ПЪРВИ СТЪПКИ В

ДИРЕКТНАТА РАБОТА:
Помагало за
общуване
с деца
Ива Уорд
Илюстрации
Красимир Ставрев
ПЪРВИ СТЪПКИ В ДИРЕКТНАТА РАБОТА:
Помагало за общуване с деца
© Автор: Ива Уорд, eva@arkonline.org
© Превод: Росица Петрова
© Илюстрации: Красимир Ставрев
© Илюстрации на корицата: Илия Христов, Людмил Генчев,
Боян Генчев, Цветелина Атанасова
© Графичен дизайн: „Пункт“ ООД
Печат: Жанет 45, Пловдив

Издателство „Пункт“, Пловдив, 2009 г.

Първо издание, 2009 г.
Адрес на издателството:
Издателство „Пункт“, Пловдив 4000, ул. „Булаир“ 1
www.punkt.bg

ISBN 978-954-92520-2-6

© 2009 Absolute Return for Kids (ARK)

Registered office: 15 Adam Street, London, WC2N 6AH
Tel: +44 (0) 20 7395 2050
Fax: +44 (0) 20 7395 2099
Website: www.arkonline.org

Registered in England as a company limited by guarantee number 04589451

UK Registered charity no.1095322

is a registered trademark.
ПЪРВИ СТЪПКИ В
ДИРЕКТНАТА РАБОТА:

Помагало за
общуване
с деца
Ива Уорд

Издателство Пункт
2009
Качествената работа с деца трябва да е в основата на всяка програма
по деинституционализация. Само чрез разбиране на нуждите на децата,
социалните работници и другите професионалисти могат да са сигурни, че
наистина работят за техния най-добър интерес. Да се научиш да общуваш
с децата, да им помогнеш да осъзнаят положението си и да ги подготвиш
за излизане от институционалната грижа, са основни умения, които
гарантират положителните резултати за децата и тяхната способност да
преминат към по-щастлив и удовлетворяващ начин на живот.
Тази книга има за цел да послужи като отправна точка на всички, които
работят директно с деца. Тя дава някои идеи как да се общува с деца
и предоставя техники за работа по история на живота. Тя, също така,
включва материали, които могат да се използват по време на критичния
етап от подготовката на децата за преместване в семейство.
Книгата е написана в отговор на осъзнатата потребност на наши
партньори от Стара Загора, които идентифицираха нуждата от такова
помагало, докато работиха по подготовката на деца за преместването им
в семейство или малък групов дом. Знаем, че те, както и много други колеги
от цяла България са изключително отдадени на тази работа, но разполагат
с много малко източници. Надяваме се, че тази книга донякъде ще запълни
тази празнота.
От името на целия екип на АРК България и на нашите колеги и приятели
от Стара Загора, бих искала да благодаря на спонсорите на АРК за тяхната
изключително щедра подкрепа, без която издаването на тази книга нямаше
да бъде възможно. Бих искала също да благодаря и на нашия дизайнер,
Красимир Ставрев, който с много въображение вдъхна живот на онова,
което наистина се нарича „директна работа” с деца.
Надяваме се, че вие – и децата, с които работите – с удоволствие ще
ползвате това помагало.
Лека работа!

Лаура Паркър
Съдържание
Част 1: Директна работа с деца
Директна работа ..………………………………………………………………….................................………. 7
Как да изслушваме и разговаряме с деца ……………………………….....…………...............……....….. 11
Десетте заповеди – Кей Донли ......………………………………………………................………............ 14
Материали за работа с деца .………………………...……………………………………...............…......... 16
Дейности и техники за използване при директна работа ………………………...............…….… 19
Приказката за котенцето Минка …………………………………………………………...............………... 23
Как да използваме приказката за Минка ..……………………………………………...............………...... 26
Направете вашите карти с чувства ……………..……………………………………..................………. 27

Част 2: Работа по история на живота

Работа по история на живота …………........………………………………………......................…….... 28
Подготвителен списък за работа по история на живота ……………..…....................……..…. 34
Примерни диаграми на преместванията …………………………………..………....................…....... 35
Разказвателен подход към работата по история на живота …………….…....................…….. 39
Как да използваме работните листове „Моята история” ………………….....................…….… 43
Да поговорим за: Какво е социален работник? .…………………………………….....................…….. 49
Да поговорим за: Моят социален работник .……………………………………….....................……… 50
Да поговорим за: Изработване на книга „История на живота” ……….…….............................. 51
Работни листове „Моята история” ……….…………………………..……………....................………... 53

Част 3: Как да разговаряме с децата за

настаняването в семейство
Как да използваме „Моята история” ………..……………………………………............................…….. 75
Да поговорим за: Какво означава приемната грижа? ......………………………………………………. 78
Да поговорим за: Какво означава осиновяването? .......................…………………..….....………… 79
Историята на преместването и насочващи бележки ……….…………….................................. 80

Източници, книги и ресурси ....…………………………….......................................110

5
 Въведение

Да напишеш книга за директна работа в контекста на съществуващата практика в

социалната работа в България, повдига редица дилеми. Знам твърде добре, че тази
сложна част от социалната работа е изключително предизвикателна дори и за хора,
работещи в обезпечена и подкрепяща среда, в която законодателството държи на
цялостната подготовка на всяко дете преди преместването му за постоянно.
Как тогава дори да си помислим, че такава работа може да се случи тук? Кога
социалните работници по закрила на детето изобщо биха могли да я вършат? Кое от
стотиците деца, за които отговарят ще има възможността да получи индивидуалното
време и внимание, които изисква директната работа? Тези мисли бележеха всеки ред,
който пишех. Съмнението в себе си, типично за професията на социалния работник,
никога не е било по-реално!
Две неща ми даваха сили да продължа. Първото бяха моите български колеги, жадни за
практически съвет и материали, които да им помагат да правят това, което сега
приемат за неизменна част от работата си. Да разбереш какво трябва да се направи е
първият етап от развитието на практиката, как да се направи - идва след това.
Но преди всичко в съзнанието ми бяха историите на многото деца, с които съм
работила. Тази книга всъщност е за тях.

Ива Уорд
ноември, 2009 г.

6
 1 част
Директна
работа с деца
Какво е директна робта?
През последните години много се дебатира за това какво всъщност означава
директната работа. Терминът често се използва от социалните работници, когато
описват специфична работа с деца, най-вече, когато става въпрос за правене на нещо с
детето, например работа по история на живота.
Най-общо е прието директната работа да означава ‘игра с някаква цел’ и
професионалистите са склонни да я възприемат като серия от планирани дейности,
които се използват при общуването с деца. Макар и това да е вярно, вече много
социални работници са убедени, че принципите на директната работа трябва да са в
основата на цялото им взаимодействие с децата, а не само от време на време да се
използват определени техники.
От тази гледна точка, директната работа включва не само какво правите с децата, но
и как се държите с тях. Тя говори за вашите ценности и за качеството на връзката ви с
детето, както и за уменията ви за наблюдение, разбиране и разговаряне с деца.

Работа с деца
Важно е да осъзнаем, че изследването на болезнени и травмитични събития с децата,
провокира у всички нас личните ни преживявания на загуба или страдание. Тези чувства
може да ни погълнат до такава степен, че да избягваме да се въвличаме твърде много в
случаите на децата.
Сблъсъкът със съдбите на стотици малки деца, живеещи в институции, също е смазващ.
Kroll, който е цитиран по-долу, засяга „ограничените възможности и второразрядните
решения”; те характеризират и нашата работа с деца в България.

Работата с деца е болезнена. Тя често е свързана със загуба,

гняв, отхвърляне и тъга. Тя често е свързана и с ограничени
възможности и второразрядни решения. Тя докосва
деликатни места в личния живот. Тя е непоносима и ни
кара да се чувстваме безпомощни, тъжни и гневни. Много
работници си признават, че държат децата на разстояние в
опит да избегнат тези чувства, да се предпазят от болката
и да запазят усещане за компетентност.
Kroll (1995): Quoted in M. Brandon, G. Schofield and L. Trinder:
Social Work with Children (1998)

7
 Въпреки тези огромни предизвикателства, ние знаем че все повече социални работници
и професионалисти от сферата, са се посветили на намирането на по-добри решения за
децата и техните семейства. Движението в посока деинституционализация, развиване
на алтернативни семейства и настаняване на децата в общността, оказа значително
влияние върху практиката в социалната работа. Социалните работници осъзнават,
че е необходимо да подготвят децата преди да ги изведат от институциите и че
предоставянето на следнастанителна подкрепа е от изключително значение. И двата
момента изискват комепетентност в директната работа с деца.

Супервизия
Възможността за получаване на качествена супервизия е от изключително значение за
хората, ангажирани в директна работа с деца. Ръководителите трябва да признаят
предизвикателната същност на тази работа, особено за неопитните социални
работници. Супервизията трябва да предоставя на социалните работници адекватна
подкрепа и възможности да се уверят, че споделеното от тях е чуто.

Принципи в социалната работа

Повечето от принципите, които важат при ефективните методи на социална работа
с възрастни, са приложими и при директната работа с деца.

Поверителност
Спазването на съответната поверителност е важна страна от работата с деца,
но също така повдига и много дилеми. Една от трудностите произлиза от това, че
обикновено работите в тясно сътрудничество с настоящите обгрижващи на детето,
които ще споделят с вас информация за него и може да очакват обратна връзка след
сесиите ви.
Важно е преди да започнете, да изясните очакванията с всички страни и също така
да разграничите нещата, които можете от тези, които не можете да споделяте
с другите. Например, би било приемливо да разговаряте с обгрижващите за общия
напредък, но обсъждането на специфични подробности, които детето ви е споделило,
би нарушило поверителността.
В някои случаи, например, ако детето живее в приемно семейство, може да е важно
приемните родители да са наясно с чувствата му. Възможно е то да сподели, че се
чувства раздвоено между приемните и рождените си родители. Не е необходимо да
предавате дословно казаното от детето, но бихте могли да намерите начин да кажете
на приемното семейство, че рождените родители са важни за детето. В такива случаи
нарушаването на поверителността може да се избегне, като окуражите детето
само да сподели част от информацията. Така то ще разбере, че противоречивите или
отрицателните чувства могат да се изразяват по безопасен начин.

Емпатия и сърдечност
Прецизната емпатия изисква социалният работник да разбира и да гледа на детето
като на индивидуалност, да е наясно с контекста на неговия живот и да се опита да
погледне през неговия поглед. Тя налага, също така, професионалистите да осъзнаят, че
техните занимания може да се различават от тези на детето – не трябва да очакваме,
че ще знаем как се чувства детето в дадена ситуация, но трябва да разберем това от
него самото.

8
Уместната емоционална сърдечност би могла да се предаде на детето по приятелски
начин, който свидетелства загриженост и внимание. Разбира се, някои деца от
институции може да търсят и физически израз на обич от вас и вие не бива да ги
отхвърляте, но постепенно трябва да ги насърчавате към различен тип поведение чрез
положителното си внимание.

Да ценим децата; уважение и зачитане

Това, което чувстват, казват и мислят децата, трябва да се цени. Те ще разберат,
че ги цените, ако слушате какво ви казват без да ги прекъсвате или да им се
противопоставяте. Това не означава, че трябва да се съгласявате с казаното от тях, а
че приемате, че това е начинът, по който те се чувстват или мислят.
Да уважавате децата означава да бъдете надеждни и последователни, не трябва да
давате обещания, които не сте готови да спазите. Положителното зачитане на
детето означава да го приемете такова, каквото е.

Директната работа с деца включва:

•• да сте честни с децата;
•• да уважавате и зачитате всяко дете;
•• да проверявате желанията и чувствата на децата;
•• да подкрепяте децата в трудни моменти;
•• да помагате на децата да разберат и да се справят с чувствата си;
•• да бъдете защитник на детето, когато трябва да се вземат решения за него.

Как да реагирате при разкриване на насилие

Трябва да сте подготвени за възможността, по време на директната работа, детето
да ви разкаже за случай на насилие. То може да се случва сега или да е станало в миналото.
На по-малките деца може да им липсват уменията ясно да изразят какво се е случило и
затова понякога дават информацията на части. Каквото и да ви разкажат, то трябва да
се приеме сериозно, дори ако разкритието касае някого, когото познавате и на когото
имате доверие.
Ето някои неща, които трябва да направите, за да сте сигурни, че твърдението ще
бъде разследвано подобаващо и детето ще бъде защитено, в случай че продължава да
живее на мястото на инцидента:
•• Не реагирайте бурно; останете спокойни, изслушайте внимателно какво точно ви
казва детето.
•• Не обещавайте на детето, че ще запазите информацията в тайна.
•• Обяснете му, че вашата работа е да се грижите за безопасността на децата
и ще кажете на вашия шеф, който ще разреши въпроса. Уверете детето, че е
постъпило правилно като ви е казало и че вие ще му помогнете.
•• Не давайте предложения на детето; не започвайте да го разпитвате.
•• Кажете на детето какво възнамерявате да направите и че ще се погрижите за
неговата (и на всички други, които са намесени) безопасност.
•• Незабавно докладвайте за случая на Началника на Отдел „Закрила на детето”

9
 •• Запишете точно какво ви е казало детето
•• Не се свързвайте и не разговаряйте с предполагаемия насилник

Развитие на детето
Критично важно за ефективната директна работа с деца е поддържането на работно
ниво на знания за детското развитие и забавянето в развитието. Ще се наложи да
приспособите работата си към нивото на разбиране на конкретното дете и за да
направите това, трябва да имате точна информация за нивото му на развитие.
Работата ви трябва да бъде съобразена по-скоро с развитието, отколкото с възрастта.
Децата, които живеят в институции в България неизбежно ще проявят забавяне в някои
области от развитието. Трябва да имате предвид контекста на живота в институция,
когато работите с понятия встрани от преживяванията на детето, например
какво представлява животът в семейство. Тези фактори създават допълнителни
предизвикателства пред хората, които предприемат директна работа с деца от
институции.
Произволно избраните по-долу особености в развитието биха могли да окажат
влияние върху избора ви на подход при директна работа с конкретно дете.
Децата на възраст 2-4 години също са включени тук, тъй като е възможно 5-6 годишните
деца в институции да се държат като по-малки.

Деца на възраст 2 – 4 години

–– Играят самостоятелно или паралелно с други деца.
–– Все още са егоцентрично настроени и не са готови да споделят.
–– Възможно е да изпитват страх при раздяла.
–– Започват да играят въображаеми игри.
Деца между 4 – 7 години
–– Усвояват умения чрез игра, която включва взаимодействия с други .
–– Способността им за абстрактно мислене е малка.
–– Имат склонност да вярват във вълшебства (че това, което си пожелаят, ще
се сбъдне).
–– Че са отговорни за това, което им се случва (егоцентрично мислене).
–– Че другите се чувстват като тях.
–– Играта може да се използва за изследване на различните видове семейства и
взаимоотношения.
–– Играта чрез приказки и насочваната игра биха могли да ни помогнат да
разберем как детето гледа на света и разкрива тревожности и чувства.
–– На 6 годишна възраст децата обикновено са физически много активни.
–– Шестгодишните често искат да направят повече от това, с което могат
да се справят и това им причинява фрустрация. Регресът към по-ранна
възраст е често срещан.
–– Необходими са похвали и ясни граници.
Деца между 7 – 10 години
–– Увеличените когнитивни способности влияят на начина, по който детето
гледа на настоящи и минали събития от живота си.
–– По-голямото разбиране на предишни преживявания, може да доведе до
промени в поведението.
–– Трудно им е да разбират алтернативни гледни точки (конкретно мислене).
–– Добре реагират на игра за изследване на чувствата и спомените.

10
Как да
изслушваме и
разговоряме с
деца
Въпреки че всички ние сме били деца, като че ли с времето забравяме какво е да си дете.
Понякога ни е трудно да си спомним какво сме чувствали в този период от живота си
и, за някои от нас, неприятните спомени от миналото отдавна са заровени дълбоко в
паметта ни.
Работата с деца за изследване на техните болезнени и често пъти травматични
истории, може да възкреси чувства, свързани с преживени от нас самите страдания
и загуби от миналото. Това е важно да се усети, защото, ако ние се страхуваме да
се изправим срещу болките от собственото си минало, тези страхове може да се
пренесат върху детето, което ще помисли, че трудните теми трябва да се заключват.

Упражнение
Спомнете си за случка от вашето детство, когато сте
били притеснени или объркани от нещо, което се е случило
във вашето семейство. С кого разговаряхте за това? Как
ви подкрепи този човек? Ако в онзи момент не е имало с
кого да поговорите, как сте се чувствали?

Развиване на умения за изслушване и разговаряне

Усвояването на всяко ново умение изисква практика. Малцина от нас се раждат
добри слушатели, още по-малко ни идва естествено да разговаряме с децата по най-
ползотворния начин.
Ако този тип работа е нова за вас, имайте предвид, че детето ще усети, когато сте
истински сърдечни и загрижени и в много случаи това е по-важно от вашите умения.
Няма лесен начин за обсъждане на болезнени въпроси с децата, затова можем само да
се надяваме, че ще дадем най-доброто от себе си като бъдем чувствителни, честни и
готови да помогнем на детето да се справи с чувствата си.
Познаването на основните умения за съветване много ще ви помогне в работата с
деца. Ако още не сте имали възможност да преминете обучение в умения за съветване,
трябва да се обърнете към вашата организация.

Изслушване и разговаряне: отправни точки

•• Създайте връзка с детето. Не правете допускане, че още на първата ви среща,
то ще иска да сподели с вас притесненията си.
•• Повече слушайте, по-малко говорете. Оставете детето да говори, дори това,
което казва, да няма връзка с работата ви. Можете да усетите важни неща за
чувствата и възприятията на детето.

11
 •• Слушайте търпеливо и внимателно. Показвайте, че слушате като кимате с
глава или издавате звуци на интерес или съгласие.
•• Изразявайте се просто, като езикът, който използвате е съобразен с възрастта
на детето. Проверявайте дали то е разбрало казаното от вас.
•• Използвайте отворени въпроси, като например: ‘Разкажи ми за….;’ или ‘Какво се
случи, когато…?’
•• Използвайте пестеливо затворени въпроси, които изискват отговор ‘да’ или ‘не’.
Използвайте ги, когато е необходимо да извлечете конкретен отговор.
•• Не се опитвайте да тълкувате казаното от детето. Ако не сте сигурни какво
е имало предвид, повторете фразата, така че то да може да я доразвие.
•• Търсете яснота като питате ‘И така, от това, което каза, прав ли съм да
мисля, че…’
•• Повтаряйте информацията и искайте от детето обратна връзка, за да се
уверите, че то е разбрало правилно казаното от вас.
•• Не говорете на детето за вашите лични (или на вашите деца) преживявания.
Това никак няма да му помогне и ще омаловажи посланието, че съвместната ви
работа е за него, а не за вас.
•• Отдайте на детето цялото си внимание по времето, когато сте заедно. Това
означава да изключите мобилния си телефон.

