-

ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ“

Професионално направление
5.2 „Електротехника, електроника и автоматика“

маг. инж. Стоян Георгиев Баташки

“Изследване на синхронни хидрогенератори в

режим на недовъзбуждане”

АВТОРЕФЕРАТ
на дисертационен труд за за придобиване на образователна и научна
степен „доктор“

Научен ръководител: доц. д - р Димитър Сотиров

Рецензенти: проф. дтн Емил Роберт Рац

проф. дтн Венцислав Рангелов Динов

София, 2013 г.

1
 Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на разширен катедрен съвет
на катедра „Електрически машини“ от Електротехническия факултет към Технически
университет – София, проведен на 08.07.2013г.

Номерацията на главите, формулите и фигурите в автореферата отговаря на тези в

дисертацията.

Дисертационният труд съдържа въведение, три глави, заключение, библиография и

списък на трудовете по дисертацията.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 12.11.2013г. от 14.00 часа в зала

12136 на Техническия университет – София, бул. „Св. Климент Охридски“ № 8 на открито
заседание на Научното жури.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в секретариата на

Електротехнически факултет, блок 12, стая 12222.

Автор. маг.инж. Стоян Георгиев Баташки

Заглавие:

ИЗСЛЕДВАНЕ НА СИНХРОННИ ХИДРОГЕНЕРАТОРИ В РЕЖИМ НА

НЕДОВЪЗБУЖДАНЕ

2
 I.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Актуалност на проблема

Преобладаващата част от хидрогенераторите в българската електроенергийна система

(ЕЕС) са проектирани и произведени през 60-те – 70-те години на миналия век. За тях, с
изключение на хидроагрегатите на ПAВЕЦ “Чаира”, които са проектирани и произведени
през 80-те години на миналия век, няма заводска P-Q диаграма, която да регламентира
възможността им да работят при номинален активен товар в режим на недовъзбуждане. Това
силно ограничава възможностите за регулиране на напрежението в отделни възлови точки на
ЕЕС, а така също възстановяване на системата след тежки аварии. След присъединяването на
българската ЕЕС към UCTE (Union for the Coordination of Transmission of Electricity), бяха
поставени строги изисквания за регулиране на напрежението, съответно на генерираната в
ЕЕС реактивна мощност и особено за бързо възстановяване на системата след тежки аварии.
В изпълнение на тези изисквания беше извършена пълна реконструкция на възловите ВЕЦ,
включваща цялостна рехабилитация на хидрогенераторите и работните колела на турбините,
както и замяна на системите за управление с нови, от последно поколение цифрови системи
за автоматично управление. За да се използват възможностите на новите системи за
управление и да се удовлетворят изцяло изискванията на UCTE се наложи провеждане на
изследване на работещите в нашата ЕЕС хидрогенератори. Най-тежкият авариен режим е
частично или пълно разпадане на ЕЕС, при което за възстановяване на нормалното
функциониране на системата е необходимо отделни участъци от нея да работят в режим на
„остров” или „коридор”. В тези случаи отделни участъци на системата се захранват от
хидрогенераторите на възловите ВЕЦ, като след това се включват в паралел към останалата
част от ЕЕС. Проблемът е, че при работа в режим на „остров” или „коридор”,
електропроводът в отделения участък от ЕЕС генерира значителна индуктивна мощност,
която води до недопустимо нарастване на напрежението. За да се овладее тази реактивна
мощност е необходимо хидрогенераторите, захранващи този участък, да работят в режим на
недовъзбуждане. Подобна ситуация възниква и когато товарите на ЕЕС са предимно
активни, т.е. консумацията на индуктивна мощност е малка. Като се вземе пред вид силно
развитата електропреносна мрежа у нас, която генерира значителна индуктивна мощност и
се отчете, че сега преобладават активни товари, може да се наложи и в режим на нормална
работа на ЕЕС някои генератори да работят в режим на недовъзбуждане. Преди повече от 20
години поради преобладаващата консумация на индуктивна енергия от многобройните
работещи асинхронни двигатели този проблем не съществуваше, напротив, всички
генератори работеха при максимално възбуждане и въпреки това имаше недостиг на
индуктивна енергия, поради което напрежението в отделни точки на системата беше по-
ниско от номиналното.
Както е известно, в зоната на крайните пакети на статорния магнитопровод на
синхронните генератори възникват значителни магнитни потоци на разсейване. Те се
затварят челно към зъбите на крайните статорни пакети и предизвикват значителни загуби,
водещи до чувствително нарастване на температурата им. Този проблем е особено остър при
турбогенераторите и по отношение на тях е извършена голяма изследователска работа, като
този проблем се прояви с пълна сила и при хидрогенераторите, особено с нарастване на
единичната им мощност и с увеличаване на степента на използване на активните материали
[Л1, Л6, Л9, Л12, Л22, Л29, Л30, Л42, Л51, Л68, Л81, Л94, Л95, Л101, Л104, Л105, L108,
Л111, Л123, Л127, Л135, Л138, Л141, Л144, Л152, Л153]. За решаване на проблема са
разработени редица конструктивни решения водещи до отслабване и до екраниране на
потоците на челно разсейване. Съвременните високо използвани генератори се проектират
така, че да се ограничат потоците на челно разсейване и да се отслаби ефекта от повишеното
загряване на зъбите на крайните пакети [Л29, Л30, Л31, Л51, Л68, Л95, Л104, Л127, Л152,
Л153].
3
 Цел и задачи на дисертационния труд
Направеният обзор на проблемите, свързани с потоците на челно разсейване и
съвременните изисквания към хидрогенераторите, работещи в българската ЕЕС, позволява
да се формулира цел на дисертационния труд:
Да се извърши теоретично и експериментално изследване на хидрогенераторите,
работещи във възловите ВЕЦ на българската ЕЕС за да се определи диапазона на работа
по реактивна мощност при номинален активен товар с отчитане на ограниченията от
допустимите токове в ротрорната (възбудителната) и статорната (котвената)
намотки, статичната и динамичната устойчивост на ХГ и загряването на крайните
пакети. Да се построят температурно коригирани P-Q диаграми на основните
хидрогенератори, работещи в българската ЕЕС.
За постигане на тази цел се решават следните задачи на дисертационния труд
1.Да се разработи методика за аналитично построяване на P-Q диаграмите на
основните хидрогенератори, работещи в българската ЕЕС, като се отчита изменението на
мощностите на машината при спазване на ограниченията, наложени от допустимото
загряване на намотките на генератора и запазване на синхронизма.
2.Да се разработи методика за експериментално построяване на P-Q диаграмите на
основните хидрогенератори, работещи в българската ЕЕС, като се отчита загряването на
стоманата на зъбите на крайните статорни пакети, включително в режим на недовъзбуждане.
3.Да се изследват основните хидрогенератори, работещи в българската ЕЕС, като се
построят температурно коригираните им P-Q диаграми с отчитане на загряването на
стоманата на зъбите на крайните статорни пакети, включително в режим на недовъзбуждане.
4.Да се разработят методи за теоретично изследване на полетата на разсейване в
зоната на крайните статорни пакети, позволяващи с достъпни средства за кратко време да се
извършва анализ на конструкцията на челната зона на хидрогенераторите.
5.Да се извърши теоретично изследване на полетата на разсейване в зоната на
крайните статорни пакети на основните хидрогенератори, работещи в българската ЕЕС при
режими на натоварване, съответстващи на реалните експлоатационни условия.
6.На базата на теоретичното изследване на полетата на разсейване в зоната на
крайните статорни пакети да се разработят препоръки към конструкцията на челната зона,
които да се използват при бъдеща рехабилитация и при производство на нови ХГ.
Обзор на състоянието на методите за изследване и ограничаване на полето на челно
разсейване на синхронни генератори
Проблемът с челно разсейване е особено остър при турбогенераторите и по
отношение на тях е извършена голяма изследователска работа, като този проблем се прояви с
пълна сила и при хидрогенераторите, особено с нарастване на единичната им мощност и с
увеличаване на степента на използване на активните материали [Л1, Л6, Л9, Л12, Л22, Л29,
Л30, Л42, Л51, Л68, Л81, Л94, Л95, Л101, Л104, Л105, L108, Л111, Л123, Л127, Л135, Л138,
Л141, Л144, Л152, Л153]. За решаване на проблема са разработени редица конструктивни
решения водещи до отслабване и до екраниране на потоците на челно разсейване.
Съвременните високо използвани генератори се проектират така, че да се ограничат
потоците на челно разсейване и да се отслаби ефекта от повишеното загряване на зъбите на
крайните пакети [Л29, Л30, Л31, Л51, Л68, Л95, Л104, Л127, Л152, Л153].
Разработени са редица методи за аналитично-експериментално, аналитично и цифрово
изследване на полетата на челно разсейване, които позволяват да се оцени големината на
аксиалната съставка на магнитната индукция, която води до силно увеличение на загубите в
зъбите на крайните статорни пакети. Всеки от тези методи има своито предимства и
недостатъци. Методите за аналитично-експериментално и аналитично изследване са
разработени преди да се появят достатъчно мощни и бързодействащи компютри. Те са
4
сложни, с много опростяващи допускания, изискват провеждане на скъпо струващи
експерименти и съответно са трудно, често пъти и невъможни за приложение в практиката.
Разработени са и съвременни компютърни 3D модели [Л43, Л54, Л55, Л57, Л66, Л69, Л87,
Л96, Л100, Л108, Л117, Л133, Л135, Л144, Л145], но приложението им е сложно, изисква
високо специализиран и скъпо струващ софтуер и хардуер, както и много време за
провеждане на изследванията.
Основни предпоставки
По отношение на конструкцията на работещите у нас хидрогенератори беше проведен
анализ, от който се установи значително разнообразие в конструкцията на зоната на
крайните пакети: от конструкции с максимално ограничаване на ефекта на потоците на челно
разсейване до конструкции с практически пренебрегване на проблема и с високо загряване
на зъбите на крайните пакети. Това наложи да се извърши теоретичен анализ на
конструкциите и да се разработи методика за определяне на температурата на загряване на
зъбите на крайните пакети при различни режими на работа на хидрогенераторите. Поради
практическата невъзможност да се използват описаните по-доре експериментално
аналитични методи, голямата сложност и небходимостта от скъпоструващ софтуер и хардуер
се наложи да се разработи облекчен подход за провеждане на изследванията, като основно
изискване на НЕК е да се проведат не само теоретични, но и експериментални изследвания, и
да се определят граничните P-Q диаграми с отчитане на загряването на зъбите на крайните
статорни пакети, като се отчете голямото разнообразие на конструкциите на ХГ.
Хидрогенераторите в основните български ВЕЦ може да се разделят на няколко
групи, в зависимост от завода и страната – производител:
- заводи от бившия Съветски съюз (сега в Русия и Украйна);
- заводи в бивша Чехословакия (сега Чешка република);
- завод на компанията Siemens Schuckert Werke (сега Andritz) – Австрия;
- завод Васил Коларов, сега ЕЛПРОМ – ЗЕМ, България.
По отношение на зоната на крайните пакети различните производители имат различен
подход. Различията основно се свеждат до конструкцията на крайните пакети от страна на
въздушната междина, тяхната дебелина, конструкцията на полюса и в частност на
притискащата магнитна щека.

