Електроснабдяване и осветителна техника част 3

АНГЕЛ ПАЧАМАНОВ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ
И
ОСВЕТИТЕЛНА ТЕХНИКА
(УЧЕБНО ПОМАГАЛО)
ЧАСТ III
РЪКОВОДСТВО-РАБОТНА ТЕТРАДКА
ЗА КУРСОВ ПРОЕКТ ПО ОСВЕТИТЕЛНА И
ИНСТАЛАЦИОННА ТЕХНИКА
ТУ-СОФИЯ
2004
ДОЦ. АНГЕЛ ПАЧАМАНОВ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ
И
ОСВЕТИТЕЛНА ТЕХНИКА
(УЧЕБНО ПОМАГАЛО)
ЧАСТ ІІІ
РЪКОВОДСТВО-РАБОТНА ТЕТРАДКА
ЗА КУРСОВ ПРОЕКТ ПО ОСВЕТИТЕЛНА И
ИНСТАЛАЦИОННА ТЕХНИКА
ТУ-СОФИЯ
2004
Част ІII на учебното помагало по Електроснабдяване и осветителна техника (ЕСОТ) е
предназначена да подпомогне студентите от специалност “Електротехника” на Технически
университет-София (филиал Пловдив) при разработване на курсов проект по дисциплината
“Осветителна и инсталационна техника”. В ръководството-работна тетрадка студентите
последователно и подредено подготвят черновата на курсовия си проект. Следвайки указанията,
съпътстващи разработването на примерен проект, и използвайки конкретните данни на техническото
си задание, изпълнението на курсовия проект е изключително облекчено. Независимо от това, има
достатъчно възможности за прилагане на оригинални творчески решения - при избор на конкретни
варианти на силовите и осветителните инсталации (конфигуриране на токови кръгове и определяне
на местоположението на разпределителните табла, избор на защитни апарати и сечения на
захранващи линии и др.), както и при проектиране на осветителни уредби с енергийно-ефективни
светлинни източници и осветителни тела.
За разработването на курсовия проект студентите трябва да разполагат с помощните материали
за проектиране, изложени във втората част на учебника.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ЧАСТ I “ЕСОТ” СЪДЪРЖАНИЕ НА ЧАСТ ІІ “ЕСОТ”

ОСНОВИ НА ОСВЕТИТЕЛНАТА ТЕХНИКА ПРОЕКТИРАНЕ НА ОСВЕТИТЕЛНИ УРЕДБИ
Първа глава. Физични основи на светлината И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ
Спектър на електромагнитните вълни. Лъчиста Шеста глава. Светлотехнически изчисления
енергия и лъчист поток. Приемници на лъчение. Изчисляване на осветеност от точков, линеен и
Интегрална и спектрална чувствителност на площов елемент. Изчисляване на осветеност при
приемник. Основни светлинни величини - светлинен многократно отражение на светлината
поток, интензитет, светимост, осветеност, яркост. Седма глава. Вътрешни осветителни уредби
Основни зависимости между светлинните величини Категории зрителна работа. Норми за изкуствено
Втора глава. Светлинни свойства на телата осветление. Светлотехнически изчисления при
Спектрални и интегрални коефициенти на вътрешни осветителни уредби. Качествени
отражение, пропускане и поглъщане. Огледално, показатели на вътрешни осветителни уредби
дифузно и смесено отражение и пропускане Осма глава. Външни осветителни уредби
Трета глава. Зрителен процес Прожекторно осветление на спортни обекти. Улични
Устройство на зрителния анализатор. Особености на осветителни уредби
дневното и нощното зрение. Основни зрителни Девета глава. Управление на осветлението
характеристики Управление на вътрешно осветление. Управление на
Четвърта глава. Цвят улично осветление. Контролер за управление на УОУ
Характеристика на цвета. Описание и изчисляване на Десета глава. Проектиране на електрически
цветовете. Цветова диаграма. Координати на инсталации в сгради
цветност. Цветови праг, цветови контраст, оценка на Осветителни електрически инсталации. Силови
цветопредаването. Индекс на цветопредаване електрически инсталации. Слаботокови електрически
Пета глава. Светлинни източници и осветителни инсталации (телефонна инсталация, компютърна
тела мрежа, структурирана кабелна среда за комуникации,
Теория на топлинното излъчване. Излъчване на домофонна инсталация с електрическа брава,
реални тела. Теория на луминесцентното излъчване. звънчева инсталация и стълбищно осветление)
Електролуминесценция и фотолуминесценция.
Светлинни източници. Осветителни тела Помощни материали за проектиране
ВЪЗПРИЕТИ СЪКРАЩЕНИЯ
ОУ - осветителна уредба СРК - светлоразпределителна крива

СИ - светлинен източник ПРА - пусковорегулираща апаратура
ЛНЖ - лампа с нажежаема жичка ЕПРА - електронна ПРА
ЛЛ -луминесцентна лампа НЛВН - натриева лампа с високо налягане
ГЛВН - газоразрядна лампа с високо налягане НЛНН - натриева лампа с ниско налягане
ЖЛВН -живачна лампа с високо налягане МХЛ - металхалогенна лампа
ISBN 954-323-041-2
Технически университет-София
Ангел Пачаманов
ЗАДАНИЕ
за курсов проект по осветителна и инсталационна техника
Да се проектират:
1. Силова инсталация в производствено помещение при зададени параметри и
разположение на силовите консуматори; специфична осветителна мощност
(W/m2 за осветеност100 lx);
2. Осветителни уредби и електрически инсталации в производствени и
административни помещения.
Курсовият проект трябва да съдържа: Заглавна страница, настоящото задание и
записка (до 15 стандартни машинописни страници или написани на ръка с
технически шрифт), включваща:
Част 1: Силова инсталация
А) Кратка характеристика на помещението (група по взриво и пожаробезопасност);
описание на електрообзавеждането; начин на изпълнение на силовата мрежа
ниско напрежение
Б) Изчислителна част: Определяне на местата на силовите разпределителни табла.
Пресмятане на електрическите товари. Оразмеряване на електрическите линии за
отделните машини и линиите, захранващи разпределителните табла - избор на
сечения и защитна апаратура; проверка на сеченията по допустима загуба на
напрежение.
В) План на силовата инсталация (на паус с туш - формат А2 или на AutoCAD -
формат А3); еднолинейна схема на силовите разпределителни табла (на отделни
листа в изчислителната записка). Спецификация на материалите (на отделен лист
в края на записката).
Част 2: Осветителни уредби
А) Светлотехническа част: обща част (характеристика на помещенията, група по
взриво и пожаробезопасност); избор на нормени светлотехнически показатели,
избор на система на осветление, обосновка на целесъобразен светлинен източник
и осветител, определяне на броя и разположението на осветителите, оценка на
качествените показатели
Б) Електрически инсталации: начин на изпълнение на инсталациите; определяне на
местоположението и инсталираните мощности на лампените и контактните
излази; групиране на излазите в токови кръгове от главно или крайни табла
“Осветление”; избор на сечения и защитна апаратура; проверка по допустима
загуба на напрежение
В) Спецификация на материалите. План на осветителните уредби и контактните
излази (на паус с туш-формат А2 или на AutoCAD-формат А3); еднолинейна
схема на табла осветление (на отделни листа в изчислителната записка).
Литература:
1. Пачаманов А. Електроснабдяване и осветителна техника, ТУ - София, 1999, 2002
2. http://www.tunnellighting.com /Bulgarian/Учебна работа
3. Правилник за устройство на електрическите уредби. Техника. София 1980
4. Проект за актуализация на БДС1786-84. Осветление - естествено и изкуствено
___________________________________________________________________________ 3
Ангел Пачаманов - Ръководство по осветителна и инсталационна техника
Част 1: Силова инсталация на производствен цех
Примерно задание: Цех “Машинна обработка”

№ по плана Консуматор PH, kW iн , A KП KИa cosϕCP
1-4 Машини тип 1 5,5 10 6 0,16 0,55
5 Машина тип 2 30 51 5 0,18 0,60
6 Машина тип 3 2,2 4 7 0,15 0,50
7-8 Машини тип 4 4 7 6 0,18 0,60
9-10 Машини тип 5 10 17 5 0,27 0,65
11 Машина тип 6 17 29 5 0,15 0,65
12 Машина тип 7 10 18 6 0,14 0,50
13 Машина тип 8 5,5 10 6 0,14 0,50
14 Машина тип 9 13 24 5 0,14 0,50
Специфична осветителна мощност 5 W/m2 за осветеност 100lx;
Вашето задание:
Машини тип 1
Машина тип 2
Специфична осветителна мощност ...... W/m2 за осветеност 100lx;
Мащаб: 1:250 Вашият мащаб: 1: .......
Архитектурният план се изчертава във вид на работно копие в мащаб 1:50. Ако
мащабът на заданието е 1:Х, в чертежа всички размери са Х/50=х пъти по-големи.
4 ___________________________________________________________________________
1.1. Кратка характеристика на помещението
Производственото помещение представлява металообработващ цех, оборудван с
металорежещи машини. Помещението е сухо, с относителна влажност на въздуха
под 75%. Липсват условия, създаващи повишена или особена опасност за поражения
от електрически ток. Металорежещите машини се захранват по радиална схема от
силови разпределителни табла. Последните са захранени по радиална схема и от
главното разпределително табло, намиращо се на външната стена на сградата. При
всички преминавания през стени и на височина до 2 м от пода кабелите се защитават
с метални или пластмасови тръби.
Силовата електрическа мрежа се изпълнява в кабелни канали по пода и в залети в
бетонния под пластмасови тръби. От тръбите до клемните кутии на машините
кабелите се защитават с гофриран шлаух. Всички метални части в кабелните канали
и таблата се заземяват.
1.2. Изчислителна част

1.2.1. Определяне на местата на силовите разпределителни табла
Силовите разпределителни табла се разполагат в близост до центъра на
електрическите товари на групите консуматори. За конкретното помещение са
достатъчни две силови разпределителни табла, монтирани над кабелния канал.
КАБЕЛ В ПВС-ТРЪБА
CPT-1 CPT-2
PTO КАБ. КАНАЛ
НОМЕР НА ПОМЕЩЕНИЕТО ГРТ НОМЕР НА КОНСУМАТОРА НА ЕЛ.ЕНЕРГИЯ
1.2.2. Пресмятане на електрическите товари

1.2.2.1. Определяне на средните товари
Средният активен товар за най-натоварената смяна на група консуматори с
еднороден режим на работа се определя по формулата: PСР =КИа.∑РНi , където КИа е
групов коефициент на използване на активните товари за най-натоварената смяна.
Съответно, средният реактивен товар за най-натоварената смяна е
QСР=РСР.tg(arccosϕср).
___________________________________________________________________________ 5
За силово разпределително табло 1 (СРТ-1) се попълват таблиците:
Консуматори 1,2,3,4 Брой РНi, kW ∑ РНi, kW КИа PСР, kW cosϕср tgϕср QСР, kVAr
Група 1 към СРТ-1 4 5,5 22 0,16 3,52 0,55 1,52 5,35
Вашата група 1 към СРТ-1
Консуматори Брой РНi, kW ∑ РНi, kW КИа PСР, kW cosϕср tgϕср QСР, kVAr
Група 1 към СРТ-1
Консуматор 5 Брой РНi, kW ∑ РНi, kW КИа PСР, kW cosϕср tgϕср QСР, kVAr
Група 2 към СРТ-1 1 30 30 0,18 5,40 0,60 1,33 7,18
Група 3 към СРТ-1 1 2,2 2,2 0,15 0,33 0,50 1,73 0,57
Средният товар на групите потребители към СРТ-1 (с различен работен режим,

но със съвпадащи най-натоварени смени) е равен на сумата на техните средни
товари, т.е. РСР=i=1∑nРСРi=i=1∑nКИai.РНi и съответно QСР(СРТ-1)=i=1∑nQСРi. Допуска се
формулите да се използват и ако най-натоварените смени на групите потребители не
съвпадат. В случая:
РСР(СРТ-1)=i=1∑3РСрi=3,52+5,40+0,33=9,25 kW;
QСР(СРТ-1)=i=1∑3QСрi=5,35+7,18+0,57=13,10 kVAr.
Вашите средни товари за СРТ-1
РСР(СРТ-1)=∑РСрi=
QСР(СРТ-1)=∑QСрi=
Груповият коефициент на използване на активните товари за най-натоварената
смяна на СРТ-1 ще бъде КИа(СРТ-1)=РСР(СРТ-1) /∑ РНi(СРТ-1)=9,25/54,2=0,17.
Вашият групов коефициент на използване на активните товари за СРТ-1
КИа(СРТ-1)= / =
Съответно, средният фактор на мощност за СРТ-1 ще бъде:
cosϕср(СРТ-1)=cos(arctg(QСР/РСР)=0,58.
Вашият среден фактор на мощност за СРТ-1

cosϕср(СРТ-1)=cos(arctg( / )=
Окончателно за СРТ-1 се получава:

Консуматори 1-6 Брой РНi, kW ∑ РНi, kW КИа PСР, kW cosϕср tgϕср QСР, kVAr
Общо за СРТ-1 6 2,2÷30 54,2 0,17 9,25 0,58 1,42 13,10
6 ___________________________________________________________________________
Вашите консуматори към СРТ-1
Общо за СРТ-1
Процедурата се повтаря за силово разпределително табло 2:

Консуматори 7,8 Брой РНi, kW ∑ РНi, kW КИа PСР, kW cosϕср tgϕср QСР, kVAr
Група 1 към СРТ-2 2 4 8 0,18 1,44 0,60 1,33 1,92
Консуматори 9,10 Брой РНi, kW ∑ РНi, kW КИа PСР, kW cosϕср tgϕср QСР, kVAr
Група 2 към СРТ-2 2 10 20 0,27 5,40 0,65 1,17 6,32
Група 3 към СРТ-2 1 17 17 0,15 2,55 0,65 1,17 2,98
Група 4 към СРТ-2 1 10;5,5;13 28,5 0,14 3,99 0,50 1,73 6,90
РСР(СРТ-2)=i=1∑4РСрi=1,44+5,40+2,55+3,99=13,38 kW;
QСР(СРТ-2)=i=1∑4QСрi=1,92+6,32+2,98+6,9=18,12 kVAr.
Вашите средни товари за СРТ-2
РСР(СРТ-2)=∑РСрi=
QСР(СРТ-2)=∑QСрi=
Груповият коефициент на използване на активните товари за най-натоварената
смяна СРТ-2 ще бъде КИа(СРТ-2)=РСР(СРТ-2) /∑ РНi(СРТ-2)=13,38/73,3=0,18.
Вашият групов коефициент на използване на активните товари за СРТ-2
КИа(СРТ-2)= / =
Съответно, средният фактор на мощност за СРТ-2 ще бъде:
cosϕср(СРТ-2)=cos(arctg(QСР/РСР)=0,59.
Вашият среден фактор на мощност за СРТ-2
cosϕср(СРТ-2)=cos(arctg( / )=
___________________________________________________________________________ 7
Окончателно за СРТ-2 се получава:
Общо за СРТ-2 8 4÷17 73,3 0,18 13,38 0,59 1,35 18,12
Вашите консуматори към СРТ-2
Общо за СРТ-2
Товарът на разпределително табло осветление (РТО) се определя по

