www.lotos4ever.

com

В процесa на продължителна
еволюция на организмите
нервната система се развива и
усложнява правопропорционално
на променящата се околна среда.
Тя е една от най-сложните системи
в човешкия организъм, но за
съжаление най-слабо изучената. В
нервната система се извършва
интеграция на информацията от
многобройни източници и на
нейна основа се формира
адекватна биологична реакция.
Тази реакция е позната като
рефлекс. Рефлексната дейност е
универсален принцип на
функциите на ЦНС. С помощта на
рефлексите и тяхното съгласуване
от ЦНС, организмът бързо се приспособява към промените на средата.

Нервната система се подразделя на две подсистеми – централна нервна

система (ЦНС) и периферна нервна система (ПНС). Първата е образувана от
главния и гръбначния мозък, а втората от ганглиите, нервите, нервните
сплитове и нервните окончания. Нервните окончания са сетивни органи и
органели, като зрителния, слуховия, вкусовия и обонятелния, които
допълнително се класифицират като сетивна система. На клетъчно ниво
нервната система се характеризира с наличието на специален вид клетка,
наречена неврон или „нервна клетка“. Невроните имат специални структури,
които им позволяват да изпращат сигнали бързо и точно към други клетки. Те
изпращат тези сигнали под формата на електрохимични вълни предавани по
тънки влакна, наречени аксони.

При висшите гръбначни животни и човека, нервната система се разделя

условно на два дяла: вегетативна нервна система и соматична нервна
система. Те са свързани помежду си морфологично и функционално и са само
части на единната нервна система.

Вегетативната нервна система инервира всички вътрешни органи - дихателна,

храносмилателна, пикочо-полова, ендокринна и сърдечно-съдова система, а
също и гладките мускули, като допринася за поддържането на хомеостазата -
относителното постоянство на вътрешната течна среда на
организма. Соматичната нервна система осъществява възприемането на
сигналите от заобикалящата ни среда и регулира волевите движения на

1
 www.lotos4ever.com

скелетните мускули. Вегетативната нервна система, поради своите анатомични

и функционални особености, се разделя на два дяла: симпатиков и
парасимпатиков. Първият дял инервира почти цялото тяло, а вторият - само
определени области.

Гръбначен мозък

Гръбначния мозък представлява връзката между мозъка и периферната нервна

система. Разполага се в канала на гръбначния стълб, достигайки 2-3 поясен
прешлен. От гръбначния мозък излизат 31 чифта гръбначномозъчни нерви,
които принадлежат по функция към периферната нервна система. Тези нерви
преминават през специални отвори на прешлените и след това достигат до
различни тъкани и органи.

Нервус вагус

Нервус вагус или

блуждаещ нерв съдържа
двигателни, сетивни и
парасимпатикови

влакна. Той е най-дълъг

от всички черепно
мазъчни нерви, дава
разклонения към по-
голяма част от
вътрешните органи.
Спуска се по шията,
покрит отпред от
яремната вена и сънната
артерия. Двигателната
му част - инервира
мускулите на гръкляна,
сетивно и
парасимпатиково - лигавицата на гръкляна, щитовидната жлеза, тимусната
жлеза. Блуждаещия нерв навлиза в гръдната кухина заедно с хранопровода и
го инервира, отдава клонове за бронхите, белия дроб и околосърцевата
торбичка. От тук заедно с хранопровода нервът навлиза в коремната кухина и
образува заедно със симпатиковите влакна нервни сплитове. От тези сплитове
изхождат клончета към черния дроб, далакът, бъбреците и по-голяма част от

2
 www.lotos4ever.com

стомашно-чревния път, изключение прави само крайната част на дебелото

черво.

Функциониране на нервната система

Основната функция на нервната система е осъществяването на връзки и

обмяната на информация в самия организъм или с външната среда. Тези
процеси се осъществяват с помощта на рефлексите. Те са основно средство за
приспособяване на организмите към промените на външната и вътрешната
среда и основен механизъм на функциониране на нервната система при
животните и човека. Чрез рефлексите организмът се пренастройва спрямо
различните условия на външната и на вътрешната среда. Анатомичният път, по
който се осъществява рефлексът, се нарича рефлексна дъга. Състои се от
рецептор, сетивен неврон, нервен център, двигателен неврон и реагиращ
(изпълнителен) орган. Усилването и отслабването на функциите на едни органи
води до изменение в дейността на други органи. Например при бягане се
увеличава работата на скелетните мускули, което повишава дейността
на сърцето и дихателните органи, усилва потоотделянето и топлоотдаването.
Това означава, че нервната система съгласува дейността на отделните органи,
т.е. осигурява единството на организма.

