ДЕНТАЛНА ФИЗИКАЛНА

ТЕРАПИЯ

ЛЕКЦИОНЕН КУРС
 1. Въведение. Историческо развитие,
съвременни насоки. Раздели на денталната
физикална терапия. Общи принципи на действие
на физикалните фактори.

Електролечение: Токове с ниско напрежение:

постоянен галваничен ток, постоянни пулсиращи
токове, ниско-честотни променливи токове.
Съвременни апарати и приспособления.
Апликационна техника и дозировка на
електрическия ток. Физиологично и
терапевтично действие. Методики. Индикации и
контраиндикации за приложение.
 Названието „физиотерапия” произхожда
от гръцките думи fysis – природа и therapeia –
лечение, т.е. природолечение. Физиотерапията
цели възстановяването на здравето чрез
използване на естествени и преформира-ни
физикални фактори.
Физикалната медицина обединява
съвкупност от науки за приложение на
физикалните фактори върху човешкия
организъм в здраве и болест с цел лечение и
профилактика на здравия и болния човек.
 Физиотерапията намира все по-широко
признание у нас и в чужбина.
През последните години тя отбеляза голям
напредък във всички нейни раздели, които се
разшириха и обогатиха с нови възможности.
Голяма роля за това изигра развитието на
фундаменталните медицински науки и научно-
техническия прогрес, който даде тласък не само по
отношение богатото разнообразие на източниците
на физикална енергия, но и по отношение на
възможностите за диагностична обективизация на
терапевтичните резултати.
Непрекъснато се развиват нови клонове на
общата и денталната физикална терапия.
 Физикалните фактори се подразделят на
естествени и преформирани.
Преформирани физикални фактори са
електрически ток, магнитното поле, светлинни
източници (включително лазер), ултразвук,
изкуствена топлина, като на тях отговарят
респективно разделите електро-терапия, магнитна
терапия, светло-терапия, лазер-терапия, ултразвукова
терапия, термолечение.
Днешната физикална терапия представ-лява
клон от медицината, респективно от денталната
медицина, разполагащ с методи, които се използват
целенасочено за въздействие върху
патофизиологичните механизми при различни
заболявания.
 Физикалните фактори се подразделят на
естествени и преформирани.
Преформирани физикални фактори са
електрически ток, магнитното поле, светлинни
източници (включително лазер), ултразвук,
изкуствена топлина, като на тях отговарят
респективно разделите електро-терапия, магнитна
терапия, светло-терапия, лазер-терапия, ултразвукова
терапия, термолечение.
Днешната физикална терапия представ-лява
клон от медицината, респективно от денталната
медицина, разполагащ с методи, които се използват
целенасочено за въздействие върху
патофизиологичните механизми при различни
заболявания.
ОБЩ МЕХАНИЗЪМ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Физикалните методи на лечение
принадлежат към неспецифичните
терапевтични методи. Въздействието е
рефлекторно или непосредствено върху ЦНС
т.е. въздействието е по:
неврогенен, неврохуморален,
хуморално-клетъчен механизъм
 Физикалните лечебни фактори влияят пряко и
ефективно, патогенетично върху болестния процес и
често се използват в случаи, когато лекарствените
вещества са с неблагоприятни странични въздействия.
Физикалното лечение трябва да се съчетава с
рутинните методи на лечение на съответното
заболяване, като трябва да го допълва.
Действието на физикалните фактори е
нормализиращо и регулиращо: то може да бъде
локално, сегментно, рефлекторно и общо.
При хипоактивност на процесите се проявява
стимулиращ ефект върху кръвообръщението,
трофиката на тъканите и метаболизма, регенерацията,
нервната дейност.
 При физикалната терапия в организма
се внася енергия:
- Електроенергия;
- Топлинна енергия;
- Квантова енергия /лечение със светлина/;
- Енергия от електромагнитни вълни - /МВ, УВЧ/;
- Енергия от магнитни полета.
Тази енергия се включва в енергетичните
процеси в клетките и тъканите и спомага за
нормализиране на функционални нарушения в
отделни органи и системи и в целия организъм.
 Чрез физикалните методи може да се
постигне:
- Пренагласа във функционалното
състояние на различни органи;
- Засилване на реактивната способност на
организма;
- Подобряване на компенсаторните му
възможности.
 Физикалните фактори имат неспецифично и
специфично въздействие върху организма, върху
отделните негови функции.
Неспецифично въздействие е например
хиперемията, която се получава при електро-
лечението, ултравиолетовите лъчи, специфично –
йонофорезата,
При правилно съчетаване на различните
физикални фактори между тях възниква ефект на
синергизъм /т.е. еднопосочност/, при който се
мултиплицира крайния резултат, а при неправилно
съчетание ефект на антагонизъм /т.е. относителна
противоположност водеща до минимизиране на
ефекта/.
 ТЕРАПЕВТИЧНИ ЕФЕКТИ ПРИ
ЛЕЧЕНИЕТО С ФИЗИКАЛНИ
ФАКТОРИ:
Обезболяващ,
Противовъзпалителен,
Стимулира трофиката и регенерацията,
Подобрява обменните процеси,
Ускорява резорбцията на възпалителните
ексудати,
Миорелаксиращ ефект.
 ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ФИЗИКАЛНАТА
ТЕРАПИЯ:

