6.

СОЦИАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ И МОДЕЛИ НА СОЦИАЛНО

ВЪЗПИТАНИЕ
I.Понятиен апарат по темата
1. Модел - образец от предмет, който ще се произвежда серийно; определен
стил, марка, конструкция на изделие; аналог на описание или подражание
(лат.).
2. Функция - дейност, работа, предназначение, роля; явление което е
свързано с развоя на друго явление или произтича от него; последица от
определена причина (лат.).
3.Цел - предугаждане в съзнанието резултат, към чието постигане са
насочени усилията на човека; финал, който даден субект се стреми да
достигне; обект, който може да задоволи дадена потребност; отражение във
вид на представа, образ на възможен, бъдещ резултат от действие и на
обективно съществуващи възможности за резултата.
4.Личност - лице, особа, персона; мъж или жена с типичните за тях
психични качества и особености на характера.
II. Постановка на проблема
1. Цели и функции на социалното Възпитание
а)Личностни цели-насочени към индивидуалното благополучие на
личността, оцеляването й и задоволяване на материалните, духовни и
социални потребности, към поддържане на душевно и физическо
равновесие.
-общи, -частни - конкретно -практически.
Личностните цели се подразделят и на висши образователно-политически
цели (личността се разглежда в контекста на господстващите политически
ориентации в обществото) и основни психолого-педагогически цели
(личността като самоцел и самореализиращ се индивид в различни сфери на
обществената практика).
б)Социални цели-насочени към постигане на обществено благополучие, към
предпазване от изостряне на противоречията и социалните конфликти, към
поддържане на равновесие между противоречиви тенденции.
Противоречивите тенденции- са богатство и бедност, трудова заетост и
относителна безработица, удовлетворение и неудовлетворение от живота.
Социалното образование и възпитание изпълняват следните основни
функции:
- консервативно-репродуктивна - тази функция е поддържаща,
стабилизираща съществуващите обществени противоречия и тенденции;
- прогресивно-продуктивна - тя е конструктивна, променяща,
усъвършенстваща съществуващите обществени тенденции и отношения.
2. Принципи на социално възпитание
Общ ръководен принцип на социалното възпитание е хуманното отношение
към всички нуждаещи се от социално възпитание, социална помощ и
социална защита.
принципи на социално възпитание
1.принцип на приоритет на профилактиката пред лечението и
рехабилитацията
2.принцип на оказване на помощ за самопомощ
3.Принцип на съобразяване с индивидуалните особености
4.Принцип за опора на положителното в личността и неговата среда
5.Принцип на взаимно уважение и доверие между възпитатели и
възпитаниците
6.Принцип на използване на сроден социален опит в социално-
педагогическото общуване
7.Принцип за практическа насоченост на дейностите в социалното
възпитание

1
8.Принцип на съчетаване на индивидуални, кооперативни и колективни
форми на
9.Принцип на пряко участие на родителите и обществеността във
възпитателния процес
10.Принцип на комплексния характер на социалното поведение
3. Методи на социално възпитание
а)Диагностични методи- служат за събиране на информация, за да се
установят отклонения в поведението и да се планира бъдещата социапно-
възпитателна дейност
- наблюдение;
- тестиране - дидактическо, личностно и.за равнище на интелигентност;
- анкетиране;
- проективни методи;
- социометрични методи;
- биографичен метод.
б)Методи за организиране и насочване на социално-възпитателната
дейност
- съветване;
- разяснение;
- личностна и професионална консултация;
- договаряне;
- примерът.
в)Моделите (новите авторитети) могат да имат голямо значение за
положително или отрицателно социално влияние върху младежите.
г)Методи за проблематизиране на социалното учене - Чрез тези методи
се стимулира самостоятелното и критично мислене; избор и отговорност.
- дискусия по реални и актуални социални проблеми;
- груповите беседи за помощ и самопомощ;
- социодрама и ролеви игри;
- среща с реални критични ситуации;
- участие в акции на протест;
- солидарност и социална помощ.
д)Методи за стимулиране на социалното учене и на самоопределението
- метод на възвишените цели;
- метод на художествено-творчески катарзис;
- метод на обективираното самонаблюдение;
- метод на критичния самоанализ;
- метод на критичния избор;
- метод на съревнованието;
- метод на поощрението и наградите;
- метод на неодобренията и наказанията.
е)Методи за оценяване на резултатите от социалното възпитание -
служат не за планиране на предстояща възпитателна дейност, а за проверка
и оценка на постигнатите резултати.
4. Модели на социално възпитание
А)Свободно социално възпитание (А. Нийл)
-През 1921г. в Съмърхил, Южна Англия, под ръководството на А. Нийл е
основано частно училище -интернат. Това училище съществува и днес.
В училището се приемат ученици от 10-11 год. до 17-18 год. с нарушена
адаптация към училището. Пребиваването в училището за тези деца е
скучно, те много пъти са бягали от часовете и накрая са напускали
училището. Особеност на тези деца е стремежът им към независимост и
неподчинение на общоприетите норми и изисквания на обществото,
училището и семейството. Тези деца нямат отклонения в интелектуалното
развитие, те са здрави и нормално развити.

2
За А.Нийл целта е формиране на свободна и антиавторитарна личност.
Антиавторитарната личност живее свободно и пълноценно, умерена е в
претенциите си и взаимоотношенията, и преживява по-пълно
удовлетворението от живота.
Принципите ма социално-възпитателната работа в Съмърхил са
следните:
- принцип за самоуправление и взаимно зачитане на интересите;
- принцип на образователната свобода (посещението на учебните занятия
не е задължително).
- принцип на поведенческа свобода;
- принцип на свободно избираеми дейности (тези дейности също не са
задължителни).
Б)Колективно социално възпитание (А. Макаренко)
През 1920г. той започва своята практическа дейност със социално ощетени
безпризорни деца. Социалният произход на децата е неясен, те са
неграмотни, имат трайни привички на асоциално поведение - кражби,
насилие, проституция от ранна възраст.
В колонията "Горки" и в комуната "Джерджински" А. Макаренко създава
системата за колективно социално възпитание и превъзпитание. Когато се
формират трайни привички само тогава, според А. Макаренко, може да се
осъществи успешно социално възпитание. За целта са необходими
субективни и обективни условия. Упражненията в процеса на колективната
дейност и взаимоотношенията са най-важното условие за социалното
възпитание. Упражненията формират привичките.
Целта на социалното възпитание, според А. Макаренко е формиране на
активни граждани - колективисти, личности които поставят обществените
интереси над личните.
Специфичните принципи които разработва и прилага А. Макаренко са
следните:
- решаваща роля на колектива във формирането на личността;
- преодоляване на старите привички чрез създаване на нов социален опит и
упражняване на ново социално поведение;
- вяра в доброто у човека и в неговите възможности за положителна изява;
- съчетаване на изискването с уважението към личността;
- стимулираща роля на перспективите в живота на възпитаниците;
- свързване на практическата дейност с теоретическо обучение и
нравствено-политическо възпитание;
- съчетаване на обществения контрол със самоконтрола и развитието на
чувството за дълг и отговорност;
- неизбежност на наказанието и на педагогическия риск.
Поетапното формиране на колектива и поетапно формиране на
социалните нагласи, умения и привички у възпитаниците А. Макаренко
изгражда като прилага своя методика. Основните етапи са следните:
- етап на диктаторско изискване - изискванията относно нормите на
поведение в трудовата колония от педагогическият ръководител са
безкомпромисни;
- етап на формиране на актива, който възприема и подкрепя
педагогическите изисквания - вече изискванията на ръководителя се
подкрепят и той не е сам срещу апатията и изчакването на всички;
- етап на създаване и действие на колективното мнение, което изпълнява
ролята на регулатор на колективните взаимоотношения - индивидуалното
поведение се осъжда или одобрява от актива и направляваното от него
колективно мнение;
- етап на формиране на самоизискванията, когато няма необходимост от
използване на общественото мнение като форма на социален контрол -
педагогическият ръководител преживява педагогическо удовлетворение,

