Тема 2

ТУРБОПОМПИ И ВЕНТИЛАТОРИ
ТЕМА 2. КИНЕМАТИКА НА ТЕЧЕНИЕТО В РАБОТНОТО КОЛЕЛО НА

ТУРБОМАШИНИТЕ. ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ НА РАБОТНИТЕ
ТУРБОМАШИНИ. ВЛИЯНИЕ НА БРОЯ НА ЛОПАТКИТЕ НА
РАБОТНОТО КОЛЕЛО И ИЗХОДЯЩИЯ ИМ ЪГЪЛ ВЪРХУ НАПОРА И
СТЕПЕНТА НА РЕАКТИВНОСТ.
КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ
 работно колело;
 кинематика на течението;
 скоростен триъгълник;
 динамичен напор;
 потенциален напор;
 степен на реактивност;
 коефициент на циркулация.
ЦЕЛИ
СЛЕД ЗАПОЗНАВАНЕ С МАТЕРИАЛА ВИЕ ТРЯБВА ДА МОЖЕТЕ:
 да построите скоростен триъгълник при входа, при изхода и в
произволна точка от междулопатъчния канал на центробежна помпа,
при краен и безкраен брой на лопатките;
 да познавате основното уравнение на работните турбомашини в
различните му форми на запис;
 да обясните влиянието на крайния брой на лопатките и на изходящия
им ъгъл  2 Л върху напора и степента на реактивност.
2.1. КИНЕМАТИКА НА ТЕЧЕНИЕТО В РАБОТНОТО КОЛЕЛО НА

ТУРБОМАШИНИТЕ
2.1.1. УСТРОЙСТВО И ПРИНЦИП НА РАБОТА НА ЦЕНТРОБЕЖНИ

ПОМПИ
Схематично устройството на центробежна помпа е показано на Фиг. 2.1. Тя се
състои от следните основни елементи: смукателно тяло 1, работно колело 2, и
нагнетателно тяло 3. Смукателното тяло служи да подведе работната течност
от смукателния тръбопровод към работното колело. То се състои от преден
диск а и заден диск б, между които са разположени работните лопатки б.
ТЕМА 2.КИНЕМАТИКА НА ТЕЧЕНИЕТО В РАБОТНОТО КОЛЕЛО НА ТУРБОМАШИНИТЕ.
ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ. ВЛИЯНИЕ НА БРОЯ НА ЛОПАТКИТЕ
НА РАБОТНОТО КОЛЕЛО И ИЗХОДЯЩИЯ ИМ ЪГЪЛ ВЪРХУ НАПОРА И СТЕПЕНТА НА
РЕАКТИВНОСТ.
Работното колело преобразува механичната енергия, подведена от

двигателя, в хидравлична енергия (потенциална и кинетична). Предаването
на енергия се осъществява, чрез силово взаимодействие между лопатките на
работното колело и преминаващата през него течност. При това
взаимодействие течността се движи от входа на работното колело (оста му на
въртене) към неговата периферия. Нагнетателното тяло служи да отведе
течността от работното колело и да преобразува част от кинетичната й
енергия в потенциална. Нагнетателното тяло завършва с дифузор и фланец,
чрез който помпата се свързва с нагнетателната арматура.
Механичната енергия се предава на работното колело от вала 4, уплътнен с
помощта на салниковите навивки 7. Те са поместени в специално изработена
уплътнителна кутия 5 и се пристягат с помощта на втулката 6.
Центробежните помпи нямат самозасмукваща способност. По тази причина,
когато се монтират на д свободното ниво на течността, трябва да се
обезвъздуши смукателният тръбопровод и помпата. При малки помпи това се
извършва ръчно. За да се осъществи това е необходимо на входа на
смукателния тръбопровод да
се монтира смукателен
клапан. Той пропуска
течността само в посока от
резервоара към помпата.
При големи помпи
обезвъздушаването на
смукателния тръбопровод и
помпата се осъществява с
помощта на вакуумпомпа. В
този случай не е необходимо
Фиг. 2.1. Основни елементи на едностъпална монтирането на смукателен
центробежна помпа клапан.
След запълване на помпата с вода се включва електродвигателят, който
привежда работното колело във въртеливо движение. В резултат на силовото
въздействие на лопатките и породените от това центробежни сили, течността
се придвижва в междулопатъчните канали на работното колело от входа към
изхода му. При входа на колелото се създава налягане, по-ниско от това,
което действа върху свободната повърхност на течността в смукателния
резервоар. В следствие на тази разлика между наляганията течността
постъпва в смукателния тръбопровод, а от там в помпата. Този процес се
осъществява непрекъснато и по този начин се създава постоянно движение
на течността.
2
2.1.2. КИНЕМАТИКА НА РАВНИННОТО ТЕЧЕНИЕ В РАБОТНОТО