5
 II.СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
ГЛАВА ІІ.Теоретично определяне на P-Q диаграмата на явнополюсни синхронни
генератори (хидрогенератори), без отчитане на загряването на крайните пакети на
статорния магнитопровод
Граничната P-Q диаграма на хидрогенераторите при паралелна работа е основен
документ, регламентиращ допустимите режими на на натоварване. Тази диаграма се строи
при ограничителни условия запазване на динамичната и статичната устойчивост и
максимални токове в роторната и статорната намотки равни или по-малки от номиналните
им стойности. Както показват многобройните изследвания и експерименти P-Q диаграмата
трябва да бъде допълнена с ограниченията, наложени от загряването на крайните пакети на
статорния магнитопровод, предизвикани от полетата на разсейване в челната зона на
генератора. В конструкцията на съвременните хидрогенератори са предвидени редица мерки
за ограничаване на полетата на разсейване в челната зона. Съпровождащата генератора
документация задължително съдържа граничната P-Q диаграма, построена с отчитане на
всички изброени фактори. Хидрогенераторите на основните водно електрически централи у
нас, които участват в управлението на процесите в електроенергийната система, са
проектирани и произведени през 50-те и 60-те години на миналия век и в тяхната
документация липсват P-Q диаграми, построени с отчитане на всички изброени фактори.
Изключение правят хидрогенераторите на по-новите централи като ПАВЕЦ „Чаира”, ВЕЦ
„Цанков камък” и ХГ5 на ВЕЦ „Студен кладенец”, за които има заводска P-Q диаграма.
Високите изисквания към управлението на ЕЕС и промените в структурата на българската
икономика през последните 20 години категорично наложиха да се определят граничните P-
Q диаграми на хидрогенераторите на основните водно електрически централи у нас, които
участват в управлението на процесите в електроенергийната система. Първата стъпка към
решаване на този проблем е построяването на теоретичната P-Q диаграма на
хидрогенераторите на основните водно електрически централи у нас, за които липсват
заводски данни.

Общи положения
Експлоатационните диаграми на мощностите на синхронните генератори, изразяващи
зависимостта P f (Q) , където P [W ] е активната мощност, а Q [VAr ] – реактивната,
характеризират работата на турбо – и хидрогенераторите при симетрично натоварване в
установен синхронен режим. Те са необходими както като характеристики за
експлоатационните им качества, така и за настройка на границите на регулиране при
управлението им.
В зависимост от нуждите на експлоатацията тези диаграми се представят с посочените
по-горе реални физически единици или с относителни единици:
P Q
(2.1) P* [o.e.] Q* [o.e.]
Sn Sn
Сами по себе си тези диаграми представят границите, в които може да се натоварва
синхронната машина без да се навлиза в недопустими по даден критерий режими на работа -
фиг.2.1.
Построяването им се извършва графично [Л.1,2], графо-аналитично [Л.6], числено или
експериментално, като се определят стойностите на мощностите P и Q на машината при
спазване на съответното ограничение. Безспорно, последният подход предлага най-
6
меродавни резултати, но изисква работа при различни работни режими, осъществяването на
които налага участието на широк кръг от специалисти, използване и управление на мощни
първични източници, а в някои случаи би предизвикало и технологични проблеми или
рискове – при построяване на линият CD от фиг.2.1, например.
По същество при графичното и численото построение се използват зависимости от
теорията на синхронните машини, като и в двата случая са необходими стойностите на
параметрите на синхронната машина, което при експерименталния подход не е наложително.

Фиг.2.1
Фиг.2.1 P-QP-Q диаграми
диаграми приразличини
при различиникритерии
критерии на
на ограничение
ограничение

При числения подход се избягва необходимостта от геометрична интерпретация на

използваните уравнения, която лежи в замисъла на графичното построение, създава се
възможност за алгоритмизиране на решението и програмирането му в подходяща
изчислителна среда и така се постига бързо решение с висока точност.
Използвани основни зависимости.
В предложения числен подход за построяване на P Q диаграмите се използват
изложените по-долу основни зависимости, известни от теорията на синхронните машини
[Л.3,4].
- Уравнение на напрежението на явнополюсен синхронен генератор
(2.2) E0 U Ira jI d xd jI q xq
Означенията в (2.2) са: E0 електродвижещо напрежение индуктирано в котвената
намотка от магнитния поток на възбудителната намотка, U напрежение на изводите на
синхронния генератор, I ток в котвената намотка, xd , xq синхронни индуктивни
съпротивления съответно по надлъжната / d / и напречната / q / оси на машината.
При разглежданите машини активното съпротивление на котвената намотка е
пренебрежимо малко, което позволява да се приеме ra 0 . Като се замести в (2.2) се
получава:
(2.3) E0 U jI d xd jI q xq

7
 Векторната диаграма съответстваща на зависимост (2.3) е представена на фиг.2.2.
-Стойността на помощното е.д.н. EQ , копето е съпосочно с Е0 , се получава, като:
(2.4) EQ U jI xq

Фиг.2.2 Векторна диаграма на явнополюсен синхронен генератор при

Вижда се /фиг.2.2/, че при избраната ориентация на координатната система в

комплексната равнина, величината EQ , а оттам и неизвестния ъгъл може да се определят,
ако са известни стойностите на напрежението U , котвения ток I и ъгъла между тях /или
cos /, което съответства на експлоатационната практика.
В общия случай, другият неизвестен ъгъл - между Е0 и I ще се получи от израза:
(2.5) ,
като трябва да се отчитат алгебричните знаци на ъглите и в зависимост от режима на
работа на синхронната машина и характера на товара. Показаната векторна диаграма е за
генераторен e режим / 0 / и активно – индуктивен ( L R ) товар, 0 . Машината е
превъзбудена и отдава индуктивна реактивна мощност, при което в общия случай E 0 U .
-Както се вижда от фиг.2.2 съставките на котвения ток I по надлъжната / d / и
напречната / q / оси на машината може да се определят по зависимостите:
I d I sin ; I q I cos
(2.6)
I Id Iq
- От фиг.2.2 следва още, че:
E0 U cos
(2.7) Id
xd
8
 U sin
(2.8) Iq
xq
Уравнението на ъгловата характеристика P f ( ) на явнополюсната синхронна
машина е:
mE0U mU 2 1 1
(2.9) P ( ) sin ( )sin 2 M 1
xd 2 xq xd p

Ъгълът max , при който се получава P max /или M max / e корен на уравнението
dP( )
0 и се определя от израза:
d
A D
(2.10) max arc cos
8B
където:

mU Е0 mU 2 1 1
(2.11) A ; B ; D A2 32 B 2
xd 2 xq xd
В тази точка функцията (9) има максимум и той е:
mE0U mU 2 1 1
(12) P sin max ( )sin 2
max xd 2 xq xd max

В съответствие с теорията на синхронните машини характеристиката на празен ход в

относителни единици е Е0 * f (i f *) , където:
E0
(2.13) E0 *
Un
Възбудителния ток в относителни единици е:
if
(2.14) if *
if 0
i f 0 е стойността на възбудителния ток на празен ход, при която E0 U n .
Съгласно [Л.3,4] се приема линеаризацията
(2.15) E0 * k i f *
като k 1 .
Основни допускания.
Пренебрегват се загубите в медта и стоманата на котвата [Л.3,4], поради което може
да се приеме :
(2.16) P2 mUI cos P
или, в частност, за номинален режим:
(2.17) Pn mUn I n cos n P n
Приема се, че коефициентът на насищането k d k q k е еднакъв за двете оси / d , q /
на машината и е постоянен за всички режими. Това допускане е толкова по-основателно,
колокото по-слабо са наситени магнитопроводите на машините, показател за което е
стойността на k 1 . В съответствие с теорията на синхронните машини [Л.3,4]:
xd xq
(2.18) k
xd xq

9
 xd , xq стойности на съответните синхронни индуктивни съпротивления с
отчитане на насищането.
Построяването на P – Q диаграмата може да стане с помощта на системата (28), чиито
решения за , E0 и дават възможност да се определи тока в котвената намотка и
характерните фазови ъгли. Системата се решава за текущи стойности на реактивната
мощност Qi в интервала QC min Qi QL max при зададена постоянна активна мощност Pj .
Qi
arctg
Pj

