Тема 1

Същност на когнитивната психология

Е дял в психологията , кой то изследва познавателните способности и

процеси на човешкото съзнание. Изучава възможностите и начина за
получаване/ събиране на информацията от заобикалящата среда,
репрезентацията в съзнанието , как да я представи в обобщен вид за
последващо кодиране в дългосрочната памет. Селектираната вече и
обобщената информация се трансформира в знание , което на свой ред
влияе на последващите дей ствия и вземане на решения на личността.

Когнитивни процеси:

 Усещане
 Възприятие
 Представа
 Памет
 Внимание
 Въображение
 Мисловни процеси
 Език
 Вземане на решения
 Решаване на проблеми
 Интелигентност

Тези когнитивни процеси общо казано събират информацията (входяща

или изходяща) съхраняват я и след това при необходимост се използва по
подходящ начин , взависимост текущият момент.

1
Тема 2
Внимание и психична дейност:

О: Вниманието е Управление на собственото съзнание , концетрираност и

съсредоточеност върху определен обект , стимули или мисъл. Затваряне на
съзнанието от външни фактори и възприятия. Насоченост навътре.

Теории за вниманието

Теория за филтъра-Доналд Бродбент1958

Теория на късния подбор-Ф.Дойч и Д. Дойч 1963

Теория за заглушаването А.Трейсмън1960г

Теория за ограничения обем – Д. Кенеман 1973г

Теория за анализ по пътя на синтеза- У. Найсер 1967г

Чрез трите компонента свързани с преработката и подбора на

информация: Селективен филтър, кой то елеминира ненужната
информация , която няма да се обработва и се допуска само само тази ,
която подлежи за последваща обработка. Канал с ограничен
капацитет- е част от селективния филтър – кой то допуска вече
селектираната информация или тази от сетивната памет към която е
насочено вниманието. Разпознаващо устройсвро – работата на това
устрой во е да разпознае значението и евентуалните взаимовръзки на
постъпилата информация.

Теория за късният подбор – Ф. Дойч и Д. Дойч смятат , че цялата

информация подлежи на обработка , но само част от нея се съхранява ,
след като премине в по – късният етап на разпознаване и селектиране.
Работната памет ( краткосрочната ) играе ролята на разпознаващото
устройство .

Теория за ограничения обем – разглежда въпроса за изпълняването на

няколко задачи едновремнно. Определя , че ако една от задачите и е
необходим по голям ресурс от концентрация или внимание , решаването

2
 на една от тях няма да е особено успешно. Д. Кенеман твърди , че при
преработката на информация се използва разпределител на ресурси ,
който ги разпределя и насочва .Той се влияе от устойчива
предразположеност( приоритетно превключване на вниманието ) или
от краткосрочна предразположеност ( взависимост от ситуацията).

Тази теория разглежда системи на вниманието с ограничен капацитет,

които се конкурират помежду си с цел да ангажират , колкото се може
повече ресурси на вниманието

в случай на преработка на задача , за която и е необходимо повече ресурси

, а нямаме възможност и се захванем с допълнителна задача , качесвото
на текущата задача ще се влоши.

Разпределението на ресурсите е променливо и зависи от ситуацията.

Можем да обработваме информация от различни конкуриращи се

стимули само , ако не сме изразходили целият си резурс на внимание и
ако се захванем с допълнителна задача в допълнение на конкуриращите
се стимули , качеството на текущите задачи ще се влоши.

Компоненти на цялостния процес на вниманието :

- Отношение с възбудата – повишава нивото на подготвеност и

равнището на възбуда, за да се определи подходящ стимул или
преработка.
- Определяне на подходящ стимул-способността да се избере
последваща информация за преработка от само един конкретен вид
или източник.
- Разпределяне на ресурса- след избора на стимул или информация на
следващ етап е възможно адекватно да се разпредели ресурса.

УСЕЩАНЕ> СЕНЗОРНИ ПРАГОВЕ>СЕНЗОРНИ ПРЕЦЕНКИ.Сензорни

рецептори

Дефиниция на Усещане – процес на получаване на информация от външната

среда , която се преобразува в нервни импулси, които се интерпретират в
мозъка . Основно се разглеждат устройството на сетивните органи , стимулите

3
които им въздействат и процесите на предване към главния мозък.
Класификация на усещанията –усещанията са резултат от взаимодействието на
определен физически дразнител върху съответен рецептор. Делят се на три
групи взависимост от въздействието и месторазположението на рецепторите.