КОЛЕЛО НА ТУРБОПОМПА
Работното колело на турбопомпата (Фиг. 2.2) е основен елемент, който
създава необходимия напор (налягане) и дебит. От него в значителна степен
зависи к.п.д. на помпата, както и смукателната й способност, съответно
кавитационните й качества.
За да се изясни кинематиката на течението се разглежда работно колело на
центробежна турбомашина, което се върти около хоризонтална ос с
постоянна ъглова скорост (Фиг. 2.2).
Абсолютното течение в работното колело се се разглежда като резултат от
преносно и относително течение. Токовите линии на преносното течение

прдставляват коцентрични окръжности, а преносната скорост u представлява
обиколната скорост на флуидните частици (Фиг. 2.2-а). Токовите линии на
относителното течение са разположени по дължина на междулопатъчните
канали, а формата им е подобна на формата на лопатките (Фиг. 2.2-б).

Относителната скорост w е вектор, който е допирателен към токовите линии
на относителното течение.
а). б).
в).
Фиг. 2.2. Токови картини: а). на преносното движение; б). на относителното
движение; в). на абсолютното движение.

Скоростта на абсолютното течение  се получава като геометрична сума от
 
скоростите u и w :
3
  
2.1 u w.
За да работи с висок к.п.д. една турбопомпа, е необходимо абсолютното
течение в подвеждащите и отвеждащи (неподвижни) елементи да е
установено. В работното колело това на практика е не осъществимо, поради
разлика между наляганията, съответно скоростите по коремната и гръбната
страна на лопатката. Поради тази причина изискването за висок к.п.д. при
поптимален (изчислитетлен) режим на работа на помпата се постига, чрез
осигуряване на установено относително течение в междулопатъчните канали
на работното колело.
На Фиг. 2.3 e показано работно колело в меридианно сечение и ортогонална
проекция. Меридианното сечение представлява сечение на работното колело
с равнина, преминаваща през оста му на въртене, при което входящия и
изходящия ръб на лопатките му са показани с действителните им радиуси,
респективно диаметри. Ортогоналната проекция е проекция на колелото
върху равнина, перпендикулярна на неговата ос на въртене.
Основните геометрични величини на работното колело са: радиус r0 на
входящия отвор на работното колело; радиус r1 при входящия ръб на
лопатката; радиус r2 при изходящия ръб на лопатката; ъгъл  л на лопатката в
произволна точка - ъгъл между допирателната към лопатката в
разглежданата точка и допирателната към окръжност, която преминава през
точката, а центърът й лежи върху оста на въртене на работното колело в
меридианна проекция; ширина b на канала на работното колело; стъпка t на
лопатъчната решетка; дебелина  на лопатките на работното колело,
измерена по нормала на средната им линия, дебелина  на лопатките,
измерена по окръжност с радиус r .
На Фиг. 2.3 с индекс 1 са означени величините, които се отнасят за входа на
работното колело, а с 2 - за изхода му. Индекс „прим” е добавен, когато се
отнася за точки непосредствено преди входящия и след изходящия ръб на
лопатките (без отчитане на дебелината им). Когато течението постъпва
безударно при входящия ръб на лопатките, към съответната скорост се
добавя и индекс "0" .
В произволна точка от междулопатъчното пространство, разположена на

радиус r , големината на преносната скорост u се определя по формулата:
2.2 u  r .

Абсолютната скорост  в произволна точка на течението в работното

колело се определя като  геометрична сума от преносната скорост u и
относителната скорост w .
4
Фиг. 2.3. Основни елементи от геометрията на работното колело на

центробежна помпа.
 
Фигурата, получена от сумирането на скоростите u и w се нарича скоростен
триъгълник. Характерни ъгли на скоростният триъгълник са ъгълът  - между
 
направлението на относителната скорост w и преносната u , и ъгълът  -
 
между абсолютната скорост  и преносната скорост u .