специфичната инсталирана мощност за осветление. При зададената специфична
мощност p=0,005 kW/m2/100lx и отчетена нормена осветеност EH=300 lx [1, стр.104,
позиция 10.2] получаваме инсталирана мощност за осветление:
PОСВ=p.S.EH/100=0,005.670.300/100=10,05 kW, където S е площта на цеха в м2.
Окончателно за РТО се получава:
Осветителен товар Площ на р, kW/ м2/ EН, lx PОСВ, kW cosϕср tgϕср QСР, kVAr
цеха, m2 100lx
Общо за РТО 670 0,005 300 10,05 0,9 0,484 4,86
Вашият осветителен товар към РТО
Осветителен товар Площ на р, kW/ м2/ EН, lx PОСВ, kW cosϕср tgϕср QСР, kVAr
цеха, m2 100lx
Общо за РТО
Средният товар на главното разпределително табло (ГРТ) за най-натоварената

смяна ще се получи като сума от средните товари на двете разпределителни табла и
пълния осветителен товар (приема се, че през най-натоварената смяна осветлението
работи):
РСР(ГРТ) =i=1∑3РСрi=9,25+13,38+10,05=32,68 kW;
QСР(ГРТ)=i=1∑3QСрi=13,10+18,12+4,86=36,08 kVAr.
Вашите средни товари на главното разпределително табло
РСР(ГРТ) = ∑РСрi =
QСР(ГРТ)=∑QСрi=
Средният фактор на мощност за ГРТ за най-натоварената смяна ще бъде:
cosϕср(ГРТ)=cos(arctg(QСР/РСР)=0,67;
Вашият среден фактор на мощност за ГРТ
Cosϕср(ГРТ)=cos(arctg( / )=
1.2.2.2. Определяне на максималните товари

Съгласно ПУЕУ[3], във фаза работен проект максималният активен товар на
група консуматори за всички звена на електроснабдителната система на
промишлени предприятия се изчислява по формулата: РM=КМа.РСР=КМа.КИa.РН,
където коефициентът на максимума КМа на активния товар се определя от таблица
[1, стр.108] като функция на груповия коефициент на използване на активния товар
КИa и еквивалентния брой потребители nE=(i=1∑nРНi)2/i=1∑nР2Нi. Последният държи
сметка за съотношението между мощностите на най-големите и най-малките
8 ___________________________________________________________________________
консуматори от силовото табло. Ако действителният брой на потребителите е по-
малък от 4, максималният активен или реактивен товар се приема равен на сумата от
номиналните мощности. Ако еквивалентният брой потребители
n 2 n 2 n
nE=(i=1∑ РНi) /i=1∑ Р Нi се получи по-малък от 4 се приема РM=i=1∑ 0,9.Рнi.
За силово разпределително табло 1 груповият коефициент на използване на
активната мощност е КИа(СРТ1)=0,17, а еквивалентният брой консуматори:
nE(СРТ-1)=(i=1∑6 РНi)2/i=1∑6 Р2Нi=54,22/(4.5,52+302+2,22)=2937,6/1025,8=2,86. Тогава от
[1, стр.108] КМа(СРТ-1)(2,86;0,17)>3,43, т.е. РM(СРТ-1)=i=1∑n0,9.Рнi=0,9.54,2=48,78 kW.
Вашите стойности за максималния товар на СРТ-1
nE(СРТ-1)=(∑РНi)2/ ∑Р2Нi=
КИа(СРТ-1)=
КМа(СРТ-1)( ; )= от [1, стр.108]
Ако nE<4 => РM(СРТ-1)=i=1∑n0,9.Рнi= kW
Ако nE>3 => РM(СРТ-1)=КМа(СРТ-1).РСР(СРТ-1)= kW
Груповият коефициент на използване на активната мощност за силово
разпределително табло 2 е КИа(СРТ-2)=0,18, а еквивалентният брой консуматори:
nE(СРТ-2)=(i=1∑8РНi)2/i=1∑8Р2Нi=73,52/(2.42+2.102+172+102+5,52+132)=5402,3/820,3=6,59.
За тези стойности на КИа(СРТ-2) и nE(СРТ-2) от [1, стр.108] след двукратна линейна
интерполация определяме КМа(СРТ-2)(6,59;0,18)=2,24 и съответно:
РM(СРТ-2)=КМа(СРТ-2).РСР=2,29.13,38=30,64 kW.
Вашите стойности за максималния товар на СРТ-2
nE(СРТ-2)=(∑РНi)2/ ∑Р2Нi=
КИа(СРТ1)=
КМа(СРТ-1)( ; )= от [1, стр.108]
Ако nE<4 => РM(СРТ-1)=i=1∑n0,9.Рнi = kW
Ако nE>3 => РM(СРТ-1)=КМа(СРТ-1).РСР(СРТ-1) = kW
Делът на силовия товар в максималния активен товар на главното
разпределително табло (ГРТ) за най-натоварената смяна се получава:
nE(ГРТ)=(i=1∑14РНi)2/ i=1∑14 Р2Нi=127,72/(1025,8+820,3)=16307,3/1846,1=8,83
КИа(ГРТ)= (9,25+13,38)/(54,2+73,3)=0,177;
КМа(ГРТ)(8,83;0,177)=1,95 от [1, стр.108] и съответно
РM(ГРТ)=КМа(ГРТ).РСР(ГРТ)=1,95.22,63=44,13kW
Вашите стойности за дела на силовия товар в максималния товар на ГРТ
nE(СРТ-2)=(∑РНi)2/ ∑Р2Нi =
КИа(СРТ1)= ( + )/( + )=
КМа(СРТ-1)( ; )= от [1, стр.108]
РM(СРТ-1) = КМа(СРТ-1).РСР(СРТ-1) = kW
___________________________________________________________________________ 9
Максималният реактивен товар на група потребители се определя като
произведение на средната реактивна мощност за най-натоварената смяна и
коефициента К’M, който се определя от условията:
ако КИa>0,2 => К’M=1,1 при nE≤10 и К’M=1 при nE>10 ;
ако КИa≤0,2 => К’M=1,1 при nE≤100 и К’M=1 при nE>100.
Максималните реактивни товари, съгласно тези условия, се получават:
За СРТ-1: При nE<4 директно се приема QM=РМ.tgϕ=48,78.(0,75÷1)= 48,78 kVAr;
За СРТ-2: QM=1,1.QСР=1,1.18,12=19,93 kVAr;
За ГРТ : QM=1,1.QСР=1,1.36,08=39,67 kVAr.
Вашите максимални реактивни товари:
За СРТ-1: QM=
За СРТ-2: QM=
За ГРТ : QM=
1.2.3. Определяне на изчислителните токове

Максимален (изчислителен) IM ток е постоянен по стойност във времето
фиктивен ток, който е еквивалентен на променящия се действителен ток по
отношение на най-голямото топлинно въздействие, при което се достига
максималната температура на нагряване или топлинно износване на изолацията [3].
При електроснабдителни системи максималният ток се изчислява от максималния
активен товар и фактора на мощност. Необходимите максималните токове за избор
на сечения на захранващи кабели и защитни апарати се получават както следва:
За СРТ-1:IM=РМ/(√3.U.cos[arctg(QM/PM)])=48780/(660.cos[arctg(48,78/48,78)])=104,52 A;
За СРТ-2: IM= РМ/(√3.U.cos[arctg(QM/PM)])=30640/(660.cos[arctg(19,93/30,64)])=55,38 A;
За ГРТ трябва да се прибави и осветителният товар, т.е. РМ’ =44,13+10,05=54,18 kW,
при което
IM= РМ/(√3.U.cos[arctg(QM/PM)])=54180/(660.cos[arctg(36,08/54,18)])=98,63 A.
Вашите максимални токове за избор на защити и захранващи кабели за таблата:
За СРТ-1: IM=
За СРТ-2: IM=
За ГРТ : IM=
1.2.4. Определяне на върховите токове

Върховият ток IB за група консуматори с индуктивен товар се изчислява с
достатъчно за практиката точност по израза IB =iпм+(IМ - KИа.iнм), където iпм е най-
големият пусков ток на консуматор от групата; IМ е максимален продължителен ток
на групата консуматори; iнм и KИа са номинален ток и коефициент на използване на
консуматора с най-голям пусков ток.
Върховите токове по разпределителни табла са:
10 ___________________________________________________________________________
За СРТ-1:
Консуматорът с най-голям пусков ток в случая е №5:
5 Машина тип 2 30 51 5 0,18 0,60
IB(СРТ-1)=iпм+(IМ - KИа.iнм)=5.51+(104,52-0,18.51)=350,34 A
Вашата стойност за върховия ток на СРТ-1
IB(СРТ-1)=iпм+(IМ - KИа.iнм)=
За СРТ-2:
Консуматорът с най-голям пусков ток в случая е №11:
11 Машина тип 6 17 29 5 0,15 0,65
IB(СРТ-2)=iпм+(IМ - KИа.iнм)=5.29+(55,38-0,15.29)=196,03 A
Вашата стойност за върховия ток на СРТ-2
IB(СРТ-2)=iпм+(IМ - KИа.iнм)=
За ГРТ:
Консуматорът с най-голям пусков ток е №5:
5 Машина тип 2 30 51 5 0,18 0,60
IB(ГРТ)=iпм+(IМ - KИа.iнм)=5.51+(98,63-0,18.51)=344,45 A
Вашата стойност за върховия ток на ГРТ
IB(ГРТ)=iпм+(IМ - KИа.iнм)=
1.2.5. Избор на защитна апаратура и сечения на захранващите линии

За удобство всички изчислени стойности дотук са обобщени в таблицата:
РСР , QСР , cosϕCP РМ , QМ , cosϕМ IM , IB ,
ТАБЛО kW kVAr kW kVAr A A
СРТ-1 9,25 13,10 0,58 48,78 48,78 0,71 104,52 350,34
СРТ-2 13,38 18,12 0,59 30,64 19,93 0,84 55,38 196,03
РТО 10,05 4,86 0,9 10,05 4,86 0,9 16,99 (1,1÷1,2).17=20
ГРТ 32,68 36,08 0,67 44,13+10,05=54,18 39,67 0,81 98,63 344,45
___________________________________________________________________________ 11
Вашите обобщени изчислени стойности
СРТ-1
СРТ-2
РТО
ГРТ
След определяне на изчислителните товари и токове се пристъпва към избор на

защитна апаратура и сечение на линиите. Ако последните се защитават с
предпазители [1, стр.106-П4.3] предимството е, че се осигурява видимо прекъсване
на захранването при ремонтни работи. В този случай защитата от претоварване при
двигателите се осъществява с термичен изключвател към пусковия контактор. При
използване на автоматични прекъсвачи с топлинен и електромагнитен изключвател
(за защита от претоварване и късо съединение) [1, стр.106-П4.4], токът на
сработване на термичното и реле се настройва съгласно [1, стр.88-Т10.2].
За двигатели със зададени номинална мощност PH, фактор на мощността cosϕH и
кратност на пусковия ток KП, номиналният ток се получава по израза
IH=PH/(1,73.UH.cosϕH), а върховият ток – по израза IB=KП.IH.
При защита на двигателя с предпазители се избира номиналната стойност на тока
на вложката: IH.B.>IB/α. Параметърът α се определя по продължителността на
пусковия процес: α=2,5 – за силови разпределителни табла или пускане на
двигатели без товар; α=2,0÷1,6 – при пускане на двигатели под товар; α=1,6 – при
пускане на отговорни двигатели под товар.
Условията за избор на сечения на кабели и проводници са разгледани в [1, стр.
88-89]. Целесъобразно е да се започва от минимално-допустимите сечения [1,
стр.107-П4.9], които след това се проверяват по допустимо загряване и кратност на
еднофазния ток на късо съединение (к.с.) спрямо тока на защитата. Накрая се прави
проверка на сеченията по загуба на напрежение до електрически най-отдалечения
консуматор.
Условието за избор на сечения на линиите по допустимо нагряване е токът от
таблицата за допустимо токово натоварване [1, стр.107-П4.7] да е по-голям от
максималния ток, коригиран с два коефициента: IДОП>IM/(k1.k2). Например, ако се
приеме температура на околната среда qОК=30°С и допустима температура на
кабела q=70°С, коефициентът k2=[(q-qОК)/(q-qОК.ТАБЛ)] 1/2=[(70-30)/(70-25)] 1/2=
0,94. Когато кабелите се полагат един от друг на разстояние, равно на удвоения им
диаметър, k1=1.
Минималната изисквана кратност на еднофазния ток на к.с. на захранващите
линии спрямо термичния изключвателен ток на защитния апарат се дефинира в [3,
стр.188, раздел III]. Допустимо е еднофазният ток на к.с. да не се изчислява ако IН.В/
IДОП.ЛИНИЯ <3 - при защита на линията със стопяеми предпазители; IТР/IДОП.ЛИНИЯ <1,4-
12 ___________________________________________________________________________
при защита на линията с автоматични прекъсвачи и IТР≤100A; IТР/IДОП.ЛИНИЯ <1,25 -
при защита на линията с автоматични прекъсвачи и IТР>100A [1, стр.88-Т10.3].
Избор на защитен апарат и сечение на линията за консуматор №6 от СРТ-1:
6 Машина тип 3 2,2 4 7 0,15 0,50
При защита с предпазители: IB=KП.IH=5.4=20 A ; IH.B.≥IB/α=20/2=10A
1. Избираме витлови предпазители с открити клеми за предно свързване тип ПЕО27 с гнездо 25А
и номинален ток на стопилката 10А [1, стр.106-П4.3];
2. Допустимият ток на линията трябва да бъде IДОП≥IM/(k1.k2)=4/0,94=4,26A. По минимално-
допустимото сечение [1, стр.107-П4.9] и по условие за допустимо нагряване [1, стр.107-П4.7]
може да се избере сечение на линията 1,5 мм2 (с допустим ток 19 А);
3. Проверка по минимална кратност на тока на защитата IН.В./IДОП.ЛИНИЯ=10/19=0,53<3.
При защита с автоматичен прекъсвач: IB=KП.IH=5.4=20 A ; IТP≥1,25.IН=5A ; IEP≥1,2.IB=24A)
Ако вместо защита с предпазители се осъществи защита с автоматичен прекъсвач, сечението на
линията също трябва да бъде 1,5 мм2 с допустим ток 19 А. В този случай
IТР/IДОП.ЛИНИЯ=5/19=0,26<1,4 и IЕР=10.IТР=50A>24A.
Избор на защитен апарат и сечение на линията за Вашия най-маломощен консуматор от СРТ-1:

