1.

Инервация на лицево - челюстната област Лицево – челюстната област се

характеризира с определена специфика по отношение на своята инервация: тя
еизключително богато инервирана, като в тази инервация вземат участие голям брой
черепно – мозъчни нерви,образуващи помежду си множество анастомози, започващи
от голям брой ядра и свързващи се чрез тези ядра сголям брой структури на различни
нива в ЦНС. Най-голямо участие в инервацията на ЛЧО има троичният нерв.Той е най-
големият сетивен нерв в главата, осъществяващ и двигателната инервация на
дъвкателните мускули.Сетивните зони на разпределение на нерва обхващат лицето (с
изключение ъгъла на долната челюст), преднатачаст на скалпа, по-голямата част от
ушната мида и външния слухов проход, съдържимото на орбитата (безретината на
очната ябълка), стените на носната кухина и околоносните синуси, устата (с
изключение на заднататрета на езика), темпоромандибуларната става, части от горната
част на гълтача, слуховата тръба и dura matercerebri със съответния периост. Троичният
нерв има четири ядра, разположени в мозъчния ствол. Две от тях (nucl. motorius et nucl.
pontis s.nucl. principalis n. trigemini) се разполагат в дорзалната част на моста.
Останалите две, nucl. mesencephalicus etnucl. spinalis n.trigemini, се разполагат частично
в моста и частично съответно в средния и продълговатия мозъкдо най-горните
сегменти на гръбначния мозък. Nucleus spinalis (inferior) nervi trigemini е едно от
сетивните ядра натроичния нерв. То е интимно свързано с гръбначномозъчния сноп на
същия нерв. Ядрото представлява клетъчнаколона, простираща се през моста и
продълговатия мозък от нивото на коренчето на троичния нерв до нивото наС2 на
гръбначния мозък. В напречен план ядрото се разполага между nucl. cuneatus и
ретикуларната формация,вентрално от латералното вестибуларно ядро.
Гръбначномозъчното ядро на троичния нерв е покрито латералнопосредством влакната
на неговия сноп, tractus spinalis nervi trigemini, заедно с който предизвикват латерално
отfasciculus cuneatus леко надлъжно изпъкване, известно като tuberculum trigeminale.
Цитоархитектоничноспиналното ядро на тригеминалния нерв се подразделя на pars
oralis, pars interpolaris и pars caudalis. Pars oralis епоместена в моста и се състои от
плътна клетъчна популация. Тя получава и препредава тактилни усещания
отлигавицата на устната кухина, откъдето идва и названието й, от носа и очите. Pars
interpolaris се простира отчелния полюс на хипоглосовото ядро до нивото на n.
hypoglossus. Тя се състои от разпръснати малки клетки ипрепредава зъбната болка. Pars
caudalis започва от нивото на оградата (obex) и се простира до нивото на С2.
Поцитоархитектоника тя много наподобява задния рог на гръбначния мозък.
Подразделя се на четири слоя,подредени от латерално към медиално в следния ред: 1)
маргинален слой; 2) слой, съответстващ на substantiagelatinosa centralis; 3) и 4) са
едроклетъчни слоеве от триъгълни и мултиполярни клетки и се означават
катоsubnucleus magnocellularis. Тази част от ядрото препредава усещането за болка по
лицето, а също и усещането затопло и студено. Гръбначномозъчното снопче на
троичния нерв се формира от централните низходящи израстъци натригеминалните
ганглиеви клетки, които влизат през моста в мозъчния ствол, спускат се на същата
страна догорните гръбначномозъчни сегменти и завършват, както следва: влакната на
n. ophtalmicus заемат вентралнатачаст на снопчето и завършват в С2 – С3 на
гръбначния мозък; влакната на n. maxillaris заемат междинноположение в снопчето и
завършват главно на нивото на С1; влакната на n. mandibularis заемат дорзалната
частна снопчето и завършват в дисталната част на продълговатия мозък. В
гръбначномозъчното снопче на троичниянерв влизат и малко соматосетивни
(аферентни) влакна на лицевия, езиковогълтачния и блуждаещия нерв.Периферните
влакна на езиковогълтачния и блуждаещия нерв идват от гълтача и гръкляна, а
централнитеизрастъци завършват в subnucleus magnocellularis. Малък брой влакна на
лицевия нерв идват от външното ухо. Моторното ядро на троичния нерв представлява
овална колона, съставена от типични мултиполярнимотоневрони. То лежи в
ретикуларната формация на моста медиално от горното сетивно ядро и
моторнотокоренче на нерва. Еферентни влакна излизат и минават под тригеминовия
ганглий, като образуват radix motoriaна нерва и се включват в третия му клон (n.
mandibularis). Те инервират дъвкателните мускули, преднотокоремче на m. digastricus,
m. mylohyoideus, m. tensor veli palatini et m. tensor tympani. Горното сетивно ядро се
разполага в горната половина от дорзалната част на моста между моторното ядро
имедиалното малкомозъчно краче. Ядрото се състои от овални, малки и средни по
размер клетки с относителноголямо ядро. Каудално то се слива с оралната част на
спиналното тригеминусово ядро. В ядрото навлизат изавършват влакна, предаващи
усещане за допир и натиск. Влакната от първия клон на троичния нерв завършватвъв
вентралната, от втория – в средната и от третия – в най-дорзалната част от
ядрото.Средномозъчното ядро на троичния нерв представлява нежна клетъчна колона,
разположена до латералния ръбна ретикуларната формация в челната част на
ромбовидната ямка и до мозъчния канал, aqueductus cerebri.Колоната се простира от
нивото на моторното тригеминално ядро рострално в средния мозък до горното
хълмче.Ядрото е съставено от големи униполярни неврони, подобни на тези в
ганглиите на гръбначномозъчните нерви,
2. както и от малко биполярни и мултиполярни неврони. Това е единственото ядро с
клетъчна популация(първични сетивни неврони), подобна на тази в
гръбначномозъчните ганглии. Клетките му се разглеждат катоаферентни периферни
неврони, произлезли от нервния гребен и задържали се вътре в ствола на
мозъка.Невроните му обаче нямат характерната за спиналните клетки глиална капсула.
