Функция и организация на мозъка

Връзката между мозък и психика е фундаментален въпрос на невронауките. В

днешно време съществуват доста важни открития относно това с кои мозъчни структури
са свързани едни или други психични функции и съответно кои мозъчни региони са
отговорни за разстройствата на тези функции.
Цялото поведение без значение колко е сложно, представлява израз на работата
на мозъка. Всички преживявания във вашия живот от единични разговори, до общата
култура се моделират от микроскопичните детайли в мозъка. Психиката не може да бъде
отделена от тялото. Паметта, емоциите и мисленето се преживяват субективно, като се
категоризират като „психични“, но те са и не по-малко неврологични. Например личната
автобиографична памет, знанията и уменията се преживяват като психична дейност и в
ранните стадии на деменциите, болният характеризира загубата на спомените, като
загубване на разсъдъка. Всъщност това, което преживява се дължи на дегенерацията на
неврологичните структури, които подсигуряват паметта.
Нашите мисли, мечти, спомени се пораждат в тази невронна материя с значително
тегло от 1400 грама Мозъчната кора е покривката на мозъчните полукълба на крайния
мозък. Дебелината и варира в границите между 2 и 4 мм, като при човека тя съставлява
40% от общия обем на главния мозък.. В тази конфигурация от електромеханични
импулси е това, което сме ние. За разлика от всяка друга част от тялото на човек, ако
увредите една част от мозъка, личността коренно ще се промени. Например при
исхемичен инсулт (остро нарушение на кръвообращението на мозъка. Възниква в
резултат на ограничаване или прекъсване на кръвотока, респективно притока на
кислород и глюкоза към мозъка.)Може да предизвика разстройства на вашите усещания,
мислене, а оттам и социалните взаимоотношения. Увреждането на определена част от
мозъка може да доведе до невъзможност да се разпознават лица, на друга- да се разбират
и произнасят думи. Биохимичният дисбаланс поражда халюцинации и нарушения в
мисленето.
Ролята на мозъка в организма е много разнообразна и сложна. Той контролира
практически всички аспекти от поведението и функционирането на човека. Ето някои от
основните функции на мозъка:
• Контрол на движението: Мозъкът управлява движението на тялото чрез сигнализация
до мускулите чрез нервната система. Тази функция е осъществена от мозъчната кора и
бълбъка.
• Памет и учене: Мозъкът играе ключова роля в съхранението на информация и
способността за учене. Хипокампусът и други региони на мозъка са отговорни за
формирането на дългосрочни и краткосрочни паметни следи.
• Когнитивни функции: Мозъкът управлява когнитивните функции като внимание,
концентрация, възприятие, мислене, решаване на проблеми, език и реч.
• Емоции и поведение: Мозъкът регулира емоциите и поведението на човека чрез
различни структури като амигдалата и префронталната кора.
• Регулиране на вътрешните функции: Мозъкът контролира вътрешни функции като
температура на тялото, налягане на кръвта, дишане, храносмилане и др.
• Сетивно възприемане: Мозъкът обработва информацията, получена от сетивните
органи (зрение, слух, допир, вкус и обоняние) и я превръща в смислови възприятия.

1
 • Контрол на сън и бодърстване: Мозъкът регулира цикъла на съня и бодърстването чрез
режимиране на продукцията на хормони и невротрансмитери.
. Мозъкът се явява сложен орган с интегративна функция, където множество области и
региони работят съвместно, за да поддържат и контролират разнообразни аспекти на
когнитивните и емоционални процеси. Тази комплексност на мозъчната организация
означава, че различни региони на мозъка са взаимосвързани и взаимозависими, като
сътрудничат за осъществяване на разнообразни функции, включително мислене,
обучение, управление на емоции и социални взаимодействия. Така, въпреки че можем да
групираме различните части на мозъка в региони, които изпълняват специфични роли,
трябва да разберем, че тази делимация не е абсолютна, и мозъкът действа като сложна
мрежа от взаимодействащи структури, които обединено осигуряват нашата способност
да функционираме в света около нас.

Церебралната кора е съставена от две хемисфери лява и дясна. Те се различават

по строеж и функция. Хемисферите са свързани с набор от нервни влакна, които ги
свързват помежду си (corpus collasium). Полукълбата са обвити с 3 милиметрова мозъчна
кора, съставена от нервни клетки в няколко слоя. Кората придава на мозъка характерния
му набразден вид. При човек церебралната кора е силно нагъната и образува дълбоки
бразди (силкуси) и изпъкнали извивки (гируси). На изображението са показани по-силно
изразените гируси и силкуси. Спрямо тях, двете хемисфери могат да се разделят на 4

2
дяла – фронтален, париетален, темпорален и окципитален дял. Едната по-голяма бразда
- Роландова разделя фронталния от париеталния дял, а втората Силвиева бразда служи
за граница между темпоралния и съседните му фронтален и париетален дял.
Окципиталния дял няма ясно изразени анатомични белези, които да го разделят от
останалите лобове, но е областта за визуална преработка на информацията. Начина на
набраздяване на мозъка е различно при всеки един човек.

Добре познати са разликите във функционирането на двете хемисфери. Този

феномен бързо се разрастна, всъщност хората започнаха да се дефинират спрямо коя
половина е по добре развита. Терминът хемисферна асиметрия се отнася към
дефиренцияция в морфологията и физиологията на мозъка между дялава и дясна страна.
Терминът доминантна латерилизация се отнася към различията във функционирането и
спецификите на двете хемисфери.
Предполага се че най голямо разграничение във функционирането на двете
хемисфери се състои в речта. Пол Брока за пръв път дефинира че нарушението в предната
лява част на мозъка, може да доведе до афазия, докато дясната хемисфера няма такова
участие в речта. Откритието на Брока води до предположението, че функциите не езика
са домининирани от лявата хемисфера, но доминацията не означава, че тя изцяло
отговаря за тази функция. Например въпреки преобладаващите проучвания, които
подкрепят латерилизацията на езика в лявата хемисфера, изследванията показват, че
дясната хемисфера има лимитиран брой способности за езиковите функции: разбиране
на елементарни лингвистични познания. Обаче е неспособен да разбира съдържания с по
сложен характер. Освен това дясната хемисфера играе по съществена роля в
регулирането на невербалните аспекти на речта и езика.
Една от най-особените характеристики на мозъчната организация е че всяка
негова симетрична половина реагира главно на сензорна стимулация от
контралатералната страна на тялото или сетивния свят и контролира мускулатурата на
противоположната страна на тялото. Открито е, че мозъчните нерви взаимодействат по
такъв начин, че информацията се обработва и предава между мозъчните полукълба и
контролира движенията и усещанията на противоположената страна.

