ДЖАНИН УОКЪР КАФРИ

УСТРЕМЕНИ КЪМ УСПЕХ

Девет начина да мотивираме децата си
Наръчник за родители на тийнейджъри

Превод от английски: Ива Тодорова

Изд. „Анхира”, 2008

Janine Walker Caffrey, EdD

Drive – 9 Ways to Motivate Your Kids to Achieve, 2006
 АНОТАЦИЯ
Експертни съвети, помагащи на децата, тийн-
ейджърите и младите да се превърнат в инициатив-
ни хора, успяващи ученици и отговорни граждани
на света.
Същността на устрема е да даваш импулс на
човек да мечтае и да успява, и по този начин да си
изгради уникален и независим живот. Без него
хората са като неуправляеми лодки, носеща се без
посока из бурния океан на живота. В тази книга из-
вестната американска педагожка д-р Джанин Кафри
показва как да окуражим децата си и да развием в
тях тази жизненоважна черта.
Как да подбудим детето си:
• да се развълнува от ученето?
• да се запише в добър колеж?
• да се изнесе от къщи?
• да създаде свой собствен живот?
Създадена да помогне на родители, педагози и
възпитатели да накарат децата и младежите да
станат от дивана и да влязат в света, „Устремени
към успех” очертава девет специфични стъпки, за
които е доказано, че побеждават скуката и поощря-
ват вътрешната мотивация и съобразителност. Из-
пълнена с тестове, анекдоти и практически страте-
гии, книгата помага на родителите да превърнат
„Поколението Аз” в „Поколение Действай”. >>

-2-
 ЗА АВТОРКАТА

Джанин Уокър Кафри, доктор

по педагогика, е автор на две
много популярни книги, посве-
тени на възпитанието: „Устре-
мени към успех: Девет начина
да мотивираме децата си” и
„Възпитаване на таланти: От-
криване и развиване дарбите на вашите деца”.
Джанин Уокър Кафри, доктор по педагогика, е автор
на две много популярни книги, посветени на възпи-
танието: „Устремени към успех: Девет начина да
мотивираме децата си” и „Възпитаване на таланти:
Откриване и развиване дарбите на вашите деца”. Тя
смята, че възпитанието трябва да е сравнително
просто и същевременно изпълнено със забавления.
Самата Джанин е майка, учител, образователен
деец, говорител и активист. Преди време стартира
нова образователна технология в помощ на учите-
лите и възпитателите.
Основател е и ръководител на Ренесансовата
Академия – частно училище за деца от предучилищ-
на възраст до 12-ти клас. Живее със семейството си
в гр.Тампа, щата Флорида, САЩ.
За повече информация посетете уебсайтовете:
www.JanineWalkerCaffrey.com
и
www.ClasshopperApp.com >>

-3-
 СЪДЪРЖАНИЕ
Благодарности
Първа глава
Бъдещето на вашето дете
Втора глава
Тест за устрем към успех: Колко мотивирано е
вашето дете?
Трета глава
1. Бъдете изследователи: Съберете информацията,
която наистина има значение
Четвърта глава
2. Увеличете риска: Изхвърлете изкуствените
балони
Пета глава
3. Намалете наградите: Позволете на естествените
житейски последствия да влязат в сила
Шеста глава
4. Махнете разписанията: Окуражете радостта,
въображението и творчеството
Седма глава
5. Снижете комфорта: противодействайте на
необятното богатство и задоволеността на нашия
начин на живот
Осма глава
6. Забавете удоволствията: Устоявайте на бързите
печалби от лотарията, шоу игрите и риалити
телевизиите
Девета глава
7. Окуражете постиженията: Повишете своето
самочувствие чрез истински постижения
Десета глава
8. Контролирайте компанията: Използвайте
връстниците за позитивно въздействие и
независимост
Единайсета глава
9. Създайте чувство за цел: Направете живота
пълноценен
Дванайсета глава
Поставете детето си на мястото за управление:
Приложете уроците за устрема >>
-4-
 На Дрю Кафри,
удивителен съпруг
и още по-удивителен баща

БЛАГОДАРНОСТИ

Благодаря на родителите от Ренесансовата

академия за това, че ми повериха обучението на
децата си, както и на учениците от Ренесансовата
академия, че насърчиха написването на тази книга.
Мечтайте и действате, докато мечтите ви се сбъд-
нат. Благодаря на изключителния персонал на Ре-
несансовата академия, който постоянно внедрява
новости и прави нашето страхотно училище още по-
добро.

Дълбоко съм задължена на агента си Уенди

Келър, защото вярваше в мен от самото начало и се
съгласяваше да погледне всяко предложение, дока-
то не постигнах точния резултат. Продължавам да
ценя неговото ръководство и приятелство. Преди
моят издател Кати Макхъг да прегледа тази книга,
тя беше като неподреден куб на Рубик. Успя да раз-
мести всичките му цветове по такъв начин, че
всичко си дойде на мястото. Благодаря, Кати.

-5-
 Благодаря на моите родители Адел и Хауърд
Уокър III за внушения ми стремеж. Вие ме окура-
жихте да поемам рискове и да ценя високо даровете
на всеки ден. Моята най-дълбока признателност от-
правям към съпруга си Дрю и нашите вече порас-
нали деца – Алисън и Даниел. Те четяха моята ра-
бота, водеща към този краен резултат, в продъл-
жение на почти пет години. Всеки от тях имаше
проницателен поглед върху детайла и предлагаше
важни насоки при всяка редакция. Въпреки че
обратната връзка от тях беше безценна, животът,
който ние споделихме заедно, беше най-важната
част от тази книга. Аз не бих могла да избера по-
добър партньор за родител от Дрю. Отглеждането
на нашите деца (макар те вече да са големи) про-
дължава да бъде неговата най-важна дейност в
живота и той пожертва много, за да го постигне по
правилния начин. Дрю и аз истински се радвахме на
всеки миг, прекаран заедно с децата ни, докато те
достигаха различни етапи от своето развитие. Аз не
мога да си представя живота без тях. >>

-6-
 ПЪРВА ГЛАВА

Бъдещето на вашето дете

Представете си следното: вашето дете, което

скоро е започнало двайсет и шест години, седи на
дивана и гледа телевизия, превключвайки нехайно
от канал на канал. То има приятели, които идват
късно вечер да ядат у вас и да ви будят. От време
на време детето ви работи в местния ресторант.
Търси правилната посока в живота (или поне така
казва), но когато се опитате да го насочите – на-
пример училище или друга работа, – то се проваля
в постигането на нещата. Продължава да ви казва
да не го притискате. Интересувате се какво иска от
живота, а то настоява, че е добре и е доволно от
положението си.
Ужасно! Това не може да е вашето дете. То ще
успее да постигне целите си и ще напусне дома на
разумна възраст. Ще иска, ще прави, ще израсне
като личност. То ще си създаде кариера. Ще има го-
лям принос към обществото и вероятно ще изгради
свое собствено семейство. То ще превърне тази
своя страст в истинска цел. Нали?
През последните двайсет и пет години бях
учител или администратор в много обществени и ча-
стни училища. Работих и с богати, и с бедни семей-
ства, със забележително умни и с не чак дотам умни
деца, в градове, предградия и по-малки селища.
Въпреки че училищата бяха различни, децата като
цяло си приличаха. Културните тенденции и потом-

-7-
ствените прилики превъзхождаха социално-иконо-
мическите различия, географското местоположение
и възможностите на учениците.
Забелязах, че на много от днешните деца им
липсва стремеж. Те, изглежда, нямат желания, не
забелязват какво им предлага животът, не знаят как
да си го вземат. Вероятно вярват, че нещата ще се
подредят, когато с необходимо, и че животът ще
бъде чудесен със или без усилие или принос от
тяхна страна. Тези млади хора позволяват нещата
да им се случват и да оставят течението на живота
да ги понесе накъдето и да е.
Двайсетгодишната Мария беше много симпа-
тична девойка, която никога не създаваше пробле-
ми. Тя се чувстваше добре и обичаше да седи на
дивана понякога с часове, похапвайки и гледайки
любимото си предаване по телевизията. Майка на
Мария непрекъснато й натякваше, че трябва да ста-
не и да направи нещо, като я водеше да пазарува в
търговския център, да се отпусне и дори да декори-
ра стаята си наново с цел да я мотивира. Но Мария
не искаше нищо друго, освен да гледа телевизия
или да праща съобщения на приятелите си по
MySpace. В училище Мария отсъстваше най-малко
веднъж на две седмици, а понякога и всяка седми-
цата, без да се притеснява за каквото и да е. Съу-
чениците й се колебаеха между бакалавър и доктор,
а тя винаги едва преминаваше в края на всеки етап
от обучението си. Това не я засягаше особено, за-
щото мислеше, че се справя чудесно.
Аз виждам у много деца липсата на мотивация
като тази при Мария. Обърнах внимание на този
проблем, когато собственият ми син наближи юно-
-8-
шеството. Много от приятелите му загубиха жела-
ние да вършат училищните си задължения, да уча-
стват в дейности или дори да ходят на излети от
училище. Докато той преминаваше през основното
училище и гимназията, проблемът се задълбочи.
Като педагог усещах тази тенденция в училището,
където работех. Ние обявявахме танци или меро-
приятия, пътуване с преспиване, но учениците не
се включваха. Те казваха неща от рода на: „Това не
ме интересува” или просто „Не искам”. Пропускаха
възможност след възможност без видима причина.
Когато разговарях с родителите на учениците, те се
дистанцираха от проблема, заявявайки, че не искат
да насилват децата си. Когато наблюдавах тийней-
джърите, които не желаеха да шофират колите си
(които често им бяха давани преди да са навършили
необходимата възраст за шофиране), аз знаех, че
нещо не е наред. Започнах да изследвам първопри-
чината и открих, че това е общ проблем, който
обърква експертите по развитие на юношите в ця-
лата страна.
Все пак някои от родителите ми казваха: „Си-
гурен съм, че липсата му на интерес е временна.
Неговият стрих от нови неща сигурно ще премине с
възрастта.” Ако обаче забелязвате, че вашето дете
изглежда апатично, със сигурност само времето не
ще подобри понижението.
Тази книга ще ви покаже как да помогнете на
детето си да придобие усет за реализиране и да го
обградите с приятели, които имат същите интереси.
Скоро вашето дете ще се научи как да преодолява
препятствията и ще се насочи към целите, които
само си е поставило. Дали и основното училище, в

-9-
гимназията, в колежа1 или по-нагоре, то ще усъвър-
шенства устрема, от който се нуждае, за да успее и
да се превърне в забележителен, независим пълно-
летен младеж. >

Поколението „Милениум”:
Поколението „Аз”

Ако вашето дете е родено след 1981 г., то

принадлежи към т. нар. поколение „Милениум”. Те-
зи млади хора, известни още като поколение „Аз”,
често са център на внимание и от малки са изнеж-
вани, успокоявани и глезени от своите родители.
Според Центъра за изучаване на поколенията
нашите деца се адаптират лесно към модерния свят
и се спра-вят добре с най-новите постижения на
науката и мобилните технологии. Разбира се, вие не
се нуждаете от проучване, за да кажете, че знаете
колко много детето ви обича общуването чрез sms,
да проверява информацията във FaceBook от раз-
стояние чрез мобилния телефон, да слуша музика

1
Колеж (англ. 'college' от лат. 'collegium' – ”дружество, съдру-
жие”) — учебно заведение в образователната система предим-
но в страните от Британската общност и САЩ. Съществуват
три типа: съответстващи на висше училище (обособени едини-
ци към университет); заемащи междинно положение между
горните класове и висшето училище (обикновено двегодишни
колежи, издаващи диплома за кандидат-бакалавър) и колежи,
съответстващи на най-горните класове в средното училище
(даващи задълбочено професионално образование). В насто-
ящата книга се има предвид най-вече вторият тип –
междинният между гимназията и университета. — Бел.ред.
- 10 -
по своя iPod (и да ви пее фалшиво). Както и да е,
тези тенденции също означават, че децата са склон-
ни да разчитат на непосредствеността на тази тех-
нология. Покрай чувството на моментно удовлетво-
рение, влечението на тийнейджърите към техноло-
гията ги прави крайни консуматори и затова те смя-
тат, че единствената цел на печеленето на пари е
да ги похарчат за последната мода – джунджурий-
ки, луксозна чанта или автомобил.
Друга отличителна черта на това поколение е,
че то поставя под въпрос всичко – включително
властта и традиционните обичаи – в много по-голя-
ма степен от предишните поколения.
Примери за този феномен можем да видим в
романтичните взаимоотношения. Преди десетилетия
е имало само няколко категории взаимоотношения.
Вие или „ходите заедно”, или не. Живеете заедно
или не, женени сте или сте разведени. Напоследък
разговарях със завършили вече училището, което
основах (това ще бъде дискутирано по-късно). Имар
сега е на двайсет и една години и живее в Тексас.
Тя разказа за млад мъж на име Робърт. Попитах я
дали й е приятел. Нейният отговор, който бях чува-
ла повече от двайсет и няколко пъти, беше „Сложно
е”. Когато я попитах какво има предвид, тя започна
да ми описва различните фази на взаимоотноше-
нията им, през които са минали през последните ня-
колко месеца. От време на време тя „разговаряше” с
Робърт. Друг път беше „радостна да го види” или
„да бъде заедно” с него, но понякога се „хващала” с
друг младеж, който бил „приятел с предимства”. Тя
просто смяташе да живее с Робърт, за да види какво

- 11 -
може да се случи, но не се замисляше как може да
го задържи в бъдеще.
Докато поставянето под съмнение на устано-
вените обичаи позволява на поколението „Миле-
ниум” да мисли по нов начин, то го кара да поставя
под съмнение и себе си, и посоката, която поема
неговият живот при всеки обрат. Неговите предста-
вители са склонни да се научат на предприемчивост
по-късно, да не бързат да завършват обучението си,
да живеят с родителите си по-дълго, да се женят
по-късно (ако въобще го правят), да имат деца
извън брака си (във все по-голям процент) и да се
връщат често вкъщи.2
По време на детството си децата от поколе-
нието „Милениум” са включвани в спорт, младежки
групи и други организирани дейности много повече
от децата преди тях. За да бъдем точни, тези дейно-
сти имат и положителни страни – те предлагат доста
чудесни и разнообразни възможности. Толкова мно-
го планирани дейности обаче могат да отнемат на
децата възможността да фантазират и играят по
начин, който е естествен за тях. Като пораснат, те
пак се нуждаят от планиране и трябва да им се
дават ясни прогнози за всяка стъпка от техния път,
понякога дори и като възрастни.
Поколението „Милениум” е израснало в кул-
турна среда, която е по-безопасна, отколкото пре-
ди. Съгласно доклада на американския департамент
за сигурност от 2005 г. 115 деца са отвлечени от

2
Констанс Александър, „Всяко поколение има свои теми”,
юли, 2001, http://www.gentrends.com (accessed January,
2007). — Бел.авт.
- 12 -
несемейни хора през 1999 г. Въпреки че понякога и
едно е твърде много, отвличанията са много рядко
явление. Тази информация предполага един спад в
похищенията, въпреки че много родители твърдят,
че отвличанията нарастват. Съгласно редовния
криминален доклад на ФБР от 2004 г. престъплени-
ята с насилие намаляват с впечатляващите 24 % в
сравнение с предишното десетилетие. Вече живеем
в света на „24/7 медия”3 благодарение на интернет
и телевизията, както и на медиите, които все
повече отразяват ужасяващите събития. Така ние
непрекъснато се страхуваме за сигурността на деца-
та си. В усилието да защитят децата от опасността,
родителите понякога несъзнателно искат да ги
предпазят от грешки и поемане на рискове, което
би развило техните способности и кураж, необходи-
ми за пълноценен и богат живот.
Акумулираният резултат от тези фактори е
поколение от млади хора, на които им липсва ус-
трем, сила, която да тласка живот им напред.
Устремът е това, което те кара да бъдеш обзет
от вдъхновение, да станеш независим човек и да се
справиш с нещата. Това е силата, която ни движи и
създава енергия за постижения и промяна. Нека да
хвърлим поглед върху живота на един пълнолетен
младеж, който има стремежи. >

3
24/7 медия — има се предвид, че медиите и постоянно бъл-
ващата информация са на разположение 24 часа в денонощи-
ето, 7 дена в седмицата. — Бел.ред.
- 13 -
 Предприемчивост:
Пропускът на поколението

» Зрелите
Поколението, наречено „зрелите”, включва
хора, родени преди Втората световна война. Пове-
чето от тях са преживели срива на икономиката от
1929 г. и последвалата епоха, известна като Голя-
мата депресия. Те знаят какво е истинска бедност,
спомнят си липсата на достатъчно храна и знаят
цената на усилната работа. Тези хора са склонна да
пестят, да работят бързо и са крайно почтени. Те са
готови да се жертват и да отложат удоволствията.
От тяхна гледна точка работниците и работодатели-
те имат задължения един към друг. Има вроден
песимизъм в хората от тази група, защото те са
преживели големи загуби през Депресията и Втора-
та световна война. Зрялото поколение е водено от
чувството за оцеляване.

» Родените в „бума на бебетата”

След Втората световна война е родено поколе-
нието на „бума на бебетата”, т.нар. бейби-бумъри.
Това като група е най-многобройното поколение в
американската история и е оформило много от кул-
турата и комерсиално насочената икономика. Тази
група е преди всичко на оптимизма, експедитивно-
стта, вземането на много кредити за купуване на
неща сега и плащане по-късно. На младини през
шейсетте години са имали историческата възмож-
ност да бъдат социално осъзнати. Но те са били по-
консервативни в политическите си възгледи в сред-
- 14 -
на и по-зряла възраст. Не приемат каквато и да е
лоялност между работодателите и работниците, за-
щото са преживели периода на безработицата и
широко разпространения дефицит от седемдесетте
години. Родените в „бума на бебетата” са водени от
желанието да имат повече, отколкото са имали
техните родители.

» Поколение „X”
Децата, които са родени в средата и в края на
шейсетте до ранния период на осемдесетте години
на XX век, са известни като поколение „X”. Тази
група е свидетел на трудностите, които произтичат
от прекомерните кредити, и са по-пестеливи. Те
обаче са склонни да живеят ден за ден във всяко
друго отношение. Поставят под въпрос валидността
на задачите и намират начини да елиминират всяка
работа, която чувстват, че не е необходима. Хората
от поколението „X” са прекалено съсредоточени
върху себе си и срещат много трудности в правене-
то на това, което е добро за цялата група. Те са
твърде несигурни, израстват в шаблона на уволне-
нията, увеличаващите се разводи и променения мо-
рал. Ето защо са склонни да бъдат малко скептични
относно възможностите и бъдещите планове. Поко-
лението „X” е водено от своя страх от неизвестното.

» Поколение „Милениум” (поколение

„Защо?” или поколение „Аз”)
Към края на двадесети век, се ражда поколе-
нието „Аз”. Тази група, сега вече на възраст, е
склонна да печели, за да харчи. Тяхната култура е
действала с деформирана скорост, с нови техноло-
- 15 -
гии, карайки всичко да се движи непрекъснато по-
бързо. Те знаят какво искат и кога да го поискат.
Тази група е склонна да вижда своите родители
като приятели и е много по-обвързана със своите
семейства. В същото време обаче те водят много
изолиран живот от другите, които живеят в същото
домакинство. На тях повече им харесва да хапнат
на крак, отколкото да седнат на вечерят със своите
родители. Родителите, учителите и другите хора,
отговорни за грижите към поколението „Аз”, са
свършили голяма работа в организирането на всеки
аспект от техния живот. Това води до извънредна
нужда от организация и посока. Тази група се нуж-
дае в много по-голяма степен от обяснение какво
точно се очаква от нея. Поколението „Аз” не е пред-
приемчиво, защото не изпитва сериозни лишения в
един сигурен и предсказуем свят. >

Устремен към успеха:

Историята на Хауърд Шулц

Не сте ли чували за Хауърд Шулц? Вероятно

се намирате макар и малко под неговото влияние
всеки ден.
Хауърд Шулц е от поколението на „бума на
бебетата”, роден е през 1952 г. и е отгледан в жи-
лищен комплекс в Бруклин. Като повечето деца
около него, той е играл по улиците, катерел се е по
дърветата и е бил зает с неща, които в наши дни
можем да разгледаме като рисково поведение. Ос-
вен традиционното училище не е посещавал уроци

- 16 -
по музика или организирани занимания след часо-
вете. Хауърд често се е грижел за по-малкия си
брат, което описва в книгата си от 1997 г. „Излей
сърцето си”: „Аз можех да изолирам своя брат Ро-
бърт от икономическите затруднения, които чувст-
вах, и да му дам напътствия – нещо, което моите
родители не можаха да ми предложат.” Хауърд
прекарва цялото си свободно време в игри със
случайни познати в училищния двор, където се
състезават стотици деца. „Трябва да си добър,
защото ако не победиш, ще бъдеш вън от играта,
заставен да гледаш с часове, преди пак да можеш
да се върнеш. И аз играех, за да победя.”
Семейството на Хауърд не е било заможно,
така че той не е разполагал с джобни пари, много
играчки или други материални придобивки. Всичко,
което са получавали, е било спечелено често с упо-
рит труд. През 1959 г., когато Хауърд е бил се-
демгодишен, баща му си счупва крака и не може
повече да работи като шофьор за доставки, а мал-
кото, което семейство му е притежавало, е загубе-
но. Семейството е било бедно и се е борило просто
да оцелее. В интервю за предаването 60 минути,
дадено на 23 април 2006 г., Хауърд описва как му
се отразява това житейско събитие и го кара да ме-
чтае за напускане на комплекса: „Аз видях тежкото
положение на семействата от работническата класа,
видях непосредствено пречупването на американ-
ската мечта на седемгодишна възраст. Този спомен
ме засегна дълбоко.”
Хауърд сам се издържа по време на колежа,
като работил на различни места и дори продава
собствената си кръв, за да спечели пари. Със си-

- 17 -
гурност той не е имал достатъчно възможности или
лесен живот. Но слушайки историята му, аз бих
възразила, че при него голямата липса на сигур-
ност, на положителни поведенчески планове и
програми след учебните занятия са горивото, което
създава неговия изключителен устрем.
В ранните си младежки години Хауърд работи
в компания, която има съвместен бизнес със „Стар-
бъкс”, след това работи за кратко в Сиатъл. Впечат-
лен от организацията на компанията, той започва
работа в нея. Преди няколко години му се удава
шанс да купи „Старбъкс”. Планира развитието на
компанията и има подготовката да го осъществи.
Много хора мислят, че се е побъркал.
Както той пита в интервюто пред 60 минути:
„Ако аз пристигнех при вас през 1987 г. и ви кажех,
че въпреки спада на консумацията на кафе в
Америка искам да изградя компания, която да
продава кафе не в порцеланови чаши, а в хартиени,
надписани на италиански с думи, които никой не
може да произнесе, за три долара чашата, вие
бихте ли инвестирали?”
Как тогава Хауърд Шулц е успял да накара
хора да вложат парите си, като поемат толкова
голям риск? Хауърд можел да види в представите си
тази компания и имал устрема – да продължи търсе-
не на инвеститори. Устремът ни позволява да побе-
дим страховете си. Поддържа ни да се движим към
целта. Благодарение на него преодоляваме всички
пречки. Наблюдаването на Хауърд Шулц в действие
е наблюдаване на устрем в движение.
„Старбъкс” днес е международна компания,
която създава култура и подсигурява най-добрите
- 18 -
условия на работниците, така че да не ги постига
участта на семейството на Хауърд Шулц. Скот Пел-
ли в историята за Хауърд заявява пред „60 минути”:
„Шулц е организирал своята компания около този
спомен (за израстващите бедни). Той подсигурява
здравни осигуровки за работниците, които работят
наистина малко – по двайсет часа на седмица. Но
увеличава цените, за да го постигне. И сега „Стар-
бъкс” харчи повече за профилактика на: здравето,
отколкото за кафе.” >

Същността на модерния
американски начин на живот

Разбира се, аз не съм защитник на израства-

нето в бедност. Но за да разберем истински устрем,
трябва да проучим реалностите на модерния амери-
кански начин на живот и как те спъват желанието
на нашите деца да се движат напред.

» Зависимост
Хауърд Шулц е пораснал много преди децата
да притежават мобилни телефони. Той е прекарвал
доста време далече от родителите си, вземайки сам
решения и развивайки своята самостоятелност.
Днес децата са в постоянна връзка със своите роди-
тели. Ако има проблем в училище, благодарение на
телефоните родителите понякога знаят за това пре-
ди директора. Децата постоянно търсят напътствия
от тях за рутинни въпроси, сякаш не могат да на-
правят и стъпка без подкрепа. Понякога в живота
- 19 -
на младите хора, когато би трябвало да са самосто-
ятелни, те задават постоянно въпроси и звънят за
съвет, при което стават още по-зависими.
Тийнейджърите и пълнолетните младежи често
не се справят с постоянните инструкции по мобил-
ните телефони и други електронни устройства и се
чувстват объркани от приятелите и семейството си,
когато трябва да учат, работят или общуват с хора-
та около себе си. Всички тези комуникации се пре-
връщат в предизвикателство за тийнейджърите да
напуснат родители си. Мобилните телефони са като
електронна пъпна връв, която осигурява връзка на
детето с тях, докато учат в колежа, а и по-късно.
Колежаните понякога телефонират на родителите
си няколко пъти на ден. Някои родители осигуряват
звънене за събуждане сутрин на своите деца и сле-
дят програмата им и домашните им! Настъпването
на технологията може да бъде полезно при отда-
лечаване от родителите, но също така и да пречи.
Ако родителят продължи да се навърта наоколо,
детето вероятно няма да почувства необходимост да
се отдели и да развие уменията, необходими за во-
дене на самостоятелен живот. Хората устремени към
успех приемат с нетърпение мисълта за самостояте-
лен живот и гледат напред към създаване на соб-
ствен дом и личност.
В тази книга ще се научите как да бъдете за-
ангажиран родител, докато поощрявате независи-
мостта на своето дете.

» Изкуствените балони
Бил Козби е казвал в много ситуации, че не
знаете какво е страх, докато не станете родители.
- 20 -
Двайсет и четири часовите медии засилват нашите
естествени страхове. Ние следим с внимание вестта
за всяко дете, което е изчезнало или е пострадало,
и слушаме толкова дълго, колкото издържа нашето
внимание, докато го открият или не. Има играчки и
други фактори, които крият опасности. Докато рас-
тат, децата ни започват все повече да се страхуват,
че нещо ще ги застраши, че ще ги отвлекат или ще
ги убият. Собствениците на молове и търговски цен-
трове записват всичко с видеокамери и осигуряват
на родителите запис за идентифициране на техните
деца в случай на отвличане. Непрекъснато научава-
ме за злощастни инциденти, при които деца загиват
при падане от скейтборд или при скачане от дърво.
Въпреки че нашите деца сега са по-защитени, ние в
действителност се страхуваме от всички опасности.
Склонни сме да вярваме, че са в по-голям риск,
отколкото когато и да било преди.
Едно от училищата, където преподавах, беше
старомодно квартално училище. Всички деца от на-
чалния курс, които го посещаваха, живееха в квар-
тала в радиус от около километър – лесна разходка
за повечето от тях. Все пак непосредствено преди и
след училище се оформяше дълга колона от коли,
които ги довеждаха и прибираха. Много малко деца
ходеха пеша или идваха с колело на училище. Сто-
ри ми се много странно, затова попитах децата защо
не ходят пеш или не карат колело. Те ми казаха, че
родителите им не им позволяват да ходят или да
карат колело, защото могат да се наранят. Когато
продължих проучването с родителите, разбрах, че
тези родители, които живеят в много сигурен, раз-
ширяващ се квартал от предградията, се страхуват
от отвличания от непознати, инциденти при колоез-
- 21 -
дене, хлъзгав път, коли и прочие. Те бяха убедени,
че има опасност за техните деца, затова бяха из-
брали да ги возят до училище и обратно. В опитите
им да предпазят децата си, те ги лишаваха от чу-
десна възможност да придобият независимост и
увереност.
Под наше ръководство и с изчислен риск тряб-
ва да развием тези инстинкти, като същевременно
запазваме тяхната сигурност. Децата, които не са
напълно защитени в живота, развиват житейска
мъдрост, която не може да бъде преподадена. Само
чрез взаимодействието със света и нещо, което ги е
наранило, младите хора могат да се научат да
познават и да предвиждат истинската опасност. Де-
цата, които се учат чрез собствен опит, в живота са
по-сигурни, защото са се научили как да се защитят
от опасностите, когато родителите им не са набли-
зо. Те разбират, че провалите ги правят по-силни, и
се опитват сами да подобрят своя живот.

» Награди без резултат

След доктор Спок4 американските родители се
обърнаха към популярните за момента психолози за
съдействие в отглеждането на децата им. Поглед-
нете само една от днешните телевизионни програми
за подрастващи и ще видите сложни поведенчески
диаграми, предлагащи награди за уважително гово-
рене с родителите, споделяне на играчки и други
примери за добро поведение.

4
Бенджамин Маклейн Спок (1903–1998) е американски педи-
атър, автор на книгата „Грижи за бебето и детето”, публикува-
на за пръв път през 1946 г. и превърнала се в един от най-го-
лемите бестселъри за всички времена. — Бел.ред.
- 22 -
 Същите тези награди се отнемат, когато деца-
та са непослушни, защото са отговаряли грубо или
са вземали без позволение играчките на своите
братя или сестри. Много родители и учители изпол-
зват тази сложна система. Но когато поведението на
детето е контролирано по този начин продължи-
телно време, доброто поведение често е прекалено
награждавано, а лошото често не е директно посоч-
вано.
Аз познавам някои родители, които са въвели
системата на награди с играчки и пари в своите
домове. Те дават точки на своите деца по схема за
подходящо поведение и след това преобразуват
точките в пари, които използват за закупуване на
играчки. Отиват до местния магазин за играчки все-
ки уикенд, за да позволят на децата си, на възраст
между пет и осем години, да си изберат играчка с
придобитите пари. Отстрани погледнато, това е до-
бра идея, но тя предразполага към нежелани резул-
тати. Когато веднъж посетих едно от тези семейст-
ва, станах свидетел на размяна, която прекрасно
илюстрира капана на прекаленото награждаване.
Майката помоли своя седемгодишен син да помогне
на по-малкия си брат да си измие зъбите и да се
среши. Седемгодишният я погледна съсредоточено
за момент. Бихте си помислили, че е работил упо-
рито, за да формулира точно правилните думи, пре-
ди да заговори. Накрая той каза: „Колко играч-
кодолари ще спечеля?” Майката не пропусна да го
разбие с отговора си. Тя каза: „Помагането на брат
ти не е в твоята играчкодоларова схема.” При което
младият брокер контраатакува: „Тогава трябва да
го включим.”

- 23 -
 И сега идва наистина удивителната част. Май-
ката се обърна бързо към хладилника, където беше
окачена схемата, и добави това поведение. Тя се
обърна към момчетата си и каза: „Това беше стра-
хотна идея. Помагането на брат ти струва един
долар.”
Ако тази система на награди е донякъде
ефективна, то, от друга страна, децата стават все
по-схватливи и се научават да я манипулират за
увеличаване на наградите. Това е особено вярно за
деца, които не са съгласни с родителските страте-
гии или живеят отделно. Децата разбират, че те са
включени в цената и не уважават авторитета на
родителите, учителите или други хора. Учат се да
правят нещо, за да получат нещо, вместо да правят
необходимото и просто да уважават техния автори-
тет. Хората с устрем действат, без да очакват награ-
ди. Въпреки че често имат предприемчив дух, те
разбират как да работят с авторитетите, за да
постигнат успех.

» Претоварващи дейности
Игри за бебета. Език на бебетата със знаци.
Музикални уроци за прохождащи. Предучилищни
спортове. Уроци по плуване. Летни лагери. Уроци
по чужди езици. Децата са вкарвани във всякакъв
вид програми почти от момента на раждането им.
Ние живеем в прекрасен свят, предлагащ много
възможности за децата да растат и да се учат и по
принцип няма нищо лошо във всяка от тях – в
действителност художествените и спортните програ-
ми са полезни за децата. Но вие може да прекалите
с хубавите неща. Много малки деца имат днес игри,

- 24 -
планирани за тях. Трудно е да се повярва, че по-
рано децата са се забавлявали с измислени игри и
въображаеми забавления. „Спортната програма” се
е състояла от крикет на алеята или случайна игра
на ритане на топка в задния двор. „Летният лагер” е
включвал игра на камъчета или игра в снега, пра-
вене на театър с използване на стари чаршафи за
завеси.
Кати и Джо искат техните две деца Меган и
Хейдън да се развиват по такъв начин, че да
печелят с проницателност пред своите връстници.
Тези родители също разчитат дългите развлечения
да им послужат като грижа за децата, така че те да
могат да работят или да са ангажирани със своите
собствени занимания. Във века, когато американци-
те имат достатъчно свободно време, те смятат, че са
заети повече от всякога, като гонят постоянно зада-
ча след задача. Всяка минута на деня е задръстена
с дейности, създадени да държат децата заети и
позволяващи на майките и татковците да вършат
дейности, които са необходими. Храните биват хап-
вани често на крак във фамилната кола или в джи-
па. Управлението на действията на сравнително
типичното домакинство на Кати и Джо прилича на
сложни военни маневри за подсигуряване на това,
всеки да е на точното място в определеното време.
Кати и Джо се намират в свят, където всички
се надяваме да бъдем забавлявани, както очакваме.
Във фамилния автомобил има DVD-плеър, за да за-
бавлява децата, когато те са превозвани без кому-
никация. В кабинета на лекаря, в супермаркета, по-
щата и други места, където те чакат, има телевизия,
създадена да ги разсейва и да прави чакането по-

- 25 -
приятно. Спалните на Меган и на Хейдън са елек-
тронни увеселителни паркове с визуално, слухово и
телесно стимулиране за всяко настроение. Те са
забравили как да се преструват, как да мечтаят, как
сами да се забавляват. В момента, в който имат
повече от няколко минути свободно време, те
заявяват: „Скучно ми е”. Когато това се случва,
Кати и Джо търсят спасението с някакво занимание,
създадено да ги разсейва и забавлява.
Доктор Дейвид Елкин се превърна в защитник
за опазване на детството и позволи децата да учат
по естествен начин. В своята книга „Силата на
играта” доктор Елкин използва детските развиващи
търсения, за да помогне на родителите да разберат
истинските предимства, които децата ще получат от
по-малко организирани програми. Едно дете, на ко-
ето никога не е давана възможност да използва сво-
ето собствено време, да твори и да мечтае, се нуж-
дае постоянно от забавление – разчитайки по-скоро
на външна, отколкото на вътрешна мотивация. Хо-
рата със стремежи използват времето си, за да за-
редят своите увлечения с виждане за едно бъдеще,
пълно с чудесни очаквания.

» Охолство
Американският живот е ера на безпрецедентно
богатство. Въпреки че много семейства се чувстват
така, сякаш имат по-малко, отколкото преди, в дей-
ствителност имат повече, отколкото всяко друго по-
коление преди тях. Имаме предвид размера на на-
шите домове и количеството на непотребните вещи
– дрехи, играчки, приспособления, мебели – в тези
домове. Налага се повечето семейства да вземат

- 26 -
под наем складови пространства, за да ги запазят.
Погледнете броя, възрастта и цената на нашите
автомобили. Обърнете внимание на парите, израз-
ходвани за филми, сладкиши и други развлечения и
радости в живота. Сравнете ги с онова, което
нашите родители, баби и дядовци са имали.
Какво имат децата ви в своята стая? Скъпа
електроника? Гардероб, пълен с дизайнерски дре-
хи? Собствен телефон? Стотици играчки? Едно ти-
пично американско дете сега има повече лукс в
собствената си стая, отколкото цяло семейство е
имало през петдесетте и шейсетте години. Пробле-
мът е, че много деца започват да вярват, че това е
тяхно право. Те мислят, че ще могат да имат всичко,
което поискат, веднага щом го поискат. Живеят във
век, когато храната идва заедно с играчките, когато
повечето единайсетгодишни имат мобилни телефо-
ни и когато колата се дава на всеки тийнейджър,
достигнал възраст за шофиране. Това създава огро-
мен стрес за деца и възрастни. В резултат на това
противопоставяне пълнолетните младежи са по-
тъжни повече от всякога. Доктор Джейн Туенг опис-
ва хронологично този феномен в книгата си от
2006 г. „Поколението 'Аз': Защо днешните млади
американци са по-сигурни, по-самоуверени, с пове-
че права – и по-нещастни, отколкото когато и да
било преди”. Пълнолетните младежи очакват, че ко-
гато започнат своя самостоятелен живот, те магиче-
ски ще продължат да получават всичките неща,
които са имали като деца. За нещастие случаят не е
такъв. Когато реалността не съвпадне с техните
очаквания, те бързо се разочароват и изпитват оно-

- 27 -
ва, което сега се нарича „криза на четвъртината на
живота”.5
Разочаровани, много от тях се връщат обратно
при родителите си (ако са се изнесли изобщо преди
това). Изобилието кара в действителност младите
хора да смятат, че нямат достатъчно.
Ярък пример може да се види при тийнейджъ-
рите и техните коли. В моята среда почти всички
родители дават на своите деца автомобил. Изглеж-
да, че превозното средство днес е станало необхо-
димост, а не лукс за младите шофьори. Имам един
ученик, на който са дадени три коли. Той имаше
една цяла година преди да получи свидетелство за
правоуправление и още две, след като катастро-
фира с първата. И досега този тийнейджър се чув-
ства беден. Постоянно се оплаква, че другите деца
имат по-хубави коли и не може да разбере защо
неговите родители не му дават това, което заслу-
жава. Чувства се нещастен, винаги фокусиран вър-
ху новото БМВ или Волво, което друг ученик е полу-
чил.
Израстването в голямо охолство може да съз-
даде фалшива сигурност и очаквания, че децата
трябва непрекъснато да получават каквото поискат,
вместо разбирането, че за да получат нещо, трябва
да работят упорито.

5
Александра Робинс и Аби Уилнър, „Криза на четвъртината на
живота” (New York: Penguin Putnam Books, 2001) — Бел.авт.
- 28 -
 » Незабавно възнаграждение
Бедните души, които са прослушвани за пре-
даването „Американски идол”6 и не са се справили,
се сриват. „Това беше единственият ми шанс”,
оплакват се някои. „Те просто не разбират моя та-
лант”, казват други глухи за музиката прослушвани.
Има тъжни истории за неволите, които имат с
напускане на работата си или вземане на свободни
от училище дни, за да предприемат това пътуване.
Типично е искащите да обявят: „Очакваше се да
стана известен!” Това е един много явен пример за
нашето тясно свързване с незабавно възнагражде-
ние. Риалити телевизиите са пълни с истории за
хора, спечелващи нови къщи, пътешествия, дори
съпрузи. Размножаването на лотариите и игрите е
увеличило манията на американците към хазарт и
вярата, че техният живот може да се преобрази за
една нощ. Семействата получават постоянен приток
от предложения за нови кредитни карти по пощата,
носещи посланието, че винаги можете да купите
повече, дори да нямате пари.
Учейки децата си, че трябва да почакат за
стойностните неща и да работят упорито за това,
което имат, окуражавайки ги да получават по-добри
оценки и да спестяват във времето, вие можете да
им помогнете да развият този неудържим плам,
който ще ги раздвижи създават и да се разгърнат,
да полагат усилия и да спестяват, за да накарат
нещата да се случат. Хората с устрем са в състояние

6
У нас аналог на ”Американ Айдъл” е популярното „Мюзик
Айдъл”. — Бел. ред.
- 29 -
да забавят възнаграждението и да се трудят за
дългосрочни цели, които наистина имат значение.

» Недостатъчно постижение
Самочувствието е нещо чудесно. Колкото по-
добре се чувстваме, толкова сме по-сигурни, че ще
успеем. Но понякога отиваме твърде далеко. Движе-
нието за самочувствие от осемдесетте и деветде-
сетте години създаде програми, трикове, терапии,
стратегии и дори курсове, разработени да накарат
нашите деца да се отнасят по-добре към себе си.
Самочувствието беше свързано с всяко въобража-
емо преимущество на живота. Всички вярвахме, че
ако на децата се казва колко са специални, те по
някакъв начин ще се превърнат в максимално осъ-
ществили се, богати и щастливи възрастни. Вярно е,
че има връзка между самочувствието и успеха,
обаче изглежда, че сме направили грешка в реда на
асоциациите. Ние трябва да развиваме истинско
самочувствие, защото сме успели, а не в обратен
ред. Истинското постижение с нашата награда.
Когато учех в колежа в началото на осемде-
сетте години, следвайки за учител, моите връстници
и аз бяхме обучавани да награждаваме без пости-
жения. Беше набивано в главите ни в много уроци,
че трябва да оценяваме и награждаваме при всеки
удобен случай. Ако учениците участват в игра в
клас, учителят трябва да даде награда на всеки
играч само за участието. Ако училището или класът
дават награда в края на годината, ние бяхме учени
да награждаваме всеки отделен ученик. Бяхме обу-
чавани да имаме пълен арсенал от стикери, дребо-
лии и други забавни неща, които да даваме на на-

- 30 -
шите деца ежедневно, така че те винаги да се чув-
стват добре. В една от лекциите професорът ни уче-
ше на пълен набор лозунги, които трябваше да пре-
подаваме на учениците, за да им подчертаем колко
специални са те.
Награждаването на всичко, което може да
включва или не истинско постижение, в действител-
ност лишава децата (и възрастните) от мотивация
за успех. Ако всеки се награждава безогледно ед-
накво за усилието към успех, то защо някой би се
стремил да прави повече? В усилието да намалим
негативните ефекти на състезанието ние елимини-
раме много от неговите позитивни ефекти. Децата
се нуждаят от здравословен баланс на възможно-
стите да се разгърнат, растат и състезават, за да
развият устрема за успех, от който се нуждаят.
Хората с устрем обичат да се състезават и разбират,
че това ги прави по-силни и по-добри. >

Училище за устрем
към успех

Като педагог моята загриженост относно лип-

сата на мотивация, която виждах в децата, нарасна
толкова много, та аз реших, че трябва да създам
мое училище, замислено да изгради устрем у уче-
ниците. Исках децата да имат страст към живота и
да създадат бъдеще, пълно с цели и забавления.
Откакто обикнах изкуството и научих за неговия
потенциал да насочва децата в правилната посока,
аз създадох Ренесансовата академия, едно училище

- 31 -
за изкуства, през 2003-та. В началото имахме дори
повече проблеми с устрема, отколкото повечето
утвърдени училища. Учениците идваха в нашето
училище заради своите родители, така че на почти
всички им липсваше устрем. Научихме изключител-
но много в първите години и го приложихме в
нашата учебна програма, в инструкциите и подкре-
пата към родителите. Тази книга е предназначена
да ви помогне да приложите тези принципи в
практиката и да превърнете вашите деца в движеща
сила за бъдещето. >

Създаване на устрем към успех:

Историята на Мария

Спомняте ли си Мария, спомената в началото

на тази глава? Мария се записа в нашето училище,
когато беше в шести клас. Тя беше много срамеж-
лива и нямаше желание да се занимава с нещо.
Преди да дойде при нас, тя едва четеше и имаше
много слаби интереси към науките, приятелите или
други дейности.
Майката на Мария – Ким, все повече и повече
се безпокоеше. Тя знаеше, че Мария е способна на
много повече. Когато Мария била малка, Ким знаела
колко важно е да направи детето си активно и
въвличала Мария в почти всичко. Още със своето
прохождане Мария ходела на уроци по танци и на
уроци по яздене, игра на футбол и правене на куп
други забавни неща. Затова на Ким се сторило
странно, че Мария не се интересува почти от нищо.

- 32 -
Тя реши да отдалечи Мария от нейните стари прия-
тели, на които, изглежда, също им липсвал интерес
към живота. Записа я в нашето училище заради на-
блягането на изкуствата. Тя си спомни как лицето
на Мария светвало, когато като малко момиче била
обличана в балетна рокличка и мислеше, че Мария
може някак си да възпламени тази искра, може още
веднъж да развие устрема, от който така отчаяно се
нуждае, за да успее.
Мария се бунтуваше. Тя не можеше да повяр-
ва, че нейната майка просто ще я изтръгне от прия-
телите й в училище. Затваряше се дори още повече
и идването в училище всеки ден се превръщаше в
битка.
В Ренесансовата академия Мария вземеше
уроци по балет. Тя мразеше учителя по танци и ми-
слеше, че уроците са скучни, трудни и безсмислени.
Веднъж учителят накара Мария да изпълнява
стъпките няколко пъти пред всички останали деца.
Тя беше покрусена. Прибра се вкъщи и плака пред
майка си, заричайки се че никога повече няма да се
върне. (В действителност, Мария постоянно се за-
тваряла в банята, за да се обажда на майка си по
мобилния телефон и да се оплаква. Тя получавала
по две или три обаждания на ден от дъщеря си.)
В този момент Ким се уплаши, че е направила
ужасна грешка. Сега нейното дете беше на всичкото
отгоре затормозено. Мислейки, че ще е по-добре,
ако Мария бъде прехвърлена в друг клас, Ким реши
да посети училището заедно с Мария, за да говори с
учителя по танци и с директора.
На срещата учителят обясни, че според него
Мария има голям талант и иска да я притисне, за-
- 33 -
щото знае, че тя наистина може да бъде добра. В
същото време директорът каза, че Мария трябва да
остане в този клас до края на семестъра. Мария не
знаеше какво да прави в тази ситуация. В миналото,
когато нейната майка се оплаквала, училището
отстъпвало и обещавало, че учителите няма да бъ-
дат толкова дребнави или просто я премествали при
друг учител. Но някак си тук било различно. Учи-
телят по танци искал да я накара да постигне нещо
и изглежда мислел, че тя е способна. Мария и
нейната майка се съгласиха тя да посещава учили-
ще, дори ако това означава, че ще остане в класа
по танци. Скоро дойде краят на семестъра и класът
по танци се представи в училищната програма.
Мария не беше най-съвършеното дете на сцената,
но се справи – беше научила всичко и изпълни стъ-
пките правилно. Направи само няколко грешки, но
ги покри добре, така че никой в аудиторията не
забеляза. Тя запомни да държи главата си вдигната
и да поставя ръцете си в правилната позиция. Чув-
стваше се толкова хубаво! Следващия семестър Ма-
рия реши да остане в училището, и то в класа по
танци.
Времето минаваше и Мария постигна успехи и
в други области. Говореше за отиване в колеж и
започване на почасова работа. Изведнъж стана та-
ка, че майката й вече не можеше да я удържи. Ма-
рия искаше да пробва нови неща и гореше от жела-
ние да посети нови места. Не беше вече срамежли-
вото и страхливо момиче като някога. Тя отказваше
наградите, за да бъде по-малко зависима от майка
си и да бъде награждавана само за истински
постижения. Мария разви устрем към успех и го
използваше да живее пълноценно своя живот.
- 34 -
 Мария е една от безбройните подрастващи,
дошли в Ренесансовата академия без посока, без
мотивация и без воля за успех. Благодарение на
нашия чудесен факултет, внимателно координира-
ната ни учебна програма и заплануваните ни дейно-
сти и стратегии ние развиваме е стремеж у всичките
си ученици. Тази книга ще ви покаже стратегиите,
които може да използвате вкъщи, за да формирате
деца, устремени да водят щастлив и здравословен
живот.

Другояче казано, устремът е нуждата или же-

ланието да се реализираш. Хора с високи стремежи
ще се справят с рискове и труднопреодолими преч-
ки в преследването на крайната цел. Те ще разбе-
рат кое е най-важното и техния живот в дадена
времева рамка и ще се съсредоточат върху него, ка-
то продължават напред с определена цел. Устремът
е това, което разделя преуспелите хора от неус-
пелите.
Има ли детето ви устрема, нужен за живот?
Четете и се научете как да създадете устрем за
успех у вашето дете. >>

- 35 -
 ВТОРА ГЛАВА

Тест за устрем към успех

Колко мотивирано е
вашето дете?

