18.

Радиационна защита, източници на

облъчване, биологично действие на лъченията
Основни понятия, величини и единици в радиационната защита

1. Основни понятия
Йонизиращо лъчение (радиация) е поток от заредени и електронеутрални
частици и фотони, които могат да йонизират веществата, през които минават.
Йонизация е процесът на образуване на йони от електронеутрални атоми или
молекули чрез освобождаване на един или повече е- от електронната обвивка на
атома.

Веществото е съставено от атоми на различни химични елементи. Атом –

електронеутрален, има атомно ядро и електронна обвивка. Нуклид е атом с определен
атомен номер Z и масово число А. Атомното ядро е съставено от А нуклони, от които Z
протони и (A-Z) неутрони. Z е равен и на броя е- и отговаря на поредния номер на
никлида в периодичната система. Масата нa p+ и n0 е около 1800 пъти по-голяма от
тази на е- почти цялата маса на атома е в ядрото. Начини на означаване на нуклиди:
e.g. уран с А=235 и Z=92- 92235U, 235U, U – 235, уран – 235. Изотопи се наричат нуклиди с
еднакъв атомен номер, т.е. на еди и същи химичен елемент, но с различно А. Н – 3
изотопа-1,2,3, а С – 8 изотопа-9,10,11,12,13,14,15,16.

Според начина на предизвикване на йонизация лъченията биват директни

(пряко) йонизиращи и индиректни (косвено) йонизиращи.

Директно йонизиращите са всички електрически заредени частици (e-, p+, е+

(позитрон), ядра, алфа- и бета-лъчи). Мярка за йонизиращата способност е линейната
йонизация – отношението на броя на йонните двойки, създавани от частицата по
протежение на определена дължина от нейния път и дължината на този път. При
еднаква енергия тежките частици (алфа-лъчи, тежки ядра) имат значително по-
голяма линейна йонизация от леките (бета-частици, е-, позитрони). Тежките частици
имат по-малък пробег във веществото – това е пътят, изминаван от частицата във
веществото до нейното спиране. Алфа-частици пробег във въздуха – 2,5-11 см,
мускулна тъкан – 30-130 микрометра алфа-частиците се поглъщат от кожата и НЕ
предтсавляват радиационна опасност при външно облъчване. Пробегът на бета-
частиците нараства с нарастване на тяхната енергия [eV]. При енергия 200 keV – пробег
в мускулна тъкан 1 мм, а във въздух – 31 см нужда от радиациоона защита чрез
пластмаса с дебелина 1-2 см. ; ЛПЕ (линейно предаване на енергия) – величина,
характеризираща предаването на енергия от заредената частица на единица дължина
от пътя й в определена клетъчна структура. ЛПЕ е толкова по-голямо, колкото по-
голяма е линейната йонизация на частиците. Лъчения с голямо ЛПЕ (алфа, тежки
ядра) създават по-големи лъчеви увреждания при вътрешно облъчване, з-то
въздействат на всички клетки по своя път. Тези с малко ЛПЕ (е-, позитрони) поразяват
само част от клетките.

Индиректно йонизиращите са всички елктронеутрални частици (фотони –

рентгенови и гама-лъчи, неутрони). Фотоните взаимодействат с веществото като
трансформират цялата или част от енергията си в енергия на вторично заредени
частици, които от своя страна предизвикват възбуждане и йонизация.
Трасформацията става по 3 механизма:

 Фотоелектрично поглъщане – цялата енергия на фотона се предава на е- от

обвивката. Срещано в биологичните тъкани с енергия на фотоните до около 60
keV.
 Комптънов ефект (разсейване) – енергията на фотона се поделя между 1 е- от
в-вото (Комптънов е-) и разсеян фотон с по-ниска енергия от тази на падащия. В
биологични тъкани с енергия между 60 keV-10 MeV.
 Образуване на двойка е- - позитрон – енергията на фотона се изразходва за
създаване на двойката заредени частици. Възможно е когато енергията на
фотоните е над 1022 keV.

