Технически университет – София

Катедра по приложна физика, ФПМИ

Протокол № Факултет: Стопански факултет Специалност: Мениджмънт и бизнес информационни технологии

Група: 58б Студент: Теодора Тодорова Цветкова Фак № 291220063

Упражнение № 12 Външен фотоефект. Определяне на константата на Планк

1. Цел на упражнението: 2. Схема на опитната постановка:

Запознаване с явлението вънапознаване с

явлението външен фотоефект, основните
закономерности, на които то се
подчинява, и приемниците на светлина,
основани на неговото действие.

3. Кратко теоретично въведение:

Външният фотоефект е явление, при което под действие на светлина (електромагнитни вълни) се отделят електрони от
повърхността на веществото. Столетов е изследвал експериментално външния фотоефект с установка, подобна на тази,
която използваме ние, като е установил следните закони: 1) Броят на избитите електрони е пропорционален на
интензитета на светлината. 2) Максималната скорост на избитите електрони не зависи от интензитета на светлината, а
зависи само от честотата ѝ (дължината на вълната). 3) За всяко вещество съществува т.нар. червена граница на
фотоефекта, при която той се прекратява. Използвайки квантовата хипотеза на Планк, Айнщайн обяснява законите на
hf  A  mvmax
2
2
фотоефекта с уравнението , което е законът за запазване на енергията, приложен за този процес. Тук hf е
2
mvmax 2
енергията на падащият фотон, A е отделителната работа, а е максималната кинетична енергия на избития
електрон. Благодарение на тази енергия, при осветяване на катода, дори и когато няма напрежение между катода и анода,
във веригата ще протича ток. За да прекратим протичането на този ток, трябва да се приложи задържащо напрежение U,
e U  mvmax
2
2
като при това електричните сили извършват отрицателна работа с големина . Като се отчете още връзката
на честотата f с дължината на вълната :
f  c  , уравнението на Айнщайн може да се запише: 1   A hc  e U hc , т.е.

има вида
y  n  kx ( y  1  , x  U , n  A hc , а k  e hc ), което е уравнение на права с ъглов коефициент
tan   k  e hc .
4. Експериментални задачи:
Определяне на константата на Планк
Установява се задържащото напрежение U при четири стойности на дължината на вълната  на падащата светлина.
  1 
tan    k  e hc
1   F U   U 
Построява се зависимостта , която трябва да е права линия. От наклона на правата
определяме стойността на константата на Планк:
h  e kc .
5. Въпроси за самоподготовка:

Защо външният фотоефект се наблюдава най-лесно при метали?

След излизане от метал, електроните имат кинетична енергия. При наличие на напрежение между анод и катод, силата на
фотострума се увеличава с увеличаване на напрежението, а при определена стойност на напрежението токът достига
максималната си стойност (наситеност на фотострума). Това означава, че всички електрони, излъчвани от катода всяка
секунда под влияние на електромагнитно излъчване, участват в създаването на ток. С промяна на полярността токът
спада и скоро става равен на нула. Тук електронът върши работата срещу ограничаващото поле поради кинетичната
енергия. С увеличаване на интензивността на излъчване (увеличаване на броя на фотоните), броят на енергийните
кванти, погълнати от метала, нараства, а оттам и броят на излъчените електрони. Това означава, че колкото по-голям е
светещият поток, толкова по-голям е токът на насищане.

Как зависи енергията на падащите фотони от дължината на вълната?

1. Броят на фотоните, попадащи за единица време върху единица площ от повърхността на метала, е
правопропорционален на интензитета на светлината. Колкото повече са фотоните, толкова по-голям брой електрони
успяват да погълнат фотон и да се откъснат от метала. Това обяснява защо броят на отделените за единица време
фотоелектрони е правопропорционален на интензитета на светлината.

2. Ако hν < Ae, фотоефект не се наблюдава, тъй като енергията на фотона не е достатъчна за отделянето на електрон.
Минималната честота на фотона, при която все още е възможен фотоефект, се определя от равенството
hνmin= Ае.
Следователно граничната честота (дължина на вълната) зависи от отделителната работа за дадения метал и се изразява с
уравнението

или

Можем ли да определим отделителната работа на електроните за изследваното вещество?

Да. Отделителната работа, Φ (А), е минималната енергия, необходима за предизвикването на фотоемисия на
електронни от метална повърхност, а стойността на Φ зависи от метала.

Можем ли да определим константата на Планк като използваме графика за честотата, а не за дължината на

вълната на падащата светлина?

Не.
6. Опитни данни:

e = 1,6.10–19 C c = 3.108 m/s

1
i i [nm] .106 Ui
i -1 [V]
[m ]
1 624 1.60 0.371
2 591 1.69 0.483
3 527 1.90 0.743
4 505 1.98 0.843

7. Резултати и преценка на точността:

 Подпис на студента: Теодора Цветкова

Дата ................................. Подпис на асистента: ...........................