Периферните израстъци на тезиневрони образуват тънко снопче, tractus
mesencephalicus n. trigemini, спускат се каудално до моторното ядро,отделят
колатерали за него и излизат като съставка на моторното коренче. Чрез колатералите се
реализирамоносинаптична рефлексна дъга. Те инервират и пренасят проприоцептивни
импулси (налягане и кинетичнасетивност) от периодонциума, твърдото небце,
дъвкателните мускули и ставните капсули – по описанатарефлексна дъга се
осъществяват продонто – мускулният и лигавично – мускулният рефлекс. Множество
вторични влакна, изхождащи от сетивните ядра на троичния нерв, достигат до
дорзолатералнатачаст на ретикуларната формация и дават колатерали и терминални
клончета за различни моторни ядра. По-голямата част са некръстосани и осигуряват
връзки за множество рефлекси, започващи от кожата на лицето,устната и носната
лигавица, мускулите, сухожилията и костите на челюстите и лицето. Двустранното
мигане изатваряне на очите, съпътстващо корнеалния рефлекс, е следствие от импулси,
достигащи двустранно ядрото налицевия нерв и е доказателство че вторични
тригеминални влакна достигат и завършват в моторното ядро нанерва двустранно. При
излизането си от мозъчния ствол (на границата между средното малкомозъчно краче и
моста) троичниятнерв се сътои от две коренчета – r. motoria s. portio minor и radix
sensoria s. portio major. Сетивният корен е по-голям и образува ganglion trigeminale
(Gasseri). Последният е обвит в ръкав от dura mater и лежи в impressio n.trigemini на
предната повърхност на върха на пирамидата на слепоочната кост. Ръкавът е известен
и като cavumMerckeli. Ганглият се разполага в задната част на sinus cavernosus, а от
медиалната му страна заляга a. carotisinterna. Екстракраниално възелът се проектира
около корена на зигоматичната дъга. От дисталната част на ганглия излизат три
основни клона: n. ophthalmicus, n. maxillaris и n. mandibularis,разпределението на всеки
от които кореспондира със структурите, развиващи се от трите основни
израстъка,определящи лицето на плода – челноносен, горночелюстен и
долночелюстен. Двигателните еферентни влакна сеприбавят изцяло към
долночелюстния клон на нерва. Те инервират мускули, произхождащи от първата
гълтачнадъга на ембриона, т. е. мускули, които движат долната челюст, предното
коремче на двукоремчестия мускул, m.mylohyoideus, m. tensor veli palatini и m. tensor
tympani. Троичният нерв се появява в основата на главния мозък по горно –
страничната повърхност на моста в близостс горния му ръб. Той е съставен от по-голям
сетивен корен, radix sensoria, и по-малък двигателен корен, radixmotoria, който заема
предно – медиална позиция спрямо първия. Първият клон на троичния нерв, n.
ophthalmicus,преминава в посока към орбитата през латералната стена на кавернозния
синус под n. trochlearis и навлиза в неяпрез fissura orbitalis superior. Тук той получава
постганглионерни симпатикови влакна от plexus caroticus internus,като отделя тънки
клончета към dura mater и задните части на falx cerebri. Тънки аферентни влакна за
външнитеочни мускули също се присъединяват в този участък. Преди навлизането в
орбитата нервът се разделя на n.lacrimalis, n. frontalis и n. nasocilliaris. N. lacrimalis
пресича латералния ъгъл на fissura orbitalis superior и преминава успоредно на m. rectus
lateralisкъм горно – латералната част на орбиталния ръб. Той получава
парасимпатикови постганглионерни влакна заслъзната жлеза от клон на n. zygomaticus,
ramus communicans cum nervo zygomatico, и се разклонява на клончетаза слъзната
жлеза и латералната част на горния клепач. N. frontalis преминава напред над m. levator
palpebrae superioris и се разклонява на по-големия – n.supraorbitalis, и по-малкия – n.
supratrochlearis, клон. N. supraorbitalis преминава през foramen supraorbitale, даваг.
lateralis et r. medialis и изпраща клончета към фронталния синус и горния клепач, след
което се насочва нагореза инервация на челната област и скалпа. N. supratrochlearis
минава над сухожилието на горния кос очен мускул изавива към медиалния край на
супраорбиталния ръб, където инервира медиалната част на горния клепач ичелото. N.
nasociliaris напуска общия сухожилен пръстен над a. ophthalmica и n. opticus, кръстосва
ги и се насочва къммедиалната очна стена. Тук той отделя n. infratrochlearis и
продължава като n. ethmoidalis anterior. В този участъксе отделят клончета за
етмоидалните кухинки и dura mater върху решетъчната пластинка на os ethmoidale.