3
 Един от ключовите аспекти на контралатералната функция е нейният принос за
възстановяването след повреди на мозъка. Когато една страна на мозъка бъде засегната
от повреда, другата страна може да предостави компенсация и да вземе върху себе си
част от функциите, които са загубени. Този феномен е наблюдаван при пациенти след
инсулт или други мозъчни нарушения.
Така, контралатералната функция не
само играе роля в нормалното
функциониране на мозъка, но също така
се оказва важен ресурс за рехабилитация
след нарушения.
Контралатералната функция е
еволюционно обусловена стратегия за
опитмизиране на мозъчните процеси.
Това организиране на функциите
позволява на мозъка да се адаптира по-
лесно към средата и изискванията на
организма.
Ако погледнем целия мозък ще
забележим че е леко накриво. Например
ако го завъртим и погледнем по
страничната повърхност, ще забележим
че Силвиевата бразда (която отделя
фронталния от темпоралния лоб)е по-
стръмна в дясното полукълбо, отколкото в лявото. Като резлутат от това се получава по
голямо пространство за темпоралния и париеталния лоб в дясната половина.
Следователно може да се спекулира, че това позволява по високо ниво за интеграция на
визуални и звукови перцепции в тази половина.
Сивото и бялото вещество също не са симитрично разпределени в двете
хемисфери, което предполага различен тип на функциониране между тях двете. Дясната
хемисфера е по тежка и съдържа повече бяло вещество от лявата хемисфера.
Контрастиращо на това, лявата хемисфера съдържа повече сиво вещество. Съставът в
лявата хемисфера предполага повече функции за единична модалност. Дясното
полукълбо позволява по-голяма мултимодална и междурегионална обработка. Докато
анатомичните разлики предполагат че лявото полукълбо е по-подходящо за обработка на
линейна последователна информация. За разлика от това дясното полукълбо обработва
по цялостна информация, като например ориентация на тялото в пространството.
Основавайки се на проучване с над 1000 пациента относно церебралната
латеризация, Dean и Raynolds(1997), обобщават висшикоровите функции на двете
хемисфери.
Латерална организация на лява и дясна хемисфера
Лява хемисфера Дясна хемисфера
Вербален анализ Креативност, въображение
Езикова латеризация/ езикови умения Перцепция на мелодия
Калкулация аритметика Перцепция за дълбочина

4
 Абстрактно-вербални мисли Разпознаване на лица и изрази на лицето
Писане Силно активна визуална обработка

Както казахме по рано тази латеризация на висши коровите функции не означава,

че тези дейности се изпълняват само в едната хемисфера, по-скоро тази хемисфера
доминира в изпълнението на тези процеси. Например изследване на говора с
невроизобразяване направено през 2001г. Показва, че и двете хемисфери са активни в
този процес, като дясното полукълбо играе поддържаща роля.

Кръстосайте пръстите си, по този начин.

Забележете кой пръст е отгоре, ако десния
палец е отгоре това предполага че лявата
хемисфера е по доминантна, ако левия палец е
отгоре означава че дясната хемисфера е по
доминантна.

Начертайте окръжност. Забележете в

коя посока очертавате окръжността. Ако го
начертайте в посока на часовниковата стрелка
това е доминираща дясна хемисфера. Ако го
начертаете обратно на часовниковата стрелка е
лява хемисфера

За да разберем по добре, как функционирането на двете хемисфери влияе на

поведението помислете как бихте изпълнили следните задачи по добре:
- Как предпочитате да ви дадат инструкции за посока? Да ви
навигират:“продължете направо до първото кръстовище, там завийте наляво и
продължете 3 пресечки направо, след което завийте надясно“, или да се
навигирате по карта.
- Как предпочитате да решавате пъзел: да сглобявате частите една с друга, или
да се опитате да ги напаснете по общата картина?