Интензитетът на точков източник на фотонно лъчение във вакуум намалява с

разстоянието до източника. Ако фотонният източник е в някакво в-во, заради
взаимодействието на лъчението с в-вото неговият интензитет намалява с дебелината
на изминатия слой от в-вото. Отслабването във въздух е пренебрежимо малко.
Коефициентът на отслабване има относително най-големи стойности при в-ва с голям
атомен номер и при ниски енергии на фотоните. Затова оловото е предпочитан
материал за защита от рентгенови и от гама-лъчи. За определяне степента на
отслабване на лъчението, за изчисляване на необходимата дебелина на защитния слой
се използва величината слой на полуотслабване – дебелината на слоя от определено
в-во, при преминаване през който интензитетът на лъчението намалява наполовина.
Слой от в-вото с дебелина, равна на 2 слоя на полуотслабване, намалява интензитета 2 2
= 4 пъти, 3 слоя – 23 = 8 пъти и т.н.

Поради липса на електричен заряд n0 йонизират чрез вторично заредени частици,

които се създават във в-вото. Според енергията си те се делят на бавни (0 eV-1 keV),
междинни (1 keV- 0,5 MeV) и свръхбързи (над 0,5 MeV). Бързите неутрони
взаимодействат основно на базата на еластично разсейване, при което се получават
вторични откатни ядра, с достатъчни енергия на йонизация. За бавните и междинните
неутрони е характерно радиационното залавяне от ядрата, при което се получават
вторични заредени частици (протони) и гама-лъчи. Отслабването на потока неутрони
става приблизително по еднакъв начин с това на фотоните.

2. Основни величини и единици

  Погълната доза (D) – отношението на средната предадена енергия от
йонизиращото лъчение в елементарен обем от облъчваното в-во, към
масата на в-вото в този обем. – погълнатата енергия към масата на в-вото.
Мерна единица – грей (Gy) – 1 Gy е предадена е-я от 1 J на масата от в-вото 1
kg.
 Експозиция (Х) – отношението на сумата от електричните заряди на всички
йони с еднакъв знак, получени при определено условия в малък обем
въздух при облъчване с рентгенови и гама-лъчи, към масата на въздуха в
този обем. Мерна единица – кулон на кг [C.kg-1]или рентген [R].
 Мощност на дозата – отношението на нарастването на дозата за малък
интервал от време и големината на този интервал. Грей за секунда – [Gy.s-1].
 Органна или тъканна доза (DT) – отношението на средната предадена
енергия от лъчението на органа (тъканта), към масата на органа (тъканта).
 Радиационен тегловен фактор (WR) – за отчитане на радиобилогичния ефект
в зависимост от вида и енергията на йонизиращото лъчение.
 Еквивалентна доза (Н) – за отчитане на зависимостта на радиобиологичния
ефект както от погълнатата доза, така и от вида на йонизиращото лъчение.
HT = WR1D1 + WR2D2 + WR3D3 + ….. [Sv] сиверт. Ако WR е равно на 1, то Н в Sv е
равно на погълнатата доза в Gy. При една и съща погълната доза, Н е
толкова по-голяма, колкото по-голям е радиационният тегловен фактор.
 Ефективна доза (Е) – в случаите, когато облъчването с йонизиращите
лъчения е хетерогенно, т.е. отделните органи и тъкани получават различна
Н. Е = WtH1 + WT2H2 + WT3H3 + …… [Sv], WT – тъканен тегловен фактор – отчита
относителния принос на отделни органи или тъкани в общото лъчево
увреждане, осреднено за двата пола и за различни възрасти, еквивалентно
на увреждането при хомогенно облъчване на цялото тяло.
 Колективна ефективна доза (S) – за оценка на обществената вреда при
облъчване на определена група от населението. Сумата от индивидуалните
ефективни дози, получени от всеки индивид за N брой индивиди. SE = E1 + E2
+ E3 + ….. + EN. [man.Sv] човеко-сиверт.

