1.

Етиология и патогенеза на ЗК
Етиологията: е раздел от медицинските науки, изучаващ причините за дадено

заболяване.

Зъбният кариес : е мултифакторно заболяване в резултат на едновременното и

взаимозависимото д-е на група фактори.

Тези фактори са: зъбен емайл, МО,

въглехидрати, слюнка, време

Стрептококите са водеща роля в началните процеси на кариеса, преобладават в лезии

по гладките зъбни повърхности. ЛАктобацилите се включват в по-късните стадии на

кариеса и са от значение за фисурния кариес.

Streptococcus mutans е високо кариесогенен и е ключов етиологичен фактор за

развитието на кариеса.

Str. Sanguis колонизира всични зъбни повърхности, бързо метаболизира захарозата до

кисеини, но не преживява в кисела среда и не образъва декстрани, което ог прави послабо

кариесогенен.

Str. Salivarius има специфичен афинитет за колонизиране по езика, не синтезира

декстрани и левани, и е по-слабо кариесогенен.

Str. Mitis е ранен колонизатор на зъбните повърхности.

Lactobacillus се развива във фисури и бразди, включва се в кариозния пр-с след

първоначалната деминерализавия и кавитация на емайла.

Въглехидратите са друг основен ф-р в етиологията на ЗК.

Факторите, от които зависи кариесогенността на въглехидратите са :

- вида на ВВ

- количество

- честота на приема
- консистенция на храната

- ниво на ОХ

- степен на локално натрупване.

Слюнката е средата на организма, в която се извършват всички пр-си на

взаимодействие между емайл, МО и ВВ.Тя осигурява защитата на емайла като разтваря и

неутрализира киселините. Слюнката притежава няколко буферни системи, с кото осъществява тези
процеси.

Времето е друг фактор в етиологията на кариеса. Честотата, с която зъбите са изложени

на кариесогенните фактори ( киселини и МО) и възможностите за отстраняването им

определят степента на риска от инициация на зъбен кариес.

Основен фактор в етиологията на ЗК е бактериалната плака( биофилм).

# Бактералният

биофилм е плътна, прикрепена и организирана стр-ра, която не се ормиава от

оралните течности.

Слюнка с нормални параметри не може да я отмие и да намали концентрацията на вредните

продукти върху ТЗТ.

Предразполагащи условия за възникване на ЗК:

- генетична и наследствена предразположеност

- дефекти в морфологията структурата на емайла и дентина

- дефекти в морфологията на зъбите

- нарушения в оклузията

- неправилно разполжние на зъбите в зъбната дъга

- общи заболявания

- хранене и хран. Навици

- професионални вредности

- ОХ навици.

Патогенеза:
В емайла, водещ процес е деминерализацията. Емайлът е изграден от 92-96%

неорганична материя, което означава, че ограничната материя е в минимално

количество и напълно покрита от стройно подредени кристали.

Основна причина за развитието на кариеса са продуцираните ор МО киселини, които

преодоляват естествените защитни механизми на макроорганизма.

ТЕМА 2
КЛАСИФИКАЦИЯ И ПАТОМОРФОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА
НА ЗЪБНИЯ КАРИЕС:
Зъбният кариес е инфекциозно заболяване, при което бактерии от зъбната плака метаболизират
въглехидратите до млечна киселина и други слаби киселини, в резултат на което се получава
локална деминерализация, а по – късно и деструкция – нарушаване целостта на ТЗТ (кавитация).

Ако не се лекува зъбния кариес, зъбите се разрушават, нарушава се естетичният вид на пациента, ,
затруднява се дъвченето, заболяват зъбната пулпата и околозъбните тъкани.

В началния стадий зъбният кариес е обратимо заболяване.

Ранната диагностика на зъбният кариес, преди появата на кавитация позволява да се проведе

консервативно лечение – без препариране .

Класификации на зъбния кариес:

1.)Топографската класификация се базира на: Локализацията на кариозната лезия по зъбните

повърхности;

 Степента на засягане на ТЗТ;

 Съотношението спрямо зъбната пулпа;

 Вида на тъканта.

Според тдва: ЗК най-често се развива по плак-ретентивни зонни: 1-Фисури, ямки и бразди – Caries
occlusalis – в дълбочина.

2-Контактната точка започва в контактната зона със съседния зъб– Caries aproximal –.
3-Зъбните шийки предимно между зъбната корона и корена – Caries cervicalis –.

4-Foramen coecum – при горни и долни молари, както и при горни латерални резци.

5-Открита коренова повърхност – Caries radicis dentis.

2. )В зависимост от степента на напредване и вида на засегнатата тъкан:1- На емайла2- На

дентина3- На цимента .

3. )В зависимост от това, дали започва от интактна зъбна повърхност, или е следствие от ятрогенна
грешка: Caries primaria – първична кариозна лезия, започнала от интактна зъбна. Caries secinda
– кариес около налична обтурация или при налична препарация,  Caries recidiva (residualis) –
следствие на ятрогенна грешка и неотстранена кариозна лезия по поставена обтурация.

4. ) съотношението към зъбната пулпа:1- Caries simplex – кариозната лезия засяга само зъбните
тъкани и няма на пулпно уврежданел.

2-Caries complicate – напреднал кариозен процес, с изявено увреждане на пулпата.