Проекцията на абсолютната скорост  върху меридианната равнина,
преминаваща през разглежданата точка, се нарича меридианна скорост и се
 
означава с m . Проекцията на абсолютната скорост  върху направлението

на преносната се означава с u и се нарича преносна компонента на
абсолютната скорост. От фигурата се вижда, че в произволна точка от
междулопатъчното пространство:
  
2.3   m  u ,
или
  2  2
2.4  m  u .
Построяване на скоростния триъгълник в произволна точка от

междулопатъчния канал.
Тук ще бъде показана последователността за построяване на скоростният
триъгълник в произволна точка А, която се намира на радиус r (диаметър D )
в междулопатъчния канал на работното колело. Скоростите са определени
5
без отчитане на дебелината на лопатките и се приема, че формата на

токовите линии съвпада с формата на лопатките, т.е. ъгъл   Л (Фиг. 2.4).
1. Построява се окръжност с радиус r през точка А.

2. Построява се права a , допирателна към окръжността в т.А ( a  r ).

3. Построява се права b , допирателна към лопатката в т.А  Л  а; r .
4. Построява се векторът на преносната скорост с големина
nD  
u  r  u  r  .
60
 
5. Построява се векторът на меридианна скорост m  u с големина
QT
m  , където b е ширината на междулопатъчния канал в точка А.
Db
 
6. Построява се права c , успоредна на a u , през върха на m .

7. Построява се векторът на относителната скорост w с начало в т. А така,
че върхът му да съвпада с пресечната точка на правите b и c .
Фиг. 2.4. Построяване на скоростен триъгълник в произволна точка от

междулопатъчния канал на работното колело на центробежна помпа.

8. Пренася се векторът на относителната скорост w , успоредно на себе си

така, че началото му да съвпада с края на преносната скорост u (ъгълът
 
между w и u е  Л ).
9. Построява се векторът на абсолютната скорост с начало в т. А и край –
   
в края на w   u  w  (Фиг. 2.4).
6
10. Построява се преносната компонента на абсолютната скорост u с


големина u    cos   u  m .
tg Л
2.2. ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ
2.2.1. ТЕОРЕМА ЗА КОЛИЧЕСТВОТО НА ДВИЖЕНИЕ

В теоретичната механика теоремата за количеството на движение (ТКД)
гласи: векторната производна по времето от количеството на
n
движението, на система от материални точки  mi  i , е равна на
i1

главния вектор F на външните сили, приложени към тази система:
 d n 
2.5 F    m i  i  ,
dt  i1 
където: mi е масата на отделната точка.
Приложена за непрекъсната среда, каквато са флуидите теоремата гласи, че
ако в началното и крайното напречно сечение на елементарна токова
 
нишка от установено течение скоростите са 1 и 2 , елементарната

резултантна сила d F , с която ограничаващата среда действа върху
токовата нишка, е:
  
2.6 dF  dq  2  1  ,
където dq е масовият дебит на токовата нишка ( dq      dS , а dS е
произволно напречно сечение).
Ако флуидното течение с обем V е ограничено от затворена контролна
повърхнина S , част от която представлява обтечената канална стена, и S1 и

S 2 са входяща и изходяща контролна повърхнина, резултатната сила F върху
ограниченото флуидно течение се определя от уравнението:
  
2.7 F   2  dq   1  dq .
S2 S1
При решаването на инженерни задачи тази теорема се използва за

определяне на силовото взаимодействие между флуидите и намиращите се в
тях или заграждащи ги неподвижни и движещи се твърди тела. Уравнение 2.7
от реален несвиваем флуид, ограничен от твърди стени, за две произволни
сечения 1-1 и 2-2 (Фиг. 2.5), има вида:
7
    
F    Q   '2  2  1'  1   G  F1  F2  Fk ,
 
2.8
където: Q е обемният дебит на флуида;  -

 
плътността на флуида; 1 и 2 са средни
скорости в избраните сечения в; 1' и  '2 са
коефициенти на количеството на движение
(коефициенти на Бусинеск). За най-често
срещания случай на турбулентни  течения се
Фиг. 2.5. Относно извода на приема   1 ; F1 и F2 - сили породени от
'
ТКД и ТМКД нормални и тангенциални напрежения в двете

 избрани сечения (сили от налягане и сили на
триене); Fk - силата, с която каналните стени действат върху флуида.

Обикновено е необходимо да се определи силата Fk по уравнението:
   
Fk    Q'2  2  1'  1   G  F1  F2 .
 