N.ethmoidalis anterior инервира медиалните и латералните стени на носната кухина в
предно – горните им части.Латералните клончета на нерва инервират долната част и
крилата на външния нос. N. infratrochlearis преминавакъм макаричката на горния кос
мускул и инервира кожата в най-медиалните части на клепачите (rr. palpebrales)и
съответната област на външния нос. Присъединени постганглионерни симпатикови
влакна в състава на n.nasociliaris се добавят към nn. ciliares breves. По-дълги сетивни
влакна като nn. ciliares longi вървят между
3. склерата и хороидеята за инервация на челната област на очната ябълка. N.
ethmoidalis posterior е малък клон,който напуска орбитата през foramen ethmoidale
posterius и инервира лигавицата на задните решетьчни кухинкии сфенондалния синус.
Вторият сетивен клон на троичния нерв, n. maxillaris, преминава от латералната стена
на кавернозния синус ипрез foramen rotundum навлиза в горната част на
криловиднонебцовата яма. Тук той завива към fissurapterygomaxillaris и преминава във
fissura orbitalis inferior, за да навлезе в canalis infraorbitalis и да излезе презforamen
infraorbitale към лицевата повърхност. Нервът отделя следните клонове по
протежението си: 1. В средната черепна яма отделя малко клонче за района на твърдата
мозъчна обвивка – r. meningeus 2. При навлизане на нерва в криловиднонебцовата яма
той отделя два сетивни rr. ganglionares, които сеприсъединяват към долномедиалната
страна на ganglion pterygopalatinum. Последният е най-големият отпериферните
парасимпатикови ганглии. Разполага се в дълбочината на fossa pterygopalatina близо до
foramensphenopalatinum и пред canalis pterygoideus. Той лежи точно под n. maxillaris,
където последният пресичакриловиднонебцовата яма. Макар и свързан функционално
с лицевия нерв, ганглият топографски е внепосредствена близост с горночелюстния
нерв и затова повечето автори го разглеждат тук от дидактична гледнаточка.
Парасимпатиковият преганглионерен корен на ганглия е n. petrosus major. Неговите
влакна са аксони намултиполярни клетки, образуващи в долната част на моста nucleus
salivatorius cranialis. След образуването синервът се присъединява към сетивния корен
на лицевия нерв и излиза през hiatus canalis n. petrosi majoris. Bcanalis pterygoideus се
слива със симпатиковия клон, n. petrosus profundus, обособен от латералните примки
наplexus caroticus internus и заедно образуват n. canalis pterygoidei. Парасимпатиковите
влакна на n. petrosus majorобразуват синаптични контакти с клетките на ганглия.
Постганглионерните парасимпатикови влакнапреминават към ябълчния нерв и оттам
чрез анастомоза към слъзния нерв осигуряват инервацията насекреторно – моторната
дейност на слъзната жлеза. Останалата част от влакната влизат в състава на
небцови,носни и гълтачни клончета, които регулират дейността на съответните малки
жлези. От своя странапостганглионерните симпатикови клончета в състава на n.
petrosus profundus регулират вазомоторната дейностна региони, снабдявани от
съответните нервни клонове. Като обособени клонове от дисталния край на
ganglionpterygopalatinum, в които участват предимно сетивни и по-малко симпатикови
и парасимпатикови нервнивлакна, са следните нерви : rami orbitales са 2 – 3 клончета,
които навлизат в орбитата през fissura orbitalis inferior и снабдяват периоста, а през
foramen ethmoidale posterior снабдяват клиновидния и решетъчния синус nn. palatini са
три клона. N. palatinus major навлиза в canalis palatinus major и излиза през големия
небцов отвор, след което в бразди на твърдото небце (3 – 4 клончета) стига до
гингивата на премоларите и моларите от палатиналната им страна, лигавицата и
жлезите на твърдото небце. Чрез анастомотични клончета нервът се свързва с
разклонения на n. nasopalatinus. B canalis palatinus major нервът отделя няколко
клончета, които през перпендикулярната плочка на небцовата кост проникват и
инервират долната носна мида и стените на средния и долния носен ход. Nn. palatini
minores, напускайки небцовия канал, преминават през малки небцови отвори и
инервират мъжеца, небцовите сливици и мекото небце. В небцовите нерви се включват
специфични аферентни вкусови влакна, които са периферни израстъци на ganglion
geniculi rami nasales навлизат в носната кухина през foramen sphenopalatinum,
образувайки латерална и медиална група. Латералната група инервира задните части от
лигавицата на горната и средната носна мида, както и на задните решетъчни кухинки.
Медиалната група нервни клончета инервират лигавицата от задните части на носния
покрив и носната преграда. Сред тези нерви се откроява по-дълъг и дебел клон, n.
nasopalatinus, който преминава в предно – долно направление по носната преграда в
улей на ралника и през canalis incisivus достига предната част на твърдото небце. Той
инервира предните части на носната преграда и анастомозирайки с предните небцови
нерви, участва в инервацията на лигавицата от предната част на твърдото небце ramus
pharyngeus преминава през canalis palatovaginalis заедно с фарингеалния клон на а.
maxillaris и инервира лигавицата на назофаринкса зад отвора на слуховата тръба. 3. N.
zygomaticus се отделя в криловиднонебцовата яма и навлиза в орбитата през fissura
orbitalis inferior. Тойвърви по дължината на латералната й стена и се разделя на два
клона: n. zygomaticotemporalis и n.zygomaticofacialis. N. zygomaticotemporalis
преминава в долнолатералния ъгъл на орбитата, като отделяпостганглионерно
парасимпатиково клонче за слъзната жлеза, ramus communicans cum n. lacrimalis, в
състава наслъзния нерв, след което преминава чрез каналче на ябълчната кост и
прониква в слепоочната яма, катоинервира кожата в слепоочната област. N.
zygomaticofacialis, преминавайки също през каналче на ябълчнатакост, пробива m.
orbicularis oculi и инервира кожата на горната част на бузата.