Марк, на шестнайсет години, понякога закъс-

нява за училище. Майка му е разочарована. „Опит-
вам се възможно най-упорито, да го будя за учи-
лище всяка сутрин – казва, – но е безполезно.” Тя
не може да определи какъв е проблемът. „Нещата
са същите, сякаш отново е бебе, не можещо да
различава деня от нощта! Стои пред компютъра или
гледа телевизия, говори по телефона до два или
три часа сутринта, понякога заспивайки на канапе-
то. Когато е време за училище, той е като мъртъв за
света, без какъвто и да е ангажимент, че спешно
трябва да стане и да отиде там.”
Майката на Марк моли, пледира, прилъгва,
заплашва и дори веднъж го полива с малко вода, за
да го събуди за училище. Накрая се събужда, но
винаги закъснява. Веднъж пристигнал на училище,
той не е достатъчно заангажиран. Въпреки че е бил
добър ученик, сега е много уморен и летаргичен и
нищо не го интересува особено. Майка му се опитва
да му покаже колко е важно училището и му
предлага награди за добри оценки. Тя си мисли, че
има безотказен стимул: шофьорската книжка. Каз-
вала на Марк от време на време, че той няма да мо-
же да вземе книжка, ако не си подобри оценките.
Дали това проработва? „Аз не мога да повярвам –
- 36 -
казва майка му. – Сега Марк сякаш не го е грижа за
шофьорската книжка или за каквото и да е друго!
Той е напълно доволен да си седи вкъщи и да играе
на видеоигри.” Поведението на Марк е абсолютно
същото като на тийнейджърите, които пушат мари-
хуана и стана апатични към живота като цяло. Спо-
ред майката на Марк той не взема наркотици, но
въпреки това го проверява няколко пъти, за да е
сигурна. Марк наистина не използва наркотици, не-
го просто не го е грижа за нищо.
Всеки ден с Марк е битка. Майка му се чувства
неудобно заради него. Притеснява се, че той няма
да завърши гимназия и няма да пожелае да напусне
дома, когато стане по-голям.
Ясно е, че Марк страда от липса на устрем.
Какво причинява отказа от вътрешна мотивация при
Марк? Той расте в един луксозен свят, където
всичко е програмирано за него, нещата са много
сигурни, той е бил награждаван за всяка успешна
задача и е получавал веднага всичко, след като си
го е поискал. По времето, когато е бил много малко
дете, родителите му са изпълнявали всяко негово
желание и той сега наистина не иска нищо. >

Устрем срещу желание

Устремът често е бъркан с желание. Желание-

то значи, че ти просто искаш нещо. Устремът е го-
товността да направиш каквото е необходимо, за да
го получиш. Не е достатъчно да искаш нещо и много
родители се поддават твърде бързо, когато техните

- 37 -
деца изразяват някакви желания. Изпълняването на
желанията им в действителност намалява устрема.
От друга страна, ако на детето винаги е давано
каквото иска, без да го спечели, то никога няма да
изпита дълбокото силно желание, което ще го мо-
тивира към постигане.
Например някои подрастващи, особено моми-
чета, изразяват желание да имат кон. Те хленчат и
продължават понякога с години да убеждават роди-
телите си да им купят кон. Ако това продължи дъл-
го, родителите могат да повярват, че това изразено
желание, комбинирано с безжалостно вадене на
душата, е равно на устрем. Обаче това не е вярно.
Едно дете, което иска кон, може да говори за коне
постоянно, да чете истории за коне и да пледира за
кон. Детето, което е устремено към получаването на
кон, ще започне да спестява пари, ще предложи да
работи в местната ферма за коне в размяна на при-
вилегии за яздене, ще се запише на уроци в мест-
ната конюшня и ще се ангажира с други значими
неща, които след време ще дадат резултат, близък
до желанието за кон. Момичето ще направи каквото
и да е, за да бъде до тези прекрасни създания. То
ще загърби другите неща в своя живот, за да
спестява пари и да намери необходимото за пости-
гане на тази цел време.
Както Марк, така и много други млади хора са
обсебени от видеоигрите. Те се хранят, спят и
дишат със своите любими игри, забравяйки всичко
друго. Въпреки че някои родители могат да са за-
грижени за подобно поведение, те често са щаст-
ливи, че децата им са се запалили по нещо. Вярват,
че тази страст някой ден ще се превърне в кариера

- 38 -
за техните деца, които могат да станат създатели на
игри. Това устрем ли е? Обикновено не. Възможно е
няколко човека да превърнат тази страст и профе-
сия, но в общия случай това не е правило. Много
хора, обсебени по този начин, ще избегнат всички
други приоритети заради видеоигрите, което в
действителност се превръща в пристрастяване. Осо-
бено важно е да различавате желанието у вашето
дете от устрема, така че да развиете у него страст
за цял живот.

Разликата между желание и устрем

Желание Устрем
Младо момиче, кое- Младо момиче, ко-
то постоянно тормози ро- ето отива с велосипеда
дителите си да му купят си до конюшнята, за да
кон чисти обора с надежда-
та, че ще може да пояз-
ди кон
Младо момче, което Младо момче съз-
играе постоянно на виде- дава собствена компю-
оигри и казва, че иска да търна игра, чете за съз-
стане дизайнер на игри даването на игри и раз-
говаря с хора от тази
професия

Изключителен пример за родители, които бър-

кат желанието с устрем, може да бъде открит в по-
следните риалити серии по телевизията. В тях е
описан животът на семейства, които помагат на
децата си да станат професионални актьори. В една
от сериите се разказва за самотна майка, която се
- 39 -
премества с дъщеря си в Лос Анжелис. Майката
жертва своя брак, кариера, дом и живот в Невада,
за да помогне на по-голямата си дъщеря да по-
стигне мечтата си и да стане актриса. Разбира се,
тук не спорим за стремежа на майката да помогне
на дъщеря си да постигне своята цел.
В следващите епизоди зрителите виждат как
дъщерята се проваля в подготовката си да застане
пред публика, оплаква се от лошите условия и
избира да играе, вместо да работи над уроците и
други дейности, които биха затвърдили възможно-
стите е за успех. В един епизод майката плаче,
защото знае огромното желание на дъщеря си да
играе, а парите са на изчерпване. Чувства, че ще
обезсърчи дъщеря си, защото трябва да се върнат в
Невада. Дъщерята обвинява майка си заради липса-
та на успех и решава да се премести в къщата на
свой приятел, за да продължи преследването на ме-
чтата си. Майката е позволява и се чувства като не-
удачница, защото дъщерята все още не е успяла. >

Как изглежда устремът?

Кога бихте искали детето ви да напусне вашия

дом? На двайсет? Трийсет? Четирийсет? Ако искате
детето ви да живее самостоятелно, трябва да му
помогнете да развие устрем към успех. Хората с
устрем имат много предимства пред тези, които
нямат:
› Личността устремена към успех завършва не-
щата. Устремът ви подсигурява размах, за да дове-

- 40 -
дете нещата до край. Човекът с устрем разбира кол-
ко важно е постигането на крайната цел и уважава
своите възможности. Целеустременият човек се кон-
центрира върху целта и винаги работи така, че да
се доближи до нея.
› Личността устремена към успех е решителна
и поддържа здрави и доживотни връзки. Една урав-
новесена личност, която има устрем, подрежда не-
щата така, че всички страни на нейния живот да си
взаимодействат добре. Устремените хора, които
имат партньори в живота, се отнасят към поддържа-
нето на взаимоотнотенията със същото удоволствие,
с което правят другите важни за тях неща. Това съ-
средоточаване и работа нравят взаимоотношенията
успешни.
› Личността устремена към успех намира задо-
волство в работата. Целеустременият човек намира
радост в работата. Хора с високи стремежи трудно
приемат пенсионирането, търсейки други възможно-
сти вместо курсове по голф. Работата ще бъде до-
статъчно завладяваща, за да ставате сутрин и да
свършите набелязаното. Устремените хора разбират
добре това и ю преживяват всеки ден.
› Личността устремена към успех обикновено
печели повече пари. Ако имате стремеж, вие ще ис-
кате повече от живота и ще работите упорито, за да
постигнете планираното. Дори човек, който е моти-
виран от много алтруистични цели, разбира важно-
стта на парите, за да ги достигне. Развийте стремеж
и парите ще потекат.
› Личността устремена към успех може да се
справи с несигурността и промените. Устремените
хора разбират нормалните спадове и възходи на
- 41 -
живота. Те са способни да работят, преминавайки
през трудности и кризи, защото разбират, че неща-
та ще се оправят. Трудът, упоритостта и целевата
ориентация правят това възможно.
› Личността устремена към успех води интере-
сен живот. Човек с устрем непрекъснато експери-
ментира и търси нови приключения. Той с удовол-
ствие прави нещата да се случват и кара другите да
го последват. Животът с устрем е богат, пълноценен
и чудесен!
Какъв е устремът на детето ви сега? Направе-
те един от тестовете и вижте. (Таблица за класира-
не според отговорите има веднага след въпросни-
ците). >

Въпросник за устрема на децата от

основните училища и гимназиите

1. Става ли детето ви за училище навреме,

без много подканване?
2. Може ли детето ви да прояви интерес поне
за три други неща, освен висене навън,
чатене онлайн, говорене по телефона,
сърфиране в интернет, играене на видео-
игри или ходене в мола?
3. Довършва ли детето ви цялата си домашна
работа за училище без многократно на-
помняне?
4. Говори ли детето ви за бъдещето?

- 42 -
5. Пести ли детето ви пари за неща, които
иска?
6. Успява ли да завърши детето ви дейности,
като участие в спортен сезон или роля в
пиеса?
7. Включва ли се детето ви в извънкласни
занимания?
8. Обича ли да пътешества?
9. Съвпадат ли обявените желания на вашето
дете с неговото поведение? (Пример: Дъ-
щеря ви иска да влезе в мажоретен съ-
став и се упражнява непрекъснато преди
пробите.)
10. Посещава ли детето ви редовно (най-мал-
ко 95 % от времето) училище?
11. Обича ли да разказва как е минал денят
му?
12. Обича ли детето ви да сте заедно и да си
говорите?
13. Очаква ли детето ви с нетърпение каране-
то на кола?
14. Участва ли редовно детето ви във физи-
чески дейности, като каране на колело,
катерене по дървета или ходене пеш?
15. Има ли детето ви добър баланс между ор-
ганизирани дейности и почивка?
16. Търси ли детето ви възможности да пъту-
ва, да участва в състезания и фестивали
или да посещава специални събития?

- 43 -
17. Има ли детето ви истинска страст към не-
що?
18. Редовно ли детето ви си поставя цели, ко-
ито да го водят към успехи в живота?
19. Работи ли детето ви или помага ли на съ-
седи, за да спечели пари? >

Въпросник за учещи
редовно в колеж

1. Записва ли детето ви поне петнайсет дис-

циплини за семестър?
2. Показва ли детето ви интерес към някои
уроци?
3. Говори ли детето ви с вас за колежа?
4. Сближава ли се детето ви с други студенти
в колежа?
5. Живее ли детето ви в района на колежа
или има желание да се измести далеко от
родителския дом още в рамките на
следващата година?
6. Ходи ли детето ви на екскурзии, посещава
ли концерти или други специални съби-
тия със свои приятели?
7. Може ли детето ви да прояви интерес поне
за три други неща, освен висене навън,
чатене онлайн, говорене по телефона,

- 44 -
 сърфиране в интернет, играене на видео-
игри или ходене в мола?
8. Завършва ли навреме детето ви училищни-
те си задачи?
9. Обича ли пътешествията?
10. Съвпадат ли обявените желания на вашето
дете с неговото поведение? (Пример: Де-
тето иска да отиде на почивка и работи
неуморно, за да спечели пари.)
11. Посещава ли детето ви училище поне 95%
от времето?
12. Обича ли детето ви да разказва как е ми-
нал денят му?
13. Обича ли детето ви да сте заедно и да си
говорите?
14. Има ли детето ви шофьорска книжка?
15. Занимава ли се детето ви редовно със
спорт?
16. Има ли детето ви добър баланс между ор-
ганизирани дейности и почивка?
17. Избягва ли детето ви колежанските капани
с прекалено много алкохол и партита?
18. Има ли детето ви истинска страст към не-
що?
19. Редовно ли детето ви си поставя цели, ко-
ито да го водят към успехи в живота? >

- 45 -
Въпросник за пълнолетни младежи,
не заети целодневно в училище

1. Работи ли детето ви (за пари или на доб-

роволни начала)?
2. Заето ли е вашето дете с дейности, които
се отразяват на обучението и израстване-
то му?
3. Заангажирано ли е детето ви в организи-
рани дейности (работа, уроци и т.н.) поне
по трийсет часа седмично?
4. Общува ли детето ви с връстници?
5. Има ли детето ви желание да живее само-
стоятелно някъде през следващата годи-
на?
6. Ходи ли детето ви на екскурзии, посещава
ли концерти или други специални съби-
тия с приятели?
7. Може ли детето ви да прояви интерес поне
за три други неща, освен висене навън,
чатене онлайн, говорене по телефона,
сърфиране в интернет, играене на видео-
игри или ходене в мола?
8. Изпълнява ли детето ви задълженията си и
има ли чувство за отговорност?
9. Детето ви обича ли пътешествията?
10. Съвпадат ли заявените от вашето дете же-
лания с неговото поведение? (Пример:

- 46 -
 Детето иска да отиде в колеж и активно
търси възможности.)
11. Посещава ли детето ви редовно (поне 95%
от времето) всички планирани работи и
дейности?
12. Обича ли вашето дете да разказва как е
минал денят му?
13. Обича ли детето ви да сте заедно и да си
говорите?
14. Има ли детето ви шофьорска книжка?
15. Участва ли детето ви редовно във физиче-
ски дейности?
16. Има ли детето ви добър баланс между ор-
ганизирани дейности и почивка?
17. Избягва ли детето ви капаните с много ал-
кохол и партита?
18. Има ли детето ви истински стремеж към
нещо?
19. Редовно ли детето ви си поставя цели, ко-
ито да го водят към успехи в живота? >

Таблица за оценяване на въпросника

за наличие на устрем към успех

На колко въпроса от всеки един въпросник

отговорихте с „да”?

- 47 -
 0-4 Вашето дете има голяма нужда да по-
добри стремежа си.
5-9 Вашето дете има някои краткосрочни
мотивации, но се нуждае от подкрепа,
за да изгради истински стремеж.
10-14 Детето ви има някакъв стремеж, но му
трябва повече насоченост.
15-19 Вашето дете е на правилния път към ус-
пеха.

Ако устремът на вашето дете е оценен от 0 до

9, то е вероятно да расте и да продължи да живее
във вашия дом, плащайки или не наем, давайки или
не своя справедлив дял за къщата. Ако, от друга
страна, вие желаете детето ви да живее самостоя-
телно, четете и му помогнете да се устреми към
велико бъдеще.
Ако сте оценили устрема на детето си от 10 до
14, сте на прав път. Но трябва да употребите някои
прости техники, включени в тази книга, за да прео-
долеете страха и да се насочите към велики неща.
Ако оценявате устрема на детето си от 15 до
19, то заслужавате поздравления! Свършили сте до-
бра работа, внушавайки устрем към успех в своето
дете. Продължавайте в същия дух и се радвайте, че
детето ви е пораснало. Дайте тази книга на прия-
тел!

Сега, когато сте запознати с устрема на детето

си, е време да научите как вашият родителски стил
е въздействал на неговия стремеж. В следващата
глава ще ви помогна да разберете как да се дър-
- 48 -
жите като родители, за да увеличите устрема у своя
тийнейджър или пълнолетен младеж. Веднага, кога-
то се възприемете като родител, ще бъдете готов да
изпълните първата стратегия за устремяване. Като
„родител изследовател” ще получавате необходима-
та информация за детето си и ще я използвате, за
да тласкате вас двамата напред. >>

ТРЕТА ГЛАВА

1. Бъдете изследователи
Съберете информацията,
която наистина има значение

Лиза много се вълнуваше, че тръгва на детска

градина! Беше на пет години и имаше нова рокля за
случая. Малко неспокойна, тя се държеше здраво за
ръката на майка си, когато влязоха в класната стая.
Но учителят беше внимателен и дружелюбен. Той
каза на Лиза да постави раницата си на полицата и
да седне на чина с нейното име. Очите на Лиза
малко се насълзиха, докато казваше довиждане на
майка си, но седна на мястото си. Тя знаеше, че
всичко ще е наред и гореше от желание да започне.
Но Илейн, майката на Лиза, се тревожеше. Тя
смяташе, че Лиза няма да може да се справи сама,
тъй като никога не е ходила на училище досега;
всичко щеше да бъде толкова различно. Затова

- 49 -
Илейн стоеше в коридора до вратата на класната
стая в очакване да помогне, ако Лиза има нужда от
нея. Десет минути по-късно, когато директорът дой-
де и каза, че всичко е наред и може да си ходи,
Илейн просто не посмя да си тръгне. Тя каза: „Аз
няма да си ходя. Мисля, че тя не е готова да се
справи сама.” Директорът се опита да я успокои, но
безуспешно. Илейн стоя в училището през целия
ден. По обяд надникна да види Лиза, която се раз-
плака, когато я видя. За Илейн това беше повече от
доказателство, че Лиза не може без нея. Когато
Лиза излезе в междучасие, майка й стоеше до дър-
вото близо до игрището, сигурна, че Лиза няма да
знае какво да прави или ще падне. Тя стоеше
нащрек през цялото време, дори и когато учителят
поведе Лиза, за да я включи в играта.
През годините Лиза напредна в училище. Въ-
преки че Илейн вече не стоеше да я пази в между-
часията, тя ходеше по петите й. Беше сигурна, че
учителите разбират кога има основателни причини
Лиза да е с недовършено домашно. Тя се намесва-
ше, когато Лиза спореше с приятели и винаги про-
веряваше следят ли учителите дали тя има нужда от
нещо. Илейн беше винаги там, за да носи забравени
домашни или да прибере Лиза при първи сигнали за
дискомфорт. Лиза беше светът на Илейн и Илейн
искаше всичко да бъде перфектно за нейната дъ-
щеря.
Бързо преминаха още няколко години, но не-
щата не се промениха. Лиза отиде в колеж и Илейн
беше там, както винаги досега. Тя премести Лиза в
пансион и разговаря с нейния наставник, за да се
увери, че посещава правилните уроци. Илейн също

- 50 -
направи цветово кодиран график за Лиза, за да ги
посещава по-лесно. Обаждаше се й се по телефона
всеки ден, за да я буди за училище, обикновено два
пъти, за да е сигурна, че Лиза е будна. Всеки път,
когато имаше въпрос за задание или ниво, Илейн
веднага се свързваше с професора по и-мейла, за
да получи разяснение. Тя редактираше всички до-
клади на Лиза, идваше през уикенда да чисти стая-
та в пансиона и да изпере. Да благодарим за добри-
ната на Илейн; Лиза никога не би могла да се спра-
ви с колежа без нея! >

Родители хеликоптери

Разбира се, че е важно да сте съпричастни в

живота на своето дете и да му давате насока. Но
Илейн е повече от замесена; тя е родител хели-
коптер. Обикаля дъщеря си, за да наблюдава всяко
нейно движение и следи да не я грози никаква
опасност. Илейн не иска Лиза да греши и връхлита
всеки път, когато нещо я застрашава. Ако Лиза има
някакъв проблем, Илейн е там, за да я отведе, пре-
ди нещата да са станали твърде стресиращи.
Много родители попадат в капана на кръжене-
то около деца си. Те са винаги там, винаги се на-
месват, винаги направляват, винаги избавят. Тези
родители хеликоптери с добрите си намерения не
позволяват на децата си да опитат естествения про-
цес на самостоятелност и оформянето им като неза-
висими личности. >

- 51 -
 Родители балони,
пълни с горещ въздух

Джо беше ученик в гимназия. Родителите му

не одобряваха майката на Лиза. Тереза и Франк
знаеха, че трябва да осигурят стая на Джо да расте
и да прави свои собствени грешки. Франк предпо-
лагаше, че Джо ще направи някои от грешките, ко-
ито и той е правил, и не се изненада, че той е пу-
шил няколко пъти марихуана с приятели. Но когато
разбра, не искаше да се кара с него; смяташе, че е
абсолютно нормално за тийнейджър да дръпне
относително безвредна дрога. Както казва Франк:
„Колкото повече се мешат родителите, толкова по-
вече се отдалечават от детето си, нали?” Франк
искаше да запази доброто си приятелство със сина
си, не го разпитваше и не го караше да спазва не-
нужни правила. Така че той и Тереза „оставиха Джо
да прави каквото си иска”.
Когато Джо постъпи в колеж след няколко ме-
сеца, Тереза и Франк се надяваха, че нещата ще се
подобрят. Като цяло Джо беше доста добро дете, но
Франк предполагаше, че той ще продължи да гре-
ши. Когато наближи краят на семестъра, Франк мис-
леше, че синът му е посещавал редовно занятията.
Надяваше се, че Джо не е ходил твърде често по
партита и си е избрал добри приятели.
Когато Джо се прибра за зимната ваканция,
каза на баща си, че не иска да се връща за пролет-
ния семестър. Заяви, че колежът не е за него и че
просто иска да се прибере у дома и известно време
да поработи. Франк си помисли, че това ще е добре

- 52 -
и не се намеси в живота на Джо. Накрая той му при-
зна, че се е провалил, защото не е посещавал голя-
ма част от занятията. Стана ясно, че Джо постоянно
се е забавлявал и не се е съсредоточавал върху
обучението си.
Франк е родител от типа балон с горещ въз-
дух. Той оставя сина си да се насочва сам, подобно
на носен от вятъра балон с горещ въздух. Роди-
телите балони с горещ въздух могат само да дадат
насоки, но нямат сила да накарат децата си да
постъпват правилно.
Родителите балони с горещ въздух са склонни
да се съгласяват за пътя. Те вярват, че техните деца
ще направят същите или по-големи грешки, които
те са правили, и че не могат да направят нищо, за
да се повлияе на решенията им. Този тип родител-
ско поведение може да има катастрофални после-
дици. >

Родители изследователи

Вместо да се държат като вертолети или ба-

лони с горещ въздух, родителите трябва да са до-
статъчно близки с децата си, за да им помогнат в
съзряването. Разгледайте разузнавача в бойните
действия. От това критично място разузнаването съ-
бира и предава жизнено важна информация за по-
бедата на войската. Разузнавачът винаги внимател-
но наблюдава атмосферните промени, движението
на врага и възникващите опасности. Тази информа-
ция после се свежда до останалите от групата, за да

- 53 -
могат да бъдат взети важните решения. По подобен
начин родителят изследовател трябва да проучи
всичко, което би се отразило на неговото дете по
неизследвания път.
Добрият родител би проверил пътя преди сво-
ето дете, за да му помогне да вземе правилните ре-
шения. Той ще идентифицира скритите опасности
(например немотивирани приятели, липса на обра-
зование, лошо здраве, нездравословни контакти);
потенциалните заплахи (примерно алкохол, нарко-
тици, опасни хобита); и местата, изолирани от отри-
цателни влияния (примерно подходящи групи връ-
стници, училище, работа, възможности). Работата
на родителя изследовател е да знае какво може да
се случи впоследствие и да информира детето си по
начин, който е полезен и се възприема добре от
него. Само тогава тези открития биха били наистина
полезни. Ключът е, че детето схваща как родителят
е наистина на негова страна. Децата са склонни да
възприемат родителя по-скоро като враг, отколкото
като напреднал съотборник, от който те се нуждаят,
за да се предпазят от поставените мини и ями по
пътя към зрелостта. Родителят изследовател държи
детето си на прав път, за да се превърне то в
щастлив и успял зрял човек.
Лорейн и Крис имат хубава дъщеря на име
Челси, която е в първи курс на гимназията. Както
повечето родители, те се притесняват непрекъснато
за нея. Искат да предпазят Челси от лошите неща,
но също така знаят, че тя трябва да бъде самостоя-
телна и смела. Миналата година се разтревожиха
много за Челси, която изглеждаше затворена и тъж-
на. Не спеше добре и трудно се будеше сутрин.

- 54 -
Разпитваха я продължително – говореха за учили-
ще, приятели и всичко останало, в което можеше да
бъде скрит проблемът, но без полза. По-късно
забелязаха, че всеки път, когато се доближаваха до
нея, докато е на компютъра, тя бързо минимизира-
ше екрана. Започнаха да подозират, че нещо се
случва он-лайн. Опитаха се да говорят с нея за
това, но тя нищо не им казваше. След това над-
никнаха в историята на нейния браузър, но тя беше
достатъчно умна да го изтрива всеки път. Колкото
повече Лорейн и Крис проучваха, толкова по-малко
Челси говореше. Крис реши да научи повече за
това, което посещава Челси онлайн. Той намери
софтуер, който му позволяваше да проследява ней-
ната история от браузъра без тя да знае. Само след
няколко дена Крис успя да я проследи в сайта за
социални контакти. Той отиде направо при нея и
поиска да му обясни. Челси се изчерпи и започна да
плаче. Тя призна всичко на баща си. >

Какъв тип родител сте вие?

» Може да сте родител хеликоптер, ако:

• Вашето дете трудно се разделя с вас, за да
отиде на училище или да излезе с прия-
тели.
• Вие се спускате като с парашут, винаги ко-
гато то попадне в затруднение.
• Вие вярвате, че то наистина има нужда да
бъдете до него през цялото време.

- 55 -
• Вие се месите в работата на учителите, все-
ки път, когато то е просто притеснено от
нещо, вместо да го научите само да се
справя с емоциите и ежедневните си про-
блеми. (Хващали ли сте се някога да каз-
вате нещо от рода на: „Здравейте, госпо-
дин Смит, моят син е във вашия клас по
математика втора част и иска да знае
изискванията за проекта по темата.” Или
„Здравейте, госпожо Адамс. Моята дъщеря
не разбира защо сте я сложили в група със
Сара. Вие знаете, че тя и Сара не са вече
заедно. Тя желае да бъде поставена в дру-
га група.”)
• Вие управлявате всяко движение, което де-
тето ви прави. Будите го сутрин, въпреки
че вече е минало шестнайсет. Гледате ча-
совника, за да не стои твърде дълго под
душа. Казвате му точно кога и как трябва
да прави всяко дребно нещо.
• Вие преглеждате домашните на вашето дете
и правите необходимите промени. Вие сте
личната секретарка на вашето дете, пред-
лагайки услуги за попълване на графика
му, печатане и отговаряне на телефонни
обаждания винаги, когато е необходимо.
• Извършвате подготвителната работа за про-
веждане на срещи, уговаряне на езда и
управляване на всеки детайл от живота му
на тийнейджър.

- 56 -
» Можете да сте родител балон, пълен с
горещ въздух, ако:
• Вашето дете изглежда тъжно напоследък, но
вие сте избрали да не се изправяте лице в
лице с него, защото не искате да си пъха-
те носа.
• Вашето дете закъснява за училище поне два
пъти седмично, но вие решавате, че то
просто се нуждае да се научи как да прави
нещата самостоятелно.
• Вие рядко или никога не проверявате дали
детето ви си е написало домашните, защо-
то всичко това си е за него – в крайна
сметка това си е негово задължение, защо
трябва да му се бъркате.
• Вие наистина нямате близки взаимоотноше-
ния с детето си. То никога не ви се дове-
рява, не търси съвет и не пита за вашето
мнение.
• Вие пренебрегвате сигналите, че вашето де-
те пуши марихуана, защото си въобра-
зявате, че е в границите на нормалното
всяко дете да опита това рано или късно и
споменаването му би го окуражило да
пуши повече.

» Вие може да сте родител изследовател,

ако:
• Наистина слушате своето дете и сте сигурен,
че двамата прекарвате достатъчно време
заедно.

- 57 -
 • Знаете кои са приятелите на вашето дете.
• Знаете къде е детето ви през цялото време.
• Помагате на детето си да решава проблеми-
те с минимална намеса.
• Когато детето ви прави грешки, му позволя-
вате да си понесе последствията.
• Прилагате подходящи наказания и стриктно
се придържате към тях.
• Намесвате се едва когато последствията от
грешките могат да се окажат животоза-
страшаващи или съдбоносни за вашето де-
те.

Челси се е включила в този сайт, въпреки че

нейният баща изрично й е забранил. Тя си е съз-
дала профил, по-пълнен с фалшива възраст и про-
вокативна снимка. През този сайт Челси е влязла в
кибервръзка с някой, който заявявал, че е седем-
найсетгодишен млад мъж. Челси се хванала на въ-
дицата и сега той е станал противен за нея, търсей-
ки я и спорейки с нея онлайн. Тъй като Крие е имал
необходимата информация, той е помогнал на Чел-
си. Заедно те затворили сайта. Това преживяване
отваря врата за продуктивен разговор относно
връзките, киберсигурността и живота като цяло. Ро-
дителите хеликоптери биха заявили на Челси, че тя
трябва да е по-потайна. Родителите балони с горещ
въздух биха отхвърлили настроението на Челси,
характеризирайки го като нормално за юношество-
то. Родителите изследователи на Челси са могли да
намерят информацията, която им е необходима, за

- 58 -
да помогнат на дъщеря си да избегне опасностите и
да намери сигурно място.
Въпреки че детето без съмнение не е против-
ник, неговите цели през повечето време са в пълен
конфликт с приоритетите и желанията на родите-
лите му. Изследователите са тези, които непрекъс-
нато, тихо работят, за да бъдат на една стъпка пред
детето си. Родителите, постигнали това, заслужават
възхищение, дори са уважавани от своите деца за
тази си неочаквана възможност да предсказват бъ-
дещето и да виждат неща, които децата мислят, че
са скрили умело от погледа им. Детето трябва да
вярва, че когато се сблъска със съмнителни обстоя-
телства, то ще се намери в ситуация, при която
родителите му ще имат очи и на гърба си и ще си
носят „кристалната сфера”, която ще предсказва
действията му.
Истината е че повечето деца, тийнейджъри и
дори млади хора са много предсказуеми в ежедне-
вното си поведение. Понякога те биха ни заблуди-
ли, когато си подбират кариера, избират съпруг или
вземат други жизненоважни решения. Обаче техни-
те ежедневни пристигания и заминавания стават
почти като по часовник. Ние можем несъзнателно
да определим стадиите на тяхното нежелателно по-
ведение. Примерно ако извиняваме нашите деца,
когато те не са успели да свършат домашните си
задължения, те ще „забравят” периодично да из-
пълняват домашните си задължения. Ако те висят с
близките си приятели, които изваждат най-лошото в
тях, те ще продължат да са приятели с такива деца
и ще се държат лошо и крайна сметка. Ключът към
държанието на децата на правилната пътека, така

- 59 -
че те да са устремени напред, е да се обръща вни-
мание на това, което вършат, предвиждайки опас-
ностите и заплахите, които могат да се появят. Вие
можете да им дадете достатъчно с побода да правят
грешки, които ще им помогнат да се учат и растат, и
в същото време да се намесвате, когато техните
грешки ги поставят в истинска опасност. Родителят
изследовател предпазливо натрупва информацията,
необходима за непрекъснатото анализиране на
опасностите, и помага на своето дете да води си-
гурно кораба към зрелостта. >

Прикрито разузнаване

Когато Лиза беше тийнейджър, Илейн – една

майка хеликоптер – винаги се подсигуряваше, че е
получила всичката информация, от която се нуж-
дае, за да въздейства на живота на дъщеря си. Тя
четеше дневника на Лиза и редовно ровеше в чек-
меджетата на Лиза, в гардероба и в нейните лични
принадлежности. Тя слушаше разговорите й по те-
лефона, четеше имейлите на Лиза и подслушваше,
когато дъщеря й имаше гости. Винаги когато имаше
нещо, което да предизвика спор, Илейн се изпра-
вяше срещу Лиза. Лиза знаеше, че нейната майка е
любопитна и се натрапва, затова тя създаде изкусен
начин да крие нещата. Вместо да окуражи Лиза да
се държи по-добре, Илейн всъщност я научи как да
бъде потайна и подла.
Децата естествено желаят да се отделят от
родителите си на възраст десет или единайсет годи-
ни. Във времето на тийнейджърството те вярват, че
- 60 -
приятелствата са най-важни и ще се борят до смърт,
за да ги запазят. Ако родителят е твърде досаден,
детето просто ще се отдръпне и ще стане много
умело в прикриване на следите си. Илейн вярва, че
знае всичко за дъщеря си. Обаче тя знае само
онова, което Лиза позволява да бъде узнато. Лиза
не вярва на майка си, защото мисли, че тя винаги
се намесва. Това в действителност намалява коли-
чеството информация, което Илейн може да получи
от Лиза, и принуждава Лиза да лъже и да прикрива
нещата. >

Как да бъдем заангажирани родители,

без да кръжим наоколо

Какво тогава да прави родителят? Как да от-

кривате важните аспекти от живота на децата си,
докато уважавате тяхното уединение и да не бъдете
прекалено натрапчиви? Вашето дете трябва да
знае, че вие все някак си ще разберете всичко.
Примерно, дори и да ви лъжат за това, къде ще
ходят, вие винаги можете да позвъните на майката
на приятеля и да научите истината. Само тогава
вашите тийнейджъри или младежи ще се спрат и ще
се замислят, преди да направят нещо, което вие
може да не одобрите.

» Имайте представа къде е вашето дете през

цялото време
Винаги, когато вашето дете излиза ненадзира-
вано, вземете подробния му маршрут. Питайте го
- 61 -
къде отива и с кого. Питайте го кой ще кара, кога се
очаква да пристигне и кога ще се прибере вкъщи.
Ако плановете се променят, уведомете го, че
очаквате да ви позвъни, преди да продължи към
следващото местонахождение.
Ако подозирате, че то ви е излъгало за място-
то, където се намира, от време на време се появя-
вайте в някое от местата без предупреждение. Вие
можете да дадете възможност да запази достойн-
ството си пред приятелите, казвайки: „О, тъкмо бях
на път да прибера прането от химическо чистене и
забелязах колата на госпожа Смит; аз мислех да
спра и да видя дали имате нужда от още пари.” или
„Не можах да се свържа по мобилния ти телефон и
реших да проверя дали си добре. Да не би бате-
рията ти да е паднала?” Ако детето не е там, където
се предполага, че трябва да е, проследете го и го
доведете бързо вкъщи.

» Обяснете му, че употребата на наркотици

и алкохол е неприемлива
Ако подозирате, че вашето дете пуши, пие или
употребява наркотични субстанции, задължително
трябва да претърсвате стаята и принадлежностите
му. Ако не откриете нищо, то никога не трябва да
разбере, че сте претърсвали. Това е решаващо. Ако
разбере, че сте тършували, то просто ще стане по-
прикрито.
Ако откриете следи, че детето ви използва
забранени вещества, опитайте се да го сблъскате с
действителността, без да му разкривате, че сте
претърсвали. Фокусирайте се на първо място върху
поведението, което ви е накарало да подозирате за
- 62 -
злоупотребата с наркотици или алкохол. Например,
ако вашето дете говори неразчленено и трудно, но
отрича да пие и вие намирате въпреки всичко дока-
зателства, обяснете му какво причинява затрудне-
ната и неразчленена реч. Ако то продължавала от-
рича, кажете му че сте много загрижени и мислите,
че трябва да се отиде на лекар, защото това са
предупредителни сигнали за удар или друго невро-
логично заболяване. Питайте го какво мисли то,
каква е причината, довела до това поведение. Тога-
ва му кажете, че сте разбрали какво прави. Ако все
още отрича, кажете му: „Така, ако отидем още сега
в твоята стая и не открием нищо, което не трябва да
е там, добре. Защото аз наистина се надявам, че
греша.” Ако все още отрича, идете заедно в стаята
му и претърсете местата, където знаете, че ще от-
криете нещо.

» Сигнали, че вашето дете може би пуши

цигари
Ако подозирате, че вашето дете пуши, си за-
дайте тези въпроси:

• Подушвали ли сте цигарен дим по дрехите

или косата му?
• Виждали ли сте кибрит или запалка в рани-
цата му?
• Започна ли детето да измисля претексти, за
да излиза навън?
• Оставяло ли е прозореца на стаята си отво-
рен без причина?
• Има ли изгорени дупки по дрехите му?
- 63 -
 • Използва ли вода за изплакване на уста,
бонбони за дъх, дъвка?
• Има ли приятели, които пушат?

(Източник: Филип Морис, „Превенция на пушенето

при младите”, уебсайт www.pmusa.com.)

» Сигнали, че вашето дете може би

употребява наркотици или алкохол
Ако подозирате, че вашето дете използва нар-
котици или алкохол, си задайте следните въпроси:

• Има ли вашето дете напоследък нови прия-

тели?
• Лъже ли ви за местонахождението си?
• Има ли драматични промени в неговата лич-
ност или настроение?
• Често ли се извинява, че не може да посе-
щава семейните събития и разходки?
• Използва ли ароматизиращи свещи, спрей за
стая или парфюми, които скриват дима
или миризми на химикали?
• Използва ли секретен или кодиран език с
приятелите си?
• Взимало ли е повече пари, без да обяснява
как ще ги похарчи?
• Попадало ли е в неприятности вашето дете –
в семейството, на работа или с полицията,
– защото е пило или е употребявало
наркотици?

- 64 -
 • Намирали ли сте доказателства за наркоман-
ски принадлежности, като лули или харти-
ени тръбички?
• Намирали ли сте инхалаторни продукти, ка-
то лак за коса, лак за нокти или кориги-
ращи течности – или дрипи и хартиени
пликове (които понякога се използват в
процеса на дишане)?
• Намирали ли сте шишенца от капки за очи
(които могат да се използват за маскиране
на силно зачервени очи или разширени
зеници)?
• Прибирало ли се е някога вашето дете от
училище или от разходка навън с аромат
на паста за зъби или дъх на мента, които
се използват за прикриване миризмата на
алкохол?
• Липсвали ли са ви някакви предписани хап-
чета или лекарства?

(Източник: „Сдружение за свободна от наркотици

Америка”, уебсайт: www.drugfree.com)

Чрез фокусиране върху поведението му, което

е предизвикало подозренията ви, детето ви ще
научи, че сте достатъчно загрижени към това, което
прави. Така ще изместите фокуса от прикритото му
поведение заради схващането за липса на уедине-
ние, което винаги се появява с претърсването на
стаята. Ако се оплаква, че нарушавате личното му
пространство, наблегнете че тази стая е във вашата
къща. Трябва да се движите по деликатната линия
на разрешаване детето ви да стане самостоятелна
- 65 -
личност, със свое собствено пространство, като си
запазвате правото да създавате правила.
Какво да направят родителите, които са от-
крили, че децата им злоупотребяват със субстанции
– било то тютюн, алкохол, лекарствени наркотици,
нелегални наркотици, инхаланти или продадени под
щанда медикаменти? Трябва да предприемете бързи
и агресивни действия. След като застанете с вашето
дете един срещу друг, се спрете и на следното:

• Намалете или премахнете достъпа на вашето

дете до субстанцията. Вие трябва да взе-
мете изключителни мерки, за да премах-
нете от дома си всичко, което би съблаз-
нило вашето дете. Това може да включва
всички аерозолни опаковки, ако детето ви
злоупотребява с инхаланти. Означава съ-
що, че трябва да спрете да пушите, ако
детето ви пуши. Сигурно трябва да забра-
вите за алкохола, ако детето ви злоупо-
требява с него. Ако има субстанции, които
трябва да пазите в дома си и те биха
изкушили детето ви, купете малък сейф, в
който да ги пазите и го дръжте в шкаф във
вашата спалня. Но трябва да знаете, че
ако пушите, пиете или използвате нарко-
тици редовно и не се откажете, вероятно е
вашето дете да продължи със същото по-
ведение. Ако не искате то да поеме по съ-
щия път, каква по-добра мотивация да
спрете бихте могли да намерите?
• Намалете срещите на вашето дете с прияте-
ли, които злоупотребяват със субстанции.

- 66 -
 Доколкото е възможно, не позволявайте
на детето си да общува с тях.
• Редовно претърсвайте стаята, раницата и
другите лични принадлежности на детето
си. Бъдете предпазлив. Бъдете непредска-
зуем.
• Потърсете помощ от специалист. Определете
от какъв тип консултиране и рехабилита-
ция се нуждае вашето дете и я подсигу-
рете незабавно. Изисквайте вашето дете
да участва.

» Поставете компютъра на „публично” място

в дома
Не позволявайте вашето дете да има компю-
тър в своята спалня. Вместо това ограничете до-
стъпа онлайн на детето си, като поставите компю-
търа в кухнята или в друго общо помещение. Избе-
рете място с повишено движение. Наблюдавайте по-
вечето от кликванията, докато преминавате наоко-
ло. Ако забележите, че детето ви бързо затваря
прозореца или сменя уебсайта, когато се доближа-
вате, то вероятно крие нещо. Ако се притеснявате
какво прави, му кажете да стане и използвайте
бутона за връщане назад или бутона за история на
посещенията, за да видите къде е било.
Също така трябва да сте сигурни кои мрежови
сайтове – MySpace, FaceBook или други – посещава
най-често вашето дете. Помогнете му да си създаде
профил. Разяснете му какви типове снимки може да
изпрати и какви не е желателно. Когато не е нао-
коло, потърсете го по име или псевдоним. Можете

- 67 -
да попаднете на друг профил, който детето ви си е
създало без вашата помощ. Застанете очи в очи с
него и му дайте да разбере, че щом вие така лесно
сте го намерили, то ще бъде лесна плячка и за хищ-
ника. Покажете, че сте загрижен за неговата сигур-
ност и му разяснете кои са разумните граници, ко-
гато е на такова място, за да може да се предпази.
Независимо каква е вашата упоритост, вие ня-
ма да можете да държите детето си далеч от ин-
тернет. Децата вярват, че интернет-хищниците ни-
кога няма да ги намерят или да ги наранят. Важно е
да говорите на детето си за приятелствата онлайн.
Прегледайте списъка с приятели от сайта, който
детето посещава. Накарайте го да ви каже какъв
човек е всеки и как се е запознало с него. Ако
единственият контакт с някого е само онлайн, то му
помогнете да разбере колко е било лековерно. С
негова помощ създайте фалшив профил в сайта.
Покажете му, че всеки възрастен може да се пред-
стави за тийнейджър и да подмами деца по време
на разговор. Говорете му какво може да се случи,
ако този така наречен приятел успее да го примами
на някакво непознато място. Уверете се, че то
разбира, че това може да му се случи, докато го
учите как да се предпазва.

» Опознайте училището на детето си

Станете приятел с учителите, администрация-
та и съвета. Вие можете да помагате на учителите и
треньорите, които проявяват интерес към вашето
дете. Открийте какво наистина харесва то в учили-
ще: научете част от коя социална група е и как се
държи в различни групи. Създайте група от въз-

- 68 -
растни, които биха ви сигнализирани, ако нещо не е
наред.

» Доброволно придружавайте излетите или

обществените изяви
Радвайте се на възможността да бъдете около
детето си и неговите приятели. Слушайте за какво
си бърборят – те ще разкрият повече от себе си,
когато не мислят, че ги забелязвате. Когато вървите
към мястото, обърнете внимание как групата на
вашето дете се отнася към другите ученици. Обър-
нете внимание на разговорите им и продължавайте
да слушате.

» Направете къщата си свърталище

Купете пица и настанете децата около кухнен-
ската маса. Докато се хранят, се заемете с работа в
кухнята. Те ще говорят. Слушайте, слушайте, слу-
шайте.

» Питайте детето си за неговите приятели

Когато сте сама с дъщеря си, я попитайте за
нейните приятели и какво ново има в живота им.
(За повече погледнете Глава 10, „Контролирайте
компанията”.) Използвайте информацията, която
сте чули по време на разговор с нейни приятели
или техни родители, за да направлявате разговора.
В този момент трябва да бъдете достатъчно прия-
телски настроен, за да получите още информация и
да предложите умен съвет. Примерно, ако тя ви
каже за приятел, който прави съмнителни неща –
като мамене на тест, говорене зад гърба на възраст-

- 69 -
ните или пушене, – попитайте я какво мисли за
това. Опитвайте да задавате повече въпроси вместо
да изнасяте лекции. Как би постъпила тя в тази
ситуация? Попитайте я дали би излязла с такъв
човек. >

Позволеното и забраненото при

провеждане на разузнаването
спрямо колежани

Въпреки че учещите се във възраст за колеж

са официално пълнолетни, те все още зависят от
вашето финансиране и не са готови да приемат
всичките отговорности на зрелостта. Това е време-
то, когато трябва да увеличите тяхната независи-
мост, докато все още подсигурявате сигурността и
добруването им. Един родител трябва постепенно да
позволява на детето си, учещо в колеж, да кон-
тролира живота си, като му помага да се предпази
от грешки, които могат да причинят значителна вре-
да – например като натрупване на солиден дълг по
кредитната карта. Добрият разпит не е прекалено
натрапчив и е ключът към научаването на начина,
по който да извършите успешно ръководство за
своето дете в колеж по позитивен начин.

» Направете следното:
• Направете обща банкова сметка през първа-
та година, когато детето ви е отдалечено
от вас. Бъдете сигурни, че е в банка, която
има клонове в града, в който живеете, и е
- 70 -
 удобна спрямо местоживеенето на детето
ви. Направете онлайн банкиране и прове-
рявайте активите му редовно.
• Седнете с вашето дете и установете негово-
то онлайн обслужване в колежа, така че
да имате достъп и да можете да проверя-
вате неговата програма, степени и така
нататък.
• Уредете среща със съветника на вашето дете
и детето, за да направите преглед на из-
искванията за степента, натоварването на
курсовете и така нататък.
• Помогнете на вашето дете да намери учеб-
ните стаи точно преди началото на първия
семестър, да определи от какъв транспорт
има нужда и колко време ще му е необ-
ходимо, за да стигне навреме за занятие.
• Създайте план за хранене, за да сте си-
гурен, че детето ви няма да ходи гладно,
дори и ако харчи всичките си пари за дру-
ги неща.
• Подсигурете обществен транспорт в начало-
то на семестъра, така че детето ви да
пристига за занятията навреме, дори и ако
харчи всичките си пари за други неща.
• Дискутирайте заедно с детето си неговите
навици за харчене, за да му помогнете да
взема добри финансови решения.
• Инструктирайте детето си да къса всяко
предложение за кредитна карта, което по-
лучава. Инструктирайте го да не кандидат-

- 71 -
 ства за кредити за получаване на намале-
ния или подаръци.
• Проведете продължителен разговор за уро-
ците, финансите и храните.
• Сключете семеен план за разговори на дете-
то по мобилния телефон, така че то да мо-
же при необходимост винаги да се обажда
вкъщи.
• Наблюдавайте хранителния режим, ако ви е
възможно. Ако не можете да го направите
онлайн, вероятно ще можете да звъннете
на касиера в колежа и да помолите за
разпечатка на дейностите.
• Проверявайте справката за кредити на де-
тето ви и я дискутирайте поне веднъж го-
дишно.

» Недейте:
• Да се свързвате с инструкторите, професо-
рите или съветниците на детето си директ-
но след започване на колеж.
• Да подсигурявате сутрешно събуждане за
детето си.
• Да давате пари на детето си всеки път, ко-
гато ви поиска.
• Да проверявате използването на мобилния
му телефон и да проследявате обаждани-
ята.

- 72 -
 • Да му да гарантирате чрез даването на неща
в употребата или бюджетирането, на които
се е провалило.
• Да му позволявате да се прибира често
вкъщи и по този начин да не се включва в
университетския живот. >

Нива (етапи) на намеса

Процесът на разузнаване подсигурява родите-

ля с жизнена информация. Щом веднъж тази инфор-
мация е получена, е от важно значение да се раз-
бере какъв тип вмешателсто би било най-ефикасно.
Родителят изследовател намира информацията до-
статъчно рано и редовно, за да разбере грешките,
които неговото дете е на път да направи. После
оценява риска и преценява какво ниво на намеса е
необходимо:

• Не е необходима намеса, ако последствията

ще причинят минимално неудобство, като
загуба на малко от парите на детето ви
или разочарование. Останете го самò и не-
ка естествените последствия да си кажат
думата.
• Намеса се изисква, ако последствията ще
причинят голямо неудобство, отрицателно
ще повлияят на други хора, ще струват
голяма загуба на пари за детето ви или ще
създадат опустошително разочарование.
Тренирайте, питайте и съветвайте – но

- 73 -
 после позволете на детето си да изпълни
своето решение и да си понесе послед-
ствията. Уверете се дали вашето дете раз-
бира, че вие няма да му дадете гаранции,
ако нещата тръгнат накриво.
• Агресивна намеса е необходима, когато по-
следствията ще променят живота, ще при-
чинят загуба на бъдещи възможности, не-
обходими за успех (такива като продължа-
ване на училище, добро здраве и т.н.). На-
месете се веднага и предприемете неза-
бавни действия за участие.