3
защото е постигнал главната си цел -начало на самоуправление и
саморегулиране.
В)Интернатна система на социално възпитание (Я. Корчак) създадена в
Полша и е предназначена за социално адаптиране на сираци и деца на
крайно бедни родители. Основа на практическата дейност на Я. Корчак са
медицински, психологически и антропологически знания и възгледи.
Целите на интернатното възпитание са следните:
- укрепване здравето и осигуряване на нормално физическо и психическо
развитие;
- стимулиране на учениците да развиват познавателните си интереси и
способности и да завършат основно образование;
- формиране на социално-нравствени качества, необходими за решаване на
трудни проблеми в живота.
Принципите на интернатното социално възпитание са следните:
- уважение на детството и на децата такива, каквито са; обществено
съуправление и правно регулиране на отношенията в интерната;
- единство на свободата на избора на дейности и поведение с
ограниченията и отговорността;
- съчетаване на контрола със самоконтрол и самооценяване.
Г)Социално възпитание и духовно развитие (Р. Щайнер)
социално възпитание допълнено с духовно развитие, при което духовното
развитие влияе на социалното поведение.
В училището на Р. Щайнер се осъществяват в единство здравно-физически,
интелектуално-образователни и социално-нравствени цели.
Общата цел е ориентиране към духовното развитие на личността.Крайната
образователна цел е интегрирането на подрастващите в модерното
капиталистическо общество, осигуряване здраве и благополучие на
индивида и обществото.
Основните психолого- педагогически цели
- цялостно, (интегрално) развитие на личността, на основните системи на
биологичния организъм;
- духовно развитие на личността като най-висша степен на подготовка за
живота.
Принципите на социално възпитание и духовно развитие са следните:
- единен характер на училището;
- независимост на училището от държавата и от централизираното
планиране на образователно- възпитателния процес;
- свободен и кооперативен характер на педагогическата дейност на
учителите;
- образователна свобода на учениците;
- съчетаване на научността с мистиката в образователната система;
- последователно съсредоточаване на духовната енергия върху изучаваните
предмети.
Д)Кооперативно обучение и социална интеграция (П. Петерсън)
В експерименталното училище на университета на гр. Йена на П. Петерсън
през 1924-1940г. е обоснована идеята за цоциализиращата роля на
кооперативно организираната учебна дейност.
Днес груповата организация на обучението и на практическата дейност е
променено и се прилага като допълнение на класно- урочните форми в
началното и основното училище. Организационната форма на семинарите и
практическите занятия преобладава във висшите училища.
Целта е обща за всички при кооперативната познавателна дейност.
В "Йена план" на П. Петерсън се образуват групи в начална (1-3 година),
средна (4-6 години) и горна (7-8 година) училищна възраст.
Класните стаи се превръщат в "жилищни" помещения с кътове за робота и
отпих, а чиновете се заменят с маси. Задачите се разпределят от учителя

4
по кътове (маси) м след самостоятелната работа той обобщава резултатите.
В зависимост от наклонностите и способностите на учениците в групата
всеки учебен предмет се изучава на различно равнище в групите.
Предметната система на обучение става "курсова" система.
Ж)Социална интеграция без училищно образование (ИЛИЧ)
Мексиканският теолог Й. Илич през 1970 год. призовава за постепенно
ликвидиране на училището като държавна институция в книгата си
"Общество без училище". И. Илич предлага създаване на алтернативни
образователно-възпитателни форми.
Тези форми се основават на принципи, които са противоположни на
задължителността и програмирания характер на обучението и
педагогическото взаимодействие.
З)Социална интеграция чрез практическа дейност (градът Берлин като
училище)
Д. Дюи по отношение на образованието и обучението конкретизира своята
идея, като принцип за "обучение чрез дейност". Заедно с У. Килпитрик
развиват този принцип в практическа система. Тя се нарича система на
обучение чрез проекти (метод на проектите, бригадно-лабораторен метод в
Русия).
Съществените черти на обучението като продуктивна социализираща
дейност са следните:
- основен мотив в ученето е някакъв реален проблем за учениците;
- проблемът се включва в работен проект;
- решаването на проблема и осъществяването на проекта предлага
предметно-практическа дейност и приложно-практическо мислене;
- практическите проблеми и проекти имат комплексен характер и изискват
съвместни усилия.
Учениците които имат преобладаващо практическо мислене предпочитат
този житейско-практически тип обучение. Тези ученици губят интерес при
теоретичното обучение по учебни предмети.
Младите хора имат шанс да попълнят празнотата, да преодолеят
несъответствието между теорията и практиката. "Обучението чрез опит"
помага на младите хора да преоткрият себе си.
"Градът Берлин като училище" от експериментално училище преминава в
частно елитно училище.
Това училище удостоява учениците си с всички видове свидетелства, които
отговарят на реалното училище (10 клас).

7. РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

I. Понятиен апарат по темата

1.Личност - лице, особа, персона; мъж или жена с типичните за тях
психични качества и особености на характера.
2.формирам - придавам форма; оформям; създавам, образувам,
организирам; съставям (лат.).
Формиране = формирам.
3.Стихиен - който се отнася до природна стихия; неподготвен,
неорганизиран, хаотичен, безразборен (гр.).
4. Етап - фаза в развитието на процес; пункт, място за престой при по-
продължително пътуване (лат.).
5. Самовъзпитание - цялостна човешка дейност, насочена към изменение
на собствената личност; индивидуална дейност за доброволно формиране
на предварително определени качества при най-активно и съзнателно

