ФИЗИКА

Тема 1
Електрични заряди. Закон на Кулон. Електрично поле.
1. Електростатика – дял от физиката, който изучава взаимодействието между неподвижни
заряди.
2. Наелектризиране – нарушаване на баланса между положителните и отрицателни
заряди в телата.
3. Елементарен електричен заряд – най – малкия електричен заряд, който може да
притежава едно тяло. Означава се с е =1,6 . 10-19 С (мерната единица е Кулон).
4. Закон за запазване на електричния заряд
Да разгледаме две тела в една електрически изолирана система, т.е. такава която не
обменя заредени частици с околната среда. При наелектризиране на тези тела, не се създават
нови заряди, а става преразпределение на вече съществуващите. Следователно пълния заряд
на системата не се променя. Съществува закон за запазване на електричния заряд, който гласи:
Пълният електричен заряд (алгебричната сума от положителните и отрицателните
заряди) в електрически изолирана система не се изменя, независимо от това какви
процеси се извършват вътре в системата.
5. Проводници и диелектрици
Според способността си да пренасят електрични заряди веществата се делят на
проводници и диелектрици.
Проводници – вещества, в които електричните заряди могат да се движат под
действието на електрични сили. Такива са: метали, човешкото тяло, земята.
Диелектрици – вещества, през които електричните заряди не могат да се движат
свободно. Такива са: стъкло, каучук, пластмаса.
6. Закон на Кулон – това е основен закон в електростатиката, който описва
електростатичните взаимодействия. Опитно е установено, че силите на взаимодействие между
телата зависят от техните размери и форма. Когато обаче размерите на едно тяло са много
малки в сравнение с разстоянието до друго наелектризирано тяло се приема, че целия заряд е
съсредоточен в една точка, т.е. можем да разглеждаме тялото като точков заряд. Френският
физик Шарл Кулон прави опити с две наелектризирани с едноименни заряди топчета. Той
установява, че силата с която се отблъскват тези топчета намалява когато разстоянието между
тях се увеличи, т.е. ако разстоянието се увеличи 2 пъти силата намалява 22 = 4 пъти. При 3
пъти по – голямо разстояние силата намалява 32 = 9 пъти. Следователно електричната сила F e
обратно пропорционална на разстоянието между зарядите. След това Кулон запазва
разстоянието, а променя заряда на топчетата. Установява, че тогава електричната сила расте с
увеличението на зарядите т.е. е право пропорционална на произведението от големините на
двата заряда. В следствие на опитите Кулон обобщава резултатите и формулира своя закон:
Два неподвижни точкови заряда си взаимодействат със сила, която е
правопропорционална на произведението от големините на зарядите и
обратнопропорционална на квадрата на разстоянието между тях.

k се нарича коефициент на пропорционалност и к = 9 . 109 Nm2/C2

F се нарича кулонова сила и е сила на привличане при разноименни заряда и сила на
отблъскване при едноименни.
7. Електрично поле. Наелектризираните тела си взаимодействат чрез електрични полета,
които изпълват пространството около тях и му придават нови свойства. Тези свойства се
проявяват в това, че на всеки друг заряд поставен в полето действа сила. Величината която
характеризира електричното поле се нарича интензитет.

1
 Величината интензитет има големина и посока. За нагледно представяне на
електричното поле се използват силови линии. Те са мислени линии, които показват посоката
на интензитета във всяка точка от полето.
Електрично поле на неподвижни заряди се нарича електростатично.
Поле, чиито интензитет има еднаква големина и посока във всички точки се нарича
еднородно.

Тема 2
Потенциал на електростатично поле. Движение на заредени частици в
електрично поле
1. Електрична потенциална енергия
Както издигнатите над земната повърхност тела притежават потенциална енергия така и
поставените в електрично поле заряди притежават електрична потенциална енергия.
Заряд, поставен в електростатично поле е подложен на действието на електричните сили
на полето и следователно притежава електрична потенциална енергия (W).
Потенциалът на дадена точка от електростатичното поле е равен на отношението на
електричната потенциална енергия W на заряд поставен в тази точка, към големината на
заряда q
φ = W/q
където φ е потенциал на полето и се измерва с мерната единица волт (V).
2. Потенциална разлика (напрежение)
Потенциалната разлика между две точки на електростатично поле се нарича напрежение
между тези две точки. Бележи се с U и се измерва с мерната единица волт (V)
U = φM – φN
3. Връзка между интензитет и напрежение
В еднородно електрично поле положителен пробен заряд q0 изминава разстояние d между две
точки M и N от една силова линия. Така работата на електричната сила е равна на
намаляването на електричната потенциална енергия на заряда. Работата е:
(1) A = Fd = q0Ed
От друга страна намаляването на електричната потенциална енергия е:
(2) WM – WN = q0(φM – φN) = q0U

Приравняваме двете страни на равенства (1) и (2) и получаваме:

q0Ed = q0U

разделяме двете страни на равенството на q0 и получаваме

Ed = U или E = U/d което е и връзката между интензитет и напрежение.

Мерната единица е волт на метър (V/m)

Тема 3
Проводник в електростатично поле. Кондензатори. Поляризация на
диелектриците.
I. Електростатична индукция
Явление, при което под влияние на външно поле става преразпределение на свободните
електрони и едни части от повърхността на проводниците се зареждат с положителен

2
 заряд, а други с отрицателен се нарича електростатична индукция, а зарядите –
индуцирани.
II. Проводник в електростатично равновесие
Ако имаме зареден проводник и по него не се извършва пренасяне на заряди през обема
или по повърхността на проводника, казваме, че той е в електростатично равновесие.
Електростатичното равновесие се характеризира със следните свойства:
1. Интензитета на електричноо поле във всички точки вътре в проводника е равен на нула;
2. Не компенсираните заряди се разполагат само по повърхността на проводника;
3. Най – много некомпенсирани заряди се натрупват в изпъкналите части на проводника.
Там електричното поле е и най – силно.
4. Всички точки от повърхността на проводника има еднакъв потенциал.
III. Електростатичнo екраниране
Ако искаме да изолираме уред от външни електрични полета е нужно да го поставим в
метална обвивка или да го покрием с метална мрежа. По този начин се осъществява така
нареченото електростатично екраниране.
Друг вид защита от статично електричество се осъществява чрез заземяване (свързване с
проводник към земята). На този принцип е защитата от мълнии: с гръмоотвод (метална
пръчка със заострен връх, свързана към земята).
IV. Кондензатори
Устройства в които се натрупват разделени положителни и отрицателни заряди и се
съхранява електрическа енергия. Кондензатора се състои
от два изолирани един от друкг проводника, наречени
електроди. Най – просто е устройството на плоския
кондензатор, чиито електроди представляват две еднакви
успоредни пластинки, поставени близо една до друга.
Кондензатора се зарежда когато електродите му се свържат към двата полюса на източник
на напрежение. Основната характеристика на кондензатор е капацитет – това е
възможността му да съхранява електрични заряди. Мерната единица за капацитет е фарад
(F).
V. Поляризация на диелектрици
Електричен дипол – два равни по големина и противоположни по знак точкови заряда
разположени на разстояние много по малко от разстоянието до другите заредени частици.
Ако поставим дипол в електрично поле той се ориентира по посока на полето.
Явление на индуциране на некомпенсирани електрични заряди с противоположен знак
върху срещуположните повърхности на диелектрик, поставен в електрично поле, наричаме
поляризация на диелектриците.
В съвременните технологии, електрониката и лазерна техника се използват диелектрици с
особени свойства:
Сегнетоелектрици – вещества, при които се появява явлението спонтанна поляризация -
поляризирани и в отсъствие на електрично поле
Пироелектрици – вещества, които се поляризират при нагряване
Фотоелектрети – вещества които се поляризират при осветяване
Пиезоелектрети - вещества които се поляризират при при механични деформации.

