проучване на семейната ситуация;

· оценка на актуалното състояние на детето;

· идентифициране на проблемните зони и потребности;
· препоръки;
· планиране.

интегриране на неравностойното дете в системата от социални отношения чрез преодоляване на

трудностите, а при невъзможност – чрез корекции и компенсации. Водещите функции на
социалния работник при работа с деца са:

1. Супервайзер (наблюдател на състоянието и поведението на детето в най-близкото му

обкръжение);

2. Диагностик (анализатор на измененията в социалната ситуация в процеса на подпомагане и

формулиране на стратегия за помощ за определено дете, съобразно степента и характера на
проблема на всеки индивидуален случай);

3. Терапевт (насочване на детето към самостоятелно вземане на решение);

4. Социализатор (наричана още модератор – създаващ условия за преодоляване на собствените

бариери и стимулиране желанието за включване в социалната среда);

5. Настойник (отговарящ за децата, лишени от родителски грижи);

6. Помощник и посредник (между децата и обществото).

Оценката на „дете в риск“ изисква владеене на сложен комплекс от мисловни, аналитични и

диагностични умения. За извършването на подобна оценка от основно значение е познаването и
разбирането на детското поведение, характер и мислене. Това познание налага наличието не само
на характерни професионални качества, но и боравене с психо-диагностични похвати.