Основни дозиметрични величини.

Погълната доза, мощност на дозата, ефективна

еквивалентна доза. Експозиция. Радиобиологични ефекти

При взаимодействието на йонизиращите лъчения с веществото настъпват

промени във веществото, наричани радиационни ефекти. Те зависят от енергията,
която лъчението предава на веществото. Радиационните ефекти в биологичните
тъкани, т.нар. радиобиологични ефекти, са в основата на радиационната защита.
Величините, характеризиращи радиационните ефекти, се наричат
дозиметрични величини.
Повечето от радиобиологичните ефекти в живите организми са вредни. Увреждат
се клетките и тъканите, нарушава се дейността на цели органи и физиологични
системи. Степента на увреждане зависи от тази част от общата енергия на
лъчението, която е погълната от облъчваното тяло.
Погълната доза D - J/kg (Джаул/кг).
Ако дадено лъчение преминава през вещество с маса m, намиращо се в
достатъчно малък обем, степента на лъчевото увреждане най-общо ще се определи
от величината погълната доза D = E/m;
E е тази част от енергията на преминаващото лъчение, която е погълната от
веществото. При хомогенно облъчване на вещество с маса 1 kg, единицата за
измерване на дозата ще бъде J/kg (Джаул/кг). Обикновенно, облъчването не е
равномерно и следователно, дозата няма да бъде еднаква в целия обем на тялото.
В действителност, степента на увреждане зависи освен от погълнатата енергия и от
няколко други фактора.
Мощността на дозата PD
При една и съща погълната доза, радиобиологичният ефект ще зависи от
временния интервал t, през който е станало облъчването. Мощността на
дозата е PD = D/t, където D е големината на погълнатата доза за време t.
Колкото по-продължителен е интервалът от време, през което се поглъща дозата,
т.е., колкото по-малка е мощността на дозата PD толкова вредния ефект ще бъде по-
слаб.
Вторият фактор, от който зависи увреждането е естеството на лъчението. Тъкани от
един и същи вид се уврежда различно, когато се облъчват с ралични видове
лъчения, при една и съща доза. Колкото йонизиращите частици имат по-голям
коефициент на линейно предаване на енергията, толкова увреждането е по-силно.
Така,  -лъчите са по-вредни от -лъчите, а в сравнение с тях  -лъчите и особено
Ro-фотони са най-слабо увреждащи.
На трето място, отделните видове тъкани се увреждат в различна степен от едно и
също лъчение, т.е., проявяват различна радиочувствителност. Например,
костният мозък е много по-чувствителен отколкото нервната тъкан и черния дроб.
На четвърто място, различните индивиди от един и същи биологичен вид
могат да имат големи различия в чувствителността си към йонизиращите лъчения.
Поради тези причини, за да се опише по-точно радиобиологичния ефект се
въвежда величината ефективна еквивалентна доза Н = К1.К2.D.
К1 е коефициент (качествен фактор на лъчението) отчитащ различния увреждащ
ефект на отделните лъчения.
К2 се нарича коефициент на радиационният риск и отговаря за различната
радиочувствителност на отделните тъкани.
Тези коефициенти са безразмерни числа, ето защо размерността на
еквивалентната доза е една и съща с размерността на погълнатата доза (J/kg).
Единицата за погълната доза D се нарича грей (Gy), а тази за ефективната
еквивалентна доза H - сиверт (Sv). Все още се използва и старата единица за доза
рад, равен на 0.01 грея. Много често, особено когато се оценява ефекта в облъчен
цял организъм, се използва величината Н = К1.D, която се означава като
еквивалентна доза и също се измерва в единици сиверт (Sv).

