ЮЧЕРГИЕН ФОРУМ 2012- ВАРНА

МАТЕМАТИЧЕСКИ МОДЕЛ НА ВЕТРОПАРК СЪС СИНХРОННИ

ГЕНЕРАТОРИ С ПОСТОЯННИ МАГНИТИ
Н.джагаров, СФилчев, д.Христов
Технически университет Варна—

jagarov@ieee.bg

А MATHEMATICAL MODEL OF WiNDPARK WITH PERMANENT

MAGNET ~УNСНRОNОU~ GЕNЕRАТОR~
N. Djagarov, s. Fuchev, D. Hristov

Abstract
High power wind parks integration to power systems requires solving the
problems with building the intersystem tie lines, power quality, power
scheduling and reserve, voltage disturbance and faults. А mathematical
model for investigation of the connection of a wind park with permanent
magnet synchronous generator to the grid is proposed. The different static
and transient modes operation of a wind park are investigated.

Резюме
Интегрupанетo нa ветponаpкoее кьм егдектpoенеpгuйнuте системu
noсmаея aa pешаеaне npoблемu с uзгpаждaнетo на npенoснumе линuи,
с качестеoтo на електpuческamа енеpгuя, с nпанupaнеmo u
pезереuрaнетo нa мОщнoстuте, сьс смущенuята на наnpеженuетo u
авapuuте в сuстемuте. Пpедлoжен е мamемаmuческu мoдел зa
изследеане на ееmponаpк със сuнхpoннu генератopu с noстoяннu
sлагнuтu u с nълнo npеoбрaзувaне на генеpиpанaтa епектpoенеpгuя
чpез стaтuчен npеoбpазoватегу. Изсгiедванu са pазлuчни pежuмu на
рабoта на ветpоnaрка, nрuведенa е чaст or noпученuте peaynmamu.

Въведение
Широкото използване на ветровата енергия е предизвикана от
ограничените запаси на изкопаеми енергоресурси, като ветрогенера

452
 ЧЕТВЪРТА СЕКЦИЯ. ЕКОJIОГИЯ. ВЬЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕНЕРГИЯ

торите се използват както за автономна работа, така и за работа в

мрежа. Използват се различии типове ветрогенератори; асинхронни,
асинхронни с двойно захранване и синхронни генератори с постоянни
магнити.
При асинхронните генератори скоросгга на вьртене е постоянна,
постигана чрез редуктор, съединяващ генератора и турбината [1]. При
тона необходимата реактивна мощност за създаване на полето, се
взема от мрежата и се компенсира чрез кондензаторна батерия,
включена кьм статора. Колебанието на скоростта на вятъра обаче
предизвиква колебание на момента, което е причина за появяване на
трептене (nicker) в генерираното напрежение.
Турбините с променлива скорост, която се изменя по отношение на
скоростта, определяна от мрежата, са за предпочитане. Те генерират
повече енергия при дадена скорост на вягьра и могат да управляват
активната и реактивната мощност. При тези турбини се използват два
типа генератори: индуктивни генератори с двойно захранване [2] и
синхронни генератори с постоянни магнити 13] пряко задвижвани от
турбината. Пряката предавка се изпопзва за повишаване на
надеiщкоспа и облекчаване на обслужването. Генераторът с пряка
предавка има много слабо охлаждане от ветротурбината, поради което
не могат да се използват двата типа асинхронни генератори, т.к. те
имат много големи намагнитващи токове. Затова се използват
синхронни генератори с пряка предавка.
През последните години все повече се внедряват мощни синхронни
генератори с постоянни магнити, пряко задвижнани от ветротурбината.
Това се обяснява с тяхната простота, лесно обслужване и повишена
ефективност. Тяхната мощност се повиши от 100kW през 80-те
години до 5MW днес. При тях реакцията на котвата зависи от
стойноспа на синхронната индупивност, която е по-малка в сравнение
с традиционните синхронни генератори. Относителната магнитна
проницаемост на постоянните магнити NdFeB е приблизително
единица ‚и,. 1,05 + i,io), което е равно на относителната
проницаемост във въздушната междина. Обикновено постоянните
магнити са монтирани на повьрхността на ротора. Генераторите са
неявнополюсни и имат голяма въздушна междина, определяща малка
стойност на намагнитващата индукгивност.

