В ПОМОЩ НА

РОДИТЕЛИТЕ

www.parentacademy.bg
 Съдържание:

В помощ на родителите.................................................................................................... стр.2

ПЪРВИ ГРИЖИ
Защо плачат бебетата?................................................................................................... стр.3
Сънят на бебето................................................................................................................ стр.5
Безопасен сън.................................................................................................................. стр.7
Общуване и игри с бебето от първия ден и как те помагат за ранното детско
развитие............................................................................................................................ стр.9
Вълната - спасение от токсичните химикали в нашия дом........................................ стр.11
За говоренето, гушкането и глезенето........................................................................ стр.13
ЗДРАВЕ
Имате ли нежелано коремче месеци след раждането?......................................... стр.16
Детето падна и се удари! - опасности и първа помощ............................................. стр.17
Системата на светофара на NICE............................................................................... стр.19
Най-неподходящите бебешки храни........................................................................... стр.21
Затлъстяването при децата........................................................................................... стр.23
Четирите елемента - Земя, Въздух, Огън, Вода и балансирането на детето от
най-ранна възраст......................................................................................................... стр.27
Кинезиология за деца.................................................................................................... стр.31
Митове и истини за млечните зъби............................................................................... стр.32
Топ 5 етерични масла за детско здраве и как да ги прилагаме правилно и
безопасно....................................................................................................................... стр.33
ВЪЗПИТАНИЕ И ОБРАЗОВАНИЕ
Спри веднага да плачеш!.............................................................................................. стр.35
Мисията да отгледаме емоционално интелигентни деца........................................ стр.37
Балансът в отношенията с децата................................................................................ стр.40
Как да насърчите детето си да бъде по-самостоятелно.......................................... стр.44
Детето, което се ядосва................................................................................................ стр.45
Общуването е дар......................................................................................................... стр.47
Дигитална грамотност................................................................................................... стр.49
Какви потребности на децата задоволяват електронните игри?............................ стр.51
ЗА РОДИТЕЛИТЕ
Чист и подреден дом в няколко лесни стъпки............................................................. стр.53
Как минимализмът спаси майчинството ми................................................................ стр.55
Детската ревност: от начало до край......................................................................... стр.57
Игрова стойност vs безопасност на детската площадка........................................ стр.62
Как майчинството ни прави по-креативни.................................................................. стр.63

3
 ДОБРЕ ДОШЛИ ЗАЩО СТЕ ТУК?
НА "АКАДЕМИЯ Сигурно защото, както нас, и вие знаете, че
ЗА РОДИТЕЛИ" грижата за детето е динамичен процес, който
започва в деня на раждането и не приключва.
Никога. Всяко дете е различно и възпитанието
му зависи от много фактори, като характер,
темперамент, социална среда, лични прежи-
вявания, обществото, в което живеем. Но за-
почва у дома.

Родителите са най-важните учители на де-

Да
цата си и ние вярваме, че всеки от нас полага
бъдеш родител
огромни усилия да бъде добър такъв. Но без-
е едно от най-трудните
граничната обич към детето трябва да се ба-
предизвикателства, пред които се
лансира с умението да се поставят граници и
изправяме, а за съжаление децата
не идват с наръчник за отглеждане, и правила - целта на "Академия за Родители" е

често информацията, която намираме, е да даде на всеки от вас точно тези умения, не-
разнопосочна и дори понякога идва от обходими за отглеждането на отговорни деца
недостоверни източници. в днешно време.

В ПОМОЩ НА РОДИТЕЛИТЕ

Благодарение на многото специалисти и родителите, с които се срещаме осъзнахме, че по-

вечето родителски проблеми имат логични обяснения и сравнително лесни решения, просто
често не знаем от къде да започнем или към кого да се обърнем. Затова поканихме специалисти
и наши партньори да споделят най-ценния си опит в този брой на "Академия за родители". А ние
ще продължим целогодишно да намираме и споделяме полезни материали за здравето, възпита-
нието и образованието на децата ни. Последвайте ни, ще се радваме да ви помогнем!

www.parentacademy.bg
info@parentacademy.bg
www.facebook.com/akademiaroditeli/

Организатор www.parentacademy.bg

4
 Автор:
Ива Александрова ЗАЩО ПЛАЧАТ БЕБЕТАТА?

Ива Александрова е бакалавър и магистър по логопедия от Софийския университет

"Св. Климент Охридски". Специализира ранно детско развитие и има изявени интереси
в областта на ранното въздействие при комуникативни нарушения. Терапевт с десет
годишен опит и автор на десетки публикации, свързани с ранното детско развитие.

Новородените деца прекарват в плач почти половината от времето, в което са будни. Водени
от своите инстинкти, ние ги взимаме на ръце, започваме тихо да им говорим и да ги полюшваме.
В повечето случаи това успокоява бебетата, но понякога плачът продължава дълго, след като сте
проверили всичко, което ви е хрумнало като възможна причина.

Плачът при бебетата и малките деца

В началото бебетата използват плача като единствено средство за комуникация с родителите

си. Постепенно в своето развитие усвояват и други механизми за общуване, което ни помага
да ги разбираме малко по-добре. Но плачът остава константа и сякаш предпочитано средство
за въздействие от страна на децата спрямо техните родители. Изследователите на ранното дет-
ско развитие и поведение разграничават две основни групи плач: при физиологични и при емо-
ционални нужди. Към физиологичните отнасяме нуждата от храна, от подобряване на външните
условия, от комфорт и от почивка. Към емоционалните нужди отнасяме нуждата от докосване,
защита, прояви на привързаност/внимание и от емоционално разтоварване.

Плач при физиологична нужда

Новите родители най-лесно се научават да откликват на плача при физиологична нужда, но не

винаги успяват да установят причината за плача от пръв поглед. Австралийката Присила Дънстън
развива теорията за петте основни вида плач при децата от раждането до края на третия месец
от живота им. Ето какво споделя тя:
"Всички бебета, независимо от своя пол или националност, използват комбинация от звуци
непосредствено преди да заплачат. Ако родителите се вслушат внимателно, могат да разберат
каква е причината за плача на детето им."
Според нея петте основни вида плач и комбинациите от звуци към тях са:

Neh - непосредствено преди плач поради глад

Owh - имам нужда от почивка/сън
Heh -при дискомфорт ( смяна на позицията на тялото или нужда от чиста пелена)
Eair - дълбок звук при нужда от помощ за справяне с натрупани газове. Обикновено се съчета-
ва с ритмични движения на краката, подобни на избутване, и гримаса, която изразява цялостен
дискомфорт.
Eh - при нужда от потупване/изправяне, за да се оригне
В периода от 3. до 18. месец бебетата все още изразяват своите силни и най-вече негативни
емоции посредством плача. За изразяване на положителните емоции те разчитат на усмивката,
бъбленето и след първата година - на думите. Изследователи от университета в Мурсия (Испа-
ния) провеждат изследване, в което включват двайсет бебета в тази възрастова група. Освен
това те проверяват и способността на възрастните да реагират адекватно на детския плач, като
разпознават първопричината за него: гняв, страх или болка. Според резултатите, публикувани
неотдавна в Испанския журнал за психология, основните различия се проявяват в очната актив-
ност и динамиката на плача.

Гняв, страх и болка

Когато се ядосват, по-голямата част от бебетата държат очите си наполовина затворени или
гледат неподвижно в далечината. Устата им е отворена или полуотворена и интензивността на
вика им нараства постепенно.
В случай на страх очите остават отворени почти през цялото време. Освен това понякога бебе-
тата преместват главата си назад. Техният плач изглежда експлозивен с постепенното увелича-
5
 ване на напрежението.
На последно място, плачът при болка се проявява с постоянно затворени очи. Когато очите се
отварят, то е само за няколко минути и погледът остава неподвижен. В допълнение се наблюдава
високо ниво на напрежение в областта на очите и челото остава намръщено. Плачът започва с
максимален интензитет, внезапно и непосредствено след стимула.
Любопитното в резултатите от това проучване е, че възрастните невинаги разпознават при-
чината, но най-бързо откликват на плача при болка. Според водещите на изследването това е
инстинктивна реакция за нужда от защита, която сме наследили от предците си.

Плач при емоционална нужда

Към емоционалните нужди отнасяме нуждата от докосване, защита, прояви на привързаност/

внимание и от емоционално разтоварване.
Бебетата са изключително чувствителни към всички стимули, които идват от външната среда.
Излагането на новородените на прекалено силни сетивни дразнения им причинява дискомфорт
и често предизвиква плач. Като превантивни мерки можем да ограничим шума и силното освет-
ление в помещението, в което детето прекарва по-голямата част от деня. Избягвайте и местата,
в които се събират много хора или има силна музика. Техният слух е изключително добре развит
и подобни дразнения могат бързо да ескалират до плач поради емоционална нужда.
Ако бебето продължава да плаче, а вие сте изключили всички гореизброени причини, то може
би детето ви наистина има нужда да си поплаче. Плачът е един достъпен за децата начин да се
разтоварят от натрупаните емоции. Дори бебето да има нужда да си поплаче, не го оставяйте
само. То се нуждае и от вас, за да завърши този процес с успокоение. Ако просто го оставите
някъде да се наплаче, саморазтоварването ще се преобрази веднага в плач поради нужда. И
така ще се озовете в един омагьосан кръг на непрекъснато незадоволена нужда. А това озна-
чава непрекъснат плач.
Задоволяването на физиологичните и на емоционалните нужди на децата от страна на роди-
телите постепенно научава бебетата, че могат да разчитат на тях и че няма пряка опасност за
оцеляването им. Увереността, че живеят в благоприятна среда, ще им позволи да се насочат към
опознаване на околния свят. Неглижирането на нуждите на бебето води до промени на невро-
логично ниво и има трайни негативни последици за неговото развитие.

Кой е по-добър в успокояването на детския плач?

Дълго време се е смятало, че единствено майката може да успокои своето дете. Жените,
които преимуществено се грижат за децат, развиват по-добри умения да разпознават видовете
плач при бебето, особено в периода на кърменето. В някои проучвания се посочват по-високите
нива на окситоцин като възможна причина за това. Окситоцинът е хормон, чиято проява зависи
от емоционалното състояние на майката. По време на раждането женският организъм достига
едни от пиковите стойности на този хормон. Прегръдките и кърменето също влияят на нивата на
окситоцин в кръвта и предизвикват проявите на родителско поведение. Смело можем да кажем,
че майките са много добри в успокояването на бебетата, но дали са по-добри от бащите?
Един експеримент на френски учени реабилитира бащите и показва, че те могат да реагират
на детския плач точно толкова добре, колкото майките, ако прекарват същото време със своите
деца. Бащите, които прекарват четири и повече часа със своите деца, разпознават техния плач
в близо 98% от случаите. Тези от тях, които прекарват по-малко от четири часа на ден с детето си,
успяват в 75% от случаите. Резултатите от това изследване говорят по-скоро за придобит опит при
разпознаване на детския плач, отколкото за вродено умение. Това дава шанс на бащите да се
опитват да развият своите умения за успокояване на бебетата, както и на всички останали хора,
които полагат грижи за децата.

Как бързо да успокоим плачещото бебе?

Най-бързата и ефективна реакция на детския плач е взимането на ръце и тихото, почти напев-
но говорене. Това дава знак на бебето, че човекът, ангажиран с неговото оцеляване, е наблизо
и е готов да отговори на неговите нужди. Този бърз отговор променя на неврологично ниво реак-
циите на бебето, намалява напрежението и дава възможност на възрастния да открие причина-
та за плача. Прегръдката и близкия контакт повишават нивата на окситоцин и имат силен положи-
телен ефект върху организма на бебето. За да бъде достатъчно ефективно, добре е прегръдката
да продължи поне десет секунди.
Внимателното наблюдение на бебето в първите месеци от живота им заедно позволява на
възрастните да натрупат опит и да се научат да разпознават повечето жестове, гримаси и звуци,
използвани от него. Бързата и адекватна реакция на плача ще ви донесе спокойствие и увере-
ност в собствените сили и ще ви позволи да имате повече щастливи моменти заедно.
6
 СЪНЯТ НА БЕБЕТО
Автор: Яна Мицева

Яна е сертифициран практик по Пренареждане на Матрицата и Пренареждане на Ма-

трицата на раждането, майстор практик по ТЕС, активист в сферата на родилните
грижи.

Има множество прилики, но и разлики между съня на възрастните и съня на бебето. Позна-
вайки особеностите на бебешкия сън, можем да улесним ежедневието си като родители и да
имаме реалистични очаквания към детето си.

Една от основните разлики е, че за бебето са характерни по-къси цикли на съня. Ако за един
възрастен е обичайно един цикъл на съня да продължава около 90 минути, то за бебетата е
по-скоро нормално един цикъл да продължава 45 - 60 минути. Това е свързано с незрялата цен-
трална нервна система при бебетата.

За нас е обичайно да влизаме от цикъл в цикъл, без да се будим истински, но за бебето това е
трудно. В повечето случаи то се буди след като завърши цикълът на съня и има нужда от помощ,
за да заспи отново.

Нормално е бебетата и малките деца да спят сумарно по-дълго за денонощие. Бебето при-
ема и обработва огромни масиви от информация. Възможно е през първите години от живота
си да приеме в пъти повече информация от това, което ще приеме и обработи за времето, през
което е възрастен. А мозъкът има нужда от сън,
за да подреди, класифицира и обработи постъ-
пилата информация.

Нашата биология все още не е наваксала

еволюционно развитието на обществото. За
подсъзнанието и биологията на бебето да оста-
не само, без възрастен край себе си, е равно
на смърт. Честото будене, честото кърмене са
механизми, които му осигуряват продължителен
контакт с възрастен, в идеалния случай - със
собствената му майка.

Съвместният сън е биологичната норма. Това

не е някакъв каприз на разглезено бебе, а на-
чинът, по който биологията отговаря на нуждите
на бебето. Когато бебето спи заедно с майка
си, то има постоянен достъп до храната си, така
може да си набави големите количества кало-
рии, от които се нуждае през първите 12 - 18 ме-
сеца от живота си.

Изследванията показват, че жените, които

7
 кърмят на поискване и спят с бебетата си, спят средно по 40 минути повече от всички други въз-
можни комбинации за сън и хранене. А сънят на майката и на бебето в тези случаи е по-качест-
вен. Когато бебето спи с майка с, е възможно да се буди по-често и да суче по-често, но и се
успокоява по-бързо и заспива отново по-бързо. Майката не е нужно да се разбужда напълно,
за да се погрижи за бебето си.

Друго голямо предимство на съвместния сън и честия и продължителен контакт с майката е, че

показателите на бебето са много по-стабилни - дишането, сърдечния ритъм, нивата на кортизол
по-често са в оптималните си стойности. Осигуряват се подходящи постоянни стимули, които
помагат на нервната система на бебето да се развие. Майката от своя страна е по-отворена
към нуждите на детето и може да им откликне по-бързо и по-пълноценно, сравнено, ако същата
двойка майка - бебе не спят съвместно.

Няколко идеи за по-добър сън на бебето:

- Ритуал преди сън
- Ежедневието на детето да следва отговарящ на темперамента му ритъм
- Подходяща обстановка в спалнята - затъмнени прозорци, приятна температура, удобни завив-
ки
- Ежедневни разходки - поне 30 минути навън
- Погрижете се за себе си като родител
8
 БЕЗОПАСЕН СЪН
Автор: Силвия Шарп, Angel Baby

Сигурността на бебето по време на сън - е тема, от голяма важност и значение за всички

родители, която за радост вече и в България добива популярност.

Заобикалящата среда е един от основните и най-важни фактори, които влияят на съня на бе-
бето от гледна точка на неговата сигурност. Започвайки от това, колко опасен за спящото дете
е цигареният дим, също така, колко е важно бебето да спи в отделно креватче, а не в леглото на
родителите, както и позиционирането на бебето в креватчето (слагайте бебето винаги по гръб) и
стигаме до една от основните, но за съжаление често подценявани причини, която многократно
увеличава риска от синдрома на внезапната смърт (SIDS), а именно, прекомерното затопляне
на детето.