5
отношение на субекта към процеса на дейността и към собствената му
личност.
6.Интериоризация - процес на преход, превръщане, преобразуване на
външни по форма действия или операции с материални предмети или знаци
във вътрешни, умствени действия, действия в идеален план - с образи на
предмети и понятия за тях.
II. Постановка на проблема
Всички природни и обществени науки които се занимавате човека отделят
голямо място на проблема за развитието на личността.
1. Концепции за личността и нейното формиране
a)развитието само като процес на увеличаване или умаляване.
Представители: Платон, Т. Аквински, Д. Хюм, И. Кант, Ф. Хегел, С. Хол, Х.
Ебингхауз, 3. Фройд, Ч. Ламброзо, Д. Уатсон и др. Развитието на детето
(психически и физически) се изразява в броя на произнесените от него
думи, увеличаване на ръст, тегло, обем на белите дробове и обема на
паметта. Науката за детето – педология: възниква в началото на XX век и за
пръв път се разглежда в трудовете на С. Хол. Той разглежда развитието на
човека като развитие на ума, интелигентността и способностите, които са
предопределени, дадени в неизменен вид, вродени и получени по
наследство
б)развитието като единство и борба на противоположностите. Развитието се
разглежда като резултат от борбата между наследствеността и
приспособяемостта и като процес на уравновесяване на организма със
средата. Представители са Хераклит, Демокрит, Ф.Бейкьн, Б.Спиноза,
Д.Дидро, Л.Фойербах, Л.С. Виготски, А.Ю. Леонтиев, С.Л. Рубинщейн,
Е.Хекел, Ж.Кюри, П.Ланжвен, А.Балон и др. Те разглеждат и влагат
различно съдържание в понятията "растеж", "развитие", "формиране".
Растеж - това са количествените изменения в организма, предизвикани от
начина на живот, въздействието на храната, увеличаване на възрастта.
Развитие - това е не само увеличение на ръст, тегло, обем на мозъка, но и
като преход от едно в друго, по-значимо качествено състояние.

Формиране - това е процес на изменение и развитие към определена посока

в резултат на активните въздействия на външната и вътрешната среда,
процес продължителен, сложен, неравномерен.

Процесът на формиране протича на три равнища:

1.стихийно - по силата ьа външни въздействия и фактори
2.целенасочено - под въздействие на организирани, системни
педагогически действия и възпитателни въздействия;
3.саморазвитие - обусловено от вътрешни фактори (самовъзпитание). във
висша степен осъзнато самоизменение на личността.
Процесът на формиране но личността има три главни страни:
- усвояване на нравствени знания и морално поведение и припяганпто им на
практика;
- овладяване на адекватни на възпитателните цели форми чрез конто могат
да се реализирал знанията, уменията, мотивите й отношенията и
пренасянето им от една в друга област;
- образуване на привички на поведение в резултат на организацията на
живота и дейността и придобиване на практически опит в социалното
поведение.
В) Концепции за периодизацията на психичното развитие на личността
Система за подреждане възрастовите периоди в съответствие с определени
критериите за психично развитие, в която се обединява последователността
на част или цялата онтогенеза.

6
Основните компоненти на периода са следните: стадий и фаза или етап
от развитието.
Стадий - времетраенето му съвпада с периода, очертава характерните
особености на периода и организира количествените промени в динамиката
на развитие и познавателно подрежда придобития индивидуален и
комуникативен опит.
Фаза или етап - обхваща характеристиката, която се включва в интервала
от времето на стадия. Той е част от стадия, измерен с календарна възраст.
Определен брой фази може да се задържат в отделния стадий.

Периодизация на 3. Фройд- за да изясни ролята на либидонозната и

агресивна енергия, която влияе на душевния живот, още в ранното детство
за изграждането на индивида отделя внимание на сексуалните и
деструктивни влечения.
Без да разграничава точно прехода и продължителността на фазите, той ги
разграничава по следния начин:
- орален стадий –1,5 до 2г. - в областта на устата е поместена
(катехезирана) по-голяма част от либидонозната енергия. Първата област
на организма, която доставя удоволствие на детето е устата.
Развиват се орални навици (запазва се сученето) и се трансформират в
облизване, дъвчене, пушене и т. н.
- анален стадий - 2-4 г. - характерът на промяната се определя от актовете
на уриниране и дефекация. Естественият интерес към откриване на самия
себе си се разпалва от проблемите на тоалета. Упорството, инатът, т.нар.
анален характер се провокират от фиксацията върху аналната фаза.
- фалически стадий - 3-5 год. - детето може да насочи вниманието си към
половите органи понякога и по-рано.
- латентен период - след 5-6 год. - посредством сублимация
либидонозната енергия се насочва към дейности, които не са свързани със
сексуалността. Поради физиологични промени във организма отслабват
сексуалните потребности. Ученето, спортът и други забавления увличат
детето.
- генитален период - полова зрелост в пубертета. С нова сила оживява
сексуалността и сексуалната енергия се насочва изцяло към половия
партньор.
Периодизация на Е. Ериксьн -Психосоциалната криза и силата на "Аз-а"
при успешно преодоляване на трудностите лежат в основата на
периодизацията
Той разделя онтогенетичната последователност на следните осем
периода:
- детство или орално-сензорен стадий - от раждането до 1год. –
- ранно детство или мускулно-анален стадий - от 1 до 4 г
- възраст на игрите или моторно-генитален стадий -от 4 до 6 год.
- училищна възраст или латентен стадий - от 6 до 12 г.
- пубертет или юношество - от 12-13 до 19-20 г.
- ранна зряла възраст - от 20 до 25 год.
- зряла възраст - от 26 до 65 год.
- зрялост или трета възраст - след 65 год

Периодизация на А. Валон определя седем стадия.

А. - стадий на вътреутробно развитие
- стадий на моторна импулсивност -до 6 месеца след раждането
- емоционален стадий - от 6 м. до 1 год.
- сензомоторен стадий - от 1 до 3 год.
- стадий на персонализъм - от 3 до 5 год.
- стадий на различаване - от 6 до 11 год.;

7
- стадий на полово съзряване и юношество до 17 год.

Периодизация на Л. С. Виготски
* криза на новороденото- младенческа възраст (2 мес. - 1 год.)
* криза на първата година- ранно детство (1 год. - 3 год.)
* криза на 3 години :- предучилищна възраст (3-7 год.)
* криза на 13 години- пубертетна възраст (14-18 год.)
* криза на 17 години

Периодизация на Жан Пиаже -определя четири стадия на когнитивно

развитие
- сензомоторен стадии (от раждането до 1.6 г.);
-дооперационален стадий (от 1.6 до 7 год.);
-стадии на конкретните операции (от7 до 12 год.);
-стадий на формалните операции (от 12 до края на юношеството).

