Доц. д-р инж.

Никола Колев Армянов

Доц. д-р инж. Таня Методиева Стоянова
Гл. ас. инж. Радка Йорданова Тодорова
Гл. ас. инж. Димчо Василев Киряков

ТЕОРЕТИЧНА ЕЛЕКТРОТЕХНИКА
МЕТОДИЧНИ УКАЗАНИЯ ЗА КУРСОВА РАБОТА

РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “АНГЕЛ КЪНЧЕВ”

РУСЕ
2006
 УДК:

Анотация:
Настоящото учебно помагало представлява методични указания за курсова
работа по дисциплината ”Теоретична електротехника” и е предназначено за
студентите редовно и задочно обучение от специалностите КСТ и КТТ на факултет
“Електротехника, електроника и автоматика” при Русенски Университет”Ангел
Кънчев”. То може да се използва и от студентите на останалите специалности на
факултет “Електротехника, електроника и автоматика”.

© Редактори: доц. д-р инж. Никола Колев Армянов

доц. д-р инж.Таня Методиева Стоянова

© Рецензент: доц. д-р инж. Емил Николаев Павликянов

© Печатна база при Русенския Университет “Ангел Кънчев”

ISBN: 954 – 712 – –

2
 СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР.................................................................................................................................. 4

1. ЗАДАВАНЕ НА КУРСОВАТА РАБОТА ..................................................................................... 5

1.1. ТЕМА И ЗАДАНИЕ НА КУРСОВАТА РАБОТА ..................................................................... 6

1.1.1. ТЕМА НА КУРСОВАТА РАБОТА....................................................................................... 6
1.1.1.1. ТЕМА НА КУРСОВА ЗАДАЧА 1 ........................................................................... 6
1.1.1.2. ТЕМА НА КУРСОВА ЗАДАЧА 2 ........................................................................... 6
1.1.2. ЗАДАНИЕ НА КУРСОВАТА РАБОТА................................................................................. 6
1.1.2.1. ЗАДАНИЕ НА КУРСОВА ЗАДАЧА 1 .................................................................... 6
1.1.2.2. ЗАДАНИЕ НА КУРСОВА ЗАДАЧА 2 .................................................................... 6

2. ПРОВЕРКА НА КУРСОВАТА РАБОТА ..................................................................................... 6

2.1. ПРОВЕРКА НА КУРСОВА ЗАДАЧА 1 ................................................................................... 6

2.2. ПРОВЕРКА НА КУРСОВА ЗАДАЧА 2 ................................................................................... 6

3. УКАЗАНИЯ ЗА ПРЕСМЯТАНЕ НА КУРСОВАТА РАБОТА ...................................................... 7

3.1. УКАЗАНИЯ ЗА ПРЕСМЯТАНЕ НА КУРСОВА ЗАДАЧА 1 .................................................... 7

3.1.1. ПРЕСМЯТАНЕ НА ВЕРИГАТА ПРИ УСТАНОВЕН ПОСТОЯНЕН РЕЖИМ ...................... 7
3.1.2. ПРЕСМЯТАНЕ НА ВЕРИГАТА ПРИ УСТАНОВЕН СИНУСОИДАЛЕН РЕЖИМ ............... 8
3.2. УКАЗАНИЯ ЗА ПРЕСМЯТАНЕ НА КУРСОВА ЗАДАЧА 2 .................................................... 9
3.2.1. НЕЗАВИСИМИТЕ НАЧАЛНИ УСЛОВИЯ ......................................................................... 9
3.2.2. ВЕРИГА СЛЕД КОМУТАЦИЯТА....................................................................................... 10
3.2.3. КЛАСИЧЕСКИ МЕТОД ...................................................................................................... 10
3.2.4. ОПЕРАТОРЕН МЕТОД..................................................................................................... 15

4. ПРЕСМЯТАНЕ НА КУРСОВАТА РАБОТА – ПРИМЕР.......................................................... 19

4. 1. ПРЕСМЯТАНЕ НА КУРСОВА ЗАДАЧА 1 – ПРИМЕР........................................................ 19

4.1.1. ПРЕСМЯТАНЕ НА ВЕРИГАТА ОТ ФИГ. 4.1 ПРИ ЗАТВОРЕН КЛЮЧ k ПРИ
УСТАНОВЕН ПОСТОЯНЕН РЕЖИМ ......................................................................................... 19
4.1.2. ПРЕСМЯТАНЕ НА ВЕРИГАТА ОТ ФИГ. 4.1. ПРИ УСТАНОВЕН СИНУСОИДАЛЕН
РЕЖИМ ПРИ ОТВОРЕН КЛЮЧ k .............................................................................................. 20

4.2. ПРЕСМЯТАНЕ НА КУРСОВА ЗАДАЧА 2 – ПРИМЕР......................................................... 22

4.2.1. НЕЗАВИСИМИ НАЧАЛНИ УСЛОВИЯ.............................................................................. 22
4.2.2. СХЕМА НА ВЕРИГАТА СЛЕД КОМУТАЦИЯТА................................................................ 23
4.2.3. КЛАСИЧЕСКИ МЕТОД – ПРИМЕР .................................................................................. 23
4.2.3.1 КЛАСИЧЕСКИ МЕТОД – ПРИМЕР ЗА АПЕРИОДИЧЕН ПРЕХОДЕН ПРОЦЕС .... 23
4.2.3.2 КЛАСИЧЕСКИ МЕТОД – ПРИМЕР ЗА ПСЕВДОПЕРИОДИЧЕН ПРЕХОДЕН
ПРОЦЕС ...................................................................................................................................... 26
4.2.4. ОПЕРАТОРЕН МЕТОД – ПРИМЕР.................................................................................. 28
4.2.4.1. ОПЕРАТОРЕН МЕТОД – ПРИМЕР ЗА АПЕРИОДИЧЕН ПРЕХОДЕН ПРОЦЕС . 28
4.2.4.2 КЛАСИЧЕСКИ МЕТОД – ПРИМЕР ЗА ПСЕВДОПЕРИОДИЧЕН ПРЕХОДЕН
ПРОЦЕС ...................................................................................................................................... 29
БЛАНКА ЗА ЗАДАВАНЕ НА КУРСОВА РАБОТА ПО ТЕОРЕТИЧНА ЕЛЕКТРОТЕХНИКА....... 31
БЛАНКА ЗА ЗАДАВАНЕ НА КУРСОВА ЗАДАЧА ПО ТЕОРЕТИЧНА ЕЛЕКТРОТЕХНИКА ....... 32

ЛИТЕРАТУРА .............................................................................................................................. 33

3
 ПРЕДГОВОР

Целта на курсовата работа е да повиши и затвърди подготовката на

студентите на факултет “Електротехника, електроника и автоматика” по разделите
“Установени режими” и “Преходни процеси” в линейни електрически вериги със
съсредоточени парамeтри.
Курсовата работа се състои от две курсови задачи.
1. Курсова задача 1 включва пресмятане на два установени режима в линейна
електрическа верига със съсредоточени параметри:
- Постоянен режим във верига, съдържаща 4 възела, 6 клона, постоянен
източник на електродвижещо напрежение, 6 резистора, бобина и кондензатор;
- Синусоидален режим във верига, съдържаща 2 възела, 3 клона, синусоидален
източник на електродвижещо напрежение, 5 резистора,бобина и кондензатор.
Пресмятането на установените режими включва изчисление на:
- Токовете в клоновете на съответните вериги (постоянни, респективно
комплексни ефективни стойности на синусоидалните токове);
- Мощностите на съответните вериги ( за първия режим активната мощност, а за
втория - активната и реактивната мощности ) на източниците и консуматорите, както
и проверка на баланса на мощностите.
2. Курсова задача 2 е пресмятане на преходен процес в линейна електрическа
верига със съсредоточени параметри, която съдържа 2 възела, 3 клона, постоянен
източник на електродвижещо напрежение, 5 резистора, бобина и кондензатор, т.е.
пресмята се преходен процес във верига от II ред. Пресмятането се извършва по:
• Класически метод;
• Операторен метод.
Курсовата работа се състои две независими части: ”Задание” и “Проверка”.
Заданието и проверката на курсовата работа стават въз основа на факултетния
номер на съответния студент, като информацията за варианта си всеки студент
получава чрез компютър. Програмата за задаване на курсовата работа и за
проверката на курсова задача 2 са разработени и програмирани най-напред през
1985г. за ЕИМ ЕС-1020 и през 1986 г. за персонален компютър”Правец 82” от гл.
ас.инж. Р. Тодорова, а през 1998 г. са програмирани за персонален компютър
“Правец” 16 от ст. ас. д-р инж. Таня Гачовска. Проверката на курсова задача 1 се
осъществява чрез сравняване на резултатите, получени от студентите, с
резултатите, отразени на книжен носител. Последните са получени от доц. д-р инж.
Таня Стоянова чрез пресмятане на двата установени режима на съответните
вериги при използването на програмата Excel.
Указанията за курсова задача 1 са разработени от доц. д-р инж. Т. Стоянова
и гл.ас.инж. Д. Киряков, а за курсова задача 2 - от гл.ас.инж. Р. Тодорова и доц. д-р
инж. Н. Армянов.
Техническото изпълнение на илюстративния материал и на текста е
направено от доц. д-р инж. Т. Стоянова и от гл. ас.инж. Р. Тодорова.
Това учебно пособие отразява дългогодишния труд и опит на авторите му.
Като първо издание това помагало не е лишено от пропуски и недостатъци,
поради което всички критични бележки, мнения и препоръки молим да се изпращат
на адрес:

7017 Русе, ул. “Студентска” № 8

Русенски университет “Ангел Кънчев”,
Катедра “Теоретична и измервателна електротехника”

АВТОРИТЕ

4
 1. ЗАДАВАНЕ НА КУРСОВАТА РАБОТА

С програма “ЗАДАНИЕ”, в съответствие с факултетния номер на студента, се

избира вариантът, който ще анализира студентът (схема на електрическата верига,
числените стойности на параметрите на елементите на веригата, а за курсова задача
2 се определя и търсената преходна величина y (t ) ). Този избор се извършва от
компютър, на чийто дисплей излиза гореспоменатата информация (фиг.1.1).
За всички варианти комутацията, условно означена посредством изключване
на идеалния ключ k , се извършва в момент t = 0 , който се приема за начало на
отчитане на преходния процес, анализиран при втората курсова задача.
Задължително е и при двете курсови задачи да се работи с указаните
означения и посоки на токовете в клоновете на веригата. Ако след отваряне на ключа
k два клона се окажат последователно съединени, вземат се предвид означението и
посоката на тока с по-малък индекс.

Фиг.1.1

Информацията от екрана на дисплея за всеки студент се пренася от

преподавателя, който задава курсовата работа върху специално подготвена бланка-
образец. Лекторът по дисциплината Теоретична електротехника уведомява
студентите на първата им лекция откъде да се снабдят с такава бланка.

5
 1.1. ТЕМА И ЗАДАНИЕ НА КУРСОВАТА РАБОТА :

1.1.1. ТЕМА НА КУРСОВАТА РАБОТА :

1.1.1.1. ТЕМА НА КУРСОВА ЗАДАЧА 1:

A. Установен постоянен режим в линейна електрическа верига със
съсредоточени параметри;
B. Установен синусоидален режим в линейна електрическа верига със
съсредоточени параметри.

1.1.1.2. ТЕМА НА КУРСОВА ЗАДАЧА 2 : Преходни процеси в линейни

електрически вериги със съсредоточени параметри

1.1.2. ЗАДАНИЕ НА КУРСОВАТА РАБОТА :

1.1.2.1. ЗАДАНИЕ НА КУРСОВА ЗАДАЧА 1:

А. Да се пресметнат:
• Постоянните токове в клоновете на веригата от заданието при затворен
ключ k при действието на постоянен източник на електродвижещо
напрежение (е. д. н.) Е;
• Активната мощност на източниците и консуматорите, както и да се
направи проверка на баланса на мощностите.
Б. Да се пресметнат:
• Комплексните ефективни стойности на токовете в клоновете на веригата
от заданието при отворен ключ k при действието на синусоидален
източник на е. д. н., с ефективна стойност Е;
• Активната и реактивната мощности на източниците и консуматорите,
както и да се направи проверка на баланса на мощностите.

1.1.2.2. ЗАДАНИЕ НА КУРСОВА ЗАДАЧА 2: Да се определи преходната

величина y (t ) (ток или напрежение) в сложна електрическа верига по класическия и
по операторния методи

2. ПРОВЕРКА НА КУРСОВАТА РАБОТА

2.1. ПРОВЕРКА НА КУРСОВА ЗАДАЧА 1

В съответствие с факултетния номер на студента, водещият курсовата работа

преподавател сравнява числените резултати, получени от съответния студент, с тези
от книжния носител. Проверяват се числените стойности на:
2.1.1. Постоянните токове в клоновете на веригата; активната мощност на
източниците и консуматорите; уравнението за баланса на мощностите.
2.1.2. Комплексните ефективни стойности на токовете в клоновете на веригата;
активната и реактивната мощности на източниците и консуматорите; уравнението за
баланса на мощностите.

2.2. ПРОВЕРКА НА КУРСОВА ЗАДАЧА 2

С програма “ПРОВЕРКА” , в съответствие с факултетния номер на студента, се

проверяват числените стойности на: независимите начални условия; зависимите
начални условия; коефициентите на характеристичното уравнение; корените на

6
характеристичното уравнение; продължителността на преходния процес;
интеграционните константи; установената съставка y / (t ) на търсената величина.

3. УКАЗАНИЯ ЗА ПРЕСМЯТАНЕ НА КУРСОВАТА РАБОТА

3.1. УКАЗАНИЯ ЗА ПРЕСМЯТАНЕ НА КУРСОВА ЗАДАЧА 1

3.1.1. ПРЕСМЯТАНЕ НА ВЕРИГАТА ПРИ УСТАНОВЕН ПОСТОЯНЕН РЕЖИМ

За пресмятането на веригата при установен постоянен режим може да се

използват всички методи за пресмятане на сложни линейни вериги при установени
режими:
• Чрез пряко приложение на законите на Кирхоф за веригите за постоянен ток:

- Първи закон на Кирхоф:

n

∑I
k =1
k =0 или ∑I влиз . = ∑ I изл. ;

- Втори закон на Кирхоф:

n n n

∑E
k =1
k = ∑U
k =1
k = ∑R
k =1
k .I k .

• По метода с контурни токове;

• По метода с възлови потенциали и т.н.

Тъй като веригата от курсовата задача съдържа само един източник на

електродвижещо напрежение (е.д.н.), намирането на токовете може да стане и чрез
еквивалентно преобразуване на веригата и закона на Ом.
По който и от методите да се направи пресмятането на токовете в клоновете на
веригата, трябва да се има пред вид, че за постоянния ток при установен режим:

бобината има нулево съпротивление, т.е. тя е късо съединение и върху нея
няма пад на напрежение;

кондензаторът има безкрайно голямо съпротивление, т.е. той прекъсва
клона, в който се намира и през този клон не преминава ток.
Следователно, върху всички последователно включени на кондензатора
елементи в този клон няма пад на напрежение.

Пресмятането на активната мощност на консуматорите (резисторите) ∑P

консум.

става по уравнението:

∑P консум. = ∑ Rk I k2 .

Пресмятането на активната мощност на източниците се извършва по

формулата:
∑ Pизточн. = ∑ PE + ∑ PJ ,
където PE = E. I E е мощността на съответния източник на е.д.н. E , а PJ = J .U J е
мощността на съответния източник на електродвижещ ток J . Напрежението U J на
източника на електродвижещ ток J се изчислява по уравнение , записано по втория

7
закон на Кирхоф за верига, външна на източника. Знаците на тези мощности се
определят по правилата, дадени в литературата.
Проверката на баланса на мощностите се извършва по уравнението:
∑ Pизточн. = ∑ Pконсум.
3.1.2. ПРЕСМЯТАНЕ НА ВЕРИГАТА ПРИ УСТАНОВЕН СИНУСОИДАЛЕН
РЕЖИМ

За пресмятането на веригата при установен синусоидален режим може да се

използват всички методи за пресмятане на сложни линейни вериги при прилагане на
комплексния метод, т.е. когато уравненията се записват за комплексните ефективни
• •
стойности на токовете I k , на напреженията U k , на електродвижещите напрежения
•
Ek :
• Чрез пряко приложение на законите на Кирхоф в комплексен вид:

- Първи закон на Кирхоф:

n • • •
∑ Ik =0
k =1
или ∑ I влиз. = ∑ I изл. ;

- Втори закон на Кирхоф:

n • n • n •
∑
k =1
Ek = ∑U k =
k =1
∑ Zk .Ik
k =1
,

където Z k е комплексното съпротивление на k -тия клон, което при последователно

съединени Rk , Lk , C k - елементи е равно на:
1
Z k = R k + j ωLk + ;
jω C k
• По метода с контурни токове в комплексен вид;
• По метода с възлови потенциали в комплексен вид и т. н.