5
 - Когато слушате музика към кое сте по насочени: ритъма ли мелодията?
- Коя част от математиката ви е по лесна: алгебра или геометрия?
Във всеки един от примерите, първата опция кореспондира с вербално-логическо
мислене, което е характерно за лявата хемисфера, а втората опция съответства на
пространственото мислене, което се асоциира с дясната хемисфера.
Стереотипът за ляво-хемисферно и дясно хемисферно ориентират индивид
произтича от опростената идея, че един набор от хемисферни умения ще стане
доминиращ в определен човек. Вероятно чувствате, че използвате един стил повече от
друг. Все пак в един здраво функциониращ мозък, всички способности се използват,
въпреки че някои са по добре развити от други. Понякога приносът на различните
хемисферни функции не се заблеязва, докато техните загуби не станат видими след
увреждане или заболяване. Когато невропсихлозите обсъждат латерализацията и
доминантността, те се отнасят към разделението на труда за определено умение в мозъка.
Определен брой поведенчески различия са доказателство за функционирането на
двете хемисфери. Връзката между структурната асиметрия и функционалната
латерилизация зависи от сложността на поведението. По опростени сензорни и моторни
функции показват определена схема на репрезентацията във всяка хемисфера. Например
соматосензорната зона в париеталния лоб на лявата хемисфера обработва информация за
обекти поставени в дясната ръка. Основните зрителни полета на лявата и дясната
хемисфера обработват информация съответно за противоположните зрителни полета.
Тези две сетива са напълно кръстосани, защото невронните трактове проектират само
към една хемисфера, обратно на стимулацията на тялото. Слухът е само частично
кръстосан. Левата хемисфера обработва по-голямата част от информацията, представена
на дясното ухо, докато дясната хемисфера обработва по-малка част от този слухов вход.
Обонянието, което еволюционно представлява по-примитивно сетиво, се проектира към
същата (ипсилатерална) хемисфера от всяка ноздра. Подобно на това, всяка хемисфера
получава вкусови усещания от съответната (ипсилатерална) страна на езика.
По отношение на увреждането на дясното полукълбо, пациентите често говорят
монотонно не разбират емоционални изрази на другите, пропускат същността на
разговора и имат проблем с разбирането на хумор или сарказъм както и невербалното
изразяване на емоциите. При нарушения на лявата хемисфера повече влияе върху
нарушенията на вниманието.
Фронталния лоб представлява една трета от повърхността на церебралната кора.
Предният централен гир съдържа първична и вторична моторна зона. Долният
фронтален гир съдържа моторната речева зона наречена Брока. Участва в моторните
механизми на формирането на речта както и екзекутивните функции. Моторните полета
са разположени пред соматосензорния кортекс. Увредата в първичната моторна кора,
може да причини пареза/парализа на противоположната страна на тялото.
Асиметрия във фронталния лоб – Придържайки се към идеята за организацията
на лява и дясна хемисфера, по правило левия фронтален лоб участва в речта, докато
десния фронтален лоб участва в невербалните движения като лицеви изражения.
Проучванията показват че лезия или дегенерация във фронталния лоб има роля във
всички видове поведение. Хора с лезия в двете фронтални хемисфери имат трудности да
обясняват поговорки, или да кажат коя част от деня е или годината. Имат трудности с
изпълнението на frontal assessment battery и повтарянето на движенията с ръката.
Нарушено асоциативно мислене. При пациентите с фронтотемпорални нарушения като
цяло има летално поведение. Имат трудности със ставането от леглото да се обличат, да

6
инициират дневни активности. Адвокат с средна на големина менингном във фронталния
лоб. Тумора е премахнат но това остава увреден част от фронталния лоб. Неговото IQ си
остава запазено (140) и неговата т.нар професионална правна памет също. Въпреки това
той не успява да се върне на работа, защото е неспособен да стане от леглото и
предпочита да си остане вкъщи. Следователно отключва псевдодепресивен синдром
Симптоми на фронталния лоб се характеризират при хора със следните
увреждания: Паркинсон, Шизофрения, Корсаков синдром, Фронтотемпорална деменция.

Темпоралния лоб обхваща зоните аудиторните зони 41, 42,22 по Бродман и

зрителните зони 20, 21, 37
Функциите на темпоралния лоб най добре се разбират като се има предвид как
мозъка обработва информацията от сензорните стимули. Нарушенията върху
темпоралния лоб могат да окажат влияние върху възприемането на лице Прозоп агнозия,
възприемане на обекти, възприемане на определени звуци или гласове.
Симултанагнозия(Възприемане на няколко обекта едновременно. Нарушението се счита
следствие редуцирана скорост на зрителната перцептивна преработка, силно стеснява
обема на вниманието.)
. В доминантния полукълб тази област се нарича област на Вернике, тя е свързана
с други зони за обработка на речта в мозъка и е съществена за разбирането на речта. На
медиалната повърхност на темпоралния лоб се намира парахипокампалният гир, който
има проекции в хипокампа. Хипокампът е част от лимбичната система и играе важна
роля в обработката на паметта. Преди хипокампа се намира амигдалата, която получава
входни сигнали от обонятелния тракт и участва в осъзнатото възприемане на мирис.
Амигдалата има важна роля и в обработването на емоциите и разпознаването на лица и
емоционални изрази.
Париеталният лоб има важна роля в сензорните и соматичните възприятия.
Сензорната кора на париеталния лоб обработва информацията от сетивните органи, като
допир, температура и болка, и я превръща в смислови възприятия. Освен това,
проприоцептивната информация за позицията и движението на тялото се обработва в
този регион, което ни позволява да осъзнаваме нашата физическа позиция и движение в
пространството.
Пространствено възприятие и ориентация: Париеталният лоб играе важна роля в
пространственото възприятие и ориентацията. Този регион обработва информация за
местоположението и разположението на обекти в околната среда. Той ни позволява да
разбираме и интерпретираме отношенията в пространството, както и да осъзнаем нашето
местоположение в отношение към околните обекти.
Когнитивни функции: Париеталният лоб играе и роля в различни когнитивни функции
като внимание, работна памет и математически умения. В този регион се обработват
информацията за наблюдаваните обекти и събития, като се формират пространствени и
времеви ментални карти.
Мултисензорна интеграция: Париеталният лоб играе важна роля в интеграцията на
информация от различни сетивни модалности. Този регион се свързва с други части на
мозъка, за да обединява сензорните входове като допир, зрение и слух и да създава
цялостно възприятие за околната среда.

7
Влияние върху когнитивните процеси: Париеталният лоб влияе върху широка гама от
когнитивни процеси, включително пространствено мислене, решаване на задачи,
изпълнителни функции и внимание към детайли.
Лезиите в този регион могат да причинят различни типове агнозия

Окципиталния лоб играе

важна роля за първичното
възприемане на образи и сетивна
информация от заобикалящия ни
свят. Намира се в задната част на
главата. Визуалните региони в
окципиталния лоб анализират,
цветове, движения, разбиране на
позицията на обектите.
Окципиталния лоб няма ясно
разграничение от париеталния и
темпоралния лоб. Липсата на ясни
анатомични белези прави трудно да
се дефинира от къде точно започва
окципиталния лоб. Следователно
лезия в този регион може да предизвика неспособност за виждане на цветове или
възприемане на обекти докато се движат, невъзприемане на образи в дълбочина