До прегряване на бебето може лесно да се стигне, когато то спи в леглото на родителите си.
Новородените нямат все още напълно развити потни жлези и не могат сами да регулират темпе-
ратурата на тялото си, а завивките, които за нас възрастните са подходящи, в повечето случаи
се оказват твърде дебели за бебето. Също така самата температура, която отдават телата ни,
допълнително води до затопляне на бебето, дори и то да не е прекалено завито.

За учудване на много млади родители, специалистите не препоръчват използването на сво-

бодностоящи завивки като одеяла или юрганчета. От една страна може лесно да се стигне до
прегряване, от друга - рискът от задушаване също е много голям. Едно малко бебе, макар все
още да не може да се преобръща по корем, махайки с ръце и крака може да се завие през
глава, без да има инстинкта и силата да отвие след това.

Често през зимата, родителите се притесняват на детето "да не му е студено" и освен, че

комбинират дебели дрехи с дебели одеяла, те често и увеличават температурата в стаята му.
Важно е да се знае, че експертите препоръчват в спалнята на детето да се подържа температу-
ра между 18°С до 20°- 21° С.

Най-сигурният начин за спане на бебето е то да спи в чувалче още от новородено - в това

са единодушни всички лекари и експерти. Използвайки точната големина и дебелина чувалче,
драстично се намалява опасността от прекомерно претопляне и изстудяване на детето.

За да е сигурно и безопасно, чувалчето трябва да е съобразено с височината на бебето и да

9
 му бъде по мярка. Неправилно е да се купува по-голям размер с цел детето да може да го носи
по-дълго време. В него то може пропадне и да се задуши. Също така, един прекалено широк
чувал няма да приляга добре към тялото на детето и ще доведе до загуба на топлина. Важно е
деколтето и отворите за ръчичките да са достатъчно големи, че да не стягат и на детето да му
е удобно, но и същевременно да не са прекалено големи. В този случай, при традиционните
чувалчета за бебета, от голяма помощ са двата реда тик-так копчета при раменете, защото те
допълнително позволяват по-финни корекции спрямо нуждите на детето. За новородените са
най-удачни чувалчета, при които може да се коригира размера на отвора за ръчичките, отново
с тик-так копчета.

От огромно значение, освен точният размер, е и изборът на подходяща дебелина. Дебелина-

та при чувалчетата се измерва с мерителната единица за топлообмен (тог), като най-разпрос-
транетите единици са 2,5 тог, 1 тог и 0,5 тог. Колкото е по-голям тогът, толкова е по-дебел чувалът
и подходящ за по-ниски температури. Основно правило е да се вземе предвид стайната темпе-
ратура на помещението, в което спи детето, а не сезонът навън.

Много често децата, които прохождат, изведнъж отказват да спят в чувалчета. Това може да се
обясни с факта, че традиционните спални чувалчета ограничават мобилността на детето и то не
може да се изправя, обръща или да си играе в леглото. В такъв случай много родители избират
варианта на чувалчетата с крака. Те предлагат всички предимства на традиционните чувалчета,
но и дават свобода на движение на детето. Особено при по-големи деца, които се въртят и от-
виват постоянно през нощта, чувалчетата с крака предлагат едно безкомпромисно решение.

10
ВЪЛНАТА - СПАСЕНИЕ ОТ ТОКСИЧНИТЕ
ХИМИКАЛИ В НАШИЯ ДОМ
В днешно време хората с нетолерантност към различни хи-
микали и токсини стават все повече и повече. Какво отключва
тези реакции? Всичко около нас! От храните и козметиката, до
почистващите препарати, матраците, мебелите и боите. Какви
опасности крие това? Eфектите от дългосрочно излагане на ме-
тиленхлорид, например, наличен в мемори пяната, засягат цен-
тралната нервна система и включват главоболие, замаяност,
гадене и загуба на паметта. Изследванията върху животни
показват, че инхалацията на метиленхлорид засяга черния
дроб, бъбреците и сърдечно-съдовата система. За влия-
нието му върху развитието и репродуктивната функция
при хората няма извършени опити, но ограничени
проучвания върху животни съобщават за понижено
телесно тегло на плода.

След години борба с нежеланите алергични реакции на сина си, Росица от Home of Wool
намира естествен начин да се бори с токсичните химикали. Изглежда, че освен лек за острите
алергии, причинени от химикалите, използвани в нашето ежедневие, тя е намерила и едно стил-
но и комфортно решение за обзавеждане на дома си.

Изборът на матрак е от изключително значение за нашето здраве. Ние прекарваме една трета
от живота си в сън. Възстановителните процеси, протичащи през това време, са определящи
за нашето цялостно състояние. Всички мислят, че матраците, които купуваме са безопасни, но
се оказва че материалите които се използват за тяхната направа са напълно нерегулирани.
Изкуствените материали създават електромагнитни полета и токсични изпарения в продълже-
ние на години. Те съдържат мутагенни и канцерогенни вещества. Замествайки полиуретановата
пяна и синтетичния латекс с вълна, Росица предпазва семейството си от тези влияния. Вълната е
биоразградима, възобновяема, естествено противоакарна, антибактериална, антимикробна,
устойчива на плесени. Вълненият матрак е подходящ както за летните месеци, така и за зимните.

Оказва се обаче, че вълнените матраци, произведени от изцяло натурални материали, без

химикали и без токсини, са трудни за намиране. Ето защо през 2014 г. Росица и съпругът й за-
почват собствено производство на ръчно изработени чисти вълнени матраци и естествен декор
за дома. Крайните продукти са възможно най-чисти и не съдържат токсични химикали. И най-ва-
жното е, че са направени така, че да ви служат в продължение на дълги години.

13
ЗА ГОВОРЕНЕТО, ГУШКАНЕТО И
ГЛЕЗЕНЕТО
Автори: Милена Наумова и Петя Йорданова

Милена и Петя са създателите на център за детско развитие

"Ние, децата".

С появата на бебето,
освен хилядите въпроси около
Как, колко и защо да говорим на бебето?
Бебето долавя смисъла на на обгрижването и отглеждането му, за
шите думи много по-рано от усвоя много родители се появяват и такива,
ването на езика. То е способно да ги
долови на всички езици, не само на свързани с говоренето, гушкането и
езика на своите родители, но и на езика на
всички, които го обичат и се интересуват от него. носенето му.
То сякаш разбира онова, което искаме да му съоб-
щим, стига да почувства уважение и заинтересованост
в нашето отношение - тогава, когато говорим с него като с
равен, а не като на бебе. Разбира нашето желание да му обясним какво предстои да му се
случи, какво го очаква и от какво страда, когато плаче. Когато родителите говорят на детето си,
те участват в неговите емоции, те създават една дълбока връзка помежду си.
И бебето е социално същество, и то не обича самотата
Спането на тихо и тъмно е силно свързано с навиците на семейството и, разбира се, с инди-
видуалните предпочитания на бебето. А те са повлияни и от начина на живот и предпочитанията
на майката, 9 месеца то е участвало в социалния й живот. Бебето е социално същество, което
се стреми да развие чувството си за принадлежност и безусловно приемане първо в семей-
ството си и ние не трябва да го изолираме. Преди раждането си то е успявало да заспи и е спя-
ло, когато майка му е била на кино, на разходка, на ресторант, защо да не може да го прави и
сега, в същото помещение, в което родителите му имат гости, гледат филм или общуват по време
на вечеря? Това ще помогне на децата да се чувстват част от семейния отбор.
"Нека да поплаче и ще му мине!"
Да, ще му мине, ако е тийнейджър, който освен плач, има и други стратегии за справяне с
трудностите - ако се наплаче и освободи емоцията, ще му мине. Но при бебетата нещата стоят
по друг начин.
Ставайки майка, у всяка жена се задейства мощно чувство - майчиният инстинкт. Него задължи-
телно го има, въпросът е дали се вслушваме в него или в съветите на хората около нас. Никога
не пренебрегвайте вътрешния си порив, глас, инстинкт. В първите месеци от живота на вашето
бебе той е най-добрият и верен съветник на майката, вслушвайте се в него и ако той ви казва
да вземете и да успокоите бебето си, значи в този момент това е най-правилното решение както
за него, така и за вас!
Манипулира ли ни бебето с плача си?
Тази реплика можем да чуем както от най-доброжелателните си роднини, така и от хора,
претендиращи да имат професионални познания за децата. Но защо всъщност бебетата не
могат да манипулират с плача си? За да манипулираш някого, трябва да имаш познанието за
причинно следствените връзки, Ако..., то...! "Ако натисна това копче, ще се чуе песничка или
ще светне лампичка. Ако се разплача, мама ще ме гушне!" А познанието за този тип връзки се
развива след 6-месечна възраст, така че плачът на бебето ви преди тази възраст може да има
десетки други причини, но не и манипулативен характер. То може да плаче, защото му е студено
или топло, може да му е твърде широко в леглото, защото то няма добро усещане за границите
на тялото си, а това е страшно! Може от прозореца да идва шум или дори миризма, която му е
непозната и също да е страшна, може да е самотно! А ако един родител остава безучастен към
това, то какво е посланието, което му предава!? Ти плачеш, изпитваш нещо, но аз сега не мога/
не искам да се занимавам с това. Така бебето израства в несигурност, расте с една липса на
зачитане и разпознаване на емоциите, която липса то несъмнено ще опита да компенсира по
време на детството и пубертета, а тази компенсация може съвсем да не ви хареса.

15
 ИМАТЕ ЛИ НЕЖЕЛАНО КОРЕМЧЕ
МЕСЕЦИ СЛЕД РАЖДАНЕТО?
Автори: Магдалена Пашова и Ваня Висарионова
Маги е нутриционист от Институт по холистично хранене в Канада. Работи с жени
с храносмилателни и хормонални проблеми, настоящи и бъдещи родители и малки деца.
Освен индивидуална консултативна практика, организира различен формат лекции, се-
минари и уебинари.

Ваня Висарионова e треньор и специалист по Ресторативно движение. Магистър на

спортните науки към Висшето немско спортно училище в град Кьолн. Собственик и съз-
дател на клуба на активните майки и щастливите бебета Фит Бейби Хот Мама.

Имате ли нежелано коремче месеци след раждането?

Този текст е за онези от вас, които са родили преди месеци, може би дори преди година, но
все още изглеждат като бременни в 4-ти - 5-и месец. Както и за онези, които си мислят, че зави-
наги са се разделили с тялото си отпреди бременността. А също и за онези, които са бременни
в момента или планират бременност, и искат да знаят как се прибира коремчето след раждане.
Този текст е за коремчето, дало живот!
На английски го наричат mummy tummy. На нас това название много ни харесва, защото
звучи мило, почти гальовно. Затова избрахме на български да го наричаме "коремче" и макар да
приемаме, че то е част от трансформацията, необходима, за да може тялото ни да износи един
нов живот, вярваме, че няколко месеца след появата на бебето коремчето трябва да си отиде!
Понякога обаче не става така и то си остава дълго след раждането, а майките така свикват с
него, че го приемат за естествено, и по-лошо - за нещо необратимо. Но майчинското коремче
не е нито едното от двете. В действителност то обикновено е резултат от един или комбинация от
следните фактори:

Диастаза
Чували ли сте тази дума преди? Ако не сте, бъдете сигурни, че не сте единствени. Малко хора
знаят за диастазата, но тя засяга всяка 4-та или 5-а раждала жена! Диастазата представлява
разтягане или разкъсване на съединителната тъкан, свързваща правите коремни мускули.
Добрата новина е, че в повечето случаи диастазата може да се прибере и коремът да се
стегне с комплекс от подходящи възстановителни упражнения. В нашата практика помагаме на
стотици жени да приберат диастазата си в рамките на седмици!

17
 Неправилна стойка

Една от причините за образуването на диастаза е неправилната стойка. За жалост, почти

всички ние имаме неправилна стойка заради заседналия начин на живот и наложените ни ро-
леви модели: глътни корема, изпъчи гърдите. При това гълтане и изпъване се създава ненужно
напрежение върху коремната стена отвътре навън, а това в комбинация с бременността е се-
риозна предпоставка за образуването на диастаза.
Затова и една от първите стъпки за прибиране на коремчето след раждане е свързана с ко-
ригиране на стойката и заемане на т.нар. неутрална стойка.

Коремни мазнини

Със или без диастаза, много жени натрупват ненужни мазнини в областта на корема, които
изглежда че не се повлияват от нищо: нито от спорт, нито от диети. Причините за тези мазнини
могат да бъдат различни и най-често са комбинация от няколко фактора, сред които са: хормо-
нален дисбаланс, въглехидратно хранене, стрес и липса на сън.
Храненето е ключово за стопяване на коремните мазнини. Когато цялото ежедневие е свър-
зано с грижа за растящото бебе, често пъти не остава време мама да се нахрани. В такива
моменти най-удобни за засищане на глада са сандвичи, бисквити и всякакви тестени и сладки
изделия, хапнати набързо и в движение. За жалост, точно те много лесно се превръщат в неже-
лани коремни мазнини. А стопяването на тези мазнини изисква разнообразно и балансирано
хранене с много пресни зеленчуци и плодове, пълноценни протеини, сложни въглехидрати и по-
лезни мазнини.
Затварянето на диастазата, коригирането на стойката и стопяването на коремните мазнини
са гаранция за прибиране на коремчето и възстановяване на добрата форма преди раждане-
то. Виждаме го да се случва на практика всеки ден и затова вярваме, че всяка жена може да се
раздели с коремчето си! За повече информация и вдъхновяващи истории вижте сайта ни www.
nenadiastazata.com.

18
 ДЕТЕТО ПАДНА И СЕ УДАРИ!
ОПАСНОСТИ И ПЪРВА ПОМОЩ

Автор: Марияна Манушева, инструктор в Училище по първа помощ на FirstAidbg.com

От момента на прохождане, при опознаване на света и изграждане на уменията си за движе-

ние и равновесие, малките деца често падат. В ранна възраст главата на детето е относително
по-голяма и по-тежка и особено ако пада отвисоко, детето често "пада на глава". За радост, в
повечето случаи тези падания не са съпроводени с тежки травми и усложнения, но родителите
се тревожат и са неуверени как да разпознаят дали става дума за сериозна травма или не.

Важно е да се знае, че при всяко падане от височина, по-голяма от човешки ръст, или при
удар с висока скорост съществува опасност от нараняване на главата и гърба, което може да
бъде много опасно и дори фатално. Такива са случаите на падане от висока катерушка или пър-
залка, падане или удар от движеща се люлка, колело, ски, сблъсък при бързо бягане в спорта,
падане при езда или пътно-транспортно произшествие.

В такава ситуация вследствие на удара, детето може да остане в безсъзнание, да изгуби

съзнание за кратко или да изглежда замаяно и объркано. Във всеки от тези случаи е желателно
детето да не бъде размествано и да бъде повикана линейка. В случай на гръбначна или мозъчна
травма неумелото преместване на детето може да доведе до трайни увреждания. Ако то е в
безсъзнание или има проблеми с дишането, трябва да се предприемат действия за осигуряване
на свободни дихателни пътища и облекчаване на дишането до пристигането на екипа на СМП.
Всички тези техники и цялата поредица от действия могат да бъдат усвоени и упражнени по вре-
ме на практически курс по първа помощ с квалифициран инструктор.

Ако детето се разплаче скоро след падането, ако се изправя и се установи, че няма пробле-
ми със съзнанието, то трябва да бъде огледано за повърхностни рани и подутини и при наличие
на такива, да се вземат мерки съгласно насоките за първа помощ при рани. Поставянето на
студен компрес на мястото на нараняването може да облекчи болката и да намали отока, а
измиването на повърхностните рани с вода да намали вероятността от инфекция.