Тъй като веригата от курсовата задача съдържа само един източник на

електродвижещо напрежение (е.д.н.), то намирането на токовете може да стане и
чрез еквивалентно преобразуване на веригата и закона на Ом.
Пресмятането на активната мощност на консуматорите (резисторите) става по
уравнението:

∑P консум. = ∑ Rk I k2 ,
•
където I k е ефективната стойност на тока в k -тия клон ( модулът на I k ).
Пресмятането на реактивната мощност на консуматорите (мощността на
бобините и кондензаторите) става по уравнението:
∑ Qконсум. = ∑ X k I k2 ,
•
където I k е ефективната стойност на тока в k -тия клон (модулът на I k ), а
1
X k = ωLk − е реактивното съпротивление на k -тия клон.
ωC k

8
 Пресмятането на активната мощност на източниците се извършва по
формулата:
∑ Pизточн. = ∑ PE + ∑ PJ ,
• ∗ ∗ •
където PE = Re[ E . I E ] или PE = Re[ E . I E ] е активната мощност на съответния източник
• • ∗ ∗ •
на е.д.н. E , а PJ = Re[ J .U J ] или PJ = Re[ J .U J ] е активната мощност на съответния
•
източник на електродвижещ ток J . Знаците на тези мощности се определят по
правилата, дадени в литературата.
Пресмятането на реактивната мощност на източниците се извършва по
формулата:
∑ Qизточн. = ∑ QE + ∑ Q J ,
• ∗ ∗ •
където QE = Im[E . I E ] или QE = − Im[E . I E ] е реактивната мощност на съответния
• • ∗ ∗ •
източник на е.д.н. E , а Q J = − Im[ J .U J ] или Q J = Im[ J .U J ] е реактивната мощност на
• •
съответния източник на електродвижещ ток J . Напрежението U J на източника на
•
електродвижещ ток J се изчислява по уравнение , записано по втория закон на
Кирхоф за верига, външна на източника. Знаците на тези мощности се определят по
• • • • • •
правилата, дадени в литературата. В горните изрази Ik , J , IE , Uk , U J , E са
∗ ∗ ∗ ∗ ∗ ∗
комплексните ефективни стойности, а I k , J , I E , U k , U J , E - спрегнатите
комплексни ефективни стойности, съответно на токове, напрежения,
електродвижещи напрежения.
Проверката на баланса на мощностите се извършва по уравненията:

∑P източн . = ∑ Pконсум. ; ∑Q източн . = ∑ Qконсум.

3.2. УКАЗАНИЯ ЗА ПРЕСМЯТАНЕ НА КУРСОВА ЗАДАЧА 2

3.2.1. НЕЗАВИСИМИТЕ НАЧАЛНИ УСЛОВИЯ

Независимо по какъв и метод ще се изследват преходните процеси, е

необходимо най-напред да бъдат определени т.н. начални условия (НУ). Те се
отнасят за напрежения върху кондензатори и за токове през бобини за момента на
комутацията t = 0 . За началните условия се записва:
u C ( 0 + ) = u C (0 − )
i L (0 + ) = i L (0 − ),
където с t = 0 + се означава моментът непосредствено след комутацията, а с t = 0 −
се означава моментът непосредствено преди комутацията.
Тези НУ са известни като независими НУ, тъй като не зависят от структурата
на веригата след комутацията.
За изследването на преходните процеси в разглежданата в курсовата работа
верига от втори ред, е необходимо да са известни u C (0 + ) и i L (0 + ) . За целта,
отчитайки законите на комутацията, се пресмятат u C (0 − ) и i L (0 − ) . Това става като се
анализира веригата преди комутацията при установен режим по някой от методите
за анализ на сложни електрически вериги (по избор на студента). Затова се

9
начертава схемата на веригата такава, каквато е преди комутацията (ключовете,
които ще се отварят, са затворени, а тези, които ще се затварят, са отворени). В
тази верига токовете във всички клонове и падовете на напрежение във всички
нейни участъци се отнасят за момента t = 0 − .
Ако веригата съдържа само един постоянен източник, и то на е.д.н.,
установеният режим може да се пресметне и чрез еквивалентно преобразуване на
веригата.
Забележка: За курсовата задача установеният режим преди комутацията е
постоянен . За постоянния ток при установен режим съпротивлението на бобината е
нула, а на кондензатора е безкрайно голямо, т.е. той прекъсва клона на веригата, в
който се намира. Следователно, в този случай напрежението върху бобината е
равно на нула, а напрежението върху кондензатора е равно на напрежението върху
целия клон, в който той е свързан. Върху всички останали елементи, които са
последователно съединени в клона с кондензатора, напрежението е нула, тъй като
през тях не преминава ток.
Ако установеният режим е променливотоков, то тогава се изчисляват
моментните стойности на напрежението на кондензатора u C (t ) и на тока през
бобината i L (t ) . След това в тези изрази се полага t = 0 , а получените стойности за
u C (t = 0) и i L (t = 0) се присвояват на u C (0 + ) и i L (0 + ) .

3.2.2. ВЕРИГА СЛЕД КОМУТАЦИЯТА

По какъвто и метод да се изследват преходните процеси, е необходимо да се

начертае схемата на веригата, така както ще изглежда след комутацията
(ключовете, които ще се отварят, вече са отворени, а тези, които ще се затварят,
вече са затворени). Това е така, защото уравненията, които описват преходния
процес, се записват за тази схема .

3.2.3. КЛАСИЧЕСКИ МЕТОД

Преходните процеси в линейните електрически вериги със съсредоточени

параметри се описват с нехомогенна система обикновени линейни интегро-
диференциални уравнения с постоянни коефициенти. От нея се получава
нехомогенно диференциално уравнение за търсената величина. Получаването му
се разглежда в по-нататъшното изложение. Пълното решение на това уравнение,
т.е. търсената преходна величина y (t ) , съгласно класическия метод (КМ), се
представя във вида:
y (t ) = y / (t ) + y // (t ) , (3.2.1)
където y / (t ) е установената съставка (частното решение на нехомогенната система
уравнения), а y // (t ) - свободната съставка (общото решение на хомогенното
уравнение).

Определянето на y (t ) по КМ включва следните три основни етапа:

I етап - определяне на установената съставка y / (t ) на търсената

величина

Видът на y / (t ) се определя от вида на действащите източници във веригата

след комутацията, т.е. y / (t ) е частното решение на нехомогенната система

10
уравнения. За целта се пресмята установеният режим във веригата след
комутацията по някой от методите за анализ на сложни електрически вериги (по
избор на студента) .Тук важат същите правила, както при пресмятане на веригата
при установения режим преди комутацията.
Забележка: За курсовата задача установеният режим след комутацията също
е постоянен, както и установеният режим преди комутацията.

II етап - определяне на свободната съставка y // (t ) на търсената величина

Свободната съставка y // (t ) се дължи на несъответствието в енергетичното

състояния на веригата при стария и новия установени режими. Видът на y // (t ) се
определя от конфигурацията на веригата след комутация и от параметрите на
нейните елементи, т.е. y // (t ) е общото решение на хомогенната система уравнения.
Определянето на y // (t ) се извършва в следната последователност:

• Съставяне и решаване на характеристичното уравнение

Характеристичното уравнение за верига от n -ти ред представлява линейно

алгебрично уравнение от n -та степен и има следният общ вид:
n
a s , s = 0 ... n ∑
s =0
a sα s = 0 , (3.2.2)

където: , са постоянните коефициенти, а α s , s = 1 ... n , са неговите корени.