Тема 4
Закон на Ом. Свързване на консуматори.
1. Електричен ток - Насоченото движение на електрични заряди се нарича електричен
ток. За посока на електричния ток се приема посоката на движение на положителните
заряди т.е. от положителния към отрицателния полюс на източника. Величината която
го характеризира е големина на тока и показва количеството заряд преминало за
единица време през напречното сечение на проводник.
3
 I = q/t
Мерната единица е ампер(А).
2. Законът на Ом – установен е опитно и гласи: токът в една верига е право
пропорционален на приложеното напрежение
I = U/R
Отношението U/I винаги е едно и също, т.е. не зависи от стойностите на тока и
напрежението, а характеризира проводника – R - съпротивление и се измерва с ом (Ω)
R = U/I
Един проводник има съпротивление един ом, ако напрежение от един волт предизвиква в
него електричен ток 1 ампер. Величината, която характеризира електричните свойства на
веществото, се нарича специфично съпротивление. То не зависи от размерите на проводника,
а само от неговата структура.
3. Свързване на консуматори
Консуматорите в електричната верига могат да бъдат свързани последователно, успоредно
или смесено.
 Последователно – консуматорите са свързани
един след друг. При последователно свързване
токът I e постоянна величина.
Напрежението между точките A и B е равно на
сумата от напреженията между отделните
консуматори
U = U1+U2 следователно IR = IR1 + IR2
От закона на Ом и горната формула можем да изразим еквивалентното напрежение
между последователно свързаните консуматори във веригата: R = R1 + R2
Получената формула може да се обобщи за повече
консуматори: R = R1+R2+R3…
 Успоредно - при успоредно свързани консуматори
напрежението U върху тях е еднакво. Токовете през
двата (или повече) консуматора обаче могат да са
различни. В точка А токът се разделя на две (или
повече) части: I1, който преминава през R1 и I2,
който преминава през R2. От закона за запазване на
електричния заряд следва: I = I1+I2
От закона на Ом изразяваме тока чрез напрежението и съпротивлението и
получаваме:
I1 = U/R1 и I2 = U/R2 следователно U/R = U/R1 + U/R2 . Делим двете страни на
равенството на U и получаваме:
1/R = 1/R1 + 1/R2

ТЕМА 5
РАБОТА И МОЩНОСТ НА ПОСТОЯНЕН ТОК
Голямото практическо приложение на електричеството се дължи на факта, че при протичане
на ток електрическата енергия лесно се преобразува в друг вид енергия: топлинна, светлинна,
механична.
1. Работа на ел. ток – работата, която извършват електричните сили при протичане на ток.
Работата на тока в даден участък от веригата е равна на произведението от
напрежението U върху този участък, тока I и времето t за което протича тока. A=U.I.t
2. Закон на Джаул-Ленц
В резултат на работата на тока ел. потенциалната енергия намалява – тя се превръща в друг
вид енергия. Когато електроенергията се превръща във вътрешна (топлинна) енергия,
говорим за топлинно действие на тока. Следователно температурата на проводник по който

4
протича ток се повишава и той отдава топлина на околната среда. От закона за запазване на
енергията следва, че количеството топлина Q, което се отделя от проводника, е равно на
работата А на тока
Q=A=U.I.t
От закона на Ом U=R.I заместваме и получаваме Q=R.I.I.t = RI2t – закон на Джаул - Ленц.
Той гласи: Количеството топлина, отделено от проводник по който тече ток, е равно на
произведението от квадрата на тока, съпротивлението на проводника и времето за протичане
на тока.
3. Мощност на постоянния ток
Работата на тока за единица време се нарича мощност.
P=A/t=U.I.t/t=U.I
Ако от закона на Ом изразим U=R.I или I=U/R заместим или U или I се получава
P=U.I=R.I2=U2/R
Така, че и трите формули се използват за намиране мощността на ел. ток.
P=U.I=R.I2=U2/R

4. Eлектрически предпазители
За да се предпази електрическата мрежа от пренатоварване се използват специални
предпазители. Това са устройства, които прекъсват електрическата верига, когато токът
надхвърли определена стойност.

ТЕМА 6
Електродвижещо напрежение
За поддръжката на тока в електрическа верига е необходим източник, който да преобразува
някакъв друг вид енергия в електрична. Батериите и акумулаторите преобразуват химичната
енергия в електрична.
1. Странични сили
Нека има електрична верига съставена от източник и проводник. (+) заряд q преминава от
положителния към (-) полюс на веригата по проводника. За да се поддържа тока във веригата,
след като достигне до (-) полюс на източника, заряда q трябва да се прехвърли отново в (+)
полюс. Вътре в източника обаче ел. сили имат противоположна посока и се противопоставят
на зарядите. Тези сили се наричат страници.
2. Електродвижещо напрежение
Вътре в източника страничните сили извършват (+) работа.
!!! Отношението на работата на страничните сили Астр за пренасяне на (+) заряд от (-) до (+)
полюс вътре в източника към големината q на този заряд се нарича електродвижещо
напрежение на източника (ЕДН) E=Астр/q
Мерна единица: ВОЛТ
E=1V, ако при пренасяне на q=1C страничните сили извършват Астр=1J
3. Вътрешно съпротивление на източника
При протичане на ел. ток в затворена верига топлина се отделя както в консуматорите, така и
в самите източници. Това показва, че източниците също имат ел. съпротивление, то се нарича
вътрешно съпротивление на източника и се бележи с r
4. Закон на Ом за цялата верига
Разглеждаме ел. верига, която се състои от източник и консуматор. Тя се разделя на 2 части:
външна – консуматора със съпротивление R и съединителни проводници, и вътрешна –
източника с неговото ЕДН и вътрешно съпротивление r
При протичане на ток страничните сили извършват работа.
Aстр=Еq=E.I.t
(Знаем, че I=q/t ->q=I.t)
Отделя се и количество топлина, което по закона на Джаул-Ленц е Q=I2.R.t+I2.r.t