Детето трябва да бъде под наблюдение няколко дни, дори седмица след инцидента, за проява
на несъответствия в обичайното поведение. Може да възникне главоболие, отпадналост и сън-
ливост, или напротив - превъзбуденост или раздразнение, понижен апетит или повръщане, про-
блеми с координацията при различни дейности, свързани с ходене, хващане и др. Проявата на
някои от тези признаци може да бъде индикация за мозъчно увреждане и на детето незабавно
трябва да се осигури квалифицирана медицинска помощ.

При оказване на първа помощ съществува неписано правило, което гласи, че ако се съмня-
ваме между две състояния или наранявания, винаги действаме, сякаш е по-тежкото. Така че в
случай, че родителят има каквото и да е съмнение, че нещо вследствие на падането не е наред,
най-доброто решение е да потърси мнението на педиатъра или на друг медицински специалист.

19
СИСТЕМА НА
Всеки педиатър познава добре
най-честите родителски терзания, провоки-
рани от първите срещи на детето с болести-

СВЕТОФАРА те: как да реагираме в такива случаи; кога

да отидем на лекар - дали не прибързваме,

НА NICE ако тръгнем при първия симптом, или закъсня-

ваме при всяко изчакване?
Това са въпроси, които вълнуват и са вълну-
Автор: Калин Лисички
вали милиарди родители по целия свят. Зато-
ва и лекарите, ангажирани със здравето на
най-малките, от години работят съвместно
със семействата, за да се чувстват възможно
най-добре подготвени младите родители, ко-
гато детето им се разболее.

Има промени, които могат да ориентират родителя

сравнително лесно може ли да си позволи да изчака или е добре
незабавно да заведе детето в болница. Много удобна е Системата на
светофара на NICE (Институт за изследвания към здравното министерство на
Великобритания). Тя е базирана на промени в цвета на кожата, активността на детето,
дишането, хидратацията, респективно - белези на обезводняване и някои допълнителни симпто-
ми.

Зеленият светофар означава нисък риск, т.е. детето може да се лекува в домашни условия.
То е с естествен цвят на кожата, устните и езика, реагира обичайно на социални знаци. Има
нормален режим на сън и бодърстване, събужда се бързо от сън след стимулация. Плаче с нор-
мален, силен плач, или изобщо не плаче. Дишането, видът на кожата и очите е нормален, езикът
и устната лигавица - влажни.

Признаците на жълтия светофар са свързани със среден риск и изискват болнично лечение.
Децата са бледи, не реагират нормално на социални стимули, с намалена активност, събуждат
се трудно, не се усмихват. Имат болестни прояви от страна на дихателната система: разширя-
ване на ноздрите, учестено дишане - над 50 вдишвания за минута за деца между 6 -12 месечна
възраст и над 40 за по-големи, чуват се шумове при дишане, хрипове. Лигавиците са сухи, апети-
тът е намален или отказват да се хранят. Други алармиращи признаци са висока температура 5
и повече дни, оток на става или крайник, куцане, детето не може или отказва да стъпи на краче-
то си, а при кърмачета - не движи даден крайник или при опит за движение реагира с болезнен
плач.

Червеният светофар включва болестни прояви, които поставят живота на детето във висок
риск и изискват незабавна хоспитализация и интензивно лечение. Кожата е с подчертана блед-
ност, поява на петна, посиняване. Няма реакция на социални знаци, детето не се събужда или
ако се събуди, бързо заспива, плаче слабо или продължително. Дишането е над 60/мин., чува
се пъшкане, стенене, хлътване на гръдния кош. Допълнителни тревожни признаци са температу-
ра над 38оС при деца от 0 до 3 месеца и над 39оС при деца от 3 до 6 месеца; обрив, който не
изчезва след натискане; изпъкнала фонтанела, скованост във вратлето, гърчове, повръщане с
примеси на жлъчка.

При малките деца - до 3-годишна възраст, и особено при тези под 1 година, е задължително да
се потърси лекарска помощ при всеки симптом за влошено здравословно състояние. Добре е
родителите да имат възможност за връзка (телефон, електронна поща) с лекаря си, ако детето
се лекува у дома, тъй като понякога състоянието на децата се променя много бързо.

21
 ЗАБАВЛЕНИЕ ЗА ЦЯЛОТО
СЕМЕЙСТВО С BOOMERANG

Скуби Ду, Том и Джери, Бъгс Бъни,

Инспектор Гаджет, Дороти от Оз, Гар-
фийлд и още много любими анима-
ционни герои продължават да ни рад-
ват от екрана. Обичаният от милиони
деца по света 24-часов телевизонен
канал Boomerang предлага най-до-
брото от класическите и съвременни
анимационни сериали.
Той е насочен към момчета и моми-
чета на възраст между 4 и 7 години и
семействата им. На него можем да
се насладим на вълнуваща комбина-
ция от весели и забавни любими ге-
рои.
Каналът е изцяло на английски език и
децата започват да учат новия език по
един естествен начин, който същевременно е много приятен и забавен за тях.

С Boomerang децата си почиват, забавляват се и се смеят. В същото време всеки епизод ги

учи на поне един важен житейски урок - как да бъдат верни приятели, как да си помагат един на
друг и др. Това е полезно, особено при малчуганите, за които е много по-трудно да научат нещо
само на теория.
Те възприемат много по-лесно, когато виждат уроците, приложени на практика. Децата след-
ват примера на любимите си ге-
рои, подражават им и разбират
кое е правилно и кое не. До голя-
ма степен зависи от родителите
дали ще използват анимационните
филмчета мъдро. Те биха могли да
обсъждат сериите с децата си. Да
им задават насочващи въпроси
като: Защо героят постъпи по този
начин? Ти така ли би постъпил?
Защо това е правилно или грешно?

22
НАЙ-НЕПОДХОДЯЩИТЕ
Автор: Маги Пашова

БЕБЕШКИ ХРАНИ
Разнообразното и ба-
лансирано хранене е в основата
на детското здраве, а даването на не-
подходящи храни в ранна детска възраст може
да компрометира храносмилателната и имунната
система, създавайки предпоставки за здравословни
проблеми през цялото детство и след това.
Повечето родители, осъзнаващи връзката между храната
и здравето, се стремят да не допускат в менюто на бебето
или на прохождащото дете храни, за които се знае, че са
проблемни, като например шоколад и фъстъци, но често се
подвеждат да предлагат други храни, които звучат здраво-
словно, но в действителност не са подходящи за бебета. Ето
някои от тях:

Плодов сок
При правенето на плодов сок се отстраняват всички фибри на плодовете и онова, което ос-
тава, е концентрирана течна захар. Освен че дразни деликатната повърхност на храносми-
лателната система на бебето, тази захар създава изкуствено чувство за ситост. След като пие
сладкия сок, бебето отказва да приема друга, богата на хранителни вещества храна.
Освен всичко останало, към захарта се привиква. Когато бебетата свикнат от рано със сладки
храни, те са по-предразположени към т.нар. злоядство и след прохождането продължават да
предпочитат сладкиши и тестени изделия пред пълноценни храни.
Ако искате детето ви да приема повече витамини, давайте му цели плодове и зеленчуци, а не
сок!

Инстантни бебешки каши

Думата "инстанти" по отношение на хранителните продукти е синоним на нещо безкрайно
преработено, променено до неузнаваемост от първоначалната си природна форма, загубило
в процеса на преработка всичките си полезни вещества и съдържащо единствено празни кало-
рии. Инстантните бебешки каши не правят изключение!
Вярно е, че са бързи и лесни за приготвяне. Вярно е, че някои педиатри ги препоръчват и много
бебета ги харесват, но освен празни калории, чрез тях не осигурявате почти нищо полезно на
вашето бебе.
Ако държите да давате каша на бебето си, пригответе си такава сами от смлени с каменна
мелница безглутенови култури, като кафяв ориз, просо, киноа, амарант или елда.

23
 Бебешки бисквити
Предполага се, че стимулират дъвченето след появата на първите зъбки. На практика съдър-
жат основно брашно и захар като всяка бисквита. Да, може да са домашни с брашно от лимец
и фурми или кафява захар, но това пак е захар. В организма всичко се разгражда до глюкоза,
а единственото, което вашето бебе научава, към което привиква и което започва да търси, е
удоволствието от СЛАДКОТО! Защо после се учудвате, че през бебешкия пубертет се тръшкат
за близалка?
Ако искате да го стимулирате да дъвче, дайте му парче морков или ябълка.

Суперхрани
Храни като водорасли, мака, чия, годжи бери и т.н. се представят като изключително полезни
супер-храни! Без да коментирам ролята на маркетинга, т.нар. супер-храни са комбинация от
храна и лекарство и не са задължително безвредни. Водораслите например са силно белтъч-
на храна. Ако белтъците не бъдат ефективно разградени, по-едри молекули могат да преминат
през чревната мембрана (която при бебета е по-пропусклива, отколкото при възрастните) и
да предизвикат алергична реакция. Чията е богата на трудносмилаеми фибри, които могат
да дразнят нежните бебешки черва. Освен това има свойството да абсорбира течността от
червата, с което може да предизвика запек и дискомфорт на бебето. Маката съдържа фито-
хормони, от които вашето бебе няма нужда.
С други думи, спестете на вашето бебе супер-храните и му осигурете разнообразие от
местни и сезонни зеленчуци и плодове, пълноценни протеини и полезни мазнини.

24
ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ПРИ ДЕЦАТА
Автор: Д-р Марта Михайлова

До 2030 г. се очаква епиде-

мия от затлъстяване в Европа, като Бълга-
Затлъстяването се превръща в рия се нарежда на челни места с прогнозирани
епидемия и трябва да знаем, че 89% от населението с наднормено тегло. В момента
разрешаването на този проблем близо 20% от децата в България са с наднормено
до голяма степен зависи от нас, ро-
тегло. Затлъстяването в семейството крие много
дителите, тъй като децата са прека-
лено малки, за да разбират неговата голям риск за затлъстяване при децата.
важност и последствията от него.
Начинът за справяне със затлъстяването
е на първо място да не се допуска децата да
развият наднормено тегло. Това е много странен подход, който трябва да започне с родителите.

Homo obesus - 45% от жените и 60% от мъжете са слаби отвън, но затлъстели отвътре
Затлъстяването е хронично заболяване, което се характеризира с прекомерно натрупване
на мастна тъкан в организма, дължащо се на увеличение на мастните клетки.

Защо затлъстяването е проблем?

Броят на мастните клетки, натрупани през детството, не може да бъде намален - можем да
повлияем само на обема им, което прави отслабването много трудно. Изграждат се вредни
хранителни навици, които се превръщат в начин на живот. Причинява множество здравословни
проблеми, които са животозастрашаващи. Здравните рискове при децата засягат целия ор-
ганизъм - бял дроб, диабет, болки в ставите, централната нервна система също е засегната;
психични проблеми, сърцето, високо кръвно налягане и сърдечносъдови заболявания, бъбречни
заболявания и много други.

Основни причини за затлъстяването:

- Вредни хранителни навици
- Намалена двигателна активност
- Социални фактори - отношението на семейството и обществото
- Хормонален дисбаланс
- Инфекциозни фактори
- Медикаменти
- Психични заболявания

Дали сме безсилни пред гените - не, можем да влияем чрез начина на живот.
Гените определят от 40 до 80% от телесното тегло. Самата генетична предразположеност
може да бъде установена и повлияна чрез хранене, движение и начин на живот.
Спортът и гените - целта на спорта е да задейства гени, които използват по-голяма част от маз-
нините ни като източник на енергия - колкото повече се движим, толкова по-активни стават тези
гени и толкова повече мазнини използват.

Нашите навици са не по-малко важни за контрола върху изявата на гените - те могат да се

