Записки

по
Индустриални електроснабдителни системи
 ИЕС - 2011

Настоящите записки са предназначени за студенти от специалност

,,Електроенергетика и електрообзавеждане” при факултет
„Електротехника и електроника” на ТУ – Габрово. Те представляват
част от основните въпроси, свързани с дисциплината „Индустриални
електроснабдителни системи - ИЕС”.

Записките са по лекциите на доц. Ст. Платиканов от катедра

Електроснабдяване и Електрообзавеждане на ТУ-Габрово.

Записки
на
Студент: ………………………………………………………………….
Факултет №: ……………………, курс: …………., група: ………….

Изготви: инж. Георги Стойков Ангелов

За контакт: inj_g_angelov@WINDOWSLIVE.COM или ee_haskovo@abv.bg

1
 ИЕС - 2011

СЪДЪРЖАНИЕ

№ ТЕМА Стр.
Електроснабдителна система в индустрията – предназначение и енергийна
1. ефективност на потреблението на електрическата енергия;
3

2. Необходимост от компенсирането на реактивните товари; 6

3. Естествени способи за подобряване на фактора на мощността; 8
4. Кондензаторни батерии; 10
5. Схеми на включване на кондензаторни батерии; 12
6. Определяне на необходимата мощност на кондензаторните уредби; 15
7. Разпределение на кондензаторните мощности в радиална мрежа; 19
8. Разпределение на кондензаторните мощности в магистрална мрежа; 22
9. Разпределение на кондензаторните мощности между средно и ниско напрежение в
23
промишлените предприятия;
10. Разпределение на кондензаторните батерии при регулиране на тяхната мощност по
24
cosφ;
11. Автоматично регулиране на мощността на кондензаторните батерии; 26
12. Компенсиране на реактивни товари в промишлените предприятия чрез използване
28
на синхронни двигатели;
13. Определяне на оптималният фактор на мощността на синхронните двигатели; 30
14. Статични източници на реактивна мощност (СИРМ); 32
15. Показатели и характеристики на сигурността на електроснабдителната система на
35
промишлените предприятия;
16. Поток на отказите; 37
17. Допълнителни показатели на сигурността на електроснабдителната система на
38
промишлените предприятия;
18. Продължителност на прекъсване на електроснабдяването; 41
19. Количествена оценка на сигурността на електроснабдителната система на
43
промишлените предприятия;
20. Загуби на промишлените предприятия при прекъсване на електроснабдяването; 45
21. Складов резерв в електроенергетиката; 47
22. Пускане на мощни електрически двигатели в индустрията и тяхното влияние върху
49
електрическата мрежа;
23. Самопускане на мощни електрически двигатели в индустрията. 53

2
 ИЕС - 2011

Въпрос № 1. Електроснабдителна система в индустрията – предназначение и

енергийна ефективност на потреблението на електрическата енергия

I. Структура на електроенергетиката в България:

Електроенергетиката е решаваща за икономическото развитие на всяка страна. В
значителна степен тя определя технологичното ниво на индустрията, селското
стопанство, транспорта и благосъстоянието на жителите в държавата.
Оптималната и стабилна работа на енергийният комплекс гарантира нормалното
функциониране на живота в една държава. Развитието на енергийния отрасъл е
свързано със значителни инвестиции, голямо потребление на първичните енергийни
ресурси и сложна организация и управление на енергийната система.
Енергийната система на територията на Република България е с разполагаема мощност
около 8500 MW. Това е без 1, 2, 3 и 4 блок на АЕЦ – Козлодуй за периода 2011 година.
1. Инсталирани мощности на територията на България:
Енергийни мощности, Относителен
Видове електрически централи
[MW] дял, [%]
ТЕЦ 6300 52
2000
АЕЦ – Козлодуй (⏟ ) (⏟ ) 17

ВЕЦ 3200 26
ПАВЕЦ 430
ВяЕЦ (вятърна ел. централа) 500 4
ОБЩО ЗА СТРАНАТА 12 000 MW

2. Най – големи електрически централи:

1) АЕЦ „Козлодуй“ – 3760 MW = (4х440) + (2х1000) = 2000 MW;
2) ТЕЦ „Марица – Изток 2“ – 1320 MW;
3) ТЕЦ „Варна“ – 1260 MW;
4) ТЕЦ „Бобов дол“ – 570 MW;
5) ТЕЦ „Русе“ – 400 MW;
6) ВЕЦ „Белмекен“ – 375 MW;
7) ВЕЦ „Сестримо“ – 240 MW;
8) ВЕЦ „Антон“ – 160 MW;
9) ВЕЦ „Пещера“ – 125 MW;
10) ВЕЦ „Момина клисура“ – 120 MW
11) ВЕЦ „ Кърджали“ и ВЕЦ „Ивайловград“ – 110 MW.

II. Потребление на електрическата енергия в България:

 1989 година – връх на електропотребление: 48 589 GWh;
 1993 година – 38 000 GWh;
 2000 година – 36 225 GWh;
 2003 година – 36 520 GWh.
Брутното електропотребление на 1 жител през 1989 година е 5490 KWh, а през 2003
година е 4576 KWh, тоест потреблението намалява с 17 %. Годишното електро-
потребление за страната намалява от 48 600 (1989 г.) на 36 520 (2003 г.), т.е. с 25 %.

3
 ИЕС - 2011

III. Енергийна мрежа:

Енергийната мрежа (електропреносната мрежа) в страната е собственост на НЕК ЕАД
(Национална Електрическа Компания). Общата дължина на електропреносната мрежа е
15 210 км.
1. Електропроводни линии (въздушни електропроводи):
1) 750 kV – обща дължина: 85 км;
2) 400 kV – обща дължина: 2451 км;
3) 220 kV – обща дължина: 2805 км;
4) 110 kV – обща дължина: 9954 км;
2. Електрически подстанции (трансформаторни подстанции) – 294 броя. От които:
1) 750 kV – 1 брой, край Толбухин;
2) 400 kV – 14 броя;
3) 220 kV – 16 броя;
4) 110 kV – 263 броя;
3. Карта на електропреносната мрежа на Република България:

Електропреносна мрежа на Република България

IV. Приватизация на електроразпределителните дружества в България.

Тя започва през 2004 година. В момента собственици на елементите на
електроразпределителната мрежа са:
 EVN (ЕРП Пловдив, ЕРП Стара Загора), E-ON (ЕРП Варна, ЕРП Горна
Оряховица), CEZ (ЕРП Столично, ЕРП София-окръг, ЕРП Плевен);
 “НЕК” ЕАД;
 трети лица, инвестирали в изграждането или придобили при приватизация
елементи от електроразпределителната мрежа;
 елементи с неизяснена собственост.

4
 ИЕС - 2011

От всички тези собственици единствено ЕРП имат лиценз за експлоатация на

електроразпределителна мрежа на дадената територия. Останалите групи нарушават
Закона за енергетиката, като упражняват дейност, за която нямат лиценз.
На фиг. 1.2 е показана електроенергийната система на България. Виждат са всички
електропроводи и захранващи линии на 750, 400, 220 и 110 kV, които се намират на
територията на Република България. Също така на фигурата се виждат всички ТЕЦ-ве,
ВЕЦ-ве и АЕЦ-а, който има в България, които съответно са показани в легендата със
съответно означение. На фигурата също се виждат трите компании, които държат
електроразпределението в нашата страна. Това са EVN, CEZ и E-ON. На фигурата са
показани и по главните подстанции, те са обозначени с кръгчета. Може да се видят
обособените територии и региони, които се заемат от трите компании в нашата страна.
Показани са електропроводите, които са планувани и в най-скоро време ще могат да
бъдат изпълнени. Те са обозначени с пунктирана червена линия. Тук много ясно се
виждат ТЕЦ-те, ВЕЦ-те и подстанциите, които компаниите притежават.

Фиг. 1.2. Електроенергийна система на България

5
 ИЕС - 2011

Раздел 1: Компенсиране на реактивни товари

Въпрос № 2. Необходимост от компенсиране на реактивните товари

I. Общи сведения:

T
p=u.i

P = U . I . cosφ
u i

На фигурата е показано изменението на напрежението (u), токът (i) и мощността (p) при
консуматори с активно-индуктивен товар (например: електрическите двигатели).
От курса по Теоретична електротехника знаем, че:
√
√ ( )
( )
В горните формули „φ“ представлява фазова разлика между тока и напрежението.
След преобразувания от горните формули се получава следното уравнение:
⏟ ⏟ ( )

∫[ ( )] ⏟ ⏟

Мощността „Р“ може да се разложи на сума от две съставящи. Първата – постоянна във
времето (Р = ), се нарича активна мощност. Втората съставяща, която пулсира
с двойна честота ( ), се нарича реактивна мощност.
За един период „Т“ на захранващото напрежение „U“ средната стойност на мощността
(Рср) е равна само на първата съставяща, тъй като средната стойност на втората
съставяща за един период (Т) е равна на нула.
Първата съставяща (Р = ), се нарича активна мощност и характеризира
енергията, която в електрическите потребители (двигатели), се преобразува в друг вид
енергия (механична – въртене; топлинна; светлинна и други), тоест активната енергия
се произвежда от електрическите генератори в централите, пренася се чрез
електрическите линии до консуматорите, където извършва полезна работа.
Втората съставяща се нарича реактивна мощност и характеризира циркулирането
(колебанието) на енергията между генераторите и т.нар. реактивни елементи (капацитет
и индуктивност), способни да натрупват и отдават електромагнитна енергия.

6
 ИЕС - 2011

Реактивната енергия не извършва полезна работа, а служи само за създаване на електро

магнитни полета в съответните консуматори (двигатели) като през цялото време
циркулира между генераторите и консуматорите.
Активна мощност:
√ , [kW]
Реактивна мощност:
√ ,[kVAr]

Пълна мощност:
√ , [kVA]

II. Фактор на мощността:

Основени консуматори на електрическа енергия и индуктивна мощност са:
a. Промишлените предприятия – асинхронни двигатели (АД), електрически пещи,
газоразрядни лампи, заваръчни машини и др.;
b. Елементи на ЕСПП – трансформатори, реактори, шинопроводи и други.