5
От закона за запазване на енергията Q=Aстр =>E.I.t=I2R.t+I2.r.t |:I.t
E=I(R+r)
Закон на Ом за цялата верига: Токът в една ел. верига е равен на отношението на ЕДН на
източника към пълното съпротивление на веригата (R+r)

ТЕМА 7
Ток в метали, електролити и газове. Ток в полупроводници
1. Ток в метали
Знаем, че електричния ток в металите представлява насочено движение на свободни
електрони, което се извършва под действие на електрично поле.
Средната скорост на насоченото движение на свободните елeктрони се нарича дрейфова
скорост.
Опитно е установено, че при повишаване на температурата to, специфичното съпротивление
на металите нараства. В същото време под определена температура to наречена критична,
съпротивлението на някои метали става нула. Това явление се нарича свръхпроводимост и се
проявява при живак, олово, цинк и др. Свръхпроводящите проводници имат това
преимущество, че по тях могат да текат много силни токове без да се отделя топлина.
2. Ток в електролити
Електролитите са водни разтвори на соли, киселини и основи. Във вана с воден разтвор на
меден сулфат са потопени два електрода. Този, който е свързан към положителния полюс на
източника на електричество се нарича анод, а този към отрицателния – катод. Под действие
на електрично поле положителните йони се насочват към отрицателния електрод (катода) и се
наричат катиони, а отрицателните се насочват към анода и се наричат аниони. Протичането
на ток през електролити е съпроводено от явлението електролиза. При този опит върху катода
се отделя чиста мед. Електролизата се използва в металургията за получаване на чисти метали
– мед, цинк, алуминий, а също и за покриване на повърхности с тънък слой от друг метал
(хромиране, поцинковане).
3. Ток в газове
Протичането на електричен ток през газ се нарича газов разряд. Бива несамостоятелен
(създава се и се поддържа от външна сила). Несамостоятелния разряд се прекратява след като
се преустанови действието на силата. Другия вид разряд е самостоятелния – продължава и
след прекратяване действието на външната сила.
4. Ток в полупроводници
Електричните свойства на голяма група вещества зависят силно от външни фактори като
температура to, светлина и др. Те се наричат полупроводници. Чрез целенасочено внасяне на
примеси, наречено легиране, могат да се проявяват свойствата на полупроводниците.
Полупроводниците имат първостепенно значение в електрониката (диоди, транзистори,
интегрални схеми). Благодарение на интегралните схеми наблюдаваме това развитие на
компютърните технологии в момента.

ТЕМА 8
МАГНИТНО ПОЛЕ. ДВИЖЕНИЕ НА ЗАРЕДЕНИ ЧАСТИЦИ В МАГНИТНО
ПОЛЕ
1. Магнитна индукция

6
Както взаимодействието между наелектризирани тела се осъществява посредством
електрично поле така магнитните взаимодействия се осъществяват посредством магнитно
поле.
Физичната величина, която характеризира магнитното поле във всяка точка от
пространството, се нарича магнитна индукция и се означава с B, Тя има големина и посока
по подобие на интензитета на електричното поле.
Посоката, която сочи северния полюс на малка магнитна стрелка, поставена в дадена точка
от магнитно поле, се приема за посока на магнитната индукция B в тази точка на полето.
Опитно е установено, че:
 Магнитните сили действат само на движещи се заряди;
 Магнитната сила зависи от посоката на движение: F = 0 когато зарядът се движи
успоредно на магнитната индукция и F = Fmax ако посоката на движение е
перпендикулярна на магнитната индукция;
 Максималната магнитна сила е правопропорционална на големината на заряда qo и
неговата скорост V. Следователно

B = Fmax / qo V

ТЕМА 9
ЗАКОН НА АМПЕР
1. Закон на Ампер
На проводник по който тече ток, поставен в магнитно поле, действа магнитна сила.
Свободен заряд изминава разстоянието ℓ между двата края на проводника за време t = ℓ /
V. Следователно всички точкови носители, които за време t са влезли в проводника от
левия му край, все още не са напуснали десния му край, а се движат вътре в проводника.
Тъй като I = q / t то q = It, но пък t = ℓ / V то от това следва

q=Iℓ/V

Магнитната сила, действаща на заряда се изразява с формулата Fmax = qVB. Ако заместим в
тази формула q с неговото равно получаваме
Fmax = IBℓ
Закон на Ампер за силата която действа на праволинеен проводник по който тече ток,
когато е поставен перпендикулярно на индукционните линии на еднородно магнитно
поле.
I – големината на тока;
B – магнитната индукция на полето
ℓ – дължината на проводника
Това е максималната стойност на магнитната сила (F = Fmax). Ако се промени ъгълът,
който посоката на тока сключва с посоката на магнитната индукция B, големината на
силата намалява. Силата става F = 0 когато проводника е успореден на индукционните
линии.

2. Електромотор
Едно от най – важните приложения на магнитните сили е в електромотора – уред, който
преобразува електричната енергия в механична. Всеки електромотор има въртяща се част
наречена ротор и неподвижна – статор.

7
 ТЕМА 10
МАГНИТНО ПОЛЕ НА ЕЛЕКТРИЧНИЯ ТОК. МАГНИТНИ СВОЙСТВА НА
ВЕЩЕСТВАТА
1. Опит на Оерстед
Датския физик Оерстед прави следния опит: поставя праволинеен проводник успоредно на
стрелка на компас. Когато се пропусне ток по проводника стрелката се отклонява и застава
перпендикулярно на проводника. Този опит доказва, че електрическия ток създава магнитно
поле.
2. Магнитно поле на дълъг проводник, по който тече ток – експериментално се доказва,
че големината на магнитната индукция В е правопропорционална на тока I и обратно
пропорционална на разстоянието до проводника r.
В практиката често се използват намотки, образувани от много навивки. Вътре в намотката
магнитното поле е еднородно. Електромагнитът представлява намотка, във вътрешността на
която има желязна сърцевина. Електромагнитите бързо и точно се затварят и се прекъсват
електрически вериги. Използват се в електродвигатели, телефони и електроизмервателни
уреди.
3. Магнитни свойства на веществата
 Парамагнити – вещества които се привличат от силен магнит;
 Диамагнити – вещества които се отблъскват от силен магнит;
 Феромагнити – вещества, които поставени в магнитно поле се намагнитват много силно
и след премахване на външното поле остават намагнитени, т.е. превръщат се в
постоянни магнити.