Церебралната кора на човешкия мозък се състои от две основни видове нервни

тъкани: сиво вещество и бяло вещество. Тези две формации играят различни роли в
функционирането на мозъка.
Сиво вещество: Сивото вещество представлява външния слой на церебралната
кора и се състои от гъсто населени сомата (тяла) на нервни клетки, наречени неврони.
Това е мястото, където невроните обработват информацията чрез синаптични връзки.
Сивото вещество е отговорно за изпълнението на високоразвити когнитивни функции
като възприятие, мислене, учене и вземане на решения. Различните области на сивото
вещество са специализирани за различни видове дейности и задачи. Например, предният
лоб на кортекса е свързан с изпълнителни функции и планиране, докато задният лоб
играе ключова роля във визуалното възприятие.
Бяло вещество: Бялото вещество се намира под сивото вещество и се състои от
миелинизирани невронни аксони (проводни нишки) и глерните клетки. Миелината е
маслено-подобна обвивка, която обгражда аксоните и увеличава скоростта на предаване
на неврологични сигнали. Бялото вещество служи като комуникационна мрежа, която
свързва различни области на сивото вещество и позволява на информацията да се
предава бързо и ефективно в различни части на мозъка. Аксоните на невроните образуват

8
пътища, наречени невронни пътища или влакна, които свързват различни мозъчни
региони и координират техните дейности.
Обединени, сивото и бялото вещество на церебралната кора работят синхронно, за да
осъществяват разнообразни когнитивни и неврологични функции. Сивото вещество
обработва информацията и извършва когнитивни операции, докато бялото вещество
гарантира бързия и ефективен обмен на информация между различните части на мозъка.
Този сложен баланс между съвместната работа на сивото и бялото вещество играе
ключова роля в функционирането на мозъка и възможността му да изпълнява сложни
задачи.
Церебралната кора е изградена от шест клетъчни слоя, които се подреждат в
следната последователност от повърхността на кората надолу, до най-дълбокия шести
слой, който граничи с подкоровото бяло вещество:
I – молекулярен
II – външен грануларен
III – външен пирамидален
IV – вътрешен грануларен
V – вътрешен пирамидален
VI – мултиформен(фузиформен)

Всеки един от тези слоеве е

функционално специализиран. V
и VI слой изпращат сигнали до
другите региони в мозъка.
Клетките на Вътрешно
пирамидалния и мултиформения
слой са по-големи и отличителни
в моторната кора, която изпраща
двигателни импулси към
гръбначния мозък. IV вътрешно
грануалните приема директна
сензорна информация. Клетките
от този слой са по-малки и по-гъсто разположени в зоните за зрителна, соматосензорна,
слухова, обонятелно-вкусова перцепция. I, II и III слой приемат информацията от външно
пирамидалния слой и са добре изразени във вторичните и третичните зони на мозъка.
Дебелината на клетъчните слоеве – показател за степента на тяхното развитие е
различна в функционално различните корови полета. Това е свързано с тяхната
функционална специализация. В първичното моторно поле силно развити са
пирамидалните - V слоеве и почти липсват грануларните - IV.
За създаване на по-опростена схема за организацията на мозъка и как той
обработва информация церебралната кора е разделена на първични, вторични и третични
полета.
Първичните полета представляват много малка част от кората, а огромната част
от нея се заема от вторичните и третични полета. Те се означават общо като асоциативни

9
полета, поради функционалните различия с първичната кора

Първичните полета, наричани още проекционни, се явяват непосредствените сензорни

входове и моторни изходи на церебралната кора, имат пряка връзка с периферията и са
директно свързани със съответните ядра на таламуса. С други думи те изпълняват
много фино прецизирани, тясно специфични пространствено организирани функции,
които са действително базисни, но твърде елементарни. Затова, нито дразненето, нито
разрушаването на тези полета води до сложни поведенчески разстройства
В тях постъпва информация от съответната сетивна система или изхождат
двигателни импулси към точно определени мускули. Това са корови зони, които са
генетично кодирани за своята дейност, заключваща се в реализацията на елементарните
сетивни и двигателни функции. Към първичните корови полета се отнасят:
- Първичните зрителни области заемат Бродманово поле номер 17 в
тилните дялове на двете полукълба. Увредите в първичните зрителни
области предизвикват скротоми, слепи петна в определени части на лявата
или дясната половина от видимия свят.
- Първична слухова кора в най-горната темпорална извивка (гирус на Хешъл
полета 41 и 42).
- Първична соматосензорна кора В теменния дял за обща сетивност в
постцентралната извивка (полета 3,1,2) Тук пристигат сигнали от кожната и
мускулно ставната сетивност. Увредите в първичната соматосензорна област
водят до загуба на чувствителност в противоположната част на тялото. В
първичните соматосензорни полета постъпва информация за разтягането на
мускулите и положението на ставите. Човек е способен да управлява по-
грубите движения със зрението. Сложните волеви движения обаче изискват
голяма сръчност и те не могат да се изпълняват при увреда на
соматосензорните полета.