Те определят свободния режим във веригата след комутацията, т.е. вида на y // (t ) .
Тези корени притежават следните свойства:
- ако корените са реални, то те трябва да са отрицателни, а ако са
комплексни, реалната им част трябва да бъде отрицателна. Това тяхно свойство е
пряко следствие от обстоятелството, че преходният процес е затихващ (във
веригата отсъстват усилвателни елементи, а има и резистори);
- всички комплексни корени трябва да бъдат по двойки спрегнати, тъй като
//
y (t ) е реална функция на времето.
Степента n на характеристичното уравнение зависи от броя на реактивните
елементи във веригата след комутацията и от начина на свързването им. В общия
случай n е равно на сумата от броя на бобините и кондензаторите и не зависи от
вида на захранващите източници, а също и от това дали има индуктивно свързани
бобини.
Характеристичното уравнение (3.2.2) важи за коя да е търсена величина (ток
или напрежение) в разглежданата верига. Коефициентите a s трябва да бъдат
положителни величини или нули. В противен случай, съгласно теоремата на Хурвиц,
реалните части на корените α s , могат да се получат положителни, т.е. преходният
процес да бъде незатихващ.
Забележка: При курсовата задача се анализира верига от втори ред, т.е.
n = 2. Характеристичното уравнение (3.2.2) има вида: a 0 + a1α + a 2α 2 = 0.
Характеристичното уравнение за дадена верига може да бъде съставено по
един от следните начини:

I начин
Записва се системата интегро-диференциални уравнения по законите на
Кирхоф за веригата след комутацията. Чрез изключване на останалите неизвестни

11
(токове или напрежения), тя се привежда към едно уравнение спрямо търсената
преходна величина y(t) и нейните производни, което може да се запише по следния
начин:
n
d s y (t )
∑ s dt s = f (t ),
s =0
a (3.2.3)

където f (t ) е свободният член, отразяващ действието на захранващите източници

във веригата след комутацията.
Характеристичното уравнение (3.2.2) се получава от (3.2.3), като символът
s
d
се заменя с α s , а f (t ) се приравнява на 0.
dt s

II начин
Записва се системата интегро-диференциални уравнения по законите на
Кирхоф за веригата след комутацията. Съставя се детерминантата на матрицата от
коефициентите пред неизвестните величини (токове или напрежения), като
d
символът се заменя с α , а символът ∫ ... dt с 1 / α , след което тази детерминанта
dt
се приравнява на нула.

III начин
Определя се входното операторно съпротивление Z ВХ ( р) на операторната
заместваща схема при нулеви начални условия на пасивната верига след
комутацията, записано спрямо два нейни извода, получени при прекъсване на даден
клон. След това Z ВХ ( р) се приравнява на нула, след което операторът p се заменя
с α.
Пасивната верига се получава от активната като източниците на е.д.н. се
дават накъсо, а източниците на е.д.т. се прекъсват. Z ВХ ( р) не бива да се определя
спрямо изводи, получени при прекъсване на клон, към които е бил включен източник
на е.д.т. Ако във веригата след комутация действува само един източник на е.д.н., то
Z ВХ ( р) се записва по отношение на неговите изводи.

• Записване на израза за свободната съставка y // (t )

Видът на y // (t ) зависи от вида на корените на характеристичното уравнение

(3.2.2). Възможни са следните случаи:

а) корените α s са реални, различни, отрицателни, еднократни и различни от

нула. В този случай:
n
y // (t ) = ∑ A S . eα S t , (3.2.4)
s =1
където As е интеграционната константа, съответстваща на корена α s .
При n = 2 , преходният процес се нарича апериодичен и y // (t ) има вида:
α t α t
y // (t ) = A 1. e 1
+ A 2.e 2
;

б) характеристичното уравнение (3.2.2) има корен α 1 , с кратност q . Тогава

//
y (t ) има вида:

12
 α t
y1// (t ) = ( A1 + t A2 + ... + t q−1 Aq ). e 1
.
(3.2.5)
При n = 2 , преходният процес се нарича критичен апериодичен и y // (t ) има
вида:
α t
. y (t ) = ( A1 + t A2 ). e 1
;

в) характеристичното уравнение (3.2.2) има двойка комплексно спрегнати

корени α 1 = δ + jω и α 2 = δ − jω
Тогава на y // (t ) има вида:
δt
y1//, 2 (t ) = A1 e . sin(ω t + A2 ). (3.2.6)
При n = 2 , преходният процес се нарича псевдопериодичен и y // (t ) има вида:
δt
y (t ) = A1 . e . sin( ω t + A2 ).

• Определяне на интеграционните константи

Съставяне на системата уравнения за интеграционните

константи
За определяне на интеграционните константи As , s = 1...n, е необходима
система от n на брой алгебрични уравнения, записани за момента на комутацията
t = 0 + . Тази система се получава от изразите за търсената преходна величина y (t ) и
нейните производни до (n − 1) -та включително:

y (0 + ) = y / (t = 0) + y // (t = 0),
d m y (t ) d m y / (t ) d m y // (t ) (3.2.7)
t = 0+ = t= 0 + t = 0 , m = 1...n − 1
dt m dt m dt m

За курсовата задача n = 2 и системата уравнения (3.2.7) приема вида:

а) ако преходният процес е апериодичен

y (0 + ) = y / (t = 0) + A1 + A2 ,
dy (t ) dy / (t ) (3.2.8)
t = 0+ = t = 0 + α 1 A1 + α 2 A2 ;
dt dt
б) ако преходният процес е критичен апериодичен

y (0 + ) = y / (t = 0) + A1 ,
dy (t ) dy / (t ) (3.2.9)
t = 0+ = t = 0 + α 1 A1 + A2 ;
dt dt
в) ако преходният процес е псевдопериодичен

y (0 + ) = y / (t = 0) + A1 sin A2 ,
dy (t ) dy / (t ) (3.2.10)
t = 0+ = t= 0 + A1δ sin A 2 + A1ω cos A2 .
dt dt

13
 При изчисляването на A2 трябва да се внимава за знака и големината на
sin A2 и cos A2 , за да се определи правилно в кой квадрант трябва да бъде A2 .
Необходимо е A2 да бъде представена в [rad ].

Определяне на зависимите начални условия

Величините y (0+ ) (ако y (t ) не е напрежение върху кондензатор u C или ток

dy (t )
през бобина i L ) и t = 0 са известни като зависими начални условия, тъй като се
dt
изразяват чрез независимите НУ. За целта се записва системата интегро-
диференциални уравнения за веригата след комутацията по законите на Кирхоф.
Полага се t = 0 + и се заместват независимите НУ. Получената система алгебрични
уравнения се решава спрямо y (0+ ) , а така също и спрямо останалите величини-
токове и (или) напрежения в момента t = 0 + . Стойностите на тези величини са
dy (t )
необходими за изчисляването на t = 0 + . Ако производната на търсената
dt
dy (t )
величина t = 0 + участва в системата алгебрични уравнения, то тя се изразява
dt
директно от съответното уравнение. В случай, че не участва, то е необходимо да се
диференцират тези уравнения от системата интегро-диференциални уравнения, в
които участва y (t ) . След това в новополучените уравнения отново се полага t = 0 + и
dy (t )
те се решават спрямо t = 0+ .
dt

Изчисляване на интеграционните константи

В зависимост от вида на y // (t ) , се решава системата алгебрични уравнения

(3.2.8),или (3.2.9),или (3.2.10), и получените стойности за интеграционните
//
константи се заместват в израза за y (t ) .

III етап - записване на израза за търсената преходна величина y (t )

Определените на първите два етапа y / (t ) и y // (t ) се заместват в уравнение

(3.2.1), което за n = 2 има вида:
а) ако преходният процес е апериодичен

α t α t
y (t ) = y / + A 1.e 1
+ A 2.e 2
; (3.2.11)

б) ако преходният процес е критичен апериодичен

α t
y (t ) = y / + ( A1 + tA2 ).e
;
1
(3.2.12)
в) ако преходният процес е псевдопериодичен

δt
y (t ) = y / + A1 . e .sin( ω t + A2 ) . (3.2.13)

14
 3.2.4. ОПЕРАТОРЕН МЕТОД

Операторният метод(ОМ) е метод от математиката за намиране на пълните

решения на интегро-диференциалните уравнения с постоянни коефициенти, с
каквито се описват преходните процеси в линейните електрически вериги със
съсредоточени параметри. При използването на този метод действителните
функции на времето t (токове, напрежения, електродвижещи напрежения), наречени
оригинали, се заменят с функции на комплексната променлива p , наречени
операторни образи (изображения), съобразно преобразованието на Лаплас. В
резултат на това системата интегро-диференциални уравнения за оригиналите се
трансформира в система линейни алгебрични уравнения за операторните образи.
Определянето на търсената преходна величина y (t ) по ОМ включва следните
три етапа:

I етап – Съставяне на еквивалентната операторна схема (ЕОС) на

веригата след комутацията

За целта всеки елемент от веригата след комутацията (раздел 3.2.2) се

заменя с неговия операторния еквивалент (фиг. 3.2.1), а всички оригинали - с
техните операторни образи (вземат се от таблицата с операторните
• • • •
съответствия): i (t ) • = I ( p ); u (t ) • = U ( p ); e(t ) • = E ( p ); J (t ) • = J ( p ).

