Тракийски университет – Стара Загора Издание: 1.

0
Педагогически факултет
Вид на документа: № на документа:
Оперативен документ 7.5.1 _OD_1.2.11 В сила от: 14.09.2011
Име на документа
Реферат Страница: 1 от 10

Съдържание

I. ВЪВЕДЕНИЕ......................................................................................................................................................3

II. ФУНКЦИИ НА ЛОГОПЕДИЯТА ........................................................................................................................4

III. ЦЕЛ НА ЛОГОПЕДИЯТА ..............................................................................................................................5

IV. ЗАДАЧИ НА ЛОГОПЕДИЯТА ........................................................................................................................6

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ..................................................................................................................................................9
VI. ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ.......................................................................................................................11

1
 Тракийски университет – Стара Загора Издание: 1.0
Педагогически факултет
Вид на документа: № на документа:
Оперативен документ 7.5.1 _OD_1.2.11 В сила от: 14.09.2011
Име на документа
Реферат Страница: 2 от 10

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Логопедия е двусъставна дума с гръцки произход. Въведена е от австрийския лекар

Емил Фрьошелс в началото на XX в. „Логос“, което означава дума, слово или учение,
наука, а „педия“ произлиза от „пайдео“ – дума с основно значение в смисъл на
възпитание, обучение или дете. По-широко разгледана, думата логопедия означава
„наука за речта на децата“ или „словообучение“, „слововъзпитание“. (Ценова, 2008, с.
125)
Логопедията е позната на широката общественост под различни названия:
логопедия (Русия, Сърбия, България, Германия и пр.), речева патология или речева
терапия (speech pathology, speech therapy – САЩ, Обединеното Кралство, Ирландия,
ортофония (orthophonie – Франция, Белгия). (пак там)
Както названието, така и статутът на логопедията не е един и същ в различните
райони на съвременния свят. В САЩ, Канада, Англия Дания, Австрия, Израел, Япония
и др. тя е автономна наука, независимо от названието ѝ. В Германия, Франция, Италия,
Испания, Швеция и др. има статут на медицинска субдисциплина (клон на
медицината), координирана с фониатрията. В Русия, България и други
източноевропейски държави е педагогическа субдисциплина, една от научните области
или клонове на специалната педагогика.
Проблематиката за статута на логопедията в системата на науките се разисква
както по света, така и в България. Авторите с най-значими трудове в областта на
логопедията в България В. Иванов и В. Стамов определят логопедията като
педагогическа наука и представят аргументи срещу тезата за медицинския характер на
логопедията, издигната от медици. Становището на други български автори Д. Денев и
Д. Милиев е, че логопедията е междинна наука с допирателни до широк кръг научни
области.
Авторът Д. Георгиева отстоява становището, че е време нашата логопедия да се
дефинира като автономна наука, която според нея трябва да придобие официален
парамедицински статут.

2
 Тракийски университет – Стара Загора Издание: 1.0
Педагогически факултет
Вид на документа: № на документа:
Оперативен документ 7.5.1 _OD_1.2.11 В сила от: 14.09.2011
Име на документа
Реферат Страница: 3 от 10

Днес спорът за принадлежността на логопедията към медицината или към

педагогиката не е актуален. До голяма степен това е спор за мястото на логопедията в
системата на науките, който не води доникъде – напълно ясно е, че логопедията не е
нито „чиста“ медицина, нито ‚чиста“ педагогика.
Авторът Ц. Ценова дефинира логопедията като интегративна, интердисциплинарна,
автономна наука, почиваща върху знанията и методите, произхождащи от множество
стари и по-нови науки. Постепенно тези знания се отделят и трансформират в единна
цялост, обособяват се в специфична научна област с уникален обект на изучаване,
собствен понятийно-категориален апарат и характерен професионален облик.

II. ФУНКЦИИ НА ЛОГОПЕДИЯТА

Функциите на логопедията се определят от потребностите, които тя задоволява.