453
 Еi-IЕРГИЕН ФОРУМ 2012— ВАРНА

10km

485m

115Cm

loacm
338Сm

Фиг1. Схема на ветропарк LEITWIND

В резултат на променливата скорост на аъртене на синхронния
генератор с постоянни магнити (СГПМ) на клемите му се получава
напрежение с променлива амплитуда и честота. С помощта на
преобразоватеп на честота с различна топология се преобразува
генерираната електроенергия в енергия с постоянни параметри. За
изследване на режимите и характеристиките на работа на ветропарк с
ветрогенератори СГПМ в статията е разработен математически модел,
с помощта на който могат да се изследват различни работни и
аварийни режими.

Изследвана енергосистема
На фиг.1 е показана схемата на изследвания ветропарк LЕIтwINо,
състоящ се от шест генератора със СГПМ с номинална мощност
157kW всеки. Ветротурбините работят при скорост на вягьра в
диапазона 3+25 mIs. Те са диамегьр 80,3 m, имат три крила,
покриващи площ от 506 m2 и линейна скорост в края на крилата 75 mIs.
Мощноспа и скороспа на ротора се управляват чрез изменение на

454
 ЧЕТВЪРТА СЕКЦИЯ’ ЕКОЮГИЯ, Въ30БНоВЯЕМи ИЗТОЧНИL’И НА ЕНЕРГИЯ

ъгъла на атаката на крилата (pitch control). Основната спирачка е

аеродинамична, не зависеща от управлението на ъгьла на атаката, а
работната спирачка е електрическа. СГПМ имат пряка предавка към
вала на ветротурбината и номинално изходно напрежение 630 V.
Преобразователят на честота е със звено на постоянен ток с междинен
преобразовател на постоянен ток, реализиран чрез 1GBT транзистори.
На изхода на преобразователя се получава трифазно напрежение с
номинални параметри 59Hz, 690 V~10%.
2500 МУЛ 7хl,5 МУЛ
— 0 0 0 == ф
110/20kУ 10 км 2Оkу/690У
РС/АС DC/DC АС/РС СГIIМ
Фиг.2. Еквивалентна схема на изспедвания ветропарк

На фиг.2 е показана еквивалентната схема на изследвания

ветропарк и врьзката му с подстанция 110 kV. Генерираната енергия от
ветропарка се трансформира на 20 kV и чрез 10 км електропровод се
предава на подстанция 110/20 kV.

Модел на синхронния генератор с постоянни магнити

За симулиране на процесите в синхронния генератор се използва
пълният му модел в осите d,q,O, вьртящи се с ротора, записан във

]
формата на Коши [4]:

d[/d] = [а” ай] [Id + [bu О ][ud] = Пт + Br. U2;

di iq ан а22 ‘q О b22 14 (1)
d 1
di
Wr =
Тм
(Мт Mi;
кьдето: I~ ~ токове по осите d, q
- Ud ‘1’q напрежения по
осите d,q; а» = r/Id; а’2 = 4I’~~
а2’ = ‘d.й)т /4,; а22 = T/Iq; b» = 1/1»;
Ь22 = 1 11q’ 1d Jq индуктивности по надльжната и
напречната оси; г съпротивление на статорната
-

455
 ЕКЕРГИЕI-1 ФОРУМ 2012— ВАРНА

намотка; iv,. ъглова скорост на ротора;

-

‘q Lw + (‘‚, 1’] )i’~] електромагнитен момент на

= — -

генератора; М~’ механичен момент на турбината; у’

- -

амплитуда на потока, индуциран от постоянните магнити

на ротора в статорните намотки.
Индуктивностите 1’, и показват връзката между индуктивноспа
на фазата и положението на ротора поради явнополюсносгга на
ротора. Например индуктивността между фази а и b е
~аЬ = + (lq ‘‚,)соs(20С + 120°),
+ кьдето Ое е
електрическия ъгьл на ос q по отношение на фаза а.