При защита с предпазители:
При защита с автоматичен прекъсвач:

5 Машина тип 2 30 51 5 0,18 0,60
При автоматичен прекъсвач: IB=KП.IH=5.51=255 A ; IТР≥1,25.IH=63 A ; IEP≥1,2.IB=306A
1. Избираме триполюсен автоматичен прекъсвач тип А1 с номинален ток 63А и ток на термичния
изключвател 2,5-63 А (настройка IТР=63А; IЕР=10.IТР=630A>306A) [1, стр.106-П4.4].
2. Допустимият ток на линията трябва да бъде IДОП>IM/(k1.k2)=51/0,94= 54,26A. По условие за
допустимо нагряване е достатъчна линия 4х10 мм2 [1, стр.107-П4.7] с допустим ток 60 А;
3. Проверка по минимална кратност на тока на защитата IТР/IДОП.ЛИНИЯ=63/60=1,05<1,4
___________________________________________________________________________ 13
Избор на защитен апарат и сечение на линията за Вашия най-мощен консуматор от СРТ-1:

11 Машина тип 6 17 29 5 0,15 0,65
При автоматичен прекъсвач: IB=KП.IH=5.29=145 A ; IТР≥1,25.IH=36,25 A ; IEP≥1,2.IB=174 A
1. Избира се триполюсен автоматичен прекъсвач тип А1 с номинален ток 63А, ток на термичния
изключвател 2,5-63 А (настройка IТР=37А, IЕР=10.IТР=370A>174А) [1, стр.106-П4.4];
2. Допустимият ток на линията трябва да бъде IДОП>IM/(k1.k2)=29/0,94=30,85A. По условие за
допустимо нагряване [1, стр.107-П4.7] избираме сечение на линията 4 мм2 с допустим ток 34А;
3. Проверка по минимална кратност на тока на защитата IТР/IДОП.ЛИНИЯ=31/34=0,91<1,4.
При предпазители: IB=KП.IH=5.29=145 A ; IH.B.>IB/α=145/2=72,5A
1. Избират се високомощни предпазители за предно свързване с открити клеми тип ОВП-20 с ток
на стопилката 80 А (ВП20:80) [1, стр.106-П4.3]
2. Допустимият ток на линията трябва да бъде IДОП>IM/(k1.k2)=29/0,94=30,85A. По условие за
допустимо нагряване [1, стр.107-П4.7] избираме сечение 4 мм2 с допустим ток 34 А;
3. Проверка по минимална кратност на тока на защитата IН.В./IДОП.ЛИНИЯ=80/31=2,6<3.
Избор на защитен апарат и сечение на линията за Вашия най-мощен консуматор от СРТ-2:

14 ___________________________________________________________________________
Избор на защитен апарат и сечение на линията за СРТ-1
СРТ-1 9,25 13,10 0,58 48,78 48,78 0,71 104,52 350,34
При автоматичен прекъсвач: IM=104,52A; IB=350,34А ; IТР ≥1,1.IM =115A; IЕР ≥1,2.IВ=420A
изключвател 80-320 А (настройка IТР=115А, IЕР=10.IТР=1150A>420A) [1, стр.106-П4.4];
2. Допустимият ток на линията трябва да бъде IДОП>IM/(k1.k2)=104,52/0,94=111,19A. По условие за
допустимо нагряване [1, стр.107-П4.7] избираме сечение 35 мм2 с допустим ток 133 А;
3. Проверка по минимална кратност на тока на защитата ITP/IДОП.ЛИНИЯ=111/133=0,83<1,25.
Избор на защитен апарат и сечение на линията за Вашето СРТ-1:
СРТ-1
Избор на защитен апарат и сечение на линията за СРТ-2

СРТ-2 13,38 18,12 0,59 30,64 19,93 0,84 55,38 196,03
При автоматичен прекъсвач: IM=55,38A; IB=196,03А ; IТР≥1,1.IM=61A; IЕР≥1,2.IВ=235A
изключвател 2,5-63 А (настройка 61А, IЕР=10.IТР=610A>235A) [1, стр.106-П4.4];
допустимо нагряване [1, стр.107-П4.7] избираме сечение 10 мм2 с допустим ток 60А;
Избор на защитен апарат и сечение на линията за Вашето СРТ-2:

СРТ-2
___________________________________________________________________________ 15
Избор на защитен апарат и сечение на линията за ГРТ
ГРТ 32,68 36,08 0,67 44,13+10,05=54,18 39,67 0,81 98,63 344,45
При автоматичен прекъсвач: IM=98,63A; IB=344,45А ; IТР ≥1,1.IM =108A; IЕР ≥1,2.IВ=413A
изключвател 80-320 А (настройка 160А*, IЕР=10.IТР=1600A>413A) [1, стр.106-П4.4]
допустимо нагряване [1, стр.107-П4.7] избираме сечение 35 мм2 с допустим ток 133А;
*настройката е загрубена с една степен заради селективност по отношение на автомата за СРТ-1.
Избор на защитен апарат и сечение на линията за Вашето ГРТ:

ГРТ
Избраните защитни апарати трябва да отговарят на изискването за

комутационна способност при късо съединение (к.с.), т.е. IИЗКЛ(КС) ≥ IКС(МАКС) , където
IИЗКЛ(КС) е комутационната способност на защитните апарати [1, стр.106-П4.3 и
П4.4); IКС(МАКС)- възможният максимален ток на късо съединение за мястото, където
ще бъде монтиран защитният апарат. Тук ще проверим само автоматичния
прекъсвач за ГРТ. За останалите прекъсвачи това условие се проверява като
предварително се изчислят токовете на късо съединение чрез импедансите на
захранващите ги линии и трансформатора на трафопоста.
На ниската страна на трансформатор с номинална мощност SНтр=400 kVA,
линейно вторично напрежение U=0,4 kV и напрежение на късо съединение uk%=5%,
максималният ток на късо съединение е: IКС(МАКС)≈(100.SHтр/uk%)/(√3.U))=11561 A.
Изключвателният ток на автоматичния прекъсвач А3-320А е 15kA, което означава,
че апаратът успешно ще изключи късо съединение по линията и шините на ГРТ. В
случай, че трансформаторът е по-мощен, автоматичният прекъсвач трябва да се
подмени с такъв от по-висок клас по отношение на изключвателен ток. Това е една
от причините след мощни трансформатори защитата на линиите да се извършва с
високомощни предпазители (изключвателен ток 100 kA [1, стр.106-П4.3]).
16 ___________________________________________________________________________
Проверка на Вашия автоматичен прекъсвач за ГРТ по изключвателен ток
SНтр= kVA U=0,4 kV uk%= %
IКС(МАКС)≈(100.SHтр/uk%)/(√3.U))=
IИЗКЛ(КС) ≥ IКС(МАКС)
1.2.7. Проверка на сеченията по допустима загуба на напрежение

Загубата на напрежение в захранващите линии се изчислява по формулата:
∆U%=(100/U2).i=1∑nLi(PМi.Ri+QМi.Xi) [%],
където PМi, QМi са максималните активен и реактивен товар в i-тия участък на
линията, kW, kVAr; Li - дължина на i-тия участък на линията, m; Ri и Xi - активно и
индуктивно съпротивление на i-тия участък на линията, Ω/km; U - линейно
напрежение на линията, V. Стойностите на активното и индуктивното
съпротивление за 1 km линия със сечение до 120 mm2 са дадени в [1, стр. 94-Т10.7].
От крайните разпределителни табла се разглеждат само електрически най-
отдалечените консуматори (kVA.m=max). За СРТ-1 това е консуматор №5, а за СРТ-
2 – консуматор №11. Допустимата загуба на напрежение от табло НН на трафопоста
до СРТ е 2,5%, като общата загуба на напрежение до краен консуматор не трябва да
превишава 5% [3].
Първата конфигурация захранващи линии, за която трябва да се изчисли загубата
на напрежение, е до краен консуматор от силово разпределително табло 1. Под
участъците са нанесени активните и индуктивните съпротивление на линиите,
отчетени от [1, стр.94-Т10.7].
РТО
54+j40 СРТ-2 49+j49 ДРУГИ 30+j15
50 m, 4х35 mm2 12 m, 4x35 mm2 35 m, 4x10 mm2

Т/П ГРТ СРТ-1 М.№5
R1=0,51Ω/km; X1=0,06Ω/km R2=0,51Ω/km; X2=0,06Ω/km R3=1,78Ω/km; X3=0,08Ω/km
Замествайки във формулата за загубата на напрежение, получаваме:
∆U%=(100/U2).i=1∑nLi(PМi.Ri+QМi.Xi)=
(100/3802).{50.(54.0,51+40.0,06)+12.(49.0,51+49.0,06)+35.(30.1,78+35.0,08)}=
(0,00069252).{1497+335+1967}=1,04+0,23+1,36=2,63 < 5%
При напрежение 380 V на табло НН на трафопоста на шини, ГРТ ще има
напрежение (100-1,04).380/100=376 V; на шини СРТ-1 (100-1,04-0,23).380/100=375
V; на клемната кутия на машина No5 (100-2,63).380/100=370 V.
___________________________________________________________________________ 17
Схема и изчисляване на загуба на напрежение до консуматор на Вашето СРТ-1
По същия начин се постъпва и за захранващите линии до краен консуматор от

силово разпределително табло 2:
РТО
54+j40 СРТ-1 30,6+j20 ДРУГИ 17+j8,7
50 m, 4х35 mm2 38 m, 4x10 mm2 25 m, 4x4 mm2

Т/П ГРТ СРТ-2 М.№11
R1=0,51Ω/km; X1=0,06Ω/km R2=1,78Ω/km; X2=0,08Ω/km R3=4,45Ω/km; X3=0,1Ω/km
Отново заместваме във формулата за загуба на напрежение и получаваме:
∆U%=(100/U2).i=1∑nLi(PМi.Ri+QМi.Xi)=
(100/3802).{50.(54.0,51+40.0,06)+38.(30,6.1,78+20.0,08)+25.(17.4,45+8,7.0,1)}=
(0,00069252).{1497+2131+1913}=1,04+1,48+1,32=3,84 < 5%
Проверката за загуба на напрежение до краен консуматор от разпределително
табло «Осветление» ще се извърши в част “Осветителни уредби”.
Схема и изчисляване на загуба на напрежение до консуматор на Вашето СРТ-2
18 ___________________________________________________________________________
1.3. План на силовата инсталация
След определяне на защитната апаратура и сеченията на линиите, резултатите се
нанасят на чертежа на силовата инсталация. Желателно е да се даде легенда с
използваните символи и вида на помещенията.
1.3.1. Еднолинейни схеми на силовите разпределителни табла
Схемите на разпределителните табла съдържат подробни таблици, в които се
нанасят резултатите от направените изчисления. По тези схеми се поръчва и
изработването им. При разработване на курсовия проект за чернова може да се
ползват примерните модели, дадени на следващата страница.
1.3.2. Спецификация на материалите
Спецификацията на материалите за силовата инсталация включва количествата
на всички необходими материали - кабели, проводници, тръби, метални
конструкции и др. Защитните и комутационните апарати не се описват в
спецификацията, тъй като са съставна част на силовите разпределителни табла. В
показаната по-долу примерна спецификация двете най-десни колони не се попълват
от проектанта, но се изискват от възложителя на проекта.
СПЕЦИФИКАЦИЯ НА МАТЕРИАЛИТЕ
Обект: Машиностроителен завод Подобект: Цех “Машинна обработка” Част: Електро
No Коли- Един.
по Наименование и вид Мярка чество цена Общо
ред
1. Силов кабел тип СВТ 4х1,5 mm2 m 500
2. Силов кабел тип СВТ 4х4 mm2 m 200
5. Скоби за полагане на кабели в бетонов канал бр. 100
6. PVC-тръби 2” за полагане на кабели в бетонен под кг 60
... ... ... ...
21. Силово разпределително табло СРТ-1 (по чертеж 1) бр. 1
22. Силово разпределително табло СРТ-2 (по чертеж 2) бр. 1
23. Главно разпределително табло ГРТ (по чертеж 3) бр. 1
Дата: Съставил количествената сметка: /п/

(име, фамилия)
___________________________________________________________________________ 19
ПРИМЕРЕН ВИД НА СИЛОВИ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ ТАБЛА
ГРТ ГРТ
СВТ 4х35 мм2
СВТ 4х35 мм2
СВТ 4х10 мм2
СВТ 4х4 мм2
ИЗЛАЗ № ВХОД ИЗЛАЗ № ВХОД

ИМЕ НА ТАБЛО СРТ-1 СРТ-2 РТО ИМЕ НА ТАБЛО СРТ-1 СРТ-2 РТО
ИНСТ.МОЩНОСТ, kW ИНСТ.МОЩНОСТ, kW
МАКСИМАЛЕН ТОК, A МАКСИМАЛЕН ТОК, A
ВЪРХОВ ТОК, А ВЪРХОВ ТОК, А
НОМ.ТОК ЗАЩИТА Iн, A НОМ.ТОК ЗАЩИТА Iн, A
ТОК ТЕРМ.РЕЛЕ Iтр, А ТОК ТЕРМ.РЕЛЕ Iтр, А
ТОК ЕЛ.М.РЕЛЕ Iер,А ТОК ЕЛ.М.РЕЛЕ Iер,А
ЗАБЕЛЕЖКА ЗАБЕЛЕЖКА
СРТ-1
ИЗЛАЗ № ВХОД
ИМЕ НА КОНСУМАТОРА
ИНСТ.МОЩНОСТ, kW
МАКСИМАЛЕН ТОК, A
ВЪРХОВ ТОК, А
НОМ.ТОК ЗАЩИТА Iн, A
ТОК ТЕРМ.РЕЛЕ Iтр, А
ТОК ЕЛ.М.РЕЛЕ Iер,А
ЗАБЕЛЕЖКА
СРТ-2
ИЗЛАЗ № ВХОД
ИМЕ НА КОНСУМАТОРА
ИНСТ.МОЩНОСТ, kW
МАКСИМАЛЕН ТОК, A
ВЪРХОВ ТОК, А
НОМ.ТОК ЗАЩИТА Iн, A
ТОК ТЕРМ.РЕЛЕ Iтр, А
ТОК ЕЛ.М.РЕЛЕ Iер,А
ЗАБЕЛЕЖКА
20 ___________________________________________________________________________
Част 2: Осветителни уредби в сгради
Примерно задание: Цех “Машинна обработка” Таблица 1

