ТЕХНИЧЕС КИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА

ЕЛЕКТР ОТЕХНИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КА ТЕДРА „ЕЛЕК ТРОЕНЕРГЕТИКА”
доц. д-р инж. Ангел Врангов, гл. ас. д-р инж. Ю. Рангелов

Р А З Р А Б О Т Е Н И В Ъ П Р О С И

ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

НА ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН
„БАКАЛАВЪР”

СПЕЦИАЛНОСТ „ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКА”

(въпроси от 33 до 48)

Варна
2009
 Разработени са шестнадесет теми от утвърдения конспект за държавен изпит на студен-
тите от специалност „Електроенергетика”, завършващи образователно-квалификационната
степен „бакалавър”.

Съдържание
33. Тоководещи части и изолатори в електрическите разпределителни уредби...................... 3
34. Нагряване и термична устойчивост на апарати и тоководещи части ................................. 5
35. Електродинамични сили и електродинамична устойчивост на шинни конструкции и
апарати ...................................................................................................................................... 7
36. Прекъсвачи, разединители и предпазители за високо напрежение .................................. 10
37. Напреженови измервателни трансформатори .................................................................... 13
38. Токови измервателни трансформатори............................................................................... 16
39. Конфигурация и избор на съставните елементи на присъединенията и веригите в раз-
пределителните уредби.......................................................................................................... 18
40. Синхронни генератори в електрическите централи ........................................................... 20
41. Силови трансформатори и автотрансформатори в електроенергийната система ............ 23
42. Разпределителни уредби с еднократно свързване на присъединенията ........................... 26
43. Разпределителни уредби с многократно свързване на присъединенията ......................... 28
44. Опростени електрически схеми на разпределителни уредби ............................................ 30
45. Главни електрически схеми на електрически централи и подстанции ............................. 32
46. Системи за собствени нужди на електрически централи и подстанции ........................... 35
47. Конструкции на електрически разпределителни уредби ................................................... 38
48. Управление, сигнализации и блокировки в електрическите централи и подстанции ..... 40

2
 33. ТОКОВОДЕЩИ ЧАСТИ И ИЗОЛАТОРИ В ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ РАЗПРЕДЕЛИ-
ТЕЛНИ УРЕДБИ
Елементите на първичните схеми се свързват помежду си с неизолирани проводници
(шини), и изолирани проводници (кабели). Неизолираните шини се укрепват към носещите
конструкции с различни видове изолатори.
Неизолирани тоководещи части. Изработват се основно от алуминий, а поради ви-
соката цена на медни тоководещи части, използването им е нормативно регламентирано само
при доказана техническа необходимост (напр. агресивна околна среда). Стоманени тоководе-
щи части се използват само в заземителни и мълниезащитни уредби. Неизолираните шини са
твърди или гъвкави. Най-разпространените форми и конструктивни съчетания на твърди ши-
ни са показани на фиг. 33.1.
t t t
D
h h h h h

b bbb bb bbb h h

a) б) в) г) д) e)
Фиг. 33.1. Форма на сечението на твърди шини
Единична шина с правоъгълно сечение (h × b) осигурява икономично използване на
метала, удобна е за монтаж и техническо обслужване (фиг. 33.1а). Пакет от две и три шини
(фиг. 33.1б,в) се прави от еднакви профили отделени един от друг, колкото е дебелината им b
При тройния пакет, крайните шини се натоварват с 40%, а средната - 20% от товара на фазата,
осигуряващо по-голяма механична устойчивост, но по-неикономично използване на метала.
С кухи профили (квадрат, пакет от две П-образни шини, тръба - фиг. 41.1г,д,е) се пос-
тига по-висока икономичност на използване на метала. Дебелината на стената t не е оправда-
но да е по-голяма от една критична стойност (напр. за мед 15 mm). Твърдите шини се боядис-
ват: фаза А - жълт цвят; фаза В - зелен цвят; фаза С - червен цвят.
Многожични стоманено-алуминиеви проводници единични или снопови се използват
в РУ за открит монтаж. Гъвкавите шини не се боядисват, защото при термични линейни раз-
ширения боята пада. Боядисват се само, арматурите на изолаторите и апаратите.
Изолирани проводници. С кабели за СН със суха изолация в електрическите центра-
ли и подстанции обикновено се захранват собствените нужди. Голямо разнообразие от изоли-
рани проводници и многожилни кабели за НН се използва във вторичните вериги.
Токопроводи. За свързване на генератори и блокови трансформатори, трансформато-
ри за собствени нужди и разпределителни уредби в електрически централи се използват по-
фазни екранирани или трифазни токопроводи за номинално напрежение до 24 kV и няколко
хиляди ампера. Токопроводите са с естествено или принудително вътрешно въздушно охлаж-
дане, в тях се вграждат прекъсвачите, разединителите, заземителите, измервателни трансфор-
матори и др., а екраните се заземяват в началото и края. Неекранирани токопроводи предс-
тавляващи сноп от гъвкави неизолирани проводници, дистанцирани един от друг и укрепени
на изолаторни вериги намират приложение в ОРУ за много големи токове в електрическите
централи.
Технически параметри на проводниците.
При променлив ток, се проявява явлението повърхностен ефект, при което тока по се-
чението на проводника се разпределя неравномерно, а съпротивлението и загубите му нараст-
3
ват. Явлението се характеризира от коефициента на повърхностния ефект kn, който зависи от
честотата на тока f, Hz и съпротивлението при постоянен ток и се определя графично. Допъл-
нителна неравномерност на разпределението на тока по сечението се появява, когато има в
близост други проводници, по които протича ток - ефект (коефициент kб) на близост. С ак-
тивното съпротивление Ra = kn ⋅ kб ⋅ R са съставени справочни таблици, от които при оразмеря-
ване на шини се определя допустимия им ток I доп за продължителен нормален режим. Допус-
тимото токово натоварване се отнася за боядисани шини, монтирани на тясната си страна (на
„ребро”); ако се поставят на широката си страна условията за охлаждане се влошават и допус-
тими токове трябва да се намалят.
Проводниците в РУ се нагряват в нормален режим до допустимата температура
θ доп,н =70°С ако през тях протича I доп и температура на охлаждащата среда е θ 0,н . При проти-
чане на ток различен от I доп или температура на околната среда отличаващи се от θ 0,н се ко-
ригират условията за токово натоварване.
При авариен режим на работа, допустимата температура е θ доп,к , за твърди шини е око-
ло 200 °С (вж. НУЕУЕЛ). Протичането на т.к.с. предизвиква електродинамично натоварване
на шинните конструкции. Разрушаващото механично напрежение на проводниците се харак-
теризира с σ раз , MPa (N/cm 2 ) , при допустимо механично напрежение σ доп = 0,7 ⋅σ раз , (за алу-
миний 70 МРа; мед – 140 МРа). За механични изчисления на шинни системи от справочни
таблици се ползват данни за съпротивителния (W, cm 3) и инерционния (J, cm4) момент.
Използването на твърди шини в ЗРУ е: до 2000А - единична шина; до 3000А пакет от
две шини; над 3000 А - куха шина с квадратно сечение или две П-образни шини; над 5000А -
тръбовидни шини, които са подходящи и за използване в ОРУ, редом с гъвкавите проводни-
ци. Прилагат се и няколко проводника на фаза (сноп), с което се ограничава ефекта „корона”
при свръхвисоки напрежения.
Изолатори. За механично укрепване и изолиране една от друга и от земя на неизоли-
рани тоководещи части. Използват се порцеланови и стъклени изолатори за открит и закрит
монтаж при носещи конструкции от РУ, в основните възли на апаратите за ВН и за закрепва-
не на проводниците към стълбовете и порталите в ОРУ.
В уредби за СН изолаторите са подпорни и проходни, на които се монтират шинодър-
жателите. Проходните изолатори служат за преминаване на неизолирани тоководещи части
през различни прегради. В ЗРУ проходни изолатори са от т.нар. типове „вътре-вътре” за пре-
ходи през козирки, преградни стени, етажни плочи и др., а „вън-вътре” за преминаване от ки-
лиите извън сградата. През кухото порцеланово тяло на проходните изолатори, преминаваща-
та тоководеща част е оразмерена за определен ток. За увеличаване напрежението, при което
настъпва повърхностен пробив, изолаторите са оребрени, като броят и формата на ребрата,
както и височината са в съответствие с номиналното напрежение и типа на изолатора. В ОРУ
за укрепване на апарати с големи габарити се прилагат изолатори с пръчковидна форма.
Технически параметри на изолаторите
1. Номинално ( U н , kV ), пробивно и максимално работно напрежение.
2. Номинален ток ( I н , A ) - за проходни изолатори.
3. Разрушаващото натоварване (Fраз, N).
4
 34. НАГРЯВАНЕ И ТЕРМИЧНА УСТОЙЧИВОСТ НА АПАРАТИ И ТОКОВОДЕЩИ
ЧАСТИ
Загубите на мощност и енергия в проводниковите, изолационните, магнитните матери-
али на елементите от първичните вериги на РУ, предизвикват нагряване на тоководещите
части и апарати.
Уравнението на топлинния баланс в нормален режим е:
I 2 ⋅ Ra ⋅ dt = c ⋅G ⋅ dθ + k ⋅ F ⋅Θ⋅ dt (34.1)
където отделената в проводника топлинна енергия, (пропорционална на квадрата на проти-
чащия ток I 2 ,A , на активното му съпротивление Ra , Ω и на времето t, s) се изразходва, като
акумулирана топлина, повишаваща температурата му (пропорционална на специфичния топ-
( )
линен капацитет c, W ⋅s/ kg ⋅ o C , на масата G, kg и на температурата на нагряване θ ,°C) и от-
дадената в околната среда топлинна енергия (пропорционална на коефициента на топлоотда-
ване k, на околната повърхност на проводник F, mm2; на температурата на прегряването му
Θ = θ −θ 0,н , °С; и на времето t, s). Температурата на околната среда θ 0 е нормирана: за въздух
на открито θ 0,н =35 °C; за въздух в закрити помещения θ 0,н =25 °C ; за почва - θ 0,н =20 °C.
Топлоотдаването към околната среда се извършва чрез конвекция и излъчване.
Решението на уравнението (34.1) е
 − 
t
−
t
θ = θ уст ⋅ 1− е  + θ нач ⋅ е
T T
(34.2)
 
където Т = (c ⋅ G / k ⋅ F ) ,s е времеконстантата на нагряване, и се определя като отношение на
топлопоглъщащата (с∙G) и топлоотдаващата (k∙F) му способност; θнач – температурата до коя-
то е загрят проводника
Графичният вид на изменението на θ в зависимост от t/T представлява експонента, от
която се вижда, че проводника достига установената температура θ уст = I 2 ⋅ Ra / ( k ⋅ F ) практи-
чески при t > 4 ⋅T . Допустимият ток I доп предизвиква допустимото прегряване θ доп :
k ⋅ Θдоп ⋅ F
I доп = (34.2)
Ra
Изразът (34.2) дава връзката, с която се пресмята I доп за нормално топлинно натовар-
ване. Практическото определяне на I доп е сведено до използване на таблици за допустимите
(номинални) токове, съставени основно по експериментални изследвания. Справочната ин-
формация е валидна при нормирани θ 0 , и на θ н = θ доп,норм.реж . Прието е продължително допус-
тимата температура на нагряване в нормален режим - θ доп,норм.реж = 70 °C , за да не се допусне
влошаване на контактните съпротивления.
При протичане на ток на к.с. през проводници и апарати на РУ, температурите им бър-
зо се повишават и достигат многократно по-високи стойности от допустимите при нормална-
та работа. Нарастването на температурата се преустановява след прекъсване на т.к.с. В срав-
нение с нагряването, охлаждането до следаварийното топлинно състояние е по-бавно. Топ-
линните процеси при аварийното нарастване и следаварийно понижаване на температурата
характеризират аварийния топлинен режим. Допустимата температура на нагряване при к.с.
5
зависи механичната якост на проводниковите материали и електрическите и механични ка-
чества на изолационните конструкции и е около θ доп,к =200 °C
При к.с. поради бързото протичане на процеса и краткотрайността му топлоотдаването
към околната среда се пренебрегва, т.е. цялото количество топлина отива само за нагряването
на проводника. Уравнението (34.1) може да се запише във вида
iк2 ( t ) ⋅ Ra (θ ) ⋅ dt = c (θ ) ⋅ G ⋅ dθ , (34.3)
където новите условия са: iк ( t ) , A - пълен т.к.с.; Ra (θ ) = ρ 0 ⋅(1+ α ⋅θ ) ⋅ l / s, Ω - активно съпро-
тивление при температура θ ; времето t, s от възникване на к.с.; c (θ ) = c0 (1+ β ⋅θ ) ,
W ⋅s/ ( kg ⋅ o C ) - специфичен топлинен капацитет при температура θ ; маса - G = γ ⋅ s ⋅ l , kg , къ-
дето γ - плътност на материала, kg/m3 ; s - сечение, m 2 ; l - дължина, m ; ρ0 , Ω ⋅ m и
(
c0 , W ⋅s/ kg ⋅ o C ) са специфични съпротивление и топлина при температура 0 °C; α и
β , 1/ °C - температурни коефициенти на съпротивлението и специфичната топлина.
решението на (34.3) има следния вид:
t

( )
изкл
Bк
2
= Aкр θ кр − Aнач ( θ нач ) ; Bк = ∫ iк2 ( t ) dt (34.4)
s 0

където Bк , A2∙s се нарича импулс на квадратичния ток на к.с. (топлинен импулс на т.к.с.) - ха-
рактеризира термичното действие на т.к.с.; - Aкр (θкр ) и Aнач (θнач ) , A 2 ⋅ s/mm 4 зависят от физич-
ните характеристики на материала.
θ , °C θ , °C θ , °C
Fe Al Cu Fe Al Cu Fe Al Cu

θ кр θ кр

θ нач
θ нач

A2 ⋅s A2 ⋅s A2 ⋅ s
Анач Акр Анач Вк Акр
a) mm 4 б) mm 4 в) mm4
s2

Фиг. 34.1. Общ вид на номограмата A = f (θ ) - (а); определяне на Aнач и Aкр (б);
определяне на θ кр (в)
Използването на номограмите е за термична проверка на нагряването на проводници
при к.с. и се извършва по два начина:
1. При известни начална θ нач и крайна θ кр температура (практически се приемат равни
на нормираните допустими температури за нормален и авариен режим) се отчитат стойности-
те на Aнач и Aкр - фиг. 34.1б, и при известен Bк се изчислява минималното термично устойчиво
сечение:
Bк
smin = (34.5)
Aкр − Анач
Проводникът е термично устойчив при к.с. ако избраното за нормален режим сечение
sизч ≥ smin

6
 2. При известни - начална температура θ нач , импулс от квадратичния ток Bк и сечение на
тоководещата част s, като се следва последователността на работа на фиг. 34.1в, се отчита
крайната температура при авариен топлинен режим - θ кр . Проводникът е термично устойчив
ако θкр ≤ θ доп,к (отчетена от НУЕУЕЛ).
Импулс от квадратичния ток на късо съединение. Пълният ток на к.с. iк(t) като сума
от периодичнa iкп(t) и апериодична iка(t) съставка има топлинно действие изразяващо се с:
Bк = Bкп + Bкa + Bкпa
Bкпa е много малък и се пренебрегва. Bкa винаги се определя аналитично, а Bкп е възможно да
се изчислява приблизително или по-точно, за което има аналитични и графични методи.
1. Графоаналитичен метод на фиктивното (еквивалентното) време - Bкп = I ∞2 ⋅tфп , където
установеният т.к.с. I∞ се изчислява, а tфп се отчита от номограми представящи tфп = f ( β ′′) при
параметър продължителността на к.с. tизкл, където β ′′ = I ′′ / I ∞ .
2. Аналитичен метод – приложим в сложни електрически схеми, в които за изчислява-
не на т.к.с. се прилага еквивалентиране до двулъчева структура и се използват дадени в лите-
ратурата типови, изчислителни криви. Изменението на периодичната съставка на тока не се
определя, а чрез началната стойност I ′′ за двата клона система – генератор се определя
Bкп = Bкпс + Bкпг + Bкпс-г .
Посочените в литературата разнообразни методи за изчисление на Bк изчерпват въз-
можните нужди за точност и се избира конкретен метод според реалната ситуация.
Апаратите за ВН са термично устойчиви, когато номиналния им топлинен импулс
Bк,н = I т,н ⋅ t т,н ≥ Bк,изч . Като правило всички апарати с номинални токове над 1000А имат тер-
2

мична устойчивост, гарантирана от завода - производител.