3U n E0 3U n 2 1 1
sin sin 2 Pj 0
(2.28) xd 2 xq xd
xq E0 U n cos
0
xd U n sin

По описания алгоритъм са направени пълните изчисления и са построени P Q

диаграмите на хидрогенераторите, работещи в основните ВЕЦ, участвщи в процесите на
регулиране и възстановяване на енергийната система след аварии, водещи до частично или
пълно разпадане на енергийната система. При построенията са показани участъците от
диаграмите, построени при ограничителни условия if = Ifн = const (участъка А – В); P = Pн=
const (участъка В - С); граничния участък C – D, в който ХГ работи при максимална мощност
и θ = θmax, т.е ХГ е на границата на изпадане от синхронизъм; участъка F – E, при който
статорния ток е равен на номиналния, I = Iн = const, участъка G – D, построен при
поддържане на активна мощност P = 1,1Pн, участъка H – J, построен при поддържане на
възбудителния ток If = 0. На базата на така получените диаграми се формират границите на
допустимата работа на ХГ от гледна точка на динамична и статична устойчивост и
допустимо загряване на намотките. Това позволява да се дефинират режимите на работа на
ХГ при недовъзбуждане, които се изследват от гледна точка на допустимо загряване на
зъбите на крайните пакети.
ГЛАВА ІІІ. Експериментално изследване на загряването на зъбите на крайните
пакети на статорния магнитопровод на хидрогенераторите, работещи в ЕЕС на
РБългария
Изследването на загряването на крайните пакети на статорния магнитопровод при
различни режими на натовaрване е особено важно за коректно определяне на допустимите
режими на работа при превъзбуждане и недовъзбуждане на хидрогенераторите. Както
показват многобройните изследвания прегряването на крайните пакети спрямо средната
стойност на температурата на загряване на статорния магнитопровод може да достигне
стойности значително по-големи от 300С. Това може да доведе до температури опасни за
изолацията, особено от гледна точка на термомеханичните напрежения в активните части на
намотката, разхлабване на статорния магнитопровод в зъбната зона и като цяло значително
съкращаване на живота на хидрогенераторите. Принципно са възможни два подхода за
измерване на температурата на най-натоварената част на крайните пакети – зъбната зона.
Първият подход е монтиране на контактни термодатчици по височина на зъба в зоната
на крайните пакети;
Вторият подход е използване на безконтактно измерване на температурата с
термовизионна камера или с инфрачервен лазерен термометър.
Първият метод е използван от редица автори, като правило работещи в мощни фирми,
произвеждащи хидрогенератори, като Электросила – Русия, ABB, Siemens и др. [Л.39]. Този
10
метод позволява да се снеме кривата на зависимостта на температурата по височина на зъба
от въздушната междина до основата на канала. Недостатъците на този метод са: а)
невъзможност да се намери най-загретия, респективно най-студения зъб; б) висока цена,
сложност на монтажа и практически невъзможност да се използват датчиците многократно;
в) невъзможност да се извърши монтажа на работещи хидрогенератори без те да се изведат
от експлоатация за известно време. Описаните недостатъци практически изключват
възможността този метод да се използва за определяне на загряването на крайните пакети на
десетки хидрогенератори, намиращи се в експлоатация. Методът е приложим само в случай
на монтаж на датчиците върху зъбите на крайните пакети на хидрогенератор, намиращ се в
ремонт в заводски условия, като след монтаж в централата и провеждане на изпитанията
датчиците трябва да се демонтират.
Вторият метод е приложим в случаите, когато е възможно да се осигури възможност
на изпитателя да заснеме с термовизионна камера зъбната зона на крайните статорни пакети
при работещ в съответния режим на натоварване хидрогенератор. Това се постига чрез
снемане на един защитен капак и съответен капак от въздуховода над челните съединения.
Този метод беше разработен и приложен успешно при изпитанията на хидрогенераторите от
Предприятие група ВЕЦ. Неговият недостатък е, че позволява да се измери температурата
само на видимата част от зъба на крайния статорен пакет.
3.1. Методика за експериментално определяне на температурата на загряване на
зъбите на крайните пакети на статорния магнитопровод
Експерименталните изследвания се провеждат съгласно програма, утвърдена от НЕК
ЕАД, която предвижда изпитване на хидрогенератора в режими на работа при номинален
активен товар и реактивна мощност от номинална индуктивна до максимално допустима от
гледна точка на запазване на динамичната и статичната устойчивост на генератора
капацитивна.
По време на изпитванията режима на натоварване на хидрогенератора се задава и
отчита по уредите на системата за управление. Правят се разпечатки за регистриране на
постигнатите режими на работа и температурите до които се загряват статорния
магнитопровод и намотките, съгласно показанията от вградените температурни датчици.
Температурата, до която се загряват зъбите на крайните пакети на статорния магнитопровод
се измерва и регистрира с термовизионна камера ThermaCAM P65. За целта се сваля един от
капаците на ревизионните отвори към челните съединения на намотката на генератора, така
че има видимост към зъбите на статора. За всеки режим на натоварване се правят измервания
през 30-40 минути и се регистрират по 3-4 снимки с термовизионната камера на зъбите и
челната част на хидрогенератора. Измерванията продължават до достигане на установен
режим на температурата на контролираните точки от намотката и магнитопровода.
Подробният анализ на базата на многобройни изследвания показва, че температурата
на околния въздух, съответно годишния сезон, през време на който се правят изпитанията не
оказва влияние върху температурата на загряване на хидрогенераторите. Това се дължи на
факта, че всички изследвани хидрогенератори имат затворен цикъл на охлаждане с
радиатори въздух-вода. Температурата на охлаждащата вода се мени в много тесни граници,
например във ВЕЦ „Кърджали” бяха проведени измервания през месеците януари и юни
като температурата на охлаждащата вода беше еднаква – 6,50С. Подобни измервания и при
останалите централи показват максимална разлика в температурата на водата не повече от 2
до 30С. Това означава, че охлаждащият въздух през всички годишни сезони, независимо от
външната температура, ще бъде практически с еднаква температура, съответно
температурата на елементите на хидрогенераторите няма да зависи от този фактор. Това
позволява изводите за възможността на хидрогенераторите да работят при даден режим не
зависят от околната температура.
За да се елиминира съмнението, че при сваляне на капаци на ревизионни отвори за
измерване с термовизионната камера се променят условията за охлаждане, съответно
11
измерените температури са различни от тези при нормална експлоатация със затворени
капаци се проведоха съответни измервания. На изпитвания генератор бяха проведени
измервания при темпериране на генератора с поставен капак, непосредствено след снемането
му и при темпериране на генератора със снет капак при запазване на режима на работа.
Максималната промяна на температурата в измерваните точки варира от 0,1оС до 0,3оС,
което не оказва съществено влияние върху резултатите от измерването.
От съществено значение за коректността на измерването е хидрогенераторът да
достигне установена температура при зададения режим на натоварване. Беше зададено
условие температурата на съответната контролирана зона на генератора да не се измени с
повече от 0,10С за половин час. Както показаха многобройните изпитания при пускане в ход
на хидрогенератора от студено състояние до установяване на температурата при номинална
активна мощност и реактивна мощност, съответстваща на фактор на мощността cosφ≈0,95
става за максимум 4 – 5 часа. Темперирането при промяна на реактивната мощност на загрят
генератор става за 2 – 2,5 часа. Освен това съвременните системи за управление на
хидрогенераторите, монтирани във всички основни ВЕЦ, позволяват да се наблюдават
графично кривите на изменение на температурата в зоната на монтиране на температурните
датчици. По тези криви добре се вижда установяването на температурата.
Друг фактор, който може да окаже влияние върху коректността на измерванията е
напрежение на клемите на изпитвания генератор. Факторите, съществено влияещи върху
големината на напрежението са мястото на разположение на хидрогенератора в
електроенергийната система, схемата на свързване на генератора към мрежа високо
напрежение (с отделен блочен трансформатор за всеки хидрогенератор или с общ блочен
трансформатор за всички хидрогенератори), дали по време на изпитването работи само
изпитвания хидрогенератор или и останалите хидрогенератори и най-вече от режима на
работа по отношение на реактивната мощност – превъзбуден или недовъзбуден. При
различните централи картината е различна и напрежението на клемите на генераторите се
мени в границите от 9,7kV до 11 kV при номинална стойност 10,5 kV.
За да се провери влиянието на големината на напрежението на клемите на генератора
върху загряването на крайните пакети беше проведен допълнителен експеримент. При
натоварване на ХА4 на ПАВЕЦ „Орфей” с Р=40 МW Q = –15 MVAr чрез превключване на
позицията на янсеновия регулатор на блочния трансформатор на ХА напрежението беше
увеличено от 9,8 на 10,5 kV. Измерените температури на загряване на крайните пакети се
измениха незначително, като максималната дори се намали с 0,4оС. Този резултат дава
основание да се приеме, че големината на напрежението на изхода на генератора не оказва
значимо влияние върху температурата на крайните пакети на статорния магнитопровод в
режим на недовъзбуждане и резултатите от изпитванията при изменение на напрежението в
диапазона U = Uн ± 7% са приложими за целия допустим диапазон на изменение на
изходното напрежение.
Подобно изпитване беше проведено на ХГ1 на ВЕЦ „Кърджали”, при режим на
натоварване с номинална активна мощност и реактивна мощност Q = –5,3 MVAr, проведен
при работа на ХГ1, ХГ2 и ХГ3 в паралел към мрежата, което позволява да се компесира
консумираната от ХГ1 индуктивна мощност и напрежението на изводите му се поддържа
равно на 10,5kV. Сравнението на резултатите от изпитване на същия генератор но при
изключени ХГ2 и ХГ3, така че напрежението на изводите му спада на 9,9kV показва, че при
по-ниско напрежение токът на статорната намотка е по-голям, съответно намотката загрява
до по-висока температура, в случая с 3,5оС. Стоманата на статорния пакет в дъното на канала
също се загрява до температура по-висока с 3,4÷3,5оС. Обяснението на този факт е, че
стоманата се подгрява от намотката, така че при по-ниски загуби в стоманата е по-гореща.
По отношение на крайните пакети на статорния магнитопровод разликите в температурата на
загряване на зъбите е минимална, като максималната измерена стойност при по-ниско
напрежение е дори по-висока с 0,8оС. Обяснението на този факт е, че при по-ниско

12
напрежение индукциите в стоманата са по-ниски, съответно загубите и загряването се очаква
да са по-ниски. В същото време поради по-големия котвен ток има по-голяма намагнитваща
съставка на реакцията на тока на котвата, което усилва полето на разсейване в челната зона
на крайните пакети. Това води до известно нарастване на загубите в крайните пакети на
статорния магнитопровод, така че се компенсира намалението на загубите при по-ниски
индукции от основния магнитен поток. Измерванията са проведени при практически еднакви
условия на охлаждане, тъй като охлаждащата вода и при двете измервания е с температура
6,5оС. Извършеният анализ позволява да се направи извода, че изменението на напрежението
на генератора от номинална стойност 10,5 kV до 9,9 kV не води до промяна на температурата
на крайните пакети на статорния магнитопровод. От тук следва, че всички изводи за
загряване на генератора и възможността му да работи в режим на недовъзбуждане,
направени на базата на измервания при напрежение по-ниско с 6% от номиналното са изцяло
приложими за работа на ХГ при номинално напрежение.
Много съществено е да се определи доколко измерването на температурата на зъба на
крайните пакети в зоната близо до въздушната междина е достатъчно за да се оцени
възможността на хидрогенератора да работи при зададения режим на натоварване без да се
достигат стойности на загряването, които могат да съкратят експлоатационният и срок.
Експерименталната проверка на този проблем, както беше показано е сложна, при
съществуващите условия дори невъзможна. От изследванията в литературата е известно [ ],
че най-загрятата точка от зъбите на крайните пакети при хидрогенераторите е отдалечена от
въздушната междина на около 1/3 от височината на зъба hz. Достъпната за измерване зона е
на разстояние от въздушната междина около 1/5 hz. Може да се приеме, че въпреки не много
добрата топлопроводност на силициевата електротехническа стомана поради не много
големите разстояния – при изпитваните хидрогенератори от порядъка на 15÷20 mm,
температурите са достатъчно близки. Оказа се, че все пак е възможна експериментална
проверка на това твърдение, тъй като на една от всички машини на ВЕЦ група „Родопи” са
монтирани температурни датчици в зъбите на крайните пакети в зоната на максимално
загряване. Това е хидроагрегат ХА4 на ПАВЕЦ „Орфей” с номинална пълна мощност 55
MVA. Mашината е с най-дълбоките канали от всички изследвани генератори, така че най-
загрятата точка от зъба на крайния пакет е най-отдалечена от достъпната за измерване зона
на зъба. Резултатите от измерванията показват, че максималната разлика на измерената с
датчика температура в най-загрятата точка и измерената с термовизионната камера
температура е 9,80С.
От проведеният анализ следва, че разгледаният подход за измерване на температурата
на загряване на стоманата на зъбите на крайните пакети на статорния магнитопровод при
различни стойности на реактивната мощност е достатъчно коректен и позволява да се
определят температурно коригираните P-Q диаграми на изследваните хидрогенератори.
3.2. Резултати от измерване на загряването на крайните статорни пакети на
хидрогенераторите на основните ВЕЦ в РБългария
Изпитанията са проведени при поддържане на постоянна активна мощност, равна или
близка до номиналната на изпитвания хидрогенератор. Отклонения от номиналната стойност
на активната мощност са правени с отчитане на конкретните условия: възможности на
турбината да поддържа зададения режим, ограничения от напорния тръбопровод и др. В
зависимост от конкретните условия напрежението на клемите на генератора се поддържа
постоянно, равно на номиналното или в зависимост от големината на реактивната мощност
се изменя от 9,5 до 11 kV. Отчитат се стойностите на температурата на загряване на
стоманата на статорния магнитопровод, на намотката, на зъбите на крайните пакети, на
охлаждащата вода, на входящия и изходящия охлаждащ въздух. В някои случаи е отчетена и
температурата на загряване на притискащите плочи и други конструктивни елементи,
попадащи в зоната на полето на разсейване. Резултатите от изпитването се нанасят в
таблица.
13
 В таблицата са използвани следните означения за измерваните температури в
различните участъци на активната част на изпитвания хидрогенератор:
-t, зъб макс. – максимална температура на най-загретия статорен зъб, измерена с
термовизионната камера, 0С;
-t, зъб - температура на статорен зъб, измерена с термовизионната камера, 0С;
-t, палец - температура на притискащия палец на статорен зъб, измерена с
термовизионната камера, 0С;
-t, зъб макс. ср. – средна стойност на максималната температура на най-загретия
статорен зъб от направените с термовизионната камера снимки при зададения режим на
натоварване на ХГ в един момент от време, 0С;
-t, зъб ср. - средна стойност на температурата на статорен зъб от направените с
термовизионната камера снимки при зададения режим на натоварване на ХГ в един момент
от време, 0С;
-t, палец ср. - средна стойност на температурата на притискащия палец на статорен
зъб от направените с термовизионната камера снимки при зададения режим на натоварване
на ХГ в един момент от време, 0С;
-t, ср. желязо в канала - средна стойност на температурата на статорния пакет в дъното
на канала, измерена с термосъпротивления, заложени в канали на трите фази при
реконструкцията на ХГ и отчетена от системата за управление на генератора;
-t, ср. желязо в гърба - средна стойност на температурата на статорния пакет в гърба
на ярема, измерена с термосъпротивления, заложени срещу каналите на трите фази при
реконструкцията на ХГ и отчетена от системата за управление на генератора;
-t, ср. намотка - средна стойност на температурата на намотката на статора на ХГ,
измерена с термосъпротивления, заложени между горен и долен стержен в канала при
реконструкцията на ХГ и отчетена от системата за управление на генератора.
Моментите на отчитане на данните от термовизионната камера и от вградените в ХГ
термодатчици не съвпадат напълно, но това не води до грешка. За крайните изводи са важни
стойностите на температурите в установен режим, а те не зависят от момента на отчитане.
3.2.1. Резултати от измерване на загряването на хидрогенераторите на ВЕЦ
„Алеко”
Изпитванията са проведени при поддържане на постоянна активна мощност Р=23.8
МW, която е ограничена от настройките на регулатора на турбината. Номиналната мощност
на ХГ е 24,8 МW, но не може да бъде постигната поради цитираните ограничения. Съгласно
одобрената oт НЕК методика за провеждане на изпитванията при постоянна активна
мощност се задават стойности на реактивната мощност от 16 MVAr (индуктивна) до -10
MVAr (капацитивна).
В Таблица 3.1 на дисертацията са дадени стойностите на температурите на отделните зони на
хидрогенератора. Важен момент при провеждане на експериментите е факта, че по
отношение на генератора мрежата не е безкрайно мощна. По тази причина при промяна на
реактивната мощност на ХГ се променя напрежението на клемите му – от 11 kV при Q =16,1
MVAr, до 9.8 kV при Q = –10 MVAr. В таблица 3.2 са дадени установените стойности на
измерените температури на стоманата и на намотката при различни стойности на
реактивната мощност за номинална активна мощност. Графично измененията на
температурите при различните стойности на реактивната мощност са показани на фиг.3.1. По
ординатната ос са нанесени температурите на стоманата и намотката, а по абсцисната ос е
нанесена реактивната мощност в MVAr.
На фиг. 3.2. са показани теоретичната и експериментално снетата температурно
коригирана P-Q диаграми на ХГ на ВЕЦ „Алеко”. Поради високите стойности на
температурата на загряване на зъбите на крайните пакети са въведени ограничения за работа
на ХГ при ниски стойности на възбудителния ток, съответно при намаляване на реактивната
мощност под 8 MVAr индуктивна.
14
 P = Pn 30
теорит.

