните цели на
психиката е да проправи път за благодатта и за Бо-
жията помощ във всяка ситуация. Преподавам сво-
ето виждане за взаимодействието между психологи-
ята и благодатта в духовната семинария „Интер-
фейт”, която предлага двугодишна програма за обу-
чение на свещеници и духовни съветници. Включ-
вам го също така в Проекта „Щастие” и във всички
програми за корпоративни и частни клиенти. >

УСПЕХ

Психология Благодат
Мисъл Вдъхновение
Възприятие Визия
Интелект Интуиция
Логика Еврика
Вътрешен диалог Напътствие
Гъвкавост Свързаност
Разбиране Вяра
Концентрация Вихър

- 331 -
 Школа на благодатта
Ако школата на благодатта имаше свое мото,
то несъмнено щеше да бъде: „Когато ученикът е
готов, учителят се появява.” Тази древна поговорка
се среща в много древни духовни текстове, напи-
сани от будисти, хиндуисти, таоисти, християни и
теософи, като всички те я считат за своя. Тя е ду-
ховна истина, мантра на успеха, напълно приложи-
ма в съвременния живот, работа и връзки. С малко
думи тя предава една велика мъдрост и колкото
повече се замисляш върху думите, толкова повече
мъдрост намираш в тях. Тази поговорка може да ни
научи на много неща за успеха.
„Когато ученикът е готов, учителят се появя-
ва” започва с потвърждението, че всеки е ученик.
Алберт Айнщайн нарича себе си ученик, който иска
да знае мислите на Бог. Леонардо да Винчи твърди,
че е научил всичко в училището на природата. То-
мас Едисон казва, че изучава законите на живота.
Негови са думите: „Знам, че този свят се ръководи
от Безкраен интелект. За създаването му е бил ну-
жен Безкраен интелект и за да се задържа в пра-
вилния курс също е нужен Безкраен интелект. Всич-
ко, което ни заобикаля – всичко, което съществува
– доказва, че зад него стоят Безкрайни вселенски
закони. Този факт не може да бъде отречен. Той
работи с математическа прецизност.”
Успехът изисква от нас да изучаваме живота и
да го правим цял живот. Да учиш означава да живе-
еш – между двете няма разлика. Всички ние изуча-
ваме живота, щастието, любовта и успеха. Когато
усвояваме уроците си добре, животът ни се подо-
- 332 -
брява. Успехът е непрекъснато учене. Това важи и
за съвременния трудов свят. Ари Де Гиус, автор на
книгата „Живата компания”, е създател на модела
за „учещата организация”. Той смята, че успехът е
резултат от учене и казва: „Способността да учиш
по-бързо от конкурентите си е единственото трайно
предимство на пазара.”
„Когато ученикът е готов, учителят се появя-
ва.” Наблягам на готовността. Забележи, че не се
казва „Когато ученикът има късмет, учителят ид-
ва”. Да си готов означава да присъстваш в настоя-
щето и да приемеш всички скъпоценни дарове. Това
е желанието да се ангажираш изцяло със случва-
щото се и да оставиш всеки детайл да ти говори, да
те учи и да те води. Това е способността спонтанно
да се отдаваш на неочаквани възможности – да не
бъдеш твърде зает, на автопилот или погълнат от
мислите си. Готовността е волята да се освободиш
от наученото досега и да позволиш на благодатта
да те вдъхнови за по-добри идеи.
Днес в бизнеса диалогът се върти около мно-
гостранната насоченост и вдъхновението. В книгата
си „Кръгът на новаторството”, Том Питърс казва, че
„всички ние сме Микеланджеловци” и че задачата
ни е всеки ден да се отваряме към нови нива на
успеха. Целта на Питърс е да изучава възможности-
те. Той боготвори изкуството на възможното. Питърс
цитира друг изследовател на възможностите, дирек-
тора на бостънската филхармония, Бенджамин Зан-
дер, който казва: „Стремя се да бъда неуморен ар-
хитект на възможностите на човешките същества.”
Готовността създава възможностите.

- 333 -
 Поговорката „Когато ученикът е готов, учите-
лят се появява” потвърждава, че за всеки от нас
има учител. Ако приемеш, че всички са твои учите-
ли, тогава всеки може да те научи на нещо. Един
изследовател на успеха може дълго да мисли какво
е научил за успеха от родителите си – било то по-
зитивно или негативно. Може дори да проведе раз-
говор с тях на тази тема. Човек, който изучава ус-
пеха, може да попита партньора и приятелите си
„Какво е успехът?”. Може също така сериозно да
помисли на какво го учат децата му за успеха. Вся-
ка връзка е учебна програма и уроците, които нау-
чаваме, могат да доведат до повече щастие и успех.

„Учителят” може да дойде в много различни

форми. Един от моите най-големи учители е книгата
„Курс на чудесата”. Работя с тази книга всеки ден и
черпя от нея вдъхновение. „Курс на чудесата” учи
читателите да бъдат признателни за всеки човек,
всеки момент и всяко нещо в живота си. Един от
най-важните й уроци е: „Всички неща са уроци,
които Бог иска да науча.” Твоят учител може да
дойде като книга, филм или прекрасна песен. Тър-
пението също е учител, точно както са учители
стресът, провалът, котката ти, болестта и т.н. Бла-
годатта се движи по неведоми пътища.
„Когато ученикът е готов, учителят се появя-
ва” е категорично изказване. Не се казва „понякога
се появява”. Също така думата е появява, а не при-
стига. Разграничението е важно, защото пристига
предполага, че учителят в момента е някъде друга-
де, докато появява създава впечатление, че учите-
лят вече е тук и очаква да бъде забелязан. Карл
Юнг поставил над входната врата на дома си думите
- 334 -
„Vocatus Atque Non Vocatus Deus Aderis”. В превод
това означава „Канен или неканен, Бог е тук”. Бла-
годатта е тук, независимо дали е добре дошла. Сле-
дователно:

Когато ученикът е готов, учителят се появява.

Когато мислителят е готов, идеята се появява.
Когато художникът е готов, вдъхновението се появява.
Когато слугата е готов, задачата се появява.
Когато атлетът е готов, доброто представяне се появява.
Когато лидерът е готов, визията се появява.
Когато обичащият е готов, партньорът се появява.
Когато вярващият е готов, Бог се появява.
Когато учителят е готов, ученикът се появява.

В четирите глави, които съставят Част VI от

тази книга, ще изследвам някои от пречките пред
благодатта, с които съм най-запознат. Ще се съсре-
доточа върху Пристрастяването към дестинацията
на вманиаченото общество и върху това как да
разчистим пътя за повече благодат и вдъхновение в
ежедневието си. Ще се спра на Безумната заетост
на Заетото поколение и на това как можем да
подпомогнем усилията си с повече въображение.
Ще се вгледам в Недостатъчното повече, в Хиперак-
тивното работно място и Безрадостната икономика и
ще предложа алтернативи, върху които да помис-
лим. Ще говоря също и за Енергийната криза, която
е както лична, така и глобална и за това как да
изберем между изтощението и мъдростта. >>

- 335 -
 ПРИСТРАСТЯВАНЕ КЪМ
ДЕСТИНАЦИЯТА

„Ядеш ли банана само за да стигнеш до края

му?” Този въпрос ми зададе моят приятел и учител
Том Карпентър. Точно бяхме спрели да берем ба-
нани от градината му и седяхме на верандата, на-
слаждавайки се на залеза над Ханалей Бей в Кауай,
Хавай. Първоначално се изсмях на въпроса, мис-
лейки, че не си заслужава да се замислям. Том оба-
че беше сериозен. Очакваше отговор. „Начинът, по
който човек яде банан може да ти каже много за
начина, по който живее живота си” – каза той. По-
вечето от учителите ми имаха ексцентрично чувство
за хумор.
Две седмици по-късно бях в Ирландия и водех
семинар за лидери в бизнеса, наречен „Пътят на-
пред”. Взех със себе си кашон банани. След първо-
началното представяне, раздадох на всеки от участ-
ниците по един банан и им казах, че първото уп-
ражнение е да го изядат. Всички го направиха.
След това ги попитах: „Ядете ли банана само за да
стигнете до края му?” Проучването ми откри, че:

1. За 16% обелването на банана е най-прият-

ната част.
2. 24% определят първата хапка като най-
вкусна.
3. 48% се наслаждават на всяка хапка.
4. 12% предпочитат последната хапка.64

64
Тези участници признаха, че не обичат банани. – бел. авт.
- 336 -
 „Каква връзка има това с „Пътят напред”?” –
попита един от участниците.
Живееш ли живота си само за да стигнеш до
края му? Повечето хора отговарят на този въпрос с
„не”, но не всеки живее от сърце. Във вманиаченото
общество хората имат трескаво невротично поведе-
ние, което наричам „Пристрастяване към дестина-
цията”. Това пристрастяване е огромна пречка към
успеха. Хората, които страдат от Пристрастяване
към дестинацията, вярват, че успехът е точка, която
да бъде достигната. Те са пристрастени към идеята,
че бъдещето е мястото, където се намират успехът,
щастието и раят. Всеки изминал момент е просто
билет към бъдещето. Те живеят в „не сега”, не при-
състват в настоящето и пренебрегват всичко, което
имат.
Пристрастяването към дестинацията е поглъ-
щане от идеята, че щастието е някъде другаде. Ние
буквално страдаме от преследването на щастието.
Винаги сме в движение, бягаме и пътуваме. Целта
ни не е да се насладим на деня, а да изкараме деня.
Винаги трябва първо да стигнем някъде другаде,
преди да можем да се отпуснем и да се насладим на
мига. Но никога не стигаме там. Няма крайна точка.
Ние сме перманентно неудовлетворени. Усещането
за постигнат успех непрекъснато се отлага. Живеем
в ожесточено преследване на някакво необикнове-
но блаженство, което нямаме представа как да
открием.
Ние сме като влакове, пътуващи към гара
„Следваща”. Градим високоскоростни кариери, чия-
то единствена цел е да се издигнеш до по-висока

- 337 -
позиция, да получиш следващото повишение и да
стигнеш до следващата спирка. Сегашната ни ра-
бота е само стъпало, на което седим в очакване на
следващата добра възможност. Междувременно
празнуваме края на работния ден, а в края на сед-
мицата казваме „Слава богу, че е петък” и се въз-
становяваме през уикенда. Скоро всичко ще се
оправи. Животът, за който мечтаем, е някъде в бъ-
дещето и се надяваме, че всеки момент ще го на-
стигнем.
Пристрастяването към дестинацията ни кара
да преминаваме през възможно най-много изживя-
вания възможно най-бързо. Харесва ни да можем да
кажем „Бил съм там” и „Това съм го правил”. Ти-
пичен пример за това са популярните екскурзионни
пакети, с които посещаваш осем европейски града
за една седмица. Все пак животът не може да е
само приключване на задачи. Не може да е само
стигане до края. Ако беше така, щяхме да четем съ-
кратени романи, да гледаме последното действие на
театралните пиеси, последната нота от симфонията
щеше да е най-хубавата, най-добрите ресторанти
щяха да сервират само петифури, а сексът щеше да
изключва любовната игра.
Пристрастяването към дестинацията е опит да
живеем живота си по-бързо с надеждата, че ще му
се наслаждаваме повече. Но бързайки постоянно,
често подминаваме златни възможности за благодат
и подобрение. Толкова сме изтормозени от неувере-
ността на летящото си напред его, че нямаме пред-
става какво означава да живееш с Божията бла-
годат. Търсим, но не намираме. Ако само можехме
да поспрем за малко и да оставим благодатта и мъд-
- 338 -
ростта да ни покажат по-добър път. „Дестинацията
на човек никога не е определено място, а по-скоро
нов начин да гледа на нещата” – пише романистът
Хенри Милър.
За мен благодатта е потенциалът за по-добър
начин, който присъства във всяка ситуация. Благо-
датта е способността да позволиш да бъдеш вдъх-
новен, да се оставиш да бъдеш докоснат от най-вис-
шата възможна интелигентност и мъдрост. Работата
ни не е да си набавим благодат, а да я приемем. Да
я посрещнем с добре дошла. С други думи трябва да
сме отворени. Пристрастяването към дестинацията
обаче често работи в наш ущърб, защото сме твърде
заети да бягаме, за да бъдем възприемчиви. Следо-
вателно винаги се чувстваме празни. Ето още ня-
колко симптома на Пристрастяването към дестина-
цията:

• Каквото и да правиш, винаги мислиш за това

какво следва.
• Не можеш да си позволиш да спреш, защото
винаги трябва да бъдеш някъде другаде.
• Винаги бързаш, дори когато това не е нуж-
но.
• Все обещаваш, че догодина няма да си тол-
кова зает.
• Домът на мечтите ти винаги е следващият,
който възнамеряваш да си купиш.
• Не харесваш работата си, но тя ти предлага
добри възможности за бъдещето.

- 339 -
 • Никога не се отдаваш изцяло на нищо, за-
щото може да изникне нещо по-добро.
• Надяваш се, че следващият ти голям успех
най-сетне ще те направи щастлив.
• Винаги мислиш, че трябва да си по-напред,
отколкото си.
• Имаш толкова много прогнози, планове и
цели, че никога не успяваш да се насладиш
на живота си.

Немският мистик Тома Кемпийски е казал:

„Каквото и да правиш, прави го интелигентно и не
изпускай от поглед целта си.” Това е велика истина.
Тя е сходна с известната поговорка „Мисли за края
от самото начало”. Думата „край” има две различни
значения. Едното е „завършек”, т.е. краят на проект
или краят на кариерата ти. Другото значение е
„цел”, т.е. твоята визия, ценности и т.н. Проблемът
с Пристрастяването към дестинацията е, че фокусът
пада единствено върху завършека, а не върху цел-
та. Да живееш интелигентно означава да живееш
целенасочено, да превърнеш средството в цел и
целта в средство. Краят е във всеки момент. >

Да живееш в Не Сега

Както Блудния син, всички ние рано или

късно се завръщаме в „СЕГА”, за да намерим
духовния си дом.
— Промяната се случва!

- 340 -
 – Как си, Боб? – пита съседът на Боб.

– Ще се оправя – отвръща Боб.

– Трябва да тръгвам! – казва съседът.

В Пристрастяването към дестинацията всичко

е въпрос на „пристигане”. Когато „пристигнем”,
всичко ще се оправи. Възнамеряваме да се радваме
на успехите си, но не сега; да се наслаждаваме на
живота, но не сега; да бъдем по-добри партньори,
но не сега; да прекарваме повече време с децата
си, но не сега; да спрем, за да помиришем цветята,
но не сега.

Проблемът с Пристрастяването към дестина-

цията е, че не присъстваме изцяло в собствения си
живот. Страдаме от психологическо отсъствие. Не
сме тук, изчезнали сме безследно. Съществуваме
някъде между „там” и „сега”, в подземен свят, ли-
шен от истинско вдъхновение и благодат. Превър-
нали сме се в бледа сянка на самите себе си. Няма
сега, няма живот. Няма сега, няма свързване. Бла-
годатта тропа на вратата ни, но нас ни няма. Въз-
можността тропа, но сме излезли. Успехът тропа, но
не отваряме.

„Да пристигнеш” е мечта за успеха, който се

движи преди теб и винаги е някъде в бъдещето ти.
Затова непрекъснато се опитваш да затвориш про-
пастта между там и сега. Стремежът „да пристиг-
неш” те тласка напред към някаква дестинация, но
не те учи как да спреш и да й се насладиш, когато
най-сетне се озовеш там. Както отбелязва худож-

- 341 -
ничката Гъртруд Стайн65, „Когато стигнеш там, там
няма там.” Или когато пристигнеш „там”, се появява
ново „там”, което да преследваш. Почти си там, но
не съвсем. Почти успял, но не съвсем. Почти удо-
влетворен, но не съвсем.
Част от латинския корен на думата grace (бла-
годат – бел. прев.) е gratius, което означава „добре
дошъл”66. Класическата литература е пълна с
велики мислители, които са вярвали, че ключът към
изобилния живот е да приветстваш „тук и сега”, да
се наслаждаваш на „безценното настояще”, да пом-
ниш „свещения миг” и да медитираш върху „вечното
сега”. Мистици, философи и квантови физици са
единодушни, че материята на настоящето е мате-
рията на бъдещето. „Природата е единство на живи
частици, във всяка от които присъства силата на
цялото” – пише италианският философ Бруно67. По
тази причина благодатта е възможна във всеки миг.
Ако любовта е сърцето на интелигентния
успех, то благодатта е духът му. Благодатта е раз-
бирането, че животът е в настоящето и че „да
пристигнеш” всъщност означава да бъдеш тук. На
неотдавнашна среща с банковия си мениджър, Ке-

65
Гъртруд Стайн (1874–1946) – американска експериментална
писателка и колекционерка на модерно изкуство от еврейски
произход. – бел.ред.
66
Санскритското gurta-s също означава „добре дошъл”. – бел.
авт.
67
Джордано Бруно (1548–1600) – италиански поет, философ,
астроном и математик, който пръв отстоява идеята за безкрай-
ността на Вселената, заради което е осъден за ерес от инкви-
зицията и изгорен на клада. – бел.ред.
- 342 -
вин, забелязах, че на чашата му за кафе са отпе-
чатани думите „Бъди тук СЕГА”.
„Купих си тази чаша, след като прочетох кни-
гата ти „Щастие СЕГА!”68, каза той. „Намерих я не
другаде, а на рафт в местната пощенска станция.”
Кевин използва чашата си с надпис „Бъди тук
СЕГА”, за да го връща към настоящето. Той споде-
ли: „Когато си напомням да „бъда тук СЕГА”, се
представям по-добре на срещи, имам повече енер-
гия, оправям се по-добре с клиентите и се на-
слаждавам повече на деня си.”

СЕГА е твоята цел

За да успяваш, трябва да намериш своето
СЕГА. Твоето СЕГА са непреходните ценности, които
носиш в себе си. Твоето СЕГА са неизменните прин-
ципи, които вдъхновяват действията ти. Твоето
СЕГА е вътрешната мъдрост, която те напътства във
всеки момент. Твоето СЕГА е също така вратата към
благодатта и вдъхновението. „Думичката благодат е
като малък прозорец, който разкрива огромен пей-
заж” – пише преподобният Алекзандър Макларън.
Твоето СЕГА е твоят Абсолютен Аз. То е твоята ис-
тина и това, което обичаш с цялото си сърце. Ус-
пехът е да бъдеш със своето СЕГА където и да си.

СЕГА е твоят учител

Вярно е, че можем да научим много от мина-
лото си. Вярно е също, че и настоящият момент

68
„Щастие СЕГА!” от Робърт Холдън – бълг.издание „Живей за
мига”, изд. „Хомо футурус”, 2008. – бел.ред.
- 343 -
може да ни научи на много неща. Всъщност „Часът
на СЕГА” съдържа всеки урок, от който се нуждаем,
за да продължим напред в живота. Да се посветиш
на непрекъснато учене е нещо толкова просто,
колкото да спираш от време на време и да си за-
даваш въпросите: ,Добре ли живея СЕГА?”, „На как-
во иска да ме научи животът СЕГА?” и „Какво тряб-
ва да науча СЕГА?” в бележника ми, най-отгоре на
всяка страница, е отпечатана следната молитва:
„Господи, какъв е най-добрият начин да използвам
времето си днес?”

СЕГА е твоят дар

В английския език думата present означава
едновременно „сега”, „тук” и „подарък”. Чиста слу-
чайност ли е това, или благодатта иска да ни каже
нещо? Д-р Чък Спецано казва: „Когато получателят
е готов, дарителят се появява.” Мъдростта е да
знаеш как да увеличиш до максимум насладата от
всеки миг. Присъствието в настоящето позволява на
хората да дават най-доброто от себе си, както и да
получават най-доброто, което се предлага. Позна-
вам хора, които съзнателно живеят така, сякаш все-
ки ден е пълен с дарове, на които да се радват, и те
не остават разочаровани. Всеки ден е дар за онези,
които наистина вярват, че е така. >

Призракът на нетърпението

Имаш ли търпението да почакаш, докато

тинята се утаи и водата се избистри? Можеш
ли да останеш неподвижен, докато правилното
действие се породи само?
— Лао Дзъ
- 344 -
 Според един професор в Калифорнийския
университет най-малката единица за време е клакс-
осекундата. Една клаксосекунда е времето от мига,
в който светофарът светне зелено, до звука от клак-
сона на шофьора зад теб. В нашето вманиачено
общество всички трябва да бързат. Всички трябва
бързо да стигнем донякъде, но все ни пречат бавни
шофьори, бавни асансьори, бавни компютри, бавни
кафе-машини и изобщо един бавен свят.
Пристрастяването към дестинацията кара хо-
рата да се чувстват така, сякаш е трябвало да са
стигнали по-далеч от мястото, където са сега. Те
постоянно се страхуват, че не напредват достатъчно
бързо с живота си. Вярват, че „изостават” в карие-
рата, в придвижването и в графика си. И преслед-
ват поредната цел – до следващия рожден ден, до
следващата Коледа, до следващото каквото и да е.
Те са свръхкритични и вечно си повтарят, че е
„трябвало” – „На този етап трябваше да съм стигнал
по-далеч в кариерата си”, „вече трябваше да съм се
оженил” или „За толкова време трябваше да съм
постигнал повече.”
Пристрастяването към дестинацията ни прави
нетолерантни към самите себе си. Графикът, който
си създаваме, е толкова натоварен, че изискваме от
себе си все повече и повече. Отказваме да си про-
стим, ако не смогваме. Графикът ни е талкова пъ-
лен, че отказваме да отделим дори десет минути за
себе си. „С търпението си спасявайте душите си”
пише в Евангелието на Лука (21:19). Ние обаче сме
твърде нетърпеливи да достигнем успеха, така че си
обещаваме да наваксаме с живота си някъде в
бъдещето. Трудим се неуморно и губим връзка със
- 345 -
себе си. Оставяме сърцето си и продължаваме на-
пред.
Нямаме време за себе си и не проявяваме тър-
пение към никой друг. Ние сме общество на бързите
впечатления. Ако една връзка не се задълбочава
достатъчно бързо, я зарязваме. Ако човек не може
да говори кратко и ясно, преставаме да го слушаме.
Ако хората не успяват да изразят мисълта си доста-
тъчно бързо, я довършваме вместо тях. Ако срещаме
предизвикателства в някоя връзка, ни е трудно да
повярваме, че тя все още има стойност за нас. Чув-
стваме дискомфорт, ако в разговора настъпи пауза.
Често прекъсваме разговори, за да стигнем по-
бързо до края. Трябва да продължаваме нататък.
Нетърпеливи сме към всички и всичко, защото
сме пристрастени към търсенето на напредък. Инте-
лигентният успех иска от нас да се запитаме „Какво
е напредъкът?”. Според Пристрастяването към де-
стинацията „да напредваш” означава да се движиш
по времевата линия от „тук” до „там” възможно най-
бързо. Но с каква цел? Нетърпението спъва истин-
ския напредък, ако ударението се поставя единст-
вено върху това да стигнеш по-бързо. Истинският
напредък е цел в реално време, съсредоточена тук
и сега – да живееш добре днес, да присъстваш по-
вече в настоящето, да се грижиш за сегашния мо-
мент и да се наслаждаваш на най-хубавия миг в жи-
вота си.
Истинският напредък не се постига, като жи-
вееш по-бързо, а като живееш по-добре. Често сме
нетърпеливи, защото не разбираме ползата от тър-
пението. Всъщност понякога дори ни е страх от не-

- 346 -
го, защото вярваме, че то е еднозначно на отстъп-
ление, предаване или загуба. Но търпението е
възможност. То ни помага да бъдем по-възприем-
чиви и задълбочени и да намерим съкровището, за-
ровено на онази точка от картата, наречена „тук”.
Търпението ни задържа по-дълго в настоящия миг и
ни прави по-способни да приветстваме благодатта и
късмета по пътя си.
Напредъкът е интелигентното използване на
опита. Нетърпението означава, че често докосваш
само повърхността на всяко изживяване и не извли-
чаш нищо от него. Търпението ти носи по-непосред-
ствени резултати, защото се отдаваш по-пълно на
мястото, където се намираш, и даваш най-доброто
от себе си във всеки миг. Съзнанието ти е фокуси-
рано в настоящето, а не в бъдещето. Търпението те
учи как да се отваряш към всяка секунда и да я
приемаш. Напредваш по-бързо, защото се задър-
жаш по-дълго.
Теологът Хенри Дж. М. Нувен69 описва ползата
от търпението така:

Думата търпение означава желанието да ос-

танем там, където сме, и да изживеем ситуацията
изцяло с вярата, че нещо, скрито в нея, ще ни се
разкрие. Нетърпеливите хора винаги очакват ис-
тинското събитие да се случи някъде другаде и
следователно искат да отидат другаде. Мигът е
празен. А търпеливите хора се осмеляват да оста-
нат там, където са. Да живееш търпеливо означава
да живееш активно в настоящето и да чакаш там.

