Какво означава прилагането на компетентностния подход

в социално педагогическата работа?

В днешно време едни от най- търсените професии са социален работник, възпитател

и педагогически съветник или накратко казано, професии към които е ориентирана
специалността „Социална педагогика“ . Това са благородни професия, в които човек има
възможност да е полезен на хората, които имат нужда някой да им подаде ръка, да ги
изслуша или да им бъде помогнато. Освен желание да помагат, хората, насочили се към
тези професии трябват да притежават дадени качества и да са компетентни по
специалността.
През последните години в областта на социалната работа, в България се разработват
различни стандарти за дейности. Пример за това са социалните услуги за деца и за хора с
увреждания. При анализирането на работата през тези години, се очертава една много
важна компетентност– осъществяване на индивидуализирана намеса (социална работа със
случай и социална индивидуална работа). При нея една от основните промени, която се
цели е преминаване от колективен към индивидуализиран подход в оказването на помощ,
съобразен с потребностите на дадения човек. Това е една от основните групи
компетенции. Други такива групи са за работа в екип, за работа в мрежа и за работа в
група.
Част от дейностите, които трябва да извършат социалните работници по отношение
на направата на компетентна оценка спрямо нуждите на своя клиент са да разбира
информацията, да осмисля връзката между човек, проблем, ситуация и да идентифицира
личностните проблеми и трудности, да формулира хипотези за значението на данните, за
връзките, да идентифицира нуждите и рисковете и да споделя оценката с клиента.
Социалният работник трябва да притежава знания за анализ на речта и на съдържанието,
за потребности, отношения и връзки, за семейство, за социални мрежи и ресурси. Също
така той трябва да е запознат с различни теории за развитието на човека. Благодарение на
компетентността да правят професионална оценка на случая, в тяхната сфера на
компетенции е да дават становище пред съд, комисии, органи, които вземат решения.
Чрез представянето на доклади пред съда, когато се вземат решения за най-добрия интерес
на детето, социалните работници изразяват своето професионално мнение за нуждите на
детето, за ситуацията в която живее и рисковете, които съществуват.
Съществува група компетентности за планиране и реализиране на интервенции,
(целеполагане и договаряне) при която социалния работник извършва дадените дейности:
да договаря цели, да партнира за изработване на план, да изразява подкрепа и доверие, да
поема ангажименти, да развива и стимулира ресурсите на личността, нейната устойчивост
на изпитания и да подпомага за самостоятелността на клиента. Тук социалният работник
трябва да притежава умения за договаряне и консултиране , познания за планиране и
проектиране, за човека и човешкото поведение, за човешките потребности и нужди и
познания за поставянето на граници.
Третата група компетентности са за планиране и реализиране на интервенции
(придружаване и подкрепа). При нея, социалният работник е важно да разбира
страданието, да поставя граници и обяснява помагащата роля в процеса, да изгражда
подкрепяща връзка и помага на клиента да възстанови взаимоотношенията си в
социалната мрежа, да помага на детето да осмисли родителското поведение или тяхното
отсъствие, да разпознава симптомите, свързани с изоставянето, да управлява
разпокъсаността на живота на клиента и да прилага етичните норми, гарантиращи
сигурност. Тук социалният работник трябва да има познания за човешките отношения, за
насилието, за семейството и семейните отношения, за психопатологии, увреждания,
трудности в развитието и поведението. Той трябва да притежава умения за работа по
случаи.
Последната група компетентности са за планиране и реализиране на интервенции,
(саморефлексия). При нея е много важно специалистите да разсъждават върху практиката
си, да приемат, че тя е ограничена, да разбират границите на своите възможности и да
знаеш как да потърсят подкрепа. Познанията, които имат са за помагането, за процеса на
професионално “изгаряне” и превенция, за социални услуги и услуги за професионална
самоподкрепа и за интервизия и супервизия. Те трябва да имат правилна самооценка и да
умеят да споделят работата си с други хора.
Социалната педагогика като специалност дава шанс на студентите за професионална
реализация в много институции и организации. За да бъдат студентите по- компетентни в
бъдещата си работа, те трябва да трупат умения, които да могат да прилагат в нея, а това
ще стане когато имат възможност, както за теоретично, така и за повече часове
практическо обучение.