• Правилна, пълна и прецизна диагноза на заболяването;

• Индивидуална преценка на изходното състояние и общата
реактивност на организма на болния;
• Етиологична и патогенетична обоснованост на приложението
на физикалния фактор;
• Строго диференциран избор на фактора и методиката на
приложението му;
• Предпазване от предозиране /енергетично/ на физикалния
фактор;
• Системен лекарски контрол на ответните реакции на болния;
• Комбиниране на фактори със специфично и общо действие
върху организма;
• Планомерност и поетапна последователност при приложението
на един или няколко физикални фактора и лечебни курсове.
 Съчетание и комбиниране на физикалните
фактори с цел неспецифично и специфично
въздействие.
С неспецифичното общо въздействие се постига
активиране функцията на много системи в организма: на ЦНС,
вегетативната нервна система, кръвообращението,
метаболизма, имунобиологичната защита. Със специфичното
въздействие се постига специфична реакция на организма,
присъща само на отделен физикален фактор.
Например: Микровълни с последваща йонофореза на
медикаментозно средство.
Не е възможно да се раздели специфичното от
неспецифичното въздействие, както и разнообразните
физиологични ефекти, присъщи на физикалните фактори.
При прилагане на всяка физикална процедура трябва да се
прецизира дозировката, времетраенето, индивидуалнта
реактивност, възрастта, конституцията на пациента, за да се
получи желания лечебен ефект.
 РАЗДЕЛИ В ДЕНТАЛНАТА
ФИЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ
ЕЛЕКТРОЛЕЧЕНИЕ
СВЕТЛИНОЛЕЧЕНИЕ
ЛЕЧЕНИЕ С МЕХАНИЧНА ЕНЕРГИЯ
ТЕРМОЛЕЧЕНИЕ
Във всеки от тези раздели са разрабо-
тени специфични методики, които са съобразени
с анатомо-физиологичните особености в ЛЧО.
 ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК, ЕЛЕКТРОЛЕЧЕНИЕ.
Електролечението е раздел от физикалната терапия /ФТ/,
който изучава методите и средствата за използване на
електрическия ток за профилактични, лечебни и диагностични
цели. Той е най-обширният и подробно разработен раздел от
денталната физиоте-
рапия.
Електрическия ток представлява особенна форма на
съществуване и движение на материята /като елементарни
частици и във вид на поле/ т.е. насочено движение на
електрически заредени частици – електрони и йони.
Съществуват различни теории за същността на
електрическия ток: електромагнитна теория на Lorenz –
Maxwell, електронна теория и др.
 Електрическия ток се използва в денталната
медицина за диагностика, обезболяване и лечение,
както на заболяванията на зъбите, така също и на
пародонталните и лигавични заболявания.
За диагностика се използват постоянен, прав
(галваничен) ток и постоянен пулсиращ ток с
правоъгълни импулси.
За лечение се използват постоянен, прав
(галваничен) ток, постоянни пулсиращи токове, ниско
– честотни променливи токове (НЧПТ) и високо –
честотни променливи токове (електромагнитни вълни)
- (ВЧПТ), магнитно поле.
 Известно е, че едноименните електрически
заряди се отблъскват, а разноименните се
привличат. Според закона на Кулон силата на
взаимодействието между полетата на две
наелектризирани точкови тела зависи право
пропорционално от големината на зарядите и обратно
пропорционално на разстоянието между тях.
В зависимост от способността си да провеждат
електронни потоци веществата се разделят на:
изолатори (диелектрици), полупровдници и
проводници.
Човешките тъкани са проводници. От твърдите
зъбни тъкани (ТЗТ) емайлът има най – малка
проводимост, следват дентина – с по – висока
проводимост, кости и меки тъкани – с най-висока
електропроводимост.
 ВИДОВЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОКОВЕ

ПОСТНОЯНЕН /ПРАВ,ГАЛВАНИЧЕН / ТОК

ПОСТОЯННИ ПУЛСИРАЩИ ТОКОВЕ

НЧПТ – ФПУКТУИРАЩИ ТОКОВЕ НА

РУБИН

ВЧПТ – ВИСОКО-ЧЕСТОТНИ
ПРОМЕНЛИВИ ТОКОВЕ
 Основните видове ток са: прав
(галваничен, монополярен) - протича в една
посока и променлив (биполярен) ток - тече в
двете посоки .
Условия за протичане на електрически
ток са: наличие на външно електрично поле;
наличие на лабилно свързани или свободни
носители на електричество в средата.
 І. ГАЛВАНИЧЕН ТОК

Галваничният ток представлява прав ток с постоянна

скорост и посока на движение на електрически заредените
частици ( І и U са постоянни ).
Получава се от синусоидалния ток от мрежата чрез
токоизправител. Големината на електрическия ток зависи от
скоростта на промяна на количеството електричество за
единица време.

ПАРАМЕТРИ НА ТОКА ИЗПОЛЗВАН В ЛЧО:

І до 10 мА
U до 60 V
Pt = I / S = 0,1 – 0,3 мА / см 2 (ЗА ВЪЗРАСТНИ
ЛИЦА), 0,01 - 0,05 мА /см 2 (ЗА ДЕЦА ДО 6 Г.).
 Според закона на Ом напрежението (Volts) е
равно на произведението от големината на тока
(Amperes) и съпротивлението (Ohms) т.е. U = I x R.
За живият организъм се използва и допълнително
понятие за съпротивлението.
Импедансът Z или пълното съпротивление на
проводима среда е сума от активно съпротивление
Ra, дължащо се на електропроводимите свойства на
средата и от реактивно (привидно) съпротивление X
дължащо се на структурата на средата –
Z² = Ra² + X².
При протичането на ток през тъканите се образува
топлина. Количеството и се определя по закона на
Joule.
АПАРАТИ:
 ІІ.ПОСТОЯННИ ПУЛСИРАЩИ ТОКОВЕ –
движение на електрически товари в една посока,
но с променлива скорост - І и U се променят с
времето и в зависимост от тази промяна се
получават токове с различна форма:
 ДИАДИНАМИЧНИ ТОКОВЕ, ДИАДИНАМОТЕРАПИЯ.