25

i f = i fn
20
P[MW]

I=In 15
теорит. P = f (Q)
експериментална
10

0
-40 -30 -20 -10 0 10 20 30
Q[MVAr]

Фиг. 3.2. P-Q диаграми на ХГ на ВЕЦ „Алеко” (теоретична и експериментална,

температрурно коригирана)
По описаната методика са проведени изпитания за определяне на загряването на
крайните статорни пакети и построяване на температурно коригираните P – Q диаграми на
общо 16 типа хидрогенератори с пълна мощност от Sн = 15 MVA до Sн = 120MVA, работещи
във основните (възловите) ВЕЦ на българската ЕЕС.
3.3. Анализ на резултатите от измерване на загряването на крайните статорни
пакети на хидрогенераторите на основните ВЕЦ в РБългария
На фиг. 3.33 и в таблица 3.33 на дисертацията са дадени обобщаващи резултати от
изпитването на хидрогенераторите, работещи в основните български ВЕЦ. Като обобщаващ
показател е прието прегряването на зъбите на крайните пакети спрямо стоманата на статора в
дъното на каналите. Този показател най-добре характеризира качеството на конструктивните
мерки за ограничаване на полето на разсейване в зоната на крайните пакети и мерките за
подобряване на охлаждането им.
Прегряването на зъбите на крайните пакети е основен фактор, ограничаващ
възможността на хидрогенераторите да работят в режим на недовъзбуждане, особено ако
генераторите са с високи стойности на загряване на активната част. Получените резултати
позволяват хидрогенераторите, работещи в основните български ВЕЦ да се разделят на три
основни групи:
-а) хидрогенератори, при които са взети практически идеални мерки за ограничаване
на полето на разсейване в зоната на крайните пакети и мерки за подобряване на охлаждането
им, като крайните пакети се загряват до температури по-ниски от температурите на
стоманата на статора в дъното на каналите;
-б) хидрогенератори, при които са взети мерки за ограничаване на полето на
разсейване в зоната на крайните пакети и мерки за подобряване на охлаждането им, но
крайните пакети се загряват до температури по-високи с 10-15оС от температурите на
стоманата на статора в дъното на каналите;
-в) хидрогенератори, при които не са взети сериозни конструктивни мерки за
ограничаване на полето на разсейване в зоната на крайните пакети и мерки за подобряване на
15
охлаждането, като крайните пакети се загряват до температури по-високи от температурите
на стоманата на статора в дъното на каналите с повече от 15оС;
Към първата група а) се отнасят хидрогенераторите ХГ1, ХГ2, ХГ3 и ХГ4 на ВЕЦ
„Пещера” и ХГ на ВЕЦ „Студен кладенец”. и ХГ на ВЕЦ „Девин”. При тях крайният пакет
на стоманата на статора е със стъпаловидна конфигурация от страна на въздушната междина
и е значително по-тесен от средните статорни пакети (фиг. 2), като хидрогенераторите ХГ1,
ХГ2, ХГ3 и ХГ4 на ВЕЦ „Пещера” са изпълнени с роторни полюси, чиято дължина заедно с
полюсната щека е равна на дължината на статорния пакет. Това води до много ниски
стойности на индукцията на полето на челно разсейване, съответно до ниски стойности на
допълнителните загуби в стоманата на зъбите на крайните пакети от аксиалната съставна на
полето на разсейване. Като се отчете подобреното охлаждане на крайния пакет поради по-
малката му дебелина при хидрогенераторите ХГ1, ХГ2, ХГ3 и ХГ4 на ВЕЦ „Пещера” се
получава температура на крайните пакети по-ниска, от колкото при вътрешните статорни
пакети.
40
ВЕЦ "Алеко"

ВЕЦ "Батак"

30 ПАВЕЦ "Орфей" ХГ 1,2,3

ПАВЕЦ "Орфей" ХГ4

delta t, зъб-канал, grad.C

ВЕЦ "Пещера" ХГ1, 2 и 4

20
ВЕЦ "Пещера" ХГ3

ВЕЦ "Пещера" ХГ5

10 ВЕЦ "Тешел"

ВЕЦ "Кричим"

ВЕЦ "Студен кладенец"

0
ВЕЦ "Ивайловград"
-0,400 -0,200 0,000 0,200 0,400 0,600
ВЕЦ"Девин"
-10 ВЕЦ "Кърджали"

ВЕЦ "Белмекен"

ВЕЦ "Сестримо"
-20
ВЕЦ "Момина клисура"
Q, о.е.
Фиг. 3.33
При ХГ3 на ВЕЦ „Пещера” загряването на крайните пакети е подчертано по-ниско,
тъй като при реконструкцията му с изработване на нов статорен пакет и нова намотка е
намалена въздушната междина от 25 mm на 21,5 mm, което допълнително отслабва полето на
челно разсейване. Това позволява на тези хидрогенератори при относително високи
стойности на работните температури на статорния магнитопровод и намотката да работят без
ограничение в целия диапазон на изменение на реактивната мощност от максимална
индуктивна до максимална капацитивна.
Към втората група хидрогенератори се отнасят ХГ1, ХГ2, ХГ3 и ХГ4 на ВЕЦ
„Ивайловград”; ХГ на ВЕЦ „Девин”, ХГ1, ХГ2, ХГ3 и ХГ4 на ПАВЕЦ „Орфей”; ХГ 1, 2, 3, 4
и 5 на ВЕЦ „Белмекен”, ХГ1 и 2 на ВЕЦ „Сестримо”, ХГ на ВЕЦ „Кричим. При тези
хидрогенератори крайният пакет на стоманата на статора е със стъпаловидна конфигурация
от страна на въздушната междина и е малко по-тесен от средните статорни пакети (фиг. 2 а).
Роторните полюси заедно с щеките са значително по-дълги от статорния пакет, те са без
изрез на полюсната щека и наклона на останалата част на щеката, която се намира извън
16
статорния пакет е слабо изразен. Това води до значителни по стойност аксиални магнитни
индукции на полето на челно разсейване, които подчертано силно се влияят от режима на
работа по отношение на реактивната мощност. При работа с номинална индуктивна мощност
полето на челно разсейване е слабо изразено, като с намаление на индуктивната мощност до
нула и преминаване на работа при капацитивна реактивна мощност загряването на крайните
пакети силно нараства, което означава силно нарастване на стойността на аксиалната
магнитна индукция на полето на челно разсейване. Тези хидрогенератори имат ниски
работни температури на статорния магнитопровод и намотката, което им позволява да
работят без ограничение в целия диапазон на изменение на реактивната мощност от
максимална индуктивна до максимална капацитивна. По-особена е ситуацията при ХГ на
ВЕЦ „Девин”. При тях от една страна щеката е изработена с подходящ по размери изрез и
крайният пакет е със стъпаловидна конструкция, но е допусната конструктивна грешка –
тялото на роторните полюси е направено значително по-дълго от дължината на статорния
магнитопрововод. Това води до силно изнасяне на щеката на полюса извън статорния
магнитопровод и до скъсяване на пътя на полето на челно разсейване до притискащите
плочи на статорния магнитопровод. Те са изработени от плътна магнитно мека стомана и
температурата им, особено в режим на недовъзбуждане става практически равна на
температурата на загряване на зъбите на крайните пакети (фиг. 3.8). В случая притискащите
плочи играят ролята на магнитен екран и ограничават загряването на зъбите на крайните
пакети, но значително се увеличават допълнителните магнитни загуби. Машината е видимо
преоразмерена, работните температури на статорния магнитопровод и намотката са ниски
(под 650С в номинален режим), което им позволява да работят без ограничение в целия
диапазон на изменение на реактивната мощност от максимална индуктивна до максимална
капацитивна.
Към третата група хидрогенератори се отнасят ХГ на ВЕЦ „Тешел”, ХГ на ВЕЦ
„Алеко”, ХГ5 на ВЕЦ „Пещера” и отчасти ХГ на ВЕЦ „Кърджали” и ВЕЦ „Батак”. При тях
или не са взети практически никакви мерки за ограничаване на полетата на челно разсейване,
или са допуснати сериозни конструктивни грешки, усилващи тези полета. Конструкцията на
челната зона на статорните пакети на ХГ на ВЕЦ „Алеко” и ХГ5 на ВЕЦ „Пещера” е от типа,
показан на фиг. 4.1, като крайните пакети са със значително по-голяма ширина от средните
статорни пакети. От една страна това води до значително усилване на стойността на
аксиалната магнитна индукция на полето на челно разсейване, а от друга по-голямата
ширина на крайните пакети води до влошеното им охлаждане. Като се има пред вид, че
работните температури на статорния магнитопровод и намотката са сравнително високи, те
са на границата да работят без ограничение в целия диапазон на изменение на реактивната
мощност от максимална индуктивна до максимална капацитивна. При ХГ на ВЕЦ „Алеко” се
наложи да се ограничи възможността за работа в режим на недовъзбуждане. При ХГ на ВЕЦ
„Тешел” има много високи стойности на прегряването на зъбите на крайните пакети,
достигащи над 350С и само поради ниските стойности на работните температури на
статорния магнитопровод и намотката не се наложи ограничение на работния диапазон по
отношение на реактивната мощност в режим на недовъзбуждане. ХГ на ВЕЦ „Кърджали” и
ВЕЦ „Батак” имат прегряване на крайните статорни пакети до 26 – 27оС, но поради ниските
стойности на работните температури на статорния магнитопровод и намотката не се наложи
ограничение на работния диапазон по отношение на реактивната мощност в режим на
недовъзбуждане. При тях в конструкцията на зоната на крайните статорни пакети са
предвидени мерки за ограничаване на загряването им, но те очевидно не са достатъчни.
3.4.Изводи
1. Разработена е методика за експериментално определяне на температурата на
загряване на зъбите на крайните пакети на статорния магнитопровод на хидрогенератори с
въздушно охлаждане, каквито са хидрогенераторите на основните ВЕЦ на ЕЕС на
РБългария.
17
 2. Проведени са мащабни изследвания на загряването на крайните пакети на
статорния магнитопровод на хидрогенераторите на основните ВЕЦ на ЕЕС на РБългария,
които показват широк диапазон на прегряването спрямо вътрешните пакети. Това е
отражение на конструктивните мерки, заложени при проектиране на хидрогенераторите за
ограничаване на полето на челно разсейване.
3. Направен е анализ на резултатите от проведените експериментални
изследвания. Както показват изследванията, опасно високи температури на загряване на
крайните пакети се получават при съчетаване на двата основни неблагоприятни фактора:
относително високи температури на загряване на статорния магнитопровод и намотка и
недостатъчни или въобще липсващи мерки за ограничаване на полетата на челно разсейване.
Такъв е случаят на хидрогенераторите на ВЕЦ „Алеко” и ХГ5 на ВЕЦ „Пещера”. Това доведе
до налагане на ограничения в режима на работа по реактивна мощност на хидрогенераторите
на ВЕЦ „Алеко” и спешен ремонт за подобряване на действието на охладителите на ХГ5 на
ВЕЦ „Пещера”, за да се намалят средните температури на активните части с повече от 15 0С.
4. На базата на резултатите от експерименталните изследвания и направеният
анализ са определени границите на изменение на реактивната мощност при номинална
активна мощност на хидрогенераторите на основните ВЕЦ на ЕЕС на РБългария, като са
определени температурно коригираните им P-Q диаграми.
5. Ограничения за работа при недовъзбуждане се наложиха при ХГ на ВЕЦ
„Алеко”. На фиг. 3.2 са показани P-Q диаграмите на ХГ на ВЕЦ „Алеко” – теоретичната и
експерименталната, температурно коригирана диаграма. Ограниченията по активна мощност
при индуктивна реактивна мощност Q>3MVAr се дължат на възможностите на турбината.
При реактивна мощност Q<3MVAr се налага да се намали активната мощност, така че да се
намали общото загряване на активните части на генератора и при високото прегряване на
крайните пакети да се ограничи загряването им в допустимите граници.
При всички останали изпитани хидрогенератори загряването на зъбите на крайните
пакети, независимо от прегряването им, е в допустимите граници. При тях допустимата от
гледна точка на загряване P-Q диаграма съвпада с теоретичната и няма ограничение за
работа на хидрогенераторите при всички режими на натоварване с номинална активна
мощност и реактивна мощност от номинална индуктивна до капацитивна от порядъка на 2/3
от номиналната индуктивна. Този диапазон на изменение изцяло удовлетворява
изискванията за управление на ЕЕС на РБългария.
ГЛАВА IV. Теоретично изследване на полето на разсейване в зоната на крайните
пакети на хидрогенератора
Дългогодишният опит от експлоатацията и теоретичните изследвания на
турбогенератори и отчасти на хидрогенератори показва, че магнитната индукция на полето
на разсейване в областта на челните съединения и крайните пакети е минимална при режим
на превъзбуждане и нараства неколкократно при режим на недовъзбуждане. Това води до
локални прегрявания в областта на крайните пакети на магнитопровода и разхлабване на
пакета в зъбната зона. В резултат се получават вибрации на ламелите, нарушаване на
каналната изолация, разпрашаване на ламелите в зъбната зона и поява на каверни по зъбите.
Това налага при проектиране на генератори да се предвидят редица мерки за ограничаване на
полетата на разсейване за да се осигурят достатъчно широки граници на експлоатация на
хидрогенераторите при широк диапазон на изменение на реактивната мощност. За
болшинството от произведените през 60-те и 70-те години на миналия век хидрогенератори
няма заводски P – Q диаграми, които да лимитират възможностите им за работа в режим на
недовъзбуждане. Тъй като повечето от инсталираните у нас хидрогенератори са от този тип
възникват проблеми при експлоатацията им, свързани с изкуствено ограничаване на
диапазона на изменение на реактивната мощност и невъзможност за ефективно управление
на енергийната система. Това налага разработване на методи за теоретично и
експериментално изследване на полето на разсейване в областта на челните съединения и
18
крайните пакети и неговите ефекти, за да се определят границите на разумна експлоатация на
хидрогенераторите. Настоящата разработка е посветена на разработване на метод за числено
изследване на полето на разсейване в областта на челните съединения и крайните пакети.
Използването за целта на сложни 3D модели изисква скъпо струващи софтуерни продукти и
мощна компютърна техника, която е трудно достъпна и изисква много време за провеждане
на изследването. За случая е необходимо да се разработят опростени 2D модели, които да
позволяват с достатъчна за практически цели точност да се анализират явленията и
процесите и да се оценят възможностите на хидрогенераторите за работа в режим на
недовъзбуждане.
4.1. Базови конструкции на челната зона на синхронни хидрогенератори
Проблемите породени от разсейването в челната зона са довели до разработване на
редица конструкции, целещи да отслабят аксиалната съставка на магнитната индукция на
полето на разсейване. Като правило челната зона се разглежда като комплекс, включващ
крайния статорен пакет и роторния полюс, чиято конструкция се определя от
функционалните изисквания към тях. На фиг. 4.1 е показан надлъжен разрез на ХГ през оста
на полюса с класическа конструкция на челната зона, в която не са отчетени проблемите,
породени от потоците на разсейване. Такива конструкции може да се видят в по-старите
хидрогенератори, работещи в наши ВЕЦ, като ВЕЦ „Алеко”, ХГ5 на ВЕЦ „Пещера” и др.
Характерна особеност на тези конструкции е, че крайните пакети на статорния
магнитопровод са с по голяма ширина от средните пакети и краят им от страна на
въздушната междина е с правоъгълна форма, без скосяване. Освен това щеката на роторния
полюс е от магнитно мека стомана с изпъкнала в аксиално направление част, която
механически укрепва челните части на възбудителната намотка. Общата аксиална дължина
на полюса с щеките е по-голяма от аксиалната дължина на статорния пакет. При накои
конструкции щеката е почти без скосяване и без канал по периферията за увеличаване на
магнитното съпротивление по пътя на магнитния поток на разсейване в челната зона. Тази
конструкция благоприятства развитието на потоци на разсейване в челната зона, което води
до високи прегрявания на крайните пакети на статорния магнитопровод. Развитие на
конструкцията от фиг. 4.1 с цел отслабване на потоците на разсейване е показана на фиг. 4.2.
Различното при тези конструкции е, че крайните пакети на статорния магнитопровод са с по-
малка ширина от средните пакети и краят им от страна на въздушната междина е със скосена
стъпаловидно форма, така че пътя на потока на разсейване на роторния полюс се удължава.

