You are on page 1of 5

ОЛЧХ – ТЕМА 1

Асептика и антисептика в оралната и лицево-челюстна хирургия. Подготовка на ръцете на


хирурга и на оперативното поле за хирургични интервенции:

Асептиката и антисептиката се допълват, затова трябва да се прилагат комплексно и


синхронно.

Хирургична инфекция –възпалителни п-си вследвствие инвазия на патогенни МО,


проникнали по екзогенен (въздух, контактно-битово пренасяне) или ендогенен
(заболявания на зъбна пупла, пародонт, лицеви кости) път. ( not important).

#Всичко което влиза в съприкосновение с раната, да бъде освободено от бактерии.

Мероприятия с/у ранева инфекция: 1- редовно измиване и дезинфекция на ръцете на


лекарския персонал 2- редовна смяна на болничното операционно бельо 3-Изолиране на
инфекциозните носители 4-Рутинна хигиенизация и дезинфекция 5-Терминална
дезинфекция на всичи обекти и пособия.

Мероприятия с/у въздушно-капкова инфекция: добра вентилация (обмен на въздуха 3-4


пъти на час); почистване и дезинфекция с ултравиолетови лъчи; тепература 22-25
градуса, 50% влажност; 1: ‫الوقايه‬-в началото на деня се извършват операции с по-малък
риск от инфектиране 2-да не се допуска персонал с остри респираторни заболявания 3-
да се носят маски.

# В стоматологичните кабинети – обработване на п-сти с Dekoneks 50 0,25% р-р за 1 час.

Хирургична асептика – включва стерилизацията, съхранението итранспортирането на


инструментариум и хирургична екипировка.

Преди операцията –

стерилизация на инструментите, влизащи в контакт с хирургичната рана. Почистване на


кожата със сапун и дезинфектанти.

По време на операцията – поддържане на стерилността на оперативното поле.


Персоналът да поддържа стриктна лична хигиена – шапки, маски и калцуни да не се
носят във външни помещения.

Методи за стерилизация: Физични – с гама лъчи или при висока температурa:


автоклавиране (1 - 2,5 атм, 134 градуса, 10-12 мин) суха стерилизация (165 градуса за 2
часа или 180 – за 30 мин,недостатък – уврежда инструментите); високотемпературна
вакуумна стерилизация (модеренa и най-надежднa).Химични – с течни химикали (2%
глутаралдехидов р-р за 10 часа), газова стерилизация – при невъзможност за
високотемпературна (етиленов окис за 3-7 часа, после – аерационен период за
освобождаване от етиленовия окис).

Подготовка на ръцете на хирурга - прди обработка наръцете – шапка и маска: Ръцете се


измиват до лактите, 2 пъти с 6 мл антисептичен сапун; подсушават се със стерилна
кърпа; третират се с 6 мл. ОП Септ или Декосепт за 3-5 мин; облича се спрестилка, слагат
се латексови ръкавици. (important).

Подготовка на болния – изкъпва се, учатъците подлежащи на интервенция се подстригват


и бръснат; предоперативна санация на устната кухина(при възможност). Локални
дезинфектанти за устната лигавица – кислородна вода, калиев перманганат. При
екстракция на зъби - измиване със сапун и дезинфекция със 70% спирт, Декосепт или
Дермакол.

Подготовка на оперативното поле – изтриване и обработка на кожата отцентъра към


периферията с физиологичен р-р и 3% кислородна вода. Полето се покрива със стерилен
чаршаф, фиксиран за кожата.

Местната антисептика се осъществява чрез препарати с бактерициден и


бактериостатичен ефект: Йодна тинктура 5-10%, Йодобензин 1%, Н2О2 3%, Калиев
перманганат 0,01%, Сребърен нитрат 1-2%, Етилов спирт 70%, риванол, трипафлавин.

ТЕМА #2 – ИНЕРВАЦИЯ

Инервация на кожата и меките тъкани:Сетивната инервация на лицето – от клонове на


n.trigeminus, а на шията и парието-окципиталната част на капилициума – ot plexus
cervicalis.