2.9

В някои случаи се налага определянето на реакцията Frk , с която флуидът
действа върху каналните стени:
    
Frk  Fk    Q1'  1  '2  2   G  F1  F2 .
 
2.10
2.2.2. ТЕОРЕМА ЗА МОМЕНТА НА КОЛИЧЕСТВОТО НА

ДВИЖЕНИЕ
Теоремата за момента на количеството на движение (ТМКД) в
теоретичната механика гласи: векторната производна по времето от
 n 

главния момент K O   ri  mi  i  на количеството на движението на
i 1
система материални точки спрямо полюса  O е равна на взетия

 
спрямо същия полюс главен момент MO  rF  F на външните сили,
приложени върху системата:

 d n    dK O
2.11 MO    ri  mi  i   .
dt  i1  dt
При непрекъсната среда – флуид и установено течение по контролната
повърхност S , уравнение 2.11 може да се запише във вида:
      
2.12 MO  rF  F   r2  2   dq   r1  1   dq .
S2 S1
8
    
където: M0 (F)  rF  F е главен момент на системата външни сили; 1 и 2 -
скоростите в началното dS 1 и в крайното dS 2 сечения на токовата нишка; r1 и
r2 - радиус векторите на сечения dS 1 и dS 2 с начало точка О.
Уравнение 2.12, приложено за канала, показан на Фиг. 2.5, приема вида:
        
2.13 M0 (F)   r2  2   dq   r1  1   dq  M0 (G)  M0 (F1 )  M0 (F2 )  M0 (Fk ) ,
S2 S1

където M 0i са моментите на съответните сили спрямо избран център на
въртене.
И тук най-често се налага  да се търси моментът от действието на каналните
стени върху флуида - M0 (Fk ) или реактивния момент от действието на флуида

върху каналните стени - M0 (Frk ) като:
       
2.14 M0 (Fk )   r2  2   dq   r1  1   dq  M0 (G)  M0 (F1 )  M0 (F2 ) ,
S2 S1
        
2.15 M0 (Frk )  M0 (Fk )  M0 (G)  M0 (F1 )  M0 (F2 )   r
S1
1  1   dq   r
S2
2  2   dq .
В теорията на работните турбомашини, теоремата за момента на

количеството на движение се използва за определяне напора на помпите
(налягането на вентилаторите), при известна кинематика на течението през
работното колело (известни скоростни триъгълници при входа и изхода на
колелото).
2.2.3. ТУРБИННО УРАВНЕНИЕ НА ОЙЛЕР

Теоретичният напор на работното колело HT може да се определи с помощта
на теоремата за момента на количеството на движение, ако се познават
скоростните триъгълници при входа и изхода на работното колеоло.
Течението в работното колело се разглежда като съвкупност от елементарни
токови нишки, с елементарен масов дебит dq . Входът и изходът на всяка
една токова нишка се характеризира със съответния скоростен триъгълник
(Фиг. 2.6).
Моментът на всички сили, с които лопатките на работното колело действат
върху флуида, може да се определи с помощта на уравнение 2.14.
Контролните сечения S1 и S 2 представляват цилиндрични повърхнини, чиито
образувателни са меридианните проекции на входящия и изходящия ръб на
лопатките на работното колело. При прилагане на уравнението са направени
следните предпоставки:
9
1. Силите на триене по контролните повърхнини са пренебрежимо малки

при оптимален режим на работа на машината и моментът им спрямо
оста на въртене на помпата се пренебрегва.
2. Силите от наляганията p1 и p 2 имат направления, които преминават
през оста на въртене на работното колело, поради което техните
моменти спрямо точка О са равни на нула.

3. От външните масови сили, върху флуида действа единствено теглото G
. Поради симетричното разпределение на флуида в работното колело,
приложната
 точка на теглото съвпада с оста на въртене О и моментът
му е M0 G  0 .
4. Флуидът при турбопомпите и вентилаторите се приема за несвиваем,
т.е.   const . Тогава dq    dQ .
Фиг. 2.6. Относно извода на турбинното уравнение на Ойлер.