№ по Предназначение на Дължина, Ширина, Височина,
плана помещението m m m
1 Стълбище 6 5 3,7
2 Фоайе 15,5 4,5 3,0
3 Тоалетна “Жени” 5,2 3,2 3,0
4 Тоалетна “Мъже” 5,2 3,0 3,0
5 Кабинет 8,5 5,2 3,0
6 Цех “Машинна обработка” 28,0 17,0 7,5
7 Канцелария 10,0 5,8 3,0
Вашето задание:
№ по Предназначение на Дължина, Ширина, Височина,
плана помещението m m m
1
2
3
4
5
6
7
Мащаб: 1:250 Вашият мащаб: 1: .......
PTO
Архитектурният план се изчертава във вид на работно копие в мащаб 1:50. Ако
мащабът на заданието е 1:Х, в чертежа всички размери са Х/50=х пъти по-големи.
2.1. Светлотехническа част
2.1.1.Кратка характеристика на помещенията
Цехът съдържа два вида помещения – производствено хале и административна
част. Производственото хале е с металорежещи машини. Административната част е
с висящ таван на височина 3м от пода. Всички помещения са сухи с относителна
___________________________________________________________________________ 21
влажност на въздуха под 75%. Липсват условия, създаващи повишена или особена
опасност за поражения от електрически ток. Електрическите инсталации за
осветление и контакти, както и структурираната кабелна среда за комуникации
(компютърна мрежа и телефони), ще бъдат изтеглени в PVC гофриран шлаух,
положен под мазилката, и по скари над окачения таван. Разпределително табло
“Осветление” е захранено по радиална схема от главното разпределително табло,
намиращо се на външната стена на сградата. Преминаването на кабелите през стени
и отвори става в тръби, уплътнени от двете страни с негорим материал и защитени
от механични повреди. Във вертикалните участъци на височина до 2 метра кабелите
се защитават от механични повреди посредством стоманени или PVC тръби.
2.1.2. Избор на нормени светлотехнически показатели

Вътрешните осветителни уредби се изпълняват по два основни начина: общо
осветление и комбинирано (общо и местно осветление на работните места). Според
предназначението си изкуственото осветление бива работно, аварийно и
евакуационно. Работното осветление е необходимо за извършване на определен
вид зрителна работа, аварийното - за продължаване на работата до приключване на
важни дейности, а евакуационното - за безопасна евакуация на хората от
помещенията при отпадане на работното осветление.
За изкуственото осветление се нормират следните светлотехнически
показатели: осветеност, равномерност на осветеността, заслепяване (при
производствени помещения), дискомфорт ( при административни сгради), пулсации
на осветеността, цвят на светлината и цветопредаване, разпределение на яркостите в
зрителното поле [4].
Зрителните задачи, които се решават при различни дейности, се определят от
размера на наблюдавания обект, стойността на контраста между обект и фон,
коефициента на отражение на фона, вида на зрителната задача (откриване или
разпознаване на обект), необходимата скорост на различаване на обекта,
продължителността на зрителната работа, желаната сигурност за различаване на
обекта. На тази база са разработени базисните норми за изкуствено осветление [4].
При определяне на нормените осветености за различните видове работи се
използва скалата: 20-30-50-75-100-150-200-300-400-500-750-1000-1250-1500-2000 lx,
като се нормира средна Еср= i=1∑nEi/n или минимална Emin стойност на осветеността
в хоризонтална изчислителна (работна) повърхнина на помещението. Допустимата
неравномерност на осветеността се ограничава с условието g=EМИН/EСР≥0,7 (0,8).
Цилиндрична осветеност се нормира за помещения, в които зрителната работа не е
фиксирана в определена посока, а обикновено се оглежда околното пространство
(магазини, ресторанти, концертни и изложбени зали, фоайета и др. п.).
При проектиране на осветителни уредби намаляването на осветеността
вследствие замърсяване на повърхностите и стареене на светлинните източници и
осветителите се отчита с т.н. коефициент на запаса КЗ=ЕНАЧ/ЕЕКСПЛ. Коефициентът
на запаса приема стойности от 1,25 до 1,8 в зависимост от използваните светлинни
източници и периодичността на почистване на осветителите [4].
22 ___________________________________________________________________________
Определянето на нормената осветеност от базисните норми за изкуствено
осветление е свързано със съобразяване на много условия [1, стр.58-Т7.1]. Затова за
нуждите на проектантската практика са разработени отраслови норми, които са по-
удобни за използване [1, стр. 102-П3]. Допуска се реализираната осветеност при
проектиране да се различава от нормираната от +15% до -5%.
За зададените помещения, отрасловите норми поставят следните
светлотехнически изисквания [1, стр. 102-П3]:
Таблица 2
№ по Предназначение Нормена Кат. на Цвят Клас на Степен Коеф Рав-
плана на помещението осветеност помеще- на цвето- на . на нина
EH, lx нието светлината предаване заслеп. пулс. за ЕН
1 Стълбище 50 VIII Т, Н 2B 2 - х-0,8
2 Фоайе 150 VIII Т, Н 2А 1 25 под
3 Тоалетна общо 50 VIII Т, Н 2B 2 - под
“Жени” местно 300 в-1,5
4 Тоалетна общо 50 VIII Т, Н 2B 2 - под
“Мъже” местно 300 в-1,5
5 Кабинет 300 IV Т, Н 2А 1 25 х-0,8
6 Цех “Машинна 300 III Т, Н 3 1 20 х-0,8
обработка”
7 Канцелария 300 V Т, Н 2А 1 25 х-0,8
Означения: Т – топло-бял, Н – неутрално-бял; х-0,8 – хоризонтална повърхност на 0,8 м от пода;
Светлотехнически изисквания към помещенията от Вашето задание:
№ по Предназначение Нормена Кат. на Цвят Клас на Степен Коеф. Рав-
плана на помещението осветеност помеще- на цвето- на на нина
EH, lx нието светлината предаване заслеп. пулс. за ЕН
1
2
3
4
5
6
7
2.1.3. Избор на система на осветление, светлинен източник и осветително тяло

При системата за общо равномерно осветление осветителите се разполагат по
тавана или в равнина, успоредна на тавана. Системата е подходяща за
административни помещения, спомагателни и проходни помещения, складове,
производствени помещения. Осветителите се разполагат в редици, на еднакви
разстояния един от друг.
Използваните светлинни източници се делят на три групи в зависимост от цвета
на светлината: 1- топло-бял (цветна температура ТС под 3300К); 2- неутрално-бял
(ТС от 3300К до 5300К); 3- дневно-бял (ТС над 5300К). Първият тип се използват за
___________________________________________________________________________ 23
осветености под 200 lx; вторият - при осветености до 500 lx; третият – при
осветености над 500lx.
Подходящият избор на осветително тяло е предпоставка за постигане на добри
количествени, качествени и икономически показатели на осветителната уредба. За
помещения на административни и обществени сгради, с високи коефициенти на
отражение на околните повърхности, са подходящи луминесцентни осветители с
директна или разсеяна светлина (класове I-III, табл.5.1, косинусоидна или
полуширока светлоразпределителна крива /СРК/, табл.5.2 [1, стр.43]). Изискванията
към СРК се определят от степента на ограничаване на заслепяването, дискомфорта и
отразения блясък от огледално отразяващи повърхности в помещението.
За производствени помещения с височина над 12 м се използват осветители с
концентрирано, а при височина от 7 до 12 м - с дълбоко светлоразпределение (с
МХЛ, НЛВН с подобрено цветопредаване). При височина на помещенията под 6 м
се предпочитат луминесцентни осветители (обикновено с косинусоидна СРК:
Iα=Im.cosα или Iα=Im.cosnα). При високи производствени помещения подходящата
по-концентрирана СРК (Iα=Im.cosnα) може да доведе до снижение на разхода на
електроенергия до 40% в сравнение с чисто косиносоидна СРК.
Конструкцията и степента на защита [1, стр.43-44, табл.5.3-5.4] на осветителите
се определят от условията на околната среда. В Приложение 2 [1, стр.100-102] са
дадени проспекти на осветители с необходимите данни за проектиране.
Имайки предвид тези съображения и светлотехническите изисквания, от
табл.2 избираме системи за осветление, светлинни източници [1, стр. 99-П1] и
осветители [1, стр. 100-П2] както следва::
Таблица 3
№ Предназначение на Система за Възможни светл. Възможни осветители
помещението осветление източници
1 Стълбище Общо равномерно П1.4: Л.Л. 2A-Н П2.2: Луминесцентен
18W-1100lm осветител 2х .. с матиран
36W-2600lm разсейвател и d/h=1,4
2 Фоайе Общо равномерно П1.4: Л.Л. 2A-Н П2.2: Луминесцентен
3 Тоалетна “Жени” общо + местно за П1.4: Л.Л. 2A-Н П2.2: Луминесцентен
огледалото 18W-1100lm осветител 2х .. с матиран
4 Тоалетна “Мъже” общо + местно за П1.4: Л.Л. 2A-Н П2.2: Луминесцентен
огледалото 18W-1100lm осветител 2х .. с матиран
5 Кабинет Общо равномерно П1.4: Л.Л. 2A-Н П2.4: Луминесцентен
36W-2600lm осветител 4х .. с огледална
58W-4100lm решетка и d/h=1,0
6 Цех “Машинна Общо равномерно + П1.2: НЛВН 2B-Н П2.6: Промишлен
обработка” местно по машините 70W-5800 lm осветител с d/h=0,9
150W-11000 lm
7 Канцелария Общо равномерно П1.4: Л.Л. 2A-Н П2.2: Луминесцентен
24 ___________________________________________________________________________
Избор на системи за осветление, светлинни източници и осветители за Вашето задание:
№ Предназначение на Система за Възможни светл. Възможни осветители
помещението осветление източници
В курсовия проект на ръка ще бъдат извършени пълни светлотехнически

изчисления само за едно помещение. За останалите помещения проектирането
на осветлението ще бъде само по количествени показатели. При интерес от
страна на студентите, може да се ползва програма за светлотехнически
изчисления “Lightcad”, която е на разположение в Интернет [2].
2.1.4. Определяне на броя и разположението на осветителите
Осветеността на всяка повърхност се състои от директна съставка, създавана от
директния поток на осветителя, и от отразена съставка, вследствие многократно
отразен светлинен поток от околните повърхности: Е=ЕДИР.+ЕОТР..
Помещението може да се разглежда като обем, заобиколен от повърхности,
отразяващи светлината към изчислителната повърхност. При светлотехническите
изчисления широко приложение е намерил методът на коефициента на използване,
най-често използван при изчисляване на осветеност на хоризонтални повърхности,
успоредни на пода. Коефициентът на използване ηOU показва каква част от общия
поток на светлинните източници (директна + отразена съставяща), след
многократни отражения, се установява върху изчислителната повърхност.
Ако се знае коефициентът на използване, необходимият брой осветители е:
E MIN . A.k 3 E . A.k 3
N= = CP , където EMIN е зададената минимална осветеност, която
n.Φ L .η OU .g Φ LΣ .ηOU
трябва да се постигне на изчислителната повърхност; A - площ на изчислителната
повърхност; k3 - коефициент на запаса, отчитащ интензивността на замърсяване на
повърхностите на помещението и стареенето на лампите; ФL- светлинен поток на
използвания тип лампи в осветителя; n - брой на лампите в един осветител;
___________________________________________________________________________ 25
ηОU=(ФДИР+ФОТР)/ФL∑ - коефициент на използване на потока на светлинните
източници спрямо изчислителната повърхност (пропорционален на коефициента на
полезно действие на осветителя ηO=ФОСВ./ФL∑ , с тази разлика, че ηОU може да бъде
и по-голям от единица при осветители с концентрирана СРК); g- допустим
коефициент на неравномерност (EMIN/ECP).
При правоъгълни помещения коефициентът на използване се определя директно
от таблици [1, стр. 100-П2], разработени за всеки модел осветител. В тях той е даден
като функция на няколко параметъра: ηOU = f { ρт, ρст , ρип , I(α), i }, където ρт, ρст ,
ρип са интегралните коефициенти на отражение, съответно на тавана (0,5-0,7),
стените (0,3-0,5) и изчислителната повърхност (0,1-0,3); I(α) - средна
светлоразпределителна крива на осветителя; i - индекс на помещението, който се
изчислява от израза: i=a.b/ [h.(a+b)]. Тук a и b са съответно къса и дълга страна на
помещението, h=H-hС-hИП - разстояние от осветителите до изчислителната
повърхност (Н- височина на помещението, hИП=0,8÷0,85 m - разстояние от пода до
изчислителната повърхност, hС=(0÷0,2).(Н-hИП) - спусък на осветителите от тавана).
При определяне на необходимия брой осветители са възможни два случая:
1)нормената осветеност се предписва за най-неблагоприятното по разположение
работно място (нормиране по минимална стойност на осветеността); 2)нормената
осветеност се предписва като средна стойност на осветеността за изчислителната
повърхност, при зададен допустим коефициент на неравномерност g=(EMIN/ECP).
В действащия у нас стандарт като нормена се предписва минималната
осветеност. Съгласно проекта за нов стандарт [4] (близък по изисквания със
стандартите, действащи в Европейската общност) се работи по втория начин - при
равномерност g=(EMIN/ECP)=0,8 като нормена се предписва средната осветеност на
изчислителната повърхност (във формулата не фигурира g). Трябва да се отбележи,
че вторият начин води до по-ниски стойности на инсталираната мощност за
осветление и е предпоставка за намалена консумация на електроенергия.
При общо равномерно разпределение на осветителите в помещенията е
необходимо да се спази оптималното разстояние между осветителите [1, стр. 63-
Т7.6], при което се осигурява максимална равномерност на осветеността за всеки
тип светлоразпределение. При разположение на осветителите във върховете на
правоъгълник се препоръчва отношението на двете страни на правоъгълника да не е
по-голямо от 1,5 (db/da≤1,5).
hс
da a h H
d a’
hp
db ’ db
b a
При определяне на броя на осветителите се изхожда от условието за икономия