Проводниците и апаратите е допустимо да не се проверяват по термична устойчивост,
ако веригите са защитени със стопяеми предпазители; измервателни трансформатори за ток
до 20kV, ако това изисква увеличаване на коефициента му на трансформация, при който не се
гарантира точността; проводниците на въздушните електропроводи, които нямат бързодейст-
ващо АПВ.
35. ЕЛЕКТРОДИНАМИЧНИ СИЛИ И ЕЛЕКТРОДИНАМИЧНА УСТОЙЧИВОСТ НА
ШИННИ КОНСТРУКЦИИ И АПАРАТИ
При протичане на т.к.с. възникват електродинамични сили, които зависят от квадрата
на тока. Тоководещите части, електрическите машини и апарати, изолатори и други елементи
на РУ трябва да имат достатъчна механична якост, за да не се разрушават. За правилния им
избор и конструктивно оразмеряване не е достатъчно да се определят силите само по големи-
на, а е необходимо да се познава и качествената страна на процесите при появата им.
От електротехниката е известно, че сумарната електродинамична сила на взаимодейс-
твие по цялата дължина l , m между успоредни проводници на разстояние a, cm , по които
протичат токове i1 и i2 , A е:
l
F = 20 ⋅10−8 i1 ⋅ i2 ⋅ ⋅ K ф , N. (35.1)
a
В уравнение (35.1) коефициентът Kф , отчитащ реалните размери и форма на провод-
7
ниците се определя графично от номограми посочени в литературата в зависимост от конк-
ретни геометрични размери на проводниците и разстоянията между тях. Най-голямата сила за
единица дължина се получава при протичането на ударния т.к.с. iу , kA :
1
f = 20 ⋅ 10−2 iу2 ⋅ ⋅ Kф , N/m. (35.2)
a
При еднаква посока на токовете силите между проводниците са на привличане, а при различ-
на - на отблъскване. В РУ трифазните шинни конструкции могат да бъдат изградени хоризон-
тално, вертикално, наклонено и т.н. Различните позиции на фазите е причина силите в тях да
не са еднакви, в голяма степен да зависят от характера, вида и момента на възникване на
т.к.с., като са най-големи между проводниците на две съседни фази. При двуфазно к.с. елект-
родинамичната сила между проводниците на фази А и В (В и С), в които протичат еднакви по
големина и противоположни по посока токове има четири съставки: постоянна, апериодична,
затихваща по експоненциален закон и периодична с двойна честота. Общата еквивалентна
сила се изменя по стойност като пулсира във времето, но винаги запазва знака си, поради кое-
то действа в една посока – в случая проводниците се отблъскват. Максималната моментна
стойност на силата се получава при амплитудата на пълния т.к.с. ( iу появяваща се в момента
t = 0,01 s ) и е 3,3 пъти по-голяма от силата породена от установения т.к.с., т.е. Fmax
(2)
= 3,3 ⋅ F0(2) .
При трифазно к.с. понеже средната и крайните фази на шините се намират в различни
условия (разстояния) взаимодействията помежду им не са еднакви. Изследванията показват,
че силата действаща върху средната фаза В е по голяма, отколкото силите върху останалите
две фази А и С, поради което тя се приема като изчислителна за механичното оразмеряване на
проводниците на цялата трифазна шинна система и е:
l
( )
2
(3)
FB,max = 17,3 ⋅ 10−2 ⋅ ⋅ iу(3) ⋅ Kф , N (35.3)
a
Сумарната еквивалентна сила FB,max(3)
има същите съставящи, както описаните за дву-
фазно к.с. Fmax
(2)
, но периодично променя своя знак с различни амплитуди в двете посоки.
Оразмеряване по електродинамична устойчивост се прави на шинни конструкции с
цел да се гарантира способността им да издържат механично въздействието на силите поро-
дени от възникването до изключването на т.к.с. Условието за електродинамична устойчивост
е изчислителното механично напрежение на огъване на шините σ изч , MPa да е по-малко от
допустимото σ доп , което се приема 70% от разрушаващото σ разр :
σ изч ≤ σ доп = 0,7 ⋅ σ разр (35.4)
За проектантски цели се приемат средни стойности на σ доп за шини от алуминий и мед
70 и 140 MPa. Алгоритъма за оразмеряване на единични шини с правоъгълно сечение е:
1. Изчислителната сила се определя по (35.3): Fизч = FB,max
(3)
, при което се приема, че тя
не предизвиква резонансни явления върху шинната конструкция (статична система) и е с не-
изменна (постоянна) посока.
2. Съпротивителният момент ( W ,m3 ) на шината спрямо ос перпендикулярна на посо-
ката на действащата сила се отчита от таблици в справочната литература [7], напр. хоризон-
тално разположени правоъгълни единични шини W = b ⋅ h 2 / 6 .
8
 3. Огъващият момент ( M , N ⋅ m ), който силата Fизч създава върху конструкцията, при
една шина на фаза, която лежи свободно върху опорните изолатори е:
Fизч ⋅ l f изч ⋅ l 2
M= = , N⋅m (35.5)
10 10
където l , m - разстояние между два съседни изолатора от конструкцията на шинната система
по дължината на фазата.
4. Изчислителното напрежение в материала на шините се определя като
l 2 ⋅ ( iу(3) )
2
M Fизч ⋅ l f изч ⋅ l 2 −2
σ изч = = = = 1,73 ⋅ 10 ⋅ ⋅ Kф , MPa (35.6)
W 10 ⋅ W 10 ⋅ W a ⋅W
От израза (35.6) като се приеме σ изч = σ доп , може да се определи максималното допус-
тимо разстояние между изолаторите lmax , m :
10 ⋅ σ доп ⋅ W
lmax = (35.7)
f
Шините са динамично устойчиви, когато са закрепени на разстояние l ≤ lmax , което е
равностойно на условието (35.4).
При използване на пакетни или профилни шини на фаза, механичното напрежение
σ изч , което въздейства на всяка от шините в пакета е аритметична сума на напреженията от
взаимодействие на шините между отделните фази σ ф и в пакета σ п . За целта се изпълнява
описания ред на изчисления от 1 до 4 поотделно за фаза с фаза и между шините в пакета.
Шинната конструкция е механично устойчива, ако
σ изч = σ ф + σ п ≥ σ доп . (35.8)
Ако условието не е изпълнено се изменят разстоянията между опорните точки или геомет-
ричните размери на шините.
Динамичната устойчивост на практика се осигурява при статична постановка на разг-
лежданията, без отчитане на собствените механични колебания на системата шини – изолато-
ри. В редки случаи се правят по-точни пресмятания, като се вземат предвид и колебанията на
шинните конструкции, т.е. проверява се условието за възникване на механичен резонанс. Ако
се приеме, че се колебаят само шините, а изолаторите са абсолютно твърди, изчисленията се
опростяват, като се добавя в израза (35.3) коефициент на динамично натоварване K д ,чрез
който статичната сила се увеличава до 2,5 пъти. Обикновено се пресмята само собствената
честота ( f 0 , Hz ) на шинната конструкция, която зависи от механичните характеристики на
материала на шините и когато тя не е в интервала от 30 до 160 Hz , коефициента K д ≤ 1 и ре-
зонансни явления не се проявяват.
Подпорните изолатори от шинните конструкции, върху които се монтират твърди ши-
ни се избират по конструктивен тип, изолация и механично натоварване.
Последователността за избор на подпорни изолатори е:
1. U из,н ≥ U РУ,н - допустимо е при силно замърсена среда за дадена уредба да се избират
изолатори с по-високо номинално напрежение.
2. Fизч ≤ Fдоп = 0,6 ⋅ Fразр , където Fизч се пресмята по (35.3), а Fразр е разрушаващата си-
9
ла, каталожен параметър на изолатора.
3. Проходните изолатори се избират допълнително и по номинален ток на тоководеща-
та им част: I н ≥ I изч .
36. ПРЕКЪСВАЧИ, РАЗЕДИНИТЕЛИ И ПРЕДПАЗИТЕЛИ ЗА ВИСОКО НАПРЕЖЕ-
НИЕ
Комутационните апарати в РУ изключват и включват електрическите вериги при раз-
лични експлоатационни режими и състояния. Прекъсвачите имат специално устройство, оси-
гуряващо голяма комутационна способност, предпазителите притежават защитни функции
във веригите за СН, а товаровите прекъсвачи, разединителите, отделителите и късосъедини-
телите имат ограничени изключвателни способности и служат за визуализиране на състояни-
ето на веригите (включено-изключено) и специални функции.
Прекъсвачи. Отличителен възел на всеки прекъсвач е дъгогасителната система. Разп-
ространени са различни конструкции и начини за гасене на дъги при комутация. Те определят
общите им характеристики по типове, напр. маслени, газови, вакуумни и др. Качествата на
прекъсвачите се определят и от механизмите (електромагнитни, пружинно-моторни, пневма-
тични и др.), задвижващи подвижните контакти при действие. Освен командване от място
прекъсвачите имат възможност за дистанционно управление, което се реализира със спомага-
телни контакти на задвижването. Всички прекъсвачи независимо от това къде са монтирани
имат носеща конструкция върху която са укрепени електрическите полюси и задвижващите
елементи. Прекъсвачите имат вътрешна изолация на тоководещите части от една и съща фаза
при изключен апарат и външна - между тоководещите части от различни фази и към земя.
Технически параметри на прекъсвачи.
1. Номинално първично напрежение ( U н , kV ) - ефективна стойност на междуфазно
напрежение, за което е оразмерена изолацията.
2. Максимално работно напрежение ( U max, p ,kV ) - най-голямата ефективна стойност на
междуфазното напрежение при което апарата може да работи продължително време при нор-
мален режим.
3. Изпитвателни напрежения с регламентирана големина, честота и продължителност
на въздействие, форма и поляритет на импулсните вълни.
4. Номинален ток ( I н , A ) - протича неограничено време, без да предизвиква недопус-
тимо нагряване в нормален режим.
5. Номинални ток на термична устойчивост ( I т,н , kA ) и допустимо време t т,н (3 ÷ 4s) -
най-големия ток, който може да протича през апарата за време t т,н , без да се превиши допус-
тимата температура за авариен режим.
6. Ток на динамична устойчивост ( I дин , kA ) - най-големия ток, през апарата в авариен
режим на к.с. не предизвикващ механични повреди. Регламентирани са ефективната стойност
на периодичната съставка ( I дин , kA ) или максималната моментна стойност на ударния ток
( iдин , kA ), при които прекъсвача е динамично устойчив: iдин = 1,8⋅ 2 ⋅ I дин = 2,55⋅ I дин .
7. Номинален ток на изключване ( I изкл,н , A ) - допустима ефективна стойност на перио-
дичния ток, която прекъсвачът изключва при максимално работно напрежение, нормирани
параметри на възстановяващо се напрежение и нормиран цикъл на комутациите.
10
 8. Нормирано относително съдържание на апериодичния ток на изключване ( β н ) -
β н = ia ,н / ( 2 ⋅ I изкл,н ) или β н % = β н ⋅100 , в момента τ = tc + tРЗ = tc + 0, 01 s , представляващ сума от
собствените времена на изключване на прекъсвача tc ,s и на релейната защита tРЗ ,s (приема се
0,01s). β н се определя аналитично или графично ( β н = β (τ ) ), а при β н < 0,2 е допустимо да не
се отчита участието на апериодичния ток в пълния ток I изкл,н .
9. Номинална мощност на изключване ( Sизкл,н , МVА ) - характеризира изключвателната
способност на прекъсвача Sизкл,н = 3 ⋅U н ⋅ I изкл,н , която е условна величина, тъй като множите-
лите U н и I изкл,н се отнасят за различни моменти от времето.
10. Пълно време на изключване на прекъсвача ( tизкл ,s ) - интервала от момента на пода-
ване на команда за изключване до момента на изгасване на дъгата. Състои се от собствено
време на изключване ( tc ,s ) - от подаване на команда за изключване до разделяне на работните
контакти и време на горене на дъгата ( t дъга ,s ) - от разделяне на работните контакти до изгас-
ване на дъгата във всички полюси.
11. Номинален ток на включване ( I вкл,н , A ) – ток на к.с., който прекъсвачът включва,
без да се повреди, при максимално работно напрежение и нормиран цикъл на комутации.
12. Време на включване ( tвкл ,s ) - интервала от подаване на команда за включване на
изключен прекъсвач, до момента на преминаване на ток през приближаващите се контакти
при максимално работно напрежение и нормиран цикъл на комутациите.
13. Нормиран цикъл на комутациите - характеризира възможността за поредни изк-
лючвания и включвания при I изкл,н . Цикъл И-180-ВИ-180-ВИ издържат прекъсвачите непред-
назначени за АПВ. Предназначените да работят в режим на АПВ трябва да отговарят на след-
ните нормирани цикли: И- tбт -ВИ-180-ВИ или И- tбт -ВИ-20-ВИ, където И е изключване; ВИ -
включване и незабавно изключване; 180 и 20 са паузи в секунди между операциите; tбт ,s е
гарантирана за прекъсвача минимална безтокова пауза при АПВ (0,3 - 1,2 s).
14. Нормирани криви на възстановяващото се напрежение - характеризират възмож-
ността на прекъсвача да не допуска повторен пробив в между контактите след изгасване на
дъгата при въздействие на възстановяващото се напрежение на мрежата.
Разединители. В РУ за всички нива на напрежение, най-употребяваните апарати са
разединителите. Две трети от тях са присъединени към събирателните шини и към изходящи-
те (и входящите) електропроводни линии. Нямат дъгогасително устройство, поради което с
тях не се комутира ток, който може да предизвика устойчива електрическа дъга между работ-
ните им контакти. С разединители се комутират напреженови трансформатори, дъгогасителни
реактори към звездните центрове на трансформаторите, ако в мрежата няма еднофазна повре-
да. Допустимо е с разединители да се комутира ток на празен ход на малки силови трансфор-
матори и на къси електропроводи. В РУ с разединители се допускат оперативни превключва-
ния, ако са сигурно шунтирани от паралелна верига, напр. шиносъединителна или обходна.
Не се допуска шунтиране и дешунтиране на реактор, тъй като пада на напрежение в него е
голям.
Към разединителите може да се монтира един или два комплекта заземителни ножове