4. 4. Nn. alveolares superiores се отделят от горночелюстния нерв последователно в
криловиднонебцовата яма и вcanalis infraorbitalis. Първи се отделят rr. alveolares
superiores posteriores, които по долнослепоочната повърхностна горната челюст
навлизат в максиларния синус, инервират задната част от лигавицата му и чрез
няколкоклончета участват в образуването на plexus dentalis superior. Това сплетение
инервира кътниците на горнатачелюст. N. alveolaris superior medius е вариабилен клон,
който се отделя от n. infraorbitalis и преминава влатералната стена на максиларния
синус. Той завършва с малки клончета, участващи в изграждането на plexusdentalis
superior и инервира предкътниците на горната челюст. Rr. alveolarеs superiorеs
anteriores се отделят същоот n. infraorbitalis по средата на canalis infraorbitalis и
проникват в предната стена на максиларния синус. Част отвлакната завиват под
foramen infraorbitale, преминават медиално към носа и се разклоняват в plexus
dentalissuperior, като инервират горните резци и кучешките зъби. От тях се отделя
носно клонче, което преминава вотворче през латералната стена на долния носен ход,
като инервира лигавицата по предните части от латералнатастена и пода на носната
кухина, а крайното му разклонение достига предната част на носната преграда. 5. N.
infraorbitalis след слизането си от foramen infraorbitale отделя три групи клончета: rr.
palpebrales inferiores,rr. nasales и rr. labiales superiores. Rami palpebrales проникват в
дълбочина към m. orbicularis oculi, като инервираткожата на долния клепач. Rami
nasales инервират кожата по предно – страничните повърхности на външния носи
подвижната част от носната преграда. Rami labiales superiores са по-дебели и
многобройни клончета, коитоинервират кожата по предната част на бузите, горната
устна и нейната лигавица, както и съответните жлези. Най-големият клон на троичния
нерв, n. mandibularis, притежава по-голям сетивен корен и по-малък –двигателен корен.
Нервът излиза от черепната кухина през foramen ovale и отделя следните клони: 1. R.
meningeus – менингеално клонче, което преминава през foramen spinosum заедно с
а.meningea media за снабдяване на периоста, dura mater и клетките на processus
mastoideus 2. Двигателен клон, който инервира m. pterygoideus medialis, след което
преминава покрай ganglion oticum за инервацията на m.tensor tympani и m. tensor veli
palatini След отделянето на тези два клона основната маса на нерва се разделя на по-
малък – преден ствол и по-голям –заден ствол. Предният ствол преминава напред,
надолу и медиално към m. pterygoideus lateralis и отделя следните клонове: 1.
Двигателен клон за m. pterygoideus lateralis, проникващ към медиалната повърхност на
мускула 2. N. massetericus, който преминава латерално на m. pterygoideus lateralis пред
капсулата на долночелюстната става. Нервът изпраща сетивно клонче към ставата и
преминава зад сухожилието на слепоочния мускул към медиалната повърхност на m.
masseter 3. Две до три nn. temporales profundi към медиалната повърхност на m.
temporalis. 4. N. buccalis е единственият сетивен клон на предния ствол, преминаващ
между двете глави на m. pterygoideus lateralis към бузата. Тук той се спуска към задната
част на vestibulum oris и инервира бузата и венците, като взема участие в инервацията
на предкътниците и първия кътник на долната челюст. Задният ствол е главно сетивен,
но притежава и малък брой двигателни нервни влакна. Той се разделя на
n.auriculotemporalis, n. lingualis и n. alveolaris inferior. N. auriculotemporalis се изгражда
от две клончета, коитозаграждат а. meningea media, след което нервът преминава
между ligamentum sphenomandibulare и шийката надолната челюст. Оттам нервът се
насочва латерално зад долночелюстната става към горната част на задушнатажлеза и
към повърхностните слепоочни съдове. Тук той пресича ябълчния израстък на
слепоочната кост иизпраща последните си разклонения към кожата и фасцията на
слепоочието и скалпа. Още при образуването сиот двете коренчета нервът получава
секреторно – моторни постганглионерни парасимпатикови нервни влакнаот ganglion
oticum и вазомоторни постганглионерни симпатикови влакна от сплетението около
среднатаменингеална артерия. Ganglion oticum е малък, овално – плосък, сиво –
червеникав периферен парасимпатиков ганглий, разположентопографски под foramen
ovale от медиалната страна на n. mandibularis. Двигателният
преганглионеренпарасимпатиков корен на ганглия е n. petrosus minor, който е
продължение на n. tympanicus. Преганглионернитепарасимпатикови влакна на нерва
произлизат като израстъци на мултиполярни клетки, групирани в nucleussalivatorius