Баланс на реактивната мощност:

1) (60 65)% - асинхронни двигатели;
2) (15 20)% - силови трансформатори;
3) (5 10)% - електропроводи, реактори;
4) (5 10)% - светлинни източници;

Факторът на мощността „cosφ“ се определя и характеризира със следните понятия:

1. Моментна стойност на cosφ:
𝑃(𝑡) 𝑃(𝑡)
𝑐𝑜𝑠𝜑(𝑡)
𝑆(𝑡) √𝑃(𝑡) 𝑄(𝑡)
S
Q където:
φ - t – моментна стойност;
P
Измерва се директно чрез cosφ-мер, чрез трифазни ватметри, волтметър,
амперметър, програмируеми анализатори.
2. Средна стойност на cosφ:
tgφcp → cosφcp →за един месец в предприятието
,
където:

– отчетена стойност с електромер за реактивна енергия;

– отчетена стойност с електромер за активна енергия;

√ ( )

7
 ИЕС - 2011

3. Естествен cosφ:
Той се отнася за група консуматори при изключени компенсиращи устройства.
( )
4. Общ (действителен) cosφ:
Взема се впредвид реактивната мощност и на консуматорите, и на компенсиращите
устройства.

( )

Примери:
1. ( ) – лека промишленост, текстилна промишленост,
дървообработващата промишленост и хранителната промишленост. Това е лош
и неблагоприятен фактор на мощността;
2. ( ) – машиностроителна промишленост. Неблагоприятен
;
3. ( ) – химическа и тежка промишленост. Благоприятен ;
4. ( ) – препоръчан или желан .

III. Видове компенсиращи устройства:

Биват два вида:
1. Статични – силови (косинусни) кондензатори и батерии;
2. Динамични – синхронни двигатели, синхронни компенсатори и асинхронни
компенсатори.

Въпрос № 3. Естествени способи за подобряване на факторът на мощността

(За да се постигне cosφ = 0,9)

При естественият метод (способ) не се използват компенсиращи устройства (без

кондензаторни батерии и синхронни двигатели).

I. Правилен избор на електрообзавеждането при неговото проектиране:

Факторът на мощност „cosφ“ при проектиране трябва да се съобрази с режима на
работа на производствените механизми и съоръжения (мощност, обороти, скорост, тип
на двигателя, трансформатор и др.).

II. Подреждане на технологичния процес на работните машини:

Това се прави за да се подобри енергийния режим на съоръженията и да може да се
уплътни товаровия график, от което се постига подобряване на фактора на мощността.

III. Използване на синхронен двигател вместо асинхронен двигател със същата

мощност:
Това е възможно, когато технологичният процес дава такава възможност и това е
икономически целесъобразно (виж 12 въпрос).

8
 ИЕС - 2011

Замяната за това е оправдана единствено, ако мощността на двигателя е по-голяма от

100 kW до 150 kW.

IV. Замяна на малко натоварени АД с други АД с по-малка мощност:

Факторът на мощността „cosφ“ при асинхронните двигатели зависи от тяхното
натоварване.
a. При празен ход: cosφ = ( ) – много лош и неблагоприятен;
b. При „Р = Рн“: cosφ = ( ⏟ )

Установено е, че ако:
 – замяната на двигателя с по-малък винаги и целесъобразна;
 – замяната не се оправдава;
 – необходима е икономическа обосновка за
рентабилността на замяната.

V. Понижаване на напрежението:
Мощността на намагнитване на АД е:

където:
o U – напрежение на клемите;
o μ – магнитна проницаемост;
o v – обем на магнитопровода;
o f – честота на променливият ток, f = 50 Hz;
o C – константа.
При намаляване на напрежението, реактивната мощност също намалява (U ). От
това следва, че факторът на мощността ще се увеличи (cos ), но това от своя страна
ще доведе до намаляне на въртящия момент (Мвър = ), което е неблагоприятно.
Затова се препоръчва намаляване на напрежението само за слаботокови
електродвигатели.
Пример:
Когато „ “, се извършва превключване на статорната намотка от
триъгълник в звезда (Δ - Y), което значи, че напрежението намалява, а факторът на
мощност расте, но и въртящият момент също ще намалее.

VI. Ограничаване на времето на празен ход:

При работа на празен ход „cosφ = ( )“ това е много неблагоприятна
стойност на фактора на мощността и за това се прилагат методи за автоматично
изключване на АД ако има празен ход. Това важи и за празен ход на заваръчният
трансформатор – това е неблагоприятно.

VII. Качествен ремонт на електрическия двигател:

Често при ремонт въздушната междина „δ“ се увеличава, а от нея намагнитващият ток
„Iμ“ също се увеличава, следователно и токът на празен ход „Iо“ расте, също така и
реактивната мощност „Q“ се увеличава, но за сметка на всичко това, факторът на
мощност „cosφ“ намалява.
𝛿 𝐼𝜇 𝐼 𝑄 𝑐𝑜𝑠𝜑

9
 ИЕС - 2011

VIII. Намаляване на консумираната реактивна мощност от трансформаторите:

Те консумират ( ) % от общата реактивна мощност, като при това 80 % от нея е
на празен ход, който трябва да се ограничи.
Способи за ограничаване:
1) Изключване на ненатоварен трансформатор (особено в извън работно време);
2) При товар, по-малък от 50%, се изключва единия от най-често два работещи
трансформатора;
3) Подмяна и разместване на слабо натоварени трансформатори.

Въпрос № 4. Кондензаторни батерии (КБ)

I. Устройство на КБ:

A B C

Елементи от схемата:
R R
 R – разрядни съпротивления;
 1 – корпус (метална кутия);
 2 – порцеланови изолатори (проходни
4 изолатори);
2  3 – кондензатори от отделни секции
(изработени са от навито алуминиево
фолио, импрегнирана хартия, която е
пресована в плоска форма), които са
1 потопени в кондензаторно масло;
 4 – изводи от медно фолио или
многожичен проводник (в някои случаи
3
играят ролята на предпазител).

Трифазна КБ, 10 Kvar, 380 V

5 kVAr – 3 броя секции по 33,3 μF
10 kVAr – 3 броя секции по 66,6 μF
КБ за НН се произвежда у нас, но КБ за ВН се внасят отвън.

10
 ИЕС - 2011

II. Схеми на свързване на КБ:

1. За НН:
КБ за ниско напрежение обикновено са трифазни, като отделните кондензаторни
батерии се свързват помежду си в паралел (виж фигурата).
A B C

a. За трифазна кондензаторна батерия, която е свързана в триъгълник (Δ):

[ ]

[ ]

b. За еднофазна кондензаторна батерияq свързана в звезда (Y):

[ ]

2. За Ср.Н и ВН – те винаги са еднофазни:

A B C
6 (10) KV A B C

10 KV

11
 ИЕС - 2011

A B C

110 KV

III. Преходни процеси при включване и изключване на КБ:

При включване ударният ток зависи от:
1) Мощността на батерията;
2) Параметрите на мрежата;
3) Моментът на включване.
1. При включване:
a. Iвкл = (8 ÷ 9). Iн КБ – при включване само на една кондензаторна батерия;
b. Iвкл = (20 ÷ 250). Iн КБ – при включване само на една кондензаторна батерия към
група КБ;
2. При изключване:
Възникват пренапрежения до 2,5 ÷ 3 пъти амплитудата на фазното напрежение.

IV. Комутационна и защитна апаратура:

Тя трябва да бъде съобразена със стандартният и преходен режим на работа на КБ.
Употребяват се прекъсвачи и контактори със специални дъгогасителни камери, тъй като
обикновените се износват много бързо.

12
 ИЕС - 2011

Въпрос № 5. Схеми за включване на кондензаторни батерии (КБ)

I. Схеми на включване на КБ за Ср.Н и ВН:

6 – 10 kV 6 – 10 kV 6 – 10 kV

Пр
Р Р
Намират се в
ТП ГПП (ГРП)
П П

Към трансформатор
или ел. двигател

КБ КБ КБ
QКБ > 400 KVAr QКБ < 400 KVAr

1) 2) 3)

1) Схема с разединител „Р“ и прекъсвач „П“:

Сравнително скъпа схема; при включване на голяма група КБ. QКБ > 400 KVAr.
2) Схема с товаропрекъсвач „ТП“:
QКБ < 400 KVAr.
3) Схема с разединител „Р“ и прекъсвач „П“:

При индивидуално защитаване има предпазител.

II. Схеми на включване на КБ за НН:

ЛП
ЛП АП
Пр
Контактор

Пр
н.о.к.
бобина на контактора

КБ КБ КБ
НН НН НН
1) 2) 3)
Тези КБ обикновено имат индивидуални предпазители и е необходимо само обща
защита.

13
 ИЕС - 2011

1) Схема с лостов прекъсвач „ЛП“ и предпазител „Пр“:

Токът на вложката на предпазителя зависи от големината на КБ.

√
2) Схема с автоматичен прекъсвач „АП“:

√
При самостоятелно включване на КБ.
3) С ЛП, Пр и контактор „К“:
Тази схема се използва при автоматично управление и регулиране на КБ с
регулатор.

III. Разреждане на КБ след изключването им:

След изключване на КБ от мрежата, тяхното напрежение остава продължително време
равно на напрежението на мрежата, тъй като изолацията в тях е много добра и
изпразването става много бавно. Това е много опасно за обслужващият персонал и при
включване на заредени КБ.
За предотвратяване на този проблем се свързват разрядни съпротивления (или
нажежаеми лампи (НЛ)), паралелно към КБ – по различни схеми.
Чрез разрядното съпротивление се осъществява бързо разреждане на КБ до 30 секунди
след изключването и, като:
Uклеми = 65 V (65 V 220 V)

[ ]
където:
 – фазно напрежение на мрежата, [kV];
 – мощността на КБ, [kVAr].

1. При НН:

380/220 V

Вместо разрядни съпротивления,

Н.Ж. след изключване на КБ от
мрежата, се използват нажежаеми
лампи (НЛ) за извършване на
изпразването.

КБ
НН

14
 ИЕС - 2011

380/220 V

КБ
НН

380/220 V

След изключване на АД от
мрежата, КБ се разрежда през
неговата изключена статорна
КБ намотка.
НН

Статорна намотка на
АД
Ротор на АД

2. При Ср.Н и ВН:

6 – 10 kV

Напреженов Тр.
П

КБ
СрН

15
 ИЕС - 2011

КБ за средно напрежение се разреждат чрез специален напреженов трансформатор, като

към вторичната му намотка се свързват разрядни съпротивление или нажежаеми лампи.

