ПРОТЕТИКА – ТЕМА 1

БИОМЕХАНИКА НА ДЪВКАТЕЛНИЯ АПАРАТ. ДЪВКАТЕЛНО НАЛЯГАНЕ. ПОСТАНОВКА ЗА

ФУНКЦИОНАЛНО-МЕХАНИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ НА ПАРОДОНТА. РЕЗЕРВНИ СИЛИ.

Дъвкателната функция: е физичен акт за механично преработване на храната.

Оклузалните повърхности на двете зъбни редици динамично се съчленяват и протича процес на

дъвкателна артикулация.

Дъвкателният акт: е физилогичен процес с променлива интензивност в отделните области на

съзъбието.

При нормално хранене мускулите никога не се съкращават едновременно.

Силата при нормалната дъвкателна дейност, и нейната стойност е около 30% от

абсолютната мускулна сила.

специфична дъвкателна сила:e Силата, която понася отделния зъб в зависимост от отдалечеността
му от челюстния ъгъл.

дъвкателно налягане:е притискането на храната между зъбните повърхности (Решаващият момент

в дъвкателния ).

Ⴃ=P/F (големината на налягането (Ⴃ) е правопропорционална на големината на приложената сила

(P) и обратнопропорционална на площта

(F), върху която действа силата).‫غير هام‬

# Оклузалните повърхности на моларите са най-широки, на премоларите – по-тесни, а при

канините и инцизивите преминават в режещи ръбове.

Равномерното стесняване на оклузалните площи води до

$ повишаване на оклузланите сили, но същевременно равномерното намаляване на

специфичните дъвкателни сили, води до понижаване на окл.

парадонтално налягане Ⴃр. Ⴃp = Rs/Fp = Ps/Fp

Това означава, че всяка функция поражда уравновесяваща действието й реакция, която е в

константно съответствие с посоката и интензивността на функционалното дразнене.

. Ⴃо/Ⴃp = K За да съществува константно равновесие е необходимо аналогично константно

съответствие и между повърхностите Fo/Fp=K.

За да е равновесен процесът функция - реакция, е необходимо на всяка парадонтална повърхност

да отговаря точно определена по площ оклузална повърхност и обратно.

Съгласно концепцията на Балабанов -,,Пародонтът на определен зъб се намира в състояние на

функционално-механично равновесие, когато отношението на площта на дъвкателната повърхност
на зъба, към площта на активната му коренова повърхност е равна на константата К = Fo/Fp",
отнасяща се за интактна зъбна редица. (not important).

Съгласно закона за виканрана компенсация на Wustrow – „пародонтът на всеки зъб може да

компенсира двукратно повишено функционално натоварване“.

Курляндский пък определя, че „здравият пародонт използва само половината от съпротивителните

си сили, чрез които неутрализира действащите дъвкателни сили по време на дъвчене, а

останалата половина представляват резервните сили на пародонта“.

Способността на органите да поемат и компенсират двукратно по-големи функционални

натоварвания представлява техните биологични компенсаторни възможности, нар.
„Обединявайки концепциите на Балабанов, Wustrow и Курляндский: „здравият пародонт на всеки
зъб може да поеме и компенсира дъвкателни сили, които постъпват на два пъти по-голяма
дъвкателна повърхност.

Когато възникнат механизмите на функционалната патология на дъвкателния апарат, константната

величина К = Fo/Fp се променя, като се увеличава максимално двукратно К = 2Fo/Fp – след
частично обеззъбяване или намалява на половина К = Fo/0,5Fp, след патологични промени в
пародонталните тъкани. Тоест при К = 2Fo/Fp здравият пародонт на всеки мостоносител може да
неутрализира оклузалното налягане върху собствената дъвкателна повърхност и тази на един
съседен член на мостовото тяло.

В случаите когато сборният пародонт на мостоносителите няма да може да компенсира

увеличеното оклузално налягане, се налага включване на нов мостоносител или редуциране на
широчината на оклузалната повърхност на мостовото тяло с 1/3 или 1/2.