5.)степента на развитие (към пулпа): 1-Caries incipiens (macula cariosa alba) – емайлова
деминерализация – (бяло петно на емайла).2- Macula cariosa fusca – кафяво пигментирана зона на
емайлова. 3-Caries superficialis (irreversibilis) – кариозната деструкция е ограничена в емайла. 4-
Caries media не е обхваната повече от половината от дентина. 5-Caries profunda – обхванала
повече от половината от дентина, без да е до пулпата. 6-Caries profundissima – много дълбока,
останал само тънък слой дентин над пулапата.

6. )Според протичането:1- Caries acuta – бързо протичащ процес.2- Caries chronica –

бавно/продължително протичащ процес.

7.) Според патологоанатомичните признаци на кариозната деструкция: 1-Caries sicca (сух) –

кариозна маса с твърда консистенция, отделя се на люспи, с по-тъмен цвят. Типична за бавно
протичащ процес.2-Caries humida (влажен) – размекната, влазна кариозна маса, светло оцветена,
характеризира се с малък отвор в емайла, благоприятстващ задържането.

8.) Caries florida.

9. )Скрит кариес: дентинов кариес, Открива се само рентгенографски (bitewing).

10.) Рампантен кариес:когато в устата на един и същи индивид се откриват множество активни
кариозни лезии.

11. )Според диагностичния праг: D1 – клинично установима кариозна лезия с интактна повърхност,
която обикновено се разполага под зъбна плака с активен метаболизъм. В ранните стадий D1a
след активно почистване и подсушаване се установява загуба на блясък, гладкост и
транспарентност на емайла. В по-напреднал стадий D1bмогат да се установят вече минимални
бели петна, без наличие на кавитация.
D2 – съществен критерий, тъй като това е последна фаза на обратим кариозен процес. Откриват се
кариозни лезии с тебеширено бял цвят, без подсушаване.

D3 – дентинов кариес, който може да бъде отворен и затворе.

D4 – усложнен дентинов кариес, със засягане на пулпата.

Патоморфологична характеристика на зъбния кариес:‫المقدمه مع االضافي‬

Изследванията с поляризационен микроскоп установяват напредващия фронт на кариозната лезия

като конус, с основа под интактната емайлова повърхност и връх, насочен в пулпарна посока. В
емайловия кариес се различават 4 зони: Повърхностна зона Най-повърхностно разположената
и относително незасегната от кариозния процес; Ширина около 20-50μm; По-малък обем пори
от подлежащата зона и норална радиопропускливост; Запазва се дълго време непроменен,
поради непрекъснатото му реминерализиране; След началната деминерализация на този слой и
деминерализирането на подлежащия, от последния се отделят минерали, в резултат на което
повърхностния слой репреципитира.

 Тяло на лезията – разположено непосредствено под повърхностния слой: Най-широката зона,

с най-изразена деминерализация; По-голяма порьозност, което позволява ангажиране на
линиите на Ретциус и напречните стриации, с което процесът напредва в дълбочина.

 Тъмна зона Разположена е под тялото на петното и над полупрозрачната зона, като под
микроскоп изглежда по-тъмна от останалите;поляризираната светлина, поради което тя остава
тъмна; Характерна е за бавно прогресиращите кариозни процеси (Caries chronica), защото има
достатъчно време да се ообразува. При бързо прогресиращите процеси (caries acuta) тази зона
може и да липсва.  Транспарентна (полупрозрачна) зона Най-дълбоко разположена и
определяща фронта на лезията; Промените в нея са минимални и тя е първата зона, която
видимо се отличава от здравия емайл; Изглежда прозрачна поради пенетрацията на куинолин в
порите.

Caries acuta: Различават се 5 зони:

1. Повърхноста зона – инфектиран и напълно разрушен дентин.  Органичният матрикс е

разграден; Няма запазени дентинови канали; Изпълнен с МО; Влажна, гъбеста,
безструктурна материя, която лесно се отстранява с борер или екскаватор.

2. Зона на бактериална инвазия – инфектиран кавернозен дентин Богато инфектиран с частично

запазени дентинови канали, между които на места се образуват каверни; Намалено минерално
съдържание и разграден органичен матриксПървите два слоя образуват т.нар инфектиран дентин,
който задължително трябва да бъде отстранен при препарацията.

3. Зона на деминерализирация – транспарентен дентин органичната матрица (колагена) е

интактна – служи като матрикс за реминерализация; може да има единични МО в
повърхностната част; запазена микроканалчеста структура; намален е относителния дял на
неорганичните киселини; успоредно с процесът на деминерализация се извършва и процес на
реминерализация и образуване на калциево-фосфорни кристали с нормална конфигурация и
аморфни неорганични комплекси.  При оглед – по-светъл;  при сондиране – по-твърд от този
по стените;  При рентген – просветляване около кариозното огнище.

4. Зона на хиперминерализация Представлява защитната реакция на дентина чрез

свръхминерализиране на дентиновите структури. При caries acuta този слой може да липсва,
защото няма достатъчно време да се образува.

5. Нормален дентин – без бактерии и отлагане на минерални кристали в дентиновите тубули;

напълно запазена структура и състав на интертубуларния дентин.

.Caries acuta се характеризира най-общо с: Широка зона на деминерализация; Широки

дентинови тубули; Намалено минерално съдържание на интертубуларния дентин;
Преципитати или кристали в дентиновите канали; Запазена колагенова мрежа; Минимално
кол-во отложен третичен дентин към ЗП.

При Caries chronica първите два слоя, засегнат дентин, не се различават от тези при caries acuta.
Деминерализираният слой е много тънък и светъл; Хиперминерализираният – много добре
изразен, твърд, блестящ, тъмно оцветен.