Фиг. 4.1 Фиг. 4.2

Намаляването на ширината на крайния пакет подобрява охлаждането, а скосяването отслабва
потока на разсейване. Това решение се използва масово при съвременните хидрогенератори,
но не винаги е достатъчно за решаване на проблемите със загряване на крайните пакети.
19
 Намаление на полето на разсейване може да се постигне, като по периферията на
щеката на полюса се изработи канал както е показано на фиг. 4.2., който увеличава
дължината на магнитните силови линии на полето на разсейване в зоната непосредствено до
края на статорния пакет.
За още по-ефективно отслабване на полето на разсейване се използват различни
решения. В [49, 93, 109, 125] e предложено решение, използвано за производство на нови и
реконструкция на рехабилитирани хидрогенератори, при което магнитната щека на полюса
се заменя с щека от немагнитен материал, в случая титан (фиг.1.14).
В този случай частта от щеката към въздушната междина има голямо магнитно
съпротивление и служи само за механическо укрепване на челните части на възбудителната
намотка срещу центробежните сили. Недостатък в случая е високата цена на титана,
намаляването на сечението на полюса, провеждащо магнитния поток и неефективно
използване на крайните пакети на статорния магнитопровод.
Интересно решение е използвано в конструкцията на ХГ 1-4 на ВЕЦ „Пещера”,
производство на фирмата Siemens Schuсkert от 1956г. Роторните полюси са с намалена
дължина, така че полюсните щеки почти се изравняват с крайните пакети на статорния
магнитопровод. В този случай се намалява сечението на тялото на полюса и се увеличава
магнитната индукция. За да се намали необходимото магнитодвижещо напрежение за
прокарване на полето през полюса е използван полюс с трапецостенна форма. Това
позволява да се увеличи сечението на тялото към периферията на ротора, така че участъкът с
високи стойности на магнитната индукция е с по-малка дължина. Подобно решение е
използвано и в хидрогенераторите на ВЕЦ „Белмекен”, производство на заводите SKODA -
Pilzen. При тяхната конструкция роторните полюси са с намалена дължина, но щеката стърчи
извън крайните пакети на статорния магнитопровод, като за да се намали потока на
разсейване в челната зона щеката е изрязана по диаметър.
Решението на проблема с разсейване в челната зона е възможно при избягване на
магнитната щека и използване на други средства за укрепване на челните части на
възбудителната намотка. Такива конструкции са разработени за генератори с мощност от
няколко MVA, като при тях се използват бандажи от не магнитен материал за поемане на
центробежните сили, действащи върху челните части на възбудителната намотка.
4.2. Методика за изследване на разсейването в зоната на крайните статорни
пакети с използване на 2D модели
4.2.3.Модел за изследване на полето на разсейване
При съставяне на модела за изследване се взема пред вид, че полето на разсейване се
формира от взаимодействието на магнитодвижещото напрежение (м.д.н.) на възбудителната
намотка и м.д.н. на реакцията на тока на котвената намотка (р.т.к.), по специално на
надлъжната и съставка. Разглеждането се прави по отношение на максималната стойност на
аксиалната съставка на полето на разсейване, която се намира по оста d на генератора, като
се приема, че в разглеждания момент оста d съвпада със средата на статорен зъб. Тъй като
надлъжната съставка на р.т.к. действа по оста d, моделът за изследване представлява
надлъжен разрез на генератора през средата на статорен зъб, срещу който се намира средата
на полюса на ротора. За да се осигури затваряне на магнитния поток при 2D моделите се
прави изкуствено затваряне на магнитния поток през допълнителен магнитопровод с много
голяма магнитна проводимост, така че да не влияе върху резултатите от изследването. На
фиг.4.8 а) е показан модел за изследване, който е построен по действителните размери на
един от генераторите на ВЕЦ „Пещера”, тип PEL 616/47-10, производство на Siemens-
Schuckert Виена. Статорният магнитопровод е съставен от отделни пакети, отделени с
радиални охладителни канали, като крайните пакети са скосени стъпаловидно към
въздушната междина, както е показано на фиг. 4.8 б). Статорната намотка е представена с
намотка, която създава м.д.н. на напречната съставка на р.т.к., като надлъжното сечение на
тази намотка е разположено на мястото, което съответства на положението на челните
20
съединения на действителната машина. През тази намотка в модела се пропуска ток,
съответстващ на големината и посоката на надлъжната съставка на р.т.к. През роторната
възбудителна намотка се пропуска ток, който създава магнитния поток на генератора.