компенсират чрез двигателна активност.
Количество и качество на храната - имаме гени, които ни карат да преяждаме, да ядем маз-
нини и захари. Когато знаем това, можем да го контролираме. Превенцията започва от хране-
нето по време на бременността, кърменето, захранването. Ангажирайте детето с купуването
на здравословна храна, приготвянето º, броя хранения.
25
ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА - ЗЕМЯ,
ВЪЗДУХ, ОГЪН, ВОДА И
БАЛАНСИРАНЕТО НА ДЕТЕТО
ОТ НАЙ-РАННА ВЪЗРАСТ
В западната астрология се вярва, че Все-
лената се е формирала от четирите елемен-
та Земя, Въздух, Огън и Вода. Счита се също,
че зодиакалните знаци принадлежат на тези
четири стихии. Четирите елемента изграждат
нашето тяло, както и всичко, което консуми-
раме. Тези елементи като неизменна част от
нас и от телата ни също носят и определени
качества, които влияят на поведението на
човека. Наблюдава се и при човешкия тем-
перамент, който се състои от комбинации от
четирите елемента: Огън, Земя, Въздух и Вода.
Всеки човек притежава в себе си всички че-
тири елемента, но в различни пропорции. Раз-
личаваме се по това в каква степен е изразен
даден елемент в нас. Чрез опознаването на
качествата, които носят четирите елемента,
ние можем да опознаем още по-добре себе
си, както и детето си. Всички преминаваме
през различни състояния в нашия живот. Ако
наблюдаваме нашите деца - какви са тенден-
циите към проявата на един или повече еле-
менти, това може да ни помогне да намерим
начини да ги подкрепим да изразят своята
уникалност. Нито един от елементите не е по
същество добър или лош. Те носят в себе си
положителни и отрицателни качества, които,
ако познаваме, можем да балансираме там,
където има дисбаланс, и по този начин да
помогнем на детето си да стане една добра
версия на себе си. Вижте дали ще откриете
познати неща в характеристиките на четири-
те елемента за вас и за вашето дете.
ЗЕМЯ
Земната част от нас е практична. Здраво
стъпили на земята, тези хора правят схеми и
планове, докато останалите само мечтаят.
Такива хора рядко мечтаят, те искат реални
Автор: Мартина Велева
резултати и притежават нужното търпение и
сили, за да ги постигнат. Отличават се с вроде-
но разбиране за света и трудно се плашат от
каквото и да било. Не униват, не падат духом и
се борят с всички сили докрай, за да получат
своето. Отрицателните качества на земните
хора са, че те трудно се адаптират към нови
ситуации и промени, липсата на въображение
и необоримия инат.
Как да балансирате отрицателните ка-
чества на елемента земя при вашето дете?
- Обърнете внимание на здравословното и
редовно хранене на вашето дете. Добре е да
се храни с домашно приготвена, здравослов-
на храна от органично земеделие.
- Ежедневни навици за движение, редовно
да прави физически упражнения за поддържа-
не на физическото тяло.
- Балансиране на прекалената практичност
и рутинност на земния елемент чрез водния
елемент. Прекарване на повече моменти със
семейството сред уютната и топла атмосфе-
ра на дома ще допринесе за засилване на
емоционалността.
- Играйте игри за развиване на креатив-
ността, като например Dix It, асоциации, игри
за въображение.
- Разходки сред природата и посещения на
пещери.
- Когато времето позволява, да си събува
обувките и да ходи босо по тревата.
на стр.29
29
от стр.27
ВЪЗДУХ
Хората с доминиращ елемент Въздух имат
способността да са обективни и да се дис-
танцират, както и да остават безчувствени.
Те са интелектуалци, обичат спонтанността,
лесно се отегчават, извънредно общителни и
разговорливи. Наричат ги "Ветрове на промя-
ната". Предпочитат да прекарват времето си
в четене или сърфиране из интернет, да се
занимават с идеи, теории, вместо с физиче-
ски неща. Любопитни и пълни с идеи. Въздухът
е най-социалният елемент. Въздушните хора
обикновено се движат и мислят бързо. Отри-
цателните качества на въздушните хора са, че
са непрактични, не им достига чувство и емо-
ция. Основният им недостатък е, че бързо се
отегчават. Рядко изразяват емоциите си, дори
пред най-близки хора. Когато нямат интерес
към нещо, бързо го изоставят и заменят с да-
леч по-приятно занимание. Често стават нерв-
ни, трескави, неспокойни.
Как да балансирате отрицателните ка-
чества на елемента въздух при вашето дете?
- Занимания с медитация - дава почивка на
ума от прекалено мислене.
- Разходки на чист въздух.
- Занимания с дихателни техники.
- Балансиране през елемент Земя. Да се
насърчава да проявява идеите си в реалност,
да борави с материята.
- Като си въведе ред в стаята, да си води
график - елемент Земя.
ОГЪН
Огнените хора са активни, ангажирани,
могат да правят едновременно много неща.
Огнената част от нас е оптимистична, весела
и енергична. Лесно и естествено стават пър-
венци. Не обичат да получават откази, те са
по-скоро в състояние да ги амбицират, откол-
кото да ги обезкуражат. Артистични и креатив-
ни. Независими, смели, дружелюбни, благо-
родни, ентусиазирани и активни. Всеки от нас
има "огнена сила", въпросът е да се научим
да я използваме отговорно, защото тя може да
се превърне лесно в източник на унищожение
в нашия живот. Отрицателните качества на ог-
нените хора са проява на агресия, нетърпели-
вост, егоизъм, припряност, избухливост.
Как да балансирате отрицателните ка-
чества на елемента огън при вашето дете?
- Включете в графика на детето си регуляр-
ни рутинни физически упражнения, които ще
позволят на детето ви да "изпусне парата",
вследствие на това ще започне все по-малко
да избухва неочаквано.
- Помогнете му да си създаде светоглед,
който да му помогне да се разширят виждани-
ята му за света, да вижда нещата през различ-
ни ъгли.
- Водете го често на разходки сред при-
родата, на чист въздух, сред дървета и около
реки и езера.
- Да излиза навън на естествените слънчеви
лъчи.
31
 ВОДА
Водният елемент представя емоционална-
та страна на човешкия живот. Водата ни дава
чувствителност, инстинкт, интуиция, емпатия,
съпричастност и състрадание. Винаги мислят
за околните. Типична черта на характера е
спокойствието. Сред негативните качества е
липсата на стабилност. Емоциите често им иг-
раят лоша шега и водят до прибързани дейст-
вия. Често пъти са неуверени и срамежливи.
Често се оставят да ги манипулират. Имат
склонност към тъга и дори депресия. Недоста-
тъците им са хленчене, вкопчване, свръхчувст-
вителност. Лесно изпадат в мрачно настро-
ение и депресия. Често се оставят да бъдат
манипулирани.
Как да балансирате отрицателните ка-
чества на елемента вода при вашето дете?
- Важно е да намери място, група от хора, в
които да среща подкрепа. Да намери среда,
в която свободно да може да изразява чув-
ствата си, да не се притеснява да бъде себе
си.
- Фокус върху позитивните неща от живота,
подхранване на радостта, вместо на гнева и
тъгата.
- Балансиране чрез елемента огън, да му се
припомня, че "нещата не са толкова сложни,
колкото изглеждат".
- Да си води ежедневно дневник, където да
записва емоциите и преживяванията си.
- Често прекарване на времето сред при-
родата, покрай течаща вода, река, изворче.
- Често миене на ръцете по време на деня,
да си наплисква челото с вода.
32
- По време на деня да пие редовно чиста
вода, по възможност да е от планински извор.
От написаното дотук виждаме, че във всич-
ки дадени препоръки за балансиране една
присъства навсякъде и тя е да имаме по-често
съприкосновение с Природата. Нека бъдем
проводници на живата Природа, постигайки
това чрез ума, сърцето, със своята душа и със
своя дух. Стане ли човек проводник на това,
което Природата иска да прояви чрез него,
той би могъл да се развие като една хармо-
нична и креативна личност.
Всички ние носим в себе си качествата на
четирите елемента. При някои един или два
елемента преобладават повече, други по-мал-
ко. Именно тези съотношения правят всеки
един човек уникален. Четирите елемента са в
постоянно движение и промяна в нас. Влияние
им оказват частите от денонощието, сезони-
те, заобикалящата среда, климата, храната и
ежедневните навици. Откривайки тенденциите
при децата си към един или повече елементи,
това може да ни даде идеи как да ги разбира-
ме по-добре и да ги подкрепим в уникалността
им и да ги подпомогнем да развият пълния си
потенциал.
 КИНЕЗИОЛОГИЯ ЗА ДЕЦА
Автор: Радостина Стоянова, Фондация "Децата на бъдещето"

През последните години техническият прогрес промени значително условията на живот. Го-
лямото количество информация и техника за деца и възрастни разшири възможностите в една
и ги ограничи в друга посока. Според научни изследвания общото психомоторно развитие на
децата изостава все по-често спрямо критериите за съответната възраст. Започвайки от пър-
вата годинка, има множество помощни уреди - шезлонги, проходилки и пр., които осигуряват
комфорт, но не и необходимите двигателни умения, които детето трябва да придобие. С напред-
ване на възрастта децата все по-рядко биват включвани в семейните задължения и все по-малко
усвояват умения в кухнята, градината или при обгрижването на домашни животни. Срещаме
все повече деца, които са физически слаби, без добра координация, чувство за ориентация и
баланс. Забелязва се изоставане в грубата и фината моторика, емоционална неустойчивост,
забавен говор и/или говорни нарушения. Особено видим е проблемът, когато започнат учили-
ще, защото тогава от тях вече се очаква да имат достатъчен самоконтрол, за да могат да изпъл-
няват самостоятелно поставените им задачи. Най-ранната фаза на самоконтрол е владеенето
на собственото тяло във времето и пространството. Ако това условие не е изпълнено, е много
трудно да очакваме, че детето ще може да се владее на по-фините нива, като емоционално или
поведенческо.

Науката кинезиология за деца се развива през последните 30 години.

Тя е наука за движенията на човешкото тяло и е корекционно-развиващ метод.
В продължение на 10 години нашата организация се занимава с тази тематика,
като я разглеждаме в три раздела:
1. Кинезиология за ранното развитие - от зачатието до първата годинка;
2. Възпитателна кинезиология - за деца от 2 до 6 г.;
3. Образователна кинезиология - в училищна възраст.

Кинезиологията е научен метод, който се базира върху етапите на развитие на функциите

на главния мозък. Съзряването на мозъка е дълъг и неравно
мерен процес, през който се напластява и надстрой
ва ново равнище над старото. За да постигнем
пробуждане и развитие на потенциалните възмож- Важен
ности на детето и адаптирането му към света, момент е превенция-
е необходимо да не пропускаме нито един та и предварителното знание
етап. Когато има пропуск при отшумяването на родителите при възпитанието
на примитивните рефлекси (първите дви- на децата. Като специалисти често се
гателни навици на новороденото с цел натъкваме на крайности. От една страна,
оцеляване) или в етапите на сензорна- неглижиране на очевидна проблематика в об-
та интеграция (възприемането, осъзна- щото развитие на детето поради незнание или,
ването и разчитането на сензорните от друга страна, "гледане под лупа", претоварва-
стимули), говорим за дисбаланс в мо- не с много занимания и стрес. Нашата организа-
зъчните структури и различни форми на
ция съдейства за разбирането, информирането и
нарушения. Възпитателната кинезиоло-
гия прилага сензомоторни програми осигуряването на подходящи методи и знания на
за мозъчно балансиране, чрез които родителите, за да обгрижват детето от ражда-
се активират зони в мозъка в тази по- нето му през първата година до съзряването
следователност, в която те се активират му, така че да извърви плавно и постепенно
от момента на раждане. Тези упражнения етапите на развитие, да придобие уме-
стават основа за оформяне и развитие на ния, с които да може да се справя
висши психични функции и за овладяването самостоятелно с предизвикател-
на четене, писане и математически знания. ствата на живота.

33
 МИТОВЕ И ИСТИНИ
ЗА МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ
Автор: Д-р Цветелина Дучева

Митовете в детската стоматоло-

гия са не по-малко и като брой,
и като обем от старогръцките
митове и легенди. За мен, като
детски стоматолог, е много
важна колаборацията с родите-
лите на нашите малки пациенти,
както и информацията, която те
имат за хигиената и профилакти-
ката на временните зъби. Нека
поговорим за:

МИТ 1: Ходим на зъболекар само когато има- янния зъб коренът на млечния постепенно се
ме проблем. Истината е, че профилактиката е "стопява" и затова падналите млечни зъби имат
най-лесният начин да съхраним своето здраве само коронка.
и здравето на децата си. При профилактичен
МИТ 5: Не е нужна хигиена на млечните зъби,
преглед може да се открият зъбни проблеми
може да им се изтрие емайлът. Грешка, имен-
още в самото начало и лечението винаги е
но във възрастта между 2 и 6 години хигиенните
по-леко и евтино спрямо бъдещите усложне-
навици се залагат и възпитават най-лесно. На-
ния.
викът за двукратно миене на зъбите се създа-
МИТ 2: Храненето няма връзка с кариеса. ва, подобно на създаването на навика за ми-
Храненето е пряко свързано с кариеса. ене на ръце. Четкането е свързано и с фината
Приемът на много сладки, газирани напитки, моторика при децата, затова нека малчугани-
снаксове, чипсове, солети и храненето между те да си четкат зъбите.
храненията са причина за наличие на непре-
МИТ 6: Млечните зъби могат да се мият с вся-
къснат резервоар от хранителни остатъци по
каква четка и паста. Средствата за орална
зъбите, които са депо за развитие на кариесо-
хигиена при децата трябва да са съобразени
генни бактерии, атакуващи емайла (особено
с тяхната възраст и потребности.
при липса на адекватна хигиена). След време
той започва да се руши и на това място се МИТ 7: Флуорът - приятел или враг? Флуорът е
развива кариес. един от микроелементите, отговорни за здра-
вината на зъбите. В Латинска Америка и САЩ
МИТ 3: Млечните зъби няма нужда да се леку-
приемът му започва още по време на бре-
ват. Млечните зъби, подобно на постоянните,
менността и продължава по схема след раж-
са изградени от емайл и дентин, подобно на
дането, а в Европа приемът му се препоръчва
тях се разрушават при висока киселинност и
основно като екзогенен - външен фактор под
бактериална инвазия. Кариесът се развива
формата на гелове за допълнителна минера-
при тях много по-бързо, защото те са по-мал-
лизация след зъбния пробив. И в двата случая
ки и степента на минерализация на емайла е
целта е да се повиши кариес резистентност-
в пъти по-ниска от тази на постоянните.
та на съзъбието.
МИТ 4: Млечните зъби нямат корени и нерви,
затова няма как да болят. Всеки млечен зъб се
състои от коронка и корен, в които се намира
съдово-нервният сноп (т.н.нерв), отговорен за
усещанията и болката. С пробива на посто-

34
ТОП 5 ЕТЕРИЧНИ МАСЛА ЗА ДЕТСКО
ЗДРАВЕ И КАК ДА ГИ ПРИЛАГАМЕ
ПРАВИЛНО И БЕЗОПАСНО
Автор: Антония Комитова

Физическото и емоционалното здраве на детето е огромна отговорност за всеки родител.

Натурално чисти и високо терапевтични, етеричните масла ни дават възможност да имаме по-
зитивно влияние и контрол върху здравето на любимите ни хора. Те ни предлагат алтернативен
подход при настинки, болки и неразположения, като при правилната употреба можем да сме
спокойни и да се погрижим за проблемите сами вкъщи.
Силните лечебни качества на етеричните масла се дължат на способността им да преми-
нават през клетъчната мембрана и директно да атакуват вируси и бактерии, причинители на
болестта. Те могат да се използват превантивно или по време на боледуване, като действат още
след първите няколко нанасяния. Техният невероятен оздравителен ефект се дължи на способ-
ността им цялостно да укрепват имунната система и да стимулират тъканната регенерация, като
усилват клетъчната активност и растеж.
Етеричните масла са дар от природата. Те представляват извлек от различни ароматни расте-
ния и билки и притежават невероятна лечебна сила за тялото и духа. Етеричните масла са от 40
до 60 пъти по-силни от билките и имат антибактериални, антивирусни, антипаразитни качества,
чрез които подпомагат тялото да преодолява инфекции. Вдишването на етерични масла е из-
ключително ефективен метод за позитивното влияние върху функцията на мозъка за достигане на
физически и емоционален баланс.
Децата реагират много положително към чистите аромати на растенията и нежния допир при
масаж. При нанасянето на етерично масло можем да включим детето в лечебния процес, като
му позволим да го помирише и дори понякога да го нанесе.
Едни от най-благоприятните и най-често използвани етерични масла при децата имат много
широк спектър от приложения, покриващ нуждите им в различните възрасти.

1. Лавандула (Lavendula angustifolia) - от 3+ месеца

- имуностимулиращо, антибактериално, противовъзпалително,
противоинфекциозно
- при ухапвания от насекоми, изгаряния, обриви, екзе-
ми, наранявания, при висока температура, главоболие, без-
съние, нервност, тревожност, свръхвъзбуда, засилва оздрави-
телните процеси.

2. Римска лайка (Anthemis nobilis) - от 3+ месеца - ан-

тисептично, противовъзпалително, антибактериално
- болкоуспокоително, мускулни спазми, висока темпе-

35
 ратура, обриви, сърбежи, болки от никнещи зъби, нервност
и раздразнителност, при храносмилателни проблеми (запек,
разстройство, повръщане)

3. Чаено дърво (Melaleuca alternifolia) - от 6+ месеца

- противовъзпалително, антигъбично, антибактериално, иму-
ностимулиращо, противоинфекциозно
- възпалено гърло, респираторни заболявания, брон-
хити, гъбични инфекции, въшки, рани, херпеси, акне, бактери-
ални инфекции

4. Тамян (Boswellia carterii) - от 1+ година - противо-

възпалително, противотуморно, антисептик, имуностимулира-
що, антидепресант, антиинфекциозно - наричан още "царят на
маслата"
- при кожни заболявания, настинки, ухапвания, нервни избли-
ци, натъртвания, наранявания, дихателни проблеми, алергии, при
страх и безсъние, главоболие, при белези

5. Мащерка (Thymus vulgaris) - от 2+ години - антивирусно, ан-

тибактериално, противоинфекциозно, антигъбично, антисептич-
но
- при вирусни инфекции, дихателни проблеми, настинки, грип,
възпалено гърло, кашлици, болкоуспокояващо, при гъбични ин-
фекции, брадавици, мускулни болки

Основни правила за правилно и безопасно прилагане на етерич-

ни масла:
- Винаги разреждайте етеричните масла в базово масло
(зехтин, бадемово олио, кокосово масло, сусамово олио, масло
от жожоба, авокадо и др.). Маслата не могат да се разредят във
вода. При по-малките деца процентът етерично масло е по-малък,
разреждането е по-голямо.
- Съхранявайте и разреждайте маслата в стъкло или порце-
лан, никога в пластмаса.
- При употреба на цитрусови масла не излагайте кожата на
слънце поне 6 часа.
- Дръжте маслата далеч от деца, на тъмно и сухо място.
- Използвайте само висококачествени, терапевтични етерични
масла.
- При деца употребата на етерични масла е само чрез вдиш-
ване и чрез нанасяне върху кожата, никога вътрешно.
- За да премахнете етерично масло, винаги използвайте базово олио, не вода.
- Преди да нанесете маслата по тялото, направете тест. Нанесете малко количество разре-
дено етерично масло върху кожата (от вътрешната страна на китката). Изчакайте 1 - 2 часа и
ако има реакция, не използвайте маслото върху кожата. Ароматно маслата са безопасни.