Периодизация на А. Н. Леонтиев и Д. Б. Елконин

А. Н. Леонтиев отделя възрастите според критерии ориентирани към двата
типа дейности:
- за усвояване на отношения;
- за усвояване знания, умения, навици.
Периодизацията включва следните периоди:
- младенческа възраст - от 0 до 1 год.
- ранно детство -от 1 до 3 год.
- предучилищна възраст -от3до 7год.
- начална-училищна възраст от 7до 11 год
- подрастващи -от 11 до 15 год.
- горна училищна възраст - от 15 до 17 год

Периодизация на Г. Д. Пирьов
I. Ранно детство
1. новородено - от 0 до 1 месец;2. младенческа (кърмаческа) възраст -
от 2 месеца до края на първата год3. ранна детска (яслена) възраст - от
1 до 3 години.
II. Предучилищна възраст:
4. ранна предучилищна възраст - от 3 до 4,41/2 години;
5. средна предучилищна възраст - от 4, 4 1/2 до 5, 5 1 /2 год.;
6. горна предучилищна възраст - от 5 1/2 (6) до 7 години.
III. Училищна възраст:
7. ранна училищна възраст-от 7 до 11 години;
8. средна училищна възраст-от 11 до 15 години;
9. горна училищна възраст (юношеска)-от 15 до 18-19 години.
IV. Младежка възраст - от 18-19 до 22-24 години.
По-късно Б. Ананиев и Г. Пирьов имайки предвид многостранната
обусловеност на психичното развитие, приемат периодизация в
следната схема:
I. Ранно детство, което обхваща три подпериода:
- новородено до края на първия месец;
- младенческа (кърмаческа) възраст - от втория месец до края на първата
година;
- ранна детска (яслена) възраст - до края на третата година.
II. Предучилищна възраст, която обхваща четири подпериода през времето
от третата до шестата или седмата година. Тези подпериоди са три, ако
детето постъпва на седем години в училище.
III. Училищна възраст, в която се включват също три подпериода:

8
ранна училищна възраст от шест (седем) до десет (единадесет) години;
средна училищна възраст- от десет (единадесет) до петнадесет години;
горна училищна възраст - от петнадесет до осемнадесет (деветнадесете)
години;
IV. Младежка възраст - от осемнадесет - деветнадесет до двадесет и две,
двадесет и три години
1.4. Понятието "личност" -изразява цялостта на субекта.
"личността е относително късен продукт на обществено-историческото и
онтогенетичното развитие на човека".
Само когато се разглеждат социалните качества на човека той може да се
дефинира като личност. Следователно, личността е социално понятие.
Човекът не се ражда личност. Личността е съвкупност от онези
свойства на човека, които са отражение на обществената среда.
2.2. Фактори които обуславят развитието
Фактори - това са постоянно действащите обстоятелства, които имат
водещо значение за развитието на дадено явление.
Факторите за развитието са наследственост, среда и възпитание.
Наследственост-възпроизвеждане на биологичното сходство в родителите у
потомството.
Среда-социалното обкръжение, в което човек живее и разнообразните
външни влияния, действащи върху него.
Представители на това направление са Я. Коменски, Д. Лок, френските
материалисти, социалистите-угописти, К. Д. Ушински идр..Според тях детето
става такова каквото го направи средата. Това направление е наречено
социологизаторско, защото според представителите му човек е пасивен
продукт на средата и не се разбира, че средата може да го формира
само при активното му действие. В съвременната педагогика средата се
разглежда като географска, социална, групова и семейна.
Географската среда -тя влияе върху развитието на човека чрез условията
на живот в различните географски климатични пояси, природните условия,
климата, растителността, водите, ландшафта.
Социална среда - тя включва обществено-икономическите формации,
обществените отношения, институтите и информацията. Социалната среда
влияе непреднамерено и преднамерено върху човека.
Групова среда - това е силата на формиращото въздействие на групата и
нейните членове върху отделната личност.
Условия за социална връзка се създават в групата (колектива) и това е
силен възпитателен фактор който стимулира активността на всички членове.
Семейна среда - семейството се утвърждава като основно социално звено в
обществото.В него се полагат основите на личността, там детето овладява
еталоните за поведение, нравствени понятия, езика.
Благоприятният изход на социализацията се подготвя от семейството.
Възпитание - винаги целенасочено. Предвидени са пътищата, формите,
средствата, методите за възпитателно въздействие. Предвидени са и
резултатите. Възпитанието е най-комплексният и силен, разностранно
действащ фактор за развитие на личността.
2.3. Движещи сили на развитието на личността
Вътрешни противоречия-Когато пред децата във възпитателния процес се
поставят изисквания и те нямат все още психическа, физическа и
интелектуална готовност за разрешаването им, възникват вътрешните
противоречия.
- противоречие между необходимостта от ръководство и контрол над децата
от страна на възрастните и стремежа и търсенето на самостоятелност и
контрол от страна на децата;
- противоречие между изградените възгледи и светоглед у децата от една
страна и формираните обществени идеали от друга страна;

9
- противоречие между свободата и отговорността; противоречие между
индивида и групата при сблъсъка на личните желания, интереси и стремежи
с тези на групата, на обществото като цяло;
- противоречие между динамичността и стереотипността на индивида:
- противоречие в отношението между общите и индивидуалните особености
на човека.
2.4. Роля на дейностите за развитие на личността- човек възприема
дразненията и въздействията на околната среда и се формира. основни са
три дейности на човека - игра, учене, труд.
Белезите, по които се отличава водещата дейност са три:
- тази дейност в чиято форма възникват и вътре в която се диференцират
другите нови типове дейности.
- дейността в която се формират или преустройват отделните психични
процеси.
- дейността от която най-много зависят наблюдаваните в дадения период на
развитие психолочески изменения в личността на детето.
2.5. Социализация на личността -"Процесът на приобщаване на личността
към обществото, следователно процесът на нейното формиране, се нарича
социализация".
Развитието на личността представлява двуединен процес:
- социализация, т.е. усвояване на обществените отношения и
индивидуализация;
- индивидуалните, присъщите само на дадена личност способи за усвояване
на обществените отношения, в хода на което се развиват индивидуалните
качества на личността.
фактори със социализиращ ефект:
- семейството;
- детска ясла, детска градина, училище;
- връстници;
- средствата за масова информация и комуникация:
- демография;
- миграционни процеси;
- изкуство, култура, спорт.
2.6. Роля на самовъзпитанието в процеса на развитие на личността :
включва в себе си процеси, които протичат в съзнанието на човека:
осмисляне, оценка, подбор на външните въздействия които са положителни
и са в основата на убежденията, идеалите, жизнените цели. Поради това
самовъзпитанието има субективен характер и е съзнателна дейност на
хората за развитие на редица ценни качества.
Самовъзпитанието на личността и самоусъвършенстването са тясно
свързани.
Основните средства за самовъзпитание:
- самосъзнание;
- самонаблюдение;
- самоанализ;
- самоконтрол;
- самоотчет;
- самовнушение;
- самозаповед;
- самоубеждеиие;
- самопоощрение;
- самокритика;
- самопринуждение.
Етапите на самовъзпитанието са следните:
- анализ на свойствата на собствената личност (отделяне на качествата
които трябва да се развиват и които не трябва да се развиват);