1- челно-темпоралната област - крайните клонове на n. ophthalmicus;

2- парието-окципиталната - Сз на plexus cervicalis;

3-сетивната инервация на ушната мида – n.auriculotemporalis, n. auricularis magnus, n.


occipitalis и ramus auricularis nervi vagi;

4- средната част на лицето – кожата на бузите - n. infratrochlearis, n. infraorbitalis, n.


buccalis; кожа по гърба на носа - ramus nasalis externus; кожа преаурикуларно - клон на n.
ethmoidalis anterior и n. auricularis magnus.

5-ментумът и долната устна - n. mentalis. клон на n. alveolaris inferior;

6-кожата на шията – С2 и С3 на plexus cervicalis;‫غير هام‬

Шийният сплит (plexus cervicalis) се образува от C1 до С4, чрез свързване на съседните


нерви помежду им и образуване на бримки. Неговите клонове са:

1. N. occipitalis minor - С2 и С3: кожата в тилната част на главата, зад ухото.

2. N. auricularis magnus - С2 и С3: предният клон инервира кожата върху паротидната


жлеза, а задният - ушната мида и кожата върху мастоидния израстък.

3. N. transversus colli - С2 и С3: кожата на шията.

4. Nn. supraclavicularis - anterior, medius et posterior - C3 и C4 разклоняват се в кожата


върху m. pectoralis major и m. deltoideus

5. Ansa cervicalis (шийна бримка) – инервира долни подезични мускули - клончетата от C1


и С2 се присъединяват към n. hypoglossus и образуват radix superior, клончета от С2 и С3
образуват radix inferior.

6. N. phrenicus (диафрагмален нерв). Начало - главно от C4 но получава клончета и от Сз


и С5‫غير هام‬

Инервация на челюстните кости, дъвкателни и мимически мускули:

II. N. maxillaris: излиза през foramen rotundum; който осигурява сетивна инервация на
средната част на лицето, лигавицата на мекото и твърдото небце, небцовите сливици,
максиларния синус, част от носната лигавица,зъбите и венците на горната челюст.

клонове:1. N. zygomaticus - се разделя на ramus zygomaticofacialis и ramus


zygomaticotemporalis.2. Nn. pterygopalatini . Под възела се отделят: nn. palatini major et
minor, rr. nasales posteriores superiores, n. nasopalatinus, nn. alveolares superiores
posteriores..3. От N. infraorbitalis ce отделят nn. alveolares superiores anteriores et medii.

Горна челюст: Nervus infraorbitalis: rr. alveolares superiores anteriores (резци и кучешки и
лигавица вестибуларно); rr. alveolares superiores medii (54/45 и клон за 6/6 и лигавица
вестибуларно); rr.alveolares superiores posteriors (горни молари и лигавица
вестибуларно). .Nervi pterigopalatini (не инервира зъби; небцовата лигавица в областта на
87654/45678); Nervus palatinus major (не инервира зъби); Nervus nasopalatinus (не
инервира зъби; небцовата лигавица в областта на 321/123).

III. N. mandibularis: смесен нерв, излиза от черепа през foramen ovale., Клонове: r.
meningeus - през foramen spinosum за dura mater;

игателни клонове - n.massetericus, nn. pterygoidei medialis et lateralis, nn. temporales


profundi; n. buccalis;n. lingualis (приема чрез chorda tympani парасимпатикови (към ganglion
submandibulare) и специфично сетивнo/вкусови влакна (към предните 2/3 на езика);

n. alveolaris inferior който преди да навлезе в долночелюстния канал отделя n.


mylohyoideus за едноименния мускул и клон за предното коремче на m. digastricus и
излиза от foramen mentale като n. mentalis;

n. auriculotemporalis - през паротидната жлеза се отправя към слепоочната област, в която


инервира кожата, а също и тази във външния слухов проход и външната страна на ушната
мида; в началото той приема следвъзлови парасимпатикови влакна от ganglion oticum,
които инервират glandula parotis.
Долна челюст: Nervus mandibularis: nervus alveolaris inferior (всички зъби на ДЧ; Лигавица
вестибуларно 54321/12345); nervus lingualis (Лигавица лингвално 1234567, не инервира
зъби); nervus buccalis (Лигавица вестибуарно 876/678, не инервира зъби).

