ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-

СОФИЯ
ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра: „Електроенергетика”
Специалност: „Електроенергетика и електрообзавеждане”

РЕФЕРАТ
ТЕМА:

Развъртане и включване в паралел на синхронен генератор.

Натоварване на синхронни генератори

Изработил: Ивайло Евгениев Иванов Проверил:

/Т. Радева/
Фак. № 031215010
Курс: 4 Група: 9

1
 2019г.
Синхронните генератори могат да работят като източници на електрическа
енергия в автономни мрежи за отделни консуматори или да работят паралелно,
включени за общи шини. За включването на генераторите в паралел е
необходимо да се извърши синхронизация. Тя е процес или последователност от
процеси, чрез които въртящата се синхронна машина се синхронизира с друга
синхронна машина или със системата. Чрез синхронизацията се съединяват по
между си и разделно работещи части на системата, както и отделни системи,
които могат да се разглеждат като еквивалентни генератори.
На практика се прилагат два основни метода на включване на синхронните
машини по между им или към системата: метод на точната синхронизация и
метод на грубата синхронизация, който за синхронните генератори е известен
като метод на самосинхронизация, а за синхронните двигатели и компенсатори-
асинхронно пускане.

Ред на пускане на синхронен генератор

1. Подготовка за пускане – при извършване на подготовка за пускане на
синхронен генератор трябва да се има предвид вида на генераторите и
схемата на електрическата централа. Обемът на подготвителните работи
зависи от състоянието на генераторите и е най-голям, когато генераторът се
пуска след основен ремонт. Проверяват се системите за маслоснабдяване, за
охлаждане, за възбуждане, защитите и комутационната апаратура. Измерва се
съпротивлението на изолацията на всички двигатели, свързани с пускането,
както и изолацията на ротора и статора на генератора.
2. Развъртане на генератора – след подготовката за пускане се пристъпва към
развъртане на генератора, като се отварят регулиращите органи на турбината
от регулатора за честота на въртене. При първоначално завъртане на агрегата
се следи дали няма шум от биене, вибрации, задиране или други явления,
показателни за ненормално състояние на агрегата. При хидроагрегат няма
ограничение в скоростта, с която се развърта ротора. При турбоагрегат
скоростта на повишаване честотата на въртене се определя от равномерно
загряване на турбината според инструкцията за експлоатация. Необходимо е
да се премине бързо през зоните на критичните честоти на въртене, които са
известни предварително.
3. Възбуждане и сфазиране на генератора – при достигане на номинални
обороти, ако развъртането е преминало нормално, се пристъпва към
възбуждане на генератора. Скоростта на увеличение на напрежението не се
ограничава. При достигане на номинално напрежение на изводите на
генератора, ако е неободимо, той се сфазира(посока на въртене на полето).
Трябва да се получи съвпадение на реда на фазите на генератора с реда на
фазите на системата. Сфазиране се прави при първоо пускане на генератора и
след основен ремонт. При включване на генератора към системата с обратен

2
 ред на фазите се получават много големи токове и въртящи моменти,
насочени противоположно на въртящия момент на турбината. Сфазирането се
извършва с фазопоказателно устройство. То представлява един трифазен
асинхронен микродвигател. На неговата ос е закрепен алуминиев диск, върхи
който е изобразена стрелка. Фазопоказателното устройство се свързва
последователно и по един и същи начин към напреженовия трансформатор
на шините на централата и към напреженовия трансформатор на генератора.
И в двата случая посоките на въртене на диска трябва да са еднакви.
4. Включване на генератора към системата – включването на генератора в
паралел може да стане по един от двата, посочени горе метода- точна
синхронизация и самосинхронизация.
5. Натоварване на генератора – натоварването с активна мощност и нейното
регулиране се извършват чрез увеличаване или промяна на количеството
вода(за хидрогенератори) или количеството пара(за турбогенератори),
подавани на турбината. Натоварването с реактивна мощност се осъществява
чрез увеличаване на възбудителния ток на генератора.