10
- постановка на целта и разработване на програма за самовъзпитание;
- осъществяване на самовъзпитанието (по пътя на саморегулацията на
дейността, поведението, включване на самоконтрола и самоупражнението.
Самовъзпитанието е пряко свързано с цялостното развитие на личността и е
динамичен процес. При едни деца самовъзпитанието протича по-бързо, а
при други по-бавно, защото всички те имат различен жизнен и нравствен
опит, волевите им качества и черти на характера са изградени в различна
степен.
2.7. Характеристика на самовъзпитанието-самовъзпитанието е
педагогическо явление, защото втората й част е възпитание.
Тъй като личността трябва първо добре да опознае себе си, след това да
очертае задачите и след това да има достатъчно волеви и морални сили,
умение за работа да ги изпълни, самовъзпитанието се очертава като един
сложен и труден процес.
Счита се, че личността управлява собственото си развитие (от
кибернетична гледна точка).
Основните измерения на самовъзпитанието са следните:
- умение на личността да анализира постъпките си, самокритично да се
контролира; да развива собствените си възможности непрекъснато, за да се
самоусъвършенства; да определя бъдещето си;
- положителна нагласа към Аз-а и ученето;
- решенията да се вземат самостоятелно;
- адаптивност и гъвкавост в сложни ситуации на мисленето и поведението.
2.8. Процес на самовъзпитание
Основните етапи през които протича процесът на самовъзпитание са
следните:
I етап- възприемане на информацията отвън;
II етап - интериоризация на информацията -анализ, осмисля не, формиране
на ценностна ориентация;
III етап- съотнасяне на ценностната ориентация към собствената личност -
самоанализ, самооценка, самопознание;
IV етап - поставяне на задачи;
V етап - изработване на програма и набелязване на средствата за
осъществяването й;
VI етап - изпълнение на програмата.
Самооценка – същност- изразено отношение към себе си, а не само процес
на самопознание.
Личността изгражда съответно отношение към положителните и
отрицателните си качества само ако ги познава. По този начин се повишава
взискателността към собствените знания, умения и прояви.
Етапите на самовъзпитание протичат индивидуално- имат общи измерения
които позволяват да се направи относителна класификация (групиране).-
наричат ги варианти.
I вариант - ученикът започва да работи върху себе си след като осъзнае
недостатъците си, когато е неудовлетворен от себе си, когат о почувства
неудобство от съученици, приятели, учители, родители и т.н.
II вариант - при този вариант самовъзпитанието изисква поставяне на
определена задача, задоволяване на определени интереси и др.
III вариант - самовъзпитанието е свързано преди всичко с формирането на
положителни качества, на личността като цяло, свързано е с общото
развитие на ученика. Задачите за самовъзпитание са на фона на общата
целенасоченост.
2.9. Взаимна Връзка между Възпитание и самовъзпитание на личността
Връзката между възпитанието и самовъзпитанието е двустранна. Това е
връзка на взаимно проникване което се изразява от съгласуване до
взаимодействие по посока на водещото направление в развитието на

11
индивида. Съдържанието на възпитанието и самовъзпитанието не си
противоречат, а са еднопосочни или съвпадат. Между възпитанието и
самовъзпитанието не е изключено понякога да възникне конфликт.
Насилствените, задължителните елементи на възпитанието и напълно
доброволния и самостоятелен характер на самовъзпитанието са основната
причина за конфликта.
Двете системи (възпитание и самовъзпитание) могат да съществуват
паралелно, т.е. във възпитателната система едновременно се създава
система на самовъзпитание. Закономерно е системата на възпитание да не
може да постига оптимални резултати, ако чрез нея не се развива система
за самовъзпитание. Тази закономерност отразява същността на развитието
като саморазвитие. Развитието на ученика се постига чрез интериоризация
на възпитателното въздействие, а системата на възпитание съществува за
да подпомогне това развитие.

8. Общуване и социално развитие на личността

Същност на социалното развитие на личността

Социализацията е сложен и многостранен процес на развитие на

човешката личност чрез социални фактори, действащи в системата “
личност – група – колектив – общество “. Чрез този процес се формират
качества , необходими за социалната дейност на човека и съответното
за активното му въздействие върху групата , колектива , обществото.
На базата на определени биологични заложби и социални предпоставки
се усвоява социалния опит,културните ценности, нравствените кечества
на обществото.
Социализацията е изграждане на личноста по пътя на преодоляване
противоречията между индивидуалните и социални цености и обхвоща целия
живот на човека.Тя включва:
социално общуване;съвкупност от социални роли,норми функции,права и
задължения;овледяване на навици за практическа дейност;социално
признание на личноста.
Пред обществото стои задача да създаде благоприятни условия и
перспективи за успешна реализация на подрастващите.
Необходима е социална ситуация за развитие на детето.Училището дава
тази възможност в най-ключовият период от изгрождането на
личността.Социалната обусловеност на човешкото развитие в ранна
възраст става предпоставка за развитието на нравствената
свера,нравственото съзнание.
В процеса на реализация се наблюдават следните зависимости:
За социално-нравственото формиране на детето е необходимо не социална
среда въобще, преди всичко колектив от възрастни и връстници,изграден на
принципа на доброволност и равенство на социални позиции;
Социалното формиране на детската личност се осъществява в условията на
колективни взаимодействия.Те създават нравствени отношения и в резултат
се изграждат нравствени потребности;
Социалния опит се овладява в дейността.

Човешката личност има следната структура:отношение към околната

среда,към обществените интесеси,към труда като социална дейност.Когато
тези свойства станат потребности на детето,може да се говори,че са
формирани социални мотиви и психически качества на социално повед ение-
дисциплина,самостоятелност,отговорност.

12
Готовност за училище и социална насоченост на детето съществува,ако:
-то общува с връстниците си и с възрастни;
-формирано е социално,нравствено и културно поведение;
-има готовност за социална позиция”ученик”;
-изразено е преобщаване към общочовешки ценности.

Как детето ще навлезе в социалния живот, “какви социални позиции има

детето в колектива,когатко личността му се утвърждава,зависи до
голяма степен и мястото му в бъдещия социален живот”

Стремежа към знание води човека към вечното търсене на постигнатото от

предците и поддържа желанието за свой принос към човешкото познание.
Когато децата постъпят в училище, социалния опит се усвоява чрез
игра,труд и обучение.
За децата роми,които не са ходили в детска градина и незнаят добре
или въобще не владеят български език,е предвидено да преминат
подготвителен клас.Това има особено важно значение за адаптирането им
към училищните условия,за придобиването на комуникативни умения и за
овладяването на устната реч на български език.

