Актуално ли е възпитанието?

„Какво е възпитанието?“, „От къде води началото си?“, „Колко

вида бива то?“, „Какви теории имат великите умове за него?“,
„Кои науки го изучават?“.
Това са все въпроси, в основата на които стои възпитанието. Ако
ги зададем на случайни минувачи, повечето едва ли ще могат да
дадат задълбочен отговор. Но всеки би се съгласил, че
възпитанието е от изключителна важност за всеки един от нас. То
е най-необходимата съставка за рецептата, наречена „Човек“. За
изпълнението и не са нужни много продукти:
 2 ч. ч. грижа
 3 с. л. търпение
 1 ч. л. съчувствие
 1 ч. л. вяра
 щипка любов (задължително!!!)
Но най-важната съставка за тази смес, това е възпитанието.
Ето, появява се на бял свят едно мъниче – чисто, свято и
беззащитно. Отваря сияещите си очички и жадно започва да
опознава света наоколо. „Еха, колко е красиво!“, казва си то. И от
този момент до края на живота започва процесът, наречен
възпитаване.
Този процес започва наглед елементарно – чрез създаване на
режим и навици. След време се стига до контролиране на
емоциите и така, постепенно, до правилното поведение – у дома,
в училище, на детската площадка, на гости и т.н. възпитанието е
тайната съставка на успеха ни като личности, готови да се справят
с трудностите в играта „Живот“.
Възпитанието започва в семейството и наши първи учители са
родителите. Тяхната роля е основополагаща за личностното ни
развитие. Родителят е този, който подкрепя, критикува,
награждава, насърчава. Негова е задачата да изгради среда,
благоприятна за напредък. Той е първото мерило за правилно и
грешно. Детето несъзнателно възприема от родителя от жестове
и мимики до най-дребните детайли в реакциите му. То е
огледалото на родителя. По тази причина в тази крехка възраст
поведението и на двамата родители е от изключителна важност.
Тук значими са и интересите им – хобита, музика, филми,
физическа активност и т.н. на пръв поглед маловажни неща, а
отвъд повърхността – примери за подражание. Неслучайно
утрешният ден детето ще харесва точно това, с което са го
закърмили мама и татко. И така, семейството и възпитанието в
него имат изключително важни функции в подготовката на
детето за справяне с предстоящите изпитания.
Следва училището. Там децата се сблъскват с нови правила и
съвсем нова среда. Там вече има йерархия и те не са на върха и.
светогледът им се обогатява с всеки нов ден. Знанията, които
натрупват, им помагат в общуването както помежду им, така и с
по-възрастни. Там се учат на добродетели като уважение,
доброта, справедливост, смелост, милосърдие. Изграждането на
характера им продължава с пълна сила.
Неусетно времето отлита, а те, вече пораснали и променени,
излизат от тази сграда и смело се сблъскват с живота. С неговите
радости и нещастия, вълнения и разочарования. Вече са готови
сами да преодоляват пречките пред тях. Вече могат да предават
познанията си и на своите деца, но при едно условие – да не
спират да грабят с пълни шепи от мъдрите уроци на живота.
Възпитанието се движи с непрекъснат кръговрат и се проявява
чрез хората. От него зависи в какво състояние ще изпадне
обществото – дали ще се развива, ще остане в застой или ще
изчезне напълно. То е особено актуална тема и днес, при това не
само у нас, а и по целия свят. Когато динамичността на
всекидневието и развитието на технологичния свят с невероятни
темпове променя из основи мисленето на човека. Когато се
сменят поколенията и ценностите им. Когато всъщност е трудно
да се каже кое е вярно и кое не, правилно ли е или не.
Неслучайно правилното възпитание и правилното мислене са
предизвикателство за хората, натоварени с тази трудоемка
задача.
Днес е по-необходимо от когато и да било пробуждането на
младежта и обучението им за живота. Само по този начин ще
може обществото да е активно, способно да решава сложни
проблеми и да се развива.