10
 - Първичната моторна кора в прецентралната извивка (поле 4 и задната част
на поле 6)Като принцип трябва да се запомни, че първичните корови полета се
характеризират с високо развитие и с изобилие от неврони от IV-тия коров
слой (главна сензорна приемна станция, която получава таламокортикални
проекции от сензорните ядра на таламуса.)
-
Всички първични полета са топично организирани, което означава, че всеки
участък от рецепторната повърхност се проектира в точно определен участък от
първичното и корово поле и съответно всеки участък от първичната моторна кора
управлява точно определен мускул или мускулна група. Поради тази причина тези
полета се наричат проекционни. Съществено важно е, че различните участъци от
рецепторната повърхност на сетивните органи и съответно различните мускулни групи
имат различно по големина корово представяне, което е обусловено от функционалната
им значимост.
В първичните сензорни полета започва кортикалната преработка на сензорна
информация. Те осъществяват елементарни сетивни функции, изразяващи се в
регистриране и анализиране на елементарните сетивни данни.
В първичното мотороно поле от своя страна осъществява елементарните
двигателни функции. В резултат на това ефектът е извъшването на движения.
Уврежданията в първичните корови полета водят до отслабване или отпадане на
съответната елементарна сетивна или двигателна функция, т.е. до възникване на слепота,
глухота, анестезии, парези. С изучаването, диагностиката и рехабилитацията на
елементарните сетивни двигателни разстройства възникващи след корови увреди се
занимава неврологията.
В непосредствена близост до първичните полета се намират вторичните полета.
Те са функционално аналогични на съответните първични полета, т.е. всяко едно от тях
е свързано с конкретна сетивна или двигателна функция на първичното поле, за това се
означават като модално специфични. Вторичните полета обаче извършват по-сложни
операции за преработка на сензорна информация(гнозис) и за програмиране на
двигателните действия(праксис). Те нямат пряка връзка с перфиерните сетивни и
двигателни структури – всяко вторично поле получава аферентации от първичното поле
или от другите вторични полета на същата сензорна модалност. Увредите на вторичните
сензорни полета водят до нарушения на по- сложните перцептивни преработки на
сензорните стимули(агнозии), а увредите на вторичните моторни полета – съответно до
разрушаване на изградените двигателни навици и сръчности (апраксии).

АСОЦИАТИВНИ ВТОРИЧНИ И ТРЕТИЧНИ ПОЛЕТА

Вторичните и третичните полета са асоциативни и се намират в съседство с
първичните. Разликата между тях е че вторичните са модално-специфични т.е.
осъществяват сложни сетивни или двигателни дейности, но само с един определен вид.

Втория тип асоциативни полета са по отдалечени от първичните и техните неврони не

се възбуждат само то един специфичен тип стимули, а от твърде разнородни сензорни

11
дразнители. Ето защо те са наречени модално-неспецифични или полимодални.
Отговарят за изпълнението на по-сложни интегративни познавателни дейности.
Те съвпадат с Бродманови полета 37, 39 и 40 намиращи се на границата на слепоочния,
тилния и теменния дял на мозъчните полукълба. Тук влиза и поле номер 21, което се намира на
върху външната повърхност на слепоочния дял.

Третичните полета са другият вид асоциативни полета – полимодални полета. Те

не са свързани с конкретна сензорна система, а напротив – препработват разнородни
сензорни стимули от различни модалности. Тези корови полета също нямат пряка връзка
с периферните сетивни и двигателни структури. Нервната им възбуда идва от други
асоциативни полета. Функциите, които третичните полета изпълняват са комплексни,
интегративни, изискващи обединяването и обобщаването на множество сетивна
информация. С работата им се свързват сложните психични дейности – символна,
интелектуална, езикова, мисловна.

Постъпването и обработката на информацията от сетивните органи, с

изключение на обонянието, което се анализира в обонятелната луковица, се
извършва от таламуса. Тази информация под формата на електрически импулси
постъпва в ядрото му. След което се разпределя към кората на главния мозък.

Според функциите си, мозъчната кора може да се раздели на три функционални

блока, единият от които е за приемане, преработка и съхранение на информация.
Нарушения във втори функционален блок

Психофизиологията на висшите корови функции и тяхната синдромология при огнищни

увреди на мозъчните дялове са предмет на Невропсихологията. Тази сравнително нова
наука се базира на съвременните данни на анатомията и физиологията на нервната
система,включително на постиженията на невроизобразителните техники и
електрофизиологични методи,на познанията на
екперименталната,възрастовата,когнитивната психология.
От невропсихологична гледна точка към наше време най-добре са проучени и
анализирани механизмите на работа на дяловете на мозъчната кора,реализиращи
езиковата способност,гнозисните и праксисните функции с общата концептуална схема
на функциониране на първичните,вторичните и третичните проекционни полета.Един от
най-важните постулати на Невропсихологията е,че
приемането,преработката,съхранението и ползването на информацията,ретроспективно
нейното генериране,се извършва както в серийни,последователни стимули, така и в
комплексни и едновременно обезпечени стимули.

АГНОЗИИ

12
Гнозисът е процес на разпознаване на обекти и явления чрез съотнасяне на сензорните
възприятия към миналия опит. Агнозия е неспособността за разпознаване на сензорните
стимули,вследствие на мозъчна увреда,при липса на сензорен дефицит,нарушение на
вниманието,езика или интелекта.Тя възниква при увреди в асоциативните сензорни
полета на мозъчната кора. Агнозиите се разделят на АПЕРЦЕПТИВНИ (страда процесът
на синтез на физически характеристики на стимула) и АСОЦИАТИВНИ (невъзможност
за отнасяне на възприетия стимул към предшестващ опит). Според сензорната
модалност,агнозиите се класифицират в следните групи:
ЗРИТЕЛНИ АГНОЗИИ – нарушението е в сферата на разпознаване на предмети, лица,
цветове,геометрични фигури,знаци,символи. Дели се на следните форми:
-ПРЕДМЕТНА АГНОЗИЯ
-АГНОЗИЯ ЗА ЦВЕТОВЕ ; Лезия – окципитален дял
-ПРОЗОПАГНОЗИЯ /лица/ Двустранни лезии окципито-темпорални с обхващане на
асоциативна зрителна кора
-АЛЕКСИЯ /неразпознаване на букви в дума.Болният може да пише спонтанно под
диктовка,но не и да разчлени думата.Говорът и разбирането на речта не са нарушени.
Лезия – лява гранична окципито-темпорална област/

СЛУХОВИ АГНОЗИИ
Невербална слухова агнозия – неразпознаване на типични звуци,издавани от обектите
/сирена,звънец/
Гнозис за ритми –
Амузия – неразпознаване на мелодии
Речева слухова/вербална/агнозия – неразпознаване на речеви звуци , нарушено е
повтарянето на чута реч и писането под диктовка.Пациентът обаче говори и пише
правилно,но без зададена команда.

ТАКТИЛНА АГНОЗИЯ –Характеризира се с невъзможност за разпознаване на

предметите чрез опипване. Увредите са локализирани в париеталната асоциативна кора.

ПРОСТРАНСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ
Зрително-пространствен гнозис е когнитивна функция,за която е доминантен десният
париетален дял. В пространствения гнозис вземат участие корови отдели на
зрителната,вестибуларната и сензомоторна система,осигуряващи
тримернопространствена преценка.

13
АПРАКСИИ

Праксисът е перцептивно-моторна и когнитивна висша корова функция за придобити

чрез обучение сложни автоматизирани двигателни навици и умения. Апраксия е загуба
на способността да се извършват сложни ,придобити двигателни умения,при липса на
парализи и сензорен дефицит.Тя е резултат от мозъчна увреда,локализирана главно в
париеталния дял на доминантната за езика хемисфера.

МОТОРНА АПРАКСИЯ-нарушения в извършването на фиините движения.

ИДЕАТОРНА АПРАКСИЯ-Болният е загубил основната идея на своите движения.
Може да има отделни спонтанни такива,но са невъзможни тези,при вербална
инструкция,чрез имитация и т.н. Характерна е за болестта на Алцхаймер

ИДЕОМОТОРНА АПРАКСИЯ – Увреда на връзките между центъра на идеите за

движения и изпълнителния моторен център. Идеята за движението е съхранена,но
реализацията е нарушена.Спонтанните действия са възможни,но много бавни

КОНСТРУКТИВНА АПРАКСИЯ – Нарушени са действия като

рисуване,конструиране,подреждане.Конструктивният праксис е висша корова
функция,която осъществява интеграцията на отделни части в едно цяло,ориентацията в
моторното изпълнение в пространството.Най-често лезията е в парието-окципито-
темпорална област.

АФАЗИИ
Афазия се определя като придобита на по-късен етап от живота частична или пълна
загуба на способността на човек да се изразява с помощта на средствата на езика. С
термина афазия се обозначават нарушенията на езиковата дейност, тоест на процесите
на езиково кодиране (пораждане, създаване на езикови съобщения) и на езиково
декодиране (разбиране, осмисляне на възприетите езикови съобщения). Загубата на
езиковите и говорни способности най-често се дължи на прекаран инсулт, но може да се
предизвика и от друг вид мозъчна патология – възпалителни процеси, тумори, черепно-
мозъчни травми.

14
Афазията може да се прояви в чист вид, когато нарушението засяга само езиковите
функции. Много често обаче наред с лингвистичните затруднения се наблюдават и
моторни нарушения (дизартрични или апраксични), които допълнително смущават
говора, както и сензорни нарушения (в сетивната острота или агнозични), които
затрудняват възприемането и идентифицирането на говорните звукове. При голяма част
от случаите се наблюдават и промени в емоциите, характера и поведението – болният
често е депресиран, мнителен, избягва общуване с близките, или обратно – налице е
повишено настроение, съпроводено с неосъзнаване на нарушенията на собствената реч.
МОТОРНИ АФАЗИИ
КОРТИКАЛНА МОТОРНА АФАЗИЯ – Нарушението на артикулаторния праксис се
проявява в неплавна реч със затруднено произнасяне на словосъчетания,а при по-тежки
случаи и на отделни думи и фонеми.Езиковото кодиране е качествено
нарушено.Повторната реч е също нарушена,но не колкото спонтанното говорене.
ТРАНСКОРТИКАЛНА МОТОРНА АФАЗИЯ – Количествено нарушено е езиковото
кодиране.Липсват гнозисни и праксисни нарушения,те са само на езиково ниво. Речта се
характеризира с опростена граматическа структура,обедняване,оскъден речник. Най-
засегната е монологичната реч,при която от болния се изисква да разкаже
сюжет,преживяване и т.н.Способността за повтаряне е напълно съхранена.
АНОМИЧНА АФАЗИЯ – Нарушение на експресивната реч,при което пациентът не
успява да си припомни и да извлече правилната дума за случая. Най-често нарушенята
са при избора на съществително. Спонтанната устна реч е плавна,но
многословна.Пацентите не могат да открят правилните думи за предмет или явление и
затова започват да описват признаците или функциите му.

СЕНЗОРНА АФАЗИЯ
Кортикална сензорна афазия – В класификацията на Лурия тя е известна като
акустичносензорна или акустичногностична афазия . Споре Лурия тази афазия се дължи
на нарушен фонетичен слух,водещ до нарушено разбиране и произвеждане на думите.
При нея също са засегнати два етапа в речевата комуникация.:1/гнозисния,свързан с
осъществяването на фонемния гнозис 2/лингвистичния,като езиковата компетентност е
увредена на фонологично,лексикално и синтактично равнище. Поради липса на моторни
речеви нарушения,спонтанната реч е гладка,без затруднения.Пациентите имат логорея-
говорят много,почти непрекъснато без да изслушват събеседника си.

Транскортикална сензорна афазия – при нея страдат,както езиковото кодиране,така и

езиковото декодиране.Налице са персеверации/многократно се повтарят вече
произнесени фрази/. Има и дефект на назоваването ,той се проявява независимо от
сензорната модалност през която постъпва информацията. Пациентите не осъзнават
дефекта на своите назовавания.

15
 Обединени, първичните, вторичните и третичните полета на изокортекса създават
изключително комплексен мозъчен модел, който поддържа способността на мозъка да
обработва разнообразни видове информация. Този модел помага за създаването на
комплексно съзнание също и разбирателството и адаптация към околната среда, като
осигурява възможност за анализ, интерпретация и реакция на сензорни и когнитивни
стимули.

Спрямо дебелината на клетъчните слоеве и схемата за коровите полета, Бродман

прави картографиране на полетата на мозъка, познат още като цитоархитектоничен
модел на Бродман. В този модел всяко едно от полетата е номинирано с число, но те като
цяло нямат някакво специално значение.
За да извърши този анализ Бродман разделя мозъка през централната бразда и
след това изследва предната и задната половина по отделно, като номерира нови
конформации на клетките, но без да следва някакъв методичен път. Така той назовава
полета 1, 2 и 3 в париеталния лоб, след това минава към фронталния лоб където назовава
полетата 4, 6, 8 и отново се връща на париеталния лоб за полета 5 и 7.
Обозначените региони от Бродман напълно съотвестват с неотдавнашните
открития направени с електростимулация при проследяване на мозъчни увреждания като
са идентифицирани обласитите според известните им функции.