Речевата дейност и стилът на общуване е насочен към хоризонта на

очакване на детето.За това се обръща специално внимание на
емоционалната нагласа.Подтиквийки ромското дете към речева
ситуация,получавайки речеви стимули,то споделя своите вълнения и
разкрива личността си,които иначе биха останали скрити.
Чрез речеви ситуации-естествени и ситуативни-чрез подходяща атмосфера
и импулс за речева дейност,се създава глобална нагласа за адаптивните
социални умения на децата.Езикът като социално явление и речта като
процес на общуване са основни за всяка човешка дейност и децата билингви
трябва да овладеят български език-езикът на своята родина.
Овладяването на книжовния официален език е отправна точка за
личносното развитие на детето.
На базата на добре усвоеният език в началния етап на обучение не само се
усвояват успешно знания, но и се придобива и самочувствие при
социалното общуване в училище. Формира се адекватна социална позиция
”ученик”.
Методите, които учителя използва, трябва да съдейства за активизиране на
мисловната дейност на учениците,естетически усет към света и да
способстват за развиващо обучение. В обучението не само ученикат е
субект на действителността,а и учителя. Целта е обща ,но дейностите са
различни.
Чрез директно управление на учебната и възпитателната работа не се
създава отпор от страна а детето.Учениците усещат доверието и
толерантноста към тях,но и добронамерената категория взискателност от
страна на учителя.
Отбягвайки инперативния стил,търсейки сътрудничество в общуването,чрез
формиране на цели за социална реализация,педагогът ще успее да построи
мост между двете поколения на базата на човешките и националните
ценности.
Ценностната система и нравствените норми се овладяват най-добре чрез
детския колектив и връзката със семейството.Пред учителя стои
исключително отговорна задача-в детските очи,които го гледат
плахо,изпитателно и с интерес да събуди доверието.Само тогава малките
ученици ще се почувстват в едно ново семейство-ученическия колектив.В
жизнерадостна психическа атмосфера най-лесно се осъществява
педагогическо и социално взаимодействие.И тъй като колективът играе

13
много важна роля за междоличносните отношения,членовете му трябва да
са обединени от общественополезна и личностнозначима цел-
равнопоставено включване в обществения живот.
Член 1 на Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.):”С
раждането си децата са еднакво свободни и към тях трябва да се
отнасят еднакво”.
Хармонията между интересите на личността,колектива и обществото се
определят от позитивните цели.Затова съдействат близките и далечните
переспективи поставени пред учениците.Учителката трябва да успее да
стопи дистанцията,да преоткрие методиката и сама да потърси пътя към
детската душа.Започва съвместно вървене към
новото,непознатото,интересното и не толкова лесно откриване на света.
Чрез умелото включване на учениците в подходяща дейност-
игра,учение,труд и благоприятен творчески климат на сътрудничество,
се установявт социални взаимоотношения,които са свързващи
елемент.Формира се адекватна социална и поведенческа позиция на
личността.
Социализацията на децата се осъществява както в учебната,така и в извън
учебната и в извънкласната дейност.Изготвянето на табла”Какво
знам?”,”Какво направих?”,подготовката за класни тържества говори
функциониращ колектив.Поддържането на чисто и уютно работно
място,грижата за “Кът на цветята”говори за създаване наекологична
култура.
Часовете по извън класно четене и СИП дават добра възможност за
разширяване представите на учениците за културните ценности.Тук има
възможност да се предложат образци-като от малцинствения фолклор, така
и от националните и световните постижения в тази сфера.
Всичко това може да се постигне само,ако има неразривна връзка между
семейство-училище-общество.Това е важен фактор за успашно
социализиране на децата,като особено важен е акцентът на
сътрудничество между учителя и семейството на детето.Тук трябва да
се прояви умението на педагога да общува и убеждава,да преоткрива
пред родителите(вглъбени в грижата за оцеляване)переспективи и
духовни ценности за техните деца.

Наблюдение върху формирането и изграждането на ученически колектив

в подготвителен,І и ІІ клас - изследване сферата на междуличностните
отношения на детето,възприеманите от него вътрешносемейни
отношения,както и за неговите взаимовръзки с околните.Целта е
изучаването на социалната приспособимост на детето.Получава се
информация за отношението му към семейното обкражение,както и към
включването на авторитетния възрастен(включително учител и
възпитател)към различни заобикалящи го социални явления.

-Междуличностните отношения на детето се разглеждат в два плана:

отношение към семейното обкражение,към приятели,към авторитетен
възрастен;
-личностните качества:общителност,дистанцираност,стремеж към
доминиране,социална адекватност на поведение.
Първи признаци: Отношение към майката.
Съществува изключително доверие към майката при общуване,търсене на
помощ и съвет от нея,силна емоционална привързаност,споделяне на
преживявания-радости и трудности.Социалното положение на
майката,включително бедност или богатство,както и нейното образование не
оказва влияние.Доминиращото влияние на майката върху детето от І-ви клас
се запознава и при изследването въвІІ-ри клас.

14
Втори признак:Отношението към бащата.
Бащата има своята важна роля в семейството и тя е преди всичко
респектираща.От него се очаква помощ,той е силната страна в
семейството.Докато в края на І-ви клас социалният статус на бащата няма
голямо значение,във ІІ-ри клас се очертават предпочитания за общуване
към бащата с по-високо образование и по-добра работа (или въобще
работа).
По-добрия социален статус на бащата създава положителна мотивация у
детето да получи образование.Ако бащата няма образование,но работи и
има духовни нагласи,у детето също има мотивация за учение.
Трети признак:Отношение към майката бащата като семейна двойка.
Бащата има важна роля при формирането на такива качества,като стремеж
към доминиране,дистанцираност(ако има физическо насилие),както и
социални позиции в колектива(агресивност или уравновесеност).
Майката има своя принос при формирането на качеството
общителност,отношение към приятелството,отношение към по-
възрастните.Тя има по-голямо духовно влияние от бащата, ако той има по-
нисък социален статус. Ако бащата има по-висок социален статус от
майката,това не се отразява върху влиянието на майката. Двамата имат
духовно влияние върху детето. Ако в семейството има дискомфорт,то
децата общуват повече с дядо си и баба си.Отнася се както за
първокласниците така и за второкласниците.
Четвърти признак:Отношението на братята и сестрите.
При социални контакти се дава приоритет на по-големият брат или сестра
за съвет и защита.При културни развлечения се предпочитат по-малките
братя и сестри.
Пети признак:Отношение към баба и дядо.
Влиянието на старите родители е силно и уважението се запазва,дори
когато децата пораснат и самите те станат родители.

Шести признак:Отношение към приятели.