на капитални вложения и ефективност на източниците на светлина. Осветител с по-
26 ___________________________________________________________________________
големи размери (заради по-мощни светлинни източници) ще има по-ниска цена за
100 lx реализирана осветеност, както по-мощните лампи от един и същи вид ще
бъдат с по-висок светлинен добив lm/W. Например, ако сме решили, че ще
използваме луминесцентен осветител с избрано от нас светлоразпределение, и
разполагаме с три типа осветителни тела (с луминесцентни лампи 58, 36 и 18 W),
редно е първо да изчислим необходимия брой осветители с лампи 58 W. Ако с него
спазим количествените и качествените показатели на осветителната уредба, това
решение ще е по-икономично от използване на осветители с лампи 36 W.
Последователността на работа е следната:
1) Изчислява се разстоянието между осветителите и работната повърхност: h=H-
hp-hc при височина на помещението H, височина на работната повърхност hp и
разстояние на осветителите от тавана hc;
2) Необходимият брой осветители за помещение се определя съгласно израза
N’=Eнср.a.b.KЗ/(ФL∑.ηOU), като полученото число се закръглява и присвоява на N;
3) Максималното допустимо разстояние между осветителите от гледна точка
равномерност на осветлението се получава от израза: dмакс=h.(d/h)опт;
4) Пресмята се минималният брой редове na(мин)=a/dмакс и минималният брой
осветители в ред nb(мин)=b/dмакс като получените числа се закръгляват (до по-
голямото цяло число) на na’ и nb‘. Ако na’.nb’ >N няма основания да очакваме, че
условието за равномерност на осветлението ще бъде спазено. Избира се осветител с
по-малка мощност на лампата и изчисленията се повтарят от т.2 докато се спази
условието na’.nb’≤ N;
5) Осветителите се разпределят равномерно като за приетия брой редове na’ се
проверява възможно ли N/na’ осветителя да се разположат по nb’ в ред. Ако
размерите на осветителите са такива, че това не е възможно, броят на редовете се
увеличава на (na’+1), а броят на осветителите в ред се получава след закръгляване на
nb’= N/(na’+1);
6) Окончателно се уточняват редовете na, осветителите в ред nb и общият брой
осветители N=na.nb. Осветителите се разпределят така, че да се спазят условията:
разстоянието da между редовете да бъде поне два пъти по-голямо от разстоянието на
крайните редове до стените; разстоянието db между осветителите в ред да бъде поне
два пъти по-голямо от разстоянието на крайните осветители до стените;
7) Изчислява се реализираната осветеност EРЕАЛ=N.Eнср/N’ [lx] и инсталираната
мощност PИНСТ=KПРА.N.m.PL [W]. KПРА е коефициент, отчитащ загубите на мощност
в пускорегулиращата апаратура и се дава с данните за всеки тип осветител; m е брой
лампи в един осветител, PL - единична мощност на лампите в осветителя;
8) Проверява се равномерността на осветлението по условието
(da.db)1/2/h≤(d/h)опт, както и дали реализираната осветеност е в границите
0,95ЕНср<EРЕАЛ<1,15EНср.
Примерни светлотехническите изчисления ще бъдат извършени за

помещение No7 – канцелария. Таванът е бял, стените и обзавеждането са в
светли тонове. Осветителите ще бъдат с електронни баласти.
___________________________________________________________________________ 27
1) Определяне на коефициента на запаса: За административни помещения се
приема, че при осветителни тела с конвенционална ПРА, коефициентът на запаса е
KЗ=1,5, а при осветителни тела с електронна ПРА - KЗ=1,25.
За Вашия случай:
Вид на баласта:
Коефициент на запаса:
2) Определяне на броя и разположението на осветителите: Изчислява се

индексът на помещението i=(5,8.10)/(2,2.15,8)=1,67 и за избрания в таблица 3
осветител се отчитат две стойности за коефициента на използване: ηOU1=f{70, 50, 30,
I(α), 1.5}=49% и ηOU2=f{70, 50, 30, I(α), 2}=54% [1, стр.100-П2.2]. След линейна
интерполация по i:
η=ηOU1+(i-i1).(ηOU1-ηOU2)/(i1-i2)=49+(1,67-1,5).(49-54)/(1,5-2)=50,7%.
Вашата интерполация за получаване на коефициента на използване:

i= i1= i2= a= b=
ηOU1= h=H-hP-hC= EH=
ηOU2= ηх=
Необходимият брой осветители ще определим, използвайки информацията от

таблици 2 и 3, като започнем със светлинен източник 58 W:
N’=(Eнср.a.b.KЗ) / (ФL∑.ηOU)=(300.5,8.10.1,25) / (2.4100.0,507) = 5,23. Приема се
N=6 броя. Максималното допустимо разстояние между осветителите в два реда, от
гледна точка равномерност на осветлението, е dмакс = h.(d/h)опт =2,2.1,4=3,08.
Минималният брой редове na(мин) = a / dмакс =5,8/3,08=1,88, а минималният брой
осветители в ред nb(мин)=b/dмакс=10/3,08=3,25. Получените числа закръгляваме към
по-голямото цяло число, т.е. приема се na’=2 и nb’=4.
Вашият изчислен брой осветители, редове и осветители в ред:
N’=(Eнср.a.b.KЗ)/(ФL∑.ηOU)=
dмакс=h.(d/h)опт=
na(мин)=a/dмакс= na’=
nb(мин)=b/dмакс= nb’=
Тъй като na’.nb’=8 > N=6, не може да се очаква, че условието за равномерност

ще бъде спазено. Отново извършваме изчисленията, но при лампа 36W:
N’=(Eнср.a.b.KЗ)/(ФL∑.ηOU)=(300.5,8.10.1,25)/(2.2600.0,507)=8,25. Приема се N=8
28 ___________________________________________________________________________
броя, като na’=2 и nb’=4 (изчислени по-горе). Тъй като na’.nb’=8 съвпада с N=8,
може да се очаква, че равномерността ще бъде спазена.
Разпределяме осветителите равномерно, като за приетия брой редове na’=2 се
проверява възможно ли е N/na’=4 осветителя да се разположат по nb’ в ред: 10/4=2,5
m. Тъй като размерът на избрания осветител (А=1300 mm) е значително по-малък от
2500 mm, броят на редовете се запазва. Окончателно се приема na=2, nb=4,
N=na.nb=2.4=8. Разстоянието между редовете ще бъде da=a/na=5,8/2=2,9=>3 m, а
между крайните редове и стените - da’=1,4 m. Разстоянията между осветителите в
един ред ще бъде db=b/nb=10/4=2,5 m, а между крайните осветители и стените-
db’=1,25 m. От осветител до осветител в един ред има междина 2,5-1,3=1,2 m.
Приети параметри за Вашия случай и скица на разположението на осветителите в помещението
na=
nb=
N=na.nb=
da=a/na=
db=b/nb=
da’=
db’=
Реализираната осветеност e EРЕАЛ=Eнср.N/N’=300.8/8,25=291 lx, която е в

границите 0,95ЕНср<EРЕАЛ<1,15EНср => (285 lx <291 lx < 345 lx). При използване на
електронен баласт инсталираната мощност PИНСТ=KПРА.N.m.PL=1,1.8.2.36=633,6 W.
Равномерността на осветлението се проверява по условието (da.db)1/2/h=
(3.2,5)1/2/2,2=1,24≤1,4=(d/h)опт.
Реализирана осветеност и проверки за допустими граници и равномерност за Вашия случай:
EРЕАЛ=Eнср.N/N’=
0,95ЕНср<EРЕАЛ<1,15EНср =>
PИНСТ=KПРА.N.m.PL=
(da.db)1/2/h= ≤ (d/h)опт=
По същия начин се изчисляват количествените показатели на осветителните

уредби за останалите помещения. В двете тоалетни освен общо осветление се
предвижда и местно (по един осветител 1х18W над огледалата на мивките).
Резултатите от изчисленията са дадени в таблица 4.
___________________________________________________________________________ 29
Таблица 4
Пом. Осве- N na da nb db b/a/i EРЕАЛ. Светл. Цвят, PИНСТ. PСП.
№ тител бр. бр. m бр. m lx изт. клас kW W/m2/100lx
1 1x58KБР 1 1 2,50 1 3,00 6,0/5,0/1,24 49 standart Н-2B 0,072 4,90
2 2x58KБР 5 1 2,25 5 2,60 15,5/4,5/1,16 164 standart Н-2A 0,696 6,08
3 1x36KБР 2 1 1,60 2 2,60 5,2/3,2/0,66 48 standart Н-2B 0,090 11,27
1x18KБР 2 300 standart Н-2A 0,050
4 2x36KБР 2 1 1,60 2 2,60 5,2/3,0/0,63 51 standart Н-2B 0,090 10,57
1x18KБР 2 300 standart Н-2A 0,050
5 2х36ЕБО 6 2 2,60 3 1,30 8,5/5,2/1,5 338 standart Н-2A 0,475 3,18
6 1х150КБ 30 3 4,25 10 2,55 28/17/1,76 309 НЛВН Н-2B 5,040 3,43
7 2x36EБР 8 2 3 4 2,5 10/5,8/1,67 291 standart Н-2A 0,634 3,76
1х58KБР – осветител 1х58 W с конвенционален баласт и дифузен разсейвател;
4х36ЕБО – осветител 4х36W с електронни баласти и огледален отражател и решетка;
1х150КБ – промишлен осветител с НЛВН 1х150W (подобрено цветопредаване) и защитно стъкло ;
2x36EБР – осветител 2х36W с електронни баласти и дифузен разсейвател.
Количествени показатели на осветителните уредби за помещенията от Вашето задание

Пом. Осве- N n a da n b db b/a/i EРЕАЛ. Светл. Цвят, PИНСТ. PСП.
№ тител бр. бр. m бр. m lx изт. клас kW W/m2/100lx
1
2
3
5
6
7
2.1.5. Оценка на качествените показатели на осветителните уредби

Равномерност на осветлението
При общо равномерно осветление условието за равномерност на осветлението е
g=ЕМИН/EСР≥0,7 (0,8), а спазването му се гарантира от проверката (da.db)1/2/h≤(d/h)опт.
Освен това, за осигуряване на добри зрителни условия и светлинен комфорт,
яркостите в зрителното поле трябва да бъдат в съотношение L3/L2 /L1 ≥1/3/10, където
L3 е средната яркост на стените и тавана в помещението, L2 - яркостта на
непосредствено заобикалящата работното място повърхност, L1 - яркостта на
работното поле. За определяне на тези яркости са необходими средните
осветености на работната повърхност, стените и тавана. За изчисления индекс
на помещението i и приетите коефициенти на отражение на таван, стени и работна
повърхност ( ρТ, ρС, ρР ) се отчитат и коефициентите на използване на светлинния
поток за тавана и стените ηΤ, ηС [1, стр.100-П2.2], след което се изчисляват
осветеностите: ЕР=m.N.ФL.ηР /(a.b) ; ЕТ=m.N.ФL.ηΤ /(a.b) ; ЕС=m.N.ФL.ηС /[2h(a+b)].
30 ___________________________________________________________________________
Търсените яркости L3 , L2 , L1 се изчисляват по известната зависимост за дифузно-
отразяващи повърхности: LР=ρР.EР/π ; LС=ρС.EС/π ; LТ=ρТ.EТ/π [1, стр.20-т.2.2].
Отразеният блясък от работната повърхност води до намаляване на яркостния
контраст между обект и фон или до възникване на заслепяване. Ограничаването му
се извършва чрез намаляване на яркостта на осветителите (увеличаване на
размерите им, използване на матирани разсейватели), използване на работни места с
матирани повърхности, подходяща ориентация на работните места спрямо
вертикалната равнина на разполагане на осветителите, индиректно осветление на
работното място, повишаване на осветеността на работното място, светли стени и
тавани в помещението. Ако не може да се избегне разполагането на осветител и
работно място в една вертикална равнина, ъгълът на падане на светлината трябва да
е в границите 20-30° спрямо нормалата към работната повърхност.
Коефициентът на пулсации на осветеността изразява равномерността на
осветлението по време: КП=100.(ЕMAX-ЕMIN)/(2.ЕСР) [%], където ЕMAX, ЕMIN и ЕСР са
съответно максималната, минималната и средната осветеност на работната
повърхност в рамките на един период на захранващото променливо напрежение. В
помещения с осветителни уредби с разрядни лампи, захранвани с променлив ток с
честота 50 Hz, коефициентът на пулсации не трябва да превишава стойностите,
посочени в [1, стр.69-Т7.9]. Стойностите на коефициента на пулсации на светлинния
поток на източниците при еднофазно, двуфазно и трифазно свързване са дадени в [1,
стр.67-Т7.7]. При захранване на газоразрядни лампи с честота над 300 Hz
коефициентът на пулсации не се нормира.
Физиологичното заслепяване се дължи на проникване на разсеяна светлина
във вътрешността на окото - върху образа на обекта LО и фона LФ на ретината, във
вид на светлинен воал се наслагва допълнителна яркост, наречена “воалираща” LВ .
Тя е причина за намаляване на началния контраст между обект и фон K=(LО-LФ)/LФ
т.е. LО=LО+LВ ; LФ=LФ+LВ , при което K’=(LО-LФ)/LФ+LВ)=K/(1- LВ/LФ)=K/S.
Величината S се нарича индекс на заслепяване. В БДС1786-84 е прието степента на
физиологично заслепяване да се изразява количествено чрез показателя на
заслепяване P=1000.LВ/LФ=1000(S-1).
Воалиращата яркост се изчислява по формулата LВ=k.EBзен/θ 2, където EBзен е
вертикалната осветеност на зеницата на окото, създавана от светещото тяло, θ е ъгъл
между падащия лъч и зрителната ос. Коефициентът k е функция на яркостта на
светещото тяло LИ и спектъра на излъчваната от източника светлина, отчитан чрез
коефициента c [1, стр. 67-Т7.7]. При яркост на светещото тяло LИ<106 cd/m2,
k=c.(3.lgLИ - 8,54), а при яркост LИ ≥106 cd/m2 - k=9,46. Ако k=c.(3.lgLИ-8,54) се
получи отрицателно число, се приема LВ=0. Сумарната воалираща яркост от всички
заслепяващи източници в зрителното поле се получава чрез формулата
LВ∑=[∑(LBi)3/2] 2/3. За производствени помещения показателят на заслепяване
P=1000.LB∑/LФ се нормира от P≤ 40 за лаборатории до P≤ 60 за машинни зали.
Психологичното заслепяване (дискомфорт) се обуславя от неравномерно
разпределение на яркостите в зрителното поле и се проявява в чувство на
неудобство и напрегнатост, което се увеличава с течение на времето и води до
психофизиологична умора.
___________________________________________________________________________ 31
Съгласно БДС1786-84 дискомфортът, създаван от един осветител в зрителното
LOCB Ω OCB
поле на наблюдател, се определя от израза M = , където LОСВ е габаритната
p LA
яркост [cd/m2] на осветителя в посока на наблюдателя; ΩОСВ е пространственият ъгъл
[sr], под който се вижда осветителят; LA е яркостта на адаптация на наблюдателя
[cd/m2]; p - позиционен фактор на Гът, отчитан от [1, стр.67]. При повече от един
осветител, общият дискомфорт е M = M 12 + M 22 +...+ M n2 .
В доклад на Международната комисия по осветление (МКО) от 1995 г. за
определяне на дискомфорта UGR (Unified Glare Rating) е възприет изразът:
 0,25 L2ОСВ .Ω ОСВ 
UGR = 8 lg ∑  , за ΩОСВ=0,0003÷0,1 sr. Скалата на UGR е 10, 13, 16, 19,
 LA p2 
22, 25, 28. При UGR<10 няма дискомфорт.
Съгласно указанията на МКО двете форми на заслепяване - физиологично и
психологично следва да се разглеждат като единен проблем, определящ качеството
на осветлението в работните помещения. В таблица 5 е направено сравнение на
оценките за заслепяване и дискомфорт по различни методи за степени на
ограничаване на физиологичното заслепяване, както следва: А - помещения с много-
високи изисквания по отношение на заслепяване и дискомфорт; 1- помещения с
високи изисквания; 2- помещения със средни изисквания; 3- помещения с ниски
изисквания.
Таблица 5
Степен на Индекс на Американска VCP Показател на Индекс на
физиологично заслепяване при скала за Е=1000 lx дискомфорт M по заслепяване по
заслепяване Европейски метод (вероятност за БДС1786-84 Британски метод за
по МКО на кривите на визуален (метод на МЕИ- Е=750÷500lx и
граничната яркост комфорт, % ) Москва) UGR метод
А 1,15 (a) 75 25 17÷18,5
1 1,5 (c) 65 40 18,5÷20
2 2,2 (e) 45 60 21,5÷33
3 >2.2 (f) 35 >60 >33
При осветителни уредби с равномерно разпределение на осветителите (или