ТЕМА 11
ЕЛЕКТРОМАГНИТНА ИНДУКЦИЯ
Опита на Оерстед показва, че електричния ток създава магнитно поле. Фарадей е убеден, че
трябва да съществува и обратно явление – магнитно поле да предизвиква протичане на
електричен ток по проводник. Той нарича това явление електромагнитна индукция.
Явлението, при което поради промяна на магнитното поле в една намотка протича ток, се
нарича електромагнитна индукция, а самия ток – индуциран ток.
Протичането на индуциран ток показва, че в намотката възниква електродвижещо
напрежение ε, наречено индуцирано електродвижещо напрежение. Тока и индуцираното
електродвижещо напрежение са свързани със закона на Ом ε = RI, където R е съпротивлението
на проводника. Закон на Фарадей: В един затворен проводников контур се индуцира ток, ако
броят на индукционните линии на магнитното поле, обхванати от контура, се изменя с
течение на времето. Индуцирания ток и индуцираното електродвижещо напрежение са
правопропорционални на бързината, с която става това изменение.

ТЕМА 12
ПРОМЕНЛИВ ТОК. ВЕЛИЧИНИ ПРИ ПРОМЕНЛИВИЯ ТОК
1. Променлив ток – ток, чиято големина и посока непрекъснато се изменят с течение на
времето. Машини, които в съвременните електроцентрали преобразуват механичната
енергия в електрична се наричат генератори на променлив ток.
Както видяхме, в електромотора магнитните сили поддържат въртенето на рамката, при което
електричната енергия се преобразува в механична. Действието на генератора е
противоположно: той преобразува механичната енергия (от падаща вода, пара и др.) във
енергия, която се консумира от потребителите.
Променливия ток и променливото напрежение се характеризират с честота ν и период Т,
които са свързани със съотношението ν = 1/Т. Тока, който черпим в бита е променлив с
честота 50 Hz.
2. Величини при променливия ток

8
  Ефективна стойност при променливия ток – равна е на големината на такъв
постоянен ток, който отдава за определено време в един проводник същото
количество топлина, както дадения променлив ток. Следователно закона на Джаул –
Ленц е в сила и за променливия ток Q = I2Rt където I е ефективната стойност на
променливия ток;
 Закони при променливите токове – познатите ни закони при постоянните токове са в
сила и за ефективните стойности на променливите токове и напрежения U = R I –
закон на Ом, където U е ефективното напрежение (измерено от измервателен уред за
променливо напрежение), а I е ефективната стойност на променливия ток;
P = U I = I2R = U2/R – мощност на променливия ток, R – съпротивление на консуматора;
3. Поражения от електричния ток
Електричния ток е неоценим в живота на хората, но той може да бъде и много опасен, ако не
се спазват определени правила. Пораженията зависят от големината на тока. Предизвиква се
рязко свиване на мускулите, загуба на контрол върху тях и спиране на дишането. Първата
помощ изисква отделяне на пострадалия от източника на ток и след това прилагане на
изкуствено дишане и сърдечен масаж. Оказващия първа помощ също трябва да внимава да не
попадне под ел.напрежение.

ТЕМА 13
ТРАНСФОРМАТОРИ. ПРЕНАСЯНЕ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ
1. Трансформатори
Предимството на променливия ток пред постоянния е възможността лесно да се увеличава
или намалява ефективната стойност на променливото напрежение. Затова в
електроенергийната система се използва променлив ток. Напрежението от генераторите,
получено в електроцентралите се повишава преди да се подаде на електропроводите, които
пренасят електроенергия до потребителите. В градовете напрежението се понижава до 220
V в нашите домове. Устройствата с които се увеличава или намалява ефективната стойност
на променливото напрежение без да се изменя неговата честота, се наричат
трансформатори. Трансформатора се състои от затворена желязна сърцевина на която са
надянати две намотки с различен брой навивки. Едната се нарича първична и е свързана
към източника, а другата е вторична и е свързана към потребителя. Опитно е установено,
че отношението

U1 / U2 = N1 / N2 = k

където U1 и U2 са ефективните стойности на напреженията в краищата на двете намотки, а

N1 и N2 са броя навивки на двете намотки. к се нарича коефициент на трансформация.
Ако к > 1 то следва, че U1 > U2 и трансформатора е понижаващ, а ако к < 1 то тогава U1 > U2
т.е. трансформатора е повишаващ.
2. Пренасяне на електроенергия
От електроцентралите до потребителите енергията се пренася по далекопроводи. При
протичането на ток електропровода се нагрява и част от електроенергията се губи –
превръща се в топлина. За да се намалят загубите, трябва да се намали токът. Това става с
помощта на повишаващ трансформатор, който подава на електропровода много високо
напрежение. Например в АЕЦ Козлодуй се индуцира напрежение от 16 kV или 24 kV. Чрез
трансформатори то се повишава до 400 kV и се подава на електропровода. Достигайки
населено място в подстанции високото напрежение се трансформира до 6 kV, 10 kV или 35
kV. След това в трафопостовете напрежението се трансформира още до 220 V или 380 V.

TEMA 14.
9
 ХАРМОНИЧНО ТРЕПТЕНЕ. ПРОСТИ ТРЕПТЯЩИ СИСТЕМИ
Трептенията са най – често срещаните периодични движения, за които са характерни общи
закономерности.
1. Характеристики на трептенията
Разглеждаме топче, закачено на пружина
 Положението в което топчето остава неподвижно се нарича равновесно
положение;
 Ако отклоним топчето от равновесното положение, разстоянието х от
равновесното положение до положението в което се намира топчето в даден
момент се нарича отклонение;
 Максималното разстояние до което се отдалечава топчето от равновесното
положение при своето трептене се нарича амплитуда;
 Времето, за което топчето извършва един пълен цикъл на трептене се нарича
период (Т);
 Броя трептения за една секунда се нарича честота (ν).
Връзката между честота и период е ν = 1 / Т
Единицата за измерване на честотата е Hz (херц) и 1 Hz е равен на едно трептене за
една секунда.
2. Хармонично трептене
Всяко трептене, при което отклонението от равновесното
положение като функция на времето се изобразява графично с
вълнообразна линия, се нарича хармонично.
3. Закон на Хук Разглеждаме силите на еластичност които
възникват при деформация на пружина. Силата на тежестта
на топчето разтяга пружината и възниква сила на
еластичност, която се противопоставя на деформацията. Силата с която пружината
действа на топчето е правопропорционална на деформацията
Fe = k x
Където Fe се нарича еластична сила,;
х - е отклонението
к – коефициент на еластичност (зависи от материала от който е изработена пружината)
Зависимостта се нарича закон на Хук. Хармоничното трептене е периодично движение,
което се извършва под действието на сила, насочена винаги към равновесното положение
на тялото и правопропорционална на отклонението. Тази сила се стреми да върне тялото в
равновесно положение и се нарича връщаща сила.
4. Прости трептящи системи
 пружинно махало
На една и съща пружина закачаме теглилки с различна маса
и измерваме периода на махалото. Опитно се установява, че
периода е