11
за заземяване на веригите. Между подвижните работни и заземителни ножове се осъществява
блокировка (механична, електрическа), която не допуска едновременното им включване.
В изключено положение под напрежение остават неподвижните контакти, които при
шинни разединители са към събирателните шини, а при линейни разединители - към линията.
Технически параметри на разединителите са аналогични на разгледаните по-горе (точ-
ки 1 до 6), без тези отнасящи се за комутационната възможност.
Товарови прекъсвачи (мощностни разединители за средно напрежение). Предс-
тавляват конструктивно съчетание на разединители с дъгогасителни камери с малка изключ-
вателна способност - могат да комутират само работните токове в нормален режим. При пов-
реда, т.к.с. се изключва от предпазители за високо напрежение или ако липсват, от прекъсвач
по посока на захранващия източник. При експлоатационни условия е възможно включване на
мощностни разединители при съществуваща повреда по веригата. Те са в състояние еднок-
ратно да включат и да издържат без повреда тока на к.с. При някои видове мощностни разе-
динители за средно напрежение, в изключено положение между работните контакти се създа-
ва и видимо прекъсване на веригата, поради което те изпълняват както функциите на прекъс-
вач, така и на разединител. Произвеждат се все повече мощностни разединители за ВН. В дъ-
гогасителните им устройства се прилагат всички известни принципи за гасене на дъгата - във
въздух, елегаз и вакуум, чрез автогазово или електромагнитно продухване. Товаровите пре-
късвачи са приложими за всички електрически вериги в РУ, напр. в трансформаторните при-
съединения на крайни подстанции, за комутация на кондензаторни батерии на СН, генератор-
ни прекъсвачи и др. Използват се за успешно заменяне на скъпоструващи и заемащи голяма
площ прекъсвачи по икономически съображения и заради техническите им възможности.
Мощностните разединители се характеризират от технически параметри еквивалентни
на част, от тези на прекъсвачите (точки от 1 до 7 и 11).
Отделители. Комутационни апарати със задвижване, осъществяващо дистанционно
изключване (едностранно действие) или дистанционно изключване и включване (двустранно
действие) на вериги, през които не протича работен ток. Отделителите се прилагат в опросте-
ни схеми на РУ с намален брой прекъсвачи, могат да имат един или два комплекта заземител-
ни ножове с механична (и електрическа) блокировка, която не разрешава едновременното им
включване с работните контакти.
Техническите параметри са сходни с тези на разгледаните апарати (точка 1 до 6, 10, 12)
Късосъединители. Еднополюсни или двуполюсни апарати, за преднамерено свързва-
не на една или на две фази към заземителната инсталация на уредбата. Прилагат се в РУ по
опростени схеми в комбинация с отделители. След дистанционното им включване възниква
к.с., и се предизвиква изключване от страна на източника. Изключват се ръчно от място, след
заработване на отделителя в същата верига.
Техническите им параметри са подобни от тези на прекъсвачите (от точка 1 до 6, 11 и
12).
Предпазители. Електрически апарати с еднократно действие, изключващи пофазно
веригите, при протичане през тях на ток превишаващ определена стойност в продължение на
достатъчно дълго време. Прегряването на стопяемата вложка, която е с най-малко сечение и
термична устойчивост в защитаваната верига е свързано с образуване и гасене на електричес-
ка дъга. Гасенето на дъгата в кварцов пясък придава токоограничаващи свойства на предпази-
12
телите, изразяващи се в сработване преди тока да достигне най-голямата си моментна стой-
ност (ударния т.к.с.). Елементите на вериги, защитени с такива предпазители, не се проверя-
ват по динамична и термична устойчивост. В момента на стопяване на вложката поради бър-
зото прекъсване („срязване”) на тока възникват пренапрежения, разпространяващи се в цялата
електрическа верига, които могат да са причина за пробив на изолацията. Бързо заработване
на предпазителите се постига чрез преднамерено намаляване сечението на вложката в някол-
ко участъка или с т. нар. металургичен ефект. Комбинацията на медна или сребърна вложка с
калай, олово, цинк осигурява бързото й топене.
Номиналните параметри и характеристики на предпазителите са: номинално напреже-
ние ( U н , kV ); номинален ток на стопяемата вложка ( I вл,н , A ) и на патрона ( I пат,н , A ); номина-
лен ток на изключване ( I изкл,н , A ); времетокови (защитни) характеристики на вложката и на
изключване на веригата. Със защитните характеристики се избират предпазители за защита
на конкретни обекти, като се съгласува селективното им действие с останалите предпазители
и прекъсвачи във веригата.
Предпазителите са с проста конструкция, ниска стойност, лесно поддържане и бърза
замяна на разтопяемата вложка с нова, голямо бързодействие при изключване на к.с., въз-
можност за ограничаване на токовете на к.с.
По-съществените им недостатъци са: характеристиките им не са подходящи за защити
на вериги от претоварване, при защита на трифазни вериги и изгаряне на предпазител в една
от фазите, засегнатият участък остава да работи в непълнофазен режим, което е особено
опасно за включените в него трифазни двигатели; избирателно (селективно) изключване на
веригата, защитавана с предпазители, е възможно само при радиални мрежи; имат еднократно
действие; при изключване на веригите с предпазители в тях обикновено възникват пренапре-
жения; ограничен е диапазонът на използването им по номинален ток и напрежение и др.
Предпазителите за ВН са предназначени главно за защита на неотговорни потребители
с неголяма мощност - силови трансформатори, въздушни и кабелни електропроводи, статич-
ни кондензатори, измервателни трансформатори за напрежение и др. Използването им в ком-
бинация с разединители или товарови прекъсвачи позволява в редица случаи да се избегне
употребата на скъпите мощностни прекъсвачи, с което се намаляват капиталните вложения
при изграждане на РУ.
37. НАПРЕЖЕНОВИ ИЗМЕРВАТЕЛНИ ТРАНСФОРМАТОРИ
Напреженовите трансформатори (НТ) се разделят на две основни групи: - за закрит и
открит монтаж. За средно напрежение се използват еднофазни - еднополюсни или двуполюс-
ни апарати със суха изолация (епоксиден компаунд). Двуполюсните имат една първична и
една вторична (основна). Еднополюсно изолираните имат първична намотка и две вторични -
основна и допълнителна, предназначена за свързване в отворен триъгълник. В ЕЕС се нами-
рат в и трифазни НТ за средно напрежение с маслена изолация, които заради по-голямата им
грешка излизат от приложение. НТ за високо и свръхвисоко напрежение са винаги еднофазни,
еднополюсни апарати, с една първична и три вторични намотки - две основни (за схемите на
мерене и защита) и една допълнителна (за филтъра за напрежение с нулева последовател-
ност). Като конструкция се изграждат едномодулни до 110 kV и каскадни за по високите нап-
режения. При еднополюсните НТ към края на първичната намотка изолацията е облекчена,
поради което при работа този край задължително трябва да е заземен.
13
 Технически параметри на НТ
1. Номинално първично напрежение ( U1,н , kV ) - ефективна стойност на фазно (еднопо-
люсни НТ) или междуфазно (двуполюсни НТ) напрежение, за което е оразмерена изолацията.
2. Максимално работно напрежение ( U max, p , kV ), при което НТ може да работи неогра-
ничено време без повреда и прегряване със зададения клас на точност.
3. Изпитвателно напрежение ( U изп , kV ), което може да се подаде към началото на пър-
вичната намотка за ограничено време, когато краят й не е заземен.
4. Номинално стандартизирано вторично напрежение – 0,1 kV, съответно - 0,1/ 3 ос-
новно и 0,1 или (0,1/ 3) kV - допълнително.
5. Номинален коефициент на трансформация kн = U1,н / U 2,н .
6. Номинална грешка ∆U н , % за измерване с гарантиран клас на точност - при измене-
ния на първичното напрежение от 0,8 до 1,2 спрямо номиналното и на вторичния товар от
0,25 до 1 от номиналния, при cos ϕ = 0,8 ; - за релейни защити и допълнителната намотка при
изменения на напрежението от 0,05⋅U1,н до U max, p и при същите останали условия.
7. Клас на точност - N. Регламентираните напреженови грешки в % съответстват на
номиналните класове на точност 0,1; 0,2; 0,5; 1; 3; 6.
8. Номиналната вторична мощност ( S2,н , VA ) - най-големия товар, който може да се
захранва от вторичната намотка при гарантиран клас на точност.
9. Граничната вторична мощност ( S2,гр , VA ), която НТ може да отдава неограничено
време към товара, без недопустимо прегряване и оценяване на грешката.
Схеми на свързване на НТ. Според вида (еднополюсни, двуполюсни), са приложими
няколко схеми на свързване.
На фиг. 37.1 е показана схема от три еднофазни, еднополюсно изолирани, тринамо-
тъчни НТ, свързани в „звезда/звезда/отворен триъгълник” със заземени звездни центрове на
страна ВН и НН и заземен отворен триъгълник, за измерване на фазни, междуфазни напреже-
ния и напрежението с нулева последователност при несиметрични режими. Схемата е уни-
версална и приложима в разпределителните уредби за всички напрежения.
A B C

TV1 U AC U AB UA

TV2
U BC U B

TV3
UC
0

U0

Фиг. 37.1. Схема на свързване „звезда/звезда/отворен триъгълник” на три НТ

14
 Схема с два двуполюсни НТ свързани в непълен триъгълник, за измерване само на
междуфазни напрежения е показана на фиг. 37.2а. Фаза „b” задължително се заземява. Не се
препоръчва включване на товар между фази „а” и „с”, тъй като се увеличава грешката.
Схемата се прилага в разпределителни уредби за средно напрежение (до 20 kV) и е
подходяща за захранване на трифазни измервателни апарати с две системи (схема на Арон).
Един еднофазен двуполюсно изолиран НТ включен между две фази (фиг. 37.2б) се
прилага в РУ до 20 kV за контрол на напрежението на присъединения с обратно захранване.

A B C A B C
a
TV1 a
U AB U AC
b TV1 U AC
b
TV2 U BC
c

a) б)
Фиг. 37.2. Схеми на свързване на двуполюсни НТ а) - с два; б) - с един
На фиг. 37.3a е показана схема на петбедрен НТ с една първична и две вторични на-
мотки свързани в „звезда/звезда/отворен триъгълник” аналогична на схемата от фиг. 37.1.
Конструктивна особеност на магнитопровода му е, че при еднофазни повреди, магнитните
потоци с нулева последователност се затварят през крайните бедра, с което се избягва прегря-
ването, но грешката при измерването е голяма. Приложението на този тип НТ е преустанове-
но.
A B C
A B C
U0

U AB U AC
UA U BC
UB
0
UC
0 0

a) б)
Фиг. 37.3. Схеми на свързване на трифазни НТ: а) – петбедрен; б) - трибедрен
Трифазният трибедрен НТ е с една първична и една вторична намотка свързани в звез-
да се използва за измерване само на междуфазни напрежения (фиг. 37.3б). Звездният център
на първичната намотка не се заземява, за да се избегнат магнитните потоци с нулева последо-
вателност при еднофазни повреди.
Присъединяването на НТ в РУ може да бъде директно или чрез разединители и пред-
пазители за високо напрежение, а в откритите РУ - само през разединители или без тях. За
защита от токове на к.с. в незаземените вторични проводници се поставят стопяеми или авто-
матични предпазители за НН. За безопасност на обслужващия персонал, една точка от схема-
та на свързване на вторичните намотки задължително се заземява.

15
 38. ТОКОВИ ИЗМЕРВАТЕЛНИ ТРАНСФОРМАТОРИ
Tокови трансформатори (ТТ) се конструират само еднофазни и основно биват еднона-
вивкови и многонавивкови.
Разпространени са проходни, шинни и вградени еднонавивкови ТТ за номинален пър-
вичен ток над 400А с компактна конструкция и първична намотка от единичен проводник с
кръгло или правоъгълно сечение.
Първична намотка с няколко навивки се използва за осигуряване на необходимата
точност при измерване на малки първични токове в многонавивковите ТТ. Това затруднява
изолирането и механичната устойчивост на намотките при протичане на т.к.с. ТТ за средно
напрежение са от стоящ или проходен тип и се изработват със суха епоксидна изолация. Про-
ходните ТТ над 1000А са от шинен тип без собствена първична намотка (функциите й се из-
пълняват от преминаващата през тях шина на присъединението). По технико-икономически
съображения ТТ се изработват с повече от едно ядро на магнитопроводите, като в зависимост
от номиналното напрежение на РУ достигат до пет. Вторичните намотки захранват измерва-
телни апарати, релейни защити и автоматика и броят им съвпада с броя на ядрата.
Токовите трансформатори за средно напрежение тип „Феранти” имат тороидален
магнитопровод и една вторична намотка. Ролята на първична намотка се изпълнява от преми-
наващите през магнитопровода три фази на присъединението.
ТТ за високо и свръхвисоко напрежение са с маслена изолация, с една или повече пос-
ледователни степени (каскади) на трансформация. Първичната намотка е съставена от някол-
ко секции, с изведени краища, като чрез последователно, паралелно или смесено свързване,
на които, може да се променя номиналния първичен ток (коефициента на трансформация).
Технически параметри на ТТ
1. Номинално първично напрежение ( U1,н , kV ) - ефективна стойност на междуфазно
напрежение, за което е оразмерена изолацията.
2. Номинални първичен и вторичен ток ( I1,н , A ; I 2,н , A ) - протичат неограничено време
през намотките, без да предизвикват недопустимо нагряване и са стандартизирани: - първич-
ни от 1 до 40 000А, вторични - 5 или 1А.
3. Номинални ток на термична устойчивост ( I т,н , kA ) и допустимо време t т,н (1÷ 4s) . В
някои случаи се дава кратност на термична устойчивост kтер = I т,н / I1,н .
4. Ток на динамична устойчивост iдин , kA или максимален коефициент на динамична
устойчивост kдин,max = iдин / I1,н = I дин,max / ( 2 ⋅ I1,н ) . Между токовете на динамична и термична ус-
тойчивост връзката е: I дин,max =1,8⋅ 2 ⋅ I т,н = 2,55 ⋅ I т,н
5. Номинален коефициент на трансформация kн = I1,н / I 2,н .
6. Токова грешка ( ∆I н , % ) - нормирана най-голяма грешка, напр. за търговско измер-
ване изискваната точност е 0,1; 0,2; 0,5%, която се осигурява при първичен ток от 100 до
120% от номиналния и вторична мощност от 25% до номиналната.
7. Клас на точност (N). Класовете на точност се определят от токовата грешка и са
нормирани - 0,1; 0,2; 0,5; 1; 3; 5; 10; 5Р; 10Р.
8. Номинална вторична мощност ( S2,н , VA ) – мощността, при която токовата грешка е
равна или по-малка от нормираната.
16
 9. Номинален граничен ток на точност ( I1,г , A ) - за релейни защити допустимата токо-
ва грешка е 10%. ТТ с класове 5Р и 10Р, се избират с граничния коефициент на точност
n = I1,г / I1,н , и нормирани криви на десет процентната грешка.
10. Ток на апаратна безопасност ( I s , kA ), фирмите производители дават коефициент
на апаратна безопасност Fs = I s / I1,н .
Схеми на свързване на ТТ. Отношението между тока през вторичния товар I 2,T и фа-
зовия ток I 2Ф се нарича коефициент на схемата (свързване) kсх = I 2,T / I 2Ф .
1. Пълна звезда. На фиг. 38.1а е показана схема, реализирана с три ТТ, вторичните на-
мотки на които са свързани в звезда ( kсх = 1). Товарът (по две токови релета на фаза) е присъе-
динен към началата на вторичните намотки и е свързан в звезда. Звездните центрове са свър-
зани с общ нулев проводник, през който протича ток: I& = I& + I& + I& = 3I . Схемата осигурява a b c 0

измерване както на токовете в трите фази, така и тока на несиметрия.