Даване на трудна информация

Самият факт, че възрастните се колебаят дали да споделят

информация за миналото с едно дете, му загатва, че неговото
минало е толкова ужасно, че то няма да може да се справи с
него. Каквото и да е било миналото му, детето го е преживяло
и е оцеляло, така че ще може да живее с истината. Истината
може да бъде поднесена по начин, който да навреди на детето
и да смачка самочувствието му или по начин, който да помогне
на детето да разбере и приеме миналото си и така да повиши
самочувствието му.
Vera Fahlberg:
A Child’s Journey through Placement (1994)

Всички деца, с които ще работите, се изправят пред трудни въпроси. Всички те

ежедневно се сблъскват с реалността за раздялата със семействата си – много от
тях никога не са познавали родителите си и може би нямат представа какво е майка.
Добронамереният персонал в институциите може да се опита да успокои детето,
което задава въпроси, с думите ‘някой ден майка ти ще дойде’. Знаем, че на някои деца
просто им се казва, че са нежелани.
Каквото и да е положението на детето, то най-вероятно е намерило обяснение за себе
си въз основа на онова, което си спомня, което родителите или хората, грижещи се за
него са му казали, или което вижда около себе си. Отправната точка във вашата работа
трябва да бъде да установите в какво вярва детето.

12
Разговарянето с детето за това, което му се е случило, не е еднократен процес.
С възрастта, разбирането на детето ще се развива и вашата работа ще трябва да се
повтори. Ето защо е важно да:
•• използвате език, съответстващ на нивото на развитие на детето;
•• давате прости обяснения;
•• увеличавате постепенно информацията; не разкривайте твърде много твърде
бързо;
•• давате на детето време да задава въпроси и да слушате какво всъщност ви пита;
•• повтаряте информацията периодично; това дава възможност на детето да
обработи това, което сте му казали и да задава въпроси;
•• приемете чувствата на детето като действителни и разбираеми; те може да
станат още по-интензивни с нарастване разбирането на детето;
•• уверите детето чрез поведението си, че вие сте надежден и сигурен човек, който
ще му помогне да се справи с емоциите, които възникват в резултат от вашата
работа.

Основни послания
Вашата работа трябва да увери детето, че:
•• каквото и да му се е случило, то не е било по негова вина;
•• бебетата и малките деца не могат да се грижат сами за себе си; не всички
родители са много добри в гледането на деца; това не означава, че те иначе са
лоши хора;
•• някой трябва да се грижи за децата; те се нуждаят от храна, топли дрехи и
сигурност. Ако това не се случва и социалните работници се тревожат за тях,
децата понякога трябва да отидат в детски дом, където да се грижат за тях;
•• всички деца могат да бъдат обичани и заслужават да им се случват хубави неща;
възрастните не винаги вършат нещата правилно.
В заключение, когато работите с деца и разговаряте за особено тежки събития от
тяхната история, изключително важно е да усетите кога децата отказват да чуят
подробности. Тези защитни реакции навярно са необходими на детето и те трябва да
бъдат уважани.
Думите на Violet Oaklander, цитирани по-долу, даваха кураж на много млади
социални работници в началото на 80те години на миналия век, предприели за
пръв път да извършват директна работа. Надяваме се, че те ще окуражат и вас.

Подходът, който представям е самонаблюдение. Вярвам, че

няма как да сгрешите, ако сте добронамерени и се въздържате
от тълкувания и оценки – ако приемате детето с уважение
и зачитане. Придържате ли се към това, ще можете да
контактувате с всяко дете и ще има полза от помощта ви.
Няма как да се провалите в толкова широки граници. Децата
ще се открият пред вас само до там, докъдето се чувстват в
безопасност. Violet Oaklander:
Windows to Our Children (1978)

13
 „Десетте
заповеди” при
работа с деца
Следващите откъси са взети от книгата на Кей Донли
„Отваряне на нови врати“ (ABAFA) 1975. „Заповедите“ си
остават все така актуални в съвремената практика за
директна работа, както са били преди повече от 30 години,
когато са написани.

1. Когато разговаряте с деца, избягвайте използването

на клишета. Никога не започвайте разговор с дете
с думите „Обичаш ли да ходиш на училище? В кой
клас си?” Детето бързо ще разбере, че вие сте
човек, който не знае как да разговаря с деца. Децата
повече откликват на идеята да подходят към вас
постепенно, така че си дайте време.

2. Предположете, че детето, с което ви предстои да

работите, има някакви дълбоки притеснения, които
никога не са били разбирани или адресирани.

3. Разберете от самото начало, че децата под грижа

са били наранявани: някаква част от тях е увредена.
Никога не допускайте, че след като всеки твърди, че
никой не е докосвал или навредявал на детето, това
наистина е така.

4. Не забравяйте, че в работата с едно дете, вашата

основна задача е да научите какво обяснение си дава
то само за себе си и как разбира ситуацията си.
14
5. Развийте специфични, конкретни способи, които
ще ви помогнат да общувате с деца. Децата
обикновено не проявяват интерес към разговора
като начин на общуване с всеки, те имат и други
начини и вие трябва да откриете какви са и също да
ги използвате.

6. Бъдете готови да се превърнете в надеждна,

предсказуема даденост в живота на детето ...
неопределеното обещание на социалния работник,
че ще се върне в живота му, обикновено означава,
че ще го избягва няколко седмици, а след това ще
се появи ненадейно. Това действа разрушително.
Към нарастващите познания на детето вие
добавяте усещането, че спрямо него възрастните са
непредсказуеми и непознаваеми.

7. Не забравяйте, че преживяванията на всяко дете са

уникални и че е изключително важно на всяко дете да
се помогне да започне взема живота си в ръце.

8. Работейки с едно дете във времето, вие трябва да

започнете да му помагате да си създаде това, което
аз наричам ‘достоверна история’. С това нямам
предвид да се прикриват някои неща, но вярвам, че
детето трябва да има ясно, разбираемо и приемливо
обяснение за ситуацията си, което да е в състояние
да използва по свое желание и с лекота.

9. Изцяло се отдайте на това, което аз наричам

многолика или сложна представа за детето. Не
забравяйте, че няма универсален начин, по който да
го възприемате и почувствате.

10. От самото начало на работата си имайте предвид,

че вие сте длъжни да предадете на който и да е
обгрижващ, историята на детето достоверно.
15
 Материали за
работа с деца
За работата ви с деца е необходимо да се снабдите с малка колекция играчки и игри. Тези
материали могат да се използват, когато сте на етап изграждане на връзка с детето,
за започване и приключване на сесиите, за притъпяване на отегчението, както и за
насърчаване на общуването.
Ако възнамерявате да работите с детето в неговия дом, например в институция, малък
групов дом или приемен дом, ще имате нужда от преносима кутия с помагала. Това може
да е кутия с играчки, която ползвате всички в екипа или ваша лична торбичка, която
сами сте си набавили и която лесно можете да носите със себе си. Дори и да имате
възможност да ползвате други играчки в дома на детето, трябва да сте подготвени с
вашите собствени специфични неща.
Съдържанието на вашата торбичка или кутия ще стане познато на детето и ще е
знак за вашето намерение да започнете с някакво занимание, когато идвате с нея. Ще
трябва да обясните, че това са вашите играчки и ги носите при всички деца, с които
работите. Понякога е добре да оставите малка играчка на детето с разбирането, че
то ще ви я върне при следващото ви идване. Това е полезно, когато трябва да вдъхнете
увереност дете, което се чувства несигурно, че ще се върнете.
Погрижете се да набавите играчки и материали съответстващи на възрастта на
детето, с което работите, макар че някои основни неща като куклите на конци и
материалите за рисуване са приложими за широка възрастова група. Една-две малки
книжки с приказки също ще вършат работа при обсъждане на специфични въпроси или за
спокойното приключване на сесията.

Един преносим комплект с материали може да включва:

•• обикновени и цветни хартии и моливи;
•• флумастри, тиксо, ножици, лепенки;
•• тесте карти на чувствата (виж страница 27)
•• малки дървени или пластмасови човечета (фигурки на възрастни и на деца);
•• една-две кукли за ръка;
•• кукли за пръсти (лесно можете да ги направите с детето);
•• малки книжки с приказки;
•• стар мобилен телефон;
•• малка кукла-бебе в креватче или на столче;
•• кола-играчка.

16
Не е толкова важно с какви играчки разполагате, а какво правите с тях. Можете да
импровизирате с това, което има наоколо, например една кутия може да се превърне в
къща или легло за бебето, а хартиените кърпички – в одеала. Ако искате да превърнете
човечетата в специфични персонажи, можете да помогнете на детето да им направи
различни шапки. Подобна техника може да се използва като се изрежат обикновени кукли
за пръсти от цветна хартия и се залепят с тиксо.
Ако имате късмета да разполагате със стая за игра, проектирана специално за работа
с деца, с времето ще можете да съберете материали. Но още веднъж, това, което
правите с ресурсите е по-важно от самите ресурси.

Примерни материали и играчки за стая за игра:

•• къща и обзавеждане за кукли;

•• малки фигурки (възрастни и деца);

•• килим, изобразяващ пътната обстановка;

•• коли, включително полицейска кола, пожарна и линейка;

•• голяма кукла-бебе и креватче;

•• големи и малки кукли на конци;

•• телефони-играчки;

•• селскостопански животни;

•• мека топка;

•• книжки;

•• стари списания;

•• плюшено мече и други характерни животни;

•• тесто за моделиране (в България се продава пластилин или вижте

рецептата по-долу, за да си направите);

•• карти на чувствата (виж страница 27, за да си направите свое тесте);

•• големи листи флип-чарт хартия или рула от обикновен тапет;

•• обикновена и цветна хартия и моливи;

•• фулмастри, тиксо, ножици, лепенки.

17
 Рецепта за тесто за моделиране
4 чаши брашно
2 чаши сол
1 чаша вода
2 големи лъжици олио
Оцветител за храна
Смесете солта и брашното. Отделно смесете
водата, олиото и оцветителя. Постепенно добавете
течността към останалата смес, до получаване на
желаната консистенция.

Тази смес се запазва две-три седмици, ако се съхранява

във вакуумирана найлонова торбичка в хладилника.
Не е токсична, безопасна е за малки деца и може
лесно да се изчисти от дрехите и килимите!

Как да си направите ресурсна тетрадка

Когато работите с деца, може да ви трябват допълнителни нагледни материали, чрез
които да опишете хора, места или други понятия. Социалният работник и психологът
в малкия групов дам в Стара Загора сами си направиха албум с изрезки от списания,
залепени върху картон. Те го използваха по време на работата по история на живота и
докато подготвяха деца за международно осиновяване, за да обсъждат:
–– различни видове семейства (картинки на различни етноси, различни семейни
композиции, разширени семейства, баби и дядовци);
–– хора на работа (показвайки различни видове работа);
–– места в България (села, градове, блокове, къщи);
–– гледки от почивки;
–– начини за пътуване;
–– хора и места в чужбина.
Тази идея възникна, защото в България няма готови материали и показва какво може да се
направи с малко въображение!

18
Дейности и
техники за
използване при
директна работа
Важна страна от директната работа е да се ангажира детето по начин, който е
интересен за него и му задържа вниманието. Много от децата, с които работите имат
ограничена концентрация на вниманието и може да се наложи да правите серия от
кратки дейности, както и междинни почивки. Дори и децата с по-добра концентрация
ще се отегчат от говоренето, затова е наложително да се използват алтернативни
начини на общуване.
С натрупването на опит, ще откриете методите, които най-добре съответстват на
вашия начин на работа. Ще създадете свои дейности и ще се научите да разпознавате
възможностите, които дава непринудената игра с детето. Това може да се окажат
ценни моменти, особено, когато детето инициира дадена игра.
Посочените тук дейности дават някои идеи, но преди да започнете да ги използвате,
трябва да прецените дали са подходящи за нивото на развитие на конкретното дете.
Желанията на детето винаги трябва да се зачитат и дейностите никога не бива да се
налагат.

Довършване на изречения
Тази техника е полезна, защото лесно може да се адаптира към ситуацията на детето
и към темите, по които работите. Повечето деца ще харесат този подход. Той
представлява лесен начин да се насърчи обсъждането на чувства, макар да трябва
внимателно да планирате изреченията си. Упражнението трябва да има конкретна цел –
няма смисъл да правите нещо само за запълване на времето.
Трябва да започнете с няколко общи изречения, като:
•• Любимата ми приказка е………….
•• Обичам да ям………..
•• Най-омразната ми вечеря е ………….
•• Обичам да играя с……………
•• Любимите ми играчки са…………….
преди да преминете към специфичните неща, които ще искате да изследвате:
•• Момчето, което най-много харесвам в моята група е ……
•• Момичето, което най-много харесвам в моята група е ………….
•• Любимата ми лелка/ възпитател е…………………………
•• Това, което най-харесвам на времето за сън е …………………….

19
 •• Това, което най-мразя на времето за сън е ………………….
•• Много съм щастлив/а, когато………………………………
•• Нещата, които ме натъжават са…………………………….
•• Понякога се ядосвам, когато………………………………..
•• Когато съм разстроен/а, казвам на…………………………………………..
Когато използвате техниката за довършване на изречения, се опитайте да не
коментирате отговорите веднага. Това може да подтисне спонтанната реакция на
детето. Ако се наложи, винаги можете да се върнете към казаното от него, по време на
следващите етапи от работата ви.

Карти с чувства
Това е способ да помогнете на детето да определи чувствата си. Картите с чувства
могат да се използват при всяка дейност, която правите, или в началото и в края на
сесиите като начин да уловите чувствата на детето. Можете да ги използвате също
така, за да установите как се е чувствало детето по отношение на минали събития или
на други хора.
Всяка карта с чувства изразява една емоция, която е изобразена на нея. Бихте могли
да разпръснете картите върху масата и да помолите детето да си избере тези, които
отговарят на чувствата му по отношение на дадени събития, които сте обсъждали.
Повечето деца ще се нуждаят от помощ при назоваването на чувствата. В началните
етапи от вашата работа може да искате да използвате картите просто, за да видите
как детето разбира изобразените чувства. Това е ценно упражнение и може да се
направи чрез ролева игра или даване на примери заедно.
Например, когато използвате картата ЩАСТЛИВ, можете да изследвате най-общо в
какви ситуации децата се чувстват щастливи – това може да се случва, когато има
слънце или когато някой се държи добре с тях.
Когато използвате картата ПРИТЕСНЕН, можете да се спрете на ситуации, които
притесняват децата, например, когато някой ги нагруби или не се справят със задачите
в училище.
След като детето свикне с картите, те могат да се използват по време на цялата
работа. Бихте могли да ги изваждате в началото на всяка сесия, за да са ви под ръка, ако
се наложи да прибегнете към тях. А когато разговаряте за даден епозод от живота на
детето, може да го насърчите да избере картата(ите), които най-точно отговаря(т)
на чувствата, които е изпитвало тогава или сега. С напредване на работата и
определянето на нови чувства, бихте могли заедно да изработите допълнителни карти
Тесте карти с основните чувства можете да откриете на страница 27 от
тази книга. Страницата може да се отпечата върху цветен картон и след
това да се изреже, за да направите карти за вашата кутия с помагала.

Разказване на приказки
Има няколко начина за използване на приказките във вашата работа с деца:
•• Един от начините е да разкажете на детето приказка, която наподобява неговата
ситуация. Тук е важно, обаче, да изберете герой, който изобщо не прилича на
детето. Бихте могли да помолите детете да си избере една плюшена играчка
или кукла за ръка от кутията с играчки и да й даде име. След това можете

20
 да започнете да разкавате приказката за животинчето, като максимално
приближавате събитията до тези в живота на детето. След малко помолете
детето да продължи приказката, като спирате от време на време и го питате
как, според него, се чувства животинчето.
•• Детските книжки с приказки за герои, които са надмогнали проблемите си или
където се дава израз на чувства, също биха могли да ви послужат за започване
на дискусия. Предложения за подходящи книжки на български език са изброени на
страница 110 в ресурсната част на тази книга.
•• Бихте могли, също така, да измислите ваша приказка, в която да опишете
ситуация или проблем, който искате да адресирате. Не е толкова трудно,
колкото ви изглежда! Приказката за котенцето Минка на страница 23 е
пример за това.

Рисунки
Детските рисунки могат да дадат много информация за начина, по който детето
възприема себе си и своя свят. Те биха могли да се използват за изследване на
привързаността на детето, неговите желания и фантазии, а също и притеснения.
Въпреки че повечето деца обичат да рисуват, не мислете, че това се отнася за всички.
На някои може да им липсва увереност и да се нуждаят от насърчаване. Не бива да
насилвате детето, ако то категорично отказва да рисува, на по-късен етап може
спонтанно да се отдаде такава възможност.
Ако използвате рисуването като метод за общуване, трябва да оставите детето да ви
каже какво е нарисувало. Вашето тълкуване може да се окаже напълно погрешно! Трябва
да използвате отворени въпроси като например:
–– Разкажи ми за хората тук ……
–– Чудя се какво правят децата на рисунката …….
–– Кои са хората в къщата …………..

Ето някои теми, по които можете да започнете да

рисувате:
•• Любимата ми храна
•• Моят най-хубав ден
•• Аз на първия учебен ден
•• Моят най-добър приятел

Теми за изследване на привързаността:

•• Моят автобус и кого бих качил в него
•• Хората, които ще дойдат на моя празник
•• Кой ще живее на моя самотен остров

Теми за надеждите и мечтите:

•• Добрата фея ми даде възможност за три желания
•• Моята най-съкровена мечта
•• Ако имах вълшебна пръчица, бих…..

21
 Ролеви и други игри
Разиграването на сценарии може да се окаже много ползотворен начин за работа с деца и
може да се използва, за да:
–– помогне на детето да овладее нова ситуация, в която би попаднало;
–– изследва какво се е случило в миналото;
–– изследва чувства;
–– даде възможност на детето да влезе в друга роля;
–– каже нещо на човек, който отсъства;
–– се забавлявяте!
Възможностите, които дават ролевите и другите подобни игри, са безкрайни и при
необходимост могат да се включват с лекота. Децата съвсем естествено предават
възприятитята си чрез играта и се радват, когато имат цялото ви внимание като
партньор в играта.
Пособията от вашата кутия за игра биха могли да се използват по най-
различни начини. Например:
Телефоните могат да се използват за провеждане на разговори с истински или
въображаеми хора
Куклите за ръка или пръсти могат да влязат в разнообразни роли и са подходящи
за водене на диалог в трето лице. Те биха могли да олицетворяват хора от живота на
детето.
Куклите-бебета могат да се къпят, преобличат, гушкат и слагат в леглото, за да се
покаже от колко много грижи се нуждаят бебетата.
Колите и килимът, изобразяващ уличното движение могат да помогнат при
обясняването на миналото или преместванията. Линейките и полицейските коли
могат да дадат представа за хората, които помагат в беда.
Къщата за кукли и малките семейни фигурки могат да се използват, за да се разиграе
какво се е случило на детето, за изследване на семейни въпроси, при подготовката за
настаняване в семейство, за изследване на привързаността и т.н.
„Големия мечок”, „Мъдрата сова”, „Умния заек” или други герои-животни могат да
поемат продължаваща роля по време на сесиите ви. Детето може да гушка Умния заек,
докато разговаряте, на заека може да му се припише качеството мъдрост и детето
да го пита или да му разказва важни неща. Ако се спрете на този подход, трябва да сте
подготвени да давате мъдри отговори от името на Умния заек!