т.е. той зависи от масата на теглилките и от

коефициента на еластичност на пружината.
 Математическо махало – представлява топче, закачено на
неразтеглива нишка, чиято маса е много по – малка от масата на
топчето. Ако радиусът на топчето е пренебрежимо малък в
сравнение с дължината на нишката ℓ се получава математическо
махало.
Периодът на махалото зависи единствено от дължината на нишката
и от земното ускорение

10
ТЕМА 15 ЕНЕРГИЯ НА ХАРМОНИЧНОТО ТРЕПТЕНЕ. ЗАТИХВАЩИ И ПРИНУДЕНИ
ТРЕПТЕНИЯ. РЕЗОНАНС.
1. Еластична потенциална енергия. За да се предизвика трептение на пружинно махало,
то трябва да се отклони от равновесното си положение. При отклонението се извършва
работа. Затова и опънатия лък изстрелва стрелата. Следователно деформираните тела
извършват работа, т.е притежават еластична потенциална енергия. Тя е равна на
работата, която е била извършена за неговата деформация. Колкото по-силно е
деформирано тялото, толкова по-голяма е неговата еластична потенциална енергия.
Ако тялото не е деформирано, Еп=0
2. Енергия на хармоничното трептене. При хармонично трептене, става периодично
преобразуване на потенциалната енергия в кинетична и обратно, при коeто
механичната енергия на системата се запазва.
3. Затихващи трептения – трептения, чиято амплитуда намалява с течение на времето.
Причината за затихването са силите на триене и съпротивление.
4. Принудени трептения. При наличие на триене в една трептяща система могат да се
извършат незатихващи хармонични трептения под действие на периодично изменяща
се външна сила. Такива трептения са принудени трептения. Честотата на принудените
трептения е равна на честотата с която се сменя периодичната външна сила. Напр.
люлеене на люлка.
5. Резонанс – явление, при което амплитудата на принудените трептения рязко нараства,
когато честотата на външната сила се доближи до собствената честота на трептящата
система.

ТЕМА 16.
МЕХАНИЧНИ ВЪЛНИ. ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ И ОТРАЖЕНИЕ НА ВЪЛНИТЕ. ВИДОВЕ
МЕХАНИЧНИ ВЪЛНИ
1. Механични вълни – вълни, които се нуждаят от среда, в която да се разпространяват
(вода, въздух)
2. Бягащи вълни – предаването на трептенията от частица на частица в една еластична
среда се нарича механична вълна. Вълни, които се отдалечават от източника се наричат
бягащи.
3. Напречни и надлъжни вълни – Ако частиците трептят перпендикулярно на посоката на
разпространение, вълната е напречна. Една вълна е надлъжна, когато частиците
трептят в направление, в което се разпространява вълната.
4. Хармонични вълни. Когато източника на вълни извършва хармонично трептене,
създадената от него вълна се нарича хармонична. Всяка хармонична вълна има честота,
период, амплитуда, дължина на вълната.
5. Интерференция на вълните
преди след

Ако еднократно разклатим края на опънат шнур, по него се разпространява гънка с

характерна форма – нарича се вълнов импулс. Ако и от другия край на шнура се
предизвика вълнов импулс, двата импулса се припокриват. Явлението при което в резултат
на наслагването на две вълни се получава увеличението на амплитудата на резултатната
вълна в едни области и намаление в други се нарича интерференция. Ако вълновите
импулси се срещнат с два гребена (най – високите си точки), те взаимно се усилват и
11
 общото отклонение става x = x1 + x2. В този случай казваме, че се наблюдава явлението
интерференчен максимум. Ако вълновите импулси взаимно се погасят т.е. има отслабване
или интерференчен минимум.
6. Отражение на вълните
Ако вълна достигне преграда, тя се отразява и е огледален образ на падащата т.е. има същата
скорост, амплитуда и честота като падащата само че се разпространява в противоположна
посока.
7. Видове механични вълни
 Водни вълни – механични вълни, които се разпространяват във вода (капка във
спокойна вода). Те са концентрични кръгове.
 Звукови вълни – разпространяват се в газове, течности и твърди тела. Звуковите
вълни се разпространяват във всички посоки и се представят с концентрични
сфери, в чийто център се намира източника на звук. Затова се наричат още
сферични.
 Сеизмични – вълни в твърда среда предизвикани от земетресения.

ТЕМА 17.
ЗВУК. ИНФРАЗВУК. УЛТРАЗВУК.
1. Звук – Механична вълна с честота от 16Hz до 20 КHz се нарича звук. Тя се усеща и от
човешкото ухо. Скоростта на разпространение на звука зависи от свойствата на средата,
в която се разпространява. Във въздух V=331m/s, във вода V= 1500m/s. Звука привежда в
движение въздуха около източника и му придава механична енергия, която се пренася
от бягащата звукова вълна. Пренасянето на енергията се характеризира с величината
интензитет на вълната. L=E/St. Звукове с голям интензитет могат да предизвикат
усещане за болка. Човешкото ухо има голям обхват – долавя звукове, чийто интензитети
се различават 1012 пъти. За това по често се използва ниво на интензитета бета. Измерва
се в децибели (dB). Пример: Тишина – 0dB; шепот - 20 dB; обикновен разговор - 60 dB;
излитащ самолет - 140 dB. Хармоничните звукови вълни се възприемат от ухото като
чист тон. Ухото възприема звуковете като ниски или високи. Тоновете с по-голяма
честота – високи.
Шум – голям брой звукови вълни с различни честоти и амплитуди. Вреден за здравето на
човека.
2. Ултразвук – механична вълна с честота над 20KHz се нарича ултразвук. Не се улавя от
човешкото ухо. Използва се в медицината.
3. Инфразвук – звук с честота под 16Hz Вулкани, земетресения, машини.