Диадинамичните токове (ДДТ) са комбинации от токове,

най-съществени от които са постоянни пулсиращи токове с
честота 50 и 100 Hz, наслоени върху постоянен ток. Те имат
полусинусоидална форма с леко експоненциален пад.
Представляват движение на електрически товари в една
посока , но с променлива скорост. Силата и напрежението се
променят с времето и в зависимост от тази промяна се
получават токове с различна форма. Най-използвани от тези
токове са ДДТ на Бернар.
Прилагат се два основни вида : MF – 50 Hz, DF – 100 Hz
и следните разновидности: CP – 1 сек. MF, 1 сек. DF; MP – 2
сек. MF, 4 сек. DF ; LP – 3-5 сек. MF, 6-8 сек. DF; RS – 1
сек. MF, 1 сек. пауза.
 Биологично и физиологично действие на
ДДТ:
• аналгезия - (DF, CP, LP) - чрез вазодилатация,
освобождаване на хистамин и други тъканни
стимулатори, чрез аноден блок.
• симпатиколиза - (DF, MF) - повишаване активността
на парасимпатикуса
• диадинамофореза - (DF, MF) - съчетава
обезболяващото и трофично действие на ДДТ с
медикаменти.
• електромиогимнастика - (RS) - при мускулни
хипотрофии и при увреждане на периферния
двигателен неврон.
 Терапевтично действие :
Премахва болката, съдовия спазъм и
хипоксията, стимулира трофиката и регенерацията
на тъканите, има противовъзпалителен ефект.
Показания за диадинамо терапия:
- седация при всички болкови състояния - (DF
– 1 мин., CP – 2 мин., LP – 3 мин.) - невралгии,
неврити.
- стимулиращ ефект при съдови дистонии - (DF
– 3 мин., MP – 3 мин.) болест на Raynau, Buerger,
Мигрена.
 ПАРАМЕТРИ
подобни на тези при ГТ.
 АПАРАТИ:
Скорпион, Бипулсатор, Стимул,
Тонус, Диаимпулс.
СПЕЦИФИЧНИ ЕЛЕКТРОДИ
ЗА ДДТ:
 НИСКОЧЕСТОТНИ ИМПУЛСНИ ТОКОВЕ

Моно - или биполярни с различна форма на импулса

и честота от 1 - 800 Hz. Класически прототип на променливия
ток е фарадичният – с малка продължи-телност (1 ms) и
островърха форма. Основният му ефект е дразнещ върху
нервно-мускулното влакно.
Нискочестотните монополярни токове променят
периодично напрежението си, но не изменят посоката си.
Съвременната физикална терапия ги прилага чрез
прецизен подбор на редица параметри: големина (сила) на
тока; форма (триъгълна, правоъгълна, експоненциална);
продължителност на импулса; продължителност на паузата;
модулацията на нискочестотните токове; разположение на
полюсите на тока; познаване топографията на моторните точки.
 ІІІ. ПРОМЕНЛИВИ ТОКОВЕ
1. НЧПТ /флуктуиращи токове на Рубин / -
синусоидални променливи токове, хаотично
менящи се по амплитуда и по честота / 100 -
2000 Хц; - звукова честота,електрически
шум / .
ВИДОВЕ:
№ 1 – биполярен симетричен,
№ 2 - биполярен асиметричен,
№ 3 - монополярен /изправен /.