IV. Форсиране на КБ:

За трифазна кондензаторна батерия, свързана в триъгълник (Δ):

[ ]

При случай, че намалее напрежението на мрежата, тогава намаля и QКБ. За да се

възстанови „QКБ“ при намалено напрежение, може да се извърши автоматично
превключване на кондензаторите батерии (от последователно във паралелно свързване)
и общата „QКБ“ на батерията да се възстанови до първоначалната си стойност.

Въпрос № 6. Определяне на необходимата мощност на кондензаторните уредби

Промишлените предприятия (ПП) трябва да реализират подходящ режим на

компенсиране на консумираната индуктивна мощност чрез собствена реактивна
(капацитивна) мощност от кондензаторните батерии (КБ) или синхронни
двигатели (СД). От първостепенно значение е определяне на необходимата обща
кондензаторна мощност.

I. Определяне на необходимата кондензаторна мощност „Qk“ при предписан фактор

на мощността „cosφ“:
Разглеждаме триъгълника на мощността за едно ПП.
cosφжелан = 0,90
Q Qк φест. – естествен „φ“ на него съответства cosφ (ΔP ≈ 0).
S
φест.
P и Q – активен и реактивен товар на даденото ПП.
Q - Qк
φжелан
Qк – необходима кондензаторна мощност от
P триъгълника или чертежа.
1. При постоянен товаров график:

( )

2. При променлив товаров график (на практика е реално така):

От ЕЕС се предписва средномесечна стойност на „cosφ“ и горната формула
придобива следният вид:

16
 ИЕС - 2011

( )
където:
 – среден активен товар на ПП;
 к – коефициент, отчитащ, че електромерите за реактивна енергия са без обратен
ход (няма възможност за обратно въртене, ако реактивната енергия е от
предприятието към ЕЕС):
 к = 1,15 – при неравномерен товаров график;
 к = 1,05 – при равномерен товаров график.

3. Ако мощността на КБ се регулира с оглед на поддържане на постоянен „cosφ“:

тогава „Qk“се определя по следният начин:
( )

II. Определяне на необходимата кондензаторна мощност, когато електрическата

енергията се заплаща по cosφ тарифа:
У нас препоръчаният средномесечен фактор на мощността е: 0,90 (cosφ = 0,90), а ЕСС
представлява таблица за заплащане на консумираната електрическа енергия в
зависимост от системата на „cosφ“.
β  β – цена на електрическата енергия;
[%]
 βо – цена на електрическата енергия при
Увеличение на цената на cosφ = 0,9, когато факторът на
електрическата енергия
при: cosφ < 0,90 мощността не е предписан.
β = f (cosφ)
0 ПП заплащат консумираната електрическа
Намаление на цената на
електрическата енергия
енергия по цени, които зависят от
cosφ
при: cosφ > 0,90
средномесечният „cosφ“ в предприятието.
0,9 0,8 0,7

Приведените годишни разходи на промишленото предприятие или фирмата, които

зависят от „cosφ“ са:

където:
 – стойност на консумираната електрическа енергия за период от 1 година, [лв];
 – стойност на „загубената“ електрическа енергия в КБ, [лв];
 – разходи за амортизация и текущ ремонт на КБ, [лв];
 – нормативен коефициент на ефективност;
 – капиталовложения (стойност на КБ), [лв].

( ) ⏟ ⏟

където:
 – консумираната електрическа енергия 1 година, [kWh];
 – цена на електрическата енергия, [лв/ kWh];
 – мощност на КБ, [kVAr];
 – специфични загуби на активна мощност в КБ, [kW/kVAr];
 – годишна използваемост на КБ, [h];
 – стойност на един kVAr кондензаторна мощност, [лв/kVAr];
 – нормативен коефициент на ефективност;
 – коефициент на амортизационни отчисления и текущ ремонт.

17
 ИЕС - 2011

Търсим оптималният фактор на мощността, който ще определи минимума на „З“ т.е.:

( )
Намирането на производната е трудна задача, поради сложният характер на кривата.
Затова работим по друг начин.
β
[%]
Работи се чрез сравняване на „З“ на варианти с различни
стойности на „𝑄𝑘 “ и „𝑐𝑜𝑠𝜑“ и установяване на варианта,
за който „β = f(cosφ)“ има минимум. Тъй като под
„𝑐𝑜𝑠𝜑 = 0,9“ глобите са значителни, то оптималният
0 фактор на мощността ще бъде в границите от „0 ÷ 1“,
където зависимостта е приблизително линейна.
cosφ

0,9 < cosφ < 1

0,9 0,8 0,7

β
[%]
„β = f(cosφ)“ e линейна зависимост.
β = f (cosφ)

Установено е, че за този диапазон 0,9 < cosφ < 1 е в сила

cosφ следното условие:

1 0,9

𝛽 𝛽𝑜 ( φ ) 𝛽𝑜 ч

Заместваме в последното уравнение за приведените годишни разходи „З“ и получаваме:

[ ( ) ] [ ( ) ]⏟ ( )

или
[ ( ) ] [ ( ) ]
Трябва да намерим неговата производна:
Производната на (tgφ)' e :
( )

[ ( ) ]
( )

След диференцирането, производната се приравнява на нула.

Полагаме:
А= .
Изваждаме израза, които съдържа „ “ като „А“ и след това определяме стойността на
А:
[ ( ) ]

Чрез решаване на това уравнение се определя оптималният фактор на мощността

„ “ и съществено най-изгодната мощност „ “ на КБ, когато
електрическата енергия се заплаща по cosφ тарифа.

18
 ИЕС - 2011

Общи сведения за разпределението на кондензаторните мощности в ЕСПП

Разпределението на реактивна мощност от кондензаторните батерии (КБ) има важно значение

за намаляне на загубите на електрическа енергия в ЕССП. В зависимост от разпределението на
КБ, се различават следните три случая:
 индивидуално;
 централно;
 смесено.
1) Индивидуално компенсиране:
При него КБ се монтират до консуматорите (двигателите) и компенсират техните
реактивни товари, като се включват и изключват едновременно с тях, поради което
тяхната използваемост е малка, но и загубите на мощност ΔP и енергия ΔW са значително
по-малки от останалите методи.
2) Централно компенсирани;
При това компенсиране КБ се монтират на едно място, например в ГПП (ГРП).
Използваемостта им е по-голяма, но и загубите на пренасяне на реактивна енергия в
разпределителна мрежа Ср.Н и мрежи НН са най-големи.
3) Смесено компенсирани:
При смесеното (групово) компенсиране КБ се монтират на табла за НН или в ЦП (цехови
подстанции), като всяка КБ компенсира необходимият реактивен товар на определена
група двигатели (консуматори). Това компенсиране заема междинно място по предимства
и недостатъци спрямо другите два метода.

Въпрос № 7. Разпределение на кондензаторните мощности в радиална мрежа

P-j(Q - Qк)

r1 r2 rn

КБ КБ КБ

P1 - jQ1 qк1 P2 – jQ2 qк2 Pn - jQn qкn

1. Известни:
- (Pi - jQi) – активен и реактивен товар, захранван от i-тата радиална линия;
- ri – активно съпротивление на i-тата радиална линия.
2. Необходимо е да се направи разпределение на „Qк“ по отделни радиални клона (n броя
консуматори), т.е.:
Qk = qk1 + qk2 + ………….. +qkn
където:
i. qk – кондензаторна мощност, монтирана в края на линията „i“.

19
 ИЕС - 2011

3. Търсим:
qk1 = ? qk2 = ? ……… qkn = ?
4. Критерий за оптимално разпределение:
З = min, при Δ = min

– разходи за заплащане на загубената електрическа енергия, [лв]

Оптимално разпределение на „Qk“ ще бъде при „З = min“, като в „З“ трябва де се включат
само онези съставящи, които зависят от „Qk“. При възможност за разпределение на „Qk“ ще
се изменят загубите на електрическа енергия „ΔW“, които трябва да бъдат минимални.

Δ = min, но за да бъдат и разходите за електрическа енергия минимални, трябва „ “ да

бъде равно на:

За i-ят клон на радиалната мрежа загубите ще бъдат:

Горната формула не отчита влиянието на кондензаторните батерии „Qk“.

( )

Тази формула е с отчитане на влиянието на КБ:

Особеност:
P = const – постоянна и независима и не се променя от начина на разпределение на „Qk“ и
може да се вземе в предвид само вторият множител ( ). Общите загуби на „ “ за
една година за i клон са:
-ят

∫ [ ( ) ] ,

Т – брой на работните часове на КБ за период от една година. Тъй като = ΔW . β,

разходите за заплащане на загубите на консумираната електрическа енергия, вследствие
пренасяна на „Qk“, са:
1. за i-ят клон:

∫ [ ( ) ]

2. за всички клонове:

∑ ∫ [ ( ) ]

За да бъде „З = min“, трябва да се постигне намиране на частните производни и

приравняването им на нула, т.е.:

По този традиционен начин задачата се решава много трудно, тъй като функцията е гладка,
непрекъсната и изпъкнала. Работи се по метода на множителите на Лагранж за оптимално
разпределение на кондензаторните мощности в радиална мрежа.

20
 ИЕС - 2011

Съставя се съставна функция „F“ на Лагранж, която има следния вид:

( ∑ )
⏟

∑
където:
 – израз, който се въвежда за опростяване в последствие на математическия израз;
 – константа на Лагранж.
Диференцираме функцията „F“ спрямо „ “:
 За първи радиален клон:

∫ [ ( ) ] | ( )

 За втори радиален клон:

∫ [ ( ) ] | ( )

 За n–ти радиален клон:

∫ [ ( ) ] | ( )

Делим горните уравнения на: r1, r2 и rn, след това умножаваме по (-1). От решаването на
интеграла за всяко от уравненията се получава:

( )
|
( )
|
( )
Събираме горните уравнения и се получава:
(∑ ∑ ) ( )
⏟

( )
От тук определяме константата „ “:
( )
Заместваме „ “ в горната система и се получава следното уравнение:
( )
( )
Определяме търсените кондензаторни мощности по отделни радиални клонове:
( )

21
 ИЕС - 2011

( )

………………………

След монтиране на КБ на страна ниско напрежение (НН), се намалява пълната (привидна)

мощност „S“ на трансформатора:
√ ( ) .

Това позволява да се използва по-добре инсталираната трансформаторна мощност.