» Молитва за спокойствие на родителите

Господи, дай ми спокойствие, за да приема
грешките, които моето дете трябва да на-
прави, за да се научи, кураж да се намеся,
когато последствията са твърде големи и мъд-
рост да направя разликата. >

Повторно свързване с вашето дете

Като родители най-важно е да създадете връз-

ка със своето дете, която да ви позволява да оста-
нете свързани за цял живот. Дори и да чувствате,
че сте загубили тази връзка или не сте я имали,
никога не е късно да се сближите. Всичко, което
трябва да направите, е да намерите обща опора.
Родителите изследователи продължително търсят
връзки и ги създават, което им позволява да бъдат
съпричастни с живота на децата си.
- 74 -
 Хауърд Уокър мислеше, че изпуска кратко-
трайните тийнейджърски години на своите три
дъщери. Той работеше дълги часове през седмицата
и често му се налагаше да пътува вън от града. Не-
говите дъщери пораснаха така бързо и той чувст-
ваше, че вече дори не ги познава. През почивните
дни те излизаха с приятели и наистина нямаха вре-
ме за своя стар баща. През зимните месеци прекар-
ваха почти всяка събота в каране на ски по плани-
ните, които бяха на няколко часа път. В почивния
ден от седмицата, който той желаеше да прекара с
тях, те щяха да заминат за още дванайсет часа!
Но Хауърд Уокър имаше план. Той реши тайно
да взема уроци по каране на ски, за да може да се
присъедини към тях по склоновете. В събота той
предложи сам да ги вози до планините и кара три
часа към снега. Когато пристигнаха, момичетата и
техните приятели излязоха от колата и взеха ските
си от рамката на покрива на колата. Хауърд излезе
от колата и се насочи към голям сандък. Без да го
видят, той извади своите нови ски, стегна ги на
краката си и се спусна точно зад своите три моми-
чета! Всички бяха изумени. Кога техният баща се е
научил да кара ски? Той в действителност беше
много добър! От този момент Хауърд стана титуло-
ваният шофьор към планините. Той прекарваше по-
чти всяка събота в колата – шест часа! – със своите
момичета и техните приятели и се спускаше по
склоновете с тях. Той научаваше за училището,
приятелите, момчетата (когато те си мислеха, че той
не слуша), страховете, постиженията и всичко дру-
го, което родителите трябва да знаят за своите
деца. Слушаше много, но никога не даваше много
съвети. Той просто пресяваше информацията към
- 75 -
своята съпруга, която я използваше при сърдечни
разговори със своите дъщери.
И това е истинска история – Хауърд Уокър е
мой баща. Въпреки че вече не кара ски, той все още
се радва на близки отношения с мен и сестрите ми.
Той първоначално не се интересуваше от карането
на ски, въпреки че по-късно се влюби в тях. Тър-
сеше начин да се свърже с децата си и да получи
важна информация, от която се нуждаеше като
родител.
Какво сте правили съвместно с вашите деца
напоследък? Чудесен начин да се включите в
живота на децата си е да ходите там, където са те.
Какво обичат да правят те? Какво можете да напра-
вите, за да се включите и забавлението? Не е необ-
ходимо да бъдете така краен и да участвате в мо-
дерни спортове. Това може да бъде просто излет,
отиване на плаж, ходене на разходка по алеята,
игра на карти или видеоигри. Ключът е да влезете
на тяхна територия – като всеки добър изследо-
вател.
Както при повечето неща в живота, да бъдеш
добър родител включва умението добре да баланси-
раш. Вие не искате да кръжите наоколо. Вие не
искате да бъдете отнесени, накъдето ви издуха вя-
търът. Искате да намерите път и да го следвате.
Устремените деца имат родители, които знаят кога
да ги оставят да вървят сами и кога да се намесят и
да им помогнат. Направете добро проучване, за да
определите реалността за живота на детето си.
Използвайте тази информация, за да му помогнете
да се движи към позитивно бъдеще.

- 76 -
 В следващата глава ще научите за поемането
на рискове. Всеки добър изследовател разбира как
да оцени риска. Продължавайте да четете, за да
разберете как да окуражите своето дете да поема
рискове, позволяващи му да спечели увереност и
компетентност за успешен живот. >>

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
2. Увеличете риска
Изхвърлете изкуствените
балони

Аз израснах в просторно предградие в Ню

Джърси в типично ново застрояване, където всич-
ките улици бяха именовани след завършването ми
на колежа. Когато бях на четири години, бързах да
се науча да карам велосипед с две колела, за да не
остана по-назад от големите си сестри. Те се возеха
из квартала с останалите деца. В действителност
бях твърде нетърпелива и никога не исках да изпус-
кам или да изоставам, въпреки че винаги бях най-
малката (дори и днес съм висока малко над метър и
петдесет).
Продължавах да моля за колело. Беше само
около месец преди петия ми рожден ден, а аз насто-
явах, вярвайки че ще мога да убедя родителите си
преди големия ден. Бях изключително дребничка по

- 77 -
това време, недобре ориентирана и неподготвена
физически за възрастта си. Около седмица преди
рождения ми ден моята майка каза, че ако дотогава
се науча да карам колело без помощни колела, тя
ще ми купи. Мисля, че ми обеща, за да спре натиска
ми, без да си представи дори за момент, че мога
наистина да го направя за такъв кратък срок.
Братовчед ми разреши да използвам старото
му колело, за да се упражнявам. Нашата алея за
коли се изпиваше нагоре към малък хълм, така че
трябваше да тръгна от върха с нещо като скок на
червената седалка и да се изтърколя надолу по
хълма към улицата. Не исках никаква помощ. Отно-
во и отново скачах на червената седалка, спусках
се надолу по хълма и намалявах скоростта, когато
колелото наближаваше улицата. Това продължи
няколко дена. Бях натъртена от главата до петите,
но за щастие се научих да насочвам колелото към
тревата, защото там малко повече се смекчаваше
ударът при падането. Това беше през 1967 г.; тога-
ва нямахме каски или други предпазни средства за
велосипеди. Когато паднеш, се удряш.
Няколко дена в мъки и като че ли започнах да
усещам как колелото се балансира под мен. Чувст-
вах, че имам контрол за кратък момент, преди да
стигна до познатото място на тревата, където неиз-
бежно падах. Това ме окуражи и опитах отново. То-
зи път паднах малко по-нататък към пътя, затова го
повторих пак. С още няколко опита се научих да ка-
рам колело. Никога не съм използвала помощни ко-
лела или някой, който да държи седалката и да ти-
ча след мен. Майка ми стоеше и гледаше как аз па-
дах и ставах, само за да падна отново, което през

- 78 -
тази седмица трябва да е ставало десетки пъти по
алеята. Връщайки се назад, не мога да повярвам, че
майка ми е могла да го направи. Докато децата ми
растяха, ми беше много трудно да ги оставя на уда-
рите и нараняванията на живота, които знаех, че е
необходимо да опитат.
От момента, в който наистина се научих да ка-
рам колело, до рождения ми ден оставаше само
един ден. Моите родители все пак отидоха до мага-
зина и ми купиха точно този велосипед, който исках
за големия ден. Беше пурпурен Schwinn, какъвто
имаха моите сестри, разбира се. От този момент аз
карах навсякъде с тях, наблягайки малко повече на
педалите, за да се придържам към другите деца,
макар и много по-големи от мен. >

Изкуствените балони

Гледали ли сте някога филми за идването на

зрялата възраст, като: „Стой до мен”, „Сега и тога-
ва” или „Любителски игри”? Тези филми включват
групи от деца, които играят и имат общи приключе-
ния. Характерите са пресъздадени с много предиз-
викателство и съвместна работа, за да се разкрие
същността на нещата. През повечето време децата
са без родителски надзор. Нямат мобилни телефони
или какъвто и да е контакт с възрастни, които могат
да помогнат, затова те трябва да разчитат на себе
си и на собствените си инстинкти при решаване на
проблемите. Децата рискуват много, докато преми-
нават през опасностите и натрупат опит.

- 79 -
 Проблемите в тези филми са по-екстремни, от-
колкото повечето деца някога ще преживеят, те
прекрасно илюстрират как нещастията, предизвика-
телствата и рискът помагат на израстването. Неслу-
чайно тези филми са от ранните осемдесет години
или преди тях. По това време се знаеше, че децата
скитат сами. Когато аз израствах през шейсетте и
седемдесетте, на нас не ни беше позволено да се
прибираме вкъщи преди вечеря! Трябваше да игра-
ем с нашите приятели и сами да се забавляваме.
Някои от моите най-нежни спомени от времето пре-
ди да стана тийнейджърка и ранните ми юношески
години включват каране на колело в квартала, ка-
терене по дървета, разходка край рекичката и дори
намиране на кости от динозаври в парка надолу по
улицата. Ние гонехме кучета, наблюдавахме съсе-
ди, за които вярвахме, че са членове на банда, из-
мисляхме истории и си представяхме ярки сцена-
рии, които включваха герои и престъпници. Да,
имаше удари и натъртвания по пътя, правехме
грешки и попадахме в неприятности понякога. Но
този опит ми помогна да стана по-самоуверена и не-
зависима.
За разлика от тогава, много от моите ученици
прекарват своя следобед различно. Тринайсетго-
дишният Стивън се прибира всеки ден след учили-
ще около три и половина. Той взема автобуса и за
да влезе вкъщи, отключва и заключва за по-сигурно
вратата след себе си. Първото нещо, което прави, е
да звънне на майка си, за да съобщи, че се е
прибрал. След това или включва телевизора, или
играе на видеоигри, или гледа анимационни филми,
като дъвче или похапва, докато майка му се прибе-
ре вкъщи около пет и половина. Стивън е включен в
- 80 -
този ритуал на секретния ключ, откакто е бил на
около десет години. Той знае как да се пази невре-
дим, като не отваря вратата или не дава на никой
да разбере, че е сам вкъщи. Стивън харесва тази
схема и майка му се чувства сигурна, че той може
да се справи с оставането сам по този начин. Тя ми-
сли, че така му помага да бъде независим. Но така
ли е?
Доколкото е важно за децата да бъдат прове-
рявани от своите родители, така че винаги да знаят
къде са през цялото време, те в същото време се
нуждаят от свобода да правят неща навън и да
опознават района. Къщата на Стивън играе ролята
на нещо като изкуствен балон, пазещ го от потен-
циалните опасности на външния свят. Ако той беше
навън, би се изложил на голям риск от непознати
или от физически наранявания, които могат да се
получат при каране на скейтборд, каране на коле-
ло, катерене по дърветата и всички други неща,
които момчетата са склонни да правят, когато са
оставени сами да си блъскат главата. Той може да
се скара с други момчета или дори по-лошо, страхо-
вете на майка му – да се захване с пушене или
пиене. Ами ако го отвлекат?
Родителите днес не могат да си представят да
не наблюдават децата си и дори са още по-ужасени
от това, да им позволят да скитат свободно с други
деца. Ние искаме да направим всичко, което можем,
за да ги запазим невредими. Защо? Има перверзни-
ци и наркодилъри навън, извън изкуствения балон
на дома. Аз често чувам неща като: „Светът е така
опасен днес. Толкова много неща могат да се слу-
чат.” Добре, истината е, че светът никога не е бил

- 81 -
по-сигурен. Децата растат в типични за САЩ квар-
тали, радвайки се на невероятна сигурност. Проуч-
ванията показват, че няма по-голяма вероятност да
бъдат отвлечени, отколкото по времето на предиш-
ните поколения. Истината е, че нивото на отвличане
от непознати не расте и е възможно да е спаднало.
Обаче благодарение на нашествието на глобалните
двайсет и четири часови кабелни новинарски мрежи
ние виждаме образи на липсващи деца от близо и
далеч, повтаряни отново и отново всеки път, когато
това се случи.
Съгласно NISMART доклада от 2005 г. на аме-
риканския департамент на правосъдието има около
115 случая на отвличане на деца в цялата страна
всяка година. Въпреки че тези 115 не са малко, то
със сигурност не е епидемия, както много от нас
вярват. Като държим децата си заключени поради
страх от отвличане от непознати, е все едно да не
качваме децата си на самолет поради страх от
катастрофа, което се случва много рядко наистина,
или извън колите заради страх от инциденти. Роди-
телите, които наистина искат да предпазят децата
си от опасности, трябва на теория да не ги возят в
автомобили, нали? Твърде много деца стават жерт-
ви на автомобилите всяка година. Но разбира се,
ние никога няма да направим това. И нашите деца
никога няма да стигнат до училище или тренировка
по футбол, или за която и да е друга дейност, която
ги обогатява и им помага да израснат.
Предизвикателството пред родителите днес е
да разпознаят многото опасности в света и да
подготвят децата си да правят същото, докато им
внушават твърдост и самоувереност, необходими да

- 82 -
станат независими, продуктивни възрастни, които
да живеят самостоятелно. Ние можем да мислим за
децата, юношите и пълнолетните младежи като за
развиващи се пеперуди и да вземем някои подсеща-
ния от метаморфозата, която се извършва от яйцето
през гъсеницата до летящата пеперуда. >

Гъсеницата: Късно начално към

основно училище

Аз мисля за началното и основното училище

като за години на прилика с гъсеницата. Когато
ларвата на гъсеницата се развива, тя минава през
четири или пет периода, известни като „стадии”.
Всеки път, когато се приготвя да мине в следващ
стадий, тя трябва да смени обвивката си, за да мо-
же да се разшири и порасне. С всеки стадий лар-
вата се придвижва все по-напред от своето начално
място в търсене на повече храна. Евентуално започ-
ва предкакавидният етап в приготвяне за създаване
на какавида. Гъсеницата продължава да скита, до-
като намери точното място да започне своята мета-
морфоза.
Децата в училищна възраст, особено тези в
основното училище, се нуждаят от възможности да
сменят своята обвивка и да намерят сигурно място
за създаване на собствена идентичност. Затова мла-
дите юноши започват да експериментират със своя-
та коса, дрехи, език и други форми на себеизразя-
ване. Те откриват кои са и в какво вярват. Асоции-
рат се с други харесвани от тях личността и дори

- 83 -
променят собствената си външност, за да паснат на
своята компания. Това е начинът, по който остават
емоционално предпазени. По подобен начин гъсе-
ниците се опитват да намерят място, за да се
съчетаят с обкръжението и да държат хищниците на
разстояние, докато се променят в същества, способ-
ни да летят.
Родителите трябва да помагат на своите млади
„гъсеници” през този период, който може да бъде
много болезнен, позволявайки им да правят грешки
и да порастват по пътя. Следват някои предложе-
ния:

• Позволете на своето дете волности с модата

и косата, когато е възможно. Вижте него-
вата униформа в училище и представете
стандартите на благоприличие вътре във
вашето семейство. Вън от тези стандарти и
правила позволете на своето дете да
създава своя собствена идентичност чрез
модата. Не се заяждайте за косата и
дрехите. Косата пак пораства. Бъдете по-
стриктен с нещата, които ще причинят по-
стоянни промени с тялото на детето ви,
като татуировки и пиърсинг. Експеримен-
тирането, макар и малко, но с разум, може
да е здравословно за детето.
• Установете местата, където вашето дете мо-
же да развива мобилна независимост.
Примерно, имали някакви публични места,
където може да кара колелото си? Помог-
нете му да направи с приятелите си екс-
курзия, която не изисква родителски над-

- 84 -
 зор. Учете го да се движи в групи, тъй ка-
то отвличанията са по-редки, когато ня-
колко деца са заедно, и да не се качва в
кола или да приема други неща от непо-
знати. Снабдете го с мобилен телефон, за
да ви звънне, когато пристигне на своето
местоназначение и когато си тръгне към
къщи.
• Окуражавайте детето си да поема рискове,
като изисквате да участва в ограничен
брой планирани дейности. Вие не искате
да го претоварвате (повече за това в след-
ващата глава). Пробва ли то нови неща в
спорта или изкуствата всяка година, така
че да намери своето място и да поеме рис-
кове? Осигуряването на участието в зани-
мания със спорт и изкуства ще му помогне
да изследва много различни неща. Бъдете
сигурни, че то разбира ангажирането с
всяка дейност, която избере, и изисквайте
да я завърши. Правейки това, вие ще нау-
чите детето си каква е стойността на из-
пробването на нови неща и ще го подси-
гурите с вътрешни сили за преодоляване
на неприятности.
• Разгледайте страховете със своето дете.
Отидете на влакче на ужасите или проу-
чете нещо, което преди може да сте мис-
лили, че е опасно. Говорете на своето дете
за страха и изпитайте радостта от съвмест-
ното му преодоляване.
• Търсете навън нови приключения заедно със
своето семейство. Опитайте ходене на
- 85 -
 къмпинг, гмуркане, скално катерене или
каквото и да е, което би било вън от об-
ластта на стария ви опит. Накарайте ваше-
то дете да види как поемате рискове и как
преодолявате неприятностите.
• Запишете детето си на уроци по отглеждане
на деца, където може да научи как се два
първа помощ. Има предложения чрез Чер-
вения кръст, Младежки християнски съюз
и други обществени групи. Такива уроци
помагат на младите хора да развият уве-
реността, от която се нуждаят, за да се
грижат за други по-млади от тях. Те ще ви
помогнат да се чувствате по-комфортно,
когато оставяте детето си само вкъщи.
• Намерете начини детето ви да има контакти
на открито със своите връстници след учи-
лище. Вие можете да обмените свободни
дни със съседите, за да бъдете вкъщи по
това време. Годините на основното учили-
ще са най-важното време за вас да си бъ-
дете вкъщи, когато детето се прибира от
училище. В идеалния случай, преди да
стане тийнейджър, детето трябва да може
да се движи с приятели в квартала и да
отскача за закуски, да ви разказва исто-
рии и така нататък. Ако не можете да бъ-
дете там, обмислете да вземете съсед да
помага или дори наемете някого за тази
цел. Колежанин, който може да изпълнява
роля на по-голям брат, отколкото бавачка,
е добър избор.

- 86 -
 • Никога не позволявайте на вашето дете да
се предава само защото е станало трудно.
Бъдете внимателен да не му внушите ва-
шите страхове по време на този процес.
Да, то ще се проваля от време на време.
Може да се отегчи или стресира, да е
нервно или разтревожено. Но не му позво-
лявайте да се откаже. Едно дете, което
върши нещата докрай, ще се научи на
издръжливост и отговорност. Ще се научи
да довършва нещата в училище, на работа
и в живота, благодарно на препятствията,
които сте му поставяли. >

Какавидата: Гимназия

Гимназията е времето, през което много млади

хора развиват нещо като пашкул около себе си.
Както гъсеница, тийнейджърът се нуждае от пред-
пазване, докато прави трансформацията към зре-
лостта. Вие можете да забележите промяна в енер-
гичността на детето си в този момент. До гимназия-
та неспирното движение от годините в основното
училище дава път на една по-внимателна младост,
която е склонна да крие лицето си със собствената
си коса и да се смеси колкото може повече с
останалите. Вие можете да забележите, че вашето
дете има все същите приятели и не иска да рискува
с нови групи. То може да се въздържа от пробване-
то на нови неща или опитването на каквото и да е,
за което може да сметне, че е неудобно или трудно.

- 87 -
Може да стане страхливо, без желание да се отда-
лечава от къщи или дори да не иска да шофира.
Като цяло ние сме свършили страхотна работа
по обучение на това поколение за злините от твър-
дата дрога, карането, когато си пил, и сексуални
връзки без предпазни средства. Но биологичният
пулс на подрастващия е все още тук. Като резултат
последните проучвания са показали, че е по-
вероятно тийнейджърите да правят орален секс с
приятелите си, без да разбират, че това може да
бъде дори по-опасно, отколкото сношение. Те могат
да се сърдят на обичайните неща, намиращи се
вкъщи, такива като „Вълшебните маркери” и да се
откажат от хапчетата против настинка. Може да не
вземат шофьорска книжка, но да се окажат в кола с
много безотговорни и безстрашни приятели. Въпре-
ки че ние сме могли да ги предпазим от несъмне-
ните опасности в израстващия свят, натискът от
връстниците е все още проблем. Ние сме ги учили
да отбягват, а не да се справят.
Нашата работа през стадия на развитие на
„какавидата” е да снабдим децата си с умения да
опознават външния свят. Ние трябва да се борим с
импулса, да им помогнем да създадат пашкул около
себе си. Ето няколко начина да помогнете на ваши-
те деца:

• Помогнете им да вземат шофьорска книжка,

дори и те да не искат. Много родители се
страхуват да разрешат на детето си да
кара кола заради риска от катастрофи или
правят грешката да позволят на детето си
да изчака, докато е „готово”. Резултатът е,

- 88 -
че децата са по-стари, отколкото когато и
да било за учене да шофират, защото се
страхуват. Когато детето накрая получава
книжка, му се дава ключът за неговата
собствена кола, без да се помисли още
веднъж. Ако нямате достъп до обществен
транспорт, помогнете на детето си да
разбере, че шофирането е умение, което
трябва да научи. Ще увеличите желанието
на вашето дете за шофьорска книжка, ка-
то не го возите, където поиска. Ако нямате
възможност да учите детето си да кара,
платете на професионален инструктор.
Много щати днес имат задължителен пери-
од на изчакване от над година между раз-
решението и книжката. Ако във вашия щат
няма такова изискване, направете го сами.
Когато детето ви получи шофьорска книж-
ка, сторете необходимото, за да довърши-
те нещата постепенно. Не му давайте не-
гова собствена кола. Вместо това му от-
стъпвайте вашата, като с времето го пра-
вите по-често. Карайте го да изпълнява
поръчки за вас и да прави кратки пътува-
ния като такси за по-младите му братя или
сестри – това е чудесен начин да увели-
чите неговата отговорност и да намалите
своята ангажираност. Всеки път, когато му
позволявате да взема колата до училище
или до обществено мероприятие, бъдете
сигурни, че знаете кой ще бъде в колата с
него. Помислете за инсталиране на GPS
система, за да знаете къде е то през цяло-
то време. Вие можете да си вземете и ка-

- 89 -
 мери или други устройства, за да проверя-
вате сигурността му и шофьорските му на-
вици. Използвайте тези нови технологии
във ваша полза, за да го научите да бъде
отговорен шофьор.
• През лятото изпратете вашия тийнейджър
далече от вас. Намерете лагер, училищно
пътешествие, предколежанска програма
или доброволческа дейност, която ще
отдалечи детето от вас за известен период
от време. Започнете с неколкодневно пъ-
туване и напреднете към многоседмична
програма. Детето се нуждае да се научи да
се справя без вас. Пътуванията и програ-
мите с преспиване ще го научат да се гри-
жи за себе си с помощ от възрастен, кога-
то е необходимо, но без вашето кръжене
около него. Този опит подсигурява важно
придвижване към зрелостта. Вземете под-
робен маршрут, за да знаете какво ще
прави вашето дете. Убедете се, че въз-
растните, които ще бъдат отговорни за не-
го, са достатъчно подготвени, за да мини-
мизирате риска.
• Изисквайте вашето дете да работи добро-
волно или срещу заплащане. Този безце-
нен опит ще се трансформира в много уме-
ния по време на зрелостта. Помогнете му
да определи евентуалните работодатели.
Накарайте го да говори с приятели, които
работят. Свържете го с ваши приятели,
които са мениджъри или имат собствен
бизнес. Накарайте го да попита училищ-

- 90 -
 ния съветник за възможностите. Научете
го как да проучва местните магазини и
ресторанти и как да попълва молба за
работа. Ако живеете на място, където има
магазин с входно ниво място за работа,
потърсете възможности на доброволно
участие. Научете детето си да взема спи-
сък от агенциите на местната търговска
камара, 'United Way' или местната админи-
страция. Обяснете, че кандидатстването за
работа на доброволни начала е същото ка-
то за платена. Изиграйте по роли интервю-
ирането, за да намалите напрежението.
Помогнете му да продължи търсенето,
докато намери правилната възможност.
• Помогнете на детето си да се включи в учи-
лищни или обществени дейности. Изиск-
вайте всяка година да се ангажира с об-
ществена работа. Проверявайте училищ-
ните и обществените уебсайтове, за да ви-
дите какви събития наближават. Местните
фестивали, артистични програми и кон-
церти винаги търсят доброволци за ден
или два. Четете местните вестници заедно
и говорете за начините, по които можете
да се включите. Говорете как се става част
от обществото и за видовете дейности,
които може да е забавно да се опитат.
Обмислете нещата, които двамата можете
да правите заедно. Какво би помогнало за
развиване на неговите интереси. Пример-
но, ако то обича видеоигри, вижте дали
местните магазини за електронни игри не
организират събития с игри. Ако обича
- 91 -
 животни, може би местната ветеринарна
лечебница или приют се нуждае от помощ.
• Изисквайте вашето дете да прави нещо ново
всяка година. Това може да стане с вас
или самостоятелно. Може да е нещо про-
сто, като рисуване на анимационни герои,
или нещо по-вълнуващо, например скално
катерене. Хората устремени към успех ви-
наги научават нови неща. Те се заинтере-
суват от нещо и после се захващат с него.
Тийнейджърите са склонни да отбягват но-
вите неща и се нуждаят от малко побутва-
не. Ако семейството ни очаква всеки да
прави нещо ново всяка година, то нашият
тийнейджър ще изпита радостта да опитва
нови неща. Неговите страхове ще намаля-
ват постепенно с всяко нещо, което той
опитва. Накарайте го да общува с прияте-
ли или учители, за да получи идеи. Ако
той се запъва, заведете го в местната кни-
жарница и разгледайте всички списания,
посветени на специфични дейности.
• Ангажирайте детето си в представяне на из-
куства, дори ако е срамежливо. Намерете
музикална група, пиеса или друга дейност,
което би изисквало кураж да се включи.
Повечето училища имат хор или състав.
Това може да е добро място за начало,
зависи от броя им. Много културни учреж-
дения имат музикални или драматични
групи за деца, които могат да подсигурят
безопасно обкръжение за пробване на
нови изкуства. Вие също можете да запи-

- 92 -
 шете вашето дете в клас по изкуства в
местния развлекателен център или да на-
мерите други, по-малко интензивни въз-
можности. Ключът през юношеството е да
намерите много възможности за опитване
на нови неща и за срещи с нови хора. С
всяко преживяване вашето дете ще печели
твърдост и самоувереност, необходими за
успеха. То също ще започне да разбира,
че нещата го вълнуват и интересуват. >

Появяващата се пеперуда:
следгимназиален период

Когато пеперудата се подава от пашкула, тя

шава и се гърчи, докато външната обвивка падне. В
първия момент крилата изглеждат като стафиди,
сбръчкани и безжизнени. Но щом кацне на клонката
или на каквото е била прикачена през времето на
уседналия си живот, нейните крила бавно започват
да се пълнят с живителна течност. С всеки изминал
момент крилата стават по-големи и по-големи, дока-
то започне да се движи леко. Накрая пеперудата се
уверява, че крилата й ще я носят и тя предприема
полет в търсене на своя зрял живот.
Един пълнолетен младеж е нещо като пеперу-
да. Той още не е сигурен в себе си. Нуждае се от
време, докато придобие кураж, необходим за отли-
тането и воденето на независим живот. Вашата ра-
бота като родител в този момент е да му помогнете
да разтвори своите крила, за да могат те да го

- 93 -
отнесат далече. Младежът все още не е готов да
живее самостоятелно, но се нуждае от някаква не-
зависимост. Ето няколко начина да го поощрите:

• Ако е възможно, накарайте детето си да жи-

вее в пансиона на колежа вместо у дома.
• Ако това е невъзможно, намерете начини да
увеличите неговата независимост, докато
то все още живее у дома. Изисквайте да
работи почасово и да помага в семейните
финанси. Помнете, че колкото повече му
давате, толкова по-малко ще печели. Ето
защо искайте то да дава своя принос кол-
кото се може повече. Окуражавайте го съ-
що да посещава приятели, които живеят в
колежа.
• Възложете му някои от семейните отговор-
ности, които то може да поеме, като паза-
руване и готвене. Изяснете ролята му в
домакинството и се уверете, че приема
отговорностите си сериозно.
• Попитайте за мечтите му в бъдеще. Дори и
да не знае каква кариера желае, то веро-
ятно може да ви каже как иска да живее.
Посетете заедно интересни места, които
някой ден могат да станат негов дом. Гово-
рете за вида обучение или кариера, които
биха му позволили да живее на такова
място.
• Помогнете му да си вземе кола, но настоя-
вайте то да плаща своите разходи и под-
дръжката. Ако е в семейната застрахова-

- 94 -
 телна полица, изискайте да плати своя
дял.
• Отнасяйте се с него като с възрастен, в кой-
то той се превръща, и бъдете сигурни, че
не се превръщате в негова бавачка. >

Здравословни рискове:
Историята на Шаун Уайт

Шаун Уайт е удивителен сноубордист и скейт-

бордист, който на деветнайсетгодишна възраст ста-
на един от любимците на Зимните олимпийски игри
през 2006 година. Роден е с вроден сърдечен де-
фект, който наложил две операции, когато бил ма-
лък. Много родители, които имат деца с такива се-
риозни сърдечни проблеми, ги предпазват, страху-
вайки се, че всяко падане или спъване може да се
превърне в трагедия. Родителите на Суан не го на-
правиха.
Когато Суан беше само на шест години, той
реши, че иска да бъде като големия си брат и се
научи да кара сноуборд. Майката на Суан се свърза
с „Бъртън”, компания, която произвежда сноубор-
дове, за да разбере дали има подходящ размер за
него. Бащата на Суан бързо се зае със спорта, за да
може да помогне в обучението му и да го следва по
планините. Скоро обаче Суан стана по-бърз от баща
си. Майка му направи усилие да забави нещата,
казвайки му, че може да се спуска само много
бавно. Вместо да забави скоростта, Суан стана по-
бърз в това спускане. Родителите на Суан разби-
- 95 -
раха, че синът им трябва да поема рискове и да
бъде ангажиран в живота. Вместо да му казват, че
не трябва да прави опасни неща, те се включиха в
неговия спорт и му помогнаха да тренира и да се
усъвършенства, намалявайки така риска.

Децата от поколението „Милениум” имат отно-

сително малко рискове в сравнение с поколенията
преди тях. Ние живеем в един охолен век с много
храна, добри медицински грижи и много сигурни
екипировки. Можем да сме в постоянна връзка с
нашите деца благодарение на технологията. Кара-
нето на колело и скейтборд е по-сигурно благода-
рение на шлемовете и други предпазващи матери-
али. Децата стават много по-схватливи относно
своята безопасност благодарение на обучаващи
програми. Разбира се, никой не предлага премах-
ването на тези опасности. Има и други пътища
обаче да помогнем на децата и юношите (и дори на
пълнолетните) да поемат рискове в живота, които
да повишат тяхната самоувереност и независимост.
Просто трябва да изхвърлим изкуствените балони!
Веднъж излязло от балона, вашето дете ще
опита нормалната болка и последствията, които
идват с правенето на грешки, ще използват този
опит за учене и израстване. Продължете да четете,
за да насърчите този процес. >>

- 96 -
 ПЕТА ГЛАВА

3. Намалете наградите
Позволете на естествените
житейски последствия да
влязат в сила

Зад много учителски бюра стоят кутии с на-

гради. Те са пълни с дрънкулки, бонбони, стикери и
дребни поща, които децата в класната стая могат да
изберат, когато са оправдали учителските изисква-
ния през деня. През седемдесетте и осемдесетте го-
дини на миналия век учителите разбраха за силата
на кутията с награди и често я използваха, за да
управляват поведението на децата в класните стаи.
Дори и най-трудните деца неочаквано влизат в кра-
чка, когато страхотна нова играчка е добавена към
учителския арсенал.
Кутията с награди дойде благодарение на тру-
да на Иван Павлов, Б. Ф. Скинър и други учени,
занимаващи се с поведението от двайсети век. Пав-
лов е учен, който откри, че в поведението на кучето
може да се получи условен рефлекс на отделяне на
слюнка при звънене. Той звънял всеки път, когато
давали на кучето храна. (лед време кучето започ-
нало да отделя слюнка само като чуе звънеца, дори
и да няма храна. Скинър също открил, че животните
проявяват подобно поведение, за да получат награ-
ди. Чрез много експерименти той открил теорията
на позитивното и негативното затвърдяване, за да
примами хората да правят неща, помагащи им да
- 97 -
получат или да избегнат дадени последствия. Роди-
телите и учителите през двайсети век използваха
изцяло този тип на трениране, за да накарат децата
да се подчинят на правилата.
Психолозите разбират, че децата, както дру-
гите същества, ще променят своето поведение, за
да постигнат желаните резултати. Теорията е, че
ако направиш необходимото, ще получиш награда.
Родителите дълго разчитаха на този феномен и го
използваха да държат децата си в правия път.
Децата навсякъде бяха награждавани чрез сложни
стикер схеми върху кухненските хладилници. Те пе-
челеха наистина пари за ходене до „Мак Доналдс”,
за сладолед или за време пред компютъра. Този тип
награди бяха известни като външен мотиватор.
Идеята беше, че детето евентуално ще започне да
се чувства добре, като прави правилните неща, а
по-късно ще ги прави и без лакомства. Правенето
на необходимите неща, защото е правилно, се
нарича вътрешен мотиватор. Крайната цел на ро-
дителите е достигането на тази точка. Вътрешната
мотивация е това, което пришпорва устрема.
Външните награди обаче невинаги водят до
вътрешна мотивация. Виждам много родители днес,
борещи се с външни мотиватори, защото изглежда,
че децата им не са способни да се движат извън
границата на подобни награди. Децата, свикнали да
бъдат награждавани за поведението си, ще попитат:
„Какво ще получа?”, когато им е казано да изпълнят
проста работа, например да си оправят леглото или
да си приберат играчките. Вземете шестгодишната
Лидия за пример. Тя живее в много хубав дом с
родителите и двамата си братя и нейната стая, като

- 98 -
стаите на повечето американски деца, е с огромен
килер, пълен с играчки и дрехи. Има телевизор,
монтиран на стената, и компютър на бюрото в ъгъ-
ла. Има поне десет кукли „Барби”, множество книги,
ай-под, за да слуша музика, и всякакви други пред-
мети, които някога е пожелавала. Винаги е била
доста добро дете, но напоследък майка й забелязва,
че тя й отвръща твърде много.
Майката на Лидия сложила таблица за поведе-
ние на вратата на хладилника, за да й помогне да
промени държанието си. Всеки път, когато майка й
казвала да поправи нещо и Лидия не отвръщала
грубо, тя получавала стикер на таблицата. Когато
стикерите на таблицата станели пет, Лидия щяла да
получи нови аксесоари за куклите си „Барби”. В на-
чалото схемата работела много добре. Лидия полу-
чила пет стикера и майката дала поите аксесоари,
които била купила предварително и поставила в
нейния килер. Към края на третия ден обаче Лидия
загубила интерес към стикерите. Майката казала:
„Лидия, не искаш ли да получиш нови аксесоари за
своята Барби?”, а Лидия отговорила „Имам предо-
статъчно.” Майката на Лидия била объркана. В про-
четените от нея книги за родители никъде не пише-
ло, че детето може да откаже наградите. Майката
на Лидия решила да използва подхода на наказа-
нията. Всеки път, когато тя й отговаряла, за наказа-
ние я изпращала в нейната стая. Но Лидия нямала
проблем с това! Припомнете си, че стаята е пълна с
игри и електроника. Майката на Лидия разбрала
много бързо каква грешка е допуснала и сменила
мястото за наказание с малък ъгъл в кухнята. Това
обаче, изглежда, също не досаждало на Лидия. Тя

- 99 -
си изтърпявала времето за наказание и после била
свободна да си върши каквото иска.
Майката на Лидия използвала познатия на
всички подход на моркова и тоягата спрямо дъщеря
си. Когато Лидия направела нещо добро, тя била
хранена с морков, също както треньорът го дава на
коня. Когато направела нещо лошо, тя получавала
пръчката. Проблемът бил, че стомахът на Лидия
вече бил пълен с моркови и в действителност не
можела да почувства пръчката. Ние живеем в едно
много охолно общество, където децата получават
играчка с всяка закуска за бързо хранене. Дори де-
цата, произхождащи от скромни семейства, са до-
статъчно задоволени. Междувременно родителите
със стикерите са много внимателни. Когато децата
са невъздържани, те отиват в стаите си, пълни със
забавления и електроника. Родителите често се
страхуват да ги наказват по начин, който може да
не им хареса.
За да заработи този подход, Лидия трябва пак
да огладнее, за да оцени морковите и се нуждае да
почувства ужилването от пръчката по-силно. По-
важно е, че майката на Лидия ще трябва да помогне
на момичето по-бързо да се изгради вътрешни
мотиватори и да прави нещата правилно, защото
така трябва. Външните мотиватори не трябва да се
използват винаги и са по-ефективни, когато се из-
ползват случайно и умерено. Те трябва да бъдат
спрени колкото може по-бързо, когато детето се
научи да се държи добре. >

- 100 -
 Подобряване на поведението
на вашето дете

Всеки родител може да приеме един много

прост план от четири стъпки за подобряване на по-
ведението:
1. Дефинирайте поведението, което ви за-
сяга. Примерно Лидия отговаря на майка
си, когато е карана да свърши нещо.
2. Определете защо детето се държи така.
Има четири типични причини едно дете
да предизвиква родителите си в нормален
ежедневен разговор. Определете коя въз-
действа на детето ви: Власт: „Ти не мо-
жеш да ме накараш.”
Внимание: „Виж ме! Виж ме!”
Контрол: „Аз искам да правя това сега.”
Незадоволени физиологични нужди: „Аз
съм гладен / жаден / уморен / притес-
нен.”
3. Предпазвайте поведението чрез контроли-
ране на причините.
Власт: Позволете на детето да взема ня-
кои по-маловажни решения в семейст-
вото (примерно: избор на вечеря или
филм).
Внимание: Обърнете внимание колко е
пълноценното време, което прекарвате
с детето си.

- 101 -
 Контрол: Намерете начини детето ви да
се натовари с някои задължения в жи-
вота си и му позволете да взема някои
решения за себе си.
Незадоволени физиологически нужди:
Уверете се, че е получило подходяща
храна, достатъчно занимания и много
сън.
4. Отговорете на нежеланото поведение. До-
ри и да правите всичко по силите си, за
да предотвратите нежеланото поведение,
някои ще продължат. Порастването озна-
чава тестване на границите и експери-
ментиране с причините и следствията.
Вашето дете ще ви пробва отново и от-
ново, преди да овладее всяко ново уме-
ние. Това прилича на „Сървайвър” – тряб-
ва да имаш сила на духа да издържиш, да
надхитриш и да надиграеш своето дете.

Когато дъщеря ми беше само на около три и

половина години, започна да ми отговаря. Всеки
път, когато ми отговаряше, беше наказвана, но все
пак това продължаваше. В края на един особено
напрегнат ден аз й казах: „Алисън, ти продължаваш
да се държиш по същия начин и да бъдеш наказ-
вана за това. Защо го правиш?” Тя ме погледна
честно в очите и каза: „Защото някой ден ти ще се
умориш.” Аз напълно се слисах в момента и после
твърдо реших, че никога няма да се уморя. Тогава
разбрах, че моят съпруг и аз ще бъдем родители с
твърде много преживявания заради момиче с такъв

- 102 -
дух. Разбрах също, че за да имаме влияние, трябва
са станем по-строги. >

Власт

Виждали ли сте чихуахуа да върви до голямо

куче и да лае? Чихуахуа, изглежда, не знае колко
малко куче е и вредите, които голямото куче може
да му нанесе. То ще стои там и ще лае, докато голя-
мото куче не отстои правата си. Проблемът е обаче,
че някои големи кучета не разбират колко са голе-
ми. Те се провалят при употребата на своята сила и
понякога се подчиняват на малките кучета.
Като общуват с родителите си, децата, които
търсят власт, правят същото, което прави чихуахуа.
На децата, които искат власт, трябва да им бъде
дадена някаква. Разрешавайте на детето да взема
решения за семейството от време на време, като
например какво да има за вечеря или къде да се
забавлявате в съботния следобед. Нека то взема ре-
шенията за цялото семейство, в конкуренция с дру-
ги възможности. Уверете се, че различавате еже-
дневните решения от жизненоважните. Примерно
детето може да реши в кой ресторант ще се храни
семейството или какъв филм ще гледа, но вие
трябва да имате крайната дума да определите кое
училище ще посещава. Преди всичко не предлагай-
те на детето си да взема решения и после да тръг-
вате срещу тях. Ако направите тази грешка, окон-
чателно ще подкопаете неговата „власт” и ще го
накарате още повече да се разбунтува.

- 103 -
 Уверете се, че детето разбира как вие поня-
кога трябва да вземате ключови решения, защото
това е ваша работа. Не влизайте в игра на война.
Просто му дайте да разбере кога вие имате пълна
власт и кога то може да добие някаква. Тогава може
да е подходящо да кажете: „Понеже аз съм майка,
аз казвам така.” Вашето дете има нужда да разбере,
че вие сте абсолютно задължен и че отстъпвате
властта си само когато е удачно и здравословно във
всички отношения. >

Внимание

Наблюдавали ли сте деца с родители на иг-

рището или и басейна? Те ще правят номер след
номер, крещейки: „Виж ме! Виж ме!” Родителите
трябва да гледат през цялото време и да казват
подходящи „Охо” или „Това е чудесно!” Веднага
щом родителите отклонят погледа си ча секунда, за
да проведат разговор с други възрастни, детето ще
продължи да ги тормози, докато всички погледи не
се насочат към него отново. Децата неограничено
жадуват за внимание и е ваше морално задължение
като родител да им го давате колкото можете
повече. Много родители грешат, като вярват, че
качеството на прекараното време е важно, а не
количеството. И двете са важни. Различните деца
жадуват за различно количество внимание. Едно и
също дете може да жадува повече внимание тази
седмица, отколкото предишната. Важно е за всички
да долавят нуждите на децата си за внимание и да
им го дават, както се изисква.
- 104 -
 » Помогнете на детето си в прехода от
училище към дома
Преходът от училище или работа към дома
всяка вечер е типично най-трудното време от деня.
Родителите имат хиляди неща в ума си. Понякога
трябва да спрат в магазина или да изтичат за по-
ръчка по пътя към дома. През това време всички са
се прибрали вкъщи, има да се приготвя вечеря, да
се пишат домашни и куп други неща, на които да се
обърне внимание. Това е времето, когато вашето
дете се нуждае от най-много внимание, защото не
ви е виждало през по-голямата част от деня. Това е
също и най-трудното време да му обърнете необхо-
димото внимание. Но повечето родители не разби-
рат, че колкото по-бързо му обърнете внимание,
толкова по-малко време ще ви отнеме. Повечето
деца са доволни на малко от времето ви, когато се
приберете у дома, и после продължават да си иг-
раят. Вместо да четете пощата или да си прослуш-
вате съобщенията, когато се приберете, започнете
ритуал на сядане заедно с детето и изслушване как
е преминал денят му. По-малките деца може да ис-
кат да играят с вас през това време; по-големите
може просто да искат да говорят. Този разговор
обикновено отнема само около петнайсет минути,
но е безценна възможност за вас да научите какво
става в света на вашето дете: приятели, интереси,
спорове и тъй нататък. След това вече можете да
направите нещата, от които се нуждаете, за да се
отпуснете. Цялата вечер ще премине по много по-
плавен начин и нежеланото поведение ще бъде
намалено.

- 105 -
 » Дайте внимание на всеки поотделно
Ако имате много деца, е важно да отделите
време за всяко от тях. Колкото повече деца имате,
толкова по жизненоважно е това. Да прекарате
времето само двамата с нашето дете става още по-
важно, когато децата станат големи и са по-малко
време вкъщи.
Когато синът ми учеше в последния клас на
гимназията, той беше повечето време навън. Успя-
вах много трудно да се свържа с него. Една неделя,
след седмица, през които наистина не се бяхме
виждали, решихме да отидем в крайпътния ресто-
рант за закуска – и за моя изненада той непрекъс-
нато ми говореше. Това бързо стана ежеседмичен
ритуал. Нямаше значение какво друго стана, ние
резервирахме неделните сутрини за нашата закус-
ка. Оттогава не сме имали повече истински разго-
вор за това как е преминал денят, той запазваше
всичко за неделите и изсипваше всичко, което беше
в главата му. Когато учеше в колежа, ние продъл-
жихме ритуала през уикендите, когато си беше
вкъщи или когато го посещавах в училище. Въпреки
че имахме все по-малко и по-малко време заедно,
чрез този ритуал ние запазихме (драни нашите
отношения.
Помислете за време през седмицата, което мо-
жете да отделите, за да бъдете само с детето си.
Това може да е ходене до мола, разходка или лю-
буване заедно на залеза. Създайте само ваш ритуал
и се придържайте към него.

- 106 -
 » Сложете граници на технологията
С изобретяването на мобилните телефони,
плеърите и имейла ние сме в контакт помежду си
повече от всякога. Докато това позволява на семей-
ствата да прекарат повече време заедно, то също
може и да намали качеството на това време. Винаги
помнете, че технологиите са тук заради вас, а не по
някаква друга причина. Установете правила в се-
мейството си, за държите под контрол технологиите.
Ако водите разговор, всеки от вас трябва да изклю-
чи телефона си. Ако се забавлявате с някаква весе-
ла дейност, оставете MP3- и DVD-плеърите за мал-
ко. Ако трябва да поддържате връзка с вашия офис,
дайте на своите колеги ясни инструкции какво е ис-
тински спешен случай. Установете време, когато ще
проверявате имейла и гласовата поща. Говорете на
децата си как контролирате технологиите в еже-
дневието и изисквайте от тях да правят същото. >

Контрол

За детето контрол може да означава управля-

ване на времето. То иска да прави каквото иска и
когато го поиска. Ако гледа видеофилм, обикновено
ще иска да види края, въпреки че го е гледал
дузина пъти. Ако играе с играчките си, ще иска да
продължи, дори и да е време за лягане. Контрол
може да означава решаването какво да облече,
дори и да изглежда, че вие не разбирате колко
важно може да е специалното име на марката или
стила. Контролът малко се различава от властта.

- 107 -
Детето, което търси власт, иска да заповядва на вас
и на другите членове на семейството. Детето, което
търси контрол, просто иска да контролира себе си.
Потребността от контрол обикновено се задо-
волява лесно. Детето, което жадува контрол, има
нужда да му се предлагат възможности и да му се
обяснят последствията от всяка една. Номерът е
наистина да предложите избора на тези възможно-
сти на детето, дори и да имате мнение, че някоя
възможност е по-благоприятна от останалите. Ме-
тодът SODAS (създаден от съветника Ян Роса през
1973 г. в „Бой Таун”, дом за проблемни деца) може
да бъде използван, за да помогнете на детето си в
простия метод на избор на решение:

Ситуация. Питайте детето си какво става. Про-

сто кажете: „Какво става?” Придържайте
се към „какво” и избягвайте „защо”.
Възможности. Питайте детето какви са негови-
те възможности в тази ситуация.
Недостатъци. Попитайте го какви нежелани
неща могат да се случат при всеки из-
бор.
Предимства. Попитайте го какви желани неща
могат да се случат при всеки избор.
Решение. Обобщете онова, което твърдо е ре-
шило, че са негови възможности и ре-
зултати, и тогава му позволете да вземе
решение. >

- 108 -
 Незадоволени физиологически нужди

Всички сме виждали деца в магазина, които

хленчат, плачат или се тръшкат раздразнено. В
повечето време детето иска да съобщи нуждите си
на родителя. То може и действителност да е гладно,
уморено, жадно, да му е много горещо или студено
или да му е неудобно по някакъв начин. Повечето
от родителите разбират защо плаче невръстното им
дете, но понякога не успяват да удовлетворят
намеците на своите по-големи деца, тийнейджъри
или младежи. Ако детето ви започне да протестира
шумно, не пропускайте момента да решите бързо
проблема, като изпълните това, от което има нужда
в момента. Уверете се, че това наистина е нужда, а
не желание и след това я задоволете, за да ов-
ладеете поведението му. >

Намалявайте наградите
възраст след възраст

Въпреки че изброените стратегии са ефектив-

ни за намаляване и отговаряне на нежеланото пове-
дение, вие все още ще се нуждаете от някои вън-
шни мотиватори, за да помогнете на детето да по-
добри поведението си. Теориите за поведението от
началото на двайсети век все още работят, но
родителите могат да направят някои промени за
днешната младеж.

- 109 -
 » Непокорният ученик от основното училище
Докато вашето дете достигне годините за ос-
новно училище, то вече ще очаква награда за всяко
извършено училищно задължение или къщна рабо-
та. Ако детето ви не се отзовава, без да е получило
осезаема награда, то вие имате работа за вършене,
зависеща от конкретната ситуация.

» Домашни задължения
• Изберете вашата битка внимателно. Много
родители допускат грешката да се фокуси-
рат върху неща, които нямат истински по-
следствия или значение. Определете не-
щата, по които не може да се преговаря.
Ако стаята на детето ви е разхвърляна по-
вече, отколкото бихте допуснали, просто
затворете вратата. Ако е решило да живее
така, то това е негов избор. Не му пома-
гайте обаче в оправянето на бъркотията.
Ако си е загубило любимата дреха или
важна домашна работа, не влизайте да му
помагате в търсенето. След като стресът от
момента свърши, просто му припомнете,
че е по-лесно да се намират неща в под-
редена стая.
• Направете детето си напълно отговорно за
нещата, които му въздействат. То сигурно
ще очаква да го перете; да му чистите
стаята, включително бърсане на праха,
чистене с прахосмукачка, миене на про-
зорци, чистене на собствената му баня,
ако има такава. Просто го научете да го
прави и тогава то ще се справя само. Не го
- 110 -
 тормозете, ако не е свършило добре неща-
та и не му помагайте, ако няма чисти дре-
хи, които да облече. То бързо ще разбере,
че не иска да облича една и съща блуза
повече от веднъж седмично! Няма нужда
да го награждавате по някакъв начин;
естествените житейски последствия ще го
убедят да направи необходимите промени.
• Възложете на детето си отговорност за поне
една задача, която е свързана с други за-
дачи вкъщи. Примерно му възложете да
нареди масата за вечеря и не сервирайте,
докато то не нареди масата. Няма нужда
да казвате даже дума, гладът накрая ще го
отведе до шкафа с чиниите.
• Ако имате домашно животно, направете де-
тето отговорно за храненето. Настоявания-
та на животното за храна ще бъдат по-
шумни от вашите натяквания.