а)

б)
Фиг. 4.8

a)напречен модел на ХГ b)Пространствена крива на индукцията във възд. междина

21
 с) Магнитна индукция в зъбите на височина от въздушната междина 1/3 от hк
Фиг. 4.9
За да се получи съответствие на условията за развитие на потока на разсейване в
зоната на крайните пакети на статорния магнитопровод на модела и на действителната
машина, възбудителният ток в модела се определя на базата на еднакви стойности на
магнитната индукция във зъбите на височина 1/3 от височината на канала hк в модела и
действителната машина. За целта се съставя напречен модел на разглеждания генератор в
средaта на FEMM, като се определя стойността на магнитната индукцията във въздушната
междина и в зъбите на височина 1/3hк от въздушната междина.
На фиг. 4.8 a) е показан напречния модел на разглеждания генератор, а на фиг.4.8 b)
кривата на магнитната индукция във въздушната междина. В разглеждания модел са
използвани действителните размери и материали на изследвания генератор, като е зададен
възбудителен ток, съответстващ на празен ход при номинално напрежение. На фиг. 4.9 е
показана магнитната индукция в зъбите на височина от въздушната междина 1/3 от hк срещу
един полюс на ротора. От тук може да се определи максималната магнитна индукция в зъба
на един среден статорен пакет и да се сравни с индукцията в крайните пакети на статора. От
кривата на фиг. 4.9 се определя максималната стойност на магнитната индукция на височина
от въздушната междина 1/3 от hк срещу средата на полюса (по ос d) и по модела от фиг. 4.7 a)
се изчислява необходимия възбудителен ток при празен ход, за да се получи същата стойност
на магнитната индукция в зъба на статорния пакет.
4.2.4.Изследване на влиянието на надлъжната съставка на р.т.к.
За да се анализира влиянието на реактивната съставка на товара, която поражда
надлъжна съставка на реакцията на тока на котвата, e необходимо експериментално или по
изчислителен път да се определят стойностите на статорния ток при режимите на
натоварване, за които ще се прави изследването – активен, активно-индуктивен и активно-
капацитивен товар и съответните стойности на възбудителния ток при същите натоварвания.
Възбудителния ток на ХГ при празен ход и номинално напрежение If0 и възбудителния ток
на модела от фиг. 4.8 а) If0м вече е известен от изследването в т. 4.2.3. Възбудителният ток
на модела Ifнм при различните режими на натоварване се определя като възбудителния ток
на модела If0м се умножи с отношението на възбудителния ток на ХГ при съответния режим
на натоварване Ifн към възбудителния ток на ХГ при празен ход и номинално напрежение
If0.
(4.28) Ifнм= If0м* Ifн/If0.
През статорната намотка на модела се пропуска ток, чиито големина и знак се
определят от характера и големината на товара при изискването магнитната индукция в
зъбите на статора да има същата стойност, както определената при режим на празен ход и
номинално напрежение. При индуктивен характер на товарния ток се създава размагнитваща
реакция, така че тока в статорната намотка на модела е със знак срещуположен на
възбудителния ток. При капацитивен характер на товарния ток се създава размагнитваща
реакция, така че токът в модела е със знак срещуположен на възбудителния ток. При
22
капацитивен характер на товарния ток се създава намагнитваща реакция, така че токът в
статорната намотка на модела е със същия знак както възбудителния ток. Големината на тока
в статорната намотка на модела се определя чрез последователни итерации. В модела се
задават стойности на възбудителния ток равни на изчисления ток Ifнм, в статорната намотка
на модела стойности на тока така, че съвместното действие на м.д.н. на възбуждане и на
р.т.к. да създадат магнитна индукция в зъбите на височина от въздушната междина 1/3 от hк
със същата големина, както при празен ход. Тъй като магнитната индукция във въздушната
междина се променя незначително от празен ход до номинален товар полето на разсейване се
определя с достатъчна точност. Стойностите на cosφ се задават от номинален режим, като
правило индуктивен cosφ с големина от 0,8 до 0,9, до капацитивен cosφ с големина до -0,95,
рядко до -0,9. Този диапазон се определя от потребностите на електрическата мрежа от
реактивна мощност в мястото на свързване на разглеждания генератор. Обикновено при
номинален cosφ индуктивен възбудителния ток е около два пъти по-голям от стойността му
при празен ход, а при капацитивен cosφ възбудителния ток е по-малък от стойността му при
празен ход. За определяне на аксиалната съставка на магнитната индукция на полето на
разсейване в зоната на крайните пакети се строи контур за отчитането и, който в случая е по
повърхността на крайния пакет от въздушната междина до края на пакета. Освен това се
строят контури за определяне на магнитната индукция в зъбите на пакетите на разстояние от
въздушната междина от нула до височината на зъба в радиално направление.
С използване на разгледания алгоритъм е направено изследване на полето на челно
разсейване на някои от хидрогенераторите в основните ВЕЦ на българската
електроенергийна система.
Хидрогенератор тип PEL 616/47 – 10 на ВЕЦ „Пещера”
Изчисленията са направени за празен ход, номинален товар (активно-индуктивен
характер на товара) и кацитивно-индуктивен товар при номинална активна мощност.
Данните за параметрите на товара са получени от измерване при реални условия на
експлоатация на ХГ и са дадени в Таблица 4.1. на дисертацията. На фиг. 4.10. е показана
картината на пространствено разпределение на полето на разсейване в в зоната на крайните
пакети на статорния магнитопровод за два гранични случая на натоварване – активно-
индуктивен товар и активно-капацитивен товар. Вижда се, че при активно-индуктивен товар,
т.е. при размагнитваща р.т.к. силовите линии на полето на челно разсейване се изтласкват
към полюса и ярема на ротора, а при при капацитивен характер на товара съответно към
челната зона на крайния статорен пакет. Очевидно гъстотата на силовите линии на полето на
разсейване в зоната на зъбите на крайните статорни пакети е най-голяма. На фиг. 4.10 d) от
дисертацията са показани точките, през които се построяват контурите по които се намира
кривата на пространствено разпределение на магнитната индукция по дължина на ХГ във
въздушната междина (точка а) и в зъбите на статора при различна височина от въздушната
междина – точка b на височина 1/6hк; точка c на височина 1/3hк; точка d на височина 1/2hк;
точка e на височина hк, т.е. на ниво дъното на канала. Контурите по които се отчита
магнитната индукция са прави линии през точките a; b; c; d и e, успоредни на надлъжната ос
на ХГ. На фиг. 4.11., 4.12. и 4.13. са показани получените криви за магнитната индукция при
режим на празен ход, активно- индуктивен и активно-капацитивен товар на ХГ. От кривите
се вижда, че магнитната индукция в зъбите на крайните статорни пакети близо до
въздушната междина е по-ниска от индукцията в зъбите на вътрешните пакети. С
отдалечаване от въздушната междина индукцията в зъбите на крайните статорни пакети
нараства за сметка на магнитния поток на челно разсейване и близо до дъното на канала
става малко по-висока от индукцията в зъбите на вътрешните пакети. Очевидно при
разгледаната конструкция на зоната на крайните статорни пакети магнитния поток на челно
разсейване е с малка стойност и може да се очакват малки загуби в стоманата на зъбите на
крайните пакети, съответно ниски стойности на температурата до която загряват. От
получените криви за магнитната индукция (фиг. 4.12.) при режим на номинална пълна
23
 b) Активно-индуктивен товар c) Активно-капацитивен товар
Фиг. 4.10. Картина на силовите линии на полето на разсейване
мощност (активно-индуктивен товар) се вижда, че магнитната индукция в зъбите на
крайните статорни пакети не само близо до въздушната междина, но и близо до дънота на
канала е по-ниска от индукцията в зъбите на вътрешните пакети. Това се дължи на
размагнитващия характер на реакцията на тока на котвата, поради което магнитния поток на
челно разсейване се изтласква към полюсите и ярема на ротора.
От фиг. 4.13. се вижда, че при активно-катацитивен товар магнитната индукция в
зъбите на крайните статорни пакети близо до въздушната междина е по-ниска от индукцията
в зъбите на вътрешните пакети, но с отдалечаване от въздушната междина нараства и близо
до дънота на канала става по-висока от тази във вътрешните пакети. Това се дължи на
намагнитващия характер на р.т.к., в следствие на което магнитния поток на челно разсейване
се изтегля към челата на крайните статорни пакети, най-силно към зъбите. Изграденият
модел позволява да се получи кривата на аксиалната съатавка магнитната индукция на
магнитния поток на челно разсейване по повърхността на крайния статорен пакет,
започвайки от въздушната междина. За целта се отчита магнитната индукция по контура f, g,
h, i, j, k, l, показан на фиг. 4.10. d) на дисертацията. Получената крива за активно-катацитивен
товар (номинална активна мощност) е показана на фиг. 4.14. участъците от тази крива k – j; i
– h; g – f съответстват на аксиалната съставка на магнитната индукция по повъхността на
крайния статорен пакет. Участъкът l – k съответства на аксиалната съставка на магнитната
индукция в крайната зона на въздушната междина, а участъците j – i и h – g съответстват на

b) В зъбите на статора на височина 1/4hк c) В зъбите на статора на височина 1/2hк

от възд. междина от възд. междина

24
d) В зъбите на статора на височина 1/2hк e) В зъбите на статора до дъното на
от възд. междина каналите
Фиг. 4.12. Крива на пространствено разпределение на магнитната индукция по дължина на
ХГ при номинална пълна мощност (активно-индуктивен товар)

b) В зъбите на статора на височина 1/4hк c) В зъбите на статора на височина 1/2hк

от възд. междина от възд. междина

d) В зъбите на статора на височина 1/2hк e) В зъбите на статора до дъното на

от възд. междина каналите
Фиг. 4.13. Крива на пространствено разпределение на магнитната индукция по дължина на
ХГ при номинална активна мощност и капацитивна реактивна мощност

Фиг. 4.14.
25
радиалната съставка на магнитната индукция в зоната на скосяване на крайния статорен
пакет.
От получените от направеното изследване резултати следва, че при разгледаната
конструкция влиянието на на магнитния поток на челно разсейване върху загряването на
крайните статорни пакети и съответно възможността на ХГ да работи при различни режими
на реактивната мощност, включително в режим на недовъзбуждане е слабо изразено.
Практически индукцията в зъбите на крайните пакети е по-ниска от тази във вътрешните
пакети и като се вземат пред вид по-добрите условия на охлаждане, може да се очаква че
температурата до която се загряват при различни режими на работа ще е не по-висока, а дори
и по-ниска от температурата ма вътрешните пакети. Това се потвърждажа напълно от
проведените експериментални изследвания.
Характерен пример на конструкция, при която не са взети мерки за ограничаване на
разсейването в зоната на крайните пакети е хидрогенератора на ВЕЦ Пещера, модел ААН-
350-130-110, производство на CKD – Прага. Данните за параметрите на товарите, за които
са проведени изследванията са получени от измерване при реални условия на експлоатация
на ХГ и са дадени в Таблица 4.2 на дисертацията.
На фиг. 4.15 е показана частта от модела с магнитните силови линии на полето при
активно-индуктивен товар и активно-капацитивен товар, на която добре се вижда
конструкцията на зоната на крайните пакети. Крайните пакети от страна на въздушната
междина са без скосяване, а полюса заедно със щеката е значително по-дълъг в аксиална
посока от статорния пакет. Всичко това благоприятства нарастването на потоците на челно
разсейване. От фигурите ясно личи влиянието на надлъжната съставка на реакцията на тока
на котвата – при индуктивен характер на товара реакцията е размагнитваща и силовите
линии на полето на челно разсейване се изтласкват към полюса и ярема на ротора. При
капацитивен характер на товара реакцията е намагнитваща и силовите линии на полето на
челно разсейване се изтеглят към челната повърхнина на крайния статорен пакет.
По описаният метод са получени кривите на индукцията във въздушната междина, в зъбите
на статора и на аксиалната съставка на полето на разсейване. На фиг. 4.16. са дадени кривите
на пространствено разпределение на магнитната индукция във въздушната междина и в
зъбите на статора на височина от въздушната междина 1/7 от височината на зъба при п.х. на
ХГ. От кривата на фиг.4.16 b) се отчита максимална стойност на магнитната индукция в
зъбите 1,55Т. Тази стойност се задава при настройката на надлъжния модел на ХГ, фиг. 4.7
а), построен с размерите на ХГ ААН-350-130-110.

b) активно-индуктивен товар с) активно-капацитивен товар

Фиг. 4.15. Картина на силовите линии на полето на разсейване
26
 a) във въздушната междина. b) в зъбите на статора на височина 1/4hк от
въздушната междина

с) В зъбите на статора на височина 1/2hк d) В зъбите на статора до дъното на

от въздушната междина каналите
Фиг. 4.19. Крива на пространствено разпределение на магнитната индукция по дължина на
ХГ при номинална активна мощност и капацитивна реактивна мощност
Резултатите от изчисленията на магнитната индукция във въздушната междина и в
зъбите на статора са дадени на фиг. 4.17., фиг. 4.18 и фиг. 4.19. Очевидно магнитната
индукция в зъбите на крайните статорни пакети започва да нараства още при малки
отстояния от въздушната междина, което се дължи на големия поток на челно разсейване.
При височина на зъба от въздушната междина ½hк започва насищане на стоманата на зъба на
крайния пакет и част от потока се прехвърля към втория, дори третия статорен пакет. Това се
наблюдава при всички режими на натоварване, включително при индуктивен характер на
товара, когато р.т.к. е размагнитваща. В случая характера на реакцията на тока слабо влияе
на полето на разсейване, като и в двата случая има чувствително нарастване на магнитната
индукция в крайните пакети спрямо вътрешните пакети, което води до значително
увеличение на загряването им.
От двата изследвани ХГ в първия случай с конструкция на челната зона която
максимално максимално ограничава полето на челно разсейване, (ХГ PEL 616/47 – 10) и във
втория случай с конструкция при която изобщо не са взети мерки за ограничаване на полето
на челно разсейване (ХГ ААН-350-130-110) ясно се вижда влиянието на конструкцията на
челната зона върху полето на челно расейване. В първия случай магнитната индукция в зъба
на крайния пакет близо до въздушната междина е с 8% по-ниска от тази в зъбите на средните
пакети, а индукцията в основата на зъба е пратически равна на тази в зъбите на средните
пакети. Във втория случай магнитната индукция в зъба на крайния пакет близо до
въздушната междина е с 3% по-висока от тази в зъбите на средните пакети, а индукцията в
основата на зъба е с 12% по-висока от тази в зъбите на средните пакети. Тези резултати
съответстват на загряването на зъбите на крайните пакети, измерени експериментално. В
първия случай загряването на зъбите на крайните пакети е с по-ниска стойност от това на
зъбите на вътрешните пакети средно с 50С, а във втория случай загряването на зъбите на
крайните пакети е с по-висока стойност от това на зъбите на вътр. пакети средно с 250С.

