3. Светлинни фактори.

Лечение със
светлина. Физическа характеристика на
светлината. Източници на ИЧЛ и УВЛ.
Апликационна техника и дозировка. Биологично
и терапевтично действие. Методики. Индикации
и контраиндикации.
Лечение с лазерна светлина. Лазери.
Физическа характеристика на лазерното
излъчване. Видове лазери и приспособления.
Апликационна техника и дозировка.
Физиологично и терапевтично действие.
Методики за лечение. Индикации и
контраиндикации.
 Светлината е вид лъчиста енергия –
електромагнитни вълни с дължина по-малка от
тази на радиовълните.
Светлинните вълни са поток от елементарни
частици – кванти /фотони/, които се отделят от
светещите тела.Те притежават свойства на
частици със собствена маса и енергия и свойства
на вълни.
Използват се ИЧЛ, УВЛ и лазерни лъчи.
Лазерната светлина е най-модерният физикален
фактор в днешно време.
Лазерите са оптически квантови генератори,
които преобразуват определен вид енергия
/електрическа,топлинна, химическа / в енергия на
светлинно лазерно излъчване.
 Светлолечение – раздел от физикалната
терапия, който обхваща приложението на
инфрачервените (ИЧЛ), видимите (ВЛ) и
ултравиолетовите лъчи (УВЛ) от
светлинния спектър за лечебни и
профилактични цели.
 Физична характеристика:
• Светлината е част от електромагнитния спектър с
диапазон от 400 mm до 180 nm.
• ИЧЛ са с дължина на вълната 400 mm–760 nm, ВЛ –
760 nm–400 nm, УВЛ – 400 nm–180 nm.
Според дължината на вълната и биологичното
действие УВЛ се разделят условно на три диапазона:
• А – 400–315 nm – пигментообразуващи,
• В – 315–280 nm – антирахитични,
• С – под 280 nm – антибактериални лъчи,
За светлината са характерни процесите дифракция,
рефракция, поляризация, дисперсия.
 Под влияние на лъчистата енергия се променя
физичното състояние на атомите и молекулите.
При въздействието на светлината те преминават в
електронно - възбудено състояние на различно енергийно ниво
в зависимост от енергетичната стойност на квантите, с които
се въздейства.
При ИЧЛ и ВЛ се увеличава кинетичната енергия в
биологичните среди с усилване на Брауновото движение на
молекулите и йоните и образуване на топлина в тъканите.
Носителите на по-голяма квантова енергия – УВЛ, водят
до по-значително нарушаване на енергийното равновесие на
молекулата, която изпада в електронно възбудено състояние на
по-високо енергийно ниво, респективно до избиване на
електрон, т.е. предизвиква се фотоелектричен ефект.
 В това състояние на възбуда органичната
молекула влиза по-лесно във фотохимични реакции.
При поглъщане на лъчиста енергия от веществото
настъпва преход на електрони от едно ниво на друго, в
резултат на което се излъчва светлина.
Когато се поглъщат светлинни вълни с висока
енергия (УВЛ), настъпва фотоелектри-чен ефект –
избиване на електрон от външната орбита на атома.
В резултат на това се получават високоактив-ни
вещества, които бързо встъпват в различни реакции с
други атоми – фотохимични реакции.
 Докато при въздействие с ИЧЛ и ВЛ се
образува топлина, при УВЛ се отключват
фотохимични реакции, които са начални звена
за редица биохимични и биологични процеси
в живия организъм. Биологично действие
оказва само погълнатата енергия.
Дълбочината на проникване на светлината
зависи от дължината на вълната и оптичните
свойства на средата. ИЧЛ проникват на 3–4
см., ВЛ – на няколко сантиметра, УВЛ – от
0,1–0,6 мм.
 В основата на всички фотобиологични процеси
стоят фотофизични и фотохимични процеси като:
фотойонизация, фоторедукция, фотоокисление,
фотодисоциация, фотоизомеризация,
фотодимеризация.
Елементарната фотохимична реакция може да
бъде свързана със загуба на електрон, с приемане на
електрон или с деструкция на самата молекула, което
води до изменение на нейните химични свойства.
Независимо от вида му, всеки фотобиологичен
процес може да се представи със следната схема:
поглъщане на квант светлина »фотохимична
реакция»физиологичен акт.
 Фотобиологичните процеси се изразяват в
промени предимно в белтъците и нуклеиновите
киселини и оттам в структурата и метаболизма
на живата клетка.
Това е механизмът, който стои в
основата на стимулиращото действие на
УВЛ върху белтъчните ензимни процеси,
върху процесите на мутация и на
инактивация на клетката, а високите дози
водят до нейната гибел.
 ЛАЗЕРИ И ЛАЗЕРТЕРАПИЯ
С развитието на квантовата електроника през
последните 20–30 години физикалната терапия се
обогати с нов, мощен и ефикасен физикален фактор,
при който се използват съвсем малки количества
енергия, в кратки импулси, при висока плътност на
светлината. Този фактор е лазерната светлина.
Поради голямата си ефективност тя се прилага в
различни области на медицината, включително и в
денталната медицина, за диагностика и терапия.
 Лазерните излъчвания представляват
електромагнитни вълни в светлинния диапазон с
характерни свойства: монохроматичност,
кохерентност, еднопосочност. Тези качества
позволяват при фокусиране да се получи много
голяма плътност на мощността върху облъчваната