caudalis, разположен в продълговатия мозък. Симпатиковите постганглионерни влакна,
отделени катоизрастъци на клетки от горния шиен симпатиков възел и образуващи
сплетение около средната менингеалнаартерия, преминават през ганглия, без да
образуват синаптични контакти с клетките му. Двата вида влакнаосъществяват
секреторно – моторната и вазомоторната регулация на задушната жлеза. Около
външния слуховпроход и ушната мида се насочват четири клончета, които
осъществяват сетивната инервация на прохода, tragus
5. и отчасти helix. Крайното клонче във външния слухов проход осьществява
инервация на тъпанчевата мембрана.Нервни клончета определят и сетивната
инервация на долночелюстната става. N. linguаlis е най-малък от низходящите клонове
на задния ствол. Той е предимно сетивен, но към него сеприбавят еферентни
преганглионерни парасимпатиковн нервни влакна и специфичновкусови сетивни
влакна,chorda tympani (клон на лицевия нерв). N. lingualis определя главно сетивната
инервация на предните 2/3 наезика, пода на устната кухина и венците на долната
челюст. Нервът осигурява секреторно – моторната ивазомоторната регулация на
подчелюстната, подезиковата и предните малки жлези. Тези функции се
реализиратчрез връзките на нерва с ganglion submandibulare. Ganglion submandibulare е
малък вретеновиден парасимпатиков ганглий. Функционално възелът е свързан
слицевия нерв и неговия клон chorda tympani. През ганглия преминават и
постганглионерни симпатикови влакнаот сплетението около a. facialis, които вървят
като израстъци на клетки в горния шиен симпатиков възел.Постганглионерните
парасимпатикови влакна заедно с постганглионерните симпатикови влакна влизат
всъстава на n. lingualis и чрез неговите клончета към подчелюстната, подезичната и
предните малки езикови жлезиосигуряват секреторномоторната и вазомоторната
регулация. N. alveolaris inferior е смесен нерв, който съдържа в по-голямата си част
сетивни нервни влакна и по-малкодвигателни. Нервът навлиза през foramen mandibulae
в долночелюстния канал. Преди навлизането си в отвораотделя единствения си
двигателен клон, n. mylohyoideus. Последният достига долната повърхност на
m.mylohyoideus, инервира го и завършва с последните си разклонения в предното
коремче на m. digastricus. Вдолночелюстния канал нервът отделя многобройни
разклонения към зъбите, венците и периодонциума, които всвоята съвкупност
образуват надлъжен сплит, plexus dentalis interior. В последната трета на канала се
обособява n.mentalis, който напуска едноименния отвор и се разклонява под m.
depressor anguli oris на три клончета: закожата на брадичката и за кожата и лигавицата
на долната устна. Лицевият нерв е смесен нерв, като по-голямата част от нервните му
влакна са двигателни, а значително по-малка част са сетивни. Ядрото му се разполага
във вентролатералната част на ретикуларната формациянепосредствено зад nucl.
olivaris superior и вентромедиално от спиналното ядро на троичния нерв. То се
изграждаот големи мотоневрони, които се обединяват в групи. Невроните, инервиращи
мускулите на черепния покрив игорната част на лицето, са разположени дорзално, а
тези, които инервират останалите мимически мускули -вентрално. Аксоните на
клетките образуват снопчето на лицевия нерв, което в началото се
насочвадорзомедиално към IV мозъчно стомахче, върви вентрално под ядрото на
отвеждащия нерв, изкачва се медиално,завива около горния полюс на ядрото и зад
него, като образува коляно (genu n. facialis). По-нататък снопчето налицевия нерв
минава медиално от спиналното ядро на троичния нерв, латерално от горния маслинов
комплекс иизлиза по основата на ствола в ъгъла между моста и малкия мозък.
Моторното ядро на лицевия нерв получава аферентни влакна от спиналното ядро на
троичния нерв(вторични), директни и индиректни корово – булбарни, кръстосано
рубро – булбарни, вторични и третичнивестибуларни и слухови влакна, също влакна от
nucl. solitarius. Тези субкортикални аферентни нервни влакнасъставят локална
рефлексна дъга. Парасимпатиковото ядро на лицевия нерв се състои от разсеяни
неврони вдорзолатералната част на мостовата ретикуларна формация. Неговите
граници се преливат в заобикалящата готъкан и са лошо очертани. Всъщност
преганглионерните парасимпатикови неврони на това ядро представляватростралната
част от непрекъсната верига, която се простира от продълговатия мозък до моста. В
нейниякаудален край са разположени клетките, образуващи дорзалното ядро на
блуждаещия нерв. В моста клетките натази колона достигат точно до връзката
продълговат мозък – мост и каудалния полюс на моторното ядро налицевия нерв.