Невроните са тясно специализирани клетки с две основни функции -

възбудимост и проводимост, като устройствато им се различава от това на
останалите клетки. Те са изградени от звездовидно тяло, няколко къси
израстъци (дендрити) и един по-дълъг, наречен аксон. Аксонът, който
представлява най-дългия израстък, провежда импулсите от клетъчното тяло на
неврона към друга клетка, но също така пренася информация и в другата
посока. Много неврони имат само по един аксон, но той се разклонява в много
направления и така прави възможна комуникацията с много други клетки.
Разклоненията на аксона завършват с многобройни окончания. По краищата на
невроните има множесто окончания, наречени синаптични. Нервните импулси
се движат със скорост над 100 метра в секунда. Те преминават по аксона на
един неврон към синаптичните му окончания и се приемат от дендритите на
съседния неврон. Мястото, където се осъществява контакта между аксона на
един неврон и дендритите на друг се нарича синапс. Веществото, което
предава импулса на следващата клетка се нарича медиатор. Съществуват над
30 вида медиатори. Съдържащите се в наркотичните и психотропни вещества
химикали нарушават структурата на медиаторите и когато го разрушат напълно
настъпва смърт, причинена от зависимост.

3
 www.lotos4ever.com

Заболявания на нервната ситема

Централната нервна система е защитена от наличието на няколко физични и

химични бариерни механизми. Физическото отделяне на главния и гръбначния
мозък с менингиални мембрани и защитата им от твърдите кости на черепа и
прешлените е вариант на механична защита.

Самите заболявания на нервната система са няколко вида неврози, менингит,

болести на периферните нерви (неврити), черепно-мозъчни травми,
радикулити, плексити, полиневропатии, дископатии и др.

Нервна система и йога

Древните са имали удивителни познания за човешката физиология. Йога

практиките все още крият много тайни за начина си на действие и пълното им
разбиране от медицината тепърва предстои.

Функциите на вътрешните органи се осъществява под въздействието на

автономната нервна система. Името й „автономна“ отразява независимостта й
от нашата воля. Тя действа автоматично без прякото участие на нашето
съзнание. Йога използва забележителни прийоми за въздействие върху нея и
практически са преодоляли нейната автономност като са я превърнали във
волева нервна система.

Автономната нервна система има две подразделения – симпатикусова или

предимно стимулираща и парасимпатикусова или предимно отпускаща. Тези
два клона действат в динамичен баланс, за да поддържат необходимото
равновесие. Симпатикусовата нервна система е водеща в състояние на стрес,

4
 www.lotos4ever.com

на ситуации от рода „бий се или бягай“. Човек е агресивен и възбуден. Мозъкът

произвежда хормоните на стреса, сърдечната честота се увеличава, кръвта се
преразпределя към активните скелетни мускули, а съдовете на вътрешните
органи и червата се свиват и функциите на стомашния тракт се потискат. Този
отговор се предизвиква от психоемоционален стрес, страх, болка, гладуване,
студ и др. Стресът влияе и на оста хипоталамус – хипофиза – надбъбрек и
кората на надбъбрека произвежда в голямо количество кортикостероиди. Тези
хормони помагат на адекватния отговор в условията на стрес, но в същото
време предизвикват значително потискане на имунитета. Човек става податлив
на инфекции, пада неговата имунна защита и устойчивост към болести. От
друга страна стимулирането на парасимпатикусовата нервна система намалява
сърдечната честота и силата на сърдечните контракции. Увеличава
подвижността на червата, контрахира (свива) жлъчния мехур, отпуска
сфинктерите на гастроинтестиналния тракт.