Логопедията е преди всичко хуманитарна наука, насочена към обезпечаване на
пълноценна лингвистична комуникация на лицата, при които тя е нарушена. Тази
насоченост към личността В. Иванов свързва с „дълбокия хуманизъм, от който е
проникната логопедията“. В този смисъл тя дава своя принос за индивидуалното
усъвършенстване на личността и създаване на условия за активна ѝ реализация в
обществото. В. Стамов дефинира тези функции на логопедията като личностни.
Логопедията помага за задоволяване не само на индивидуални, но и на обществени
потребности, тъй като нормалната реч е една от предпоставките за адекватна социална
комуникация. Функциите на логопедията в рамките на обществото В. Стамов дефинира
като – социални. Той представя и обобщение на функциите на логопедията в следните
пет насоки:
1. Създаване на условия за резултатно и ефективно осъществяване на всестранно,
хармонично развитие на личността в обществото.
2. Осигуряване научно и практически системата на специалните институции за
логопедическа ревалидация.
3. Подпомагане и задълбочаване изучаването на езика като знакова система и
висша психическа функция, изхождайки от позициите на патологическите ѝ

3
 Тракийски университет – Стара Загора Издание: 1.0
Педагогически факултет
Вид на документа: № на документа:
Оперативен документ 7.5.1 _OD_1.2.11 В сила от: 14.09.2011
Име на документа
Реферат Страница: 4 от 10

отклонения. По този начин се създава научна база за усъвършенстване на

езиковото възпитание и обучение и в норма, и в патология.
4. Принос за разширяване и задълбочаване специалната педагогическа и
логопедическа подготовка на педагогическите кадри в образователната система.
5. Развиване и усъвършенстване своя методологически и научно-фактически
апарат в унисон с тенденции за задълбочаване и динамични прогресивни
изменения в науката.

III. ЦЕЛ НА ЛОГОПЕДИЯТА

В първия учебник по логопедия в България авторът В. Иванов формулира целта на

логопедията по следния начин: изучаване на разнообразните говорни страдания, на
тяхната същност, причини, симптоматика и патогенеза и формиране на умения у
изучаващите логопедия за отстраняване на тези недостатъци, чрез което се съдейства за
възпитаването на психически здрави и пълноценни личности. В. Иванов използва
понятията говорни страдания, говорни недостатъци, говорни дефекти, говорни
разстройства, които използва с еднакво значение.
В „Логопедия“ на Л. С. Волкова и колектив, приемана за известно време за
„настолна“ книга за българската логопедия, авторите свеждат основната цел на
логопедията до разработване на научно обоснована система за обучение, възпитание и
превъзпитание на лица с речеви нарушения, както и профилактика на тези речеви
нарушения. (Л. С. Волкова, 2004, с.14)
Комуникативните нарушения в руската литература по логопедия са наричани
обикновено „речеви“.
Според проф. В. Стамов целта в логопедията възниква обективно от развитието на
обществото. Общественото развитие е подчинено на обективни закономерности.
Опознавайки го, хората си поставят цели, които съответстват на тези закономерности.
Целта на една наука винаги съответства на обективните потребности на обществото.
Цел на логопедията е да бъде подпомогнато развитието на лицата с езиково-говорни
нарушения или като се намали влиянието им върху социализацията. Проф. В. Стамов
използва термина езиково-говорни аномалии. Влиянието на логопедията върху

4
 Тракийски университет – Стара Загора Издание: 1.0
Педагогически факултет
Вид на документа: № на документа:
Оперативен документ 7.5.1 _OD_1.2.11 В сила от: 14.09.2011
Име на документа
Реферат Страница: 5 от 10

социализацията е косвено, тъй като въздейства (като практика) върху отклоненията или
нарушенията на езика и говора като висша психическа функция. В този смисъл целта
на логопедията като наука е:
- Разработване на теория за езиково-говорните нарушения и теория за възпитание
на лицата с езиково-говорни нарушения. Тази цел се постига чрез изучаване
закономерностите на възникването, развитието и ревалидацията на езиково-
говорните нарушения, за да се създадат предпоставки за оптимално и
ефективно възпитание на лицата с езиково-говорни нарушения.
- Разработване на собствения предмет, методология, методи и издигане
равнището на теоретическите обобщения в логопедията.
Проф. Ц. Ценова прави следното обобщение за целта на логопедията: „Цел на
логопедията е проучването на комуникативните нарушения, изясняването на
патолингвистичната им картина и съпътстващите я симптоми и създаването на
инструментариум от средства за тяхното преодоляване в съответствие с актуалното
състояние на науката и обществото като цяло“. (Ц. Ценова, 2008, с.128)