След като се вземат в предвид направените предпоставки, уравнение 2.14
добива вида:
     
2.16 M0 (Fk )  MK     r2  2   dQ     r1  1   dQ .
S2 S1

Моментът на абсолютната скорост  е:
 
2.17 r    r    cos   r  u .
Тогава за големината на момента на работното колело се получава:
2.18 Mk     r
S2
2  u2   dQ     r1  u1   dQ .
S1
10
Величините
 r 1  u1   dQ
2.19 r1  u1 ср  S 1
QT
и
 r 2  u2   dQ
2.20 r2  u2 ср  S2
QT
се наричат усреднени (по дебит) стойности на скоростния момент при
входа, съответно при изхода на работното колело.
Тогава 2.18 добива вида:
2.21 
MK    QT  r2  u2 ср  r1  u1 ср . 
Мощността, предадена от работното колело на флуида, е:
   
2.22 PK  MK      QT  r2  u2 ср  r1  u1 ср      QT  u2  u2 ср  u1  u1 ср ,
където u1  1  r1 и u2  2  r2 .
Тъй като теоретичният напор на работната турбомашина е:
2.23 HT 
PK


  QT  u2  u2 ср  u1  u1 ср
,

  g  QT   g  QT
или:
u2  u2 ср  u1  u1 ср
2.24 HT  .
g
Уравнение 2.24 представлява т. нар. основно уравнение на работните
турбомашини или уравнение на Ойлер за работна турбомашина.
Записано за схемата със z k   , уравнение 2.24 дава теоретичния напор на
машината при безкраен брой лопатки:
u2  u2 ср  u1  u1 ср
2.25 HT   .
g
Уравнение 2.24 важи и за отделна токова нишка (токова линия). В такъв
случай то се записва във вида:
u 2  u2  u1  u1
2.26 HT  ,
g
където u 2 , u 2 , u1 и u1 са скоростите при изхода, съответно при входа на
разглежданата токова нишка (токова линия).
11
Ако се приложи косинусова теорема за скоростния триъгълник при входа на

работното колело, за относителната скорост w 1 може да се запише:
2.27 w12  u12  12  2  u1  1  cos 1  u12  12  2  u1  u1 .
Тогава за произведението u1  u1 се получава:
12  u12  w 12
2.28 u1  u1  .
2
Аналогично, за произведението u2  u2 може да се запише:
22  u 22  w 22
2.29 u 2  u 2  .
2
След заместване на 2.28 и 2.29 в уравнение 2.26, за теоретичния напор на
работното колело се получава друг запис на основното уравнение на
турбомашините:
22  12 u 22  u12 w 12  w 22
2.30 HT    .
2g 2g 2g
Когато течението пред входа на работното колело не е предварително
завъртяно (радиален вход), u1  0 и уравнение 2.26 добива вида:
u 2  u 2
2.31 HT  .
g
В общия случай теоретичният напор HT е различен за различните токови
линии. За да се получи усредненият по дебит напор, е необходимо да се
използват величините r1  u1 ср и r2  u2 ср , определени по 2.19 и 2.20.
Уравнения 2.26, 2.30 и 2.31 могат да се приложат и за течението в работното
колело като цяло, когато скоростите му при входа и изхода му се изменят
незначително. В такъв случай, на практика се използват скоростите при
изхода и входа на средната токова линия от меридианното течение в
работното колело. По-нататък ще се приема това предположение и основното
уравнение ще се използва във формите му 2.26, 2.30 и 2.31.
За схемата със z k   горните уравнения добиват вида:
22  12 u22  u12 w 12  w 22
2.32 HT    ,
2g 2g 2g
u 2  u2  u1  u1
2.33 H T 
g
и
12
u 2  u 2 
2.34 H T  .
g
При вентилаторите, тъй като p    g  H , основното уравнение се представя в
следните форми:
22  12 u22  u12 w 12  w 22
2.35 pT      ,
2 2 2
2.36 pT    u2  u2  u1  u1 
и
2.37 p T    u2  u2 .
За схемата с безкраен брой лопатки, уравненията са:
22  12 u2  u12 w 2  w 22
2.38 p T     2    1 ,
2 2 2
2.39 pT    u2  u2  u1  u1 
и
2.40 pT    u2  u2 .
2.3. ВЛИЯНИЕ НА БРОЯ НА ЛОПАТКИТЕ НА РАБОТНОТО КОЛЕЛО
И ИЗХОДЯЩИЯ ИМ ЪГЪЛ ВЪРХУ НАПОРА И СТЕПЕНТА НА
РЕАКТИВНОСТ
2.3.1. СТЕПЕН НА РЕАКТИВНОСТ