II етап - определяне на операторния образ Y ( p ) на търсената преходна

величина y (t )

Тъй като при ОМ ненулевите НУ се вземат предвид непосредствено в ЕОС

чрез въвеждане на добавъчните операторни източници на е.д.н., анализът на ЕОС
може да се извърши с някой от методите за анализ на установените процеси в
сложни електрически вериги, но уравненията се записват в операторен вид. Това
може да стане :

Чрез пряко приложение на законите на Кирхоф в операторен вид:

I закон на Кирхоф:

∑I
k
k ( p ) = 0 или ∑I влиз . ( p) = ∑ I изл. ( p) (3.2.14)

II закон на Кирхоф:

u C k (0 + )
∑ Ek ( p) + ∑ Lk iLk (0 + ) − ∑
k k k p
= ∑ I k ( p).Z k ( p).
k
(3.2.15)

В общия случай обобщеното операторно съпротивление Z k ( p ) на k -тия

последователен Rk , Lk , C k - клон има вида:
1
Z k ( p ) = Rk + pLk + . (3.2.16)
pC k

Или по метода с контурните токове ;

Или по метода с възловите потенциали и или др.

15
 Фиг. 3.2.1

От записаната по един от горните начини системата уравнения за ЕОС се

изразява операторният образ Y ( p ) на търсената преходна величина y (t ) . В общия
случай операторният образ Y ( p ) представлява отношение на два полинома на
оператора на Лаплас p . Y ( p ) може да се представи чрез един от следните
варианти:
I вариант – когато установената съставка на търсената величина y / във
веригата след комутация е нула, т. е. знаменателят на Y ( p ) няма нулев корен:

G( p)
Y ( p) = . (3.2.17)
H ( p)

Установената съставка y / може да бъде нула в следните случаи:

- установеният режим след комутацията е постоянен и търсената величина
y (t ) е ток през кондензатор или напрежение върху бобина;
- установеният режим след комутацията е постоянен и в клона, където е
включен източникът, има кондензатор;
- установеният режим след комутацията е постоянен или променлив, но във
веригата след комутация не действат източници на е.д.н. и(или) на е.д.т.

II вариант – когато установената съставка на търсената величина y / във

веригата след комутация е различна от нула и източниците във веригата са
източници на постоянно е.д.н. и (или) на постоянен е.д.т. В този случай установената
съставка y / е постоянна величина и се определя от нулевия корен p = 0 на

16
знаменателя
на Y ( p ) .
G ( p)
Y ( p) = . (3.2.18)
pH ( p )

III вариант - когато установената съставка на търсената величина y / във

веригата след комутация е различна от нула и източниците във веригата са
източници на синусоидални е.д.н. и (или) на синусоидални е.д.т.:

G ( p)
Y ( p) = . (3.2.19)
( p + ω 2 ) H ( p)
2

В този случай установената съставка y / е синусоидална величина и се

определя от корените на уравнението p 2 + ω 2 = 0 , които са двойка спрегнати
имагинерни корени p1 = jω и p 2 = − jω .

IV вариант - когато установената съставка на търсената величина y / във

веригата след комутация е различна от нула и източниците са както на постоянно
е.д.н. и (или) на постоянен е.д.т., така са и на синусоидални е.д.н. и (или) на
синусоидални е.д.т.:

G( p)
Y ( p) = . (3.2.20)
p( p + ω 2 ) H ( p )
2

В курсовата задача интерес представлява разглеждането на първите два

варианта на представяне на Y ( p ) . Освен това в общия случай степента на полинома
в числителя на Y ( p ) трябва да бъде по-малка от степента на полинома в
знаменателя. Предполага се също и че полиномът в числителя и полиномът в
знаменателя, известен като характеристичен полином, нямат равни корени.

III етап - намиране на оригинала на търсената преходна величина y (t ) по

нейния операторен образ Y ( p )

Това може да се извърши по един от следните начини:

1. Чрез директно използуване на обратното преобразование на

Лаплас(формула на Риман-Мелин);
2. Чрез използуване на таблицата на съответствията между операторните
образи и оригиналите на най-често срещаните функции -този начин е приложим при
сравнително елементарен израз за Y ( p ) ;
3. Чрез теоремата на разлагане.

Забележка: При разработването на курсовата задача се изисква y (t ) да се

определи чрез теоремата на разлагане.

За прилагането на теоремата на разлагане е необходимо операторният образ

Y ( p ) на търсената преходна величина y (t ) да бъде представен като сума от
елементарни дроби. Разлагането на Y ( p ) на елементарни дроби зависи от вида на

17
корените на полинома H ( p ) в знаменателя. Корените на H ( p ) = 0 съвпадат с
корените на характеристичното уравнение (виж КМ) и имат същите свойства.

Възможни са следните случаи:

Случай 1. Корените p1 , p 2 ,..., p n на H ( p ) = 0 са реални, различни,
отрицателни, еднократни.
Вариант 1.1. Полиномът H ( p ) = 0 няма нулев корен, т.е. установената
съставка y ' = 0 .Тогава за оригинала y (t ) се записва:
n
G ( p k ) pk t
Y ( p ) • = • y (t ) = ∑
/
e = y // (t ); (3.2.21)
k =1 H ( p k )
Вариант 1.2. Полиномът H ( p ) = 0 има един нулев корен, т.е. установената
съставка y ' ≠ 0
Тогава за оригинала y (t ) се записва:
G ( 0) n G ( p k )
+∑
Y ( p ) • = • y (t ) = /
e pk t = y / + y // (t ); (3.2.22)
H (0) k =1 p k H ( p k )
Случай 2 . Полиномът H ( p ) = 0 има корен p1 с кратност q , а останалите
корени са както в Случай 1.. За оригинала y (t ) се записва:
Вариант 2.1. Полиномът H ( p ) = 0 няма нулев корен, т.е. установената
съставка y ' = 0 . Тогава за оригинала y (t ) се записва:

q n −q +1
A1s G ( p k ) p2 t
Y ( p ) • = • y (t ) = ∑ t (q−s ) e 1 + ∑
p t
e = y // (t ), (3.2.23)
s =1 ( q − s )!
/
k =2 H ( p k )

като константата A1s се определя по формулата:

1  d q−s q G( p) 
A1s =  q − s ( p − p1 )  .
(q − s )!  dp H ( p)  p= p
1

Вариант 2.2. Полиномът H ( p ) = 0 има един нулев корен, т.е. установената

съставка y ' ≠ 0

G (0) q A1s n − q +1
G( p ) p t
Y ( p ) • = • y (t ) = +∑ t ( q − s ) e p1 t + ∑ / k e k = y / + y // (t ). (3.2.24)
H (0) s =1 (q − s )! k =2 H ( p k )

Случай 3. Полиномът H ( p ) = 0 има два комплексно спрегнати корена

p1 = δ + jω , p 2 = δ − jω , а останалите корени са както в Случай 1.

Вариант 3.1. Полиномът H ( p ) = 0 няма нулев корен, т.е. установената

съставка y ' = 0 . Тогава за оригинала y (t ) се записва:
 G (δ + jω ) (δ + jω )  n G ( p k ) pk t
Y ( p) • = • y (t ) = 2 Re  / e +∑ / e = y // (t ); (3.2.25)
 H (δ + jω )  k =3 H ( p k )

18
 Вариант 3.2. Полиномът H ( p ) = 0 има един нулев корен, т.е. установената
съставка y ' ≠ 0
G ( 0)  G (δ + jω ) 
Y ( p) • = • y (t ) = + 2 Re  e (δ + jω )  +
 (δ + jω ) H (δ + jω )
/
H ( 0)  (3.2.26)
n
G( pk )
+∑
p t
/
e k = y / + y // (t ).
k =3 pk H ( pk )

4. ПРЕСМЯТАНЕ НА КУРСОВАТА РАБОТА - ПРИМЕР

Веригата, която ще се пресмята в курсовата работа – пример е показана на

фиг. 4.1

Фиг. 4.1

4. 1. ПРЕСМЯТАНЕ НА КУРСОВА ЗАДАЧА 1 – ПРИМЕР

4.1.1. ПРЕСМЯТАНЕ НА ВЕРИГАТА ОТ ФИГ. 4.1 ПРИ УСТАНОВЕН

ПОСТОЯНЕН РЕЖИМ ПРИ ЗАТВОРЕН КЛЮЧ k

При затворен ключ k веригата от фиг.4.1 има вида, показан на фиг. 4.1.1. Като
се има предвид, че за постоянния ток при установен режим бобината има нула
съпротивление, а кондензаторът има безкрайно голямо съпротивление, то след
преобразуване се получава веригата, чиято схема е дадена на фиг. 4.1.2. За тази
верига токът I 1 е равен на токът I 2 , токът I 5 е равен на токът I 6 , а токът I 4 е равен на
нула
(в този клон се намира кондензаторът).
Пресмятането на постоянните токове в клоновете на тази верига се извършва
по метода с контурните токове (МКТ). Клоновият ток I 1 е избран за контурен ток на
първи контур, т.е. I 1 = I 1k , а клоновият ток I 5 - за контурен ток на втори контур, т.е.
I 5 = I 2k . Тогава системата уравнения по МКТ има вида:

I 1k .( R1 + R2 + R3 ) + I 2k . R3 = E;
(4.1.1)
I 1k . R3 + I 2k .( R3 + R5 + R6 ) = 0.