IV. ЗАДАЧИ НА ЛОГОПЕДИЯТА

По отношение на задачите, които произтичат от целта на логопедията редица

автори споделят мнението, че има задачи с теоретична насоченост и такива с
практическа насоченост. Теоретичният аспект е изследването на говорните нарушения
и разработване на методи за тяхното предотвратяване, откриване и преодоляване.
Практическият аспект е профилактика, откриване и отстраняване на говорни
нарушения. Теоретичните и практическите задачи на логопедията са тясно свързани.
Това становище се споделя и от проф. В. Стамов. В своя труд „Логопедия“ от 1989г.,
който е един от най-значимите български трудове в областта на логопедията и с днешна
дата има стойност на учебник, той споменава следните задачи на логопедията,
позовавайки се на други източници:
- изясняване на езиково-говорните нарушения (разпространение, симптоматика,
степен, етиология, механизми, структура, профилактика);

5
 Тракийски университет – Стара Загора Издание: 1.0
Педагогически факултет
Вид на документа: № на документа:
Оперативен документ 7.5.1 _OD_1.2.11 В сила от: 14.09.2011
Име на документа
Реферат Страница: 6 от 10

- разработване на принципите, методите, средствата за преодоляване на езиково-

говорните нарушения;
- проучване динамиката на спонтанното и насоченото развитие на лицата с
езиково-говорни нарушения и влиянието на тези нарушения върху
формирането на личността, психическото развитие, дейността;
- усъвършенстване на методите за откриване, диагностика и профилактика на
езиково-говорните нарушения;
- изучаване организацията на конкретната логопедическа помощ и запознаване
на обществеността с проблемите на логопедията.
Проф. Стамов определя подходът в педагогиката (Г. Бижков, М. Белова, 1986) като
плодотворен при определяне на задачите на логопедията като наука: теоретико-
прогностически, проективно-конструктивни и приложно-реализиращи задачи. По този
начин се разширява обхвата на задачите на логопедията като наука.
Необходимостта от извеждане на преден план на теоретико-прогностичните задачи
е обосновано в педагогиката. По отношение на логопедията, това означава, че тя като
наука следва да развива своите теоретични основи, като разработва и усъвършенства
логопедическата теория съобразно постиженията както на базата на собствените
изследвания, така и на базата на научното развитие на другите клонове на човешкото
познание. Проф. Стамов определя следните няколко направления, свързани с
разработване на теоретическите основи на логопедията:
- разработване теория за езиково-говорните нарушения;
- разработване теория за ревалидацията на езиково-говорните нарушения;
- разработване теория за структурата, управлението и ръководството на
логопедическите институции;
- история на логопедията;
- сравнителната логопедия.
Той формулира и следните задачи, базирани върху разгърнатото разработване на
основните теоретически аспекти на логопедията:
1. Да разработва и развива теоретическите концепции за своя обект, предмет,
цели, задачи, методология, методи. Този структурен компонент на

6
 Тракийски университет – Стара Загора Издание: 1.0
Педагогически факултет
Вид на документа: № на документа:
Оперативен документ 7.5.1 _OD_1.2.11 В сила от: 14.09.2011
Име на документа
Реферат Страница: 7 от 10

логопедическата теория има фундаментално значение и изисква внимателно и

прецизно изследване.
2. Да разработва теорията за езиково-говорните нарушения като йерархическа
система с общи и частни закономерности.
3. Да разработва теорията за логопедическата ревалидация на езиково-говорните
нарушения с общите и частните методологически и методически основи,
опирайки се на анатомо-физиологическите, психологическите и социално-
педагогическите закономерности на развитието и възпитанието на личността.
4. Да разработва теорията за системата на логопедическите институции.
5. Да разработва теоретически и да обобщава проблемите на логопедическата
теория и практика в национален, регионален и световен мащаб. Историческият
анализ позволява да се оцени както миналото и настоящето на логопедията
(като теория и практика на логопедическата ревалидация), така също да се
определят положителните тенденции в нейното развитие в близка и по-далечна
перспектива.
6. Да разработва теоретико-практическите проблеми на логопедията, провеждайки
сравнителен анализ на развитието ѝ в различните социални и обществени
системи, региони и отделни страни.
7. Да разработва логопедически ревалидационни технологии, като отчита
спецификата на възпитателния процес и възпитателната система за
практическото им реализиране при всеки индивидуален случай на езиково-
говорни нарушения.
8. Да разработва необходимата учебна документация, учебни помагала и
ръководства, методиката и технологията за приложение на учебно-технически
средства в логопедическата ревалидация.