Външно и вътрешно облъчване

Външно облъчване – дължи се най-вече на гама-лъчението от радионуклидите от

редовете на уран-238, торий-232, калий-40. На открито облъчването зависи от състава
на почвата, голямо е при скали с вулканичен произход (гранити), глина, фосфатни
скали, малко е при варовици. На закрито облъчването се дължи на радионуклидите,
съдържащи се в строителните материали. Ако сградата е от дърво тя не облъчва, но и
не пази от облъчването от почвата.
Вътрешно облъчване – резултат е от постъпването на радионуклида в организма (с
храната, инхалационно). Тук радионуклида е най-често радон-222 и торон-220.
Концентрацията му е висока в непроветриви помещения и особено в банята (от топлата
вода).

Източници на облъчване на човека

А. Облъчване от природни източници

Природен радиационен фон – състои се от високоенергийни космични лъчи и
естествени радионуклиди в земната кора, които присъстват в почвата, строителните
материали, въздуха, храната, водата, човешкото тяло. Предизвиква външно и вътрешно
облъчване.

Космично лъчение – първично (протони, алфа-частици, тежки ядра, е-);

вторично (при взаимодействие на първичните с атоми и молекули на въздуха –
неутрони, протони, пиони, леки ядра). Заради магнитния ефект, интензитетът на
космичното лъчение е най-малък на екватора и най-голям на полюсите. С нарастване
на надморската височина расте и Нпътниците и екипажиът в самолетите получават
много голямо облъчване – e.g. 9-12 км Н=5-8 msV. h-1.

Естествени радионуклиди – важни са тези с период на полуразпад, сравним с

възрастта на земята.

Въшно облъчване – най-вече се дължи на гама-лъчение на радионуклиди от

радиактивните редове на 238U, 232Th, 40K. Зависи много от състава на почвата – по-голямо
при скали от вулканичен произход (гранит) и глинести, и по-нисък при утаечни
(варовик). Измерва се гама-фона на открито и в сградите. Средна мощност на
погълнатата доза от въздух на открито – 59 nGy.h-1. Важно е и външното облъчване от
строителната материя – средна мощност на закрито – 84 nGy.h-1.

Вътрешно облъчване – перорално и инхалационно инкорпориране на

радионуклиди. Важни са същите като при външното. От голями значение е инертният
газ радон – 222 Rn (от семейството на U) и топон – 220Rn (на Th). Излъчват се от почва,
строителни материали, вода, във въздуха. Най-голям принос имат краткоживеещите
продукти от разпада на 222 Rn – 218 Po, 214 Po (алфа-радиактивни частици) и 214Pb, 214 Bi
(бета-радиоактивни). Годишната Н от вдишване на радон, торон и техни производни е
= 1,25 mSv.a-1. Над 90% от облъчването с радон става в затворени помещения – пещери,
тунели. Концентрацията на радона зависи от съдържанието на радий в почвата, от
пропускливостта й, температурата и влажността. В жилищните сгради се гледа
съдържанието на радон в почвите под сградата. E.g. U, Th – ниско съдържание в дърво
и гипсдобри за строителство. Концентрацията на радона нараства много в
помещения без вентилация. Важна за разпространението на радона е и водата,
особено дълбоката и топлата (в банята). Норми – средногодишна концентрация на
радон – не повече от 100 Bq.m-3, а мощността на Н не повече от 0,2 микроSv.h-1.
Б. Облъчване заради човешка дейност