ТЕМА 18.
СВОЙСТВА НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ВЪЛНИ
Електромагнитните вълни, за разлика от механичните вълни, се разпространяват и в празно
пространство. Независимо, че природата на двата вида вълни е принципно различна, те имат
и много сходни свойства, които се описват с еднакви физични величини.
1. Източници на електромагнитни вълни
Когато струните на китарата трептят, те създават в околния въздух звукови вълни, чиято
честота е равна на честотата, с която трепти източникът на вълни. Електромагнитните вълни
се създават от трептящи електрични заряди. Тяхната честота, подобно на честотата на
механичните вълни, е равна на честотата, с която трепти източникът, т.е. електричните
заряди. При трептенето електричните заряди се движат с
ускорение. По-общо казано, източници на електромагнитни вълни
са движещите се с ускорение електрични заряди. Трептения на
електрични заряди могат да се предизвикат по различен начин.
Трептения със сравнително ниски честоти възникват при
протичане на променлив ток по проводник - например по
12
предавателна радиоантена. Електромагнитни вълни с високи честоти (например видима
светлина) се излъчват от електроните на атомите и молекулите.
Електромагнитните вълни са открити от германския физик Хайнрих Херц през 1887 г.
2. Свойства на електромагнитните вълни
Свойствата на електромагнитните вълни в много отношения са сходни със свойствата на
механичните вълни. Те са предсказани теоретично от Максуел и са надеждно проверени
експериментално след откритието на Херц. Ще се спрем накратко на най-важните от тях.
 Бягащите електромагнитни вълни, подобно на бягащите механични вълни, се
отдалечават от своя източник и пренасят енергия.
 Тъй като електромагнитно поле се създава както в материална среда, така и във
вакуум, за разлика от механичните вълни електромагнитните вълни се разпространяват и във
вакуум.
 Херц пръв измерва скоростта на електромагнитните вълни и доказва, че тя
съвпада със скоростта с на светлината. Според съвременните данни нейната числена стойност
е с ≈ 2,997 924 58.108 m/s ≈ 3.108 m/s. Следователно електромагнитните вълни се
разпространяват със скоростта на светлината. Скоростта на електромагнитните вълни във
въздуха е приблизително равна на скоростта във вакуум.
 Всяка точка от променливото електромагнитно поле на вълната
се характеризира с интензитет Е на електричното поле и индукция В на
магнитното поле. Интензитетът Е и индукцията В винаги са насочени
перпендикулярно на посоката, в която се разпространява вълната, поради
което електромагнитните вълни са напречни вълни.
 Когато електричните заряди извършват хармонично трептене с честота v,
излъчената от тях електромагнитна вълна се нарича хармонична или монохроматична вълна.
Да разгледаме монохроматична вълна, която се разпространява по посока на оста х. На
фигурата с насочени отсечки е показан в един и същ момент t интензитетът Е на
електричното поле на вълната за различни точки от оста х. Във всяка точка интензитетът Е се
изменя с течение на времето по подобен начин, както се изменя отклонението на махалото
при хармоничното трептене. Казваме, че интензитетът извършва хармонично
електромагнитно трептене с честота v. Както знаем, дължината на
механичната вълна е равна на разстоянието между два съседни
гребена. По аналогичен начин дължината λ на електромагнитната
вълна е равна на разстоянието между две съседни точки от оста х, в
които интензитетът Е на електричното поле в дадения момент е
максимален и е насочен по положителната посока на оста у - това са
„гребените" на електромагнитната вълна. Дължината λ, честотата v и
скоростта с на електромагнитните вълни са свързани със същото съотношение, както при
механичните вълни: c = λ v.

ТЕМА 19.
СПЕКТЪР НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ВЪЛНИ
1. Спектър на електромагнитните вълни

13
Честотата v на електромагнитната вълна е равна на честотата, с която трептят електричните
заряди в източника на вълни. Тъй като във вакуум всички електромагнитни вълни се
разпространяват с една и съща скорост с =
3.108 m/s, ако знаем честотата v можем да
пресметнем дължината на вълната λ по
известната формула с = λv. Подреждане
на вълните в зависимост от тяхната
дължина на вълната λ или от честотата v =
с/ λ се нарича спектър. При
електромагнитните вълни няма
принципни ограничения за честотата и
дължината на вълната. Затова спектърът
съдържа както много дълги вълни, така и
вълни с изключително малка дължина.
Изменението на свойствата на
електромагнитните вълни в зависимост от
дължината на вълната става постепенно,
поради което границите между отделните
части на спектъра не са точно определени.
2. Радиовълни
Радиовълните имат най-голяма дължина и
най-малка честота. Устройството, с което
става излъчването или приемането на
радиовълни, се нарича антена. Формата,
размерите и конструкцията на антените
зависят от дължината на излъчваните или
приеманите радиовълни. Най-простата
антена (антена на Маркони) представлява
дълъг вертикален линеен проводник,
между чийто долен край и заземяването се
включва предавателят или приемникът. В радиоастрономията и за нуждите на спътниковата
телевизия се използват антени със сферични или параболични отразяващи повърхности, в
чиито фокус е поставен облъчвател. Електромагнитните вълни се концентрират върху
облъчвателя, в който електромагнитното поле на вълната възбужда високочестотни
променливи електрични напрежения. Тези напрежения след това се усилват и обработват от
специална електронна апаратура.
3. Инфрачервени лъчи
Инфрачервените лъчи са невидими за човешкото око. Основната част от енергията на
топлинното излъчване на телата, които се намират при не много високи температури
(например близки до стайната температура), е в инфрачервената област на спектъра.
Инфрачервено излъчване предизвикват също трептенията на молекулите на газовете и
течностите.
4. Видима светлина
Човешкото око е чувствително и възприема като светлина само една много малка част от
спектъра на електромагнитните вълни. Дължината на вълната на видимата светлина лежи в
интервала от 0,75.10"6 m (750 nm) за червената светлина до 0,4.10"6 m (400 nm) за виолетовата
светлина. Главният естествен източник на светлина за нас е Слънцето.