Преганглионерните парасимпатикови влакна (аксони) от nucl. salivatorius rostralis
образуват впериферията n. intermedius. След своето излизане от мозъка нервът навлиза
във вътрешния слухов проход. В латералния край на проходанервът навлиза в лицевия
канал, разполагайки се странично над вестибулума, огъва се остро назад
надпромонториума, като образува дъга надолу към медиалната стена на antrum
mastoideum и към foramenstylomastoideum. В мястото на острото му извиване назад се
намира задебелението на ganglion geniculi. Излизайкиот foramen stylomastoideum,
нервът преминава напред към задушната жлеза, пресича processus styloideus,
v.retromandibularis и a. carotis externa и се разклонява зад шийката на долната челюст на
външни клончета, коитопокриват предно – медиалната повърхност на задушната
жлеза. По така описания извънмозъчен вървеж нервътотделя следните клонове: А. В
лицевия канал:
6. 1. N. pеtrosus major – той преминава през hiatus et sulcus n. petrosi majoris към foramen
lacerum, пробива fibrocаrtilago basilaris, присъединява се към симпатиковия n. petrosus
profundus и заедно образуват n. canalis pterygoidei. При попадане в
криловиднонебцовата яма влакната на нерва осъществяват синаптични контакти с
клетките на ганглия. Вкусовите влакна в състава на нерва преминават без прекъсване в
парасимпатиковия ганглий и достигат небцовите нерви 2. N. stapedius се появява зад
eminentia pyramidalis no задната стена на тъпанчевата кухина и отива напред през
малък канал, за да достигне m. stapedius 3. Chorda tympagni напуска лицевия нерв на
около 6 mm. преди foramen stylomastoideum и пробива задната стена на тъпанчевата
кухина близо до задния ръб на тъпанчевата мембрана. Минавайки между фиброзния и
лигавичния слой на мембраната, тя излиза през fissura petrotympanica и се спуска
вентрално към медиалната повърхност на spina ossis sphenoidalis и се насочва към m.
pterygoideus lateralis. Нервът се прибавя под остър ъгъл към n. lingualis. Чрез този нерв
се доставят преганглионерни парасимпатикови влакна на ganglion submandibulare,
както и аферентни влакна, носещи импулси от вкусовите луковици по предните 2/3 на
езика. Б. В мястото на излизане от лицевия канал: 1. N. auricularis posterior се отделя
близо до foramen stylomastoideum и се дели на ушен и тилен клон. Ушният клон
инервира слабо развитите ушни мускули, а тилният клон – тилната част на m.
epicranius 2. Ramus digastricus се отделя на нивото на предишния нерв и инервира
задното коремче на m. digastricus 3. Ramus stylohyoideus излиза заедно с предишния
нерв и инервира m. stylohyoideus. В. По страничната лицева повърхност: 1. Rami
temporales – те инервират челното коремче на m. epicranius, горната част на m.
orbicularis oculi и m. согrugator supercilii 2. Rami zygomatici инервират долната част на
m. orbicularis oculi 3. Rami buccales инервират m.zygomaticus minor, m. risorius, mm.
levatores labii superiores, m. levator anguli oris, m. buccinator, m. orbicularis oris и m.
depressor anguli oris 4. Ramus marginаlis mandibulae преминава под ъгъла на долната
челюст и инервира част от m. depressor anguli oris, също m. risorius, мускулите на
долната устна и брадичката 5. Ramus colli минава под кожния мускул на шията, като го
инервира и се свързва с n. transversus colli. Езиковогълтачният нерв е също смесен
нерв. Двигателните му влакна произхождат от nucl. ambiguus, което емоторно ядро
също на n.vagus и n. accessorius. То представлява колона от типични мултиполярни
мотоневрони,поместена между nucl. spinalis n. trigemini и ядрения комплекс на oliva.
Каудалната част на ядрото представлявакраниалното ядро на n. accessorius, от което
изхождат влакната на краниалното му коренче. Специалнивисцерални еферентни
влакна на блуждаещия нерв и тези от краниалното ядро на допълнителния
нервинервират мускулите на фаринкса и ларинкса. Maлкo нa бpoй cnециални
висцерални еферентни влакна излизатот челната част нa nucl. ambiguus и инервират m.
stylopharyngeus и вероятно част от горния констриктор нагълтача. Nucleus salivatorius
caudalis е висцерално моторно ядро на езиковогълтачния нерв. От него
излизатпреганглионерни влакна, минават през n. petrosus minor и достигат ganglion
oticum. Ядрото се приема като челнагрупа, еквивалентна на nucleus dorsalis nervi vagi.
Да се определи и отграничи клетъчната му популация от тазина ретикуларната
формация е изключително трудно. Езиковогълтачният нерв се образува от 3 – 4
коренчета и се появява по основата на мозъка в улея между мас-лината и долното
малкомозъчно краче. Коренчетата се обединяват и навлизат в челно-медиалната част
наforamen jugulare. Около отвора се намират двата сетивни ганглия на нерва. По-
нататък езиковогълтачният нервсе разполага между вътрешната яремна вена и
вътрешната сънна артерия, след това по-каудално заобикаляшиловидния израстък и
достига латералната част на m. stylopharyngeus. По-главните разклонения на n.
glossopharyngeus са следните: 1. N. tympanicus се отделя от ganglion inferius и навлиза в
тъпанчевата кухина през canaliculus tympanicus, като образува plexus tympanicus. Освен
аферентни влакна сплитът съдържа симпатикови нервни влакна чрез анастомозата с
горния шиен симпатиков възел, а също и парасимпатикови преганглионерни нервни
влакна, които се обособяват самостоятелно като n. petrosus minor, който преминава от
каналче под
7. полуканала на m. tensor tympani и достига предната повърхност на пирамидата. След
това от собственото си каналче нервът преминава през synchondrosis sphenopetrosa, за
да достигне ganglion oticum. 2. За sinus caroticus обикновено се отделят две клончета 3.