 Изгаряне на каменни въглища – 40-70% в ТЕЦ, 2-10% в домашни условия и 30%

за други промишлени цели. Изгарянепепел и шлакав атмосферата. Важна в
случая е наличието на филтрациона система за газове. В човека постъпва 30%
перорално, 70% инхалационно + външно облъчване от пепел по земната
повърхност.
 Изгаряне на нефт и природен газ и използване на геотермална енергия за
производство на електроенергия.
 Фосфатни руди – източник на Р за фосфатни торове. Отпадъчен продукт –
фосфогипс, шлака от калциев силикат. Голямо количество 238U попада в торовете
и в отпадъчните продукти, а оттам и в строителните материали вътрешно и
външно облъчване. (САЩ, Китай)
 Отпадъци от различни производства - на алуминий, чугун и уранова
промишленост и използване в строителната промишленост. (САЩ, Канада)
 Тютюнопушене – отделя се много 210Po. 1 цигара = 7.10-3 Bq 210Po, като 4.10-3 се
съдържа в тютюневия димвисока концентрация на Po в белите дробове на
пушачи. 25 години по 2 кутии дневно – Н на белите дробове = 11 mSv1.

В. Надфоново облъчване от технологични източници – създадени от

човека изкуствени източници на йонизиращи лъчения – радиоактивни източници,
рентгенови тръби, ядрени реактори, ускорители на заредни частици.
 Опити с ядрено оръжие – пример - Япония. 1963 г. САЩ и СССР сключват
договор за прекратяване на опитите на земната повърхност и в атмосферата.
1974 – присъединява се и Франция, 1980 – Китай. Ядрените оръжия използват
реакции на делене на 235U, 239Pu, 238U или реакции от синтез на леки ядра –
водород-2 и -3, хелий-4. При ядрен взрив за части от секундата се отделя
огромна енергия и се получават няколко стотин различни радионуклеотида, от
които около 20 са от значение за облъчване на човека. Има вътрешно и външно
облъчване. За вътрешното от значение са стронций-90, цезий-137, въглерод-
24; за външното – цезий-137. Получават се локални отлагания в района и
глобални отлагания – стратосферни и тропосферни.
 Обеднен уран – има висока плътност (около 25 пъти над стоманата) и се
използва за бронебойни снаряди и ракети. Съдържа малко уран-235 и -234, а
много уран-238 в сравнение с природния. При поразяване с ракета се отделя
голямо количество топлина, разпръскват се уранови частици, които се отлагат на
големи разстояния от поражението. Ако човек се намира в близост, той може да
ги инхалира или да навлязат през отворени рани. Ефектите му са най-вече
токсични и най-вече за бъбреците.
 Ядрена енергетика – използва йонизиращи лъчения, но нормално има много
малък принос. Извършва се добив и първична обработка на уранова руда,
 производство на ядрено гориво, изготвяне на горивни елементи, „изгаряне” на
уран в ядрения реактор и получаване на енергия, преработване на изготвеното
ядрено гориво с цел извличане на радионуклиди от деленето и погребването на
радиактивните отпадъци. В процесът се включва и транспортът на отделните
етапи. На всеки етап в околната среда попадат радиоактивни вещества. По
данни на НКДАР целият ядрен горивен цикъл дава очаквана S от
краткоживеещите радионуклиди приблизително 5,5 man.Sv, от които най-много
се получават при ЯЕЦ. Основен проблем са радиоактивните отпадъци +
обработеното гориво. Съществуват хранилища от басейнов тип за горивото и от
контейнерен за радиактивните отпадъци.
 Ядрени аварии и инциденти – класифицират се съгласно Международната
скала за ядрени събития (INES). Скалата е 7-степенна 1-3 – инциденти, 4-7 –
аварии, незначими – 0. Пример – Чернобил – 26.04.1986 – отделените цезий-137
и йод-131 са много повече от тези при Хирошима и Нагазаки. Най-големи са
пораженията в Украйна, Русия, Беларус. Пострадали са над 5 милиона души,
като повечето са получили Н>1mSv, някои >10 mSv, други – 100-200 mSv. S =
24 000 man.Sv.
 Облъчване на човека за медицински цели – рентгенова диагностика, нуклеарна
медицина (диагностика и лечение с радиофармацевтици) и лъчелечението
(радиотерапията). Средногодишната индивидуална Н=0,802 mSv.a-1 за
рентгеновата диагностика и 0,08 за радионуклидната или общо за диагностиката
– 0,882, което съствлява около 24,4 % от общото облъчване на българина.
 Професионално облъчване – за хора, работещи в среда с йонизиращи лъчения,
подложени на по-голямо облъчване в сравнение с останалото население. Тези
лица се наричат персонал и са обикновено 0,1-0,2% от населението. Тук влизат
работещите в ядрената енергетика, медицината, такива, работещи с източници
на йонизиращи лъчения в уреди за технологичен контрол в промишлеността,
други, работещи в науката и образованието и други. Наблюдава се тенденция за
намаляване на индивидуалната ефективна доза при професионално облъчване,
заради въведени норми, правила и индивидуален дозиметричен контрол, както
и повишаване на знанията и квалификацията на работещите. Средно в света за
последните 25 години средната индивидуална ефективна доза се е понижила с
40-60 %.