5. Ултравиолетови лъчи
След видимата светлина в спектъра се намира областта на невидимите за окото
ултравиолетови лъчи. Основен естествен източник на такива лъчи също е Слънцето. Голяма
част от тях се поглъщат от горните слоеве на атмосферата и не достигат земната повърхност.
14
Това създава благоприятни условия за живота на Земята, защото ултравиолетовите лъчи,
особено тези с по-малка дължина на вълната, са опасни за живите организми.
6. Рентгенови лъчи -Рентгеново излъчване се получава например, когато електрони
с голяма енергия бомбардират метална повърхност. Рентгеновите лъчи се използват за
медицинска диагностика и за изследване на структурата на материалите.
7. Гама лъчи -Гама лъчите са електромагнитни вълни с много малка дължина, които
се излъчват от радиоактивните ядра. Освен това гама излъчване се получава при ядрени
реакции - например в ядрените реактори или при ядрен взрив. Те причиняват тежки
увреждания на живите тъкани. За защита от гама лъчите се използват дебели листове от олово
или оловни стъкла, които по-силно от другите материали поглъщат гама лъчите.

ТЕМА 20.
МИКРОВЪЛНИ
1. Микровълни - Ултракъсите радиовълни с дължина на вълната между 1 mm и 30 cm
се наричат микровълни. Ще се спрем накратко на някои от съвременните приложения на
микровълните в науката, техниката и в бита.
2. Радиолокация - Откриването на различни обекти и
точното определяне на тяхното местоположение с помощта на
микровълни се нарича радиолокация. Това става с устройство,
наречено радиолокатор или радар. Принципът на действие на
радиолокатора е подобен на ултразвуковия локатор.
Радиолокаторът е снабден с мощен свръхвисокочестотен (СВЧ)
генератор, свързан със специална антена, която излъчва
микровълни само в определена посока. (Теоретично и
експериментално се доказва, че колкото дължината на
електромагнитната вълна е по-малка, толкова по-голяма насоченост
на излъчването може да се постигне. Това е основната причина за
радиолокация да се използват микровълни, а не по-дълги
радиовълни.) Поради голямата насоченост на излъчването можем
да говорим за микровълнов „лъч", който се разпространява по
посока на обекта, отразява се от него и се връща обратно. За
определяне на разстоянието до обекта най-често се използва
импулсен режим на излъчване. Продължителността на всеки
импулс е много малка, така че излъчването му приключва преди
пристигането на отразения сигнал. Това дава възможност една и
съща антена да се използва както за предаване, така и за приемане: в паузата между два
последователни импулса предавателната антена се превключва да работи като приемна
антена и регистрира отразения от обекта импулс. Като се измери времето, за което импулсът
достига обекта и се връща обратно, изчислява се разстоянието до обекта.
В съвременните радиолокатори информацията, съдържаща се в отразените от обекта
микровълни, се преобразува в цифров код, което позволява бързата й по-нататъшна
обработка. Това дава възможност с радиолокатора например да се следят едновременно
няколко цели, да се определят техните скорости и посоки на движение и т.н.
С радиолокатори са снабдени корабите, самолетите, полицейските коли, летищата и т.н.
Чрез радиолокация се изследват също така телата от Слънчевата система - планети, спътници,
комети, слънчевата корона. Поради огромните междупланетни разстояния за изучаване на
небесните тела се използват мощни радиолокатори с много големи антени, както и
радиолокатори, монтирани на космически апарати. Радиолокационните методи дават
възможност много точно да се определят разстоянията до планетите, размерите на техните
орбити, местоположението на изкуствените спътници и др.

ТЕМА 21.

15
 РАДИОПРЕДАВАНЕ И РАДИОПРИЕМАНЕ.
Откритието на Херц е последвано от „технологичен бум", довел до широкото практическо
приложение на електромагнитните вълни. Още през 1895 г. руският физик Александър Попов
и италианският инженер Джулиемо Маркони правят първите успешни опити за предаване на
телеграфни знаци на разстояние с помощта на електромагнитни вълни. Маркони бързо
усъвършенства „безжичния телеграф" и през 1901 г. осъществява първото предаване на
радиосигнали над Атлантическия океан. Днес животът на съвременния човек е немислим без
радиото, телевизията и другите комуникационни системи, които използват електромагнитни
вълни за пренасяне на информация.
1. Модулация - Теоретично се доказва, че енергията на излъчените електромагнитни
вълни при еднаква амплитуда на променливия ток в предавателната антена е
правопропорционална на четвъртата степен на неговата честота. Затова при относително
ниски честоти (стотици или хиляди херца) излъчването е нищожно малко. Това налага за
осъществяване на радиовръзките да се използват много високи честоти- от стотици кило херца
до стотици мегахерца.
За да се предават реч или музика чрез радиовълни, трябва най-напред механичните
трептения да се преобразуват в променливи напрежения и токове със същата честота. Това
става с помощта на микрофон: принудените механични трептения на мембраната на
микрофона, предизвикани от звуковите вълни, се преобразуват в променливи токове със
същата честота, наречени звуков сигнал. Както знаем, честотата на звуковите вълни е ниска (от
20 Hz до 20 kHz), a излъчване то на радиовълни с необходимата енергия е технически
възможно само при високи честоти. В радиотехниката това противоречие се отстранява, като
за излъчване на радиовълни с достатъчно голяма енергия се използват високочестотни
променливи токове, в които се внася информацията, съдържаща се в звуковия сигнал.Това
става чрез т.нар. модулация f нискочестотният звуков сигнал се използва за изменяне
(модулиране) на някоя от характеристиките на високочестотния ток (най-често на
амплитудата или на честотата).

1–а 1–б 1-в

На фигурата е показан пример за амплитудна модулация (АМ). Звуков сигнал (променлив

ток), който се изменя с течение на времето по сложен начин (фиг.1-а), модулира амплитудата
на високочестотен променлив ток (фиг.1-б). Полученият високочестотен ток с изменяща се
амплитуда (фиг.1-в) се нарича се модулиран ток. Честотата v на изходния високочестотен ток
се нарича основна или носеща честота. Всеки предавател излъчва вълни в тесен честотен
интервал около носещата честота, наречен канал. У нас правото на различните радиостанции
да използват определени канали се урежда със специален държавен закон.
2. Приемане на радиовълни
Високочестотните модулирани токове, които текат в антената на радиопредавателя, пораждат

16
електромагнитни вълни - носеща вълна с честота v, чиято амплитуда е модулирана от
звуковия сигнал. Тези вълни се разпространяват в пространството и достигат до
радиоприемника. Вълните индуцират в приемната антена модулирани променливи токове,
еднакви с тези в предавателната антена, само че много по-слаби. Принципната схема, по която
работят един вид радиоприемници (приемници с пряко усилване), е показана в опростен вид
на фигурата по-долу. Слабите високочестотни токове, възникващи в приемната антена, най-
напред се усилват от високочестотен усилвател. Усилвателят може да се настройва, така че да
усилва само токовете, чиято честота съответства на определен радиоканал. Това се постига с
помощта на електрическа верига, съставена от намотка и кондензатор с променлив капацитет.
Усилените модулирани високочестотни токове се подават на демодулатора. Там звуковият
сигнал, който носи полезната информация, се отделя от тях. След това звуковият сигнал се
усилва от усилвателя на ниски честоти и се подава на високоговорителя, който го преобразува
в звукови механични трептения. Тук няма да се спираме на устройството и принципа на
действие на усилвателите и демодулаторите. Те включват различни електронни елементи като
транзистори, диоди и др.