Перипулпарен (защитен; иритативен; реактивен; третичен дентин) – образуван от одонтобластите.

Намалява обема на пулпната камера и представлява втората защитна бариера срещу микробната
инвазия.

КЗ – ДЪРЖАВЕН – ТЕМА 3
КЛИНИКА И ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА НА ЗЪБНИЯ
КАРИЕС:
Зъбният кариес се разива прогресивно и бавно, поради което има сравнитлно
бедна симптоматика.

Задължителни симптоми са: промяна в транспарентността на емайла;

промяна в цвета; нарушена морфология на зъба; задържане на храна и
улесняване натрупването на бактерилана плака по кариозните лезии.

Незадължителните симптоми са:провокирана болка от химични

термични и механични дразнители-кървене от интерденталната папила.

Изявата на отделните симптоми зависи от локализацията на кариозния

процес, стадия и скоростта на развитие, близостта до зъбната пулпа и
нейната реактивност, реактивността и възрастта на организма, типа нервна
система.

КЗ – ДЪРЖАВЕН – ТЕМА 4

РАННА ДИАГНОСТИКА НА ЗЪБНИЯ КАРИЕС – КЛИНИЧНА

ХАРАКТЕРИСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ

БЕЗ ОБТУРИРАНЕ
Най-общо

методите за диагностика на кариозния процес могат да бъдат разделени на качествени

и количествени. При качествената диагностика се оценяват субективни белези като

цвят и дълбочина на лезията. При количествените методи – диагностиката се основава

на обкетивни количествени измервания – Ro-gr; КТ.

Началният кариес е обратим процес, който се характеризира със загуба на минерално съдържимо
в границите на емайла,.

Важни условия за провеждане на диагностиката са:

 Отстраняване на зъбната плака, зъбният камък и хранителните остатъци;

 Осигуряване на оптимална видимост и осветеност;

 Осигуряване на необходимите инструменти и апарати за диагностика.

Методите за ранна диагностика на зъбния кариес биват:

1. Визуален метод 2. Визулано-тактилен метод – с помощта на огледало и сонда, без натиск се

търсят промени в транспарентността и цвета на зъбните структури; промяна в морфологията на
фисурите; промяна в консистенцията и провокирането на болка. С върха на острата сонда е
възможно да се премахнат плака и налепи, но същинското диагностициране се извършва с облото
рамо на сонадата – търсят се грапавини/кавитации по емайла. Важно е да не се изполва острият
връх в този случай, за да не се наруши излишно емайловата повърхност. Сондирането на фисурите
трябва да е много внимателно, защото натискът може да отключи развитието на лезията.

3. Методи въз основа на светлинни източници 4. Рентгенографията.5. Компютърна томография

6. Оцветителни (химични) методи|:използват се най-често 0,1% фуксин; 2% метиленово синьо и

др.8. Флуоресцентно оцветяване и осветяване с УВ светлина .9. Метод на опичните влакна .10.
Трансилюминация и Фиброоптична трансилюминация.11. Дигитална фиброоптична
трансилюминация ,12. УВ флуоресценция.13. Светлинно-индуцирана флуоресценсия.

14. Лазерна флуоресценция – DIAGNOdentИзползват се скали за интерпретация на

резултатите, като във влажна среда, границата между емайлов и дентинов

кариес е 18, а в сухи условия около 21. Апаратът трябва да се калибрира преди

все пациент, за да се установят индивидуалните нива на здравата емайлова

повърхност. Апаратът може да даде фалшиво позитивни резултати в някои

случаи:

 Непочистена зъбна повърхност – наличие на плака, зъбен камък,

хранителни остатъци;

 При почистване с флуорна паста или след флуоризация и

реминерализация;

 Силно флуоресциращи композитни обтурации;

 Замърсени ръбове на налични обтурации;

 Особена близост до пулпата;

 При пациенти, изложени на радиация.

Поради това този метод не трябва да се използва самостоятелно.

15. Количествено светлинно индуцирана флуоресценция (QLF) ,.16. Измерване на електрическа

проводимост/съпротивление на зъбните тъкани (ЕСМ)

17. УЗ диагностика

МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА НАЧАЛНИ КАРИЕСНИ ЛЕЗИИ Обучение, мотивация и

контрол върху личната орална хигиена; Контрол на въглехидратното хранене –
избягване/изключване на въглехидратсъдържащите храни и кисели/газирани напитки;
 Контрол и управление на количеството и буферен капацитет на слюнката;

 Стимулиране на слюноотделянето и самопочистването – употреба на твърди

храни и дъвки без захар;

 Мотивиране на употреба на плак-инхибиращи хигиенни средства (СНХ; F и др);

 Предписване на калциеви препарти;

 Периодична професионална орална хигиена – за отстраняване на

бактериалния плаков биофил, мотивация, обучение и контрол на ЛОХ;

 Професионлни апликации на флуорни реминерализиращи средства –

Локално лечение – зависи от локализацията на макулата и е насочено към

ефективна ОХ и реминерализираща терапия , на Ca; P; F и др.

лечение": 1.Флуоризация :Средствата за лечение са разтвори (fluid), гелове (gel), лакове

(varnish). Повечето разтвори са нестабилни. Изискват по 15-20 сеанса от по няколко минути.
Геловете (напр. Omnii-gel) имат по-висока концентрация, по-голяма стабилност и приятен вкус.
Флуорните лакове са със сравнително висока концентрация на активната съставка –около 5%.