» Училище
• Не прилагайте награди за оценки. Това е
много трудно за родителите. Много хора (и
родители, и педагози) правят грешката да
отменят спортни и др. занимания при вло-
шаване на оценките. Теоретично ученикът
ще има повече време да учи, ако не играе
футбол. Докато е важно да има здравосло-
вен баланс между дейностите (виж Глава
6), отменянето на дейности, в които детето
се справя успешно, не е начинът да се
справим с понижения успех в други об-
ласти. Годините на основното училище са
- 111 -
 времето, когато детето открива кое е то и
развива интереси и увлечения в живота.
Последното, което бихте искали, е да му
отнемете преживяванията, необходими за
по-нататъшното му развитие.
• Фокусирайте се върху ученето, а не върху
оценките. Въпреки че оценките от основ-
ното училище са важни, защото дават ин-
формация на съветниците и учителите от
гимназията за възможностите на детето, те
няма да бъдат видени от колегите и бъде-
щите му работодатели. Тези оценки не са
задължително индикатор как ще се справя
детето ви в гимназията и в колежа. Не е
нужно да се развиват умения за учене в
основното училище, необходими за гимна-
зията, защото то още няма познавателните
възможности да го направи. С други думи,
облекчете нещата с оценките. Вместо това
се фокусирайте на ученето. Празнувайте
първите му успехи. Обърнете внимание на
интересите и страстите на вашето дете.
Нека училището бъде за открития и въл-
нения, а не за оценки и задължения.
• Помнете какво е наистина важно при учене-
то през този период:
— Ученето е забавление – и наградата е
самото то.
— Присъствието е абсолютно задължител-
но. Уверете се, че детето ви ходи на
училище навреме всеки ден. Не му да-
вайте объркващи съобщения за плани-

- 112 -
 рани ваканции и ангажименти през
учебно време.
— Домашните трябва да са завършени на-
време. Важно е за вашето дете да по-
крива очакванията на учителите, дори
и когато не е съгласно с домашните.
— Окуражете детето си да посещава ня-
кои нови уроци и да опита в училище
всичко, което може.

» Награди
• Направете наградите пълноценни, като не
давате на детето си всичко, което поиска
през цялото време. Вие трябва да обуздае-
те охолството, с което искате да го награ-
дите, по подходящ начин (виж Глава 7).
• Фокусирайте се върху награди, които изис-
кват от вашето дете да даде своя принос.
Ако иска нов мобилен телефон, изисквай-
те да плати половината чрез изпълнение
на задачи, за да го постигне.

» Наказания
• Наказанията трябва да бъдат кратки, строги
и изпълнени. Много родители правят гре-
шката да наказват за седмица или месец и
после отстъпват, когато детето почне да се
жалва твърде шумно, вместо да го накажат
само за един ден, но строго и напълно. Не
позволявайте на детето си какъвто и да е
контакт с външния свят. Отрежете му ком-

- 113 -
 пютъра, телефона, телевизията и всички
други форми на комуникация.
• През това време го дръжте близо до себе си
чрез извършване заедно на домашни за-
дължения. Направете го с нещо трудно,
което ще донесе удовлетворение на края.
Почистването на гаража, плевенето на
градината и боядисването са все добри
неща, които може да свършите заедно. До-
като работите, ползвайте предимството на
прекараното заедно време, за да преслед-
вате своята гледна точка и да затвърдите
вашите взаимоотношения.

» Уважение
• Винаги изисквайте уважение. Най-важното
нещо, което децата от основното училище
трябва да помнят, е че вие сте техен ро-
дител. Вашето дете трябва да говори по
различен начин с вас, а не както със
своите приятели. Децата в повечето слу-
чаи започват да демонстрират неуваже-
ние, което има тенденция да се засилва,
докато стават по-зрели. Разбира се, тряб-
ва сам да моделирате това поведение. Го-
ворете им с уважение и в отговор очак-
вайте същото.
• Не толерирайте въртенето на очи, тръскане-
то на глава или други физически жестове.
На практика юношите невинаги осъзнават,
че правят такива неща, затова вие трябва
да им обърнете внимание. Обяснете на
сина си, че той контролира тялото си и че
- 114 -
 е отговорен за съобщенията, които изпра-
ща. Ако синът ви си върти очите, спрете
разговора незабавно и кажете: „Недей да
се блещиш насреща ми. Това е неуважи-
телно.” Казвайте му го всеки път и той ще
се научи да не го прави.
• Не толерирайте ругатните, обидните думи
или оскърбленията на детето си от всяка-
къв вид. Отново го спирайте всеки път, ко-
гато го направи и настоявайте да се изра-
зява по приличен начин.
• Не толерирайте употребата на неприличен
тон в гласа му, повишаването на глас или
прибягвания до други доловими сигнали
на неуважение. Прекъснете ги и го имити-
райте, за да ги разбере. Накарайте го да
повтори това, което е казал, но с уважи-
телен тон и звучност.
• Не му позволявайте никога да напуска тру-
ден разговор. Децата в тази възраст ще
избягат, когато им казвате неща, които не
искат да чуят. Не им позволявайте да не
ви изслушват, докато им говорите. Уверете
се, че разбират кога разговорът е приклю-
чил. Ако детето ви отиде в своята стая,
последвайте го и настоявайте да се върне
в стаята, където сте разговаряли. Ако за-
ключи вратата, обяснете, че това не е раз-
решено. Ако продължава да заключва вра-
тата си, откачете я от пантите и я сложете
някъде, докато се научи да води цивили-
зован разговор.

- 115 -
 » Апатичният гимназист
Юношите могат да станат твърде апатични по
време на гимназия. Ваша работа е да помогнете той
да продължи да се грижи за нещо – каквото и да е –
и да бъдете осведомени за неговото развитие. Ще
трябва да продължите използването на всички стра-
тегии, изброени в списъка за деца от основното
училище, и да добавите следното:

› Шофиране
Ключовете на колата са едно от вашите най-
силни оръжия. Ако вашият тийнейджър е нетърпе-
лив да шофира, вие имате решително подкрепление
за подсилване на поведението: колата. Обаче много
тийнейджъри днес решават да не се учат да шофи-
рат (виж Глава 4). Ако живеете в район, където
няма достатъчен обществен транспорт – каквито са
повечето в нашата страна, – тогава шофирането е
жизнено умение, което продуктивният възрастен за-
дължително трябва да притежава. Опасно е да
сложите вашия тийнейджър зад кормилото. За да се
преборите с феномена неохота към шофиране,
трябва да спрете да возите детето си до местата,
където иска да отиде. Колкото по-малко удобен
правите живота му, толкова повече той ще прояви
желание да шофира сам. Веднъж щом детето ви се
научи да шофира, не му предоставяйте негова соб-
ствена кола. Вместо това нека използва вашата и се
грижете се да прави, каквото трябва. Може да му
давате да печели привилегии за шофиране, ако
върши домашни задължения, получава добри бе-
лежки и тъй нататък. Ключовете за колата работят

- 116 -
прекрасно, докато детето се нуждае от тях, за да
върши каквото трябва.

› Бюджетни суми
Осигурете на детето си месечна сума, която е
достатъчна за него само да си купи най-необходи-
мото. Помислете за всичко, от което то ще има нуж-
да, включително дрехи, козметика, шампоан и учи-
лищни принадлежности. После му позволете да па-
зарува само. Ако си купува дрехи, които не са под-
ходящи за училище, ще страда. Ако не му достигат
парите за шампоан, понеже ги е прахосало за
снакс, ще страда. Това ще сложи край на безкрай-
ното молене за пари, ще го научи да предвижда
бюджета и ще подсигури желание да работи, ако
иска други неща. За повече по този въпрос виж
Глава 8 „Забави удоволствието”.
Щом вашето дете разбере ограниченията на
бюджета, му подсигурете възможности да печели
пари или точки. Тези възможности трябва да бъдат
прости, като приготвяне на храна, или предизвика-
телни, като включване в нов клуб към училище.

› Светло бъдеще
Помогнете на детето си да има виждане за
своето бъдеще. Все пак не очаквайте, че то ще знае
вече какво иска да прави с живота си. Вместо това
се фокусирайте на живота веднага след гимназия и
нетния живот като цяло. Заведете го да посети уни-
верситети, където имат високи академични изиск-
вания. Опитайте да му помогнете да намери учили-
ще, което предлага възможности, от които се инте-
ресува. Ако обича да ходи на футболни мачове,

- 117 -
идете в голям щатски университет, където футболът
е важен. Вие можете дори да опитате да намерите
билети за мача, така че той да опита от първа ръка.
Ако живеете на студено място, а той обича сърфи-
рането, намерете училище близо до плаж и му
покажете, че приемът в това училище е неговият
билет за топлина, пясък и вълни. Не очаквайте от
него да намери практическо значение в броя на
томовете в училищната библиотека или в академич-
ния студ на неговите програми. Повечето гимна-
зисти нямат идея за стойността на тези неща и не
могат да преценят как през следващата седмица
досегашният им начин на живот ще бъде оставен
настрана за четири години. Вместо това нане гина
се фокусирайте на стила на живот, който той би
намерил за привлекателен, и го използвайте. Щом
намерите университет, който му допада, му помог-
нете да разбере какви оценки, резултати от тестове
и други изисквания ще трябва да покрие, за да вле-
зе там. Тогава, когато се сражавате за оценките,
можете да му припомните към какво се е насочил,
работейки.

› Цената на нещата
Посетете места, където мислите, че вашето
дете би поискало да живее, и открийте колко ще му
струва да се настани там. Посетете къщи образци и
разговаряйте за ценовите листи. Направете пробно
возене с коли, които то може да хареса, и говорете
за цените. Помогнете на детето си да разбере колко
скъпи ще бъдат желанията му и обяснете какво ще
трябва да прави, за да спечели пари и да ги
постигне.

- 118 -
 Споделяйте финансова информация с детето
си. Ако сте много добре финансово, кажете му за
времената когато не сте били и какво е трябвало да
предприемете, за да постигнете сегашното си поло-
жение От съществено значение е детето ви да
придобие правилен усет за парите, за жертвите за
него – за да си изясни наградите и последствията от
поведението си.

» Бъдещият колежанин
Определете какви са очакванията ви към
вашето дете, когато то е на прага на колежа. Какви
оценки искате от него да получава? Първокурсни-
ците обикновено се очаква да получат поне средна
оценка по точкова система 2,5 (оценките са от 0 до
4). Това ще бъде наполовина В (много добър),
наполовина С (добър), въпреки, че вие ще очаквате
от вашето дете да направи най-доброто. През вто-
рата година вие трябва да увеличите този минимум
на очакванията на 3,0, което ще е между А (от-
личен) и В (или цяло В). Ще продължите ли да
плащате за обучението и другите разходи, ако то не
изпълни вашите очаквания?
Трябва предварително да определите колко
лоши оценки сте склонни да субсидирате занапред.
Помислете си за стипендиантска програма. Всяка
програма за стипендии има установени стандарти за
оценките, за да е сигурно, че няма да се пропилее
ценен ресурс. Преди започване на семестъра се
уверете, че вашето дете наистина разбира какво го
очаква. Говорете за добрите работни навици, които
ще му помогнат да разбере материала и да получи
добри оценки. Говорете за свойствените изкушения

- 119 -
в колежа, които могат да го откъснат от ученето.
Добре е понякога да се позволи на студента да про-
дължи за още един семестър, след като се е прова-
лил в покриването на академичните очаквания. За-
едно вие можете да определите какво е причинило
проблема и да предприемете стъпки за поправяне
на нещата. Несигурността във възможностите да
останеш в колеж, ако няма представяне в рамките
на разумните стандарти, често е силна мотивация.
Ако проблемът обаче е неотложен и оценките
и усилията са под долната граница, ще си губите
пари и времето на детето, ако продължавате да
финансирате тази липса на успех. Помогнете му да
помисли за друга работа и/или възможности за
обучение, за да го придвижите напред.

» Лентяйстващият пълнолетен
Добре, вие не сте прочели тази книга навреме
и сега си имате лентяй, живеещ в дома ви. Възмож-
ностите са да размените местата на наградите и по-
следствията. Вашето дете не е мотивирано да до-
стигне независимост и в резултат се държи напълно
безгрижно. Това е лесно – направете живота му по-
труден! Последствията от идването вкъщи е по-
малко лична свобода, по-малко свободно време и
повече работа. Създайте „договор” за живеене пън
вашия дом. Определете всичко, което е важно за
нас, включително времето за спане и ставане,
правила за посетители и наем (покриващ цената на
храната, забавленията и горивото, ако имате кола).
Отнасяйте се към него повече като пансионер и
бъдете сигурни, че спазва правилата вкъщи. Ако не

- 120 -
изпълнява договора, тогава трябва да намери друго
място да живее.
Причината децата да идват вкъщи и да стоят у
дома, след като навършат пълнолетие, е защото
така е по-лесно. Вие трябва да го направите трудно.
Когато детето ви избира да живее с вас на такава
възраст, то губи контрол върху собствения си жи-
вот.
Разбира се, има моменти, когато порасналото
дете се премества вкъщи вследствие на криза, коя-
то е извън негов контрол. Вие можете да проявите
разбиране за разумен период от време, но порабо-
тете с него да си създаде план, който ще възвърне
независимостта му. Ако това се превърне в лентяй-
стване, тогава трябва да си помислите и да го
накарате да напусне вашата къща!
Някои пълнолетни деца живеят самостоятелно,
но са все още субсидирани от родителите си. За
някои всичко – от храната до наема – е изцяло по-
крито. За други точно когато си мислите, че нямат
нужда от икономическа помощ, се появява нова
криза и вие пак пишете чекове.
Въобще предлагането на дългосрочна финан-
сова помощ за неща, които вашето дете трябва да
плаща, за да се справя само, ще намали неговия
стремеж. Ако предлагате растяща финансова по-
мощ, тогава ще искате да се включите във финансо-
вото планиране на живота на детето си, с неговата
цел, поемайки тези отговорност. Седнете с него и
премислете всички детайли за приходите и разхо-
дите му. Ако разходите му изпреварват неговите
приходи, помогнете му да изчисли как да печели
повече пари – или една комбинация от двете, или
- 121 -
да харчи по-малко. Заедно можете да създадете
бюджет, кой то му позволява да обмисли вашата
помощ за покрива не на разноските. Примерно вие
можете да се съгласите да плащате сметките за
електричество. Погледнете сметките от миналата
година. (Ако отделни сметки липсват, можете евен-
туално да се свържете с компанията и да получите
информацията по телефона.) Платете установената
сума за тези разноски. Ако тези сметки са по-
високи, отколкото вие сте съгласен да субсидирате,
то ще бъде отговорно за разликата. Ако не се е
справило в миналото в харченето на отпуснатите
пари, можете да помислите за директно плащане на
обществената компания, докато стане по-отговорно.
Бъдете сигурни, че сте посочили крайна дата
за тази помощ. Кажете на вашето дете колко месеца
сте склонни да плащате сметките му за тока и после
дръпнете шалтера, когато дойде крайната дата.
Можете да използвате същата стратегия за всяка
икономическа помощ, които давате на детето си.
Направете план и се придържай те към него. Детето
ви ще печели независимост и ще се чувства добре в
този процес.
Винаги помнете, че вашата работа е да възпи-
тате един пълноценен човек. Много родители се фо-
кусират върху възпитанието и просто управляват
поведението. Ключът към постигане на желаното от
вас поведение е да го извлечете и да създадете об-
кръжение, където вашето дете ще иска да върши
правилните неща.

В следващата глава ще научите как да нама-

лите разписанието на вашето дете и предварително
- 122 -
програмираните дейности, така че да има изобилие
от време да изследва, създава, представя и да се
радва на живота. >>

ШЕСТА ГЛАВА
4. Махнете разписанията
Окуражете радостта, въобра-
жението и творчеството

Манди беше толкова развълнувана, че ще бъ-

де майка за първи път. Тя искаше да е сигурна, че
нейното дете ще има най-добрия живот, който може
да бъде предложен, включително всяка възможност
да пробва нови неща и да бъде наистина ангажи-
рано в живота. Дори преди да се роди нейното бе-
бе, тя започна неговото обучение, като слушаше за-
писи на Моцарт. Веднага щом Райън се роди, тя за-
почна да гледа по телевизията Бебе Айнщайн. Ко-
гато той беше само на няколко месеца, тя се записа
в курса „Мама и аз” към местния общински център.
Когато Райън навърши една година, тя го подхвана
с предучилищни програми за музика и изкуство.
Докато още прохождаше, той се радваше на креа-
тивни предучилищни програми три сутрини седмич-
но, йога за бебета един следобед в седмицата и
накрая две срещи за игра седмично. В момента, в
който Райън беше на четири години, Манди реши,
че той има нужда да бъде в целодневна академична
- 123 -
предучилищна група, за да общува с връстници – и
в същото време го записа на уроци по плуване,
малката футболна лига и курсове Сузуки за цигул-
ка. Манди беше загрижена за академичния прогрес
на Райън, затова тя включи допълнителна програма
за ранно обучение, пълна с работни книги, в много
натоварената програма на своя син.
Когато нейното дете порасна, Манди беше
уверена, че трябва да го държи винаги заето. Тя
прекарваше всеки ден часове по пътищата, водейки
сина си на всяка една от дейностите в програмата –
включително футбол, карате, пиано, младежка цър-
ковна група, допълнително обучение и яздене на
коне, за да е сигурна, че той ще бъде по-напред от
другите деца.
Звучи ли ви познато? Манди и Райън бяха тол-
кова части, че се хранеха с бързи закуски в колата
най-малко два пъти седмично и нямаха вечери или
уикенди без планирани събития. Докато е много
важно за едно дете да участва в широк кръг дей-
ности през своите години на развитие, твърде добри
неща могат да бъдат ограбени от прекаления стре-
меж. Обикновено една или две планирани дейности
през седмицата са достатъчни. Ако вашето дете
участва в състезателни спортове, ограничете се до
един отбор за сезон. Можете да прибавите един му-
зикален урок седмично към неговата програма, но
вероятно няма да искате включване на състезател-
ни танци с три репетиции седмично.
Мислете за всички дейности като за важни и
по-маловажни. Една важна дейност включва повече
от две задължения за седмица, общо повече от че-
тири часа в планираното време за ангажименти
- 124 -
(включително транспортирането до мероприятието
и обратно) и с продължителност повече от две
седмици. Примери за важни мероприятия могат да
бъдат спортните състезания, състезателните групи и
хоровете, игрите и някои религиозни обучения и
младежки групи. По-маловажните дейности изиск-
ват по-малко време на ангажимент и включват уро-
ци по пиано, обучение, уроци по танци и уроци по;
карате. Идеално за вашето дете е да има максимум
едно важно и едно по-маловажно мероприятие. То-
ва ще му позволи да опита от всичко, което животът
може да му предложи, но не и всичко едновре-
менно! >

Твърде много от хубавите неща

Манди отглежда едно претоварено дете. Тя не

е оставила непреобърнат камък, за да подсигури на
детето си несъмнено точните познания в точното
време, уверена, че всеки ден е бил запълнен със
серия от високоорганизирани дейности.
Тя не иска да остави обучението и развитието
на Райън на шанса, тя иска да създаде идеално об-
кръжение за него, за да бъде умен, атлетичен и
креативен. „Аз бях убедена, че синът ми винаги ще
се опира на мене, така че да му бъда опора. Бях
сигурна, че той винаги прави нещо”, казва тя. Ко-
гато той стана тийнейджър, Манди видя грешката
си. Райън се оплаквал, че е зает и отегчен през вся-
ко време, което не било заето по програма. Той съ-
що се оплаквал, когато трябвало да върши тези

- 125 -
планирани дейности. Изглеждало, че не иска да
прави нищо.
„Аз не разбирам защо той отказва да се
включи в мероприятия и после се оплаква, че няма
какво да прави. В училище има много трудности с
предметите, които искат повече четене и правене
на записки. Изглежда, той иска учителите да го за-
бавляват през цялото време и не разбира как да
стои мирен”, казва Маиди. Райън се нуждае от
много директни инструкции, за да свърши нещо. По
средата на задачата той загубвал интерес и тръгвал
да търси нещо друго. Често се засягал, когато Ман-
ди се опитвала да го включи в семейни мероприя-
тия или други забавления.
Манди се тревожела, че Райън няма никакви
истински интереси или увлечения в живота. Затова
започна упорито да работи, за да върне времето
назад и да го научи как да се радва на собственото
си време.
Синът на Манди страда от липса на въображе-
ние и неспособност да намери интерес в каквото и
да е. Децата, оплождани в нашия модерен свят, че-
сто страдат от тези проблеми, защото винаги полу-
чават своите игри и свободно време, планирани
предварително за тях, от много ранна възраст и не
им е било позволено просто да бъдат деца и сами да
откриват своите интереси. Дейвид Елкин, доктор по
психология, описва този феномен в своята книга от
2007 година „Силата на играта”. Въображението,
творческите способности и желанието да откриваш,
подсигуряват горивото на устрема. Без тях децата
не искат наистина да правят нещо или да станат
нещо. Някои родители като Манди мислят, че дават
- 126 -
предимство на децата си, подсигурявайки ги с
много програмирани дейности. Други родители са
принудени да постъпват така заради работното си
време.
Истината е, че децата се нуждаят от здраво-
словен баланс между планираните по програма дей-
ности и времето просто да бъдат деца. Тяхното
въображение разцъфва, когато им е дадено време и
пространство да растат. Творческото мислене е
възможно само когато мозъкът е неангажиран в да-
ден момент. Помислете кога сте стигали до най-до-
брите си идеи. Дали е било, когато сте били заети с
правене на нещо и мислене за това нещо, или
когато мозъкът ви е бил по-малко активен? Аз полу-
чавам своите най-добри идеи под душа, по време на
разходка или при следобедната неделна дрямка.
Ако наистина искате да си представите решаването
на даден проблем, дали се уверявате, че имате мно-
го планирани неща, или се опитвате да изпразните
главата си чрез някаква релаксация? Някои корпо-
рации са създали работно обкръжение около тази
идея. „Майкрософт”, „Епъл”, „Гугъл” и други високо-
технологични компании имат места, където техните
работници могат да се разхождат, упражняват, иг-
раят, хранят и да се радват на времето си заедно,
докато са заети в творческия процес. Тези компа-
нии имат изключително гъвкава работна програма,
така че хората да имат време за онова, което е важ-
но за тях. Тези компании зависят от работници,
които са устремени и продуктивни и подсигуряват
тяхното работното обкръжение да насърчава това.
Така че колко е достатъчно и колко е твърде
много? Докато няма отговор за всяко дете, трябва

- 127 -
да се търси баланс. Ако вашето дете няма време
всеки ден, когато не трябва да прави нещо за
собствено удоволствие или просто да „бъде”, тогава
то е твърде заето. Ако вашето дете се оплаква че-
сто, че му е досадно, сигурно страда от претовар-
ване с организирани дейности. Ако вашето дете не
може да седи в колата, ако системата за забавления
не работи, то сигурно трудно ще се съсредоточава в
училище.
Ако вие сте претоварвали детето си, когато е
било по-малко, а сега искате да направите промяна,
не е твърде късно. Започнете с правенето на някои
неща заедно със своя тийнейджър, които не са по
списък или организирани. Пробвайте да четете без-
разборно в книжарницата, порадвайте се на малко
време заедно в магазина за кафе или на ленив съ-
ботен следобед. Идете на разходка в гората и вижте
колко различни птици можете да намерите. Легнете
в тревата в задния ви двор и открийте картини в
облаците. Трябва да правите тези неща първона-
чално заедно, така че вашият тийнейджър да полу-
чи идея. Бавно намалете количеството на организи-
раното по списък време и го запълнете с неструкту-
рирани дейности, които можете да правите заедно.
Вашият тийнейджър скоро ще се научи да се за-
бавлява с тези неща сам. >

Какво е програмирането?

Сега имате много дейности под контрол и

можете да започнете да обмисляте качеството. Няк-
ои типове дейности окуражават децата да изслед-
- 128 -
ват, откриват и създават, докато други просто го
карат да следват посоката. Искате да ограничите
програмирането на детето, доколкото с възможно.
Когато компютърът е програмиран, той с „научен”
да отговаря точно по един и същи начин всеки път,
когато му давате едни и същи инструкции. Компют-
рите трябва да бъдат програмирани от потребителя
да правят всичко, което се очаква да правят. Ако
подадете на компютъра си инструкции, за които не
е програмиран, той няма да извърши никакви сми-
слени действия и може дори да се повреди по време
на този процес. Хората, за разлика от компютрите,
са способни на многобройни отговори за едно за-
питване, могат да сменят отговорите си по всяко
време и да отговарят в попа ситуация по смислен
начин.
Децата трябва да развиват тази възможност.
Обаче ако са им давани категорични инструкции и
им е нареждано как точно да реагират всеки път, те
няма да се научат да отговарят по смислен начин
при нови условия и могат дори да се „сгромолясат”
в този процес. За нещастие много родители вярват,
че колкото повече програмират децата си, толкова
по-умни и по-способни ще станат те. Не по този
начин. Децата трябва да бъдат окуражавани да взе-
мат решения, да фантазират и да се забавляват, за
да придобият умения, които са съществен за неза-
висим живот.
Наскоро в моето училище ученичка на име
Ариел беше пратена в главния офис да направи ня-
кои копия. Случи се да бъда близо до копирната ма-
шина, докато тя се опитваше да завърши задачата
си. Тя слагаше оригиналите в пълнителя и натиска-

- 129 -
ше бутона. Копията излизаха на правилното място,
но празни. Тя ми каза: „А ще се върна в клас. Ко-
пирната машина не работи. Мисля, че има нужда от
тонер.” Казах на ученичката да се върне до копир-
ната машина и да определи какъв е проблемът.
Ариел погледна в екрана и не видя никакви ин-
струкции, след което повтори, че копирната машина
не работи, и отново се опита да се върне в клас.
Отново я помолих да опита да определи какъв е
проблемът. Твърде изтормозена, тя ми каза, че ни-
кога не е имала уроци за копиране и просто не знае
какво не е наред. Отидох с Ариел и я помолих да
направи точно същото, което е направила преди с
копирната машина. Тя откри, че е слагала ориги-
налите наопаки. Ариел е ученичка, която среща го-
леми трудности при решаване на прости задачи. Тя
е чудесна личност, която иска да успее. Обаче на
нея трябва да се дават точни инструкции, за да
завърши задачите. На младите хора е важно да се
дават възможности, които изискват от тях да се
ангажират в решаването на творчески задачи, за да
развият тази важна способност.
Този, който е устремен към успех, вижда въз-
можностите пред себе си и работи, за да се при-
движи към тези възможности. Това не може да бъде
направено без услови ето да се мисли независимо.
Увери се, че предлагаш на свое то дете, тийней-
джър или младеж обкръжение, което го окуражава
и изисква от него да използва мозъка си, за да се
учи и да решава задачите. Има много фактори, кои-
то трябва да са на мястото си, за да се случи това:

• Обмислен баланс на структурирани дейности

и свободно време.
- 130 -
 • Спокойно обкръжение с ограничени стиму-
ли.
• Спокойно начало и край на всеки ден.
• Добро хранене.
• Свеж въздух и упражнения.
• Необходимост да се вземат решения във
всекидневния живот.
• Участие в дейности и събития, които изиск-
ват независимо мислене.

С други думи, мозъкът се нуждае да му се

даде контекст, в който да функционира подходящо
и да му е разрешено да се програмира сам. Един
мозък, който продължително е насочван и структу-
риран, ще прави само онова, което външната про-
грама го учи да прави. Той става мързелив и неспо-
собен да прави трайни връзки, необходими за уче-
нето. Хората, които са устремени и постоянно дви-
жещи се напред, отиват нагоре, надолу и около
нещата. Ако единият начин не работи, те пробват
много начини, докато стигнат там, където искат да
отидат. Ако ние продължително време казваме на
децата си какво да правят, те ще научат, че има
само един начин: начинът, който им е посочен. Те
се нуждаят от възможности да изчисляват нещата
сами, разработвайки много решения на проблемите.
Високофункциониращият мозък трябва да дей-
ства почти като старомодна машина за пинбол7.

7
Пинбол (англ. pinball) — вид аркадна игра върху дъска, при
която топчето се изстрелва в игралното поле между всевъз-
можни оси, пружини, улеи, препятствия, прегради и др. и ни-
- 131 -
Всяка идея е като топче, тласкано от удар на вън-
шна сила. Изтъркулва се в главното поле на маши-
ната и отскача от всяка стена. От време на време
ще се спре в някоя точка за момент и после ще се
насочи в напълно нова посока. Точно когато си мис-
лиш, че всичко се е получило, то се удря от перка и
се насочва отново. Будните деца и родители с висо-
кофункциониращи мозъци правят неочаквани връз-
ки между неща, които изглеждат несвързани. Тех-
ните умове са винаги търсещи, достигащи и учещи.
Като родители ние трябва да подсигурим подходящ
контекст, за да се осъществят тези връзки, да оку-
ражим сферите на идеите, отскачащи наоколо ся-
каш са в пинбол машина, да светваме и да издаваме
звуци при всеки допир.
Нека да вземем за пример младия тийнейджър
Джордж. Джордж има домашно по математика, кое-
то изисква използването на учебника по матема-
тика. Той започва да си пише домашното след вече-
ря, но скоро установява, че му липсва учебник.
Много се разстройва, защото знае, че на другия ден
ще получи наказание – задържане след училище,
ако не завърши домашното. Това е чудесна възмож-
ност за Джордж да практикува уменията си за разр-
ешаване на проблеми. Ето как всеки тип родител би
се справил в тази ситуация:
Родителят вертолет. Този родител би написал
бележка на учителя на Джордж, обяснявайки че

кога не е сигурно каква точно посока ще вземе и кой елемент

от играта ще му окаже въздействие. Целта е да се съберат
колкото се може повече точки, като топчето се задържи въз-
можно най-дълго на игралното поле с помощта единствено на
две лапички близо до изхода. — Бел.ред.
- 132 -
семейството е било много заето и Джордж не е
могъл да направи домашното. Този родител също би
пратил имейл на учителя, би се обадил в училище
или би пратил бележка по Джордж. Ако учителят не
приеме извинението, родителят би се разгневил,
обвинявайки училището, че не е било честно към
детето и семейството му.
Родителят балон с горещ въздух. Този родител
не би се притеснявал за това – това е само едно
домашна по математика – и вероятно ще се появи в
обикновено то време да прибере Джордж. Кой учи-
тел би задържал някого след училище за едно недо-
вършено домашно?
Родителят изследовател. Този родител би по-
говорил с Джордж и би го помолил да помисли дали
не може да направи нещо, за да реши проблема.
Той би помислил заедно с Джордж за някои стра-
тегии, задавайки ключови въпроси. На кого можеш
да се обадиш за помощ? Можеш ли да пратиш имейл
на учителя? Има ли класът сайт с повече подроб-
ности? Има ли начин да вземеш учебника от някой
съученик? Имаш ли задачите написани на друго
място? Какъв тип задачи са? Не можем ли да решим
няколко други задачи, които са подобни, така че в
крайна сметка да се упражниш върху това, което
учителят иска? Този родител ще продължи да го-
вори с Джордж, докато той не определи най-добро-
то решение на проблема. Ако няма решение, което
Джордж може да намери, тогава родителят ще му
обясни, че трябва да си понесе наказанието на за-
държане и да си извлече поука от случилото се.
Този вид разрешаване на проблеми трябва да
се научи чрез продължително и упорито практи-
- 133 -
куване. Само тогава една млада личност ще може
да предвижда достатъчно, да желае да тласка своя
живот напред. >

Непрограмираното дете

Как изглежда непрограмираното дете? Когато

Гевин беше на седем години, живееше в своя малък
свят, който сам беше създал за себе си. Той често
вземаше от кухненския шкаф металния гевгир, за
да му служи като шлем. Дървената лъжица ставаше
гребло за въображаемата лодка, която той правеше
от коша за пране. Майката на Гевин често ставаше
несъзнателен участник в създаваните от него исто-
рии. Имаше престъпления, с които да се бори, зли
сили за разрушаване и битки за печелене. Когато
Гевин порасна, той повече не живееше в този свят.
Малко по малко кухненските принадлежности си на-
мериха местата обратно в шкафа и неговият въо-
бражаем живот приключи. Преди юношеството той
караше велосипеда си заедно с приятели в кварта-
ла. Понякога те спираха и лягаха в тревата, гледай-
ки облаците, създавайки картини в умовете си от
променящите се форми. През дългите летни нощи
си разказваха страшни истории, после глупави ше-
ги. Когато Гевин стана тийнейджър, той лежеше на
леглото си с часове, просто слушайки музика. Роди-
телите му мислеха, че той дреме, но в действител-
ност той беше буден и много ангажиран. Понякога
той си мечтаеше за ново момиче, което ще срещне,
или за живота си на професионален спортист. Гевин
обичаше това време, когато беше сам, когато може-
- 134 -
ше да се губи в мислите си. Изглежда, това му да-
ваше енергия и творчески сили да опитва нови не-
ща. Той никога не скучаеше, защото обичаше да
чете, да рисува и да виси навън с приятелите си.
Когато Гевин наближи зрелостта, нямаше
представа какво иска да направи с бъдещето си.
Той обичаше да прави токова много неща, които
трудно биха се ограничили в едно. Потърси си ко-
леж и се изнесе от дома на родителите си. Баланси-
раният живот на Гевин като дете му позволи да си
представи своето бъдеще и да се радва на всяка
стъпка към зрелостта. >

Разсейващите се ученици
от основното училище

Младите юноши имат умствени способности,

които сменят посоката си според моментните съоб-
щения. Точно когато си мислите, че ще завържат
една мисъл, те тръгват в напълно противоположна
посока. Техните емоции лесно се изострят, правей-
ки от всичко криза. Когато имате работа с деца в
тази възраст, непрекъснато трябва да определяте
дали те функционират като малки деца, или като
тийнейджъри, защото се променят непрекъснато
Въпреки че това може да е обезсърчаваща възраст-
ните ти родителите, тя също може и да е прекрасна.
Вашите деца, все още запазили радостта, енергията
и спонтанността от по-ранните си детски дни, вече
са започнали да се насочват отвътре към една по-
зряла възраст. Използвай те следните стратегии, за

- 135 -
да задържите младите гъвкави умове на детето си
на правия път:

• Баланс между структурираните дейности и

свободното време. Бъдете сигурни, че
дневната схема на вашето дете включва
поне един или два часа неструктурирано
време, което не е пред екран (т.е. телеви-
зия, телетекст8 или компютърно време).
Отделяйте си поне един свободен ден
седмично за детето си.
• Подсигурете спокойно обкръжение с ограни-
чени стимули. Непрекъснато дръжте под
внимание колко време дневно има детето
ви пред екрана. Ограничете това време на
не повече от два часа дневно. Не му поз-
волявайте да ползва телевизия, компютър,
система за игра, мобилен телефон или
други технологии в спалнята си. Намерете
място във вашия дом, където тези неща са
„проверявани” всяка вечер. Подсигурете
си интернета така, че вашият младеж да
има достъп само когато му разрешите.
• Научете детето си да се приготвя за следва-
щия ден. За ученика в началното училище
стартът на новия ден в действителност
започва от предната вечер. Говорете как-
во трябва да се случи на следващия ден.
Вземете раницата, принадлежностите, обя-

8
Телетекст, телевест или телевестник е телевизионна инфор-
мационна услуга разработена за разпространение чрез теле-
визионните канали. В България телетекст поддържа само
БНТ1. — Бел.ред.
- 136 -
 да и така нататък заедно и ги подгответе
доколкото е възможно. Определете колко
време ще отнеме приготвянето, като вклю-
чите и времето за закуска. Вземете на де-
тето си будилник и го научете да го изпол-
зва. Избегнете борбата за събуждане сут-
рин, като научите детето си да бъде отго-
ворно само за себе си – ако не се събуди
само, ще изпусне автобуса. Седнете с де-
тето си на закуска или най-малкото бъдете
в кухнята, говорейки с него, докато яде
закуската си. Прехвърлете какво то ще
прави през деня. Най-важното, не гледай-
те телевизия и не слушайте радио през
това време. Слушайте музика, която под-
помага здравословната мозъчна активност
– като класика или джаз.
• Организирайте добро хранене. Важността на
доброто хранене не трябва да бъде стре-
сираща. Много деца в тази възраст могат
да оцелеят само със захар. Бъдете сигур-
ни, че вие подсигурявате здравословни
възможности, които включват мазнини,
протеини и комплексни въглехидрати в
балансирано съотношение. Развиващият
се мозък на учениците на тази възраст
изисква мазнини и протеини. Има теория,
че високите количества на захар спомагат
за високата активност при децата. Много
изследвания опровергаха този мит. Един
от най-големите проблеми на диетата,
употребяваща много захар, е в това, което
децата не ядат. Ако те се претъпкват с
консерванти и „боклуци”, децата няма да
- 137 -
 ядат хранителни продукти, които им поз-
воляват да растат, да се учат и съсредо-
точават. Наистина обърнете внимание с
какво се хранят вашите деца и ги контро-
лирайте възможно повече. Много училища
предлагат в детайли менюто на децата.
Вие можете напълно да влияете на храна-
та на вашите деца у дома, като им пригот-
вяте само здравословни храни. Не се стра-
хувайте, когато детето ви е навън с прия-
тели или си разменя обяда от време на
време. Докато вие контролирате хранения-
та, то ще бъде добре.
• Окуражете чистия въздух и упражненията.
Преди да станат юноши, младите тийней-
джъри се нуждаят от много време и въз-
можности за свободна игра навън. Бъдете
сигурни, че карат скейтборд или колело,
плуват или тичат всеки ден. Те все още са
достатъчно млади, за да се забавляват на
игрището или при игра на гоненица. Оку-
ражете ги и дори изисквайте от тях да иг-
раят навън с приятелите си всеки ден.
• Изисквайте децата да вземат решения в
ежедневния живот. Дайте много възмож-
ности на детето си да взема решения. Об-
съждането за възможностите за вечеря,
избирането на дрехи, помага-нето при из-
бора на почивка или екскурзия са все при-
мери за моменти, в които децата на тази
възраст могат да се учат да вземат ре-
шение.

- 138 -
 • Изберете групи за дейности или събития,
които изискват независимо мислене. Тези
дейности включват четене, изпълнение на
вид изкуство, градинарство, одисеи на ума
(това е международен конкурс за
решаване на проблеми: виж уебсайта
www.odysseyofthemind.com) и визуални
изкуства – всичките чудесни възможности
за тази възрастова група. >

Изтощените гимназисти

Когато младите хора навлизат в тийнейджър-

ските години, те са склонни да стават по-малко
енергични. Нуждаят се от стратегии, сравними с
тези, подходящи за техните по-млади двойници, но
само с няколко уточнения:

• Баланс между структурираните дейности и

свободното време. Тийнейджърите ще за-
почнат да се въртят около едно или две
неща, които ги интересуват в този момент.
Помогнете на своя тийнейджър да разбере
какво наистина го интересува и го окура-
жете да преследва здраво поставената
цел. В тази възраст повече са подходящи
състезателни дейности. Бъдете обаче все
още внимателни при включването на неор-
ганизирани дейности, които трябва да са
най-малкото два или три пъти седмично, и
да има достатъчно време поне веднъж сед-

- 139 -
 мично, когато вашият тийнейджър да може
да релаксира.
• Ограничете времето пред екрана. Продълже-
те да контролирате времето за вашия
тийнейджър пред екрана. Един максимум
от два часа на ден на компютъра, пред
телевизора, телетекста или игрите ще тря-
бва да е вашата цел. Обаче знайте, че
сложността на домашните в тази възраст
може да изисква повече време пред ком-
пютъра. Вие трябва да се стараете в съ-
блюдаването на това. Пазете технологията
вън от спалнята на детето си, за да му
помогнете да си създаде нормален режим
на спане.
• Изисквайте тийнейджърите да се будят от
сън сами. Съществено е тийнейджърите да
бъдат напълно отговорни за собственото
си събуждане и приготвяне за деня. Ако
вие не сте изисквали вашият тийнейджър
да използва будилник в по-ранните годи-
ни, бъдете сигурни, че трябва да започне-
те веднага. Трябва да се отървете от на-
вика да го будите и разсънвате. Тийней-
джърите са склонни да се превръщат в
нощни птици. Направете всичко, което е
възможно, за да може да установите нор-
малния цикъл на събуждане и заспиване.
Помогнете му да избягва кофеина вечер и
развийте навици, които позволяват релак-
сиращи дейности след вечеря. Видеоиг-
рите карат мозъка да работи по-активно и
трябва да се избягват вечер, за да се

- 140 -
 предпази сънят. Тези игри също правят
мозъка много разсеян и трябва да се из-
бягват и в ранните сутрешни часове. Огра-
ничете играенето в ранните следобедни
часове, за да избегнете тези проблеми.
• Уверете се, че домът ви сутрин е напълно
спокоен и тих. Ако обичате да слушате му-
зика сутрин, пробвайте класическа, а ако
децата ви не я харесват, позволете всич-
ко, което е мелодично и с подходящ език.
Избягвайте дразнещия хеви метъл или
рап.
• Прекарвайте поне няколко минути сутрин
със своя тийнейжър, уверявайки се, че и
двамата разбирате плана за деня. Дайте
му кураж да посрещне всички неприятни
предизвикателства и му помогнете да се
убеди, че е подготвен за деня.
• Осигурете доброто хранене. Контролирайте
храната във вашия дом. Уверете се, че
имате много здравословни възможности в
наличност и намалете количеството на не-
качествената храна във вашите шкафове.
Тийнейджърите обикновено изяждат огро-
мни количества храна. Те ще се въртят
около нещата, които са лесни за хапване и
пълни с прости въглехидрати. Зърнените
храни и сандвичите често са едни от лю-
бимите им храни. Поставете атрактивни
плодове в купа в ъгъла. Дръжте солети със
сирене и здравословни продукти подръка.
Бъдете сигурни, че имате план за всяка
вечеря, който включва здравословни хра-
- 141 -
 ни. Не се притеснявайте за останалото.
Вие ще имате много малък контрол върху
това, с какво вашият тийнейджър се храни
навън. Просто направете в своя собствен
дом всичко, което можете.
• Окуражете свежия въздух и упражненията.
Тийнейджърите ще се нуждаят от малко
повече подтик, за да излязат на чист въз-
дух. Ако вашето дете няма голям интерес,
вие бихте могли да го насочите. Изиск-
вайте от вашия тийнейджър да разхожда
кучето – или дори да се разхожда с вас!
Установете ежедневен ритуал за разходка
и изисквайте от него да придружава вас
и/или кучето. Създайте си ново хоби
заедно – като колоездене или друг спорт,
който би извел и двама ви навън.
• Изисквайте тийнейджърите да вземат еже-
дневни решения. Вашият тийнейджър тря-
бва да започне да взема все повече и по-
вече важни решения, така че да бъде под-
готвен за наистина важните избори в жи-
вота. Накарайте го сам да избере своите
курсове по учебните предмети в училище.
Дайте му месечен бюджет, който включва
пари за дрехи, забавления и тоалетни
принадлежности. И не го избавяйте от за-
труднение, когато прави грешки.
• Насочвайте го за участие в дейности и съби-
тия, които изискват независимо мислене.
Вашият тийнейджър може да започне до-
броволна или платена работа. Той може да
продължи да бъде зает с изпълнителско
- 142 -
 или визуално изкуство, да участва в кон-
курс по творческо писане, работа в учи-
лищния вестник, да се запише в състе-
зание по роботика или да участва в други
видове дейности, които изискват много
мисловна ангажираност. >

Изчерпаният пълнолетен младеж

Ако не сте положили основата по-рано, ще

имате пред себе си специално предизвикателство
със своето пълнолетно дете. До този момент мла-
дата личност без стремеж ще бъде постоянно пар-
кирана на вашия диван и изглежда, че не ще иска
да се помръдне оттам. Вместо да се притеснявате,
че организирате твърде много живота му, трябва да
изисквате той да направи нещо. Сега вие трябва да
сте твърд. Трябва да установите много ясни домаш-
ни правила, които е необходимо да спазва, за да
запази правото си да остане в дома ви.

Правило 1. Това е вашата къща. Вие опреде-

ляте графика вкъщи, кога да се гасят
лампите, кога да се ляга и кога да се
става от сън.
Правило 2. Диванът не е легло. Всички, живе-
ещи в къщата, трябва да спят само в
собствените си легла в определеното
време.

- 143 -
 Правило 3. Всеки възрастен в къщата е отго-
ворен сам за собственото си събуждане
и ставане. Не вдигайте детето си от сън.
Правило 4. Отново това е вашата къща. Вие
определяте кога телевизорът и другите
средства за забавление могат да се
включват.
Правило 5. Хранете се цялото семейство ве-
чер, в определено време. Ако вашият
младеж иска вечеря, той трябва да се
появи в посоченото време. В противен
случай да се оправя сам. По този повод
трябва да ограничите полуфабрикатите
и да държите само неща, които трябва
да се приготвят. Това ще ви помогне да
контролирате нивото на консумация на
вашето пораснало дете и неговите
приятели.
Правило 6. Всеки член на домакинството тряб-
ва да се грижи и да поддържа дома. >

Балансиран живот

Едно дете, на което се казва какво да прави и

как да го прави, във всеки момент на деня е тикано
напред в живота. Устремът се появява от собствена-
та потребност за движение, без някой да те побутва
или дърпа. Едно дете със стремеж вижда онова,
което иска да прави, и тръгва към него. Важно е
обаче на децата да бъдат показани много различни
неща, за да могат те да видят безкрайните възмож-
- 144 -
ности в живота. Това изложение е много важно – да
бъде в една посока. Трябва да бъде в контекста на
добре балансиран семеен живот и график. Твърде
много дейности могат да създадат живот, който не е
балансиран, и в действителност да ограбят устрема
на детето.
Едно семейство трябва да има ритъм, позволя-
ващ на всеки член да се движи напред с последова-
телна и твърда стъпка. От време на време тази
стъпка ще се ускорява, когато един или повече от
членовете на семейството се ангажират с важни
краткосрочни проекти или попаднат в криза. Ако
вашето семейство се чувства некомфортно през по-
голяма част от времето, то има нещо сбъркано и вие
трябва да възстановите баланса. Ето примерно раз-
писание, което е типично за едно балансирано се-
мейство:

6:00 ч.
Майката се събужда и се приготвя за
работа. 6:30 сутринта
6:30 ч.
Бащата и децата стават и говорят няк-
олко минути с майката.
6:45 ч.
Майката отива на работа. Бащата и де-
цата закусват заедно и се приготвят за
деня.
7:00 ч.
Бащата и децата излизат на работа и
училище.
- 145 -
 15:30 ч.
Майката прибира ученика от основното
училище. Майката и ученикът се приби-
рат вкъщи, похапват и подготвят домаш-
ните. Гимназистът остава в училище за
тренировка по футбол, която е четири
или пет пъти седмично в продължение на
три месеца.
17:00 ч.
Бащата прибира гимназиста и го довеж-
да вкъщи.
17:30 ч.
Майката води ученика от основното учи-
лище на репетиция, която е два пъти
седмично в общинския театър. Майката
използва възможността по време на ре-
петицията да се свърже по имейла и да
почете. Гимназистът помага на баща си с
храната и после си пише домашните.
20:00 ч.
Майката и ученикът от основното учили-
ще се връщат. Семейството гледа малко
телевизия. Говорят си малко за измина-
лия ден и за разписанието за следващия
ден.

Разбира се, от време на време нещата могат

да бъдат и по-напрегнати. По време на представ-
ления ученикът от основното училище трябва да е в
театъра всяка вечер. Това може да се случи по съ-
щото време, когато гимназиалният футболен отбор

- 146 -
играе в щатския шампионат. Така майката и бащата
трябва да разкъсат времето си между две събития.
След като тази седмица свърши, семейството ще
има седмица без специални събития и ще се радва
на време само за почивка.
За нещастие, много семейства имат график,
при който повечето деца са включени в много съ-
бития едновременно. Родителите тичат от меропри-
ятие на мероприятие, хапвайки в колата или на
крак, без да намерят свободно време просто да
поговорят помежду си. А децата им никога не ос-
тават с време да починат, да пофантазират, просто
да „бъдат”. Най-малкото организирайте семейния
живот, така че да включва следното:

• Време в началото и в края на деня да бъдете

заедно.
• Най-малко една вечер в седмицата, когато
всички да сте вкъщи.
• Най-малкото един ден седмично, когато все-
ки човек да няма задължения (това може
да се случи в различни дни).
• Време, отделено във всеки ден на детето,
когато няма нищо предвидено (колкото
по-малко е детето, толкова повече време е
необходимо; бъдете сигурни, че изисквате
от вашите деца да се забавляват през това
време).

Райън, синът на Манди, сега е петнайсетго-

дишен. През последните няколко години тя е изпол-
звала стратегиите, дискутирани в тази глава. Райън
е различно дете. Сега има свой състав и изпълнява
- 147 -
обществени функции. Той сам става за училище
всеки ден и обикновено си подготвя домашните без
напомняне. Започва да говори за колеж и изглежда
се вълнува за бъдещето. Първоначално Манди е за-
грижена за извършването на тези промени. Тя се
притеснява, че хората биха помислили, че не е до-
статъчно добра майка, защото е накарала сина си
да стана сутрин сам и повече не го тормози да си
пише домашните. И Райън имаше неприятности в
началото. Но скоро откри какво трябва да прави и
постигна повече успех, отколкото преди бе успявал.
Най-добрата част от този преход за Манди бяха
новите й взаимоотношения с нейния син. Тя можеше
да има много по-добра връзка с него и да го раз-
бира по-добре. Сега, когато вече не дирижира
всяка негова стъпка, може наистина да му обърне
внимание като на мислещо и чувстващо човешко
същество.