ПАРАМЕТРИ:
І; Pt до 0,1 мА/см 2 ; 0,1 – 0,2 мА/см 2 ; над
0,2 мА/см 2.
 Основни физиологични ефекти на
галваничния ток, ФИЗИОЛОГИЧЕН
МЕХАНИЗЪМ НА ДЕЙСТВИЕ НА ПОСТОЯННИТЕ
ТОКОВЕ :
От гледна точка на теорията за
електролитната дисоциация човешкият организъм
е сложен електролит с много и различни йони:
положителни йони (катиони – H, Ca², Na, Mg²) и
отрицателни йони – аниони – ОН, Cl).
Съвкупността от йоните в тъканите на организма
се нарича йонна конюнктура на тъканите и от нея
зависи готовността за реакция при протичане на
ток.
При протичане на ГТ през меките тъкани в
тях настъпват следните основни физиологични
процеси:
- електролиза (разлагане на сложни вещества на
съставните им);
Неорганични соли и вода – (+) и (-) заредени йони.
Органични вещества - адсорбират йони и се
превръщат в (+) или (-) заредени мол-йони.
- електрофореза (пренасяне на електрически
заряди към противоположните полюси на
апарата);
- ЕЛЕКТРООСМОЗА – преминаването на йони през
полупроницаеми клетъчни мембрани.
- генериране на нови вещества на полюсите
(електродите) in status nascendi (химически
активни вищества).
ЙОНИТЕ И МОЛ-ЙОНИТЕ ОСИГУРЯВАТ
ЕЛЕКТРОПРОВОДНОСТТА.
 По пътя си към електродите йоните срещат
полупропускливи мембрани и се натрупват върху тях, при
което се стига до образуване на виртуални полюси и
генериране на поляризационен ток.
Получават се 5 зони на въздействие на
галваничния ток.
- полярна (под катода) – с образуване на основи (NaOH);
- периполярна – с възбуждение на нервните рецептори
(катод–включване–съкращение);
- интерполярна (амфотропна) зона – със стимулиране на
кръвооросяването, трофиката, редокс-процесите,
окисляването;
- периполярна – с потискане на нервни рецептори (анод–
изключване–съкращение);
- полярна (под анода) – с образуване на киселинни (HCl).
 В резултат на йонната асиметрия
настъпват промени в
съотношението между едновалентните и
двувалентните йони (йоните на Na и K от една
страна, и на Ca и Mg от друга).
Доказано е, че за функционалното
състояние на тъканите, респективно за тяхната
възбудимост, решаващо значение има
количественото съотношение между едно- и
двувалентните йони.
При промяна на съотношението за сметка на
повишаване на количеството на Na и K настъпва
възбуждането на катода.
При промяна на това съотношение за сметка
на увеличаване на йоните на Ca и Mg настъпва
потискане на жизнените процеси в тъканите
под анода.
 Механизмите на възникване и предаване на
възбуждението, респективно инхибирането на
нервните клетки се изяснява от
електрофизиолозите Eckels, Huxley, Hodkin
(нобелови лауреати). Те описват потенциала на
възбудимата мембрана – в покой (70–50–80 mV)
и при действие – акционен потенциал.
Акционният потенциал има фази на
деполяризация на мембраната (Na-лавина
навлиза в клетката) и на реполяризация на
мембраната (K излиза от клетката), с последваща
рефрактерна фаза на хиперполяризация на
мембраната и връщане отново в изходно
положение.
 Провеждането на възбудимостта по хода на
аксона се осъществява на местата на прищипване
на миелиновата обвивка (nodus Ranvier).
Възбуждението се предава през синапсите
(невро-неврален, невро-мускулен синапс) и стига
до мускулите, където се осъществява основният
краен ефект на нискочестотния ток (НЧТ) –
съкращението на мускулите с последващо
отпускане, т.е. електромиогимнастика.
При включване на електрическия ток
реагират мускулите под катода (деполяризация на
катода с реакция катод–включване–съкращение), а
при изключване – под анода (хиперполяризация
на анода с реакция анод–изключване–
съкращение).
 - отриц.йони /анийоните/ Cl - , Br -, J -, O -,
OH се движат към (+) / рН е около 6 /.
-положит. йони /катийоните/ Н+, Na+,
K+, Ca++, Mg++, алкалоиди се движат към (-)
/рН е около 8 /.

В периполярните зони тези йони отдават или

приемат електрони, стават електронеут-рални и се
превръщат в химически вещества с нови качества
- вeщества в Status nascendi, които са особено
активни .
 - отриц.йони /анийоните/ Cl - , Br -, J -, O -,
OH се движат към (+) / рН е около 6 /.
-положит. йони /катийоните/ Н+, Na+,
K+, Ca++, Mg++, алкалоиди се движат към (-)
/рН е около 8 /.

