Двигателната дейност при човека и висшите организми е сложно организирана дейност
върху основата на рефлекса и е тясно свързана със сетивната дейност или функция на ЦНС. Двигателната дейност е неволева (безусловнорефлексна – гръбначномозъчна, подкорова) и волева (активна, съзнателна, условно рефлексна и корова, осъществява се в съчетание с неволевата). За осъщестяването на двигателната функция е необходимо участието на редица структури от ЦНС: кора на главния мозък, подкорови двигателни ядра, малък мозък, мозъчен ствол с formatio reticularis, гръбначен мозък, периферни нерви, структури на сетивността за контрол и корекция на движението. Планът на двигателния акт се изработва в двигателната кора, а за да достигнат импулсите дп ННМ и осъществяване на движението участват две еферентни системи – пирамидната и екстрапирамидната. Те изпращат импулси до периферните двигателни неврони, разположени в гръбначния мозък и мозъчния ствол. Периферните мононеврони инервират скелетната мускулатура -> тя задейства костно-ставния апарат на тялото и крайниците. По време на мускулното съкращение се изпраща обратна информация до мозъчната кора за корекция на двигателния акт и по-нататъшното му адекватно протичане. Всеки мускул има: бели влакна – за бързо (клонично, тетанично) съкращение, тези влакна преобладават в дисталните мускулни групи; червени влакна – за дълготрайно тонично съкращение, отговорни са за преместването на крайниците и тялото в пространството, тези влакна преобладават в проксималните мускулни групи. Специализацията на мускулните влакна е свързана с диференциацията на двигателните неврони в предните рога на гръбначния мозък, където има: 1. Големи алфа мотоневрони – свързани са с пирамидната система, инервират белите мускулни влакна; 2. Средноголеми алфамотоневрони – свързани главно с пирамидната система, инервират червените мускулни влакна; 3. Гама неврони – свързани с formatio reticularis; 4. Клетки на Реншоу – в предните рога, предпазват алфамотоневроните от превъзбуда. Аксоните на мотоневроните посредством синапсите пренасят нервния импулс в мускулните влакна чрез медиатора ацетилхолин. Периферен двигателен неврон – това е вторият неврон на корово-мускулния път, той не се включва в пирамидната система. От периферния двигателен неврон се образуват периферните нерви. Аксоните му формират моторни коренчета, те преминават в моторни нерви. Увреждането на този неврон води до периферна парализа. Периферна парализа (вяла, атонична), белези: липса или понижение на сухожилно- надкостните рефлекси, понижение на мускулния тонус, хипатрофия/атрофия на засегнатите мускули, има коремни рефлекси, липса на патологични рефлекси, реакция на дегенерация при електрично дразнене, наличие на мускулни потрепвания – фасцикулации, фибрилации.