Изпълнението на стратегиите в тази глава мо-

же да изглежда трудно постижимо. Просто в един
момент пробвайте нещо малко. Щом веднъж го по-
стигнете, придвижете се към следващото. В много
кратко време ще можете да преустроите дома си в
среда, която да съдейства за стремежа на вашето
дете. >>

- 148 -
 СЕДМА ГЛАВА

5. Снижете комфорта
Противодействайте на
необятното богатство и
задоволеността на нашия
начин на живот

Представете си, че в един прекрасен ден се-

дите на стол на плажа. Температурата е около
двайсет и шест градуса и полъх на свеж бриз духа в
лицето ви. Заравяте пръстите си в пясъка, докато
чадърът ви засенчва точно колкото трябва, за да
четете любимата си книга. В далечината виждате
плаващи лодки и грациозни чайки, гмуркащи се за
риба. Успокоени сте от звука на вълните, нежно
люшкащи се към брега. Никой не се нуждае от вни-
манието ви и можете да се отпуснете в момента.
Кога ще се преместите от това място? Само когато
нещо ви принуди!
Няма вероятност да напуснете плажа или дори
да бъдете мотивиран да се преместите от мястото
си, докато не се почувствате неудобно. Може нео-
чаквано да ви атакуват комари или да се наложи да
отидете до банята. Да сте гладен, жаден или да
почувствате първите зачервявания от слънчевото
изгаряне. Може би малкото ви дете ще започне да
плаче или да се препира с връстниците си. Едва
дискомфортът от тези събития ще ви принуди евен-
туално най-накрая да напуснете стола си, а веро-
- 149 -
ятно и плажа; да се откажете от книгата си и прият-
ната отпуснатост.
Дискомфортът е причината за движението и
промяната. За да пожелае човек промяна, той тряб-
ва да се почувства неудобно. В модерна Америка
сме създали свят на изключителен комфорт за де-
цата си. Но културата, създадена да направи живо-
та на децата ни по-лесен, в действителност има
противоположен ефект в дългосрочен план. Трудно
е да имаш задоволена и щастлива зрелост, когато
не знаеш как да се променяш и растеш или как да
постигнеш нещо, което сам си поискал. Ние трябва
да окуражим нашите деца, като им подсигуряваме
достатъчно дискомфорт, за да си създадат стремеж,
който е съществен за успеха през годините като
възрастен. Дори и детето ви вече да е станало млад
човек, който все още живее във вашия дом, можете
да използвате чувството за дискомфорт, за да му
помогнете да поеме по своя път към едно прекрасно
бъдеще (в свой собствен дом!). >

Как ние стигнахме дотук?

Модерните нововъведения и силната амери-

канска икономика са подсигурили изумителни неща,
за да направят нашия живот по-удобен. Децата са
облагодетелствани от изобилието и охолството на
нашата култура. С порастването им техните спални
започват да приличат все повече и повече на
напълно изнервяща зона за забавления, снабдена с
компютри, системи за игри, телевизори и музикални
плеъри само за тях. Те са возени в коли до учили-
- 150 -
ще, до мероприятия, уроци и обществени събития –
никога непоканвани да ходят или да карат велоси-
педа си поради страх от непознати, които могат да
ги отвлекат. Мнозина не са карани да изпълняват
дори и домашните си задължения. Техните домове,
коли, училища и други места, представляващи инте-
рес, са с климатици и имат подходяща температура
през всяко време на годината.
От момента, в който са се родили, ние правим
всичко необходимо, за да ги поддържаме спокойни
и чувстващи се добре. Вярвате или не, модерната
тренировка за ходене на гърне е сериозен пример
как комфортът за родители и деца е забавил обуче-
нието и развитието. През 1950 година средната въз-
раст на обучение за ходене на гърне е била осем-
найсет месеца. Днес тя е две години.9 Често среща-
но и приемано в нашата култура е да виждаме деца
на три или четири години все още с памперси. За-
бавянето на обучението може да е много стресира-
що за семействата, ежедневната грижа и обучава-
щите. За децата съществува риск от обриви и ин-
фекции от памперсите и могат да откажат да се учат
да ходят на гърне по-късно. Това е известно като
„отказ от ходене по нужда” и може да доведе до
запек и дори до ректални запушвания.10 Колкото
по-дълго време отнеме на прохождащото дете да
спре употребата на памперси, толкова повече пам-

9
Майкъл Куин, „Живот на гърне”, 'San Jose Mercury News',
February 8, 2005, 1A. — Бел.авт.
10
Брус Таубман, „Трениране за ходене до тоалетна и отказ от
ходене до тоалетна само за училище”, 'Pediatrics 99', no.1
(1997): 54-58. — Бел.авт.
- 151 -
перси ще бъдат изхвърляни по полетата, допълвай-
ки нашите притеснения за околната среда.
Появата на памперсите за еднократна употре-
ба на практика допринесе за това забавяне. На
родителите не се налагаше да перат памперсите от
плат и можеха да ги сменят по-рядко. Децата се
чувстваха уютно, дори когато бяха мокри, и така се
намаляваше чувството на дискомфорт. Производи-
телите отидоха още по-нататък с нови марки, пра-
вейки по-големи памперси с щампи на сладки ани-
мационни герои, приличащи на панталонки за голе-
ми деца. Откакто децата спряха да чувстват каквато
и да е мокрота, вече си имаме памперси, които си
сменят цвета, щом се намокрят, и аларми, които
регистрират влагата, докато детето спи.
Прохождащото население също започна да
става по-старо. Стана общоприето за родителите да
използват проходилка за децата си почти до заба-
вачницата. Виждайки тази тенденция, производите-
лите се ориентираха към производство на по-големи
и по-луксозни модели. Комфортът на родителите и
децата нарасна. По-новите модели включват играч-
ки, поставки за чаши (за родители и за деца) и
ергономичен дизайн. Кой би искал да се откаже от
това? Облагата за детето е пълен комфорт, облагата
за родителя е обезпечената сигурност и контрол.
По-лесно е да буташ проходилката, отколкото не-
прекъснато да държиш под око движението на лю-
бопитния прощъпулник или дете от забавачница.
Този феномен е описан в новелата на Нанси Либер-
ман „Признания”, представена в частно училище в
Ню Йорк. Главният герой описва родител на петго-
дишно дете в проходилка, казвайки: „Никога няма

- 152 -
да им се случи да рискуват в живота, заради едната
свобода на движение на собствените им деца. Това
изглежда толкова рисковано, толкова опасно, тол-
кова неудобно.”11
Семейната кола също стана едно много удобно
място за съществуване. Скорошна реклама за мини-
ванове показа две момченца, седящи в своите почти
капитански седалки, докато ванът паркира в алеята
за коли. Те гледат DVD. Баща им се доближава и ги
моли да отидат в страхотната нова къщичка на дър-
вото, която току-що е построил за тях в задния
двор. Едното от момчетата пита дали там има кли-
матик или DVD-плеър. Когато бащата казва, че ня-
ма, момчето отговаря: „Ние! сме си добре тук.” Ти-
пично возене на деца на задните! седалки в голям
джип или миниван с климатик, пълен център за за-
бавления с ваш собствен контрол и телефони, по-
ставки за чаши, табли за снакс и автоматични вра-
ти. Вашите близки са удобно оставени в задната;
товарна част, за да имат много пространство. Всяко
дете има своя собствена седалка и много място. Не
е необичайно да се видят деца, които се съпротив-
ляват срещу напускането на комфорта в превозното
средство, защото не искат да отидат на училище
или да се приберат у дома.
Подготовката за ходене на гърне, проходил-
ките и семейните коли са само няколко примера как
създаденият; комфорт забавя етапите на развитие и
пречи на възможността на детето да развие устрем
към успех. Както вие не искате да се преместите от
спокойното място на плажа, по същия начин детето
11
Нанси Либерман, ”Признания” (New York: Time Warner Book
Group, 2004), 231. — Бел.авт.
- 153 -
иска да поддържа комфортния статус. Въпреки че
всеки отделен пример изглежда; обичаен, можете
да видите много подобни примери просто ако се
огледате наоколо. По какъв начин домашната об-
становка е по-различна от тази, в която сте расли?
Как са се променили малките магазинчета, кината и
кабинетите на лекарите?
Огледайте се наоколо и ще откриете безброй
примери за прекрасния комфорт, просмукал нашата
култура, и когато всичко се събере на едно място,
се създава едно обкръжение, което ограбва възмож-
ностите на децата за израстване и развитие. >

Така че какво можем

да направим ние сега?

Ако четете тази книга, вероятно сте родител

на юноши или младеж, на когото му липсва устрем.
Очевидно е, че не можете да се върнете назад и да
накарате детето ги да ходи без проходилка на две-
годишна възраст или да му слагате пелени от плат,
за да окуражите ходенето на гърне. Но не се от-
чайвайте. Има много начини да се използва диском-
фортът, без значение на каква възраст с детето ви,
за да го накарате да се движи и реализира.

» Немотивираният ученик в основно

училище
Кристиян е типичен седмокласник, който оби-
ча видеоигрите и изпраща есемеси на приятелите
си по своя мобилен телефон. Според родителите си
- 154 -
се справя добре в училище, но наистина не се ин-
тересува от нищо. Той се сприятели с група момче-
та, които се обличаха еднакво, говореха и ходеха
по един и същи начин. Разни напето на идентичност
и чувството, че си част от група, с изключително
важно на тази възраст. Очертаващото се юношество
ще направи почти всичко, за да се приспособи.
Кристиян е сам вкъщи повечето следобеди и
през по-голямата част отлятото, защото и двамата
му родители работят. За да мине по-бързо времето,
той обикновено стои пред екрана, играейки видео-
игри, пращайки съобщения по MySpace на своите
приятели или гледа телевизия. Когато баща му се
прибере вкъщи около пет, Кристиян се опитва да
изглежда зает, пишейки домашните си, но той обик-
новено не довършва всичко навреме.
Кристиян има списък с домашни задължения,
които трябва да изпълнява всяка седмица, за да
спечели своите джобни пари. Понякога ги изпълня-
ва, а понякога не, но все пак си получава заплаща-
нето. Ако го попитате какви интереси има, той ще
ви отговори, че обича да се среща с приятелите си,
да ходи до супермаркета и да играе видеоигри.
Време е у Кристиян да се развие устрем. В
действителност това е най-подходящата възраст от
живота му за тази цел. Учениците от основното учи-
лище имат много енергия и все още са склонни да
пробват нови неща – ако вие настоявате. Изпол-
звайте следните стъпки, за да извадите детето си от
сегашното му състояние на комфорт и превърнете
неговия новооткрит дискомфорт в устрем към ус-
пех:

- 155 -
• Отнемете материалните блага, създаващи
комфорт от детето си и го накарайте да си
ги спечели обратно едно по едно. Вместо
да му предлагате джобни, накарайте го да
работи, за да спечели желаните от него
неща. Припомнете му, че вие сте собстве-
ник на всичко и само му позволявате да
използва нещата, от които то мисли, че
има нужда в момента. Примерно детето
може да спечели половин час видеоигра,
като измие пода. Може да спечели филм в
петък вечер с приятелите си, като почисти
гаража. Не се притесняват те какво струва
всяко от тези неща. Ученикът от основното
училище трудно разбира паричните взаи-
моотношения. Примерно мобилният теле-
фон е приблизително евтин от парична
гледна точка, но той е безплатен и поради
това безстойностен за дванайсетгодишни-
те, които гледат на него едва ли не като
на природна даденост. Накарайте детето
си да направи списък с нещата, които са
най-важни, и преговаряйте с него за стой-
ността на всяко от тях. Нека направи спи-
съка преди да разбере за какво ви е, за-
щото може изкуствено да изкриви ценно-
стите.
• Опитайте да преработите графика си така,
че да има някой вкъщи след училище кол-
кото може по-често. Всеки път, когато ва-
шето дете се е разположило удобно на ди-
вана, го вдигнете и раздвижете. Накарай-
те го да играе навън, докато дойде време
за вечеря.
- 156 -
• Нека то самò да се придвижва, когато е въз-
можно; не го качвайте в колата по всяко
време, когато трябва да отиде някъде.
Ходенето пеш или карането на колело са
перфектни видове транспорт в такъв мо-
мент, ако са сигурна възможност. Намере-
те начини за него да пътува в групи и го
въоръжете с уоки-токи, така че да комуни-
кирате с него по целия път.
• Изисквайте от него то самò да си пере пра-
нето. То само ще почувства дискомфорта
от липсата на чисти дрехи, преди да раз-
бере какво става. Това ще намали вашия
товар и ще увеличи неговата независи-
мост.
• Не се намесвайте в чистенето (или липсата
на такова) на стаята на детето си, докато
не стане абсолютно необходимо. Позво-
лете му дискомфорта да си губи нещата и
да живее в мръсотия. Просто затворете
вратата, ако ви дразни. Детето ви може да
не съобрази какво става в момента, но
вероятно ще реши, че иска да живее в по-
чиста обстановка. Това може да не се слу-
чи, преди да ви напусне, но вие поставяте
основите на зрелостта. Чистотата на спал-
нята на юношата често се превръща в се-
риозна борба и наистина не е по-важна от
редица други неща. Наложете си да не
влизате в тази битка!
• Уверете се, че вашето дете има роля във ва-
шето семейство. То трябва да бъде вклю-
чено в обикновените задачи, с които се
- 157 -
 сблъскват другите. Тези задачи не са за
печелене на пари или други неща, както
бе описано по-рано. Те ще му позволят да
научи за дискомфорта от нарушаване на
семейния живот. Примерно, ако работата е
да измие съдовете и не се справи с това,
то човекът, който трябва да готви за след-
ващата вечер, ще има проблеми. Ще се
наложи по-бързо да го свърши, за да бъде
приготвена вечерята или може би другият
човек ще трябва да готви вечерята и да
работи около мръсотията.
• Обмислете някои много буквални пътища да
свържете човешкия комфорт с изразходва-
нето на пари. Примерно не използвайте
климатик в колата. Обяснете, че горивото
е станало много скъпо и е много по-евтино
да се кара колата така. Ако вашето дете се
оплаква, попитайте го какво е склонно то
да допринесе или да жертва, за да изпол-
зва климатика. (Тази стратегия може да се
използва за всяко материално благо.) Или
го вземете на къмпинг, за да опита живот
без материални блага. Детето ви има нуж-
да от много ясни и буквални обяснения, за
да схване нещата.
• Ангажирайте детето си в следучилищни дей-
ности. Повечето общини имат дейности за
вършене именно от тази възрастова група.
То може да протестира в началото, но
скоро ще свикне с това. Помогнете му да
открие възможностите. Накарайте го да
разбере, че вие искате да го ангажирате в

- 158 -
 някаква продуктивна дейност с приятели и
после му помогнете да избере нещо, което
може да му хареса. Ако му е твърде удоб-
но да си седи само вкъщи с всичките си
занимания и незаето време, изисквайте то
да опита нов спорт и ново изкуство всяка
учебна година, за да може да изследва
всичко, което животът може да му предло-
жи, докато най-после открие нещо, което
му харесва. Не му позволявайте да се от-
казва, без значение колко много се оплак-
ва. Изисквайте да довежда нещата докрай.

» Неориентираният гимназист
Сара е първокурсничка в гимназията и наис-
тина много ме и с грижа за оценките. Въпреки че е
твърде будна, тя се задоволява с оценка С и рядко
се бори за повече. Досега тя наистина не иска да
ходи в колеж и няма някакви истински цели относно
кариерата си. Преценила е, че ще изкара няколко
обществени курса в колежа и може би ще поработи
малко и тогава ще обмисли нещата. Боб и Мери,
нейните родители, не са кой знае колко загрижени.
Те са виждали много други родители с такива про-
блеми и децата им в края на краищата, изглежда,
са преценявали правилно нещата. Освен това Сара
е само първокурсничка и все още има повече от три
години пред себе си – достатъчно време, за да
намери посоката. От друга страна, те мислят, че ще
е добре тя да постои вкъщи две или повече години
след гимназия. Със сигурност не искат да плащат за
нейното отиване в колеж, без да има мотивация.
Това ще им спести доста мари! Затова те засега

- 159 -
оставят Сара на мира, за да видят какво ще се
случи.
По мое мнение, Боб и Мери правят огромна
грешка, оставяйки Сара да се носи по инерция в
гимназията. Те не само ограничават нейните въз-
можности след гимназия, но по невнимание увели-
чават вероятността тя да отпадне от гимназията! В
цялата страна около 71% успяват да завършват ги-
мназия. Това означава, че 29% от гимназистите от-
падат.12
Учениците се чувстват много удобно в своето
гимназиално обкръжение, радвайки се на социално
поощрение и привързаност към своите приятели. И
ситуацията става все повече и повече комфортна,
докато те се придвижват към четвъртата година от
гимназията. Родителите допринасят за комфорта на
тийнейджърите, като им подсигуряват всичко, от
което те имат нужда, транспортират ги навсякъде,
докато се научат да шофират, и им подсигуряват
автомобил веднага щом се научат да карат сами.
Днешните тийнейджъри имат всяко материално бла-
го, което едно човешко същество би пожелало, и
наистина не могат да разберат защо някой би
бързал да се премести от това блажено място.
Чрез активно намаляване на материалните
блага на вашия тийнейджър вие ще му помогнете
бързо да разбере стойността на долара и да започне
да мисли как той сам да си проправи свой път в

12
Джей П. Гриин и Маркъс А. Уинтерс, ”Завършване на обще-
ствените гимназии и нивото на подготвеност за колеж”, 1991—
2002 (Ню Йорк: Център за граждански иновации в Манхатън-
ския институт и Фондация Бил и Мелинда Гейтс, 2005), 7. —
Бел.авт.
- 160 -
света. Бихте могли да използвате следните стъпки,
за да му помогнете да развие устрем чрез изпитване
на дискомфорт:

• Въздържайте се от купуване на всичко, кое-

то иска вашия тийнейджър, като козмети-
ка, украшения, специални шампоани и тъй
нататък. Придържайте се само към крайно
необходимото.
• Не давайте мобилен телефон на своя тийн-
ейджър. Ако наистина вярвате, че той има
нужда от такъв с цел по-добра сигурност,
помислете за услуга, която ви позволява
пълен контрол върху обажданията му, вре-
мето на използване и контролиране на ми-
нутите за разговор. Има страхотни услуги
в наши дни, които ще ви предоставят кон-
трола, от който се нуждаете. Ако вашето
дете иска да се облагодетелства от нещо,
което се е превърнало в залъгалка за
тийнейджъри, то ще трябва да го спечели
с работа. Тийнейджърът може да се грижи
за малки деца, да окоси тревата, да по-
могне с къщните задачи и да свърши реди-
ца други неща, за да спечели пари. Позво-
лете на детето си дискомфорта да бъде
единственото без телефон, за да му дадете
тласък да работи за него.
• Изисквайте вашия тийнейджър да се при-
движва сам винаги, когато това е възмож-
но и сигурно. Той трябва да ходи пеш, да
кара колело или да ползва обществения
транспорт при всяка възможност. Не го

- 161 -
 качвайте в колата всеки път, когато тряб-
ва да отиде някъде. Ако сте загрижен за
сигурността му и не искате да му дадете
мобилен телефон, вземете чифт уоки-токи,
за да можете да си комуникирате, когато
пътува на кратки разстояния. Окуражете
го да си взема приятели, когато е сам, за
да има компания.
• Въздържайте се от предоставяне на продъл-
жително забавление за детето във вид на
телевизия, компютри и тъй нататък. Изис-
квайте във времето, което му е нужно, да
чете или да се забавлява само.
• Говорете му за времето след гимназия. Уве-
рете с че разбира вашите очаквания. Ка-
жете му, че се надявате то да отиде в че-
тиригодишен колеж. Не позволявайте да
мисли за оставане вкъщи, дори и като въз-
можност. Започнете да го подготвяте, като
м у възлагате повече отговорности вкъщи.
Намалявайте комфорта на живот с вас
през всяка следвана година, за да побърза
със заминаването си! През последната си
година в гимназията то ще бъде единия
крак извън къщи, както и трябва да бъде.
• Най-важното е да се уверите как вашият
тийнерджър разбира, че не притежава ни-
що. Всичко, което е във вашия дом, при-
надлежи на вас. Той има само привилегия-
та да използва нещата, който вие смятате
за подходящи, като си ги спечелва. Помог-
нете му да направи връзката между чо-
вешкия комфорт и притежаването на пари,
- 162 -
 за да си го позволиш. Говорете му за ка-
риерите, които биха били интересни, за да
започне да мисли по този въпрос.

» Мудният колежанин
Бил е на двайсет и три години и все още е в
колежа. Когато родителите му го питат колко кре-
дита има колко му трябват да завърши, той им казва
да се откажат и избягва темата. Бил прескача ту в
апартамент близо до колежанския двор, ту в къщата
на родителите си, която е на четирийсет и пет
минути път. Понякога остава в района на колежа
със седмици, а понякога си стои вкъщи. Родителите
му не са никога сигурни дали ще си дойде и са
склонни да чакат, за да видят какво ще се случи.
Бил изглежда доволен от своя живот. Той ходи на
много партита и има безкраен низ от кратко трайни
връзки с момичета. Макар че е избрал най-важното,
той наистина няма конкретна цел и не му се иска да
завърши колежа.
Бил работи около двайсет и пет часа седмично
във видеомагазин. Той е добър работник, но в край-
на сметка никога няма достатъчно пари. Родителите
плащат за колата му и му дават пари на ръка, за да
си помогне с храната или наема, когато живее бли-
зо до колежа. Те искат да го окуражат да остане в
училище, но чувстват, че вървят по крехката линия
между това да му помагат и да му се месят, затова
не задават твърде много въпроси от страх, че Бил
може напълно да се откаже от колежа.
Много колежани се движат по тази лента за
бавно движение. Само малко над половината (52%)
от студентите, записани за редовно обучение в че-
- 163 -
тиригодишните институции, успяват да получат ба-
калавърска степен в рамките на шест години.13
Средното време за завършване се движи от четири
и половина до пет години. След шестата година
14% все още са записани и огромните 32% напус-
кат колеж без научна степен. Въпреки че студенти-
те не са завършили обучението си, те се чувстват
много удобно. Мнозина се включват само в мини-
мума от курсове, необходими за запазване статуса
на редовен студент. Това може да са само по три
курса на семестър. Много от тях работят някаква
работа, за да имат достатъчно пари за поддръжка
на колите си, за партита и забавления. С една дума,
на тях това положение им е много удобно. Те си
прекарват добре и не виждат необходимост да при-
шпорват нещата. Опасността е, че с отминаването
на всяка година изглежда все по-малко вероятно те
да завършат колежа или да си намерят истинска
цел в живота. Ако не увеличите дискомфорта в тази
възраст, вашите деца ще завършат с преместване
обратно вкъщи при вас и ще имат цял нов куп
проблеми (виж следващата лекция). Ето стъпките,
които вие трябва да предприемете като родител, за
да предотвратите или прекъснете тази склонност
към забавено движение:

• Вкарайте детето си в четиригодишна уни-

верситетска среда колкото може по-бързо.
Ако вашето дете не е твърде добре подгот-
вено в академично отношение, окуражете
го да се запише в двугодишен колеж, с
13
САЩ, Главен офис за правителствени отчети, Завършване
на колеж (Вашингтон, Министерство на търговията: САЩ Гла-
вен офис за правителствени отчети, 2003), 11. — Бел.авт.
- 164 -
 цел да се прехвърли в четиригодишен ко-
леж колкото може по-скоро. Студентите,
които прекарват две пълни години или по-
вече, като живеят у дома и посещават дву-
годишен колеж, са с по-малка вероятност
да получат бакалавърска степен.14 Същото
важи и за студенти, които се прехвърлят в
други учебни заведения. Опитайте се да
помогнете на детето си да остане в една
институция за всичките четири години.
• Уверете се, че детето ви поема целия акаде-
мичен товар, който е замислен да бъде
завършен за четири години. Въпреки че
искате то да е в четиригодишната институ-
ция, вие не бихте желали колежът да от-
неме повече от четири години, освен кога-
то то е в по-продължителна програма като
част от академичното изискване (т.е. пет-
годишно комбинирано обучение за бака-
лавър/магистър). Много пъти съветниците
ще посъветват студентите да бъдат спо-
койни през първите два семестъра. Те
често препоръчват по-малко курсове, от-
колкото е необходимо за навременното
завършване. Основно студентът трябва да
бъде записан за около пет кредита (пет
курса) на семестър, за да завърши про-
грамата за четири години. Отново комфор-
тът на по-малко учебен стрес в действи-
телност вреди на студента. Колкото повече
курсове завърши детето ви по-рано,

14
САЩ Главен офис за правителствени отчети, Завършване на
колеж 14. — Бел.авт.
- 165 -
 толкова повече то ще научи и повече ще
се придвижи напред. Колежаните често за-
почват да изследват различни полета на
науката и после се препъват в нещо, което
ги е омаяло. Ако тяхното работно натовар-
ване е твърде ниско, те започват да ску-
чаят, работят повече, ходят на повече
партита и губят концентрация.
Колежът трябва да е за научна работа. До-
като това може да създава чувство за неу-
добство в началото, то един студент обик-
новено бързо се научава как ефективно да
управлява времето си и да постигне успех.
Ако вие не искате да бъдете родител хели-
коптер и да кръжите около съветника на
вашето дете, уверете се дали вашето дете
разбира, че вие очаквате пълно академич-
но натоварване. Повечето колежи имат
онлайн системи, които ще ви позволят да
проверите дали вашето дете се е включи-
ло в достатъчно курсове.
• Ако вашето дете живее в колежа, не му да-
вайте кола. Повтарям: не му позволявайте
да има кола. Въпреки че ви окуражавах да
накарате вашият гимназист да се вози сам,
където има нужда да отиде, докато е вкъ-
щи, транспортирането може да бъде съв-
сем различно в колежа. Повечето коле-
жански райони са снабдени с транспортни
системи или са достатъчно малки, за да
ходи студентът навсякъде пеш. Притежа-
ването на кола в района на колежа може
лесно да накара вашето дете да се чувства

- 166 -
 твърде удобно. То може да ходи където
поиска и винаги, когато поиска. То може
да се прибира вкъщи и да ви посещава
твърде често или да ходи на твърде много
места, които ще го откъснат от обучението
му. Ще работи повече часове и ще може
по-малко да се занимава с курсовете. Вед-
нъж щом студентите получат превозни
средства, те са склонни да се фокусират
само върху напускането на района на ко-
лежа.
• Не изисквайте от детето си да работи твърде
много по време на годините в колежа. То
трябва да се съсредоточи предимно върху
ученето. Студентите, които работят над
двайсет часа седмично, е по-малко вероят-
но да завършат.15 Студентите, на които
наистина им се налага да работят, трябва
да помислят за федерално субсидирани
места за учене и работа. Това са дейности
в района на колежа и са съобразени с гра-
фика на студентските курсове. Броят на
работните часове е ограничен и работните
места са удобно разположени. Това е един
чудесен начин за студентите да печелят
пари по време на обучението си без да из-
питват стреса, който съпровожда работата
навън. Намерете начин за правителствено
подпомагане и заеми, за да заплатите за
обучението на детето си и да не изпитвате
прекалени затруднения от това.

15
САЩ Главен офис за правителствени отчети, Завършване на
колеж 13. — Бел.авт.
- 167 -
 • Окуражете детето си да стои далеч от вас,
особено през първия семестър. Много
студенти се чувстват неудобно по време на
първото си продължително отсъствие от
къщи. Обзема ги изключителна носталгия
по дома и са склонни да се връщат вкъщи
често, при всяка възможност. Колкото по-
близо е колежът до дома ви, толкова по-
вероятно е да виждате детето си всеки
уикенд. Колкото повече студентът се при-
бира вкъщи, толкова по-малко ще се
включва в студентския живот. Той ще раз-
чита твърде много на вас и ще пропусне
много възможности за печелене на незави-
симост, от която се нуждае на тази въз-
раст. Говорете му за неговите чувства на
носталгия по дома и за стратегиите да се
справи с тези чувства, но изисквайте от
него да стои в колежа за период от поне
четири или пет седмици, без да се при-
бира у дома. Неговият дискомфорт ще го
тласне към дейности и приятелства, които
в противен случай би пропуснал.
• Окуражете детето си да се включи в клубове
или дейности в колежа. Студентите, които
са включени в поне една дейност, са с
един път и половина по-голяма вероятност
да завършат.16 Влезте в уебсайта, за да
видите какво би било подходящо. Кажете
на детето си за това, което би могло да го
заинтересува. Може да е необходимо да

16
САЩ Главен офис за правителствени отчети, Завършване на
колеж 16. — Бел.авт.
- 168 -
 поставите това изискване за първата годи-
на, за да му дадете старт.

» Паразитният пълнолетен
Дженифър е на двайсет и пет години и живее
вкъщи с родителите си. Тя ходеше в колеж, но на-
мираше обучението за доста стресиращо и скучно.
Нямаше никаква конкретна цел за работа и наисти-
на не виждаше смисъл в това, затова напусна след
един семестър и половина и се върна в своята си-
гурна спалня, в къщата на родителите си. Тя при-
служваше на непълно работно време, работейки три
или четири нощи седмично, и после излизаше с
приятели след работа. Най-често се връщаше вкъщи
около три или четири сутринта. Понякога нейни
приятели идваха с нея вкъщи за късно похапване
през нощта. Техните любимите храни бяха сандвичи
и снакс, обикновено опразваха хладилника, докато
се шегуваха и смееха, често будейки родителите на
Дженифър.
Тя спеше до обед или до по-късно и после се
преместваше бавно от леглото си до дивана, където
гледаше „Истории за срещи”, „Какво да не облича-
ме” или други риалити програми, които телевизион-
ният канал предлагаше. При това изяждаше някол-
ко купи със зърнени закуски и не се сещаше да ку-
пи мляко, когато то свършеше. Щом нейната майка
се прибираше от работа към пет часа, тя обикно-
вено вземаше душ и евентуално се обличаше. Май-
ката влизаше и като виждаше остатъците от този
начин на живот, бързаше да почисти всичко, преди
бащата на Дженифър да се прибере вкъщи. Ако той
се прибереше вкъщи и завареше тази мръсотия,

- 169 -
щеше да има скандал, а майката на Дженифър
просто искаше да се запази спокойствие.
Понякога Дженифър вечеряше с родителите
си. Когато го правеше, тя готвеше скара, за да
улесни себе си и тези, които бяха нейни приятели.
Дженифър винаги отговаряше с дръзки изявления,
че тя е възрастна и че нейните родители не трябва
да се бъркат в личния й живот и да се горещят.
Родителите на Дженифър бяха в недоумение.
„Ние направихме всичко за нея”, казваха те. Те
подсигуриха кола на Дженифър да ходи на работа,
храна, дрехи, подслон и много съвети какво да
прави с бъдещето си. Бяха склонни да платят за
нейното връщане в колежа. Окуражаваха я, като
напомняха колко будна и талантлива е ти и я ка-
раха да отиде в колеж или да си намери по-ин-
тересна работа. Майката се грижеше за къщата и се
стараеше дрехите на Дженифър да е винаги из-
прани, за да има тя чиста униформа за работа. Ро-
дителите на Дженифър се опитваха да не прескачат
бариерата, тъй като разбираха, че тя е пораснала и
има нужда да взема сама споите решения.
Но какво можеха да направят родителите й?
„Ние не можем да я изритаме. Въпреки всичко тя е
наша дъщеря”, казваха те. Бяха до голяма степен
объркани. Дженифър не искаше нищо и не беше
мотивирана за каквато и да била промяна.
Родителите на Дженифър следваше разберат,
че в тази ситуация цялата власт е в техни ръце. Те
притежаваха всичко, от което се нуждаеше Дже-
нифър, за да живее своя живот, и бяха позволили
да живее с тях без очевидна любов. Много родители
вярват, че не могат да направят нищо. Дори купуват
- 170 -
на децата си коли, дрехи, храна и позволяват на
децата си да живеят без всякакви отговорности.
Родителите на Дженифър трябва да се проти-
вопоставят на дъщеря си и да й причинят сериозен
дискомфорт. Те могат да направят това в серия от
стъпки, за да има тя шанс малко по малко да се
нагоди и да направи необходимите промени. Ето
списък с възможни промени, които биха създали
стремеж, който липсва на Дженифър, а може би и
на нашето пълнолетно дете:

• Започнете с много сериозен разговор с де-

тето си. Кажете, че то е станало твърде
зависимо от вас и не съдейства наистина
на семейството. Кажете, че защото го оби-
чате, искате да има свой собствен живот и
че ще предприемете някои много твърди
стъпки, за да го насочите в тази посока.
• Изисквайте да ви плаща за своята кола и да
поеме всички отговорности за поддръжка-
та и поправката, като се уверите, че пла-
ща своя дял от застраховката. Ако не може
или не иска да плаща, вземете му колата.
А ако се опасявате, че ще ви издебва и ще
се промъква да я кара, дори я продайте.
Придвижването без кола е много неудоб-
но, така че това е много добър начин да
започнете!
• Спрете да му перете дрехите или да върши-
те за него други неща, които то може да
прави за себе си. Когато усети дискомфор-
та от носенето на силно замърсени дрехи,

- 171 -
 ще започне самò да полага необходимите
грижи.
• Ако е самò вкъщи през деня, очаквайте по-
вече от него. Би трябвало да готви хра-
ната за семейството, да върши градинска-
та работа или да довърши нещо, което да
допринесе за добруването на семейството.
Накарайте го да разбере, че ако живее
вкъщи и не допринася финансово, то него-
ва работа е да се грижи за домакинството.
Малко по малко поставяйте още и още
отговорности, докато се почувства неудоб-
но с работата, която сте му натрапили. Ако
се случи, че харесва такъв вид работа, вие
трябва да откриете цел за кариерата му!
Помогнете на детето си да проучи възмож-
ностите в местните служби.
• Установете много ясни правила за гостите в
къщата. Ако идва с приятели, които изяж-
дат цялата ви храна, спрете да купувате
нещата, които те обичат. Дръжте месото
замразено и складирайте снакса и зърне-
ните закуски заключени в кутия вън от
кухнята. Ако вие не искате приятелите му
изобщо да идват в къщата ви, твърдо ги
помолете да напуснат веднага, щом опитат
да влезнат. Дръжте на това. Вие не държи-
те ресторант или хотел!
• Отнемете му мобилния телефон и други ко-
муникационни устройства (включително
компютъра), ако плащате за тях. Позволе-
те да използва домашния телефон или ва-
шия мобилен телефон, за да приема обаж-
- 172 -
 дания от потенциални работодатели или за
да си организира превоз.
• Ако се отдава единствено на седене и гле-
дане на телевизия, заключете телевизора
в кабинета или използвайте устройство за
защита за деца, за да блокирате сигнала
през деня. Това е подобно на обезопа-
сяване за бебета, за да ги предпазите от
правене на вредни за тях неща. Досадата
е изключително неудобна. Най-вероятно
вашето дете ще поиска да прани нещо и
ще се раздвижи.
• Продължете да премахвате нещата, създава-
щи комфорт, докато детето ви пожелае да
си ги върне. Това евентуално ще създаде
устрем, от който се нуждае, за да се движи
към позитивното бъдеще. Веднъж щом за-
почне да изразява това желание, вие мо-
жете да предложите съвет и помощ за тър-
сене на работа или ангажиране в пълно-
ценно обучение.
• Искайте от детето си да ви плаща наем. Вие
трябва да изисквате около 30 % от него-
вата заплата или изгодно пазарно предло-
жение за ателие във вашия район. Напра-
вете наема достатъчно висок, за да стане
животът с вас по-неудобен от самостоятел-
ното живеене.
• Ако то не се заеме да направи промените,
които вие очаквате, кажете му да напусне
дома. Дайте последен срок и го спазете.
Като пълнолетно то няма право на нищо от
вас. Заслужава едно независимо бъдеще и
- 173 -
 вие заслужавате да живеете своя собствен
живот.

Децата на съвременна Америка са израснали в

богато общество с всевъзможни материални блага,
които човек само би си помислил. Докато растат, не
изглежда да проявяват влечение към каквото и да
било или да желаят да създадат свой собствен жи-
вот. Това налага необходимостта родителите трябва
да им помогнат да свържат материалните блага със
стремежа и независимостта. Ако продължавате да
предлагате целия комфорт на дома, вашето дете
няма да иска никога да го напусне. За да тласнете
живот им напред, юношите и младежите трябва да
чувстват дискомфорт, причинен от това, че тези
неща не са им предоставени. Желанието за комфорт
провокира хората да работят по-усилено и да из-
бират професии, които са по-удовлетворяващи за
тях. Една личност, която не иска нищо, няма стре-
межи, материалният комфорт обаче е силно сред-
ство, което всички родители могат да контролират и
да използват, за да увеличат устрема на своите
потомци към успех. >>

- 174 -
 ОСМА ГЛАВА

6. Забавете удоволствията
Устоявайте на бързите печалби
от лотарията, шоу игрите и
риалити телевизиите

Виждали ли сте участниците в предаването

„Американски идол”, които плачат, щом не са из-
брани след първоначалното прослушване? Често те
ще кажат: „Това беше моят единствен опит да успея
като певец!” Те приемат, че всеки, който е успял в
бизнеса, е имал голям късмет, и се провалят в раз-
бирането, че успехът в музикалната индустрия из-
исква много упорита работа и постоянство.
„Пълно преобразяваме: Домашно издание” е
друг идеален пример за този феномен. Продуцен-
тите търсят семейства, които са обеднели, и пре-
връщат всичките им мечти в реалност. Колкото по-
отчаяно е семейството, толкова по-голямо е плаща-
нето. Всичко е чудесно за тези семейства, които са
наистина в нужда да променят живота си така дра-
матично, но същевременно се изпраща и ужасно по-
слание: получателите са показани като изключител-
но заслужили и с право на това благодарение на
своето нещастие; зрителите често предполагат, че
семейството е било абсолютно безпомощно да се
съвземе при тези обстоятелства без помощта на
телевизията, домакина на шоуто и компанията.
Младите хора, които непрекъснато виждат тези по-
слания по риалити шоуто, си правят заключение, че
- 175 -
са също с подобни права и заслуги. Често просто
чакат някой да им помогне с нещо, вместо да
разберат, че имат силата да променят нещата сами.
Ако се ослушвате за това послание, ще го
чувате непрекъснато. Вероятно дори сте изпратили
това послание на детето си. Виждали ли сте някога
наистина красив дом, лодка или друг обект, който
ви е харесал, и казвали ли сте: „Добре, като спе-
челим от лотарията, може би ще си купим това.”? Аз
съм се хващала да го казвам повече от веднъж, без
да се замислям наистина за посланието, което
изпращам на моите деца. Ако детето ви чува такова
послание често, то наистина ще приеме, че пътят
към материалните придобивки е чрез лотарията. То
ще разбере, че не може да постигне тези прекрасни
неща, докато не спечели. С други думи, ще бъде
безпомощно да промени своя финансов статус,
освен ако това не стане чрез някакъв голям късмет.
Хората, които вярват, че са безпомощни да
променят своето положение, нямат никаква мотива-
ция да работят, за да променят нещата. Те нямат
намерение да се занимават с дребни неща всеки
ден и дори не виждат малките неща, които ще им
помогнат да достигнат желани си цели. Много хора
участват в лотарията всеки ден, вярвайки, че това е
отговорът на молитвите им. Често победителите в
лотарията свършват с пропиляването на всичко
много бързо, свършвайки точно там, където са били
– или по-зле – преди голямото изплащане. Риалити
телевизиите и лотариите са създали чувството на
право и безпомощност в нашата култура, премах-
вайки очакванията на хората, че трябва да работят
упорито, за да направят живота си по-добър.

- 176 -
 Какво е цел? Съгласно академичния речник на
Мериам-Уебстър това е „краят, към който е насо-
чено всяко усилие.” Много хора обаче са склонни да
бъркат целта с желанието: нещо, за което се надя-
ваме. Ако детето иска колело за рождения си ден,
това е желание. Но ако то реши, че иска колело и
измисли план за печелене на пари за колелото,
това вече е цел. Като родител ваша работа е да
помогнете на своето дете да превърне желанията си
в цели. >

Чакането е най-трудната част

Смисълът да забавяте удоволствието е в това

да научите младият човек как да свърже една цел с
определени поведения. Някой, който иска отлична
оценка за доклада си, ще учи всеки ден. Човек,
който иска да намали теглото си, ще яде по-малко и
ще спортува повече. Дори тези връзки да изглеждат
много прости, много млади хора не успяват да ги
разберат. Децата са заливани ежедневно с образи
на хора, получаващи нещо, просто защото го искат.
Студентът може да купи отговорите на теста и
доклада онлайн. Хората с наднормено тегло могат
да се оперират и да намалят теглото си. Родителите
трябва търпеливо да учат децата си как да чакат за
нещо, което искат, и да печелят с упорит труд.

» Аз искам да бъда известен!

Ако разговаряте с обикновена девойка, веро-
ятно ще чуете, че тя иска да стане известна. Из-

- 177 -
глежда младите хора днес отъждествяват известно-
стта с щастието и копнеят да научат за други, които
вече са постигнали слава.
Техните идоли са хора като Парис Хилтън –
станали известни и с твърде съмнителен талант.
Технологията и изместеният в нашата култура апе-
тит за риалити шоута са направили славата да из-
глежда постижима. Всеки може да направи уебсайт
или видео, което да бъде гледано от целия свят, и
има многобройни истории по новините за хора,
които са постигнали известност чрез един от тези
начини. Обаче повечето от средностатистическите
американци никога няма да станат известни. И това
не е лошо. Желанието да станеш известен и вярата,
че това е сравнително лесно за постигане, дава на
много млади хора погрешни очаквания за реал-
ността на успеха и богатството. Когато аз растях,
майка ми никога не разрешаваше да поставяме
плакати на известни музиканти или артисти в стаите
си. Когато я питахме защо, тя отговаряше, че не
иска да издигаме тези обикновени хора над нивото
на хората в моя собствен живот. Аз не разбирах
твърде добре това в момента, но го запазих в
главата си през своето юношество. Когато другите
скланяха чела пред звездите, аз разбирах, че те са
просто хора. Помогнете на детето си да разбере, че
славата не значи човек да е по-важен от другите
хора. Вместо това окуражете детето си да следва
целите, които ще рефлектират върху истинското
усъвършенстване – това е, което ще изгради чувст-
вото за собствената стойност.

- 178 -
 » Забързаната Америка
Няма нищо бавно в американската култура.
Използваме превоз за кафе, вечеря, обяд, закуска,
химическо чистене, медицинска рецепта, пазарува-
не, банкиране, което ни позволява едва да намалим
скоростта при тичането за изпълнение на поръч-
ките. Благодарение на предплатените пропуски мо-
жем да преминаваме бързо през бариерите и да
плащаме, без да се бавим. Храним се, докато ти-
чаме, говорим докато тичаме, и се гримираме, до-
като тичаме. Голяма част от американския бизнес се
върши в минивани, коли и джипове, докато родите-
лите карат своите деца от училище на тренировка
по футбол. Получаваме новините ежечасно и имаме
безкраен запас от обновявани сайтове през компют-
рите, които са достъпни навсякъде. Всичко може да
ни бъде доставено когато и където поискаме. Тех-
нологията може да бъде занесена до всяко място.
Въпреки че този бърз ход ни позволява да
правим нещата по-експедитивно и ни подсигурява
голяма доза удобство, той ограбва нашите деца
откъм търпение и упоритост. Родителите трябва да
преработят този контекст за своите деца, за да
развият етичност към труда, необходима за под-
държане на успеха в живота. >

Визуализиране на крайните цели

Филмът, книгата и свързаните с тях продукти,

известни като „Тайната”, бързо са се превърнали в
бестселъри, обещаващи на купувачите много богат-
- 179 -
ство и успех само ако си мислят, че тези неща ще
им се случат. Много от съдържанието на „Тайната”17
са всъщност пренаредени части от „Силата на
положителното мислене”18, станала известна заради
Норман Винсент Пийл. Главното, което се приема, е,
че ще привлечеш към себе си нещата, за които
мислиш. Ако вярваш, че ще ти се случат хубави не-
ща, те ще ти се случат. Обратно – ако имаш непре-
къснат страх от смъртта, то тя ще те намери. По-
вечето хора биха се съгласили, че позитивното
схващане за живота е основното правило, водещо
към щастие, изявяване и движение напред. Основ-
но, когато излъчваш позитивна енергия, тя ще се
върне към теб в повече. Опитай този прост тест: ако
видиш някой, който е свел поглед, усмихни му се и
кажи нещо мило. Почти винаги ще получиш усмивка
в отплата, дори и от най-киселата душа.
Както и да е, „Тайната” изглежда се спира ос-
новно на материалните блага, карайки някои теле-
визионни зрители да разтълкуват погрешно посла-
нието. В част от филма младо момче си представя
колело. Почти веднага колелото просто се появява.
Истината е, че визуализирането, както е описано
във филма и книгата, е важна стъпка в постигането
на нечии желания, но този някой по принцип трябва

17
Ронда Бърн, ”Тайната” (англ. 'The Secret', 2006) — популяр-
на книга и филм из областта на практическата психология, по-
светени на постигането на личните желания. На български е
публикувана от изд. ”Изток-Запад” перз 2008 г. — Бел.ред.
18
Норман Винсънт Пийл, ”Силата на положителното мислене”
(англ. 'The Power Of Positive Thinking') — една от най-популяр-
ните мотивиращи книги в САЩ, издадена през 1952 г. и преиз-
давана многократно и досега. На български е преведена и пу-
сната през 1997 г. от ИК ”Кибеа”. — Бел.ред.
- 180 -
да прави непрекъснато стъпки към желанието си, за
да го материализира. Един родител може да изпол-
зва идеите на закона за привличане, заложени във
филма и книгата, и да ги развие, за да помогне на
един млад човек да постигне целите си, като из-
ползва следните осем стъпки:

1. Визуализирайте желанието. Ако детето ви

иска нов MP3-плеър, отидете до магазина
с него и намерете този, който наистина
иска. Вземете проспект или каталог с
негово изображение. Или можете да го
снимате с него в магазина.
2. Разговаряйте за предмета и защо го иска.
Обсъдете как ще се чувства, когато го
ползва, типа музика, която ще качи на
него, и кога ще го слуша.
3. Поставете снимките в стаята и така то ще
има нещо, което визуално ще му напомня
за целта.
4. Кажете да затвори очите си и да си пред-
стави как използва устройството. Нака-
райте го да мисли колко чудесно ще е да
го има и да си представи, че го ползва в
момента. Кажете да си го представя така
няколко пъти на ден.
5. Направете план да спечели пари за ус-
тройството.
6. Всеки ден питайте какво е направило за
постигане на целта. Обсъдете други начи-
ни, по които може по-скоро да я по-
стигне. Продължавайте да питате: „Какво

- 181 -
 друго може да направиш?” Създайте у
детето навик да се пита какво повече
може да прави всеки ден, за да се при-
движи по-близо към целта.
7. В случай, че се разочарова, започне да се
вайка или настоява да получи устройст-
вото, напомнете да си затвори очите и да
си представи колко страхотно се чувства
(в сегашно време) да има такова нещо.
Не позволявайте на детето да се хваща за
идеи като: „Аз никога няма да спечеля
достатъчно пари.”
8. Веднага щом спечели достатъчно пари,
купете незабавно устройството.

Тази техника може да се използва за всяка

цел – голяма или малка. Колкото по-голямо е пред-
извикателството, толкова по-важно ще бъде за ва-
шето дете да го визуализира и после да работи като
лудо, за да го постигне. Има само три неща, които
вашето дете наистина има нужда да помни: да ви-
зуализира края (в сегашно време), да работи упо-
рито и винаги да се пита: „Какво още мога да на-
правя днес, за да се доближа до моята цел?” При-
ложете тези стъпки към ситуациите, детайлизирани
по-нататък, за да помогнете на детето си да си
поставя цели и да се движи към тях.

» Основно училище: Краткосрочни цели

Основното училище е добро време да научите
вашето дете как да достига краткосрочни цели за
получаване на нещата, които желае. Всеки ученик
от основно училище иска мобилен телефон и на
- 182 -
повечето се дава това право без задаване на въ-
проса дали са на десет, или на единайсет години.
Родителите започват да вярват, че мобилният теле-
фон е от голяма важност за сигурността, че трябва
да бъде в джоба на детето им, преди то да напусне
дома. Истината е, че повечето ученици разчитат на
телефона, за да разговарят с приятели, да пращат
есемеси и да играят игри.
Родителите могат да използват това устрой-
ство, за да ги научат да забавят удоволствието.
Вместо просто да връчите на детето си телефон,
измислете план да го спечели и чакайте. Това може
да бъде направено, като го карате да извършва по-
вече домакинска работа или намерите начин наис-
тина да печели пари чрез разнасяне на вестници,
помагане на съседите в градината или за децата им
и тъй нататък. Ключът е да го накарате да чака, за
да получи нещата, като печели пари, за да си плати
телефона. След като на вашето дете е осигурен те-
лефон, то може да продължи да плаща за него по
същия начин. Мобилният телефон е чудесно сред-
ство да се научи този принцип благодарение на от-
носително ниската му цена. Семейните планове ви
позволяват да добавите връзка за около десет
долара на месец и телефонът сам по себе си може
да бъде купен за много малко пари.