Биологично действие на йонизиращите лъчи

Етапи на действие на лъчението върху човека – 4 на брой:

Първи етап – физични процеси на предаване на енергията от лъчението чрез

йонизация, възбуждат се атомите и молекулите на веществото, най-кратък етап, трае
10-13сек.
Втори етап – химични процеси, последващи йонизацията и възбуждането, които
предизвикват промени в ДНК, белтъци и др, като йонизирането е пряко (разкъсва
директно ДНК) или непряко (образуват се радикали, които от своя страна разкъсват
ДНК). Трае 10-10сек.

Трети етап – биохимични процеси, проява на нарушението в ДНК, на възникналите

геномни и структурни аномалии. Нарушен е синтезът на протеини, от там нарушени
регулаторни механизми. Трае секунди до часове.

Четвърти етап – биологични процеси, клинично наблюдавани уверждания на

организма. Възможни са смърт на клетките или клетъчна мутация. Смъртта при
облъчване с малки дози е митотична, а при високи – интерфазна. Клетъчна мутация ->
канцерогенеза. Трае дни и години.

Последствия от облъчването

Могат да са обратими и необратими. Необратимите са соматични (само индивида) и

генетични (засягат и поколението), според времето са ранни и късни. Проявата и
степента на увреждането зависят от много фактори:
 Вид и енергия на йонизиращото лъчение
 Големина на погълнатата доза
 Кратност на облъчването и разпределяне на дозата във времето
 Индивидуалната лъчечувствителност
 Фактори на околната среда – прием на цигари, алкохол, антиоксиданти,
витамини и др.
Клинични ефекти от облъчването с йонизиращи лъчения.
Биват детерминирани и стохастични:
Детерминирани – увреждания, които се проявяват само при облъчване с доза над
определен праг, характерен за всеки ефект. Тежестта нараства с увеличаване на дозата.
Получават се при големи дози (аварии, лъчелечение). Примери са – потискане на
хемопоезата, временен и траен стерилитет, катаракта, еритем, десквамация,
улцерации, некрози на кожата, остър лъчев синдром.
Стохастични – те са с вероятностен характер, нямат прагова доза, може да се проявят и
при малки дози, както и да не се проявят при големи дози, срещат се при пациенти при
рентгенови и радионуклидни изследванаия. Имат дълъг латентен период. Веднъж
проявен, ефектът не зависи от дозата. Видове ефекти:
 Лъчева канцерогенеза – рак и левкози у облъчения
 Генетични дефекти – аномалиите са в поколението на облъчения
Оценката на стохастичните ефекти е трудна, използват се опити върху мишки и
епидемиологичните проучвания сред японците, преживели бомбардировките.

Радиобиологични ефекти in utero – неканцерогенни и канцерогенни

Неканцерогенните са пренатална и неонатална смърт, вродени малформации,
умствено изоставане, забавен растеж. Ефекти в зависимост от периода на облъчването:
  Периимплантационен период (до 2 седм) – смърт на ембриона или нормален
растеж ако преживее.
 Органогенеза (2-7 седм) – забавен растеж, малформации.
 Фетогенеза и формиране на ЦНС (8-25 седм) – умствено изоставане
Канцерогенни ефекти (левкемия и рак) – вероятни през цялата бременност.