При включване на синхронен генератор към електрическата мрежа трябва да се

спазят няколко условия, за да не протекат големи изравнителни токове, които да
създадат големи електродинамични сили, които ще възпрепятстват процеса на
синхронизация. Условията са:
1. Равенство на ефективните стойности на напреженията на включвания
генератор и на системата
2. Еднакви честоти на генератора и на системата или на ъгловите им честоти
3. Съвпадане на напреженията по фаза(ъгълът между векторите на
напреженията δ да е 0°)
Ако посочените условия се изпълнят
точно, процесът на включване в паралел
протича без поява на изравнителни токове
и без токови удари. Контролът и
изпълнението на тези условия се
извършват с помощта на синхронизиращи
устройства. Преди да се пристъпи към
синхронизация, трябва да се провери
изправността на синхронизиращото
устройство. Изпълнението на първото
условие се постига чрез изменение на тока
на възбуждане на генератора, а на
останалите две условия-чрез изменение на въртящия момент на вала, като се
въздейства на първичния му двигател(водна, парна турбина и др.) Абсолютно
точно спазване на всички изисквания практически не е възможно, поради което
се допускат отклонения на контролираните величи в определени граници. При
разлика само в големината на напреженията на генератора и системата ще се
получи изравнителен ток с чисто индуктивен характер. При нормални условия се

3
допуска тази разлика да е 5-10%, при аварийни- 20%. В момента на включване на
генератора в паралел ъгълът не трябва да надвишава 8-12°. Импулсът за
включване трябва да се подаде, като се отчита времето за включване на
прекъсвача. Ако напрежението на генератора е по-голямо от това на системата,
той бързо влиза в синхронизъм и поема реактивен товар. Ако напрежението се
различава и по фаза, изравнителният ток ще има и активна компонента, от която в
статорната намотка на генератора се получават механични сили.
За включване на големи синхронни генератори
към мрежата в електрическите централи се използват
автоматизирани синхронизиращи уредби, които
осигуряват автоматично регулиране на честотата и
големината на напрежението. Тъй като е трудно да се
поддържа строго синхронна ъглова скорост на
генератора преди включването, се получава малка
разлика в честотите на мрежата и генератора преди
синхронизацията. Поради това напрежението на
контактите на прекъсвача ∆ U се получава като разлика
от двете синусоидални напрежения с близка честота.
Това напрежение ще представлява хармонична
функция с кръгова честота 0,5(ω г−ω мр), чиято обвивна крива се променя във
времето също по хармоничен закон, но с малка честота. Моментът на включване
се избира, когато върху трите фази ∆ U =0. Това е доста трудно да се осъществи,
поради което може да съществува някаква минимална разлика в напреженията
или честотите в момента на включването. Точната синхронизация се допуска при
разлика в честотите <0,3Hz.
Ако включването на генератора към мрежата се осъществи при δ ≠ 0, ще се
получи разлика в напреженията ∆ U и ще протече изравнителен ток в статора на
генератора. Този ток има значителна активна съставка създаваща магнитен поток
в статора и под негово влияние възниква ответен магнитен поток в ротора. В
резултат на взаимодействието на тези потоци се създава електромагнитен
въртящ
момент на
вала на
агрегата,
който може
да бъде
ускоряващ
(ако векторът
на генератора
изостава от
вектора на
системата) или забавящ (когато векторът на генератора изпреварва този на
системата). Включването на генератора в паралел при δ ≠ 0 предизвиква
значително механично натоварване на неговия вал, което се проявява във вид на

4
удар поради внезапното изменение на честотата на въртене. Това може да
доведе до тежки последствия не само за генератора, но и за първичния двигател.
Големите изравнителни токове създават и значителни електродинамични
усилия в намотките на генераторите. При неравенство на честотите, когато U г =
U мр = U, ъгълът δ непрекъснато се изменя. Това води до изменение и на разликата
в напреженията ∆ U , която се нарича напрежение на биене. Границите,
в които се изменя ∆ U , са от ∆ U =0 при δ=0° до ∆ U =2U при δ=180°. Ако
включването стане при голяма стойност на ∆ U , освен че протича голям
изравнителен ток, е възможно машината да не влезе в синхронизъм. Най-голям
изравнителен ток възниква при δ=180°. Изравнителният ток се намира по
формулата:
2U
I изр = }} =2 {I} rsub {k ¿
X d ¿

