Двигателна дейност. Координация.

Малък мозък. Дискоординационни

синдроми
Координация на движенията
 Определение - координацията на движенията е
функция, която осигурява плавното развитие на
двигателния акт във времето и пространството.
 Тя е резултат от коровата аналитико-синтетична

условно-рефлексна дейност, която обединява

дейността на редица субординирани безусловно-
рефлексни системи.
Координация на движенията
 1.СИСТЕМА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ДЪЛБОКАТА СЕТИВНОСТ-
касае се за осъзнат анализ на проприорецептивните
дразнения от стави, мускули и сухожилия, които от ПДН-
задно коренче - задни стелбци на Гол и Бурдах – таламус -
мозъчна кора (1,2,3,5,7 Бр. поле)
 2.СИСТЕМА НА МАЛКИЯ МОЗЪК - АРХИ- и ПАЛЕОЦЕРЕБЕЛУМ

(част от вермиса), в който се извършва неосъзнат анализ на

проприорецептивните импулси от вестибуларния апарат и
спиноцеребеларните пътища и НЕОЦЕРЕБЕЛУМ, до който
достигат импулси от мозъчната кора. Малкият мозък изпраща
импулси към мозък кора и към ПДН (индиректно)
Координация на движенията
 3. БУЛБУСНИ КООРДИНАЦИОННИ МЕХАНИЗМИ -
осигуряват координацията на мускулите,
инервирани от ЧМН
 4. СЕГМЕНТНО-СПИНАЛНА СИСТЕМА - чрез

флексорният и екстензорният рефлекс се

осъществява елементарна координационна
дейност
 5. СИСТЕМА НА ЗРЕНИЕТО
 6. МОЗЪЧНА КОРА
Малък мозък
 МАЛКИЯТ МОЗЪК НЯМА ПРЯК ДВИГАТЕЛЕН ЕФЕКТ ВЪРХУ
МУСКУЛАТУРА.
 Неговото действие е индиректно чрез участие в координирането на
мускулния тонус, позата, походката и волевите движения и
съгласуването им във времето, заучаване на нови двигателни актове и
тяхното коригиране в зависимост от набелязаната програма. Създава
подходящи синергии при движение.
 Участва в модулирането на емоционалното състояние, когнитивното
планиране и асоциативното заучаване и перцепция (n. dentatus)
 Функцията му се осъществява на принципа на „обратната връзка„ чрез
аферентни връзки с мозъчната кора и гръбначния мозък.
Малък мозък
АНАТОМОФИЗИОЛОГИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ - СТАРА :

 1. ФЛОКУЛОНОДУЛАРНА ЧАСТ – нодулус (най-дисталната

част на вермиса), флокулус (двете прилежащи части от
малкомозъчните хемисфери) – АРХИЦЕРЕБЕЛУМ

 2. ПРЕДЕН ДЯЛ (по-малката предна част на вермиса и двете

хемисфери – ПАЛЕОЦЕРЕБЕЛУМ

 3. ЗАДЕН ДЯЛ - НЕОЦЕРЕБЕЛУМ

Малък мозък
 КЛАСИФИКАЦИЯ АНАТОМОФИЗИОЛОГИЧНА - СЪВРЕМЕННА:
 1. ВЕСТИБУЛОЦЕРЕБЕЛУМ = ФЛОКУЛОНОДУЛАРНА ЧАСТ
 2. СПИНОЦЕРЕБЕЛУМ = целия вермис и сагиталната част на
малкомозъчните хемисфери
 3. ЦЕРЕБРОЦЕРЕБЕЛУМ = останалата по-голяма странична част на
малкомозъчните хемисфери
 КЛАСИФИКАЦИЯ МАКРОСКОПСКА:
 1. МАЛКОМОЗЪЧНА КОРА
 2. МАЛКОМОЗЪЧНИ ЯДРА – nucl. fastigii, nucl. globosus, nucl.
emboliformis, nucl.dentatus - ексцитаторни
 3. МАЛКОМОЗЪЧНИ КРАЧЕТА - три двойки
 Малкомозъчни крачета
 ДОЛНИ МАЛКОМОЗЪЧНИ КРАЧЕТА – минават
предимно аферентни пътища от продълговатия и
гръбначния мозък (спино- оливо-; кунео-
вестибулоцеребеларис)
 СРЕДНИ МАЛКОМОЗЪЧНИ КРАЧЕТА – излиза от
моста – през него преминават аферентни пътища
от сензомоторната кора - кортико-понто-
церебеланите пътища
 ГОРНИ МАЛКОМОЗЪЧНИ КРАЧЕТА - от
мезенцефалона – предимно аферентни пътища
от малкомозъчните ядра и еферентния трактус
спиноцеребеларис вентралис ( на Гауерс)
Малкомозъчни ядра
 N. dentatus – получава информация от премоторната и
допълнителната моторна кора и участва в инициирането на
волевите движения чрез еферентни пътища към таламуса и
моторната кора
 N. emboliformis n. globosus – получават корови мозъчни