27
 4.3. Уточнена методика за изследване на разсейването в зоната на крайните
статорни пакети с използване на 2D модели
При разгледаната в предходната точка методика за изследване на полето на разсейване
в челната зона на хидрогенератори се приема, че магнитната индукция във въздушната
междина е практически постоянна при всички режими на натоварване. Това е удобен подход
за получаване на бързи резултати. Когато е необходимо по-прецизно определяне на
поведението на генератора при различни режими на натоварване с реактивна мощност може
да се използва уточнена методика с по-прецизно определяне на магнитната индукция във
въздушната междина с отчитане на реакцията на тока на котвата. За целта се използват
модели на базата на напречен разрез на СГ, в които се отчитат м.д.н. на възбудителната
намотка и м.д.н. на статорната намотка (реакцията на тока на котвата) при различни режими
на натоварване на генератора по отношение на реактивната мощност. Тези модели
позволяват да се определи магнитната индукция в отделните зони на магнитната верига,
включително в зоната на статорните зъби и въздушната междина. Това позволява да се
намери магнитната индукция по оста d на машината под действието на основните м.д.н. на
СГ. Те се използват при втория модел за изследване, при които се зададават стойности на
магнитната индукция с достатъчна точност съответстващи на реалните в ХГ.
4.3.1.Модел на ХГ за определяне на магнитната индукция във въздушната
междина
За съставяне на такива модели е необходимо да се знае не само геометрията на
статорния и роторния магнитопровод, но и схемата на намотката на ХГ, както и
съпротивленията xd и xq. При разглеждането обикновено се взема моментът от време, при
които IA е максимален, а IB и IC са равни на 0,5 от ефективната стойност на тока. За
определяне на пространственото разположение на ротора спрямо статорната намотка в
момента от време за който се задават токовете се определя ъгъла ψ (ъгъла на дефазиране на
тока спрямо е.д.н. E0 ) от векторната диаграма на фиг.4.22.
Той се изчислява по израза [Л 1]
U *.sin н I *.xqн
*
arcsin
*2 * * * * *
(4.29) U I .xqн . 2.U .sin н I .xqн ,
където U* e напрежението на ХГ, относителни единици; I* e тока на ХГ, относителни
единици; х*qн – наситена стойност на индуктивното съпротивление по напречната ос,
относителни единици; φн – ъгъл на дефазиране на тока от напрежението на ХГ при
разглеждания режим на натоварване.
Пространственото положение на оста d на ротора в модела се определя като се изходи
от пространственото разположение на векторите на реакцията на тока на котвата Fa1, на
м.д.н. на възбудителната намотка Ff1 и резултантното м.д.н. Fδ, за разглеждания момент от
време при празен ход и натоварване на ХГ с активно-индуктивен товар.
На база направения анализ е съставен следният алгоритъм за провеждане на
изследвания на ХГ с описаните модели:
1.Съставя се модел на ХГ на база напречното му сечение с разполагане на
възбудителната и котвената му намотки.
2.Изчисляват се моментните стойности на токовете в трите фази за разглеждания
момент от време при изследвания режим на натоварване, по изразите се изчислява токовата
плътност за напречното сечение на активната част на секцията и се наназся съобразно
схемата на намотката в каналите на статора.
3.Изчислява се пълния ток на възбудителната намотка при изследвания режим на
натоварване и се определя токовата плътност в напречното сечение на възбудителната
намотка, която се нанася със своя знак в модела. Възбудителният ток се определя по
паспортни данни, по изчислителен път или от експериментални данни.
28
 4.Изчислява се ъгъла на дефазиране на тока спрямо е.д.н. ψ и роторът се завърта по
посока на въртене така, че оста d да застане на ъгъл ψ/р спрямо оста на фаза А.
5.Построява се контура за отчитане на магнитната индукция във въздушната междина.
6.Начертава се картината на полето (фиг. 4.25) и кривата на пространственото
разпределение на магнитната индукция във въздушната междина (фиг. 4.26) за всички
изследвани режими на натоварване на изследвания ХГ.
7.От кривата на пространственото разпределение на магнитната индукция във
въздушната междина (фиг. 4.26) за всички изследвани режими на натоварване на
изследвания ХГ се определя максималната стойност на магнитната индукция по ос d.
8.Построява се модел на база надлъжното сечение по оста d на машината приемайки,
че разрезът е направен през средата на зъба ориентиран по ос d на ХГ в разглеждания момент
от време (фиг. 4.27).
9.Изчислява се надлъжната съставка на реакцията на тока на котвата за изследвания
режим на натоварване и се определя токовата плътност в напречното сечение на
еквивалентната статорна намотка.
10.В модела, построен на база надлъжното сечение по оста d на машината се задава
токова плътност за възбудителната намотка, определена по т.3 и токова плътност за
еквивалентната статорна намотка, определена по т.9. Изчислява се и се построява картината
на пространствено разпределение на магнитната индукция във въздушната междина под зъба
по дължина на машината.
11.Получената стойност на магнитната индукция срещу зъбите на вътрешните
статорни пакети се сравнява с индукцията срещу зъба, ориентиран по ос d на машината (фиг.
4.26). Тъй като в 2D модела от фиг. 4.27 магнитният поток се затваря през допълнителен
магнитопровод с голяма магнитна проводимост, магнитната верига е с различно от
действителното съпротивление по пътя на основния магнитен поток. Това налага да се
умножат стойностите на токовите плътности във възбудителната и еквивалентната статорна
намотки с коефициент, равен на отношението на магнитните индукции от напречния и
надлъжния модели на ХГ. Изчислението се повтаря до изравняване на магнитните индукции
във въздушната междина, получени от двата модела.
12.По описания в т.11 алгоритъм се провеждат изчисления за всички режими на
натоварване на изследвания ХГ и се построяват кривите на магнитната индукция в зъбите по
контурите от въздушната междина до дъното на статорните канали.
За да се оцени влиянието на конструкцията на зоната на крайните статорни пакети
върху възможността на ХГ да работят при различни режими на натоварване, включително в
режим на недовъзбуждане, е направено изследване на ХГ, работещи в български ВЕЦ.
4.6.Препоръки за избор на конструкцията на челната зона на ХГ
На базата на направените изследвания може да се формулират следните препоръки за
конструкцията на челната зона на ХГ:
1.Крайните статорни пакети да се изпълняват с ширина около 20 – 25% по-малка от
тази на вътрешните пакети, като от страна на въздушната междина се изпълни скосяване,
така че при доближаване на края на статорния магнитопровод вуздушната междина да
нараства, както е показано на фиг. 4.8. Броят и големината на стъпалата на скосяване звиси
от мощността на ХГ. При голяма мощност, обикновено над 100 MVA, броят на стъпалата е
по-голям и достига 6 – 8. При мощности от порядъка на 10 до 100 MVA стъпалата са
обикновено 3 с размери 6х6 mm. При по-малки мощности може и да не се прави скосяване.
2.При конструиране на нови ХГ се препоръчва тялото на роторните полюси да се
изпълнява с дължина равна на дължината на статорния магнитопровод. Укрепването на
челната част на роторните бобини да се извършва с елементи от немагнитен материал.
3.При рехабилитация на стари ХГ, когато полюсите заедно с магнитната щека са по-
дълги от статорния магнитопровод е препоръчително магнитната щека да се замени с такава
от немагнитен материал – немагнитна стомана, титан и др.
29
 4.Когато по икономически съображения се налага да се използват щеки от магнитен
материал да се обърне особено внимание на кофигурацията на щеката от страна на
въздушната междина, като се предвидят канали, осигуряващи удължаване на пътя на
силовите линии на полето на челно разсейване или да се проектират полюси с намалена
дължина, равна на дължината на статорния магнитопровод.
4.7.Изводи
1. Разработен е метод в два варианта за изследване на полето на разсейване в
зоната на крайните пакети на хидрогенератори при празен ход и с отчитане на влиянието на
реакцията на тока на котвата при натоварване. Първият вариант на метода позволява бързо и
лесно получване на картината на полето на челно разсейване и оценяване на конструкцията
на зоната на крайните статорни пакети от гледна точка на магнитната индукция в зъбите от
радиалната и аксиалната съставки на магнитния поток с използване на достъпни хардуерни и
софтуерни средства. При втория вариант с цената на известно усложняване се постига по-
прецизно изследване на картината на полето на челно разсейване, за сметка на по-точно
задаване на м.д.н. на реакцията на тока на котвата.
2. С използване на разработения метод е направено изследване на полето на
разсейване в зоната на крайните пакети на хидрогенераторите на основните български ВЕЦ.
Направена е оценка на конструкцията на зоната на крайните статорни пакети и възможността
им да работят при активен, активно-индуктивен и активно-капацитивен товар. Определена е
магнитната индукция в зъбите на крайните и вътрешните статорни пакети, като са отделени
радиалната и аксиалната съставки на индукцията от основния магнитен поток и потока на
челно разсейване.
3. Направено е сравнение на получените теоретични резултати за полето на челно
разсейване с резултати от експериментално измерване на температурата на загряване на
зъбите на крайните статорни пакети при различните режими на натоварване. Получените
резултати показват пълна корелация на теоретичните изследвания и експерименталните
резултати.
4. Направено е изследване и анализ на подобрени конструкции на зоната на
крайните статорни пакети и роторните полюси соглед на намаляване на магнитния поток на
челно разсейване. Получените резултати позволяват да се оцени целесъобразността от
прилагането на такива конструкции при рехабилитация на стари и при конструирането на
нови ХГ.
5. Разработеният метод за изследване на полето на разсейване в зоната на
крайните пакети на хидрогенератори и направените анализи, са много полезни при
проектиране на нови ХГ и при анализ на качествата на същаствуващи ХГ, от гледна точка на
възможността им да работят в режим на недовъзбуждане.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В дисертационния труд е направен литературен обзор на проблемите, свързани със
загряване на зъбите на крайните пакети на статорния магнитопровод на хидрогенераторите,
от магнитните потоци на челно разсейване. На базата на обзора са формулирани проблеми,
свързани с режимите на работа на хидрогенераторите, свързани с генерираната от тях
реактивна енергия при работа в паралел с електроенергийната система на страната. Въз
основа на обзора и проблемите, свързани с необходимостта хидрогенераторите у нас да се
използват за регулиране на напрежението и потоците на реактивна мощност на системата,
както и възстановяване на ЕЕС след тежка авария са формулирани основните цели и задачи
за решаване в дисертационния труд. Те включват създаване на статични модели за
изследване на хидрогенератори с цел анализ на факторите, влияещи върху големината на
магнитните потоци на разсейване в зоната на крайните статорни пакети и разработване на
експериментална методика за изследване на загряването на крайните пакети на статора. На
базата на разработените модели са направени редица теоретични и експериментални
30
изследвания на влиянието на основните фактори, свързани с конструкцията на зоната на
крайните пакети и полюсите на машините. Формулирани са препоръки за избор на
конструктивни параметри, които са внедрени в ЕЛПРОМ ЗЕМ АД.
В заключение от цялостната изследователска работа, извършена в настоящия
дисертационен труд може да се направи извода, че поставените цели и задачи са изпълнени
изцяло. Основните резултати от изследванията са внедрени в практиката на управление на
ЕЕС и са формулирани за всички ХГ границите на допустимите стойности на реактивната
мощност на ХГ при работата им с номинална активна мощност. За всички ХГ, работещи в
основните български ВЕЦ са изготвени температурно коригирани P – Q диаграми.
НАУЧНИ И НАУЧНО-ПРИЛОЖНИ ПРИНОСИ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Разработен е числен подход за построяване на P Q диаграми на синхронни
хидрогенератори, който дава възможност за построяването и на ъгловите характеристики за
всички изследвани режими и позволява да се направи приблизителна оценка на степента на
насищането на изследваните машини.
2. Направени са изчисления и са построени посочените P Q диаграми на
намиращи се в експлоатация генератори в групите ВЕЦ „Рила” и ВЕЦ „ Родопи”, от скоро
обединени в Предприятие група ВЕЦ, общо 16 типа ХГ, произведени в заводи в Австрия,
Чехия, Русия, Украйна и България.
3. Разработена е методика за експериментално определяне на температурата на
загряване на зъбите на крайните пакети на статорния магнитопровод на хидрогенератори с
въздушно охлаждане, каквито са хидрогенераторите на основните ВЕЦ на ЕЕС на
РБългария.
4. Проведени са мащабни изследвания на загряването на крайните пакети на
статорния магнитопровод на хидрогенераторите на основните ВЕЦ на ЕЕС на РБългария,
които показват широк диапазон на прегряването спрямо вътрешните пакети. Това е
отражение на конструктивните мерки, заложени при проектиране на хидрогенераторите за
ограничаване на полето на челно разсейване.
5. Направен е анализ на резултатите от проведените експериментални изследвания.
Както показват изследванията, опасно високи температури на загряване на крайните пакети
се получават при съчетаване на двата основни неблагоприятни фактора: относително високи
температури на загряване на статорния магнитопровод и намотка и недостатъчни или
въобще липсващи мерки за ограничаване на полетата на челно разсейване. Такъв е случаят
на хидрогенераторите на ВЕЦ „Алеко” и ХГ5 на ВЕЦ „Пещера”. Това доведе до налагане на
ограничения в режима на работа по реактивна мощност на хидрогенераторите на ВЕЦ
„Алеко” и спешен ремонт за подобряване на действието на охладителите на ХГ5 на ВЕЦ
„Пещера”, за да се намалят средните температури на активните части с повече от 15 0С.
6. На базата на резултатите от експерименталните изследвания и направеният анализ
са определени границите на изменение на реактивната мощност при номинална активна
мощност на хидрогенераторите на основните ВЕЦ на ЕЕС на РБългария, като са определени
температурно коригираните им P-Q диаграми. Ограничения за работа при недовъзбуждане се
наложиха при ХГ на ВЕЦ „Алеко”. При всички останали изпитани хидрогенератори
загряването на зъбите на крайните пакети, независимо от температурата им, е в допустимите
граници. При тях допустимата от гледна точка на загряване P-Q диаграма съвпада с
теоретичната и няма ограничение за работа на хидрогенераторите при всички режими на
натоварване с номинална активна мощност и реактивна мощност от номинална индуктивна
до капацитивна от порядъка на 2/3 от номиналната индуктивна. Този диапазон на изменение
изцяло удовлетворява изискванията за управление на ЕЕС на РБългария.
7. Разработен е метод в два варианта за изследване на полето на разсейване в зоната
на крайните пакети на хидрогенератори при празен ход и с отчитане на влиянието на
реакцията на тока на котвата при натоварване. Първият вариант на метода позволява бързо и
31
лесно получване на картината на полето на челно разсейване и оценяване на конструкцията
на зоната на крайните статорни пакети от гледна точка на магнитната индукция в зъбите от
радиалната и аксиалната съставки на магнитния поток с използване на достъпни хардуерни и
софтуерни средства. При втория вариант с цената на известно усложняване се постига по-
прецизно изследване на картината на полето на челно разсейване, за сметка на по-точно
задаване на м.д.н. на реакцията на тока на котвата.
8. С използване на разработения метод е направено изследване на полето на
разсейване в зоната на крайните пакети на хидрогенераторите на основните български ВЕЦ.
Направена е оценка на конструкцията на зоната на крайните статорни пакети и възможността
им да работят при активен, активно-индуктивен и активно-капацитивен товар. Определена е
магнитната индукция в зъбите на крайните и вътрешните статорни пакети, като са отделени
радиалната и аксиалната съставки на индукцията от основния магнитен поток и потока на
челно разсейване.
9. Направено е сравнение на получените теоретични резултати за полето на челно
разсейване с резултати от експериментално измерване на температурата на загряване на
зъбите на крайните статорни пакети при различните режими на натоварване. Получените
резултати показват пълна корелация на теоретичните изследвания и експерименталните
резултати.
10. Направено е изследване и анализ на подобрени конструкции на зоната на крайните
статорни пакети и роторните полюси на ХГ с оглед на намаляване на магнитния поток на
челно разсейване. Получените резултати позволяват да се оцени целесъобразността от
прилагането на такива конструкции при рехабилитация на стари и при конструирането на
нови ХГ.
ПУБЛИКАЦИИ
във връзка с дисертацията
1. Михо Михов, Димитър Сотиров, Пламен Ризов, Васил Господинов, Стоян
Баташки. ЧИСЛЕН ПОДХОД ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА P-Q ДИАГРАМИ НА
ЯВНОПОЛЮСНИ СИНХРОННИ ГЕНЕРАТОРИ. Годишник на ТУ – София, том 57, книга 1,
2007, стр. 181 – 194, ISSN 1311-0829.
2. Димитър Сотиров, Михо Михов, Стоян Баташки, ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПУСТИМИТЕ ГРАНИЦИ НА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕАКТИВНАТА
МОЩНОСТ НА ХИДРОГЕНЕРАТОРИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ЗАГРЯВАНЕТО НА
КРАЙНИТЕ ПАКЕТИ НА СТАТОРА, I Научна конференция ЕФ 2009, Созопол, 1-4.10.2009;
стр. 19-26, ISSN 1311-0829.
3. Димитър Сотиров, Стоян Баташки, Димитър Станев, ЧИСЛЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ
НА АКСИАЛНАТА СЪСТАВКА НА ПОЛЕТО НА РАЗСЕЙВАНЕ В ЗОНАТА НА
КРАЙНИТЕ ПАКЕТИ НА СТАТОРНИЯ МАГНИТОПРОВОД НА СИНХРОННИ
ХИДРОГЕНЕРАТОРИ, II Научна конференция ЕФ 2010, Созопол, Годишник на ТУ-София,
Том 60, книга 2, 2010; стр. 270 – 282, ISSN 1311-0829.
4. Михо Михов, Димитър Сотиров, Стоян Баташки. Определяне на механичните
загуби на синхронна машина по метода на самоспиране, Годишник на ТУ – София, том 59,
книга 1, 2009, стр. 90 - 96, ISSN 1311-0829.
5. Пламен Ризов, Димитър Сотиров, Стоян Баташки, Радослав Спасов
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЛИЯНИЕТО НА Р.Т.К. ВЪРХУ МАГНИТНОТО ПОЛЕ В
РОТОРНИТЕ ПОЛЮСИ НА СИНХРОННИ ХИДРОГЕНЕРАТОРИ С МКЕ, II Научна
конференция ЕФ 2010, Созопол, Годишник на ТУ-София Том 60, кн. 2, стр. 216 – 224, ISSN
1311-0829.
6. Stoyan Batashki, Study of the magnetic field frontal dissipation to the hydro-generators
at Belmeken HPP, Sestrimo HPP and Momina klisura HPP, Сп. Електротехника и електроника,
Sofia 2012, vol. 47, № 11-12, ISSN 0861-4717.