22
Приказката за
котенцето Минка
Когато Минка била малко котенце, тя живеела с Мама Котка в уютно
котило в сутерена на голям блок. Котешкото семейство имало още
седем котенца, които били братчета и сестричета на Минка. Татко
Котарак не стоял много вкъщи, тъй като бил зает да пази около блока
и да се бие с другите котараци.
Минка и нейните братчета и сестричета бозаели мляко от Мама
Котка и прекарвали дните си в сън. Те били още много малки и
очичките им не били съвсем отворени, така че не можели да виждат.
Но обичали да се гушкат едно в друго и да издават писукащи звуци.
След известно време Мама Котка започнала много да се изморява,
защото било тежка работа да произведеш достатъчно мляко за осем
гладни малки котенца. Не само това, но и Татко Котарак забравял да й
носи мишки за ядене, така че тя започнала да огладнява.

23
 Скоро малките котенца започнали да растат и очичките им се
отворили. След като вече можели да се виждат, те започнали да си
играят заедно. Скачали едно върху друго и се търкаляли. Минка обичала
всички игри, на които си играели. Така се забавлявали!
Грижите за толкова много активни, гладни котенца били наистина
тежка работа и Мама Котка била изтощена. Някои от котенцата
постоянно се опитвали да изпълзят от сутерена и тя все трябвало да
ги прибира обратно в котилото. Татко Котарак вече изобщо не идвал
да види семейството и Мама Котка трябвало да се справя съвсем
сама.
Понякога, когато си мислела, че котенцата са заспали, Мама Котка
набързо излизала от сутерена и се опитвала да намери нещо за ядене.
Котенцата растели толкова бързо, скоро щели да спрат да бозаят
мляко и да започнат да се хранят с истинска храна като остатъци от
кофата за смет или някоя мишка, ако имали повече късмет!
На Минка не й харесвало, че Мама Котка започнала да излиза всеки ден
за храна. Понякога я нямало задълго и когато се връщала вкъщи носела
само няколко огризки. Котенцата били много гладни и много тъжни.
Козината им се сплъстила и вече не блестяла като преди, защото
както знаеш котенцата трябва да се къпят всеки ден от майка
котка.
Котенцата били толкава гладни, че някои от по-големите започнали
да напускат сутерена, щом Мама Котка излезела. В началото малката
Минка била твърде уплашена да излиза с тях, но когато другите й
казали, че отвън има чинийка с прясно мляко, тя решила да погледне.
Бавно се промъкнала през прозореца на сутерена и надникнала навън.
Там имало толкова много непознати неща – било вълнуващо и в
същото време страховито.
Когато намерила чинийката с мляко, Минка го изпила наведнъж. После
поседяла тихо за известно време и наблюдавала всичко, което се
случвало на улицата. Наоколо бързали много хора и шумни коли, но
тя, разбира се, не знаела имената на всичко, което виждала. Само ако
била тук Мама Котка, тя щяла да й обясни всичко и да се погрижи
за безопасността й. Тя се почувствала много тъжна и Мама Котка
започнала много да й липсва.
Тъкмо се разплакала и Митко, един от братята й, изскочил от един
храст! ‘Ела, Минке’, казал той. ‘Намерихме страхотна, огромна кофа
за смет с много храна, можеш да ядеш колкото искаш.’ И така Минка
последвала Митко по тревата, през една оживена улица до голямата

24
кофа за смет. Вече започнало да притъмнява и наоколо имало много
котки. Минка видяла, че някои от тях са големи колкото Татко
Котарак.
Всички котки ловко скачали в кофата да търсят храна, но Минка
била още много малка и не можела да скача достатъчно високо. Тя се
изморила, пропълзяла под кофата за смет и бързо заспала. Сънувала, че
се е прибрала на топло в котилото, сгушена в Мама Котка.
Когато Минка се събудила, вече било ден и всички котки били изчезнали.
Тя видяла, че всичко е покрито с нещо бяло. Много предпазливо го
докоснала с лапичка. Мяу! Било ледено студено! Знаеш ли какво било
то?
Горката малка Минка не знаела какво да прави. Тя все още била бебе
и не можела да се грижи за себе си. Била премръзнала и гладна и не
знаела пътя за вкъщи. Неочаквано видяла към нея да приближават
двама големи човека. Тя искала да избяга, но била твърде уплашена, за
да помръдне. Единият човек се навел към нея и много нежно я вдигнал.
‘Какво сладко, малко котенце! Не можем да го оставим тук само. По-
добре да го заведем в Котешкия Дом,’ казал големият човек, докато
завивал Минка в якето си.
На Минка й било топло и приятно в якето, но била много
разтревожена. Чудела се къде отиват и как щяла да я намери Мама
Котка. Започнала да мяука силно. Още мяукала, когато осъзнала, че
вече я държал човек в бяла престилка. Това бил животинският лекар
(но разбира се, Минка не знаела това), който прегледал Минка отгоре
до долу. Животинският лекар казал с приятен глас, ‘Тя е прекрасно
котенце, но за нея не са се грижили много добре. Ще я задържим тук
и ще я почистим. Щом започнем да я храним правилно, тя ще се
почувства добре. Може би дори ще й намерим семейство.’
И така, това е приказката, която разказва как Минка дошла да живее
в Котешкия Дом. Тя се сприятелила с всички котенца там и дори си
имала специални котешки играчки. Хората, които се грижат за тях са
много мили, но Минка все си мисли за Мама Котка и за братчетата
и сестричетата си. Ще дойде ли Мама Котка да я вземе обратно в
котилото?

Какво мислиш, че ще се случи с Минка? Ако

искаш, можеш да продължиш приказката за
котенцето Минка ………….......….

25
 Как да използваме
приказката за
Минка
Приказката за котенцето Минка е написана, за да покаже как могат да се създадат
приказки, които да наподобяват чувствата и преживяванията на децата. Въпреки че
е написана за деца от предучилищна възраст, тя би могла да представлява интерес и
за по-големите, които са в състояние да уловят някои от поставените сложности и
дилеми.
Тъжната история на котенцето е много позната – майката, самотен родител,
се опитва с всички сили да се грижи за голямото си семейство, но е победена от
изтощението и бедността. Котенцата са все по-неглижирани и по-силните започват
сами да се грижат за себе си. Накрая, Минка, която предприема да излезе от котилото, е
открита „изоставена” и е отведена в Котешкия Дом. Там, въпреки че се грижат добре за
нея, тя копнее за своето семейство. Оставаме с въпроса какво се случва след това.........
Ако решите да използвате тази или подобна приказка, трябва да я четете на кратки
части, като правите паузи, за да видите разбирането на детето и какво мисли то.
Приказката за Минка повдига много въпроси и в зависимост от възрастта на детето,
може да предизвика обсъждане на следните неща:
–– от колко много грижи се нуждаят малките бебета;
–– колко е трудно да се грижиш за много деца;
–– как децата трябва да бъдат пазени;
–– спомените на детето за ранното му детство;
–– чувствата на котенцето в различни моменти от приказката и как детето може
да се идентифицира с някои от тях;
–– как събитията в живота на Минка не са по нейна вина;
–– как се чувства Минка, когато я отвеждат от познатата й среда;
–– как можеш да преживееш трудните моменти.
При детето, което все още работи върху определяне на чувствата, можете да
използвате картите с чувствата по време на приказката. Можете да помолите
детето да избере подходящата карта в моментите, когато в текста се описват
чувства.
Приказката е с отворен край и заедно с детето можете да измислите подходящ
изход за Минка. С децата, които се подготвят за настаняване в семейство, можете да
решите, че Минка трябва да отиде в приемно или осиновително семейство! Ами Мама
Котка? Ще види ли Минка отново майка си? Какво ще стане с братчето й Митко?
Големите хора и него ли ще доведат в Котешкия Дом?
И накрая, как мислиш? Големите хора социални работници ли са?

26
Направете вашите
карти с чувства

Щастлив Тъжен Ядосан

Уплашен Разтревожен Ревнив

Изненадан Обичан Съжаляващ

Самотен Доволен Объркан

27
 2 част

Работа по история
на живота
Какво представлява работата по история на живота?
Работата по история на живота описва процеса, чрез който се помага на детето да
разбере своята история. Книгата „История на живота” е крайният продукт от тази
работа. Целта на работата е да се помогне на детето да осмисли предишни събития
от живота си, и да преработи и придаде субективен характер на получената информация.

Работата по история на живота включва превеждане на

детето по пътя му, стъпка по стъпка, без да се пропускат
събития, факти и убеждения и без да се прави допускане, че
детето е разбрало или приело, тъй като това може да не е
така. Необходимо е при всяка стъпка да сте сигурни, преди
всичко, че детето е слушало и след това, че е разбрало.
Rose and Philpot:
The Child’s Own Story (2005)

Защо се извършва работа по история на живота?

Малко вероятно е децата, които живеят в институции, да знаят защо са там. Някои
от тях, които са в институциии от раждането си, имат незначителна представа за
какъвто и да е друг начин на живот.
Други, може да имат спомени от предишния си живот със своите семейства, но тези
спомени вероятно са объркани – детето няма да разбира защо е било разделено от
семейство си или какво го очаква в бъдеще. Не се дават никакви обяснения и децата
просто чакат.
Всички деца имат право да знаят кои са. Работата по история на живота и създаването
на книга „История на живота” могат да върнат на децата от институции тяхното
минало, така че да им се помогне да приемат настоящето и да гледат към едно
обнадеждаващо и многообещаващо бъдеще.

Работата по история на живота има за цел да:

•• предостави на детето честно описание на историята му и на събитията от
ранното му детство по разбираем и съответстващ на развитието му начин;
•• изгради чувство за самоличност на детето;

28
 •• помогне на детето да разбере, че то не е виновно за това, което му се е случило и
по този начин да възстанови самочувствието му;
•• научи детето да говори за себе си по структуриран начин, който може да сподели
и с други;
•• разсее фантазиите за рожденото семейство и да поправи погрешните схващания
и обърканите спомени;
•• приеме въпросите за раздялата и загубата;
•• преодолее чувството на вина, гняв и тъга с помощта на сигурен и надежден
възрастен.

Подготовка за
работа по история
на живота
Подготовка на детето
Ако все още не познавате добре детето, първият етап от вашата работа трябва да
включва изграждането на връзка. Това може да се постигне само, ако сте внимателни,
топли и искрени. На детето ще му трябва време да започне да ви се доверява и да
разчита на вас. Един от начините да покажете, че на вас може да се разчита, е като се
срещате по едно и също време всяка седмица, например, на детето ще кажете, че това
ще става винаги след детската градина в първия ден след уикенда.
Повечето деца няма да разбират какво е социален работник и първоначалните сесии
трябва да включват работа по обясняване на вашата роля и на това, което ще правите
заедно.
Виж поредицата работни листове „Да поговорим за” на страници 49-50 за
материали, които да използвате с детето.

Подготовка на вас самите

Самоподготовката обхваща планирането на вашата работа. Това включва събиране на
информация, разговори с роднините и обгрижващия персонал, както и организиране на
материалите, на кутията ви за игра и избиране на място за работа.
Виж списъка на подготовката на страница 34 във връзка с въпросите, които
трябва да имате предвид преди да започнете работа с детето.
Друг важен елемент от самоподготовката е да сте в състояние да се поставите на
мястото на детето. Това е от основно значение за развиване на искрена емпатия към
детето.
Следващото упражнение може да ви помогне да помислите върху някои от
въпросите, срещу които детето трябва да се изправи:

29
 Упражнение
Представете си, че току-що сте открили, че сте
прекарали първите три години от живота си в
институция за бебета. Не можете да си спомните нищо
от онова време.
— Какви въпроси бихте задали?
— Къде бихте потърсили отговорите?
— Какво бижте направили, ако няма кой да ви
отговори?
— Ще имате ли достъп до архивите на институцията?
— Как бихте се почувствали, ако не сте в състояние да
откриете какво се е случило?
Събиране на информация
Най-вероятно ще отделите толкова време за запознаване с досието по случая и
събиране на информация, колкото и за директна работа с детето. Трябва да имате ясна
представа какво се е случило с детето и какви събития са довели до настаняването
му в институция преди да започнете каквато и да било директна работа. Тъй като
записките по случая не винаги са точни, бихте могли да проверите всяка съмнителна или
противоречива информация.
Трябва да проведете разговор с персонала в институцията или малкия групов дом, за да
научите колкото може повече за живота на детето след настаняването му там. Ако
детето е било местено, с предишните директори и обгрижващи също трябва да се
разговаря.

Начините за изясняване на информация за историята на детето,

могат да включват:
•• попълване на диаграма на преместванията, в която да бъдат отразени важни
събития и премествания в живота н адетето. Виж частта за диаграмите на
преместванията по-долу;
•• описание на историята – това е щриховано представяне на историята на
детето, сглобено от досиета, факти и истории предоставени от други хора
като предишни обгрижващи или членове на семейството;
•• събиране на снимки (или изваждане на копия на тези, които не може да задържите)
от архивите на институцията или от членове на семейството;
•• заснемане на родителите и на други роднини, включително братя и сестри на
детето;
•• фотокопиране на удостоверението за раждане на детето.

Провеждане на разговори с рождените родители и другите роднини

Изключително важно е да се разговаря с рождените родители и другите роднини,
ако това изобщо е възможно. Ако може да му се помогне да разбере каква е вашата
роля, рожденото семейство би ви предоставило безценна информация за детето и за
семейната история. Трябва да се опитате да направите родословно дърво с имената на
най-близките членове на семейството и всички важни факти за тях. Например, детето
кръстено ли е на някой роднина?
Изключително важно е да търсите положителни истории, които показват силните
страни на семейството, например, че бащата на детето е усърден работник или
30
дядото е бил известен с производството на най-хубавия тютюн в селото. Незначителни
на пръв поглед подробности за семейството или ранните години от живота на детето
могат да допринесат за сглобяване на пъзела на детския живот.
Ако семейството е от ромски или друг малцинствен произход, то може да даде
положителна информация за определена група, към която принадлежи. Тези подробности
могат да помогнат на детето да разбере и приеме миналото си.
Трябва да изслушате историята на семейството за причините довели до настаняването
на детето в институция. Обясненията на родителите може да се различават
съществено от това, което се съдържа в досието. Каквато и да е била ситуацията,
детето трябва да знае какво казват родителите му за това.
Родителите може по-лесно да разберат вашата мисия, ако видят или получат скорошна
снимка на детето. Понякога им е трудно да си представят, че малкото дете, което са
оставили е станало истински човек. Трябва да използвате възможността и да направите
снимки на семейството на детето и на мястото, където живеят за детската книга.
Следващото упражнение може да ви помогне да помислите повече за приноса
на рожденото семейство към работата по история на живота:

Диаграми на преместванията
Диаграмата на преместванията представлява поредица от взаимно свързани кутийки,
които могат да се използват за записване на важни събития в хронологичен ред с
датите, на които е настъпило събитието. Всяка кутийка трябва да съдържа отделно
събитие.

Упражнение
Представете си, че някой пише историята на живота
на вашето дете или на друг близък роднина без да ви
даде възможност да участвате там, където можете да
вземете отношение. Как бихте се почувствали?
Диаграмата на преместванията е важен инструмент при формулирането на
хронологичния ред в живота на семейството в периода на събиране на първоначална
информация. По-късно тя може да се адаптира по различни начини за книгата „История
на живота” на детето.

Използване на диаграмите на преместванията при воденето на

вашите лични записки
Примерната диаграма на преместванията (виж страница 36) може да се копира
или отпечата от приложения диск, като вероятно ще имате нужда от няколко листа
за всяка семейна история. Докато се запознавате с досието по случая, можете да
попълвате кутийките на чернова, която след това ще бъде допълвана или променяна от
информацията, която събирате по време на вашите разговори с рождените семейства
и предишни обгрижващи, преди да стигнете до крайния вариант.
Диаграмите на преместванията биха могли да ви помогнат да разберете по-добре
последователността от събития в семейството на детето. Използването им може да
запълни информационни празноти и да повдигне редица въпроси за причините довели до
дадени събития или премествания.
Във Великобритания диаграмите на преместванията се съдържат в началото на
досието на детето, така че хронологията веднага е на разположение при необходимост.

31
 Използване на диаграмите на преместванията в работата по
история на живота
След като вече сте наясно със събитията в живота на детето (и на семейството), ще
бъде по-лесно да решите кои от тях да включите в работата по история на живота.
Може да започнете да планирате как да подходите при даването на информацията на
детето.
Съществуват много начини за това и вашият подход ще зависи от възрастта и
разбирането на детето, както и с колко информация разполагате. Зависи също и от
това колко сте изобретателни!
В примера с диаграмата на преместванията на Петя на страница 37 е използван
влак, един близък до детето подход, като всеки вагон представлява определено събитие.
Възможно е да са ви необходими няколко от листовете „моите премествания” на
страница 38 за книгата на всяко дете.
Диаграмите на преместванията, които изработвате, трябва да съдържат повече
събития и по-големи подробности, отколкото са дадени в примера. Трябва да включите
рождения ден на детето и Коледа в поредицата от събития, тъй като те са важни
ориентири, които биха напомнили на детето на колко години е било по време на дадено
събитие. Ако откриете важни чествания в институцията или излети, също трябва да
ги включите.
На повечето деца им е трудно да подредят събитията и последователността би им
помогнала, особено ако попълните някои от празните места вместо тях. Например, на
вас може да ви е станало известно от персонала, че последният път, когато бабата е
посетила детето, е бил в деня на кукленото шоу. Възпитателят си го спомня, защото
това е причинило неудобство!
Моята история 20 – Моят житейски път (виж страница 72) е още един пример
за това как биха могли да се отразяват преместванията, събитията и промените в
живота на детето.