2. Непълна звезда. Схемата се свързва с два ТТ на фази А и С (фиг. 38.1в). Общите
точки на вторичните намотки и на товара са свързани с проводник, през който протича ток:
I& = I& + I& = − I& . k = 1. Схемата е ефективна в мрежи с малък ток при еднофазни повреди, за
a c b сх

релейна защита от междуфазни к.с. и трифазни измервателни апарати с две системи.

I&a
КА1 КА2

С I&b
КА3 КА4 I&a С I&a КА1 КА2 I&a С I&a
А В А В А В
−I&b

I&b
КА1
I&c
КА5 КА6
I&c КА3 КА4
I&c I&b I&c I&b I&c I&b

∑I& =−I& I&b

КА0
3I0 b

a) б) в) г) д) е)

Фиг. 38.1. Схеми на свързване на ТТ и векторни диаграми - пълна звезда (а) и (б), непълна
звезда (в) и (г), самостоятелен ТТ (д) и (е)
3. Схема с един ТТ (фиг. 38.1д) включен обикновено във фаза b.
4. Филтър за ток с нулева последователност - три ТТ с паралелно свързани вторични
намотки и товар - токово реле, през което протича тока на небаланса I&нб = I&a + I&b + I&c в норма-
лен или 3⋅ I 0 , при несиметрични режими (фиг. 38.2г). Прилага се за релейни защити срещу
еднофазно к.с. по въздушни електропроводи и други първични вериги и съоръжения.
КА1
I&KA1 = I&a − I&b
I&А I&B I&C
I&KA1
& & & КА2 I&KA1 I&a
А В С IKA2 = Ib − Ic I&a А В С А В С
30 о I&KA1 = I&a − I&c КА1 КА1
о
I&KA2
30
КА1
I&c I&b
I&KA3 = I&c − I&a КА3
I&c 3⋅ I&0
I&KA3
I&a I&c I&a I&b I&c
Iнб или 3⋅ I&0
a) б) в) г) д)

Фиг. 38.2. Схеми на свързване на токови трансформатори в пълен триъгълник (а) и непълен
триъгълник (в) и векторни диаграми (б) и (г)
17
 5. Филтър за ток с нулева последователност тип „Феранти” - сумира магнитните пото-
ци от трите фазови тока и при несиметрия през товара (КА1) протича ток с нулева последова-
телност (фиг. 38.2д). Металната обвивка на кабела е заземена за правилно действие на филтъ-
ра, като заземителния проводник преминава през отвора на ТТ.
6. Пълен триъгълник - вторичните намотки на три ТТ, се свързват в триъгълник (фиг.
38.2а). Прилага се за релейна защита на силови трансформатори с цел изравняване на фазови-
те ъгли при различно свързване на намотките им. kсх = 3 .
7. Непълен триъгълник (двуфазна еднорелейна схема) - с два ТТ на фази А и С, за ре-
лейна защита. Токът през КА1 е дефазиран на 30° и е по-голям с 3 от фазовия ток. kсх = 3 .
39. КОНФИГУРАЦИЯ И ИЗБОР НА СЪСТАВНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРИСЪЕДИНЕ-
НИЯТА И ВЕРИГИТЕ В РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ УРЕДБИ
Линейни присъединения за високо напрежение. Апарати в първичните вериги на
линейните присъединения за напрежение 110 kV са: линеен разединител (QS2) със заземител-
ни ножове (QSG2,QSG3), измервателни трансформатори (ТV1, TA1), прекъсвач (Q1) и ши-
нен(и) разединител(и) (QS1,QS3).
Позицията на напреженовите трансформатори (ТV1) обикновено е между токовите
трансформатори (TA1) и QS2, а когато по режимни съображения електропровода (W1) е про-
дължително време изключен, мястото на TV1 е от страната на линията преди QS2, за да се
контролира напрежението от насрещната страна. Вентилни отводи (FV1) защитават TV1 и
QS2 от атмосферни пренапрежения, постъпващи по W1 (фиг. 39.1a,б). За организиране на ка-
нали за високочестотна връзка на някои от фазите на W1 пред QS2 се монтират L-C филтри.
За свързване на измервателни апарати и релейни защити се предвиждат ТА1, по един на всяка
фаза с три или повече вторични намотки. Със заземителните ножове QSG1 към QS1 се зазе-
мява апаратния блок (QS1, Q1, TA1, TV1). НУЕУЕЛ регламентира броя и местоположението,
но заземителните разединители. Частите, на които се разделя веригата на присъединението
след изключване на комутационните му апарати се заземяват със стационарни заземители.
Между задвижванията на работни и заземителни разединители винаги се поставя блокировка,
която не разрешава едновременното им включване.
Апарати в първичната верига на линейни присъединения за 6, 10 и 20 kV са: QS1(QS3),
Q1, TA1, (TV1), QS2, QSG3, (TA2). Към шинните разединители не се монтират заземителни
ножове, като за обезопасяване на веригата при ремонтни работи се поставят преносими зазе-
мители. ТА1 са обикновено двуядрени на трите или на две от фазите (А и С), в зависимост от
вида на линията - въздушна или кабелна. Към кабелните W1, след линейния разединител се
поставя филтър за ток с нулева последователност тип "феранти" (TA2). За да се избегне неп-
равилното му действие, токът по бронята (екрана) на кабелния W1 се отвежда към земя чрез
заземително въже, преминаващо през отвора на ТА2. Обикновено TV1 не се монтират. За W1,
които получават обратно захранване се поставят TV1 след TA1 (може след QS2), свързани в
непълен триъгълник. Линейният разединител е с един комплект заземителни ножове, за зазе-
мяване на W1. Разединителите за СН са с ръчно задвижване и между заземителните и работни
ножове има механична блокировка, срещу едновременното им включване.

18
 110 kV 110 kV 20 kV 20 kV
А1 А1 А1 А1
QS1 А2 А2
QS1
QSG1 QS1 QS3 QS1 QS3
Q1 Q1
Q1 QSG1 Q1
TA1 TA1
TA1
TV1 TA1
QS2
TV1 V V
QSG2 QS2
QS2 QSG3
QS2 QSG2
QSG3 TA2 QSG3
TV1 QSG3 TA2
FV1 TV1 W1
W1 FV1 W1
W1
a) б) в) г)
Фиг. 39.1. Схеми на свързване на линейни присъединения за ВН и СН
Трансформаторни присъединения за ВН. На фиг. 39.2 са представени три варианта
за конфигуриране на трансформаторни присъединения в зависимост от броя на намотките и
нивата на напрежение. При тринамотъчни СТ трансформаторните разединители във веригите
на към всяка намотка (QS2, QS3, QS4) осигуряват възможност СТ да работи като двунамотъ-
чен, което се налага при ремонт на апаратния блок към третата намотка. Еднополюсният ра-
зединител към звездния център на намотката за високо напрежение (фиг. 39.2а,б) служи за
директното му заземяване. ТА2 на фиг. 39.2в са едноядрени по един на фаза, а QF1 e прекъс-
вач за ниско напрежение. На страна НН звездният център на намотката се заземява винаги
директно без разединител.
20 kV 20 kV T1
QS5 QS1 F1 TA2 QF1
QS3 TA2 Q2
А1 Q1 TA1
110 kV
Q1
T1
QS6
в) 0,4 kV
QS1 TA1 QS2 V
А2 А3
V

TV1 А4 А5
QS7 110 kV
А1 QS4 TA3 Q3 Q1 T1 20 kV
QS1 TA1 TA2 Q2 QS2
QSG1 QSG2 QSG3
QS8 А1 А2
a) V
б)
V
V
10 kV V
QSG1 QSG3 TV1
TV2
Фиг. 39.2. Трансформаторни присъединения: с тринамотъчен СТ (а); с двунамотъчен СТ (б,в)
Аналогично на разгледаните присъединения в РУ се конфигурират и електрическите
схеми на синхронните генератори (СГ) и високоволтовите двигатели (М). Останалите вериги
в РУ се изграждат в зависимост от функционалното им предназначение. Всяка уредба трябва
да има верига мерене, съставена от напреженови трансформатори, които се присъединяват
директно (за ВН) или чрез предпазители и разединител (за СН) към събирателни шини. Чрез
заземителните ножове на разединителя се заземяват шините при ремонт. На СН в същата ве-
рига между разединителя и предпазителите се свързват вентилните отводи, които на ВН се
присъединяват директно или чрез разединител към шините.
Секционни, шиносъединителни и обходни вериги са присъщи за схеми с еднократно
свързване на присъединенията. Формират се от разединители, прекъсвач и токови трансфор-
19
матори, а апаратните блокове им за ВН се заземяват със стационарни заземители.
Звездните центрове на страна ВН на СТ имат възможност за свързване към земя чрез
еднополюсен разединител (QSG3 на фиг. 39.2а,б). На страна СН в зависимост от вида на мре-
жата (въздушна, кабелна, смесена), звездният център се заземява през индуктивност или ак-
тивно съпротивление. Когато намотката на СТ захранващ мрежата е свързана в триъгълник,
чрез звездообразуващ дросел се създава изкуствен звезден център. Дроселът трябва да има
възможност да се изключва [8].
Избор на съставните елементи на присъединенията и веригите. Апаратите и токо-
водещите части се избират с подход представляващ проверка за съответствие на номиналните
им параметри с тези на уредбата, в която работят. Преценяват се работните условия на всички
елементи, определят се изчислителните параметри на веригите и от справочни материали се
избират съоръжения, чиито характеристики са по-големи или най-близки до изчислените.
Изчислителни са условията, които са най-тежки и възникват при най-неблагоприятни
режими на РУ. В нормален продължителен режим апаратите се избират по изолационно ниво
и нагряване. Условието гарантиращо работоспособността на изолацията е междуфазното но-
минално напрежение на уредбата U РУ,н да съответства на U н на апарата: U н ≥ U РУ,н . Апаратите
се произвеждат за различни номинални токове I н , които се сравняват с изчислителните токо-
ве през тях и ако е изпълнено условието I н ≥ I изч , могат да работят неограничено време по ус-
ловието за нагряване в нормален режим. В кратковременния режим на к.с. апаратите се из-
бират по термична и динамична устойчивост. Максималният т.к.с. при трифазно к.с. се прие-
ма за изчислителен и се пресмята по изчислителна схема, включваща всички източници, ли-
нии, трансформатори и реактори до изчислителните точки - шините, към които се присъеди-
няват елементите. Пълното време за действие на основната защита и за изключване на пре-
късвача определя изчислителното време на к.с., необходимо за проверка по термична устой-
чивост. По изключвателна способност прекъсвачите се проверяват за изчислително време,
което е сума от собствените времена на защитата и прекъсвача. Всички последователно свър-
зани апарати в първичните вериги на РУ са термично устойчиви ако I т,2н ⋅ t т,н ≥ Bк,изч , а условие-
то за динамичната им устойчивост iдин ≥ i у ; I дин ≥ I ′′ . Напреженови трансформатори и предпа-
зители за ВН не се избират по термична и динамична устойчивост.
Всички апарати се избират по специфично условие в зависимост от функционалното им
предназначение: - за прекъсвачи - по комутационна способност: I изкл,н ≥ I ′′ , и
ia,н = 2 ⋅ β н ⋅ I изкл,н ≥ ia ,τ = 2 ⋅ β ⋅ I п,τ ; за предпазители - по комутационна способност I изкл,н ≥ I ′′ ;
за измервателни трансформатори - клас на точност N н ≥ N изискван .
40. СИНХРОННИ ГЕНЕРАТОРИ В ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРАЛИ
Синхронните генератори (СГ) произвеждат променлив ток с честота пропорционална
на оборотите им на въртене. В зависимост от първичното гориво се използват различни СГ: за
КЕЦ, ТФЕЦ и АЕЦ - неявнополюсни с два полюса (четириполюсни при АЕЦ) турбоагрегати с
хоризонтален вал, ротор с постояннотокова възбудителна система и честота на въртене
n = 3000 min −1 ( n = 1500 min −1 при АЕЦ); за ВЕЦ и ПАВЕЦ – хидрогенератори най-често с
вертикален вал, явнополюсен ротор с честота на въртене n = 50 ÷ 750 min −1 . Първичния двига-
тел (парни, водни или газови турбини, дизелови двигатели и др.) и СГ образуват синхронен
20
агрегат (СА).
Технически параметри на СГ
1. Номинално напрежение ( U н , kV ) - ефективна стойност на междуфазното напреже-
ние на статорната намотка в номинален режим. Стойностите му са стандартизирани, напр.:
6,3; 10,5; 15,75; 24kV и др.
2. Номинален ток на статорната намотка ( I н , A ) – при Sн , U н и номинални параметри
на охлаждащата среда.
3. Номинална мощност ( S н , MVA ) - при номинални работни условия - Sн = 3 ⋅U н ⋅ I н .
4. Номинална активна мощност ( Pн , MW ), която СА може да произведе
( Pн = S н ⋅ cos ϕ н ). Стойностите й са стандартизирани, напр.: 2,5; 63; 100; 200; 1000 MW и др.
5. Номинален ток на ротора ( I f ,н , A ), при който СГ отдава номиналната си мощност.
6. Номинален коефициент на мощността ( cos ϕ н ) – зависи от мощността на СГ и е 0,8;
0,85; 0,9 , като по-големите стойности са за по-мощни СГ.
Охлаждане на СГ. Загубите на енергия в СГ, свързани с електромагнитните процеси и
механичното движение на ротора водят до отделяне на значителни количества топлина. Наг-
ряването, овлажняването, електрическото поле и др. влошават изолацията и за забавяне на
нейното стареене са нормирани допустимите температури на намотките, напр. за изолация от
клас “В” в зависимост от охладителната система: - за статорната намотка и активната стомана
до 105℃; за роторната - до 130℃. Всички СГ се изграждат със системи за изкуствено охлаж-
дане: косвени (повърхностни) и непосредствени (вътрешнопроводникови).
Повърхностните се изпълнят само с газ: - въздушна (отворена или затворена); водо-
родна (само затворена), която е с по-голяма ефективност на охлаждане (за мощни СГ). Корпу-
сът на СГ е с висока механична якост и сигурни уплътнения, осигуряващи газонепроницае-
мост за недопускане на образуване на взривоопасна смес с въздуха, като запълването и осво-
бождаването му става чрез въглероден диоксид (въздух→СО2→Н2→СО2→ въздух). Налягане-
то на водорода се поддържа по-високо от атмосферното, за да не проникне въздух в машина-
та. Допустимо е СГ с косвено водородно охлаждане да работят и с въздушно при намалена
мощност.
При непосредствените системи охлаждащия флуид циркулира във вътрешността на
кухите проводници на намотките, като отнема директно отделената топлина. СГ в основните
термични централи имат непосредствено охлаждане: водно на статорната намотка и водород-
но на роторната намотка и на магнитопровода, като не е допустимо вместо с водород да рабо-
тят с въздух. Химически очистена вода (дестилат) с висока топлоотвеждаща способност, при
нормирана входяща и изходяща температура се използва за охлаждане на статорните намотки
в мощните СГ. При хидрогенераторите охлаждането е облекчено поради голямата топлоотда-
ваща повърхност на явнополюсните ротори и винаги е въздушно, тъй като не е рационално да
се херметизират корпусите, заради големите им размери. Охлаждащите газове трябва да бъ-
дат с температури в определен интервал, както на входа така и на изхода на СГ за недопуска-
не на овлажняване на изолациите в него.
Възбуждане на СГ. Захранването на роторната намотка с постоянен ток трябва да
позволява автоматично регулиране на тока и напрежението на възбуждане в широки граници