в които се изменя ∆ U , са от ∆ U =0 при δ=0° до ∆ U =2U при δ=180°. Ако

включването стане при голяма стойност на ∆ U , освен че протича голям
изравнителен ток, е възможно машината да не влезе в синхронизъм. Най-голям
изравнителен ток възниква при δ=180°. Изравнителният ток се намира по
2U
формулата: I изр = X }} =2 {I} rsub {k ¿ ¿
d

Следователно изравнителният ток е 2 пъти по-голям от тока на трифазно късо

съединение на изводите на генератора, а действуващите моменти и сили
нарастват 4 пъти. В този случай има опасност както от нагряване на намотките на
генератора, така и от поява на големи механични усилия между тях.
Точната синхронизация може да се извърши ръчно от дежурния персонал,
автоматично от специални синхронизиращи устройства или ръчно с автоматичен
контрол на синхронизма, който забранява включването на генераторния
прекъсвач, когато условията за синхронизъм не са изпълнени.
При ръчно изпълнение на точната синхронизация контролът на
напрежението се осъществява с два волтметъра. Единият е от тях показва
напрежението на изводите на включвания генератор, а другият- на
системата(мрежата) или на работещия генератор. В същите точки се контролира и
честотата с два честотомера. Съвпадението на векторите на напреженията по
фаза се установява посредством синхроноскоп, към който се подават
напраженията на генераторът и на системата. Синхроноскопът е апарат ет
електромагнитен тип и работи на принципа на въртящото се магнитно поле. При
разлика в честотите стрелката му се върти с разликата им в една или друга
посока, в зависимост от това коя честота е по-голяма. Когато разликата изчезне
(δ=0°), стрелката е обърната вертикално нагоре. Приборите за синхронизация се
обединяват в синхронизационна колонка или на пулт за синхронизация, като при
високо напрежение се включват през напреженови измервателни
трансформатори.
При автоматична точна синхронизация се използват различни
синхронизиращи устройства. Едно такова устройство е синронизаторът с

5
постоянен ъгъл на изпреварване. Синхронизаторите, работещи на този принцип
са бързодействащи и са с просто устройство. При избора на момента за
включване на прекъсвача на генератора се контролира само хлъзгането между
векторите на напраженията на генератора и системата. При неизменна ъглова
скорост на хлъзгане ω s 0ъгълът на дефазиране е правопропорционален на
времето.
δ=ω s 0.t
За конкретно хлъзгане ω s 0 импулсът за включване на прекъсвача се подава преди
оптималния момент, на точно определен ъгъл между векторите δ и. Той зависи
единствено от собственото време на включване на прекъсвача t вп. Когато
напреженията са изравнени, напрежението на биене е:
∆ U =2Umsin¿)
При изменението на ъгъл δ в границите от –π до 0 има еднозначна зависимост
между него и напрежението на биене ∆ U . Това позволява ъгъла на изпреварване
да се фиксира от устройство. При настроен ъгъл подаването на импулс за
включване на прекъсвача трябва да става винаги при определена ъглова скорост
на хлъзгане ω s 0. Ако ω s< ω s 0 включването е по-рано от оптималния момент, а ако
ω s> ω s 0 – по-късно. Включването на прекъсвача само при ω s= ω s 0 забавя процеса на
синхронизиране. Компромисно решение е забрана на включване при ω s> ω s 0 и
разрешение при ω s ≤ ω s 0. Измерва се времето tk(контролно време), за което ъгълът
на дефазиране между напреженията на генератора и на системата се изменя с
определена стойност.
Основни недостатъци на точната синхронизация са: сложност и
продължителност на процеса- от няколко минути при нормални условия до 10-20
минути при смущения и колебания на напрежението и честотата в системата;
възможност за механични повреди на агрегата при несинхронно включване,
особено при голяма фазова разлика между напреженията; необходимост от
висококвалифициран персонал.
Методът на самосинхронизацията е значително по-прост и се допуска при
спазване на определени условия, но у нас не се прилага. При метода на
самосинхронизация не се изисква точно спазване на условията за синхронизъм.
При метода на самосинхронизация невъзбудената синхронна машина (СМ)
се развърта от първичен двигател до подсинхронна честота и се включва към
електроенергийната система. Веднага след включването на прекъсвача се подава
форисрано възбуждане(приема се че останалите условия за синхронизация са
изпълнени) В следствие на възникналия синхронен момент, с малки колебания,
роторът сам влиза в синхронизъм.
Предимство на метода е бързото включване на генератора към системата,
особено при аварийн и ситуации. Реализира се с прости апарати и лесно се
автоматизира.
Недостатък на метода е протичането на голям ток при включването на
прекъсвача.
При развъртане на невъзбудена синхронна машина до подсинхронни
обороти и преди включване на прекъсвача, върху ротора и действат