Влияние на симпатикусовия и парасимпатикусовия клон на автономната нервна

система върху дейността на вътрешните органи:

Ефекторен орган Симпатикусова Парасимпатикусова

стимулация/стрес стимулация/релаксация

Сърце

сърдечна честота увеличена Намалена

сила на контракциите увеличена намалена

стомашночревен тракт

подвижност намалена Увеличена

сфинктери/затварящи клапи/ Контракция Ралаксация/отпускане/

/свиване/

Екзокринни жлези/жлези с
външна секреция/

слюнчени Слаба секреция секреция

смилателни Намалена секреция секреция

дихателни пътища секреция

потни жлези Секреция секреция

панкреасни ацини Намалена секреция секреция

5
 www.lotos4ever.com

От всички въздействия посочени в таблицата, най-лесно за наблюдение е

повишеното слюноотделяне. То може да бъде достоверен ориентир за
ефективността на йога практиките в стимулирането на нервус вагус. Колкото е
по спокоен умът и колкото по-пълна е релаксацията, толкова по-лесно се
стимулира слюноотделянето.

Хроничния пресиращ стрес влияе на автономната нервна система, като в тялото

се активират промени: сфинктерите са затворени, гладката мускулатура на
стените на дебелото черво, тънките черва, жлъчния мехур са отпуснати. Тези
органи се напълват със съдържимо, а отделните процеси се прекратяват.
Натрупват се отпадни материи и токсини. Създава се блокиране на каналите.

Дебелото черво е огледалото на ума. То пряко реагира на всички емоции. Най-

обикновен по сила стрес като пътуване, често обърква неговите функции и
предизвиква констипация. Червата са богато инервирани органи и ако техните
нерви се навият на кълбо би се получило нещо съизмеримо с човешкия мозък.
Стресът напълно обърква функциите им.

Нервус вагус, блуждаещият нерв, е главният инструмент на

парасимпатикусовата нервна система. Ядрата му се намират в
продълговатия мозък. Те изпращат своите клончета, разположени
дълбоко в тъканите към вътрешните органи и управляват тяхната
функция. Въздействието върху тези клончета рефлекторно стимулира
парасимпатиковото ядро на нерва и предизвиква успокояване на
дейността на вътрешните органи, забавяне на дишането и сърдечната
честота. Така се „пести“ силата и енергията на човека.

Стимулиране на вагуса е в центъра на много йога практики. Местата където

блуждаещия нерв излиза в достъпни за въздействие са очните ябълки,
слуховия проход и ушната раковина, мускулът свивач на гърлото, мекото
и твърдото небце, основата на езика.

С помощта на йога практиките се стимулира парасимпатикувата дейност. При

дишането Уджай също се стимулира нервус вагус посредством въздействие
върху неговите клончета в мускула свивач на гърлото. С Алтернативното
дишане Нади Шодхана се манипулират вътрешните органи посредством
автономната нервна система. По време на издишането при затваряне на една от
ноздрите, свиването на коремните мускули повишава наляането в коремната
кухина, изтласква диафрагмата нагоре и повишава вътрегръдното налягане.
Това стимулира блуждаещия нерв, предизвиква се намаляване на сърдечната
честота, повишено слюноотделяне и обилно изпотяване, перисталтиката на
червата се ускорява.

6
 www.lotos4ever.com

Стимулирането на парасимпатикувата нервна система въздейства и върху

жлъчния мехур и жлъчните пътища, както и навсякъде където има сжези с
вътрешна секреция, увеличавайки воднистата им секреция. Така се постига
едно изплапкване на тези органи и изпразване от събрани токсини. Нещо като
вътрешна баня.

При дълбоко вдишване, вътрегръдното налягане спада за да се осъществи

засмукването на въздуха, тонусът на вагуса намалява и относително
преобладава симпатикувата нервна система. За да не се повишават пулса и
артериалното налягане по време на задържането след пълно вдишване, се
прави т.нар. Джаландхара бандха. Тази бандха се изпълнява неизбежно при
всички обърнати асани – свещ, полусвещ и рало, както и Мула бандха и
Уддиянабандха.

При практиката в йога, при която дланите се поставят върху затворените очи за
кратко след някои физически пози се получава леко докосване на очните
ябълки с непосредствено стимулиране на нервус вагус, при което незабавно се
усеща усилено слюноотделяне. Нервната система влиза в парасимпатиков
режим, в който единствено е възможно извеждането на токсините от тъканите и
органите.

Цялата практика на йога е проникната от

стремежа към успокояване на нервната
система и съзнанието /читта вритти
ниродхана/. Така жизнените функции се
свеждат до минимум, когато не са необходими
и се „спестява от живота“. Тялото и системите
му се щадят и съхраняват.