Rami pharyngei са 3 – 4 клончета, които образуват plexus pharyngeus за инервация на
лигавицата и мускулите в средната част на гълтача. 4. Ramus m. stytopharyngei се
отделя тилно от едноименния мускул и го инервира 5. Rami tonsillares се обособяват
малко преди навлизане на основния ствол в езика и инервират небцовите сливици и
лигавицата на мекото небце 6. Rami linguales снабдяват с аференции както вкусовите
палили по задната трета на езика, така и част от лигавицата. Клончетата анастомозират
с разклонения на езиковия нерв. Блуждаещият нерв (n. vagus) произхожда от няколко
ядра, които се свързват с голям брой нервни структури иимат важно значение при
инервацията ма лицево – челюстната област и регулацията на редица
физиологичнипроцеси. Nucl. dorsаlis n. vаgi e висцеромоторно ядро на блуждаещия
нерв и особено важен компонент напарасимпатиковата система. То представлява
надлъжно ориентирана колона, разположена в централното сивовещество в дъното на
IV вентрикул под trigonum n. vagi, латерално от хипоглосовото ядро. Ha дорзалното
ядро наблуждаещия нерв се разграничават главна (централна) област и две добре
отграничени крайни зони – дорзална имедиална. Централнaтa зонa ce xapaктepизиpa c
наличието нa пpeганглионерни неврони, от които изхождатвлакна за инервирането на
жлезисти структури и гладки мускули в зоните, инервирани от блуждаещия нерв. Nucl.
solitarius представлява голяма надлъжна клетъчна колона, простираща се от моторното
ядро на троичниянерв до нивото на пирамидното кръстовище. Рострално ядрото е
вградено дълбоко в сивото вещество напродълговатия мозък, вентрално и латерално от
дорзалното ядро на блуждаещия нерв. Тук то е разширено и имаразмери, почти
еднакви с размерите на nucl. dorsalis n. vagi. Каудално nucl. solitarius изтънява,
прониква дорзалноот централния канал на продълговатия мозък и на нивото на obex
ядрата отляво и отдясно се сливат. До негодостигат и завършват специални аферентни
висцеросетивни влакна на n. facialis, n. glossopharyngeus и n. vagus. Учовек nucl.
solitarius ce състои от поредица субнуклеарни подразделения: nucl. commissuralis и
paracommissuralis,nucl. gelatinosus, nucl. medialis, nucl. ventrolateralis, nucl. ventralis,
nucl. dorsolateralis, nucl. dorsalis, nucl. intermediusи nucl. interstitialis. Nucl. solitarius е
най-големият сложен висцеросетивен ингеграционен център в мозъчния ствол с
многоразлични функции и многопосочни аферентни и еферентни
връзки.Схематизирано аферентните му връзки могатда се групират в следния ред: 1.
Аферентни влакна, изхождащи от лицевия нерв (централни директни израстъци на
клетки в коленчатия ганглий), n. glossopharyngeus и n.vagus. Основната част аферентни
влакна от лицевия нерв завършват във вентромедиалната част, тези на езикогълтачния
нерв – предимно в латералната част, а на блуждаещия нерв – в медиалното и
комисуралните субядра. Nucl. solitarius получава чрез лицевия нерв (chorda tympagni),
езикогьлтачния нерв (лигавично и тонзиларно клонче) и блуждаещия нерв (горния
гръклянен нерв) аферентни вкусови влакна и осигурява вкусовата функция. Челната
трета на ядрото е отговорна за преработката и препредаването на вкусовата
информация от лицевия, езиковогьлтачния и блуждаещия нерв. Два от невкусовите
клонове на троичния нерв (n. lingualis и n.alveolaris inferior) изпращат паралелни на
вкусовите нервни влакна в челната половина на ядрото. Тази суперпозиция на вкусови
с невкусови нервни влакна вероятно е отговорна за конвергенцията на вкуса и
усещането за допир, за топло и студено и болка в устната кухина 2. Аортни и
каротидни аферентни влакна (пренасят хемо- и барорецепторна информация)
завършват в междинната трета на ниво оградата, obex. Тачи част на ядрото обединява
важни сърдечно - съдови рефлекси чрез сетивните влакна от барорецепторите на
аортната дъга (езикогьлтачния и блуждаещия нерв) и sinus caroticus, които завършват в
субнуклеарните подразделения 3. Аферентни влакна завършват в субядрата, известни
като обслужващи респираторната функция (nucl. ventralis, ventrolateralis, intermedius et
interstitialis) 4. Гастроинтестинални аферентни нервни влакна завършват главно в
медиалното и комисуралното ядро. В регулиране на гастроинтестиналната функция е
включен и nucl gelatinosus 5. Аферентни връзки от редица мозъчни структури:
хипоталамус, преден мозък, среден мочък, гръбначен мозък – предимно от шийните
сегменти. Еферентните връзки на nucl. solitarius са насочени към структури на мозъка,
лежащи по-ниско (низходящи) ипо-високо от него (възходящи): 1. Низходящите
еферентни връзки достигат до гръбначния мозък и продълговатия мозък
8. 2. Възходящи влакна изхождат от вторичните вкусови неврони и отиват до моста в т.
нар. мостова вкусова зона (nucl. parabrachialis), таламус, а чрез парабрахиални вкусови
неврони се свързват с лимбични структури на хипоталамуса. Nucleus solitarius се
покрива със зоната на продълговатия мозък, физиологично определена като дихателен
център. Вентралният дихателен център на продълговатия мозък включва nucleus
ambiguus и заобикалящата го ретикуларна формация. Други стволови области, важни
за регулиране на дишането, са намерени в моста (nucl. parabrachialis и ядрото на
Kolliker – Fuse), които определят физиологичния пневмотаксичен център. Малка част
от периферните разклонения на блуждаещия нерв имат отношение към инервацията на
лицево -челюстната област. Rаmus auricularis инервира задната стена на външния
слухов проход и част от външнатаповърхност на тъпанчевата мембрана. Според много
автори в състава на това клонче влизат соматичниаферентни влакна, които завършват в
спиналното ядро на троичния нерв и функционално се причисляват към него.
