Professional Documents
Culture Documents
2016
Рентгеновите лъчи, означавани още като Ro- или X-лъчи, са открити от немският професор по
физика Вилхелм Рьонтген през 1895 г. Те веднага са намерили диагностично приложение в медицината
благодарение на трите си важни свойства: те могат да преминават през тъканите, предизвикват почерняне на
фотоплаките и предизвикват светене при някои вещества (рентгенолуминесценция). По-късно е открит и
техният цитотоксичен ефект, използван за целите на лъчевата терапия.
Рентгеновите лъчи са късовълново електромагнитно лъчение. Поради твърде малката си дължина на
вълната l (по-високата си честота n), рентгеновите лъчи проявяват силни корпускулни свойства.
Рентгеновите лъчи се проявяват като фотони с l между 0.01 и 10 nm, т.е., по-малка от тази на УВ-лъчите, но
по-голяма от тази на g-лъчите. За разлика от светлинните лъчи, те могат да проникват дълбоко в тъканите,
което се използва в медицинската диагностика. Техните фотони носят твърде голяма енергия (E = h.n) и
предизвикват йонизация и дисоциация на молекулите, както и разнообразни химични превръщания. Това
обуславя цитотоксичността на Ro-лъчи, която се прилага в лъчетерапията на туморите. В зависимост от
енергията си, Ro-лъчи биват меки (лъчи с по-голяма l, чийто фотони имат ниска енергия) и твърди (лъчи с
по-малка l, чийто фотони имат висока енергия).
Като основен източник на Ro-лъчение в медицината служи рентгеновата тръба (Фиг. 8.1.1). Тя
представлява вакуумиран стъклен съд, в двата края на който са закрепени два електрода - катод и анод.
Между електродите е наложено електрично напрежение, Uуск, с положителен знак върху анода и отрицателен
върху катода. То е известно като анодно или ускоряващо напрежение, което създава силно електрично поле.
Катодът e нишка, която се загрява с електричен ток от самостоятелен източник на ток. Поради високата си
температура тя излъчва електрони (термоелектронна емисия). Излъчените електрони имат ниска скорост,
поради което се налага те да се ускорят допълнително чрез електричното поле между катода и анода. Поради
това ускорение, електроните достигат до анода с висока скорост, съответно с голяма кинетична енергия Екин
= e.Uуск. Ако се използва единицата електронволт (еv), тази енергия е толкова ev, колкото е Uуск във волтове.
Потокът от електрони, движещи се от катода към анода представлява електричен ток (аноден ток) с големина
Iан. Анодът е изработен от подходящ метал и служи като мишена, която привлича движещите се с голяма
скорост електрони благодарение на положителния си електричен потенциал.
Ro-лъчи се излъчват при сблъсък на ускорените електрони с анода по следните два механизма:
1) Първият механизъм се основава на взаимодействието на ускорените електрони с ядрата на
атомите на анода. Електричното поле на всяко едно такова ядро забавя и отклонява минаващите близо до
него електрони, при което тези електрони излъчват рентгеново лъчение, наречено спирачно лъчение. Това
Медицинска физика. Иван Танев Иванов. Тракийски университет. 2016
излъчване се обяснява с факта, че когато електрично заредени частици, движейки се праволинейно с голяма
скорост, започнат рязко да се забавят или отклоняват, те превръщат част от кинетичната си енергия в
електромагнитно лъчение. В рентгеновата тръба, всеки забавен електрон излъчва няколко Ro-фотона с обща
енергия, равна на крайната кинетична енергия на електрона e.Uуск. Очевидно, енергията на отделните фотони
може да има стойност от нула до една максимална величина, равна на e.Uуск. Съобразно с това, l на фотоните
на спирачното лъчение може да взема стойности от безкрайност до една минимална стойност, lmin,
съответстваща на максималната енергия на фотоните e.Uуск (Фиг. 8.1.1, крива 1). Връзката между lmin
(измерена в nm) и Uуск (измерено в кv) е lmin =12,3/ Uуск. Така, спирачното лъчение се излъчва от самите
електрони, има непрекъснат спектър и не зависи от материала на мишената.