21
с нормирано бързодействие, както в нормални така и в аварийни режими и да осигурява фор-
сиране до максимална стойност за определено време. Най-важните параметри характеризи-
ращи функциите на системата за възбуждане са: - номинално напрежение ( U f ,н , V ), за съвре-
менните СГ от 80 до 650 V; номинален ток ( I f ,н , A ), за най-мощните агрегати - 8000 А; номи-
нална мощност ( Pf ,н , W ); кратност на форсировката по напрежение и ток KU = U fm / U f ,н ,
K I = I fm / I f ,н ; бързодействие - определя скоростта на нарастване на U f при форсиране, кога-
то к.с. е близко до изводите на СГ, с цел запазване на устойчивостта на паралелна работа.
Възбудителните системи са основно електромашинни и статични (изправителни). Независимо
е възбуждането, ако възбудителният ток се получава от генератор, съединен с вала на въз-
буждания СГ. Когато напрежението на възбужданата машина след трансформиране и изпра-
вяне се подава на роторната й намотка, процесът се нарича самовъзбуждане. Най-често сис-
темата на възбуждане е пряка, когато възбудителката е на вала на възбуждания СГ. Резервни
електромашинни системи за възбуждане се задвижват обикновено от електродвигател и това
е косвена система. Класическата възбудителна система е електромашинна, при която генера-
тор за постоянен ток, свързан непосредствено с вала на СГ или задвижван от отделен двига-
тел, осигурява възбуждането. Съвременни решения на системи за възбуждане са изправител-
ните (високочестотни, тиристорни и др.), при които източникът на възбуждане е генератор на
променлив ток (спомагателен или самия основен генератор), чието напрежение се изправя от
изправителни агрегатни групи и се подава чрез контактно-четков апарат или безчетково към
ротора на СГ.
При вътрешни к.с. за ограничаване на последиците в намотките и стоманата на стато-
ра, СГ се изключва незабавно от мрежата, а магнитното поле на възбуждането му трябва бър-
зо да се намали до безопасна стойност. С прекъсване на възбудителната верига поради голя-
мата индуктивност и малкия капацитет на роторния контур, могат да се появят опасни за изо-
лацията пренапрежения. Системата, която поглъща запасената магнитна енергия в роторната
намотка се нарича автомат за гасене на полето (АГП) и действа чрез гасително съпротивле-
ние; дъгогасителна решетка или противовключване на възбудителната система. АГП се ха-
рактеризира с бързодействие (от 0,5 до няколко s) и намаляване на е.д.н. на статора до стой-
ност (около 200 V), при която дъгата в мястото на повредата изгасва по естествен път, и не се
появяват пренапрежения след изгасване на дъгата.
Включване на СГ в паралел. Генераторите в централите работят в паралел помежду
си и с останалите СГ в ЕЕС. Условията за паралелна работа на генератор (G) и ЕЕС (S) са:
1. Равенство по големина на ефективните стойности на напреженията EG = U S ;
2. Равенство между честотите f G = f S или на ъгловите честоти ωG = ω S ;
3. Съвпадане на векторите на напреженията по фаза ъгъл (θ=0).
Точното изпълнение на условията осигурява процеса на включване да протича без то-
кови удари и изравнителни токове. Напреженията се изравняват чрез изменение на възбуди-
телния ток на СГ. С изменение на количеството работно тяло към първичния двигател се из-
пълняват второ и трето условие. Допускат се отклонения в големините на напреженията в
нормален режим до 10%, а на честотите до 0,1% (0,05 Hz) и ъгълът между напреженията до 20
електрически градуса.

22
 41. СИЛОВИ ТРАНСФОРМАТОРИ И АВТОТРАНСФОРМАТОРИ В ЕЛЕКТРОЕНЕР-
ГИЙНАТА СИСТЕМА
Използват се еднофазни и трифазни, двунамотъчни и тринамотъчни трансформатори и
автотрансформатори за повишаване, понижаване и регулиране на напрежението в определени
граници във възлите на ЕЕС. Група от три еднофазни трансформатора се използват при тран-
спортни или производствени ограничения. Инсталираната мощност на трансформаторите
надвишава няколкократно генериращата мощност на системата. Активните загуби в тях са
около 1/3, а потребяваната реактивна енергия около 1/2 от сумарните загуби и реактивни по-
тоци в ЕЕС. Независимо от разнообразието на трансформаторите, намотките им се разполагат
в определен ред върху ядрата на магнитопроводите и представляват т. нар. активна част, коя-
то може да е суха или потопена в казан напълнен с масло, за изолация и охлаждане. Връзката
между намотките на силовия трансформатор (СТ) и РУ се осъществява чрез проходни изола-
тори, поставени на корпуса, заедно с маслоразширителен съд и елементи осигуряващи нор-
малната експлоатация, охлаждане, регулиране и защита (силикагел, превключвател за регули-
ране на напрежението, газова защита, охладителна система и др.).
Технически параметри на СТ.
1. Номинална мощност ( Sн , kVA ) – пълна мощност при номинални работни условия,
осигуряваща гарантирания експлоатационен срок на СТ: - трифазни - Sн = 3 ⋅U н ⋅ I н ; - еднофаз-
ни S н = U н ⋅ I н . Поради наличието на галванична връзка между намотките на автотрансформа-
торите (АТ), част от мощността се предава по електрически път ( Sел ), останалата – по магни-
тен път ( Sтр = Sтип ), при което S н = S тип / k тип (фиг. 41.1б). Коефициентът k тип = 1−1/ kT определя
размерите, активните материали, загубите на мощност и енергия и др. на АТ. Нарича се също
коефициент на изгодност и колкото е по-малък, толкова по-голяма е S ел , а използването на
АТ вместо СТ е по-изгодно. Мощностите на трите намотки на тринамотъчните СТ са в отно-
шение (%) 100/100/100 или 100/67,5/100 или 100/100/67,5 от S н , при което сумарното нато-
варване от вторичната и третичната намотка не трябва да превишава S н . СТ с разделени на-
мотки са вид двунамотъчни трансформатори, при които вторичната намотка има два незави-
сими клона, с мощности - 100/50/50 (фиг. 41.1д).
2. Номинално напрежение на намотката ( U н , kV ) - ефективна стойност на междуфаз-
ното напрежение на празен ход. Отношението на номиналните напрежения на намотките оп-
ределя номиналния коефициент на трансформация ( kT ). CT с няколко намотки имат съответ-
ния брой kT .
3. Номинални токове на СТ ( I н , A ) – при S н и U н .
4. Напрежение на к.с. ( uк % ) - определя пада на напрежение и характеризира пълното
съпротивление на намотките. Повишаването на uк % ограничава т.к.с., но се увеличават цената
и потребяваната реактивна мощност.
5. Ток на празен ход ( I пх , % ) - характеризира магнитните свойства на стоманата и оп-
ределя активните и реактивни загуби в магнитопровода.
6. Загуби на активна мощност на празен ход ( ∆Pпх , kW ) - в магнитната система при U н
и честота 50 Hz.

23
 7. Загуби на активна мощност на к.с. ( ∆Pкс , kW ) - в намотките и конструктивните еле-
менти. ∆Pкс при номинален товар са около 5 пъти по-големи от ∆Pпх
Намотките на СТ се свързват по схеми - звезда (Y), звезда с изведена неутрала (Y0),
триъгълник (D) и зигзаг с изведена неутрала (Z0). Свързването в звезда позволява намотките
да се изолират за фазово напрежение, а при схема триъгълник - те да се оразмерят за фазовия
ток, при което се постига поевтиняване на СТ (фиг. 41.1г). Триъгълникът на страна понижено
напрежение е затворен контур за хармониците кратни на три, при което те не преминават в
мрежата и не влошават симетрията на напрежението. Групата на свързване се определя от го-
лемината на ъгъла между векторите на първичното и вторичните напрежения и обикновено е
11 или 0.
Условията за допустимост на паралелна работа при СТ са следните:
1. Номиналните напрежения на страна повишено и понижено напрежение да са равни,
т.е. да имат еднакви коефициенти на трансформация, което позволява да бъдат натоварени
напълно. Допустима е разлика между тях ± 0,5 %.
2. Да имат еднакви напрежения на късо съединение ( uк % ). Допустима е разлика до
10%, при което СТ с по-малък uк % се претоварва за сметка на другия.
3. Отношението на номиналните мощности на трансформаторите да не превишава 1:3.
4. Трябва да имат еднаква схема и група на свързване, в противен случай протичат
много големи изравнителни токове.
При осъществяването на връзка между едноименните изводи само на едната намотка
трансформаторите работят разделно.
A
A

U1 I1 I2 U2 B I1

U1 Am
X
U2
B
I 0 = I 2 − I1
X
0
a) б)
A1 B1 C1 A1 B1 C1 A1 B1 C1

A2
B2
C2

A3 B3 C3

A2 B2 C2
A2 B2 C2 A3 B3 C3

в) г) д)
Фиг. 41.1. Принципни схеми на трансформатори
При високи температури се ускоряват окислителните процеси в изолацията, тя нама-
лява механичната си якост, става чуплива и лесно се поврежда - топлинно стареене (износва-
не), което намалява експлоатационния срок (20-25г.).

24
 Охлаждането на СТ зависи от мощността и вида на основната им изолация. При мало-
мощните трансформатори със суха изолация се използва естествено въздушно охлаждане, а
при маслените се прилагат най-често:
- ONAN - естествена циркулация на маслото и охлаждащия въздух. Казанът се оребря-
ва с цел увеличаване на охлаждащата повърхност (до 16 МVА). Максималнодопустимата
температура на маслото в най-нагретите горни слоеве при номинален товар не трябва да над-
вишава 95℃.
- ONAF - естествена циркулация на маслото и принудена (с вентилатори) на охлажда-
щия въздух (от 10 до 100 МVА). Допуска се всички вентилатори да са изключени, ако товарът
на СТ е по-нисък от номиналния и температурата в най-горните слоеве не надвишава 55℃.
- OFAF - принудена циркулация на маслото и на охлаждащия въздух (63 МVА). Мас-
лото в казана и радиаторната система циркулира с помощта на маслени помпи. Температурата
на маслото не трябва да надхвърля 75℃
- OFWF - принудена циркулация на маслото, което принудително се охлажда от вода
(над 100 МVА). При тази система съществуват независими контури за масло и за вода.
В горните означения буквените съчетания имат следния смисъл: О – минерално масло;
А – въздух; W – вода; N, (F) – естествена (принудителна) циркулация на охлаждащата среда.
Натоварването, с което СТ могат да работят непрекъснато, без да се намали нормира-
ния експлоатационен срок е допустимо, в противен случай се съкращава продължителността
на износване на изолацията и това се нарича претоварване. Систематично е претоварването на
СТ, когато в определен период от време се редуват интервали, в които износването на изола-
цията е намалено с такива, в които износването е увеличено, но така че за целия период сред-
ното износване да не превишава нормалното. Допуска се нормираното износване на изолаци-
ята да се съкрати с цел да се овладее временно аварийна ситуация, при което се намалява от-
части експлоатационния срок на СТ, при условие че намотките и маслото му запазят работос-
пособността си.
Аварийното претоварване е режим, при който допустимата продължителност се лими-
тира от средногодишното износване на изолацията. То се разделя на два вида: краткотрайно и
продължително. Краткотрайното аварийно се допуска, без да се отчита пряко мощността на
трансформатора, вида на охладителната му система, продължителността и стойността на тем-
пературата на охлаждащата среда. Претоварването и допустимата продължителност са нор-
мативно утвърдено в Наредба за техническа експлоатация (напр. за маслени трансформатори
претоварване по ток с 30% до 120 min). Съществуват и продължителни аварийни претоварва-
ния, за които има стандартна методика. Според охладителната система на СТ, температурата
на охлаждащата среда, началното натоварване и др. чрез таблици и номограми се определя
допустимото претоварване. За оценка на допустимото аварийно продължително претоварване
се прилага правилото: всички маслени СТ допускат претоварване до 40% в продължение на 5
последователни денонощия по 6 часа, ако коефициентът на начално натоварване ( K1 ) не е по-
голям от 0,93, при това са включени всички охладителни системи.
АТ имат три основни режима: автотрансформаторни, трансформаторни и комбинира-
ни, в някои от които се налагат значителни ограничения за натоварване на отделните намотки
(фиг. 41.1в). Звездния център на АТ, който е общ за намотки ВН и СН се заземява директно,
поради което те са приложими само в мрежи с директно заземена неутрала. Недопустимо е
25
чрез автотрансформатори да се свързват мрежи с голям и мрежи с малък ток на з.с. Защитата
на АТ от пренапрежения става чрез вентилни отводи към всички намотки, поставени на разс-
тояние до 60 m. Вграденото регулиране на напрежението се извършва откъм намотка СН, за
да се избегне т.нар. свързано регулиране на напрежението и откъм страна ВН. По този начин
регулирането става независимо, но регулаторът трябва да се оразмери за пълния номинален
ток на страна СН.
42. РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ С ЕДНОКРАТНО СВЪРЗВАНЕ НА ПРИСЪЕДИ-
НЕНИЯТА
Схемите на РУ с една и две шинни системи се изграждат чрез радиално свързване на
всички присъединения в общ комутационен възел (събирателни шини). Характерно е, че за
всички режими, електрическите вериги се комутират през един прекъсвач.
Схеми с една система събирателни шини (единична).
На фиг. 42.1а е дадена структурата на РУ със събирателни шини А1 и присъединения
за въвеждане (Т1) и извеждане (W1) на електроенергия, всяко със собствен прекъсвач, шинен
и линеен разединител, напр. за първа линия (W1) означени с Q1, QS1 и QS2. В нормално със-
тояние комутационните апарати са включени, постъпващата в А1 електроенергия се разпре-
деля към изходящите присъединения. Безопасната последователност на оперативните превк-
лючвания е следната: - изключване: Q1→QS2→QS1; - включване: QS1→QS2→Q1.
А1 B1 B2 B1 B2
QS3 QS4
QS1 QS1 QS1
Q1 Q1 QB1 QO1 Q1 QB1
QS2 QS2 QS2

W1 Т1 W1 Т1 QS5
АO
W1 Т1
a) б) в)