ПРОТЕТИКА – ТЕМА 2

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДЪВКАТЕЛНИЯ АПАРАТ. ТЕОРИИ ЗА ЕТИОЛОГИЯТА НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА.

РЕАКТИВНОСТ И РЕЗИСТЕНТНОСТ НА ОРГАНИЗМА.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДЪВКАТЕЛНИЯ АПАРАТ:Отклоненията могат да бъдат от най - лекото смущение,

неразположение, дискомфорт, стрес и др., до най - тежкото поражение в ЛЧО.

$# Етиологията на заболяванията на дъвкателния апарат: изучава връзките и взаимоотношенията

между причината - водещият етиологичен фактор, следствието - възникването и развитието на
патологичния процес, както и реактивността на организма допуснала този процес.
Теории за етиологията на заболяванията:Най - теоретични концепции за етиологията
биват:Монокаузализъм - Според тази теория всяко заболяване се предизвиква от определен
фактор - бактерия, бацил, вирус, гъбичка и др.. а като теория претърпя два периода на развитие -
механистически и диалектически.

1. В механистическия период всяка болест има точно етиологичен фактор, който десйтва
самостоятелно, като не се отдава значение на болестните условия. Типичен пример да
инфекциозните и възпалителни заболявания, причинени от водещ фактор –бактерия, вирус и
Подходът на лекаря е да унищожи причинителя на заболяването.

2. В диалектическия период водеща роля за предизвикване на заболяването има етиологичният

фактор, който действа в комплекс от болествни условия, . Те оказват влияние върху началото,
степента на развитие и тежестта на поражението и изхода на заболяването. Подходът на лечителя
е да се ограничи/отстрани действието на етиологичния фактор.

Кондиционализъм -. Според тази теория болестите се предизвикват не от определен причинител,

а от комплекс от условия, еднакво важни за възникване на заболяването.

Констелационизъм – стечение на обстоятелстватаСпоред тази теория, по стечение на

обстоятелствата, заболяванията се причиняват от обединеното действие на една съвкупност от
вътрешни и външни етиологични фактори. Водещия етиологичен фактор и болестните условия са
заменени с равностойното действие на факторите на вътрешната и външната среда за
предизвикване на заболяване, като вниманието на лекаря е насочено именно към тях.

Конституционализъм - устройството или състоянието на цялата съвокупност от анатомични

структури, обединени от различните функции и реакции, играещи важна роля в етиологията на
заболяванията. Водеща роля има наследствеността - генетичния код - вътрешните фактори,
доминиращи в етиологията на болестните процеси. Положителното в нея е, че вниманието на
лечителя се насочва към установяване на наследствено - конституционалните особености и
енетичната обремененост в етиологията на заболяванията в денталната медицина.

Наследственост - способността за предаване в поколението, на физиологичните и патологичните

особености на организма. . Гените имат различно значение в етиологията на заболяванията в ЛЧО.
В някои случаи те не са причина за .аномалии в ЛЧО - патофизиологични захапки, устно - небни
цепки, алергии, тумори и др).

Реактивност и резистентност на организма:Реактивността е комплекс от физиологични и

патологични, изменчиви реакции, които променят жизнената дейност на организма под
въздействието на различни вътрешни и външни дразнители. Сложен комплекс от реакции,
който цели да запази единството на структури, функции и реакции на здравия организъм.
Резистентността включва устойчиви, противодействащи и приспособителни реакции на
организма, които неутрализират влиянието на вътрешните и външните фактор.Например
високоразвита форма на реактивност и резистентност е вродения или придобит имунитет
на организма, спрямо най - различни етиологични фактори.

ПРОТЕТИКА – ТЕМА 3

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДЪВКАТЕЛНИЯ АПАРАТ. ЕТИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ – ВЪТРЕШНИ И

ВЪНШНИ.