Въпрос № 8. Разпределение на кондензаторните мощности в магистрална мрежа

1 2 3 4
R1 R2 R3 R4

r1 r2 r3 r4

КБ КБ КБ КБ

P1 - jQ1 qк1 P2 – jQ2 qк1 P3 – jQ3 qк3 P4 – jQ4 qк4

1. Разглеждаме магистрална мрежа за ниско напрежение с 4 разклонения. Нека е известна

(изчислена) общата кондензаторна мощност „Qк“, която трябва да се разпредели по 4-те
отклонения, тоест:
Qk = qk1 + qk2 + qk3 + qk4
където:
qk – кондензаторна мощност, монтирана в края на линията „i“.
Търсим:
qk1 = ? qk2 = ? qk3 = ? qk4 = ?

2. Условия за оптимално разпределение:

Оптималното разпределение между тези 4 отклонения се определя при следните условия:
a. Еднакъв товаров график на реактивния товар;
b. Заплащането на електрическата енергия става по едностъпална тарифа;
c. Мощността на КБ не се регулира, а само се включва или изключва.
Всяка възлова точка на разглежданата магистрална мрежа (1, 2, 3 и 4) може да се разглежда
като захранващ източник на два или повече радиални отклонения, т.е. извършва се
привеждане на магистралната мрежа към радиалната.
Например:
От възлова точка 3, се захранват отклонения 3 и 4, които съответно имат съпротивления: r3
и (R4 + r4). Тяхното еквивалентно съпротивление спрямо т.3 е:
( )
( )

22
 ИЕС - 2011

( )
( )

( )
( )
Така магистралната схема се приведе в радиална и за определянето на кондензаторните
мощности, се използват формулите за радиална мрежа (въпрос 7).

( ) ( )

( ) ( )

Пример:
В предприятията е разпространена следната схема:
R1 R2 Тъй като разстоянията между отделните
R3
ЦП са малки, а сеченията на магистралата
сравнително голямо, то активните
съпротивления на нейните участъци (R1,
ЦП1 ЦП2 ЦП3 R2 и R3) са значително по-малки от тези на
трансформаторите (rтр1, rтр2 и rтр3). Поради
rТр.1 rТр.2 rТр.3
това обикновено може да се приеме че:
КБ КБ КБ

R1 ≈ R2 ≈ R3 ≈ 0
Така магистралната схема се привежда в радиална и се използват формулите за
разпределение на кондензаторните мощности от радиалната схема:

Радиална мрежа

rТр.1 rТр.2 rТр.3

Въпрос № 9. Разпределение на кондензаторните мощности между средно и ниско

напрежение в промишлените предприятия

Компенсирането на реактивните товари в предприятията маже да се осъществява както на

страна НН – 380 V (400 V), така и на страна Ср.Н – 6, 10 и 20 kV.
Кондензаторите (КБ) за страна Ср.Н. се отличават със:
1) Специфични загуби на активна мощност в КБ (ΔРк):

23
 ИЕС - 2011

⏟ ⏟ [ ]
( ) ( )

2) Стойност на 1 VAr кондензаторна мощност (Ко):

⏟ ⏟ [ ]
( ) ( )

3) Ако се монтира КБ на страна НН, кондензаторната мощност създава по-малки загуби,

т.к. не се пренася и по мрежа СР.Н.
Въз основа на 1), 2) и 3) се извършва разпределение на необходимата изчислена
кондензаторна мощност „Qk“ между страна СР.Н и НН в понижаващата цехова
подстанция (ЦП).

6, 10, 20 kV
от 6 и 7 въпрос

⏟Е Е

𝑡 𝑇
𝛽
Тр. qк.в 𝑟 ∫ [𝑞𝑖 (𝑡) 𝑞𝑘𝑖 ] 𝑑𝑡 𝑃𝑘 𝑄 𝑡 𝛽 (𝐾𝑜 𝑄)
𝑝𝑎 ⏟ (𝐾𝑜 𝑄)
𝑝 ⏟
𝑈 𝑖 ⏟
𝑡
ЦП (𝑝𝑎 𝑝 )𝐾𝑜 𝑄
където:
rТр.  Е – консумирана електрическа енергия;
380 V  Е – загубена електрическа енергия в КБ.
Приведените годишни разходи „З“ в този случай при
qк.н разпределение между НН и Ср.Н, обусловени от реактивния
p - jq товар се определят с израза:

∫ [ ( ) ] [ ] ( )( )
⏟

където:
 – активно съпротивление на трансформатора;
 – продължителност на включване на КБ.
(оптимално) = ?
От условието за минимални приведени годишни разходи, тоест „З = min“, определяме
производната:

От тук се определя мощността на КБ „ = ?“, която трябва да се монтира на страна

НН:
( )
[⏟ ] [ ] ( )( )

От това уравнение определяме „ “:

= [( ) ( )( )]
( )

Така изчислената стойност „ “ за големината на КБ, същата се инсталира след

вторичната ниска страна на трансформатора в ЦП (виж горната схема).

24
 ИЕС - 2011

Въпрос № 10. Разпределение на кондензаторните батерии (КБ) при регулиране на

тяхната мощност по cosφ (чрез cosφ-регулатори)

У нас автоматизираното управление на кондензаторната мощност от КБ се реализира

чрез „cosφ-регулатори“, те поддържат автоматично желаният и предпочитан фактор
на мощността (cosφ = 0,9). Възможни са следните два случая:
I. Случай:
Предприятието трябва да поддържа във всеки момент постоянен cosφ, този случай
няма практическа стойност, тъй като електрическата енергия у нас се заплаща по
средномесечен cosφ.
1. Разглеждаме следната радиална схема:
Компенсирането се реализира в ЦП
ГПП (ГРП) (1, 2, 3). Разглеждаме два случая:
6, 10, 20 kV

1. Посредством „cosφ-регулатори“
r1 r2 r3
се поддържа еднакъв cosφ, равен
на предписаният (cosφ=0,9)
едновременно във всички ЦП и
Тр. Тр. Тр.
ЦП-2 ЦП-3
постоянен във времето (това е
ЦП-1
ненужно и тежко
0,38 kV ограничително условие).
φ (𝑡) 𝑐𝑜𝑛𝑠𝑡
qк.1 qк.2 qк.3 φ ⏟ φ φ
p - jq
Ц
Необходимата кондензаторна мощност в i-тата ЦП (1, 2, 3) е:
( )
2. Във отделните ЦП се поддържат постоянни във времето, но различни по стойност
фактори на мощността „ “ (на които съответства ). Те се
подобряват така, че за цялото предприятие винаги е спазено условието:

( ) (ненужно, тежко условие), но ( ) ( ) ( ),

така че загубите да са минимални. Това се постига, като във всяка ЦП се монтира
кондензаторна мощност:
( )
Във всеки момент трябва да бъде спазено следното условие:

∑ ( )
∑ ( ) ⏟ ,

където:
n – брой на ЦП (1, 2, 3) в ПП.

Това условие идва от съотношението на:

25
 ИЕС - 2011

(Виж 6 въпрос)
II. Случай:
Поддържане на постоянен средномесечен „ “ за цялото предприятие:
ч ⏟ ⏟
( )

У нас електрическата енергия се заплаща в съответствие с големината на

„ ч “. Кондензаторната мощност, необходима за монтаж в ЦП, се
определя с оглед на постигане на минимални загуби на електрическа енергия в ПП,
тоест:

∑ ∫ [ ( ) ]

Въвежда се допълнително ограничително условие (като в 1 случай), но с добавяне на

интеграл:

⏞
∑ ∫ [ ( ) ]
⏟
∑
⏟ ∫ ( )

Оптималното разпределение на кондензаторните мощности се извършва с метода на

Лагранж (виж 7 въпрос), като се въвежда следната съставна функция „F“:

∑ ∫ [ ( ) ] ∑∫ ( ) ⏟
⏟ ⏟
}

Определянето на оптималните фактори на мощността чрез „ “ позволява да се

подобри режима на регулиране на КБ, а от тук и да се намалят загубите на мощност и
електрическа енергия.

Въпрос № 11. Автоматично регулиране на мощността на

кондензаторните батерии

I. Общи сведения:
Необходимо е съответствие с възприетата у нас cosφ тарифа за заплащане на
електрическата енергия в промишлените предприятия, да се поддържа фактор на
мощността cosφ = 0,9, при който е минимална цената за заплащане на консумираната
електроенергия. Ако cosφ 0,9, на всяка стотна от фактора на мощността цената на
електрическата енергия процентно се увеличава.
Мощността на трифазна КБ е равна на:

Реактивната мощност „Q“ зависи от:

- ω – ъгловата честота, ω = 2.π.f, [rad/s];

26
 ИЕС - 2011

- С – капацитета на КБ, [F];

- – напрежението на мрежата, [V].
Чрез изменение на капацитета се изменя и реактивната мощност „Q“.
КБ се групират в секции с мощност в различни съотношения на отделните групи:

⏟ ⏟ 1:2:4:8

II. Методи за автоматично регулиране:

1) По-време в течение на денонощието:
Става по определена твърда програма на технологичното производство (у нас не
се използва);
2) По напрежение в определена точка на ЕСПП:
Главно се използва при намаляване на електрическата енергия. Рядко се използва
(у нас не се използва);
3) По големината на тока в дадено звено на ЕССП:
Извършва се когато натоварването на мрежата се съпровожда с изменение на
консумацията на реактивна енергия (у нас не се използва);
4) По големина и посока на реактивната мощност:
Този вид регулиране е по-близо до реалното. Извършва се в зависимост от
изменението на посоката на реактивната енергия, когато трябва да се ограничи
отдаването и от ПП към енергийната система. За тази цел се поставят „посочни
релета“, които следят коя енергия влиза и излиза от даденото предприятие.
5) Регулиране по големина на фактора на мощност:
То е най-разпространено в България. При него се извършва едностепенно
(включване и изключване на 1 КБ) и многостепенно с няколко КБ, тоест става с
различни степени „ “ на КБ.

III. Автоматично регулиране с „cosφ – регулатори“:

За автоматичното регулиране се разработват комплектни кондензаторни
устройства (ККУ), които включват:
1) Кондензатори и групи от кондензаторни батерии;
2) Автоматичен регулатор;
3) Комутационна апаратура (контактори);
4) Защитна апаратура (АП);
5) Допълнителна измервателна апаратура.

Автоматичният регулатор на фактора на мощността се включва така, че да измерва

тока, напрежението и фазовата разлика между тях. Чрез неговата микропроцесорна
система се изчислява големината на cosφ в изследваната мрежа във всеки един
момент.