I група – Екстероцептивни – свойства на обектите от външната среда : слухови ,

зрителни, вкусови, температурни, обонятелни, тактилни

II група – интероцептивни – репрезентация на състоянието на вътрешните

органи – усет за болка , усет за равновесие ( Пример : вестибулярния апарат-
статически усещания за положението на тялото )

III група – проприоцептивни (кинестетични) – усещания за движението на

отделни части на тялото. Рецепторите наречени „проприорецептори“ се намират
в ставите, сухожилията и мускулите .

ЕКСТЕРОЦЕПТИВНИТЕ усещания
 Слухови усещания –репрезентация в мозъка на човека на въздействието
върху слуховия рецептор звукови вълни , които се образуват от звучащи
тела и представляват променливо сгъстяване и разреждане на въздуха.
Слуховите усещания са важна част от живота на човека , защото
благодарение на слуха , човек се ориентира в околната среда , разбира
другите хора , контролира няколко дейности едновременно , има
способността да слуша и да се наслаждава на любимата си музика и
взависимост от характера ,и значението на различните звуци които чува се
ориентира и в социалната среда и отговаря( действа) адекватно.
Механизъм : Ухото е органът на слуха , който е изграден от три
компонента ушна мида , средно ухо, усеш охлюв. Ушната мида насочва
колебанията от външното налягане към главата и се оказва натиск върху
тъпанчето и то вибрира.Тези движения се предават на средното ухо чрез
последователност на три малки костици наречени чукчен наковалня и
стреме. Чукчето свързва тъпанчето с наковалнята , а тя със стремето с
друга гъвкава мембрана покриваща малък отвор в охлюва , наречена
овално прозорче , която е по – малка от тъпанчето. Костиците , който
свързват двете мембрани произвеждат по – мали , ни по – силни
движения на оволното прозорче. Налягането върху него се предават чрез
канали изпълнение с течност в ушния канал. При движението на тази
течност се образуват подобни на вълни движение на базиларната
мембрана , която е стена на единия канал. В нея има власинки

4
 (косъмчета) , които са прикрепени към нервни клетки , които изпадат в
резонанс и така предизвикват дразнене на крайните нервни окончания.
Тези променливи движения в налягането на тъпанчето в охлюва се
променят в нервни импулси и достигащи до определен участък в
мозъчната кора пораждат слухово усещане.
 Зрителни усещания - основен източник на информация за човека , чрез
който се опознава света около нас . Органът на зрението е окото , което се
състои от роговоца , леща, ретина , фовея , колбички и оптичен нерв .
Зрителните усещания са предизвикани ит въздействието на светлината
върху очите. След направеното изследване на Рене Декарт той е
установил, че окото проектира обектите пред него в задната си част,
където се намира ретината. В ретината имам над 120 мил.пръчици и 7
мил. Колбички , които свтлинната енергия задейства сложен
фотохимически процес , водещ до нервна активност и там в ретината
светочувствителните клетки превръщат модела на светлината в модел на
нервна възбуда , която се предава по нервностремителните нерви към
съответния участък на кората в главния мозък и се преживява субективно ,
като зрение!
 Вкусови усещания – отражение на качествените особеносто на
приеманите вещества, като храна и течности от човека.Дразнителите на
вкуса са химическите вещества , които пряко въздействат върху вкусовите
луковици, които съдъежат рецептори за вкус.Те са около 9000 на брой ,
разположени основно върху езика и всяка луковоца съдържа около
дузина(12 на брой ) вкусови клетки групирани заедно . Разтворените
вещества от слюнката въздействат върху отделните вкусови клетки и
предизвикват нервна възбуда , която се предава в кората на главния
мозък. Клетките за сладко и солено са предимно на върха на езика ,
отстрани на езика са разположени клетките за кисело , а тези назад
отговарят за горчивото. Подновяват се на всеки 7 дена. С възрастта, някой
вкусови луковици не се заменят и така се влошава вкусовото сетиво на
хората. Вкусовите усещания са податливи и на други фактори , като цвят ,
температура , миризма и др.
 Обонятелни усещания – са репрезентация на миризмата на
разпространените във въздуха летливи вещества. Тези летливи вещества
трябва да са разтворими във водата и мастите намиращи се в носнаха
кухина . Обонятелните рецептори се намират в обонятелния епител.
Рецепторните единици са клетките намиращи се под епитела , които
изпращат на луковиците и на малките реснички, и реакции им на