» Гимназия: Дългосрочни цели

Сега, когато вашето дете знае как да печели
пари, за да си купи нещо ценно, можете да про-
дължите нататък към дългосрочните цели. Гимна-
зистите са склонни да изпадат в паника, защото не
знаят какво искат да правят с останалата част от

- 183 -
живота си. Нашето общество е установило очаква-
нето, че тийнейджърите знаят това. Учениците в ос-
новното училище и по-малките деца обикновено
казват бързо няколко неща. Когато децата си из-
работят едно по-добро разбиране за кариерата, те
разбират, че не знаят наистина какво искат да
правят.
Още повече, те си мислят, че изборът да оти-
дат или да не отидат в колеж е директно свързан с
техния избор на професия. Ние трябва да се отър-
вем от навика да третираме колежа като тренировка
за работа. Той е създадем да произвежда добре об-
разовани хора. Време е да научим децата си, че
очакваме от тях да се образоват добре. Затова
искаме да отидат в колеж.
Създавайте навреме и редовно очакването за
по-високо образование. Повечето ученици ще имат
възможността да отидат в колеж. Въпросът е какъв
точно колеж те трябва да посещават. Ако искате ва-
шето дете да се стреми да бъде най-добрият сту-
дент, заведете го да види няколко колежа и уни-
верситета. Разходете се в района на учебното заве-
дение и си говорете какво трябва да се направи, за
да бъде прието детето в училището на нетните
мечти. Кажете му, че очаквате то да напусне дома
веднага след гимназия и да отиде в страхотно учи-
лище, където може да се учи и да израства. Го-
ворете му от какви навици за учене ще се нуждае,
за да направи тази мечта реалност.
Моят син, въпреки че е доста интелигентен,
имаше среден успех. Беше трудно да го мотивирам
да получа-на добри оценки, защото наистина не
виждаше смисъл и тих. Той обаче се интересуваше
- 184 -
от филми. Беше много развълнуван в основното
училище, когато отвориха един нов магазин за
популярни филми на няколко километра от нашата
къща. Купихме му негова карта и той започна да
кара колелото си дотам, за да взема филми под
наем. Това му създаде прекрасно чувство за неза-
висимост и го изпълни с любов към филмите. Наши-
те разговори по време на вечеря се превърнаха в
курсове (а изучаване на филми. Моят съпруг
можеше да говори със сина ми за всички нюанси на
филма, сравнявайки и противопоставяйки по разли-
чен начин работата на различни режисьори, писа-
тели и изпълнители. До края на основното училище
Даниел пожела да прави филми. Но още не го беше
грижа за оценките му. Аз все още не знаех как да го
мотивирам, когато се сблъсках с решението почти
случайно.
По време на първата година на Даниел в гим-
назията имах пътуване по работа в Талахасе и го
взех със себе си да дойде с мен на обиколка из рай-
она на щатския университет на Флорида (FSU). Уни-
верситетът имаше чудесно филмово училище и ние
можехме да го посетим като част от нашата визита.
Даниел беше развълнуван. Не спря да говори за
този университет по време на целия четиричасов
път към къщи. Сподели с мен колко важни са него-
вите гимназиални оценки и че той трябва да има
повече отлични оценки, за да бъде с необходимите
качества за записване в FSU. Това единствено пъту-
ване поддържаше мотивацията на Даниел по време
на ученето в гимназията. Той направи връзката
между целта и подходящото поведение.

- 185 -
 Както се оказа, беше приет в университет, но
не във филмовото училище. Накрая обаче това ня-
маше значение. Той завърши, получавайки двойна
степен по английски и театър и последва своята лю-
бов към театъра след дипломиране. Няма значение
дали детето ви знае какво иска да прави за живота
си. Колкото по-дълго се придвижва, то ще открие
някакво място. Просто поддържайте движението на
вашето дете напред.
Ако вашето дете се интересува от „Американ-
ски идол”, научете истории за миналото на състе-
зателите. Истината е, че повечето от тях са се
трудили по пътя към тази цел с години. Те не са се
събудили просто една сутрин и да са започнали да
пеят по телевизията. Шоуто може да ни послужи ка-
то добър пример за удобен случай да се запознаем
с подготвеността. Всеки трябва да бъде готов да
има предимството при определена възможност,
имайки необходимите умения за това място. По-
могнете на вашето дете в научаване на истината за
хората, които „успяват за една нощ”. >

На кого са парите?

Както казва стара поговорка, не всичко е па-

ри. Истината е, че във всяка социално-икономиче-
ска група има добри хора и лоши хора, има щаст-
ливи хора и тъжни хора. Не е срамно да си богат и
не е срамно да си беден. Важното е да решиш какъв
начин на живот искаш да водиш и какви послания
искаш да дадеш на детето си за парите.

- 186 -
 На всяко дете трябва директно да се каже
каква е стойността на долара. Когато децата станат
по-големи, започват да изискват по-скъпи неща. Те
искат дрехи по последната мода, най-добрата елек-
троника и материални блага, които са популярни в
момента. О-хо – и го искат веднага! Изглежда, че
колкото повече им давате, толкова повече искат те,
и го искат все по-бързо. Ако се случи да имате
достатъчно средства за осигуряването на тези неща,
вероятно много се гордеете, като предоставяте това
богатство на децата си. Но те се нуждаят да раз-
берат едно нещо: въпреки, че вие можете да сте
невероятно богат, те нямат нищо. Наистина – нямат
нищо. Официално дори не притежават играчките в
своите стаи или книгите по своите рафтове. (Един-
ственото изключение са децата, които са спечелили
много пари чрез участие в някакво друго профе-
сионално занимание. Тези деца са защитени от
съда, за да не могат техните родители да прахосат
цялата им печалба.) Но, в общия случай, децата не
са възрастни и не могат да притежават собственост.
Вашите деца се нуждаят да разберат, че имат
само онова, което сте им дали. Много е важно да
представите тази особеност, специално ако сте за-
можно семейство. Като запознаете вашето дете с
мизерията, вие го запознавате с необходимостта да
си изкарва прехраната. Това предлага чудесен кон-
текст, в който да научите детето на ценността на
долара и процеса на забавяне на удоволствието.

Тук са стъпките, които да следвате, за да пре-

подадете тези ценни умения:

- 187 -
• Не давайте на детето си всичко, което по-
иска. Децата имат навика да молят за
разни неща непрекъснато. Ако обикновено
купувате, каквото поискат, те няма да ис-
кат нищо и няма да виждат смисъл да ра-
ботят.
• Когато детето ви поиска нещо, задайте му
няколко въпроса за този артикул. Нека да
каже, че е с голям етикет, също като сис-
тема за игра. Попитайте го колко струва,
колко често мисли, че ще го използва,
защо го иска и тъй нататък. Помогнете на
детето да определи колко много се нуждае
от него.
• Уверете се, че разграничавате желанията от
необходимостта. Много деца ще кажат
неща като: „Наистина се нуждая от това.”
Попитайте го какво ще се случи, ако не
получи системата за игра. Ще се разболее
ли? Ще умре ли? Ще има ли някакви ужас-
ни последствия? Разбира се, че не. Пове-
чето пъти децата искат неща, които са ви-
дели да се рекламират или които техните
приятели имат. Бъдете сигурни, че вашето
дете разбира разликата между желанията
и необходимостта.
• Щом сте обявили стойността на артикула
пред него, обсъдете пътищата по които
може да спечели пари, за да го получи.
Има ли работа? Способно ли е да започне
работа? Има ли за него други начини да
печели пари, като гледане на малки деца,
косене на трева, вършене на случайни не-
- 188 -
 ща за хора и съседство? Помогнете да
разработи план за печелене на пари за
купуване на този артикул.
• Ако това е много скъпа вещ и е ясно, че не е
лесно достъпна, можете да предложите по-
мощ. Примерно можете да съчетаете всеки
долар, който детето печели, с долар, който
ще стане подарък за рожден ден или праз-
ник. Можете да го научите да събира па-
рите, които може да получи от другите
членове на семейството за рождени дни
или празници.
• Утвърдете бюджета за нуждите на детето ви.
Помислете за типичния разговор, който
водят децата и родителите, пазарувайки
заедно облекло. Вие можете да чувате
многократно същия разговор. Детето иска
чифт маратонки, които струват повече от
сто долара, а родителят се опитва да го
убеди да отидат за по-евтини. Родителят
не иска неговото дете да бъде единстве-
ното в Уол-Март със специални, но накрая
омеква и купува по-скъпия чифт. Обикол-
ката за пазаруване завършва с удвоена
или дори утроена първоначална цена.
Вместо да пазарувате неща и да прегова-
ряме какво вие ще платите, сложете този
товар върху детето си. Това е също много
полезно за тийнейджъри, които искат
специален шампоан или козметика.
— Първо определете колко пари харчите
за дрехи, тоалетни принадлежности,
училищни помагала, забавления и дру-
- 189 -
 ги стоки през цялата година. Оставете
училищните пътувания и специалните
събития вън от бюджета засега, тъй
като вие ще трябва да дадете разреше-
ние за тях индивидуално, когато те се
случат. Дискутирайте това с детето си,
за да разбере то колко много пари
харчите за него.
— Разделете годишното количество на
дванайсет, за да определите месечния
бюджет за детето си. Сложете тази сума
във вашия месечен бюджет.
— Седнете с вашето дете и споделете ва-
шия месечен бюджет. Покажете колко
много харчите за ипотека, комунални
услуги и други домакински нужди. По-
могнете да разбере къде отиват всич-
ките пари и как вие определяте колко
ще получи от вас.
— Давайте на детето си неговата месечна
сума в определено време всеки месец.
Бъдете сигурни, че то разбира какво
точно трябва да плати през този месец.
— Разрешете на детето си да взема реше-
ния за харченето на тези пари. Вие все
още трябва да си запазите право на за-
брана за облеклото – но само за мод-
ните избори. Ако иска да похарчи ця-
лата сума за един тоалет, то това е на-
пълно негово право.
— Ето най-важната част от процеса: не го
избавяйте от затруднения! Нека само да

- 190 -
 реши как да похарчи парите. Вероятно
ще направи някои грешки. Може да
похарчи всичките си пари за едно нещо
и после да няма достатъчно, за да отиде
на кино с приятелите си. Може да е
много болезнено за гледане, но не го
избавяйте от затруднението. Единстве-
ният начин вашето дете да оцени
стойността на долара е да остане без
достатъчно пари, когато наистина иска
нещо.

Съпругът ми и аз започнахме този процес с

нашите деца, когато те бяха в основното училище.
Беше удивително колко бързо се промени тяхното
поведение и как разговорите ни се промениха,
когато отивахме да пазаруваме. Вместо да спорят за
важността на новите марки, моите деца започнаха
да търсят стоки по рафтовете и да казват, че наи-
стина не се нуждаят от специални неща. Това беше
единствено възможно след намаляване на парич-
ните средства за вършене на наистина желани не-
ща. Аз чувствах, че ме боли за тях, исках да помог-
на, но устоях на натиска. След време децата опре-
делиха, че месечната им сума не е достатъчна да
правят всичко, което искат. Те започнаха да търсят
пътища за печелене на пари в квартала и успяха да
си намерят подходяща работа.
Тайната на успеха в тази работа е даването на
такъв размер сума, която да подсигури само пред-
метите от първа необходимост и съвсем малко за-
бавления. Децата научават разликата между жела-
ния и потребности и се стремят малко повече. Тази
практика ще им помогне при избягването на кредит-
- 191 -
ните капани, в които много пълнолетни младежи
попадат, и ще им позволи успешно да управляват
парите в живота си.

Децата имат нужда да видят връзката между

цели, постоянство и постижение. Вие трябва да ги
научите на тази жизнена връзка. Посочете им раз-
ликата между желания и цели. Научете ги да ви-
зуализират своите цели и винаги да ги държат в по-
лезрението си. Научете ги да предприемат всяка
стъпка, която могат да си представят всеки ден, за
да се доближават до целта. Най-важното, разяснете
им, че ще постигнат това чрез упорита работа. >>

ДЕВЕТА ГЛАВА

7. Окуражете постиженията
Повишете своето самочувствие
чрез истински постижения

Студентите са готови да маршируват подре-

дени в линия, когато чуят марша „Великолепие и
тържественост”19 Те изглеждат толкова официално
със своите шапки и мантии и сякаш са станали
малко по-високи. Трудно е да се повярва, че че-
19
„Pomp and Circumstance” – марш, който се изпълнява при
връчване на дипломите след завършване на университет в
САЩ. — Бел. ред.
- 192 -
тирите години са минали, тъй като те са били по-
веселите години от тяхното детство. Родителите
гледат така гордо заради завършването на децата
си, за които бъдещето изглежда толкова светло!
Потичат сълзи, когато студентът получава диплома
и поздравително ръкостискане. Снимки и видео се
заснемат по време на цялата церемония. След това
шапките са подхвърлени във въздуха. Завършилите
позират с гордите си родители. Студентите полу-
чават картички и подаръци и семействата отиват на
ресторант или парти със своите високообразовани
деца, които са постигнали толкова много в своя
млад живот.
Чудесно е да се възхваляват завършилите.
Наистина трябва се гордеят. Знаят, че имат право
на похвалите, които им се дават. Те са достойни,
високо реализирани хора, които са работили упори-
то и са жертвали толкова много, за да достигнат то-
зи важен крайъгълен камък, нали? Да, така щеше
да бъде, ако това бяха завършващи колеж – или
дори завършващи гимназия. Но ако са завършващи
детска градина? Те са четири- или петгодишни и
опитват от това, което е само началото на феномена
за цял живот в модерната американска култура,
която по-скоро награждава непостигнатото, откол-
кото истинските постижения.
Погледнете молбите за много обществени
спортни отбори и ще видите, че детето ви е спече-
лило трофей. Изглежда, някъде по линията сме ре-
шили, че всяко дете трябва да получава трофей! По
време на движението за самоуважение от осемде-
сетте и деветдесетте години това изглеждаше из-
ключително добра идея. Смяташе се, че да спече-

- 193 -
лиш състезанието не е най-важното и че награж-
даването на всеки човек, само защото се е включил
в играта, е добро. Разбира се, като че ли няма нищо
лошо и даването на материални признания за
неговото или нейното участие.
Вижте този пример: Сузи се включва в люби-
телската футболна лига на седем години. Тя участва
в повечето мачове. Понякога нейният отбор печели,
а понякога губи. Те невинаги покриват броя точки,
просто защото всичко е за забавление. Сузи се рад-
ва да бъде във футболния отбор, среща някои нови
приятели и развива някои нови умения. В края на
сезона целият отбор отива в местната пицария и си
прави парти. Треньорът дава на Сузи трофей и каз-
ва, че тя заедно с всичките нейни съотборници е
победител! Сузи би била напълно доволна от това
да се забавлява, да срещне нови приятели и да
развие някои нови умения. Обаче сега тя научава,
че е толкова талантлива във футбола, че получава
трофей! Твърде хубаво, нали?
Грешно. Сузи не разбира какво е направила,
за да получи този трофей. Да бъде с нови приятели
и да усъвършенства новите умения са нейната
единствена награда. Самоуважението на Сузи рас-
те, докато го прави. Тя няма нужда да получава
трофей и да бъде наричана победител. Когато всич-
ки получават трофей, никой не разбира какво стру-
ват усилията и движението напред. У детето се на-
сажда идеята, че има награда само за участие.
През последните десетина години работодате-
лите забелязали какви проблеми е причинила тази
практика. Работниците понякога вярват, че трябва
да бъдат възнаградени просто защото са се появили
- 194 -
на работа. Много работници имат малка или даже
нямат никаква представа за връзката между качест-
вената работа и повишенията или премиите. Едно
детство, пълно с награди, които не са спечелени,
води в зрелостта до усещания, отричащи истинно-
стта, щом не се получават незаслужени награди. >

Кое всъщност изгражда

самочувствието?

През осемдесетте години имаше голям брой

изследвания върху самочувствието. Самочувствието
беше дефинирано като усещането на човек да се
чувства добре, да мисли, че е умен, забавен, красив
и т.н. Много медии преувеличаваха връзката между
високото самочувствие и постигнатите спортни
успехи, изборът да не се взема дрога, получаването
на добри оценки и доход и всеки друг показател за
щастлив и успешен живот. Това беше магическата
отвара за прекрасно бъдеще на всяко дете. В резул-
тат училищните райони, младежките организации и
семействата изискваха всяка организация, обслуж-
ваща деца, да подпомага децата в развиването на
тази характерна черта.
Производители на учебници, играчки и учени-
чески принадлежности се втурнаха да произвеждат
игри, програми, книги и джунджурии за повишаване
на самочувствието у децата и възрастните. Учите-
лите даваха на всяко дете награда, когато играят
игри в класната стая. Спортните организации започ-
наха да награждават всеки участник с трофей. Мно-

- 195 -
го училища завършваха програми за самоуважение-
то, помагайки на децата да обявят: „Аз съм лич-
ност.” Те се занимаваха ежедневно с пикове и скан-
дирания, провеждаха ритуали за добро самочувс-
твие и се фокусираха над този важен резултат.
Децата, отгледани през 80-те или 90-те годи-
ни, смятаха, че са чудесни, красиви, брилянтни и
артистични, дори и да не са такива. Резултатът от
тези усилия е това, което виждаме сега: поколение
млади хора, които мислят, че са упълномощени да
получат всичко, което светът може да даде, без
наистина да се потрудят. Трябва да се насочим към
награждаване на постиженията за внушаване на
истинско самоуважение и устременост към успех в
това поколение.
Към края на 90-те години започнахме да нау-
чаваме, че не големината на самочувствието, а чув-
ството за реализъм е по-важно. Въпреки че изслед-
ванията по това време бяха твърде ясни, на прак-
тика това остана незабелязано. Естествено е за ро-
дителите да искат децата им да се чувстват добре.
Ние обичаме да ходим на завършвания, на преду-
чилищни и спортни празненства, за да гледаме как
нашите деца получават награди. Родителите жаду-
ват за моментите с прекрасни чувства, които тези
събития създават, затова те често ги организират.
Състезанието е стресиращо и сигурно няма да се
почувстваш добре, ако си сред губещите. Повечето
от родителите се стремят да елиминират състеза-
нията от живота на децата си.
Веднъж интервюирах един потенциален уче-
ник за моето училище и получих необичаен въпрос.
Обясних, че ние имаме викторина по правопис все-
- 196 -
ки учебен срок, за да окуражим децата да бъдат по-
добри в правописа. Седмокласникът попита: „Всеки
ли получава лента или трофей във викторината по
правопис?” Когато обясних, че не в това е смисълът
и че само победителят получава награда, ученикът
се обърна към майка си и каза, че не иска да
посещава нашето училище. Когато се опитах да
обясня на родителя колко полезни могат да бъдат
този тип състезания, тя сякаш не ме слушаше.
Майката не искаше нейното малко мило същество
да бъде изложено на загуба, затова тя намери друго
училище, което винаги просто ще й казва колко
чудесен е нейният син. >

Защо е важно състезаването?

Здравословното състезание е критично за

развиването на устрем. Помислете за една комуни-
стическа страна, където всички работници са тре-
тирани точно по един и същи начин, без значение
колко упорит е техният труд и колко произвеждат.
Те всички получават еднакво заплащане, съобразно
определена от правителството скала за заплащане.
Те всички живеят твърде еднакво. В капиталисти-
ческото общество е различно – упоритата работа и
производителността се награждават и който работи
по-добре, получава трофеите. Разбира се, дори и
нашето общество не е идеална система. Има големи
несъответствия. Хора с много важни професии като
обучение не са възнаградени така добре както тези
с други кариери, като например продажби. Поняко-
га шефовете са предубедени към определени ра-
- 197 -
ботници. Алтернативата обаче е никой да не се
движи напред, защото всички са равни. Необходимо
е да отглеждаме нашите деца по начин, който ги
подготвя да участват успешно в капиталистическото
общество.
Никой родител не би искал да види загубата
на своето дете. Боли толкова много да гледаш как
детето ти страда. Затова често искаме да устроим
живота на децата си по начин, който намалява бол-
ката чрез по-малко състезания. Но загубите и про-
валите от време на време са тези, които ни учат на
най-важните уроци. Помислете си за една повратна
точка в своя живот, когато внезапно сте узнали
какво се предполага да правите. Замислете за мо-
ментите, в които сте научили най-много. Вероятно
това просветление ще е свързано с провал или
загуба. Провалът и цялата болка, която той носи, са
горивото, което ни вдъхновява да постигаме целите
си и ни води към всичко, което е наистина важно.
Това, което често забравяме, е че децата трябва да
опитат загубата, за да се стремят към успеха. Като
родител ваше с задължение да позволите на детето
си да опита неуспеха и всичко, което той носи, а
после да му помогнете да го преодолее. Изпол-
звайте този опит, за да преподадете важните за
живота уроци. Само така вие ще подготвите детето
си за истинския живот. >

Желанието за победа

Желанието за победа е същността на устрема.

Не е ли чудесно да искаш да си най-добрият в
- 198 -
нещо, каквото и да е то? Вместо да предпазвате ва-
шите деца от състезания, се съсредоточете в опре-
деляне на здравословни състезателни преживява-
ния, за да участват в тях. Обмислете провеждането
на добро състезание заедно с вашето семейство,
което ще позволи на детето ви все още да се
чувства добре, след един опит, който е завършил
неуспешно. Можете да направите състезание по
настолни игри (шах и др.), бягане и плуване, ри-
тане на топка или каквото и да е забавно събитие,
което да научи детето ви да побеждава и губи еле-
гантно. Когато загуби, не пропускайте да го поз-
дравите за нещата, които е направило добре.
Съсредоточете се върху успеха и помогнете на
детето да разбере какво трябва да направи, за да
се усъвършенства.

» Създаване на благоприятна състезателна

обстановка във вашето семейство
• Не се оставяйте на детето си да ви побеж-
дава на карти или на настолни игри. Иг-
райте играта почтено.
• На основа на вашия опит учете вашето дете
как да играе, за да стане по-добро в игра-
та. Когато то вече се е научило, бавно от-
странете помощта.
• Ако вашето дете загуби играта, посочете му
това, което е направило добре. Попитайте
го какво ще направи следващия път, за да
подобри шансовете си.

- 199 -
• Уверете се дали детето ви разбира, че за-
губата в играта не го превръща в неудач-
ник.
• Когато детето ви побеждава, поздравете го
и го попитайте какво да направите, за да
подобрите вие възможностите си.
• Убедете се дали то разбира как победата в
играта не означава, че то е по-добро от
губещия. Нека да губи елегантно и да
бъде скромен победител!
• Кажете му колко много сте се забавлявали,
докато сте играли с него, и как очаквате с
нетърпение следващата игра, за да получи
то шанс да ви победи – или вие да полу-
чите шанс да го победите.
• Открийте спорт или дейност на открито, в
която ние и вашето дете да усвоявате
умения заедно. Това може да е каране на
колело, каране на ски, игра на тенис, ри-
болов или нещо друго, с което можете да
се забавлявате заедно. Научете каква тря-
бва да е екипировката, вземете уроци и се
забавлявайте взаимно с тази дейност. Това
ще ви подсигури с чудесни моменти на
забавно съревноваване, което ще зареди и
двама ви с много радост!
• Винаги окуражавайте детето си във всяко
състезание. Подкрепяйте усилието и усъ-
вършенстването. Никога не го мъмрете и
не го обиждайте, когато не уцелва или не
побеждава.

- 200 -
 • Внимавайте да не свързвате победата в
спорта или друга дейност с материални
награди, като например велосипеди или и-
грачки. Въпреки че е страхотно успехът да
се отпразнува, избягвайте предварителни
уговорки като: „Ако ти победиш днес, ще
ти купя нова играчка.”

Един от най-важните фактори, които трябва да

се вземат предвид, когато избирате състезателна
дейност за своето дете, е поведението на водача в
тази дейност. Примерно треньорът на малката лига,
който ругае децата при неуспешен удар, не е под-
ходящ за работа с вашето дете.
Сигурно ще дойде и моментът, когато то ще се
сблъскате с треньор или водещ на събитие, отнасящ
се нечестно с него или въздействащ негативно вър-
ху самочувствието на детето. Вие ще сте изкушен
да позволите на детето си да напусне. Не го пра-
вете. Вместо това помогнете на детето си да разбе-
ре, че треньорът се опитва да доведе нещата до-
край. Много пъти детето ще каже неща, като: „Той
продължава да ми вика. Той си прави шеги с мен.”
Разберете какво точно иска треньорът. Децата често
използват думата викам, когато не им харесва какво
им казва някой. Повечето пъти човекът не е по-
вишавал глас и е давал важни указания на детето.
Попитайте вашето дете какво точно е казал тре-
ньорът. Наистина ли е повишил глас, или просто е
бил настоятелен и твърд? Попитайте детето какво
мисли, защо треньорът му е казал тези неща и
какво то може да научи от тях. Ако след вашия
разговор сте все още загрижен, идете при треньора
(без знанието на детето си) и вижте какво ще каже
- 201 -
той. Ако вие мислите, че треньорът действително
иска да помогне, говорете с детето си и му по-
могнете да разбере, че той се стреми към добър
краен резултат. Ако мислите, че треньорът върши
неща, които ще наранят детето ви, бъдете много
точен и му кажете какво е направил или обяснете,
че това може да му навреди. После гледайте тре-
ньора в действие и потвърдете какво той прави.
Напълно приемливо и желателно е да имате
треньор, който не се колебае да посочи недоста-
тъците на детето ви и му помага да бъдат поправе-
ни. Дори и вашето дете да намира тази обратна
връзка за досадна, обяснете му, че това ще му по-
могне да стане по-добро. Окуражете детето си да си
създаде здрава обвивка, която ще му позволи да
използва обратната връзка за стимулиране, а не да
я възприема като персонална атака.
Прието е в много случаи треньорът да крещи
на спортното поле, за да наблегне на нещо или да
привлече вниманието. Това, което не е прието, е
обиждането, ругаенето или викането в лицето на
детето. Ваше дълг е да се осведомите какво прави
треньорът и да му обърнете внимание, ако това
недопустимо. Но не позволявайте на детето да на-
пуска отбора, ако треньорът наистина не го е
засегнал емоционално или физически. Ако му
позволите да напусне по средата на сезона или по
средата на мача, ще го научите, че когато нещата
загрубеят, трябва просто да избяга, а не да се
изправя срещу предизвикателството. >

- 202 -
 Истинската крайна цел

Моят син няколко години игра футбол. Той

беше добър играч, но не и най-атлетичното дете на
полето. Треньорът беше чудесен, Даниел играеше
във всеки мач поне една четвърт от времето и успя
да пробва почти всички позиции. За щастие,
треньорът бе достатъчно мъдър да не го поставя за
вратар!
Даниел играеше с много дух, гордост и кураж.
Той не можеше да чака и излизаше при всяка въз-
можност и усъвършенстваше своята игра. Треньорът
работеше заедно с него, за да го научи на най-
доброто в играта, което ще му помогне да се усъ-
вършенства. Той винаги окуражаваше и изграждаше
смелост у Даниел.
Даниел играеше футбол вече около три го-
дини. Въпреки че отборът му винаги имаше добри
постижения, той никога не отбеляза гол. Баща му и
аз никога не бяхме говорили с него за това и наи-
стина не се замисляхме много, докато той играеше в
защита почти колкото и в нападение. Вместо това
ние се фокусирахме на добрите неща, които той
правеше във всеки мач и които бяха положителни,
и отбелязвахме колко се е усъвършенствал. Към
края на третия сезон, някак си като по чудо, Да-
ниел вкара гол. Спомням си този момент, сякаш бе-
ше вчера. Той владееше топката и се движеше към
вратата. Използва левия си крак, за да насочи
топката към центъра на полето и тогава направи
своя ход. За мен, гледайки отстрани, всички се дви-
жеха със забавени движения, когато той стреля над
главата на вратаря и кълбото се оплете в мрежата.
- 203 -
Всички от отбора и на страничната линия подско-
чиха във въздуха и крещяха! Повечето познаваха
Даниел от началото на неговото участие в отбора и
знаеха колко сърцат е той. Те бяха също толкова
развълнувани, колкото бяхме аз и моят съпруг.
В края на мача ние си взехме нещата и се на-
сочихме към колата. Даниел погледна съпруга ми и
мен и каза: „Аз приключих.” Когато го попитахме
какво има предвид, той каза, че няма да играе фут-
бол следващия сезон, защото е отбелязал вече гол.
Както изглеждаше, отбелязването на гол беше него-
вата цел. Въпреки че изпитваше явна радост от иг-
рата и винаги беше в побеждаващия отбор, той е
имал една много лична и много тайна цел: да отбе-
лежи поне един гол за своя отбор. След като беше
постигнал това, той реши, че е време да се захване
с нещо друго. Аз бях изненадана. Даниел не беше
ни казвал никога за своето желание. Но някак си
той се беше придвижвал бавно към него и се чувст-
ваше толкова удовлетворен от постижението си, че
не желаеше да играе повече футбол. Вместо това
той искаше да се насочи към ново предизвика-
телство.
Важно е да окуражавате индивидуалните цели
на вашето дете в спорта или в други състезателни
дейности.
Наблягайте върху това, което то иска да по-
стигне. Не смятайте, че побеждаването или постига-
нето на определено ниво е това, което то иска.
Стана ясно, че моят син не го беше грижа като цяло
за победите. Ние разбрахме, че единственото му
желание, без да се има предвид забавлението с
приятелите му, беше да отбележи гол. След края на
- 204 -
този сезон Даниел никога повече не пожела да игре
футбол. Той се насочи към други спортове и винаги
тихомълком си поставяше свои собствени лични це-
ли за постигане. Тази практика се разпростря върху
всички области от живота му и му позволи винаги
да държи целите в полезрението си и в своя обсег.
Много от нас са изкушени да пресъздават мо-
менти от своето детство чрез децата си. Ако ня-
какъв успех ни се е изплъзнал, ние си мислим, че
можем да пресъздадем възможността за постигането
му чрез децата си. Тона е най-опасното, което един
родител може да направи! По този начин ограбвате
личността на децата и ги карате да се смятат
непълноценни, докато не постигнат вашите цели за
себе си.
Имаше едно малко момче във футболния отбор
на Даниел, което се казваше Скот. Беше изключи-
телно талантливо. Докато Даниел работеше упорито
три години, за да отбележи един гол, Скот тичаше и
играеше по полето с абсолютна грация, отбеляз-
вайки поне половината от головете във всеки мач.
Той имаше атлетично телосложение и беше явно, че
е недостижим по умения в спорта. Даниел и Скот
бяха приятели и изглеждаше, че се ценяха взаимно,
въпреки бездната между нивата на възможностите
им. Бащата на Скот идваше на всеки мач и се
разполагаше точно до страничната линия на игри-
щето, за да бъде възможно най-близо до сина си,
докато той играеше като център-нападател, което
се случваше в почти всеки мач.
Към края на втория сезон бащата на Скот ре-
ши, че той е започнал да се отпуска. Затова разра-
боти система за мотивиране на сина си. Ако отборът
- 205 -
победеше, той му обещаваше награда. Когато Скот
пропускаше да отбележи гол или направеше ня-
каква недопустима грешка, неговият баща щеше да
му вземе един долар. Докато Скот се движеше на-
пред и назад по футболното поле, баща му обявя-
ваше неговата крайна сума за играта. Всеки път,
когато Скот се докоснеше до топката, баща му
щеше да обявява пред света колко пари той току-
що е спечелил или загубил.
Това продължи още няколко игри, докато вси-
чки гледахме как цялата радост изчезва от лицето
на Скот. Неговата гъвкавост се превърна в роботи-
зирано движение. Усмивката му увяхна и очите му
хлътнаха. Веднъж дори седна на полето. За момент
помислихме, че се е ударил, но после разбрахме, че
е изцеден от натиска. Баща му започна да му крещи
и да го обижда. Скот стана със сълзи в очите си и с
израз на поражение върху лицето си и се опита да
продължи да играе. Направи контакт с топката и чу
обявяването на финансовото си положение за по-
следен път. Погледна към баща си, наведе глава и
рамене и мълчаливо излезе от полето надалеч от
баща си. След това просто продължи да върви тихо
към паркинга, докато баща му го следваше, все още
крещейки. Една брилянтна кариера бе разрушена
на дванайсетгодишна възраст.
Разбира се, това е изключителен пример за
абсурден родителски натиск върху собственото де-
те, за да победи. Но помислете какъв подход вие
или други родители, които познавате, имате към
състезанията. Ако предлагате материални награди
за победа или забравяте защо играе вашето дете,

- 206 -
вие ще намалите чудесните предимства, които едно
добро състезание може да подсигури.
Пълна противоположност на бащата на Скот е
родител, който не разрешава на детето си да се
състезава изобщо. Има много родители, които ще
дадат на децата си да играят само спортове, в които
няма точки за записване. Те предпазват отрочетата
си от състезания при всяка възможност, убедени, че
само така ще запазят изключително крехкото само-
чувствие на децата си. >

Съвети за състезаване
за всяка възраст

Добре – значи вие сте взели решение да въз-

питавате детето си чрез съревноваване. Как ще го
направите в един сняг, който се опитва да изолира
младите хора от провал? Вие първо трябва да взе-
мете решение да не споделяте културата, казваща,
че всеки трябва да вземе награда. После потърсете
възможности за детето си, в които ю ще се състе-
зава по начин, който е здравословен и подпомага
израстването.

» Основно училище
Основното училище е мястото, където децата
трябва да опитат всичко, за да развият радост и
страст в живота.

• Очаквайте вашето дете непрекъснато да

опитва нови неща и обсъждайте радостите
- 207 -
 и трудностите в извършването им. Позво-
лете му да сподели страховете си, ако се
притеснява. Бъдете сигурни, че поне една
от избраните дейности включва състеза-
ние. Не очаквайте вашето дете да опреде-
ли дейностите само. Ако не е сигурно как-
во иска да прави, предложете му две или
три възможности за спорт и по същия на-
чин за изкуство. Позволете му да избере
това, което му е най-интересно.
• Може да дойде време, в което вашето дете
да иска да се откаже от тази нова дейност.
Може да получи усещането, че не се от-
насят добре с него или че участието в нея
му е неудобно. Не се предавайте, инве-
стирайте в мероприятието. Докато детето
ви не бъде физически или психически за-
страшено, изисквайте от него да завърши
започнатото.
• Ако вашето дете не е получило ролята в
пиесата или желания пост в отбора, помог-
нете му да научи причината. Насърчете го
да говори с ръководителя за случилото се.
Не го правете вие вместо него, без значе-
ние колко сте се разстроили, когато то е
било пренебрегнато. Накарайте го да за-
даде въпрос от рода: „Може ли да ми ка-
жете какво още трябва да направя след-
ващия път, за да получа тази роля/пост?”
Това е единственият подходящ начин да се
обърнете към треньора или ръководителя.
Вкъщи помогнете на детето да обмисли по-
лучената информация. Гледайте да не на-

- 208 -
 падате треньора или ръководителя. Вместо
това научете детето си как следващия да
се осведоми и да получи това, което иска.
• Ако отборът на вашето дете побеждава, по-
могнете му да разбере какво са направили
добре, за да постигнат победата, и кои
неща са били чист късмет. Направете съ-
щото и когато губят. Обсъдете какво могат
да направят по-добре следващия път, за
да увеличат шансовете си за успех.
• Подкрепете детето си да се справи с чувст-
вата си при победа и при загуба. Помог-
нете му да си извлече поука и в двата слу-
чая.
• Обърнете внимание на завършващите ритуа-
ли на събитието, като празненства и пар-
тита. Много спортове приемат философия-
та, че всеки играч трябва да получи на-
града за своето участие. Ако случаят е
такъв, вземете решение да не се включва-
те в заключителното събитие.

» Гимназия
Гимназията е време, когато младите хора че-
сто започват да се страхуват изключително от не-
успехи и в резултат на това да се провалят в опи-
тите. За да научите нашия гимназист да не се стра-
хува от загубите или от това да бъде последен,
вземете предвид тези съвети:

• Изисквайте от вашето дете всяка година да

участва в поне една нова училищна дейн-

- 209 -
 ост или организация. Това може да е със-
тезателен спорт или клуб след училище.
Изисквайте да участва изцяло, посещавай-
ки всичките прояви, репетиции и срещи.
• Говорете за успехите и загубите на органи-
зацията и до какво ще доведат те. Ако ва-
шето дете не е избрано за нещо, което ис-
ка, помогнете му да разбере кои са причи-
ните, довели да това. Окуражете го да
отиде при лидера на организацията и да
понита: „Какво различно трябва да напра-
вя следващия път, за да получа ролята,
която искам?” Избягвайте обвиняването на
лидера на организацията. Вместо това по-
могнете на детето си да разбере как да се
държи по-добре с този човек следващия
път.
• Изисквайте детето ви да работи доброволно
всяка година. Това може да е за ограни-
чено време през лятото или почасово през
учебната година. Помогнете му да се под-
готви за необходимите интервюта, като за-
едно направите резюме и упражните про-
цеса на интервюирайте. Ако бъде отхвър-
лено, обсъдете с него чувствата му и ак-
тивно помислете как то може да се пред-
стави по-добре следващия път.
• Обсъдете с него какво ще очаква ръководи-
телят или шефът за всяка дейност. По-
питайте го какво добрият участник/член
на трупа/работник/доброволец трябва да
направи. Направете списък с качества за

- 210 -
 човек на такъв пост и му помогнете да
развие у себе си тези качества.
• На всяка стъпка от пътя говорете за ус-
пехите и загубите и как може да се поучи
от тях. Помогнете на детето си да се
справи със своите чувства и да разбере,
че то е все същата личност, независимо от
всичко.

» Пълнолетният младеж
Ранната зрелост би трябвало да е време на го-
леми възможности и изследвания. Разговаряйте с
детето си за неговите непосредствени и бъдещи це-
ли. Внимавайте да не задавате въпроси като: „Как-
во искаш да правиш с останалата част от живота
си?” Много е необичайно за някой, който току-що е
завършил гимназия, да знае това. Може да бъде
твърде трудно за млад човек, който не е отишъл в
колеж, да намери своята посока. За да помогнете на
детето си да развие чувство за собствена личност и
за намеренията му по време на този труден период
следвайте тези съвети:

• Обсъдете какво иска от живота точно в мо-

мента. Иска ли да се премести от дома? Да
посещава курсове? Да пътува?
• Къде вижда себе си след четири или пет го-
дини? Къде иска да живее? Каква кола
иска да кара? Ако му е трудно да определи
тези неща, заведете го да посети места и
да пробва коли, за да натрупа отит.

- 211 -
 • Когато си изработи представа за своето бъ-
деще, можете да обсъдите какво ще му
струва да го постигне и в какви съревно-
вания ще участва, за да постигне целите
си.

› Професионално училище/квалификация за
работа
За някои младежи професионалното училище
или квалификациите за работа, които подготвят
учениците за специфична работа или кариера, са
най-добрата възможност. Такива програми могат да
бъдат понякога много конкурентноспособни с добре
платена работа веднага. Вие можете да помогнете
на детето си да получи яснота за конкуренцията със
следните съвети:

• Всеки момент в училище е едно интервю за

работа. Преподавателят обикновено е ра-
ботещ професионалист или някой, който
има много опит и е тясно свързан с тази
област.Всеки учител може да ви насочи
към някаква бъдеща работа. Приемай все-
ки ден в клас като интервю за работа. Об-
личай се подходящо. Пристигай навреме,
бъди подготвен и се дръж добре.
• Подготвяй се добре за всеки урок. Само те-
зи, които наистина са готови да се ангажи-
рат с учене, ще получат пълно предимство
от всяка възможност за обучение.
• Посети възможни места за работа в твоята
околност. Кажи, че си студент и искаш да
научиш повече за тази област. Повечето
- 212 -
 професионалисти приемат с готовност спо-
делянето на опита си и могат да ви под-
сигурят големи връзки в бъдеще.
• Говорете със службите за даване на работа в
своето училище отрано и редовно. Колкото
по-добре хората там ви познават и ви
харесват, толкова по-склонни ще бъдат да
ви помогнат да си намерите работа.
• Бъдете любезен към всички. Вие никога не
знаете кой ще ви осигури връзка с добра
работа.

› Колеж
Целта на един типичен колеж по хуманитарни
науки е да подсигури обучение, което ще даде на
детето ви многобройни възможности в света. Завър-
шилият колеж би трябвало да бъде добре обучен.
Целта на типичния колеж по хуманитарни науки не
е да предлага специфична професионална квали-
фикация. Дори и студентите да са се записали в
програми за специфична професионална подготов-
ка, като обучение за медицински сестри, трябва да
задоволят изискванията на общото обучение, ако са
записани в програма за получаване на бакалавър-
ска степен. Изключително важно е вие като родител
да разберете целта на обучението в колежа. Сту-
дентите често казват: „Аз не знам защо посещавам
този курс – никога няма да го използвам.” Ако вие
изпратите детето си в четиригодишна институция с
намерение да получи степен бакалавър, вие пла-
щате на тази институция да даде широка обща кул-
тура за света на вашето дете. Съсредоточаването
през тези четири години ще бъде върху интелек-
- 213 -
туалното, културното и социалното му израстване.
Вашето дете ще излезе благодарение на натрупания
опит в колежа по-знаещо, по-проницателно и по-
интелигентно.
Пълнолетните младежи могат много да се
разочароват от този период в живота, особено ако
не са решили какво ще правят след колежа.
Натискът върху тях за това е голям. Отпуснете се.
Много от нас в средна възраст пес още се опитват
да решат с какво искат да се занима-нат Много от
нас ще променят напълно кариерата си в даден
момент. Някои ще променят избора си два или дори
три пъти. Животът е едно вълнуващо пътешествие,
пълно с възможности. Помогнете на вашия колежа!
ши да разбере, че има време да определи далеч-
ното бъдеще. Докато той е все още в колежа, по-
съветвайте го да направи следното:

• Да посещава курсове по предмети, които са

му интересни. Една бакалавърска степен
обикновено включва много кредити с пра-
во на избор. Насоката е да се подсигури
на студента възможност за изследване.
Много хора намират своето увлечение в
живота случайно, когато посещават изби-
раем курс. Един студент също може да об-
съди избираеми кредити с двойна значи-
мост, давани при състезания по-късно.
• Да работи упорито и да получава добри
оценки. Въпреки че обучението си остава
цел, успехът от колежа често е критично
важен във висококонкурентния свят на
признатите висшисти и при интервютата

- 214 -
 за работа. Ще има моменти, когато вашето
дете ще се срещне с пристрастен учител
или предмет, към който няма истински ин-
терес. Кажете на детето си, че разбирате
това и му помогнете да намери области на
обучение, от които да се интересува и да
получи оценките, от които се нуждае. Нау-
чете своя колежанин да пита всеки профе-
сор за неговите критерии за постигане на
успехи в курса. Всеки професор би тряб-
вало да представи учебна програма в на-
чалото на семестъра, която ще определи
подробно как ще се определя успехът за
този курс. Говорете с детето си за този
важен документ. Какво трябва да направи,
за да получи отличен или много добър?
• Недейте да мамите. Обяснете добре на дете-
то си, че измамата в каквато и да е форма
никога не е желателна. Има широко раз-
пространени измами в много колежански
райони. Повечето студенти вярват, че ня-
ма нищо лошо в копирането на материали
от интернет или в надничането в „предва-
рителния екземпляр” на теста, който ня-
кой е отмъкнал. Обаче има: не само мо-
рално и етически е грешно да се мами.
Това може да доведе до потресаващи
резултати. Студентите, които са хванати,
могат да бъдат изключени. Тези, които са
се измъкнали, няма да се справят в крайна
сметка така добре, както тези, които са
изкарали оценките си честно. Евентуално
ограбването на доброто образование може
да обърне срещу теб. Много студенти с
- 215 -
 високи постижения са склонни да помагат
на останалите, за да печелят пари. Помог-
нете им да разберат, че те намаляват
своята конкурентна способност, продавай-
ки своя труд на другите.
• Извлечете полза от всяка представена въз-
можност и откривайте нови възможности.
Ако вашето дете се интересува от нещо,
помогнете му как да се занимава с него. >

Алтернативи на схващането,
че всеки получава награда

Вие можете да решите да не участвате в съз-

даденото схващане, че всеки трябва да получи на-
града. Изберете да не посещавате церемониите за
раздаване на награди в края на всеки спортен
сезон. Изберете предучилищна група, която не „ди-
пломира” учениците си или просто не прави це-
ремонии. Говорете с учителите на децата си за на-
чина, по който те предлагат материалните награди.
Бъдете заинтересован и говорете с другите родите-
ли как да се противопоставите на тази тенденция.
Уверете се, че имате ясна представа за културата,
провеждана в дома ви. Внимавайте с какво награж-
давате и как награждавате. Вместо да плащате за
добри оценки, обмислете как да отпразнувате по-
стиженията семейно, като отидете заедно навън на
вечеря. Разяснете на детето си за баланса между
усилия и успех и му помогнете да направи връзка
между двете. Наградете го за упорита работа и до-

- 216 -
веждане докрай на нещо, което е било трудно. Нека
то да види, че вие се борите да научите нови неща
и говорете колко приятно е това. Ако получите по-
вишение или награда, съобщете му какво сте спече-
лили и как сте го спечелили.
Детето трябва да знае какви са наградите за
упорития труд. Чистенето на гаража или плевенето
на градината не трябва винаги да се преобръщат в
долари. Работете с детето ви вкъщи или в общината
заради радостта от приноса, без да се очаква нещо
в замяна. Самоуважението идва с упорития труд и
успехите, не с получаването на награди за всяка
изява.

» Ключови концепции за ползотворното

състезание
• Децата трябва да получават материални на-
гради, когато наистина са ги спечелили,
не само заради това, че са се явили.
• Децата се нуждаят от възможности да видят
работата като своя награда.
• Децата трябва да направят връзка между
усилието и успеха; помогнете им да го
разберат, като споделите вашата собстве-
на работа и наградите си с тях.

Самоуважението се развива чрез истинските

постижения. А истинските постижения са единстве-
но възможни, когато на вашето дете му е позволено
да рискува. Състезанието е част от живота. Ако не
позволите на детето си да опита от него, то ще бъде
зле подготвено за участието си в истинския живот.
- 217 -
Помислете за нещата, които вашето дете ще трябва
да направи като възрастен човек – да бъде прието в
колеж, да намери работа, да си подсигури повише-
ние и да има отлични постижения в изкуствата и
спорта, всяко от които включва съревнование. Ваша
работа е да помогнете на детето си да разбере как
действа конкуренцията и как човек може да успее в
един конкуриращ се свят. Докато правите това, вие
трябва да продължите да окуражавате детето си,
като му помогнете да разбере, че неуспешните
опити имат и добра страна. Често детето може да
научи повече от провалите и да придобие ценен
житейски опит от това, че ги е преживяло. >>

ДЕСЕТА ГЛАВА

8. Контролирайте компанията
Използвайте връстниците за
позитивно въздействие и
независимост

Лин, майката на Ерика, беше събудена около

един сутринта от обаждане по телефона. Беше Ери-
ка, която с отчаян глас се обаждаше от местното по-
лицейско управление. Ерика возела приятелите си
към къщи и била спряна на контролно-пропуска-
телен пункт за внезапна проверка на шофьорите за
употреба на алкохол. Въпреки че алкохолното съ-

- 218 -
държание в кръвта й било малко над допустимата
граница, Ерика била само на шестнайсет и заради
това била обвинена в употреба на алкохол като
непълнолетна. Имало трима други тийнейджъри в
колата, които също били обвинени. Лин бързо се
облякла и подкарала към полицейското управление,
за да спаси дъщеря си.
Когато пристигнала в полицейското управле-
ние, тя заварила дъщеря си обляна в сълзи. Ерика
била толкова объркана, та Лин започнала да чув-
ства, че това наказание е било достатъчно. Тя не
можела да си представи колко травматизиращо
трябва да е било за Ерика поставянето на белезни-
ци и отвеждането до затвора, сякаш е истински пре-
стъпник. „Децата правят грешки – казала Лин. – Аз
съм сигурна, че тя е получила урок.” Когато Ерика
обяснила, че „само малко” е пила и нейните твърде
пияни приятели са я притиснали да ги закара до
вкъщи, Лин наистина разбрала каква е ситуацията.
Тя се притеснявала малко от тези приятели. Знаела,
че дъщеря й е добро момиче и просто е попаднала в
лоша компания.
За щастие, Ерика била приета в програма, ко-
ято й позволила да избегне по-сериозни наказания.
Тя щяла обаче да загуби своята шофьорска книжка
за шест месеца и трябвало да посещава съветника
всяка седмица. Лин се съгласила с Ерика, че това е
в повече и отишла с Ерика, за да види съветника и
да се опита да намали отнемането на правото за
шофиране. Майката обяснила, че Ерика се нуждае
от книжката си, за да се придвижва до училище и
до работа. Тя също разказала за лошата компания и
как е сигурна, че Ерика няма повече да се среща с

- 219 -
тези деца. Почувствала се облекчена, че като майка
ще помогне в тази ситуация с разбирането, че Ери-
ка не е виновна.
Аз бих искала да получавам по един долар
всеки път, когато чуя родител да ми казва: „Той не
е лошо дете. Просто се е събрал с лоша компания.”
Какво е лошата компания? Аз много често чувам
родители да твърдят, че детето им е напълно отго-
ворно за поведението си. Родителите са склонни да
обвиняват други деца, които са повлияли на тяхна-
та сладка, скъпа рожба. Много деца, които са имали
неприятности, ще повтарят като папагали това
твърдение и в действителност ще вярват, че ако не
са били „тези” деца, те никога не биха имали този
проблем. Помнете, че другите родители ще се обръ-
щат към вашето дете като към едно от „тези” деца.
Ако вашето дете се е държало лошо и му се налага
да изтърпи наказание, избегнете използването на
това извинение. В случая Лин като майка би тряб-
вало да обърна внимание върху поведението на
Ерика – че тя е нарушила полицейския час, пила е
алкохол без да е пълнолетна, а после е шофирала –
и да й помогне да понесе отговорността за послед-
ствията.
Установено е, че влиянието на приятелите със
сигурност влияе на поведението за добро или лошо.
Децата трябва да бъдат отговорни за своето собст-
вено поведение, включително и за избора на прия-
телите си. За да помогнете на вашето дете да има
по-големи шансове за успех, вие трябва да го на-
учите как да си намира успешно приятели и да се
раздели с тях, ако те започнат да правят лоши
избори.