разположени в светещи линии) заслепяващото действие зависи от габаритната
яркост на осветителите в критичната зона 45÷85°. За бърза приблизителна оценка на
заслепяващото им действие се използват гранични (допустими) яркостни криви
(ГЯК). Граничните габаритни яркости за различните видове осветители и начинът
на тяхното разположение се дават в зависимост от реализираната осветеност и
допустимата степен на заслепяване. Гранични яркостни криви тип А се отнасят за
осветители, които са разположени успоредно на зрителната ос. Гранични яркостни
криви тип B са за осветители, разположени перпендикулярно на зрителната ос,
както и за квадратни и кръгли осветители със светещи странични части, независимо
от тяхното разположение спрямо зрителната ос.
За даден ъгъл на излъчване α, респективно отношение а/hs се проверява габаритната
яркост на осветителя да не надхвърля граничната (а - хоризонтално разстояние
32 ___________________________________________________________________________
между окото на наблюдателя и вертикалата, спусната от средата на най-отдалечения
осветител; hs - вертикално разстояние между равнината на нивото на очите и средата
на осветителя). За височина на очите на седнал човек се приема 1,20 m, а на прав
човек- 1,5÷1,65 m от пода.
СТЕПЕН VCP ВАЖИ ЗА НОРМЕНА ОСВЕТЕНОСТ, LX
A 75 1000 750 500 - ≤300 - - - -
1 65 2000 1500 1000 750 500 ≤300 - -
hS α
2 45 2000 1000 500 ≤300 - θ
3 35 2000 1000 500 ≤300
a
85
Гранични яркостни криви тип А

75 за осветители, разположени
успоредно на зрителната ос, и с
65 височина на страничните светещи
повърхности не по-голяма от 30
55 mm
45
100 1000 10000 100000
СТЕПЕН VCP ВАЖИ ЗА НОРМЕНА ОСВЕТЕНОСТ, LX

A 75 1000 750 500 - ≤300 - - - -
1 65 2000 1500 1000 750 500 ≤300 - -
2 45 2000 1000 500 ≤300 - hS α
3 35 2000 1000 500 ≤300 θ
a
85
75
Гранични яркостни криви тип В
за осветители със странични
светещи повърхности с надлъжна
65
ос на симетрия, перпендикулярна
на зрителната ос на наблюдателя
55
45
100 1000 10000 100000
Проверка на качествените показатели на осветителната уредба на помещение

No7 - канцелария
1) Определяне на разпределението на яркостите в зрителното поле
За изчисления индекс на помещението i=1,67 и приетите коефициенти на
отражение на таван, стени и работна повърхност (ρТ=70%, ρС=50%, ρР=30%) от [1,
стр.100-П2.2] се отчитат и след интерполация се получават коефициентите на
използване на светлинния поток за тавана ηΤ=24+(1,67-1,5).(24-26)/(1,5-2)=24,68; за
стените ηС=49+(1,67-1,5).(49-40)/(1,5-2)=45,94 и за работната повърхност ηР=50,7.
___________________________________________________________________________ 33
Средните осветености и съответно яркостите на тавана, стените и работната
повърхност са:
ЕТ=m.N.ФL.ηΤ/(a.b)=2.8.2600.0,247/(5,8.10)=177 lx, => LТ=ρТ.EТ/π= 39,4 cd/m2;
ЕС=m.N.ФL.ηС/[2h(a+b)]=2.8.2600.0,459/(2.2,2.15,8)=274,7lx,=>LС=ρС.EС/π=43,7 cd/m2;
ЕР=m.N.ФL.ηР/(a.b)= 2.8.2600.0,507/(5,8.10)=363,6 lx => LР=ρР.EР/π=34,7cd/m2.
Ако стените се разглеждат като непосредствено обкръжение на близките до тях
работни места: L3/L2=39,4/43,7=1/1,1>1/3, L2/L1=43,7/34,7=1/0,8>3/10, т.е.
L3/L2/L1=1/1,1/0,8>1/3/10.
Проверка за разпределението на яркостите за Вашето помещение:
(ρТ=70%, ρС=50%, ρР=30%) i=
η Τ= η Р=
η С=
ЕТ=m.N.ФL.ηΤ/(a.b)= LТ=ρТ.EТ/π=
ЕС=m.N.ФL.ηС/[2h(a+b)]= LС=ρС.EС/π=
ЕР=m.N.ФL.ηР/(a.b)= LР=ρР.EР/π=
L3/L2= L2/L1= L3/L2/L1= >1/3/10
2) Оценка на коефициент на пулсации на осветеността

В осветителната уредба на помещения 5 и 7 се използват осветители с
електронни баласти, т.е. пулсации на осветеността не съществуват (захранващата
честота е над 20 kHz, а на пулсации над 300 Hz окото не реагира).
За помещение 6 (производствено хале) нещата стоят сериозно и трябва да се
предвиди такова свързване на осветителите, че да бъде ограничен коефициентът на
пулсации КП до нормираната стойност 20%. От [1, стр.67-Т7.7] може да се види, че
единична натриева лампа с високо налягане (НЛВН), има коефициент на пулсации
КП=80%, при две близко стоящи лампи, захранени от две фази - КП=38%, а за три
близко стоящи лампи от три фази - КП=2%. Очевидно е, че трите реда осветители
трябва да бъдат захранени така, че съседните осветители да са към различни фази.
Примерно свързване на осветителите: ABCABCABCA
(3 реда по 10 осветителя) BCABCABCAB
CABCABCABC
3) Изчисляване на пoказателя на заслепяване
За определяне на показателя на заслепяване е необходимо да се определи
воалиращата яркост, съответно вертикалната осветеност на зеницата на
наблюдателя, създавани от всички осветители в помещението. Най-тежкият случай
по отношение на заслепяване и дискомфорт, е за наблюдател, разположен в средата
на късата страна на помещението (за седнало положение hЗЕНИЦА=1,2 m).
Взаимното разположение на наблюдател (т.М) и осветител, чийто дял в общото
заслепяване ще бъде определян, е показано в [1, стр. 67-фиг.7.4].
34 ___________________________________________________________________________
Означенията са както следва: V -
разстояние между осветителя и
хоризонталната равнина, в която лежи
окото на наблюдателя; L - разстояние
между хоризонталната зрителна ос
(успоредна на дългата страна на
помещението) и вертикалната ос на
симетрия на осветителя; R - разстояние
между контролната точка М и
вертикалната равнина, успоредна на
късата страна на помещението и минаваща през оптичния център на осветителя, θ -
ъгъл между падащия лъч и зрителната ос. За разстояния l>2.AОСВ (AОСВ - дължина на
осветителя) осветителите се разглеждат като точковидни и вертикалната осветеност
върху зеницата на окото EBзен се определя по закона за квадратичното отдалечение
[1, стр.16-ф.1.42]. Геометричните разстояния, необходимите ъгли и интензитетът на
светлината се определят по формулите:
V R R m. Φ L . I ' (ϕ , α )
l = R 2 + L2 + V 2 ; α = arccos ; ϑ = arccos ; ϕ = arctg ; I (ϕ , α ) = , cd .
l l L 1000
Ако осветителите са монтирани успоредно на късата страна (а) на помещението,
ъгъл ϕ е допълнителният до 90° на изчисления по-горе. Интензитетът на светлината
I’(ϕ,α) [cd/klm] се определя чрез двойна интерполация от СРК на осветителя [1,
стр.100-П2.2)] по [1, стр. 52 формула (6.6)].
Воалиращата яркост, създавана от един осветител е:
LВi=c.(3.lgLОСВ-8,54).I(ϕ,α).cosθ / (l2.θ 2), където LОСВ=I(ϕ,α)/S’.
В общия случай S’=S1.cosα+S2.sinα, където S1 е хоризонталната светеща
повърхност, а S2 - вертикалната. При липса на вертикални светещи повърхности
S’=S1.cosα.. Коефициентът c зависи от вида на светлинния източник [1, стр.67-Т7.7].
СРК на използвания осветител е дадена по-долу, а изчисленията – в табл.6.
α 0 5 15 25 35 45 55 65 75 85
I(0, α), cd/klm 162 162 160 156 146 132 114 93 70 51
I(90, α), cd/klm 162 160 157 150 137 120 96 66 33 13
Таблица 6
a=5,8 m b=10 m H=3,0 m; h=2,2 m; hЗЕН=1,2 m
Осв.No V L R l α ϕ I(ϕ,α) S S’ LОСВ c θ LВ
1 1,8 1,5 8,75 9,06 78,54 80,27 32.5,2 0,286 0,078 2146 1,4 14,99 0,0007
3 1,8 1,5 6,25 6,67 74,36 76,50 40.5,2 0,286 0,097 2134 1,4 20,55 0,0012
5 1,8 1,5 3,75 4,42 65,98 68,20 70.5,2 0,286 0,136 2682 1,4 32,00 0,0035
7 1,8 1,5 1,25 2,66 47,33 39,81 122.5,2 0,286 0,209 3030 1,4 61,92 0,0082
LA=34,70 cd/m2 P=1000.LB/LФ =0,46

___________________________________________________________________________ 35
Сумарната воалираща яркост e: LВ∑=[∑(LBi)3/2] 2/3= (2.0,00073/2+ 2.0,00123/2+
2.0,0353/2+ 2.0,00823/2) 2/3= 0,0159 cd/m2. При LФ=LР=34,70 cd/m2 показателят на
заслепяване е P=1000.LB/LФ= 1000.0,0159/34,70=0,46<40.
Проверката на заслепяването по граничните яркостни криви показва, че
граничната яркостна крива за зададената степен на заслепяване няма допирни точки
с габаритната яркостна крива на осветителя (2146<3200 cd/m2; 3030<7000 cd/m2):
α 47,33 65,98 74,36 78,54
LOCB, cd/m2 3030 2682 2134 2146
СРК на ползвания от Вас осветител

α 0 5 15 25 35 45 55 65 75 85
I(0, α), cd/klm
I(90, α), cd/klm
Вашата таблица за показателя на заслепяване

a= b= H= h= hЗЕН=
Осв.No V L R l α ϕ I(ϕ,α) S S’ LОСВ c θ LВ
LA= cd/m2 P=1000.LВ∑ / LA=
LВ∑=[∑(LBi)3/2] 2/3=
Показател на дискомфорт
Тъй като мястото на наблюдателя се запазва, част от изчислените параметри от
табл.6 се ползват и при изчисляване на показателя на дискомфорт (UGR и по
БДС1786-84). Допълнителните изчисления са нанесени в таблица 7, а именно:
1) Определен е позиционният фактор р=р(V/R, L/R) от диаграмата на фиг.7.4 [1,
стр. 67]. Ако се получи V/R>1,9 или L/R>2,5 се приема M=0 (осветителят не създава
дискомфорт);
2) Изчислен е пространственият ъгъл, под който се вижда светещата част на
осветителя Ω=S’/l2 ;
3) При седнал наблюдател (hЗEН=1,2) за адаптационна яркост се приема яркостта
на работната повърхност. Ако наблюдателят е прав (hЗEН=1,5) за адаптационна
яркост трябва да се приеме яркостта на стените.
36 ___________________________________________________________________________
Таблица7
a=5,8 m b=10 m H=3,0 m; h=2,2 m; hЗЕН=1,2 m
Осв.No ΩОСВ, sr V/R L/R p M LОСВ2.ΩОСВ/p2 M2
1 0,0009 0,21 0,17 1,4 8,0 2221 64,0
3 0,0022 0,29 0,24 1,8 9,4 3075 88,6
5 0,0069 0,48 0,40 2,7 14,0 6849 197,4
7 0,0297 1,44 1,20 11 8,1 2253 64,9
LA=34,70 cd/m2
 0,25 L2ОСВ .Ω ОСВ 

UGR = 8 lg ∑  =8.lg{(0,25/34,70).2.(2221+3075+6849+2253)}=18,5 < 20;
 LA p2 
1/2
M= M 12 + M 22 +...+ M n2 ={2.(64+88,6+197,4+64,9)} =28,8 < 40 (съгласно табл.5)
Вашата таблица за показателя на дискомфорт
a= b= H= h= hЗЕН=
Осв.No ΩОСВ, sr V/R L/R p M LОСВ2.ΩОСВ/p2 M2
LA= cd/m2
 0,25 L2ОСВ .Ω ОСВ 

UGR = 8 lg ∑ =
 LA p2 
M= M 12 + M 22 +...+ M n2 =
2.2. Електрически инсталации за осветлението и контактите