Радиационен риск се нарича вероятността за настъпване на очаквана вреда

вследствие йонизиращите лъчения върху човека или популацията. Риска за късни
увреждания при облъчване с ниска доза се прави на базата на проучвания при групи,
облъчени с по-високи дози, като данните се екстраполират към средната доза на
естествения радиационен фон. Съществуват различни хипотези за зависимостта между
риск и ефективна доза:
1 - линейна безпрагова зависимост,
2 - линейно-квадратична зависимост,
3 - степенна функция.
Официално приета е 1 - линейната безпрагова зависимост.

Хигиенни проблеми при използването на радиоактивни вещества

Осъществяването на дейности по използването на ядрена енергия и източници на

йонизиращи лъчения (ИЙЛ) се регулират на държавно ниво със Закона за безопасно
използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ). Съгласно закона при използването на
радиоактивни източници безопасността и защитата имат предимство пред всички
други аспекти. В Закона за здравето се определят специфичните компоненти на
защитата от въздействието на йнозиращи лъчения, които допълват ЗБИЯЕ и имат пряко
отношение към опазване здравето на населението:
 Контрол на работната и жизнена среда с цел намаляване на облъчването
 Медицинско наблюдение на лицата, работещи с ИЙЛ
 Постоянен дозиметричен контрол на лицата
 Оценка на риска за облъчване на населението като цяло
 Медицинско наблюдение на облъчените с по-високи дози лица

Изискванията са регламентирани със специализирани наредби на МЗ:

Индивидуалният дозиметричен контрол – задължителен за всички
професионално облъчвани лица. Предварителното медицинско наблюдение се прави
преди постъпване на работа, а периодичното – по време на трудовата дейност. Всяко
лице също така разполага с радиационен паспорт, в който освен лични данни и т.н. се
вписват и всички командировки в среда с ИЙЛ и случаите на превишено облъчване.
Радиационен контрол – е проучването и оценката на информацията за
радиационната обстановка в обекти с ИЙЛ, в околната среда и за облъчването на
хората. Той се осъществява от служба по радиационна защита или от оторизирани лица
с професионална квалификация и правоспособност за осъществяване на тази дейност.
Данните се анализират както докато функционира обекта, така и след това. Резултатите
се сравняват с нормите.
Държавен контрол – осъществява се от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР),
независим специализиран орган.

Основни принципи на радиационната защита

Принцип 1: не трябва да се допуска дейност с използване на йонизиращи лъчения,

ако тя създава повече вреда, отколкото полза.
Принцип 2: индивидуалните дози на облъчване, броят на облъчване и вероятността
за облъчване трябва да се поддържат максимално по-ниско от определените норми и
граници.
Принцип 3: сумарната доза от всички облъчвания на всяко едно лице не трябва да
надвишава установените норми на дозата.

Практически мерки за намаляване на облъчването

Първи етап – запознаване с характеристиките на източника на йонизиращо лъчение,

опредлящи правилата за работа и средствата за радиационната защита. Трябва да се
знаят вида и енергията на лъчението, вид и мощност на източника и др.
Втори етап – създаване на условия за безопасна работа, съществуват няколко
универсални начина за намаляване на облъчването, т.нар. „златни правила”:
Правило 1: отдалечаването от източника намалява мощността на дозата, за фотонни
източници намаляването е с квадрата от разстоянието (3 пъти по-далеч, 9-пъти по
малка доза).
Правило 2: намаляване на времето за облъчване – манипулациите трябва да се
извършват максимално бързо, затова се провеждат обучения и тренировки.
Правило 3: използване на защитни прегради – варират в зависимост от вида на
лъчението.

При работа с открити източници се спазват универсалните, но има и специфични

правила:
Планиране на работните помещения и на операциите - разполагат се в отделна част от
сградата, достъпът е строго регламентиран, има санитарен пропускник или баня с душ
и дозиметричен контрол на изхода и др.