- 220 -
 Вие трябва да помогнете на детето си да раз-
бере как-по очаквате от неговите приятели. Нека то
знае, че очаквате от него да предпочита приятели-
те, които имат мечти и цели. Научете го да търси
тези качества у другите. Ако приятелите му в мо-
мента нямат такива качества, помогнете му да раз-
шири своя кръг от приятели, докато не попадне на
такива с цели и мечти. Ще направите това, като
изисквате то да се включи в нови дейности и да
ходи на нови места и там да срещне други млади
хора, които могат да му влияят по-добре.

› Един добър, позитивен и устремен приятел:

• ще опитва нови неща и ще окуражава ваше-
то дете да прави същото;
• ще стои настрана от неприятностите и ще
окуражава вашето дете да прави същото;
• ще бъде любезен, в това число и с другите
приятели;
• ще го е грижа за ученето и домашните и ще
помага на вашето дете да прави същото;
• ще мисли за бъдещето и ще окуражава дете-
то ви да прави същото.

Вие поставяте критериите и вашето дете е от-

говорно за създаването на група връстници, която
съответства на вашите очаквания. Доколкото е вяр-
но, че вие не можете напълно да избирате неговите
приятели, то можете да повлияете на неговия избор
чрез контролиране на комуникациите и достъпа до
тях. Ако в даден момент смятате, че някое дете на-
ранява вашето, вие трябва да кажете на детето си,

- 221 -
че другото не е вече част от неговия свят. Вашият
отзив би трябвало да бъде: „Аз съм твой родител и е
моя работа да ти помогна да се обградиш с хора,
които ще имат положително въздействие върху теб.
Този човек не отговаря на моите изисквания и ти не
трябва повече да дружиш с него.” Да, ние всички
знаем, че не можете да контролирате връзките на
детето си в училище. Можете обаче да контролира-
те с кого се среща и контактува след училище. За-
бранете достъпа на детето си до този човек. Про-
дължете да повтаряте призивите си, обяснявайки,
че правите това, водени от любов и загриженост.
Помогнете му да разбере как искате да сте сигурни,
че то се движи в добра компания. Търсете необхо-
димата информация за приятелите му, какво е тях-
ното държание, какви са целите им и как се отнасят
към вашето дете. Юношите развиват умения за
контакти, които определят техните бъдещи бракове,
работни взаимоотношения и тъй нататък. Ваша ра-
бота е да помогнете на детето си да изисква необ-
ходимото отношение от останалите.
Как ще разберете, че приятелите на вашето
дете ще му въздействат така, че да му помогнат да
получи устрем? За нещастие младите хора са склон-
ни да се насочат към посредствеността. За да раз-
берете това явление, необходимо е само да разбе-
рете много основни физични закони, като първия
закон на Нютон за движението: един обект в покой
има вероятност да остане в покой и един обект в
движение има вероятност да остане в движение,
като запази същата скорост и същата посока, дока-
то не му въздейства чужда сила.

- 222 -
 Щом младите хора попаднат в сигурен кръг от
приятели, те са по-скоро склонни да останат в гру-
пата, отколкото да рискуват извън нея. Вие ще ги
видите да отиват заедно в колежа или заедно да си
останат вкъщи. Те просто ще искат да бъдат заедно.
Това ги кара да се чувстват добре и да са сигурни.
Но опасността е, че могат да изберат да останат в
покой, а не да разширят своите хоризонти. Затова
погледнете приятелите на детето си и определете
колко устремени са те. Колкото повече устрем има у
тях, толкова повече ще има и у нашето дете. >

Кои са приятелите на детето ви?

Ако искате детето ви да е целеустремено, вие

трябва да му помогнете в избора на приятели, които
демонстрират, че са устремени. Един тийнейджър
или младеж може много бързо да излезе от релсите,
когато е обграден от други, които се интересуват
само от висенето навън и обикалянето на магазини-
те. Една група от приятели нормално ще се снижи
към най-малкия общ знаменател, една негативна
личност може да дръпне надолу със себе си всички
останали членове на групата. Ваша работа като за-
грижен родител е да оцените стремежа на всяко
дете, което влияе на вашето, и да окуражите детето
си да си избере приятели, които са целеустремени.
Тежката част в тази работа е да обезкуражите връз-
ките или дори понякога да сложите принудителен
край на връзка, която ограбва стремежа на вашето
дете.

- 223 -
 В този момент вие вероятно се чудите как
точно ще успеете в действителност да управлявате
връзките на детето си. Много родители ще кажат
неща като: „Аз не мога да избирам приятелите му
вместо него.” Така е, разбира се, но вие можете и
трябва да помогнете на детето си при оценяването
на приятелите и тяхното въздействие върху неговия
живот. Това е един процес, а не единично решение
от ваша страна. Родителите, които имат успех в
тази област, говорят продължително с детето си за
всяко приятелство. Те му помагат да разпознае и да
оцени отличителните черти на стремежа у другите и
да ги развие у себе си.
Вие абсолютно сигурно можете да повлияете
на приятелствата на вашето дете още в основното
училище. Говорете за важните качества, които един
приятел трябва да притежава, и помогнете на дете-
то си да идентифицира тези качества у другите.
Всеки път, когато вашето дете ви спомене за ново
приятелство, поканете приятеля му у дома и погово-
рете с него, докато хапвате пица. Ако детето оче-
видно не е от типа приятели, които искате за своето
дете, нека да му стане ясно, че контактът с тази
личност ще бъде строго ограничен.
Разбира се, колкото по-малко е детето, толко-
ва повече контрол имате вие. Има много неща оба-
че, които можете да контролирате и при пълнолет-
ния младеж. Вие трябва да разберете властта, която
имате – едновременно материална и нематериална,
– за да му влияете. Едно от позитивните качества
на децата от поколението „Генерирай ме” е, че те
ценят мнението на родителите си и държат да бъдат
близки с тях. Използвайте това като ваше предим-

- 224 -
ство винаги когато сте загрижен за детето си. Не се
страхувайте да се намесите и да кажете на детето
си какво мислите за неговия избор на приятели.
За да формирате мнение за приятелите на
вашето дете, трябва да научите много за тях, като
разговаряте и им задавате ключови въпроси. Моята
дъщеря Алисън много се притесняваше, когато щях
да „разпитвам” нейните приятели по този начин. Аз
обясних, че като родител се нуждая да ги познавам.
Казах, че това са важни за нея хора, поради това те
са важни и за мен. Тя ми отговаряше много пъти, че
ги изнервям с тази поредица от въпроси. Тези ня-
колко, които наистина бяха обезпокоени, не се поя-
виха повече. Повечето от нейните приятели обаче
изглежда се радваха на вниманието (тийнейджъри-
те обичат да говорят за себе си) и въпросите ни
отвеждаха към приятен разговор за живота и тях-
ното бъдеще и ни помагаха да се опознаем добре.
Ако някой от приятелите й изглеждаше напъл-
но лишен от устрем, аз щях да обърна внимание за
това на Алисън. Щях да я попитам какво тя мисли,
че би правил този човек след гимназия. Ние гово-
рехме често за важността на прекараното време с
други хора, които имат високи очаквания за своето
бъдеще. Исках тя да знае, че ако се свърже с хора,
които се задоволяват с посредствеността, то тя ще
се чувства зле, борейки се за повече. Излагането на
надежди и мечти пред хора, които нямат такива,
правят обекта на усилията подозри телен и глупав.
Ето защо е много важно да се намерят еднакво ми-
слещи души, които споделят желанието за величие
или най-малкото едно очакване за по-интересен
живот.

- 225 -
 » Как да успеете да опознаете приятелите
на вашето дете
За да успеете да накарате приятелите на ва-
шето дете да се разкрият пред вас, е важно да ис-
кат да гостуват в дома ви и да се чувстват удобно,
докато са там. Помогнете на детето си в организи-
ране на събирането и на забавленията, които ще
привлекат другите към вашия дом. Това може да е
система за игра, плувен басейн, маса за билярд или
просто пица. Важното в случая е това да бъде
място, където всички да искат да се съберат. Вие
никога няма да опознаете приятелите на детето си,
ако те винаги са някъде другаде.
Щом веднъж сте успели да съберете неговите
приятели във вашия дом, направете всичко, за да
се почувстват добре дошли. Представете се и проя-
вете интерес към тях, просто като към всеки гост на
вашия дом. Много родители допускат грешката да
напуснат веднага, щом пристигнат приятелите на
детето им. В един момент, разбира се, ще поискате
да се махнете. Трябва обаче да планирате първо да
прекарате малко време с гостите на детето си.
Уверете се, че имате достатъчно храна и по-
могнете на детето да я сервира. Седнете и споде-
лете парче пица или малко сладки, още топли от
фурната. Това е най-доброто време да зададете въ-
просите си.
По-късно, когато приятелите си отидат, вие
можете да обсъдите отговорите им с вашето дете.
Наистина му помогнете да разбере дали неговите
приятели имат стремежи и защо вие вярвате, че то-

- 226 -
ва е така. Повторете, че очаквате то да се обгради с
целеустремени приятели и защо това е важно.

» Водещи въпроси
Следващите списъци съдържат въпроси, които
вие можете да зададете на приятелите на детето си
съобразно с възрастта им.

› Ученик в основно училище

• Какви забавления обичаш? Какви са интере-
сите ти? Детето трябва да може да диску-
тира за нещо друго, освен за висенето на-
вън, играенето на видеоигри, стоене пред
компютъра или ходене по магазини.
• Как си в училище ? Кой е любимият ти пред-
мет? Какао харесваш в този предмет? Де-
тето трябва да може да говори за нещо, на
което се наслаждава в училище (друго ос-
вен обяда и междучасията) или за любим
учител.
• Какви са мечтите ти за бъдещето? Много де-
ца не знаят наистина какви искат да ста-
нат, докато растат, и в това няма нищо ло-
шо. Това, което вие търсите тук, са мечти-
те. Те могат да бъдат за пътуване, някаква
къща или кола или други неща, които де-
тето би искало да опита.
• Правиш ли нещо, за да печелиш пари? На
много просто им се дава всичко, което по-
искат. Вие трябва да търсите отговори,
които сочат, че детето очаква и иска да
печели пари.
- 227 -
 • Какво мислиш, че ще правиш след гимна-
зия? Децата с устрем ще имат някакви
идеи. Те обикновено искат да напуснат до-
ма. Да отидат в колеж или техническо учи-
лище. Те могат да говорят за оставане
вкъщи, платена работа или напускане на
дома. Вие търсите някакви размисли за
бъдещето.

› Ученикът в гимназия
На гимназиста задайте същите въпроси, опи-
сани за ученика в основното училище, плюс след-
ните:

• Какво планираш да правиш след гимназия?

Ако детето говори за колеж, попитайте кой
колеж или какъв вид колеж (голям, малък,
близък или далечен). Ако детето каже: „Аз
не знам, но допускам, че все ще вляза
някъде, може би в двугодишен колеж”,
детето е бездейно. Ако детето говори за
нещо различно от колеж, се вгледайте в
особеностите, като от какво се интересува
то – вид работа или технически колеж.
• Как се подготвяш за това? Щом определите
какво планира детето след гимназия, по-
питайте за неща, които ще ви подскажат
какво ще прави, за да го постигне, и как
ще работи, за да се насочи към целта си.
Детето трябва да може да ви каже в по-
дробности какви са изискванията и какво
точно прави, за да ги постигне.

- 228 -
 • На кой етап от процеса на завършване на
гимназия се намираш? Колко кредита са
необходими, за да завършиш твоето учи-
лище? Колко си спечелил досега? Как са
ти оценките? Много ученици от гимназията
(и техните родители) твърде малко разби-
рат за какво е нужно да се завърши гимна-
зия. Устремените тийнейджъри непрекъс-
нато оценяват къде са по време на про-
цеса и се нагаждат, така че да достигнат
целите си.
• Какво ще правиш това лято? Лятото би тряб-
вало да е време за релаксация. То също
обаче трябва да включва нещо заинтригу-
ващо. Отново вие търсите планове. Децата
без стремеж са склонни да висят навън, в
мола, да спят и т.н. Тези със стремеж ще
говорят за извършването на различни дей-
ности. Това просто може да е малко пъту-
ване. Тайната е в това, че те всъщност ми-
слят да правят нещо.

› Пълнолетните младежи след гимназия

Терминът след гимназиално училище описва
млад човек, който повече не е в гимназия. Припом-
нете си, че почти 30 % от младите хора не завър-
шат гимназия, затова има вероятност един или по-
вече от приятелите на детето ви да бъдат в тази
категория. Вие не искате вашето дете да е с такива,
които не са завършили гимназия и са бездейни,
дори ако – особено ако – вашето дете е едно от
тази група. Един млад човек, който не е завършил
гимназия, има нужда да бъде заобиколен от други и

- 229 -
те да му помогнат да остави в миналото това, което
е причинило проблема. Попитайте приятелите на
вашето пораснало дете:

• Какво правиш напоследък? Ходиш ли на

училище? Колко кредита си взел? Работиш
ли? Ако да, колко часа? Занимаваш ли се с
нещо друго? Опитайте да узнаете каква
част от времето му е заделена за органи-
зирани дейности. Ако не чуете за доста-
тъчно добавени неща, като целодневно
обучение, целодневна работа или около
четирийсет часа седмични занимания, то
това е червен флаг.
• Разкажи ми за работата (или училището).
Какво интересно намираш там? Какви са
интересите ти? То трябва да има някакви
интереси отвъд видеоигрите, ходене по
партита, висене навън или в мола. Устре-
мените хора непрекъснато намират нови
пътища да се учат, израстват и забавля-
ват. Вие търсите развлечение и вълнение
от света.
• Какви са целите ти за бъдещето? Възможни-
те отговори включват работа, къде иска да
живее, амбиции, мечти и тъй нататък. Вие
следите за индикатори, че то се развива.
Припомнете си закона за движението:
един обект в покой има тенденция да оста-
не в покой и един обект в движение има
тенденция да остане в движение със съща-
та скорост и в същата посока, докато не
му се въздейства с друга сила. Вие трябва

- 230 -
 да определите дали приятелите на детето
ви са в покой или в движение.

Моите деца имаха навика да наричат тази по-

редица от въпроси „разпит”. Но това в действител-
ност не беше чак толкова лошо. Беше просто един
разговор, които провеждахме, докато похапвахме в
кухнята. Резултатът? Често детето, което беше „же-
ртва” на моя разпит, ще се върне, молейки за по-
мощ, докато работи по тези цели. Проявявайки ин-
терес към детето, вие в действителност му помага-
те. То ще знае, че сте отворен за разговора относно
неговото бъдеще. Вие можете да сте единственият в
живота му, който проявява интерес, затова не се
страхувайте да се интересувате. >

Нарушаваща равновесието сила

И какво да се прави, ако вашето дете е насо-

чено в грешна посока или е в покой? Вие се нуж-
даете от нарушаваща равновесието сила, която да
се намеси в живота му и да го насочи в правилната
посока.
Моята дъщеря Алисън е много целеустремена.
Тя винаги искаше да бъде певица и направи всичко
по силите си да постигне целта си – до ранните
години на гимназията. За нещастие един от нейните
приятели тази година се спомина, създавайки една
нарушаваща равновесието сила, която наруши ней-
ното движение напред. Разбираемо тя изведнъж
много се привърза към останалите си приятели. Те
образуваха един малък пашкул около себе си. До-
- 231 -
като това беше напълно разбираемо в светлината
на случилото се и дори желателно за кратък период
от време, евентуално аз и нейният баща се загри-
жихме за това, как ще се отрази това на нейното
бъдеще. Изглеждаше, като че ли Алисън беше за-
почнала да губи своето чувство за цел, отпускайки
се вместо да действа.
Алисън вече завършваше и трябваше да се
подготви за прослушването си за музикална консер-
ватория. За това прослушване имаше сериозна кон-
куренция и изглеждаше, че нейният глас все още
страдаше от скръбта. Много от нещата, които инте-
ресуваха Алисън в миналото, внезапно спряха да я
интересуват повече. Всичките нейни приятели пла-
нираха да останат на местна почва или да отидат в
един и същи държавен колеж заедно след гимназия
и тя се интересуваше от правенето на същите неща.
Моят съпруг и аз не бяхме твърде сигурни какво да
правим. Винаги сме вярвали, че просто защото
можеш да направиш нещо, не значи, че трябва да
го направиш. Някой, който е музикално талантлив,
не би трябвало задължително да преследва музи-
кална кариера. Алисън беше благословена с удиви-
телен глас, но ако тя избереше да нрави нещо друго
със своя живот, това също би било добре. Наистина
никога не сме я насочвали към музиката, но винаги
бяхме сигурни, че има необходимите данни, ако я
избере за своя кариера.
Когато първата нейна година в гимназията
наближаваше своя край, чувствахме, че е важно тя
самата да каже дали това е нейният избор. Все още
изглеждаше, че е все по-трудно за нея да се кон-
центрира, защото бе грабната от идеята да е заедно

- 232 -
с приятелите си. Алисън беше в постоянен страх, че
може да загуби някой друг и изглеждаше, че иска
да е близо до тях. Затова ние поставихме много
строг ултиматум. Казахме, че бихме подкрепили
каквото и да поиска да прави. Ако иска да се на-
сочи към приятелите си и да подходи бавно към
нещата, отивайки в местния колеж, това би било
чудесно. Ако иска да отиде на прослушване за кон-
серваторията, това би било също чудесно. Обаче
ако избереше пътя към консерваторията, тя тряб-
ваше да се обвърже на 100 %. Щеше да се наложи
да довърши оставащите кредити чрез онлайн про-
грама, за да бъде свободна да се концентрира вър-
ху музиката. Тя трябваше да прекарва по-малко
време със своите приятели и да се концентрира
само върху себе си и бъдещето си, за да бъде
напълно подготвена за прослушването в консерва-
торията и най-после да получи музикалната подго-
товка, необходима за успех на ниво колеж. Ние
създадохме външната сила в нейния живот, за да я
извадим от равновесието и да я накараме да избере
посока. Това бе единственият начин да се преборим
с инерцията, която стана присъща на Алисън при
нейното обграждане от групата приятели.
Алисън избра след много терзания да напусне
гимназия и да се концентрира върху музиката през
последната година. Понякога мислехме, че сме били
крайни. Когато се яви на прослушване обаче, тя ни
благодари за фокусирането върху това. Накрая бе-
ше приета в две от най-предпочитаните от нея учи-
лища. Без предприемането на тази стъпка Алисън
не би могла да постигне целите си.

- 233 -
 Ако привързаността на вашето дете към група
от инертни приятели го спира, опитайте следните
стратегии:

• Пътуване. Идете на продължително пътува-

не с детето си. Ако пътувате по работа,
обмислете да го вземете със себе си на
някои пътувания. Запознайте го с много
различни култури, перспективи и идеи.
• Изпратете вашето дете далече на лагер или
предколежанска програма за продължите-
лен период. Това ще го окуражи да си из-
гради нови приятелства с други млади ус-
тремени хора и да си създаде нов кръг от
приятели.
• Заведете детето си да посети колеж или
училище, които биха били интересни за
него. Говорете за типа деца, които отиват
там, и какво трябва то да направи, за да
влезе.
• Изисквайте от детето си да опита дейност
или спорт, които са нови за него, за да
създаде нов кръг от приятели.
• Непрестанно определяйте и обсъждайте ни-
вото на устременост сред приятелите му.
Помогнете да определи типа хора, които
ще му помогнат да израсне като личност.
• Говорете на своите приятели да помогнат за
намирането на други млади хора, които да
имат подобни интереси. Не се страхувайте
да „снабдявате” своето дете с нови прия-
тели. >

- 234 -
 Да бъдеш родител, а не приятел

Някои семейства се срещат с противоположен

проблем. Кейтлин примерно няма близка група от
приятели. Тя по-скоро е с майка си. „Майка ми е
определено най-добрият ми приятел”, казва тя. Тя
споделя дрехите и обувките си с нея, говори за
момчета, ходи по магазините и прави почти всичко
с майка си. Кейтлин предпочита да бъде с майка си,
отколкото с някой друг, а майка й не намира, че
нещата трябва да стоят по друг начин. „Мисля, че е
страхотно дъщеря ми да ме чувства по този начин –
след всичко това ние се имаме една друга”, казва
тя. Бащата на Кейтлин никога не е присъствал ис-
тински в нейния живот, а майката се чувства истин-
ски щастлива, че има дъщеря, която е наблизо и
прекарва времето си с нея.
Един нормален етап от развитието на юношата
е да се отдели от родителите и другите членове на
семейството. Едно дете, преди да стане тийнейджър
или вече тийнейджър, иска да развие своя собст-
вена идентичност. То иска да бъде по-независимо и
започва да създава свой собствен живот. Това е
един много здравословен процес, който нормално
започва през годините на основното училище. По
време на гимназията става дори още по-изразен с
чувството на по-голяма близост на тийнейджъра
към някои от неговите приятели, отколкото към чле-
новете на собственото му семейство.
Пълнолетният младеж евентуално ще се пре-
мести от дома на семейството си. Само тогава ще
разбере наистина своята връзка със семейството си
и ще започне за развива напълно зряла, близка
- 235 -
връзка, която ще го подкрепи емоционално, докато
живее собствения си живот. Така се предполага, че
трябва да бъде. Виждала съм много родители, които
се мъчат да разберат защо приятелите стават толко-
ва важни и защо семейството става някак си по-ма-
ловажно през този период, но после са удовлетво-
рени, когато децата им се свързват обратно с тях в
емоционално отношение, започвайки свой собствен
живот.
Обаче много от днешните млади хора са спре-
ли да следват този напълно нормален и здравосло-
вен път на развитие. Вместо да се откъснат от се-
мейството, те сега се привързват още по-тясно към
родителите си. Не е необичайно да се чуе как
тийнейжър твърди, че неговите родители са негови-
те най-добри приятели, че той разчита на тях за
емоционална подкрепа, че те правят всичко заедно.
Тийнейджърите прекарват много повече време със
семействата си, отколкото преди, за сметка на раз-
виващите се нормални, здравословни връзки със
своите връстници. Разбира се, тези родители изпит-
ват наслада! Те винаги са чували за тийнейджър-
ските тревоги и са щастливи, че не са ги опитали.
Развълнувани са, че техните деца предпочитат да
живеят вкъщи, отколкото в пансион по време на
колежа. Всичко е страхотно – докато те разберат,
че техният двайсет и три годишен е направил от
дивана им свой дом. Тогава те започват да се за-
мислят. Дали това дете ще напусне някога дома?
Ще мога ли да си направя кабинет от неговата спа-
лня? Ще се ожени ли някога и ще има ли свое соб-
ствено семейство?

- 236 -
 Помнете, вие сте родителят. Вие не сте прия-
тел на своето дете. Може би някой ден, когато то е
напълно независим възрастен, вие бихте могли да
бъдете. Но дори и тогава, то все още ще се нуждае
от вашето ръководство и вашия неподправен съвет
за грешките, които се готви да направи или току-що
е направило. Вие можете и трябва да се радвате на
прекараното време заедно с детето си. Да споделя-
те подобни интереси и да имате страхотни разго-
вори. Но ако детето ви разчита на вас за всичките
си социални контакти, то имате голям проблем.
Когато тийнейджърът провъзгласява, че неговите
родители са неговите най-големи приятели, обикно-
вено това изпълва родителите със сърдечност и то-
плина. Обаче вие трябва да го преодолеете и да
позволите на детето си да намери свои собствени
приятели. Един приятел не може да поучава прия-
теля си. Един приятел не може да прави трудните
избори и да направлява детето в правилната посо-
ка. Вие сте родител и винаги ще бъдете родител за
своето дете.
Кои са предупредителните сигнали за прия-
телство между родител и дете? Вие може би сте
повече като приятел, отколкото като родител за
детето си, ако:

• Вашето дете казва, че сте неговият най-до-

бър приятел.
• Вашето дете често отказва покани да бъде
със свои връстници, за да прекара времето
с вас.
• Вашето дете ви разказва за клюките в учи-
лище, все едно сте му приятел.
- 237 -
 • Вие се притеснявате, че детето ви може да
ви се разсърди, ако се опитате да го поу-
чавате. Можете да се хванете, че му се
извинявате за въвеждането на ред или да
казвате нещо като: „Все още сме прия-
тели, нали?”
• Редовно се хващате да казвате неща като:
„Аз те харесвам – ти си мой приятел.”
• Вашето дете често се присъединява към вас,
когато излизате с приятелите си.

Има две причини, поради които родителите

могат подсъзнателно да окуражават децата си да се
държат здраво за тях и да не развиват свои соб-
ствени приятелства. Първата е, че самият родител
се нуждае от приятел и е стигнал дотам да разчита
на детето си да запълни неговите собствени со-
циални нужди. Втората е, че родителят много се
страхува детето му да не попадне в лоша компания
и да не бъде повлияно по отрицателен начин от
приятелите си.
Добре – вие сте създали една от тези прия-
телски връзки с детето си. Как ще преобърнете
нещата и ще започнете да бъдете родител? Обми-
слете следните мерки:

• Когато оправяте дисциплината на детето си,

престанете да се тревожите за неговия
гняв. Случва се то да бъде разгневено, ко-
гато го поучавате. Това обикновено е по-
твърждение, че вземате правилното реше-
ние.

- 238 -
• Намерете свои собствени приятели. Бъдете
сигурни, че имате няколко човека, с които
се радвате на прекараното време, за да
избегнете капаните да разчитате на ком-
панията на детето си за своето социално
осъществяване. Това особено важи за са-
мотни родители.
• При първа възможност избутайте детето си
от гнездото. Ако видите възможност за по-
ложителен социален опит – като училище
за танци, парти или други тийнейджърски
събития, – настоявайте вашето дете да ги
посети. Вие може наистина да го задължи-
те. След събитието му помогнете да прера-
боти социалните взаимодействия, които са
се случили, и неговите чувства. Тийней-
джърите, естествено, ще се чувстват поня-
кога изоставени и могат да питат къде е
мястото им. Това е напълно нормално и е
част от процеса на развитие. Помогнете му
да разбере, че всички на тази възраст се
чувстват така и го научете как да го пре-
възмогне.
• Ако вашето дете има трудна връзка с него-
вата настояща група връстници, помогнете
му да намери нови места за създаване на
приятелства. Помислете за клубове и орга-
низации, младежки църковни групи, обще-
ствени театри и тъй нататък. Вие можете
да развиете интересите му и тогава то ще
гравитира около други млади хора с по-
добни интереси.

- 239 -
 • Правете малки събирания във вашия дом, за
да може то да си избере хора, които иска.
Помнете, че вашата работа е да наглеж-
дате, а не да бъдете гост.
• Ако вашето дете все още среща трудности,
намерете лагер или друго мероприятие с
преспиване, където то ще се принуди да
общува продължително с група връстници
далеко от вас. Вие можете да увеличите
натиска и да му кажете, че очаквате от
него да се справи.

Всяко дете се нуждае от едно добро ядро

приятели, които ще го окуражат, насочат и предиз-
викват. Ваша работа е да му разясните стойността
на добрите приятелства, за да му покажете как да
си избира приятели, които ще го придвижат към
целите му и ще разтърсят нещата, ако то се нуждае
от нова посока. Само тогава вашето дете ще има
стремежа, от който се нуждае, за да се движи на-
пред. >>

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

9. Създайте чувство за цел

Направете живота пълноценен

Бриана е на двайсет и пет години. Тя има при-

лична работа в офис, където получава достатъчно
- 240 -
пари, за да може да си плаща сметките. След завър-
шването на колежа на двайсет и две години тя живя
с родителите си известно време, докато си намери
работа, за която й плащаха достатъчно да живее
независимо. Има малък апартамент, където живее с
котката си. Всеки ден тя отива на работа и изпъл-
нява служебните си задължения. Понякога излиза с
приятели и прекарва добре. Бриана обича да плува
и да чете и изглежда, че добре се е устроила.
Но един ден, когато отишла на работа, пар-
кирала на обичайното място и просто застинала,
страхувайки се, че нещо ужасно ще се случи с нея,
ако дори пристъпи прага на офиса. За около двай-
сет минути тя се държала за волана, гледайки вто-
рачено право напред, изпотена и дишаща тежко. Не
знаейки какво друго да направи, тя вдигнала теле-
фона и се обадила на майка си. Не можела да опи-
ше това чувство, но единствено могла да й каже, че
се прибира вкъщи. По пътя към дома на родителите
си тя разбрала какъв е проблемът. Тази нова работа
не я задоволявала. Знаела, че не е за нея и че има
нужда от нещо друго. Нямала представа какво, но
знаела че трябва да направи промяна. Бриана на-
пуснала работа и се преместила обратно при роди-
телите си, които били напълно изненадани от този
развой на събитията.
Бриана не била единствена. Като други хора
на нейната възраст, тя не била устремена към нищо
конкретно. Не била сигурна какво иска или каква е
нейната цел. Тя дори не можела да си го представи.
Целта създава силен устрем. Знанието защо си на
тази земя възпламенява огън, който е трудно да
загасиш.

- 241 -
 Защо съм тук? Какъв е смисълът на живота
ми? В някакъв момент вероятно сте си задали тези
въпроси. Човешките същества притежават естестве-
но любопитство и имат нужда да разберат своето
предназначение. В своя забележителен труд от
1943 г. „Теория на човешката мотивация” извест-
ният психолог Абрахам Маслоу предполага, че все-
ки човек има съвкупност от потребности. Той под-
режда петте категории на основните потребности в
пирамида. Съгласно неговата теория, индивидът
трябва да задоволи своите психологически потреб-
ности от основата, преди да достигне групата по-
требности от върха, включващи самоактуализация-
та. Именно тогава човек изследва своята цел в
живота.

Пирамида на основните потребности по Маслоу

- 242 -
 На много места по света човек може никога да
не достигне тази точка, защото той е все още за-
грижен за оцеляването си. Ние обаче живеем в
благоденстваща държава, където нашите основни
нужди са задоволени още от момента, в който сме
били малки. Колкото по-благоденстващ е домът и
обществото, толкова по-скоро човек ще почувства
необходимост да изследва самоактуализацията си.
Хората, на които им липсва устрем, често се
хващат, че са в криза. Ние всички сме запознати с
примера на кризата на средната възраст. Тогава чо-
век започва да поставя под въпрос всички избори,
които е направил, и внезапно изпитва нужда да
преразгледа своя живот, понякога сдобивайки се с
нова спортна кола или приятелка по време на този
процес. Изведнъж човек се оглежда наоколо и каз-
ва: „Това ли е? Това ли е всичко, което се налага да
върша?” През този период много хора правят гене-
рални промени в кариерата си и определят кои са
истинските им приоритети.
Но има ново явление в САЩ, което младите
хора изпитват, наречено „криза на четвъртината на
живота”, случващо се обикновено през двайсетте
години от живота. Това е времето след колеж, ко-
гато младият човек внезапно разбира, че няма идея
къде да отиде или какво трябва да прави. Той може
още да не е женен и да живее в дома на родителите
си. Просто не изглежда, че ще намери своята посо-
ка или цел. Родителите на двайсет и няколко го-
дишните, гърчещи се в тази криза, си скубят коси-
те, не можейки да разберат как някой, който има
всичко, може да изпитва такава тревога. И в това е
проблемът. Тази ситуация често се създава, защото

- 243 -
младежите са подсигурявани твърде много – твърде
много храна, материални ценности, подслон, сигур-
ност и комфорт – и това може да създаде чувство за
дадено право. С други думи, той вече има всичко,
включено в четирите долни категории от потребно-
сти по Маслоу. Психологически той се придвижва
непосредствено на най-горния ред на пирамидата
едновременно с достигането на зрелостта, но не
знае какво да прави, когато стигне там. >

Цел

Когато говорим за намиране на нашата цел в

живота, отговаряме на най-трудния от житейските
въпроси: „Защо съм тук?” Много пълнолетни младе-
жи не могат да отговорят на този въпрос, затова вие
можете да си представите колко плашещо може да
бъде това за един тийнейджър или младеж. Роди-
телите с религиозна принадлежност често потапят
своите деца във вярата си, опитвайки се да ги
насочат към отговор. Най-продаваната книга на Рик
Уорън „Целеустремен живот”20 е помогнала на без-
брой много хора по света да открият какви са наме-
ренията на Бог за техния живот. Църквата е адапти-
рала стратегиите от книгата на Уорън, за да помог-
не на своите енориаши да разберат намеренията на
Бог за тях. Това може да е живот в служба на Бога
или пък каране на скейтборд. Да е действие в за-

20
Рик Уорън ”Целеустремен живот” ('The Purpose Driven Life'
by Rick Warren)— издадена на български от ”Нов човек”, 2005
г. — Бел.ред.
- 244 -
щита на животните, пеене в състав, грижа за деца
или писане. Откриването на една цел може да е
свързано с печеленето на пари, въпреки че това не
е задължително. За най-щастливите от нас целта ни
отваря врати за печелене на пари. Има много хора
обаче, които вършат едно нещо, за да печелят па-
ри, а намират своята цел в благотворителна работа
или хоби.
Помагането на децата да намерят цел се случ-
ва през цялото време, чрез много събития и раз-
говори. Вие трябва да наблюдавате внимателно и
действително да обръщате внимание, за да видите
какво е важно за вашето дете. За да помогнете на
детето си да намери цел, е важно да създадете об-
кръжение, в което то ще има богато разнообразие
от житейски опит, който ще му позволи да намери
своето място в света. Всеки опит е възможност за
вас като родител да помогнете на вашето дете при
изследване на своите ценности и приоритети. Цяла-
та хитрост е в развитието. Преследването е една
стратегия, която може да бъде приложена към мно-
го събития и дейности, за да помогне на вашия млад
човек да разбере себе си по-добре. Тези предложе-
ния ще му помогнат да създаде своите ценности и
да види как те са свързани с неговото място в
света.
Пробвайте да използвате тази последовател-
ност от въпроси, след като вашето дете е завърши-
ло едно събитие, дейност, започната нова работа
или хоби:

• Кажи ми какво хареса. Ако вашето дете не

може да определи точно, подтикнете го:

- 245 -
 Дали това не е мястото, където се е съ-
стояло мероприятието? Дали са хората?
Дали не е било чувството, което си имал,
докато си бил въвлечен в това?
• Кажи ми какво не хареса. Ако вашето дете
не може да определи точно, подтикнете
го: Дали това не е мястото, където се е
състояло мероприятието? Дали са хората?
Дали не е било чувството, което си имал,
докато си бил въвлечен в това?
• Изпитвал ли си нещо подобно, което ти е
харесало/не ти е харесало?
• Има ли нещо, което би направил отново?
Ако не, имало ли е неща, които харесваш
и които искаш да опиташ в контекста на
друго събитие?
• Сега ние знаем, че нещата, които харесваш,
са наистина важни за теб. Ние трябва да
започнем да търсим други възможности, за
да ти помогнем да го изпиташ отново.

» Историята на Рейчъл и Пати

Рейчъл е наистина вбесена от майка си Пати.
Пати е организирала за нея посещение на района
на колежа през лятото преди последната й година в
гимназията. Тя ще отиде за цели две седмици, за да
вземе участие в научна училищна програма. Но
Рейчъл непрекъснато упорства, че не трябва да хо-
ди. Тя не може да си представи, че трябва да напус-
не своите приятели точно сега, в средата на лятото,
и да отиде да учи. Защо нейната майка я кара да
прави това? Но Пати не дава никаква друга въз-
- 246 -
можност. Тя отива на далечно пътешествие и Рей-
чъл е сигурна, че нейната майка я праща на сигур-
но място в този лагер, за да може да отиде и да си
прекара добре.
След като Рейчъл се прибира вкъщи, Пати я
попитала какво е харесала в това свое преживява-
не. Рейчъл отговорила: „Нищо. Беше глупаво.” Пати
пробвала още веднъж, казвайки: „О, хайде Рейчъл.
Аз знам, че все пак нещо ти е харесало. Все още си
във връзка с някои от момичетата от това пътува-
не.” Рейчъл отговорила, че харесването на някои от
момичетата няма нищо общо с това. Тя казала на
Пати, че мрази науката и била разярена, че трябва
да отиде, увлечението по нея от страна на няколко
приятели не можело да промени нещата.
Пати отговорила на Рейчъл, че напълно разби-
ра гнева й, че е била принудена да направи нещо,
но че иска да чуе повече за това пътуване. Попи-
тала я за приятелите, които тя си е намерила, дока-
то е била там. Какво е харесала у тях и дали те са
се различавали от нейните приятели у дома. Рейчъл
най-накрая отговорила, че според нея те са малко
по-различни. Тя казала, че обича предишните си
приятели, но тези нови момичета са малко по-сери-
озни относно училището и, изглежда, смятат да учат
неща, които Рейчъл е мислела за трудни.
Пати продължила да говори на Рейчъл за това
нейно преживяване през следващите няколко месе-
ца. Това, което открили, било, че Рейчъл не полага
усилия в академично отношение. Тя била от тези,
които се спускат но инерция в училище, и прияте-
лите, към които тя се била прикрепила, правели
същото. Но в колежа нещата били различни. Рейчъл
- 247 -
се почувствала малко по-свободна да покаже колко
е умна. Тя предпочитала да се движи с момичетата,
отколкото да се замесва с момчета. Харесвала, че
момичетата са от много различни места от страната
и че наистина искат да учат. Рейчъл и майка й ре-
шили, че тя ще потърси колеж, който няма да се
посещава от никой от предишните й приятели. Тя
поддържала връзка с новите си приятели от лятото
и започнала да търси колеж, който би бил най-
подходящ за нея. Дори започнала да обмисля и да
проверява само за женски колеж.
Пати помогнала на дъщеря си да открие какво
е важно за нея. Тя й осигурила чисто ново прежи-
вяване, много различно от всичко, което Рейчъл
била изпробвала преди. Настоявала Рейчъл да оти-
де, макар да мислела, че е уплашена и не иска да
заминава. След като Рейчъл се прибрала у дома,
Пати не приела простите отговори на въпросите си.
Тя продължила да я пита, за да определи нещата,
които харесва и не харесва, докато на Рейчъл не
станало ясно, че тя харесва своите нови приятели.
Рейчъл открила, че изучаването на нови, предизви-
кателни неща е важно за нея. Разбрала, че иска
приятели, които са академично мотивирани. Започ-
нала да мисли, че обкръжение от жени ще бъде по-
благоприятно за нейното обучение. Рейчъл не нау-
чила какво да прави, за да печели пари, и не се
променила напълно в резултат от двете седмици в
лятната програма на колежа. Но тя определила една
от своите ценности и намерила група от приятели,
където да се чувства сигурна. Това е голяма стъпка
към намирането на цел.

- 248 -
 » Историята на Чък и Винсент
Чък е играл бейзбол през целия си живот и
обича тази игра. Той се чувства най-щастлив, кога-
то е на игрището, вдишвайки аромата на прясно
окосена трева и кожата на своите ръкавици. Въпре-
ки че не е достатъчно добър, за да играе в стар-
шата, той няколко сезона е играч в младшата лига.
Чък работи в застрахователния бизнес, но
прекарва всичкото си свободно време на бейзбол-
ното игрище. Доброволно участва като треньор,
играе в местната лига за възрастни и ходи на почти
всички мачове на своя местен отбор. Когато набли-
жаваше да навърши двайсетте, жена му роди момче,
което нарекоха Винсент. Чък беше развълнуван, че
сега има син, с когото да споделя своята любов към
играта. Дори преди Винсент да проходи, Чък му
подхвърляше бебешка бейзболна топка, за да го
приучи. Винсент играеше тибол21 на три години и
започна с местната малка лига, когато беше само на
шест години. Винсент беше о'кей в бейзбола, но ня-
маше природния талант, който Чък показваше на
неговите години. Изглеждаше, че Винсент също
обича играта, но това, което му харесваше повече,
беше вниманието на баща му. Бейзболът беше
нещото, което можеха да споделят. Той ги сближи
по начин, по който нищо друго не можеше. Докато
Винсент растеше, Чък беше сигурен, че Винсент
споделя неговата цел.

21
Тибол (англ. teeball) — отборна игра, опростена форма на
бейзбол или софтбол, предназначена за деца от 4 до 8, за да
добият първоначални умения за боравене с топка и бухалка и
едновременно с това да се забавляват. — Бел.ред.
- 249 -
 Но един ден, когато Винсент беше на около
тринайсет, заяви на баща си, че не иска повече да
играе бейзбол. Още искаше да ходи и да гледа
местната игра на професионалистите, но той самият
наистина не искаше да играе повече. Беше вече
тийнейджър и започваше да се интересува от моми-
чета, музика и други неща. Бейзболът отнемаше
много време, а той искаше да има шанс да изследва
другите си интереси.
Чък беше изненадан и крайно притеснен.
Страхуваше се, че синът му ще бездейства и няма
да може да намери пътя си в света. Чък не раз-
бираше, че точно тона нравеше Винсент. По време
на гимназиалните си години детето опита всичко,
което можа. Свиреше в група и започна да пише
истории. Играеше няколко други спорта и му харес-
ваше просто да излиза с приятели. Малко по малко
той намали времето, което прекарваше с баща си и
бейзбола, и отделяше повече време за други неща.
До времето, когато Винсент беше готов да оти-
де в колеж, той беше напълно объркан за това как-
во щеше да прави. Чък беше все още притеснен, за-
щото Винсент изглеждаше неориентиран. Той мис-
леше, че прекъсването на бейзбола е било ужасна
грешка за Винсент – ако поне имаше бейзбол, щеше
да има нещо. Затова Чък продължаваше да говори
на Винсент кое е важно в живота и защо обича
бейзбола толкова много. Говореше му за другар-
ското отношение, което го кара да се чувства като
част от нещо по-голямо от самия него. Говореше за
забавления на открито. За нравствената работа и
работата, изискваща упоритост, които трябва да се
подобрят. Говореше за това как правилата на иг-

- 250 -
рата му дават важна подготовка, която може да се
използва за стратегическо мислене.
Щом Винсент постъпи в колеж, той осъзна, че
споделя ценностите на баща си. Обичаше да бъде
част от отбора и да бъде навън. Обичаше да работи
усилено и да преодолява пречките. Харесваше пра-
вилата, но винаги се занимаваше със стратегическо
мислене. Веднъж, докато се разхождаше в двора на
университета, Винсент забеляза дисплей, до който
беше застанал новобранец от армията. На дисплея
имаше снимки на група войници в различни ситуа-
ции. Той се спря да говори с новобранеца и извед-
нъж осъзна собствените си ценности и какво трябва
да прави с тях. Новобранецът говореше на войници-
те, които работеха като един екип, за да преодо-
леят препятствията. Когато Винсент попита за някоя
специфичната дейност в армията, той му обясни за
няколко възможности за действия на открито. Това,
което наистина харесваше Винсент, беше структу-
рата на армията, която насърчава стратегическото
мислене. Армията определено беше място, където
според него хората споделят своите ценности и
което му допадаше. Винсент реши сега и тук да
бъде част от това.
Чък нямаше представа, че споделянето със си-
на му на интереса към бейзбола ще доведе до при-
съединяването на Винсент към армията. Той просто
споделяше своята страст към играта. Без да разбере
това, Чък беше преминал добре отвъд играта и
беше споделил своите ценности с Винсент. Той
беше свързал нещата от спорта с нещата, които
бяха важни в живота. Винсент беше споделил цен-
ностите на баща си и открил своята цел, намирайки

- 251 -
един свят, който ги поощрява. Някой, който е наме-
рил своята цел, поставя себе си в свят, където може
всеки ден да упражнява важни за него дейности.
Ценностите създават цел, а целта снабдява с гориво
устрема. >

Как изглежда целта?

Индивидите, които са убедени в своите цели,

са високомотивирани, защото са водени от нещо,
по-голямо от самите тях. Тези индивиди трудно раз-
бират защо хората искат да се пенсионират, тъй ка-
то намират своята работа толкова задоволяваща. Те
основно са задоволени през повечето от времето,
независимо от дохода или текущите обстоятелства.
Разбират, че са в безопасност на своето място в
света.
Набелязването на цел от юноша или пълноле-
тен младеж не е така лесно. Целта при младата лич-
ност изглежда малко по-различно. Като изключим
редките случаи, младите хора изразяват някакъв
различен тип цели. За тях това може да е участие в
специален спортен отбор или пеене в хор. Те са во-
дени от очевидна радост от участието в нещо, което
обичат. Понякога харесват дадена дейност, защото
всичките техни приятели участват в нея. Друг път –
защото имат талант или мислят, че е забавно. Де-
цата наблягат на неща, от които се чувстват добре в
момента. Те искат да се забавляват веднага и се
потапят изцяло. Много възрастни имат затруднения
с това. Такива родители продължително безпокоят
децата си да определят какво искат да правят до
- 252 -
края на живота си, концентрирайки се само върху
това, което трябва да правят, за да печелят в живо-
та. Доколкото е добре да си задаваш тези естест-
вени въпроси, също толкова важно е да питаш де-
цата с какво обичат да се забавляват, къде биха ис-
кали да живеят след гимназия (в голям или малък
град; при топъл или на студен климат; в голям или
малък колеж). Родителите трябва да разговарят с
децата си за нещата, които ги забавляват в момента
и какво ценят в тези неща. Тези разговори трябва
да бъдат свързани с настоящето на детето и да
помогнат за връзката му с бъдещето. От друга стра-
на, има тийнейджъри без цел: когато говориш на
такъв тийнейджър, той обикновено е достатъчно до-
волен и не право неща, които да разклатят лодката.
Той не може да определи дейностите, които харесва
да прави, или нещо, което да го интересува прека-
лено много. Няма искра в очите му, няма страст,
няма истинска мотивация да стане от дивана. Един
тийнейджър без цел има трудности със завършва-
нето на училище. Той дори не може да види как ще
мине следващата седмица, да не говорим за следва-
щата година. Ето защо няма мотивация да се движи
напред в своя живот. Той е от типа млади хора,
които живеят основно вкъщи, заедно с родителите
си през на своите двайсет, трийсет години и ната-
тък. Ако искате да помогнете на някой от тези тийн-
ейджъри да установи свой собствен живот, трябва
да му помогнете да развие някои интереси и увле-
чения в живота, които ще го мотивират да иска не-
що повече от много спокойното си и защитено съ-
ществуване, на което се радва в момента.
Важно е да се отбележи, че тийнейджърите
обикновено все още не са подготвени да определят
- 253 -
крайните си цели или кариера в работата. Тенден-
цията в обучението обаче е да се изисква от тях да
направят точно това. Много училища са възприели
образователен подход, който набляга на тези три
нови неща: тръпка, приложимост и връзки. Много
хора разбират тръпката (курсовата работа трябва
да бъде предизвикателна) и връзките (децата имат
нужда от учители и други възрастни, за да се
свържат с тях по смислен начин). Повечето хора
обаче не разбират приложимостта. Те обикновено я
отъждествяват с професионална подготовка, вяр-
вайки, че учениците трябва рано да започнат пла-
ниране на кариерата си в основното училище. Ро-
дителите и учителите са склонни да мислят за при-
ложимостта като за подготовка за работа в бъдеще
и правене на пари. Ала тийнейджърите не могат да
мислят за толкова отдалечени във времето напред
неща. Приложимо е за учениците, ако целта вклю-
чил приятели или интересни и забавни дейности.
Едно дете може да не иска да бъде професионален
музикант, но съставът понякога е единственото не-
що, което е приложимо в живота на ученик от ги-
мназията. Обикновено смисълът на живота за тийн-
ейджърите не се простира отвъд техните тийней-
джърски години. Спомнете си какво означава при-
ложимостта за вашия тийнейджър. >

Даването

Децата, които израстват в едно охолно обще-

ство, където нещата основно са им подсигурени,
трудно разбират, че останалата част от света може
- 254 -
да не е същата. Един от начините хората, млади и
стари, да намерят цел, е в даването на другите.
Това може да стане чрез много дейности, малки и
големи, близо до дома или в чужбина. Може да е
отклик на криза или резултат от търсене на други
хора в обществото, които да се нуждаят от помощ,
но не знаят как да я поискат. Родителите, които са
доброволци и редовно правят дарения, могат да
помогнат на своите деца да направят същото. Чрез
даряването много хора откриват какво наистина е
важно за тях. Ето няколко начина, които могат да
помогнат на детето ви да даде:

• Един или два пъти в годината работи с дете-

то си, за да подреди дрехите и личните си
принадлежности. Започни със своите соб-
ствени, за да разбере каква е идеята. На-
карай детето да ви помогне да определите
кои от дрехите не ви трябват повече. За-
едно ги сгънете и ги опаковайте в кутии.
Опитайте се да не използвате пликове за
боклук, защото то трябва да знае, че
дрехите са предназначени да помогнат на
другите хора, а не да отидат на боклука.
Докато правите това, говорете му и му по-
могнете да разбере, че другите хора могат
наистина да се нуждаят от тези дрехи.
Опитайте се да избягвате изрази като
„бедните хора” или „тези, които са по-мал-
ко щастливи”. Вие искате то да разбере,
че хората са хора. Можете да направите
същото с книги, домакински прибори и тъй
нататък.