Обикновенно около 80-90 % от рентгеновите лъчи на рентгеновата тръба се генерират като спирачно
лъчение. Интензивността на спирачното лъчение нараства с увеличаване на ускоряващото напрежение Uуск и
на атомния номер Z на анода.
2) Вторият механизъм се основава на взаимодействието на ускорените електрони с електроните на
атомите на анода. При този механизъм се генерира рентгеново лъчение, наречено характеристично. Част от
ускорените електрони минават много близо до вътрешните електрони, кръжащи около ядрата на атомите на
анода и ги избиват, при което атомите се йонизират. Електроните в един атом се разполагат в различни
слоеве (орбити), в зависимост от разстоянието си до ядрото. Съобразно с това, енергията на свързване на
електроните с ядрото има само определени отрицателни, квантовани стойности: - ЕK (за К-слоя) < -ЕL (за L-
слоя) < -ЕM (за М-слоя) и т.н. Избиване на вътрешен електрон е възможно, ако кинетичната енергия на
ускорените електрони е по-голяма от енергията на свързване на избития електрон. Мястото на избития
електрон (образуваната ваканция) веднага се заема от електрон, стоящ на по-горна орбита и следователно
имащ по-голяма енергия (енергията на свързване е отрицателна !). Излишната енергия се излъчва под
формата на Ro-фотон, а ваканцията се премества в по-горен слой. Процесът на запълване на новата ваканция
се повтаря и така тя се придвижва все по-нагоре по нивата на атома, като нейното движение е съпроводено с
излъчване на Ro-фотони. Енергията на тези фотони винаги е равна на разликата в свързващата енергия на
отделните слоеве: (ЕK-ЕL); (ЕK-ЕM) и т.н.
Фиг. 8. 1. 2. Устройство и принцип на действие на рентгенова тръба с въртящ се ротор (вляво). Вдясно
е показан начина за стесняване на изходящия поток Ro-лъчи чрез поставяне на мишената под ъгъл
спрямо потока от електрони.
Фотоните излъчени при преход на вътрешен електрон от L слоя до свободния K слой се наричат K-
алфа лъчи, тези излъчени при преход от M слоя до свободния K слой се означават като K-бета лъчи и т.н.
Като цяло, лъчите K-алфа, K-бета и т.н. образуват т.н. K-серия характеристично лъчение. По подобен начин,
характеристичното лъчение дължащо се на преходи от по-горните орбити до свободния L-слой се означават
като L-алфа, L-бета, L-гама лъчи и т.н. Тези лъчи съставляват L-серията. Така, характеристичното
рентгеново лъчение съдържа няколко порции от фотони, всяка с една и съща енергия, наречени спектрални
Медицинска физика. Иван Танев Иванов. Тракийски университет. 2016
линии. Видът на спектралните линии отговаря на вида на атомите, изграждащи анода, от тук идва и термина
характеристично лъчение.
Изследването на характеристичното лъчение дава пряка имформация за вътрешната структура на
атома. В рентгеновата тръба, характеристичното лъчение се излъчва едновременно със спирачното и
спектрите на двете лъчения се наслагват (Фиг. 8.1.1, крива 2).
Мощността на анодния ток, протичащ през рентгеновата тръба се дава от произведението на Iан и
Uуск и е обикновенно много голяма – няколко десетки kW. Причината за това е, че всъщност само няколко
процента от тази енергия се превръща в рентгеново лъчение, останалата енергия се изразходва за възбуждане
и йонизиране на атомите на анода и в крайна сметка се отделя като топлина върху анода. Това налага
непрекъснатото охлаждане на рентгеновата тръба с поток от въздух или масло.