Приятелите се тредпочитат при търсене на помощ или
развлечение.Предпочитат се лидерите(без значение дали са интеликтоални
или физически).Очертава се проблема как да се разчита на интелектуалните
лидери за създаване на интелектуални нагласи и мотиви за получаване на
образование.
Седми признак:Отношение към учител(авторитет –възрастен)
Приема се влиянието на учителя(авторитетния възрастен),ако той е
спечелил доверието на децата,те виждат в него лице знаещ авторитет.Към
непознат възтастен(учител)съществува дистанцираност,плахост,несигурност
от това дали новият социален партньор ще ги приеми.При вече установени
позитивни социални отношения с учител(авторитетния възрастен)има
повече откритост и желание за сътрудничество.
При избор между учител и семейна среда се дава предпочитание на
семейната среда като от децата в І-ви клас,така и тези от ІІ-ри клас.
Налага се изводът,че учителят(училещето като социална институция)има
вече своето завоювано място,като се опре на семейството,за да се работи в
посока на развитието на детето.
Осми признак:Любознателност.
Съществува естествен стремеж за знание.Проявява се в различна степен в
познатата и непозната среда, семейна и официална. Отнася се както за
учениците от І клас,така и за тези от ІІ клас.
Девети признак:Доминантност.
Наблюдава се два вида доминантност:
-интелектоално лидерство;
-лидерство с агресивен характер;

15
Ако е създадена подходяща атмосфера за работа в класа,буйният лидер
може да се насочи към общественополезна дейност.Водещи и организирани
са най-често по-големите деца в семейството,без разлика на пола.Отнася
се както за първокласниците така и за второкласниците.
Десети признак:Общителност.
Децата от спокойни семейства с повече духовна нагласа са по-
комуникативни.Те са по-коректни и добронамерени.У тях се наблюдава
силно чувство за взаимопомощ.
Деца от семейства с проявен дисконмфорт са подтиснати с нежелание за
работа,или агресивни и неуравновесени.
Единадесети признак: Затореност, дистанцираност.
Децата с лош семеен микроклимат или недобро отношение към училището,
(или страх)са подтиснати и недружелюбни.Те трудно се доверяват и се
дистанцират от учебната работа.Отнася се за вички деца.
Дванадесети признак:Социална адекватност на поведението.
Поведението е ориентирано най-вече към общуването със семейството,но
при учениците,които идват редовно на училище,е формирана социална
установка.Те имат желание да се запознаят и общуват с възрастни хора,т.е.
стремят се към разширяване на социалните контакти и взаимоотношения,но
с известна резервираност.Създадена е обаче положителна емоционална
отзивчивост към авторитета,на когото е гласувано доверие.

9. Физическо формиране на личността

Ф и з и ч е с к о въ з п и т а н и е и р а з в и т и е

Какво е физическо възпитание?

Физическо възпитание не е само

образованието, което детето ви (вие)
получава в училище, а също времето,
което то прекарва в спортна и
двигателно активна творческа дейност
(танци, бойни изкуства и много други).
Физическото възпитание спокойно
можем да определим като комплексен
процес заради едновременността и
взаимната свързаност на множество
отделни процеси, които подобряват
качествата на развитието в тялото, психиката и личността на деца и
подрастващи.

Ролята на физическото възпитание за развитието на детето

Добре проведено и систематизирано, физическото възпитание се отразява

благоприятно върху цялостното развитие на подрастващия организъм. Това
се случва веднъж на физиологично, биохимично, структурно ниво в тялото,

16
втори път на психологично ниво и не на последно място - на социално-
интегративно ниво. Промените са многообразни и биват трайни и временни.

Примери за трайни промени в развитието на детето са снижаването на

време за реакция (висша нервна система, нервно-мускулен апарат),
самостоятелност (психологически аспект), инициативност (в психологически
личен и в социален план). Примери за временни положителни промени са
по-висок мускулен тонус (физиология), повишаване обема на метаболизма и
скок в израстването и развитието (комплексно за тялото), смелост,
отговорност (в личен и обществен психосоциален аспект).

Ролята на физическото възпитание в живота на младия организъм е тази на

добре дозирана бариера, на предизвикателство, което да предизвика
позитивния прогрес. Заблуда е да се смята, че физическите упражнения и
движението като цяло предизвикват развитие само върху мускулатурата на
растящия млад човек. По същество въздействия от такъв тип подобряват
работата на редица органи, системи и механизми в тялото:

 Сърце и сърдечно-съдова система - Сърцето нараства равномерно

по обем, способно е да тласка повече кръв за удар, да бие по-рядко и
по-мощно, като това му дава по-дълго време за почивка и
възстановяване. Кръвоносната система усилва капиляризация на
мускули и органи и така увеличава работоспособността им.
 Белите дробове - повишават трайно обема си, дихателната честота
намалява, а с това се подобрява ефективността на дишането.
 Нервна система и мозък - Настъпват благоприятни изменения в
нервната система и в кората на главния мозък - невроните трайно
подобряват координирането при обработка на информация в
динамично изменящата се по време на спорт среда, започва уникално
формиране на невронни мрежи. Процесите, протичащи в мозъчната
кора, които са свързани с нервна възбуда и задържане, стават по-
балансирани и могат да функционират за по-дълги периоди.
Увеличава ли се интелектът? Не, увеличава се нервната
производителност, която е отговорна максимумът от интелектуалните
възможности да бъде поддържан за по-дълго време. Това на практика
прави трениращите (трениралите) деца по-способни да останат умни
за по-дълго време.
 Ендокринната система - Хормоните бушуват, негативността се
изразходва в действие, а в синхрон с нервната система спортуващото
дете се научава на контрол и самоконтрол. Способността за
производство и контрол на стресови хормони нараства,
производителността на нормалните за възраста хормони с анаболен
(стимулиращо изграждането) характер се увеличава. Подобрява се
терморегулацията.
 Висшна нервна дейност - Подобрява се работата на зрителните,
слуховите, сетивните (кожа), двигателните и други анализатори.
 Скелет, стави. Увеличава се плътността на костите, подобрява се
контролът върху мобилността на ставите.
 Кръв и имунна система - Увеличава се броят на еритроцитите и
белите кръвни клетки. Това подобрява клетъчното дишане и
увеличава имунния отговор на тялото срещу инфекции.

Проектирано в синхрон и нарисувано в общ план, физическото развитие

дава на подрастващия организъм:

17
  Увеличен ръстов прираст;
 Увеличено активно тегло (мускулна и органна маса);
 Увеличава се здравината на костите и тяхната маса;
 Подобрява имунитета;
 Подобрява концентрацията и производителността на умствения труд.

Психосоциалните ползи за израстващото дете, въведено в систематизирано

физическо възпитание, се изразяват в:

 Развиване на ценни личностни, социално значими качества: смелост,

инициативност, находчивост, самообладание, самостоятелност,
самоувереност, адаптивност, самооценка;
 Нараства умението за социална интеграция и взаимодействие с други
деца. Въвежда се усвояване на базови принципи в положителната
комуникация: "ти печелиш, аз печеля", "честна игра", "равен старт,
равни условия".

Освен всички тези развиващи функции, изпълнява и оздравителни функции.

Цели и задачи на физическото възпитание

Физическото възпитание цели осигуряване на хармонично развитие и

физическо съвършенство у човека. Критерии за постигане на основната
цел са здравословното състояние, физическата работоспособност и
творческото дълголетие на ума. В различните периоди на човешкия
живот, тази основна цел има конкретни съдържателни измерения в
предучилищна възраст.