След пресмятане, от (4.1.1) за двата контурни тока се получават съответно:

19
 I 1k = 3,2033 A; I 2k = − 1,1142 A .

Чрез тях се изчисляват клоновите токове във веригата от фиг. 4.1.2:

I 1 = I 2 = I 1k = 3,2033 A; I 3 = I 1k + I 2k = 2,0891 A; I 5 = I 6 = I 2k = − 1,1142 A;

Фиг. 4.1.1 Фиг. 4.1.2

Активната мощност на консуматорите ∑ Pконсум. за веригата от фиг. 4.1.2 се

изчислява по уравнението:
∑ Pконсум. = ( R1 + R2 ) I12 + R3 I 32 + ( R5 + R6 ) I 52 = 320,334 W .
Активната мощност на източниците ∑P изт . за веригата от фиг. 4.1.2 (в случая
той е само един и през него преминава токът I 1 ) е равна на:
∑P източн . = E.I 1 = 320,334 W .

Проверката на баланса на мощностите се извършва по уравнението:

∑ Pизточн. = ∑ Pконсум. = 320,334 W .

4.1.2. ПРЕСМЯТАНЕ НА ВЕРИГАТА ОТ ФИГ. 4.1. ПРИ УСТАНОВЕН

СИНУСОИДАЛЕН РЕЖИМ ПРИ ОТВОРЕН КЛЮЧ k

При отворен ключ k веригата от фиг. 4.1. придобива вида, показан на

•
фиг. 4.1.3. (прекъсва се клонът на резистора R6 ). За тази верига токът I 1 е равен на
• • • •
тока I 3 , токът I 4 е равен на тока I 5 , а токът I 6 е равен на нула (прекъснатият клон).
Тогава тази верига се преобразува до веригата от фиг. 4.1.4.
Пресмятането на комплексните ефективни стойности на токовете в клоновете
на веригата от фиг. 4.1.4. може да се извърши по всеки един от методите за
пресмятане на сложни линейни електрически вериги при установени режими, но
уравненията се записват в комплексен вид. За улеснение при пресмятанията се
изчисляват най-напред комплексните съпротивления на клоновете на тази верига:

20
 Z 1 = R1 + R3 + j ωL; Z 2 = R2 ; Z 4 = R4 + R5 + 1 / j ωC = R4 + R5 − j (1 / ωC ) ,

където в първата курсова задача за кръговата

честота ω е зададена стойността ω = 10 4 s −1 , а
за индуктивността на бобината L и на
капацитета на кондензатора C са избрани
съответно: L = 30 mH ; C = 2 µF . Тогава числените
значения на комплексните съпротивления се
получават съответно:
Z 1 = 25 + j 300, Ω ; Z 2 = 8, Ω ; Z 4 = 45 − j 50, Ω ;
• • • • •
Тъй като I 1 = I 3 , I 4 = I 5 , а I 6 = 0 , то
веригата от фиг. 4.1.4. се опростява до тази,
показана на фиг. 4.1.5.
Фиг. 4.1.3

Фиг. 4.1.4 Фиг. 4.1.5

• • •
Пресмятането на токовете I 1 , I 2 и I 4 във веригата от фиг. 4.1.5 се извършва
по метода с възловите потенциали (МВП). Приема се за равна на нула комплексната
•
ефективна стойност на потенциала на възела b , т.е. ϕ b = 0 . Тогава за комплексната
•
ефективна стойност на потенциала ϕ a на възела a се записва уравнението:
•
•  1 1 1  E
ϕ a .  + +  = ,
 Z1 Z 2 Z 4  Z 2
•
от което за ϕ a се получава следната числена стойност:
•
ϕ a = −184,2792 + j 10,5472, V .
• • •
Комплексните ефективни стойности на клоновите токове I 1 , I 2 и I 4 се
пресмятат по закона на Ом:
•
• • ϕa − j 88,510
I1 = I 3 = = 0,01592 − j 0,61294 = 0,61314. e , A;
Z1
• •
• − ϕa + E j 33,86 0
I2 = =1,9651 + j 1,3184 = 2,3663. e , A;
Z2

21
 •
• • − ϕa − j 135, 26 0
I4 = I5 = = − 1,9492 − j 1,9313 = 2,7439. e , A.
Z4
Активната мощност на консуматорите ∑ Pконсум. за веригата от фиг. 4.1.4. се
изчислява по уравнението:
∑ Pконсум. = ( R1 + R3 ) I12 + R2 I 22 + ( R4 + R5 ) I 42 = 393,0155 W .
Активната мощност на източниците ∑P изт . за веригата от фиг. 4.1.4. (в случая
•
има само един източник на е.д.н., през който преминава токът I 2 ) е равна на:
∗ •
− j 33,86 0
∑P източн . = PE = Re[ E . I 2 ] = Re[200. 2,3663. e ] = 200. 2,3663. cos (−33,86 0 ) = 393,0155W .

Проверката на баланса на мощностите се извършва по уравнението:

∑ Pизточн. = ∑ Pконсум. = 393,0155 W .
Реактивната мощност на консуматорите ∑Q консум. за веригата от фиг. 4.1.4. се
изчислява по уравнението:
1
∑ Qконсум. = ωL. I12 − ω C I 42 = − 263,6617 VAr .
• •
В случая през бобината преминава токът I 1 , а през кондензатора – токът I 4 .

Реактивната мощност на източниците ∑Q изт. за веригата от фиг. 4.1.4. (в

•
случая има само един източник на е.д.н. и през него преминава токът I 2 ) е равна на:
∗ •
− j 33,86 0
∑ Qизт. = QE = − Im[E . I 2 ] = − Im[200. 2,3663. e ]=
= − 200. 2,3663. cos (−33,86 0 ) = − 263,6617 VAr.

Проверката на баланса на мощностите се извършва по уравнението:

∑ Qизточн. = ∑ Qконсум. = − 263,6617 VAr .

4.2. ПРЕСМЯТАНЕ НА КУРСОВА ЗАДАЧА 2 – ПРИМЕР

Тук е необходимо да се определи преходната величина y (t ) по класически и

по операторен методи.

4.2.1. НЕЗАВИСИМИ НАЧАЛНИ УСЛОВИЯ

Схемата на веригата преди комутация е показана на фиг. 4.2.1. Тъй като

установеният режим е постоянен, то за постоянния ток съпротивлението на
бобината е равно на нула , а съпротивлението на кондензатора е безкрайно
голямо(фиг. 4.2.2.).

22
 Фиг. 4.2.1 Фиг. 4.2.2

Тъй като веригата съдържа само един източник на електродвижещо

напрежение (е.д.н.), намирането на токовете може да стане и чрез еквивалентно
преобразуване на веригата и закона на Ом:

R3 ( R5 + R6 )
Re = R1 + R2 + = 31,217391, Ω ;
R3 + R5 + R6

I e = E / Re = 3,203343, A .

Чрез използване на правилото за намиране на тока през един от два

паралелни клона чрез тока в неразклонената част на веригата се изчисляват:

R3 R5 + R6
I / = Ie = 1,114206, A ; I // = I e = 2,089137, A .
R3 + R5 + R6 R3 + R5 + R6

Тогава:
i L (0 − ) ≡ I / = 3,203343, A = i L (0 + ) ≡ i1 (0 + ).

За определяне на u C (0 − ) се записва уравнение по втори закон на Кирхоф за

контур, затварящ се през стрелката на напрежението u C (0 − ) :
u C ( 0 − ) − i L ( 0 − ) R 2 − I / R5 = − E ,
откъдето се получава: u C (0 − ) = −37,60446, V = u C (0 + ) .

4.2.2. СХЕМА НА ВЕРИГАТА СЛЕД КОМУТАЦИЯТА Схемата на веригата

след комутацията ( ключът k е отворен) е показана на фиг. 4.2.3.

4.2.3. КЛАСИЧЕСКИ МЕТОД – ПРИМЕР

4.2.3.1 КЛАСИЧЕСКИ МЕТОД – ПРИМЕР ЗА АПЕРИОДИЧЕН ПРЕХОДЕН

ПРОЦЕС
Преходният ток i2 (t ) се определя при стойност на капацитета C = 4 µ F .