ТЕМА 22.
ПРИНЦИП НА ТЕЛЕВИЗИЯТА
Чрез зрението си човек получава над 80% от информацията за околната среда. Това определя
централното място на телевизията сред съвременните средства за масово осведомяване.
Терминът телевизия (от гр. теле - далеч и от лат. визио - виждам) означава предаване на образи
на разстояние посредством радиовълни. При осъществяването на такова предаване се решават
три основни физични задачи:
 Светлинната енергия на идващите от обекта лъчи се преобразува в електрична енергия
на съвкупност от последователни електрични сигнали (променлив ток), наречена
видеосигнал.
 Видеосигналът се пренася на разстояние от радиовълни, подобно на звуковия сигнал
при радиопредаването.
 В телевизионния приемник видеосигналът се преобразува отново в светлина и се
получава образ на обекта.
1. Телевизионна камера
Основните части на телевизионната камера са обективът и фотоелектрическият
преобразувател, който превръща оптичния образ във видеосигнал. Едни от най-

разпространените фотоелектрически преобразуватели са вакуумните предавателни тръби -

разновидност на електроннолъчевата тръба. Обективът проектира оптичния образ на обекта
върху тънък светлочувствителен слой, нанесен върху вътрешната повърхност на стъклена
тръба. Под действие на светлината от слоя се отделят електрони: колкото по-силно е осветен
даден участък от слоя, толкова повече електрони се отделят от него. Успоредно на
светлочувствителния слой е разположен полупроводников слой с дебелина няколко микрона,
който служи за мишена. С помощта на електрични и на магнитни полета отделените
електрони се ускоряват и се насочват към мишената. Те избиват от нея вторични електрони и
тя се зарежда положително. Участъците на мишената, които са разположени срещу светлите
участъци от оптичния образ, получават по-голям положителен заряд, защото върху тях

17
попадат повече електрони и се избиват съответно по-голям брой вторични електрони. На по-
тъмните участъци от оптичния образ съответстват участъци от мишената с по-малък заряд. По
този начин върху мишената се създава електронен образ на обекта.
След това заредената мишена се обхожда (сканира) от електронен лъч, който представлява
постоянен електричен ток ℓ1. Част от електроните от падащия лъч неутрализират
положителния заряд на мишената, а останалите се отразяват от нея. От закона за запазване на
електричния заряд за тока ℓ 2 на отразения лъч следва равенството ℓ 2 = ℓ 1 - ℓ В, където ℓ В е
токът, който неутрализира положителните заряди на мишената и носи информация за
тяхното разпределение, т.е. ℓ В е видеосигналът. (Когато лъчът попадне върху участък от
мишената с голям положителен заряд, токът ℓ В нараства, а когато лъчът премине върху
участък с малък заряд, токът ℓ В намалява). Отразеният лъч попада в електронен умножител,
който усилва около 1000 пъти тока ℓ 2 и отделя неговата променлива съставяща (видеосигнапа
ℓ В).
Електронният лъч пробягва общо 625 реда и неутрализира целия заряд на мишената. След
това върху мишената се създава електронно копие на следващия оптичен образ и т.н. - за една
секунда се сменят 25 образа (кадъра).
В съвременните телевизионни камери вакуумните предавателни тръби все повече се изместват
от твърдотелни фотоелектрически преобразуватели, които използват специални силициеви
фотодиоди. Те имат редица преимущества: малки размери, голяма икономичност и
надеждност, малка инерционност и др.
2. Предаване и приемане на видеосигнали
Телевизионният сигнал има две съставящи: видеосигнал и звуков сигнал. Предаването и
приемането на звуковия сигнал става по същия начин, както при радиовръзките, които вече
разгледахме. По подобен начин чрез амплитудна модулация (АМ) на носещата
електромагнитна вълна се пренася и видеосигнапът. Неговата честота обаче, за разлика от
честотата на звуковия сигнал, се изменя в много широки граници (от 50
Hz до 6,5 MHz). Затова за видеосигнапа се използват само носещи вълни
с много висока честота - от метровия или дециметровия диапазон на
спектъра. Опростена схема на предаването и приемането на
видеосигналите е показана на фигурата в ляво.
След демодулация и усилване видеосигналът се подава на кинескопа на
телевизора, който, както знаем, е друга разновидност на
електроннолъчевата тръба. Електронният лъч на кинескопа пробягва
върху екрана 625 реда за 1/25 от секундата в синхрон с електронния лъч
на предавателната тръба. Видеосигналът управлява големината на тока
на електронния лъч. Екранът е покрит с луминофор, който свети под
действие на бомбардиращите го електрони. Участъците, в които
попадат повече електрони, светят по-ярко, а там, където попадат по-
малко електрони, екранът е по-тъмен. По този начин върху екрана се
появява мозайка от много голям брой малки светли или тъмни петна,
които човешкото око възприема като непрекъсната картина. Тази
картина възпроизвежда оптичния образ на обекта. Бързата смяна на 25
отделни картини (кадъра) за 1 s окото възприема като „движеща се
картина" (както при гледане на кинофилм).
3. Цветна телевизия
Цялата гама от цветове може да се получи чрез смесване на трите
основни цвята: червен, зелен и син. Затова цветната телевизионна
камера съдържа три предавателни тръби вместо една. Чрез система от филтри и огледала
идващата от обекта светлина се разделя на лъчи от трите основни цвята, които попадат в трите
различни предавателни тръби. Така се формират три „цветни" видеосигнала.
В кинескопа на цветния телевизор трите видеосигнала управляват големината на тока на три
различни електронни лъча. Върху екрана във вид на отделни зърна са нанесени три
18
луминофора, всеки от които излъчва червена, зелена или синя светлина. Зърната са
групирани по тройки, наречени триади, чиито брой е много голям (например около 1 400
000). Чрез магнитни полета, създадени от постоянни магнити и намотки с ток, трите лъча се
управляват така, че всеки от тях да попада и да предизвиква светене само на зърната от „своя"
луминофор. Ако зърната от една триада светят еднакво силно, при смесването на техните
лъчи се получава бяла светлина. Всеки цвят може да бъде възпроизведен в даден участък от
екрана чрез необходимата комбинация от основните цветове.

19