69
Хенри Дж.М.Нувен (1932–1996) – холандски католически
свещеник, писател и теолог. – бел.ред.
- 347 -
 Така че чакането не е пасивно действие. То пред-
полага да подхранваш мига така, както майка под-
хранва детето, растящо в нея. >

Радостта да се движиш бавно

„Попътен вятър”70 някога бил обичаен старо-
английски поздрав, отправян към приятели и пъте-
шественици. Сега е демоде и може да се чуе само в
класически черно-бели филми с размахващи саби
мускетари, герои от войната, крале и кралици. Ако
поздравът „Попътен вятър” се използваше и днес,
вероятно щеше да означава „Живей възможно най-
бързо”, „Работи с всички сили” и „Не се спирай пред
нищо”. Но в староанглийския „Попътен вятър” не е
означавало „бързо” – означавало е да „проспери-
раш”, да „бъдеш мъдър” и да се радваш на „въз-
можно най-голям успех”. Думата spede произлиза от
староанглийското spedam, което е означавало „ус-
пех”.
Деня преди да започна тази глава бях в Лон-
дон и изнасях реч за интелигентния успех пред слу-
жителите на международната консултантска аген-
ция „Аксенчър”. Когато си тръгнах, хванах такси от
Трафалгар Скуеър до Падингтън Стейшън. Отвътре
таксито беше украсено с вдъхновяващи цитати като
„Бъди промяната, която искаш да видиш в света”
(Ганди), „Всеки ден носи своите дарове” (Маршал71)
и „Млъкнете и знайте, че аз съм Бог” (Псалми

70
Good Spede – англ., бел. прев.
71
Питър Маршал (1902–1949) – шотландски духовник. – бел.
ред.
- 348 -
46:10). Имаше и лепенка, на която пишеше „По-
пътен вятър”, с картинка на ангел, който се моли. >

Попътен вятър
Казах на шофьора колко високо ценя мъдрите
думи в колата му. „Благодаря, че забелязахте” –
каза той. Заговорихме се за Вманиаченото общество
и за нуждата да забавяме темпото от време на вре-
ме. В тази връзка шофьорът сподели: „Повечето хо-
ра си мислят, че това такси е линейка. Държат се
все едно всичко е въпрос на живот и смърт. Трябва
да си сложа сирена на покрива.” Той ми разказа, че
кара по десет часа на ден в Лондон и никога не
навърта повече от 130 км. „Всички бързат, а най-
високата скорост, която стигаме е 13 км/ч. Пълно
безумие.” Когато се сбогувахме, си пожелахме „По-
пътен вятър”.
„Парадоксът на бързането” е, че да правиш
нещата бързо не винаги е най-бързият път към
успеха. „Бързо” си има своите предимства, когато се
използва подходящо, но не е единствената страте-
гия за успех. Интелигентният успех означава да
оценяваш както бързото, така и бавното, както дви-
жението, така и неподвижността, както преследва-
- 349 -
нето, така и спокойствието, както действието, така
и почивката. Мъдростта на бързането е да знаеш
кога и как да смениш предавката, защото бързото
живеене не ти гарантира по-бързо щастие и бързата
работа не е гаранция за по-високо качество. Успе-
хът изисква стратегическо равновесие между бързо
и бавно. Замисли се:

• Дали най-добрите музиканти са онези, които

могат да свирят най-бързо на инструменти-
те си?

• Дали най-добрите актьори са онези, които

могат да кажат най-бързо репликите си?

• Дали най-мъдрите хора, които познаваш, са

онези, които мислят най-бързо?

• Дали най-добрите играчи на голф замахват

със стиковете си по-бързо от останалите?

• Дали най-добрите атлети започват състеза-

нието с максимално темпо?

• Дали най-добрите лидери са онези, които са

постигнали светкавичен успех?

• Дали най-добрите компании са онези, които

се разрастват най-бързо?

• Дали най-добрите приятелства се създават

най-бързо?

• Дали най-успелите хора на планетата посто-

янно бързат?

- 350 -
 Интелигентният успех означава да знаеш кога
да бързаш и кога да го караш полека. Способността
да се движиш бързо се превръща в недостатък, ко-
гато се опитваш да правиш всичко бързо. Радостта
от бавното движение те научава да различаваш зае-
тостта от мъдростта, усилието от благодатта, напре-
дъка от истината. Забавянето може да ти помогне да
останеш верен на визията си в моментите на бър-
зане. То може да ти помогне да изостриш фокуса
си, да избистриш неяснотите и да бъдеш по-въз-
приемчив. Всъщност забавянето на темпото може да
ти помогне да бързаш по-добре.

Бързането и заетостта не са истинския ни

живот – те са само това, с което запълваме времето
си. Истинският ни живот заема паузите между бър-
зането и заетостта. Тук се свързваме с това, което
ни вдъхновява и мотивира. Тук живее благодатта.
Радостта от бавното движение ни помага да си

- 351 -
спомняме истинските си цели и да знаем с какво на-
истина искаме да бъдем заети. Тя разчиства място
за по-ясно напътствие и нови възможности. Често в
бавните моменти сме по-възприемчиви, по-иконо-
мични, по-проницателни, по-далновидни и по-мъд-
ри.

Забавеното темпо ти помага да присъстваш

изцяло в настоящето и да се наслаждаваш на всеки
миг. Способността да забавяш темпото внася повече
цвят и дълбочина в живота ти. Тя ти помага да
бъдеш благодарен и да се радваш на това, което
вече имаш. Думите благодат и благодарност имат
общ корен. В крайна сметка забавянето може да ти
помогне да се свържеш по-тясно с това, което це-
ниш истински, „философията на забавянето” гласи,
че ако нещо си заслужава да се направи, то си
заслужава да се направи бавно. Ако не можеш да
отделиш време да направиш нещо бавно, това може
би е знак, че то няма да ти донесе нищо, дори и да
го направиш бързо. >

Млъкнете и знайте

Млъкнете и знайте, че аз съм Бог.

— Псалми 46:10

Веднъж говорих на конференция на тема „Ду-

хът на бизнеса”, която се проведе във внушител-
ните сгради на стоковата борса във Виена. След
речта ми професор Синг, бизнес анализатор и учен,
изповядващ източната философия, държа вдъхновя-

- 352 -
ваща реч за „Мъдростта на успеха”, която предиз-
вика бурни овации. Във времето за въпроси и от-
говори, професор Синг бе запитан: „Кое е най-
важното, което трябва да научи западният бизнес
свят?”

Запомних отговора му заради неговата крат-

кост и въздействие. „Спокойствие” – каза той. Вне-
запно цялата зала се умълча – сякаш бе дошъл не-
видим ангел – и атмосферата се изпълни с благо-
дат.

Най-успелите хора, които познавам, са се на-

учили да култивират в себе си едно вътрешно спо-
койствие. Използват го, за да успокоят съзнанието
си, да се откъснат от заетостта, да определят тем-
пото на деня и да се вслушват във вътрешната си
мъдрост. Те са като „окото на бурята” в торнадо или
ураган – съвършено спокойни и недосегаеми за
хаоса, който ги заобикаля. Тези хора са заети и от-
пуснати, активни и не бързат за никъде, изпълнени
със страст и спокойни. Те притежават естествено
достойнство, което им помага да участват активно в
света и да запазят душевното си здраве.

Д. X. Лорънс 72 е написал: „Действието трябва

да произлиза от състояние на спокойствие, а не да
бъде просто втурване.” Започвам всеки ден с едно-
часова медитация. Това е моето време за спокой-
ствие. В медитацията се освобождавам от всяка въз-
буда или безпокойство и оставям ума си да притих-

72
Дейвид Хърбърт Лорънс (1885–1930) – британски писател,
поет и художник. Автор на романите „Белият паун” (1911),
„Любовникът на Лейди Чатърли” (1928) и др. – бел.ред.
- 353 -
не. Спокойствието е като асансьор, който ме отвеж-
да до най-висшите ми мисли, най-дълбоките ми
ценности и най-вътрешното ми светилище. В това
спокойствие заявявам намерението си за деня,
ослушвам се за вдъхновение и се отварям за бла-
годатта.

Спокойствието е начин да се свържеш с уни-

версалния интелект, който ти помага да се издиг-
неш над хоризонталното мислене на ежедневния
ум. То оставя зад гърба ти обичайните мисли, нови-
ните от деня, обикновените идеи и информацията от
работата. В спокойствието ние изключваме егото и
търсим новини в тишината. Отвъд егото се вслуш-
ваме в Бог. Както е написал поетът Хенри Уадсуорт
Лонгфелоу73:

Нека се трудим за вътрешно спокойствие,

Вътрешно спокойствие и вътрешно изцеление.
Тази съвършена тишина, където устните и сърцето
са неподвижни и вече не държим
на празните си мисли и суетни мнения.
А сам Бог говори в нас и чакаме
с пълно сърце да узнаем волята му
и в тишината на Духа си
да правим само Това.

Сам, графичен дизайнер, използва думата

„спокойствие” за парола, с която влиза в компютъра

73
Хенри Уадсуорт Лонгфелоу (1807–1882) – американски поет
и преводач, автор на известни поеми и стихотворения, като
„Песен за Хайявата”. – бел.ред.
- 354 -
си. Тя за пръв път ме е чула да говоря за силата на
ежедневното спокойствие на семинар, посветен на
успеха, който проведох в Лондон. Сам ми каза, че
след семинара създала лична колекция от снимки,
скулптури, картини, стихотворения и мъдри мисли,
които да й напомнят за силата на спокойствието.
„Спокойствие” буквално е паролата към нейната
креативност и въображение. Това е начинът, по
който Сам се свързва с благодатта. Най-добрите
часове при съветника са тези, които помагат на
хората да „спрат света” и да опознаят по-добре себе
си. Хората, които медитират редовно, намират еже-
дневната тишина, от която се нуждаят, за да живеят
по-пълноценно. Църквите, джамиите и храмовете
също предлагат светилище за спокойствие и изце-
ление. Най-добрите музеи, театри и концертни зали
са като храмове на благодатта и вдъхновението.
Езерата, реките, горите, полетата и градините на
Майката природа също ни насърчават да затихнем и
да се изпълним с познание.

Затихни и познай Бог.

Затихни и знай кой си.
Затихни и знай кое е вярно.
Затихни и знай какво е успехът.
Затихни и знай какво е радостта.
Затихни и знай как да слушаш.
Затихни и знай как да получаваш.
Затихни и знай как да обичаш.
Затихни и знай.
- 355 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 23
Б Л А ГО Д А Р Н О С Т

Радвай се на това, което имаш. Първо на-

прави списък на всичко, което най-много це-
ниш в живота си. Благодарността е обучение по
визия. Без благодарност сме в неведение и ня-
маме какво да ценим. Благодарността ни да-
рява с по-голямо осъзнаване.

След това направи списък на всички хора,

на които си благодарен. Знаят ли тези хора
точно колко си им благодарен? Осъзнаваш ли
колко ще ти бъдат благодарни, когато им го
кажеш? Благодарността кани в живота ти по-
вече благодат и успех. Тя възстановява усеща-
нето ти за изобилие и привлича това, което це-
ниш най-много. >>

БЕЗУМНАТА ЗАЕТОСТ

Ако искаш да разсмееш Господ,

разкажи му плановете си.
— Анонимен автор

Първата нова година, която прекарах заедно с

първата си съпруга Миранда, не протече по план.
Бяхме започнали да излизаме заедно през октомври

- 356 -
и на третата си среща и двамата вече знаехме със
сигурност, че ще се оженим. Миранда се нанесе при
мен седмица по-късно, а само след няколко дни я
запознах с майка си и брат си. На следващия ден
попитах Миранда дали иска да прекара Коледа с
мен и семейството ми. „Майка ти и брат ти вече ме
поканиха” – каза тя. Нещата се развиваха бързо.
С Миранда бяхме получили няколко покани за
страхотни новогодишни купони. Аз колебливо й ка-
зах, че бих предпочел да прекарам новогодишната
вечер тихо и да си дам време да благодаря за ста-
рата година и да си направя планове за следваща-
та.
„Нямам нищо против” – каза Миранда. От-
крихме, че и двамата обичаме тишината на нового-
дишната нощ и искахме да я прекараме трезви, в
тишина и насаме един с друг. Аз предложих и два-
мата предварително да си съставим списъци с неща,
за които сме благодарни и с бъдещи планове, които
да споделим с другия. Изглеждаше, че сме на една
вълна.
В новогодишната нощ с Миранда споделихме
благодарността си за всички дарове на изминалата
година, включително за това, че сме се запознали.
След това споделихме бъдещите си планове. Аз бях
много въодушевен, защото дотогава не бях споде-
лял системата си за планиране с никого. Първо по-
казах на Миранда петгодишния си план, в който
имаше категории „работа”, „семейство”, „здраве”,
„пари”, „духовност”, „пътувания” и т.н. След това й
показах тригодишния си план, едногодишния си
план, плана си за тримесечието, за месеца и за сед-

- 357 -
мицата. Миранда изглеждаше толкова запленена,
колкото бях и аз самият, докато накрая не изтърси:
„Плашиш ме!”

Стилът на Миранда бе различен от моя.

– Нямаш планове! – възкликнах аз, не вярвай-

ки. – Как знаеш какво да правиш?

– Ами – каза Миранда смутено, – моля се все-

ки ден.

– И? – попитах аз.

– Вярвам в благодатта.

Миранда бе напуснала Австралия с еднопосо-

чен билет за Англия, защото „знаела”, че трябва.
Имала едва четиристотин долара, но „знаела”, че
светът ще се погрижи за нея. Бе се отказала от пре-
стижен пост на телевизионен водещ, защото вярва-
ла, че животът има друг план за нея. Миранда е та-
лантлива, успяла жена, чиято мъдрост и благород-
ство вдъхновяват всеки, когото срещне.

Планирането винаги бе играло голяма роля в

стратегията ми за успех. Положителната страна на
навика ми да правя планове бе, че бях изключител-
но фокусиран, организиран и ефективен. Дисципли-
нираното изпълнение на плановете запълваше ця-
лото ми време. На двайсет и седем годишна възраст
бях основал две здравни клиники, бях написал три
книги, изнасях лекции в чужбина, имах частна
практика и бях дал над хиляда интервюта за теле-
визията, радиото и пресата. Вярвах в силата на
планирането.
- 358 -
 – Всеки ден през следващите пет години от
живота ти е запазен за нещо – каза Миранда. – Как
може Господ да се намеси в графика ти?

Отрицателната страна на твърде многото пла-

нове е, че не остава място за нищо друго. Няма
„място в странноприемницата” за раждането на нов
живот и нови идеи. Няма пространство за нови да-
рове и по-добри планове. Иронично е, но прека-
леното планиране може да блокира вдъхновението
и по-големия успех и да наложи твърде голям
контрол и недостатъчна откритост. Календарът вече
е запълнен. Съзнанието е затворено. На сърцето
има табела, която гласи „Не безпокойте”. Няма им-
провизация. Благодатта очаква да я поканим, но
сме твърде заети за това.

Понякога е добре да имаш план

Оттогава съм мислил много за психологията на
планирането и за това доколко е мъдро да имаш
планове. Очевидно може да има много ползи от това
да имаш добър план. Например един добър план мо-
же да подкрепи визията ти, да обедини намере-
нията ти и да даде нужната посока на пътуването
ти. Един добър план може също да поддържа вярата
на човека и да даде нови сили на едно уморено сър-
це в трудни времена. Но всеки добър план трябва
да бъде слуга, а не господар. Той трябва да отстъп-
ва пред по-великия учител, новото вдъхновение и
по-добрия начин, когато това е необходимо. В
съвременния бизнес старият тригодишен план се
нарича план 1+1+1, което означава, че винаги е
предмет на преразглеждане.
- 359 -
 Понякога е добре да нямаш план
Един от вицепрезидентите на Световната бан-
ка веднъж ми каза, че дължи успеха си на това, че
никога не е имал план за кариерата си.Той сподели:
„Майка ми ме научи да вярвам, че Бог има много по-
добри планове за мен от мен самия. Първото нещо,
което ме научи да чета, бяха думите на доларовата
банкнота: „Уповаваме се в Бога”. Каза ми също:
„Всяка сутрин се будя с мисълта, че днешният ден
ще бъде прекрасен.” Той има непоклатима вяра, че
всеки ден ще му донесе дарове, а също и възмож-
ности да служи на другите. „Бог е моят изпълните-
лен директор” – казва той. Този необичаен начин на
мислене може да е странен за някои, но според него
на това дължи успеха си да ръководи глобална ин-
ституция.

Понякога е добре да си съставиш нов план

Понякога трябва да си готов да се освободиш
от старите си планове, за да позволиш да се случи
нещо по-добро. Това е особено важно днес, в един
свят, който се движи толкова бързо и се променя
толкова често. Често старите ни печеливши форму-
ли и планове просто спират да работят за нас. Това,
което ти е помагало да успяваш в миналото – на-
пример независимостта, заетостта, трудовата етика,
желанието винаги да контролираш нещата – реално
може да доведе до провал в бъдеще. Понякога
трябва да си готов да зарежеш стария маршрут и да
тръгнеш по посока на вятъра. >

- 360 -
 Това, което ти е осигурило успех в
миналото, няма да го прави и в бъдеще.
— Лу Плат, бивш изпълнителен
директор на Хюлет Пакард

План за личното пространство

Бог е в прекъсванията. Аз планирам деня си,

но Той има правото да наложи вето.
— Джо Милс74

През май 2003 г. в медиите изтече информа-

ция за нов продукт на Майкрософт – „iLoo”. iLoo е
преносима тоалетна, снабдена с безжична клавиа-
тура, плазмен екран и високоскоростен достъп до
интернет. Всяка статия, на която попадах, се обявя-
ваше в полза на тази тоалетна тип „www.c”. в края
на краищата днес често можеш да чуеш как някой
разговаря по телефона в тоалетната. За заетите хо-
ра, които обичат да отмятат повече от една задача
наведнъж, не е необичайно да седят на тоалетната
чиния и да се обаждат по телефона, да изпращат
текстови съобщения и да ъпдейтват джобния си
компютър. iLoo е едно наистина съвременно удоб-
ство.
Според мен това изобретение би отнело и по-
следната ни възможност за усамотение. Боя се, че
то може би сигнализира смъртта на личното про-
странство. Ще бъдем онлайн и достъпни за срещи

74
Джо Милс – известен английски ръгбист и капитан на ръгби
отбор от втората половина на 19-ти век. – бел.ред.
- 361 -
навсякъде. Тоалетната е последното ни убежище в
новите обезличаващи работни места с огромни офи-
си и „горещи” бюра, където служителите работят на
смени. Тоалетната е място, където можем да си
поемем въздух и да се освободим от напрежението.
Един изпълнителен директор сподели с мен, че по-
лучава най-големите си вдъхновения, докато седи
на „креслото на мъдреца”: „На креслото на мъдреца
ми хрумват повече добри идеи, отколкото на която
и да било среща на борда.” Първоначалните плано-
ве на Майкрософт за демонстрация на iLoo са за-
мразени за момента. Личното ни пространство е в
безопасност – но докога?

Много хора страдат от липса на лично про-

странство във Вманиаченото общество и на Хипер-
актибното работно място. Майкъл, адвокат от Ню
Йорк, ме потърси след преживян нервен срив. След
повече от десет години работа като преуспяващ ад-
вокат, той просто се пречупил. Майкъл сподели:
„Може да звучи глупаво, но проклинам деня, в кой-
то инсталирах телефон в колата си. Колата бе мя-
стото ми за мислене. Най-добрите идеи ми хрум-
ваха, докато шофирах. Освен това тя бе мястото,
където разпусках. На магистралата на път за вкъщи
слушах Вивалди. Но телефонът превърна колата ми
във втори офис, станах безумно зает и загубих про-
странството си.”
Повечето от нас са или много заети, или без-
умно заети. Заетостта изяжда личното ни простран-
ство. В графика ни няма празно място. Той е един
безкраен списък със задачи. В семинарите „Успявай
интелигентно” моля участниците да прочетат „Про-
грамата за днес” (виж карето по-долу) и да спо-
- 362 -
делят впечатленията си. Коментарите обикновено
включват: „Кой ти даде дневника ми?”, „Това е моят
график!” и „Просто обичаен ден.”. Хората също така
забелязват „Няма точки”, „Няма празни редове” и
„Няма съдържание”. Просто работа, както обикно-
вено.

ПРОГРАМАТА ЗА ДНЕС

През повечето време съм много зает а през

останалото време съм безумно зает – всеки ден се
будя и вземам душ и си правя кафе и карам децата
на училище и пътувам до работата където поглеж-
дам календара си и изслушвам гласовата си поща и
проверявам електронната си поща и си изчитам
имейлите и след това си правя списък със задачи и
ги нареждам по приоритети преди да отида на пър-
вата си среща след което правя уговорки и изпра-
щам имейли и някъде преди обяд пия чаша кафе и
след това изслушвам гласовата си поща проверявам
си електронната поща чета си имейлите осъврем-
енявам списъка със задачите и ходя на срещи правя
уговорки пращам имейли пия още кафе и получа-
вам инфаркт и се лекувам сам попълвам отчет и
върша това което трябва да се свърши преди да се
прибера да приготви вечеря на децата и да навак-
сам с най-интересните неща преди или да припадна
или да заспя.

В работата си като съветник помагам на кли-

ентите да си създадат свой собствен план за лич-
ното пространство. Откривам, че повечето от про-
блемите им са причинени или утежнени от липсата
на пространство. Грижа се графикът им да се осво-
- 363 -
боди от ненужна заетост и да има място за визия,
стратегия и благодат. Насърчавам ги също да оста-
вят време за себе си, за семейството си, за Бог и за
всичко друго, което ги вдъхновява. Когато съветвам
екипи, често организирам срещи без дневен ред,
само свободно пространство. Дневният ред често
прави срещата напрегната, но не и ефективна. До-
брият съветник помага на клиента си да намери
пространство там, където преди не го е имало.
Съветникът е човек, който отваря пространство.
Психолозите не са открили положителна зави-
симост между перманентната заетост и високата
ефективност. Няма и свидетелства, предполагащи,
че тя поощрява вдъхновената работа или допринася
за трайния успех. Напротив, постоянната заетост
често причинява спад в резултатите, но за съжале-
ние обикновено сме твърде заети, за да забележим
това. Пространството ни помага да се освободим от
постоянната заетост. То разчиства старите планове
и кани нови възможности. Емили Дикинсън пише в
едно свое стихотворение: „Аз обитавам вероятност-
та.” Обожавам звученето на тези думи: „Аз обита-
вам вероятността.”
Пространството е кислород за душата. То при-
влича благодатта, приветства вдъхновението и раж-
да възможности. Успелите хора използват мъдро
пространството в живота си. Те са като художници,
които рисуват с празното пространство на платното
или като музиканти, които работят с паузите между
нотите. Те са като архитекти, които залагат свеще-
ни празнини във всеки свой проект или като спорт-
ни шампиони, които винаги намират допълнително
място на игралното поле. Най-добрите лидери, най-
- 364 -
добрите родители и най-добрите любовници винаги
отделят място за това, което е най-свято.
Някога познавах млад мъж, който беше като
Кларк Кент на нюйоркската стокова борса. Един ден
той пусна акции на седем нови компании на стоко-
вия пазар и пак спази уговорката си за скуош75 по
обяд. Друг път успя за един ден да закуси в Париж,
да обядва в Лондон и да вечеря в Ню Йорк и пак
намери време да мине през фитнеса. Винаги оставя-
ше време за себе си. „Всеки ден си оставям про-
странство, за да намирам най-доброто в себе си и
да давам най-доброто от себе си на другите” – каза
ми той.
Много хора се оплакват от липса на простран-
ство в живота си, но когато то все пак се появи, се
ужасяват от него. Нищо не ни плаши повече от ми-
сълта да прекараме една вечер сами вкъщи, уикен-
дът ни да е свободен, да нямаме работа в календара
си за следващия месец или да няма с кого да оти-
дем на почивка.
Когато се появи пространство, изпадаме в па-
ника и го запълваме с още ангажименти. Трябва да
се научим да възприемаме пространството като при-
ятел, да го приветстваме като подарък. То изчиства
старото, но не ни оставя празни.
Помага ни да умрем за старото, но носи със
себе си нови възможности.

75
Скуош – спортна игра, подобна на тениса, при която топката
се бие не към насрещен играч, а към насрещна стена, от която
тя отскача и се връща. Може да се играе от един или двама
играчи. – бел.ред.
- 365 -
 Твърде често зад ежедневната ни заетост се
крие страх – какво може да се случи, ако се спрем.
Заетостта е преграда пред вдъхновението и компен-
сация за липсата на благодат. Ако някога дойдеш
на семинар „Успявай интелигентно”, ще ме чуеш да
говоря за нуждата от план за лично пространство.
Ще говоря за това колко са важни почивните дни,
медитацията, молитвата, тишината и другите естест-
вени механизми за създаване на пространство. Съ-
що така ще те посъветвам следващия път, когато си
безумно зает, да си припомниш мъдростта на св.
Франсоа дьо Сал76, който е казал: >

Половин час медитация на ден е

задължителен, освен когато си много зает –
тогава е нужен цял час.

Капанът на усилията
„Успехът е 1% вдъхновение и 99% усилие.”
Повечето от нас са научени да вярват в тази стара
мантра на Трудовата етика. Живеем сякаш това е
цялата истина за успеха и никога не го поставяме
под въпрос. Но може би причината твоят успех да
отнема 99% усилие е, че допускаш само 1% вдъх-
новение. Вярвам, че ако хората са достатъчно сме-
ли да опитат с 2% вдъхновение и 98% усилие, жи-
вотът им ще бъде благословен с поне два пъти по-
вече благодат и успех. Един процент повече вдъх-
новение може да промени всичко. Трудовата етика
76
Франсоа дьо Сал (1567–1622) – френски католически епи-
скоп, известен с трудовете си, посветени на духовния живот. –
бел.ред.
- 366 -
борави само с една валута – усилие. Тя ни учи, че
трябва да харчим усилия, за да си купуваме успех и
всичко друго, което ценим. Ако някога изживееш
разочарование или провал, това е признак, че не
влагаш достатъчно усилие. Усилие плюс още усилие
плюс още усилие е ключът към успеха. Ако така не
стане, опитай с още малко усилие. Усилието е „ис-
тинските пари”, защото се „уповаваме в Усилието”.
Усилието е това, което кара нещата да се полу-
чават.

Трудовата етика в своята крайност е въпрос

на борба, а не на благодат, на пот, а не на успех.
Трябва да работим все повече и повече и стигаме до
заключението, че се налага да работим още повече.
Не можем да загубим и минутка, но нямаме никакви
свободни минути. Трудовата етика проповядва не-
прекъснато усилие, което поглъща живота ни и не
ни оставя време за вдъхновение и отдих. Всичко,
което имаме, включително времето ни, е заето от
усилие.

Хората, които вярват само в Трудовата етика,

се чувстват дискомфортно от благодатта. Струва им
се неестествено, ако успехът е лесен, защото вяр-
ват в „както дошло, така и отишло”. Ако успехът ид-
ва лесно, се чувстват виновни, защото са научени,
че „нищо не идва даром”. Ако успехът е лесен, не го
ценят, защото „няма безплатен обяд”. Ако успехът е
лесен, намират начин да го направят по-труден.
Учили са в „училището на живота” и вярват, че
трудностите са единственият начин да се учиш.
Заключението е, че никога не позволяваме на нищо
да бъде лесно.