Л. С. Волкова съвместно с колектив от други автори в книгата „Логопедия“

изразяват становището, че за решаване на задачите на логопедията е необходимо:

7
 Тракийски университет – Стара Загора Издание: 1.0
Педагогически факултет
Вид на документа: № на документа:
Оперативен документ 7.5.1 _OD_1.2.11 В сила от: 14.09.2011
Име на документа
Реферат Страница: 8 от 10

- използването на междудисциплинарни връзки и участието на много специалисти,

които изучават речта и нейните нарушения (психолози, невропсихолози,
неврофизиолози, лингвисти, учители, лекари от различни специалности и др.);
- осигуряване на връзката между теорията и практиката, връзката на научните и
практическите институции за по-бързо внедряване на най-новите постижения на
науката в практиката;
- разпространение на логопедични знания сред населението за превенция на говорните
нарушения.
Решаването на проблемите на логопедията определя хода на логопедичното
въздействие.
Основната посока на логопедичното въздействие е развитието на речта, корекцията
и предотвратяването на нейните нарушения. В процеса на логопедична работа се
осигурява развитието на сензорните функции; моторика, особено артикулационна
моторика; когнитивна дейност, предимно мислене, паметови процеси, внимание;
формиране на личността на детето с едновременно регулиране и корекция на
социалните отношения; въздействие върху социалната среда.
Организацията на логопедичния процес позволява да се премахнат или смекчат
както комуникативните, така и психологическите разстройства, допринасяйки за
постигането на основната цел на педагогическото въздействие - възпитанието на човек.
Логопедичното влияние трябва да бъде насочено както към външни, така и към
вътрешни фактори, които причиняват комуникативни нарушения. Това е сложен
педагогически процес, насочен предимно към коригиране и компенсиране на тези
нарушения.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Логопедията е сравнително нов феномен като наука и практика и процесът на

обособяването ѝ в автономна сфера може не навсякъде да е завършен, но този проблем
не трябва да се смесва с въпроса за нейните допирателни със старите науки. Именно

8
 Тракийски университет – Стара Загора Издание: 1.0
Педагогически факултет
Вид на документа: № на документа:
Оперативен документ 7.5.1 _OD_1.2.11 В сила от: 14.09.2011
Име на документа
Реферат Страница: 9 от 10

нейната интегративна, интердисциплинарна същност позволява цялостен поглед към

феномените на речева патология и терапия.
Дълбоко хуманната същност на логопедията определя нейните функции и основна
цел, които са свързани с личността на лицата с езиково-говорни или комуникативни
нарушения, обезпечаване на пълноценна лингвистична комуникация и подпомагане на
образователно-възпитателния процес при тези лица, за да се постигне и крайния
резултат, а именно - формирането на хармонично развита и активна личност, способна
пълноценно да функционира в обществото.
Задачите, свързани с разработването на теоретичните аспекти на логопедията и
тяхното решаване, определят и логопедичната практика. Тя е компонентът, в който се
отразяват постиженията на логопедията като наука. Това е самата работа на логопеда,
сферата на приложение на теорията в конкретни действия за преодоляване на
комуникативните нарушения, осмисляща съществуването на теорията. В нейните недра
се извършват преките наблюдения, раждат се проблемите и казусите, търсещи ново
теоретично обяснение или решение. Логопедичната практика е територия на ежедневно
творчество и професионално майсторство, в която знанията се трансформират в умения
– умения да се помага на лицата с комуникативни нарушения.

9
 Тракийски университет – Стара Загора Издание: 1.0
Педагогически факултет
Вид на документа: № на документа:
Оперативен документ 7.5.1 _OD_1.2.11 В сила от: 14.09.2011
Име на документа
Реферат Страница: 10 от 10

VI. ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. Стамов В. (1989). Логопедия, Благоевград

2. Волкова Л., Р.И. Лалаева, Е.М. Мастюкова, (2006). Логопедия, издателство
„Владос“
3. Иванов В. (1972). Логопедия, издателство „Наука и изкуство“
4. Ценова Ц. (2012). Основи на логопедията, Университетско издателство "Св.
Климент Охридски"
5. Ценова Ц. (2001). Комуникативни нарушения в детска възраст, издателска къща
„РадарПринт“

10