Натриевият флуорид (0,05-2%) се съдържа в гелове, лакове и разтвори. Стабилен и не влияе върху
вкуса, не оцветява твърдите зъбни тъкани, не дразни меките тъкани. Киселият
монофлуорокалциев фосфат има поносим вкус и не драни тъканите. Той поддържа кисела среда,
която дава възможност флуорът да се свърже с калция и да се създаде депо от калциев флуорид,
който от своя страна е източник на флуор за изграждане на флуоро-апатитни кристали. Образува
стабилни разтвори, но се прилага многократно – 15-20 процедури.

Aминофлуорид – флуорът в молекулата му се свързва с амино-групите на мастни органични

киселини. Това съединение е хидрофобно (не се разтваря лесно във водна среда), може да
образува фин хомогенен филм по всяка повърхност в устната кухина.

Аминофлуоридът понижава повърхностното напрежение на слюнката. Има кисела природа –

атакува емайла на зъба, свързва се с калция, образува трайни депа от калциев флуорид, от който
се извлича флуор, който подпомага образуването на устойчиви флуорни съединения. Филмът от
аминофлуорид има антимикробно и антиплакообразуващо действие.

Топикалната флуорна апликация позволява гъвкавост по отношение на начина на приложение и

контрол на дозата и изработването на индивидуален флуорен режим, съобразен с кариесната
активност и риск на пациента.

3. Ca-P реминерализационни системи – техният ефект се основава на увеличаване на естествения

капацитет на слюнката за реминерализиране на емайла.
Отчитане на резултатите от лечението:Рентгенографско изследване –Отчитане чрез багрила и
цветни скали.

КЗ – ДЪРЖАВЕН – ТЕМА 5

ДЕНТИННА РАНА – ВИДОВЕ, ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ

Съществуват няколко вида дентинни рани:

1. Дентинна рана от деминерализиран дентин

2. Дентинна рана от хиперминерализиран дентин

3. Дентинна рана от здрав дентин

4. Дентинна рана от перипулпарен защитен дентин.

1. Дентинната рана от деминерализиран дентин :съпътства острия

дълбок кариес. надпулпен дентин, той трябва да се приема за
клинично здрав, защото има запазен органичен матрикс, В него
има зони на преципитация на неорганични продукти и е възможна
реминерализация при подходящи условия.а с липса или с
минимална микробна флора. Дебелината му е около 1,5mm.Има
висока пропускливост и не е подплатен от хиперминерализиран
дентин, а от нормален дентин с широки тубули.

Цветът му по-често е светложълт, но може да бъде и кафяв, поради

което определяща е консистенцията, а не цветът.

Сондата не потъва в него, но и не се плъзга. Оцветителните тестове

са много показателни за отдиференциране на кариозния дентин.Те
позитивират некротичния дентин с необратимо денатуриран

колаген, но не оцветяват трайно деминерализирания дентин.

Обикновено се прилага тест за витално оцветяване чрез 0,5% воден
р-р на фукцин; 0,5% фукцин в пропиленгликол и др.

Деминерализираният надпулпен дентин се запазва в случаите

когато

Реминерализацията е възможна при: млади индивиди със здрав

пародонт; запазен периодонциум. първичен кариес на
короната, но не и на цимента; ЕОД 12-15μA; При липса на
некариозни увреждания

Деминерализираният дентин НЕ СЕ запазва когато са налице

дистрофични промени в пулпата: При пародонтални
заболявания с резорбтивни изменения в processus alveolaris. При
некариозни заболявания – узура, ерозио, абразио – При
дентикли При хиперциментоза; Наличие на пукнатини в
емайлавторичен кариес.

Лечението на дълбок кариес с деминерализиран дентин:

 Промиване на кавитета със затоплен физиологичен р-р; 0,4% р-р

на хлорамин; 0,2% р-р на СНХ или готови препарати – при останал
дебел надпулпен дентин.на основата на Ca(OH)2 –поради високото
им pH (9-12) неутрализират ацидозата и оказват антибактериално
действие. Двуетапно лечение на деминерализирания дентин за
срок от 1-3 месеца;

 Реактивността на пулпата се определя чрез ЕОД в точки,

позволяващи адекватен контрол на лечението след поставяне на
обтурацията.

 Препоръчва се превръзка на деминеразлизирания дентин с

Ca(OH)2 цимент и херметизиране с ГЙЦ и последваща вр.
обтурация.

2. Дентинната рана от хиперминерализиран дентин|: при лечение

на хроничен кариес след радикална некротомия се достига до
хиперминерализиран дентин.. Той е типичен за по-възрастни
пациенти и при широко отворена лезия.хиперминерализираният е
лесно откриваем.Обикновено е тъмно оцветен., повърхността му е
блестяща, лъскава, полирана.При сондиране – сонадата се плъзга с
ясен звук. много твърд, транспарентен,
стъкловиден.Хиперминерализираният дентин има ниска (нулева)
пропускливост.Запазва се винаги, когато няма данни за пулпопатия.

Лечението на хиперминерализирания дентин

 Отстраняване на замърсяващия слой с кислородна вода;

хелиращи и кондициониращи ср-ва, ако пулпата е далеч;

 Подходящи са затворени „сандвич обтурации“;

 Обработка с тимолов спирт или инкорпориране на тимол в

изолационната подложка;

 Не е необходимо апликацията на Ca(OH)2-цименти;

 Ако хиперминерализираният дентин е в близост до пулпата,

може да се приложимедикаментозна вложка от антисептик за
двуетапно лечние.