 В предучилищна възраст, физическото възпитанието е насочено към

формиране на двигателни умения и навици, развиване на физически
качества и подобряване на координационните способности.
 В училищна възраст е базирано на основополагащите компоненти в
предучилищно детство и следва възрастови тенденции на развитие.
Наблюдава се затвърдяване и усъвършенстване на придобитите
двигателни умения и навици, осъзнаване важността на физическите
урпажнения за здравето на организма и формиране на потребност от
системни занимания с физически упражнения и спорт.
 В гимназиална възраст до навършване на пълнолетие, физическо
възпитание следва да бъде докрай утвърдено като, базова
потребност. Самостоятелно или с помощ от семейството си, бъдещият
млад човек следва да интегрира спортната и физическа активност в
стила сина живот, така че да гарантира личното си здраве.

Тези подцели, оформящи пътя към развитие в хармония, се постигат чрез

поставяне на три вида задачи: образователно, оздравителни и
възпитателни.

Образователни задачи - Физическото възпитание като педагогически

процес дава възможност и знания за най-рационалното използване на
физическите упражнения за придобиване на двигателни умения и навици,
необходими за ежедневната физическа активност на подрастващите. В по-
късна възраст именно то следва да образова младия човек за здравните
рискове, свързани с работната обездвиженост, превзела днешното

18
урбанизирано общество. Добре физически образованият младеж не е
непременно атлет, но е наясно с базовите потребности от движение и как да
ги интегрира в живота си.

Оздравителни задачи - осъществява се основно в училищна възраст. Тук

физическото образование надхвърля училището, тъй като освен
затвърдяване и усъвършенстване на целите, които периодът поставя, могат
да бъдат постигнати и затвърдени цели, далеч надхвърлящи нормативите.
Важно за периода е задачите да водят до укрепване на опорно-двигателния
апарат, уплътняване на кости, правилно формиране на стойка (извивка на
гръбнака и позиция на рамене/таз), свод на стъпалата, равномерно
развитие на мускулатурата по сектори на тялото (пропорции) и др.
Оздравителните задачи са задачи и на семейството, като това включва
семеен спорт през уикендите и спортен туризъм.Търсен е елемент на
закаляване срещу физиологичен стрес и неблагоприятни условия на околна
среда.

Едно от ключовите, но пренебрегвани днес правила е в правилното

разпределение на време, което детето отделя за физически и психически
труд. Пример за това са полагането на извънредните часове по математика
при липса на проблем с предмета, и пренебрегване на времето за спорт.
Както вече подчертах, именно спортът увеличава капацитета на тялото. Ако
сравним информацията с мляко, а капацитетът на младия организъм с чаша,
то това, което прави допълнителното мляко в чашата е да прелива, докато
спортът увеличава размера на чашата в перспектива. Правилният път е в
баланса.

Възпитателни задачи - В едно с прираста на двигателен интелект,

физическото възпитание подобрява също аналитичния, емоционалния и
логичния интелект. В това влизат подобрена памет, развиване на
въображението, подобряване на способностите за наблюдение, сравнение,
синтез, анализ, обобщение и др. Необходимо е децата да бъдат
възпитавани на практика да използват уменията си и информацията, с която
разполагат, като ги превръщат в трайни навици. Спортът, провеждан като
част от физическото възпитание, е основа за формирането на физическа и
здравна култура, която на свой ред се явява важно звено в културното
богатство на възрастния индивид.

Социокултурните задачи на спортното възпитание са развиване на

активност (анти-мързел), инициативност (анти-скука), солидарност
(анти-егоизъм) и нямат общо с активното поощряване на спортна злоба,
която на по-късен етап се изражда в егоцентризъм.

Началото на трудовото възпитание започва със спортното възпитание,

а когато второто бива пренебрегвано с години, се стига до проблеми с
професионалната интеграция в колективи. В това число, ако детето ви
има проблеми с общуването, потърсете решение с колективен спорт,
вместо с допълнителни часове по език, който може и да няма с кого да
упражни.

Образование
19
Образованието обхваща преподаването и научаването на научни знания и
специфични умения. За основна цел на образованието се смята и
предаването на културни традиции между поколенията. Образованието е от
значение и за икономическия напредък, подобрявайки човешкия капитал и
създавайки възможности за въвеждане на нови технологии в
производството.

Икономически аспекти - Съществуват два основни възгледа за

икономическото значение на образованието по отношение на пазарите на
труда - теорията за човешкия капитал и сигналната теория. Според първия,
изведен от Чикагската школа (особено Джоузеф Стиглиц и Гари Бекер) в
теорията за човешкия капитал, образованието увеличава
производителността на труда, което позволява образованието да се
разглежда като инвестиция. Отделяйки разходи и време за образовние,
човек всъщност очаква бъдещ поток от средства, които да компенсират
разходите му, когато се включи в пазара на труда. Представителите на
теорията за човешкия капитал подкрепят също намесата на правителството
за развитие на образованието, така че да се подобри квалифицираността на
работниците в икономиката като цяло. Според втория възглед, развит от
Майкъл Спенс, образованието не води непремено до подобряване на
производителността на работника. То обаче служи като сигнал за
работодателя, който му позволява да разграничи по-производителните
работници от по-непроизводителните, тъй като двете групи придобиват
всяка степен от образованието си при различни разходи и време (по-
производителните с по-ниски разходи, по-непроизводителните с по-високи).
Така дори да не се отчете влияението на образованието върху
производителността, придобиването на по-висока образователна степен ще
е изгодно само за по-производителните. Намеса от страна на държавата в
сектора на образованието, от тази гледна точка, е по-скоро нежелана, тъй
като би променила условията, според които само производителните
работници имат изгода от завършване на дадена степен на образование.

Образованието има икономическо влияние не само върху трудовите

пазари, но и директно върху производствения процес като източник на
нови технологии.

Критерии за качество - Все още не съществува еднозначно определение за

качествено образование.

Всяка световна организация има своя дефиниция, опитваща се да фиксира

недвусмислено най-важните характеристики за едно образование, което да е
в състояние да гарантира постигането на най-високи резултати. Независимо
от различията в определенията два елемента присъстват във всички тях.
Тези елементи са:

1. Способността да разбираш и да се ориентираш в обкръжаващата те

среда. Ориентираността е цел номер едно във всички образователни
системи; постиженията на системата по този критерий са ясен индикатор
за нейното качество. Докато отчитането на постигнатото по този индикатор
е сравнително лесно - поне в индивидуалните общества или посредством
сравнения между нациите, - много по-трудно е да се открият зависимости,
които да обяснят какво е необходимо да се направи за подобряването на
резултатите. С други думи, ако качеството е определено от
ориентираността, то методите за подобряването ѝ съвсем не са

20
универсални и лесни за дефиниране. Те все още са обект на дискусия.
2. Ролята на образованието в поощряването на творческото и
емоционалното израстване на учещия в дух на мирно съвместно
съществуване, сигурност и гражданска отговорност; равнопоставеност и
приемственост на културните ценности през поколенията. Много от тези
цели са дефинирани и преследвани по различен начин в различните краища
на света.

Отчитането на постигнатите резултати по тези критерии е много по-трудно

сравнено с ориентираността.

21