27
 ИЕС - 2011

Автоматичният регулатор може да приема задавана стойност на желания и

предписан фактор на мощността cosφ = 0,9. По време на работа на консуматорите
той сравнява зададената и текущата стойност на cosφ и когато текущата е по-малка
от 0,9, чрез своите изходни контакти той включва или изключва част от КБ или
кондензаторите, в зависимост от необходимата компенсираща изчислена мощност, с
цел достигане на: cosφ = 0,9.
Автоматичният регулатор включва отделните степени с КБ (кондензатори) в
съответствие с избраната програма (1:1:1, 1:2:3, 1:2:2 или 1:2:4:8).
Въвежда се фиксирано време на задръжка (около 40 секунди) между две
последователни комутации (вкл./изкл.) с оглед разреждане на КБ, тъй като не трябва
да се включват неразредени КБ.
Автоматичното регулиране следи и за наличие на напрежение и изключване КБ при
отпадане на електрическото захранване.
За отчитане на фактора на мощността се използват уреди, наречени cosφ-мери.

Въпрос № 12. Компенсиране на реактивни товари в ПП чрез използване на

синхронни двигатели (СД)

I. Общи сведения:
Синхронните двигатели (СД) са едно от най-ефективните средства за подобряване на
фактора на мощността. Тяхно преимущество е възможността за плавно регулиране на
произведената от СД реактивна мощност, което се осъществява чрез изменение на
възбуждането им. СД имат редица преимущества в сравнение с АД.
1) Въртящ момент:
 СД: Мвър = f (U);
 АД: Мвър = f (U2).
2) Коефициент на полезно действие:
При СД к.п.д. е по-висок в сравнение с този на АД.
3) Оборотите и скоростта на въртене на вала не зависят от натоварването;
4) СД могат да се изработват за много ниски обороти и тогава не е необходим
редуктор за намаляване на оборотите;
5) Общите активни загуби в СД са винаги по-малки отколкото в АД и др.
II. Компенсираща способност на СД:
Тя се дефинира с отношението на:

28
 ИЕС - 2011

[ ]

където:
 – реактивна мощност, която се произвежда от СД и се отдава към
електрическата мрежа, [kVAr];
 [ ]
Компенсиращата способност „ “ зависи от конструктивните данни на СД; номиналния
cosφн; работните режими (Iвъз., U); натоварването на вала. Въвеждат се следните два
коефициента:
1) Коефициент на натоварване по активна мощност – β:

2) Коефициент на натоварване по реактивна мощност – α:

q
q = f (β) α α = f (β)
[%]

cosφ = 0,9
60 1,4 cosφH = 0,9

IB = I
B.H
IB = 0,9 1,2
.I
IB = 0,8 B.H
. IB.H
cosφH = 0,8

20 1

0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1 β 0,5 1 β

Извод: β↓ → q↑ Извод: β↓ → α↑

СД обикновено се използват при коефициент на синхронните двигатели „βСД =

0,75“, при което ако напрежението намалее с 30 %, компенсиращия ефект намалява
с около 25 ÷ 30%.

III. „V“ – образни характеристики на синхронният двигател. Характеристики

на Мордей.
Iдвигател
(статор)

cosφ = 1
Р2 ''' > Р2 ''
Р2 '' > Р2 '

Р2 ' > Р2
Р2 = 0 (празен ход)

Недовъзбуден СД – Превъзбуден СД – Iвъзб.

работи като двигател с генерира реактивна
активно индуктивен мощност
товар
С увеличаване на възбудителният ток, синхронният двигател се превъзбужда, тоест
преминава в генераторен режим, в който произвежда реактивна мощност (както при
КБ). Големината на тази мощност зависи от големината на възбудителния ток (погледни
десния клон на характеристиката). Левият клон на характеристиката съответства на

29
 ИЕС - 2011

недовъзбуден СД - в този режим СД се държи като АД и представлява активно-

индуктивен товар.
Статорният ток на СД има минимална стойност при фактор на мощността, равен на
едно (cosφ = 1).
Iдвигател
(статор)

cosφ = 1

Iвъзбуждане

Нормално натоварените СД могат да работят и с изпреварващ (капацитивен) cosφ = 0,9.

1
CAP 0,9 0,9 IND

COSФ - мер

Въпрос № 13. Определяне на оптималния фактор на мощността на синхронните

машини

При разглеждане на тази задача за използване на СД при оптимизиране на

реактивните товари, се има в предвид следните случаи:
1. КБ + АД → кондензаторните батерии компенсират асинхронните двигатели;
2. СД с номинален фактор на мощността, равен на единица (cosφн = 1) → много
целесъобразен вариант и по-добър от първия;
3. СД с капацитивен cosφ = (0,8 ÷ 0,9):
1
CAP 0,9 0,9 IND

COSФ - мер

4. СД с cosφ = 1 + КБ.

Задача:
Да се определи оптималният фактор на мощността (cosφ)?
Между първия и втория вариант винаги по-целесъобразен е втория случай. При
разглеждане на трети и четвърти вариант в зависимост от цената на електрическата

30
 ИЕС - 2011

енергия и специалните разходи за компенсиране може да бъде по икономичен всеки от

двата варианта.

Разглеждаме вариант три. При него загубите на активна мощност в СД ,обусловени от

реактивната компонента на тока в статора (ΔРСД,р), се определя със следния израз:

Р ( )

При cosφ = 0,9: α α = f (β)

𝛽 𝛼
𝛽 𝛼 cosφH = 0,9

𝛽 𝛼
След това заместваме за Δ

Δ ( ) Р cosφH = 0,8

Δ ( ) Р 0,5 1
(50%) β
(100%)
Δ ( ) Р

Четвърти вариант:
Оптималното реактивно натоварване на СД обикновено е при:

Това означава, че не се използва напълно компенсиращата възможност на СД и част от

необходимата реактивна мощност трябва да се произвежда от КБ. Най-целесъобразно
съотношение на реактивните мощности, произвеждани от СД и от КБ (4 вариант) се
определя чрез миминизиране на приведените годишни разходи „З“:

Р ( )Т ( )Т З

където:

 Твкл. – продължителност на работа на СД и на включване на КБ;

 – цена на електрическата енергия;
 З – специфични приведени годишни разходи на КБ за 1 kVAr.h.

Оптималната стойност за „ “ се получава чрез миминизиране на „З“, като загубите се

диференцират спрямо „ “ и приравняват на нула:

Р ( )Т Т З

От това уравнение се определя оптималната стойност на „ “ :

31
 ИЕС - 2011

З Р
Р

От „ “ се определя „ “, а от него се определя „ “,

следователно може да се определи и „ = ?“.

При наличие в едно предприятие на СД се определя техния оптимален фактор на

мощност ( = ?), след което се прави извод необходимо ли е за
подобряване на общия фактор на мощността – (в ПП) допълнително монтиране
на КБ или не.

Въпрос № 14. Статични източници на реактивна мощност (СИРМ)

I. Общи сведения:
СИРМ се използват обикновено при много големи мощности за регулиране на
реактивните товари. Те нямат въртящи се части, но дават възможност за плавно
регулиране на реактивната мощност.
Основни елементи на СИРМ са: кондензатори (капацитет) и реактори (индуктивност).
Те осигуряват голямо бързодействие на изменение на реактивната мощност по плавен
начин. Реактивната мощност при тях се генерира от капацитета (С) и индуктивността
(L).

II. Начини за ругулиране на реактивната мощност в СИРМ:

1. Паралелно свързване на кондензатори (С) и реактори (L).

(реактор) (КБ)

Управляващо L C
устройство (XL) (XC)

Сумарната реактивна мощност се изменя от „0“ до големината на „ “.

32
 ИЕС - 2011

2. Последователно свързване:

Управляващо L
устройство (XL)

C
(XC)

„ “ на реакторът се регулира по два начина:

 Чрез надлъжно и напречно подмагнитване;
 Чрез тиристори.

III. Тиристорно управление на кондензаторната батерия:

Комутация (включване/изключване) на КБ се съпровожда със свръхтокове и
пренапрежения (виж 4 въпрос), които значително превишават номиналните параметри
на КБ, поради следните причини:
 Времето на включване и изключване превишава десетки пъти времетраенето на
съществуващите свръхтокове и пренапрежения;
 Случайният момент на комутация (включване и изключване) и на преминаване
на синусоидата на напрежението през нулата.
При включване на КБ най-подходящият момент е, когато синусоидата на мрежовото
напрежение минава през нулата.
При изключване най-благоприятният момент е, когато токът преминава през нулата.
За тази цел се използва тиристорен превключвател за стъпално управление (включване
и изключване) на кондензаторната батерия.
U = const
[ЕЕС]

XL Т1 и Т2 – тиристори, свързани насрещно.

(реактор)
Разглежда се процеса на комутация с помощта
Uмрежа
на тиристорен превключвател (Т1 и Т2) на
UУпр. 2 първоначално незаредена (разредена) КБ, а
+ -
мрежовото напрежение е синусоидално.
T1 i1 i2 T2
- +
UУпр. 1
+ X
C
(КБ)
-

33
 ИЕС - 2011

U
Uмрежа

i1 U1 упр.
U1 упр.
i2

t
i2

t1 t2 U2 упр.
tвключване

При подаване на управляващ импулс в някакъв момент „t1“ нито един от двата
тиристора (Т1 и Т2) не може да се отпуши. В този момент (t1) на тиристора Т1 има
управляващ импулс, но неговото анодно напрежение е отрицателно. Това напрежение е
положително по отношение на анода на тиристора (Т2), но на неговият управляващ
електрод няма импулс.
Тиристорът Т1 се отпушва само след момента „tвключване“, когато бъдат в сила и двете
условия, необходими за отпушване (включване) на тиристора Т1 – положително анодно
напрежене и наличие на управляващ импулс.
По този начин включването на незаредена кондензаторна батерия става само при
минимално (близко до 0 V) мрежово напрежение.
Допускаме, че тиристора Т1 се отпушва първи и кондензаторната батерия се зарежда до
напрежение, близко до амплитудата на установяващото се напрежение. Ако в момент t2
токът в тиристора Т1 стане равен на „0“ (пресича абцисната ос), той се запушва и
зареждането на КБ се прекратява, като напрежението остава равно на амплитудната
стойност.
Тъй като моментната стойност на мрежовото напрежение продължава де се изменя по
синусоидата и след t2 намалява, на тиристора Т1 се появява отрицателно напрежение,
което довежда до бързо възвръщане на неговото запушено състояние. Отрицателното
анодно напрежение на тиристора Т1 се явява положително за Т2, тъй като са включени
насрещно (обратно). Тиристорът Т2, тъй като има положително напрежение на своя
анод и положителен импулс на управляващия електрод, се отпушва в този момент t2
(когато Т1 се е запушил) и протича ток i2 през тиристор Т2 (пунктираната синя линия на
тока i2).
В установен режим, който настъпва след около два периода на мрежовото напрежение
след включването на КБ, включването на тиристорите протича без преходен процес. В
този смисъл тиристорният изключвател не се отличава от обикновения изключвател.
Извод:
Чрез тиристори Т1 и Т2, включването и изключването на кондензаторната батерия става
при желаното преминаване на напрежението „U“ и токът „I“ през нулата на
синусоидата.