- 367 -
 Повечето от хората, с които работя, са хвана-
ти в Капана на усилието. Те прекаляват с усилията
и следователно се представят по-зле. Средностати-
стическият директор редовно се преработва, успеш-
ният директор не го прави. Средностатистическият
атлет тренира отвъд възможностите си, великият
атлет не го прави. Средностатистическият художник
насилва таланта си, вдъхновеният художник не го
прави. Средностатистическият готвач приготвя хра-
ната твърде дълго, гениалният готвач не го прави.
Средностатистическият изпълнител се старае твър-
де много, големият талант не го прави. Интелигент-
ното усилие привлича успеха, прекаленото усилие
го блокира.
Трудовата етика не ни научи, че прекаленото
усилие може да блокира успеха. Когато спреш да се
стараеш толкова, с теб е по-лесно да се живее, ста-
ваш по-привлекателен и връзките ти процъфтяват,
работата ти върви гладко, представяш се по-добре
и се улавяш, че се наслаждаваш на живота си. Чу-
вал ли си за хора, които са открили любовта на жи-
вота си едва след като са спрели мъчителното тър-
сене? Чувал ли си за двойки, които са заченали ед-
ва след като са спрели упорито да опитват? Когато
ученикът се отпусне, решението идва.
Прекаленото усилие крие в себе си компенси-
ране, което блокира успеха. Може би хората се
пресилват, защото са дисфункционално независими
и никога не търсят чужда помощ. Или го правят,
защото твърде много се опитват да контролират си-
туацията. Или се страхуват какво може да се случи,
ако се оставят на креативността си. Или пък не вяр-
ват, че заслужават успех и изобилие без усилия. А
- 368 -
може би се страхуват да спрат да се мъчат и да опи-
тат нещо ново. Понякога усилието е просто страх.
Успехът изисква отдаване – най-вече отдаване
на равновесието между усилие и благодат. Обожа-
вам да гледам спринтьори от световна класа в дей-
ствие. Истинските шампиони като Линфорд Кристи 77
и Майкъл Джонсън78 (наричан „най-бързият човек в
света”) изглеждат толкова спокойни, докато се но-
сят по пистата. Те са напълно отдадени и съвърше-
но настроени. Намират се в зоната, в която усилие-
то среща благодатта. В интервютата след състеза-
нието победителите винаги коментират колко спо-
койни са се чувствали. Очевидно спокойствието, за
което говорят, няма нищо общо с бездействието и
апатията.
Велики танцьори като Рудолф Нуреев79 и ве-
лики певци като Мария Калас80 са намерили равно-
весието между усилието и благодатта. Същото важи
и за великите художници като Леонардо да Винчи,
който вярвал в нуждата от труд и почивка. Вели-
ките оратори като Мартин Лутър Кинг, великите по-
литици като Михаил Горбачов и великите филантро-
пи като Майка Тереза също са съчетавали труд и

77
Линфорд Кристи (р.1960) – британски лекоатлет, спринтьор,
олимпийски шампион. – бел.ред.
78
Майкъл Джонсън (р.1967) – американски лекоатлет, сприн-
тьор, един от най-бързите хора в света. – бел.ред.
79
Рудолф Нуреев (1938–1993) – съветско-френски балетист и
хореограф от татарско-башкирски произход, един от най-из-
вестните балетисти на ХХ век. – бел.ред.
80
Мария Калас (1923–1977) – оперна певица сопрано от гръц-
ки произход, дебютирала по най-големите оперни сцени. –
бел.ред.
- 369 -
благодат по свой собствен начин. Те знаят как да
дават най-доброто от себе си и същевременно да
оставят място за благодат и вдъхновение. >

От време на време излизай от стаята,

почивай си малко,
и като се върнеш към работата си,
преценката ти ще е по-ясна,
защото ако работиш без да спираш,
мисълта ти ще се размъти...
Отдалечи се малко
и работата ще ти се стори по-лесна,
и ще можеш да обхванеш
повече неща с поглед,
а липсата на хармония и пропорция
ще изпъква по-лесно пред очите ти.
— Леонардо да Винчи

По-малкото е повече
Лидерите в бизнеса се опитват да увеличават
приходите и да намаляват персонала в ерата на
глобалната конкуренция. Учителите се мъчат да об-
разоват децата в по-големи класове, но с по-малко
щатни служители. Лекарите се стараят да намалят
времето за чакане и същевременно да пестят бол-
нични средства. Благотворителните организации се
борят с увеличаващия се световен глад и с нищож-
ната политическа подкрепа, а еколозите лобират за
по-добри стоки и услуги, които изискват по-малко
енергия и нанасят по-малко щети на планетата.
Ключът към успеха винаги е бил „повече” –
по-голям бюджет, повече ресурси, повече хора и
- 370 -
повече усилия. Но изглежда, че днес има световен
„недостиг на повече”. Компаниите казват, че не мо-
гат да си позволят да плащат на повече хора, пра-
вителствата твърдят, че не могат да отпускат по-
вече средства, еколозите предупреждават, че ре-
сурсите на планетата скоро ще бъдат изчерпани, а
повечето хора вече работят „от сутрин до мрак” и
нямат повече енергия за даване.
Как можем да постигнем повече с по-малко?
Това е труден въпрос, особено ако си мислиш, че
ключът към успеха е „повече”. Понякога интели-
гентният успех ни предизвиква да обърнем мисле-
нето си на 180 градуса. Възможно е ключът към ус-
пеха пак да е „повече” (повече визия, повече мъд-
рост, повече вдъхновение и т.н.). Интелигентният
успех предполага гъвкав баланс между „мъдростта
на повече” и „красотата на по-малко”.

Христовата молитва = 70 думи

Десетте Божи заповеди = 297 думи

Декларацията за независимост = 300 думи

Директива на Европейската
икономическа общност за внос на
карамел и карамелени продукти = 26 911 думи

Джон Дейвис, главен мениджър в „Бритиш Те-

леком”, бе получил за задача да намали екипа си от
90 на 50 души, като запази обслужването на клиен-
тите и годишната печалба на същото ниво. С Джон
начертахме план, с който да оптимизираме работата

- 371 -
на екипа му. Джон бързо разбра, че е наследил
екип, който е бил награждаван за положени усилия,
а не за ефективност. „Например, всеки от шести-
мата старши мениджъри ми изпраща голям месечен
доклад, прочитането на който ми отнема поне един
ден” – каза ми той. Планът на Джон – негова соб-
ствена идея, бързам да добавя – беше да си купи
везна и да я сложи на бюрото в офиса си. Искаше
по-тънки доклади.
Джон претеглил първия месечен доклад, който
получил. Информирал колегата си, че е „твърде
тежък”.
– Казах му, че искам по-малък доклад, за да
спестим време и усилие – разказа Джон.
– Звучи ми малко ексцентрично – отвърнах аз.
– Да, пък и не подейства – каза Джон.
– Защо? – попитах аз.
– Върна се с по-лек доклад, но само защото го
беше разпечатал отново с по-дребен шрифт.
Очевидно овладяването на принципа, че „по-
малкото е повече” изисква практика. Джон не се
обезсърчи и продължи да прилага нови стратегии с
цел да намали бюрокрацията и да подобри ефек-
тивността.
За да успяваш, е важно да си задаваш въ-
проси като „Какво повече мога да направя?” и „Как-
во още мога да дам от себе си?”. Важно е също така
да обърнеш мисленето си на 180 градуса и да се
питаш „Какво мога да правя по-малко?” и „Какво

- 372 -
мога да правя по различен начин?”. За да помагам
на клиентите си да осъществят тази промяна в
„Успявай интелигентно”, създадох тест „180 градуса
– по-малкото е повече”, който съм поместил по-
долу. Отново, препоръчвам не просто да прочетеш
теста, а да го приложиш. >

Тест „180 градуса – по-малкото е

повече”

По-малко заетост, повече ефективност

Как мога да бъда по-малко зает и същевре-
менно по-ефективен? Провеждай редовни срещи
със себе си, на които да си правиш Проверка на
заетостта. Егото е генератор на произволна заетост,
който бълва излишна ангажираност, ако бъде оста-
вен без надзор. Задавай си въпроса „Кога по-малко-
то е повече?”, за да поддържаш умствената си фор-
ма и да изгаряш излишното натоварване от деня си.
Помисли дали заетостта ти не е начин да компен-
сираш и/или пречка към по-голямата благодат и
вдъхновение.

По-малко задачи, повече полза

Как мога да правя по-малко и да бъда по-по-
лезен? Култивирай в себе си повече мъдрост по от-
ношение на входящата поща. Разчистването на по-
щата не е успех, ако е пълна със задачи без никак-
ва стойност. Целта на живота не е да свършиш вси-
чко. За да имаш време за стойностни неща, трябва
престанеш да отделяш време за нещата, които не са
- 373 -
такива. Не спирай да се питаш „Какво ценя?” и
„Допринасям ли с нещо ценно?”.

По-малко бързане, повече мъдрост

Как мога да бързам по-малко и да бъда по-
мъдър? Бързата лента е пълна с капани, като това
да бъркаш адреналина с целенасоченост, неотлож-
ността с важност и скоростта с напредък. Не за-
бравяй от време на време да отбиваш от пътя. Упра-
влявай по-добре деня си, като включваш време за
почивка и преглед. Провери дали постоянното ти
бързане се дължи на мъдрост или на тревога. За-
питай се: „Как мога да живея още по-мъдро?”

По-малко действие, повече визия

Как мога да бъда по-малко хаотичен и по-ико-
номичен? В наши дни всичко изглежда като прио-
ритет. Днес отдели време да наредиш приоритетите

- 374 -
си. Посочи кои са най-важните приоритети в живота
и в работата ти. Запитай се „Какво е на първо мя-
сто?” и „Кой е на първо място?”. Не допускай греш-
ката да захвърлиш приоритетите си в папка „изчак-
ващи”. Посвети им се сега.

По-малко часове, повече успех

Как мога да работя по-малко време и да по-
стигам повече успех? Успехът не е за пореден път
да останеш след работно време, да си тръгнеш по-
следен от офиса или отново да закусваш с начал-
ника си. Последните проучвания показват, че 51%
от хората прекарват повече часове на работа, от-
колкото преди пет години, и въпреки това 75% от
хората биха избрали четиридневна работна седмица
пред повишение на заплатата с 20%. Какво ще
трябва да правиш повече и какво – по-малко, за да
работиш само четири дни в седмицата?

По-малко усилия, повече въображение

Как мога да съм по-малко отруден и по-кре-
ативен? Запази в графика си време за нестандарт-
но мислене. Уговаряй срещи за разговори по въпро-
са „Ами ако...” Разчисти място за по-малко правене
и повече мислене в перспектива. Питай се: „Как мо-
га да работя по-интелигентно, а не по-усилено?”
Обмисли възможностите, уговори си час при съвет-
ник, направи нещо различно и осъществи скока.

По-малко мъчене, повече лекота

Как мога да се мъча по-малко и да ми е по-
лесно? Направи списък на всички начини, които мо-

- 375 -
гат да ти помогнат да направиш живота и работата
си още по-лесни. Например, вземай редовни отпус-
ки, спри да работиш през уикенда, делегирай по-
често задачи, искай помощ, стани по-организиран,
казвай истината, отделяй време за себе си, не се
опитвай да отговаряш на всичките си имейли и за-
мени перфекционизма с мъдрост.

По-малко загуби, повече ефективност

Как мога да имам по-малко загуби и да бъда
по-ефективен? Отдели един ден в месеца за прег-
лед и намаляване на загубите. Намери всички неща,
които ти губят времето и те отвличат от целта и
приоритетите ти. Огледай се за енергийни вампири,
които източват енергията ти. Провери за финансови
загуби и помисли как можеш да използваш парите
си по-интелигентно. Потърси лични преимущества,
които отиват на вятъра, защото не ги използваш.

По-малко стрес, повече спокойствие

Как мога да бъда по-малко стресиран и по-
спокоен? Посочи три ефективни убиеца на стрес,
които можеш трайно да впишеш в графика си. На-
пример час по йога, ежедневна медитация, почивки
за обяд, свободно време, здравни клубове, голф,
масаж на цялото тяло, билков чай и вдъхновяващи
четива. Научи се да „изключваш” мобилните теле-
фони, блекберито81, лаптопа и всяка друга техника,
която е с теб постоянно.

81
Блекбери – миниустройства на канадската компания Black-
berry, една от първите пуснали на пазара джобен компютър и
- 376 -
 По-малко его, повече Бог
Как мога да бъда по-малко независим и по-
вдъхновен? Изброй всички ползи от това да си по-
малко себичен, по-малко горд, по-малко контроли-
ращ, по-малко предпазлив, по-малко да се състеза-
ваш и да си по-малък егоист. Бъди готов да прие-
меш повече благодат и вдъхновение в живота си.
Бъди отворен към това да оставиш Бог да работи
чрез теб още повече от преди, дори ако не знаеш
какво означава това. Помоли Бог за помощ и бъди
готов да я получиш.

ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 24

П Р О СТ О Т А

Във вманиачено общество постоянно се то-

варим със задачи и вършим по няколко неща
едновременно, за да смогваме с темпото. Но
често ни забавя точно това усложняване на жи-
вота ни. Решението да опростиш нещата е дар,
защото те връща към същността ти и към това,
което цениш най-много. Простотата ни помага
да избегнем излишната заетост и ненужните
усилия. Тя повишава ефективността, привлича
благодат и вдъхновение и запазва душевното
ти здраве. Отдели време да помислиш как мо-
жеш да опростиш живота и работата си, за да
се радваш на повече успех. >>

джобен органайзър, с което направили името си нарицателно

за подобен тип устройства. – бел.ред.
- 377 -
 НЕДОСТАТЪЧНОТО ПОВЕЧЕ

Радваме се на хиляди материални

придобивки, които не е имало никое друго
поколение, и същевременно изпитваме
несигурност и духовни съмнения,
каквито те не са познавали.
— Тони Блеър82

Подготвях се за семинар, наречен „Ежедневно

изобилие”, когато телефонът иззвъня. Не исках да
ме прекъсват и се изкушавах да не вдигна. С из-
вестна неохота вдигнах слушалката и чух мъжки
глас, който звучеше „от старата школа” – много
официален, като иконом на имение.
– Казвам се Мортън – каза той. – Имам честта
да ви поканя да държите реч другия четвъртък в
Шотландия.
Благодарих на Мортън, но му казах, че ми
дава много малко предизвестие.
– От кого идва поканата? – попитах аз.
– За съжаление не мога да ви отговоря – от-
върна Мортън.
– Все пак ще ми е нужна повече информация
– казах аз.
– Упълномощен съм да би платя 10 000 паун-
да.

82
Тони Блеър (р.1953) – британски политик, лейбърист, мини-
стър-председател на Великобритания (1997–2007). – бел.ред.
- 378 -
 Мортън ми харесваше и вече имаше цялото ми
внимание.
Следващия четвъртък кола с шофьор ме за-
кара до местно летище, където ме очакваше частен
самолет. Два часа по-късно бях в Айършир, в хотел
Търнбери, където се намира прочутото игрище за
голф със същото име. Срещнах домакина си и той
ми разказа за сформирания от него клуб, който опи-
са като „неформален образователен кръг за пре-
успели лидери в бизнеса”.
Всеки от членовете на този клуб беше мулти-
милионер. Срещаха се веднъж в месеца, за да слу-
шат речи по теми, които ги интересуваха. Послед-
ните теми включваха световната икономика, гръц-
ката философия, бизнес етиката и Кабала83.
Домакинът бе прочел мое интервю във „Фай-
неншл Таймс”, в което говоря за разликата между
това да „постигнеш успех” и това да „се чувстваш
успял”.
„Това е темата, на която искам да говориш” –
каза той.
След обяда бях представен на кръга от милио-
нери, който се състоеше от десетина мъже и шест
съпруги. Домакинът ми ме покани, както сам се из-
рази, „да кажа няколко думи за успеха”. Както ви-
наги, казах наум молитва за напътствие, след което
започнах да говоря за интелигентния успех. Гово-
рих най-вече за нуждата от смислен успех. Освен

83
Кабала – окултно и езотерично течение в юдаизма, появило
се през 12-ти век. – бел.ред.
- 379 -
това дефинирах успеха като „това, което чувстваме,
когато оставим Божията благодат да вдъхновява
начинанията ни.”

Последва оживена дискусия, в която члено-

вете на групата споделяха най-съкровените си мис-
ли за успеха. Един от мъжете разкри душата си и
сподели, че не чувства удовлетвореност и вътрешно
спокойствие.

„Никога не съм се чувствал успял” – призна

той. Останалите кимнаха в съгласие. Този следобед
не говорихме много за заетостта. Вместо това раз-
говаряхме за смисъла, за просветлението и за Бог.

– Каква според теб е дефиницията на Бог за

успеха? – попита ме някой.

– Любов – отвърнах аз. И забелязах, че в ста-

ята се възцари прекрасно спокойствие, в което про-
дължихме диалога си.

Вечерта имаше официална вечеря, на която

продължихме задълбочения си разговор. Един човек
ме попита какво според мен причинява депресията.
„От десет години пия антидепресанти и не помагат”
– каза той. Беше се надявал, че многото пари ще
излекуват упоритата му тревожност. „Но колкото
повече пари имам, толкова повече се притеснявам
за тях” – каза той. Успял бе да натрупа пари, но от-
вътре се чувстваше лишен от стойност.

– Ами ако парите не са истинската ти цел? –

попитах аз. – Тогава каква е тя?

- 380 -
 – Може би отговорът на този въпрос ще ти по-
могне да се справиш с депресията – отговорих му
аз.

В друг разговор една жена умоляваше съпруга

си да идва при мен за лично съветване.

– Крие не спира да работи и никога не му

остава време за семейството – каза тя. Сподели съ-
що, че наскоро съпругът й прекарал две седмици в
болница заради язва. Попитах Крие:

– Какво те подтиква да работиш толкова мно-

го? Той отвърна:

– Колкото и да имам, сякаш никога не е до-

статъчно. Вслушах се в думите му и го помолих да
ми даде дефиниция за „достатъчно”.

– Не знам – каза той. – Ще трябва да помисля.

Дълбоките и смислени разговори, които про-

ведох с членовете на кръга от милионери, са нещо
обичайно за мен. Всъщност до такава степен съм
свикнал да водя такива разговори, че с брат ми
Дейвид нарекохме компанията си „Компания за
Дълбоко и Смислено обучение”. Предлагахме Д&С-
ове, както ги наричахме, в които учехме отделни
хора и цели екипи да се вглеждат по-честно във ви-
зията си за успеха, както и в пречките и блокажите,
с които се сблъскваха. Тези разговори не са като
обичайните повърхностни диалози, които водим
всеки ден. В тях има повече истина и издигат жи-
вота ни до ново равнище. >

- 381 -
 Колко повече?

Трупането на материални блага е

по-голямо от всякога, но пропорционално
расте и броят на хората, които чувстват
празнота в живота си.
— Ал Гор84

Живеем в „Култура на повече”. Всеки ден се

борим за повече от всичко. Вярваме, че „повече” е
ключът към успеха и щастието. „Повече” е нашият
Бог. Съвременните химни като „Още” на Мадона ни
казват:

Всяко притежание повдига духа ти.

Затова излишъкът удавя страха ти.
Не се примирявай с по-малко.
Да, по-добре нещо, отколкото нищо.
Но нищо не е по-добре от още, още, още!

Всички ние сме се молили един ден да имаме

повече, и в действителност сега е така. По-богати
сме, има повече работа, имаме повече коли, повече
телевизионни канали, по-образовани сме, има по-
вече възможности за всички, по-голямо потребле-
ние, повече заведения „Старбъкс”, правим си пове-
че пластични операции, „по-здрави” сме и все по-
вече мъже и жени живеят по-дълго. Наистина имаме

84
Албърт Арнълд „Ал” Гор (р.1948) – американски политик,
бизнесмен и природозащитник, лауреат на Нобелова награда
за мир, вицепрезидент в администрацията на Бил Клинтън. –
бел.ред.
- 382 -
толкова много „повече”. Странно, единственото не-
що, от което нямаме повече, е щастието. Това важи
с особена сила за онези, които имат повече от
другите.
Социалните психолози са натрупали огромен
обем от статистически данни, според които „пове-
чето” рядко носи щастие и удовлетвореност. Проуч-
ване, озаглавено „Щастието на най-богатите”, сочи,
че милионерите от класацията Форбс 100 (които
притежават по над 125 милиона долара) са само
малко по-щастливи от хората със средни приходи.
Всъщност 37% от милионерите били по-малко
щастливи от средното за страната. Един милионер
споделил, че не може да си спомни някога да е бил
щастлив. Изглежда, че в „културата на повече” дори
„победителите” се чувстват „губещи”.
Известно проучване сред печеливши от лота-
рията установило, че след първоначалното кратко-
срочно покачване, щастието им бързо се връщало
към обичайните си нива и не било по-голямо, от-
колкото при хора, които живеят с недъзи, слепота и
други сериозни заболявания. Някои дори сподели-
ли, че голямата сума пари е съсипала живота им.
Веднъж участвах в телевизионно предаване, посве-
тено на спечелилите от лотарията, в което една от
печелившите каза: „Парите развалиха връзките ми
и ме накараха да поставям под въпрос всичко,
което ценя. Мислех, че искам пари, но сега искам
само малко спокойствие.”
Въпросът „Колко е достатъчно?” в днешно вре-
ме измъчва всички. Аз отново зададох този въпрос
на милионера Крие при следващата ни среща.

- 383 -
 – Какъв е смисълът на този въпрос? – попита
той.
– Ами както изглежда, ти няма да се отпуснеш
и да се радваш на живота си, докато не натрупаш
достатъчно, така че искам да ми кажеш колко е
достатъчно – отвърнах аз.
Срещам много хора, които поставят живота си
„на пауза”, докато не постигнат достатъчно в ра-
ботата или докато не спечелят достатъчно пари на-
пример. Уловката е, че винаги има още за правене,
още за печелене и още за купуване. Ако не бъдем
интелигентни по отношение на успеха си, безспир-
ното ни мрънкане за още може да отклони внима-
нието ни от това, което е истински ценно.
Понякога се появяват хора, които успяват да
обобщят мислите на цяло едно поколение. Това ва-
жи и за Лий Атуотър – мениджър на кампанията на
бившия президент на САЩ Джодрж Буш – интер-
вюиран от сп. „Лайф”, скоро след като му била по-
ставена диагноза неизлечим рак на мозъка. Негови-
те мисли се отнасят за 80-те и 90-те години на 20
век, но важат със същата сила и днес. Той казва:

Натрупал съм повече богатство, власт и пре-

стиж от болшинството хора. Но човек може да тру-
па колкото си иска и пак да се чувства празен.
Каква власт съм готов да заменя за малко повече
време със семейството си? Каква цена съм готов да
платя за една вечер с приятели? Нужна бе смърто-
носна болест, за да погледна истината в очите. Но
това е истина, която цялата страна, увлечена в
безскрупулните си амбиции и морална разруха,
може да научи за моя сметка. Не знам кой ще ни
- 384 -
 води през деветдесетте, но някой трябва да го на-
кара да обърне внимание на този духовен вакуум
в сърцето на американското общество, този тумор
на душата. >

Истинското повече

Днес имаме по-голям икономически растеж от

когато и да било, но пак не се чувстваме достатъчно
богати. Специалистите изчисляват, че икономиче-
ският растеж, осъществен за цялата 1830 г., днес се
постига само за един ден.
Днес вършим повече работа от когато и да
било, но нямаме време за семейството и приятелите
си. Статистиките показват, че бизнес транзакциите
за цялата 1949 г. днес се изпълняват само за един
ден.
Днес общуваме повече от когато и да било, но
се чувстваме по-самотни. Еквивалентът на всички
телефонни разговори, проведени в цял свят през
1984 г., днес се достига само за един ден.
Днес консумираме повече от когато и да било.
През 1950 г. хората по света са употребили толкова
стоки и услуги колкото всички поколения преди тях,
взети заедно. Днес повечето от нас имат повече, от-
колкото са имали някога родителите им и въпреки
това хората, потънали в дългове, са повече от кога-
то и да било. Днес продължаваме да произвеждаме
и да купуваме, като си затваряме очите за истината,
че сегашните нива на потребление ще доведат до
личен и глобален крах. Продължаваме да искаме

- 385 -
още. И въпреки това изглежда, че никога не е до-
статъчно.
Какво всъщност се опитвам да купя? Този
интелигентен въпрос може да доведе до по-добро
разбиране за успеха и щастието. Когато откриеш
истинската си мотивация да искаш нещо, можеш да
правиш по-интелигентни избори. Например, дали
искаш химикалката Мон Бланк, защото пише добре
или защото искаш да се чувстваш успял? Дали но-
сиш обувки Маноло Бланик, защото са безкрайно
удобни или защото искаш да повишиш самочувст-
вието си? Музикантът Рай Кудер е казал: „Всички
пари по света се харчат, за да се почувстваме по-
добре.”
Какво е „истинското повече”, което искам?
Във вманиаченото общество има безкрайно много
видове „повече”, които да преследваме, като напри-
мер повече пари и богатство, повече престиж и вни-
мание, повече образование и мъдрост, повече кре-
дит и обувки, повече смисъл и щастие, повече ду-
ховност и по-дълбока връзка с Бог. Интелигентният
подход към успеха те насърчава да мислиш мъдро и
да бъдеш осъзнат какво наистина искаш. Той те учи
да виждаш разликата между „илюзорното повече”,
което няма трайна стойност, и „истинското повече”,
което е в хармония с ценностите и успеха ти.
Когато помолих милионера Крие да определи
своето „истинско повече”, това го накара да се
вгледа дълбоко в себе си. По-конкретно трябваше
да види разликата между мъдростта и желанието.
Представих му Системата за интелигентно поставя-
не на цели (вж. в края на книгата) и му помогнах да
определи своите Духовни цели и Личностни цели,
- 386 -
за да си изясни какви са истинските му цел и цен-
ности. Крие разбра, че може да продължава да пра-
ви повече и да печели повече до безкрайност, но че
на някакво ниво това би било компенсация за
липсата на вътрешен мир и благодат в живота му.
Има много мисловни школи за това какво е
„истинското повече”, което искат повечето хора.
По-долу съм обобщил шест философии за „истин-
ското повече”. Аз напълно споделям възгледите, из-
ложени от тези мислители и препоръчвам трудовете
им от цялото си сърце.