2.2.1. Групиране на излазите в токови кръгове. Инсталационен план
След завършване на светлотехническите изчисления осветителите се нанасят с
помощта на символични означения върху архитектурен план на сградата (мащаб
1:50 или 1:100). Върху плана се нанасят и контактите за общо ползване.
Ориентировъчният брой на контактите е: а) в жилищни сгради: за стаите - не по-
___________________________________________________________________________ 37
малко от 1 контакт на 4 m2 площ, за кухните - 1 контакт на 2 m2, за коридори - 1
контакт на 6 m2; б) за обществени сгради: в работни помещения - 1 контакт на 8 m2,
за коридори и стълбища - 1 контакт на 10 m2; в) за производствени помещения: по
технологични съображения, но не по-малко от 1 контакт на 20 m2. Броят на
усилените контакти в помещенията се избира според нуждите, но не по-малко от 1
контакт на помещение. Цветът на усилените контакти трябва да е различен от цвета
на обикновените контакти.
Разпределителните табла се поставят по възможност в центъра на електрическия
товар. Всяка електрическа линия, която излиза от таблото се нарича “токов кръг”, а
всяко отклонение от нея - “излаз”. За осветлението, обикновените контакти и
силовите контакти се обособяват отделни токови кръгове. Токовият кръг може да
бъде еднофазен, двуфазен или трифазен и обхваща съседни помещения, като се
следи пренасянето на енергията да бъде предимно в направление, обратно на
захранващото табло. При захранващо напрежение ~380/220V броят и дължините на
линиите, излизащи от едно разпределително табло, ориентировъчно са: еднофазни
линии - до 15 броя, всяка с дължина до 35 m; двуфазни линии - до 20 броя, всяка с
дължина до 50 m; трифазни линии - до 30 броя, всяка с дължина до 80 m.
Към един токов кръг могат да се присъединят осветители, чийто общ работен
ток е под 25 А за производствени или обществени сгради и под 16 А за жилищни
сгради. Не се препоръчва броят на лампените излази от еднофазен токов кръг да
бъде по-голям от 20 (многолампов осветител се счита за един излаз), като се
предпочита групирането на излазите да е направено така, че да се използва
проводник със сечение 1mm2. От токов кръг за контакти се допуска захранване на
не-повече от: 10 обикновени контакта с единична мощност 250 W за жилищни
сгради; 15 бр. по 150 W за обществени сгради; 25 бр. по 100 W за производствени
сгради. Групирането на излазите се извършва така, че сечението на проводниците да
не бъде над 1,5 mm2. При токов кръг за усилени контакти могат да бъдат захранени
до: 3 излаза с обща мощност до 4400 W за жилищни сгради; 7 бр. по 600 W за
обществени сгради; 8 бр. по 500 W за производствени сгради.. Препоръчва се
сечение на проводниците 2,5 mm2. Токовите изводи се оразмеряват по номинална
мощност на консуматора (напр. извод за захранване на климатик). Електрическите
товари от токовите кръгове трябва да се разпределят равномерно между фазите на
двуфазно и трифазно захранените табла, като допустимата неравномерност е 15%.
Свързването на консуматорите с разпределителните табла чрез токови кръгове се
нарича инсталационен план. Използваните условни знаци и схемите на свързване на
електрически ключове с осветителите са дадени в приложения П4.1-П4.2.
Проводниците на различните токови кръгове могат да имат общо трасе, но трябва да
преминават през различни разклонителни кутии (означени с точки).
Електрическите ключове се монтират на височина 1,3-1,5 m от пода, контактите -
от 0,3 до 0,6 m (в кухните и при някои специални случаи - на 1,5 m), пусковата
апаратура към извод - според инструкцията за монтаж на съоръжението.
Към инсталационния план се прилагат и схеми на разпределителните табла. В
тях се указват сечението на проводниците и токът на изключване на защитната
апаратура (предпазител или автоматичен прекъсвач).
38 ___________________________________________________________________________
2.2.2. Изчислителен ток
Определянето на изчислителния ток е от съответстващата изчислителна
мощност PИЗЧ, така че:
IИЗЧ=PИЗЧ / (UФ.cosϕ) при еднофазна линия;
IИЗЧ=PИЗЧ / (√3.U.cosϕ) при трифазна линия,
където UФ и U са съответно фазното и линейното напрежение на линията, а cosϕ -
средната стойност на фактора на мощността на товара за разглеждания период от
време (обикновено 30 min).
Изчислителната мощност на токовите кръгове се приема равна на
инсталираните мощности на свързаните към тях лампени (контактни) излази:
PИЗЧ(ОСВ) = i=1∑n kПРА.m.pЛi ;
PИЗЧ(КОНТ) = i=1∑n’ pKi ,
където PИЗЧ(ОСВ) е изчислителна мощност на токов кръг с лампени излази; kПРА -
коефициент, отчитащ загубите в пусковорегулиращата апаратура; m - брой на
лампите в един лампен излаз; pЛi - мощност на лампите в излаза; PИЗЧ(КОНТ) -
изчислителна мощност на токов кръг с контактни излази; pKi - мощност на контактен
излаз; n, n’ - съответно брой на лампени и контактни излази.
Групиране на излазите в токови кръгове и нанасянето им на инсталационния
план започва с попълването на таблица 8. Предварително от таблица 4 се извлича
броят на лампените излази (осветители) и инсталираната мощност за осветление
по помещения. Определянето на броя и мощността на обикновените и усилените
контакти по помещения се прави съгласно указанията, дадени в т.2.2.1. Както вече
бе споменато, желателно е групирането на излазите да става така, че за токови
кръгове с осветление да е достатъчно сечение 1mm2; за токови кръгове с
обикновени контакти - сечение 1,5 mm2; за такива с усилени контакти - 2,5 mm2.
Таблица 8
№ по Брой P ИНСТ. Брой P ИНСТ. Брой P ИНСТ.
Площ
плана Помещение лампени обикновени усилени
m2
ОСВ. ОБИКН.К. УС.К.
излази kW контакти kW контакти kW
1 Стълбище 30,00 1 0,072 3 0,450 1 0,600
2 Фоайе 69,75 5 0,696 6 0,900 2 1,200
3 Тоалетна “Жени” 16,64 2 0,090 Сешоари
2 0,050 2 0,300 2 3,000
4 Тоалетна “Мъже” 15,60 2 0,090 Сешоари
2 0,050 2 0,300 2 3,000
5 Кабинет 44,20 6 0,475 6 0,900 2 3,000
6 Цех “Машинна 476,00 30 5,040 24 2,400 6 3,000

обработка”
7 Канцелария 58,00 8 0,634 8 1,200 2 3,000
___________________________________________________________________________ 39
2.2.3. Избор на защитна апаратура и сечения на токовите кръгове
Групирането на осветителните и контактните излази по токови кръгове е
подходящо да става по помещения като стремежът е общият работен ток на токов
кръг да не надвишава 16А при обществени сгради и 25А при производствени. В
таблица 9 е даден примерен избор на токови кръгове за осветление и контакти, на
базата на който е разработено разпределително табло “Осветление” (РТО) и крайно
разпределително табло (КРТ) към помещение №6.
За защита на токовите кръгове се препоръчват автоматични прекъсвачи с
топлинно и електромагнитно реле [1, стр.106-П4.4]. За защита на линиите,
захранващи КРТ често се използват и предпазители [1, стр.106-П4.3) с цел видимо
прекъсване на захранването, необходимо при ремонтни работи по КРТ.
Предпазителите се избират по номинален ток на вложката IН.В. като:
IН.В. ≥ IИЗЧ - за токови кръгове с консуматори без пускови токове;
IН.В. ≥ 1,1.IИЗЧ - за токови кръгове с нажежаеми халогенни лампи;
IН.В. ≥ 1,2.IИЗЧ - за токови кръгове с газоразрядни лампи в.н.
При последователно свързване на предпазители в различни точки от
електрическата мрежа трябва да се спазва условието за селективно изгаряне на
вложките, т.е. номиналният ток на вложките по посока на захранването да се
увеличава с не по-малко от две степени (напр. 10, 16, 20, 25, 35, 50, 63, 80).
Автоматичните прекъсвачи се избират по номинален ток на топлинното реле
IТР и номинален ток на електромагнитното реле IЕР като:
IТР ≥ IИЗЧ; IЕР ≥1,5.IИЗЧ - за токови кръгове с нажежаеми и луминесцентни лампи;
IТР ≥ 1,2.IИЗЧ; IЕР ≥1,25.IИЗЧ - за токови кръгове с газоразрядни лампи в.н.
Проверката на сеченията на линиите на токовите кръгове не се различава
от разгледаните примери в първата част на проекта.
Таблица 9
Токов кръг № 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Лампени излази, бр. 14 - - - - 14 - - - 30
Конт. излази, бр. - 13 3 - - - 2 2 14 30
Други излази, бр. - - - 2 2 - - - - -
Инст. мощност, W 1048 1950 1800 3000 3000 1109 3000 3000 2100 10440
Фактор на мощност 0,9 1 1 1 1 0,9 1 1 1 0,9
Изчисл. ток, А 5,29 8,86 8,18 13,6 13,6 5,6 13,6 13,6 9,55 10,81
Сеч. линия, mm2 1 1,5 2,5 2,5 2,5 1 2,5 2,5 1,5 2,5
Защитен апарат АП АП АП АП АП АП АП АП АП АП
Ток на защитата, А 6 10 10 16 16 10 16 16 10 16
Фаза на присъедин. R S T R S T R S Т RST
Помещения 1-4 1-4 1,2 3 4 5,7 5 7 5,7 6-КРТ
40 ___________________________________________________________________________
Вашата таблица с инсталираните мощности за осветление и контакти
№ по Брой P ИНСТ. Брой P ИНСТ. Брой P ИНСТ.
Площ лампени
плана Помещение обикновени усилени
m2
ОСВ. ОБИКН.К. УС.К.
излази kW контакти kW контакти kW
1
Вашата таблица с токовите кръгове за осветление и контакти

Токов кръг № 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Лампени излази, бр.
Обикн.контакти, бр.
Усил.контакти, бр.
Инст. мощност, W
Фактор на мощност
Изчисл. ток, А
Сеч. линия, mm2
Защитен апарат
Ток на защитата, А
Фаза на присъедин.
Помещения
2.2.4. Избор на защитна апаратура и сечения на линии за табла “Осветление”

Изчислителната мощност PИЗЧ(РТ) на крайни, междинни и главни
разпределителни табла “Осветление” се определя от израза:
PИЗЧ(РТ) = kТО.i=1∑n1 PИЗЧ(ОСВ) i + kТК.i=1∑n2 PИЗЧ(КОНТ)i + kТИ.i=1∑n3 PИЗЧ(ИЗВ)i ,
където kТО , kТК , kТИ са коефициенти на търсенето за табла, захранващи съответно
лампени излази, контактни излази и изводи [1, стр.86-Т10.1].
За изчислителната мощност на разпределително табло осветление (РТО)
получаваме:
Ризч=КТО.РОСВ+КТК.РКОНТ+КТИ.РИЗВ=1.3837+0,3.23250+0,7.6000=15012 W
___________________________________________________________________________ 41
Изчислителният ток се определя по изразите:
IИЗЧ=PИЗЧ / (UФ.cosϕ) при еднофазна линия;
IИЗЧ=PИЗЧ / (√3.U.cosϕ) при трифазна линия,
Разпределително табло “Осветление” (РТО) има консуматори с различен фактор
на мощността, поради което средният фактор на мощността се получава след
предварително изчисляване на реактивните мощности. За осветителния товар
факторът на мощността е 0,9, т.е. реактивният товар ще бъде:
QИЗЧ=РОСВ .tg(arccos(0,9))=3837.0,484=1858 VA ;
Останали консуматори от РТО са чисто активен товар, затова средният фактор на
мощността е:
cosϕ(РТО)=cos(arctg(QИЗЧ(РТО)/РИЗЧ(РТО)))= cos(arctg(1858/15012))=0,992
Изчислителният ток за РТО е: IИЗЧ(PTO)=PИЗЧ(PTO) / (√3.U.cosϕ)= 23 A.
За изчислителната мощност на крайно разпределително табло КРТ, захранвано

от токов кръг 10, получаваме:
Ризч=КТО.РОСВ+КТК.РКОНТ+КТИ.РИЗВ=1.5040+0,3.5400+0=6660 W
Qизч=РОСВ .tg(arccos(0,9))=5040.0,484=2441 VA ;
cosϕ=cos(arctg(2441/6660))=0,94
IИЗЧ(KPT)=PИЗЧ(KPT) / (√3.U.cosϕ)= 10,81 A.
С така определените изчислителни токове избраните линии [1, стр.107-П4.9]
се проверяват по допустимо нагряване. Следва избор на защитна апаратура и
проверка на сеченията по минимална кратност на тока на защитата спрямо
допустимия ток на линията (както бе направено в първата част на проекта).
Получените резултати са нанесени в таблиците на таблата.
2.2.5. Проверка на сеченията по допустима загуба на напрежение

При осветителните електрически инсталации индуктивното съпротивление може
да се пренебрегне и за загубата на напрежение се използва по-лесната за прилагане
n
PС‚×i .Li
формула: ∆U = ∑ k i . [%], където n е брой на участъците с различна
i =1 Ci .S i
изчислителна мощност, сечение или брой на проводниците; ki - корекционен
коефициент, отчитащ реактивната съставка на загубата на напрежението (за cosϕ=1,
k=1; за сечения до 10 mm2 k≈1); PИЗЧi - изчислителна мощност в i-тия участък на
линията, kW; Li - дължина на i-тия участък на линията, m; Сi- константа, която
зависи от броя на проводниците, напрежението и материала на проводника [1,
стр.89-Т10.5]; S - сечение на проводника в i-тия участък на линията, mm2.
Ще бъде изчислена загубата на напрежение от ГРТ до електрически най-
отдалечения осветител и до електрически най-отдалечения контактен излаз.
Токов кръг 13: За участъка Т/П-ГРТ в първата част на проекта вече изчислихме
∆U1=(100/U2).i=1∑nLi(PМi.Ri+QМi.Xi)=1,04%. За останалите три участъка линиите
също са трифазни, но ще използваме опростената формула. В последния участък
равномерно разпределения товар на осветлението е представен като съсредоточен на
разстояние ½ от дължината на участъка.
42 ___________________________________________________________________________
CPT-1 ДРУГИ
54+j40 СРТ-2 ДРУГИ
50 m, 4х35 mm2 21 m, 4x4 mm2 10 m 4x2,5 mm2 15+20m 4x1mm2

Т/П ГРТ 15,01 kW PTO 6,66 kW KPT 1,68 kW
R1=0,51Ω/km; X1=0,06Ω/km
n
PС‚×i .Li 1 15,01.21 10.6,66 35.1,68
∆U 2 = ∑ ki . =  + +  = 2,13%
i =1 Ci .Si 77  4,0 2,5 1 
Общата загуба на напрежение е ∆U%=1,04+2,13=3,17 < 5%
Схема за изчисляване на загуба на напрежение до осветител от КРТ
Токов кръг 16: контактни излази
CPT-1 ДРУГИ
54+j40 СРТ-2 ДРУГИ
50 m, 4х35 mm2 21 m, 4x4 mm2 10 m 4x2,5 mm2 50+15m 2x1,5mm2