Фиг. 42.1. Схеми на РУ с една система събирателни шини: несекционирана (а), секционирана
(б), секционирана с обходна шинна система (в)
Схемата е проста, нагледна и икономична поради малкия брой на участващите кому-
тационни апарати. Оперативното обслужване е с малък риск за погрешни манипулации. При
ремонт на А1 и QS1 се изключва захранването на РУ и електроснабдяването на всички това-
ри. При ремонт на Q1 и QS2 се прекъсва електроснабдяването само на съответния товар. K.с.
в зоната на A1 или по присъединение и отказ на прекъсвача му, налага изключване на захран-
ващите присъединения и всички потребители. Използва се в РУ за средно напрежение за зах-
ранване на малък брой (до 4-6) неотговорни консуматори.
Схема на РУ с единична секционирана шинна система. Част от недостатъците на
разгледаната схема се избягват чрез разделяне на шините на две до четири части, наречени
секции (В1,...,В4). Връзката между съседните (в някои случаи между първата и четвъртата)
секции е чрез секционни вериги (QS3, QS4, QB1 - фиг. 42.1б). По режимни съображения QB1
е изключен и секциите работят разделно (напр. за намаляване на т.к.с.), или включен за ико-
номично разпределение на натоварването между секциите. Схемата запазва частично елект-
роснабдяването на една или на повече секции дори при повреди на някоя секция или на при-
съединение и отказ на прекъсвача му. Възможни са варианти на повреди, при които електро-
26
захранването не е гарантирано, поради което схемата се използва в РУ за средно и високо
напрежение от 4 до 10 присъединения.
Схема със секционирани събирателни шини и обходна шинна система. Възмож-
ност за извършване на ремонт и ревизия на прекъсвача на всяко присъединение, без да се
прекъсва електроснабдяването му се постига с обходна шинна система (АO), която обхожда
(„заобикаля”) прекъсвачите в РУ и захранва присъединенията чрез обходния прекъсвач QO1 и
обходната верига QS5 е показана на фиг. 42.1в. Прехвърлянето на присъединение от работна
секция В1 към А0 е: - включва се QO1, като разединителите от двете му страни са предвари-
телно включени и А0 се захранва от В1. Включва се QS5 и захранването на присъединение
W1 се извършва едновременно от B1 и от АO. Изключва се Q1 на присъединението за ремонт
и захранването на W1 остава само от АO.
Схемата е с повишена надеждност, гъвкавост и маневреност, но е по скъпа. Прилага се
само в открити разпределителни уредби за ВН до 4-6 присъединения. AO не може да служи за
резервна шинна система, която едновременно свързва всички присъединения. Релейната за-
щита на QO1 се пренастройва с параметрите на захранваното в обход присъединение.
Схеми с две системи събирателни шини. Изграждането на втора система събирател-
ни шини (А2), функционално равностойна на първата (А1) увеличава надеждността на елект-
розахранването и подобрява качествата на цялата РУ (фиг. 42.2а). Тази основна конфигурация
се усъвършенства с разделяне на едната шинна система (работна) на секции (В1 и В2 - фиг.
42.2б). Другата шинна система е нормално резервна и обикновено не се секционира (А1).
Възможни са варианти и двете шинни системи да са работни – режим с фиксирани присъеди-
нения, при който са балансирани мощностите на захранващите и изходящите присъединения,
за ограничаване на т.к.с. Изграждането на обходна шинна система (АО) осигурява високи ек-
сплоатационни и оперативни качества на открити РУ за високо напрежение с 8 и повече при-
съединения. Основно схемите с двойна несекционирана или секционирана шинни системи се
прилагат в РУ за средно или високо напрежение с голям брой отговорни присъединения.
Работната и резервната шини се свързват с нормално изключена шиносъединителна
верига (QА1, QS1, QS2 - фиг. 42.2). При две работни шини, QА1 е винаги включен. Всяко
присъединение се свързва с вилка от два шинни разединителя QS3 и QS4 с двете шинни сис-
теми А1 и А2 (фиг.42.2а). Специфично за схемите с двойни шинни системи е оперативното
превключване при прехвърляне на присъединение от едната шина към другата (напр. от ра-
ботна В1 на резервна А1) и обратно - фиг. 42.2б. Прехвърлянето се извършва, чрез разедини-
телите във вилката, което повишава риска от комутация на веригата чрез разединител, за не-
допускането, на което се въвеждат оперативни блокировки. При правилен ред на манипула-
циите с прекъсвачи и разединители дъги не се получава, понеже веригите не се прекъсват.

27
A1 A1
A2 B1 B2
QS3 QS4 QS1 QS2 QS3 QS4 QS1 QS2

Q1 QA1 Q1 QA1 QB1 QA2

QS5 QS5

W1 T1 W1 T1 б) T2 W2
a)

A1
B1 B2
QS3 QS4 QS1 QS2

QO1 Q1 QA1 QB1 QA2 QO2

QS5
QS6
AO
T1 в) T2
W1 W2
Фиг. 42.2. Схема на РУ с две системи събирателни шини - несекционирана (а), секционирана
(б), секционирана с обходна шинна система (в)

43. РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ С МНОГОКРАТНО СВЪРЗВАНЕ НА ПРИСЪЕ-

ДИНЕНИЯТА
В РУ за високо и свръхвисоко напрежение входящите и изходящи присъединения с
високи изисквания за надеждност и отговорно значение за устойчивостта на ЕЕС, се прилагат
схеми с многократно свързване изградени по кръгов принцип, които се реализират със свър-
зани затворени контури. Електрическите вериги в затворените структури се комутират чрез
едновременното действие на повече от един прекъсвач. Прилагат се схеми с две събирателни
шини с многократно свързване на присъединенията и многоъгълни схеми.
Схеми с две системи събирателни шини с многократно свързване на присъедине-
нията. Общите белези на схемите с радиални структури се подобряват чрез изграждането на
две равностойни събирателни шинни системи А1 и А2, и комутационни вериги от прекъсвачи
и разединители. Между прекъсвачите от напречните връзки, свързващи А1 и А2 се разпреде-
лят всички присъединения.
На фиг. 43.1а е показана схема с 2 прекъсвача на присъединение. Двете шини А1 и А2
нормално са работни и се намират под напрежение, а всички прекъсвачи и разединители са
включени. Ремонтът на прекъсвачите се извършва без изключване на присъединенията и без
рискови манипулации на оперативни превключвания с разединителите. А1 и А2 имат самос-
тоятелни релейни защити изключващи при повреда в тяхната зона само прекъсвачите към за-
сегнатата шинна система. Схемата е скъпа, у нас тя е приложена за връзка на генераторите
1000 MVA с ЕЕС.
С по-малко прекъсвачи на присъединение са вариантите представени на фиг. 43.1б,в –
съответно: - схема 1,5; схема 1,33. При еднакъв брой захранващи източници и изходящи елек-
тропроводни линии е възможно да се запази работоспособността на РУ дори и при изключени
28
А1 и А2, ако мощностите са балансирани. Всяко присъединение се превключва с комутация
на двата най-близко разположени прекъсвача (напр. фиг. 43.1б за присъединението W1 - Q1,
Q2, QS7). Аналогична, по-евтина, но по ненадеждна е схема на 4/3 (фиг. 43.1в), в която балан-
сирането на входящите и изходящи мощностни потоци е най-трудно.
W1 A1 T1 W1 W1
A1 A1

QS5 QS1 QS7 QS1 QS9 QS1

Q1 Q1 Q1
QS2 QS2 QS2

QS3 QS3 QS3

Q2 Q2 Q2
QS4 QS4 QS4

A2 QS5 QS5
Q3 Q3
QS8 QS6 QS10 QS6

A2 QS7
T1 Q4
QS11 QS8

a) б) в) A2
W2 T1
Фиг. 43.1. Схеми с две системи събирателни шини с 2 прекъсвача (а) с 1,5 прекъсвача (б), с
1,33 прекъсвача (в) на присъединение
Схемите от фиг. 43.1 имат висока схемна и режимна надеждност; допускат ремонт на
събирателните шини без нарушаване на експлоатационните режими; ремонтът на прекъсва-
чите е възможен след прости оперативни превключвания (напр. за ремонт на Q1 се изключат
QS1 и QS2); намален риск за неправилни превключвания с разединителите; к.с. на една от съ-
бирателните шини не разпада схемата на РУ, но намалява надеждността й като на единична
шинна система. Тези РУ са непрегледни, сложни за оперативно обслужване, изискват специ-
ални релейни защити и пренастройката им при различни експлоатационни конфигурации, по-
ради което се прилагат в големи и мощни РУ за високо и свръхвисоко напрежение.
Многоъгълни схеми (триъгълна, четириъгълна, шестоъгълна). Възможни са зат-
ворени вериги изградени без събирателни шини представляващи многоъгълници, с върхове -
възлови точки, към които се свързват присъединенията.
На фиг. 43.2 всяко присъединение е свързано и се изключва посредством два прекъс-
вача като броя на прекъсвачите съответства на броя на присъединенията. Схема триъгълник
(фиг. 43.2а) е затворен контур, съставен от три последователно свързани вериги. При по-
голям брой присъединения се конфигурират многоъгълници с повече върхове, най-много до
шест (фиг. 43.2б,в). При необходимост се изграждат РУ със свързани помежду си многоъгъл-
ници. Общите качества на многоъгълните РУ са: - висока надеждност; ремонтът на прекъсва-
чите се извършва без комутационни превключвания и изключване на присъединенията; двук-
ратно свързване на присъединенията; в сравнение с другите схеми от този тип, са съоръжени
с по-малък брой прекъсвачи, разединители, тоководещи вериги и носещи конструкции, което
ги прави по-икономични и по-лесни за оперативно обслужване.

29
 T1
T2
W1 W2 W1 W1
W3 Q6 Q1
Q2 Q2

Q1 Q4 Q5 Q2
Q1 Q3

Q3

W2 W4 Q4 Q3 W2
T1 T1
T2

a) б) в)

Фиг. 43.2. Многоъгълни схеми: - триъгълник (а); четириъгълник (б); шестоъгълник (в)
Многоъгълните схеми не допускат разширяване, тъй като броят на присъединенията
съответства на вида на многоъгълния затворен контур. За присъединяване на нов електропро-
вод, се изгражда нов вид схема; силно намалена надеждност при планово изключен прекъсвач
за ремонт; усложнени релейни схеми. Многоъгълните схеми се използват в големи и мощни
разпределителни уредби за свръхвисоко и високо напрежение с малък фиксиран брой отго-
ворни присъединения.
44. ОПРОСТЕНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СХЕМИ НА РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ
Възможно е схемите на РУ да се опростят чрез използването на по-малък брой прекъс-
вачи, замяната им с по-евтини комутационни апарати и свързване на веригите и присъедине-
нията без събирателни шини. По този начин конструкциите стават по-евтини, като запазват
оперативната си гъвкавост, възможността за разширение и са предпочитани при малък брой
присъединения в неотговорни РУ.
Блокови електрически схеми. Характеризират се с това, че са без събирателни шин-
ни системи, изграждат се с намален брой съоръжения, прегледни са и икономични. На фиг.
44.1 са показани няколко варианта на схеми блок „линия-трансформатор”, в които от магист-
рален електропровод W1 се захранва еднотрансформаторна подстанция чрез отклонение W2.
Различията във вариантите са следните:- W2 захранва Т1 с прекъсвач Q3 и линеен разедини-
тел QS1 (фиг. 44.1а); - с предпазители F1 и QS1 (за средно напрежение) (фиг. 44.1б); - с отде-
лител QR1 и QS1 (фиг. 44.1в); с товаров прекъсвач QW1 и QS1 (фиг. 44.1г); - с късосъедини-
тел QN1, отделител QR1 и QS1 (фиг. 44.1д); - само с QS1 (фиг. 44.1е). В схемите има прекъс-
вач Q2 на страна НН на трансформатора, за снемане на товара, след което се изключва намаг-
нитващия ток на Т1 чрез съответния комутационен апарат на страна ВН. За всички варианти
от фиг. 44.1, включването на Т1 се извършва винаги откъм страна ВН при допустимост на ко-
мутациите, след което се подава захранване на страна НН чрез Q2.
Блок „генератор-трансформатор-линия” е представен на фиг. 44.2а. В електрическите
централи при еднакъв брой линии и генератори се изграждат блокове, които се „запаралел-
ват” на шините в РУ-ВН. Най-често се прилагат във ВЕЦ, като дължината на линиите е до 40
km. В големите централи (КЕЦ, АЕЦ) блоковете са „генератор-трансформатор”, тъй като РУ-
ВН се изграждат на площадките на централите (фиг. 44.2б).

30
 Q1 W1 Q1 W1 Q1 W1 Q1 W1 Q1 W1 Q1 W1
РУ-BH РУ-BH
W2 W2 W2 W2 W2 W2 Q2 Q3

QS1 QS1 QS1 QS1 QS1 QS1 W1

QN1
Q3 F1 QR1 QW1 QR1 до 40 km
TK
Т1
Т1 Т1 Т1 Т1 Т1 Т1 Т1

Q2 Q2 Q2 Q2 Q2 Q2 Q1 Q1 Q2
с.н.
QS2 QS2 QS2 QS2 QS2 QS2 с.н.
G1 G1 G2
Окрупнен блок
a) б) в) г) д) e) a) б)
Фиг. 44.1. Блокови схеми Фиг. 44.2. Блокови схеми в елект-
„линия-трансформатор” рическите централи
Максималната опростеност на схемите води до ниска надеждност на електрозахранване-
то, което налага в някои случаи да се осигурява резервно захранване на потребителите от дру-
га подстанция и увеличава риска от неправилни манипулации с разединителите, късосъеди-
нителите и отделителите.
Мостови схеми. От две блокови схеми „линия-трансформатор”, след свързване на ли-
ниите захранващи трансформаторите с напречна връзка се получава схема с повишена надеж-
дност. Напречни връзки могат да се използват и за свързващи звена на две захранващи и една
изходяща линия. Прието е напречната връзка да се нарича мост, а схемите - мостови. Мосто-
вата верига осигурява предаване на транзитна мощност между двата (трите) електропровода,
както и да се запазва захранването на двата трансформатора при изключване на единия елект-
ропровод. Тези схеми са с намален брой на прекъсвачите и без събирателни шини - опросте-
ни. В зависимост от броя на линиите, между които се осъществява напречна свързаност мос-
товете са единични или двойни.
W1 W2 W1 W2 W1 W3 W2
QS1 QS2
Q1 Q2 QS1 QS2 QS1 QS3 QS2
QS3 QS5
Q4 Q3 Q4 Q5
QS7 QS8 QS5 QS6 QS5 QS6 QS7 QS8
QS4 QS6 QS3 QS4 QS3 QS4
Q1 Q2 Q1 Q2

Т1 Т2 Т1 Т2 Т1 Т2

a) б) в)

Фиг. 44.3. Мостови схеми с единичен мост (а) и (б); двоен мост (в)
На фиг. 44.3, всички комутационни апарати са включени и се осигурява възможност за
обмен на мощност между линиите и трансформаторите. Оперативните превключвания се из-
вършват с до два прекъсвача. На фиг. 44.3а прекъсвачите Q1 и Q2 са от страната на линиите
W1 и W2, което се предпочита когато линиите са дълги, вероятността от повреди в тях е по-
голяма и ако Т1 и Т2 не се изключват често. Когато прекъсвачите Q1 и Q2 са от страната на