Връщане към миналото

Част от вашата работа може да се състои в това да заведете детето на места,
на които е живяло преди. Традиционният подход към тази дейност обикновено
представлява снимане на детето пред съответното място (в България това най-често
е институцията) с намерение да включите снимката в книгата. Възможно е такива
посещения да помогнат на някои деца да осмислят миналото, например едно по-голямо
дете може да прояви интерес към институцията за бебета, в която някога е живяло.
Този метод, наричан понякога пътуване, се използва при работата по история на живота
във Великобритания – децата се водят отново на мястото, където са били родени или
са живели, при предишни приемни родители и на други значими за тях места. Това, най-
често се прави към края на работата по история на живота, когато детето е разбрало
събитията от живота си. Едно такова пътуване му помага да напусне миналото и да
продължи към бъдещето.
Разбира се, в някои случаи връщането към миналото може да предизвика у детето
объркани или болезнени спомени и за съжаление е трудно да се предвиди кога ще се случи
това.
Имахме такъв пример в нашата работа по история на живота с едно момче, което се
беше установило сравнително добре в малък групов дом. Работата вървеше добре и
вече беше направен положителен контакт с рожденото семейство. Ние бяхме убедени,
че детето е разбрало, че повече няма да бъде премествано. Институцията, в която
беше живяло, вече беше закрита и когато го заведохме там, нямаше никого. Друго
дете, момиче на по-голяма възраст и доста устойчиво в емоционално отношение, се
32
присъедини към нас и двете деца видимо се забавляваха докато позираха за снимки и
изучаваха игрището и околностите. По-късно, когато социалният работник прибираше
децата в дома, момчето неочаквано стана буйно и неконтролируемо и в един момент
започна да тича по улицата.
Не знаем какво точно предизвика това поведение, за щастие краткотрайно, но случката
ни кара да не забравяме, че когато не разбираме напълно миналите преживявания на едно
дете, е трудно да предвидим как би реагирало, когато си припомни тези преживявания.

Изработване на книга „История на живота”

Няма общоприет подход към това – както е различна историята на всяко дете,
така и попълването на книгата „История на живота” трябва да отразява неговата
индивидуалност.
Частта от книгата, озаглавена „Моята история” предоставя материали, които биха
могли да се използват като рамка, но трябва да се подчертае, че една книга „История на
живота” не е колекция от попълнени работни листове, нито е албум за снимки. Виждали
сме примери за книги, в които децата могат да попълват факти за себе си и в това
няма нищо лошо, само че това не са книги „История на живота”.
Ако решите да използвате работните листове „Моята история”, трябва да ги
приемете за скелет, върху който чрез работата си да изградите тялото. Това става
като изследвате всяка тема чрез директна работа и достигате до заключения с
детето, които едва след това се записват в книгата.
„Моята история” е полезна за започване на работата и дава възможност да ангажирате
детето в началните етапи от нея. Насоки как да използвате „Моята история” ще
намерите на страница 43.

Написване на историята
Детските рисунки, работните листове, картите и снимките ще оформят основата на
книгата. По-голямата част от съдържащите се материали, включително и работата с
„Моята история”, са написани в първо лице, единствено число, било защото детето ги е
писало само, или защото вие сте му помогнали в процеса на съвместната ви работа
Понякога, когато книгата „История на живота” е завършена по тази начин, на детската
история може да й липсва обективността, която се постига чрез разказ в трето лице.
Това много се забелязва от опитните социални работници по история на живота и
практиката е в книгата да се включи един абзац, написан от социалния работник.
Виж страница 39, на която има пример за разказвателен подход.
Когато работите с по-малки деца, този метод има повече смисъл, особено, ако
не сте сигурни какво количество информация са възприели. Това ви позволява да
изберете подходящия език, чрез който да предадете трудната информация и да се
съсредоточите върху положителните страни от живота на детето.
Това упражнение може да ви помогне да осъзнаете достойнствата на
различните подходи към работата по история на живота:

Упражнение
Вземете приказката за котенцето Минка и си
представете, че трябва да работите по нейната история
на живота. Лесно ли ще ви бъде да я напишете в първо
лице, единствено число? Кои страни от първоначалната
приказка ще ви бъде трудно да предадете, ако Минка
трябваше да я напише сама?
33
 Подготвителен списък
за работа по история на
живота
Преди да започнете работа по история на живота с едно дете, трябва да
имате предвид следните въпроси:
•• Защо работите по история на живота сега? За какво подготвяте детето –
за приемна грижа или осиновяване? Или детето вече е настанено в приемно
семейство? Ако детето е настанено в малък групов дом, има ли специфични
проблеми, които са възникнали в резултат от поведението на детето или
въпроси?
•• Работата по история на живота заложена ли е в плана за грижи на детето?
Обсъждали ли сте това с човека (хората), които в момента се грижат за детето,
например приемните родители или персонала в институцията? Те как биха могли
да участват или да подкрепят работата?
•• Разполагате ли с цялата информация за историята на детето и подробности за
семейството? Разговаряли ли сте с родителите на детето и/или с други хора,
които преди са се грижили за него? Те могат ли да помогнат с истории/ спомени
за детето или със снимки? Подготвили ли сте диаграма на всички премествания на
детето и важни събития в живота му? А история на живота на детето в писмен
вид?
•• Колко добре познавате детето? То познава ли ви достатъчно добре, за да ви се
довери? Ако не, какво бихте могли да направите, за да изградите връзка с него?
•• Детето разбира ли в какво се състои работата на социалния работник? Ако не, как
ще обясните вашата роля?
•• Как ще обясните на детето какво представлява книгата „История на живота”?
Обмислили ли сте кой е най-подходящият начин, като имате предвид възрастта и
степента на разбиране на детето?
•• Мислили ли сте за езика, съответстващ на възрастта на детето, чрез който да
разговаряте с него за причините довели до разделянето му от семейството?
Подготвени ли сте да отговаряте честно на въпросите на детето? Какво ще
направите, ако то не ви зададе никакви въпроси?
•• От какви материали и пособия имате нужда? Подготвили ли сте си
инструментариума?
•• Мислили ли сте за собствените си притеснения, когато ще работите със
загубите, болката и объркването на детето? Кой може да ви окаже подкрепа чрез
супервизия и да ви помогне да оцените вашата работа?
•• Къде ще работите с детето? Мястото предлага ли необходимото уединение, ще
ви бъде ли спестено прекъсване по време на сесиите? Ще можете ли да използвате
същото това място за провеждане на всичките си сесии?
•• Направили ли сте план на работата си, включително и колко често ще се виждате
с детето? Колко сесии ще трябва да проведете и на какви интервали? Това
реалистично ли е? Сигурни ли сте, че редовно ще бъдете на разположение?
•• Как ще приключите работата? Какво ще стане с книгата „История на живота”?

34
 Май 02 Август 02 Октомрви 02
23 юли 2001 (10 месеца) (13 месеца) (15 месеца)
Петя се мести в Семейството се мести Майката отива да
Петя се ражда в в близко да Стара работи в Гърция,
Стара Загора с майка Загора село при бабата таткото и Петя
Чирпан си и татко си по майчина линия остават при бабата

Януари 04 Октомври 03 Май 03 Януари 03

(2г. и 6м.) (2г. и 3м.) (22 месеца) (18 месеца)
Майката отива при Майката и бабата Бабата оставя Петя
новия си приятел, Таткото влиза в
бабата връща Петя в вземат Петя у дома в ДМСГД и отива при
дъщеря си в Гърция затвора за кражба
ДМСГД на село

Февруари 04 Май 04 Септември 04 Август 05

(2г. и 7м.) (2г. и 10м.) (3г. и 2м.) (4г. и 1м.)
Таткото излиза от Майката и бабата Петя е преместена
затвора и посещава посещават Петя и в дом за деца в Петя е реинтегрирана
казват, че ще я при майка си и баба си
Петя в ДМСГД вземат вкъщи. предучилищна възраст
живота на Петя

Юли 08 Септември 07 Декември 06 Юли 06

(7 години) (6г. 2м.) (5г. и 5м.) (5 години)
Учителката в училище Институцията е Петя е намерена
Схема на преместванията в

кандидатства за закрита. Петя се Петя е приета в изоставена в двора

приемен родител мести в малък на институцията и

35
на Петя групов дом болница с пневмония отново настанена
 Документиране на преместванията и
значимите събития за .............................

36
 Петя е на Петя е на Петя е на
10 месеца 13 месеца 15 месеца
23 юли 2001
Петя се мести в Стара Всички заедно се Майката отива в
Петя се ражда в Загора заедно с майка си местят да живеят Гърция; Таткото и Петя
Чирпан и татко си с баба Пенка остават при бабата

Петя е на 2 и 1/4 Petia is

Петя е на 2 и 1/2 22 months Петя е на 18
Майката и бабата месеца
Петя се връща отново Петя е настанена в
вземат Петя у дома дом за деца, където да Таткото напуска дома
в детския дом си на село се грижат за нея

Петя е на 2г. и Петя е на 2 г. и Петя е на 3 г. и Петя е на 4 г.

7 месеца 10 месеца 2 месеца и 1 месец
Таткото идва да види Майката и бабата Петя се мести в друг Петя отива отново да
Петя в детския дом идват да видят Петя дом за деца живее при майка си и
баба си

Петя е на Петя е на 6 г. и Петя е на 5 г. и Петя е на

7 години 2 месеца 5 месеца 5 години
живота на Петя (пример)

Петя започва своята Детският дом е Петя постъпва в Петя се връща отново
Схема на преместванията в

книга „История на закрит. Петя се мести болница, тъй като е в детския дом
живота“ в малък групов дом много болна

37
 Моите премествания ....................

38 Тази страница е попълнена на

 Пример за използване на
разказвателен подход в книгата
„История на живота”
Това е пример за алтернативен подход при писането на история на живота, при
който историята е написана от социалния работник. Този метод често се оказва
много ефективен, когато се обясняват събития на по-малките деца. Историята
може да се препрочете толкова пъти, колкото детето желае и тя да му предостави
приемственост, когато то се премести, тъй като приемните родители или
осиновителите могат да продължат да му я четат. Писането на историята, обаче,
не трябва да замества историята на живота, а да се използва като допълнение, за да
подсили разбирането на детето.
Историята на Петя е използвана като илюстрация на разказвателния подход:

Историята на Петя

Раждането на Петя
Петя е родена на 23 юли, 2001 г. в болницата в Чирпан. Тя била едно едро, здраво бебе с
голяма черна коса. Петя се родила късно през нощта и след като акушерките я изкъпали и
облекли, тя поела първата си глътка мляко от своята майка и веднага заспала!
Рождената майка на Петя я гушнала и после също заспала, защото раждането на бебе е
много изморително.

39
 На другия ден дошъл да ги види Тодор, бащата на Петя. Той бил много щастлив, че е
станал татко и довел още много посетители да видят Петя.
Тодор и Златка са част от многобройни ромски семейства, за които раждането на бебе
е повод за голямо тържество! Според бабата на Петя, Пенка, новото бебе приличало
точно на нея и тя много се зарадвала, когато разбрала, че са го кръстили на нея.

Рождените родители на Петя

Рожденият баща на Петя се казва Тодор Митков Стоянов. Той е роден през 1980 г. и е
бил на 21 години, когато Петя се родила. Тодор е висок и слаб и има тъмна коса и кожа.
Той работи като строител, което означава, че често му се налага да работи в други
градове, където строи нови къщи.
Рождената майка на Петя, Златка Атанасова Стефанова е родена през 1984 г. и е била
на 17 години, когато е родила Петя. Златка има дълга черна коса, тя е слаба и средна на
ръст. Рожденият баща на Златка не е ром и по тази причина нейната кожа много по-
светла от тази на Тодор.
Златка израснала в село Две реки, но когато била малко момиченце отишла да живее в
дом за деца от предучилищна възраст, където останала три години. Това е същият
дом, в който след много години отишла и Петя! Златка не обичала много да ходи на
училище и предпочитала да стои при по-големите си сестри и да им помага в грижите
за бебетата им.
Златка срещнала Тодор на сватбата на братовчедка си в Стара Загора и те се влюбили
от пръв поглед. Малко след това Златка разбрала, че ще има бебе и двамата с Тодор
решили да заживеят заедно. Те отишли да живеят в малката стаичка, която Тодор
построил сам до къщата на родителите си в Чирпан.

Първите няколко месеца от живота на Петя

След като останали няколко дни в болницата в Чирпан, Златка и Петя се прибрали при
Тодор в техния малък дом в Чирпан. Златка се опитала да направи къщата по-уютна, но
без вода и електричество, това не било лесно. Въпреки че родителите на Тодор живеели
в съседство, те не можели да им помагат, защото имали и други деца и се грижели за
още много внуци.

40
В началото Тодор отсъствал много, тъй като работел на строителни обекти, но
когато настъпила зимата и вече нямало работа, се прибрал вкъщи. Зимата била студено
и било трудно да отопляват малката къща, тъй като покривът й бил от ламарина. Те
имали малка печка на дърва, на която готвели храната.
Петя растяла бързо и била прекрасно, пухкаво бебе. Започнали да й никнат зъбки, а
косата й – да расте. Обичала да дъвче разни неща и си хапвала от всичко!
Когато времето се оправило, Тодор отишъл да работи в Стара Загора. Не си идвал
често и Златка се чувствала много самотна и тъжна. Тя и майката на Тодор се скарали
няколко пъти и това още повече влошило нещата. Не искала повече да стои в малката
къща далеч от приятелките и семейството си.
Златка и Тодор решили, че ще е по-добре да се преместят в Стара Загора, така
всички отишли да живеят при братовчедката на Златка, Денка (тази, на чиято сватба
се запознали!) и известно време били щастливи. На Златка й харесвало да бъде при
семейството си и вече не се чувствала самотна.
Един ден Тодор и мъжът на Денка се скарали много. Било толкова сериозно, че повече не
било възможно да останат там. И така те отишли да живеят при баба Пенка … на село.
Петя вече станала на 1 годинка. Пълзяла много добре и дори се опитвала да се изправя.
Скоро щяла да проходи! Казвала „ма-ма”, „та-ти”, и „ба-ба”, както и други думички и
смешни звуци.
В къщата на село живеели много други хора от семейството. Децата разнасяли Петя
наоколо и много се забавлявали. Но след известно време Златка решила да отиде да
работи в друга страна, наречена Гърция. Това било далеч, но Златка наистина искала да
отиде, защото била още млада и търсела приключения.
И така Петя останала с баба си и цялото голямо семейство. Тодор се натъжил от
заминаването на Златка и си намерил друга приятелка. Не след дълго Тодор се забъркал с
полицията, защото се оказало, че е откраднал много неща от шефа си на строителния
обект.
Тодор отишъл в затвора за това и Петя вече не можела да го вижда. Тя била много
тъжна, защото и Тодор и Златка ги нямало. Баба Пенка научила от Златка, че в Гърция се
печелят много повече пари отколкото в България и решила също да замине.
Петя била настанена в голяма институция за
бебета и малки деца. Тогава тя била почти
на 2 годинки. В началото много се плашела от
непознатите хора, защото всичко било много
различно от живота й на село с всичките й лели
и братовчеди, но постепенно свикнала. Лелите,
които се грижели за нея казвали, че Петя е много
дружелюбно дете, което обича да го гушкат.
Един ден Петя получила голяма изненада! Златка
и баба Пенка дошли да я вземат и да я заведат
отново на село. В началото Петя била много
щастлива, че се връща при тях, но й било
трудно да свикне отново с живота там. Тя не
виждала много Златка, тъй като през повечето
време тя излизала с новия си приятел Митко.
Малките й братовчеди се грижели за нея, но
понякога забравяли да я заведат в тоалетната
или да я нахранят.
41
 Петя тъкмо започнала да свиква, когато баба Пенка отново я върнала в институцията.
Петя била много объркана. Лелите казали, че тя била много мълчалива и минало дълго
време преди да започне да се усмихва и да си играе с другите деца.
Един ден Тодор дошъл да види Петя, но тя не си го спомняла. Лелите й казали, че това е
нейният татко. Друг път дошли Златка и баба Пенка, но те не я взели със себе си.
След известно време лелите казали на Петя, че скоро й предстои да се премести. Тя и
няколко други деца от нейната група щели да отидат в друга институция, защото били
вече големи, за да останат при бебетата.
Петя се преместила малко след като навършила 3 годинки. Нейната най-добра приятелка
от групата, Ваня, също се преместила и на новото място ги сложили да спят една до
друга. Отново всичко било много различно, но те много харесвали възпитателката си.
Тя се казвала г-жа Петрова и ги учела на различни песни и стихотворения! Петя бързо
запомняла думичките и обичала да слуша приказките, които г-жа Петрова им разказвала.
Когато Петя станала на 4 години, се преместила отново на село. И отново Златка и
баба Пенка били твърде заети, за да се грижат за нея, така че тя била оставена сама да
се гледа. Това не било хубаво, защото за всички деца
трябва да се грижи някой възрастен.
Не е много ясно какво се е случило след това. Петя
била намерена съвсем сама в друго село, далеч от къщи.
Никой не знае как се е озовала там, но за щастие една
добра жена видяла малкото момиченце да плаче и го
завела в полицията. Полицаите открили коя е Петя,
но не могли да намерят Златка и баба Пенка, и Петя
отново била върната в институцията. Тя толкова се
зарадвала да види пак Ваня и г-жа Петрова!
Петя няма повече да се връща на село, защото
там няма кой да се грижи добре за нея. Социалните
работници си поговорили сериозно със Златка и всички
се съгласили, че Петя не трябва да се мести повече.
Златка и баба Пенка се връщат на работа в Гърция.
Те обещали на Петя, че от време на време ще й се
обаждат по телефона.
Сега Петя живее в малък групов дом с още седем деца. Г-жа Петрова се грижи за тях!
Петя започна училище и се учи да чете и пише, както и много други неща. Тя наистина
обича училището и най-вече, учителката си г-жа Иванова.

42
Как да използваме
работните листове
„Моята история”
Работните листове „Моята история” не са предназначени за съставяне на работна
тетрадка, която детето да попълва, а са проектирани така, че да зададат рамката
на вашата работа по история на живота. Всеки от листовете „Моята история”
може да се използва по избор, ако е подходящ за конкретното дете. Ако има по-добър
алтернативен подход, разбира се трябва да се възползвате от него.
В случай, че решите да използвате работните листове „Моята история” като основа за
книгата на детето, ще ви бъде полезно да започнете да работите по следните раздели:

Някои неща за мен (Моята история 1-7)

Една от целите в този раздел е да започне изграждането на чувството за самоличност
на детето, като то записва основни факти за себе си - къде живее и кои са значимите
хора около него. Това ще осигури плавен преход към начина, по който ще работите
заедно и ще ви информира за възгледите на детето за самото него и настоящия му
живот.
Попълнените работни листове ще съдържат ограничени подробности за детето.
Идеята е, че след като веднъж сте започнали, ще можете да разширявате темите,
които представляват интерес за детето, както и да обогатявате специфичната
информация, която трябва да се включи. Например, в работен лист 1 може да знаете на
кого е кръстено детето и да го добавите. Също така, ако детето има имен ден, бихте
могли да направите отделна страница и да обясните какво означава това. Ако при вида
на тортата за рожден ден, детето поиска да нарисува тържество по случай рожден ден,
толкова по-добре. Трябва да се насърчават такива отклонения от сценария, защото те
ще направят книгата на детето уникална и, което е по-важно – лично негова.
В този раздел може да се приложи копие от удостоверението за раждане на детето
и то още в началото на работен лист 7 „Когато съм бил бебе”. Много социални
работници са се удивлявали от значението, което този документ има за детето.