5
 „уловените“ от лигавицата разтворимите молекули , активира нервния
импулс за обонятелното усещане.
 Температурни усещания – се предизвикват от различието на
температурата или от температурния обем , който се установявамежду
тялото и външната среща. Тези температурни промени от външната среда
се отразяват благодарение на усещанията за топло и студено.
Рецептороте се намират въргу кожата на човека и саспециализирани по
това че едните отразяват топлото , а другите студено. Неравномерно
разпръснати по повърхността на тялото.
 Тактилни усещания – отразяват наличието на натиск върху определени
участъци по кожата.Комбинацията на тактилните усещания в комбинация
с други усещания, като мускулно – двигателните усещания определят
координацията на човешките движения и благодарение на тях се
изграждат осезанието, което от своя страна спомага за опознаване на
качествените особености на обектите.- глаткост , грапавост, плътност и др.

Интероцептивни усещания
 Органически усещания – получава се информация за вътрешното
състояние на организма за неговите отделни части. Усещания за глад,
ситос жажда , умора , сънливост , общо и локално неразположение ,
задушаване, гадене , полови усещания.

Органичните усещания са винаги свързани е емоционални състояние.

 Усещания за болка – нямат собствени рецептори за болка !Те

сигнализират за нарушаване на цялостта или функциите на организма ,
или някои негови отделни части. Има два типа болка – остра , ясно
локализирана и „тъпа“, дифузна, „дълбока“ болка
 Усещания за равновесие(статически усещания) – усещането за
равновесие и вертикалното положение на тялото , носещо усещането за
равновесие се определя чрез функционалната дейсност на вестибуларния
анализатор ( т,н вестибуларен апарат). Тези усещания се проявляват
заедно с други усещания и изграждат обща представа за възприемане на
положението на тялото, така и за различните изменения на това
положение – наклони , въртения и др.
 Кинестетични усещания- усещания за движението на отделните части на
тялото.Благодарение на мускулно – двигателните усещания човек може
със затворени очи може да определи местоположението и състоянието на
тялото си. Всяко изпълненое движение от нас е подадено от
6
 центростремителните импулси от проприорецепторите. Единсвото на
зрението , осезанието и кинестетичните усещания образуват
пространствени възприятия и представи в човека.


Независимо от типа сетивна модалност, сензорните рецептори се определят от

вида на на получената информация и от интензивността на дразнене , за да се
получи усещане. За да бъде регистриран този стимул необходимо е да бъде
съвместим с дадения рецептор и достатъчно интензивен , за да предизвика
усещане . Стимули с нисък интензитет не предизвикават усещане и не предават
нервни импулси в кората на главния мозък ( който предпазва организма от
излишни дразнения и реакции) и се наричат подпрагови и стимули с по – висок
интензитет , които активират сетивните рецептори и създават усещания се
наричат надпрагови.

Сензорни прагове – установени са два вида сензорни прагове Абсолютен и

Диферинциален сензорен праг.

Абсолютния представлява най – слабото равнище на интензивност на стимула ,

което води до усещане, а дифернциалния праг е е най – малката промяна в
интензитета на стимула , която може да се регистрира , като усещане.

Абсолютния праг на усетливостта намира израз в долен и горен праг на

усетливост. Горен абсолютен праг – максималната сила на дразнителя при
която възниква усещане , адекватно на дразнителя. С увеличаване на силата на
дразнене въздействащи върху рецепторите предизвикват усещане за болка.
Свръх висок звук или ослепяваща светлина )

Долен абсолютен праг – определя равнището на абсолютната усетливост на

дадения анализатор . Колкото е по – малка големината на прага , толкова е по –
висока усетливостта.