Двигателни влакна на блуждаещия нерв инервират m. palatoglossus, m. palatopharyngeus
и m. uvulae. Моторното ядро на n.acessorius е nucleus ambiguus, вече описано при
n.glossopharyngeus. Допълнителният нервнапуска черепната кухина през foramen
jugulare, пресича напречния израстък на I шиен прешлен и се кръстосвас a. occipitalis.
Преминавайки косо в низходяща посока, той се разполага медиално от шиловидния
израстък, m.stylohyoideus и задното коремче на m. digastricus. Така той достига горната
част на m. stetnocleidomastoideus инавлиза по медиалната му повърхност заедно с
клончета на втория шиен гръбначномозъчен нерв. Част отвлакната на n. accessorius се
присъединяват към блуждаещия нерв, вземат участие в образуването на
plexuspharyngeus и инервират m. levator veli palatini. Освен това допълнителният нерв
инервира и трапецовидниямускул и някои мускули по шията и скапулата. Подезичният
нерв е изключително двигателен нерв, който инервира всички мускули на езика с
изключение наm. palatoglossus. Ядрото му представлява колона, дълга около 18 мм. и
съставена от големи, типичномултиполярни мотоневрони. Разположено е в
централното сиво вещество на продълговатия мозък под trigonumnervi hypoglossi.
Челната му граница е на нивото на striae medullares, а каудалната – в най-долната част
напродълговатия мозък, където лежи непосредствено вентрално от централния канал.
В съседство на хипоглосовотоядро са пръснати малки ядра (nucl. intercalatus, nucl.
prepositus, nucl. Rolleri). Те се означават общо като“перихипоглосови ядра” или
“перихипоглосов комплекс”. Влакната на нерва излизат като 10 – 15 коренчета в
предно – страничната бразда между маслината ипирамидата и преминават през canalis
hypoglossi. След канала снопчетата се обединяват в медиален план спрямоv. jugularis
interna, a. carotis interna, IX, Х и XI чифт черепномозъчни нерви. Нервът се насочва към
m. hyoglossus,минавайки под двукоремчестото сухожилие, m. stylohyoideus и m.
mylohyoideus. Между m. hyoglossus и m.mylohyoideus нервът се разполага каудално от
n. lingualis под най-вътрешната дълбока част на подчелюстнатажлеза. След това нервът
минава под латералния ръб на m. genioglossus, инервира го (rr. linguales) и се
разклонявакъм върха на езикa. Подезичният нерв анастомозира с клончета от горния
шиен симпатиков възел близо до Iшиен прешлен. Там към него се присъединява и
примка между първи и втори шиен нерв, което представявъншно нерва като горен
корен на ansa cervicalis. По хода си подезичният нерв отделя следните по-важни
клонове: 1. Rami meningei, които се отделят в canalis hypoglossi и се връщат за
инервация на diploe на тилната кост, dura mater на sinus occipitalis и sinus petrosus
inferior и по-голямата част от пода и предната стена на задната черепна яма. Смята се,
че това не са истински клончета на нерва, а присъединените към него клончета от n.
vagus, горните шийни нерви и симпатиковия ствол. 2. Ramus descendens се приема като
горен корен на ansa cervicalis. Смята се, че този клон съдържа също само присъединени
нервни влакна от първи и втори шиен нерв. Продължението на ramus descendens дава
клон към горното коремче на m. omohyoideus и се продължава като долен корен на
примката, образувана с третия и четвъртия шиен гръбначномозъчен нерв. От примката,
ansa cervicalis, се отделят клончета за m. sternohyoideus, m. sternothyroideus и долното
коремче на m. omohyoideus. 3. Ramus thyrohyoideus и ramus geniohyoideus се отделят от
ствола на нерва при задния ръб на m. hyoglossus и пресичат косо голямото рогче на
подезичната кост, след което инервират съответните мускули. И тези клончета
съдържат влакна от първия шиен гръбначномозъчен нерв, които само са присъединени
към ствола на n. hypoglossus. 4. Rami musculares са собствените мускулни клончета на
нерва за инервацията на m. styloglossus, m. hyoglossus и m. genioglossus. Последните,
най-тънките клончета, навлизащи в езика, инервират собствените вътрешни мускули.
9. Известно отношение към инервацията на лицево-челюстната област има и шийният
сплит, plexus cervicalis.Неговите разклонения се делят на две групи: повърхностни и
дълбоки. Повърхностите са сетивни, а дълбоките –двигателни. От своя страна
повърхностните образуват възходяща и низходяща група, като възходящата
инервирачаст от кожата в лицево – челюстната област. Групата включва следните
нерви: 1. N. occipitalis minor. Той инервира кожата в ретроаурикуларната област,
анастомозира с n. occipitalis major и ушния клон на n. facialis 2. N. auricularis magnus.
Той се разделя на предно и задно клонче. Предното инервира кожата над паротидната
жлеза и също се свързва с лицевия нерв. Задното инервира ушната висулка, кожата над
proc. mastoideus и задната повърхност на ушната мида 3. N. transversus colli – той се
дели на възходящо и низходящо клонче. Възходящото инервира кожата в
подчелюстната област, а низходящото – кожата по преднолатералната страна на шията
до гръдната кост.