- 255 -
 После кажете на детето, че е негов ред да
си пренареди дрехите и личните принад-
лежности. Определете нещата, от които
повече не се нуждае, които могат да бъдат
дадени на други деца да ги използват.
Натоварете всичко в колата и го закарайте
до местния магазин за бедни, благотвори-
телно заведение или друго място, където
приемат дарения. Говорете колко ценни
могат да бъдат тези неща за другите хора,
колко много имате вие и какво правите, за
да получавате материални вещи. Припом-
нете на вашето дете отговорността да по-
магаме на другите всеки ден и каква при-
вилегия е да бъдеш на позиция като тази.
• Намерете проект за обществено подпомага-
не, за да се включите в него заедно. Това
може да е нещо малко, като седмично по-
чистване на парка, или нещо голямо, като
пътуване, за да помогнете във възстановя-
ването на домовете на жертви на наводне-
ние. Колкото по-погълнато в себе си е
вашето дете, толкова по-голям трябва да е
проектът. Това трябва да е дейност, която
да вършите заедно. Вие можете да настоя-
вате детето ви да участва.
• Определете няколко проекта, които според
вас са подходящи за графика и другите ви
ангажименти и после оставете детето да
избере проект. Преди да се ангажирате в
тази дейност, обяснете защо това е важно.
После говорете колко забавно може да
бъде в случая. След като завършите про-

- 256 -
 екта, разпитайте така, като е направила
Пати, когато Рейчъл се е върнала от
своето пътуване по програма на колежа.
• Помогнете на детето си да намери органи-
зация в обществото, която редовно да под-
сигурява доброволна помощ на другите.
Тези възможности може да са към учили-
ще, на базата на религиозна структура
или обществено базирани. Тези организа-
ции също така са обикновено едно стра-
хотно място за вашето дете да се свърже с
приятели.
• Помогнете на детето си да дава пари на бла-
готворителни организации. Ако то получа-
ва издръжка от вас, попитайте го колко
мисли, че може да дари на другите. Проу-
чете местата, които събират дарения, за
да определите най-доброто място за на-
сочване на вашите пари.
• Обмислете подаръци за даряване през праз-
ниците. Някои семейства правят дарения
на любимата благотворителна организация
от името на член на семейството.
• Обмислете приемане на семейство в нужда
за Деня на благодарността, Коледа или
Ханука22. Местните благотворителни дру-
жества могат да ви помогнат в намирането
на семейство. Заедно с вашите деца може-
те да направите проект за празниците, за

22
Ханука – еврейски празник с променлива дата в чест на
възстановяването на Храма в Ерусалим. Първият ден на Ха-
нука за 2008 г. е 22 декември. — Бел. ред.
- 257 -
 да бъде празникът на избраното от вас
семейство също така радостен, както е и
вашият. Ако не можете да намерите семей-
ство, потърсете „дървета с ангелчета” в
местните магазини. Това обикновена са
дървета, които имат орнаменти с отделни
имена на деца и списък с желанията им за
празниците. Вашето дете може да избере
личен подарък за някое от тях. Това прави
даряването много истинско дори и за
много малките деца.
• Най-важното е да бъдете добър пример за
дарител. Уверете се, че детето ви чува
какво говорите за това, колко е важно да
се дава на другите. Бъдете сигурни, че то
съзнава кога правите благотворителни да-
рения или доброволно предлагате помощ-
та си. Включете го по всякакъв възможен
начин.

Когато намерим своята цел, ние намираме

своето място в света. За да го направим, трябва да
намерим по-значими за нас неща и да се включим.
Даряването и доброволната дейност са чудесен
начин да се открие това. >

Създаване на връзки

Много деца се свързват с готовност с други

деца, които са като тях. Ако те харесват спорта, те
се събират със състезатели. Ако харесват театъра,
се събират с други деца, които харесват театъра. Те
- 258 -
главно създават връзки в училище или други често
посещавани места. Мобилността им е ограничена,
затова те, естествено, стоят наблизо до дома.
Чувстват се най-добре с други, които са почти като
тях. Децата дори започват да се обличат по подобен
начин, да си приличат по ходенето и говоренето,
докато се придвижват към юношеството. Истинската
цел на детето в живота обаче може да е много
различна и/или отдалечена оттам, където то е сега.
За да научи повече за света и за всичко, което той
предлага, на едно дете трябва да се представят
много различни хора.
Елиът израства в малък южен град и отива в
местната обществена гимназия. Всички от неговото
училище се занимават с футбол и танци. Той взема
участие в тези дейности и харесва приятелите си.
Но Елиът винаги е знаел, че е малко различен. Той
е артист, който винаги рисува и създава. Обича
дрехи, които не са обичайни за момче, особено
когато пораства. Елиът няма идея какво иска да
прави с живота си. Той просто изкарва всеки ден,
радвайки се на сравнително нормално тийнейджър-
ско съществуване. Майк, бащата на Елиът, е ин-
женер и не разбира защо Елиът прекарва толкова
много време в рисуване и измисляне на дрехи. Той
е загрижен за сина си, който не изглежда способен
да се замисли за нещо повече в бъдеще, отколкото
за следващата седмица. Майк не може да проведе
разговор с Елиът за неговото бъдеще, колеж, работа
или друго. Елиът не говори с баща си за нещата,
които са важни. Те се разбират добре, но винаги
водят повърхностни разговори за спорта или
училището.

- 259 -
 В офиса на Майк има човек, който се казва
Том и който също харесва изкуствата. Той е натова-
рен с маркетинга на компанията и винаги говори за
отиване в училище по изкуствата. Том е безупречно
облечен всеки ден и изглежда, че харесва същите
неща като Елиът. Затова един ден Майк му казва за
Елиът. Майк моли Том да заведе Елиът на арти-
стично шоу и ако може, да поговори за своята ра-
бота. Елиът и Том се разбират наистина добре по
начин, по който Елиът и Майк не са могли. Том не
замества Майк, Том просто помага на Майк да се
доближи до сина си по нов начин. Понякога децата
не биха послушали родителите си за най-важните
неща в живота. Всички родители се нуждаят от
някой, който да помогне на децата им да видят
нещата от друга перспектива.
В моята работа като преподавател бях съу-
частник на родителите безброй много пъти. Родите-
лите идваха при мен и ме молеха да им помогна да
насочат децата си в специфична посока или да
свържа децата им с някого, който има подобни
интереси. Един родител просто не може да бъде
всичко за детето си. Вие се нуждаете от връзки с
други хора, за да помогнете на детето си да опознае
по-добре света. Открийте други възрастни (на които
може да се доверите), които могат да помогнат на
вашето дете да намери своето място в света, и
поискайте помощта им. >

Духовност

Намирането на смисъла на един човешки жи-

вот често става чрез духовността. Това може да има
- 260 -
различни форми, включващи или не организирана
религия. Обикновено родителите възпитават децата
си в своята собствена религия. Когато децата по-
раснат, обикновено приемат вярванията на родите-
лите си. Когато достигнат веднъж до юношеството
обаче, всички възлагания се отменят. Едно дете,
което е възпитавано в строга религия вкъщи, може
да се разбунтува и напълно да се дистанцира от
семейните вярвания. Друго дете, възпитавано в дом
на атеисти, може изведнъж да открие Бог чрез
приятели, присъединявайки се към евангелистката
църква и дори да се опита да промени родителите
си. Критичен момент в това да си родител е
подпомагането на детето в откриване на духовната
му идентичност. Тази част от човешкото същест-
вуване определя как ние виждаме света и влияе
върху начина, по който си взаимодействаме с дру-
гите около нас. Духовността придвижва хората до
удивителни неща и ги предпазва от извършване на
други. Важно е да определите как ще поощрите раз-
биранията на детето ви за духовността, докато то
намира своя път в живота.
Ако сте като повечето родители, вие ще спо-
делите нашите религиозни традиции (или тяхната
липса) и/или ритуали с детето си. Ако ходите на
църква или в храм, вероятно е да изисквате детето
ви да ходи с вас и да го включите в класове и
дейности, където се изучава вашата религия. Вие
също можете да позволите на детето си да ходи и
на други богослужения с приятели и членове на се-
мейството, за да се запознае и с други вероизпове-
дания. Това са все положителни дейности, които ще
научат детето ви на духовност, но невинаги ще до-
ведат до същността на нещата. Децата са много
- 261 -
любознателни относно истинските вярвания на ро-
дителите си. Имали ли сте разговор за това, какво
наистина мислите и чувствате за същината на ду-
ховността и нейното влияние върху живота ви? Дис-
кутирали ли сте къде отиваме след смъртта и защо
сме в действителност на земята? Ако все още не сте
определили всичко това, то е нормално; много
родители не са. Но споделянето на вашите съмне-
ния е също така важно. Ако сте в лично търсене, за
да откриете мислите си за духовността, включете
своето дете в процеса. В противен случай, ако сте
абсолютно сигурен във вярванията си, споделете ги
с него. Ако сте несигурен и се притеснявате в мо-
мента, е също така важно да го обсъдите. Окура-
жете вашето дете да говори с другите за това, както
е уместно. Помогнете му да извърши този важен акт
на хуманност.
Ако за вас представлява интерес да включите
детето си в младежка група или други дейности на
религиозна основа, ще искате да обмислите тези
дейности, така както правите и с всички други.
Помислете кой ги води, включете сигурността и как
тези дейности ще повлияят на устрема. Някои роди-
тели имат погрешно мнение, че всичко, което се
случва на подобни места, е сигурно и присъщо
добро за техните деца. Въпреки че в повечето
случаи това е вярно, вие трябва да бъдете сигурни
– че вашето дете има здравословен баланс от
дейности, които не ограбват времето му просто да
бъде дете. >

- 262 -
 Култура

Начинът на прекарване на вашето време, ес-

тествено, ще повлияе на перспективите ви в света.
Повечето от нас прекарват голяма част от времето
си на малки места, виждайки едни и същи хора и
правейки едно и също всеки ден. Ако искате вашето
дете да намери своето място в света, вие трябва да
му покажете света. Да, много от нас нямат времето
и средствата да станат световни пътешественици,
но вие можете да постигнете същия резултат, без да
ходите много далеко. Помислете къде живеете и
какво има наблизо. Помислете за местата, където
често ходите с вашия кръг от приятели, и за ме-
стата, където никога не сте ходили. Това може да е
толкова просто, като завеждането на детето на ве-
черя в другия край на града, където живее напълно
различна от нас група от хора. Когато го правите,
идете на почивка, отидете на място, където никога
досега не сте били или минете по типичен туристи-
чески маршрут, прекарайте малко време с местните
във фамилния им ресторант. Обмислете дали да не
разрешите на детето си да отиде на образователни
пътувания в други градове и държави.
След всяко от тези преживявания поговорете с
детето си за културните норми. Това просто значи
как хората се държат и говорят, как постъпват, как
взаимодействат помежду си; как тяхното обкръже-
ние им въздейства; с какво се хранят и как прекар-
ват времето си. Помогнете на детето си да стане не-
що като антрополог, изследвайки какво кара хората
да правят онова, което правят.

- 263 -
 Докато в действителност ходенето на различ-
ни места е най-добрият начин да постигнете това,
четенето, телевизията и интернет са също чудесни
начини да започнете разговори по този въпрос.
Четете книги и списания, които ни показват много
различни култури и споделете своите прозрения с
детето си. Гледайте телевизионни предавания но
Нешънъл Джиографик и други програми, които из-
следват света. Отдайте се в интернет на изучаване
на други хора и култури по света. Преди всичко
подсигурете обстановка на вашите деца, за да
разберат къде биха могли да живеят и да работят,
като пораснат.
Ако подпомогнете опита на вашите деца с
много различни неща, научите го да дава, помог-
нете му да изследва смисъла на живота, предста-
вите му различни места за действие и го свържете с
широк кръг хора, има голяма вероятност нещо да
привлече вниманието му. Продължавайте да разго-
варяте за това, което е важно за него. Какво цени
то? Как и къде иска да живее, когато стане възра-
стен? Помогнете му да разбере как различните ме-
ста и стил на живот могат да му окажат влияние.
Какви стъпки трябва да предприеме, какви усилия
да положи, за да попадне на това място? Какъв тип
образование? Мислете за уменията и навиците, от
които ще се нуждае то, за да се развива. Помогнете
му да си създаде чувство за цел днес, което ще го
тласне напред утре.

Предишните осем стъпки за създаване на

устрем към успех ви подготвиха за тази последна,
най-важна стъпка към намирането на цел. Помнете,

- 264 -
че човек с устрем иска да прави неща и да бъде
нещо. Той се научава да преодолява големите
пречки към постигане на успеха. Той става, когато
падне, и продължава да върви. Вие не можете да
помогнете на своето дете да намери цел, докато не
сте създали култура на устрем във вашия дом.
Продължавайте да четете, за да откриете няколко
прости начина за приложение на тези уроци по
създаване на устременост към успех. >>

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Поставете детето си
на мястото за управление
Приложете уроците за устрема

Обединяването на всичките стратегии е едно

послание на надежда за едно сигурно бъдеще. На
много деца им е трудно да видят как ще премине
следващата им седмица, да не говорим за десе-
тилетие напред. Въпреки че е важно да се живее за
деня, трябва да виждаме как изборът, който пра-
вим, ще ни въздейства по-късно. Децата имат нужда
да разберат, че ще имат независимо бъдеще един
уникален живот, който да бъде живян индивидуал-
но, а не в сянката на родителите им. Те ще имат
своя собствена идентичност, цел, приятели, работа,
хобита и дух. Децата с устрем могат да гледат в
бъдещето с надежда и оптимизъм за живот, който
- 265 -
ще бъде значимо и стойностно живян. Докато ра-
ботите за развиване на стремеж у детето си (или
младия човек), е критично да приложите всяка от
деветте стратегии по начин, който би донсл вашето
младо човешко същество до състояние на индиви-
дуална идентичност, отделена от вашата.
Следващите редове са кратко резюме на де-
ветте урока и някои допълнителни лесни приложе-
ния за вашето собствено семейство. >

1. Бъдете изследователи:
Съберете информацията,
която наистина има значение

Наистина трябва да познавате детето си по

начин, който е пълноценен, без да кръжите около
него като хеликоптер. Родителите изследователи не
се страхуват да бъдат авторитетна фигура, дори
когато се оттеглят, ако детето се нуждае от повече
независимост. Най-важното – родителят изследова-
тел осигурява детето му да поеме отговорността за
своите действия.

» Учениците от основното училище

• Бъдете сигурни, че адекватно ръководите
децата преди и по време на юношеството.
Най-критичното време е след училище,
преди родителите да се приберат от рабо-
та. Тогава за учениците е най-лесно да се
забъркат във всякакъв вид неприятности,
които родителите погрешно смятат, че се
- 266 -
 случват само на по-големи деца. Обмис-
лете промяна на графика си или работния
си ден, така че някой винаги да е вкъщи
по това време.
• Премислете употребата на мобилен телефон
за тази възрастова група. Ако позволявате
на детето си да има мобилен телефон,
уверете се, че то ще го използва, за да се
свързва с вас в определено време. Учени-
кът с мобилен телефон обикновено полу-
чава обаждания от родителя си, който го
проверява. Това трябва да става по друг
начин. Направете така, че вашето дете да
се справя без мобилен телефон, за да до-
ведете нещата докрай.
• Научете жаргона. Децата в тази възраст чес-
то си имат свой собствен език и се радват
на забавления, които са напълно чужди на
родителите им. Ваша работа е да научите
и двата езика!

» Гимназистите
• Спрете да бъдете секретар на вашия тийней-
джър. Учениците в гимназия могат сами да
си поръчат пица, да запазват час за лекар,
да попълват формуляри и основно да уп-
равляват повечето от собствените си дела.
Вие трябва да подсигурите някакво ръко-
водство и инструкции в началото, но скоро
ще можете да спрете подсигуряването на
административни услуги. Какво пестене на
време!

- 267 -
• Подсигурете ключ, но не и кола. Забавянето
на придобиването на кола ще ви помогне
по-добре да контролирате вашия почти по-
раснал тийнейджър.
• Избягвайте да бъдете един от компанията.
Често родителите са изкушени да се наме-
сят в разправиите между детето и прияте-
лите му. Помогнете на нашето дете да оп-
редели какво да прави, но избягвайте да
говорите с приятели и/или родителите на
приятелите, докато не се появи истинска
опасност от физическа заплаха.

» Колежаните
• Нахрани гладните. Имайте предвид, че като
посещавате вашето дете в колежа, вие
трябва да имате готовност да заведете
един или двама приятели с вас да похап-
нат. Просто гледайте и слушайте, за да по-
лучите правилно впечатление за това, как
вашето детето се приспособява към коле-
жа. Децата в колеж са винаги гладни и не
могат да устоят на подобна възможност!
• Продължавайте да говорите за злоупотреба-
та с наркотици и алкохол през цялото вре-
ме на колежа. Бъдете внимателни с пред-
положенията, че всички деца в колежа
пробват алкохол и наркотици, без това да
има трайни последствия. Гледайте, слу-
шайте и много внимавайте при сигнали, че
детето ви прекалява с партитата. Не се
страхувайте да се противопоставите и да
действате, ако смятате, че има проблем.
- 268 -
 Животът и бъдещето на детето ви е в опас-
ност, ако оставяте нещата непроверени.
• Продължете напред с живота си. Това е чу-
десно време да започнете да правите неща
за себе си. Не се потапяйте в мъка от
липсата на детето ви; изпитайте удоволст-
вие от новооткритата свобода да разши-
рите своите хоризонти!

» Пълнолетните младежи
• Помогнете на вашето пораснало дете да
продължи да мечтае и проучва. Пътувайте
заедно и изследвайте всичко, което може
да е от интерес за него. Подсигурете го с
множество от възможности за лично из-
растване – в края на краищата неговото
обучение не спира със завършване на гим-
назия.
• Споделете своите лични планове за бъде-
щето със своето пораснало дете. Бъдете
сигурен, че сте наясно, че животът ви про-
дължава и че вие очаквате в някакъв мо-
мент то да напусне дома.
• Отидете на почивка без порасналото си
дете. Прекарайте известно време далеко,
за да имате възможност да си поемете
въздух. Просто обяснете как трябва да се
поддържа домът във ваше отсъствие. >

- 269 -
 2. Увеличете риска
Изхвърлете изкуствените балони

Окуражете детето си да поема рискове. Ва-

шето дете не може да се стреми към успех, ако
вечно се страхува от провал. Обяснете му ползата
от провала и как да го използва, за да расте и да се
учи. Открийте цели, които включват поемането на
голяма доза риск. Необходимо е човек да подрежда
нещата според тяхната важност. Някой, който се
страхува от провали, не би могъл да се придвижва
към нещата, които са действително значими.

» Учениците от основното училище

• Намерете или създайте мисии, които вашето
дете да завърши. Помислете за места с ко-
лоездене или ходене пеш, отдалечени от
дома ви. Направете детето си отговорно за
работата с прането, за пазаруване от су-
пермаркета или подсигурете други дейно-
сти, които ще увеличат независимостта (и
ще облекчат вашето натоварване).
• Открийте сигурни места в природата, където
детето ви да прави проучвания. Няма по-
добно чувство като изследването на гори-
сти области и други природни местности
без присъствието на възрастни. Бъдете си-
гурен, че отива с група и дайте указания
как всички да се предпазват. Ако няма ни-
що наблизо до дома ви, потърсете щатски
или окръжен парк. Вие можете да си на-

- 270 -
 правите пикник с приятел, докато децата
са в гората.
• Подсигурете проекти за подобряване на до-
ма за детето си, с които да се захване са-
мостоятелно. Боядисване на спалнята,
ушиването на нови възглавници, завеси
или други малки задачи са идеални. Имай-
те едно наум, че резултатът няма да е пер-
фектен. Просто дайте възможност на деца-
та си, за да поемат риск и да се поучат от
своите грешки.

» Гимназистите
• Позволете на детето си да посети брат, се-
стра, братовчед или по-голям приятел,
който живее далеч от колежа. Говорете за
поетите рискове и как детето ви да запази
своята сигурност. Това ще подсигури чу-
десно приключение и ще даде на вашия
гимназист мотивация да се замисли за
годините след гимназия.
• Потърсете училищни или обществени дейно-
сти, включващи преспиване, и накарайте
вашия гимназист да се включи в тези дей-
ности – без вас на това място. Ще бъде
страхотно за детето ви и една почивка за
вас!
• Подсигурете забавление за тийнейджъри със
закупуване на билети. Нека те да отидат
на концерти или спортни събития на ста-
дионите. Да отидат за ден в близкия град

- 271 -
 с определен план в ума си. Разрешете му
да отиде и да изследва без вас.

» Колежаните
• Помислете за програми за обучение в чуж-
бина. Помогнете на детето ви в колежа да
изследва чудесните възможности чрез тези
колежански програми.
• Подсигурете предизвикателства. Окуражете
детето си да участва в трудни курсове и да
проучва учебните възможности, които из-
искват смелост и риск.

» Пълнолетните младежи
• Помогнете на вашето пораснало дете да ми-
сли извън ограниченията на постоянната
си работа. Вие можете да имате един
предприемач, който просто се нуждае от
малко окуражаване. Помогнете на този
млад титан да открие резервите си и го
подкрепете за нов бизнес устрем.
• Дали това е правилното място за живот на
детето ви? Вие може да поискате да по-
могнете на пълнолетното си дете да се
премести в нов град, за да опита различен
начин на живот.
• Понякога работата може да не бъде всичко,
както се преувеличава. Много пълнолетни
младежи откриват себе си, като тръгват на
път, започвайки от нищо. Те започват с
малко пари и печелят, като откриват нови
земи. Окуражете детето си да мисли за ме-
- 272 -
 ста, които би било забавно да се посетят,
преди да им бъдат ограничени от финан-
совите задължения. >

3. Намалете наградите:
Позволете на естествените житейски
последствия да влязат в сила

Ако нашето дете е награждавано, независимо

от усилията от негова страна, то няма да вижда
смисъл в стремежа за повече. Работата и отиването
в колеж са насочиш към подсигуряване на нови
перспективи в живота на човека, позволявайки му
да открие значимите неща. Никой, на който всичко
му е подсигурено, е вероятно да бъде напълно удо-
влетворен от бездействието си или просто да си
стои вкъщи.

» Учениците от основното училище

• Престанете да контролирате домашните.
Подсигурете обстановката, където да бъде
направено домашното, и после се оттегле-
те. Помогнете на детето си да направи
връзката между домашните, оценките и
другите последствия в училище. После по-
зволете тези последици да се случат.
• Спрете да перете дрехите на детето си. Това
е чудесен начин да достигнете до тази
точка на естествени последици вкъщи. Де-
цата, които не се перат, няма да имат чи-
сти дрехи.
- 273 -
• Престанете да бъдете будилник за детето си.
Транспортът за училище е в определено
време. Децата, които го пропуснат, трябва
да си ангажират друг.

» Гимназистите
• Няма безплатни обеди. Изисквайте вашият
тийнейджър да си плаща за училищния
обяд от месечния бюджет, който сте му
предоставили (виж Глава 5) или да си но-
си опакована храна (използвайки храната,
която му подсигурявате вкъщи). Ако ваши-
ят тийнейджър е дезорганизиран, обядът
ще струва повече.
• Въведете естествени мерки за поведение.
Ако вашият тийнейджър ви говори неува-
жително, не му отговаряйте. Ако той ви
лъже, изисквайте доказателства за него-
вите твърдения в бъдещи ситуации. Ако
вашият тийнейджър е посредствен за ня-
кого, изисквайте да работи за други. Ако
той не става навреме, настоявайте за по-
ранен час на лягане. Опитайте да избегне-
те случайните наказания, а вместо това му
помогнете да направи връзка между пове-
дение и последствия.
• Натоварвайте своя тийнейджър с домашна
работа, шофиране и доставки. Ако сте из-
брали вие да почистите банята, накарайте
го да свърши допълнително още нещо; за-
ради лошото планиране или (а неподгот-
вено домашно наложете глоба, която той
да плати. Плащането може да бъде в пари
- 274 -
 или чрез изпълняване на домашни задъл-
жения.

» Колежаните
• Установете план за хранене и за транспорт и
после не пращайте пари. Ако вашият коле-
жанин ги е похарчил, не му пращайте по-
вече, освен уговореното, което сте устано-
вили. Той трябва да реши как да се оправя
дотогава. Разбира се, може да има спешни
ситуации, които изискват допълнително
пари. Само в такива ситуации вие можете
да се намесите и да помогнете.
• Помогнете на вашия колежанин да погледне
в далечното бъдеще. Проверете концер-
тите и графика на специалните събития.
Ако има голямо събитие, което наближава,
попитайте го какво ще направи, за да оти-
де. Колко пари са необходими? Как може
да се нагласи бюджетът, така че да поз-
воли този допълнителен разход? Ще бъде
ли необходимо нагаждане на графика, за
да се съгласува събитието?
• Помогнете на вашия колежанин още от са-
мото началото да планира своите четири
години в училище. Говорете често какво е
необходимо, за да се постигне неговата
цел. Обсъждайте оценките всеки семестър
и какво значение имат те в контекста на
целта му. Ако излезе от правия път, обсъ-
дете пътищата за поправяне на нещата.

- 275 -
 » Пълнолетните младежи
• Продължете да подсигурявате естествените
последствия. Ако вашето пораснало дете и
неговите приятели изяждат цялата храна,
заключете я и искайте от вашия „пансио-
нер” да прави сам своите покупки от су-
пермаркета. Ако предлагате допълнителни
услуги като обслужване, представете сме-
тка. Ако злоупотребява с компютъра, за-
бранете достъпа.
• Продължете да подсигурявате естествени
награди. Ако вашият „пансионер” предос-
тавя допълнителни услуги, намалете нае-
ма. Ако се съгласи да поеме отговорности
– като возене насам-натам на по-малките
деца, пазаруване или изпълняване на
поръчки – подсигурете му кола.
• Най-важното: не избавяйте вашето порасна-
ло дете, когато направи грешки. Не пла-
щайте глобите му за паркиране или преви-
шена скорост и не му давайте пари, когато
е пропиляло своите средства. >

4. Махнете разписанията
Окуражете радостта, въображението и
творчеството

Ако всяка отделна дейност е по график, уста-

новена и организирана, вашето дете няма да търси
неща, които са интересни и вълнуващи. Най-важно-

- 276 -
то, то няма да има време да фантазира, създава и
размишлява. Този вид неорганизирано време е жиз-
неноважен за него, за да открие мечти, които ще го
поведат към истинската цел и смисъл на живота.

» Учениците от основното училище

• Създайте дневен график за своето семейст-
во и го окачете на видно място. Проверя-
вайте непрекъснато дали сте оставили до-
статъчно незаангажирано време. Внима-
вайте да не нарушите свободното време на
другите.
• Играйте игри на думи и си разказвайте ис-
тории. Изредете няколко думи, които са
сравнително несвързани и накарайте ва-
шето все още не навлязло в юношеството
дете да каже изречение, което включва
всичките. Кажете изречение за започване
на история и накарайте детето си да каже
следващото. Продължавайте да се редува-
те, докато се получи цялата история.
• Рисувайте заедно. Дръжте тебешир на удоб-
но място, за да рисувате по тротоара. По-
крийте кухненската си маса с хартия и
вземете цветни моливи в ръце.

» Гимназистите
• Правете семейно съвещание в началото на
всеки естествен преход към новия учебен
срок или дълга ваканция. Говорете за ус-
тановения ред в семейството и какво мо-

- 277 -
 жете да направите, за да запазите доста-
тъчно неорганизирани възможности.
• Позволете на вашия гимназист да поспи
през уикендите и просто да „бъде” себе си
от време на време.
• Продължете да си разказвате истории заед-
но. Говорете за действителни събития – и
ги преувеличете, за да ги направите ис-
тински вълнуващи.
• Творете заедно. Декорирайте стая, засадете
градина или се включете в проект, който
ще накара вашите съзидателни сили да
избликнат.

» Колежаните
• Планирайте уикенд или време за почивка,
когато ще можете да поритате или да се
отпуснете.
• Уверете се, че вашият колежанин ще има
възможност да бездейства, когато се вър-
не за училищна ваканция. Разберете, че е
естествено в тази възраст за младежите
просто да си починат за кратък период от
време след интензивното академично на-
прежение.
• Проявете интерес какво учи детето ви всеки
семестър. Ако слушате достатъчно дълго,
ще научите за много неща, които разпал-
ват въображението му.

- 278 -
 » Пълнолетните младежи
• Продължете да мечтаете и да си представяте
бъдещето за вашия младеж. Задайте въ-
проси като: „Какво мислиш, че ще правиш
на моята възраст?” Ако вие двамата виж-
дате някой, който очевидно е добре фи-
нансово или наистина щастлив и доволен,
поговорете за това с какво се занимава
той.
• Продължете да изследвате дейности за от-
дих, които позволяват приключения и ре-
лаксация.
• Дори да искате да установите общ семеен
график, помнете, че всеки се нуждае от
време без задължения или очаквания от
другите. >

5. Снижете комфорта
Противодействайте на необятното
богатство и задоволеността на нашия
начин на живот

Ако подсигурявате много удобен дом на детето

си, пълен с всичките му любими играчки, то няма да
желае нищо друго. Хората, на които всичко е да-
дено, едва ли ще тръгнат навън по света в търсене
на нещо ново. Те вече имат всичко, което искат.
Намаляването на комфорта създава устрем, който
се проявява в натрупване на опит от младите хора и
перспективи, които подхранват целта.

- 279 -
» Учениците от основното училище
• Обмислете всичко, което давате на детето
си, преди да стане тийнейджър. Помислете
за подаръците, които могат да бъдат под-
ходящи за рождените дни или празниците,
и избягвайте купуването на неща по друго
време. Направете рождените дни и праз-
ниците наистина специални, намалявайки
подаръците, давани по друго време.
• Ангажирайте вашето дете в някои уморител-
ни задачи, като преместване на тежки
предмети или скубане на плевели. Окура-
жавайте тежката работа винаги, когато е
възможно.
• Обмислете временно съществуване без ня-
кои удобства, които вашето дете приема
автоматично за даденост. Примери са кли-
матиците, системите за забавление в коли-
те и телевизорите.

» Гимназистите
• Обмислете някои непринудени преживява-
ния, като отиване на къмпинг, за да пред-
ложите истински пример за живот без
лукс.
• Идете на ваканция с работа заедно и вър-
шете някаква тежка работа за другите, до-
като се радвате на по-малко луксозна
квартира.
• Обмислете мораториум върху пазаруването
и харченето за семейството. Поемете отго-

- 280 -
 ворност за срок от един месец или повече
да се въздържате от закупуване на други
неща, освен основните неща. Избягвайте
храненето навън или плащането за забав-
ления. Това ще подсигури нов поглед вър-
ху нещата за вашия тийнейджър.

» Колежаните
• Обмислете ситуацията, при която вашият ко-
лежанин ще живее далеч от къщи. Идеал-
ният случай би бил в пансион със съквар-
тирант и общи санитарни помещения. Това
насърчава към нови връзки и помага на
колежаните да се научат да работят съв-
местно. При демонстриране на значителни
усилия и успехи от страна на вашия сту-
дент, вие можете всяка година да подси-
гурявате по-добро настаняване.
• Не подсигурявайте твърде много пари за
храна, забавления, книги и всякакви дру-
ги случайни разходи. Изисквайте вашият
колежанин да започне да контролира раз-
ходите си за храна и забавления и да
проучи всички възможности за получаване
на необходимите книги и материали. Ко-
гато студентите покажат академичен ус-
пех, те могат да спечелят ограничена сума
от платена работа.
• Когато вашият колежанин се върне вкъщи за
почивка, бъдете сигурни, че не правите
нещата твърде хубави. Нали след всичко
вие искате той да се върне пак на учи-
лище!
- 281 -
 » Пълнолетните младежи
• Погледнете стаята или стаите, които вашият
младеж нарича дом. Предоставили ли сте
твърде много пространство и лукс? Обми-
слете промяна в обстановката, за да мо-
жете да имате повече пространство или
неща за себе си.
• Обмислете всичко, което правите да улес-
ните живота на вашето пораснало дете и
дали трябва да продължите да предлагате
тези услуги.
• Набележете си някои от удобствата, които
предлагате, като кабелна телевизия, по-
специално кафе или козметика. Ако е
възможно, намалете това само до местата,
които вие обитавате. Вашето пораснало
дете трябва да плаща за тях или да
минава без тях. >

6. Забавете удоволствията
Устоявайте на бързите печалби
от лотарията, шоу игрите
и риалити телевизиите

Научете вашето дете на истинската стойност

на нещата, като го накарате да почака, за да ги
спечели. Тези, които получават всичко незабавно,
се научават на нетърпеливост и неблагодарност.

- 282 -
» Учениците от основното училище
• Помогнете на вашето дете, което не е ста-
нало още тийнейджър, да направи връзка-
та между ученето и оценките. Това е чу-
десен пример за забавяне на удоволствие-
то. Децата трудно се задържат на правил-
ния път през периода на оценяване без
родителска подкрепа. Ако вашето дете се
нуждае от по-честа обратна връзка, обми-
слете получаването на обновените оценки
от учителя всяка седмица, за да можете да
ръководите своя ученик. Постепенно нама-
лявайте седмичните напомняния, докато
детето ви се научи само да се справя.
• Помислете за семейно „желание” – примерно
нов телевизор. Заедно с вашето дете съз-
дайте семеен план за пестене на пари,
като се лишавате от някои неща, за да
можете да си купите телевизор.
• Планирайте семейно пътуване в тематичен
парк. Помогнете на детето си в пестенето
на пари напред във времето, за да може то
да си купи допълнителни неща, като
специален вход за атракции

» Гимназистите
• Планирайте семейна ваканция и говорете за
всичко, което трябва да направите и което
ще ви доведе до събитието. Разработете
регламент за времето на всички включени
задачи, като обновяване на паспортите,
резервация за гледане на кучето, купува-
- 283 -
 не на дрехи за пътуването и тъй нататък.
Изработете бюджет и определете откъде
семейството ще вземе необходимите пари.
Ангажирайте вашият тийнейджър с проце-
са на планиране чрез асистиране в зада-
чите. Срещайте се всяка седмица, за да
проверите развитието и да помогнете
свързването на задачите към събитието.
• Говорете за следгимназиалните цели и уста-
новете срокове за нещата, които трябва да
се случат, за да бъдат постигнати тези
цели.
• Използвайте нормалните събития в гимнази-
ята, като танци със задължително вечерно
облекло и спортни събития, за да мотиви-
рате вашия тийнейджър. Отново говорете
за всичко, което трябва да се случи, за да
участва той, и бъдете сигурен, че всичко е
завършено в срок.

» Колежаните
• Естествената природа на колежа е да забавя
удоволствията. Говорете често за целта на
доброто образование и защо е важно да се
постоянства.
• Окуражете вашия колежанин да се радва на
това чудесно време на открития и заба-
вления. Въпреки че някои студенти могат
да бъдат нетърпеливи, докато чакат да за-
почне техният живот, убедете се, че сте
предали съобщението, че животът наисти-
на се случва в колежа!

- 284 -
• Вашият колежанин може да види работещи
хора на неговата възраст и да се изпълни
със завист. Той може да повярва, че си
губи времето в училище, докато другите
правят пари. Говорете за намиране на то-
зи баланс. Споделете проучванията, че за-
вършилите колеж печелят повече през жи-
вота си, отколкото тези, които не са го
завършили.

» Пълнолетните младежи
• Младият човек трябва да продължи търсени-
ята си напред в бъдещето и да си поставя
цели. Дръжте този диалог отворен през
цялото време.
• Разликата между една мечта и една цел е в
срока. Бъдете треньор в живота за детето
си. Срещайте се ежемесечно, когато оти-
вате навън на вечеря заедно, за да напра-
вите преглед на сроковете и оставането на
правия път.
• Празнувайте успехите! Всеки път, когато
вашето пораснало дете направи крачка
към целта, бъдете сигурни, че правите
това да изглежда голямо. Свършете заедно
нещо забавно, за да направите събитието
специално. >

- 285 -
 7. Окуражете постиженията
Повишете своето самочувствие
чрез истински постижения

Някой, награден за неща, които не е постиг-

нал наистина, може вече да вярва, че е успял и ня-
ма да има желание да завърши други неща. Жизне-
новажно е да се намерят пътища за окуражаване на
истинските постижения – особено за вашия млад
човек, който още живее в дома ви.

» Учениците от основното училище

• Подсигурете възможности за постижения
вкъщи. Обмислете нещо удовлетворително
за детето, когато завършва всяка задача.
Избягвайте простите коментари или награ-
ди за усилието. Споделете с детето колко
добре е приключило със задачата.
• Ако вашият ученик се прибере вкъщи с лоша
оценка, дискутирайте какво трябва да из-
върши, за да поправи резултата. Ако дете-
то говори за нечестен учител или задача,
не приемайте това като извинение. Вместо
това попитайте какво детето би трябвало
да направи по различен начин, за да
изпълни очакванията на учителя, дори ако
тези очаквания не са справедливи.
• Избягвайте изрази като „добра работа” и
„начин да си тръгнеш”, когато детето на-
истина не е успяло. Вместо това подсигу-
рете загрижена и честна обратна връзка,
която ще се фокусира на това, какво може
- 286 -
 да научи то от преживяното и как да по-
добри нивото на постиженията следващия
път.

» Гимназистите
• Споделете истории за ваши собствени успе-
хи и провали и до какво е довел всеки от
тях. Попитайте своя тийнейджър да споде-
ли подобни истории. Заедно определете
какво кара някой да успява или да се про-
вали.
• Говорете за някои проекти или начинания
във вашия текущ живот и какво ще е не-
обходимо, за да успеете. Попитайте вашия
тийнейджър за съвет какво би увеличило
шансовете ви за успех и говорете за най-
лошото нещо, което може да се случи, ако
се провалите. Бъдете сигурни, че сте на-
блегнали, че вие все още сте същия човек,
независимо от това дали сте успели, или
сте се провалили.
• Поговорете за вашите схващания за успял
връстник в гимназията. Помогнете разгра-
ничаването на популярните хора от тези,
които действително са завършили успешно
нещата.

» Колежаните и пълнолетните младежи

• Отделяйте внимание на малките постижения
на своя колежанин или пълнолетен мла-
деж, докато той търси и изследва. Печеле-
нето на добра оценка, получаването на
- 287 -
 малко повишение, достигането до прозре-
ния за бъдещето и спестяването на доста-
тъчно средства за кола са все примери за
постижения. Уверете се, че разпознавате
кога той е постигнал тези неща и му дайте
да разбере, че сте го забелязали.
• Празнувайте големите постижения, като
преминаването на много предизвикателен
клас, получаване на нова работа, место-
жителство или приемането в училище.
• Помнете, че провалите носят нови прозре-
ния и помагат на пълнолетното ви дете да
научи повече от грешките и да продължи
да се развива със здравословна собствена
концепция. >

8. Контролирайте компанията
Използвайте връстниците
за позитивно въздействие и постигане
на независимост

Уверете се, че вашето дете си е избрало прия-

тели, които ще му въздействат позитивно. Те трябва
да са хора, които искат нещо в живота и разбират
какво трябва да направят, за да го постигнат. Една
устремена личност обикновено се обгражда с други,
които също са устремени.

- 288 -
» Учениците от основното училище
• Окуражете детето си преди тийнейджърска
възраст и приятелите му да си поставят
някакви общи цели. Те могат да се облег-
нат един на друг, когато нещата загрубе-
ят. Това може да включва присъединяване
към спортен тим заедно или учене в пред-
извикателен клас.
• Подсигурете събития за тази позитивна гру-
па връстници, за да работят и да общуват
заедно. Подкрепете ги.
• Използвайте този процес, за да намалите
времето, което детето ви прекарва с прия-
тели без стремежи (които вие ще опреде-
лите, като използвате описаните стратегии
в Глава 10) и да увеличите времето с по-
устремени връстници.

» Гимназистите
• Изслушвайте го. Винаги слушайте какво каз-
ват нашият тийнейджър и приятелите му,
но давайте своя глас на зрелостта и съве-
ти, когато имате възможност да доприне-
сете за разговора.
• Бъдете като муха на стената, докато сте в
ролята на шофьор или домакин на парти-
то. Разберете какво вълнува тази група от
връстници, за да действате, когато е не-
обходимо.
• Непрестанно се противопоставяйте на прия-
телите на своя тийнейджър, които не са се

- 289 -
 насочили в правилната посока. Не се стра-
хувайте да казвате неща, които вашият
тийнейджър може да възприеме като нега-
тивни. Правете каквото можете, за да уве-
личите времето му с устремени приятели и
намалявайте времето с тези, които не са
устремени.

» Колежаните
• Ако вашето дете се интересува от присъеди-
няване към религиозно общество или
братство, сте длъжен да научите за всяка
организация, която той има предвид. Мо-
жете да предявите изисквания към сред-
ния брой точки от обучението, степен на
завършване и ниво на успех. Позволете му
да залага само на групи, които отговарят
на стандартите ви. Имате много голям
контрол в случая. Източноправославните
организации обикновено са много скъпи.
Детето ви сигурно ще поиска помощта ви
(и вашето одобрение), за да се включи.
• Не го притискайте да се хвърли в избиране
на нещо значително за кариера, докато
той е вече силно влюбен в някаква спе-
цифична област. Окуражете го да посеща-
ва курсове, които ще включват целеустре-
мени студенти. Примерно нещо, което е
несъмнено важно в университета, може да
има репутацията, че е лесно. Окуражете го
да посети въвеждащи курсове за главните
неща, които е известно, че привличат
повече студенти със стремеж.

- 290 -
• Попитайте го къде са приятелите му от гим-
назията. Дискутирайте кои са били целе-
устремени в гимназията и как се справят
съпоставено с тези, които може би са били
по-малко мотивирани. Може да има прия-
тели, които да не са се стремили тогава,
но сега са устремени. Какво е причинило
промяната в тези студенти? Използвайте
старите приятели като пример за ползата
от развиването на стремеж.

» Пълнолетните младежи
• Този период от време, който следва непо-
средствено след гимназията, може да бъде
много труден за младите хора, които не са
отишли в колеж или които бързо са се
върнали вкъщи след лошо преживяване в
колежа. Трябва да сте много сигурен в
приятелите на пълнолетно ви дете и
тяхното силно влияние. Проверете социал-
ните връзки в уебсайтовете на детето си,
за да разберете какви са настоящите му
връстници. Търсете задържано развитие.
Ако всичките приятели на порасналото ви
дете се интересуват от неща, които са по-
добни на интересите на гимназистите, мо-
же да имате проблем. Говорете накъде
отиват приятелите и животът им и накъде
другите потенциални групи от връстници.
• Помнете кои неща можете да контролирате и
използвайте тази сила, за да намалите до-
стъпа на порасналото си дете до негативни
приятели. Използвайте ключовете на кола-

- 291 -
 та, възможността на вашия дом да приема
гости, пари и всички други неща, които
вие контролирате, за да насочите детето
си в правилната посока.
• Опитайте да намерите някакви хора в рабо-
тата ви или приятели, които са само малко
по-възрастни и може да имат интереси,
подобни на тези на детето ви. Поканете ги
на вечеря в дома си, вижте дали ще мо-
жете да помогнете на вашето пораснало
дете да намери някакви нови близки хора
близо до дома, които са малко по-напред в
своето развитие. >

9. Създайте чувство за цел

Направете живота пълноценен

За да помогнете на детето си да открие цел,

вие трябва да знаете какво то мисли и чувства. От-
крийте нещата, които са важни за него, и ги раз-
ширете. Направете всичко, което можете, за да от-
ворите пред детето си възможностите на живота!

» Учениците от основното училище

• Установете кратък списък на фамилните
ценности, които ще станат филтър, чрез
който ще се вземат решенията. Примерно
в нашия дом ценим честността и любезно-
стта преди всичко друго. Това стана фил-
тър, през който децата ни трябваше да

- 292 -
 прокарат всяко решение, свързано с пове-
дението им.
• Помогнете на вашия ученик да си създаде
лично множество от ценности, включващи
дейности или неща, които ще цени над
всички други. Това трябва да е по-дълъг
списък, отколкото този със семейните цен-
ности. Накарайте вашето дете, което още
не е достигнало тийнейджърска възраст,
да създаде постер и да го окачи на стената
в своята спалня или в кухнята като на-
помняне.
• Говорете с детето си за вашите лични цен-
ности и как те насочват вашите решения.
Проведете продължителен диалог за това,
какво е важно за всеки член на семейст-
вото и как вие двамата поддържате ценно-
стите на другите и за баланса между кон-
фликтните приоритети.

» Гимназистите и по-големите
• Преглеждайте личните ценности на вашият
тийнейджър или младеж веднъж или два
пъти всяка година, а ако е необходимо – и
по-често. Говорете за подходящия избор
на дейности по поддържане на неговите
лични ценности и кои дейности могат да
влязат в конфликт с тях.
• Свържете личните ценности на вашия тийн-
ейджър или младеж с колежа и проучва-
нето за работа. Кои колежи или образова-
телни възможности поддържат тези ценно-

- 293 -
 сти? Какви трудови дейности или кариери
биха се свързали с тях? Използвайте лич-
ните му ценности, за да изследвате широ-
кото многообразие от възможности.
• Говорете с вашия тийнейджър или младеж
за това как всяко решение поддържа или
влиза в конфликт с ценностите. Изпол-
звайте ги, за да насочите вашата дискусия
към приятели, дейности, избор на курсове,
съществени избори, избор на работа и ка-
риера, места за богослужение и всякакви
други аспекти в живота му.
• Празнувайте „а-ха” моментите, които неиз-
бежно ще дойдат. Не пасувайте, когато
вашият тийнейджър или младеж сподели с
вас за голямо лично прозрение или от-
критие, което включва намиране на мяс-
тото му в живота. Приемете това като за-
бележително знамение (дори ако вярвате,
че то може да се промени по-късно) и го
използвайте, за да ви подпомогне то в
подпомагането на детето ви да тласне своя
живот напред. >

Общи стратегии за развиване

на стремеж

Докато детето ви расте и се учи, създайте кул-

тура на стремеж в дома си. Ето няколко заключи-
телни полезни съвета, които да ви помогнат да го
направите.
- 294 -
• Насочете детето си в правилната посока, без
да кръжите над него.
• Окуражавайте детето си да поема рискове.
• Позволете на детето си да изпита негатив-
ните последици, причинени от поведение-
то му.
• Отървете се от електрониката в спалнята, в
колата и на масата.
• Вечеряйте като семейство колкото се може
по-често.
• Направете сутрините по-малко стресиращи.
Дръжте радиото и телевизора изключени и
разговаряйте с детето си.
• Искайте от детето си да опитва по един нов
спорт и по една нова артистична дейност
всяка година.
• Изисквайте детето ви да завършва всичко,
което е започнало – никога не му поз-
волявайте да се отказва, освен ако не се
появи истинска опасност.
• Намерете училище, което ще подсигурява
определените от вас цели за детето ви –
помислете за стила на обучение и нато-
варването с домашни.
• Намерете време да бъдете с детето си, осо-
бено, когато става юноша.
• Балансирайте вашия фамилен живот и този
на детето си в много качествено време и
време, когато няма нищо специално за
правене.

- 295 -
 • Останете свързан с детето си по един зна-
чителен начин. Наистина го опознайте ка-
то човек и опознайте приятелите му.
• Свържете вашето дете чрез света с прия-
тели, пътувания, четене и изследвания.
• Позволете на вашето дете да печели и да
губи елегантно.
• Позволете на детето си да опита загубата и
да се поучи от нея.
• Оценявайте и награждавайте само истински-
те постижения.
• Подсигурете вашето дете с възможности да
бъде важно за другите и да дава.
• Не се страхувайте да бъдете родител. Вие не
правите никаква услуга на детето си, като
сте му приятел. >

Устремените хора
управляват нашия свят

Помислете за хора в нашето общество, които

наистина са направили положителни промени. Има
ли учител, който е създал специални интереси у
децата и ще работи неуморно, за да им помогне да
успеят? Има ли бизнес лидер, който организира
другите за подобряваме на инфраструктурата във
вашия град? Има ли политик, който е загрижен за
гражданите и се бори за закони, които да подобрят
живота на другите? Наслаждавали ли сте са не та-

- 296 -
ланта на изумителен музикант, който мис трогнал с
изпълнението си? Възхищавали ли сте се на красо-
тата на невероятен архитектурен стил? Хората, кои-
то усъвършенстват нашето общество, ръководят
света и ни подсигуряват с изкуство и красота, са ус-
тремени. Те искат да бъдат нещо – да правят нещо,
– да се ангажират в живота по значителен начин.
Помогнете на детето си да води един вълнуващ
живот, пълен с многообещаващи перспективи, които
подобряват живота на другите. Всичко може да се
постигне с устрем.

Janine W.Caffrey, Drive – 9 Ways to Motivate Your Kids to Achieve, 2006

- 297 -