Най-важната част на рентгеновата тръба е онази част от повърхността на анода, където попадат
ускорените електрони. Върху тази площ се отделя цялата мощност на анодния ток и от нея се излъчват
рентгеновите фотони. Означава се като фокално петно (фокус) и обикновено има площ от няколко мм 2. Ако
този фокус има голяма площ, рентгеновите лъчи ще излизат от различни точки и няма да са успоредни, което
ще влоши качеството на рентгеновата снимка. Ето защо площта на фокуса в рентгеновите тръби е доведена
до размери от няколко мм2. В допълнение, повърхността на анода е наклонена под ъгъл около 30 о спрямо
оста катод-анод (Фиг.8.1.2), поради което ширината на изходящия поток лъчение е по-малка от ширината на
падащия поток електрони – принцип на линейния фокус. За да се избегне прегряването на анода във
фокалното петно, в съвременните рентгенови тръби анодът се върти около надлъжната си ос, така че в
отделните моменти от време електронния поток попада върху различни участъци от неговата повърхност,
докато останалата част на анода се охлажда – Фиг. 8.1.2.
В рентгеновата тръба, анодното напрежение, ускоряващо електроните, може да достигне
максимална стойност от около 300 kv. В някои случаи, вместо рентгенова тръба се използва линеен
ускорител на електрони за получаване на много по-енергетични и твърди Ro-фотони. Този ускорител
генерира Ro-лъчи по същия принцип, но ускорението на електроните се извършва до много по-високи
енергии, съответстващи на ускоряващо напрежение до около 20 Mv.
Рентгеновите лъчи се използват и за изследване състава и структурата на веществото. При атомите
от различни елементи, енергията на свързване на електроните към ядрото е толкова по-голяма, колкото
ядрото има по-голям атомен номер Z. Оттук енергията на характеристичните фотони се получава толкова по-
голяма, колкото ядрото има по-голям атомен номер Z. Експериментално е установено, че между честотата n
на всяка една серия характеристично лъчение и атомния номер Z е в сила следната връзка: (n)1/2 = k. (Z - b) -
закон на Моузли. Величините k и b са константи и зависят от вида на химичния елемент. Тази връзка се
използва за анализ на химичния състав на различни проби, като за тази цел в пробата се предизвиква появата
на характеристично Ro-лъчение. Това може да се постигне, като пробата се облъчи с твърди Ro-лъчи, които
избиват вътрешни електрони от атомите. По честотите на регистрираните К-, L- и т.н. серии, може да се
установи вида на атомите на пробата- рентгенов луминесцентен анализ.
В рентгено-структурния анализ
се използват рентгенови лъчи за
изследване структурата на кристални
тела, биомакромолекули и др. Нека
сноп от Ro-лъчи се разсейва под ъгъл
q от кристална решетка, която
съдържа слоеве, раздалечени на
разстояние d един от друг (Фиг. 8.1.3). Понеже това разстояние е сравнимо с дължината на вълната на Ro-
лъчи (l), след разсейването съседните лъчи ще дифрактират помежду си. Характерът на дифракцията се
установява, като разсеяните лъчи се оставят да паднат върху луминесцентен екран, където дават картина от
светещи точки, концентрично разположени около едно централно светещо петно. В светещите точки попадат
лъчи, които имат еднаква фаза, а в околното тъмно поле попадат лъчи с противоположна фаза. Както се
Медицинска физика. Иван Танев Иванов. Тракийски университет. 2016
вижда от Фиг 8.1.3, разликата в изминатия път между отразените лъчи 1 и 1¢ е равна на 2d.sin q. Когато тази
разлика е кратна на l, фазовата разлика между отразените лъчи ще бъде нула и тези лъчи ще дадат светеща
точка върху екрана. Ако тази разлика е кратна на l/2, получава се гасене на лъчите. По този начин може да
се измери d, да се определи формата на кристалната решетка. Ако кристалът се състои от биомакромолекули
(белтъци, нуклеинови киселини, обезводнени и кристализирани върху твърда подложка), с този метод се
определя тяхната третична структура и молекулна маса. По същество, това е единственият метод с който се
установява пространствения строеж на биомакромолекулите.