Повече визия
Бен Реншоу, съосновател на Проекта „Ща-
стие”, пише в книгата си „Успял, но нещо липсва”:
„Често прекарваме живота си в скоростната лента и
пак ни се струва, че не се движим достатъчно бър-
зо. Един от най-важните уроци за постигането на
истински успех е да знаеш кога е достатъчно.” За-
едно е Бен водим семинари към Проекта „Щастие”,
като „Успявай интелигентно”, където учим хората,
че „достатъчно” е нагласа, а не дестинация. Когато
загубиш от поглед истинската си същност и цен-
ности, започваш да гониш всичко останало.

Повече пълнота
Том Карпентър, автор на „Диалог за пробуж-
дането”, казва: „Егото ни си мисли, че нещо ни
липсва и че не сме достатъчни. Надяваме се, че ако
придобием повече неща, ще се чувстваме по-ця-
лостни. Но чувството за пълнота и за мир със себе
си не е нещо, което може да се купи. Ключът към

- 387 -
успеха е да знаеш, че ти си това, което търсиш.
Трябва да си спомниш, че вече си цялостен.” Том ни
учи, че ако не се освободим от мисълта „Не съм
достатъчен”, никога няма да изживеем достатъчно
успех и щастие в света.

Повече автентичност

Сара Бан Бреднах85, автор на книгата „Нещо

повече”, пише: „Нещото повече не е пари и слава,
къща, снимана в архитектурния журнал или любов-
на афера с кинозвезда. Нещото повече е убежище
за душата. Нещото повече е чувство за лична стой-
ност. Нещото повече е себе-познание. Знанието, че
страстта ти е свещена и че единственият начин да
живееш автентично е да бъдеш верен на страстите
си.” „Истинското повече”, за което пише Сара, е да
си по-автентичен и да познаваш себе си по-добре,
да черпиш от най-дълбоката си мъдрост и да се
приемаш повече.

Повече смисъл
Дана Зохар, съавтор на книгата „Духовна ин-
телигентност”, вярва, че хората всъщност не
искат „повече неща”, а „повече смисъл”. Тя пише:
„Основният въпрос в умовете на хората днес е
смисълът. Много писатели твърдят, че нуждата от
повече смисъл е най-голямата криза на нашето вре-
ме. Аз усещам това, когато пътувам в чужбина все-

85
Сара Бан Бреднах (р.1947) – американска лекторка и автор-
ка на книги в областта на самоусъвършенстването. – бел.ред.
- 388 -
ки месец, за да говоря пред публика от цял свят и
от всякакви култури. Където и да отида, когато хо-
рата се съберат на по питие или вечеря, темата
винаги стига до Бог, смисъла, визията, ценностите,
духовния копнеж. Много хора днес са постигнали
безпрецедентно ниво на материално благополучие,
но въпреки това изпитват желание за още.”

Повече свързаност
Ник Уилямс, автор на „Безусловен успех”,
твърди, че основната ни цел не е „повече богат-
ство”, а „повече свързаност”. Той пише: „Повечето
от проблемите ни в живота се свеждат до един
основен фактор – чувство за откъснатост и липса на
връзка. Може би самотата и изолацията са най-теж-
ките заболявания на планетата. Вселената е една
песен, едно сътворение, в което всичко е свързано
и е част от цялото, но в бързането и хаоса на еже-
дневието е лесно да забравим този основен прин-
цип.” Ник Уилямс ни насърчава да станем „по-уни-
версални” и „по-малко индивидуални”. Той ни учи,
че „целта ни е свързване” както с истинската ни
същност, така и един с друг.

Повече духовност
Миранда Макферсън (с предишно име Хол-
дън), автор на „Безгранична любов”, казва, че в
сърцето на „желанието за повече” стои „свещеният
копнеж” за повече душевна храна и повече от
божественото. Тя пише: „Лесно е да превърнеш по-
голямата къща, по-лъскавата кола, по-престижната
работа и повечето пари в свой бог. Твоят бог е това,
на което придаваш най-голяма важност – маякът,
- 389 -
към който се стремиш. Какъв е твоят Бог? Въпреки
че материалните цели и притежания не са лоши
сами по себе си, те се превръщат в капани, когато
ги направиш по-важни от златото в себе си.” Ми-
ранда ни насърчава да се замислим дълбоко за как-
во наистина копнее душата ни.

Бих искал да приключа тази част от книгата с

откъс от „Курс на чудесата”, който със съпругата ми
изучаваме всеки ден. Този откъс предполага, че
„истинското повече”, за което копнеем, е пряко из-
живяване на Бог. Той гласи:

В този свят вярваш, че животът ти се под-

държа от всичко друго, но не и от Бог. Вярата ти е
насочена към най-тривиалните и безумни символи,
хапчета, пари, „защитно” облекло, влияние, пре-
стиж, желание да бъдеш харесван, да познаваш
„правилните” хора и безкраен списък от форми на
нищото, които надаряваш с магически способно-
сти. Всички тези неща са твоите заместители за
Божията любов. Отдай цялата си вяра на Божията
любов в теб самия – вечна, непроменлива и не-
стихваща. Това е отговорът на всеки въпрос, пред
който може да си изправен днес. Чрез Божията
любов в себе си можеш да разрешиш всички при-
видни трудности без усилие и с пълна увереност.
Повтаряй си това често днес. То е декларация на
освобождаване от вярата в идоли. То е твоето
признание за истината за теб самия.
— Курс на чудесата

- 390 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 25
БОГ

Мислите на един човек за Бог оказват зна-

чително влияние върху способността му да по-
стига успех. Някои хора казват, че дължат це-
лия си успех на Бог, според други успехът им
няма нищо общо с него. Какво ще кажеш ти?
Ето три въпроса, върху които да помислиш:

1. Каква е според теб дефиницията на Бог

за успеха?

2. Колко успял вярваш, че Бог иска да бъ-

деш?

3. Какво друго можеш да направиш, за да

се радваш на по-непосредствено и сми-
слено изживяване на Бог?

Успехът изисква творческа смес от психоло-

гия и благодат. >>

- 391 -
 ЕНЕРГИЙНАТА КРИЗА

Съвременният човек е престаряла маймуна.

— Патрик Холфърд86

Пристигнах в хотел „Олд Парсънидж” в Окс-

форд в четири следобед за среща с клиента си Джо,
който пътуваше от Лондон. В 16.15 Джо ми се
обади, за да каже, че ще закъснее с трийсет мину-
ти. В пет отново се обади, за да каже, че е закъсал
с колата си на магистралата. Оказа се, че тръгнал
от Лондон твърде късно, с по-малко от четвърт ре-
зервоар бензин. По-късно Джо обясни: „Все си мис-
лех, че ще спра на следващата бензиностанция,
която видя, но не исках да закъснявам още повече
за срещата ни. Така че продължавах да карам и в
един момент бензинът ми свърши.” Разказът на Джо
идеално отразява енергийната криза в днешния
свят. На глобално ниво еколозите ни предупрежда-
ват, че на света „му свършва бензина”. Старите фо-
силни горива – петрол, въглища и природен газ –
вече са на изчерпване. Тези изчерпаеми видове
гориво не са икономични и освен това отделят ток-
сични отпадъци. Според изчисленията на еколозите,
ако запазим сегашното ниво на потребление, фо-
силните горива на земята ще свършат до края на
столетието. Войната за контрол над последните ба-
рели петрол се боди и сега в Близкия Изток и на

86
Патрик Холфърд – британски експерт по хранителни въпро-
си, автор на над 30 книги, преведени на множество езици. –
бел.ред.
- 392 -
други места. Земните енергии на света са на свър-
шване.
Учените, които се занимават с екология, въ-
веждат в употреба по-чисти, неизчерпаеми видове
енергия като тази на слънцето и вятъра. От своя
страна, инженерите-еколози изпробват по-иконо-
мични начини за използване на горивото. Автомо-
билът често бива сочен като един от най-големите
разхитители на гориво, Фритьоф Капра, директор на
Центъра за екограмотност, пише:

Както много други продукти на промишления

дизайн, съвременният автомобил е стряскащо не-
икономичен. Само 20% от енергията в горивото се
използва за задвижване на колелата, докато оста-
налите 80% се губят под формата на топлина от
двигателя и отходни газове. Нещо повече – 95%
от използваната енергия всъщност придвижва ко-
лата, а едва 5% придвижва шофьора.

В частен аспект лекарите казват, че все пове-

че от нас също „карат на резерва”. Това, че се чув-
стваме „постоянно уморени”, вече е толкова оби-
чайно оплакване, че си има собствен медицински
акроним – ТАТТ87. Освен ТАТТ, има медицински за-
болявания, известни като Синдром на хроничната
умора и миалгичен енцефаломиелит. Симптомите на
тези заболявания включват летаргия, трудно съсре-
доточаване, мускулна отпадналост, безсъние и де-
пресия. Думата burn-out88 вече е включена в ня-

87
Tired All The Time – „изморен през цялото време” (англ.) –
бел. прев.
88
Прегаряне от преумора, изтощение (англ.) – бел. прев.
- 393 -
колко английски речника. Адреналинът – фосилното
гориво на тялото – не може да се справи с нашия
безумен, вечно зает начин на живот.

Изтощението се е превърнало в епидемия. Жи-

веем живота си в скоростната лента и всеки ден
търсим допълнителна енергия, за да не заспим на
волана. Хранителните добавки като „В-комплекс на
заетия човек”, специалните протеинови прахове и
чудодейните билки от Amazon са станали популярни
сред хората, живеещи на високи обороти. Други
стимуланти като никотин и алкохол – които отделят
токсични отпадъци в тялото – също се използват
като гориво по пътя. Все повече хора днес изпол-
зват незаконни стимуланти като амфетамини, за да
се справят с темпото.

- 394 -
 Много от хората, с които работя, страдат от
лична енергийна криза. Те или са напълно изчер-
пани, или са на ръба на изтощението. Постоянната
умора пречи както на успеха, така и на интелигент-
ността им. Един мой клиент, който се възстановя-
ваше от преумора, веднъж сподели: „Проблемът е,
че когато имам енергия, се ангажирам с нещо, а
когато съм уморен, вземам решения.” Хроничната
умора често ни вкарва в непродуктивен „цикъл на
усилието”, в който работим все повече и повече, а
се справяме все по-зле.
Интелигентният успех предполага мъдър ба-
ланс между адреналин и благодат. Често питам кли-
ентите си: „Как управляваш енергията си?” Искам
да знам каква е физическата им диета, както и ум-
ствената и духовната. Освен това искам да осъзнаят
какво наистина ги подхранва и вдъхновява. Когато
работя с лидери, ги питам: „Как управляваш енер-
гията на екипа си?” Този въпрос е особено важен,
защото ако няма енергия, времето никога не стига,
работата се забавя, мотивацията намалява, а вдъх-
новението изчезва. Хроничната умора не може да се
съчетае с траен успех. >

Траен успех

Много от най-добрите хора по обяд

вече са изтощени.
— Д-р Питър Никсън

Запознах се с д-р Питър Никсън, кардиолог в

болница „Чеъринг Крос” в Лондон, през пролетта на
- 395 -
1988 г. Д-р Никсън се бореше за прокарването на
холистичен подход за здравеопазването, наречен
„Биофизиологично решение в борбата със сърдеч-
но-съдовите заболявания”. Работата му се базираше
на разбирането, че изтощението е най-разпро-
странената здравна епидемия в съвременния свят.
Бях много впечатлен от прозренията на д-р Никсън
за изтощението, представянето и успеха. С негово
разрешение аз често говоря за теориите му в своите
клиники и семинари.

ФИГУРА 8: Кривата на човешката работа.

Д-р Никсън създава „Кривата на човешкото

представяне” (виж фиг. 8), за да илюстрира състоя-
нията на здравето, които преминават от здраво-
словно напрежение към умора, изтощение, разболя-
ване и накрая срив. Д-р Никсън учеше пациентите
си да разчитат „Кривата на човешкото представя-
- 396 -
не”, за да управляват по-добре личната си енергия.
Той вярваше, че трайният успех е възможен само
ако човек се научи да използва по-мъдро своята
физическа, умствена и духовна енергия. Ако човек
използва тези енергии зле и не-интелигентно, това
ще причини дисхармония и заболявания като ин-
фаркт, например.
В семинарите „Успявай интелигентно” насър-
чавам участниците да преценят къде се намират са-
мите те на кривата на човешката работа. Препоръч-
вам и ти да направиш същото. Установи какви са
енергийните ти нива в момента. Обърни внимание
дали резервоарът ти е пълен или почти празен.
Регистрирането на енергийните ти нива е първата
крачка към положителното управление на енергия-
та. Забележи също така какво гориво ползваш.
Дали е основно адреналин или си готов да приемеш
и благодат, вдъхновение и хармония.

Здравословно напрежение
Това е идеалното състояние за възможно най-
добро представяне, траен успех и лично благополу-
чие. Във физическо отношение тялото е в анабо-
лично състояние, което означава, че ендокринната,
имунната и нервната система работят на оптимални
нива. В умствено отношение между лявото и дясно-
то полукълбо има равновесие, т. е. можеш да про-
явяваш логика и интуиция, рационалност и въобра-
жение. В духовен аспект си отворен за благодатта и
вдъхновението. Накратко – чувстваш се спокоен и
пълен с енергия. Радваш се на добър баланс между
работа, почивка и забавление. Грижиш се добре за
себе си и за другите. Животът ти тече гладко.
- 397 -
 Умора
Функцията на умората е сходна с тази на чер-
вените лампички по таблото на колата, които сиг-
нализират, че резервоарът е празен или че стопо-
вете не работят. Ако не им обръщаш внимание, ще
светват все повече и повече червени лампички, до-
като накрая двигателят откаже. Ключът към трай-
ния успех е да обръщаш своевременно внимание на
сигналите за умора като главоболия, раздразнител-
ност, сърцебиене и неспособност да се концентри-
раш. Известно време можеш да пренебрегваш тези
сигнали, но така ще напредваш по-бавно и ще се
появяват все повече и повече червени лампички.
Изкушението да продължаваш напред може да е
голямо, но в него няма мъдрост.

Изтощение
В едно интервю, което проведох с д-р Никсън
за здравното издание „Кадицелус”, той даде най-
точното и впечатляващо описание на последиците
от изтощението, което съм чувал:

Откъдето и да го погледнем, да бъдеш изто-

щен означава да си търсиш белята. Няма запаси от
енергия за справяне с неочакваното и непознато-
то, а адаптацията към промените е трудна. Губим
способност да се нагаждаме и да се радваме на
ползата от намаляващото напрежение, което е
част от адаптирането към нова ситуация и не уме-
ем да разграничаваме маловажните от важните не-
ща, които изискват енергията ни.

Самочувствието спада и последващото уве-

личаване на неприятното напрежение води до по-

- 398 -
 вишена възбудимост. Агресията взема надмощие –
често в неподходящи моменти, и унищожава до-
бронамереността на потенциални съюзници. Нера-
зумните подходи за справяне със ситуациите про-
цъфтяват. Особено тревожно е приемането на ре-
довното лишаване от сън като нещо нормално.

Лидерството започва да зависи повече от

фактори като възраст и старшинство, отколкото от
способности. Издигат се защитни стени срещу вся-
ка промяна в рутината, която може да изисква
инициативност и енергия. Става невъзможно да се
живее и работи с хронично изтощения индивид и
социалната сплотеност се нарушава. В най-тежки-
те случаи на изтощение индивидът затъва в гняв и
отчаяние – не може да продължава така, но не
може и да се откаже, вечните спорове никога не
водят до приемлив компромис и хипервентилация-
та все повече застрашава реда и стабилността на
средата.

Хората, които страдат от изтощение, често са

дезориентирани, защото когато настъпят педала за
скоростта, той задейства спирачките. С други думи,
в състоянието на изтощение по-голямото усилие се
равнява на по-малко енергия. Пресилването води
човека стремглаво надолу по наклонената плоскост
към болестите и срива. Освен това по-голямото
усилие блокира благодатта и вдъхновението. Съ-
дейки по собствения ми опит, хората, които раз-
читат единствено на усилие за преодоляване на из-
тощението, само се закопават по-дълбоко. Изтоще-
нието не е интелигентно и ние самите не сме осо-
бено интелигентни, когато сме изтощени.

- 399 -
 Лошо здраве
Д-р Никсън обяснява, че хората, които страдат
от хронично изтощение, „често губят всяко усещане
за пропорция, отдадени на това да приключат за-
дачата, да продължават напред, да действат – без
значение колко ще им коства. Такива хора демон-
стрират ирационални, вредни модели на поведение,
които са лишени от интелигентност. Те се смятат за
алекситимични89, защото не разбират напълно по-
ложението, падението и мисленето си.” Тялото из-
пада в катаболично90 състояние, в което имунната
система дегенерира. Умът е разбалансиран и липсва
Интелигентен успех. Човекът е неспособен да се
свърже с благодатта и да постигне хармония. Само
една крачка го дели от пълния срив. >

Духовно здраве
Смятам Даян Бърк и съпруга й Тони Зито за
едни от най-скъпите си приятели. Спя в дома им ви-
наги, когато ходя до Ню Йорк. На една Коледа Даян
ми даде статия, написана от самата нея, озаглавена
„Лесна програма за поддържане на духовното
здраве”. Тогава за пръв път попаднах на понятието
„духовно здраве”, което днес е част от един курс,

89
Алекситимия – влошена способност за разбиране и описване
на емоциите, която увеличава риска от развиване на психични
заболявания, като същевременно намалява ефективността на
лечението им – бел. прев.
90
Катаболизъм – химично разграждане на сложните съедине-
ния при обмяна на веществата в организма, при което се об-
разуват по-прости вещества и се освобождава енергия; де-
структивен метаболизъм. – бел.ред.
- 400 -
който водя, базиран на добрата физическа форма,
умственото равновесие и духовното здраве.
Какво е духовното здраве? За мен първата
крачка към него е да осъзнаеш какви са Духовните
ти цели. За да бъде духовно здрав, човек трябва
редовно да прави срещи със себе си за изчистване
на визията и заздравяване на ценностите. Духовно-
то здраве означава да не се отклоняваш от истин-
ската си цел и да използваш мъдростта си. Отделя-
нето на време за медитация, молитва и четене на
вдъхновяваща литература е жизненоважно в това
отношение. Духовното здраве означава също да бъ-
деш гъвкав и отворен за благодатта и вдъхнове-
нието, да оставиш егото си и да приемеш Бог.
Нуждата от духовно здраве е по-голяма от
всякога. Джордж Галъп Младши от компанията за
социални проучвания „Галъп” обръща внимание на
подновения интерес на обществото към духовните
въпроси. В книгата си „Религията на народа”, из-
дадена през 1990 г., той пише:

Вярвам, че новата област на социалните

проучвания днес е духовният живот. Втората по-
ловина от миналия век бе посветена на изслед-
ването на далечния Космос. Според мен 21 век ще
бъде посветен на изследването на вътрешния свят.
Несъмнено ще стигнем до много интересни от-
крития, когато се вгледаме под повърхността на
живота си.

Интелигентният успех тълкува изтощението

като ценен урок за това как да се грижим по-добре
за себе си. Да вземем още една таблетка витамин в

- 401 -
комплекс е удобно – или поне означава, че няма да
се налага да се спираме – но обикновено няма
особен ефект. Изтощението е призив да бъдем по-
мъдри. От нас се иска да уравновесим усилието с
мъдрост, адреналина с благодат. Изтощението е
също знак, че има и по-добър начин. То е шанс да
поемем по по-интелигентен път и да бъдем по-вдъх-
новени. Изтощението е подтик за ново начало.

Духовната интелигентност гледа на изтощени-

ето като на симптом за нещо по-дълбоко. Следова-
телно, когато си изтощен, е добре да се запиташ:
„На какво се опитва да ме научи това изтощение?”
Изтощението рядко е чисто физическо – то е най-
вече умствено и духовно. Твоята задача е да оста-
виш мъдростта и вдъхновението да възстановят ба-
ланса. Изтощението е образование – колкото по-до-
бре усвоиш уроците му, толкова по-добре ще живе-
еш. По-долу съм поместил равносметка, наречена
„Интелигентен успех при изтощение”, която изпол-
звам с клиенти, страдащи от хронична умора. >

Интелигентен успех при изтощение

Визия
Изтощението често е признак, че си изгубил
от поглед нещата, които наистина обичаш в работа-
та и живота си. Радостта е състояние на чиста ен-
ергия. Без нея имаш чувството, че „резервоарът ти
е празен” независимо колко висококалорични де-
сертчета изяждаш на ден. Отдели време да си при-
помниш визията и ценностите си.

- 402 -
 Бързане
Живееш ли в състояние, в което вечно си при-
тиснат откъм време и сякаш не му се вижда краят?
Изтощението често е признак, че разчиташ единст-
вено на адреналина да ти дава енергия. Напомняй
си, че животът не е спешна задача. Помни също, че
„Попътен вятър” не означава да живееш възможно
най-бързо, а да живееш мъдро.

Заетост
Изтощението е възможност да си по-малко
зает и по-ефективен. То е знак, че е време да се
свържеш отново със сърцето си и да се вслушваш
повече в мъдростта си. Ако си прекалено зает, за да
се отпуснеш, значи си прекалено зает. Ако си пре-
калено зает, за да се помолиш, значи си прекалено
зает. Ако си прекалено зает, за да бъдеш щастлив,
значи определено си му изпуснал края.

Автентичност
Изтощението често е признак, че трябва да си
по-уверен в себе си. Ако например сърцето ти не е
в работата ти, тя няма да те вдъхновява, а ако не си
искрен в една връзка, ще имаш чувството, че нещо
липсва. Освен това, когато не се вслушваш в напът-
ствията, които идват от вътрешния ти Аз, ще усе-
щаш загуба на енергия и сила. Верността към себе
си ти дава енергия.

- 403 -
 Разсеяност
Да живееш в миналото или бъдещето, докато
си тук и сега, може да е много изморително. Ако не
присъстваш в настоящето през по-голямата част от
времето си, енергията ти ще се разпилява. Точката
на силата ти е сега. Това е единственото време в
живота ти, върху което винаги можеш да влияеш.
Колкото повече внимание отдаваш на всеки насто-
ящ момент, толкова по-пълен с енергия ще се чув-
стваш.

Болки
Задържането на стари рани и разочарования
изразходва много лична енергия. Важно е да бъдеш
честен за начина, по който се чувстваш. Важно е
също да се освобождаваш от всяка болка или гняв
възможно най-бързо. Прошката носи много енергия,
защото ти помага да се освободиш от миналото и
отново да се фокусираш в настоящето.

Саможертва
Изтощението е сигурен признак, че се жерт-
ваш в някакъв аспект от живота си. Търси начини
да се жертваш по-малко и да си по-ефективен в
работата си. Кой може да ти помогне с това? Вземи
решение да бъдеш по-добър приятел и партньор,
като се откажеш от нездравословната саможертва
във връзките си. Обърни внимание и дали се лиша-
ваш от време за себе си и за духовно обновление.

- 404 -
 Независимост
Изтощението е признак, че страдаш от дис-
функционална независимост. Виж в кои аспекти от
живота си се сблъскваш с трудности и болка и бъди
отворен за възможността да получиш помощ. Не за-
бравяй, че когато чувстваш, че не можеш да се
справиш с нещо сам, това е признак, че това нещо
не е работа за сам човек.

Защитни стени
Дисфункционалната независимост може да бъ-
де защита срещу допускането на Бог в живота ти.
Егото винаги отделя твърде много средства от бю-
джета си за отбрана. То инвестира цялата си енер-
гия в страх, цинизъм, заетост и други видове броня.
Ние буквално биваме смазвани от защитите си. Ко-
гато се отпуснем и се изравним с енергията на Бог,
отново се чувстваме силни.

Единство
Винаги ли жонглираш с по две, три или четири
неща едновременно? Твърде многото задачи създа-
ват илюзия за продуктивност и ограбват жизненост-
та ти. Медитирай върху мисълта, че най-хубавите
неща в живота си заслужават да бъдат правени ед-
но по едно. Освен това бъди отворен да приемеш
помощта на вселенския интелект и божията благо-
дат.

- 405 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 26
В Д Ъ Х Н О В Е Н ИЕ

Направи списък на всички неща, които те

вдъхновяват. Изброй хора, в чиято компания се
чувстваш великолепно. Помисли защо те вдъх-
новяват и на какво са те научили.

Остави място в календара си за обяд със

странни и прекрасни хора. Прекарвай повече
време с хората, които обичаш.

Изброй имената на писатели, художници и

велики мислители, които те вдъхновяват. Отно-
во, остави място в календара си за четене на
вдъхновяваща литература и семинари, които те
обогатяват.