Модел на ветротурбината
Ветротурбината се представя чрез статичната характеристика на
мощността й. Приема се, че механичната предавка има беакрайна
твърдост и нейната механична времеконстанта на турбината и
механичната времеконстанта на генератора се представят чрез
сумарната им времеконстанта Т’,’. Изходната мощност на турбината
P» LW] се представя чрез следното уравнение [5]:

О —с’ (i й’” ,,3

‘Н ‘‘JТ’”Р/ 2 ~ WIHd

където: С,, характеристичен коефициент на мощност на

-

турбината; р плътност на вьздуха ~kg/,,~З]; А

- -

работна площ на перата на турбината 1пг21] V’vj,K’

скорост на вягьра [«/~]; 2 отношение на скороспа на
-

края на перото на турбината към скоростта на вятъра;

р ъгьл на атаката на перото на турбината (pi’ci’) [cieg]
- -

На фиг.З е показана характеристиката на турбината,

предствавляваща зависимосгга на характеристичен коефициент на
мощност на турбината С~ от 2 при различни ъпи на атаката
/3 = О°,2°,4°,б°,8°JО°

456
 ЧЕТВЪРТА СЕКЦИЯ~ ЕК0110гИЯ. ВЪЗ0ЕНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕНЕРГИЯ

0.6

0.5

0.4

0.3

0.2 L

0.1 ч
0
0
W~N\»\\\5 10
\ 15
N
20 25
2
Фиг. З. Характеристика на ветротурбината

Dir

D5a

Ok

Ok

062

Dir

N
Фиг. 4. Схема на 1GBT мостовия инвертор с Три нива

457
 НЧЕРГИЫ-1 ФОРУМ 2012- ВАРI-IА

Модел на преобразователи на честота [б]

ПреобразОвателят на (-4’&
честота (фиг.2) се състои ~‘ j~ L0» u1
ОТ дИОд~Н МОСТОВ изпра- А0—~ ___о~о_Е:~::3тЧТ’_iф= ок
вител (Ac/Dc), преобра
зовател на постоянен ТОК
(Dc/Dc), реализиран Лоп,каiiа <
iiр~”КJ’lОЧiЬ
У»,’
____________

чрез IGBT транзистор, ««с < lаК

управляван ШИрОЧИННО-им
пулсно И МОСТОВ инвертор,
реализиран чрез ЮВТ
транзистори (фиг.4). На Фиг. 5. Заместваща схема на 1бВ’ транзистор
фиг. 5 е показана замества
щата схема на IGBT транзисторите на преОбразОваТеля, на КОЯТО ТОЙ е
представен като резистор (R0J, ИНд~КТИВНОСТ (L0,,) и ПОсТОЯннОТОКОВ
източник на напрежение (Uf)Я свьрзани ПОСЛ~дОВ~Т~ЛНО с ключа (к).
Ключът е управляем ОТ лОгически сигнал в ЗЭВИСИМОСТ ОТ напре
жението анОд-КаТОд UОk, анодния ТОК 1’, и управляващия сигнал на
управляващия електрод УЕ.
На схемите не са показани схемите за управление, филтриращите
устройства и защитата на преОбразОвателите.

Модел на мрежата
ЕлектрОпрОвОдъТ 10 км и двата ТрансфОрмаТОра 2Оkv/690У и
110/20kV са представени чрез техните съпротивления на разсейване.
Мрежата на захранване 110kV е представена чрез източник на
трифазно напрежение, включен последователно с еквивалентно
вътрешно RL съпротивление. Всички тези елементи са записани в
координатна система сi, ~ въртяща се синхронно.
Тогава напреженията вьв възлите О, О и О се изчисляват с
помощта на следните системи уравнения. Уравненията на линията,
сьединяваща възли i и], ще бьдат разликата меящу напреженията на
съединяваните вьзли [4]:

458
 ЧЕТВЪРТА СЕКЦИЯ’ ЕКОIЮГИЯ. ВЪЗОБНОВЯЕМи ИЗТ0ЧНИLIИ НА ЕНЕРГИЯ

Гu”i] [“~1 [~т’ о ~ Гi»] [ь о] d Гid] + [о ~‘] Г~»

—

Lr”#J [u’,,] Lо nj [jqj [О i’j ‘~ L’~J Li, О ]

= Г»Li, ~“iГ”] + [~‚
r,J[iqj [О
О]d[i’~] =
!,] di [iqj
(З)
d
Z,’It+L,’~I,= U,—Uj=U,;

където: с индекс / са означени параметрите и променливите на

съответната линия; токът на линията е токът на
ветропарка.