23
 Фиг. 4.2.3 Фиг. 4.2.4

Съгласно класическия метод пълното решение за тока i2 (t ) е:

i 2 (t ) = i2/ + i 2// (t ) .
I етап - определяне на установената съставка i 2/

Схемата на веригата след комутация за установения постоянен режим е

дадена на фиг. 4.2.4 . От закона на Ом за едноконтурна верига се получава:

i2/ = E /( R1 + R2 + R3 ) = 2,941176, A

II етап - определяне на свободната съставка i2// (t )

• Съставяне и решаване на
характеристичното уравнение

За съставянето на характеристичното
уравнение се използува III начин (чрез
определяне на входното операторно
съпротивление Z вх ( p ) на веригата след
комутацията и приравняването му на нула).
Видът на операторната схема на веригата
след комутацията при нулеви начални условия, от
която се определя Z вх ( p ) , е показан на фиг. 4.2.5.

Фиг. 4.2.5

Тогава се получава :
1
( R1 + R3 + pL)( R4 + R5 + )
pC
Z вх ( p ) = R2 + =0
1
R1 + R3 + pL + R4 + R5 +
pC
След преобразуване на последния израз се достига до следното
−6 2
уравнение: 2,88.10 α + 0,023872α + 34 = 0.
Неговите корени са: α 1 = −1826,932, s −1 ;α 2 = −6461,957, s −1 .

24
 • Записване на израза за свободната съставка i2// (t )

Тъй като преходният процес е апериодичен, то за свободната съставка се

записва:
α t α t
i2// (t ) = A 1. e 1
+ A 2.e 2
.

• Определяне на интеграционните константи A1 и A2

Съставяне на системата уравнения за интеграционните константи

A1 и A2
В съответствие с уравнение (3.2.8) от КМ, се записва:

i2 (0 + ) = i 2/ (t = 0) + A1 + A2 ,
di 2 (t ) (4.2.1)
t = 0+ = α 1 A1 + α 2 A2 ,
dt
di /
тъй като 2 = 0 .
dt

Определяне на зависимите начални условия

За схемата на веригата след комутацията (фиг.4.2.3) по законите на Кирхоф

се записва системата интегро-диференциални уравнения:

i1 (t ) = i2 (t ) + i 4 (t )
di1 (t )
i1 (t )( R1 + R3 ) + L + i 2 (t ) R2 = E (4.2.2)
dt
t
1
i4 (t )( R4 + R5 ) + ∫ i 4 (t )dt + u C (0 + ) − i2 (t ) R2 = − E
C0

За t = 0 + системата (4.2.2) придобива вида:

i1 (0 + ) = i 2 (0 + ) + i 4 (0 + )
di1 (t )
i1 (0 + )( R1 + R3 ) + L t = 0 + + i 2 (0 + ) R 2 = E (4.2.3)
dt
i4 (0 + )( R4 + R5 ) + u C (0 + ) − i 2 (0 + ) R2 = − E

От съвместното решаване на първото и третото уравнение на система (4.2.3)

се получава:
i2 (0 + ) = 3,512844, A; i 4 (0 + ) = −0,309502, A.

От второ уравнение на системата (4.2.3) се изчислява:

di1 (t )
t = 0+ = −693,282911, A / s.
dt

25
 di 2 (t )
Тъй като в система (4.2.3) не фигурира 0 + , то се налага първото и
dt
третото уравнение на система (4.2.2) да се диференцират спрямо времето t , след
което се полага t = 0 + . Получената система уравнения има вида:

di1 (t ) di2 (t ) di4 (t )

t = 0+ = t = 0+ + t = 0+
dt dt dt
(4.2.4)
di (t ) i 4 (0 + ) di (t )
( R4 + R5 ) 4 t = 0+ + − R2 2 t = 0+ =0
dt C dt

di 2 (t )
От система (4.2.4) се изчислява t = 0+ = −2534,475556, A / s.
dt

Изчисляване на интеграционните константи A1 и A2

di 2 (t )
Получените числени стойности за i2 (0 + ) и за t = 0+ се заместват в система
dt
(4.2.1), след решаването на която се получава:

A1 = 0,250092, A; A2 = 0,321508, A.

III етап - записване на израза за търсената преходна величина i2 (t ) :

i2 (t ) = 2,941176 + 0,250092. e −1826,932 t + 0,321508. e −6461,957 t , A.

4.2.3.2 КЛАСИЧЕСКИ МЕТОД - ПРИМЕР ЗА ПСЕВДОПЕРИОДИЧЕН

ПРЕХОДЕН ПРОЦЕС

Преходният ток i2 (t ) се определя при стойност на капацитета C = 20µ F .

Съгласно класическия метод пълното решение за тока i2 (t ) е:

i 2 (t ) = i2/ + i 2// (t ) .

I етап - определяне на установената съставка i 2/

Схемата на веригата след комутация за установения постоянен режим е

дадена на фиг. 4.2.4 . От закона на Ом за едноконтурна верига се получава:

i2/ = E /( R1 + R2 + R3 ) = 2,941176, A

II етап - определяне на свободната съставка

• Съставяне и решаване на характеристичното уравнение

26
 За съставянето на характеристичното уравнение се използува III начин (чрез
определяне на входното операторно съпротивление Z вх ( p ) на веригата след
комутацията и приравняването му на нула).
Видът на операторната схема на веригата след комутацията при нулеви
начални условия, от която се определя Z вх ( p ) , е показан на фиг. 4.2.5.
Тогава се получава:
1
( R1 + R3 + pL)( R4 + R5 + )
pC
Z вх ( p ) = R2 + =0
1
R1 + R3 + pL + R4 + R5 +
pC
След преобразуване на последния израз се достига до следното уравнение:

14,4.10 −6 α 2 + 0,03936 α + 34 = 0.
Неговите корени са:
α 1 = −1366,67 + j 702,43, s −1 ; α 2 = −1366,67 − j 702,43, s −1 ,
т.е. δ = −1366.67, s −1 ; ω = 702,43, s −1 .

•
Записване на израза за свободната съставка i2// (t )
Тъй като преходният процес е псевдопериодичен , то за i2// (t ) се записва:
δt
i2// (t ) = A1 e . sin (ω t + A2 ) .

• Определяне на интеграционните константи A1 и A2

Съставяне на системата уравнения за интеграционните константи

A1 и A2

В съответствие с уравнение (3.2.10) от КМ, се записва:

i2 (0 + ) = i 2/ (t = 0) + A1 sin A2 ,
di 2 (t ) (4.2.5)
t = 0+ = A1 δ sin A2 + A1 ω cos A2 .
dt
di 2/
тъй като = 0.
dt

Определяне на зависимите начални условия

Определянето на зависимите начални условия става по същия начин и от

същата система уравнения (4.2.2), както при апериодичен процес, но поради
различието в числената стойност на капацитета на кондензатора се получават
di (t ) di 2 (t )
различни числени стойности за i2 (0 + ) , i4 (0 + ) , 1 t = 0+ и t = 0+ , които са:
dt dt

i2 (0 + ) = 3,512844, A; i 4 (0 + ) = −0,309502, A.

di1 (t ) di 2 (t )
t = 0+ = −693,282911, A / s ; t = 0+ = −815,02, A / s.
dt dt

27

Изчисляване на интеграционните константи A1 и. A2
di 2 (t )
Получените числени стойности за i2 (0 + ) и за t = 0+ се заместват в
dt
системата (4.2.5), след решаването на която се получава:

A1 = 0,57366, A; A2 = 1,6547rad .

III етап - записване на израза за търсената преходна величина i2 (t ) :

i2 (t ) = 2,941176 + 0,57366e −1366, 67 t . sin(702,43 t + 1,6547), A.

4.2.4. ОПЕРАТОРЕН МЕТОД - ПРИМЕР

4.2.4.1. ОПЕРАТОРЕН МЕТОД - ПРИМЕР ЗА АПЕРИОДИЧЕН ПРЕХОДЕН

ПРОЦЕС

Преходният ток i2 (t ) се определя при стойност на капацитета C = 4 µ F .