Изброй и всичко друго, което те вдъхновя-

ва. Не се лишавай от вдъхновението, което ти е
нужно, за да успяваш. >>>

- 406 -
 ЧАСТ VII

РЕНЕСАНС

Основната задача на човека е да роди себе си,

да осъществи своя потенциал.
— Ерих Фром

Бъди целта
Големият страх
Докторантура по щастие
Да казваш „Да”

Последния път, когато бях в Индия, отседнах

за кратко в малкия град Бодхгая, където Буда по-
лучил просветление. По време на престоя си отидох
няколко пъти до храма „Махабодхи”, построен на
мястото на първото дърво Бодхи, където седял Бу-
да, когато получил видението си. Разговарях задъл-
бочено с монасите и професорите в храма и прека-
рах дълги часове под дървото Бодхи, където раз-
съждавах върху значимостта на историята на Буда в
нашето съвремие.
Буда, което означава „Пробуденият”, е името,
дадено на Сидхарта, който се родил в царско се-
мейство в Индия през 563 г.пр.Хр. Скоро след раж-
дането на Сидхарта, кралят извикал в двореца яс-
- 407 -
новидци, които да предскажат бъдещето на младия
принц. Ясновидците казали, че Сидхарта е човек с
две съдби. Едната била да натрупа земно богатство
и успех, другата била да отвори очите си за вът-
решната мъдрост и вечната радост. Кралят искал
Сидхарта да го наследи на трона и затова отрупвал
сина си с всички земни блага с надеждата, че това
ще му е достатъчно.
Според легендата Сидхарта израснал затворен
в двореца на баща си. Кралят наредил на слугите си
да се погрижат Сидхарта никога да не види болест,
старост, смърт и бедност. Освен това му уреждал
безкрайни забавления и го затрупвал с коприна,
злато, дворци и танцуващи момичета. Накратко,
Сидхарта имал всичко. Но той скоро разбрал пре-
ходността на живота и започнал да се чувства не-
удовлетворен. Животът му бил пълен със светски
удоволствия, но в него липсвало трайно спокойст-
вие, той познавал само временни желания, но не и
дълбока радост.
На 29-годишна възраст Сидхарта поел по
света в търсене на истинска мъдрост. Той пътувал
до много места, разговарял с много учители, поне-
съл много изпитания и саможертви, но не постигнал
истински успех. Изморен и разочарован, Сидхарта
пристигнал в Бодхгая. Седнал под дървото Бодхи,
където решил да се откаже от търсенето си.
Сидхарта се предал и в един божествен миг
открил, че мъдростта, за която копнеел, вече живе-
ела в него. Сидхарта се пробудил за истината, че
отговорите на живота съществуват не в света, а в
човека.

- 408 -
 Историята на Буда илюстрира основната цел
на интелигентния успех, а именно да бъдеш про-
светлен и мъдър. Сидхарта бил първото юпи, чове-
кът с най-многото играчки, който копнеел за нещо
повече. Също като него, ние всички трябва да нау-
чим, че истинският успех не означава просто да
трупаме повече неща. Сидхарта тръгнал да търси
истинското щастие, но намерил истината, която тър-
сел, едва след като се вгледал в себе си. Интели-
гентният успех ни учи, че носим в себе си отгово-
рите, които търсим и че вродената ни мъдрост може
да разбере кое е ценно.
От другата страна на реката, която тече близо
до Бодхгая, има малък храм, наречен „Сурая”. За да
стигнеш до там, трябва да прекосиш оризища и ед-
но малко село, в което къщите са направени от дър-
вени стълбове и ръждясали железни покриви. До
храма „Сурая” има езеро, където пасат водните би-
кове, а също и ново училище – малка бяла колиба с
кафява врата и един-единствен прозорец. Името на
училището е Свободен образователен център за де-
ца „Сидхарта”. Тук се запознах с Прамод, главния
учител, с когото станахме добри приятели.
Прамод ме видя в храма и ме покани в учили-
щето. В колибката се запознах с четиридесет подоб-
ни на ангели индийски дечица, до едно малки Буди,
облечени с големи усмивки и сини униформи. Кога-
то влязох в сградата, децата се изправиха и се по-
клонихме едни на други, казвайки индийския по-
здрав Намасте, което означава „Светлината в мен
вижда светлината в теб и заедно сме едно с тази
светлина.” След това Прамод помоли децата да из-
пеят песен на английски, която започваше с: „Бла-
- 409 -
годаря ти, Господи, за живота си / Благодаря ти,
Господи, за този ден. / Благодаря ти, Господи, за
всичко, което имам...”
Прамод е около 35-годишен. Когато бил дете,
в Бодхгая нямало училища. Той ми каза: „Посла-
нието на Буда е, че правилното обучение е начинът
да спрем страданието и да познаем щастието, но
ние нямахме училища и учители.” Прамод се надя-
вал, че нещата ще се променят и че някой ден ще
бъде построено училище, но не се случило нищо.
Накрая той решил: „Ако тук няма учители, тогава аз
ще стана учител.” Прамод сам се научил да чете и
пише и след това напуснал Бодхгая, за да се обра-
зова и да стане учител.
Мечтата на Прамод била да създаде училище в
Бодхгая, което да образова, храни и облича всички
селски деца безплатно. „В началото класовете ми
бяха малки, само с по едно-две деца – разказа той.
– Нямаше училище, провеждах часовете си под ня-
кое дърво. Пари също нямаше, но аз пак го правех.”
Прамод останал верен на мечтата си и след време
селяните започнали да го подкрепят. „Днес целият
свят ми помага да поддържам училището си” – каз-
ва Прамод, който има много истории за неочаквана
помощ, дошла при него от всички точки на света.
Прамод ми показа учебния план, по който учи
децата. Академичната част покрива основните пред-
мети – четене, писане, аритметика и английски. Ос-
таналата част от програмата е посветена на духовна
етика и най-важното от учението на Буда. Също
както Буда, Прамод учи, че истинската мъдрост е в
човека, „като скъпоценен камък в сърцето”. Прамод
е избор на вдъхновение за хората в Бодхгая. „Целта
- 410 -
ми е да символизирам надеждата” – споделя той.
Прамод насърчава учениците си някой ден също да
станат учители. Казва им: „Ако аз мога да бъда учи-
тел, значи всички можем.”
Включвам историята на Прамод в тази книга,
защото тя е пример за един нов Ренесанс, който се
заражда в света в последно време. Той не се проя-
вява в платна и скулптури, а в умовете и сърцата на
хората. Не е исторически период, а движение на съ-
знанието и раждане на „по-добър подход”. Днес все
повече хора по света чувстват вдъхновение да бъ-
дат лидери и да служат по някакъв начин. Те ни
учат с примера си, че всеки е способен да направи
света по-хубав.
Новият Ренесанс е покана да бъдеш социален
художник, да си човек във възможно най-голяма
степен и да си приятел със света. Кой ще ни вдъх-
нови, ако не ние самите? В новия Ренесанс светът
ще се промени, защото ние ще бъдем промяната. >

Ако човечеството не изчезне след всички

ужасни неща, които е причинило и през които е
преминало, то неизменно ще заживее в нов дух.
И този нов дух не идва с рев, а се ражда тихо, не
грандиозно и с големи думи, а с едва доловима
промяна в атмосферата – промяна, в която
участва всеки един от нас...
— Албърт Швайцер91

91
Алберт Швайцер (1875–1965) – германски лекар, теолог, му-
зиковед, обществен деец, лауреат на Нобелова награда за
мир. – бел.ред.
- 411 -
 Бъди промяната
Срещал съм много хора като Прамод, които
искат да дадат своя принос в света. Те участват в
един Ренесанс, който изгражда бъдеще, изпълнено
със състрадание и свят, в който цари просветление.
Интересуват се не само от собствения си успех, а и
от успеха на общността, в която живеят, и на целия
свят. Те дават своя принос в проекти, които бук-
вално развиват съзнанието на човечеството, като
честна търговия и световно здраве, етична полити-
ка и уважение към природата, диалог между рели-
гиите и лидерство в служба на хората.
Интелигентният успех е пътуване, което може
да бъде проследено в три отделни нива на съзна-
нието. Първото ниво се нарича „детерминизъм”,
второто е „адаптация”, а третото – „ренесанс”. Исто-
рията на Прамод и може би на всички нас също
може да се проследи през три различни светогледа.
Пътувайки от детерминизма през адаптацията към
ренесанса, ние променяме начина, по който гледаме
на себе си и на успеха. Научаваме повече за вро-
дения потенциал на вътрешния си Аз. И осъзнаваме,
че успехът е свързан в по-голяма степен с приноса,
отколкото с придобивките.

Нивото на детерминизма
Детерминизмът е Тъмните векове на човеш-
кото съзнание, формулата на това ниво е: светът =
моя живот = аз. Тук външният свят изцяло определя
колко хубав може да бъде животът ти, както и
какъв човек ще бъдеш ти самият. Излиза, че не си
нищо повече от заучен рефлекс без собствена воля
- 412 -
и въображение. Детерминизмът е мрачната нагласа,
че не можеш да промениш нищо. Ако Прамод бе
останал на това ниво, щеше вечно да чака някой да
построи училище в Бодхгая.

Детерминизмът е адът, защото вярваме, че

нямаме избор в живота си. Икономиката определя
дали можем да постигнем печалба. Културата в ком-
панията трябва да се промени, преди ние да можем
да променим нещо. Шефовете ни решават дали мо-
же да ни хрумне оригинална мисъл. Една връзка мо-
же да се подобри само ако другият човек се про-
мени. Детството и миналото ни определят съдбата
ни. Вярваме, че светът трябва да се промени, за да
го направим и ние.

Детерминизмът е лъжа. В книгата на Паулу

Коелю „Алхимикът” малкото овчарче Сантяго среща
мистериозен старец, който му казва: „Всички вярват
в най-голямата лъжа на света.”

Сантяго пита: „Коя е най-голямата лъжа на

света?”

Старецът отвръща: „Ето коя е: в определен

момент от нашето съществуване загубваме контрол
над живота си, който от този ден нататък става под-
властен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на
света.”

Детерминизмът е избягване на избора, отказ

да поемеш отговорност за живота, който живееш.
Интелигентният успех започва, когато сме готови да
прозрем през тази лъжа.

- 413 -
 Етапът на адаптация
Адаптацията е Новата зора на човешкото съ-
знание. Тя ни отваря за цял свят, изпълнен с избо-
ри, формулата на този етап е светът + аз = моят
живот. Външните обстоятелства и действията на
другите хора могат силно да повлияват начина, по
който мислиш и живееш. Но твоята вътрешна реак-
ция към обстоятелствата определя дали ще се про-
валиш или ще успееш. Прамод е направил своите
избори. Той е можел да избере да чака животът да
се подобри или да оплаква съдбата си, но вместо
това е избрал да стане учител. Неговата смелост да
избере е създала един нов свят, пълнен с възмож-
ности за него и за другите.
Днес, за пръв път в историята на света, пове-
че хора живеят в демокрация, отколкото в някаква
форма на диктатура. Днес можем да избираме пра-
вителствата си. Днес можем да работим в организа-
ции, където има по-малко автокрация и повече
вдъхновение. Анита Родик, създател на The Body
Shop и иноватор в бизнеса, казва: „Моята визия,
надеждата ми, е, че все повече лидери в бизнеса
ще започнат да виждат ролята на компаниите като
инкубатори на човешкия дух, а не като фабрики за
производство на материални стоки и услуги.”
Днес можем да избираме стила си на живот.
Ерата на кариерите в една-единствена организация
приключи. Днес много от нас избират да имат три
или четири кариери през живота си. Можем да
изберем да участваме в надбягването, да направим
крачка назад в кариерата си, да опростим живота
си или да създадем собствено предприятие. Можем
да изберем да работим на пълен работен ден, на
- 414 -
половин работен ден или с гъвкаво работно време в
зависимост от ценностите и желанията си. Можем
също да избираме вярата и духовността си. Сега
сме граждани на света и можем да се учим от всич-
ки велики философски школи. Изборите са нався-
къде и нашата задача е да избираме интелигентно.

Етапът на ренесанса:
Ренесансът е Творческата песен на човешкото
съзнание. Той ни отваря за истинската ни същност и
идентичност, формулата на този етап е аз + света =
моя живот. В Етапа на адаптация се научаваме как
да откликваме на света, в Етапа на ренесанса нау-
чаваме, че светът също ни откликва. Светът се про-
меня, защото ние го правим. Прамод е живеел в
село без особен шанс за образование, но се е адап-
тирал положително, като е избрал да стане учител.
Нещо повече, превърнал се е в олицетворение на
надеждата. „Моята цел е да символизирам надеж-
дата.” Собственият му пример, т.е. неговото същес-
тво, е учението му.

Интелигентният успех ни учи, че създаваме

света на три нива: с действията, с мислите и със
съществото си. Първо, ако се държим по различен
начин, създаваме различни резултати. Едно ново
действие може да промени света около нас. Напри-
мер, един комплимент, една усмивка, едно извине-
ние, един акт на прошка, променя нещата. Второ,
ако мислим по различен начин, създаваме нови въз-
можности. Научаваме, че като избираме мислите си,
можем да избираме живота си. Например, ако мисля
щастливи мисли, се чувствам щастлив, или ако
мисля оптимистично, съм по-креативен.
- 415 -
 Трето, на едно ниво на съществуванието, про-
меняме света като избираме да бъдем това, което
искаме. Например, животът ни се променя, когато
спрем да търсим щастието и решим да бъдем щаст-
ливи. Връзките ни се променят, когато спрем да се
опитваме да намерим любовта и самите ние станем
по-любящи. Светът се променя, когато човек не
само проповядва световен мир, а олицетворява ми-
ра. Истинският лидер се ражда, когато постави ре-
ториката си на изпитание и започне да води с при-
мера си. Махатма Ганди е живял така. „Бъди промя-
ната, която искаш да видиш в света” – е казал той.
И целият свят му е откликнал.
Последната част от тази книга се фокусира
върху предизвикателството да заемеш истинското
си място в света. В главата, наречена „Бъди целта”,
изследвам психологията на лидерството и смелостта
да „поемеш юздите” в живота си. В „Големият страх”
разкривам най-добре скритата пречка към успеха,
която често спира хората да осъзнаят истинския си
потенциал. В „Докторантура по щастие” обяснявам
защо успехът няма да те направи щастлив, но и как
изкушението да се предадеш често е най-силно
точно преди да го постигнеш. Също така наблягам
на чудодейната сила на това да си отдаден на
целите и ценностите си. >>

БЪДИ ЦЕЛТА

Шест дни след 11 септември 2001 г. държах

реч в църквата „Св. Джеймс” в Пикадили, Лондон.
Домакин беше „Алтърнативс”, организация с несто-
- 416 -
панска цел, която провежда различни събития, це-
лящи да „вдъхновят нова визия за живота”. Църк-
вата „Св. Джеймс” е прекрасна сграда, проектирана
преди 300 години от Кристофър Рен. Там е кръстен
поетът Уилям Блейк и мястото винаги е било център
на творчество и духовност. Големият прозорец от
рисувано стъкло над олтара изобразява възнесения
Христос – наистина вдъхновяващ стъклопис.
Пристигнах в църквата „Св. Джеймс” в 18.00
часа – час преди началото на речта ми. Посрещна
ме Стив Ноубъл, директорът на „Алтърнативс”, с ко-
гото поговорихме за трагедията от 11-ти септември
и за ужасния шок, който бе накарал света да се
сепне. „Нямам представа колко хора ще дойдат тази
вечер. Възможно е да са малко.” – каза Стив. В
18.54 часа бяха пристигнали само седемдесет чове-
ка, но в 19.00 часа броят им бе достигнал 400. По-
късно много хора ми казаха, че имали чувството, че
е важно дори символично да дойдат тази вечер.
Стив Ноубъл откри събитието с молитва за
жертвите от 11-ти септември. След това покани
дванайсет човека от публиката да се приближат до
олтара, за да се помолят заедно. Стив поиска всеки
от тях да запали свещ, да я постави на олтара и да
каже по една дума. Една по една свещите бяха
запалени и думите бяха изречени. Те бяха:

1. Лидерство 7. Лидерство
2. Лидерство 8. Любов
3. Лидерство 9. Лидерство
4. Визия 10. Лидерство
5. Лидерство 11. Изцеление
6. Лидерство 12. Лидерство
- 417 -
 Днес всички мислят за лидерство. Молитви за
вдъхновени лидери звучат в градове и села по це-
лия свят. Повече от всякога нациите се нуждаят от
вдъхновени политици, които да печелят избори за-
ради своята визия и принципност. Повече от вся-
кога бизнесът се нуждае от етични лидери, които да
ни учат, че службата на обществото е в сърцето на
бизнеса. Повече от всякога религиите се нуждаят от
духовни лидери, които са готови да живеят като
Христос, Буда и Мохамед. Обществото и индивидите
израстват предимно благодарение на примера и на
хората, които ни показват по-добър начин.
Днес лидерството навсякъде е на дневен ред.
Всеки ден в нашите офиси пристигат нови покани за
провеждане на семинари по лидерски умения от
мен и колегите ми. Тези покани идват от компании
и благотворителни организации, болници и учили-
ща, правителствени организации и религиозни гру-
пи. Днес все повече хора учат за лидерството. Ако
отидеш на www.amazon.com и напишеш „лидерство”
(leadership), ще можеш да избираш между петнай-
сет хиляди книги и петнайсет списания, посветени
на лидерството. Заглавията включват „Интелиген-
тно лидерство”, „Еволюционно лидерство” и „Ли-
дерство с личен пример”.

Днес лидерството е работа на всички. Най-

голямото предизвикателство, с което се сблъсква
всяка общност, е как да насърчи лидерския дух във
всеки. Лидерството трябва да съществува не само
на върха, но и в сърцето на нашите общности. До-
сега под лидерство се разбираше това, което „някой
друг” ще направи или няма да направи за нас. Днес
лидерството е въпрос на споделена отговорност и
- 418 -
на възможност всеки от нас да даде своя принос.
Старата молитва е била „Господи, изпрати ни во-
дач”, новата молитва е „Господи, помогни ми да
бъда водач.”
Какво е лидерството? Медитирам върху този
въпрос всеки път, когато се подготвям за семинар
на тема лидерство. Вярвам, че то не е позиция, в
която те повишават, а по-скоро нагласа, която оп-
ределя живота, който водиш. Вярвам, че лидер-
ството не е техника, то означава да бъдеш доста-
тъчно автентичен и смел да казваш истината. Вяр-
вам, че лидерството не е въпрос на статус, а на
служба към другите. Вярвам, че лидерството не е да
бъдеш по-добър от когото и да било, а да даваш
най-доброто от себе си.
В семинарите „Успявай интелигентно” уча хо-
рата, че истинското предизвикателство на лидерст-
вото е да „бъдеш целта”. Това означава, че лидерст-
вото е да осъществяваш това, което цениш най-
много. Следователно, ако искаш откровеност, тряб-
ва да бъдеш откровен. И ако искаш доверие, трябва
да се доверяваш. По същия начин, ако искаш ис-
тинско приятелство, трябва да бъдеш истински при-
ятел. И ако искаш любов, трябва да бъдеш любящ.
Човек не може да намери любовта, докато не започ-
не да обича. Накратко, ако искаш нещо да се про-
мени, трябва да помислиш как сам можеш да „бъ-
деш промяната”, която искаш. >

„Тук, за да те видят”
На семинарите си често моля хората да казват
поздрав, използван от зулусите в Южна Африка.
- 419 -
Той има две части. Едната е Синхона, което озна-
чава „Тук съм, за да ме видят”, а другата е Саубона,
което означава „Виждам те”. Обикновено демон-
стрирам поздрава на сцената с помощта на доброво-
лец. Заставаме един срещу друг. Взираме се дъл-
боко в очите на другия и аз казвам „Тук съм, за да
ме видят”, а доброволецът отвръща „Виждам те”.
След това той казва „Тук съм, за да ме видят”, а аз
отвръщам „Виждам те”. Подканям всеки от участни-
ците да поздрави поне десет души с „Тук съм, за да
ме видят” и „Виждам те”, без да използва други
думи. Също така препоръчвам да го изговарят бавно
и да наблюдават вътрешната си реакция към думи-
те. По-конкретно искам да почувстват намерението,
което стои зад тях. Представи си, че поздравяваш
семейството, колегите и приятелите си със съзна-
телното намерение да се видите. Чувстваш ли сила-
та на този поздрав? Помисли какъв ефект би имало
да се обръщаш към всички, които познаваш, с това
съзнателно намерение.

Когато групата приключи с поздравите „Тук

съм, за да ме видят” и „Виждам те”, всички се за-
връщат по местата си и отделяме малко време за от-
зиви и дискусия. За да оцениш силата на зулуския
поздрав, е полезно да го разгледаш на четири ча-
сти. Първо, той започва с двама души, които се
вглеждат дълбоко в очите на другия. Това е силно
само по себе си. Установява се необикновено дъл-
бока връзка, без да са разменени каквито и да било
думи. Зрителният контакт символизира контакт на
душите. Това усещане за единство винаги вдъхно-
вява по-добро общуване.

- 420 -
 Второ, зулусите вярват, че когато човек каже
„Тук съм, за да ме видят”, това извиква присъствие-
то на неговия дух. Думите „Тук съм” са заявяване
на намерението да присъстваш напълно в този мо-
мент. Те изказват готовност да участваш с цялата си
същност. „Да ме видят” означава „без маски”, „без
подправеност” и „без защитни стени”. То значи „То-
ва съм истинският аз” и „Ще говоря своята истина”.
Означава „Ще бъда открит с теб” и няма да има
измама.
Трето, „Виждам те” е силно изживяване както
за човека, който го казва, така и за този, който го
чува. Според зулуския обичай „Виждам те” изказва
намерение за освобождаване от всички предразсъ-
дъци, за да „Мога да те видя така, както Бог те е
сътворил”. Да чуеш „Виждам те” е потвърждение, че
наистина съществуваш, че двамата сте равни и че
имаш уважението на другия човек. Много хора спо-
делят, че именно тази част от поздрава ги докосва
най-дълбоко и заздравява решимостта им да бъдат
по-автентични и видими в живота си.
Четвърто, този поздрав изразява зулуската
философия Убунту, което се превежда грубо като
„Човечеството за всичко”. Убунту е духовна етика,
която предполага взаимна подкрепа за това „да се
създадем един друг”. Да практикуваш Убунту озна-
чава да помагаш на братята и сестрите си да помнят
истинската си същност, да разбират истинската си
стойност и да присъстват напълно. Убунту ни учи,
че целта ни е да бъдем истински приятели един с
друг. Чрез Убунту изваждаме на повърхността най-
доброто у себе си и у другите – то е упражнение по
истинско лидерство.
- 421 -
 Преподавал съм този зулуски поздрав на кон-
ференции с президенти, посланици и държавни гла-
ви, които са си казвали „Тук съм, за да ме видят” и
„Виждам те”. Разговорът, който следва, винаги е по-
открит и по-силен. Учил съм на този поздрав актьо-
ри, певци, музиканти и танцьори, за да им помогна
да бъдат по-малко изпълнители и повече истински
артисти. Споделял съм го с раково болни, на срещи
на анонимните алкохолици, в затвори, в църкви и
т.н. Използвал съм го и при терапия на цели семей-
ства – със съпрузи и съпруги, бащи и дъщери, братя
и сестри.
За да успяваш в живота, в работата и във
връзките, първо трябва да направиш едно нещо –
да се появиш. С други думи, трябва да си готов да
покажеш на света кой си и в какво вярваш. И тряб-
ва да продължиш да се показваш, въпреки разоча-
рованията и спънките. Изкушението да бъдеш под-
правен и да се криеш само ще те накара да се по-
чувстваш духовно мъртъв. „Истинският ни живот
твърде често не е животът, който водим”, е казал
Оскар Уайлд. Но колкото си по-автентичен, толкова
повече успех ще постигаш и толкова по-жив ще се
чувстваш.
Интелигентният успех означава да откриеш
автентичността във всеки момент. Автентичността е
ценна, защото насърчава истинския авторитет, т.е.
мъдростта и вдъхновението. Съветвам те във всяка
ситуация да се запиташ: „Каква е истинската ми цел
тук?” и да се заслушаш. Също така за всеки конф-
ликт, в който участваш, се питай: „Как мога да бъда
по-честен?” И слушай. И във всяка връзка се питай:
„Как мога да бъда истински приятел?” И слушай.
- 422 -
По-голямата автентичност ти позволява да бъдеш
по-ефективен.
Когато няма автентичност, човек винаги чув-
ства, че нещо липсва. Когато клиентите ми се оп-
лакват, че в някоя връзка или в работата им липсва
нещо, ги моля да помислят над следните три въ-
проса: 1) Какви качества не проявявам? (повече от-
критост, повече присъствие, повече честност и
т.н.); 2) Какво не давам? (повече внимание, повече
отдаденост, повече от себе си и т.н.); и 3) Какво не
получавам? (включва модели на саможертва, неза-
висимост и затвореност). Когато успяваш, ти самият
си отговора. >

„Бъди светлина”
За 17 септември 2001 г. в църквата „Св.
Джеймс” започнах речта си с известен цитат от Биб-
лията: „Вие сте светлината на света” (Матей 5:14).
Това е категорично твърдение, което остава непро-
менено във всяка версия на Библията, на която съм
попадал. Никъде не е преведено като „Някои от вас
са светлината на света.” И никъде не следват уточ-
нения като „ако сте имали щастливо детство”, „ако
никога не сте допускали грешки” или „ако сте има-
ли непорочно зачатие”.
Обичайно е да отхвърляме духовни афоризми
като „Вие сте светлината на света” като приятни ме-
тафори или литературни способи. Но всички големи
духовни школи в света ни учат, че Абсолютният аз е
„вътрешна светлина”, „божествено сияние” или „ве-
чен пламък”. И го казват буквално. Например, ви-
зията ти може да освети всеки проект или кауза, на
- 423 -
която се отдадеш, мъдростта ти може да просветли
хората и да им помогне да видят нещата от разли-
чен ъгъл, а вдъхновението ти може да промени въз-
приятията им и да им помогне да греят.
Да бъдеш светлината на света означава да
поемеш духовна отговорност за живота си. От нас
се иска не просто да „поискаме светлина” или да „се
молим за светлина”, но и да „бъдем светлина”. То-
гава може би успехът се крие в отговора на един
прост въпрос: „Към кой тип хора принадлежиш: към
онези, които огряват стаята, когато влязат, или към
онези, които я огряват, когато излязат от нея?” Този
въпрос ми харесва, защото всички разбират какво
означава. Някои хора влизат в помещението и чакат
„светлината” да дойде, други носят „светлината” със
себе си. Някои хора чакат нещата да се променят,
други решават да бъдат промяната.
Духовната отговорност означава готовност да
заемеш мястото си в живота. Това е способността да
„приемеш” мъдростта си, да „приемеш” таланта си и
да „приемеш” истинската си същност. Тук „да при-
знаеш” означава да бъдеш искрен и да спреш да
отричаш това, което си способен да бъдеш и да пра-
виш. Означава да „признаеш” и с това да „осъщест-
виш” възможното. Така че да поемеш духовна от-
говорност означава да се свържеш с вътрешния си
аз и да намериш в себе си необходимото, за да
бъдеш целта и да бъдеш източник на светлина във
всяка ситуация.
Духовната отговорност е също така предизви-
кателството да „бъдеш светлина” сега, а не по-
късно. Тя означава да дадеш най-доброто от себе си

- 424 -
сега, да си позволиш да грееш сега, да живееш
живота, който искаш сега. Поемането на духовна
отговорност не е въпрос на „превръщане”, а на това
„да бъдеш”. Това означава още сега да извадиш на
преден план човека, който се стремиш да бъдеш, и
да си лидера, в който искаш да се превърнеш. Чо-
век може да се надява колкото си иска да се пре-
върне в източник на светлина, но в някакъв момент
трябва да пристъпи напред и да бъде светлина.

ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 27

Н АМЕ РЕ Н И Е

Да бъдеш целта означава да отправяш на-

мерението си за деня. Намерението ти е твоята
лична сила. То извежда на фокус твоята визия,
цел и мъдрост. Намерението ти влияе на хората
и оформя резултатите. Следователно е мъдро
да започваш всеки ден с медитация върху въ-
проса „Какъв искам да бъда днес?” – „Да бъда
спокоен”, „Да бъда мъдър”, ,Да бъда любящ” и
т.н.

Старай се съзнателно да се фокусираш вър-

ху намерението си преди среща, когато общу-
ваш с някого или работиш върху нещо. Намере-
нието ти помага да бъдеш успяващ. >>

- 425 -
 ГОЛЕМИЯТ СТРАХ

Не можеш да вървиш към успеха,

свивайки се от страх.
— Артур Мартинес, изпълнителен
директор на Sears, Roebuck & Co

Тук представям една идея, която завършва

мощна трилогия от техники за преподаване на
успех. Във втора част писах за „Договора с успеха”,
който символизира философията и убежденията на
човек за успеха. В Пета част писах за „Стратегията
при провал”, която очертава нагласата и подхода
към провала, а тук ще представя „Интервю със стра-
ха” – метод, който помага на хората да идентифи-
цират страховете си и да се справят по-ефективно с
тях.
Хората често сами спъват прогреса си, защото
отказват да се изправят лице в лице със страховете
си. Те са готови на всичко, за да избегнат страха,
включително да се стремят да са постоянно заети,
да работят повече, да играят на дребно и общо
взето да увеличават шума в живота си. Този страх
от страха им пречи да следват призванието си, да
осъзнаят таланта си и да намерят гласа си. Страхът
може да бъде страшен, но както е забелязал ав-
стрийският поет Райнер Мария Рилке92, понякога
най-големите ни страхове са като дракони, които
пазят най-ценното ни съкровище. С други думи, ка-

92
Райнер Мария Рилке (1875–1926) – австрийски поет неоро-
мантик, един от най-видните немскоезични поети на ХХ век. –
бел.ред.
- 426 -
то се изправим лице в лице със страховете си, мо-
жем да разчистим пътя си към успеха.
Създадох „Интервю със страха”, за да помогна
на хората да проведат по-съзнателен диалог с вът-
решните си ограничения като съмнение в себе си и
тревога. Основната цел е да науча хората как да
спрат да се борят със страховете си и да се осво-
бодят по-бързо от тях. Спъва ни не самият страх, а
нашето съпротивление срещу него. Винаги провеж-
дам „Интервю със страха” в обстановка, която вдъх-
ва усещане за безопасност, за да се постигне най-
добър резултат. Структурата на „Интервюто със
страха” е създадена така, че да подпомага целта на
всяка сесия. Първата му задача е да намери тема за
изследване, например страх във връзките, страх от
лидерство или страх за пари.
Първата част на „Интервю със страха” е посве-
тена на осъзнаването – например „Какъв е истин-
ският ми страх?”. Помагам на хората да се вслушват
отворено и внимателно в истинските си страхове.
Насърчавам ги да научат повече за страховете си с
помощта на въпроси като „Каква е историята на
този страх?”. Много страхове се коренят в минали
провали или стари рани, от които не сме се осво-
бодили напълно. Друг интелигентен въпрос е „Каква
е целта на този страх?”. Някои страхове са опити на
егото ни да се опази – „Ако държиш тази реч, ще
умреш на сцената.”
Втората част на „Интервю със страха” цели да
помогне на хората да видят разликата между страха
и мъдростта. Страховете, които „говорят” в главата
ти, често звучат много авторитетно. Например, на-

- 427 -
скоро съветвах политик, който ми каза, че не би мо-
гъл да изкаже неодобрението си към американската
инвазия в Ирак.

– Какъв е страхът? – попитах аз.

– Страхувам се, че недостатъчно хора споде-

лят вижданията ми – каза той.

– Това вярно ли е или е просто страх? – от-

върнах аз.

Две седмици по-късно повече от два милиона

души се събраха на шествие за мира в Лондон. Ня-
кои от страховете ни са верни, но повечето са си
просто страхове.

Третата част на „Интервю със страха” е посве-

тена на силата да прозреш през страховете си. Вед-
нъж съветвах жена, чиято мечта бе да основе учи-
лище по метода Монтесори93 в родния си град. Тя
мечтаеше за това повече от петнайсет години.

– Ако не те беше страх, кога щеше да основеш

училището си? – попитах аз.

– Още днес – отвърна тя.

– Значи можеш или да изчакаш страховете ти

да изчезнат, или да се изправиш лице в лице с тях
още сега – отговорих й аз.

93
Мария Монтесори (1870–1952) – италианска лекарка и педа-
гожка, създала свой възпитателен метод, основаващ се пре-
димно върху развитието на усещанията, който се практикува
широко и досега. – бел.ред.
- 428 -
 От този момент съпротивлението й срещу
страховете започна да отслабва. Скоро те намаляха
и тя започна да действа. Размишлявахме върху ин-
телигентни въпроси като „Какво би ми помогнало да
се освободя от този страх?” и „От каква помощ се
нуждая, за да преодолея страховете си?”. Страхът
често е призив да потърсиш помощ отвън.
Едно от най-значимите открития, които напра-
вих в работата си с „Интервю със страха” бе, че
страхът стои в основата на всяка пречка пред успе-
ха. На най-дълбокото ниво на съзнанието не съще-
ствуват проблеми – има само страх. Няма кон-
фликти – има само страх, няма недостиг – има само
страх, няма дявол – има само страх, няма и ад – има
само страх. Единственото нещо, от което можем да
се страхуваме, е самият страх. И въпреки това, ко-
гато хората имат смелостта да се изправят лице в
лице със страховете си и да говорят честно за тях,
животът им може да продължи напред по посока на
мечтите им.

- 429 -
 В общи линии съм идентифицирал две основни
групи страхове, които могат да блокират успеха.
Първата група са „страховете от провал”. Тук най-
честият въпрос е „Ами ако не успея?”. Съпротивле-
нието срещу вглеждането в страховете може да
спре човека още преди да е започнал. Тези нераз-
решени страхове могат да убият толкова много меч-
ти и възможности. Те включват страха, че не си до-
статъчно добър и страха от допускане на грешки.
Към тях спада и страхът от пълно отдаване, както и
страхът, че може да бъдеш отблъснат. Отново, тряб-
ва да се изправиш лице в лице с тези страхове, да
се вслушаш в тях и да се поучиш от тях. Нужен е
диалог. Някои страхове са основателни, но повече-
то са просто призив за помощ отвън.
Втората група е „страховете от успеха”. Те
задават въпроса „Ами ако успея?” и се спират върху
потенциалните отрицателни последствия от успеха.
Изглежда безумно да се страхуваш от нещо, което
искаш, но тези страхове се срещат много по-често,
отколкото съм предполагал. Откривам, че хората
най-често не осъзнават страховете си от успеха, но
когато ги разрешат, това може да доведе до огро-
мен прилив на вдъхновение и успех. Страховете от
успеха включват страх от блясъка, страх от щастие,
страх от играене на едро и страх от това „да имаш
всичко”. >

Страхове от успеха
През последните години съм провел много
полеви проучвания върху страховете от успеха.
Обикновено това са най-неосъзнатите блокажи в

- 430 -
психологията за успеха. Причината е, че тези стра-
хове се крият зад други страхове, като например
страха от провал. Въпреки че малцина говорят от-
крито за своите страхове от успеха, според мен вси-
чки ги имат в една или друга степен. Смятам също и
че страховете от успеха пречат на хората да ре-
ализират истинския си потенциал. Затова в тази
глава ще се фокусирам конкретно върху тях.
През 2000 г. създадох ИСУ – „Индикатор на
страховете от успеха”, който идентифицира някои
от най-често срещаните страхове от успеха. Изпол-
звам ИСУ както в частната си практика, така и в се-
минарите „Успявай интелигентно”. Преди да пред-
ставя ИСУ, карам хората да се замислят върху че-
тири въпроса, чиято цел е да ги направят по-осъ-
знати за страховете от успеха. Тези въпроси са:

1. Безопасно ли е да бъдеш успял на работ-

ното си място?
Културата на много работни места е враждеб-
на към успеха. Визията за успеха е зле дефинирана
и се губи в заетост, фокусът върху успеха е незна-
чителен в сравнение с постоянния анализ на про-
валите. Критериите за успех се отнасят единствено
до „минимални стандарти” и „основни компетен-
ции”, а за изключително представяне не става и въ-
прос. Наградите за успеха са жалки – истински
вдъхновената работа ти печели бутилка шампанско
на следващата конференция. Според Правилника на
Годишната оценка на работата едва 3% от служи-
телите могат да получат най-високо признание.
Твърде голямата инициативност, талант и успех мо-
гат да застрашат шефа и да дразнят колегите.
- 431 -
 2. Безопасно ли е да бъдеш успял в семейст-
вото си?
Много деца получават от родителите си смесе-
ни послания относно успеха. Те получават похвали
за това, че са първи в класа, за артистичния си та-
лант и за спортните си постижения, но същевре-
менно биват предупреждавани да нямат идеи, които
не подхождат на отреденото им място. Те научават,
че успехът е нещо хубаво, но да говориш за него е
грубо. Биват насърчавани да блестят, но не и да
привличат внимание. Биват учени да се целят на-
високо, но да не си вирят носа. Забелязват, че мама
и татко не винаги се чувстват комфортно от пости-
женията им. Научават се да омаловажават нещата,
за да има мир.

3. Безопасно ли е да бъдеш успял във връз-

ките си?
Тази връзка достатъчно голяма ли е, за да мо-
жем и двамата да израстваме и да постигаме успе-
хи? Можем ли и двамата да бъдем талантливи и
блестящи или бихме се чувствали застрашени от
това? В нездравите връзки единият партньор обик-
новено омаловажава успехите си, за да запази рав-
новесието на силата. Той забелязва, че когато при-
влича внимание, неговият партньор или приятели
се чувстват неуверени. В дребните успехи няма ни-
що лошо, но големите могат да предизвикат завист,
състезаване и борба за власт. В здравите връзки и
двете страни се научават да се подкрепят и да се
вдъхновяват от успеха на другия. Победата за еди-
ния е победа за двамата.
- 432 -
 4. Безопасно ли е да бъдеш успял в света?
Хората решават от много ранна възраст докол-
ко е безопасно да бъдат в света. Семейството, учи-
лището и собственият им опит ги учат дали има не-
що лошо в това да бъдеш красив, интелигентен,
различен и успял. Те виждат колко възхищение по-
лучават шампионите и лидерите, но забелязват и
непрекъснатите критики и развалени яйца, с които
ги замерят. Много общества ритуално нападат „кра-
сивите хора” за успехите им. Медиите цинично пре-
възнасят хората, след което ги критикуват публич-
но. „Договорът с успеха” на всеки човек заявява
колко успех е безопасен и колко е твърде много.

По-долу е представен ИСУ – „Индикатора на

страховете от успеха”. Той е съставен от петнайсет
твърдения, всяко от които изтъква често срещан
страх от успеха. Препоръчвам да прочетеш всяко от
тях по три пъти, за да му дадеш цялото си внима-
ние. След това дай на всяко от твърденията оценка
от едно до четири, според това доколко се отъж-
дествяваш с него. Събери резултата си и го провери
в Скалата на страха. В следващия раздел ще раз-
гледам по-подробно петнайсетте нюанса на страха
от успех. >

ИНДИКАТОР НА СТРАХОВЕТЕ ОТ УСПЕХА

В каква степен се отъждествяваш със след-

ните твърдения?
4 – изцяло, 3 – много, 2 – донякъде, 1 – никак

- 433 -
 1. Не се чувствам особено комфортно от
вниманието, което идва с успеха.
2. Притеснявам се, че всеки мой голям ус-
пех ще привлече ревност и завист.
3. Вярвам, че големият успех ще ме напра-
ви по-уязвим на критики и атаки.
4. Смятам, че всеки голям успех неизменно
идва с цената на някаква жертва или загуба.
5. Притесняват ме високите очаквания, кои-
то идват с успеха.
6. Не винаги вярвам, че заслужавам целия
успех, който постигам.
7. Когато нещата ми наистина вървят добре,
често чувствам безпокойство.
8. Вярвам, че всеки голям успех има висока
цена и скрита уловка.
9. Не ми харесва човекът, в който ще тряб-
ва да се превърна, за да постигна голям успех.
10. Смятам, че успехът може да развали хо-
рата или да причини нещастие.
11. Не ми харесва мисълта за успех, който
идва твърде бързо и е твърде голям.
12. Смятам, че успехът може да доведе до
самодоволство и липса на мотивация.
13. Притеснявам се, че успехът ще ме нака-
ра да се чувствам празен и лишен посока.

- 434 -
 14. Не съм достатъчно уверен, за да се видя
колко успял мога да бъда всъщност.
15. Вярвам, че успехът накрая винаги води
до падение.

СКАЛА НА СТРАХА

5–24 точки: Имаш много малко неразреше-

ни страхове от успеха. Този резултат е типичен
за хора, които се изправят лице в лице със
страховете си и не се боят да блеснат. Когато
все пак изпитат страх, не се притесняват да
търсят помощ и вдъхновение и отвън.
25–39 точки: Имаш средно ниво на нераз-
решени страхове от успеха. Тези страхове оба-
че могат да те накарат да се откажеш от въз-
можността за по-голям успех и щастие. Вероят-
но играеш на дребно с живота си.
40–50 точки: Високо ниво на неразрешени
страхове от успеха. Тези вътрешни блокировки
могат да провалят и най-големите ти усилия да
постигнеш успех и да причинят ненужни труд-
ности, разочарования и провали.
51–60 точки: Имаш изключително много не-
разрешени страхове от успеха. Този резултат е
типичен за хора, страдащи от дисфункционална
зависимост – т.е. тези, които вярват, че трябва
да „направят” успеха съвсем сами. И за да е си-
гурен, трябва да е постигнат по „трудния”
начин.

- 435 -
 Отвъд страховете ти
Интелигентният успех означава да разбираш,
че ако искаш да бъдеш най-доброто, на което си
способен, и да допринасяш пълноценно към живота,
трябва да надраснеш страховете си. Понякога тези
страхове включват страх от успеха. Тук ще се спра
накратко върху страха от успеха, който отговаря на
всяко от петнайсетте твърдения в ИСУ. Те са:

1. Страх да те видят.
Джон бил едва на 22 години, когато получил
първата си ръководна позиция. Екипът му постигнал
900% повишение в печалбите през първите шест
месеца. Началникът на Джон бил толкова изнена-
дан, че назначил екип от счетоводители да напра-
вят проверка за финансови неизправности и изма-
ми. „Почти се отказах от успеха завинаги” – раз-
казва Джон.
Ейлийн имала наднормено тегло в продълже-
ние на години. Решила да отслабне, за да възста-
нови самочувствието си. Когато свалила двайсет ки-
лограма, започнала да привлича вниманието на мъ-
жете. „И това ме ужаси” – каза тя. Успехът привли-
ча всякакво внимание. Предизвикателството тук е
да вярваш в себе си и да си останеш верен. Не
забравяй – позволено е да получиш и помощ отвън.

2. Страх от завист и ревност.

Клеър била сама от две години, когато се влю-
била в Том, бъдещия й съпруг. Щастието й било
почти пълно. Но най-добрата й приятелка – Луиз,

- 436 -
имала нещастен брак и сякаш не се радвала осо-
бено за Клеър.
„Никога не говоря за Том пред Луиз, защото е
твърде тежко да понеса завистта й” – споделя Кле-
ър. Всеки успех може да постави на изпитание на-
шето его и това на другите. Истинските приятели се
научават да се радват на щастието на другия. По
правило човек привлича по-малко завист и ревност
тогава, когато се погрижи да излекува завистта и
ревността в самия себе си.

3. Страх от критика и нападки

Какви са мотивите ти да искаш успех? Той дар
за другите ли е или искаш да се докажеш, да се
състезаваш с някого, да получиш надмощие или да
си отмъстиш? Всеки от тези „нападателни мотиви”
може подсъзнателно да привлече нападки срещу
теб. Какви са интимните ти мисли по адрес на
хората, които са постигнали голям успех? Какво е
отношението ти към богатите? Какво мислиш за хо-
рата, които вечно са щастливи? Критично ли си на-
строен към хората, за които четеш във вестниците?
Никой, който атакува хората за това, че са по-
стигнали голям успех, не може да се чувства напъл-
но комфортно със собствения си успех.

4. Страх от жертва и загуба

Този страх отговаря на „Изискването за пра-
вене на жертви” в „Договор с успеха” (виж главата
по-напред със същото заглавие). Всеки, който е из-
раснал в семейство, изповядващо мъченическа ети-
ка, придобива в някаква степен убеждението, че

- 437 -
„успехът иска жертви”, „любовта иска жертви”, „та-
лантът иска жертви” и т. н. Той може да вярва съ-
що, че трябва да избира между успеха и щастието,
кариерата и любовта или парите и смисъла. Това е
просто страх, а не истината. Истинският успех не
иска от теб да жертваш истинските си ценности –
ако го прави, значи не е истински успех. Истински-
ят успех иска от теб да жертваш само маловажното
в полза на важното.

5. Страх от очаквания

„Най-трудното нещо в успеха е, че трябва да

продължаваш да постигаш успехи” – пише компози-
торът Ървинг Бърлин94. Някои хора практикуват
„заучена посредственост”, за да избягват очаквани-
ята на другите за успех. Те си поставят ниски цели
и се справят средно добре, за да не предизвикат
специално внимание.
На 11 години Кевин бил коронован за Първе-
нец на класа. „Беше ужасно – спомня си той – за-
щото след това всички очакваха да бъда пръв във
всичко.” Успехът може да повиши очакванията на
другите за нас и животът ни може да се превърне в
представление, целящо да задоволи публиката. Ус-
пехът може също да повиши собствените ни очак-
вания към себе си и да се нападаме безмилостно,
ако не ги задоволим.

94
Ървинг Бърлин (1888–1989) – американски композитор от
руско-еврейски произход, автор на популярни естрадни пес-
ни. – бел.ред.
- 438 -
 6. Страх, че не заслужаваш
Този страх отговаря на „Закона за заслугата” в
„Договор с успеха”. Той може да включва няколко
сценария:

• Синдром на натрапника: Човек до такава

степен е критичен към себе си, че не може
да приеме положителните качества, които
другите виждат в него.
• Вина на измамника: Човек не може да осъ-
времени представата за себе си, за да се
отъждестви с новия си успех.
• Етика на страданието: Човек вярва, че не
заслужава такъв късмет, защото по света
има прекалено много страдание. Едно от
решенията в този случай е да използваш
късмета си – независимо дали се изразява
в щастие, успех или богатство – за да по-
магаш на другите.

7. Страх от изобилие
Този страх отговаря на „Трудовата етика” в
„Договор с успеха”. Когато Хилъри спечелила джак-
пота от лотарията, станала богата, но нещастна. Тя
била отгледана в семейство, което вярвало в „бор-
бата за насъщния”. Баща й я научил, че е достойно
да заработваш заплата „с честен труд”, но не и да
бъдеш твърде богат. Тази нагласа позволява на хо-
рата да участват в лотарията, но е светотатство да
спечелят. Всяко богатство трябва да бъде спечелено
с тежък труд, защото „няма безплатен обяд”. Хи-
лари се чувстваше виновна. „Не чувствам, че е ред-
- 439 -
но” – каза тя. Хилари се научи да се радва на бо-
гатството си, когато осъзна какъв дар може да бъде
то за всички.

8. Страх от уловка
Този страх в свързан със „Скритата цена” в
„Договор с успеха”. Тук има два сценария:

• Страх от вина: Преди години водех популя-

рен семинар, наречен „Как да бъдеш тол-
кова щастлив, че почти да се чувстваш ви-
новен, но не съвсем”. Една от най-големите
пречки към успеха е „заучената вина”, коя-
то учи хората, че не могат да си позволят
твърде много щастие. Този страх заявява,
че „всичко си има цена”, особено това,
което цениш най-много.
• Страх от Бог: За някои хора вината не е
емоция, а начин на живот. Религиозните
догми, с които са откърмени, са всели в тях
страха, че ще трябва да плащат данък на
Божествения одитор за личния си успех.
Този тип вина несъмнено е погрешен.

9. Страх от сянката
Някои хора се боят от успеха, защото вярват,
че „добрите момчета не могат да финишират пър-
ви.” Те са научили, че хората могат да постигнат го-
лям успех само ако пожертват ценностите си, нару-
шат правилата, загубят морала си и продадат ду-
шата си. Очевидно всеки, който мисли по този на-
чин, е склонен да отъждествява успеха с дявола.
- 440 -
Много е вероятно да се сблъскаш със сянката си по
пътя към успеха. Ще срещнеш и егото си и ще бъ-
деш изкушен да лъжеш, мамиш и крадеш. Ще ти се
наложи да избираш между алчността и истинската
си цел и между амбицията и неподкупността. Ще
трябва да решиш какво е истинският успех за теб.

10. Страх от деградиране

Някои хора се боят от успеха, защото се опа-
сяват, че той ще съсипе характера, връзките, здра-
вето, духовността и щастието им. Медиите предла-
гат безброй истории за „разядени от успеха” хора
като корумпирани политици, крадливи изпълнител-
ни директори, безсъвестни спекулатори, разведени
знаменитости, скандали в шоубизнеса, уговорени
мачове и рок-звезди, пристрастени към наркотици.
Но успехът не съсипва хората. Правят го твърде го-
лямото его и алчност и недостатъчната визия и це-
ленасоченост. Светът е пълен с примери за успели
хора, които живеят щастливо. Събери примери, кои-
то да те вдъхновяват.

11. Страх от безпорядък

Работил съм с много хора, които са блокирали
успеха заради страха си от безпорядък. Има някол-
ко възможни сценария:

• Контрол: Хората, които искат да поддържат

постоянен контрол, ограничават успеха си.
Истински големите успехи често идват, ко-
гато се откажем от контрола.

- 441 -
 • Независимост: Дисфункционално независи-
мите хора изпитват истински ужас пред ли-
цето на големите постижения. Те са не-
ефективни, защото вярват, че трябва да
бъдат лично отговорни за целия успех.

• Перфекционизъм: Големите успехи обикно-

вено са дълъг процес на научаване, изпъл-
нен с грешки, уроци и поводи за извине-
ние.

12. Страх от самодоволство

Греъм беше мениджър, известен със своето
недружелюбие, хладност и вечна критичност към
екипа си. Освен това имаше принцип никога да не
изказва одобрение.

– Похвалата води до самодоволство – ми каза

той. – Твоят началник хвали ли те? – попитах аз.

– Да – отвърна той.

– Това прави ли те самодоволен?

– Не, дори давам повече от себе си – отговори

той.

Много мениджъри се страхуват, че похвалата

ще понижи качеството на работата, много родители
се боят, че ако хвалят детето си, то ще се „надуе”, и
много хора пренебрегват успеха си, защото не ис-
кат да губят преднина. Но чистосърдечната радост
от успеха го утвърждава и увеличава способността
ти да го постигаш отново.
- 442 -
 13. Страх от празнота
Този страх често кара хората да отлагат за-
вършването на проекти и постигането на големи ус-
пехи. Тук участват два големи страха:

• Страх от разочарование: Страхът, че пости-

гането на целите и мечтите няма ти донесат
дълбока радост. Това е страхът, че ще бъ-
деш успял и нещастен. Той е насочен към
„неуспеха на успеха” да донесе удовлетво-
рение и душевно спокойствие.
• Страх от смърт: Страхът, че когато завър-
шиш настоящия проект, няма да ти остане
нищо за даване. Боиш се, че душата ти ще
се изпразни и няма да можеш да предло-
жиш нищо ценно на света. Този страх ще те
накара да се бавиш, за да отложиш мо-
мента на пенсионирането, голфа и смъртта.

14. Страх от предаване

Опитът ми показва, че хората, които са много
надарени или много целенасочени, са способни да
се откажат от плановете и егото си, за да проправят
път на вдъхновението и успеха. Моят приятел Ро-
бърт Нортън е един от най-надарените музиканти,
които познавам. Робърт осигурява по-голямата част
от живата музика на семинарите ми. Той има неве-
роятен музикален диапазон, прави гениални импро-
визации и знае как да се предаде на целта. Веднъж
той ми каза: „За да твориш истински, трябва да се
предаваш отново и отново, за да видиш колко далеч
можеш да стигнеш.” Когато хората са готови да се

- 443 -
откажат от себе си, могат да постигнат повече ус-
пех, отколкото някога е мечтало егото им.

15. Страх от падение

Това е страхът, че успехът е прелюдия към
падение – че любовта завършва с разбито сърце, че
щастието завършва със сълзи и че властта води до
трагичен край. Това е страхът от високото – „кол-
кото по-високо летиш, толкова по-дълго падаш”.
Както ми каза един клиент: „Проблемът с това да си
на върха е, че не можеш да паднеш нагоре.” На ар-
хетипно ниво този страх е отражение на падението
на Адам, в което успехът (Райската градина) за-
вършва с прогонване на земята. На психологическо
ниво този страх се надига, когато хората достигнат
прага на успеха, указан от тях самите в собствения
им „Договор с успеха”. На този етап се налага пре-
написване.