Адаптация – изменението на усетливостта на сетивните органи под въздействие

на дразнителя. Адаптацията се различава , като адаптация чрез която
напълно изчезват усещанията при продължително дразнене. Адаптация при
която има понижаване на усетливостта при силен дразнител( негативна
адаптация) и адаптация като повишаване на усетливостта , при която има
слаб дразнител

( позитивна адаптация )

7
Диференциалния праг се променя в корелация с теглото на основния стимул.
Сензорните прагове не са фиксирани , а са релативни ( непостоянни ,
относителни ). Чрез него можем да констатираме наличието или отстъствието на
дразнител, но също така можем и да различаваме силата им на действие и
качество.

Закономерност при усетливостта : СЛАБИТЕ дразнители

ПОВИШАВАТ усетливостта, а СИЛНИТЕ дразнители ПОНИЖАВАТ
усетливостта.!!!!!!!!!!

Сензорни модалноси –това са зрението, слухът, обонянието, вкусът, тактилната

стимулация, чувството за баланс и движение, натиск върху телесно място и др.
Чрез тях човек се ориентира в пространството , добива информация и за
пространственото разположение на предметите , усещане за болка при
нарушаване на вътрешната среда ( вътрешните органи ) на организма. Тази
информация ,която се получава от вътрешната среда да е актуална и правилна ,
за да може мозъка да се свърже с цялата сензорна информация и да реагира
адекватно на околната среда в текущия момент.

Невронален шум – генериране на импулси от невроните при липса на реален

стимул.

Два метода за измерване на усещанията , пряк и непряк.

Непрекия медод установява, че усещанията представляват функция на

интензитета на стимулация.

Закон на Фебер- нараставане на силата на усещането , нараства и силата на

интензитета на стимула.

Пряк скалиран метод ( метод на пряко скалиране ) –С.Стивънс – силата на

усещането се увеличава пропорциоланлно на силата на стимулния интензитет ,
повдигната на степен различна за всяка сензорна модалност. Закон за степен на
Стивънс

Сенсибилизация – повишаване на усетливостта в резултат на взаимодействоето

на анализаторите и упражняването. Тя се осъществява главно чрез
ориентировъчните рефлекси.

8
СЕНЗОРНИ ПРЕЦЕНКИ -

Усетливостта определя силата на дразнителя , която може да предизвика

дадено усещане . Хората се различват по степента на своята усетливост.

Колкото силата на сигнала е е по – голяма за да предизвика

дадено усещане , толкова усетливостта е по – ниска и обратно .

ВЪЗПРИЯТИЕ
Възприятие – репрезентация на обектите и явленията в съзнанието на
личността,Процес на обработка на сетивната информация .То е най – свързано с
преработката на информация , която идва от външната среда. Възприятието
репрезентира свойствата м качествата , връзките между обектите и
явленията.Висшо сетивно познание.

Възприятието е тясно свързано със словестната дейсност на личността , акто се

свързват обектите и явленията с техните думи.

Сетивното осъзнаване на даден обект е основната черта на възприятието.

Основни свойства на възприятието –

 Константност на възприятието – формата , цвета , размерите на обектите се
възприемат , като постоянни.
 Предметност на възприятието- възприето като обособено в пространството
физичеко тяло.
 Цялостност на възприятието
 Обобщеност на възприятието – отнасяне на всеки образ към някакъв клас,
имащи общо название.

9
  Активност на възприятието-при възприемането на дадем обект или
явление в даден момент, все някое друго от средата или част от обекта ,
изпъква на преден план ,а друго е като фон . Предмет и фон
 Обем на възприятието – означава количеството обекти , които човек може
да възприеме едновременно. Обемът зависи от миналия опит на личността и от
неговите знания за обекта на възприятието.
 Осмисленост на възприятието -Осъзнаване на значението.

МИСЛЕНЕ

Мисленето е обобщена репрезентация на действителността в съзнанието на

личността . Съзнателен , целенасочен процес. Чрез мисленето се вниква в
същността на обектите, разкриват се закономерностите и взаимовръзките
между тях и определяне на последващото им развитие .

Мисленето се осъществява в обобщения , които се намират в ПОНЯТИЯТА, които

изразяват специфичното съдържание на мисленето.

1.образни представи и свойствата им 2.във вид на схеми 3.във вид на думи ;,

които използва понятийното мислене , когато е мисленето е във вид на слово.

10