Удостоверението за раждане представлява огромен интерес

за децата и може да провокира безброй въпроси. Дори
малките деца, които още не могат да четат, като че ли
осъзнават значението му – то представлява документалното
доказателство, че те са родени и имат самоличност, която
никога не може да им бъде отнета.
(Life Story Work: Tony Ryan & Rodger Walker)

43
 Като добавка към работните листове, използвайте колкото може повече снимки. Много
е важно, например, да включите снимки на всички деца от групата, както и на персонала,
към Моята история 3 „Къде живея”. Такъв снимков материал ще бъде безценен за
детето в бъдеще.
Снимките могат да се защипят върху картон и да се добавят към книгата, ако тя
е в отваряем класьор с пръстени, но е важно книгата „История на живота” да не се
превръща в албум за снимки. Ако разполагате с много снимки, детето може да си избере
тези, които иска да присъстват в книгата, а останалите да сложите в отделен албум.

Моето здраве (Моята история 8)

За децата с множество здравословни проблеми и постъпвания в болница, този раздел
може да е особено важен в живота им, и вие трябва да подготвите допълнителни
материали, за да отразите информацията. Трябва да използвате здравния картон на
детето, както и регистрите в институцията за изготвяне на списък със заболяванията,
постъпванията в болница и всякакви операции. Трябва да се отрази и времето прекарано
в изолатора на институцията, особено ако детето е било само и е идвало от друга
институция.
Постъпването в болница и времето прекарано в изолация могат да бъдат много
травмиращи за по-малките деца, които вече са разделени от семействата си, и да
оставят трайни следи.
Ако сега детето може да разговаря с вас за своите спомени и ако вие можете да му
обясните причините за случилото се, това ще му помогне да осмисли тези отминали
събития.
Ако детето има хронични здравословни проблеми и ще се нуждае от лечение или
оперативна намеса в бъдеще, това може би е подходящият момент да започнете да
разговаряте за неговите размишления и тревоги. Съвместното изготвяне на списък
с притеснения или въпроси може да се окаже полезно начало, но в случаите, при които
здравословните проблеми заемат централно място в живота на детето, трябва да се
консултирате с неговия личен лекар, в най-добрия случай заедно с детето, ако възрастта
му позволява.
Не забравяйте да използвате език, който детето разбира, защото медицинските
термини и наименованията на медицинските състояния ще изискват внимателно
разясняване. Когато подготвяте тази сесия за по-малки деца със здравословни проблеми,
може би ще е добре да напишете под формата на приказка нещо като ‘Когато Боби
беше на три годинки, той трябваше да постъпи в болница, защото ……..’

Ходене на училище и детска градина (Моята история 9 & 10)

Ако детето посещава училище или детска градина, това би дало шанс да изследвате
неговите преживявания извън резидентната среда. Ходенето на училище или детска
градина дава възможност на всички деца да се сприятелят с други деца, да развият
взаимоотношения с възрастните, да развият самоличността и самочувствието си,
както и да научат нови неща. За децата, които живеят под резидентна грижа, ходенето
на училище е и основен елемнт от тяхното интегриране в общността.
Работните листове „Моята история” включват и училището, и детската градина, и
всеки от тях може да се използва, ако е подходящ за детето. Някои от децата, които

44
вече ходят на училище, може да искат да отразят спомените си от детската градина,
а при тези, на които им предстои да тръгнат на детска градина или на училище,
листовете биха могли да се изпозват при подготвителната работа.
Този раздел трябва да включва проучване какво детето харесва и не харесва в детската
градина/ училището, какво го затруднява, какви са постиженията му, кои дейности обича,
с кого е приятел, с кого не се разбира и т.н.
И тук биха могли да се включат снимки и рисунки на детето. Повечето деца имат
снимка от първия учебен ден, както и от други специални събития. Ако детето има
някакви удостоверения и те могат да се приложат.

Моето рождено семейство (Моята история 11-14)

Към този раздел трябва да се подходи с голяма чувствителност и трябва да сте много
добре подготвени преди да започнете работа по него. Ще трябва да представяте
нещата бавно и да сте готови да повтаряте и вмъквате информация на малки части.
На детето може да му е необходимо време да поеме това, което му казвате, преди да
е готово да задава въпроси.
Първият работен лист е за рождените родители и нарочно е проектиран така, че
да отговаря на повечето случаи в България, при които има или много малко или липсва
всякаква информация за родителите на детето. Трябва да се опитате да съберете всяко
късче информация, както от досието по случая, така и от всеки, който може да се е
срещал с родителите или с други членове на семейството – персонала в институцията,
социални работници в общността, съседи. Дори това, да има описание на майка си
или да знае съвсем дребни подробности от живота й, може да означава всичко за дете
разделено от семейството си.
Ако не разполагате със снимки, бихте могли да предложите на детето да използва
рамките за картини дадени в работните листове и да нарисува майка си или татко си
така, както то си ги представя. Това трябва да стане само, ако детето желае.
Моята история 12 може да се използва в случаи, при които се знае, че детето има
брат или сестра. Това може да наложи да се издирят братята и сестрите настанени
в други институции и оттук следва възможността за осъществяване на контакт.
Отново, преди да започнете страницата, е необходима точна информация.
При някои деца, най-болезнената загуба е свързана с раздялата с братята и сестрите.
Детето може да научи, че има братя и сестри, които са останали вкъщи при
рожденото семейство или, че след като то е било настанено в институция, на
семейството са се родили други деца. Даването на такава информация може накара
детето да се почувства наранено, объркано или гневно, но това не бива да ви попречи
да представите истинската ситуация. Това ще добави щрих към цялостната картина
на обстоятелствата в живота на детето, които то впоследствие така или иначе ще
открие само, ако вие не му кажете сега.
Изобразяването на родословно дърво също би могло да помогне на детето да разбере
своето място в семейството. Съществуват много изобретателни подходи към
изобразяването на родословно дърво, Моята история 14 може да не е най-добрият
формат за всички ситуации и вие трябва да намерите индивидуален подход, който
да съответства на случая на детето. Работата ви трябва да включва и обяснения за
бабите и дядовците и за други членове на семейството.

45
 Контактуване с моето рождено семейство
(Моята история 15 & 16)
В този раздел се разглеждат различните видове контакт. Можете да изберете
подходящите работни листове (в някои случаи е възможно да използвате и двата), но
там, където рожденото семейство липсва и изобщо няма контакт с него, страниците
трябва да се пропуснат. В този случай предложението е да се добави едно изречение към
предишната информация за рождените родители, като например, ‘В момента никой не
знае къде са рождените ми родители и аз не съм в състояние да се виждам с тях.’
И този раздел изисква чувствителност по отношение на решението кога и как да
подходите към темата. При някои деца може да се провокират чувства на гняв, тъга
или объркване и те трябва да се приемат. Важно е, когато работите по тази или друга
трудна част от историята, да използвате някои от методите за ‘работа с чувства’,
описани в Част 1 от тази книга.
Там, където детето има пряк или непряк контакт с членове на семейството, се дава
подходяща възможност за изследване на неговите чувствата. Ако детето има желание
да сподели повече за това, което се случва по време на срещите или за надеждите
си свързани със следващите конктакти, бихте могли да направите допълнителни
страници.
Ако детето получава картички или писма от семейството си, те могат да се сложат в
плик, прикрепен накрая на книгата, въпреки че няма да е лошо да копирате писмата и да
ги съхраните в досието на детето, в случай че оригиналите се изгубят.

Защо не мога да живея с моето рождено семейство?

(Моята история 18 & 19)
На малките деца може да им е много трудно да схванат колко е сложно да си родител.
Включили сме работен лист 18, за да предизвикаме обсъждане на някои от нещата,
свързани с отглеждането на семейство. Чрез отворени въпроси бихте могли да
изследвате проблемите и какво може да се случи, когато семействата имат прекалено
много деца, за които да се грижат, като развиете темата и включите обстоятелства
от семейството на детето, ако това е уместно.
Например, ‘Чудя се какво ще се случи с всички тези деца на картинката, ако майка им се
разболее’ или ‘Разкажи ми какво мислиш, че ще се случи, ако бащата няма работа и парите
не му стигат да купи храна за семейството’.
Макар че е важно да не се приписват всички причини за настаняванията под грижа
на липсата на жилище, бедността и влошеното здраве, последните все пак остават
основни за постъпването на деца в институции в България. От друга страна, тези
причини също не дават задоволителни обяснения – детето може да стигне до извода,
че при наличието на подходящ дом и пари в бъдеще, или когато мама оздравее, то ще
може да се върне при семейството си.
Думата ‘изоставен’ не трябва да се използва при никакви обсотятелства. Изоставянето
трябва да се определи като ситуация, при която едно малко дете е намерено да се
скита само по улиците или когато едно бебе нарочно е оставено някъде, без грижа за
безопасността му. Тъжното е, че такива случаи се срещат в целия свят, включително и
в България, и вие трябва да търсите допълнителна професионална подкрепа преди да
започнете вашата работа с дете, оцеляло след такова изоставяне.

46
Повечето от малките деца, наречени „изоставени”, се настаняват в институции още
като бебета след като майката вземе решение, че не може да се грижи за детето
си. Често пъти това решение е намерило одобрението на медицински и социални
практици. Често пъти рождената майка се съгласява да даде детето за осиновяване
и го оставя с надеждата, че такова ще се случи. Децата, с които сега работите може
да са сред тези, за които не могат да се намерят осиновители, било поради дребни
здравословни проблеми или поради ромския им произход. Ако историята на детето, с
което работите е такава, критично важно е то да разбере истината за това, което
се е случило. То трябва да знае, че рождената му майка е трябвало да вземе трудното
решение да го остави, но го е направила вярвайки, че това е най-доброто решение за
нейното дете в онзи момент.
На детето трябва да се помогне да разбере, че каквото и да му се е случило, когато е
било малко, то не е станало по негова вина, а те възрастните са отговорни за вземането
на решения за децата си и за грижите за тях. Важно е да се предаде това послание
независимо какви са били обстоятелствата свързани с раздялата на детето.

Моите премествания (Моята история 19 & 20)

Този раздел дава възможност да се представи животът на детето в хронологичен ред.
Моята история 19 съдържа карта на България и може да се използва за отбелязване
на местата, където детето е живяло или където сега се намират членовете на
семейството му. Ако детето е прекалено малко, за да схване идеята на картата, може
да се нуждаете от повече време, за да обясните понятията място и разстояние, но пък
по-големите деца харесват този способ.
Работен лист 20 представлява поредица от камъчета за стъпване, като всяко едно
може да изобразява преместване или период от живота на детето. Когато е имало
много премествания или събития, бихте могли да използвате допълнителни копия
на същия лист. Всички значими събития, за които знаете, могат да бъдат записани,
включително и с подробности за контакти, специални случаи, излети или празници. Тези
подробности ще помогнат да се пресъздаде по автентичен начин животът на детето,
а не само като поредица от премествания.
Друг пример за диаграма на преместванията на детето, представена под формата
на вагони на влак, се намира в първата част от този раздел (виж страница 38).
Възможностите за използване на близък до детето подход по темата, са безкрайни. Не
трябва да ограничавате упражнението до размера на книгата – на някои деца може да
им е по-лесно да си представят преместванията си като работят върху голям лист от
флип-чарт хартия или дори върху ролка обикновен тапет. Това дава на детето по-голяма
свобода да начертае или нарисува етапите от живота си така, както иска.
За съжаление някои деца от институции са преживели много премествания, обикновено
без подготовка и често пъти при травмиращи обстоятелства. Работата ви по този
раздел от книгата, трябва да се насочи честно към тези събития и промени в живота
на детето. За това отново ще е необходима подготовка преди да започнете. Трябва да
сте готови да обясните отсъствията на родителите, или, ако работите с историята
на Петя, например, ще се наложи да обясните какво означава затвор. В зависимост
от конкретния случай на детето, може да се наложи да се подготвите с подходящи
за възрастта му обяснения по най-различни трудни теми, в това число за психичните
заболявания, злоупотребата с наркотици или алкохол, пренебрегването и насилието.
Ако и вие не знаете какви са подробностите около дадено събитие, трябва да кажете
това на детето. Ако няма вероятност да ги научите, трябва да дадете няколко
възможни варианта на това, което може би се е случило, които да обсъдите с детето.

47
 Продължение на Моята история и завършване на книгата
„История на живота” (Моята история 21)
Как ще подходите към този раздел, ще зависи от плана на детето за бъдеще, но какъвто
и да е той, важно е заключителните етапи от вашата работа да овластят детето и
работата по книгата „История на живота” да завърши положително.
Моята история 21 акцентира върху бъдеще, което принадлежи на детето. Темата
може да се доразвие по начин, който е най-подходящ за конкретното дете. Ако планът
е детето да остане там, където е в момента, то може да поиска да включи значим за
него обгрижващ или ключовия си работник. Ако вече е настанено в приемно семейство,
ще бъде изключително важно да се включат приемните родители като потвърждение,
че бъдещето на детето е свързано с тях.
Възможно е да сте работили по историята на живота на детето като част от
подготовката му за настаняване в семейство и ако е така, ще можете да пристъпите
към следващата фаза от подготовката като използвате поредицата „Моята
история”.
Какъвто и начин да изберете, към края на работата по тази част от историята
на живота на детето, трябва да се подчертае, че цялата история не е приключила.
Детето не само може да продължи да добавя нови неща, но в бъдеще ще се появят
възможности да повтори някои раздели от книгата в светлината на по-голямата си
възраст и повишено разбиране.

Чрез своите книги на живота, нашите деца малко по малко

достигат до историите си, най-вече защото толкова често са
ги препрочитали с други хора и всеки път нещата все повече
са им се изяснявали. Освен това, като ги преразказват, те се
сещат за нови въпроси и всеки път осъзнават нови неща.
Ryan & Walker (1999)

48
Да поговорим за Какво е социален работник?

Работата на социалния работник е да помага на децата и техните семейства, когато

имат проблеми.
Ако децата не могат да живеят със семействата си, те имат социален работник,
с когото да разговарят са тревогите си и който да отговаря на техните въпроси.

Някои от нещата, за които бих искал/а да разговарям с моя социален работник са:

….............................……………………….………………………….………………………….………………….…….......
......................……………………….………………………….………………………….……………….………….…..........
...................……………………….………………….………………………….………………

Когато социалните работници трябва да вземат важни решения за децата, те ги

обсъждат на среща.

Кой би присъствал на среща за ТЕБ?

Тази страница е попълнена на 49

Да поговорим за Моят социален работник

Моят социален работник ми помага с Моята история

Това е снимка на моя социален работник

Моят социален работник се казва ……….………....…...……….…………………

Някои неща за моя социален работник

….............................……………………….………………………….……………
….............................……………………….………………………….…………...
..........................……………………….………………………….……………......
.….............................……………………….………………………….……………
….............................……………………….………………………….……………
….............................……………………….………………………….……………
….............................……………………….………………………….……………

50 Тази страница е попълнена на

Да поговорим за Изработване на книга „История на живота“

Какво представлява книгата „История на живота“?

Книгата „История на живота“ е специална книга, в която главният герой си ти. Нарича се
история на живота, защото разказва всичко за твоя живот от самото ти раждане.
Ти навярно не си спомняш раждането си, но то е сложило началото на живота ти!
Откакто си се родил, в живота ти са ти се случили много неща и всички те взети заедно
представляват историята на твоя живот.
Всеки човек има история на живота, но тъй като на всеки му се случват различни неща,
историите не си приличат. И въпреки че всички те са разлчини, повечето истории
на живота са плетеница от щастливи и вълнуващи, както и от скучни и дори тъжни
моменти.

Сещаш ли се за някоя вълнуваща история?

……………………………………………………………………………………………..…………………………………………
…………………………………………………..……………………………………………………………………………………

А за някоя тъжна?
……………………………………………………………………………………………..…………………………………………
…………………………………………………..……………………………………………………………………………………
Колкото повече порастваш, толкова по-голяма става историята на живота ти, но когато
си дете, историята ти не е толкова голяма, защото животът ти е още в началото си.
Това означава, че можеш постоянно да добавяш нови неща към историята на живота си,
когато те се случат!

Как мога да получа книга „История на живота“?

Отговорът е много лесен, защото можеш да си направиш своя! Не е необходимо сам да я
правиш – твоят социален работник може да ти помогне. Той ще ти помогне да решиш
какво да включиш в нея, а също и ще намери неща, за които ти не си спомняш, защото си
бил много малък, когато са се случили.
Можеш ли да си спомниш колко си тежал, когато си се родил? Или кога си проходил? Или
кой се е грижил за теб, когато си бил малък? Или местата, на които си живял?
Можеш ли да помислиш и за други неща от ранното ти детство, за които не знаеш
нищо?
Всички тези неща, както и друга информация за историята на твоя живот, могат влязат
в книгата, ако искаш. Това е твоята книга и ти можеш да избереш какво да има в нея.

Тази страница е попълнена на 51

Да поговорим за Изработване на книга „История на живота“

Какво друго мога да включа в моята книга „История на

живота“?
Можеш да включиш всичко в нея! Можеш да залепиш твои снимки, или снимки на твоето
семейство и на други значими хора. Можеш дори да ги нарисуваш, ако нямат снимки. Друга
идея е да залепиш картинки на местата, където си бил или където си живял.
Твоят социален работник може да ти помогне да начертаеш карти и диаграми, за да
обясниш кой си и откъде идваш. Можете също да играете заедно на различни игри, за да
ти е по-лесно да разбереш трудните или объркващи части, за които трябва да помислиш,
ако има такива.
Ако имаш удостоверения от училище или детска градина, или дори от състезание, можеш
също да ги включиш. Удостоверението ти за раждане е много важен документ, в който
е написано твоето име, денят и мястото на раждането ти. Твоят социален работник
може да ти направи копие, което да сложиш в книгата.

Как да започна с моята книга „История на живота“?

Първо, твоят социален работник ще намери тихо кътче, където можете да се срещате,
за да вършите заедно тази важна работа. След това заедно ще решите колко често да се
срещате и по кое време на деня. Не можеш да направиш цялата книга за един ден! Добър
начин е всяка седмица да работите по една част; така ще имаш време да мислиш за нея и
може би да си оцветиш картинките между отделните срещи.
Твоят социален работник ще ти набави всичко, от което имаш нужда, за да я направиш;
сигурно ще ти трябва много хартия, няколко цветни молива за рисуване на картини;
може би химикалка, ако искаш да пишеш в нея; ножици за изрязване; лепило за залепване и
папка, в която да държиш всичко на едно място.
Друго нещо, което би могло да ти помогне да започнеш твоята книга, е да използваш
някои от работните листове наречени „Моята история“, които са изработени
специално за деца, които правят книга „История на живота” – деца също като теб!