31
Т1 и Т2, схемата е подходяща при чести включвания и изключвания на трансформаторите и
когато линиите не са много дълги. Възможно е прекъсвачите да се поставят диагонално – на
единия трансформатор, в моста и към линията на другия трансформатор. При к.с. по линия тя
се изключва от прекъсвача към нея, а двата трансформатора остават в работа, захранени от
другата линия. Когато к.с. е в трансформатор изключват прекъсвачите - на страна НН, в моста
и на линията към него, която отново се включва след отделяне на трансформатора с разеди-
нителя на страна ВН. Двете линии могат да са елемент от транзитен електропровод. За съхра-
нение на транзита на мощност при изключване на кой да е прекъсвач (Q1 или Q2), линиите
W1 и W2 могат да се свържат с връзка от два разединителя, взаимно осигуряващи ремонтира-
нето си, (фиг. 44.3а – с прекъсната линия).
При три електропровода и два трансформатора двойната мостова схема осигурява ви-
сока надеждност на захранване, както в нормален режим, така и при к.с. на някой от елемен-
тите й. Посочените характеристики и качества на разгледаните по-горе схеми са валидни и
тук, като приложението е целесъобразно за уредби, които подлежат на бъдещо разширение.
Намаленият брой на прекъсвачите и ограничената оперативна гъвкавост имат неудобс-
твата: - извеждането на прекъсвач за ремонт намалява надеждността на схемата; повредата на
присъединение без прекъсвач предизвиква изключване и на изправен елемент; манипулации-
те с два прекъсвача водят до ненужно прекъсване на напрежението на едно или повече присъ-
единения; рутинните манипулации с два прекъсвача и няколко разединителя усложняват опе-
ративната работа и увеличават риска от погрешни операции.
45. ГЛАВНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СХЕМИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ И ПОДС-
ТАНЦИИ
Главните първични електрически схеми показват с условни графични означения връз-
ките между генератори, трансформатори, линии, събирателни шини, апарати за високо нап-
режение, съединени помежду си в последователността, по която в действителност е конфигу-
рирана централата или подстанцията.
Термични електрически централи. Кондензационните електрически централи (КЕЦ)
са основни в ЕЕС, покриват основната (подвърхова) зона на товаровия график и се изграждат
с големи единични мощности на агрегатите по блоков принцип. На генераторно напрежение
схемите се изпълняват по блокова схема генератор - трансформатор (понякога и линия), а
връзката между блоковете и паралелната им работа се реализира на страна ВН, за огранича-
ване на т.к.с. На фиг. 45.1 са дадени в структурен вид най-разпространените единични, ок-
рупнени и обединени блокови схеми за генераторно напрежение на КЕЦ.
Q1 РУ-ВН РУ-ВН РУ-ВН
РУ-ВН РУ-ВН РУ-CН Q1 Q1
Q1 Q1 Q2 Q2

a
a

с. н. с. н. с. н. с. н.
Q3 с. н. Q3 с. н. Q2 Q3 Q2 Q3

G1 с. н. с. н. G1 с. н. с. н. G1 G1 G2 G1 G2
a) б) в) г) д)
Фиг. 45.1. Структурни блокови схеми за генераторно напрежение на КЕЦ: единични (а), (б) и
(в), окрупнени (г), и обединени (д)
32
 Поставянето на генераторни прекъсвачи (Q1) при единични блокове е целесъобразно,
тъй като увеличава надеждността на схемата и се препоръчва, когато централата участва в
регулиране на товаровия график на ЕЕС или блоковете са присъединени на страна високо
напрежение по схема с многократно свързване, която нормално трябва да работи с включени
прекъсвачи (фиг. 45.1а). Блоковият трансформатор е тринамотъчен или автотрансформатор,
ако генераторът изнася мощността в ЕЕС на две нива на високо напрежение (условно означе-
ни като ВН и СН - фиг. 45.1б). Два трансформатора, работещи в паралел свързват един много
мощен генератор с ЕЕС (напр. 1000 MW, фиг. 45.1в). На фиг. 45.1г е показан окрупнен блок -
два генератора свързани към двунамотъчен (или с разделени намотки) трансформатор. Два
единични блока, присъединени чрез общ прекъсвач към РУ-ВН формират обединен блок
(фиг. 45.1д). Чрез изменение на възбуждането на генераторите се регулира напрежението на
шините в РУ-ВН, поради което на блоковите двунамотъчни трансформатори не се предвижда
регулиране на напрежението под товар. На тринамотъчните (или автотрансформаторите)
трябва да има такива устройства на една от двете намотки за повишено напрежение, чрез кои-
то се извършва свързано регулиране на напрежението в двете уредби (ВН и СН).
КЕЦ изнасят произведената електроенергия в ЕЕС на повишено напрежение в една
(фиг. 45.2а) или две РУ, между които се изгражда автотрансформаторна връзка (независима
или зависима, ако към третичната намотка е свързан генератор - фиг. 45.2б), чрез която се из-
вършва обмен и балансиране на мощностите в основните възли на системата. Допустимо е
между двете РУ да липсва непосредствена връзка с цел ограничаване на т.к.с. в централата, а
обменната мощност между тях да става през шините на съседни подстанции (фиг. 45.2в).
В РУ-ВН за 110 kV е целесъобразна единична или двойна несекционирана с обходна
шинна система, като секциониране е рационално при голям брой присъединения. За напреже-
ние по-голямо или равно на 220 kV се препоръчват схеми с многократно свързване на присъ-
единенията.

РУ-ВН РУ-ВН РУ-CН РУ-ВН РУ-CН

с. н. с. н. с. н. с. н. с. н. с. н. с. н. с. н. с. н. с. н. с. н.

a) б) в)
Фиг. 45.2. Структурни схеми на свързване на ОРУ - ВН и СН на КЕЦ
ТФЕЦ се изграждат за топло- и електроснабдяване на концентрирани промишлени и
комунално-битови товари, а по-голямата част от електроенергията се отдава в местната елек-
трическа мрежа на генераторно напрежение 6,3 и 10,5 kV. Тъй като генерацията зависи ос-
новно от топлопроизводството, в редица режими възникват „свободни” количества електрое-
нергия, която чрез повишаващи трансформатори с регулиране на напрежението (Т1 и Т2) се
изнася в ЕЕС. Изграждат се ГРУ, от които се захранват освен собствените нужди на центра-
лата и местните потребители (фиг. 46.3). Шините, осъществяват напречна електрическа връз-
ка между генераторите, аналогично на напречните връзки в топло-механичната част и най-
често имат конфигурация на схема с еднократно свързване на присъединенията (единична
33
или двойна без обходна). Целесъобразно е едната или двете шинни системи да се секционират
в съответствие с броя на генераторите, и тъй като т.к.с. са големи се прилага секционно и ли-
нейно реактиране, с препоръчителен паралелен режим на всички секции (фиг. 45.3).
РУ-ВН (110 kV) РУ-ВН (110-220 kV)

Т1 Т2

ГРУ 6(10)kV

резевен
трансформатор работни транс-
за с.н. форматори
за с.н.
G1 G2 G3

с. н. с. н. с. н. с. н. с. н. с. н. с. н.

Фиг. 45.3. Структурна блокова схема на ТФЕЦ с ГРУ и блокова част

Всички схеми с еднократно свързване на присъединенията, но допълнени с обходна
шина са подходящи за РУ на повишено напрежение 110 kV и по рядко 220 kV.
АЕЦ като основни централи на ЕЕС работят в базовата част на товаровия график. На
генераторно напрежение схемите на АЕЦ се изграждат аналогично както при КЕЦ, но блоко-
вете по правило са генератор - трансформатор (фиг. 45.1в). РУ-ВН винаги се изграждат по
схема с многократно свързване - с 1,5 и 1,33 прекъсвача за линейните и трансформаторните, а
за генераторните присъединения – с два прекъсвача.
Водни електрически централи. Изграждат се в райони с разполагаем воден ресурс, а
произведената енергия се изнася в ЕЕС на едно или две повишени напрежения, като в някои
случаи се предвижда ГРУ за захранване на собствените нужди и близък местен товар (подоб-
но на фиг. 45.3). Много често територията около централата е ограничена и неравна, поради
което са подходящи опростени блокови схеми за РУ свързваща централата с ЕЕС. За ВЕЦ със
средна и голяма мощност се прилагат освен единични също окрупнени и обединени блокове
(фиг. 45.1д), чрез които се опростява връзката с ЕЕС и се повишава икономичността й. За РУ-
ВН e обосновано използването както на схеми с еднократно, така и с многократно свързване.
На фиг. 45.4а два блока (единични или окрупнени) са свързани по схема четириъгълник, като
със същия брой прекъсвачи е възможна и схема блок шини-линия, където шините на РУ-ВН
участват като продължение на два намиращи се в близост до централата транзитни електроп-
ровода (фиг. 45.4б).
W1 A1 W2 W1 A1 W2

W3 W4
A2 A2

a) б)

Фиг. 45.4. Принципна схема на РУ-ВН на ВЕЦ: квадрат (а); блок шини-линия (б)

34
 ПАВЕЦ поради високата си маневреност представляват оперативен и честотен резерв
на ЕЕС и се използват за замяна на отпаднала генерираща мощност или товар, като осигуря-
ват благоприятни по технически и икономически съображения работни режими на КЕЦ и
АЕЦ, които имат тесен диапазон на регулиране и се експлоатират икономично при товари
близки до номиналните. Преминаването от турбинен в помпен (двигателен) режим става по
няколко начина, напр. един от агрегатите на централата (пусков) се свързва електрически с
генератора, който се развърта, като с изменението на честотата му от нула до номиналната и
съответно на възбуждането, пусканият агрегат се увлича, развърта се до синхронна честота и
след синхронизиране с ЕЕС пусковият се изключва, а пусканият преминава в режим двигател-
помпа. Във веригите между всеки генератор и блоковия трансформатор се включват по два
паралелно свързани разединителя, чрез което се обръща посоката на въртене в турбинен ре-
жим (сменят се местата на две от фазите). ПАВЕЦ се присъединяват към ЕЕС чрез схеми с
многократно свързване на присъединенията, например многоъгълник.
Главни схеми на електрически подстанции. Изграждат се с два или при необходи-
мост повече трансформатора, като в зависимост от функцията си биват – системни, районни,
местни, възлови и др. РУ на страна ВН се изграждат както с еднократно така и с многократно
свързване на присъединенията. На страна понижено напрежение са най-подходящи единични
или двойни секционирани шинни системи, като конкретното решение зависи основно от ни-
вото на напрежението и броя на присъединенията.
46. СИСТЕМИ ЗА СОБСТВЕНИ НУЖДИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ И ПОД-
СТАНЦИИ
Процесите в електрическите централи и подстанции се извършват с едновременната
работа на много работни машини. Всички спомагателни съоръжения, задвижващите ги елект-
родвигатели, източниците за захранване, електрическите уредби и др. образуват системата за
собствени нужди (с.н.).
Основните елементи в системата за с.н. са машинните агрегати – работни машини и
задвижващи двигатели. Териториалното разположение, характера на основния технологичен
процес и използваемостта на централите определят средните стойности за максималните то-
вари на с.н. спрямо инсталираните мощности и разхода на енергия, които са в широки грани-
ци – от 2 до 12%. Технологичните процеси в подстанциите са по прости и разхода за с.н. има
по-малък дял – под 1%. По-голямата част от потребителите за с.н. са първа категория по
изискванията за надеждност на електроснабдяването и изискват захранване от два и повече
независими източника. Отговорни агрегати са тези, чието спиране дори за кратко, предизвик-
ват нарушаване на технологичния процес. Част от механизмите, които при кратковременни
откази не влияят непосредствено и веднага на нормалната работа се наричат неотговорни.
Основните нива за захранване на с.н. са 6 kV - за двигатели над 200 kW и за потребители с по-
малка мощност 380/220 V (0,4 kV). В подстанциите за с.н. се използва 0,4kV. Работните ма-
шини и останалите потребители от системата за с.н. условно се разделят на общостанционни
и агрегатни (отнасящи се към един енергиен блок съответно към един енергиен агрегат). В
съвременните централи и подстанции основният захранващ източник са собствените генера-
тори на централата и ЕЕС като цяло. На фиг. 46.1 са показани в структурен вид възможните
точки за присъединяване на захранващите източници (трансформатори за с.н.) осигуряващи
основното работно захранване.
35
 РУ-ВН

ГРУ

РУ с. н. РУ с. н.

a) б)
Фиг. 46.1. Структурни схеми за работно захранване на с.н. - КЕЦ (а); ТФЕЦ, ВЕЦ (б)
При мощни единични блокове се прилагат трансформатори за собствени нужди с раз-
делени намотки. Те се свързват без комутационна апаратура чрез екранирани токопроводи
към изводите на генераторите, като за намаляване на т.к.с. разделените намотки захранват са-
мостоятелни секции в РУ - с.н. на 6 kV. Второто ниво на напрежение - 0,4 kV за с.н. се зах-
ранва от трансформатори 6/0,4 kV.
В топлофикационните и водните централи със средна мощност трансформаторите оси-
гуряващи основното захранване за с.н. се свързват към генераторна разпределителна уредба
(ГРУ) 6-10 kV. При к.с. в системата напрежението се понижава, с което се намалява произво-
дителността на работните агрегати за с.н. и съответно се понижава (лавинообразно) честотата.
Този недостатък се овладява с бързодействащи защити и автоматика и схемата от фиг. 46.1б
се прилага за основно захранване на системата за с.н.
Обосновано е електрическата схема за захранване на системата за с.н. да се резервира
от независими източници. Най-често резервните трансформатори осигуряват процесите както
при повреда на основния източник, така и пускане и спиране на синхронните агрегати. В цен-
тралите изградени по блоков принцип всеки пусково-резервен трансформатор е с разделени
намотки и регулиране на напрежението под товар, осигурява замяната на работен трансфор-
матор на един блок и едновременно – пускането или спирането на втори блок. Допустимо е за
кратко време, работен и резервен трансформатор да работят в паралел, а след пускането (спи-
рането) на блока се възстановява разделната им работа за ограничаване на т.к.с. Резервните
трансформатори могат да бъдат освободени от функции при пускане и спиране на блоковете,
ако в главната схема между генераторите и повишаващите (блочни) трансформатори има ге-
нераторни прекъсвачи, така захранването на с.н. на генератора става от ЕЕС – фиг. 46.2.
При над три блока резервиращите трансформатори са поне два, като единия се свързва
към РУ с по-ниското от повишените напрежения, а другия към третичната намотка на автот-
рансформатора или към друг независим източник в ЕЕС. Мощността на работните трансфор-
матори трябва да осигурява общостанционния и блоковия товар, без да се претоварват, а ре-
зервиращите – обикновено са със същата мощност, но най-често с една степен по висока.
Връзката, работни-резервни трансформатори е чрез две секционирани пусково-резервни ма-
гистрали, всяка захранена от разделените намотки на тези трансформатори през нормално
включени прекъсвачи. РУ за с.н. на 0,4 kVсе изграждат чрез разделяне на всяка секция на две
полусекции, към които се групират отговорните агрегати, с предвидено превключване към
резервен източник (явно резервиране).

36
 РУ-ВН (220 kV) РУ-CН (110 kV)

A11 A12 A21 A22 A31 A32 A41 A42 6 kV

6 kV

Фиг. 46.2. Захранване на с.н. 6 kV на КЕЦ с генераторни прекъсвачи

В ТФЕЦ изградени по схеми с напречни връзки (неблокова структура), захранването
на с.н. става аналогично с присъединяване към всяка секция на ГРУ до два работни източни-
ка. Работните източници са двунамотъчни трансформатори без регулиране на напрежението
под товар (при 10 kV) или токоограничаващи реактори (при 6kV), които не се претоварват. На
фиг. 46.3 е дадена системата за с.н. с ГРУ и неявно резервиране.
РУ-ВН

Т1 Т2

ГРУ 6(10)kV

G1 G2
Кабелна линия Кабелна линия

AКQ1(АВР) РУ c.н. 6 kV

M M

AКQ2
РУ c.н. 0,4 kV

Общостанционни Агрегатни Агрегатни Общостанционни

Фиг. 46.3 Система за с.н. на ТФЕЦ с ГРУ и неявно резервиране.

Системата за с.н. на ВЕЦ съчетава разгледаните принципи приложими за термични
централи. При малки и средни по мощност централи (до 300 MW), агрегатните и общостан-
ционните с.н. се разполагат на ограничена територия в непосредствена близост до синхрон-
ните агрегати, захранват се само на 0,4 kV от два или три работни трансформатора с явен или
скрит резерв, които се присъединяват на генераторно напрежение (фиг. 46.4).

37
 РУ-ВН

Т1 Т2
Скрит резерв
Комуникационен Комуникационен
(неявно резервиране)
възел възел
6(10)kV 6(10)kV

G11 G12 G21 G22

Т11 Т21

AКQ1(АВР) РУ c.н. 0,4 kV

Общостанционни и агрегатни с.н.