34
 ИЕС - 2011

Раздел 2: Сигурност на електроснабдяването на промишлените предприятия

Въпрос № 15. Показатели и характеристики на сигурността на

електроснабдителната система на промишлените предприятия

I. Основни понятия:
СИГУРНОСТ – тя е едно от свойствата на обекта (ЕСПП) да изпълнява зададени
функции, като запазва във времето стойностите на определени показатели,
съответстващи на зададени режими и условие на използване, обслужване, ремонт и др.
Количествено сигурността се изразява чрез вероятност на безотказна работа (R) в
течение на даден период от време при експлоатационни условия.
ОТКАЗ (повреда) – се нарича събитието, след появата на което началните
характеристики на апаратурата и съоръженията се променят извън допустимите
граници.
Сигурността на ЕСПП зависи от сигурността на нейните съставни елементи:
 Трансформатори;
 Линии;
 Прекъсвачи;
 Разединители;
 Релейна защита;
 Захранващи схеми и др.

II. Основни показатели и характеристики на сигурността:

ЕСПП представлява съвкупност от различни елементи с еднократно (невъзстановяеми)
и многократно (възстановяеми) използване. За количествена оценка на сигурността се
използват следните показатели: честота (ω) и интензивност (λ).
1. Честота на отказите - ω:
Представлява отношението на броят на отказалите образци от изделието (елемента)
за единица време към броя на първоначално включените за изпитване образци при
условие, че отказалите образци не се възстановяват и не се заменят с нови:

където:
 – общ първоначален брой на изпитваните образци.

Типичната крива на изменение на честотата на отказите (ω) на даден вид апаратура

във времето е:

35
 ИЕС - 2011

I II III

0 t1 t2 t3 t
 0 – t1 – пусков период, през който се появяват фабрични заводски дефекти
(период на разработване);
 t1 – t2 – период на нормална работа;
 t2 – t3 – стареене и износване;
Елементите на ЕСПП обикновено се използват до тяхното износване, след което се
заменят с нови или се ремонтират, след което честотата на отказване се изменя в
интервала „t1 – t2“.
2. Интензивност на отказите - λ:
Това е отношението на броя на отказалите образци от изследвания елемент за
единица време към броя на изправно работещите в разглеждания период от време
при условие, че неизправните не се ремонтират или заменят с нови.
( )

Примерно изменение на интензивността на отказите е характерно за моментни

(мигновени) откази.

I II III

0 t1 t2 t
 I – пусков период;
 II – период на нормална работа;
 III – период на стареене и износване;

36
 ИЕС - 2011

Въпрос № 16. Поток на отказите

I. Общи сведения:
Отказите (повредите) на елементите от ЕСПП възникват в случайни моменти и затова в
течение на продължителен период от време те могат да се разглеждат като поток от
случайни събития, които се появяват в различни моменти.
Това е диаграма на отказите на „m“ еднакви
елемента (m = 4) с еднократно използване
№1 при еднакви условия. Всеки елемент работи
изправно в течение на време „t“ и след това
№2 спира да работи и отказва.

№3 Отказите и възстановяванията са случайни

събития, определящи сигурността на
№4 отделни елементи и на ЕСПП като цяло.
Потокът на отказите и възстановяванията е
t3 t1 t2 t4 показан на долната фигура.

to-i
(tв = 0)
1)
t1 t2 ti-1 ti ti+1 t

(tв ≠ 0) tв,р tв,i

2)
t1 t2 ti-1 ti t
Потокът на отказите е изобразен при:
1) Нулево време за възстановяване, потокът е изобразен с точка;
2) При крайно (някакво) време за възстановяване на елементите, потокът е
представен с форма на правоъгълни импулси.

Замяната на изделия (елементи) с еднократно използване може да се разглежда като

възстановяване на повредения елемент. Затова всички елементи на ЕСПП могат да се
приемат условно като елементи с многократно използване.
При изследване и анализ на сигурността на ЕСПП обикновено се приема, че потокът от
откази на елементите на ЕСПП е еднороден, тоест отказите се различават само по
момента на тяхното настъпване.

II. Класификация:
Потокът на събитията (откази) се класифицира в зависимост от изпълнението на
условията: ординарност, стационарност, безпоследствие и поасонов поток.
1. Потокът на отказване е ординарен, когато не е възможно случване на две събития.
Такъв е потокът на един елемент, докато на група елементи той не е ординарен.

37
 ИЕС - 2011

2. Когато вероятността за отказ не зависи от продължителността на работа на

елемента, потокът е стационарен: λ и ω не зависят от времето.
λ(t) = λ = const
ω(t) = ω = const
Ако потокът от събитието е едновременно ординарен и стационарен:
λ = ω = const
3. Когато броят на отказите в произволно избран интервал от време не зависи от броят
на повредите в друг интервал от време, потокът на отказите се нарича „без
последействие“.
4. Потокът се нарича поасонов, ако едновременно е ординарен и без последействие (1)
+ (3). В този случай вероятността „F“ че няма да се случат повече от „n“ повреди в
течение на времето „t“ се определя по следният начин:

( ) ∑

5. Вероятността, че в течение на времето „t“ ще откажат „n“ елемента се определя с

израза:

( )

6. Следва, че вероятността да не се повреди елемента (брой повреди n = 0) в течение

на времето „t“ се определя с помощта на следния израз:
( )

Въпрос № 17. Допълнителни показатели на сигурността на ЕСПП

I. Средно време за безотказна работа tр.ср:

Представлява средната продължителност на работа на елементите между отказите:

∫ ( )

8760 h = 365 дни 24 (часа)

където:
 ( ) – характеристика за безотказна работа (сигурност).
∑

където:
 – брой на изпитваните елементи.

II. Средно време за въстановяване tв.ср: - представлява средна продължителност на

аварийния престой.

III. Коефициент на готовност – Кг:

38
 ИЕС - 2011

Коефициентът на готовност Кг се разглежда като вероятност, че елемента ще бъде

работоспособен в произволен момент между два планови ремонта. Той зависи от
продължителността на експлоатацията на съоръженията.

IV. Коефициент на принудителен престой – Кп:

V. Ресурс:
Представлява средно време или обем на работата на съоръжението до неговото
гранично състояние, оказано в техническата документация.
Пример:
Ресурсът на мощен прекъсвач е равен на допустимия брой изключвания на къси
съединения до появата на извън планов ремонт.

VI. Коефициент на техническо използване – Кт.и.:

Представлява съотношение на времената:

където:
 – средна продължителност на престоя на елемента в резерв;
 – средна продължителност на плановия ремонт.

VII. От гледна точка на сигурността:

Различават се три състояния на елементите на ЕСПП:
1. Работа;
2. Авария (възстановяване);
3. Профилактичен преглед и планов ремонт).

Съотношението между продължителностите на тези три състояния в течение на една

година се определя с уравнението:

∑ ∑ ∑
⏟ ⏟ ⏟

Извършват се следните преобразувания:

∑ ∑ ∑

Разделяме лявата част на дясната и получаваме:

∑ ∑
∑ ∑

39
 ИЕС - 2011

∑ ∑
∑ ∑ ∑ ∑

След преобразуване се получава:

⏟ ⏟

VIII. Характеристика на сигурността:

Аналитично определяне на сигурността R(t):

( )

( )

Диференцираме по „ “ и делим на „ “:

⏟
( )

Интегрираме израза и се получава:

∫
∫ ∫ ∫

При интензивност на отказите , тогава:

Вероятността, че изделието ще откаже след време „t“ е:

( ) ( )

Когато заместим с горната формула ще получим:

( )
където:
 ( ) – повреждаемост;
 R – сигурност.

40
 ИЕС - 2011

След развиване на експоненциалните изрази в ( ) и ( ) чрез редове и вземаме в

предвид само на първите им два члена се получават следните приблизителни формули
за и .
( )
( )

IX. Графично представяне на R и Q:

Q,R
1
Q(t) = 1 – R(t)

0,632

0,368

R(t)

tр,ср t

Графиката показва, че сигурността R намалява с течение на времето, а повредите Q се

увеличават.

Въпрос № 18. Продължителност на прекъсване на електроснабдяването

I. Определение:
Времетраенето на отказите (повредите) има случаен характер и зависи от различни
фактори. Представлява сума от две компоненти: откриване и ремонт. Времето за
възстановяване (продължителност на прекъсване на електроснабдяването) – tв е
случайна величина.

където:
 – време за откриване - зависи от схемата и конфигурацията на
ЕСПП, тип на електрическото съоръжение, организация на експлоатацията,
квасификация на експлоатиращия персонал и др.
 – време за отстраняване на неизправността, ремонт или замяна на
повредения елемент.

II. Закони на изменение на разпределението на случайната величина - :

Законите зависят от вида на електрообзавеждането и системата, в която то работи и
може да се опише с:
 експоненциална функция;
 гама функция;

41
 ИЕС - 2011

 разпределителна функция на Вейбул;

 функция на Ерланг.
Експоненциална функция:
Разпределението на времето за възстановяване следва експоненциален закон, когато:
1) Възстановяването е свързано с редица опити, всеки от които се характеризира с
някаква продължителност и вероятност на отстраняване на повредата;
2) Плътността на разпределение намалява с нарастване на аргумента.

Тези две условия обикновено са спазени при възстановяване на отказалите елементи в

ЕСПП. Това е така, защото повредите в ЕСПП се откриват чрез проверки (условие 1) и
се установяват бързо (условие 2). Сравнително рядко се налагат продължителни
ремонти за възстановяване на аварирали елементи. Така за преобладаващия брой случаи
с основание се приема експоненциално разпределение на времето за възстановяване .
Вероятността, че продължителността на отстраняване на повредата не е по-голяма от
време „t“ се определя със израза:

( )
където:
 – средно време за възстановяване;
 [ ].
Кривата на плътността на вероятността е:
( ) ( )
Уравнението на функцията ( ) може да се представи графично по следния начин:
F(t)
1,0

0,8 „1“ - F(t)

0,6 „2“

„3“
0,4

0,2
t
tв,ср
5

От крива „1“ се установява че за:

- t= – се отстраняват 63% от всички повреди;
- t < 3,2 . – се отстраняват 95% от всички повреди.
Крива „2“ представлява емпирично установено разпределение на времето за
възстановяване на електрическото захранване в мрежи с ръчно включване на
резервното захранване.
Крива „3“ - продължителност на отстраняване на повреди в кабели с напрежение
6 ÷ 35 kV (руска крива).