I етап - начертаване на еквивалентната операторна схема (ЕОС) на

веригата след комутация

ЕОС, която се получава въз основа на веригата след комутацията(фиг.4.2.3), е

показана на фиг. 4.2.6

II етап - определяне на операторния образ I 2 ( p) на търсената преходна

величина i2 (t )

Системата уравнения е записана за

ЕОС по законите на Кирхоф в операторен
вид и има вида:

I 1 ( p ) = I 2 ( p ) + I 4 ( p );
E
I 1 ( p )( R1 + R3 + pL) + I 2 ( p ) R2 = + Li L (0 + );
p
1 E u (0 )
I 4 ( p )( R4 + R5 + ) − I 2 ( p ) R2 = − − C + .
pC p p

Фиг. 4.2.6

От системата се изключват I 1 ( p) и I 4 ( p) и за I 2 ( p) се получава следният израз:

10,117.10 −6 p 2 + 76,5595.10 −3 p + 100 G( p)
I 2 ( p) = −6 −3
= .
p (2,88.10 p + 23,872.10 p + 34)
2
pH ( p )

28
 Тъй като полиномът в знаменателя на I 2 ( p) има нулев корен p = 0, s −1 , то той
съответства на II вариант на представяне на операторните образи (уравнение
3.2.22), за да бъде определен съответният оригинал i2 (t ) .
III етап - намиране на оригинала на търсената преходна величина i2 (t ) по
нейния операторен образ I 2 ( p) чрез теоремата на разлагане
За да се определи оригиналът i2 (t ) , е необходимо да се изчислят корените
p k на полинома H ( p ) = 0 , т.е.:
2,88.10 −6 p 2 + 23,872.10 −3 p + 34 = 0.
Получават се следните числени стойности за корените p k :
p1 = −1826,932, s −1 ; p 2 = −6461,957, s −1 .

Те са реални и различни и затова в съответствие с израз (3.2.22) от ОМ, за

i2 (t ) се записва:
G (0) G ( p1 ) G( p2 )
I 2 ( p) • = • i2 (t ) = + /
e p1 t + /
e p2 t , където:
H (0) p1 H ( p1 ) p2 H ( p2 )

G (0) = 100; H (0) = 34; G ( p1 ) = −6,101687; G ( p 2 ) = 27,73024;

H / ( p1 ) = 0,013349; H / ( p 2 ) = −0,013349.

Тогава за i2 (t ) се получава:

−1826, 932 t −6461, 957 t

i2 (t ) = 2,9412 + 0,250195. e + 0,321470 . e , А = i 2/ + i 2// (t ).

4.2.4.2. ОПЕРАТОРЕН МЕТОД - ПРИМЕР ЗА ПСЕВДОПЕРИОДИЧЕН

ПРЕХОДЕН ПРОЦЕС

Преходният ток i2 (t ) се определя при стойност на капацитета C = 20µ F .

I етап - начертаване на еквивалентната операторна схема (ЕОС) на

веригата след комутация

ЕОС, която се получава въз основа на веригата след комутацията (фиг. 4.2.3),
е показана на фиг. 4.2.6

II етап - определяне на операторния образ I 2 ( p) на търсената преходна

величина i2 (t )

Системата уравнения е записана за ЕОС по законите на Кирхоф в операторен

вид и има вида:

I 1 ( p ) = I 2 ( p ) + I 4 ( p );
E
I 1 ( p )( R1 + R3 + pL) + I 2 ( p ) R2 = + Li L (0 + );
p
1 E u (0 )
I 4 ( p )( R4 + R5 + ) − I 2 ( p ) R2 = − − C + .
pC p p

29
 От системата се изключват I 1 ( p) и I 4 ( p) и за I 2 ( p) се получава следният израз:

50,585.10 −6 p 2 + 126,5294.10 −3 p + 100 G ( p)

I 2 ( p) = −6 −3
= .
p (14,4.10 p + 39,36.10 p + 34)
2
pH ( p )

Тъй като полиномът в знаменателя на I 2 ( p) има нулев корен p = 0, s −1 , то той

съответства на II вариант на представяне на операторните образи (уравнение
3.2.22), за да бъде определен съответният оригинал i2 (t ) .
III етап - намиране на оригинала на търсената преходна величина i2 (t ) по
нейния операторен образ I 2 ( p) чрез теоремата на разлагане

За да се определи оригиналът i2 (t ) , е необходимо да се изчислят корените

p k на полинома H ( p ) = 0 , т.е.:
14,4.10 −6 p 2 39,36.10 −3 p + 34 = 0.
Получават се следните числени стойности за корените p k :
j 152 , 79 0
p1, 2 = −1366,67 ± j 702,43 = 1536,62e ± , s −1 .

Те са комплексно спрегнати числа и затова в съответствие с израз (3.2.26) от

ОМ, за i2 (t ) се записва:

G (0)  G ( p1 ) p t
I 2 ( p) • = • i2 (t ) = + 2 Re  /
e 1 ,
H (0)  p1 H ( p1 ) 
където:
0
G (0) = 100; H (0) = 34; G ( p1 ) = −3,42 − j 8,24 = 8,92e − j 112,54 ;
j 90 0
H / ( p1 ) = j 0,02023 = 0,02023e .

Тогава за i2 (t ) се получава:

 8,92 .e − j 112,54 . e −1366,67 t . e j 702, 43 t 

0

i2 (t ) = 2,9412 + 2 Re  0 
=
j 152 , 790
1536,62. e .0,02023. e j 90 
[
= 2,9412 + 2 Re 0,286947. e −1366, 67 t . e − j 355,33 . e
0
j 702 , 43 t
]=
−1366 , 67 t
= 2,9412 + 0,573895. e . cos(702,43 t − 355,33 ) = 0

−1366 , 67 t
= 2,9412 + 0,573895. e . sin(702,43 t + 94,67 0 ) =
= 2,9412 + 0,573895. e −1366, 67 t . sin(702,43 t + 1,6523), A = i2/ + i2// (t ).

30
 Курсова работа
по
Теоретична електротехника

Курсова задача 1
За дадената верига да се изчислят всички токове и да се провери балансът на
мощностите при следните режими:
1. Установен постояннотоков режим при затворен ключ.
2. Установен синусоидален режим при отворен ключ, ако честотата ω е
равна на 10 000, s −1 .
Курсова задача 2
Да се пресметне търсената величина при преходен процес по класически и
операторен методи.
При пресмятането на курсовите задачи е задължително да се спазват
следните условия:
• трябва да се спазват указаните посоки и означения на величините;
• ако след комутацията два клона се окажат последователно съединени, то
се избира посоката и означението на тока с по-малкия индекс.

Търсената величина е:

Студент:…………………………………………………
Ф№………………….., Група:………….., Курс:……..
Специалност:…………..., Факултет: Е Е А
Русенски университет “Ангел Кънчев”

31
 Курсова задача
по
Теоретична електротехника
1. Търсената величина да се определи по класически и по операторен
методи.
2. Да се спазват указаните посоки и означенията на величините.
3. Ако след комутацията два клона се окажат последователно съединени,
то се избира посоката и означението на тока с по-малкия индекс.

Търсената величина е:

Студент:…………………………………………………
Ф№………………….., Група:………….., Курс:……..
Специалност:…………..., Факултет: Е Е А
Русенски университет “Ангел Кънчев”

32
 ЛИТЕРАТУРА

1. Иванова, М., Р. Пенова, В. Рафаелян, М. Ушева. Ръководство за курсова

работа по Теоретични основи на електротехниката, ВМЕИ-Варна,1989.
2. Нейман, Л. Р., К. С. Демирчян. Теоретические основьI электротехники, ч.1 и
ч.2. Ленинград, Энергоиздат, 1981.
3. Фархи, С. Л., С. П. Папазов. Теоретична електротехника, ч.1, София, Техника,
1981.

33
Автори: доц. д-р инж. Никола Колев Армянов
доц. д-р инж. Таня Методиева Стоянова
гл. ас. инж. Радка Йорданова Тодорова
гл. ас. инж. Димчо Василев Киряков

МЕТОДИЧНИ УКА ЗАНИЯ ЗА КУРСОВА РАБОТА

ПО ТЕОРЕТИЧНА ЕЛЕКТРОТЕХНИКА
I-во издание
Научен редактор: доц. доц. д-р инж. Никола Колев Армянов
Стилов редактор: доц. д-р инж. Таня Методиева Стоянова

Предпечатна подготовка: доц. д-р инж. Таня Методиева Стоянова

Рецензент: доц. д-р инж. Емил Николаев Павликянов

Пореден № от издателския план на РУ”Ангел Кънчев” за 2006 г.

Методическите указания за курсова работа по

Теоретична електротехника са одобрени от МОН
Протокол № / . .2006 г.
ISBN: 954 – 712 – –
Формат: на книжното тяло и електронната форма
Печатни коли 4
Издателски коли 2
Печатна база при Русенския Университет “Ангел Кънчев”

34