Първият член от дясната страна на уравнение 2.30 представлява
нарастването на кинетичната енергия на флуида в работното колело и се
нарича динамичен напор:
22  12
2.41 Hd  .
2g
Останалите два члена от дясната страна на уравнение 2.30 представляват
нарастването на потенциалната енергия на флуида в работното колело и
сумата им се нарича потенциален напор:
u 22  u12 w 12  w 22
2.42 Hp   .
2g 2g
u 22  u12
Членът от 2.42 представлява нарастването на потенциалната енергия
2g
в резултат на действието на центробежните сили върху флуида. Членът
13
w 12  w 22
представлява нарастване на потенциалната енергия на флуида, в
2g
следствие намаляването на относителната скорост в междулопатъчния канал
в посока от входа към изхода на работното колело. Това се дължи на факта,
че лицето на живото сечение на каналите нараства в същата посока.
Степен на реактивност  на работна турбомашина се нарича
отношението на потенциалния напор към теоретичния напор:
Hp
2.43  .
HT
Имайки в предвид, че:
2.44 HT  Hp  Hd ,
за  може да се запише:
HT  H d H
2.45   1 d .
HT HT
Вижда се, че коефициентът  показва каква част от теоретичния напор на
помпата се превръща в потенциален.
От скоростните триъгълници е известно е, че 12  m2 1  u21 и 12  m2 2  u22 .
След заместване на последните изрази в 2.41, за динамичния напор се
получава:
22  12 m2 2  u22  m2 1  u21
2.46 Hd   .
2g 2g
При u1  0 и m1  m2 (както често се приема), изразът 2.46 приема вида:
u22
2.47 Hd  .
2g
Тогава за степента на реактивност може да се запише:
u22
H 2g 
2.48   1 d  1  1  u2 .
HT u 2  u 2 2  u2
g
Ако се изрази u 2 от уравнение 2.48, чрез  и u 2 и се замести в 2.31, за
теоретичния напор на работна турбомашина може да се запише:
2  u 22
2.49 HT   1   .
g
14
2.3.2. ВЛИЯНИЕ
НА БРОЯ НА ЛОПАТКИТЕ НА РАБОТНОТО
КОЛЕЛО ВЪРХУ НАПОРА НА РАБОТНА ТУРБОМАШИНА
За изясняване влиянието на броя на лопатките на работното колело върху
напора на помпата се разглежда кинематиката на течението при безкраен
zk   и краен zk   брой на лопатките (Фиг. 2.7).
При схемата с безкраен брой на лопатките z k   , относителното течение е
ососиметрично. Токовите му линии са равномерно разпределени в
междулопатъчния канал и имат формата на лопатките. Относителната
скорост w  и налягането имат постоянни стойности във всички точки от
окръжност с произволен радиус r (Фиг. 2.7). При тази схема скоростните
триъгълници при входа и изхода се построяват с ъгли 1Л и  2 Л (Фиг. 2.8, а, б).
Скоростите, зависещи от тези ъгли се означават с индекс " " - u , w u , w 
и  .
За да отдава работното колело енергия на флуида е необходимо да
съществува разлика между наляганията по лицевата (коремната) страна на
лопатката (т.х) и гръбната (т.y), т.е. p x  p y . Това означава, че w x  w y (Фиг.
2.7). В точките между х и у, относителните скорости приемат междинни
стойности.
Фиг. 2.7. Влияние на крайния брой на лопатките на работното колело върху

кинематиката на течението
Върху големините на скоростите w x и w y , респ. наляганията p x и p y , влияние
оказва т. нар. относителен (осов) вихър (Фиг. 2.7). За да се изясни появата
на осовия вихър се предполага, че входът и изходът на междулопатъчните
канали са затворени. Тогава, при въртене на работното колело около оста му
с ъглова скорост  , в междулопатъчните канали възниква относително
15
течение в посока, обратна на посоката на въртене на работното колело (Фиг.