(централизирано захранване)

Фиг. 46.4. Обединено централизирано захранване на с.н. на 0,4 kV на ВЕЦ

При мощни ВЕЦ се използват две напрежения 6 kV – за отдалечения местен товар, а за
останалите 0,4 kV, чрез втора степен на трансформация 6/0,4 kV.
Системата за с.н. на АЕЦ се изгражда с най-високи изисквания за надеждност на отго-
ворните агрегати осигуряващи радиационна безопасност. Всички потребители се разделят в
три групи по изисквания за сигурност на електроснабдяването, напр. първата не допуска пре-
късване на захранването, тъй като осигурява аварийните защити на реактора. В нормален ре-
жим схемите на АЕЦ са сходни с тези на КЕЦ. В авариен режим потребителите от първа и
втора група се захранват от независими източници, несвързани със синхронните генератори и
ЕЕС - дизел-генератори, акумулаторни батерии, изправително-инверторни агрегати. Изграде-
ни са не по-малко от три независими една от друга системи за аварийно спиране на блока, ко-
ито се захранват от независими секции за надеждно захранване.
47. КОНСТРУКЦИИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ
Изграждането на РУ се извършва при съобразяване с основни изисквания във връзка с
надеждност, икономичност, удобство при обслужване, безопасност при експлоатация, въз-
можност за разширение, съответствие с нормите за опазване на околната среда, които основ-
но зависят от местоположението й и нивото на напрежение. Главната електрическа схема,
напрежението, токовете, типът на съоръженията, тоководещите части, видът на изводите
(въздушни или кабелни) и др. влияят на типа, формата и вида на конструкцията на РУ. Вза-
имното разположение на електрическите вериги в съответствие с електрическата схема и кон-
струкцията определят компановката на уредбата.
РУ в електрическите централи и подстанции се изграждат, като открити (ОРУ), закри-
ти (ЗРУ) и комплектни (КРУ), всяка от които има обоснована област на практическо прило-
жение и отговаря на конкретни изисквания посочени в НУЕУЕЛ.
ЗРУ са доказали надеждността, експлоатационната безопасност, запазване на работос-
пособното състояние на елементите, независимо от климатичните условия, и най-често се
прилагат за средно напрежение до 20kV. Строят се в стандартизирани модулни сгради, в кои-
то са заложени изискванията за габарити, изолационни разстояния между тоководещи части,
между неизолирани проводници и заземени конструкции и други нормирани изисквания
свързани с локализиране на авариите, безопасност при обслужване и ремонт и др. Прието е
разстоянието между фаза и земя ( Aф-з ) да бъде като основна база, чрез което се изразяват

38
всички изолационни разстояния в РУ (напр. за 20 kV - Aф-з =180 mm), а разстоянието между
две съседни фази ( Aф-ф ≈ 1,1 ⋅ Aф-з ).ЗРУ най-често се изграждат като класически, в които отдел-
ните електрически вериги се разделят пространствено помежду си с плътни прегради, които
оформят т. нар. килии. Килиите могат да бъдат на един или на два етажа, имат обикновено
двустранен достъп (свободностоящи) или достъп само от една страна (прислонени). Обслуж-
ващи проходни коридори, за едностранно и двустранно разположени съоръжения се пред-
виждат, като ширините им са нормирани по съображения за безопасност и удобство при екс-
плоатация. Вратите и прозорците на ЗРУ трябва да отговарят на конкретни ограничения,
напр. вратите да се самозаключват от външната страна на РУ и изходите от помещенията да
са без прагове. Електрическите съоръжения и тоководещи части се разполагат в килиите, кои-
то са подходящи за единична или двойна шинна система без или със секциониране. Съоръже-
нията се закрепват към метални профили на стената или на пода. Токовите и напреженови
трансформатори се монтират при прекъсвача, а при двуетажна конструкция напреженовия -
на партера. Силовите кабели се укрепват към конструкция на партера и се насочват за изход
от РУ по кабелни канали с допустим ъгъл на огъване. Многожилни контролни кабели се по-
лагат в кабелни канали, на полици и носачи и свързват РУ с командна зала. Достъпът до съо-
ръженията е ограничен с плътни и мрежести ограждения (стационарни и преносими), блоки-
рани или заключени от механични и електромагнитни блокировки. В предната част на килия-
та се поставя предкилиен команден шкаф, в който са съсредоточени елементите за дистанци-
онно управление. За връзката на въздушните линии и захранващите СТ със ЗРУ се използват
полукилии от прислонен тип. При кабелни присъединения срещу свободностоящите килии не
се изграждат прислонени.
ЗРУ може да се използва и за по-високи напрежения, но това не е рационално. За
уредби от 110 kV обикновено съоръженията се разполагат на открито в ОРУ. Основен еле-
мент в ОРУ е полето, в което са разположени елементите на дадено присъединение или вери-
га. Полетата се разделят пространствено чрез междинни (светли) разстояния, които са норми-
рани. ОРУ се ограждат с огради - външни (до други обекти) и вътрешни (между подобектите
в уредбата). Строителните конструкции в ОРУ са стоманобетонни и стоманорешетъчни пор-
тали (за укрепване на гъвкави шини и проводници), масички (за поставяне на всички апарати)
и фундаменти (за закрепване на тежките елементи и съоръжения). Специфичните изисквания
към ОРУ се удовлетворяват с голямо разнообразие на конструкциите по видове (едноредови,
двуредови и т.н.), типове (нисък, полувисок и т.н.) и форми (класическа, килинейна и др.). За
достъп до командните шкафове на комутационните апарати от всяка верига се осигурява ас-
фалтиран транспортен път широк 4 m, а покривните плочи на каналите и тунелите, в които са
положени кабелите за вторична комутация се използват за трасета на обслужващия персонал.
Съвременните РУ се правят с предимно индустриални методи както на строителството, така и
на енергийния монтаж. Комплектни разпределителни уредби, в които апаратите, тоководещи-
те части, спомагателните съоръжения и устройствата от вторичните схеми са монтирани в ме-
тални шкафове или блокове се използват на всички нива на напрежение на открито и на зак-
рито. КРУ в сравнение с класическите РУ изискват значително по-малко време за монтаж, об-
служване и ремонт; имат намалени размери и обеми; опростените им конструкции и компа-
новки повишават надеждността и безопасността, като едновременно с това качеството на

39
строителните и монтажни работи се повишава. У нас все повече уредби за 110 kV се изграж-
дат, като КРУ с елегазова изолация (ЕКРУ), които в сравнение с класическите ОРУ заемат до
8 пъти по малка площ; имат до 10 пъти по-висока надеждност; удължен междуремонтен и ек-
сплоатационен срок и др. Основен недостатък е по-високата им стойност. Блоковете на ЕКРУ
са херметично уплътнени и заземени метални корпуси, запълнени с елегаз под налягане, кои-
то се свързват механично помежду си, а електрическите връзки се осъществяват чрез щепсел-
ни контакти. Събирателните шини и елементите на ЕКРУ обикновено са в общ кожух, но е
възможно и пофазно изпълнение.
КРУ за средно напрежение най-често се монтират на закрито, като изискванията за
ЗРУ се отнасят и за тях. Комутационните апарати (прекъсвач и два комплекта щепселни кон-
такти, изпълняващи функциите на шинен и линеен разединител) се монтират на подвижна
платформа (количка) и образуват подвижен комутационен блок. Блокът може да заема само
три определени позиции – работно, при което прекъсвач, щепселни контакти и вторични ве-
риги са включени; контролно (изпитвателно), при което количката е издърпана вътре в шкафа
и щепселните разединители са изключени, а вторичните вериги остават включени, за да са
възможни изпитвания; ремонтно, количката е изтеглена извън шкафа и всички първични и
вторични вериги са изключени. Комутационният блок има блокировки, едната от които фик-
сира количката в шкафа, за да не може тя да се издърпа при включен прекъсвач. След изк-
лючване на прекъсвача, количката се издърпва и автоматично се задвижват метални прегради
(завеси), закриващи отворите към тоководещите части, след което е възможно изключеното
присъединение да бъде заземено. При включено заземление друга блокировка не позволява
вкарването на блока в работно положение.
48. УПРАВЛЕНИЕ, СИГНАЛИЗАЦИИ И БЛОКИРОВКИ В ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ
ЦЕНТРАЛИ И ПОДСТАНЦИИ
Системата за дистанционно управление е комплекс от технически средства за водене
на оптимален технологичен режим при нормална експлоатация на електрическите централи и
подстанции, за локализиране на възникнали анормални и аварийни ситуации и за установява-
не на допустим следавариен режим.
Експлоатационни задачи: - технологично свързване на енергийни възли; бързо, цент-
рализирано и безопасно управление с намален персонал на съоръжения и уредби в сложни
енергийни системи.
Схеми за командване и технологични блокировки. Служат за подаване на ръчни и
автоматични команди за включване и изключване на комутационни апарати от първичните
вериги и за недопускане на операции застрашаващи целостта им. Основните принципи на из-
граждане трябва да осигуряват възможности: за управление на комутационните апарати -
ръчно (от място), дистанционно (ръчно или автоматично) и телемеханично; недопускане на
многократно включване при наличие на трайно к.с. в първичната верига; ограничаване на
продължителността на командите (фиг. 48.1).

40
 +EC1 -EC1
Шинки за управление и
SF1 SF2 автоматични предпазители
AC1:1
Телемеханично
AKC1:1
SA1 SQ1:1 YAC1 Автоматично
И1 И В В1 KBS1:1
3 6
Ръчно дистанционно
KBS1:2
SQ1:2 YAT1
3 4 Ръчно дистанционно

AK1:1 Автоматично
AC1:2 Телемеханично
SBT1
KBS1 Ръчно местно
Блокировка срещу
"подскачане"

Фиг. 48.1. Схема за управление на прекъсвач

Оперативни схеми на релейни защити. Служат за осъществяване на оперативната
свързаност между релетата на релейните защити към разглежданата първична верига и за ав-
томатично подаване на команден импулс към първичните комутационни апарати. Структура-
та на схемите зависи от вида на релейната защита и от вида на схемата за командване и тех-
нологична блокировка.
Схеми за оперативно - защитни блокировки. Служат за повишаване на сигурността
и безопасността на уредбата, като по своята същност се свеждат до електрическо прекъсване
на командните вериги на първичните комутационни апарати или на веригите за електромаг-
нитната им блокировка. Структурата им зависи основно от вида на задвижването на комута-
ционния апарат (ръчно, пружинно-моторно, пневматично и др.) и допълнително - от команд-
ната схема и от използваните вторични апарати и устройства (фиг. 48.2).
Блокировка срещу
A1 операции
SQ1:6 SQT1:1 SQT2:1 SQT3:1
с QS1 при включен Q1
YАB1
Блокировка срещу
SQSG3:5 YАB2 операции с QS2 при
QS1 включен Q1 или QSG3
SQS2:5 YАB3 Блокировка срещу
операции с QSG3 при
включен Q1 или QS2
Q1 SQS1:5 SQS2:6 YАB4
Подвижно ограждение 1
YАB5
QS2 SQSG3:6 Подвижно ограждение 2
QSG3 YАB6

Подвижно ограждение 3

Фиг. 48.2. Оперативни и защитни блокировки за линейно присъединение

Схеми за светлинна сигнализация на прекъсвачи. Служат за сигнализация на по-
ложението (включено - изключено) на прекъсвача. Структурата им зависи от избрания прин-
цип за сигнализация, от типа на командния ключ и от вида на централните устройства, от ко-
ито получават захранване. Разпространени са схеми с една лампа („тъмна” схема) вградена в
командния ключ или с две лампи (зелена и червена), монтирани в непосредствена близост до
командния ключ („светла” схема). При „тъмна” схема сигналната лампа свети с мигаща свет-
лина, когато има несъответствие между ключа за управление и положението на прекъсвача, в
останалите случаи лампата не свети (напр. с шестпозиционен ключ - фиг. 48.3).

41
 +EC1 (+)EP +EC1 -EC1 -EH1
Шинки и автомати
SF3 SF1 SF2 SF4

Схема за дистанционно
командване на прекъсвача Командни вериги

SA1 SQ1:3 EHL Шинка за пробване на лампите

HLW1 R1 И И2 И1 В1 В2 В

Верига за мигаща светлина

SQ1:4
Верига за пробване
на лампите
SQ1:5
Верига за мигаща светлина

SQ1:6 Верига за пробване

на лампите
SAC1
И В Верига за захранване
на шинка (+)ЕР
Верига за захранване
на шинка EHL

Фиг. 48.3. Еднолампова тъмна схема за светлинна сигнализация с ключ тип SM2
Схеми за аварийна сигнализация. Служи за подаване на общ звуков сигнал от сире-
на за привличане на вниманието на персонала при аварийно изключване на прекъсвач от ре-
лейна защита. На фиг. 48.4 е показано формирането на индивидуална верига, която пуска си-
рената. Аварийно изключен прекъсвач се открива по индивидуален светлинен сигнал на ми-
гащата лампа за визуална сигнализация на положението на прекъсвача.
+EC -EC
Шинки за управление и автомати
SF1 SF2
+EH -EH
Шинки за сигнализация и автомати
SF3 SF4
Индивидуални вериги за управление
Схема за дистанционно
на прекъсвача
(+)EP командване на прекъсвача

Схема за индивидуална Индивидуални вериги за сигнализация

светлинна сигнализация на положението

SA1 EHA
Шинка за аварийна звукова сигнализация
И И2 И1 В1 В2 В
Верига с аварийни
контакти на ключа

SA1 Верига със сигнални контакти

R1 SQ1:6 на ключа, резистор и спомага-
телен контакт на прекъсвача

Фиг. 48.4. Схема на сигнализация за аварийно изключване

Схеми за технологична сигнализация. Служат за подаване на общ звуков сигнал (от
звънец) за привличане на вниманието на персонала и индивидуален апаратен или светлинен
сигнал конкретизиращ присъединението, в което е възникнало събитие, изискващо незабавно
уведомяване на оперативните дежурни. На фиг. 48.5 е показана схема за контрол на наличие-
то на оперативно напрежение във веригите за управление.

42
 +EC -EC
Шинки за управление и автомати
SF1 SF2
+EH Релейна схема -EH
Шинки за сигнализация и автомати
за дистанционно
SF3 командване SF4 Индивидуални вериги за управление
на прекъсвача на прекъсвача
KL1 Верига за контрол на
(+)EP оперативно напрежение

Схема за индивидуална светлинна Индивидуални вериги за сигнализация

сигнализация на положението на положението
+EHA
Верига за аварийна звукова
сигнализация
Схема за звукова аварийна сигнализация
Верига за предупредителна звукова
+EHP сигнализация за липса
KL1:1
на оперативно напрежение
EHL1
Шинки за пробване на лампите
EHL2
HLW1
SAC1 Верига за светлинна
KL1:2 И Н В сигнализация при липса
HLW2 на оперативно напрежение
Верига за пробване
на лампите

Фиг. 48.5. Схема за постоянен общ контрол за наличие на оперативно напрежение

Схеми за визуална сигнализация. Служат за визуализиране възникването на откло-
нения от зададени технологични параметри или появата на недопустим режим напр.: - прето-
варване на генератори, трансформатори и др.; земно съединение в мрежата за постоянен ток;
неизправност в схеми на напреженови вериги; непълнофазни комутации на прекъсвачи. На
фиг. 48.6 е показана сигнализация за положението на разединител с магнитен показател.
+EQ1 -EQ1 Шинки за захранване
на магнитни показатели
PQ1.1 SQS1:1
Изключен разединител
(QS1)
PQ1.2 SQS1:2
Включен разединител
(QS1)

Фиг. 48.6. Схема на показваща сигнализация

43