Повечето видове тумори имат по-висока радиочувствителност спрямо нормалните

клетки, от които са произлезли. Това се използва при лъчетерапията, при която
туморната маса се облъчва с планирана доза лъчение (5–10 Gy) и се предизвиква
нейната некроза при запазване на околните тъкани.
Полулеталната доза LD50/30 представлява онази доза, която предизвиква смърт у
половината (50%) от индивидите в дадена група за период от 30 дни. При човек,
това е около 4 Gy. Смъртта, предизвикана от йонизиращо лъчение преминава през
фазата на лъчева болест – кръвотечение от стомаха и червата, подтисната
еритропоеза, намалена имунна защита. Това състояние е лечимо, освен това то
може отчасти да се избегне, ако преди облъчването човек поеме специални
вещества (радиопротектори).

Експозиция Х – измерва се в C/kg (кулон/кг).

Най-често обаче, експозицията се измерва чрез извънсистемната единица рентген
(R), като 1 R = 2.58.10-4 C/kg.

Непосредственото измерване на погълнатата доза от обекта, особено при

нехомогенните биообекти, е много трудно. Поради това, при фотонните лъчения
(Ro- или -лъчи) погълнатата доза се оценява косвено, като чрез йонизационни
камери се измерва величината експозиция. Експозицията Х се дава с общия
електричен заряд Q на йоните с еднакъв знак, произведени от фотонното лъчение
вътре във въздушния обема на камерата, разделен на масата m на въздуха, при
условие, че всички получени йони остават в разглеждания обем. Следователно, Х =
Q/m.
Последствията от облъчване с йонизираща радиация (радиобиологичните
ефекти) биват полезни и вредни, които се проявяват често пъти едновременно.

Както вредните така и полезните радиобиологични ефекти, зависят главно от

погълнатата доза. С нарастване на дозата настъпват по-голям брой ефекти,
нараства и тяхната сила.
Полезните ефекти включват ускоряване растежа на растения, лечение на артрит,
херпес зостер и др.
Най-общо, вредните радиобиологични ефекти на йонизиращата радиация
включват:
1) изменения в соматичните клетки, които водят до тяхната ракова
трансформация;
2) генетични мутации в половите клетки, влияещи върху бъдещите поколения на
облъчения индивид;
3) влияние върху плода по време на бременност;
4) смърт на човек под прякото действие на лъчението.
Първите два ефекта се свързват с много големия брой лица подлагащи се на
рентгенова и радионуклидна диагностика, както и при лъчелечението.

Радиобиологичният ефект може да доведе до обратими и необратими

последици за облъчения организъм.
Необратимите последици биват:
- генетични (проявяващи се в следващите поколения)
- соматични (отнасящи се до самия облъчен организъм). Радиационно
индуцираният рак е една възможна соматична последица.

Според зависимостта доза-ефект, радиобиологичните ефекти се делят на две групи.

При т.н. вероятностни ефекти (например индуциране на рак, генетично
увреждане), вероятността за настъпване на ефекта (радиационният риск) зависи от
дозата, но силата на ефекта не зависи. При тях липсва минимална доза (праг), под
която вероятността за настъпване на ефекта да е нула. Приема се, че вероятността
за настъпване на ефекта е пропорционална на дозата.
При детерминистичните ефекти (лъчева болест, депилация, радиодерматит,
временна стерилнос, конюктивит и др.), силата на ефекта зависи от дозата.
В зависимост от времето на проявление, вредните радиобиологични ефекти
при човек биват остри (главно детерминистични) и късни (главно вероятностни).
Острите ефекти се проявяват в къс интервал от време след облъчване с дози над
200 rad и включват различни прояви на лъчевата болест – гадене, повръщане,
кръвотечение, смърт.
Късните ефекти са характерни за ниски дози (около 1 rad) и се проявяват в течение
на няколко поколения.
Зародишът и плодът са много по-чувствителни спрямо йонизираща
радиация, отколкото възрастен човек.
Радиационната защита от облъчване с външни източници включва
използване на подходящи екрани, намаляване на времето на облъчване и
увеличаване на разстоянието до източника (дозата е пропропорционална на
времето на облъчване и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието до
източника). По възможност, трябва да се използват източници с по-ниска
радиоактивност.