6
двигателен(турбинен) момент Мт, механичен съпротивителен момент Ммс и
инерционен момент. След включването на прекъсвача и преди подаване на
възбуждане допълнително започват да действат асинхронен момент Мас и
реактивен момент Мр. Уравнението на движение на синхронния генератор е:
dω
Мдв(Т) – Мтр = Мпр = J. dt + Мас + Мр
Асинхронният момент действа в посока на увличане на ротора към
синхронната честота на въртене и намалява с намаляване на хлъзгането. За
сигурно увличане на ротора и задържането му на ъглова скорост, близка до
синхронната, е необходимо:
U 2c
Мпр ≤ Мср.ас, където Мср.ас ≈ ¿
2
Друго важно условие за задържането на синхронния генератор в
синхронизъм е реактивният момент и възникналия при включването на
възбуждането синхронен момент да са с еднакви посоки, като Мс > Мр (Мас = 0).
Големината на Мр зависи от ъгъла на дефазиране δ между надлъжната ос на
ротора и посоката на полето на статора.
Прекъсвачът се включва при честота, близка до синхронната и веднага се
подава възбуждане. Допустимата разлика в честотите Δf не трябва да превишава
2,5Hz. За да се облекчат условията на синхронизация е необходимо да са
изпълнени у двете условия. Посоките на Мас и Мпр също трябва да са еднакви, т.е.
dω dω
при dt > 0 (Мпр > 0) прекъсвача се включва при подсинхронна честота, а при dt < 0
(Мпр >0) при надсинхронна.
Процесът на синхронизация при нормална пускова характеристика е 30-40s.
При подсинхронна честота процесът е приблизително 3 пъти по-продължителен,
но е с по-малки колебания на ротора. Обикновено се работи с комбинирана
характеристика - пуск със задание за надсинхронна честота и при 80% ωн промяна
на заданието с ωзад = ωн.
В момента на включване на прекъсвача синхронната машина не е възбудена,
което е равносилно на късо съединение във веригата след съпротивлението на
синхронната машина, захранвана в този момент от системата. Протича преходен
изравнителен ток, чиято периодична съставка достига до 4 пъти номиналния ток
на генератора. Токът е реактивен по характер и не предизвиква големи
механични колебания на ротора на синхронния генератор. Теоретично
ограничения за прилагането на метода не съществуват.

Принцип на действие на автоматиката за

самосинхронизация

На снимката вляво е дадена блоковата

схема на алгоритъма, по който
функционира синхронизаторът. В блок 1 се

7
 задава допустимата разлика между ъгловите честоти на генератора и на
системата, при която може да бъде включен прекъсвача. В блок 2 се
измерва текущата стойност на Δω. В блок 3 измерената стойност се сравнява със
зададената. При изпълнение на заданието в блок 3 се подава команда за
включване на прекъсвача Q от блок 4. Включването се контролира от блок 5. Ако
прекъсвачът Q се е включил, от блок 6 се подава команда за включване на
възбуждането, а от блок 7 се подава команда за блокиране на измерването.

Използвната литеартура
1. Цолов, Ангел Автоматизация на електроенергийните системи. Авангард Прима, София 2014
2. Етърски, Ст. Електрическа част на електрически централи. Техника, София 1994
3. Ангелов, А., Димитров, Д. Електрически машини II част. Техника, София 1988