52 Тази страница е попълнена на

 Моята история 1 За мен

Това съм аз

Аз се казвам ................................................

Роден/а съм на ...........................................

На последния си рожден ден станах на

................ години

Родното ми място е ...................................... Моята националност

е .....................................

Тази страница е попълнена на 53

Моята история 2 Повече за мен

1. Това е рисунка, на която съм в любимите си дрехи:

2. Имам …............................ коса и …......................очи
3. Аз съм висок/а ……......... см.

Тежа ……................. кг

54 Тази страница е попълнена на

Моята история 3 Къде живея

Живея в ……………………………………………………………………………..……….....….

Хората, които се грижат за мен са:

….............................……………………….………………………….………………………
….…………………….............................……………………….………………………….…
……………………….……………………...….….….............................……………………
….………………………….………………………….………………………...….….................
............……………………….………………………….………………………….………………
…………....….............................……………………….………………………….…………

Тази страница е попълнена на 55

Моята история 4 Повече за мястото, където живея

Дойдох да живея тук на ……..….............

когато бях на …...........…… години.

В моята група сме …….деца. Ето ги и тях:

……….........................................................................……...................................
...……….........................................................................……................................
......………................................................................……......................................

Моите най-добри приятели са ………..........................................................

..……............................................................................…….................................

56 Тази страница е попълнена на

Моята история 5 Моите любими неща

Любимият ми цвят е …………...............…

Любимата ми приказка е .......................................

Любимата ми песен е ………....................................

Любимият ми филм/
телевизионна програма е ....................................

Любимата ми игра е …………....................

Любимата ми храна е …………................

Любимият ми човек е ……………..............................................

Някои от нещата, които не харесвам са:

……….........................................................................……………..........................
……….........................................................................……………..........................
……….........................................................................……………..........................
……….........................................................................……………..........................

Тази страница е попълнена на 57

Моята история 6 Чувства

Щастлив/а съм, когато

…..................................

Ядосан/а съм, когато

…...................................
Тъжен/а съм, когато
….................................

Усмихвам се, когато

…..................................

Страхувам се, когато Учуден/а съм, когато

….................................. …..................................

58 Тази страница е попълнена на

Моята история 7 Когато съм бил бебе

Когато съм се родил/а, съм тежал/а …….....................….

Това е равно на ……. пакета захар!

Когато съм бил/а бебе, за мен се е грижил ...….………..………………………

………..…………………………………………………………………………………………..........

Други неща, които знам за времето, когато съм бил/а бебе:

……………………………………………............….…………
………………………………………………............………….
…………………………………………….........…….…………

Първото ми зъбче е поникнало, когато съм

бил/а на ..............................................................

Проходил/а съм на ………….....………………………

...............................................................................

Тази страница е попълнена на 59

Моята история 8 Моето здраве

Моят лекар се казва д-р …….......…...…. За последен път бях при него,
защото .................…………………………….......…………………………………………...

Моят зъболекар се казва д-р ………..…. Последният път, когато бях

при него, ми каза …………....…………………………………………………………………

Някои неща за здравето ми и заболявания, които съм имал/а:

………………………………………………………………………………...................……………
………………………………………………………………………………………..................…….
……………………………………………………………………………………………...................
……………………………………………………………………………………….................……..
………………………………………………………………………………………..................…….

Влизал/а съм в болница поради следните причини:

…………………………………………………………………………………….................………..
……………………………………………………………………………………………...................
…………………………………………………………………………………………......................
……………………………………………………………………………………………...................

60 Тази страница е попълнена на

Моята история 9 Ходене на детска градина

Можеш да напишеш името на твоята детска градина на дъската!

Моята учителка се казва .....................................................…………………..

Моят най-добър приятел в детската градина се казва …………………..

В детската градина обичам …...................................................……………..

В детската градина не обичам ……..............................................…………..

Тази страница е попълнена на 61

Моята история 10 Ходене на училище

Можеш да напишеш името на училището си на празното място!

Моята учителка се казва ……...........................................................………..

Моят най-добър приятел в училище се казва …………............................

Най-хубавото на училището е …….........................................................…

Най-лошото на училището е …...........................................................….…

62 Тази страница е попълнена на

Моята история 11 Моите рождени родители

Това е снимка на моята майка.

Тя се казва ………...........………….

Нещата, които знам за моята

майка

……………………………………..…………

………………………….………….…………

……………………………………..............

……………………………………..............

……………………………………..............

……………………………………..............

…………………………………….............. МОЯТА МАЙКА

Това е снимка на моя баща.

Той се казва ……...........……….….

Нещата, които знам за

моя баща
…………………………………….…….……

……………………….………………….……

………………………………….....…………

………………………….............…….……

…………………………..........................

……………………….………………….……

……………………….………………….…… МОЯТ тАтко

Тази страница е попълнена на 63

Моята история 12 Моите братя и сестри

Когато съм се родил/а, съм бил/а .....…….......... бебе на

рождената ми майка.

Имам …….......... брат(я) и ……............ сестра(и)

Започвайки от най-големите, имената и възрастта на моите

братя и сестри са:

……………………………………………………....……………………………………………………

……………………………………………………...............................................................

……………………………………………………...............................................................

……………………………………………………...............................................................

..………………………………………………………..…………………………………………………

Неща, които знам за братята и сестрите си:

……………………………………………………...............................................................

……………………………………………………...............................................................

……………………………………………………….……………………………………………………

…………………………………………………………..……………………………………………..…

…………..…………………………………………………………...........................................

64 Тази страница е попълнена на

Моята история 13 Повече за моето семейство

Хората от моето семейство, които познавам са:

Тази страница е попълнена на 65

Моята история 14 Моето родословно дърво

66 Тази страница е попълнена на

Моята история 15 Срещите с моето рождено семейство

Когато се виждам с моето семейство, обичам ….................................

.............................................…….............................…………..…..........................

Тази страница е попълнена на 67

Моята история 16 Контактуване с моето семейство и приятели

Мога да поддържам връзка с моето семейство и приятели като

им пиша писма и им изпращам картини и картички, които аз съм
направил/а.

Обичам да изпращам неща на:

……………………...……....……….....…
…………………………….......……..……

Мога да поддържам връзка и по телефона:

Обичам да говоря по телефона с:

......…………………………………………

….....……………………………………….

……….....………………………………….

Други хора, с които обичам

да поддържам връзка, са:

..……………………………………………..
……………………………………………….

..……………………………………………..

68 Тази страница е попълнена на

Моята история 17 Да се грижиш за деца е тежка работа!

Тази страница е попълнена на 69

Моята история 18 Защо не мога да живея с моите рождени родители

Вече си видял/а на страницата „Да се грижиш за деца е тежка работа”, че да бъдеш

родител не е лесно. Някои майки и татковци не могат да се справят с всички неща,
които са необходими, за да бъдат добри родители, но това не означава, че те иначе не са
добри хора.
Понякога, когато родителите не могат да се грижат достатъчно добре за детето
си, те решават, че за него ще е по-добре да се грижи някой друг. Някои от причините,
поради които родителите вземат това решение може да са свързани с това, че те
самите не са достатъчно зрели, или защото нямат достатъчно средства за живеене,
а също и защото майката е сама и няма помощ. Съществуват много различни причини
някои деца да не живеят с родителите си.
Твоят социален работник ще ти обясни причините, поради които ти не можеш да
живееш с родителите си и, ако искаш, можете заедно да опишете това с няколко думи
или да нарисуваш картина в празното място отдолу или на друг лист.

Каквато и да е причината, твоите рождени родители

искат най-доброто за теб и искат да бъдеш щастлив/а.

70 Тази страница е попълнена на

 РУСЕ
ПЛЕВЕН

ШУМЕН

ВАРНА
Моята история 19

Тази страница е попълнена на

СЛИВЕН

СОФИЯ СТАРА ЗАГОРА

БУРГАС

ПАЗАРДЖИК

ПЛОВДИВ

Мястото, където живея сега

Мястото, където съм роден/а

71
Специалните за мен места в България
Моята история 20 Моят житейски път

Всяко камъче е стъпка в моя живот

Роден съм ...............….

72 Тази страница е попълнена на

Моята история 21 Продължение на Моята история…

Каквото и да се е случило в живота ми досега, моето бъдеще

(всеки ден оттук нататък) ми принадлежи!

В бъдеще нещата, които искам да направя, са:

……………………………………....................................................…………………………
………….......................................................................…………………………………..

Нещата, които искам да се случат, са:

……………………………………....................................................…………………………
………….......................................................................…………………………………..

Хората, които винаги ще останат специални за мен, са:

……………………………………....................................................…………………………
………….......................................................................…………………………………..

Винаги бих искал/а да запомня:

……………………………………....................................................…………………………
………….......................................................................…………………………………..

В бъдеще, ако имам въпроси за Моята история, ще се обърна към:

………………………………………………………..…………………………………………………
……….…………………………………………………………….……………………………………

Тази страница е попълнена на 73

 Part 3
Как да разговаряме
с децата за
настаняването в
семейство
Успешното настаняване в семейство изисква различни знания и умения по социална
работа – такива са уменията за точно разбиране на нуждите на конкретното дете и
последващото намиране и подготовка на подходящото семейство, което да посрещне
тези нужди. Това е една сложна част от социалната работа, която далеч надхвърля
границите на тази книга.
Настоящият раздел не засяга всички страни от подготовката на децата за настаняване
в семейство. Той предоставя помагала необходими ви за етапа, в който ще работите
с детето, за да му обясните какво е приемна грижа/ осиновяване и да изследвате какво
означава животът в семейство.

Достигането до този етап означава, че:

•• вие вече познавате детето много добре; детето разбира вашата роля и ви се
доверява;
•• сте работили с детето по неговата история и по причините, които не му
позволяват да живее с рожденото си семейство; детето приема и разбира това
(работата по история на живота);
•• вече е определено подходящо настаняване или че има няколко реалистични
варианта за семейства в близко бъдеще (семейства, които чакат за одобрение).
Допълнително предизвикателство за социалните работници в България представлява
фактът, че им се налага да работят с деца, които са прекарали целия си живот в
институции и следователно нямат абсолютно никаква представа какво е семейство.
Други деца може да имат откъслечни или тъжни спомени от ранните си години в
семейство и ще се нуждаят от уверение, че преместването в семейство ще бъде нещо
хубаво и ще им даде сигурност, когато се случи.
Водени от ентусиазма си да настаним децата в семейства, ние често не отдаваме
нужното внимание на важните връзки, които детето е изградило в институционалната
среда. С лека ръка подценяваме значението, което имат за детето персонала в
институцията и другите деца в групата, както и рутината, познатата среда,
шумовете и миризмите, които му дават сигурност.
Преместването на децата неизбежно е свързано със загуба и последваща раздяла и тези
неща трябва да се вземат под внимание в нашата практика на преместване, ако искаме
то да е успешно.

74
Разговарянето с дете за преместване в семейство,
означава да уверите детето, че:
•• опознаването с ново семейство изисква време; то няма да се премести, докато не
е готово;
•• ще слушате какво ви казва то; включително и споделянето на всякакви притеснения
свързани с преместването;
•• разбирате, че ще му е тъжно да се раздели с близки хора; вие знаете, че
преместването може да е както плашещо, така и вълнуващо;
•• ще присъствате на първата среща между него и семейството и ще разговаряте с
него по време на опознавателния период;
•• ще се виждате редовно с него след като се премести, за да проверявате как свиква .
Историята на преместването, която следва на страница 81 дава възможности
да разговаряте по тези въпроси и по много други страни от преместването и
живота в семейство.

Използване на
Историята на
преместването
Какво представлява Историята на преместването?
Историята на преместването се състои от поредица илюстрации, изобразяващи
различни страни на от семейния живот и какво включва това да се преместиш да
живееш при приемно или осиновително семейство. Тя е замислена като специфичен
набор от пособия, който да помогне на социалните работници и другите
професионалисти, подготвящи по-малките деца за преместването им в семейство.
Всяка серия от илюстрации представя различна тема, която да изследвате с детето, с
което работите. Накрая те изобразяват нагледно историята на преминаването към
живот в семейство.

Кога може да се използва Историята на преместването?

Историята на преместването може да се използва при деца, които отиват да живеят
при постоянни приемни семейства и осиновители, но това трябва да става само,
когато има реалистична възможност за настаняване в семейство, в най-добрия случай
след като вече е определено подходящо семейство.
От съществено значение е всички деца, които се местят при постоянни семейства,
да са работили върху историите на живота си и да имат поне минимално разбиране
за своята история и за причините, поради които не могат да живеят при рождените
си семейства. Изработването на книга „История на живота” трябва да е първия етап
от подготовката на детето за преместване и вие трябва да сте удовлетворени от
нивото на разбиране на детето за собствената му история, преди да продължите
работата по преместването.
Работните листове „Моята история”, съдържащи се в Част 2, могат да се използват
като част от работата с детето по история на живота и са замислени да водят към
историята на преместването в случаите, когато детето трябва да бъде подготвено
за настаняване в семейство.
75
 Кои деца могат да работят с Историята на
преместването?
Историята е предназначена за деца на възраст между 4 и 11 години, които в момента
живеят в институции или малки групови домове и при които е съгласуван план за
преместване в заместващо семейство.
Въпреки че на повечето деца ще им хареса да разговарят за историята на
преместването, някои може да реагират по-добре на други подготвителни методи
- вие ще трябва да прецените кои техники са най-подходящи за конкретното дете.
Например дете, което трудно се концентрира, може да се справи само с много кратки
сесии по историята, затова пък може да открие повече смисъл в една разходка наоколо,
при която да види „света в действие” .

Как се използва Историята на преместването?

Всяка страница от Историята на преместването се съпътства от кратки насочващи
бележки и предложения за това как да се подходи към отделната тема с детето.
Изброените въпроси към всяка страница са замислени само като предложения; подходът
ви трябва да се определя от възрастта и разбирането на съответното дете, както и
от стила на общуване, който е най-удачен за работа с детето.
Всички страници от историята са замислени да бъдат оцветени, но не трябва
да допускате в сесиите да взема превес усърдното оцветяване. Бихте могли да
предложите на детето да задържи страниците, които сте попълнили и да ги оцвети
между отделните сесии, това ще осигури последователност и възможност за преговор,
когато детето дойде с тях следващия път.
След като бъдат попълнени, страниците от Историята на преместването могат да
се сложат в папка или дори да се добавят към книгата „История на живота” на детето.
Важното е, че можете да се връщате към тях отново и отново или да ги повтаряте,
ако на детето трябва да му се припомни някой аспект от работата, която вече сте
разгледали.
Ако има значителна времева пролука между периода на подготвителната работа
и момента, когато детето действително се премества в семейство, почти
със сигурност ще трябва отново да повторите „какво се случва”. Това дава ценна
възможност да проверите какво детето си спомня и е разбрало от първоначално
извършената работа.
Във всички случаи ще бъде полезно да помолите детето да използва страниците, за да ви
разкаже историята на преместването, след като заедно сте приключили работата. Това
помага на детето да обработи информацията, а на вас да поправите всякакви погрешни
схващания, които могат да възникнат.

Как могат да бъдат обяснени приемната грижа и

осиновяването?
Въвеждащите теми „Да поговорим за” могат да се използват, за да се обясни значението
на приемната грижа и осиновяването. Съответната тема трябва да се прочете заедно
с детето преди да се премине към историята на преместването и ще е полезно да се
повтори в края на работата ви. На децата, които могат да четат, трябва да им се
даде тяхно копие, което да сложат при страниците с историята на преместването.

Как да се обясни международното осиновяване?

76
Международното осиновяване е споменато в Да поговорим за „Какво означава
осиновяването?”. Иначе историята на преместването може да се използва точно
по същия начин, но трябва да сте подготвени да засегнете и допълнителни въпроси,
свързани с международното осиновяване. Например, бихте могли да съберете изрезки
от списания за съответната страта, картинки на самолети, ако детето ще лети до
новата си страна и т.н.
Когато децата се осиновяват в чужбина, има голяма вероятност да мине дълъг и
несигурен период от време от първите срещи на детето с неговите осиновители до
окончателното преместване. Работата ви с детето трябва да продължи през цялото
време както чрез повтаряне на работата по историята на преместването, така и
чрез използване на новата информация и снимки, предоставени от семейството. В
повечето случаи осиновителните семейства от чужбина имат желание да поддържат
връзка с детето в периода на изчакване и вие можете да използвате тези контакти, за
да превърнете подготвителния процес в положително преживяване.

Колко време е необходимо, за да се мине през Историята

на преместването?
Както при всяка друга директна работа с деца, това ще зависи от възрастта,
разбирането и индивидуалните нужди на конкретното дете. Ще трябва да работите
с темпото на детето и то ще е различно при различните деца. Макар че в една сесия
може да се премине през няколко страници от историята, не се препоръчва да го
правите наведнъж.
В някои случаи няма да е възможно да започнете работа, докато не се намери семейство
и може да се окажете под натиск да преминете бързо към първите опознавателни
срещи. Това не трябва да се допуска, докато детето не е достатъчно добре
подготвено за първата среща, но това би означавало, че ще се наложите да отделите
допълнително време и да дадете предимство на тази работа.

Има ли други въпроси, свързани с начина на използване на

историята?
Не забравяйте да предоставите достатъчно време на детето да реагира и се
опитайте да се въздържите от даването на предложения. Паузите често показват, че
детето обмисля или преработва казаното.
Детето може да възприеме историята много по-различно от очакванията ви и това,
което ви казва може да ви даде ценни насоки за неговите преживявания и възприятия.
Голяма част от работата ви може да е насочена към поправяне на погрешните
схващания на детето и това ще помогне, ако можете „да се поставите на мястото на
детето” и се опитате да си представите как изглежда светът през неговите очи.
Езикът, който използвате с детето, трябва да е възможно най-прост и ще се наложи да
проверявате дали казаното от вас не е изтълкувано погрешно от детето. Отново, най-
добрият начин за това е да накарате детето да ви каже какво е разбрало.
Всички техники за общуване с деца, посочени в Част 1, трябва да се използват в
работата по историята на преместването. Употребата на отворени въпроси и
връщането назад за проверка на казаното от детето, са особено важни тук.
Малко вероятно е всички въпроси, които искате да покриете, да са включени в
Историята на преместването, затова ще са необходими вашата собствена „ресурсна
тетрадка” и други индивидуални материали. Когато планирате как да подходите, ще
трябва да решите кои допълнителни истории, игри или техники на общуване ще са най-
ефективни за детето и ситуацията на работа.
77
Да поговорим за Какво означава приемната грижа?