проекции и спиноцеребеларни проекции, като се активират

при започване на волевото движение и при извършване на
алтерниращи движения
 N. fastigii (в бялото в-во на вермиса) – свързва се с

вестибуларните ядра, като контролира антигравитацион -ните

мускули, свързани с изправения стоеж и ходенето
Малкомозъчна кора
 ВЪНШЕН МОЛЕКУЛЯРЕН СЛОЙ :
 Състои се от два вида интерневрони с инхибираща функция
(звездовидни и кошнични клетки), които получават аферентни
импулси от паралелните влакна
 ПАРАЛЕЛНИТЕ ВЛАКНА са аксони на зърнестите клетки от вътрешния
слой
 Те се свързват с многобройни синапси с разклонените във външния
слой дендрити на клетките на Purkinje , както и с инхибиторни
интерневрони
 Дендритите на клетките на Purkinje са разклонени перпендикулярно
на паралелните влакна (една клетка се свързва с около 200 000
влакна от зърнестите клетки)
Малкомозъчна кора
 МЕЖДИНЕН ГАНГЛИЕН СЛОЙ :
 Изграден от клетки на Пуркиние, чийто дендрити се разклоняват във
външния слой
 Техните аксони се насочват към малкомозъчните ядра, от които
започват повечето еферентни пътища
 ВЪТРЕШЕН ЗЪРНЕСТ СЛОЙ: два вида клетки
 Зърнести (единствените ексцитаторни интерневрони в малкомозъчната
кора)
 Големи инхибиращи интерневрони на Golgi
 Дендритите на тези два вида клетки и крайните терминали на афер.
мъхести влакна образуват ЦЕРЕБЕЛАРНИ ГЛОМЕРУЛИ
 В тях зърнестите клетки търпят инхибиция от клетките на Golgi
Устройство на
малкомозъчна
кора
Аферентни влакна към малкомозъчната кора и
ядра
 КАТЕРЕЩИ СЕ ВЛАКНА (крайни окончания на оливоцеребеларния път):
 Ексцитаторен ефект върху подкоровите малкомозъчни ядра
 Бавен, мощен възбуден ефект върху клетките на Пуркиние
 МЪХОВИ ВЛАКНА (всички останали аферентни влакна от гр. мозък и
мозъчния ствол, РФ, вестибуларни ядра):
 Ексцитаторен (пряк) ефект върху малкомозъчните ядра
 Необходима е пространствена и времева сумация на ексцитаторните
импулси
 Крайният ефект върху малкомозъчните ядра е ексцитаторен от
мъховите и катерещите се влакна и модулиращ, инхибиторен от
клетките на Пуркиние
Вестибулоцеребелум
 АФЕРЕНТНИ ПЪТИЩА от:
 Вестибуларния ганглий; Вестибуларните ядра
 Проприорецепторите на цервикалната мускулатура
 Ретикуларната формация; Corpus geniculatum lateralis
 ЕФЕРЕНТНИ ПЪТИЩА към:
 Вестибуларните ядра (те са аналог на м.моз. ядра, тъй като получават
директни проекции от клетките на Пуркиние) и от тях започват:
 Tr. vestibulospinalis lat. – за аксиалната антигравитационна мускулатура
 Tr. vestibulospinalis med. – за синхронно движение на главата и очите
 Fasciculus longitudinalis med. – синхронно движение на очите
Спиноцеребелум
 АФЕРЕНТНИ ПЪТИЩА – ДИРЕКТНИ:
 Tr. spinocerebellaris dorsalis (Flechsig)
 Tr. spinocerebellaris ventralis
 Tr. spinocerebellaris rostralis (сетивна информация от горните
крайници и шията)
 Tr. trigeminocerebellaris ( афер. информация от лицето)
 ИНДИРЕКТНИ – прекъсват на нивото на стволовите ядра:
 Tr. cuneocerebellaris (bulbocerebellaris)
 Tr. reticulocerebellaris – връзки със спинални интерневрони,
вестибуларни ядра, n.ruber, fasciculus longitudinalis med. Този път
достига до всички отдели на м.моз. кора и ядра.
Спиноцеребелум
 ЕФЕРЕНТНИ ПЪТИЩА
 От клетките на Пуркиние във вермиса към n. fastigii:
 Асцендентен път - Tr. cerebellothalamicus – VL-ядро на таламус

– първична моторна кора - tr. corticospinalis ventralis –

хомолатерално за регулация на волевите движения на тялото и
проксималната мускулатура
 Десцендентентни пътища от n. fastigii: двустранно към