създават фон и намаляват контраста на образа. За да се получи ясен и контрастен образ на екрана, между
екрана и тялото се поставя антидифузионна решетка (Фиг. 8.2.2). Тя пропуща предимно тези лъчи, които
преминават през тялото без отклонение и поглъща по-голямата част от лъчите, които са се разсеяли. Този
начин на подобряване качеството на лъчите, съответно образа, е известен като колимация. Екранът е намазан
отвън със слой луминесциращо вещество (цинков сулфид, кадмиев волфрамат) – Фиг. 8.2.2. Под действие на
Ro-лъчи, луминофорът свети, така се създава видим образ на вътрешните органи на тялото (рентгеноскопия).
Наблюдението се извършва през слой от прозрачно оловно стъкло, за да се предпази лекаря от действието на
рентгеновите лъчи. При рентгенографията, екранът представлява фотоплака, върху която се фиксира
изображението.
Фиг. 8. 2. 3. Спектър на излъчените лъчи от Ro – тръба при различна сила на анодния ток (вдясно) и
различно анодно напрежение (вляво).
При класическата рентгенография преминаващите през дадена тъкан Ro-лъчи създават сянков образ
върху луминесциращ екран. Този образ има определен брой недостатъци. Идеален образ би се получил, ако
лъчите преминаващи през дадена точка на пролъчваната тъкан се събират в съответната точка от образа на
екрана. В действителност обаче във всяка точка на екрана попадат освен лъчи преминали през тъканта, но и
доста лъчи разсеяни от други точки на тъканта. Наслагването върху екрана на преминалите с разсеяните
лъчи намалява контраста и влошава качеството на образа. Колимацията на лъчите е винаги непълна и
качеството на образа е далеч от това, характерно за видимата оптика.
Друг недостатък на класическата Ro-диагностика е, че образът е двумерен (плосък) поради което
всички вътрешни нехомогенности на обекта, които лежат на един лъч се наслагват върху екрана. Например,
върху образа на белия дроб се наслагва образът на ребрата, разположени пред него, а така също и образът на
ребрата, намиращи се зад него. Така се получават различни проекционни ефекти (ефект на сумация, ефект на
припокриване, граничен ефект), които затрудняват диагностицирането на тумори и други аномалии.
Медицинска физика. Иван Танев Иванов. Тракийски университет. 2016
Трети недостатък идва от това, че фокусът на рентгеновата тръба не е точков, а има формата на
малко петно. От всяка точка на фокалното петно се излъчва сноп разходящи лъчи, които дават свой образ
върху екрана. Колкото ширината на фокалното петно е по-голяма, толкова тези образи ще бъдат по-силно
отместени един спрямо друг, от тук контраста на изображението ще бъде по-лош.
Четвърти недостатък се явява невъзможността да се диференцират меките тъкани без специални
контрастиращи вещества.
Повечето от посочените недостатъци се избягват при съвременната компютърна осева томография
(КТ). Този нов диагностичен метод дава възможност да се създаде тримерен образ на даден обект с помощта
на няколко проекции на обекта, като се използват принципите на математическия анализ. Самите проекции
се получават, като обектът се пролъчва с Ro-лъчи от различни ъгли, при което Ro-тръба и срещулежащите
детектори се въртят около центъра на обекта. Измерва се отслабването на лъчите, пресичащи обекта в
различни направления и от получените данни за различните проекции се синтезира видеоизображение на
вътрешността на обекта.
през всеки ред пиксели (Фиг. 8.3.2). Така получаваме интензивностите N1, N2, N 3, и т.н. до N16 на отслабените
преминали лъчи. За всяко направление на пролъчване се съставя уравнение, изразяващо общото поглъщане
на пролъчвания ред от пиксели като сума от поглъщането на отделните пиксели, включени в този ред.