3. Дентинна рана от здрав дентин:Здравият дентин се

характеризира с твърдост –сондата се плъзга с ясен звук.
Наблюдава се отчетлива дентинна реакция. Цветът е светложълт с
различни нюанси. Оцветителните тестове, не го променят.
Пермеабилитетът му зависи от дебелината и ширината на
дентиновите тубули. Надпулпният дентин е с висока пропускливост,
докато дентинът към ЕДГ/ЕЦГ е с послаба пропускливост.

Лечението е едноетапно или двуетапно (при съмнение за

микропросмукване). При едноетапно леч-ие – превръзка от
Ca(OH)2-цимент; При съмнение за комуникация с пулпата –
антисептик или биологично поносим цимент.

4. Дентинна рана от перипулпарен защитен дентин:най-близко

разположеният до пулпата дентин, като е възможно тя да прозира
през него.

Представлява защитна реакция на коронарната пулпа към

умереното дразнене при хроничния кариес.о по-ниска от тази на
вторичния (здравия) дентин.Перипулпарният защитен дентин е по-
жълтеникав от нормалния и е заобиколен от

транспарентен хиперминерализиран дентин, който постепенно

преминава в здрав дентин. Ако се прилага оцветителен тест, той е
отрицателен, поради запазената органична структура.поради по-
слабата минерализация. При сондиране сондата не се плъзга.

Лечението е едноетапно с приложение на Ca(OH)2-цимент като

превръзка и се завършва със „сандвич“-обтирация (ГЙЦ=КМ).

Двуетапното се прилага в случаите при:

 Съмнение за колизио;

 Наличие на деминерализиран дентин;

 Множествен акутен кариес.

КЗ – ДЪРЖАВЕН – ТЕМА 6

НЕЕСТЕТИЧНИ ОБТУРОВЪЧНИ МАТЕРИАЛИ – ВИДОВЕ, ОСНОВНА

ФИЗИКО-ХИМИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА, ИНДИКАЦИИ И
КОНТРАИНДИКАЦИИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ.

Материалите за дефинитивни възстановявания могат да бъдат

разделени на групи в зависимост от водещия признак:

 Според същността и природата на материала:

 метални - дентална амалгама и различни сплави за ляти

обтурации;

 неметални - КМ, ГЙЦ, порцелан/керамика.

 Според значението им за възстановяване на стествения вид на

зъба/съзъбието:

 естетични обтурационни материали - КМ, ГЙЦ,

порцелан/керамика;

 неестетични - дентална амалгама и различни сплави за ляти

обтурации.

 Полиметална смес от течна фаза (живак, галий + индий) и твърда

ДЕНТАЛНА АМАЛГАМА

прахообразна фаза (смес основно от сребро и калай, с добавка на

мед/цинк и малки количества други метали - злато, платина,
паладий, индий).

 Въз основа на състава и особеностите на прахообразната фаза,

ДА се подразделя на: амалгама с ниско съдържание на мед -
конвенционална амалгама;

 амалгама с високо съдържание на мед - обогатена с мед

амалгама;

 амалгама cъс/без цинк;

 амалгама с неправилна форма на частиците от прахообразната

смес;

 амалгама със сферична форма на частиците и еднакъв състав;

 смесена амалгама, при която в праха има частици с неправилна

и сферична форма, и с различен състав.

Конвенционална амалгама:Съдържанието на мед,е по-малко от

5%; прахът може да бъде съставен от частици с неправилна
форма, с микросферична форма или смес от частици с двете
форми; Основен химически състав на частиците е сребро/калай –
известен като гама фаза;

 При смесването на праха с живака /амалгамирането/ - една част

от гама фазата реагира с живака и се получават: гама 1 фаза
(съставена от сребро/живак) и гама 2 фаза (съставена от
калай/живак); С напредване на процеса на кристализация и
образуване на все по-голямо количество кристали на гама 1 и гама
2 фаза, амалгамата става все по-малко пластична.

 Времето от момента на разбъркването на амалгамата до нейното

втвърдяване е „работно време“

 Работното време на амалгама е по-дълго от това на обогатената с

мед.
 Във втвърдената амалгама има три фази – най-голям е делът на
гама 1 фазата, след нея е този на нереагиралата гама фаза и най-
малък на гама 2 фазата.

 Благородната фаза е гама 1 фазата. Нейните кристали са малки

по размер - тя

определя добрите механични и химични качества на втвърдената

амалгама.

 Неблагородната фаза е гама 2 фазата. Тя определя химическата/

корозионната

неустойчивост на конвенционалната амалгама, а заедно с това, и

по-малката й механична здравина.

Обогатена с мед дентална амалгама: Медта е свързана със

среброто; В сместа има и нереагирали гама фаза - сребро/калай и
сребро/ мед.

 Впоследствие гама 2 фазата - калай/живак реагира с

нереагиралите частици сребро/мед, като в крайната смес има фаза
- мед/калай, гама 1 фаза сребро/живак и нереагиралите
сребро/мед, а при някои и нереагирала гама фаза -сребро/калай.
по-устойчива, по-малко оцветява съседните зъбни структури и има
по-добри механични качества.

Амалгами с цинк и без цинк: Амалгами без цинк се считат онези,

в които той е по-малко от 0.01 %, а цинк съдържащите са с повече
от 0.01%;

подобрява механичните качества на ДА.намалява фрактурите

при периферната връзка,ограничава разширението на амалгамата
по време на нейното втвърдяване; удължава клиничната трайност
на обтурацията.