Тьй като ветрогенераторът е, явнополюсен и неговите уравнения

са записани в осите d, q~О, въртящи се синхронно с ротора му, а
уравненията на останалите елементи на мрежата в оси d, ~ то
преобразуването на тока на ветропарка и напрежението на клемите на
ветрогенератора се преобразуват с помощта на следните уравнения:
I,=7~~.I0;U6=Т~.U2; (4)
където:

~ ГL~~’~ёд;
cos5y; sйгёц~]
соsёJ бё 0,0j
‘
J(w,wj)dI.
(5)

Експериментални резултати
С помощта на така създадения математически модел в среда Niatlab
бяха симулирани различни статични и преходни режими на изследваната
енергосистема. С помощта на модела могат да бъдат получени
характеристики за токовете, напреженията, ъоiовите сковости на въртене,
активните и реактивни мощности при различни смущаващи вьздействия:
изменение на напрежението на шини 110kV • изменение на скороспа на
вягьра, включване и изключване на ветропарка към мрежата, изменение
на заданието на регулаторите и др.
На следващите времедиаграми е показана част от получените в
резултат на симулациите експериментални данни.

459
 ЕНЕРГИЕН ФОРУМ 2012- ВАРИЛ

0
°

Lime food

Фиг. 6. Изменение на фазните напрежения във възел З при изменение на

напрежението на шини llCuV

0.10
I I I I I I
0,10 —

0,14
0,12

р 0,1

0. 0.00
0.00
0,04
002

0.02 0.04 0.00 0.00 0.1 0.12 0.14 0.10 0,10 0.02 0.04 0.00 0.00 on 0. 0,14 0,10 0,10
OlmHиЦ kлНисi

Фиг. 7. Изменение на апивната Фиг. 8. Изменение на реактианата

мощност на ветропарка при измене мощност на ветропарка при изменение
ние на скороспа на вятьра на скороспа на вятъра

0.8

0-6

0.4

0-2

z~г::ж~
-0.2

-0.4

-0.6

-0.8

0.155 0.16 0.165 0.17

dm0 Гаос~

Фиг. 9. Форми на фазните напрежения вьв възеп З, показващи изкриеявания,

предизвикани от преобразователя на честота

460
 ЧЕТВЪРТА СЕКЦИЯ’ ЕКОЛОГИЯ ВЬЗОБНОНЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ I-IA ЕНЕРГИЯ

Заключение
В среда Matlab е сьздаден математически модел на ветропарк
LЕ’тwlND, състоящ се от ветрогенератори със синхронни генератори с
постоянни магнити и неговата връзка с електрическата мрежа. С
помощта на модела могат да се симулират различни статични и
преходни режими на изследваната енергосистема. С помощта на
модела могат да бъдат получени характеристики за токовете,
напреженията, ъгловите скорости на въртене, активните и реактивни
мощности при различни смущаващи въэдействия: изменение на
напрежението на шини 110kV • изменение на скоростта на вятъра,
включнане и изключване на ветропарка кьм мрежата, изменение на
заданието на регулаторите и др.
Получените при симулациите резултати показват адекватноспа и
точноспа на модела и възможноспа му за изследване на такива
ветропаркове, за проектиране и настройка на контролерите и за
изследване на качеството на електрическата енергия, генерирана от
ветропарковете.

Литература
[1] V. spitsa, A. Kupernian, С. Weiss and R. Rabinovici, Design of a robust
voltage controller for an induction generator in an autonomous power system
using a genetic algorithmp, Proceedings of the 2006 American Control
Conference, Minneapolis, Minnesota, О~А, June 14-16, 2006, рр.3475-3481.
[2] J. B. Ekanayake, L. Holdsworth, X-C. Wu, and Nicholas Jenkins, Dynamic
modeling of doubly ted induction generator wind turbines, IEEE Transactions
on Power systems, Vol.18, No.2, May, 2003, pp.803-809.
‘3] R. Меlнсio, V.M.F. Mendes, J.Rs. Catalro, Fractional-order control and
simulation of wind energy systems with PMSC/(ull-power converter topology,
Energy Conversion and Management, No.51, 2010, рр.125О—i 258.
[41 Н.Ф. джагaрoв, Расчет nереходных nроцессов в электрических системах
со сложной структурой сети, Электричество, Москва, 1990, N~1, с.9-16.
[5] B. Fox, D. Flynn, L. Bryans, N. Jenkins, D. Milborrow, M. OMalley, R. Watson
and O. Anaya-Lara, Wind power integration. Connection and system
operational aspects, The Institution of Engineering and Technology London,
United Kingdom, 2007, 276 p. ISBN 978-0-86341-449-7.
‚6] Matlab & Simulink, Sir Power systems 4, Reference, The MathWorks.

461