Моят опит с преподаването на интелигентен

успех и ИСУ (Индикатор на страха от успеха) отново
и отново доказва, че когато хората се справят със
страховете си от успеха, те преживяват ренесанс на
личността, който ражда по-голяма креативност и
успех. Като се изправиш лице в лице със страховете
си от успеха и ги превъзмогнеш, откриваш нови
начини да участваш по-пълноценно в живота. Така
светът се радва на даровете и талантите на твоя
Абсолютен аз и успехите ти могат да вдъхновяват и
да служат на всички нас.

- 444 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 28
СМ Е ЛО СТ

Следващия път, когато правиш преглед на

главните си цели, обърни внимание на всички
потиснати страхове от успеха. Замисли се дъл-
боко за всяка от целите си и се запитай „Какъв
е страхът ми от успеха тук?”. Провери под-
робно.

Непризнатите страхове от успеха могат да

бъдат намерени скрити в постоянна заетост, не-
престанна борба и неизменно лош късмет. Те
работят под прикритие и в хроничната свенли-
вост, личните драми и игрите на дребно.

Скритите страхове (т.е. страховете, от кои-

то се криеш) ще пречат и на най-всеотдайните
ти усилия да успееш. Страховете са зов за по-
мощ. Помоли Бог и приятелите си за вдъхно-
вение и помощ. >>

- 445 -
 ДОКТОРАНТУРА ПО ЩАСТИЕ

Радостта е свещеният огън, който поддържа

целта ни топла и интелекта ни блестящ.
Вземи решение да бъдеш щастлив и в радостта
си ще създадеш непобедима защита срещу
всички трудности.
— Хелън Келър

През септември 2003 г. на церемония в Хел-

зинки получих титлата Доктор за работата си по
психологията на щастието. Цялото събитие, с акаде-
мичната шапка и роба, бе важен момент в соб-
ственото ми образование и житейски път. Изучавам
щастието повече от 20 години и съм убеден, че то
има неизмерима стойност в това да помага на хо-
рата да постигат истински успех. Вярвам, че истин-
ското щастие е „свещеният огън”, който вдъхновява
великия успех.
Изненадващо малко психолози са изучавали
щастието. Едва в последно време се забелязва зна-
чително повишаване на интереса. Въпреки това на
всеки 100 публикувани статии за психически бо-
лести се пада само една, посветена на щастието. В
докторантурата си обобщих изследванията на ща-
стието в три основни групи, отговарящи на трите
нива на съзнанието, които представих по-рано.Тези
три групи – Детерминизъм, Адаптация и Ренесанс –
дават различни определения за щастието и водят до
важни прозрения за начина, по който се отнасяме
към успеха.

- 446 -
 Субективно благополучие

Уорнър Уилсън провел първото голямо научно

изследване на субективното благополучие през
1967 г. Той задал въпроса: „Какво наистина оп-
ределя щастието?” Неговото изследване, базира-
но на Детерминизма, целяло да установи кои са
ключовите обстоятелства, които правят хората ща-
стливи.

Подходът на Уилсън дефинирал щастието пре-

димно като реакция на външни стимули, без които
то не съществува. С други думи, щастието се упра-
влява най-вече от житейските събития. От това би
следвало, че в крайна сметка житейските събития
определят дали някой ще постигне успех или не.

Ориентацията на Уилсън отговаря също на

„режима на имане”, за който пише Ерих фром. Него-
вото изследване открива списък от „притежания”,
които определят щастието като „Имам хубав доход”,
„Имам хубава работа” и „Имам хубав брак”. Първо-
начално изследователите приели, че добрият брак
например прави хората щастливи. Но днес те за-
дават въпроса: „Дали щастливите бракове правят
хората щастливи или по-скоро щастливите хора
изграждат щастливи бракове?” О, други думи,
какво определя успеха наистина?

- 447 -
 Положителна психология
Възходът на положителната психология, воден
от бележити психолози като Мартин Селигман95,
бивш председател на Американската асоциация на
психолозите, е добре дошъл за нас. Докато изслед-
ванията на субективното благополучие се фокуси-
рат основно върху външните житейски обстоятел-
ства, които може да определят щастието (а може и
да не го правят), сферата на положителната психо-
логия се фокусира в много по-голяма степен върху
вътрешните черти на характера. Положителната
психология отговаря на теорията на Адаптацията,
която гласи, че обстоятелствата са важни за ща-
стието, но още по-важна е нагласата. Същото важи
и за успеха.
Положителната психология включва много съ-
временни школи на психологията, които изследват
положителни черти като оптимизъм, издръжливост,
прошка, чувство за хумор и алтруизъм. Тя черпи
вдъхновение и от класическата литература, която
подкрепя теорията, че щастието и успехът са съ-
стояние на ума. „Умът е господар на всяка съдба,
сам той действа двояко, причинявайки собственото
си щастие и нещастие” – пише римският философ
Сенека. Нещо повече – когато хората се научат как
да бъдат щастливи и да избират нагласата си, те
увеличават шансовете си за успех.

95
Мартин Селигман (р.1942) – виден американски психолог,
автор на теорията за т.нар. „заучена безпомощност”. На бъл-
гарски са издадени неговите книги „Как да бъдем оптимисти”
(ИК „Кибеа”, 2001) и „Благоденствие” (изд. „Хермес”, 2017). –
бел.ред.
- 448 -
 Холизъм на щастието
Терминът Холизъм96 на щастието се отнася
до трудовете на учени и философи, които са от-
крили едно вродено щастие, присъщо на всеки чо-
век. Това вродено щастие не е реакция на нещо –
то няма нищо общо с автомобил Мерцедес, химикал-
ка Мон Блан или обувки Маноло Бланик. То е по-
вече от положително мислене и съществува неза-
висимо от настроението ти в момента. Много учи-
тели, както древни, така и съвременни, описват то-
ва вродено щастие като „вътрешно злато”, „първич-
на радост” и „чисто съществуване”. То е „свещеният
огън”, за който говори Хелън Келър.
Това вродено щастие – което аз наричам про-
сто „радост” – отговаря на теорията на Ренесанса.
Тази радост не зависи от обстоятелствата и от пси-
хологията – тя е много по-истинска. Невъзможно е
да бъде описана точно и всеки писател, който пише
за нея, се надява, че читателят вече я познава. Та-
зи радост е винаги вътре в теб. Тя е твоята същност
минус неврозите, съмненията, заетостта ти и т.н. Тя
е белегът на твоя Абсолютен аз. Тя е твоят непод-
правен глас и вродена интелигентност.
Успехът изисква по много и от трите вида ща-
стие:

96
Холизъм (от гръцки: цялостност, цялостно мислене) – едно
от основните събирателни понятия в съвременната езотерика.
Докато съвременната наука през последните три века разгле-
жда разделянето и разчленяването като основен метод за из-
учаване, то за холизма светът е динамично преплетени взаи-
мовръзки и отношения, които ако се разкъсат, се губи пред-
ставата за истинската същност и функциониране на неговите
елементи. – бел.ред.
- 449 -
 1. Удовлетворението от живота е приятно и
обогатяващо. Положителните житейски съ-
бития като щастлив брак, добър доход и
крепко здраве правят живота удовлетво-
ряващ.
2. Положителната нагласа е необходима и по-
лезна. Позитивното отношение помага на
човек да поддържа нагласата „Аз мога”,
прави го по-издръжлив и му позволява да
прояви таланта си.
3. Вродената радост е здравата основа, която
носи благодат и вдъхновение. Да работиш
с радост, да служиш с радост и да живееш
с радост – това създава големия успех. >

Смисълът на щастието

Учените редовно пренебрегват щастието, за-

щото се смята, че от еволюционна гледна точка то
има само „развлекателна стойност” в сравнение с
емоции като страха и гнева, които са ни помагали
да оцеляваме. Но напоследък, благодарение на пси-
холози като Барбара Фредриксън97, има все повече
доказателства, че щастието играе голяма роля в
нашето израстване и развитие. То вече не се смята
просто за приятна емоция, а се цени като творческа
сила, която ни помага да еволюираме и процъфтя-
ваме.

97
Барбара Фредриксън (р.1964) – професор по психология и
директор на лабораторията по положителни емоции в универ-
ситета на Северна Каролина. – бел.ред.
- 450 -
 Изследванията на Фредриксън се обобщават с
модела на разширяване и изграждане на положи-
телната емоция. Тя стига до заключението, че ща-
стието разширява репертоара от мисли и действия,
което прави човека по-креативен, и изгражда вът-
решните му резерви, правейки го по-издръжлив.
Накратко, Фредриксън открива, че хората, които
умеят да бъдат щастливи, са впечатляващо увере-
ни, гъвкави, оптимисти, общителни, енергични и ус-
пели. Тяхната радост им помага да се представят
добре в работата, прави ги привлекателни за дру-
гите и има дава положително предимство в живота.

Щастието освобождава таланта

Заключението от цялата ми работа с „Успявай
интелигентно” е, че не ставаме щастливи, защо-
то сме успели, а постигаме успехи, защото сме
щастливи. Вярвам, че ако хората не спират да се
питат: „Какво е истинското щастие?” и „Как мога да
бъда по-щастлив?”, ще се научат да живеят живот,
пълен с истинска стойност и успех. Като директор
на Проекта „Щастие” често ме молят да коментирам
резултатите от изследвания на работното място,
според които щастливите хора не само се предста-
вят по-добре, но и получават по-високи заплати.
Днес лидерите научават, че щастието, талантът и
успехът работят в синхрон.
Истинското щастие изважда на повърхността
най-доброто в хората. През последните десетилетия
са проведени много изследвания върху връзката
между щастието и личността. Хората, които са се
научили да приемат себе си, с лекота посрещат ата-
ките срещу самите себе си и могат да изразят та-
- 451 -
ланта си. Те знаят как да се справят със съмнението
си и да изберат положителна нагласа към живота.
Тяхното себеприемане изгражда вътрешна увере-
ност, която увеличава капацитета им за успех. Из-
следванията показват също, че съществува здрава
взаимовръзка между вътрешното щастие и положи-
телните връзки. Щастливите хора се справят добре
в отношенията си с другите, за разлика от тези с
ниско ниво на себеприемане, които срещат трудно-
сти във връзките си.

Щастието е компас, който ти показва пътя

Какъв е смисълът от това да изградиш бизнес
империя, управлението на която коства язви и раз-
води? Какъв е смисълът от кариера, която не уве-
личава нашето благополучие и това на другите?
Каква мъдрост има в това да работиш от сутрин до
вечер, за да изплащаш огромната ипотека на дом,
на който не ти остава време да се насладиш? Какъв
е смисълът от връзка, в която партньорите не са из-
цяло отдадени на щастието на другия? Каква е пол-
зата от ежедневие, което е толкова натоварено, че
не остава време за семейство, приятели и щастие?
Има огромна разлика между това да преслед-
ваш щастието и да следваш радостта си. Преслед-
ването на щастието превръща живота в надпревара,
кара те да забравиш за вътрешната радост, насър-
чава Пристрастяването към дестинацията и бърка
саможертвата с успех. Да следваш радостта си по-
зволява на вроденото ти щастие да ти покаже какво
цениш наистина и каква е истинската ти цел. Хора-
та, които следват радостта си, откриват в себе си
творчество и талант, които вдъхновяват света. Те
- 452 -
биват подпомагани от благодатта и вдъхновението
да допринасят към общото богатство на човече-
ството. Тяхната радост е компасът, който ги води в
трудните моменти.

Щастието е доказателство за автентичност

Д-р Чък Спецано пише: „Щастието трябва да
бъде нашата цел, ако искаме да не загубим себе си
и истината в заетия си живот.” Невъзможно е да си
подправен и да се чувстваш успял, както е невъз-
можно и да си подправен и да изпитваш радост. Ра-
ботата ми е посветена на това да помагам на хората
да се вслушват повече във вътрешната си радост, за
да могат да научат повече за автентичния си аз, за
истинските си преимущества и цел. Истинското ща-
стие е велик учител, който може да ти помогне да
реализираш истинския си аз във връзките, работата
и живота.
И щастието, и нещастието са послания – въ-
трешна кореспонденция – които има на какво да те
научат. Когато си щастлив, това обикновено е приз-
нак, че си в хармония със себе си. „Щастието е то-
гава, когато това, което мислиш, това, което казваш
и това, което правиш, са в хармония” – е казал
Махатма Ганди. Когато си нещастен, това може да е
признак, че си се отклонил от курса и не се вслуш-
ваш в мъдростта си. Задаването на интелигентен
въпрос като: „Какъв е урокът в това?” може да бъде
много освобождаващо. Да оставиш вътрешната си
радост да те води може да изисква много смелост,
но това ще ти помогне да живееш истинския си жи-
вот, а не някакво безопасно алтернативно същест-
вуване. >
- 453 -
 Дарът на щастието
Том Карпентър е казал: „Светът няма да бъде
спасен от нещастни хора, светът ще бъде спасен от
щастливи хора.” Дарът на щастието ни освобождава
от личните ни неврози, прави ни по-малко обсебени
от себе си и ни вдъхновява да дадем на света най-
доброто, на което сме способни. Изследванията
върху щастието потвърждават, че истинското ща-
стие ни зарежда с естественото желание да допри-
насяме за благополучието на другите. Изглежда, че
в щастието има някаква „тайна съставка”, която ни
мотивира да бъдем щедри и да използваме успеха
си, за да подпомагаме успеха на другите.

Щастливите хора не са такива егоисти

Много хора са научени да вярват, че щастието
е егоистично, но това не е вярно. В голямо проуч-
ване, проведено през 1982 г., психологът Бърнард
Римланд е установил силна взаимовръзка между
щастието и алтруизма. В подобно проучване аз са-
мият помолих хората да оценят свои познати като
„по-скоро щастливи” или „по-скоро нещастни” и
като „егоисти” или „алтруисти”. Дефинирах „егоист”
като „незаинтересован от чуждото щастие”, а „ал-
труист” като „заинтересован от чуждото щастие”.
Резултатите бяха:

1. 85% от „по-скоро щастливите” хора бяха

оценени като „алтруисти”.
2. 92% от „по-скоро нещастните” хора бяха
оценени като „егоисти”.

- 454 -
 В същото проучване запитах: „Кога хората са
по-големи егоисти: когато са щастливи или когато
са нещастни?” Стряскащите 98% от хората оградиха
„нещастни”. Според метода на анализ, наричан от
изследователите „Големите пет”, щастливите хора
редовно получават нисък резултат за „невротич-
ност” и висок за „общителност”, „екстровертност”,
„дружелюбие” и „откритост”. За сравнение, обшир-
ни проучвания са открили, че депресираните хора
проявяват силно изразена самота, индивидуализъм,
нарцисизъм, склонност към злоупотреба, отчужде-
ние и незаинтересованост към другите.

Щастливите хора са алтруисти

Много проучвания са установили, че хората с
високи показатели на щастие са по-големи алтруис-
ти. Мартин Селигман, автор на книгата „Автентич-
но щастие”, е публикувал много такива изследва-
ния. Той заключава:

Преди да видя резултатите, мислех, че не-

щастните хора – отъждествявайки се със страда-
нието, което познават така добре – ще са по-
големи алтруисти. Затова бях изненадан, когато
резултатите от всички изследвания върху настрое-
нието и склонността да помагаш на другите без из-
ключение сочеха, че щастливите хора по-често де-
монстрират тази черта. Когато сме щастливи, сме
по-малко фокусирани върху себе си, харесваме
другите повече и искаме да споделяме щастието
си, дори с непознати. Когато сме потиснати, става-
ме по-мнителни, обръщаме се навътре към себе си
и се фокусираме върху собствените си нужди. Да
се грижиш най-напред за себе си е черта, присъща
по-скоро на тъгата, отколкото на добруването.
- 455 -
 Защо щастливите хора са по-големи алтруис-
ти? Едно възможно обяснение е, че на най-дълбоко
ниво щастието ни помага да чувстваме повече съ-
страдание и единство с хората. Класическите фило-
софи и писатели често използват думата „радост”,
за да опишат въодушевлението от усещането да си
едно цяло с живота. „Видях един живот и почув-
ствах, че той е радост” – пише поетът Удсуърт. Дру-
го възможно обяснение е, че на най-дълбоко ниво
щастието е свързано с любовта. Много учители са
казвали, че истинското щастие – „свещеният огън”
на вътрешната радост – може да бъде почувствано
най-силно, когато човек отвори сърцето си и избере
да обича.

Щастливите хора служат на другите

Албърт Швайцер е вярвал, че служението на
обществото е най-висшата религия и е казал: „Не
знам каква ще бъде съдбата ви, но знам едно: един-
ствените измежду вас, които ще бъдат истински
щастливи, са онези, които са потърсили и намерили
начин да служат.” Хората, които са избрали да
служат на кауза или цел, по-големи от самите тях,
често говорят за чувство на дълбока радост и вът-
решно удовлетворение. Служението за другите не-
съмнено може да донесе щастие, но е вярно също и
че щастието може да предизвика желанието да
служиш.
Изследванията на Майкъл Аргайл, от Оксфорд-
ския университет, многократно са установявали, че
щастливите хора се занимават с дейности, които
правят света по-хубав. Той пише: „Понякога се смя-
та, че политическата активност е мотивирана от не-
- 456 -
доволство, но щастливите хора не гласуват по-ряд-
ко и не участват в насилствени протести, но често
се присъединяват към общественополезни органи-
зации.” Изследванията на Дейвид Майърс също са
установили „феномена чувствай се добре, прави
добро” у хората, които се смятат за щастливи и ус-
пели.

„Службата на обществото е упражнение в

единство” – пише Моли Янг Браун, автор на книгата
„Да станем цялостни”. Психологическите изследва-
ния показват отново и отново, че служението на об-
ществото е нещо естествено за хората, които след-
ват радостта си. В радостта си те служат, в радостта
си те творят, в радостта си те правят света по-ху-
бав. Но в това няма саможертва, защото е радост да
го правиш. Това прави хората, следващи радостта
си, така вдъхновяващи за другите. Хората, които
следват радостта си, изживяват пълнотата на съ-
ществото си. Те са дейците на ренесанса, които из-
висяват съзнанието на човечеството.

Интелигентният успех означава да разбираме,

че когато хората се отдадат на истинското щастие,
това им помага да се вслушват в мъдростта си, да
развиват таланта си и да живеят смело. То ги от-
вежда отвъд нарцисизма и им помага да работят с
въображение, да служат с любов и да постигат по-
вече успехи във всяка сфера на живота си. Тяхното
щастие е дар за семействата, колегите и всички ос-
танали, на които служат. Щастието всъщност е дар.
Ние, в Проекта „Щастие”, разбираме тази истина в
своята „визия”, която включвам тук като финал на
тази глава. Тя гласи:

- 457 -
 Именно защото светът е пълен със страдание,
твоето щастие е подарък.
Именно защото светът е пълен с бедност,
твоето богатство е подарък.
Именно защото светът е недружелюбен,
твоята усмивка е подарък.
Именно защото светът е пълен с войни,
твоят душевен мир е подарък.
Именно защото светът е така отчаян,
твоята надежда и оптимизъм са подарък.
Именно защото светът е така наплашен,
твоята любов е подарък.

ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 29

С ЛУ Ж Е Н И Е

Отдели време да помислиш върху това кол-

ко е важно да служиш на другите. Започни,
като си зададеш въпроса „На какво служа?”.
Намери каузите, в които вярваш и на които се
посвещаваш. Посочи къде е сърцето на работа-
та ти и на каква цел служи тя. Помисли и върху
стойността на служението.
Някои хора се страхуват от служението на
обществото, защото вярват, че тя може да до-
веде до нездравословна саможертва и загуба. В
действителност служението ти помага да пре-
възмогнеш егото си, да развиваш дарбите си и
да осъществиш потенциала си. Когато посветиш
успеха си на доброто на другите, привличаш
към себе си вдъхновение и подкрепа от най-не-
очаквани места. >>

- 458 -
 ДА КАЗВАШ „ДА”

В началото на тази книга разказах историята

за баща си, така че ми се струва уместно да я за-
върша, като споделя друга част от същата история.
Девет години след като баща ми напусна се-
мейния дом, най-сетне получих обаждането, от кое-
то се страхувах.
Брат ми Дейвид каза тихо: „Татко е в болница.
Нещата не изглеждат добре. Ела възможно най-бър-
зо.” Веднага напуснах срещата, на която бях. Карах
над 350 км в тъмна нощ без звезди в проливен
дъжд, който се удряше в предното стъкло на колата
ми. Пристигнах малко преди полунощ в болницата в
Хампшир, но бях закъснял. Дейвид ме чакаше. Пре-
гърнахме се силно. Всичко бе приключило. При-
брахме се при мама.
В продължение на девет години бях свидетел
на епичната борба на баща си с живота и смъртта.
Пропадането му в алкохолизма бе като да гледам
рицар, който пада отново и отново под ударите на
някакъв невидим дракон. Понякога изглеждаше до-
бре и мислехме, че силата за живот в тялото му е
голяма, но друг път гледката беше ужасна и личе-
ше, че се бори с желанието да умре. Много пъти
светлината в очите му изчезваше, само за да се
появи отново. Лекарите многократно го предупреж-
даваха, че се самоубива с пиенето си, но той по ня-
какъв начин продължаваше да живее.
Понякога мислех, че баща ми се бори доблест-
но за живота и любовта, друг път изглеждаше, че е
- 459 -
твърдо решен да се самоубие бавно. До самата си
смърт бе изпълнен с любов и страх, надежда и от-
чаяние. В това отношение не се различаваше от
нас, останалите. Защо продължаваше да живее бе-
ше очевидно. Живееше заради синовете си и иска-
ше да ни гледа как растем. Почина на 19 април,
десет дни след 25-я ми рожден ден и три дни след
21-вия рожден ден на Дейвид. Вече и двамата
бяхме големи мъже. Според доклада на лекаря при-
чината за смъртта е „неопределена”. Изглежда, че
всички главни органи в тялото на баща ми отказали
едновременно. Вярвам, че сам е избрал този момент
да умре.

Отне ми няколко години да видя живота и

смъртта на баща си в перспектива. Като малък го
боготворях – той беше човек с голямо сърце, оби-
чан от всички, добър и много любящ. Исках да бъда
като него. Когато се разболя, мечтите ми загинаха.
Първоначално след смъртта му изпитвах облекче-
ние, че бавното изтезание на падението му най-
сетне е приключило. Но малко по малко скръбта ми
започна да изплува на повърхността. Докато се
опитвах да си създам нови мечти, се изпълних с
обезсърчение. От време на време потъвах в про-
пастта на безсмислието и разочарованието. Поняко-
га имах огромно желание да умра и се чудех дали
това е същата болка, която е изпитвал баща ми.
Болката, която преживях, беше като смърт.
Психолозите наричат тази болка „изкушение да ум-
реш”. Симптомите на това изкушение са различни
за различните хора, но най-често включват безна-
деждност, чувство на поражение и усещането, че си
мъртъв отвътре. Визията ти е разбита, а възприя-
- 460 -
тията ти изневеряват. Виждаш само една задръсте-
на улица. Страхуваш се, че не можеш да продължа-
ваш напред, и искаш само да умреш. Понякога из-
кушението да умреш може да доведе до само-
убийство или да те отведе към заболявания като де-
пресия, алкохолизъм или анорексия. Преди всичко
то те прави циничен, изолиран и те кара да се пре-
дадеш. Не умираш физически, но нещо в теб го
прави.
Изкушението да умреш е момент на избор да-
ли да се предадеш или да продължиш напред. То е
последната голяма пречка пред успеха, за която ще
говоря в тази книга. Макар че хората много рядко
говорят за изкушението да умрат, всеки го е изпит-
вал в един или друг момент. На земята няма човек,
който поне веднъж да не си е помислял: „Искам да
умра.” Когато се появи изкушението да умреш, мо-
же да ти е нужно всяко късче усилие, вяра и благо-
дат, за да продължиш напред, философът Сенека е
казал: „Понякога дори да живееш се изисква сме-
лост.” Понякога дори способността да живееш още
един ден е голям успех. Дори самото ни присъствие
е похвално.
Докато пишех тази последна глава, получих
спешно обаждане от една клиентка, изпаднала в
дълбоко отчаяние в навечерието на голям успех. В
продължение на десет години бе работила върху
сценария на телевизионна драма и след безброй от-
кази и разочарования най-сетне й предстоеше сре-
ща с най-влиятелния телевизионен редактор. Тя ми
каза: „Трябва да съм въодушевена и да летя от ра-
дост, но всъщност ми е лошо и искам само да легна
и да умра.”
- 461 -
 Тя каза също: „В един момент си мечтая как
пиша реч за церемонията по награждаването ми, а в
следващия си мисля как ще напиша бележка за
самоубийството си.” Когато я попитах колко пъти се
е изкушавала да се откаже от проекта си, тя каза:
„Поне хиляда.” Цялата й минала болка, причинена
от безбройните откази, се беше издигнала на по-
върхността и сега, като част от последния си успех,
тя трябваше да се откаже от нея. Заедно по телефо-
на се помолихме за изцеление и освобождаване.
Срещата на следващия ден й донесе голям успех.
Кой от нас не се е изкушавал да се откаже от
най-скъпите си мечти? Най-успелите хора, които
съм срещал, са ми казвали, че многократно са раз-
махвали юмрук към небето и са заплашвали, че ще
умрат, преди да спечелят победите си. Най-велики-
те лидери в историята са преминавали през „доли-
ната на сянката на смъртта”, за да ни служат и
вдъхновяват. Най-великите художници са се борили
с изкушението да загърбят таланта си. Най-велики-
те предприемачи често са се издигали от пепелта.
Най-великите спортни идоли много пъти са се връ-
щали от света на мъртвите. В живота на всички ни
се налага да избираме между любовта и смъртта.
Изкушението да умреш често е последната
пречка пред достигането на ново ниво на креатив-
ност и успех. Отчаянието ни взема връх, защото се
боим, че сме много далеч от победата, но в действи-
телност сме по-близо от всякога. Аз самият отнача-
ло нямах представа как да се справя със собст-
веното си изкушение да умра. Никога не съм правил
опит за самоубийство, но бях готов да се откажа от
щастието, от хората и от Бог. Дълги месеци упорито
- 462 -
се съпротивлявах на изкушението да се откажа, но
то само ставаше по-силно, така че накрая реших да
спра да се боря. И тогава открих една от най-
важните тайни на успеха.