Например зона 17 съответства на визуалната прооекционна зона, докато области 18 и 19

съответстват на вторични визуални проекционни зони. Зона 4 е първичната моротна
кора. Зоната на Брока, която е свързана с артикулацията на думите е област 44. Подобни
отношения съществуват и в други области.

16
 В заключение, полетата на Бродман играят ключова роля в разбирането на
структурата и функциите на човешкия изокортекс. Този подход, разработен от
Корбиниан Фритц Вилхелм Бродман, ни предоставя систематичен начин за
класифициране и идентифициране на различните мозъчни зони чрез анализ на техните
клетъчни и слоеви характеристики. Този модел е бил основен камък за много
изследвания в областта на невропсихологията, като се използва за анализиране на
връзките между структурата на мозъка и функциите, които той поддържа.
Бродмановата карта със своите номерирани зони е структуриран и визуален начин
за представяне на сложната организация на изокортекса. Въпреки че тази карта беше
създадена преди десетолетия, нейният принос към нашето разбиране за корреляциите
между структура и функция все още е актуален. Тя ни дава основата да проучаваме
различни мозъчни функции, включително когнитивни, сетивни, моторни и други, чрез
анализ на активността и връзките между различните полета на Бродман.
Също така, развитието на съвременни невроизображаващи техники допълва
картата на Бродман, като ни позволява да изследваме не само структурата, но и
динамичната активност на мозъка. Това води до дълбоко и комплексно разбиране за
връзките между различните мозъчни области и тяхната роля в функциите на съзнанието,
когнитивните процеси, емоциите и поведението.
В крайна сметка, полетата на Бродман са ценен инструмент за невропсихологията,
който ни позволява да изследваме и разбираме мозъчната организация и функция,
допринасяйки за по-дълбокото ни познание за сложната връзка между мозъчната
структура и поведенческите и когнитивни аспекти на човешката природа.
Структури на мозъка
Малък мозък
Най-отличителната част от мозъка е малкия мозък.
Той се намира в задната част на мозъка, под големия
мозъчен купол и е свързан с други мозъчни региони,
чрез множество неврални връзки. Той играе роля в
координирането на заучените движения.
Следователно увреждането в малкия мозък води до
проблеми с равновесието, и увреждания в
двигателната активност. В него повечето сигнали
постъпват от вестибуларният апарат, който е
разположен в средното ухо и спомага за поддържане
на равновесието на тялото. Частите от малкия мозък
получават импулси главно от рецепторите
разположени по тялото. Контролира рефлексите и координира функционалността на
мускулните групи. Сърцевината на малкия моък се състои от компактни клетки, които
са отговорни за обработката и предаването на информацията от входящите сетивни
сигнали към други части на мозъка. През 1949г. Невроучени стимулират електрическата
активност на малкия мозък на котки под анестезия. . Електроди се поставят в определени
области на малкия мозък и се прилагат слаби електрически импулси. Тези стимулации

17
предизвикват активация на нервни клетки в малкия мозък и могат да предизвикат
контролирани движения на тялото и координация на мускулите.
Резултатите от тези експерименти помагат да се идентифицират конкретни зони в малкия
мозък, които са отговорни за различни аспекти на движението и координацията. Такива
експерименти също така допринасят за разбирането на свързаните с малкия мозък
неврофизиологични механизми.
Таламус и хипоталамус
В средния мозък се намират Таламуса и хипоталамуса. Това са мозъчни
структури, съдържащи невронни ядра, които ги правят интересни за невропсихолозите,
защото тяхната функция регулира поведението. Филогенетично, таламусът е древна
структура на мозъка, която в произхода си е отговаряла за оценка на околната среда дали
е благоприятна или не преди церебралната кора да се развие. Таламусът е най голямата
структура в междинния мозък състоящ се от 22 таламични ядра, тяхната структура е

предимно от сивото вещество, всяко от които се проектира в различна зона в

церебралната кора. Всяко от ядрата е добре дефинирано. Всички сетивни системи с
изключение на обоняннието пресичат таламуса. Следователно Таламуса има централна
роля в процеса информацията да достигне до кортекса. За таламуса може да се приеме
аналогична концепцията за голяма оживена крайградска гара. Той прави предварителни
класификации, интегрира информацията и я изпраща къмм мозъчната кора за по-
нататъшна обработка. По-конкретно към съответната половина на мозъчното кълбо и от
където я получава. Пътят на информацията може да се раздели на 2 типа:
1. Едната група таламични ядра предават информация от сензорната система то
съответните зони. Например LGB приема визуални проекции, MGB приема
звукови проекции и VLP приема натиск, болка, температура. И тези проекции
се предават до зоните за визуална, звукова и соматосензорна обработка
2. Някои таламични ядра предават информация между мозъчните зони.
Разгледайте следния пример: когато чувате звук от телефонно обаждане.
Звуковите вълни се приемат от ушите ви и преминават през слуховите пътища
към таламуса. В таламуса има специфични сензорни ядра, наречени аудиторни
ядра, които обработват тази звукова информация.
След това аудиторните ядра на таламуса препращат обработената информация
към аудиторната кора в кортекса на мозъка. Там звуковата информация се
анализира и интерпретира. Този процес позволява на вас да разпознаете звука
на телефонно обаждане и да го свържете с конкретно действие, като
отговорите на обаждането.