42
 ИЕС - 2011

III. Определяне на :
1. Когато е известен законът за разпределение, може да е определи

∫ ( )

където: – функция на разпределението.

2. При експлоатационно разпределение:

3. От статистически данни:
∑

4. В литературата таблично се дават стойности за за конкретни съоръжения и

апаратура на ЕСПП.

Въпрос № 19. Количествена оценка на сигурността на ЕСПП

ЕСПП е съвкупност от различни елементи и съоръжения, свързани последователно,

паралелно и смесено.

I. Последователно свързване на елементи:

λ1 λ2 λn
1 2 n

R1 R2 Rn
Известни:
 λi – интензивност;
 Ri – сигурност.
Търсени стойности:
 RΣ = ?
 Q=?
 Kг = ?
 =?

Тук отказ на един елемент води до отказ на цялата система.

1. Вероятност за безотказна работа – R(t):

( ) ∏ ( )

( ) ( ) ( ) ( )
2. Коефициент на готовност - Кг:

43
 ИЕС - 2011

3. Вероятност за отказ – Q:
Q(t) = 1 – R(t)

4. Средно време за възстановяване - :

Пример:
Схема на нерезервирано едностранно захранване.
Разеденител Прекъсвач Кабел Разеденител Трансформатор

λр λп λк λр λтр
Обикновено са известни: λi и

II. Паралелно съединение на елементи:

1

λ1

λ2
2

Паралелното съединение на елементи се използва в ЕСПП за по-голяма сигурност и

подобряване на качеството на електрическата енергия. Обикновено са известни
интензивностите на откази λ1 и λ2.
Приема се, че двата елемента (1 и 2) взаимно могат да се резервират на 100%. При
нормална работа двата елемента се натоварват пропорционално на пропускателната им
способност. Съединението отказва, ако едновременно се повредят и двата елемента.
1. Вероятност на отказ – Q(t):
( ) ( ) ( ) ⏟( ) ⏟( )

( )

 – коефициент на принудителен престой за планов и продължителен

ремонт;
2. Вероятност за безотказна работа – R(t):
( ) ( ) (⏟ ) (⏟ )

3. Коефициент на готовност:

4. Време на средна продължителност на работа:

∫ ( )

5. Време на възстановяване:

44
 ИЕС - 2011

Пример:
Двутрансформаторна подстанция.
λпр λтр λпр

Известно е „λ“ и обикновено в тази схема търсим „Q“.

III. Смесено съединение на елементи:

3 4

λ3 λ4
1 2

λ1 λ2 λ5
5

Това съединение обикновено се редуцира до един елемент с еквивалентни

характеристики на сигурността:
1. Разглеждаме група 3 и 4 – последователно свързване и следователно прилагаме
формулите за последователно свързване

2. Разглеждаме (3 – 4) и 5 – паралелно свързване на елементите:

3. Разглеждаме 1, 2 и (3 – 4 – 5) – последователно свързване на елементите.

При такива изчисления е препоръчително да се използва метода на статистическото

моделиране (Монте Карло) с компютърна техника.
Извод:
Действителните схеми на ЕСПП са сравнително сложни и затова се заместват и
редуцират да по-прости с еквивалентни характеристики.

Въпрос № 20. Загуби на промишлените предприятия при прекъсване на

електроснабдяването

I. Общи сведения:
При прекъсване на електрозахранването поради отказ на елементите от ЕСПП се
получават определени загуби, които зависят както от броя, така и от
продължителността на прекъсването и от схемата на ЕСПП.
Те се съобразяват при сравнение на вариантните схеми на ЕСПП и се включват в
приведените годишни разходи като допълнителни загуби (У) от прекъсване на
електроснабдяването.

45
 ИЕС - 2011

Изследванията доказват, че допълнителни загуби У зависят от много фактори и основно

от вида на промишленото предприятие. Има една основна формула, която ги разделя на
две компоненти.

Към „ “ се отнасят:
 Бракуване на суровини, материали и продукция;
 Повреди на съоръжения и машини;
 Разстройване на технологичен процес;
 Заплащане на престой на персонала.
Докато „ “ се обуславят от непроизведена продукция и нереализирани
печалби. Те се определят с допълнителни разходи, които се правят за да се компенсира
непроизведената продукция.
1. Някои консуматори натрупват загуби само от продължителността на аварийното
прекъсване – te [У = f (te)].
Пример:
Металообработващи машини и процеси, свързани със студено щамповане.
2. За голям брой консуматори обаче е необходимо известно време след възстановяване
на електроснабдяването за да се достигне нормален технологичен процес – tтех [У = f
(tтех)]. Често „tтех“ зависи от „te“.
Пример:
Процеси на електролиза и други.
Общата продължителност на прекъсване на нормален технологичен процес е:
tпрек. = tе + tтех
3. При прекъсване на електрозахранването може да се появят големи загуби, ако
„te > to“,
където:
 to – критично време, което зависи от инерционните характеристики на
консуматорите (например време на пускане на двигателя до влизане в
нормален режим).
Всеки консуматор се характеризира с някакво критично време to.

II. Определяне на загубите при прекъсване на електрозахранването:

1.
( ) ( )
 – загуби, обусловени само от факта, че се прекъсва електроснабдяването;
 ( ) – загуби, които зависят от продължителността на прекъсване;
 ( ) – загуби в периода на възстановяване на технологичният процес.

„ “ са постоянни във времето и не зависят от продължителността на аварийното

прекъсване (te). Докато „ ( )“ и „ ( )“ представляват непрекъснато
увеличаващи се функции на „te“ или на „tтехн“.

2. „Математическо очакване“ на загубите:

( ) ∫ ( ) ( )

където:

46
 ИЕС - 2011

 ( ) – плътност на разпределение на продължителността на прекъсване на

електрическото захранване „te“.

3. Друга формула за „математическо очакване“:

( ) ∫ ( )

където:
 – очакван брой прекъсвания на захранването за една година;
 ( ) – скорост на увеличение на загубите, зависеща от продължителността
на аварийният престой.
Ако ( ) тогава загубите са приблизително равни на:

където:
 – среден товар;
 – средно време за възстановяване;
 с – загуби на недоставяне на 1 kWh електрическа енергия.

4. За приблизително изчисление се използва и формулата:

( )
където:
 – загуби вследствие на прекъсване на електроснабдяването за съответното
производство, [лв/kW];
 – загуби на недоставяне на 1 kWh електрическа енергия, [лв/kW h].
Коефициентите и показатели с, с0 и с1 се определят чрез статистически наблюдения
и измервания за различните отрасли на промишлеността.
Формулите от 3 и 4 се използват за приблизителна оценка.

Въпрос № 21. Складови резерви в електроенергетиката

В електроенергетиката е необходим известен складов резерв от енергийни съоръжения за да се

осигури нормална експлоатация и сигурна работа. Изчисленият складов резерв за бъдещ
период от време зависи от две неща:
1) Степента на осигуряване с резервни елементи на ЕСПП;
2) От повреждаемостта и броя на работещите елементи.
При поасонов поток на отказите (едновременно ординарен и без последействие) вероятността,
че в течение на някакво време „t“ ще се повредят не повече то n елемента при интензивност на
отказите „λ“ се пресмята с помощта на:
1.

( ) ∑

Резерва от елементи не трябва да се определя въз основа на очаквания среден брой

повреди, тъй като действителният брой може съществено да се различава от средният

47
 ИЕС - 2011

брой. Чрез горната формула може да се определи броя на повредите, които съответстват
на броя резервни елементи при определена зададена степен обезпеченост (осигуряване),
която в енергийната система обикновено е не по-ниска от 0,99. Това означава, че при
необходимост от резервни елементи не трябва да се случва отказ от 1% от случаите.
Зависимостта между резервните елементи и броя на експлоатационните енергийни
съоръжения не е правопропорционално. Така например, ако в ЕЕС работят от 1 до 5
силови трансформатора, за да се постигне степен на обезпечаване 0,99 (за определен
район), е необходимо да има 1 трансформатор. При 1000 работещи трансформатора в
ЕЕС складовият резерв трябва да бъде от 12 трансформатора, тоест 1,2% от общият им
брой. Този пример показва, че целесъобразно централизиране на складовият резерв в
електроенергетиката.
От горното уравнение за ( ) може да се установи, че броят на резервните елементи
намалява при намаляване на времето „t“, тоест при съкращаване на срока на попълване
на резервите.
λ Брой на резервните елементи при степен на осигуряване, %
1/год 70% 95% 99% 100%
0,1 0 1 1 2
1 1 2 4 5
3 3 6 8 10
10 11 15 18 22

В тази таблица са дадени броят на резервните елементи, пресметнати с уравнението

( ) за различни интензивности на отказите „λ“ и различна степен на осигуряване
(70, 95, 99 и 100%).
Ако броят на очакваните повреди е по-голям от 10 за дадено съоръжение за определен
период от резервиране, то необходимият брой резервни елементи може да се пресметне
по следната формула:

2.
√

Тази формула съответства за т.нар. „нормално отклонение“ от очаквания брой повреди,

където при степен на осигуряване р:

Така с горната таблица и последното уравнение се определя необходимия брой

елементи за складов резерв в началото на изчисления период за болшинството елементи
на ЕСПП:
 Разединители;
 Прекъсвачи;
 Силови трансформатори;
 Токови и напреженови трансформатори;
 Реактори и др.
3. Необходимият складов резерв от кабели за авариен ремонт с приближение може да се
определи с помощта на следния израз:

48
 ИЕС - 2011

където:
 - коефициент, отчитащ случаите, при които не е необходимо замяна на
кабелни участъци, ( );
 – средна дължина на необходимия за ремонт кабел;
 – брой повреди в кабелни линии в разглеждания период при определена
степен на обезпечаване.
Дължината на подменяния кабел зависи от начина на полагането му.