стволовата РФ и n. vestibularis lateralis

 В състава на tr. reticulospinalis tr. vestibulospinalis за регулация

на мускулния тонус на проксималната и аксиалната мускулатура

(позата на тялото)
Спиноцеребелум
 ЕФЕРЕНТНИ ПЪТИЩА
 От клетките на Пуркиние в интермедиерната част на м.мозъчните
полукълба към хомолатералните n. globosus и n. emboliformis и от тях
започват:
 Tr. сerebellothalamicus – VM ядро на таламус – моторната кора - tr.
corticospinalis lat.
 Tr. cerebellorubralis (кръстосване) – n.ruber – tr. rubrospinalis
(кръстосване) – координация на движениата на дисталните мускули на
крайниците (хомолатерално)
 Tr. rubroreticularis и Tr. rubroolivaris (кръстосани)
 Tr. reticulo-olivocerebellaris – системи за обратна връзка, свързани с
регулация на мускулния тонус
Цереброцеребелум
 АФЕРЕНТНИ ПЪТИЩА – започват от широки области на
фронталния, париеталния, темпоралния и окципиталния
дял, първичната моторна кора (4 поле), премоторната
област и допълнителното 6-то моторно поле, първичните и
асоциативни сензорни области на кората
 Tr. Corticopontini, Tr. Pontocerebellaris (след кръстосване

през средно м.моз. краче до клетките на Пуркиние)

 Tr. Reticulocerebellaris (от церебралния кортекс и colliculus

sup., след кръстосване през средното м.мозъчно краче до

м.мозъчните кора и ядра)
Цереброцеребелум
 ЕФЕРЕНТНИ ПЪТИЩА – невроните на клетките на Пуркиние се
проектират в n.dentatus, от който започват:
 Tr. Dentothalamicus (cerebellothalamicus) – след кръстосване до

VL ядро на таламуса (соматотопично организирано) –

моторната и премоторната кора – tr. corticospinalis lat. Важен
кръг на обратна връзка, чрез който м.мозък получава
информация за планираните движения и команди, като ги
координира по време и позиция, както и фините и бързи
движения на крайниците
 Tr. Dentorubralis и Tr. Olivocerebellaris – част от оливо -

церебеларния комплекс – моторни когнитивни функции

Малкомозъчни синдроми
 ВЕРМИСЕН (вестибуло-спиноцеребеларен) синдром – най-
често при медулобластом, церебелит, малкомозъчна
туберкулоза:
 1. СТАТИЧНА АТАКСИЯ - болният стои на „широка основа“,

олюлява се в неопределена посока.

 РОМБЕРГ - отрицателен, т. е. болният залита при отворени

и при затворени очи ( „церебеларен Ромберг“ )

 РОМБЕРГ - положителен при нарушена дълбока сетивност-

сензорна атаксия
Малкомозъчни синдроми
 2. ЛОКОМОТОРНА АТАКСИЯ - походка на
„широка основа“, болният залита в
неопределена посока, движи се с
неравномерни крачки.
 3. НАРУШЕНИ ОЧНИ ДВИЖЕНИЯ – САКАДИ -
серия от осцилиращи движения до
осъществяване на прецизна фиксация
(нарушени връзки между вестибуларните ядра
и вестибулоцеребелума, които се осъществяват
от фасцикулус лонгитудиналис медиалис).
Малкомозъчни синдроми
 СПИНОЦЕРЕБЕЛАРЕН СИНДРОМ - хомолатерално или
двустранно изразен. Има добри компенсаторни
възможности и може мускулната хипотония постепенно да
се преодолее (напр. едното рамо е по-ниско разположено
от другото)
 НЕОЦЕРЕБЕЛАРЕН СИНДРОМ:
 1. ДИНАМИЧНА АТАКСИЯ - нарушена координация на

волевите движения на крайниците – диссинергия между

мускулите агонисти и антагонисти и недостигане на
определена цел:
Малкомозъчни синдроми
 ДИСМЕТРИЯ
 ИНТЕНЦИОНЕН ТРЕМОР - проявява се при достигане на
целта. Доказва се чрез носо-показалечната пробa
 КОЛЯННО-СТЪПАЛНА ПРОБА
 ДИЗДИАДОХОКИНЕЗИС - проба на Бабински
 ДИСТОНИЧЕН ФЕНОМЕН НА ЯНИШЕВСКИ
 ПРОБА НА ТОМА, СРЮАРД ХОЛМС, БАРАНИ
 ТРЕМОР НА ГЛАВАТА И ТЯЛОТО (рубрален, свързан с
неравномерната контракция на мускулите агонисти и
антагонисти при промяна в позицията на тялото и главата)
Малкомозъчни синдроми
 2. СТАТИЧНА И ЛОКОМОТОРНА АТАКСИЯ
 3. МУСКУЛНА ХИПОТОНИЯ
 4. СКАНДИРАН ГОВОР – насечен, ‚“експлозивен“
 5. НАРУШЕН ПОЧЕРК – разкривен, неравномерен
Малкомозъчни синдроми
 НЕОЦЕРЕБЕЛАРЕН при:
 Тумори, Малкомозъчни исхемии и хеморагии
 Демиелинизиращи заболявания (МС)
 Болест на Фридрайх - дистрофично заболяване, АР, със
засягане на задните стълбци и м.мозъчните клетки на
Пуркиние
 Интоксикации с алкохол, живак, олово
 Абсцеси