Ендокринна система
Ендокринната система е съставена от
жлези с вътрешна секреция, които се
намират в различни части на човешкия
организъм. Ендокринните жлези произвеждат
химични вещества, наречени хормони, които
се отделят направо в кръвта. Чрез кръвта,
хормоните се разнасят до съответните органи
като регулират техните функции.

Жлези с вътрешна секреция са - хипофизата,

щитовидната жлеза, околощитовидните

7
 www.lotos4ever.com

жлези, тимусната жлеза, надбъбречните жлези и панкреас, полови жлези.

Хормоните на ендокринните жлези регулират основните жизнени процеси в
човешкия организъм - обмяна на веществата, растежа, развитието,
размножаването, влияят върху човешкото здраве и поведение.

Хипофизата

Разположена е под междинния мозък.Състои се от два основни дяла – преден и

заден. Повечето хормони на хипофизата се синтезират в предния и дял. Те
контролират секрецията на хормони от други ендокринни жлези.
Два от хормоните на предния дял активират дейността на половите жлези
(семенниците и яйчниците) и повишават количеството на отделените от тях
полови хормони. Хипофизата отделя и хормони, които също повишават
секрецията на хормони от щитовидната жлеза и кората на надбъбречните
жлези. Хипофизата отделя хормон, който стимулира образуването и отделянето
на майчиното мляко, и друг, който стимулира образуването на кожния пигмент
меланин.

Щитовидна жлеза

Намира се около началото на трахеята, под щитовидния хрущял на гръкляна.

Тя регулира обмяната на веществата и развитието. Хормоните на щитовидната
жлеза съдържат йод. Ако във водата или в храната не се съдържа достатъчно
количество йод, щитовидната жлеза силно разраства и причинява т.нар.
ендемична гуша (характерно заболяване за даден географски район).

Един от хормоните на щитовидната жлеза се нарича ТИРОКСИН.

Недостатъчната му секреция в детска възраст води до изоставане в умственото
и физическото развитие - кретенизъм.

Приемането на таблетки с йод по лекарско предписание и на йодирана сол

намалява риска от това заболяване.Секрецията на по-голямо от нормалното
количество тироксин от щитовидната жлеза предизвиква Базедова болест -
отслабване на организма, изпъкване на очите, повишена нервна възбуда.

Повишената секреция на хормони от щитовидната жлеза води до намаляване

на отделянето на отговорния за синтеза им хормон на хипофизата.Така
намалява и секрецията на тироксин - осъществява се обратна връзка.Това е
основен принцип в регулацията на дейността на жлезите с вътрешна секреция.

От щитовидната жлеза се отделя и хормон, който оказва влияние върху

обмяната на калций. Нарича се калцитонин и стимулира образуването на
костите.

Околощитовидни жлези

8
 www.lotos4ever.com

Това са 4 малки телца с големината на оризово зърно, разположени по задната

повърхност на щитовидната жлеза.Те отделят хормон, който влияе върху
калциевата и фосфорната обмяна.Повишената секреция води до намаляване на
съдържанието на калций в костите и те стават чупливи.При понижено отделяне
на хормон калцият в кръвта намалява, при което възбудимостта на
мускулатурата се повишава и възникват гърчове.

Тимусна жлеза

Тимус (Thymus)

Тимусът е ендокринна жлеза, съставена от два дяла. Те са разположени

симетрично, от двете страни на трахеята, зад гръдната кост и пред сърцето.
Има много важна функция за запазване на енергийния баланс в организма. В
него Т-лимфоцитите се специализират да разпознават нормалните
функционални клетки на организма и да унищожават непотребните
и патологично изменените такива (ракови клетки, клетки, увредени
от отровни вещества, вируси, радиация и др.).Т-лимфоцитите са
видоизменени предварително обособени лимфоцити (т. нар. тимоцити).
Промяната на тези лимфоцити се извършва в тимуса, оттам идва и понятието Т-
лимфоцити.

В тимуса може да бъде изолирано веществото тимусин в различните му форми

(Thymosin alpha 1, Thymosin beta 4). Тези хормони могат да се създават и по
естествен, и по изкуствен начин и могат да се ползват като медикаменти. Напр.
Thymosin alpha 1 от фирмата SciClone се прилага в лечението на ракови
заболявания.

Тимусът се развива и започва активно да функционира още преди раждането.

Той достига максимални размери през пубертета. След това започва
да инволюира и до след 40-годишна възраст 90% от функционалната му
тъкан се заменя с мастна .