Лицев нерв – N.facialis VII: смесен нерв;моторна и сензитивна/интермедиерна част на


Wiesberg, като последната осъществява вегетативната инервация на подчелюстната,
подезичната жлеза и малките слюнчени жлези в областта на езика.

Насочва се към meatus acusticus internus и навлиза в canalis nervi facialis, където се
присъединява n.intermedius.Напуска черепа през foramen stylomastoideum.

→ Клонове в канала:

✓ N. petrosus major – към ganglion pterygopalatinum

✓ N. stapedius – към едноименния мускул

✓ Chorda tympani – през cavum tympani към n.lingualis

→ Двигателни клонове след излизане от канала:

✓ N. auricularis posterior – към venter occipitalis на m. occipitofrontalis et m. auricularis

posterior

✓ Ramus digastricus – към задното коремче на m. digastricus

✓ Ramus stylohyoideus

✓ Rr. temporalis

✓ Rr. zygomatici

✓ Rr. bucales

✓ R. marginalis mandibulae

✓ R. colli

Кости формиращи лицевия скелет:чифтни кости: носна кост - os nasale; слъзна кост - os
lacrimale; ябълчна кост - os zygomaticum; горна челюст – maxilla; os incisivum; небцова кост
- os palatinum; долна носна мида - concha nasalis inferior.

нечифтни кости: долна челюст – mandibula; ралник – vomer; подезична кост, os hyoideum.

Дъвкателни мускули:M. masseter – в страничната част на лицето с продълговата


четириъгълна форма; започва от arcus zygomaticus и долният ръб на яблъчната кост;
залавя се за tuberositas masseterica по външната повърхност на angulus mandibulae;
функция – затваряне на устата ипритискане на долната зъбна редица към горната. Pars
superf. Подпомага придвижването на ДЧ напред. Инервира се от n. massetericus, клон на
m. trigeminus. Кръвоснабдява се от a. masseterica (Pars pterygoidea na a. mcarotis externa)
и a. transversa facei.

M. temporalis – изпълва fossa temporalis. Започва от повърхността на слепоочната ямка и


от покриващата го fossa temporalis. Снопчетата на м-ла конвергират надолу и се събират в
мощно сухожилие, като се залавят за proc. Coronoideus на ДЧ. Функция – затваря устата, а
задната му част дърпа ДЧ назад. Инервира се от n.temporalis profundi. Кръвоснабдяване –
aa. Temporales profundae et a. temp.superfic.

M.pterygoideus lateralis – започва с две главички – caput superius et caput inferius. Caput
sup. Започва от долната повърхност и подслепоочния гребен на ala major и се залавя за
медиалната повърхсност на ставната капсула и за ставния диск на ДЧС. Caput inf. Започва
от външната повърхност на lamina lateralis pr. pterygoidei и се залавя за криловидната яма
на ДЧ . Инервира се от n.pterygoideus lat (n.trigeminus). При едностр. Съкращение
премества ДЧ в противоположна посока; при двустранно съкращение придвижва ДЧ
напред. Кръвоснабдява се от aa.alv.inf; a.maxillaris(крайни кл.) и a.facialis (предни кл.).

M. pterygoideus medialis – започва от fossa pterygoidea и се залавя за вътрешната


повърхност на angulus mandibulae. Затваря устата, а при едностранно съкращение
измества ДЧ в противоположна посока. Инервира се от n.pteryg. medialis и се
кръвоснабдява от aa.alv.sup.; a.facialis.

ТЕМА #3 – КРЪВОСНАБДЯВАНЕ и ЛИМФООБРАЩЕНИЕ

You might also like