18
 Така таламусът действа като междинна станция, която предава информацията
между сензорните органи и съответните области на кортекса, които
обработват и интерпретират тази информация. Този процес на предаване на
информация от таламуса към кортекса позволява на мозъка да функционира
като сложна система за възприемане и разбиране на външни стимули.
Хипоталамуса е много по
малък от таламуса но има силно
влияния върху автономната и
ендокринната система също и
емоционалната регулация.
Разположен близо до
хипофизната жлеза, той помага
за поддържане на телесната
хомеостаза. Тази система
регулира освен емоционалните
отговори и други функции като
жажда, апетит, сън, температура
на тялото, либидо, сърдечна
дейност. Неговата дейност се състои в транспортирането на хормони, чрез аксони към
хипофизата. Тези пътеки от аксони частично образуват стеблото на хипофизата.
Стимулацията на тези клетки води до освобождаване на хормоните от хипофизата
директно в кръвта. Този директен път контролира освобождаването на окситоцина, който
всъщност се произвежда от хипоталамуса, но се съхранява в хипофизната жлеза. Тези
хормони контролират определени процеси в организма.
Индиректно участва в транпосртирането на хормони чрез съдово-капилярната
системата. Тези хормони от своя страна регулират ендокринната жлеза и телесни органи
в цялото тяло. Например освобождаването на адренокортикотропин в реакция на стрес и
болка (което от своя страна повишава и кръвното налягане).
Много патологични процеси могат да повлияят на функцията на хипоталамуса.
От тях, най често са туморите, включително тумор на хипоталамуса. Нарушенията на
функцията на хипоталамуса могат да предизвикат тежки поведенчески проблеми, тъй
като неговите ядра имат важна връзка с фронталния кортекс и амигдалата

19
Амигдала

Амигдалата е малка чифтна подкорова структура с форма на бадем, разположена

дълбоко в слепоочния дял на мозъка. Изградена е от две групи ядра, които са обединени
в голям ядрен комплес с добре изразена функционална асиметрия и изявени полови
различия. Дясната част на Амигдалата участва във формиране на отрицателни емоции
като гняв и агресия, страх и тъга и е отговорна за манифестиране на наследствените
признаци на стреса, които в крайна сметка биха могли да доведат до развитие на
посттравматичен стрес, фобии, депресия. Лявата амигдала опосредства и чувството на
удоволствие, което пък е свързано с щастието и се предизвиква от химичен посредник в
мозъка. Тази структура е важна и за създаване на паметови следи след емоционално
въздействие и последващо изграждане на адекватно приспособително поведение.
Проучванията в последните години описват амигдалата като гъста колекция от ядра в
предната част на темпоралния лоб, като основна функция имат в емоционалния отговор,
поради което амигдалата придобива важен статус в невроанатомията на емоцията. Освен
това учените установяват че Амигдалата има участие в кратковременното и дълготрайно
емоционално обучение. Например животните бързо се научават да изпитват страх от
първоначално неутрален звук, ако той е последван от елетрошок. Този заучен
емоционален отговор се основава на неврната верига свързваща таламуса и амигдалата.
James Papez, хипотезира, че емоцията няма анатомичен строеж, а е продукт на
лимбичната система. Той публикува убедителна статия в научно списание, където
предлага идеята за взаимосвързаната мрежа от структури на лимбичната система.
Сензорната информация към мозъка се подава обширно към амигдалата, където
преминава преработка, която води до оценка на емоционалната стойност. Тази
преработка може да включва силни емоционални преживявания, като интензивен страх,
и да повлияе на също толкова силен отговор, като "бягане или борба", който се реализира
чрез автономната и ендокринната система на хипоталамуса. Този механизъм активира
също така автономната и ендокринната система на хипоталамуса.
Пример за Кодирането на нова информация в тази структура описана от Papez може да
бъде идеята (Опасно е да ходиш в тъмното), може да постъпи в неокортекса и разработен
като страх (Чувствам се уплашен), което в крайна сметка да повлияе на хипоталамуса да
20
отдели хормон, който подсказва подходящия физически отговор на идеята и нейното
емоционално следствие.
Амигдалата има роля в обработката на емоционални сигнали и играе важна роля в
обучението на минали опасности. Тя помага за преценката на информацията и
извличането на съответстващите емоционални реакции, свързани с предишни опасни
ситуации. Информацията не се обработва директно като "Паметова следа", а
въздействието й върху амигдалата и свързаните невронни мрежи допринася за
създаването на емоционални асоциации. Тези процеси създават връзка между настоящи
събития и минали опасности, което води до изпитване на емоции и реакции като част от
настоящето преживяване.
Много патологични процеси могат да
повлияят върху функционирането на
Амигдалата. Едни от тях са туморните
образувания. Случаят на Чарлс Уитман е
пример за това. На 1 август 1966 взима
асансьора до наблюдателната платформа на
кулата на Тексаския университет в Остин.
След което започва да стреля безразборно
по хората. Тринадесет души били убити и
тридесет ранени, Преди най-накрая самият
Уитман да бъде застрелян от полицията.
Когато влезли в къщата му, полицаите
открили, че предната вечер той бил убил
жена си и майка си. Малко след като убил
жена си и майка си, той седнал и написал на
машина предсмъртно писмо:
„Аз сам не разбирам самия себе си в последно време. Би трябвало да съм
средностатистически разумен и интелигентен млад мъж. Напоследък обаче съм
жертва на много необичайни и ирационални мисли.. След смъртта ми искам да ми бъде
направена аутопсия, за да се види дали няма някакво физическо разстройство.“
Молбата на Уитман била удовлетворена. След аутопсията патологът докладвал, че
Уиман имал малък мозъчен тумор. Той бил голям колкото монета от 2ст и притискал
една част от амигдалата.

Много от психичните разстройства се характеризират с нарушения в емоционалната

регулация и лимбичната система е засегната в много от тях. Хора повлияни от много
крайно насилствено поведение, което може да е предизвикано от нарушения в
амигдалата и нейните връзки с други системи.
Друго психично заболяване което засяга паметовите функции от лимбичната система е
Корсаков синдром. Това е типично при алкохолизъм, където хората заменят храната със
голямо количество алкохол. Такива пациенти могат да развият трудности в моторните
функции и проблеми в заучаването на нова информация. Този синдром е свързан с
дефицит на витамин B.

21
22