Надбъбречни жлези

Триъгълни шапки на горната част на бъбреците. Състоят се от сърцевина и

корова част. Сърцевината – произвежда адреналин и норадреналин –

9
 www.lotos4ever.com

регулират кръвното, червата, обмяната на веществата, превръщат гликогена в

гликоза. При стрес те увеличават секрецията си. Коровата част – отделя
хормони регулиращи обмяната на въглехидратите, белтъците, солите, половите
функции и имунната защита. Надбъбречните жлези приспособяват организма в
състояние на тревога и напрежение.

Задстомашна жлеза (панкреас)

Големината и достига 15-22см. Прилича на тристенна призма. Тя е жлеза с

вътрешна и външна секреция. Външната й секреция се състои в отделянето на
ензими участващи в храносмилането. Вътрешната секреция се състои в това, че
отделя хормоните инсулин и гликоген. Инсулина помага обмяната на
въглехидратите – превръща гликозата в гликоген. Гликогена има обратната
функция – разгражда гликогена да гликоза. Хипофункцията води до захарен
диабет.

Полови жлези (яйчници и тестиси)

Освен полови клетки - яйцеклетки и сперматозоиди, отделят полови хормони.

Активната дейност на половите жлези - отделянето на полови хормони,

предизвиква настъпване на пубертета. Това е преходна възраст, в която се
формират характерните признаци на женския и мъжкия пол. Настъпват и
промени в психиката.

Стихването на дейността на половите жлези се означава като климакс

(климактериум, критична възраст). При него се ускорява, процесът на
стареене, което доказва значението на половите хормони за жизнените
процеси.

• Женските полови хормони са естрогени и прогестерони. Основният

женски полов хормон е естарадиолът. Той стимулира развитието и
функциите на женските полови органи, формирането на вторичните
женски полови признаци. Естарадиолът се отделя от обвивката на
фоликулите и регулира цикличните процеси в женската полова система.
Прогестеронът е основният прогестин и се отделя от жълтото тяло,
което се образува на мястото на спукалия се зрял яйчников фоликул.
Прогестеронът има важно значение за протичане на бременността.
Недостатъчното количество на прогестерон може да доведе до спонтанно
абортиране на плода. Той участва също в регулацията на цикличните
изменения в женската полова система.
• Мъжките полови хормони се наричат адрогени. Най-важният адроген е
тестостеронът. Той стимулира развитието и функцииите на мъжките
полови органи и формирането на вторичните мъжки полови белези.
Силно стимулира белтъчния синтез. Намалената секреция на тестостерон

10
 www.lotos4ever.com

от семенниците води до заболяване, известно ка евнухоидизъм - слабо

развитие на първичните и вторичните полови признаци.

Ендокринна система и йога

При изпълнение на Асаните в йога се създава натиск

или разтягане върху ендокринните жлези. По този
начин подобряват кръвообръщението и стимулират
функцията им. Например при изпълнение на свещ,
рало, риба и многобройните им варианти, чрез
притискане на органите намиращи се в гърлото, се
осъществява масаж и стимулиране на вагуса в
определени точки. При изпълнение на стойка на
глава се кръвонасища мозъка, а от там и хипофиза и
епифиза.

Асаните, пранаяма, концентрацията, медитацията и

релаксацията стимулират хункцията на хипофизата –
контролният център на ендокринната система, осигурява работата на
щитовидната жлеза и надбъбречните жлези, произвежда хормоните на
щастието, които имат и обезболяващ ефект. Подобрява се съня, като се
успокоява нервната система и стимулира производсвото на мелатонин.

Очистителните практики и стремежа да се храним в съответствие с трите гуни -

изчистват тялото от токсини и засилват имунитета.

Изпълнението на асаната пеперуда, титибасана, разкрачен седеж, поздрав на

луната, звезда, гълъб и др. отварят тазобедрените стави, укрепва тазовото
дъно и повлиява благотворно върху надбъбречните жлези.

Котешката поза /марджари асана/ освен подобрява гъвкавостта, но и тонизира

половата система, носи облекчение при менструални болки. Изпълнението на
кобра и лък тонизира яйчниците и матката.

При усукване, огъване, разтягане в практиката на всички асаните се

въздейства индиректно върху вътрешните органи на тялото и жлезите с
вътрешна секреция, масажират се, релаксират се и се подобрява
тяхната функцията.

11