Т/П ГРТ 15,01 kW PTO 6,66 kW KPT 0,6 kW
R1=0,51Ω/km; X1=0,06Ω/km
n
PС‚×i .Li 1 15,01.21 10.6,66 1 65.0,6
∆U 2 = ∑ ki . =  + + . = 1,37 + 2,03 = 3,4%
i =1 Ci .Si 77  4,0 2,5  12,8 1,5
Общата загуба на напрежение е ∆U%=1,04+3,4=4,44 < 5%.
Схема за изчисляване на загуба на напрежение до контакти от КРТ
___________________________________________________________________________ 43
2.3. Графична част на проекта
2.3.1. План на осветителните уредби и контактните излази
Планът на осветителната инсталация и контактните излази се изчертава в мащаб
1:50 или мащаб 1:100. Във втория случай е за предпочитане осветлението и
контактите да се дават на отделни чертежи. И в двата случая е желателно да има
легенда с използваните символи.
2.3.2. Схеми на таблата
Схемите на таблата могат да бъдат изпълнени като еднолинейни или
многолинейни. Еднолинейните се прилагат по-често, но многолинейните имат
предимството, че са по-ясни за изработка. Задъжително таблата съдържат подробни
таблици, в които са нанесени резултатите от направените изчисления.
2.3.3. Спецификация на материалите
Спецификацията на материалите за осветителната инсталация и контактите
включва количествата на всички необходими материали - проводници, кабели,
тръби, осветители, контакти и др.
СПЕЦИФИКАЦИЯ НА МАТЕРИАЛИТЕ
Обект: Машиностроителен завод Подобект: Цех “Машинна обработка” Част: Осветление

No Коли- Един.
по Наименование и вид Мярка чество цена Общо
ред
2. Изолиран проводник ПВ-А1 1 mm2 m 800
3. Изолиран проводник ПВ-А1 1,5 mm2 m 600
4. Изолиран проводник ПВ-А1 2,5 mm2 m 300
... ... ... ...
15. Промишлен осветител 1х150 W бр. 30
16. Луминесцентен осветител 2х36W с разсейвател бр. 8
17. Луминесцентен осветител 2х36W с огл. отражател бр. 6
22. Разпределително табло осветление (по чертеж 4) бр. 1
23. Крайно разпределително табло (по чертеж 5) бр. 1
Дата: Съставил количествената сметка: /п/

(име, фамилия)
44 ___________________________________________________________________________
ИНСТАЛАЦИОНЕН ПЛАН НА ОСВЕТИТЕЛНАТА ИНСТАЛАЦИЯ
ДВА ОСВЕТИТЕЛЯ С НЛВН 150 W, НОРМЕНА И РЕАЛИЗИРАНА ОСВЕТЕНОСТ НОМЕР НА ПОМЕЩЕНИЕТО

СВЪРЗАНИ КЪМ РАЗЛИЧНИ ФАЗИ
БРОЙ И ВИД ОСВЕТИТЕЛИ В
ДВУЛАМПОВ ЛУМИНИСЦЕНТЕН ОСВЕТИТЕЛ РЕДА / НОМЕР ТОКОВ КРЪГ БУТОНИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ НА
I - ГРУПА НА ВКЛЮЧВАНЕ ОТ ГРУПИ ОСВЕТИТЕЛИ
ЕДНОЛАМПОВ ЛУМИНИСЦЕНТЕН ОСВЕТИТЕЛ
ОБЩ ТОКОВ КРЪГ
PTO
KPT
___________________________________________________________________________ 45
ИНСТАЛАЦИОНЕН ПЛАН НА КОНТАКТИТЕ
НЕОЗНАЧЕНИТЕ ПРОВОДНИЦИ СА 2x1,5mm2 ОБИКНОВЕН КОНТАКТ УСИЛЕН КОНТАКТ
PTO
KPT
46 ___________________________________________________________________________
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО ТАБЛО “ОСВЕТЛЕНИЕ”
БЛОК-1 БЛОК-2
РЕЛЕТА РЕЛЕТА
ТОКОВ КРЪГ № ВХОД 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

ЛАМПЕНИ ИЗЛАЗИ, БР.
ОБИКН.КОНТАКТИ, БР.
УСИЛ.КОНТАКТИ, БР.
ИНСТ.МОЩНОСТ, W
ФАКТОР НА МОЩНОСТ
ИЗЧИСЛ.ТОК, А
СЕЧЕНИЕ ЛИНИЯ, ММ2
ЗАЩИТЕН АПАРАТ авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр.
ТОК НА ЗАЩИТАТА, А
КЪМ ФАЗА
ПОМЕЩЕНИЕ №
ИМПУЛСНО РЕЛЕ -
ПРИНЦИПНА СХЕМА
БЛОК-1: ИМПУЛСНИ РЕЛЕТА БЛОК-2: ИМПУЛСНИ РЕЛЕТА
БУТОНИ
ЛАМПИ
ФАЗА
НЕУТРАЛА
ПОМ.2 ПОМ.3 ПОМ.4 ПОМ.5 ПОМЕЩЕНИЕ 7
___________________________________________________________________________ 47
КРАЙНО РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО ТАБЛО (ОСВЕТЛЕНИЕ)
БЛОК БЛОК БЛОК

ИР+КВ ИР+КВ ИР+КВ
ТОКОВ КРЪГ № ВХОД 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20

ЛАМПЕНИ ИЗЛАЗИ, БР.
ОБИКН.КОНТАКТИ, БР.
УСИЛ.КОНТАКТИ, БР.
ИНСТ.МОЩНОСТ, W
ФАКТОР НА МОЩНОСТ
ИЗЧИСЛ.ТОК, А
СЕЧЕНИЕ ЛИНИЯ, ММ2
ЗАЩИТЕН АПАРАТ авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр. авт.пр.
ТОК НА ЗАЩИТАТА, А
КЪМ ФАЗА
ПОМЕЩЕНИЕ № 6-юг 6-ср. 6-сев. 6-зап. 6-сев. 6-изт. 6-юг 6-юг 6-зап. 6-сев.
БЛОК ИР+КВ
КОНТАКТОР ИМПУЛСНО
РЕЛЕ
ИМПУЛСНО РЕЛЕ -
ПРИНЦИПНА СХЕМА
БУТОНИ
ТОВАР
ФАЗА
НЕУТРАЛА
БУТОН
48 ___________________________________________________________________________
http://www.tunnellighting.com
Направление “Осветителна техника” при Технически университет - София

Научноизследователски сектор – Възлагателен договор 6068-1
НОВО! КОНТРОЛЕРИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОСВЕТЛЕНИЕ НОВО!
Общо описание
Контролери за офиси и коридори
Контролер - стълбищен автомат
Контролери за външно осветление
Контролер за симулиране на присъствие
Контролер АВР (автоматично включване на резервно електрозахранване)
“Ако нещо може да бъде просто,

е излишно да се усложнява” (Форд)
Управление на изкуственото осветление по текущо-изчислявани календари на
естествената осветеност в помещенията
Не само сложните и скъпи системи за управление на осветлението могат да намалят
сметката Ви за електроенергия! Основният преразход на електроенергия в
обществените сгради у нас и в света се дължи на т.н. “забравено осветление”- това е
никому ненужното, оставено неизключено в светлата част на деня и извън работно
време изкуствено осветление.
Вие ще се уверите в това ако се запознаете с концепцията ни, която е плод на
продължителни изследвания на естествената осветеност в България и дългогодишни
усилия по усъвършенстване на устройствата за практическото й приложение.
Крайният продукт - нескъпи и изключително ефективни контролери за управление
на осветлението можете да поръчате на преференциални цени до 31.12.2004 г.
Контролерите се инсталират както на нови, така и на съществуващи осветителни
уредби, като в зависимост от инсталираната осветителна мощност се изплащат за
няколко месеца.
Преференциални цени при поръчване на контролери до 31.12.2004 г. (цените са без ДДС)

Поръчвано Единична цена на контролери с едно Единична цена на контролери с две
количество, изходно реле, лв/бр. изходни релета (за външно и вътрешно
бр. осветление или АВР), лв/бр.
Контролер в кутия Контролер без Контролер в кутия Преобразувател към
S350 кутия S525 контролер АВР
(за монтаж на (за монтаж в (за монтаж на
шина) конзола) шина)
от 1 до 4 52 46 75 55
от 5 до 24 46 40 66 48
от 25 до 99 43 37 62 45
над 99 41 35 59 43
За контакти: Научноизследователски сектор при ТУ-София, възлагателен договор 6068-1,
Тел. 965-21-81, Блок 12, Етаж 3, Каб. 12325, E-mail: pach@tu-sofia.bg
49
___________________________________________________________________________
СЪДЪРЖАНИЕ
ЗАДАНИЕ 3
Част1. Силова инсталация на производствен цех
1.1. Кратка характеристика на помещението 5
1.2. Изчислителна част 5
1.2.2. Пресмятане на електрическите товари 5
1.2.3. Определяне на изчислителните токове 10
1.2.4. Определяне на върховите токове 10
1.2.5. Избор на защитна апаратура и сечения на захранващите линии 11
1.2.7. Проверка на сеченията по допустима загуба на напрежение 17
1.3. План на силовата инсталация 19
1.3.1. Еднолинейни схеми на силовите разпределителни табла 19
1.3.2. Спецификация на материалите 19
Част 2: Осветителни уредби в сгради
2.1. Светлотехническа част 21
2.1.1.Кратка характеристика на помещенията 21
2.1.2. Избор на нормени светлотехнически показатели 22
2.1.3. Избор на система на осветление, светлинен източник и осветително тяло 23
2.1.4. Определяне на броя и разположението на осветителите 25
2.1.5. Оценка на качествените показатели на осветителните уредби 30
2.2. Електрически инсталации за осветлението и контактите 37
2.3. Графична част на проекта 44
2.3.1. План на осветителните уредби и контактните излази 44
2.3.2. Схеми на таблата 44
2.3.3. Спецификация на материалите 44
ЧЕРТЕЖИ
ИНСТАЛАЦИОНЕН ПЛАН НА ОСВЕТИТЕЛНАТА ИНСТАЛАЦИЯ 45
ИНСТАЛАЦИОНЕН ПЛАН НА КОНТАКТИТЕ 46
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО ТАБЛО “ОСВЕТЛЕНИЕ” 47
КРАЙНО РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО ТАБЛО (ОСВЕТЛЕНИЕ) 48
КОНТРОЛЕРИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОСВЕТЛЕНИЕ 49
Автор: доц. д-р инж. Ангел Саракинов Пачаманов

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ И ОСВЕТИТЕЛНА ТЕХНИКА – ЧАСТ III
РЪКОВОДСТВО-РАБОТНА ТЕТРАДКА ЗА КУРСОВ ПРОЕКТ ПО
ОСВЕТИТЕЛНА И ИНСТАЛАЦИОННА ТЕХНИКА
Дадена за печат: октомври 2004
Излязла от печат: октомври 2004
Издателски коли: 3
Тираж: 100
ISBN 954-323-041-2
Технически университет-София
Ангел Пачаманов
50
___________________________________________________________________________

Електроснабдяване и осветителна техника част 3

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Електроснабдяване и осветителна техника част 3

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

АНГЕЛ ПАЧАМАНОВ

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЧАСТ I “ЕСОТ” СЪДЪРЖАНИЕ НА ЧАСТ ІІ “ЕСОТ”

ОУ - осветителна уредба СРК - светлоразпределителна крива

Примерно задание: Цех “Машинна обработка”

Специфична осветителна мощност ...... W/m2 за осветеност 100lx;

Мащаб: 1:250 Вашият мащаб: 1: .......

1.2. Изчислителна част

НОМЕР НА ПОМЕЩЕНИЕТО ГРТ НОМЕР НА КОНСУМАТОРА НА ЕЛ.ЕНЕРГИЯ

1.2.2. Пресмятане на електрическите товари

Средният товар на групите потребители към СРТ-1 (с различен работен режим,

Вашият среден фактор на мощност за СРТ-1

Окончателно за СРТ-1 се получава:

Процедурата се повтаря за силово разпределително табло 2:

Товарът на разпределително табло осветление (РТО) се определя по

Средният товар на главното разпределително табло (ГРТ) за най-натоварената

1.2.2.2. Определяне на максималните товари

1.2.3. Определяне на изчислителните токове

1.2.4. Определяне на върховите токове

1.2.5. Избор на защитна апаратура и сечения на захранващите линии

След определяне на изчислителните товари и токове се пристъпва към избор на

Избор на защитен апарат и сечение на линията за Вашия най-маломощен консуматор от СРТ-1:

При защита с предпазители:

При защита с автоматичен прекъсвач:

Избор на защитен апарат и сечение на линията за консуматор №5 от СРТ-1:

Избор на защитен апарат и сечение на линията за консуматор №11 от СРТ-2:

Избор на защитен апарат и сечение на линията за Вашия най-мощен консуматор от СРТ-2:

Избор на защитен апарат и сечение на линията за СРТ-2

Избор на защитен апарат и сечение на линията за Вашето СРТ-2:

Избор на защитен апарат и сечение на линията за Вашето ГРТ:

Избраните защитни апарати трябва да отговарят на изискването за

1.2.7. Проверка на сеченията по допустима загуба на напрежение

50 m, 4х35 mm2 12 m, 4x35 mm2 35 m, 4x10 mm2

По същия начин се постъпва и за захранващите линии до краен консуматор от

50 m, 4х35 mm2 38 m, 4x10 mm2 25 m, 4x4 mm2

Дата: Съставил количествената сметка: /п/

ИЗЛАЗ № ВХОД ИЗЛАЗ № ВХОД

Примерно задание: Цех “Машинна обработка” Таблица 1

Мащаб: 1:250 Вашият мащаб: 1: .......

2.1.2. Избор на нормени светлотехнически показатели

2.1.3. Избор на система на осветление, светлинен източник и осветително тяло

В курсовия проект на ръка ще бъдат извършени пълни светлотехнически

При определяне на броя на осветителите се изхожда от условието за икономия

Примерни светлотехническите изчисления ще бъдат извършени за

2) Определяне на броя и разположението на осветителите: Изчислява се

Вашата интерполация за получаване на коефициента на използване:

ηOU1= h=H-hP-hC= EH=

Необходимият брой осветители ще определим, използвайки информацията от

Тъй като na’.nb’=8 > N=6, не може да се очаква, че условието за равномерност

Реализираната осветеност e EРЕАЛ=Eнср.N/N’=300.8/8,25=291 lx, която е в

По същия начин се изчисляват количествените показатели на осветителните

Количествени показатели на осветителните уредби за помещенията от Вашето задание

2.1.5. Оценка на качествените показатели на осветителните уредби

При осветителни уредби с равномерно разпределение на осветителите (или

Гранични яркостни криви тип А

СТЕПЕН VCP ВАЖИ ЗА НОРМЕНА ОСВЕТЕНОСТ, LX

Проверка на качествените показатели на осветителната уредба на помещение

L3/L2= L2/L1= L3/L2/L1= >1/3/10

2) Оценка на коефициент на пулсации на осветеността

Осв.No V L R l α ϕ I(ϕ,α) S S’ LОСВ c θ LВ

LA=34,70 cd/m2 P=1000.LB/LФ =0,46

СРК на ползвания от Вас осветител

I(90, α), cd/klm

Вашата таблица за показателя на заслепяване

LA= cd/m2 P=1000.LВ∑ / LA=