36
"СПРИ ВЕДНАГА ДА ПЛАЧЕШ!"
Автор: Милена Петрова

Емоциите са барометър за
случващото се в нас и извън нас.
Когато този барометър работи, ние Милена Петрова е психотерапевт, серти-
сме в добро психическо здраве, на- фициран обучител по програмата "Трениране
ясно сме със себе си и с лимитите си. на успешни родители", зам.-председател на
Разпознаването на емоциите е част Асоциация за превенция и работа със зависи-
от самопознанието, което е един от
аспектите на емоционалната интели- мости "Само днес".
гентност. Според доста изследвания
емоционалният коефициент е много
по-важен за успеха на човек от инте-
лектуалния. Да разбираш собствени-
те си емоции и тези на другите може да донесе много - желаната работа или партньор, вътре-
шен мир, добро здраве и т.н.

Какво правим ние с този жизненоважен аспект от личността на детето? Кои са грешките,
които можем да допуснем?

Много често в ролята си на родители забраняваме на децата определени емоции. Правим го

колкото неволно, толкова по навик... Някои от нещата, които казваме, са като че ли част от кул-
турата ни. Случвало ли ви се е да видите например майка пред зъболекарски кабинет. Детето
проплаква: "Мамо, страх ме е...", а майката окуражително казва: "Ама ти си толкова смел!" или
"Няма нищо страшно!". Тя го прави от желание да успокои детето или просто за да предотврати
това, което може да се случи в кабинета (плач, викове, дърпане...). Подбудите са уважителни,
но все пак индиректното послание е: "Не трябва да те е страх, емоцията ти е неадекватна!".
Тя дори не го мисли по този начин, но това послание се чете между думите. А детето може да
"прочете" неосъзнато и куп други неща, като например "Мама ще ме обича само когато не се
страхувам. Не трябва да показвам страх, за да бъда обичан." В резултат на това страхът може
37
 да се превърне в една забранена емоция.
Друг пример: същото дете е на площадката и се ядосва, защото друго дете му е взело играч-
ката и започва да плаче силно. Майка му му казва: "Спри да плачеш веднага!". Плачът в този слу-
чай е резултат от гнева и посланието, което получава детето, е "гневът и плачът са забранени!".
И ето как детето си забранява и гнева. В този момент барометърът му за външния и вътрешния
свят вече е силно повреден - липсват две важни части - гневът и страхът. Да си представим, че се
прибира в къщи радостно, защото е получило хубава нова играчка и започва да скача, обаче
възрастните са изморени. Баща му казва изнервено: "Престани да скачаш, не мога да понасям
този шум, сядай на дивана и да не съм чул гък!" и радостта също влиза в списъка на забранените
емоции.

Какъв би бил резултатът от забраняването на емоциите?

Дори и да си забраним дадена емоция, тя продължава да съществува по някакъв начин. Ние

просто не я забелязваме, защото е развалена фината ни настройка. Неизразената емоция
може да се превърне например в психосоматика. Новите изследвания показват, че ракът много
често е в резултат на потиснат гняв. Неизразените емоции могат да се превърнат в бомба със
закъснител. Хората, които изглеждат много мили и любезни, могат да крият в себе си вулкан от
омраза и този вулкан рано или късно да изригне с неподозирана сила и ще нанесе невероятни
опустошения. Неизразяването и неразпознаването на емоциите винаги са в основата на зави-
симостите...
Освен че забраняваме някои емоции, понякога "с възпитателна цел" усилваме други - напри-
мер срама и вината. Последиците от нерационалната вина могат да бъдат фатални за благоден-
ствието на човек - той да се чувства толкова виновен (и съответно отговорен) за всички световни
проблеми, че да поема прекомерни ангажименти, да пренебрегва собствените си нужди (дори
и най-елементарни като почивка и сън), докато не се сгромоляса, физически и емоционално
изтощен. От своя страна, прекомерният срам може да го спре от много ценни лични контакти
или от развитие в сфера, в която е способен.

Как да реагираме в тези ситуации? Какво да бъде посланието ни към децата?

Децата имат право на своите емоции (както и всеки един от нас). Обикновено това, което ни
притеснява, е начинът, по който детето изразява емоцията, затова можем да му покажем нови
алтернативи или да ги открием заедно с него (напр. "Разбирам, че те е страх от зъболекаря.
Може би ти става неприятно от шума на машинката. Искаш ли, докато си на зъболекарския
стол, да ти сложим слушалки и да слушаш онази песен, която много харесваш?"). Понякога е
достатъчно просто да му дадем възможност да говори за емоцията и тогава често то може да
стигне само до приемливо за него решение и да се успокои ("Много те е яд, че това дете ти взе
играчката", "Да, той е лош.", "Ядосваш му се, защото ти не правиш така..", "Да, но пък аз вече не
искам да си играя с тази играчка. Ще си взема кофичката и лопатките.")

При този тип общуване детето получава няколко много важни и здравословни послания:
"Мама ме разбира. Може да й се вярва. Имам желание да споделям и друг път с нея. Аз не
съм дефектен - това, което усещам, е нормално, трябва само да не наранявам другите заради
това, което чувствам". Всички ние искаме да имаме физически и емоционално здрави деца и да
имаме добри взаимоотношения с тях. Приемането на емоциите на детето е една от стъпките към
постигането на тази цел.

38
 МИСИЯТА ДА ОТГЛЕДАМЕ
ЕМОЦИОНАЛНО ИНТЕЛИГЕНТНИ
ДЕЦА
Автор: Мина Касабова

Мина Касабова е детски психолог и психотерапевт, основател на психологическо сту-

дио Фариа. Сертифициран инструктор по програма Т.У.Р. - Трениране на Успешни Роди-
тели.
Неминуемо всеки, който има малки деца,
е минал през онзи страшен период, наречен
бебешки пубертет, времето на "не"-то, първо
юношество или тези ужасни 2 години. Пери-
одът, в който децата изправят на нокти роди-
телите си и те не знаят как да се справят с
емоционалните им изблици. Време, в което
ставаме свидетели на множество отрица-
телни прояви. Детето бяга, когато го викаме,
рита, гърчи се или се вцепенява, когато го
караме да направи нещо, или изпада в ис-
тински истерични кризи. "Какво да правя?" е
въпросът, който си задава всеки родител.
Нужни са цели 7 години, докато се развие
съзнанието на детето да усвои общо опреде-
лените норми и ценности на обществото. Не
е нужно да го насилваме. В това отношение
езикът е изключително полезен. Назоваването
на реалността ще му помогне много да овла-
дее себе си и света.
Първото нещо, което е хубаво да се научи
родителят през този период от развитието на
детето си е да може да прави разлика между
действия и чувства. Чувствата на детето, както
и мислите му, го обхващат спонтанно. То не
избира нито момента, нито чувствата си. Да
вземем например гневът. Детето не може да
се въздържи да не усети яд или враждебност
от време на време.
Защо тогава да не го оставим да се осво-
боди от гнева си? Ако го възпрем, ще му бъде
много по-трудно да контролира поведението
си. Няма нищо по-опасно от това да попре-
чим на парата да излиза от котела. Редно е
да оставим децата съвсем свободно да изра-
зяват всичките си чувства - както лошите, така
и добрите. Ако не им позволим да се освобо-
дят от гнева и враждебността си, любовта и
нежността няма да има къде да се настанят.
По правило децата изразяват чувствата си,
ако не изискваме от тях да ги крият. И ако ги
научим да показват нормално емоциите си,
те ще растат в прекрасно душевно здраве.
Малките деца не могат да потискат отрица-
телните чувства като гняв и страх, без да сто-
рят същото и с останалите като обич и неж-
ност. И не е достатъчно децата да обясняват
какво става в тях. Те имат нужда да усещат,
че родителите наистина разбират чувствата
им, когато са нещастни, обидени или търсят
разбиране. А как да покажем на детето си,
че ни е ясно какво изпитва?
на стр.39
39
Помисли какво е важно за теб
и направи финансов план.

Пенсионно осигуряване
Животозастраховане
от стр.37

За тези умения говори психологът Томас "мама много се ядоса, когато хукна към ули-
Гордън и ги нарича активно слушане или от- цата, но сега съм много по-добре". То ще ви
разяване на чувствата. Това е да покажеш на разбере.
другия, че наистина разбираш какво изпитва,
Тази двупосочна комуникация на разби-
като със свои думи отразяваш чувствата му
ране и споделяне полага основите на една
все едно си огледало. С двегодишните деца
дълбока и дълготрайна връзка. Тя се гради на
е много лесно, тъй като можеш да употребиш
взаимно уважение, щастливи и здрави взаи-
същите думи, които са казали те. Например
моотношения, които удовлетворяват и двете
пристига двегодишното хлапе с рев и бясно
страни. Децата, чиито родители насърчават
казва "бие ме". Тук родителят със съчувстваш
и подкрепят определянето и назоваването
тон отговаря: "Ядосан си на детето, защото те
на емоциите, израстват емоционално интели-
е набило?". Този метод препраща на детето
гентни. Когато кажем: "изглеждаш ми тъжен"
собствените му чувства и вие му показвате,
или "виждам, че си разстроен", показваме
че разбирате какво изпитва. Тази техника е
съпричастност и разбиране, даваме прос-
като саморегулатор. Ако не сме разбрали
транство на емоциите такива, каквито са.
правилно детето си, то със сигурност ще от-
Предаваме посланието, че приемаме безус-
реагира с "Не, не е така!".
ловно преживяванията им. Само когато едно
Много е хубаво всеки път да сме спокойни дете живее свързано с емоциите си, то ще
и ведри, да запазваме хладнокръвие и да се расте здраво, уверено и смело ще препуска
държим идеално с децата си. Това наистина по пътя, наречен живот.
е идеалният вариант, но аз все още не съм
срещала родители, които да са способни на
спокойствие и ведрост при всички обстоятел-
ства. А след като даваме право на децата да
изразяват своите чувства, би трябвало и ние
да имаме това право. Ако имате нужда да
елиминирате гневните си чувства към отно-
шението на детето - кажете му го! Например

41
42
 КАК ДА НАСЪРЧИТЕ
ДЕТЕТО СИ ДА БЪДЕ
ПО-САМОСТОЯТЕЛНО
Автор: Дора Прангаджийска
Детската самостоятелност е един много
продължителен процес от развитието на де-
тето от първата годинка през цялото детство и
пубертета, когато детето окончателно се от-
граничава от родителя.
За да се стигне до това окончателно отде-
ляне е много важен периода от 1 до 3 години,
или така наречената фаза на Аз-а, в която
детето разбира, че то и мама са две отделни
неща и е изключително важно родителят да
даде пространство на детето, за да не за-
бави или стопира този естествен процес на
самостоятелност. Процес, в който работим
за формирането на вътрешния авторитет на
детето.
1. Напътствайте, а не критикувайте.
Напътствието да показва уменията на въз-
растния, но не да ги натрапва. Да е топло и
внимателно, а не лекционно и скастрящо.
Ако детето се учи да подрежда кубчета на-
пример, напътствието може да звучи "Хайде
да видим заедно дали няма да се справим", а
не "Пак не се справи! Остави, ще го направя
аз".
2. Предложете различни възможности,
така че детето да избере само.
Ако то иска да облече прекрасната си ро-
зова принцеска рокля с къдрици посред зима
може да му предложите да избере между
червения и синия панталон, а пък вие му обе-
щавате когато се прибере да облече точно
тази рокля.
3. Игнорирайте малките нарушения.
Както за тези на детето, така и за ваши-
те. Ако детето е уплашено, вашата реплика
е добре да изразява съпричастност: "Знам,
че се страхуваш, аз също понякога изпитвам
страх", а не: "Ти си страхлив!".
46
4. Перифразирайте.
Вместо да казвате "Не може", предложете
алтернатива. Ако детето рита топка в стаята
може да му кажете "Хайде да излезем навън
да поритаме", а не "Не ритай в стаята".
5. Водете преговори.
Умението да се постигат компромиси в
общуването е показател за зрялост. Компро-
миси се търсят и при общуването с децата.
Ако то иска по-голяма свобода например,
родителят е този, който проявява зрялост и
води диалога до компромис. Да, родителят
е авторитетът, той взема крайното решение,
но е добре и детето да бъде чуто, да не се
дисквалифицира мнението и личността му.
6. Извинявайте се, когато сте били прека-
лено гневни или сте сгрешили.
Често родителите са гневни, но след това
не се извиняват. Това създава чувство за ма-
лоценност у детето. Извинението ще засили
още повече авторитета ви, а и ще дадете до-
бър пример на детето си. Детето да не бъде
принуждавано да се извини. Често не е го-
тово за това. Добре е да му се даде прос-
транство да осъзнае какво е причинило и да
прояви съпричастност.
Да, истинско предизвикателство е пътят към
самостоятелност. Но не забравяйте, мили ро-
дители, че вие сте зрелите във връзката роди-
тел - дете, вие сте порасналите мъдри хора,
вие владеете импулсите и реакциите си. Чес-
то се сърдим като деца и очакваме зряло по-
ведение от децата си, но природата просто
още не ги е подготвила за това. Затова учете
се заедно с тях, забавлявайте се заедно с
тях, давайте пространство на своето вътреш-
но дете и не забравяйте, че детето се превръ-
ща в това, което ние като послания отправяме
към него.
 ДЕТЕТО, КОЕТО СЕ ЯДОСВА
Автор: Силвия Аладжова - сертифициран Т.У.Р. инструктор, психолог

"Ядосаното дете е това дете, което е твърде уплашено, тъжно и му е невъзможно да

изкаже на глас тази своя емоция. Все пак можем да разберем, че се чувства, сякаш нещо
изключително важно го е застрашило, а самото то няма друг избор, освен да се бори. То
също така се чувства само. И тъй като не може да го изговори, никой няма да го разбере,
никой няма да дойде, за да го спаси, и може дори да го нарани.
В естествената природа на децата е те да са обичливи, приемащи и дружелюбно
настроени. Когато видите едно дете яростно да атакува своите близки, можете да
предположите, че то таи в себе си изключително болезнени чувства и се нуждае от по-
мощ." (Patty Wipfle)

Скъпи родители, днес ще ви разкажа за едно малко момченце,

което ще нарека Никола. То е само на 2,5 години. Никола е дете като
всички останали, на негово място би могло да е моето, вашето, детето от
кварталната градинка, на съседите... и което и да е друго дете в тази и сходна възраст.

Моят разказ започва с това, че Никола иска нещо много силно, което обаче в този момент не
може да има. Майка му казва "не" и Ники изпада в ярост и започва да удря.
Майка му скръства ръце и твърдо, както правят родителите в такива случаи, отговаря: "Аз няма
да ти позволя да ме удряш. Това боли!"
Ники я ритва.
Майка му се смее и казва силно "Ох!"

Всъщност тук няма нищо смешно. Истината е, че майка му изпитва силно желание да си го
върне, като ритне обратно Никола. Тя обаче е наясно, че родителите трябва да игнорират това
поведение, когато децата ги нараняват, но не и да си го връщат.
Децата имат нужда от нашите ясни, категорични ограничения, когато поведението им е извън
контрол. И се нуждаят от помощта ни, за да разберат това, което чувстват, за да се научат да
управляват своето собствено поведение.
Затова тя просто му отговаря с твърд глас: "Никола, не ме ритай!"

Сега Ники започва да се смее и се прицелва отново. Смехът му кара майка му да се ужаси
и да се пита може ли двегодишно дете наистина да се наслаждава на болката º? Ако тук
тя се плъзне в този ред на мисли, може да последват множество заплахи за наказания, забрани
и т.н. ...
Но Никола не се смее, защото се радва на болката º. Той е толкова разстроен, че даже не
му е възможно да се разплаче. Смехът му като реакция на защита го държи на разстояние от
напрежението и тревожените му чувства.
Майка му заобикаля ритника и отстъпва назад, извън обсега му. Самата тя си напомня, че
Ники сега е уморен и гладен. Тя поема дълбоко дъх и си повтаря на себе си: "Той се държи като
дете, защото той е дете!"