В периполярните зони тези йони отдават или

приемат електрони, стават електронеут-рални и се
превръщат в химически вещества с нови качества
- вeщества в Status nascendi, които са особено
активни .
 Върху функционалното състояние на тъканите оказва
влияние и съотношението водородни и хидроксилни йони.
Повишаването на концентрацията на Н йони върху
катода води до повишаване на възбудимостта на тъканите,
а натрупването на ОН йони върху анода предизвиква
потискане на възбудните процеси.
Неспецифична, но значима реакция при
въздействие с ГТ, е активацията на кръвообраще-
нието, което е по-изразено под катода (активна
хиперемия). Тя е рефлекторна, но и за сметка на
въздействието на биологично активни вещества
(хистамин, ацетилхолин, адреналин), които се отделят
в тъканите по време на процедурата. Тази хуморална
обусловеност осигурява значително по-голяма
продължителност на ефекта на тока.
 В РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ И ДРУГИ ПРОМЕНИ в
тъканите близо до електродите /периполярните зони /
се наблюдават следните физиол. ефекти:
- подобряват се кръвообращението и трофиката;
- стимулират се редокс-процесите, респективно
метаболизмът;
- подобряват се функциите на органите, респективно
системите;
- редуцира се болката (съгласно gate-theory of Melzack &
Wall) и се стимулират нервните рецептори и предаването
на възбудата по нервно-мускулния синапс;
- действа обезболяващо (чрез блокиране на дразнителя,
медиаторите, ангажиране на десцендиращите системи за
болков контрол и кортекса); стимулира функцията на
съответния орган и система.
 В близост до КАТОДА:
- повишава се пропускливостта на клетъчните
мембрани:
засилва се дифузията и осмозата
подобряват се обменните процеси
-увеличава се кръвооросяването
-засилва се регенерацията на тъканите
-увеличава се ацетилхолина
-засилва се мембранната пропускливост за
Na +
-засилва се дразнимостта на нервните рец., т.е.
КАТОДА ИМА ДРАЗНЕЩ ЕФЕКТ.
 В близост до АНОДА:
-намалява пропускливостта на клет.мембрани:
забавя се дифузията и осмозата /особено на 2
вал. йони /
-увеличава се активната хиперемия в още по-голяма
степен.
засилват се обменните процеси
засилва се регенерацията на тъканите
-увеличава се активността на холинестеразата
разгражда АЦЕТИЛХОЛИНА, намалява се
дразненето на нервните рецептори т.е.
АНОДА ИМА ОБЕЗБОЛЯВАЩ ЕФЕКТ.
 В резултат на променената възбудимост на
нервните клетки, възникват аферентни
импулси към ЦНС и вегетативните центрове.
Те предизвикват рефлекторни реакции от локален,
сегментен и генерализиран тип, водещи до
изменение на физиологичните процеси в близост
до електродите и в целия организъм.
Наблюдава се вторичен хуморален ефект
като резултат от дразненето на ендокринната
система.
Посочените промени се наблюдават и в
интерполярната зона от тъкани.
 ТЕРАПЕВТИЧНО ДЕЙСТВИЕ НА
ПОСТОЯННИТЕ ТОКОВЕ
В ТЪКАНИТЕ ПОД КАТОДА:
- дразнещ ефект
-противовъзпалителен
-резорбиращ ефект върху възпалит. ексудати.
В ТЪКАНИТЕ ПОД АНОДА :
-обезболяващ
-дехидриращ
-миорелаксиращ
В областта на двата електрода се стимулират
регенеративните процеси и се подобрява функционалното
състояние на нервните окончания, главно в резултат на
подобряване на обменните процеси и трофиката.
ТЕЗИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ЕФЕКТИ СЕ ПОСТИГАТ ЧРЕЗ
МЕТОДИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ С ПОСТОЯННИ ТОКОВЕ - ГТ, ДДТ, ФТ №
3
 Електротерапията се прилага в общата и
денталната медицина за лечение на:

• редица мускулно-скелетни и неврологични заболявания;