зона.
Видовете лазерни генератори се отличават според
агрегатното състояние на тяхната активна среда:
твърди (рубинови, полупроводникови), течни
(разтвори на органични багрила), газови (хелий –
неонов, аргонов, аргон – криптонов, CO2).
 Лазерите могат да бъдат с постоянен и
импулсен режим на излъчване. При импулсните
лазери интензитетът на лъчението се измерва с
големината и плътността на енергията върху единица
площ, изразено в джаули (J/sm²) а при непрекъснат
режим на излъчване – във ватове (W/sm²).
Във физикалната терапия се използват
нискоенергийни (меки) лазери: 2–6–8–10 mW за
лазерна пунктура и 25–75 mW за терапия.
Лазерното излъчване обхваща диапазон на
светлината от УВ област (с дължина на вълната 0,01
nm) до инфрачервената област (с дължина на вълната
над 30 микрометра).
• Лазерната светлина има няколко важни
параметри: изходна мощност – (Р) –
енергията, отделяна за единица време във W –
за лазери с непрекъснато излъчване.
• Лазерите с импулсен режим имат следните
параметри: енергия на лазерния импулс (С),
продължителност на импулса, честота и др. (Р)
се измерва с дозиметър.
• Обективни количествени показатели са:
плътност на мощността (Е) за лазери с
непрекъснато излъчване и плътност на
енергията (Н), която се отнася за импулсните
лазери.
 Плътността на мощността (Е) представлява поток
от енергия на лазерното излъчване, определен за
единица повърхност, в перпендикулярна посока на
разпространение.
E = P/S mW/sm², където: P – изходна мощност, S –
облъчвана повърхност, т.е. (Е) (плътността на
мощността) е обратно пропорционална на
облъчваната площ.
Друг важен параметър е т.н. доза, която се
получава от произведението на (Е) и времето на
въздействие. Измерва се в J/sm². Терапевтичното
въздействие на лазерното излъчване зависи от
плътността на мощността (Е) и времето на
въздействие. (Е) се подбира индивидуално за
определено време.
• При ниско енергийните лазери дълбочината на
проникване е само няколко мм. Причина за това са
специфичните свойства на светлината: пречупване,
отражение, разсейване на лазерната светлина на
границата на оптично разнородни тъкани.
• Абсорбцията (поглъщането) е главният биологичен
фактор, който е различен при различните тъкани.
• Спектърът на поглъщане на светлината от различните
тъкани и среди в организма (хормони, ферменти,
пигменти, кръв и др.) е специфичен, което определя
избирателното (специфично) действие на лазерите.
• Най–голяма проницаемост (до 2,5 мм) имат лазери
с дължина на вълната 0,63 µm., а най-малка – с
дължина на вълната 0,44 µm.
• Преминавайки през тъканите лазерните лъчи
отслабват поради поглъщане на част от тях, а тяхната
енергия се превръща в друг вид енергия –
фотохимична, фотоелектрична, топлинна и др.
• Характерно за топлинния ефект на лазерното
излъчване е бързото нагряване на тъканите на
организма и ниската топлопроводност. По тази
причина бързото отделяне на топлина не може да се
разпространи извън лазерното петно. При
нискоинтензивните лазери топлинният и ударен ефект
са минимални, докато същите са значителни при
лазери със средна висока мощност.
 Нискоенергийните лазери (HeNe,
червен, инфрачервен, CO2) имат
биостимулиращ ефект. HeNe лазер напр. с
мощност до 25 mW активира процесите на
кръвотворене в костния мозък,
енергопродукцията на клетките, повишава
нивата на белтъчните фракции.
Ниско-енергийните лазери стимулират
регенерация на кости, лигавици, кожа, бърза
епителизация на рани, язви и др.
 Терапевтично действие на ниско-
интензивните лазери:
- противовъзпалително, обезболяващо
- стимулиращо върху: трофиката,
регенерацията и епителизацията на тъканите,
пролиферацията, оздравителните процеси,
метаболизма,
- подобряват защитните и приспособителни
реакции на организма,
- високите дози имат антивирусен ефект.
 Индикации за лечение с меки лазери има при
почти всички заболявания в денталната
медицина, когато има необходимост от
противовъзпалителен, болкоуспокояващ, стимулиращ
трофиката, регенерацията, пролиферацията и
епителизацията ефект.
Противопоказания за лечение с меки лазери:
злокачествени новообразувания, активна туберкулоза,
преканцерози, инфекциозни болести, тиреотоксикоза,
кръвни заболявания, сърдечно-съдова и белодробна
недостатъчност ІІ и ІІІ степен, белодробен емфизем,
декомпенсиран захарен диабет, напреднала
атеросклероза на мозъчните съдове, бъбречна
недостатъчност, болести на вътрешните органи в
остър стадий, церебрална склероза, други тежки
заболявания на нервната система, психични
заболявания, бременност.
 ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ БИОЛОГИЧНИТЕ
ТЪКАНИ:
Високо-енергийни – коагулация,рязане на
тъкани.
Ниско-енергийни – ниска енергия и плътност
до 750 mW/sm2 с излъчване в биологично-
активната област на светлинния спектър - 630-
650 нм се използват за физиотерапия.
Използвани дължини на вълните:
• ХНЛ - 632,8 нм
• Скорпион - 670 нм
• Прометей - 0,89 - 0,91 мм
ФИЗИОЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ – ЗАВИСИ ОТ :