Тя полага сериозни усилия, за да регулира собствените си емоции. Поема въздух и с най-

равномерен глас, колкото º е възможно, отговаря: "Ти се смееш, но се опитваш да ме
нараниш... а това никак не е смешно! Ти си разстроен."

47
 Никола идва отново към нея.
Тя поставя ръката си, за да държи на разстояние малкия Никола, и говори любезно, но твърдо.
Тя не крещи, което би усилило напрежението между двама им. Но знае, че трябва да покаже на
сина си, че е съвсем сериозна: "Не! Не ритай мама, разстроен си." Тук Ники, размахвайки
краката, си казва нещо като: "Искам да те ритна, мамо!"
Майка му се опитва да отрази чувствата му, доколкото това º е възможно: "Ти си толкова
разстроен, че искаш да удариш. Ужасно си разстроен!"

Ники продължава да се мята, но вижда сега, че тя го разбира. Това, което може да направи в
този момент, е просто да повтори израза "Разстроен!"
Майка му продължава, като кляка до него и го поглежда в очите: "Да, ти си разстроен и
това боли!"
Чрез непосредствения очен контакт лицето на Никола посърва и той започва да плаче. Майка
му го гушва в скута си и той започва да вика и плаче колкото му е възможно. Това трае известно
време, което и на двамата им се струва, че трае цяла вечност. Накрая спира и само подсмърча.
Точно в този момент, не по-рано, майка му се намесва: "Ти беше толкова тъжен и ядосан."
Ники има сила само колкото да потвърди: "Да, тъжен."

Тя продължава: "Да, ти беше тъжен и ядосан, наранен отвътре, така че си искал да

нараниш и мама, така ли е...?"
Никола се взира в нея. Майката знае, че той прави връзка: Той се е почувствал наранен,
така че е искал да нарани.
"Така че ти удари и ритна мама. Ох?!" - тя показва как и прави жест на болка.
Ники крие лицето си в рамото º.

Тя вече съвсем мило, с топъл глас продължава: "Ти си криеш лицето сега, защото си се
засрамил за това, че ме боли, нали така? Сега вече съм добре. Но когато ме ритнеш, ме
боли. Не ритай повече мама. ... Можеш да ми кажеш, че си разстроен! Можеш да тропнеш
силно с краката си или да ме стиснеш силно за ръка. Но не и да ме удариш."
Ники все още е в скута на майка си, започва да тропа силно с крачета.
Майка му: "Да, можеш да тропаш с краката си, когато си разстроен. Но какво да
кажем за удрянето?!"
Ники отговаря силно: "Не."
"Точно така - отговаря му тя - няма повече удряне. Сега си мисля, че и двамата сме
гладни и уморени. Хайде да се прибираме."

Какво научи Ники от тази случка:

- че майка му е тази, която определя границите за неговите действия, за да запази
всички в безопасност, което е голямо облекчение за него;
- това, че майка му разбира, когато той е разстроен, и ще му помогне да се справи с
чувствата си;
- това, което го боли отвътре, той иска да го извади навън;
- това, че майка му го пази и се грижи за неговото щастие, дори когато трябва да каже
"не";
- че той е личност с цялата палитра на своите чувства - яд, гняв и всички останали;
- това, че чувствата могат да се управляват, а те и отшумяват.

И може би най-важното нещо, а то е, че независимо какво се случва, любовта на майка му

към него е безусловна.

48
49
 Повече за приложението на
ИГРАТА за спокойно говорене
и изслушване ДАРПЛЕЙ като
семейна игра, в детската
градина, в училище, на
работното място, можете да
прочетете на нашия сайт:
www.darplay.com

Благодарим за това интервю

на Ивелина Петкова, семеен
консултант, създател на Kaya –
ергономични раници за носене на
бебе, майка на две деца.

На снимката: семейството на Анна Коласанте,

дизайнер на Дарплей
Фотограф: Калина Арсова

50
 ДИГИТАЛНА ГРАМОТНОСТ
Автор: "Асоциация за родители"
Мнозина наричат днешните деца "дигитал-
ното поколение" поради факта, че много от тях
се научават да използват съвременните техно-
логии в една или друга степен още преди да
са проходили.
Участието на родителите в развиването на
потенциала на децата в ранна детска възраст
е от решаващо значение. Ето някои от подкре-
пящите подходи по отношение на дигиталните
умения в различните възрасти:
ОТ 0 ДО 3 ГОДИНИ
В първите години от живота си децата обик-
новено имат ограничен достъп до дигиталните
устройства в семейството: гледат телевизия
или клипчета на компютъра/таблета, играят он-
лайн игри или се забавляват с "умни играчки".
В тази възраст е подходящо родителите да
насърчават използването на дигитални ус-
тройства с образователни цели - игри, обра-
зи, клипчета и приложения за опознаване на
света: цветовете, животните, звуците.
При това трябва родителят да е заедно с
детето, докато то ползва устройството, за да
следи реакциите и емоциите му, да разговаря
с него за случващото се и да му помага да от-
личи реалността от фантазията.
ОТ 3 ДО 5 ГОДИНИ
На тази възраст детето активно ползва ус-
тройства с достъп до интернет, като дейност-
ите обикновено се свеждат до играене на ви-
деиогри на компютъра или гледане на видео и
снимки.
Тъй като това е възрастта, в която деца-
та са склонни да "влизат" навсякъде, където
имат достъп онлайн, то рискът да попаднат на
неподходящо и вредно съдържание е много
51
 голям. Основните онлайн рискове са случай-
ното попадане на порнография, жестокост,
насилие или нецензурен език. Поради това
е необходимо родителите да вземат мерки и
да защитят "онлайн средата" на децата, като
инсталират подходящи за устройството про-
грами за родителски контрол, които филтрират
съдържанието. Много важно е родителите да
използват специализирани детски търсачки или
регистрирани профили и настройки за защита
на деца при ползване на другите търсачки и
сайтовете за видеообмен (най-често децата
гледат клипчета през Youtube). Родителите мо-
гат вече целенасочено да показват на децата
конкретни стъпки и операции в интернет, които
са в основата на дигиталните умения. Тъй като
децата в тази възраст обичайно не могат да
четат и пишат, родителите им показват как се
търси информация през конкретна търсачка.
Като виждат как с писане могат да достигнат
до много информация като текст, картинки или
видео, децата пожелават по-бързо да се нау-
чат да четат и пишат.
ОТ 5 ДО 7 ГОДИНИ
Въпреки че децата все още играят игри
повече, отколкото общуват онлайн, добре е
52
вече да се въведат основни правила за здра-
вословно ползване на интернет: определено
време онлайн, както и задължително редуване
на сърфирането в мрежата с физическа ак-
тивност и други занимания. Все повече деца
на тази възраст имат достъп до социалните
мрежи и с удоволствие общуват с роднини и
приятели и обичат да разглеждат съдържание
като снимки и клипчета, качени от други хора.
Сигурна онлайн среда за детето означава:
родителите не качват прекалено лична инфор-
мация за самото дете; не публикуват снимки
или клипчета, които детето може да определи
като излагащи и унижаващи, когато порасне
- колкото и сладки да са за родителите, никой
тийнейджър не би искал приятелите му да ви-
дят голите му детски снимки или неуспешните
му първи опити с велосипед на две колела. Ро-
дители са тези, които показват на детето през
личен пример какво трябва да е поведението
в мрежата - как се разговаря с другите хора,
как се ползват емотикони и как могат да постъ-
пят в определени ситуации.
На тази възраст децата могат вече да се на-
учат и да създават дигитално съдържание -
например да рисуват, да обработват снимки,
да запаметяват файлове и да ги подреждат в
собствени папки.
КАКВИ ПОТРЕБНОСТИ НА ДЕЦАТА
ЗАДОВОЛЯВАТ ЕЛЕКТРОННИТЕ ИГРИ?
Автор: Людмил е психолог с над 20-годишен практически опит. Кон-
Людмил Стефанов султира деца, родители, партньорски двойки. Води групи за лич-
ностно развитие, обучава родители, учители, социални работни-
ци по всички теми, касаещи детското развитие, връзката деца
- родители и начина, по който функционира семейната система.

Детските игри във всичките си разновидности представляват подготовка на детето за живота

му на възрастен. В живота на възрастния има множество предизвикателства, свързани с чув-
ства като страх и гняв, преодоляват се трудности и опасности, а стресът е всекидневен. В този
смисъл детските игри представляват един "емоционален тренажор", в който всеки от нас се е
подготвял да преминава през житейските изпитания, без да рухне психически.

Ето защо, откакто свят светува, всички деца са имали особено влечение към рисковите игри.
Тук ще изброя някои от най-популярните видове такива игри, от които кожата ти настръхва от
страх и за които не казваш нищо на мама и татко.

- Катерене на голяма височина. Децата обичат катерушки, пълзене към върха на високо дърво
или лазене като алпинист по отвесна скала.

- Високи скорости. Спускането с шейна или с велосипед по стръмна улица, каране на скей-
борд и други подобни приспособления, когато имаш чувството, че почти си изгубил контрол над
ситуацията.

- Боравене с опасни предмети. Остри ножове, лъкове, резачки, селскостопански инструмен-

ти и машини - с една дума всичко, с което има риск да се нараниш, но същевременнно с него
можеш да изпиташ и удовлетворението, че го контролираш и управляваш.

- Опасна среда. Децата обожават да играят с огън или около дълбоки водоеми, да влизат в
стари, порутени сгради или строежи, т.е. влече ги всяка среда, която представлява потенциална
заплаха.

- Играта на криеница и всички игри, в които си сам, далеч от очите на приятелите си и на

възрастните и има опасност да се загубиш. Да си построиш скривалище на затънтено място,
където никой не може да те намери.

Този вид игри са плашещи за родителите, защото крият риск за здравето, дори и за живота на
децата. Изниква въпросът: защо тогава те са продължили да съществуват в хода на еволюцията?
Еволюционната психология ни дава отговори на този въпрос чрез провеждането на лаборатор-
ни експерименти.

В множество лабораторни изследвания на различни животни, родени наскоро, учените из-

следователи намират начин да лишат малките от възможността да играят опасни игри и да си
взаимодействат едно с друго. Оказва се, че тези животни, независимо от какъв вид са, израст-
ват като емоционални инвалиди. Попадайки в непозната среда, те се стъписват, не могат да се
адаптират и нямат импулс да проучват обстановката. Ако им се даде възможност да си взаимо-
действат с други животни от техния вид, те или се парализират от страх, или проявяват безсмис-
лена агресия.
53
 Множество сравнителни проучвания показват, че децата в съвременния свят по-често стра-
дат от неврози и депресия, отколкото децата през 60-те и 70-те години на 20. век. Оказва се, че
ако децата не са играли игри, в които да преживеят страх, гняв и агресия, те не са подготвени
да преработват силните чувства, свързани с разочарованията, които съпътстват нормалното
човешко съществуване. Едно сравнение между начина, по който са играли децата преди 40 -
50 години, показва големи различия в това, което позволяват родителите сега, и това, което са
позволявали тогава. Преди години беше нормално деца на 6 - 8 години да излязат сами в гората
извън населеното място, да се отдалечат на 2 - 3 километра, да се катерят по дърветата и да
скачат в речните вирове. Сега това изглежда немислимо. По направени наскоро изследвания
на общественото мнение сред родители във Великобритания, 43% от тях смятат, че децата не
бива да се пускат да излизат сами, преди да навършат 14 години. Други 30% смятат, че това може
да се случи чак след 16-годишна възраст!

Както вече казахме, рисковите игри са еволюционно утвърдена потребност за децата. И ако
те няма как да я задоволят по естествен начин, логично е да търсят заместители. В съвременния
свят един такъв заместител се явяват компютърните игри. В техните сюжети, визуални и звукови
ефекти можем да преживеем точно това: високи скорости, заобикаляне на препятствия, пре-
следване и бягство, боравене със смъртоносни оръжия, търсене и криене на съкровища, деб-
нене на неприятел. Ако наблюдаваме деца, които играят на тези игри, ще видим отреагиране
на всякакви емоции: страх, гневни изблици, разочарование, че пак са те "потопили", желание за
отмъщение, изразявано с крясъци. Тоест - електронните игри могат да изпълняват функцията, коя-
то еволюцията е възложила на рисковите игри, които играят и децата, за да изработват вътрешни
механизми, чрез които да стават по-адаптивни и по-устойчиви.

В този смисъл е едностранчиво да се говори само за вредите и опасностите от компютър-

ните игри. В психологическото консултиране и психотерапията винаги се има предвид това, че
симптомите в детското поведение, от които родителите се тревожат, обикновено изпълняват ня-
каква адаптивна функция. Електронните игри представляват възможен вариант за голяма част
от съвременните деца, на които не им се дава пространство да играят истински рискови игри,
да изграждат своята психическа устойчивост. И ако просто премахнем от живота на децата
електронните игри и преживяванията, които те носят, ние ги лишаваме от нещо, от което те имат
нужда. Всъщност тъкмо заради нуждата да се учат да управляват такива чувства като страх, гняв
и агресия, децата играят на тези игри.

Рецептата за справяне със склонността на децата да се пристрастяват към електронните

игри е проста и следва логично от казаното дотук. Не е достатъчно да предложим на децата си
да канят в къщи приятели и съученици, за да отклоним тяхното внимание от компютъра. Всъщност,
събрани заедно, те пак се струпват около клавиатурата. Не е достатъчно и да общуваме по-чес-
то с децата си, като запълваме нуждата им от комуникация. Необходимо е да преосмислим своя
страх от опасностите, които крие съвременния свят, и да имаме по-балансирано и толерантно
отношение към рисковите игри, от които децата имат нужда.

Когато се разхождаме покрай детски площадки, можем да чуем, че там най-често употребя-
ваната дума от родителите е "Внимавай!". Въпросът е: готови ли сме да поемем риска вместо
"Внимавай!", да казваме на децата си "Опитай"? И това е част от един по-голям въпрос: готови ли
сме "да пуснем" децата си да пораснат?
54
ЧИСТ И ПОДРЕДЕН ДОМ В НЯКОЛКО
ЛЕСНИ СТЪПКИ
Автор: Яна Мицева
Не обичам домакинската
работа. Аз съм мързелива домакиня и съм
тотална противоположност на чистниците, които
могат да прекарат часове в чистене и подреждане на
дома. За сметка на това обичам да ми е чисто и подреде-
но. Разхвърляният дом ми действа психически зле - депресира
ме, напряга ме, изстисква енергията ми. А когато имаш три
деца и мъж, който е на същото домакинско дередже като теб,
картинката е... разхвърляна.
Преди около 7 години започнах да търся къде се срещат
мързеливата домакиня и любителката на чистото
и подреденото. Оказа се, че се срещат на
едно неочаквано място - пред
таймера.

Можеш да направиш всичко за 15 минути!

Обикновено това, което ни възпира да свършим домакинската работа е, че тя винаги е много

и отнема много време (или поне на нас ни се струва така). И ето един лесен трик как да свър-
шите каквото и да е (омразно) домакинстване, без да се тормозите.

Слагате таймер, който да ви звънне след 10, 15 или 20 минути, и се заемате фокусирано с
купчините мръсни чинии или планината несгънато пране. Звънне ли часовникът, оставяте всичко,
докъдето сте стигнали. Настройвате още веднъж таймера за същото време, за което сте дома-
кинствали, и се отдавате на почивка и любимо занимание. Не пропускайте в никакъв случай
почивката!

Помислете само - какво са 10 - 15 минути? Къде ли не сме ги разпилели тези минутки. Използ-
вайки таймера, знаем точно колко време ще ни отнеме, слагаме една приемлива рамка. Посте-
пенно започваме да имаме някаква представа колко точно работа можем да отметнем за тези
15 минути. За моя приятна изненада се оказа, че е наистина много.