ограничава разширението на амалгамата по време на нейното

втвърдяване;

удължава клиничната трайност на обтурацията.

Физични, механични и химични качества на ДА

 Издръжливост на натиск: ДА е най-издръжлива на натиск;на

първия час след амалгамирането Най-малка издръжливост на
натиск е тази на конвенционалната амалгама с неправилна форма
на частиците;

 Издръжливост на опън и прекършване"": Обогатените с мед

амалгами са по-издръжливи от конвенционалните на 15-та min от
разбъркването им;

Като цяло амалгамите са малко издръжливи на опън:- създаване на

челна връзка при препарирането на кавитета;

- разполагане на периферната връзка извън зоната на плътен

контакт с антагонистите в централна оклузия;- разполагане на
амалгамата точно до ръба на кавитета, без свръхконтуриране,
надстрояване;- контролиране на порьозността на амалгамата чрез
добра кондензация и сухота на операционното поле;- намаляване
на условия за елекрохимична корозия;- намаляване на теченето на
амалгамата, чрез избор на подходящата амалгама за съответния
клиничен случай;

 Течене на амалгамата: Резултат от това преоформяне е

образуване на ръб на обтурацията, които надстои ръба на
кавитета; Последствията са фрактуриране на ръба на обтурацията
и образуване на периферен процеп, който е причина за: вторичен
кариес; дискомфорт на пациента от задържане на храна; подмяна
или поправка на обтурацията;

 Обемни промени при втвърдяване: свиване и разширение;

След това настъпва разширение, което се дължи на реакция между
живака, среброто и калая и образуването на междуметални
съединения. След 6-8 ч обемните промени се стабилизират и
остават непроменени след 24 час. С негативните обемни промени
на ДА се обяснява постоперативната повишена чувствителност -
образуване на микропроцеп между обтурацията и стената на
кавитета. Този процеп се изпълва с пулпна течност от тубулите на
дентина. Промяната в упражняваното налягане върху тази течност и
нейното движение в дентиновите канали се счита за основна
причина за постоперативната повишена чувствителност.

 Корозия: Корозията е процес на прогресиращо разграждане на

металите при взаимодействие с околната им среда - химична и
електрохимична.Химичната корозия.

 Най-корозионно активна е гама 2 фазата - калай/живак.

Корозионно най-устойчива е гама 1 фазата - сребро/живак.

Дъвкателното налягане активира процесите на корозия.

 Биологична съвместимост: Токсични и алергични реакции,

свързани основно с наличието на живак в амалгамата;

 Токсични – живакът лесно преодолява хематоенцефалната

бариера и води до неврологични дисфункции и увреждания на
черния дроб и бъбреците;
 Алергични - контактен дерматит и лихеноидни реакции;

 Фактори, влияещи върху механичната здравина на ДА:

Температура

 Увеличена енергия при размесване между течната и твърдата

фаза

 Съдържанието на живак

 Размер и вид на частичките от твърдата фаза

 Количество на γ2-фазата

 Кондензация

 Порьозитет

 Клинични качества на ДА: Конвенционална:- По-дълго време

за манипулации в кавитета;- Нечувствителна техника;- По-голяма
якост на натиск;

 Мед обогатена:- По-бързо се втвърдява;- По-добро адаптиране

към стените и ъглите на кавитета;- По-нисък % маргинални процепи
и фрактури на ръба на кавитета;- Запазва блясъка и гладкостта си;-
По-голям живот на готовата обтурация;- По-малък риск от фрактура
на периферната връзка;

 Недостатъци: Конвенционална:- Корозоактивна- Тече- Трудно

се полира- Трудно се моделира и полира- Неестетичен обтуровъчен
материал.

 Мед обогатена- По-високо съдържание на живак- По-малка

якост на опън- По-кратко време за манипулации в кавитета-
Чувствителна на съхранение- Неестетичен обтуровъчен материал.
 Контраиндикации за употреба на ДА: При пациенти с
променена реактивност към състава на ДА Кариозни дефекти в
областта на фронта Риск от патогалванизъм.

КЗ – ДЪРЖАВЕН – ТЕМА 7

ЕСТЕТИЧНИ ОБТУРОВЪЧНИ МАТЕРИАЛИ – ВИДОВЕ, ОСНОВНА

ФИЗИКО-ХИМИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА, ИНДИКАЦИИ И
КОНТРАИНДИКАЦИИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ

ВИДОВЕ

 Материали поставяни в кавитета в пластично състояние:

 Композиционни материали /КМ/,

 Гласйономерни цименти /ГЙЦ/,

 Компомери /КМ+ГЙЦ/.

 Материали поставяни в кавитета в твърдо състояние:

 Вставки от КМ /инлей, онлей, овърлей/,

 Вставки от керамика /инлей, онлей, овърлей/.

I. КОМПОЗИЦИОННИ МАТЕРИАЛИ:1. Дисперсна среда :течлива,

вискозна Bis-GMA-USA; модифицирани Bis-GMAа EG-DMA – етилен-
гликолдимета-крилат/ и ТEG-DMA – триетилен-гликол-димета-
крилат.

2. Дисперсна фаза:най-често силикатно стъкло/.