32
 STUDY OF THE HYDROGENERATORS WORKING IN UNDER EXITATION MODE
Most of the hydro power generators in the Bulgarian Electric Power System (EPS) were designed
and manufactured in the 60-ies and 70-ies of the previous century. They don’t have factory P-Q diagrams for
defining their possibility to operate under conditions of nominal active load in a mode of under excitation.
The heaviest emergency operation mode is in case of partial or complete blackout of the EPS for which
restoration it is necessary to have some of the system sections operating in an “island” mode or in a
“restoration path” mode. In such cases individual sections of the system get power supply from the hydro
power generators of the big HPPs and then they get in parallel with the remaining part of the EPS. The
problem is that during operation in an “island” mode or in a “restoration path” mode, the power line in the
separated system section generates considerable inductive power which results in inadmissible voltage
increase. In order to take control of that reactive power, it is necessary that the hydro power generators,
providing power supply to that system section, should operate in a mode of under excitation.
It is known that considerable magnetic dissipation flows appear in the zone of the end packages of the stator
magnetic core of the synchronous generators. They close frontally to the teeth of the end stator packages and
cause considerable losses, resulting in significant increase of their temperature.
The considerable magnetic losses in the end packages of the stator magnetic core, resulting from the main-
radial magnetic flow and the frontal dissipation flows, may cause serious damage to the generators.
Dissertation Goal
This Dissertation is meant to make a theoretical and experimental study of the hydro power generators
which are in operation in the big hydro power plants (HPPs) of the Bulgarian Electric Power System, in
order to define their operating range under conditions of reactive power and nominal active load, taking
into account the limitations of admissible currents in the rotor and stator windings, as well as the static and
dynamic stability of the hydro power generators and the end packages heating-up. The study also includes
preparation of P-Q diagrams with temperature corrections of the main hydro power generators which are in
operation in the Bulgarian EPS.
The achievements and contributions of this Dissertation can be summarized as follows:
A calculation approach is developed for preparation of P-Q diagrams for synchronous hydro power
generators. This approach also provides possibilities for determining the angle parameters of all studied
operation modes, as well as for making an approximate estimation of the saturation degree of the units under
study.
Calculations are made and P-Q diagrams are prepared for generators which are in operation in Bulgaria.
A methodology is developed for experimental determining of the heating-up temperature for the teeth of the
end packages of the stator magnetic core.
Studies have been performed regarding the end packages heating-up at the stator magnetic core of the hydro
power generators in the big HPPs of the Bulgarian Electric Power System.
The experimental test results have been analyzed.
On the grounds of these experimental tests results and their analysis, the limits of reactive power changing
are defined under conditions of nominal active power of the hydro power generators.
A method is developed with two options for studying the magnetic dissipation field in the zone of the end
packages of the hydro power generators at no load, as well as taking into account the impact of the anchor
(stator) current reaction in case of loading.
This developed method has been used for studying the magnetic dissipation field in the zone of the end
packages of the hydro power generators and their possibility to operate under conditions of active, active-
inductive and active-capacitive load. The theoretical results of the frontal magnetic dissipation field are
compared to the results of the experimental temperature measurement of the teeth of the end stator packages
under different modes of loading. The achieved results show complete correlation between the theoretical
studies and the experimental studies.
A study has been performed and an analysis has been made of improved structures in the zone of the end
stator packages and the rotor poles of the hydro power generators with a view to reducing the magnetic flow
of frontal dissipation. The achieved results allow to make an assessment of the effect from applying such
structures in reconstruction of old hydro power generators and in construction of new ones.

33