• Способността на биологичните тъкани да

поглъщат лазерно лъчение.
• Чувствителността на клетките към лазерното
лъчение.
• Прониквателната способност в меките тъкани
– 2-2,5 мм.
- от плътността на лазерното лъчение.
- от времето на облъчването.
 След облъчването в организма
протичат:
Локални реакции:
- дилатация на кр.съдове
- засилване на циркулацията
- увелич.на трансмембранния пренос.
Като резултат от локалните
реакции се отстранява венозният застой,
потиска се ексудацията, намаляват се
отоците.
 Общи реакции:
• дължат се на нервно-вегетативни,
• нервно-хуморални механизми
• други механизми.

Лазерната светлина има

ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛЕН ЕФЕКТ върху
трите фази на възпалението, но най-вече върху
пролиферативната фаза:

- стимулира :
• синтеза на белтъчини
• митотичната активност на клетките
• активира с-мата ДНК /РНК /белтък.
- ускорява образуването на:
• гранулационна тъкан
• колагенни влакна
• калус при фрактури.

- ускорява:
• регенерацията на нервни влакна
• узряването на фибробласти и
гранулационна тъкан
• епителизацията.
Лазерната светлина има ОБЕЗБОЛЯВАЩ ЕФЕКТ,
КОЙТО СЕ ДЪЛЖИ НА:

• Потискане образуването на болкови импулси на

нервната възбудимост.
• Потискане трансмисията на болковите импулси.
• Ускоряване регенерацията на нервните влакна .
• Лазерната светлина има ОБЩО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
върху организма – подобрява защитните и
приспособителните реакции .
 ТЕРАПЕВТИЧНО ДЕЙСТВИЕ НА
ЛАЗЕРНАТА СВЕТЛИНА:

- противовъзпалително,
- обезболяващо,
- стимулира регенерацията,
- инхибиращ ефект,
- антивирусен ефект (400-800 мВ/см2).
ИНДИКАЦИИ:
• възпалителни процеси
• болка
• хирургични заболявания
• фрактури
КОНТРАИНДИКАЦИИ:
• общи :
• специфични : цер.склероза, нервни забол.,
• хипертиреоза, левкоплакия, лихен, диабет,
бъбречна недостатъчност, белодробен
емфизем.
АПАРАТИ
• Скорпион оптима, Прометей, Six Laser и
др.

ПРИСПОСОБЛЕНИЯ
• Световоди, очила, максимално осветени
помещения покрити с неотразяваща
материя стени и предмети
 ПЛЪТНОСТ НА ЛАЗЕРНАТА СВЕТЛИНА

• 100 - 200 mW/sm2 – противовъзпалителна,

обезболяваща, стим.микроциркулацията при
акутни възпалителни процеси.
• 50 - 100 mW/sm2 - стимулираща
оздравителните процеси (метаболизма,
пролиферацията, регенерацията) при
хронични възпалителни процеси.
• 10 - 30 mW/sm2 - стимулираща епителизацията.
МЕТОДИКИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