 Увеличаването на % на пълнежните частици намалява % на

органичния матрикс – намалява се % на полимеризационното
свиване.
 Подобряват механичните качества на КМ;

 Провеждат и отразяват светлината – транспарентност подобна на

тази на емайла;

 Подобряват абразивната резистентност.

3. Почти всички КМ съдържат силициеви частици:

 Кристални форми – кристобалит, тридимит, кварц /повишава се

твърдостта, но се затруднява финирането и полирането/;

 Некристални форми – стъкло /бариево, цинково, итриево/.

4. Катализатори: вещества, които активират процеса на

полимеризация на мономерите.

 Химическите полимери:са двукомпонентни системи – база и

катализатор. След 3-4год. променят цвета си, поради химически
промени.

 Фотополимерите съдържат камфорохинон, който се активира от

светлината, реагира с алифатните амини и се получават свободни
радикали.

 С двойна полимеризация: /дуо-цименти за циментиране на

вставки от КМ, керамика, фасети/.

#Основен недостатък на КМ е полимеризационното свиване, което

довежда до поява на микропроцеп и микропросмукване,
следоперативна чувствителност, маргинално оцветяване и
вторичен кариес.

5. Биполярни вещества.
КМ СПОРЕД ГОЛЕМИНАТА НА НЕОРГАНИЧНИТЕ ПЪЛНИТЕЛНИ
ЧАСТИЦИ:

1. Макрофилни

2. Микрофилни - 0.01-0.1µm

3. Нанофилни - 0.001-0.01nm /размерът намалява с фактор 10

между съседните групи/.

4. Хибридни - макро + микрофилни частици.

5. Микрохибридни - съдържат частици от един вид материал

/монотипни/ и частици от различни видове материали с размер
0.04-1.0µm.

ФИЗИКО-ХИМИЧНИ СВОЙСТВА НА КМ:1. Течливост

2. Бондинг /свързващи/ системи:използват се за по-добро

свързване. Поставят се върху ецваната /кондиционирана/ зъбна
повърхност, където образуват филм 1-5µm.

запечатва стените, кополимеризира с КМ, запечатва ДК, осигурява

микромеханична ретенция, създава химическа връзка.

КЛИНИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ: За обтурации – на всички класове

кавитети.

 За запечатване на фисури.

 Директно изработени естетични корони – при фрактури на зъби

 Паднали фасетки на корони и мостове, фрактури на керамични

корони.

 Лабиални фасетки от КМ.

 Инлеи от КМ.

 За затваряне на диастема, корекция на конични зъби.

 За фиксиране на СОЧ крепители, брекети.

 За шиниране на разклатени зъби при пародонтит.

КЛИНИЧЕН АНАЛИЗ: Пластичност – по-пластични от амалгамата,

много добре се адаптират и в

микрокавитети.

 Абразивоустойчивост – все още недостатъчна. Макрофилните КМ

са поустойчиви, но не могат да се полират, микро- и нанофилните
са полират добре,

но по-лесно се абразират.

 Степен на полимеризация – различна при различните цветове

фотополимерни

КМ от един и същ вид – изискват различно време на облъчване.

 Реакционна температура – поносима от ЗП.

 Издържливи на натиск – по-малко на опън.

 Разтворимост – практически са неразтворими.

 Биологична поносимост – могат да доведат до увреждане на ЗП,

изискват

подложка от биологично поносим материал при дебелина на

дентина под 3mm.

 Цветоустойчивост: при ФП по-голяма. Зависи от вида

катализатор.

 Рентгеноконтрастност: добра при съвременните КМ.

ОСИГУРЯВАНЕ НА РЕТЕНЦИОННОСТ НА СИСТЕМАТА ЗЪБ/ КМ

СРЕЩУ ДЪВКАТЕЛНИТЕ СИЛИ: Чрез триене на обтурацията в
стените на кавитета;

 Чрез точковидни и вътрекавитетни улейовидни ретенции;

 Чрез адхезивни системи;

 Чрез ППЩ;

 Чрез интрарадикуларни щифтове.

 Чрез микроретенции – получени при ецване /обработка на

емайла с около 35% ортофосфорна киселина - микропори с
дълбочина 0-55микрона/

АДХЕЗИВНИ СИСТЕМИ - Адхезията представлява взаимодействие

на атомно ниво между два материала на граничната им
повърхност.

 Физична: електростатична.

 Химична: взаимодействие на атомно ниво, прехвърляне на

атоми.

 Механична: прехвърляне на материали един в друг.

АДХЕЗИЯ КЪМ ТЗТ

 Към емайл

 Зависи от състав на емайл, обработката с пилители, вида на

среза;

 Към дентина

 Адхезия затруднена:

 Увеличено съдържание на органична материя в състава на

дентина;

 Специфична морфология на дентина

 Наличие на замърсяващ слой

 Нетрайно подсушаване

 Хидрофилност на дентина

 Четвърта генерация – актуална днес. Създаване на хибриден

слой и проникване

на адхезива в микроканалите на дентина и пространството между

колагеновите

фибри. Здравина на връзката 24-28 мPa. Тристъпкова методика:

Тотално ецване

за 15 сек; Обилно промиване 15-20 сек; Нанасяне на праймер за 15-

20-30 сек;

Аплициране на адхезив за 15-20 сек.

ГЛАС ЙОНОМЕРНИ ЦИМЕНТИ /ГЙЦ/ - КЛАСИФИКАЦИЯ

 Според полимеризацията

 Химически
 Светлинно полимеризиращи

 Според състава и реакцията на втвърдяване

 Конвенционални

 Кермити

 Компомери – някои ги причисляват към дентални композити, тъй

като част от реакцията на втвърдяване е полимеризационен
процес.