• за подобряване на кръвооросяването, редукция на
едемите;
• стимулиране на заздравяването на рани;
• стимулиране на костния растеж и регенерацията;
• за обезболяване (физикална аналгезия);
• за въвеждане на лекарствени вещества през кожата,
лигавицата, в ТЗТ, в ЗП и в ендодонта на зъбите.
• Постоянният електрически ток се прилага за диагностика
на заболяванията на зъбите чрез метода
електроодонтодиагностика.
 ИНДИКАЦИИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ
1.ЗА ОБЕЗБОЛЯВАНЕ:
- ТЗТ
- пулпити и периодонтити
- болкови синдроми
2.ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ПРОЦЕСИ
- щадящо лечение
- усложнения след пулпитолечение
- лечение на периодонтити
- пародонтални, лигавични и хирургични
заболявания
3.ЗА СТИМУЛИРАНЕ ТРОФИКАТА И РЕГЕНЕРАЦИЯТА
- дълбок кариес
- щадящо лечение
- усложнения след лечение на пулпити
- периодонтити
4.ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОБЩАТА
РЕЗИСТЕНТНОСТ, ОБМЕННИТЕ ПРОЦЕСИ И
ПРОФИЛАКТИКАТА.
- рефлекторни методики
- УВЛ

5.ЗА ЕЛЕКТРОСТЕРИЛИЗАЦИЯ ПРИ ИНФЕКТИРАНИ

КОРЕНОВИ КАНАЛИ.
-анод галванизация
- катод галванизация
6.за диагностиа на заболянанията на
зъбите.
 КОНТРАИНДИКАЦИИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА
ФИЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ
ОБЩИ :
Основни общи противопоказания за
лечение са:
• злокачествени тумори (СА);
• преканцерози (leucoplakia, lihen ruber planus);
• кръвни заболявания (хеморагична диатеза,
злокачествени кръвни заболявания – левкемия,
анемия, хеморагични процеси);
• ускорено кръвосъсирване;
• сърдечни заболявания в стадий на декомпенсация,
атеросклероза, хипертония, хипотония,
тромбофлебити, тромбози, тромбоемболия, варици,
болни на антикоагулантно лечение);
• фебрилитет;
• остра инфекция или сепсис;
• гнойни процеси;
• активна туберкулоза;
• сифилис с изяви в устата;
• състояние след рентгеново лечение;
• фрактура на черепната основа;
• състояние след комоцио;
• болни с кахексия;
• бременност;
СПЕЦИФИЧНИ КОНТРАИНДИКАЦИИ -
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ С ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОКОВЕ:
- гнойни възпалителни процеси,
- свръхчувствителност към електрически токове,
- пейс мейкър, тромбофлебит, тромбоемболия.
 МЕТОДИКИ
РЕФЛЕКТОРНИ - ГШСВ, ендоназална
ЛОКАЛНИ:
-напречна, надлъжна
-стабилна, лабилна
-ритмична, непрекъсната
-екстраорална, интраорална

ЕЛЕКТРОДИ ЗА ГАЛВАНИЗАЦИЯ НА ЛИЦЕВАТА

ОБЛАСТ. ХИДРОФИЛНИ ВЪЗГЛАВНИЧКИ.
-електрод на Бергоние - метални борчета
-правоъгълни електроди - канални инструменти
при неврити, невралгии, миалгии, АТМС - активен
електрод е анода.
при забол.на сл.жлези, пареза на лицевия нерв – активен
електрод е катода.
 ОБЕЗБОЛЯВАНЕ НА ТЗТ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА КАРИЕС
/ЙОНОВИТ, ЙОНОДЕНТ, СКОРПИОН/.
 МЕТОДИКИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА
ИНФЕКТИРАНИ КОРЕНОВИ КАНАЛИ:
катодна галванизация; анодна галванизация
 МЕТОДИКА ЗА РАБОТА С
АПАРАТИТЕ :
- включване на апарата и фиксиране на
електродите, ПРЕДВАРИТЕЛНО
ПОСТАВЕНИ В ХИДРОФИЛНИ
ВЪЗГЛАВНИЧКИ
- задаване параметри на тока и време за
процедурата
- проверка поляритета на тока
- увеличаване силата на тока
- изключване на апарата и пациента