Приемната грижа означава да отидеш да живееш в друго семейство, което да се грижи

за теб, когато не можеш да живееш в твоето собствено семейство. Семейството, в
което отиваш да живееш, се нарича приемно семейство, а родителите в семейството
– приемни родители. Ако има други деца в приемното семейство, те стават твои
приемни братя и сестри.
В повечето случаи рождените родители на детето са постигнали съгласие, че най-
доброто за него е да живее в приемно семейство, защото така ще получи по-голям шанс
в живота. Това не означава, че рождените родители не обичат детето си, а само че
смятат, че не могат да се грижат достатъчно добре за него.
Преди да заживееш с приемното си семейство ще имаш възможност да се срещаш с тях
много пъти, за да се опознаете. Те ще се запознаят с цялата ти историята на живота;
ще можеш дори да им покажеш своята книга „История на живота“, ако си изработил
такава. Но само, ако ти искаш! Ще отидеш, също така, да посетиш приемния дом, за
да видиш къде ще живееш. Твоят социален работник ще разговаря с теб за това как се
справяш със срещите и ще направи така, че да се преместиш, когато си готов за това.
Твоите приемни родители ще се грижат за теб и за твоята безопасност, докато
станеш голям и можеш сам да се грижиш са себе си. Ти ще станеш част от тяхното
семейство.
Когато живееш в приемно семейство, можеш да поддържаш връзка с рождените си
родители и с други членове на семейството си. Това може да става по телефона, чрез
писма или като се срещате от време на време - зависи къде живеят родителите ти,
както и от някои други неща като например дали ги познаваш и дали искаш да се виждаш
с тях.
След като се преместиш да живееш с твоето приемно семейство, социалният ти
работник ще идва редовно да те посещава. Част от работата на социалния работник е
да е сигурен, че децата под приемна грижа се справят добре.

Ако искаш да научиш повече за това какво означава

да се преместиш да живееш в приемно семейство,
можеш да разгледаш картинките от Историята на
преместването заедно с твоя социален работник. Ако
искаш, можеш и да ги оцветиш!

78
Да поговорим за Какво означава осиновяването?

Осиновяването или да си осиновен означава да отидеш да живееш в друго семейство,

което да се грижи за теб, когато не можеш да живееш в твоето собствено семейство.
Тъй като осиновяването е завинаги, то е само за децата, които със сигурност няма да
могат да живеят с рождените си родители в бъдеще.
В повечето случаи рождените родители на детето са постигнали съгласие, че най-
доброто за него е да бъде осиновено, защото това ще му даде по-голям шанс в живота.
Това не означава, че рождените родители не обичат детето си, а само че смятат, че не
могат да се грижат достатъчно добре за него.
Семействата, които осиновяват дете се наричат осиновителни семейства. Да си
осиновен означава и това, че ще имаш ново фамилно име – то ще е същото като на
семейството, което те осиновява, но обикновено запазваш малкото си име.
Преди да бъдеш осиновен от новото си семейство, те ще дойдат да те посетят там,
където живееш. Ще се запознаят с цялата ти история на живота; ще можеш дори да
им покажеш своята книга „История на живота“, ако си изработил такава. Но само, ако
ти искаш! Ти и новото ти осиновително семейство ще можете да се срещнете няколко
пъти, за да се опознаете преди да се преместиш да живееш при тях.
Понякога децата се осиновяват от семейства от други страни. Това се нарича
международно осиновяване. Ако ти предстои да бъдеш осиновен в друга страна, новото
ти семейство ще трябва да пропътува дълъг път, за да те посети и е възможно да мине
известно време преди да можеш да се преместиш да живееш при тях. Твоят социален
работник ще ти разкаже повече за международното осиновяване и какво ще се случи, ако
новото ти осиновително семейство е от друга страна.
Но .….. където и да си осиновен, твоите нови осиновители стават твоите Мама
и Татко. Те ще те обичат точно толкова, колкото, ако се беше родил в тяхното
семейство и ти винаги ще бъдеш тяхното дете – дори когато пораснеш голям!

Ако искаш да научиш повече за това какво означава да

се преместиш да живееш в осиновително семейство,
можеш да разгледаш картинките от Историята на
преместването заедно с твоя социален работник. Ако
искаш, можеш и да ги оцветиш!

Тази страница е попълнена на 79

 Как да използваме История на преместването 1

Различните домове
Някои от децата, с които ще работите, може никога да не са влизали в обикновен
семеен дом и затова ще трябва да приемете, че те знаят много малко или нищо
за живота у дома. Някои от по-малките може дори да си мислят, че всички деца се
отглеждат в институции!
Трябва да сте готови да използвате разнообразни техники като добавка към
картинките, един от най-лесните начини е да излезете заедно на разходка в околността.
Можете да броите апратаментите в даден блок или просто да наблюдавате хората,
които влизат и излизат, за да насърчите разговор за това къде и как живеят хората.

Когато разглеждате трите илюстрации, можете да използвате

някои от следващите въпроси:
1. Разкажи ми в какъв дом живееш сега. Там кой се грижи за теб? С кого спиш в една
стая? Къде се храниш? Кой приготвя храната? Къде играеш? Кои са любимите ти
играчки там?
2. Наоколо има ли блокове? Какво е, според теб, да живееш в апартамент? Кой живее в
апартамент? Децата, които живеят в апартаменти, къде играят?
3. Познаваш ли някой, който живее на село? Как си представяш една селска къща?
Хората как стигат до селото? Какви неща, според теб, растат в градината на село?

80
История на преместването 1 Различните домове

1. Институция

2. Апартаменти

3. Селска къща

Тази страница е попълнена на 81

 Как да използваме История на преместването 2

Различните семейства
Тези картинки надграждат предишната тема за домовете и въвеждат представата,
че всички семейства, включително приемните и осиновителните, са различни по форма
и размер. Трябва да използвате вашата собствена ресурсна тетрадка, за да онагледите
и други профили на семйства, например по-големи разширени семейства, ромски
семейства и т.н. Ако работите по подготовката на дете, за което вече е определено
семейство, трябва непременно да имате съответния семеен профил, за да го обсъдите.
Можете да започнете да говорите общо за семействата, преди да преминете към
различните видове семйства, които приемат или осиновяват дете.

Ето какво могат да съдържат някои от идеите, когато обсъждате

тези картинки:
1. Това семейство няма деца и иска да приеме/ осинови дете. Какво би им разказал, че
обичат да правят децата на твоята възраст?
2. Това семейство вече има малко момиченце и приемното дете ще стане приемно
братче или сестриче на малкото момиченце. Кои са добрите страни на това бъдеш
приемен брат или сестра? А не толкова добрите?
3. Понякога хората стават приемни родители след като техните деца вече са
пораснали. Защо, според теб това е добра идея? Кое би могло да е бебето на
картинката?
4. Тази жена няма свои деца и възнамерява сама да стане приемен родител/осиновител
на дете. Какво би й казал за това какво обичат да ядат децата? Кой би й помогнал
да се грижи за детето?

82
История на преместването 2 Различните семейства

1. Двама родители 2. Малко семейство

3. Голямо семейство 4. Един родител

Тази страница е попълнена на 83

 Как да използваме История на преместването 3

Намиране на подходящото семейство за ТЕБ

Целта на този лист с картинки е да покаже на детето, че възрастните внимателно
обмислят и планират намирането на подходящото семейство за тях. Той трябва също
да внесе яснота в традиционното погрешно схващане, че новите родители просто „си
избират” дете, което им харесва!
Този лист дава добра възможност да се повторят предишните обяснения за вашата
роля като социален работник и още веднъж да уверите детето във вашата постоянна
подкрепа и присъствие по време на всички етапи от преместването. За детето
е важно да знае, че е в центъра на процеса на намиране на семейство и че вие ще се
вслушате внимателно в това, което ви казва.
Някои деца може да имат дълбоки притеснения по отношение на семейния живот на
базата на предишни преживявания. Други, особено деца, които са живели в институции
от раждането си, може да имат идеализирани фантазии, особено по отношение на
„майките”. Един от начините за ангажиране на детето и разкриване на неговите
притеснения, е заедно да направите списък – въпросите по-долу съдържат някои
примери.

Вашият диалог може да започне с преговор на ролята на социалния

работник и да продължи по следния начин:
1. Спомняш ли си каква е ролята на социалния работник? На тази картинка социалният
работник мисли сериозно за едно специално дете. Да си представим, че социалният
работник съм аз, кое е специалното дете, за което си мисля сега? Да, това дете си
ТИ! Вече знаеш какво е приемна грижа и че ние търсим специално приемно семейство
за теб. Ще ми помогнеш ли да направя списък с въпроси, които да задам на едно ново
семейство? Какви други специални неща трябва да имам предвид, когато търся
семейство за теб? Какво би искал да кажа на новото семейство за теб?
2. Тази картинка изобразява възрастни, които решават кои семейства могат да
станат приемни/ осиновителни. Те се наричат комисия по приемна грижа/ съвет по
осиновяване. Какви мислиш, че трябва да са приемните родители/ осиновители?
3. Когато всички възрастни са решили кое е подходящото семейство за едно дете,
социалният работник (аз!) ще разкаже на детето (теб!) всичко за тях. Аз ще ти
покажа и снимки на семейството преди да се срещнеш с тях. Кои са хората, които
би искал да видиш на снимките? Какво друго би искал да знаеш за семейството?

84
История на преместването 3 Намиране на подходящото семейство за ТЕБ

1. Мислим за ТЕБ

2. Обсъждаме семейство за ТЕБ

3. Казваме ТИ за твоето ново семейство

Тази страница е попълнена на 85

 Как да използваме История на преместването 4

Запознаване с твоето ново семейство

Тук листът с картинки изобразява първата фаза от опознавателните срещи с новото
семейство. Много е важно да успокоите детето, че то няма да се премести, докато не
е готово.
Вашата работа трябва да акцентира върху това, че взаимното опознаване е
постепенен процес и че и двете страни се нуждаят от време да свикнат една с друга.
Изготвянето на списък с въпроси, притеснения, предпочитани и непредпочитани
неща, отново е полезен метод да се помогне на детето да осъзнае същността на
преместването. Това, също така, дава сили на детето, помага му да развие чувство на
ангажираност и увереност, че процесът се случва с него, не на на него.
Ролевите игри или игрите с кукли, могат да бъдат полезен метод за вникване в новите
ситуации, както и за отрепетиране на първите срещи. Разбира се, на някои деца може
да им е по-лесно да изразят чувствата си като помогнат на куклата да се премести при
ново семейство.

Ето и някои предложения как да обясните картинките:

1. Твоят социален работник (аз!) и персоналът, когото познаваш, ще бъдат с теб,
когато за пръв път се срещаш с твоето ново семейство. Как мислиш, че ще се
чувстваш? Детето на картинката се ръкува, но ти какво мислиш, че е най-добре да
се каже преди всичко? Искаш ли изиграем една игра, за да се опиташ да поздравиш
непознати хора? А след това? Искаш ли да помислим за игри, които би могъл да
изиграеш с тях?
2. Ще се срещнеш с новото семейство доста пъти преди да станеш готов да се
преместиш да живееш с тях и те вероятно ще те извеждат навън. Какво би могъл
да им покажеш в близост до мястото, където живееш сега? Какви други неща биха
им помогнали да те опознаят по-добре? Искаш ли да изпишем някои неща, за да не
забравим да им ги кажем?
3. Някои семейства имат кола и те биха могли да те заведат някъде с нея. Къде е добре
да се отиде с кола? Какво ще стане, ако ти не пожелаеш да излезеш насаме с тях? На
кого ще кажеш за това?
4. След като свикнеш със семейството, аз ще те заведа у тях на гости. Това ще е
мястото, където ще живееш след като се преместиш. Какво би искал да видиш у
тях? Ако останеш за обяд, какво би искал да ядеш? Какви въпроси би задал за начина
на живот у тях? Кого ще попиташ?

86
История на преместването 4 Запознаване с твоето ново семейство

4. Отиваш да видиш новия си дом

2. Излизате заедно

3. Излизате отново
1. Първата среща

Тази страница е попълнена на 87

 Как да използваме История на преместването 5

Да си вземеш довиждане
Тази страница предоставя материал, който да помогне на детето да обмисли
същността на напускането както на познатата среда, така и на хората, които сега се
грижат за него и с които то е свикнало. Взаимоотношенията с обгрижващия персонал
в институциите не бива да се подценяват и вие ще разберете кои са най-значимите
хора за детето, за да ги ангажирате положително в процеса на преместването. Детето
трябва да разбере, че то ще им липсва след като се премести, но и че те много се
радват за него.
Децата в институции рядко са имали възможността да изразяват чувства свързани
със загубата и много от тях са били местени без почти никакви обяснения или
опознавателни срещи. За успеха на предстоящото настаняване е от съществено
значение чувствата съпътстващи преместването да се адресират по време на процеса
на подготовка и при самото преместване.
Ще бъде полезно да напомняте на детето за работата по „чувствата”, която вече
сте правили заедно, като я повторите отново сега и когато има нужда по време
на следващите опознавателни срещи. Важно е да забележите, че детето може да се
чувства раздвоено по отношение на преместването и би било полезно то да натрупа
повече практика при назоваването на някои от противоречивите чувства, които
изпитва. Картинките отварят дискусия за това да се чувстваш неспокоен и тъжен,
както и да си въодушевен от преместването.

Ето и някои от темите за обсъждане:

1. Това момче скоро ще се премести при ново семейство. Малко е притеснен от това.
Какво, според теб, го притеснява? Сложил е плюшеното си мече в раницата, готов
да потегли. Когато се местиш, има ли нещо, което ти е много скъпо и искаш да
вземеш със себе си?
2. Знаеш ли защо всички на тази картинка изглеждат толкова тъжни? Защо плаче
момченцето? Ако ти е тъжно да си вземеш довиждане с твоите приятели и с
персонала, който се е грижил за теб, какво би направил? А те какво биха направили, за
да те накарат да се почувстваш по-добре?
3. Детето на тази картинка изглежда много щастливо. За какво си мисли? Защо е
щастливо, че ще отиде да живее при ново семейство?
4. Има много различни начини да си вземеш довиждане. Може да се чувстваш
едновременно щастлив и тъжен. Кого ще прегърнеш на тръгване? Какво ще ти
липсва най-много, когато си отидеш?

88
 История на преместването 5

1. Може да се чувствам притеснен….. 2. Нормално е да се чувствам тъжен….

Тази страница е попълнена на

89
3. Какво ли ме очаква? 4. Довиждане!
Да си вземеш довиждане
 Как да използваме История на преместването 6

Стаите в дома на семейството

Децата, отглеждани ви институции може да имат много малка представа за
разпределението в нормалните семейни домове. Този лист с картинки може да
се използва, за да се опишат стаите в един дом и какво правят хората в тях.
Дискусията може да се разшири и да обхване някои от проблемите при живеенето
на малко пространство. Ако вече сте запознати с разпределението на спалните и
с други подробности за дома на бъдещото семейство, ще можете да се справите
с всякакви специфични въпроси, които биха възникнали по темата.
Много деца от институции са много самотни, когато ли лягат вечер и на тях
им е трудно да заспиват, или пък често се будят през нощта. Други може да се
притесняват, че новото семейство няма да знае, че се напикават нощем. Когато
разговаряте къде ще спи детето, може да засегнете някои от тези въпроси.

Ето някои идеи за обсъждане:

1. В едно семейство всеки си има легло. Понякога децата спят заедно в една стая,
а родителите – в друга. Това различава ли се от сегашното ти положение? Има
ли нещо, което трябва да кажем на новото семейство за навиците ти за сън?
Вземаш ли плюшена играчка в леглото? Обичаш ли да е светнато? Има ли нещо,
от което се будиш нощем? Какво правиш тогава?
2. Това е всекидневната стая, в която семейството гледа телевизия. Хайде
да помислим за всички други неща, които семейството може да прави във
всекидневната?
3. Това семейство вечеря в кухнята. Какво друго правят хората в кухнята? Сега
кой ти приготвя храната? А кой готви в едно семейство? Ти би ли помогнал в
готвенето?
4. Какво се случва сутрин, когато всички трябва да се приготвят едновременно?
Сега редувате ли се? С кои неща в банята би имал нужда от помощ? Винаги ли
си миеш зъбите?

90
История на преместването 6 Стаите в дома на семейството

2. Къде се гледа телевизия?

4. Споделяне на банята!
3. Къде се храним?
1. Къде ще спя?

Тази страница е попълнена на 91

 Как да използваме История на преместването 7

Помагане вкъщи
На тази страница са изобразени основни страни от бита. Много подобни ежедневни
дейности представляват загадка за децата в институции, които може никога да не са
влизали в семейна кухня или да са виждали как си пере и глади.
Важно е да се даде да се разбере, че всеки помага в домакинската работа, защото това
е част от „даването и получаването” в семейния живот. Членовете от семейството
помагат, защото искат това и понякога то може дори да е забавно!

Това са някои възможни теми на разговор:

1. Сега помагаш ли при оправянето на леглото си? Кое най-много те затруднява в тази
работа? Ако някой се напикава в леглото си, на кого трябва да каже и какво трябва
да направи с чаршафите? Защо смяташ, че трябва да си сгъваме дрехите и да си
подреждаме спалнята? Има ли нещо особено, което искаш да държиш на леглото си?
2. Това момче помага в приготвянето на вечерята. Какво мислиш, че готвят? Ако ти
беше на негово място, какво би избрал да сготвите? Защо смяташ, че е забавно да се
помага в кухнята?
3. Това момиче слага масата. Какво друго трябва да сложи на масата? Какво трябва да
направи всеки един от семейството след вечеря, за да помогне? Можеш ли се сетиш
за някакви други неща, които ти би могъл да направиш, за да помогнеш, когато
живееш в семейство?
4. Това момче простира прането. Как може да достигне въжето за простиране? Какво
се прави, когато прането изсъхне? Защо е добре да имаме чисти дрехи?

92
 История на преместването 7

1. Кой ще ми помогне да си оправя леглото? 2. Приготвянето на вечерята заедно е забавно!

Тази страница е попълнена на

93
Помагане вкъщи

3. Аз мога да сложа чиниите на масата 4. Обичам да простирам прането

 Как да използваме История на преместването 8

Правим нещата заедно

Това са няколко прости идеи, които подкрепят досегашната работа за характерния
семеен живот и представата за правенето на нещата заедно. Повечето деца под
институционална грижа не са пазарували или нямат никаква представа, че храната се
купува, да не говорим, че трябва и да се плаща! Малко вероятно е да са имали опит
в гостуване на семейство, а много от по-малките деца може никога да не са били на
почивка.
Като допълнение към този лист могат да се използват и други визуални материали
показващи пазаруването, различните видове почивки и други семейни занимания.