 Модифицирани с пластмаса ГЙЦ – течност, воден разтвор на

органични киселини, хидрофилни мономери – НЕМА и 5-10%
тартарова киселина.

Реакция на втвърдяване на конвенционални ГЙЦ

 Първа фаза – полиакриловата киселина атакува калциево-

алуминиево-флуорносилициево стъкло и се освобождават Ca, Al,
Na, F йони и силициевата киселина, която кондензира като
силикатен гел.

 Втора фаза – хидрогелна фаза: Започва 5-10 мин. След

първоначално смесване. Реакцията е силно чувствителна към влага.

 Трета фаза –

 Завършек на втвърдяването –Образува се и силикатов матрикс.

Предимства и недостатъци на конвенционалните ГЙЦ

 Предимства

1. Освобождават флуор и имат изразен кариостатичен ефект

2. Ниска екзотермична реакция на втвърдяване

3. Слабо обемно свиване в сравнение с КМ, пространствено

стабилни

4. Коефициент на термично разширяване – близък до този на

дентина

5. Добро маргинално запечатване

6. Химична адхезия към емайла и дентина

7. Добра маргинална адаптация и нисък процент микропроцепи

 Недостатъци

1. Податлив на дехидратация

2. Чувствителен на влага при втвърдяване

3. По-ниска якост на опън в сравнение с КМ

4. Дълго време на втвърдяване

5. Отстъпват на физични и естетични качества от КМ

6. Трудно се обработват –непосредствено след поставяне на

обтурацията не могат да се финират и полират

7. Нестабилен цвят

Клинична характеристика на конвенционални ГЙЦ

 Приложими при дефекти под венечния ръб

 Крехки са, изискват челна връзка

 Абразивоустойчиви
 Химическа адхезивна връзка с ТЗТ – чрез хелация на Ca в дентина
и емайла

 Висока биологична съвместимост

 Пространствено стабилни са

 Ниска екзотермична реакция на втвърдяване

 Рентгеноконтрастни

 Изискват задължитено защита от влага, като се покриват с

лакове.

 Съотношение прах/течност при ръчно смесване 4:1, при капсули

4,5:1

Предимства и недостатъци на модифицирани с пластмаса ГЙЦ

 Предимства

1. Неразтворими в орална течност

2. Увеличена адхезия към ТЗТ

3. Нисък коефициент на термично разширение

4. Отделят флуор

5. Подобрени механични качества

6. Подобрени характеристики на втвърдяване

7. По-дълго манипулационно време

8. Рентгеноконтрастни са

9. Бързо се втвърдяват
 Недостатъци

1. Разширение по време на втвърдяване

2. Екзотермична реакция на втвърдяване с покачване на

температура до 10°С

3. С намалена транспарентност

4. Изискват послойно нанасяне.

Предимства и недостатъци на компомерите

 Предимства

1. Добра естетичност

2. Лесно се поставят в кавитета и лесно се полират

3. По-малко са податливи на дехидратация

4. Рентгеноконтрастни са

5. Коефициент на термично разширение близък до този на ТЗТ

6. Биологична поносимост

 Недостатъци

1. Наличие на повече микропроцепи

2. Търпят разширение поради сорбция на вода

3. По-слабо освобождават флуор

4. По-лесно износване и по-ниска абразоустойчивост в сравнение с

КМ.
Индикации за приложение на компомерите

 При възстановявания на дефекти при млечно съзъбие

 Подходящи при V клас кавитети

Клинично приложение на ГЙЦ

 Като изолационни подложки

 За сандвич обтурации

 За обтуриране на шиечни дефекти, тунелни кавитети и при

временни зъби

 За запечатване на фисури

 За ретроградно запълване

 Време за работа около 2,5 минути и време на смесване 30

секунди.

КЗ – ДЪРЖАВЕН – ТЕМА 8

АСЕПТИКА И АНТИСЕПТИКА В ТЕРАПЕВТИЧНАТА СТОМАТОЛОГИЯ

Асептиката е дейност, при която не се допуска контакт и навлизане

на инфекции в живи тъкани. отстраняване и унищожаване на
патогенни МО с физични средства.

Антисептиката е действие за унищожаване на МО чрез химични

средства. Въздейства МО в живите тъкани и се възпрепятства
тяхното размножаване и развитие.

Предпазването включва:

 Познания и способност да се открие навреме заболяването;

 Ефикасно насочване на пациента към съответнияспециалист;

 Непрекъснато, продължаващо обучение на всички заети в

сферата на здравеопазването;

 Осигуряване и постоянна здравна информираност на хората за

характера на заболяванията и за съответните предпазни средства
срещу тях.

ПРЕДАВАНЕ НА ИНФЕКЦИИ И ДРУГИ БОЛЕСТИ В КАБИНЕТИТЕ ПО

ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА:

1. Трансмисия на болести

 Пряк и непряк контакт

 Чрез телесни течности – кръв, слюнка

 Замърсени инструменти

 Замърсени близки повърхности

 Носещи се във въздуха аерозоли по време на рутинна дентална

практика.

2. Условия за развитие на инфекциозно заболяване

 Податлив гостоприемник;

 Наличие на високо вирулентен патоген;

 Вход, през който патогенът навлиза в гостоприемника;

 Целта на контрол над инфекциозните заболявания е да се

прекъсне веригата