Въпрос № 22. Пускане на мощни електрически двигатели в индустрията и тяхното

влияние върху електрическата мрежа

I. Общи сведения и общи въпроси:

Общите въпроси, свързани с избора на електрически двигатели се разглеждат в други
специализиращи дисциплини, където се изхожда от условието и допускането, че
захранването на електрическите двигатели става с „твърдо напрежение“, тоест от
източник с безкрайно големи мощности.
При разглеждане на пусковите процеси на мощни двигатели не се взема в предвид
влиянието на ЕЕС (електроенергийната система), което всъщност е решаващо условие
при избор на схема на пускане от гледна точка на „електроснабдяването“. Интерес
представлява влиянието на параметрите на ЕЕС (предимно напрежението) върху
мощните двигатели и обратно: влиянието на пускането на самите двигатели върху
режимните параметри на електрозадвижващата система.
При пускане на мощни двигатели: асинхронни двигатели (АД) и синхронни двигатели
(СД) се създава приблизително режим на трифазно късо съединение (тъй като роторът е
неподвижен) и токовете при пускане са много по-големи от номиналния ток Iн.
Протичайки в мрежата, тези токове създават изменения (колебания) на напрежението.
Необходимо е да се отчитат условията, определящи схемата на пускане на двигателите.
1. Условия:
1) Допустимо изменение на колебанието на напрежението на шините, към които е
свързан мощния двигател;
2) Успешно развъртане, тоест:

3) Допустимо нагряване на двигателите при пускане (в зависимост от времето за

развъртане);
4) Успешно влизане в синхронизъм на СД.
5)
II. Схеми на електроснабдяване и пускане на мощни електрически двигатели:
 За НН → до Р = 250 kW;
 За Ср.Н → до Р = 630 kW или Р = 1000 kW;

1) Директно пускане на мощни двигатели:

49
 ИЕС - 2011

Трансформатор Sтовар
(от друг Двигател в цеха)

кабел
110/10 kV Дв
Мощен двигател за Ср.Н за
който се определя пускането

Това пускане е най-удобно и евтино. Възможно е, когато колебанието на

напрежението е в допустими граници.

2) Реакторно пускане на двигател за Ср.Н:

Трансформатор Sтовар

110/10 kV Дв
реактор
Мощен двигател за Ср.Н

3) Пускане с превключвател „звезда/триъгълник“ (Y/Δ) само за НН:

Това е приложимо само, когато двигателите работят нормално в триъгълник,
тоест всяка намотка е оразмерена за линейно напрежение (380/400V). При
пускане, намотките се свързват в звезда, тоест към всяка намотка се подава фазно
напрежение (220/230V), което е с √ по-малко от линейното напрежение. Така
въртящият момент е три пъти по-малък от този при схема триъгълник
(защото: Мв = k.U2).
4) Пускане с блок „трансформатор – двигател“:
Използва се за двигатели с много голяма мощност и когато на общите шини няма
други консуматори.

III. Избор на схема на пускане:

Тя се извършва като се прави проверка дали пусканият двигател ще отговори на
четирите условия.
1. Проверка на условието за допустимо отклонение на напрежението:
Схемата на захранване на мощния двигател има следния вид:
ЕЕС ГПП U* Sтовар
~
U = const
кабел Дв
U Ср.Н
реактор
Мощен

Търсим отклонението на напрежението на общите шини при пускане на мощният

двигател:
[ ]
където:
 – номинално напрежение, съществуващо в нормален режим преди
пускане на мощния двигател;
 – напрежение на общите шини в момента на пускане;
 – напрежение на общите шини в относителни единици.

50
 ИЕС - 2011

Необходимо е да се намери
Представяме заместваща схема:
. . .
Zсистема ZТрансф. Zтовар
U1 = const
. .
Zдопълнително Zпусково
Uн

където:
 – съпротивление на елементите на ЕЕС;
 – съпротивление на трансформатора;
 – напрежение на условна захранваща точка от ЕЕС, в която
напрежението остава неизменно и постоянно, независимо от режима на
двигателите в който се пускат (тоест в нормален и пусков режим);
 – пълно съпротивление на останалия товар (друг двигател в цеха
освен този, който се пуска);
 – допълнително съпротивление в пусковата верига на
двигателя (например: на реактор);
 – пусково съпротивление на мощния двигател.

Разглеждаме следните 2 случая:

1) Случай:
В момента на пускане на двигателя (t = 0) може да се напише следната система
уравнения (чрез използване на тока I):

[ ̇ (̇ ̇ )]
[ ̇ ̇ ̇ (̇ ̇ )]

 – знак за успоредно (паралелно).

От горната система се определя напрежението – .

[̇ (̇ ̇ )]
( )
[ ̇ ̇ ̇ (̇ ̇ )]

2) Случай:
Разглеждаме схемата в момента преди пускане на двигателя (тоест двигателя
още не работи). Записва се система чрез товарния ток – Iтоварен:

( ̇ ̇ ̇ )
̇

( ̇ ̇ ̇ )
( )
̇

51
 ИЕС - 2011

Въвеждаме:

Въз основа на преобразувания и замествания в уравнение (1) и уравнение (2),

определяме за конкретната схема стойността на „ “. Необходимо е:
„ допустимо“ за да имаме нормален пусков процес.

2. Успешно развъртане:
Проверява се дали двигателят ще се развърти и затова е необходимо да се определи
напрежението на клемите на двигателя в момента на пускане. Двигателят ще се
развърти, ако е спазено условието:
Мпусков номинален ≥ 1,1 . Мсъпротивителен
Двигателят може да се пусне директно, а в други случай реакторно. Но ако това с
реактора не удовлетворява проверката за развъртане се реализира схема „блок
трансформатор – двигател“ или автотрансформаторно пускане.
3. Допустимо нагряване на двигателя при пускане:
Извършва се проверка на допустимата температура на прегряване на двигателя над
номиналната:

4. Успешно влизане в синхронизъм на синхронния двигател:

В момента на предаване на възбуждане на синхронния двигател напрежението на
клемите на двигателя трябва да е в такива граници, че да може да се създаде
достатъчен момент за влизане в синхронизъм. Ако напрежението не е достатъчно се
преминава към форсиран (усилен) режим на пускане на синхронния двигател.

Въпрос № 23. Самопускане на мощни електрически двигатели в индустрията

I. Определение:
Автоматичното възстановяване на нормалната работа на електрическия двигател след
кратковременно прекъсване на електроснабдяването или внезапно намаляване на
захранващото напрежение, при което електродвигателят започва да спира, но при бързо
възстановяване на напрежението той ще продължи да работи или може да спре в
зависимост от момента на възстановяване на електрозахранването. Най-често при
трайни и нетрайни къси съединения на високата или ниската страна и при наличие на
АПВ (автоматично повторно включване), АВР (автоматично включване на резерв)
могат да се създадат условия за самопускане на двигателя.
В редица случаи, ако не е възможно самопускане на мощни електрически двигатели,
технологичният процес спира за дълго време, а чрез използване на самопускането се
повишава сигурността.
Самопускането не е опасен процес и се характеризира със следните два етапа:
1) Процес на спиране от прекъсване или намаляване на напрежението;

52
 ИЕС - 2011

2) Развъртане на двигателя.
Особености на самопускането в сравнение с пускането на двигателя:
1) Пускането и развъртането става от някакво хлъзгане ( );
2) Пускането и развъртането става за група мощни двигатели, а не само за един;
3) Развъртането става под товар на работната машина.
Условия за осъществяване на самопускането:
1) Напрежението на клемите на двигателя да създава:

2) Двигателя да се нагрява над допустимата стойност;

3) Синхронните двигатели да могат да се ресинхронизират (връщане в
синхронизъм).

II. Определяне кратността на пусковата мощност (коефициент на пускането – Кп =?):

1. Заместваща схема на асинхронен двигател:

Rстатор Хстатор Х2'(ротор)

r2'
Uф Хμ s - (ротор)

където: Хμ – намагнитващ реактанс.

При пускането Хμ е много малък, тогава се намагнитва асинхронният двигател, след
това Хμ нараства (Хμ = ∞).

Това изменение се вижда от следващата заместваща схема:

Хдв = Хст + Х2'

Uдв r2'
s

2. Определя се токът при различни състояния, тоест при различно хлъзгане s:

1) Случай:
При произволно хлъзгане „s“ – от заместващата схема се определя, че:

√ ( )
√ ( ) ( )
√ ⏟

При Хμ = ∞ и при то тогава: е т.нар. „критично хлъзгани“ – „ “.

( )
( )
Следователно „ “ , в който и да е момент на пускане, зависи от хлъзгането „ “.

53
 ИЕС - 2011

2) Случай:
При хлъзгане „s = sн → Iн“:

√ ( )

3) Случай:
При хлъзгане „s = 1“, т.е. електродвигателят все още е застопорен, неподвижен в
началото на пускането и процеса наподобява трифазно късо съединение. Тогава:

√ ( )

( )

4) Определя се кратността на пусковата мощност Кп = ?

√ ( )
= ⇒ √ ( )
√ √ ( )
( )

При произволно хлъзгане:

√ ( )
√ ( )

√ ( )
√ ( )

√ ( )

( )

√ ( ) √ ( ) √ ( )

По този начин се прави графична зависимост.

54
 ИЕС - 2011

Кп,s (*)

Sк.н = 0,1

Sк.н = 0,2

0 1 s

Ако хлъзгането „s“ е известно, може да се определи всяка стойност на кратността на

пусковата мощност (пусковия ток) Кп.

III. Определя се времето на спиране и развъртане на двигателя при самопускане:

Спиране или развъртане има при нарушено равновесие между съпротивителния Мсъпр.
и двигателния Мдв. момент, т.е. появява се динамичен момент Мдин.:

Мдин. = Мдв. – Мсъпр.

Времето на спиране и развъртане t се определя по графоаналитичен път, от който се

получава следната завизимост:

където: – инерционна времеконстанта от електромеханичен тип;

– стъпка от стъпаловидното разглеждане (получена от графичната
зависимост на Mдин., i = f(s)).
Определят се възможностите за самопускане на синхронни двигатели:
1. Възбудителната намотка се включва накъсо при самопускане;
2. Включване на допълнително съпротивление за ограничаване на момента и
подобряване на условията за самопускане.

ИЗВОДИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯТА НА САМОПУСКАНЕ:

1) необходими са бързодействащи релейни защити и автомати;

2) съгласуване действията на АВР на отделните нива за да се осигури самопускане;
3) създавене на условия за подобряване на пускането.

55