Някои от темите за обсъждане биха могли да съдържат:

1. Тук семейството пазарува в супермаркета. Момчето какво иска да му купят? Ако
ти беше на негово място, какво би избрал? Искаш ли да направим списък с някои от
нещата, които могат да се купят в супермаркет?
2. На картинката семейството гостува на приятели. Гостуване означава да отидеш
в дома на друго семейство. Когато гостуваш на някого, ти си гост. Можеш ли да
се сетиш за хубавите неща на това да си гост? Когато живееш в семейство и ти
можеш да имаш гости. Можеш ли да се сетиш за някой, който ще ти дойде на гости
след като се преместиш? ДА! Аз ще ти гостувам!
3. Семейството е на почивка в планината. Ти бил ли си някога на планина? Какво правят
хората, когато са на почивка? Искаш ли да разгледаме картинки, на които има други
видове почивка?

94
История на преместването 8 Правим нещата заедно

1. Ходим в супермаркета

2. Ходим при приятели

3. Ходим на почивка

Тази страница е попълнена на 95

 Как да използваме История на преместването 9

Да се грижат за теб означава…

Децата отглеждани в институции може да са свикнали да се грижат сами за
себе си и понякога ще им е трудно да се приспособят към това „да бъдат
родителствани”. При заместващите семейства физическото обгрижване на
детето е важна част от изграждането на привързаност и за тях може да е
трудно да разберат защо понякога децата ги отблъскват.
По подобен начин, децата идващи от защитената среда на институцията
няма как да са овладели съответните на възрастта им знания за ежедневните
опасности. Това може да се окаже подходящ момент за запознаване с
отговорностите на новото семейство свързани с безопасността на детето, и да
се изследва отражението им върху детето.
Този лист с картинки показва някои от нещата, които родителите правят, за да
се грижат за децата.

Някои от идеите как да говорите за „обгрижването“ могат да

съдържат:
1. Какво се опитва да направи момчето тук? Трудничко е да си вържеш връзките
на обувките. Ти можеш ли? Ако децата не могат да се справят с връзките или
копчетата, кой мислиш, че би им помогнал? Можеш ли да се сетиш за други
неща, за които може да имаш нужда от помощ, когато отидеш в семейство?
2. На момичето му решат косата. Сега на теб кой ти реше косата? Обичаш
ли някой да ти реше косата? Когато трябва да си измиеш косата, кой би ти
помогнал? Какво става, когато косата ти стане много дълга?
3. Това момче чака да пресече оживена улица с новите си мама и татко. Можеш ли
да видиш какво прави то? Защо е важно улицата да се пресича само с възрастен
и хванати за ръце? Семействата винаги помагат на децата си да са в
безопасност. Искаш ли да поговорим за всички други неща, които семействата
правят, за да предпазят децата?
4. Това момче не се чувства добре и за него се грижат в леглото. Докторът е
дошъл да го прегледа и вероятно ще му предпише лекарства, от които ще
се почувства по-добре. Ти някога боледувал ли си на легло? Можеш ли да си
спомниш как се чувстваше? Какво те накара да се почувстваш по-добре?

96
 История на преместването 9

1. Да ти помагат понякога 2. Да те карат да се чувстваш добре

Тази страница е попълнена на

97
Да се грижат за теб означава…

3. Да се грижат за твоята безопасност 4. Да се грижат за теб, когато си болен

 Как да използваме История на преместването 10

Постъпване в ново училище или детска градина

Ходенето на училище и детска градина вече е обсъждано по време на работата по
история на живота, но можете пак да се върнете към работните листове. Вече
можете да обогатите досегашната работа, както и да помислите какво е да смениш
училището и да се сприятелиш с нови деца.
Важен въпрос, който сега можете да засегнете, касае това, което детето ще разкаже
на новите си съученици за себе си, за да не бъде сочено с пръст или да се различава
осезателно от тях. Това включва да се помогне на детето да си създаде „достоверна
история», която макар и правдива, не разкрива подробности от миналото. Ако за
конкретното дете е подходящо, можете да засегнете това на този етап. Като част
от процеса на преместването, обаче, ще е необходима още работа, но тя трябва да се
извърши в сътрудничество с новото семейство.

Ето и някои предложния:

1. Когато децата отиват да живеят при ново семейство, те често пъти трябва
да сменят училището или да започнат да ходят на друга детска градина. На тази
картинка има много деца и няколко учителки. Новото приемно/ осиновително
семейство на детето е с него първия ден, но защо според теб, детето изглежда
малко притеснено? Другите деца изглеждат радостни да го видят и те вероятно
ще го попитат откъде идва. Какво трябва да им отговори? Той скоро ще се запознае
с новите си съученици ще има нови приятели. Ако не знае къде да отиде по време на
игра, кого трябва да попита? Ами ако не разбира нещо, тогава към кого трябва да се
обърне? Искаш ли да помислим за всичко, за което може да имаш нужда да попиташ,
ако отиваш в ново училище?

98
История на преместването 10 Ново училище или детска градина

Кой ще ме води на училище?

Тази страница е попълнена на 99

 Как да използваме История на преместването 11

Какви са правилата в семейството?

Децата в институции обикновено са съвсем наясно какво е и какво не е позволено там.
В едно семейство правилата не са така ясно изразени, а и се различават много между
отделните семействата. Неписаните правила, които изграждат индивидуалната
култура на всяко семейство може да се окажат минно поле за децата, когато се
преместят. Така че да се насочи вниманието на детето към това, че има различни
начини да се правят нещата, е важна тема от подготовката.
По-голямата част от тази работа ще бъде направена заедно с новите родители по
време на опознавателните срещи и след преместването, но това дава възможност
предварително да се помисли за правилата в семейството.

Ето някои общи теми, с които да започнете:

1. Храната стои в хладилника, за да се запази прясна. Мислиш ли, че на децата в едно
семейство им е позволено да си вземат храна от хладилника, когато поискат? Кого
трябва да питат, ако искат да хапнат нещо между основните яденета? Там, където
живееш сега, има ли някакви правила? Можеш ли да ми кажеш някои от тях?
2. Тези деца пускат телевизора. Мислиш ли, че им е позволено да правят това без да
попитат своите мама и татко? Защо мислиш, че не трябва да гледат телевизия
през цялото време? Смяташ ли, че семействата може да имат някакви правила? Как
можем да разберем дали твоето ново семейство има правила?
3. Време е за лягане! Защо, според теб, това дете не е много доволно, че трябва да си
ляга? Какво би направило времето за лягане по-приятно? Сега спазваш ли определено
време, в което трябва да си в леглото? Сърдиш ли се понякога, когато ти кажат да
се приготвяш за сън?

100
История на преместването 11 Какви са правилата в семейството?

1. Трябва ли да искам разрешение?

2. Мога ли да гледам телевизия по цял ден?

3. Кога е времето за сън?

Тази страница е попълнена на 101

 Как да използваме История на преместването 12

Семействата понякога спорят!

Не е обичайно персоналът в институции да се кара пред децата, затова в някои случаи
децата могат да станат свидетели на спор, едва когато отидат в семейство. За други,
кавгите на възрастните може да са свързани с насилие или дори с тяхното извеждане от
къщи, и много деца вярват, че са отговорни за споровете на възрастните, случили се в
миналото.
Споровете възникват, когато говорим за причините, следователно важна тема от
подготовката трябва да бъдат различните начини на изразяване на гняв и фрустрация.
Трябва да сте подготвени за възможността детето да започне разговор за минали
преживявания и трябва да подходите към това с много чувствителност. Важно е да се
подчертае, че в повечето семейства кавгите не се случват често, а когато се случат,
това не е по вина на детето. И когато възрастните се карат, това не означава, че
са спрели да се обичат. Личният опит на детето от скарването и сдобряването с
приятелите му, може да послужи за аналогия.

Можете да използвате следващите предложения при разглеждането

на тази тема:
1. За какво, според теб, се карат децата? Можеш ли да си спомниш случай, в който си
спорил с някого? За какво беше спорът? Можеш ли да си спомниш как се чувстваше?
Какво правят хората, когато са разстроени? Ако кажеш нещо неприятно или се
разкрещиш на някого, когато си сърдит, това означава ли, че ще останеш сърдит
завинаги? Ще развалиш ли приятелството си за постоянно?
2. Сега децата си играят спокойно. Какво мислиш, че са направили, за да се сдобрят
отново? Когато ти се скара с някого, какво направи, за да се сдобрите? Как се
почувства след като отново станахте приятели?
3. Понякога и възрастните се карат. Ти може би си виждал възрастни, които спорят?
За какво мислиш, че спорят възрастните? Искаш ли да помислим за някои причини,
поради които мама и татко може да се разсърдят един на друг? Децата на
картинката продължават да си играят и не изглеждат много притеснени от това,
че мама и татко спорят. Защо мислиш, че не се притесняват?
4. На тази картинка мама и татко вече не спорят! След кавгата възрастните
обикновено съжаляват и бързо се сдобряват. Как майката и таткото ще покажат, че
се обичат, дори и след като са били скарани?

102
 История на преместването 12

1. Какво става тук? 2. По-добре е да играем заедно!

Тази страница е попълнена на

103
Семействата понякога спорят!

3. Родителите понякога също спорят… 4. Но въпреки това се обичат!

 Как да използваме История на преместването 13

Парите и ходенето на работа

Децата в семейства научават от ранна възраст, че средствата на семейството
са ограничени, но тези, които израстват в институции често пъти нямат никаква
представа какво представляват парите и за какво са необходими. Тези листове с
картинки могат да се използват, за да представят някои основни схващания, като
например, че възрастните ходят на работа и за това им се плаща.
Целта тук е да осветлите детето по някои въпроси свързани с парите без излишно
да го обърквате или натоварвате. Трябва да използвате подход, който съответства
на възрастта му. За децата, които ходят на училище може да се окажат по-лесно да си
представят цената на електричеството например и др.
Втората илюстрация показва сцена от улицата, която дава материал да се надгради
наученото за работните ситуации. Да гледате през прозореца или да застанете на
улицата с детето, за да наблюдавате как тече ежедневието на хората, е дори по-удачен
начин да разберете как детето вижда света.
Когато обсъждате различните видове професии, не забравяйте да споменете, че
социалните работници като вас и работещите в институциите също получават пари
за труда си.

Ето и някои възможни подходи:

1. На тази картинка родителите броят парите си и мислят за всички неща, които
трябва да купят за семейството. Искаш ли да помислим за някои неща, за които те
се нуждаят от пари. Когато децата имат нужда от нови дрехи, те откъде идват?
Защо, според теб, децата не могат да имат всичко, което искат?
2. Тази картинка показва много хора, всеки от които си върши работата. Знаеш ли
какво работят някои от тях? Искаш ли заедно да ги преброим? Коя е твоята любима
работа? Искаш ли да отидем на някое оживено място, за да видим колко различни
видове работа вършат хората?

104
История на преместването 13 Парите и ходенето на работа

1. За какво имат нужда от пари семействата?

2. Можеш ли да посочиш пет различни професии тук?

Тази страница е попълнена на 105

 Как да използваме История на преместването 14

Семейни празници и чествания

Някои от тези празници може вече да са познати на детето, но начинът, по който се
честват в една институция и в едно семейство, може да е различен. Вие сигурно сте
наясно, че в някои институции рождените дни на децата не винаги се празнуват, така
че детето може да се нуждае от доста разяснения. Картичките за рожден ден и сезонни
празници, както и изрезките от списания, може да се използват като допълнителни
източници, които да изобразяват различни празници.
Децата често възприемат времето по различен начин и някои ориентировъчни дати
през годината може да им помогнат да установят кога се е случило дадено събитие.
Например, спомням си, че се видяхме с мама преди Баба Марта, защото тя ми
даде мартеница
Можете да развиете темата като направите календар с най-важните дати през
годината, за да насърчите обсъждането на минали преживявания, както и начина, по
който нещата обикновено се случват в едно семейство.

Идеите за обсъждане могат да съдържат:

1. На тази картинка майката има рожден ден. Знаеш ли какво се прави на рожден ден?
Момчето какво дава на майка си? Искаш ли заедно да изпеем песничка за рожден ден?
2. Можеш ли да си спомниш хората какво си раздават на Великден? Децата какво
правят с яйцата си? Искаш ли да поговорим за другите неща, които хората правят
на Великден?
3. Какво виждаш на тази коледна картинка? Какво имат децата? За какъв коледен
подарък си мечтаеш? Знаеш ли някоя коледна песен? Искаш ли да я изпеем заедно?

106
История на преместването 14 Семейни празници и чествания

1. Честит рожден ден, мамо!

2. Какво се случва на Великден?

3. Какво правят семействата на Коледа?

Тази страница е попълнена на 107

 Как да използваме
Using История15
moving picture на преместването 15

Семействата са завинаги
Този последен лист с картинки разглежда бъдещето на детето и подчертава
постоянството на живота в семейство. Той със сигурност не трябва да се използва в
случаите, когато планът за детето не включва постоянно настаняване (дългосрочна
приемна грижа и осиновяване).
За едно дете от институция може да се окаже трудно да осмисли постоянството
така както го правят децата израснали в семейство, които виждат доказателства
за постоянната същност на семейния живот във всичко около тях. Илюстрирането
на постоянната семейна подкрепа през различните етапи на израстването, е
подход, който можете да използвате, за да достигнете до основното послание, че
дори и когато децата пораснат и напуснат дома си, те винаги ще бъдат членове на
семейството. Родителите, бабите и дядовците и другите роднини ще продължат да ги
обичат и подкрепят, защото за това са семействата!

Ето някои идеи как да поговорите за израстването

в постоянно семейство:
1. На тази картинка децата са пораснали! Те току-що са завършили училище и
празнуват. Знаете ли как се нарича, когато завършваш училище? Какво друго
виждаш на картинката? Защо всички са щастливи? Родителите включват ли се в
празненството за завършването?
2. След като е завършил училище, този млад мъж започва работа. Защо е важно да
започне работа? Кой може да му помогне да започне работа? С кого би могъл да
разговаря, след като всеки ден се прибира вкъщи от работа?
3. Какво се случва тук? Знаеш ли какво е сватба? Какво мислиш за това да се ожениш,
когато пораснеш? Защо хората се женят? Когато се ожениш, ти създаваш своето
малко семейство, НО все още си част от по-голямото семейство, в което си
израснал.
4. И така, сега порасналото момче/ момиче се е оженило/ омъжило и има бебе.
Неговото малко семейство се увеличава! При кого отиват на гости с бебето?
Родителите вече са баба и дядо на бебето, НО те винаги ще останат родители на
своите пораснали деца.

Независимо колко големи са децата, те винаги ще

бъдат част от своето постоянно семейство.

108
 История на преместването 15

1. Завършването на училище се нарича дипломиране 2. След това започвам работа….

Тази страница е попълнена на

109
Семействата са завинаги

3. Може и да се оженя/ омъжа един ден… 4. НО…винаги ще имам моето постоянно семейство!
 Източници,
книги и ресурси
Източници:
Brandon, M., Schofield, G., Trinder, L. (1998) Social Work with Children: Palgrave
Camis, J. (2001) My life and Me: BAAF
Fahlberg, V. (2003) A Child’s Journey through Placement: BAAF
Luckock, B. and Lefevre, M. (2008) Direct Work; Social work with children and young people in
care: BAAF
Oaklander, V. (1978) Windows to Our Children: Real People Press
Rees, J. (2009) Life Story Books for Adopted Children: A Family Friendly Approach: Jessica Kingsley
Publishers
Romaine, M., Turley, T., Tuckey, N. (2007) Preparing children for permanence: BAAF
Rose, R. and Philpot, T. (2005) The Child’s Own Story: Life Story Work with Traumatized Children:
Jessica Kingsley Publishers
Ryan, T. and Walker, R. (2003) Life Story Work: BAAF

Книги и други ресурси:

Образователни играчки и кукли

Прекрасна селекция от кукли за ръка и пръсти в различни размери и от всякакви етноси,
можете да намерите в он-лайн магазина на „Слънчица” – проект на CIE
Отидете на www.slanchica.com или се свържете с Мартина Маринова на адрес
m.marinova@cie-bg.eu
Телефон: 02/ 870 20 63

Детски книжки, преведени на български

От www.adelphi-publishing.com
Когато се чувствам самотен (Трейси Мъроуни) (ISBN: 978-954-9970-02-9)
Когато се чувствам добър (Трейси Мъроуни) (ISBN: 978-954-9970-03-6)
Когато се чувствам уплашен (Трейси Мъроуни) (ISBN: 978-954-9970-04-3)
Когато се чувствам щастлив (Трейси Мъроуни) (ISBN: 978-954-9970-05-0)
Вече имаш приятели, Флопси
Не се страхувай, Флопси (ISBN: 978-954-9970-42-5)

110
От издателство Слънце (София)
Как се ражда бебето? (Петра Фитцек)
А аз какво ще правя без тебе? (Сали Гриндли) (ISBN: 380-008-3801-04-7)
Откъде идват бебета? (издателство „Фют”) (ISBN: 954-625-371-5)
От Младинска книга ЕООД (София)
Аз (Филип Вехтер) (ISBN: 978-954-8715-23-1)
От Пан (София)
Енциклопедия на човешкото тяло (ISBN: 978-954-657-691-0) *горещо се препоръчва.

111
Всички ние имаме основно право да знаем кои сме и откъде идваме, но на много от
децата в българските институции не се дава информация свързана с техния произход. За
тези деца е от основно значение да могат да осмислят историите си, за да разберат не
само какво им се е случило, но и защо, преди да бъдат успешно настанени в семейства
или малки групови домове.
Тази книга е написана специално за българските социални работници и другите професио-
налисти в сферата на грижите за деца, които работят с деца на възраст между 4 и 11
години.
Тя съдържа:
дейности за общуване с деца
подходи към работата по история на живота с деца
работни листове, които могат да се използват в книга “История на живота”
“История на преместването” за деца, които се настаняват в семейство

За автора:
Ива Уорд работи като консултант и обучител по социална работа в България от 2000 г.
и сега живее в Пловдив с българския си съпруг и тяхното куче Джеси.
Тя има 28-годишен опит като социален работник на деца и семейства във Великобрита-
ния, като в продължение на 12 години е специализирала приемна грижа и осиновяване.

За програмата на АРК по деинституционализация:

Програмата на АРК по деинституционализация в Стара Загора бе насочена към подкрепа-
та на предотвратяването на изоставянето, реинтеграцията на деца в семействата им
и развиването на алтернативни услуги за грижи. Целта на работата бе да подпомогне
социалното включване на деца, живели в институции и да демонстрира как могат да се
закриват институции.

Авторски права:
АРК и авторите нямат нищо против части от тази книга да бъдат възпроизвеждани.
Обръщаме се към организациите, когато правят това, да упоменават източника и да
използват материала по начин, който съответства на първоначалната му цел и предназ-
начение.

Дизайн и оформление: Студио Пункт, www.punkt.bg

Превод: Росица Петрова

© 2009 Absolute Return for Kids (ARK)

UK Registered charity no.1095322
is a registered trademark