Другият ми любим трик е да правя нещата "между другото". Например докато чакам да заври
водата за чая, да забърша плотовете и да поразтребя кухнята. Или отивайки от една стая в друга,
да върна разни вещи по местата им. Или преди да си измия ръцете, забърсвам мивката в банята.
Използвайки тези трикове ежедневно, домът ми започна сякаш сам да се поддържа.

Ето ви още идеи:

* Винаги празна мивка - мийте или слагайте посудата в съдомиялната веднага след като при-
ключите храненето. Създава чувство за ред и завършеност в кухнята. Толкова е хубаво да се
събудиш сутрин и чистата мивка да ти се "усмихне".

55
 * Не оставяйте следи - мийте и разтребвайте след себе си още по време на готвене; прибе-
рете си нещата, които сте използвали, веднага щом приключите с тях; изпразнете чантата си още
щом се приберете, сложете дрехите по местата им веднага. Така не разхвърляте и дома остава
подреден.

* Оправяйте си леглото веднага след ставане - така започвате деня с успех. Това е мотивира-
що. А оправеното легло прави спалнята да изглежда по-подредена и приветлива.

* Перете всеки ден - така много по-често ще виждате дъното на коша за мръсно пране и няма
да се налага да се занимавате с много големи купчини дрехи наведнъж. Веднага щом изсъхнат
дрехите, ги приберете по местата им.

* Зониране на дома - разделете дома си на зони и си направете ваш си график кога с какво
ще се занимавате. Например моят дом е разделен на 5 зони и всеки ден отделям по 10 - 15 ми-
нути за конкретната зона. Понеделник - почистване и подреждане на хола, вторник - детската
стая, сряда - спалнята и т.н. Даже имам два почивни дни. Важно е да почиваме!

* Дом за всяка вещ - всяка вещ в дома ви трябва да си има място на съхранение. Ако няма -
или º намерете, или се разделете с нея. Много е удобно също да групирате вещите по вид и този
вид да стои на едно място. Например документите ви да стоят в една папка или в един шкаф, а
не разхвърляни из цялата къща. Кухненските принадлежности да стоят само в кухнята, дрехите
на децата да са в детската стая, тоалетните принадлежности да са в банята и т.н. Също така
приберете по шкафове и чекмеджета всичко, което може да се прибере, така ще си спестите
допълнително бърсане на прах и зацапвания от това, че стоят по плотове и рафтове.

* Разделете се с излишното - освободете се от всякакви дрехи и вещи, които не използвате,

счупени са, не харесвате или пазите "за всеки случай". Колкото по-малко дрехи, вещи и мебели
имате, толкова по-малко неща ще се нуждаят от грижите и вниманието ви ежедневно.

Много е важно да включите цялото семейство. Домакинството не е "женска работа". Така

както всеки в дома ви използва банята, храни се, има мръсни дрехи за пране, така всеки би
трябвало да участва в поддържането на дома според силите и възможностите си. Децата още
с прохождането могат да изпълняват елементарни задачи, като например да си приберат иг-
рачките по местата (с помощ, ако трябва). Нормално е всеки да има различни предпочитания
- един да обича да мие чинии, друг да готви, трети да минава с прахосмукачката. Разпределете
задачите така, че всеки да е ангажиран и да прави нещата, които са му приятни. А за задачите,
които са ви неприятни, се редувайте.

Не е нужно да направите всичко наведнъж. Домакинската работа никога не свършва, при-

ключите с едно, появява се друго. Бъдете практични, разделете работата на малки части и не-
пременно си почивайте между задачите.

56
 КАК МИНИМАЛИЗМЪТ СПАСИ
МАЙЧИНСТВОТО МИ
Автор: Яна Мицева

Още от дете съм имала странна връзка Минимализмът е фило-

с вещите. Никога не съм успявала да се оправя софия, която поставя на преден
в хаоса и да успея да сложа ред. Този външен план преживяванията и взаимоотно-
хаос отразяваше вътрешното ми безредие. От шенията. "Използвай вещите, обичай
време на време имах изблици на разчиства- хората, а не обратното." В минимали-
не. Вадех всичко и изхвърлях купища ненужни зма на повърхността стои освобождаването
неща. Но нямах вътрешен покой. Само това от ненужни и излишни вещи, от купищата
дълбоко усещане, че вещите ме затискат, за- неща, които пазим "за всеки случай". Чрез
душават, отнемат ми енергията. опростяване и изчистване на жизненото
пространство от излишното даваме
Когато през 2008 г. станах майка за първи път, свобода на ума и чувствата, осво-
нещата се задълбочиха. Не се справях с дома и бождаваме място за хубавите и
домакинството, не се справях като майка, не се важните неща в живота.
справях с живота си. Всичко беше пълен хаос, а аз
бях потънала в жестока следродилна депресия. Ако се отдадях
на вътрешния си свят, външния заминаваше по дяволите. Зане- маряването
на дома пък ме вкарваше още по-дълбоко в депресията, правеше ме още по-нещастна и неспо-
койна. Занимаех ли се с външния свят, затъвах още повече в депресивните си състояния и се
завърташе един порочен кръг. Сякаш нямаше измъкване. Търсех си баланса, но не го намирах.
Лутах се в отчаяни опити да бъда прилична домакиня, прилична майка, донякъде присъстваща
съпруга и донякъде себе си. Тези безрадостни опити завършваха само с вината, че за нищо не
ставам, в нищо не ме бива.
Все пак опитите ми да се справя адекватно със ситуацията в един момент се увенчаха с ус-
пех. Намерих ефективни начини да се справя с депресията и постепенно започнах да подреж-
дам вътрешния си свят. Това желание прерасна и в желанието да подредя и опростя средата, в
която живея.
През 2011 г. настъпиха много промени в живота ми. Родих втория си син, преместихме се в
друг град, купихме си собствен дом (и пак се преместихме), захванах се с нещо много инте-
ресно и непознато тогава в България. Всичко това поставяше пред мен нови предизвикателства
и отново силната нужда да балансирам живота си. Така попаднах на минимализма и нещата
започнаха да си идват по местата.
Много бързо забелязах ползите. От чисто практическа гледна точка домът ни се поддържа
много по-лесно, тъй като вече нямаше вещи, на които да слугуваме, а само вещи, които използ-
вам с радост. Много по-лесно намираме нещата, които са ни нужни. Решенията, които трябва
да взимаме всеки ден със съпруга ми, са много по-малко. Толкова е по-лесно да избереш из-
между две тениски, вместо между 10, нали?
Децата ми станаха много по-спокойни, те самите можеха да поддържат по-лесно стаята си,
а и не бяха непрекъснато превъзбудени от купища играчки. Започнаха да им се случват и по-ин-
тересни неща, когато заменихме материалните подаръци с преживявания. Така ходихме на по-
чивка по случай първия рожден ден на дъщеря ми, а синовете ми ходят на кино, уроци по езда
и какво ли още не. Неща, които ги радват много повече от скъпа играчка, омръзнала за два дни.
Преживявания, които освен радост им носят усещане за взаимност, учат ги да комуникират с
други хора, да се справят с нови ситуации, разширяват кръгозора им.

57
 Съпругът ми също бере плодовете на минимализма. Той се зарази от мен и в момента не е
привързан към нищо материално и това му дава много спокойствие и сигурност.
Освободих се от множество започнати и незавършени проекти. Въображаеми АЗ, които ни-
кога не успявах да осъществя. Много исках да градинарствам, да плета, да шия и още подобни.
Но не ми се получаваше. Разделих се с всички неща, свързани с тези идеи. Това махна от мен
напрежението на недовършената работа. Вече не се чувствах длъжна да бъда нещо, което не
съм.
Обичам да чета и поддържах наистина огромна библиотека. В един момент осъзнах, че 95%
от книгите у дома надали ще бъдат прочетени пак. Отделих любимите си заглавия и няколко със
сантиментална стойност. Всичко останало си намери нов дом. Така освободих пространство
и пуснах книгите на свобода да ги четат много хора. Аз самата започнах да използвам отново
градската библиотека. Това ми даде нови перспективи.
Благодарение на минимализма започнах много повече да ценя времето си и онлайн живота
си. Осъзнах, че много от връзките, които поддържах, са празни, безсмислени. Отношения, които
ми носят повече болка и негативни емоции, отколкото радост; отношения, които ми крадат от
времето. Избрах децата и семейството си пред тези празни връзки. И животът стана много по-ху-
бав.
Сега винаги имам време да си почина, да се занимая с нещо свое. Имам време да поиграя
с децата, да излезем на разходка и да правим разни неща заедно. Справям се много по-добре
с домакинството. Намерих себе си и това ме направи и много по-пълноценен партньор в брака.
Минимализмът спаси майчинството ми! Минимализмът спаси живота ми! Даде ми цел. Помогна
ми да стана по-осъзната за живота.

58
 ДЕТСКАТА РЕВНОСТ:
ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ
Автор: Людмил Стефанов

Като психолог и психотерапевт, а също и

като човек с натрупан жизнен опит, ще ви раз- Това може да е историята за две се-
кажа една примерна история за детската стри - възрастни жени към 80-те години.
ревност, която наистина обхваща живота на По възрастната с четири години вече
човека от начало до край. Примерна, защото отключва типично психично заболяване,
представлява комбинация от множество истин- характерно за напредналата възраст.
ски истории. Живее в измислен свят на фантазии. Влюбе-
на е в мъж, които често се появява по телеви-
зията: това може да е красив и мъжествен актьор,
шоумен, политик, телевизионен говорител. Фантазира си,
че той също отговаря на чувствата º. Настроена е сантиментално и
говори с копнеж за него. Дори вечер понякога подрежда специално масата с вечеря на свещи
и очаква избранника на сърцето си.

По-младата º сестра се отнася със съчувствие към нейното заболяване и всячески се стреми
да я подкрепи. Ала към нея болната изпитва силно враждебни чувства. Не я допуска до себе си,
гони я от жилището си, когато тя реши да я навести, подозира я, че идва да º открадне пенсията
или че в кекса, който º е донесла, има отрова. Има към сестра си агресивни изблици и дори
посяга да я удари.

Подобни чувства между братя и сестри към края на живота им са много разпространени. На
възраст, когато имуществените придобивки все повече губят смисъл, между тях се разгаря нена-
вист заради малко парче земя или подялбата на някакво незначително наследство. Или дори си
развалят отношенията и стават гневни едни към други без никаква видима причина. Често децата
им /първи братовчеди/ продължават да се отнасят с най-добри чувства по между си и се опитват
да "вразумят" родителите си, но напразно.

Причините за необяснимата промяна на чувствата между толкова близки хора можем да на-
мерим в най-ранното детство. Когато се ражда по-малкото братче или сестриче, по-големите
деца изпитват ревностни чувства. Те просто не искат да приемат новото същество, което заема
толкова много време от вниманието на майката. По един или друг начин те започват да изра-
зяват своята неприязън. Например: "Мамо, искам да викнем щъркела отново да си вземе това
бебе!"; или: "Не искам бебето да ми пипа играчките и да носи моята шапка!". Случва се дете
на около 2 години, когато види, че бременната му майка подрежда дрешки и принадлежности
на очакваното бебе, да ги разхвърля по пода и да ги стъпче. Дори понякога по-големите деца
предприемат и по-сериозни действия, за да елиминират натрапника, който им е отнел близостта
на майката.

Тези всеизвестни прояви на ревност са обясними и нормални. Разбира се, майките винаги се
опитват да пренастроят нагласите на по-голямото дете. Понякога те правят това с думите: "Какво
толкова се притесняваш. Аз ще те обичам и теб. Аз съм майка и на двамата. Просто бебето е малко
и има нужда да се грижим повече за него. Когато ти беше бебе и за теб съм се грижила така." Пси-
хологът Хайм Гинът, автор на световния бестселър "Детето и ние" (София, изд. "Изток Запад", 2007
г.), коментира тези популярни опити да се повлияе на ревността със следната аналогия: "Предста-

59
 вете си,
че вашият
съпруг един ден
се прибере от рабо-
та и ви каже: "Скъпа, аз
си намерих и друга жена,
с която се виждам понякога.
Но ти не се притеснявай. Това
няма да се отрази на чувствата
ми към теб. Аз продължавам да те
обичам, както и преди. Дори теб те
уважавам много повече от нея, защо-
то ти си майката на децата ми." Никоя жена не би приела спокойно тези думи. Не ги приема и
детето, когато разбере, че трябва да дели родителската любов с друг, по-малък и по-нуждаещ
се от грижа човек.
Като родители е наистина важно да разберем, че враждебността на децата към новороде-
ните бебета в семейството е нещо естествено. Дори нещо повече, според Франсоаз Долто /
френска психоаналитичка, световно известна с работата си с деца/ трябва повече да се тре-
вожим, ако такава негативна реакция към новороденото напълно отсъства. Защото това е знак
за емоционално анулиране, което може да доведе до появата на натрапливи мисли и дейст-
вия, откъсване от реалността и бягство във фантазията. И още - малкото дете проявява обичта
си, като се идентифицира с обекта на своите чувства /опитва се да прилича на него/. В този
смисъл ако голямото дете се поддаде на изкушението да обича бебето - един еволюционно
по-неразвит образ на самото себе си, това застрашава неговото израстване. До появата на
бебето детето е обичало само по-еволюирали от него човешки същества и идентификацията го
е развивала. А любовта към едно същество, което принадлежи към един отминал за обичащия
стадии на развитие, може да бъде дори опасна за него.
В своята книга "Тълкуване на сънищата" Зигмунд Фройд пише за типичните сънища, отразяващи
нашите ревностни чувства към братята и сестрите ни, които носим от детството. Обикновено в
сънищата братята и сестрите са представени символично от насекоми, червейчета, мишки, гу-
щерчета, жабчета... С една дума - малки неприятни животинчета, които ние в съня си смачкваме
или преследваме. Някои от тези сънища са съвсем очевидни с посланията си. Например: "Чове-
кът сънува, че отива към една поляна, където играят и тичат малки деца. Сред тези деца той разпоз-
нава братята и сестрите си. Когато се приближава към тях, те изведнъж се превръщат в малки ан-
гелчета, птички и пеперуди и излитат. И той остава сам на поляната". Сънят отразява инфантилното
/детско/ желание на сънуващия братята и сестрите му "да се превърнат в малки ангелчета и да
отидат на небето". Сънища, които при тълкуването им се оказват свързани с ревностни чувства от
детството, ни съпътстват през целия живот. Те биват предизвиквани от множество житейски ситуа-
ции, които наподобяват детската борба за повече място в сърцето на родителя. Например - съпер-

60
 ничест-
во с колегите в службата
за уважението и благоволението на
шефа. Изобщо - всякакви случаи, в които
може да се почувстваме отхвърлени и пренебрег-
нати за сметка на някой друг.

Как родителят с поведението си засилва ревността?

Когато са свидетели на враждебност на децата едно спрямо друто,

родителите често реагират остро и негативно. "Как може да говориш
така? Та той ти е брат и трябва да се държиш добре с него. Брат ти е
най-близкия ти човек?".

Могат да прозвучат и недвусмислени заплахи: "Ако продължаваш да се държиш така със сестра
си, няма да те обичам! /или няма да ти говоря/". В някои семейства се стига и до физическа са-
моразправа. Детето си взема поука от тези родителски реакции и започва да крие чувствата си.
Дори може да започне да ги замаскира, като проявява лицемерно прекалена обич и загриже-
ност към по-малкото си братче или сестриче. Родителите на такива деца обикновено се радват
и изпитват гордост от тяхното поведение и взаимна привързаност. От това, обаче, ревността не
намалява, а само се трансформира. Тя чака удобен момент да се прояви. Точно такъв вид под-
тиснати чувства действат и по-нататък в зрелия живот на човека.