Ето я и нея: когато се изкушаваш да кажеш

„Отказвам се”, обърни внимание, че от теб се иска
да се откажеш не от успеха, а от всичко, което го
блокира. С други думи, използвай усещането, че ис-
каш да се предадеш, като възможност да се освобо-
диш от скърбите, раните и болките си. Предай се и
се откажи от независимостта, контрола и плановете
си. Моли се и питай „От какво ми се казва, че тряб-
ва да се откажа?”. Заслушай се и се откажи от ци-
низма, от миналото си и от изкушението да умреш.

Това, което за егото ни изглежда като „задъ-

нена улица”, всъщност е покана да преминем на по-
високо ниво. То е площадка за излитане, където от
теб се иска да се откажеш от усилията си в полза на
повече благодат и да забравиш плановете си в име-
то на по-голямото вдъхновение. Всяка задънена
улица е момент от пътя, където трябва да се от-
кажеш от това, което не работи, в полза на това,
което наистина може да ти помогне. Следователно
изкушението да умреш всъщност е прелюдия към
раждане, пресътворяване и ренесанс. Питър Кинг-
сли, автор на книгата „В тъмните ъгли на мъдро-
стта”, обяснява това по много завладяващ начин.
Той пише:

Ако имаш късмет, в някакъв момент от жи-

вота си ще попаднеш в задънена улица, от която
няма измъкване.

- 463 -
 Ще го кажа по друг начин: ако имаш късмет,
ще стигнеш до кръстопът и ще видиш, че левият
път води към ада, десният път води към ада и пъ-
тят напред също води към ада, а ако се опиташ да
се обърнеш и да тръгнеш назад, ще попаднеш в
пълен и абсолютен ад.

Всички пътища водят към ада и няма измък-

ване, не ти остава нищо, което да направиш. Вече
нищо не може да те удовлетвори. И тогава, когато
си готов, ще започнеш да откриваш в себе си това,
за което винаги си копнял, но никога не си ус-
пявал да намериш.

А ако нямаш късмет?

Ако нямаш късмет, ще стигнеш до един мо-

мент, в който ще умреш. И гледката няма да е ни-
как приятна, защото ще продължаваш да искаш
това, което вече не можеш да имаш.

Медитацията на „Да”
Преди се придържах към теорията, че всеки,
който доживее 30 години, има достатъчно основа-
телни причини да се откаже от живота завинаги.
Наскоро споделих тази теория с участниците в един
семинар, който проведох в затвор в Куай, на
Хаваите. На семинара присъстваха 25 затворници,
няколко социални работници и охраната на затвора.
– Глупости! – извика един от затворниците с
гръмовен, агресивен глас.
Той беше голям мъж, около 170 кг, който при-
личаше на Бари Уайт с изключение на факта, че не
възнамеряваше да ми изпее любовна песен.

- 464 -
 – Какво имаш предвид? – попитах аз.
А той се изправи на крака и каза:
– Не на трийсет, а на осемнайсет години. Ако
доживееш до осемнайсет, имаш достатъчно причини
да се откажеш. Повярвай ми, човече!
Огледах се и видях, че всички затворници, со-
циални работници и охранители кимаха в знак на
съгласие с думите на този човек. Всички знаят как
боли разбитото сърце и колко силно може да е из-
кушението да умреш дълго преди да навършиш
осемнайсет. Пред лицето на голяма загуба и раз-
очарование е много примамливо да искаш да се
отдръпнеш и да абдикираш от живота. Но ако го
направим, рязко ще намалим шансовете си за успех
и щастие. Когато най-много искаме да се затворим
за света и да се откажем завинаги, трябва да на-
мерим някакъв начин да се отворим отново и да
продължаваме да израстваме.
След смъртта на баща ми станах свидетел на
борба за власт в самия себе си между желанието да
затворя сърцето си за света и това да го отворя по-
широко от когато и да било. Размишлявах върху три
основни въпроса: „На какво ме научи татко?”, „Ка-
къв беше неговият дар за мен?” и „Как мога да слу-
жа на паметта му?”
Накрая всичките ми размишления ме доведоха
до следното заключение: Въпреки че животът
може да е труден, болезнен и на моменти безумен,
единственият начин да успееш е да продължаваш
да казваш „Да” на това, което трогва душата ти.
Като не спираш да казваш „Да”, заявяваш готовно-

- 465 -
стта си да останеш жив и да оставиш живота да се
развие по най-добрия начин.
Обикновено закривам семинарите си на тема
„Успявай интелигентно” с медитация, наречена Ме-
дитацията на „Да”. Тази разтърсваща медитация
извиква силата на намерението, т.е. на какво искам
да кажа „Да”? Тя затвърждава това, което цениш и
обичаш най-много, засилва отдадеността ти и те
прави по-устойчив през мрачните периоди. В нея
каня всички да си представят, че държат света в
ръцете си (понякога им давам малък глобус). Моля
ги да затворят очи и да размишляват върху живота
си – да си припомнят най-добрите и най-лошите си
моменти.
След това ги моля да помислят на какво наис-
тина казват „Да” в живота си въпреки всички труд-
ности, болки и безумие в света. Отначало обикно-
вено има тишина, след което стаята се изпълва с
целенасочени обети, заявяване на стремежи и по-
слания, изпълнени с любов. Хората утвърждават:
„Казвам „Да” на любовта”, „Казвам „Да” на успеха”
и „Казвам „Да” на семейството си.” Въздухът се из-
пълва с думи като „вдъхновение”, „служба”, „Бог”,
„лидерство”, „мир” и „щастие”. Въпреки всичките си
рани, отново се посвещаваме на истинската си цел.
Да казваш ,Да” е ключът към истинската сила
на характера. За да бъдеш успял и щастлив, трябва
да знаеш на какво искаш да казваш „Да”. Да казваш
,Да” не е същото като „да се надяваш”, „да се опит-
ваш” и „може би”. Да кажеш ,Да” означава да се от-
дадеш на сто процента на това, което е истински
важно в живота ти. Силното чувство за „Да” ти по-

- 466 -
мага да изградиш силно усещане за „Не” към мало-
важните и неверни неща. „Да” ти помага да не по-
зволяваш на раните и разочарованията да отвлекат
вниманието ти от истинската ти цел. „Да” ти помага
да използваш всичко като шпора и насърчение за
истински успех.
Интелигентният успех означава да знаеш на
какво искаш да кажеш „Да”. Лесно е да се каже и е
невероятно полезно да се направи. Нищо не движи
света в по-голяма степен от силата на „Да”. Затова
като завършек на тази книга ще те помоля да по-
мислиш малко по-дълбоко върху Медитацията на
„Да”. По-долу съм изброил седем точки на фокус,
отговарящи на седемте части на тази книга. Поми-
сли внимателно върху всяка от тях и реши за себе
си на какво наистина казваш „Да”. Отговорите ти
ще се превърнат в обет за успех, който ще те под-
крепя в работата, връзките и живота ти.

Кажи „Да” на живота

Никога няма да забравя първата си среща с
равин Джоузеф Гелберман. Бях поканен в апарта-
мента му в западен Манхатън. На чай и бисквити
поговорихме задълбочено за разбирателството меж-
ду религиите, за еврейската Кабала и за Барбара
Стрейзънд98.
Изведнъж равинът се обърна към мен и по-
пита:

98
Барбара Джоан Стрейзънд (р.1942) – американска певица и
киноактриса, композитор, кинорежисьор, продуцент и полити-
чески активист. – бел.ред.
- 467 -
 – Жив ли си, Робърт?

– Да, равине – отвърнах аз.

– Откъде знаеш? – попита той.

– Защото чувствам, че сърцето ми е отворено.

– Много добър отговор – каза той.

Освен че беше отворено, в този момент сър-

цето ми биеше учестено.
По-късно научих, че равинът обича да пита
хората „Жив ли си?”. Той израснал в Унгария,
където проповядвал до момента, в който Холокостът
го принудил да потърси убежище в Америка. За съ-
жаление родителите му, както и всичките му братя
и сестри били убити от нацистите. Равинът ми раз-
каза как за малко да умре от разбито сърце. В една
своя реч, озаглавена „Избери живота”, той сподели
как е медитирал задълбочено върху въпроса „За-
служава ли си животът или не?”. Накрая избрал да
каже „Да” на живота. „Повечето от нас умират твър-
де рано в този живот” – казва той. Равинът се из-
правил лице в лице с болката си и избрал да живее.
Какво би отговорил ти, ако някой те попита „Жив ли
си?”. Разрови се по-надълбоко и се запитай „Колко
съм жив от 0 до 100 процента?”. Бъди откровен. На-
прави оценка на това колко пълноценно участваш в
живота си. Дали е 40%, 60% или 80%? Какво ще се
случи, ако решиш да бъдеш с 10% по-жив? Запитай
се: „Какво представлява успешният живот?” Постой
спокойно за известно време, престани да бъдеш
зает и си създай ВИЗИЯ за истинския успех. Освен
това кажи „Да” на възможността – дори и да не

- 468 -
знаеш по какъв начин – животът да е по-сладък и
по-богат.

Кажи „Да” на себе си

В „Душевно здравото общество” Ерих Фром
пише: „През 19 в. проблемът беше, че Бог е мъртъв,
през 20 в. проблемът е, че човекът е мъртъв.” Какви
признаци за живот има в 21 в.? Древните мистици
са казали, че да живееш означава да се раждаш
бавно. След физическото раждане задачата ни е да
родим божествения си потенциал за мъдрост и креа-
тивност, умения и таланти, любов и служба на об-
ществото. За съжаление много от нас имат толкова
малко себепознаване, че с твърде голяма готовност
пренебрегват неограничения си потенциал за успех
и вдъхновение.
„Най-важното нещо в човешкото ни раждане е
да открием или осъзнаем истината за живота. За да
го направим обаче се иска да наблюдаваме, да раз-
бираме и да надмогнем себе си” – пише Джон Уайт,
редактор на „Какво е просветлението?”. Понякога
най-голямата пречка да постигнем успех е собстве-
ната ни психология и образ за себе си. Следова-
телно задачата ни е да се запитаме честно: „Кой
съм аз?”
Трябва да се откажем от Заучения си Аз в пол-
за на истинския си Абсолютен Аз. Можем също да
увеличим шансовете си за успех, ако сме готови да
пренапишем своя „Договор с успеха” и да променим
убежденията си за себе си.
„Трагедията на живота е в това, което умира в
човека, докато той е още жив” – казва Албърт
- 469 -
Швайцер. Никой никога не достига края на своя
потенциал за успех. Следователно твоята цел е да
продължаваш да казваш „Да” на своя извор и на
своите възможности за вдъхновение. Най-силното
нещо, което можеш да направиш, е да поставиш ръ-
ка на сърцето си и да кажеш „Да” на това, което си
и на всичко, което можеш да бъдеш. Истинското
себеприемане е ключът към освобождаването на
таланта, развиването на силните ти страни и пъл-
ноценния принос към света. За съжаление повечето
от нас са твърде заети да нападат себе си, за да
стигнат където и да било в живота.

Кажи „Да” на мъдростта си

Зигмунд Фройд е казал: „Колко е голям кон-
трастът между блестящия интелект на детето и
слабата мисъл на средностатистическия възрастен.”
Колко силно и шокиращо изказване! И същевре-
менно не е ли вярно, че повечето от нас пренебрег-
ват собствената си мъдрост от много ранна възраст?
Работата ми с „Успявай интелигентно” цели да на-
сърчи хората да се вслушват в мъдростта си и да се
оставят да бъдат водени от универсалния интелект
на Бог. Ти си мъдър човек и когато уважаваш мъ-
дростта си, животът ти се нарежда по-добре.
В днешното общество е много примамливо да
се преструваме на глупави и да се правим, че не ни
пука. Заблуждаваме се, че „не ни трябва да знаем”,
но в това няма никаква истина. Изглежда, че се стр-
ахуваме да кажем „Да” на мъдростта си и да се
впуснем в нещо дълбоко и смислено. Живеем в то-
ва, което Дана Зохар нарича „култура на духовна
тъпота”. Правим всичко повърхностно и следовател-
- 470 -
но не успяваме да се предадем на това, което наис-
тина може да ни спаси. Да кажеш „Да” на мъдростта
означава да се свържеш по-тясно с Бог, да изслед-
ваш истинския смисъл на живота си тук и да бъдеш
теглен напред от това, което обичаш най-много.

Кажи „Да” на връзките

Д-р Чък Спецано определя независимостта ка-
то една от най-големите пречки пред успеха в ра-
ботата и връзките ни. Той пише:

В нашето общество ни учат, че последният

етап от израстването е независимост – но в дейст-
вителност независимостта е просто етап от пътя
към взаимозависимост и партньорство. Независи-
мостта не води до успех, а до смърт – до това, кое-
то аз с любов наричам мъртвата зона. В нея имаш
чувството, че си се провалил, независимо за колко
успял те мислят другите хора. Изкушаваш се да
умреш, защото чувстваш огромно изтощение и
дълбока умора.

В Медитацията на „Да” каня участниците да

изброят на глас връзките, на които най-много искат
да кажат „Да”. Като казваме „Да” на най-скъпо-
ценните си връзки, достигаме нови нива на креа-
тивност и успех. Като се отдаваме повече на парт-
ньорите и колегите си, откриваме радостта от парт-
ньорството и хармонията. Когато се чувстваш бло-
кирал, изтощен или изпаднал в задънена улица,
това е признак, че си твърде независим. На някакво
ниво решението на всеки проблем е по-дълбока
свързаност и единство. Всеки успех е акт на съв-
местно сътворяване.
- 471 -
 Кажи „Да” на някаква цел
Когато работех в „Бритиш Телеком”, чух забе-
лежителна история за служител, когото ще нарека
Кен. Кен започнал работа в компанията като ста-
жант в деня след 16-я си рожден ден. Той работил
за компанията в продължение на 33 години, преди
да загине в автомобилна катастрофа. В завещание-
то си Кен включил една много необикновена молба:
да поставят логото на „Бритиш Телеком” на над-
гробния му камък. Когато срещнах съпругата му, тя
ми каза: „Кен беше човек, който обичаше на първо
място Бог, обичаше семейството си и обожаваше
работата си.”
Историята за молбата на Кен бързо намерила
място в националната преса. Много от статиите съ-
държали подигравки и атаки към Кен и семейството
му за тяхната „стряскаща” и „странна” молба. За
съжаление много от колегите му откликнали със
същия цинизъм и насмешка. Зачудих се с какво Кен
е заслужил такива нападки. Молбата му наистина
била необичайна, но има ли нещо лошо в нея?
Каква беше твоята реакция към тази история? И
още по-важно, би ли могъл да се отдадеш така
изцяло на една цел (на компания например), че да
искаш да го пише на надгробния ти камък?

Кажи „Да” на отдаването

За какво се бориш? В какво вярваш? На какво
отдаваш сърцето си? Цялата идея на „Успявай
интелигентно” е първо да разбереш на какво си
отдаден и след това да насочиш цялото си същество
към него. Когато го направиш, ще откриеш изклю-
чителната сила на благодатта и вдъхновението.
- 472 -
Истинското отдаване ни отвежда далеч отвъд това,
на което е способно егото и откриваме, че се свър-
зваме с божествените сфери на живота. Ставаме
част от вселенския танц на сътворението и творим
съвместно с Бог и със самия живот.

Немският поет и философ Йохан Волфганг фон

Гьоте е написал прочутите думи:

Когато човек не е отдаден, винаги има ко-

лебливост, възможност да се отдръпнеш и неефек-
тивност. Зад всеки акт на инициатива и творчество
стои една елементарна истина, незнаенето на коя-
то убива безброй идеи и великолепни планове –
че в момента, в който човек се отдаде изцяло,
Провидението също се задвижва. Случват се вся-
какви неща, които му помагат и които иначе ни-
кога не биха се случили. От решението потича цял
поток от събития, които го подкрепят с непредви-
дени случки, срещи и материална помощ, за как-
вито никой не би могъл и да мечтае.

Когато кажеш „Да” на отдаването, това вдъх-

новява хората да ти помагат.

Кажи „Да” на любовта

Докато бил болен от рак, актьорът Майкъл
Ландън казал: „Някой трябва да ни казва, че уми-
раме още в самото начало на живота ни. Тогава
може би щяхме да живеем пълноценно всяка мину-
та. Направете го, казвам ви – каквото и да искате
да направите, направете го сега.” Всички ще умрем,

- 473 -
дори ако повечето от нас упорито казват „ако ум-
ра”, вместо „когато умра”. Великият учител суфист
Мула Насредин99 е казал: „Много ще се изненадам,
ако не умра.” В някакъв момент всички ние трябва
да напуснем телата си и да продължим към следва-
щото приключение.

Интелигентният успех трябва да вземе пред-

вид, че приключението ни на земята е преходно и
временно. Следователно е интелигентно да си зада-
деш въпроса: „Как бих живял, знаейки, че ще ум-
ра?”

Останах буден през цялата нощ след смъртта

на баща ми. Просто не можех да заспя. В съзнание-
то си преобърнах света в търсене на нещо истинско
и вечно, което да не умира. Отново и отново, като
мантра, си задавах въпроса „Какво е истинско?”.
Накрая отговорът дойде сам: „Любовта е истинска.”
Много пъти след тази нощ съм забравял, че „любов-
та е истинска”. Въпреки това вярвам, че съм наме-
рил своя отговор на въпроса за успеха. Какъв е тво-
ят?

99
Мула Насредин или Настрадин Ходжа – всъщност е фолкло-
рен персонаж в Близкия изток и на Балканите, герой на крат-
ки сатирични миниатюри и анекдоти, в които се разкрива мъд-
ростта, ценностите и суфистките възгледи на народите в този
регион. – бел.ред.
- 474 -
 ИНТЕЛИГЕНТНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСПЕХ № 30
ДА

Успехът не е въпрос на това колко още мо-

жеш да се пришпориш, а на това да се осво-
бодиш от стената, която блокира сърцето ти.
Замисли се дълбоко за това на какво най-много
искаш да кажеш „Да”. Бъди готов да се осво-
бодиш от старите болки и рани, които все още
таиш в себе си. Не си дошъл на този свят, за да
се свиваш и да играеш на дребно. Нито пък си
тук, за да се правиш на умрял. Имаш дарове за
раздаване и принос за света. Всеки път, когато
казваш „Да” на възможността за успех и ща-
стие, улесняваш Бог и всички останали да ти
помагат. >>

ПРИЛОЖЕНИЕ
Система за интелигентно поставяне на цели

Системата за интелигентно поставяне на цели

е много важна част от проекта „Успявай интели-
гентно”. Използвам я от много години както в ра-
ботата си с индивидуални клиенти, така и с групи.
Разделена е на три основни етапа с помощта на
акронима ОПИ – Оценка, Приложение и Измерване.

- 475 -
 Оценка
Първият етап е посветен на това да направиш
интелигентна оценка на истинските си цели в рабо-
тата, връзките и в живота, т. е. да определиш це-
лите, които са най-важни за теб. Това включва
способността да различаваш истинските цели от
преходните желания и истинския смисъл от разсея-
ната заетост. Накратко, той е посветен на „какво” и
„защо” на целите, т.е. „Какви са истинските ми
цели?” и „Защо точно те?”.
В Системата за интелигентно поставяне на це-
ли има седем типа цели. Границите между тях не са
резки и определено има известно припокриване.
Например, някои от „Духовните ти цели” могат да
бъдат описани и като „Цели за постигане” и т.н.
Разграничаването между различните типове цели
има за задача да ти помогне, като те насочи първо
към „Духовните ти цели”, последвани от „Личност-
ните цели” и след това към останалите.

Духовни цели – визия и ценности

Духовните ти цели са целите, които са най-
важни за теб. Те са свързани с визията, с ценно-
стите ти и с това, което смяташ за свещено. Това са
целите, на които отдаваш живота си. Те са камъкът,
основата на всяка цел, която си поставяш. Добър
начин да определиш какви са тези цели е да си за-
даваш въпроси като „Каква е истинската ми цел?”,
„Какво ценя най-високо?” и „Какво обичам?”. Друго
полезно упражнение е да довършиш следното изре-
чение: „Ако можех да избера само една цел в жи-
вота си, тя би била...”

- 476 -
 Личностни цели – да бъдеш
Твоите „Личностни цели” са свързани с това
да бъдеш истинското си аз. Ключовият въпрос тук е
„Кой съм аз?”. При „Личностните цели” е важно да
намериш гласа си и да заемеш мястото си в света.
Те се отнасят и до откриването на истинския ти по-
тенциал, т.е. твоето духовното ДНК. Този процес
включва да приемеш мъдростта си и да откриеш
силните си страни. Означава също да бъдеш чо-
векът, приятелят и партньорът, който наистина ис-
каш да бъдеш.

Цели за постигане – да правиш

Твоите „Цели за постигане” са свързани с не-
щата, които искаш да правиш в живота, в работата
и в свободното си време. Тези цели включват рабо-
тата, която искаш да вършиш, проектите, които ис-
каш да осъществиш, образованието, с което искаш
да се сдобиеш, седмичните ти игри на голф, жела-
нието ти да поддържаш оптимално здраве, хобитата
и свободното ти време, мечтите ти за пътувания и
приключения. В живота има толкова много неща за
правене и целта е да установиш какво си заслужава
най-много. Един от начините да идентифицираш
тези цели е да довършиш изречението „Преди да
умра, искам...”.

Цели за придобиване – да имаш

„Целите за придобиване” включват финансо-
вите ти цели и целите за притежание. Какво значе-
ние имат за теб парите. Какви са финансовите ти
цели? Какъв доход искаш или ти е нужен? А пенсии,

- 477 -
спестявания? Колко пари ще са ти достатъчни?
Помисли и за целите си за притежание. Това е спи-
съкът ти за пазаруване на дом, кола, дрехи, телеви-
зор и др. Тук можеш да включиш и други неща, кои-
то искаш да „имаш”, като добро здраве, добро обра-
зование или добра застраховка. Какви са истин-
ските приоритети в този списък?

Цели във връзките – да даваш

„Целите във връзките” са свързани с разви-
ването на жизненоважни за връзките качества като
интимност, общуване, прошка и любов. Тук поста-
вям голямо ударение на „даването”, особено що се
отнася до отдаването на истинската ти същност във
връзките, а също и до отделянето на нужното вре-
ме, енергия и внимание. Полезно упражнение е да
помислиш за всеки от хората, които познаваш, и да
се запиташ: „Какъв е моят дар за този човек?” За да
умееш да даваш, трябва да умееш и да получаваш.
Така че се замисли за всички хора, които познаваш,
и се запитай: „Какъв е техният истински дар за
мен?”

Крайни цели – да отидеш

Твоите „Крайни цели” са хоризонтите, които
виждаш в живота си. Например: „На 30 години ис-
кам...”, „На 40 години искам...” Тези цели са фоку-
сирани в бъдещето. Те зависят от това накъде вър-
виш и кога искаш да пристигнеш там, колко високо
искаш да се изкачиш по корпоративната стълбичка,
в каква степен искаш да развиеш някой свой та-
лант, къде искаш да живееш след десет години и
какво ще правиш, когато се пенсионираш. Много
- 478 -
полезно упражнение е да напишеш своето „завеща-
ние”, в което да изброиш най-големите успехи,
които се надяваш да постигнеш до края на живота
си.

Настоящи цели – сега

Твоите „Настоящи цели” са свързани с това да
държиш под око пътешествието на живота си, а не
само дестинацията. Те означават да извличаш мак-
симума от всеки ден. Свързани са с щастието сега,
успеха днес, ценните моменти и с това да живееш
през всеки ден от живота си. Настоящите ти цели са
да бъдеш фокусиран, последователен и да присъст-
ваш в настоящето. Полезните въпроси, които можеш
да си зададеш, включват „Какво ценя най-много във
всеки свой ден?” и „Как мога да извлека максимума
от живота си днес?”. >

Прилагане

Вторият етап е свързан с умението да дейст-

ваш – да избереш най-добрата стратегия, най-до-
брия момент и най-добрия начин да следваш целите
си. Интелигентното приложение означава да решиш
какво би било най-доброто действие (какво ще има
най-добър ефект). Жизненоважно е да виждаш раз-
ликата между усилие и ефективност, адреналин и
вдъхновение, заетост и благодат. Интелигентното
приложение означава също да виждаш нуждата от
подходяща подкрепа, т.е. кой може да ти помогне
да постигнеш целта си. Всеки успех в живота в
действителност е групово усилие.
- 479 -
 Друг много важен аспект от приложението е
да идентифицираш потенциалните бариери пред
успеха. Най-общо казано, има два типа бариери –
външни и вътрешни. Всяка добра стратегия взема
предвид потенциалните пречки към успеха. Външ-
ните бариери зависят от ситуацията. Вътрешните
включват възприятията, убежденията и мислите на
човека. Други вътрешни бариери към успеха може
да включват съмнения, стари рани и лични стра-
хове. Полезно упражнение би било да завършиш
следното изречение: „Ако знаех за съществуването
на вътрешна пречка за постигането на тази цел, тя
би била...”

Потенциалните бариери са призив да потър-

сиш допълнителна помощ. >

Измерване
Третият етап е редовен преглед. Прегледът е
добър начин да връщаш фокуса върху общата кар-
тина на живота си. Той е отлично средство да
пробиеш заетостта в живота си и да си припомняш
какво е най-важно за теб. Той е шанс да бъдеш че-
стен със себе си за това какво работи и какво не.
Той е също така възможност отново да се отдадеш
на това, което цениш най-високо. Третият етап е
свързан и с личното признание – да признаеш кол-
ко добре се справяш, да утвърдиш успеха си и да
бъдеш благодарен за това, което е.

Robert Holden, Ph.D., Success Intelligence, 2005, 2008

- 480 -