Има родители, които най-често стоварват отговорността за всичко на по-голямото дете по

принципа - който е по-голям, той е виновен. Други пък се опитват да открият виновника и активно
да разрешат възникналия конфликт. На практика се оказва, че и двата варианта са погрешни. В
първия случай имаме очевидна несправедливост. Във втория случай, осъществявайки разслед-
ването, родителят насърчава децата си да се клеветят взаимно. Тези опити на родителя да се
намесва като арбитър в детските конфликти напрягат отношенията между децата. Това не озна-
чава, че можем да ги гледаме с безразличие как се нараняват. Можем да прекъснем свадата,
но след това да насърчим децата сами да се разберат. Така до децата достига родтелското
ни послание, че ако сме им гневни за нещо, то е, защото не могат да се разберат и да намерят
компромис в конфликтите си. Добро въздействие има даването на общи задачи, които насърча-
ват взаимопомощта. И още нещо важно - не е добре да наказваме едното дете в присъствието
на другото . Това няма да доведе до нищо добро, а само ще засили враждебността, интригант-
ството и търсенето на мъст.

Едни от най-важните правила във възпитаването на децата, които служат и като превенция за
развитието на ревността, са да не сравняваме децата по между им и да не им лепим етикети.
Сравняване имаме, ако родителят казва на едната си дъщеря, с цел да я успокои: "Ти не се при-
теснявай, че момчетата не те канят на срещи като сестра ти. И на това ще му дойде времето.
Важното е, че ти си много умна, интелигентна. Това повече се цени в живота." Това изказване
разгаря съперничеството между сестрите. В случая е необходимо само да се изрази съчувст-
вие и подкрепа на страдащата дъщеря, без да се споменават успехите на сестра - по терените
на любовта.

Понякога родителят, сравнявайки децата, може да каже: "Виж се само как се храниш. Целия
се омаза. Сестра ти е три години по-малка от теб, а е толкова чиста и спретната." Чувайки това,
детето започва да ненавижда както сестра си, така и самата идея да се поддържа чисто. От
друга страна малката сестра може да започне да развива арогантност към брат си. Вместо да
търси от него подкрепа при съвместните игри с други деца, тя може да се преживява като негов
ментор.

Или пък родителите наричат едното дете "инат, твърдоглав, упорит", а другото - "малко ангелче".
Освен че нарушават връзката между братята и сестрите, подобни етикети сякаш програмират
децата и ги затварят в рамки, от които те трудно ще излизат през целия си живот. В този случай
първото дете може да остане с усещането, че неговата житейска роля е винаги да се отстоява
с агресия, да не отстъпва и да не се съобразява с другите. Това е опасна програма, която може
да накърни социалните му контакти и да го държи в изолация. От друга страна, "милото ангелче
на мама" може да реши дълбоко в себе си, че трябва с всички да бъде добричко. Дори самата
мисъл да се противопостави по-твърдо на някого става страшна, защото се преживява като
опасност от загуба на родителската любов.

61
 Как да ограничим влиянието на ревността?

Както вече казахме, появата на братче или сестриче винаги всява смут в душата на детето. То
започва да изразява негативните си чувства. Това води до упреци от страна на родителите, че
поведението му е егоистично, грозно и неприятно за възрастните. Тези упреци всъщност оставят
детето да се справя само с чувствата си. Оставено само, с времето то постепенно преминава
през всички симптоми, съпътстващи появата на детето-съперник. Това са капризи, възвръщане
на нощните /а понякога и дневните/ напикавания, загуба на апетит, апатия. След като премине
през всичко това, голямото дете привидно губи интерес към съперничеството с по-малкато и
въобще не го споменава, за да не му се карат. Но дълбоко в себе си то държи тези чувства
непреработени. Те продължават да действат и по-нататък в живота му и в зряла възраст го правят
обидчив и чувствителен. А както видяхме в началото на тази статия, подтиснатите чувства към
братята и сестрите от детството понякога избуяват в силна взаимна неприязън в старостта.
Единствения добър начин да се преодолеят негативните чувстна и ревността е да им се даде
пространство те да бъдат изразени. Ако детето се оплаква: "Откакто се роди брат ми, вече ни-
кой не ми обръща внимание", е добре да го прегърнем и да му кажем: "Разбирам как се чувст-
ваш. Сигурно не ти е лесно." А не да се опитваме да го убедим, че чувствата му са неуместни
и неприемливи.

Тук ще приведа и един пример за виртуозно отработване на случаи с агресивни прояви на

ревност от практиката на Франсоаз Долто. В този случай тя дава толкова оригинални напътствия
на майката, че успява да я превърне в терапевт в семейството.

Робер е на две години и от три месеца проявява силна агресия към новородения си брат Пи-
еро. Проблемът му се зсилва от острите и негативни реакции на цялото обкръжение: "Как може
да се отнасяш така с брат си! Ти си лош! Грозно е да ревнуваш. Така натъжаваш мама." Включен
е и целия възможен арсенал от наказания и лишения. Майката се опитва да убеди Робер, че Пи-
еро е добричък и миличък. Същевременно избягва да гушка бебето. Полага необходимите грижи
за него сякаш "зад гърба" на Робер, защото в противен случай предизвиква гневните му реакции
/чупене на предмети, ритане на майката, удряне на бебето, опит да го удави във ваната и дори
да му бръктне в очите с ножица/. Макар че е бил преждевременно развито дете, Робер се про-
меня драстично. Забравя всичко, което е бил научил преди раждането на брат си, пишка и ака
в гащите, станал е блед и подтиснат, губи апетит, говори тихо и неуверено.

Следвайки напътствията на Франсоаз Долто, майката престава да осъжда гнева на Робер,

като вместо това започва да го легитимира и да му дава глас. Когато Робер проявява агресия
към вещите на брат си, майката казва: "Ах, този Пиеро! Вещите му се мотаят навсякъде!". Ако
хората се радват на бебето и му правят комплименти, тя реагира: "Пак този Пиеро! Все на него
се възхищават. А той само спи, плаче, яде и си цапа пелените. Глупави хора! Какво толкова на-
мират в едно бебе." Когато Робер избухне за нещо или реагира негативно, тя не го осъжда за
лошотията, а казва на висок глас: "Горкият Робер, какво се чудя! Откакто Пиеро се роди, живота
ни се обърна наопаки. Как няма да е изнервен!"

Съществен акцент от новото поведение на майката е, че вече не се крие от Робер, когато се

грижи за бебето. Но същевременно - и това е много важен елемент от терапията - тя му говори
с нежен тон, но пренебрежително. Например, ако го гали, казва: "Колко са глупави майките да
харесват такива малки нехранимайковци като Пиеро. Та той е просто едно вързопче, което не
представлява нищо интересно."

Макар и с недоумение, майката се съгласява да въведе тези промени в поведението си. Като
добавка тя оставя някъде в къщата една 40 сантиметрова кукла под формата на бебе. Това е
обект, върху който Робер може да прави пренос и да изкарва върху него гнева си.

Резултатите надхвърлят очакванията. При тази промяна Робер в началото изпада в недоуме-
ние. След няколко дни поведението към брат му става напълно неутрално. И съвсем скоро дори
започва да оспорва думите на майка си, когато тя се изказва пренебрежително за бебето: "Не,
не е вярно, че за нищо не го бива. Много е сладък." По съвет на Долто, когато чува такива изказ-
вания, майката не прекалява, а просто казва: "Наистина ли мислиш така? Е, ти си му батко."

Логиката на тази терапия е следната: щом негативните чувства са налице, ние не можем да
им се противопоставим. Добре е да ги легитимираме и да им помогнем да бъдат изразени. Така
от едно дете, което е застрашено от хоспитализиране заради гневните си изблици на ревност,
Робер се превръща в дете, което се радва на брат си.

62
 #ТаткоИмаЗначение или защо е важно позитивното участие на бащата в
отглеждането на детето:

Емоционално Когнитивно Подкрепа

и социално развитие за
развитие партньора

- По-успешни връзки с другите , - По-успешно завършване на - Баланс, когато партньорът е

особено с връстници училище изморен и претоварен

- По-успешно развитие - По-вероятно е децата да - Баланс в домакинските грижи

на емпатия намерят по-добра работа (по-малко стрес)

- По-рядко развитие на - По-вероятно е да изкарват - Децата възприемат

депресии, страх и неувереност добри пари ;) равностойни отношения
в себе си

*Из доклада State of World‘s Fathers, вж. https://sowf.men-care.org/wp-content/uploads/

sites/4/2015/06/State-of-the-Worlds-Fathers_23June2015-1.pdf
Levtov R, van der Gaag N, Greene M, Kaufman M, and Barker G (2015). State of the World’s Fathers:
A MenCare Advocacy Publication. Washington, DC: Promundo, Rutgers, Save the Children, Sonke
Gender Justice, and the MenEngage Alliance.
63
 ИГРОВА СТОЙНОСТ VS
БЕЗОПАСНОСТ НА ДЕТСКАТА
ПЛОЩАДКА
Автор: Мая Цанева
Сдружение "Безопасни детски площадки"

Мили родители, колко книжки за Червената
шапчица имате? Купувате ли няколко различни
издания от една и съща приказка? Най-веро-
ятно НЕ. Въпреки разликите в картинките или
превода, историята е една и съща. С разно-
образни и подбрани книги се грижим за въоб-
ражението на децата ни и за развиването на
уменията им. Но дали сме толкова взискателни
и към площадките за игра?
Ние правим всичко възможно детските пло-
щадки да са най-безопасни. Национална за-
конова рамка (Наредба 1 на МРРБ от 2009 г.)
изисква до края на 2018 г. всяка площадка да
има ударопоглъщаща настилка и да отговаря
на редица други критерии и условия за безо-
пасност. Ние, активните граждани и родители,
забелязваме веднага ръждиви и опасни еле-
менти, липсващи парапети, счупени катеруш-
ки. Реагираме, като подаваме сигнали в Кон-
тактния център на общината (www.call.sofia.bg)
и се обаждаме на горещия телефон на райо-
на, в който живеем.
Но дали обръщаме внимание на разноо-
бразието и ИГРОВАТА СТОЙНОСТ на детски-
те площадки, на това дали развиват умения,
захранват въображението, предлагат различ-
ни начини за социализация?
пасност по новите стандарти са малко. Децата
търсят повече места като "Градът" и "Маргарит-
ка" в София, "Стената на приказките" в Бургас,
"Кулата" в Пловдив и др.
В края на 2018 г. изтича срокът, в който Бъл-
гария трябва да приведе всички площадки в
съответствие с Наредбата, която поставя и
изисквания за минималната им игрова стой-
ност. Затова сега е моментът да говорим дали
децата ще прекарват повече време навън на
интересни и безопасни места за игра или ще
ги обречем на една и съща игра. Питайте ва-
шите кметове, обръщайте се към институциите
и настоявайте не просто за нова площадка, а
за площадка, на която играта е като приказка
без край!
Детските площадки с висока игрова стой-
ност:
• дават повече възможности за игра;
• увличат децата да се движат повече, което
намалява риска от обездвижване и затлъстява-
не;
• развиват фантазията на децата;
• спомагат за повече социални контакти меж-
ду тях;
• развиват уменията за оцеляване и самосъх-
ранение.

Детската площадка с висока игрова стой-

ност задържа вниманието на децата дълго
време, дава възможност да бъде преоткрита.
Тя съдържа компоненти със сложни геометрич-
ни фигури и елементи за стимулация на ума и
развитие на фината моторика. Такава площад-
ка е изградена с различен тип повърхности и
текстури, смело съчетание на цветове и звуци,
които да предизвикват игра без край.

Ние сме пораснали, катерейки се по дърве-

та и върху железни кълбета, монтирани върху
цимент. Съоръженията от нашето детство имат
висока игрова стойност за деца над опреде-
лена възраст, макар и да не са безопасни по
изискванията на Наредба 1. Но в България пло-
щадките с висока ИГРОВА СТОЙНОСТ с безо-
64
 КАК МАЙЧИНСТВОТО НИ ПРАВИ
ПО-КРЕАТИВНИ
Автор: Силвия Трифонова, Her Startup

Замислих се над този въпрос по време на второто ми майчинство с две породени деца. До-
като малкият спеше кротко през деня и след като отмятах грижите покрай него, ми оставаха 2
- 3 часа свободно време. Учудващо за мен, в този период бях буквално "залята" с нови идеи за
лични проекти, експерименти, като водена от принципа на проба и грешка, се отдавах на всеки
един от тях. А те не спираха. В отглеждане на малките аз търсех и непрекъснато развитие за
себе си, този път с няколко щипки креативност.

То не беше снимки, рисуване върху текстил, илюстрации, личен блог... Проектите се формира-
ха от нищото, без много планиране, но с много страст и отдаденост. Докато той сладко спеше
(защото беше кротко бебе), аз нямах търпение да довърша поредния личен проект, който отне-
маше около няколко месеца. Откъде идваха тези идеи и това желание за тяхната реализация
- още търся обяснение. Може би през всичките тези години на успешна и стремглава професио-
нална реализация те стояха кротко и търпеливо изчакваха своето време. Без да бързат и без да
напомнят настоятелно за себе си.

Майчинството свърши, а желанието за връщане към офиса и трескавата организация на за-

помнящи се събития, контактите със стотици хора на ден ми липсваше. Върнах се за няколко

65
 години. До момента, в който осъзнах, че майчинството е извадило на светло всички тези страсти
и нови идеи... и те няма да се скрият. И колкото и да се опитвах да се отделя от тях, не се получа-
ваше.
Оглеждайки се около мен, за моя радост, открих и други майки, които са преоткрили свои
страсти по време на майчинството. Някои бяха направили успешна кариерна трансформация
точно по време на майчинство, като изработваха невероятни красоти с ръцете си. Други бяха
открили мечтаната си дълго време бутикова пекарна или малка квартална книжарница. Някои
бяха оставили зад себе си успешна корпоративна кариера, за да балансират времето си с де-
цата, като в същото време се изхранват с това, което обичат най-много. Други нямаха желание
да напуснат сигурната си работа, но техните страсти оживяваха във вълнуващи лични проекти,
върху които те работеха, докато всички други сладко спяха. Просто защото не можеха без това.

Лека-полека започнах да събирам тези истории. Първо от квартала, след това от града, от
различни краища на страната ни... Започнаха да се появяват и истории от далечни държави. И
това беше началото на Her Startup (http://herstartup.today) преди около година и половина.

Как всъщност майчинството ни прави по-креативни?

Имам собствено обяснение, може би то важи и за други.

- Смяната на ритъма на живот, смяната на фокуса ни, на приоритетите в живота, много
скоростно ни изкарва от предишната ни зона на комфорт и рутина, независимо каква е била тя.
А всяка смяна на зоната на комфорт води след себе си до появата на нови идеи, поемането по
нов път и един вид трансформация.
- Отглеждайки бебето, ние се свързваме отново с нашето детство, с любимите ни зани-
мания и това, което ни е носило истинска наслада и усмивки. Понякога ние, възрастните, забра-
вяме за това дете у себе си. Или просто сме загърбили мечтите му. Бебето ни свързва отново с
тези детски мечти, по собствен уникален начин. А с малко вдъхновение, упоритост, нови знания
и умения, както и доза смелост, пътят напред може да изглежда по съвсем различен начин.

За моя голяма радост, в избрания от мен кариерен път до момента в сферата на маркетинга
и организацията на събития винаги съм имала възможност да давам изява на различни мои идеи
и творчеството е било винаги на една ръка разстояние. Но след появата на децата вече знам,
че в офиса или извън него, то винаги ще е до мен. Дори и единствено като личен проект. Защото
тези проекти със своята непретенциозност, спокойствие, търпение и заряд ни носят истинско
вдъхновение и страст, с която малките много лесно могат да се заразят...

66