2.7).
При реалното работно колело с отворени междулопатъчни канали,
относителното течение може да се разглежда като сума от две течения.
Едното течение е осовият вихър, а второто - течение, наречено транзитно
(транслационно), което би се получило, ако отсъстваше осовият вихър (при
движение на флуида в неподвижен канал). Геометричната сума от скоростите
на двете течения определя скоростта на сумарното относително течение.
Влиянието на осовия вихър върху разпределението на относителната скорост
се изразява в увеличаване на стойността й по посока на въртене на
работното колело. Това означава, че тя ще бъде най-малка по лицевата
страна на лопатката и най-голяма – по гръбната (Фиг. 2.7). В някои случаи е
възможна и появата на отрицателна скорост по лицевата страна на
лопатката.
а). б).
Фиг. 2.8. Скоростни триъгълници при безкраен и при краен брой на лопатките:
а). при входа на работното колело; б). при изхода на работното колело.
Поради увеличаване на скоростта по посока на въртене на работното колело,
токовите линии на относителното течение в близост до гръбната страна на
лопатката се сгъстяват (Фиг. 2.7). При това се променя и ъгъл  между
относителната скорост и допирателната към окръжност с радиус r .
От казаното до тук следва, че крайният брой на лопатките води до промяна на
скоростните триъгълници при входа и изхода на работното колело. Тази
промяна се изразява в появата на отклонения на относителните скорости
w u1 - непосредствено след входа на работното колело и w u2 -
непосредствено преди изхода му (Фиг. 2.8, а, б). Това води до увеличаване на
преносната компонента на абсолютната скорост при входа от u1 до u1 и до
намаляване на преносната й компонента при изхода от u2 до u 2 , където
без индекс " " са означени скоростите при схемата с краен брой на
лопатките.
Промяната на скоростния триъгълник при входа на работното колело не
оказва влияние върху напора на помпата, тъй като теоремата за момента на
16
количеството на движение се прилага за сечение, което се намира

непосредствено преди входа на колелото.
Промяната в скоростния триъгълник при изхода на колелото, вследствие
влиянието на крайния брой на лопатките, води до намаляване на преносната
компонента на абсолютната скорост с w u2 :
2.50 u2  u2  w u2 .
Тази промяна довежда до намаляване на теоретичния напор на помпата до
HT , в сравнение със схемата с безкраен брой на лопатките, където напорът е
HT HT  HT  .
Поради сложния характер на явленията, протичащи в работното колело на
работна турбомашина, на практика е почти невъзможно да се изведе строга
теоретична зависимост отчитаща влиянието на крайния брой на лопатките
върху напора, създаван от работното колело. По тази причина формулите,
които се използват за отчитане на това влияние, са получени след
опростяващи предпоставки или представляват полуемпирични и емпирични
зависимости.
Често, за определяне теоретичния напор на работна турбомашина, се
използва зависимостта:
H T
2.51 HT  ,
1 p
където p е поправъчен коефициент, отчитащ влиянието на крайния брой на
лопатките.
Често се използва коефициентът:
1
2.52 k .
1 p
Тогава зависимостта 2.51 добива вида:
2.53 HT  k  HT .
Обикновено p  0,2..0,3 .
За определяне на коефициента p , Пфлайдерер предлага формулата:
 1
2.54 p  2  2 ,
zk D 
1   1 
 D2 
където опитния коефициент  се определя по зависимостта:
2.55   0,55..0,68   0,6  sin 2Л .
17
За определяне броя на лопатките на работното колело, Пфлайдерер

предлага изразът:
D 2  D1   2Л
2.56 z k  6,5   sin 1Л .
D 2  D1 2
В литературата съществуват и други зависимости за определяне на
коефициента  и броя на лопатките z k . За определяне броя на лопатките на
центробежен вентилатор, Степанов предлага опростената формула:
2Л
2.57 zk  .
3
Броят на лопатките на работните колела на центробежни помпи се избира в
границите от 5 до 8, а най-често 6-7.
За определяне влиянието на броят на лопатките на центробежни
вентилатори, се използва уравнението, предложено от Б. Ек:
1
2.58 k .

1,5  1,1  2 Л
1 90
  D 2 
z k  1   1  
  D 2  
За отчитане влиянието на крайния брой на лопатките върху напора на
работното колело, Gulich предлага формулата:
2.59 HT  1  1     u2   HT .
Коефициентът  се определя по формулата:
 sin  2 Л 
2.60   f1  1    kw ,
 z k0,7 
 
където: коефициентът f1 , отчитащ формата на междулопатъчния канал в
меридианно сечение, има стойност f1  0,98 за радиални работни колела.
8,16sin2 Л

D1
Коефициентът kw има стойност kw  1 при e zk
и
D2
 D1 
8,16sin 2Л

 e z k 
D 
kw  1  2 8,16sin 2Л  в останалите случаи.

 1 e z 
 
k
 
Тъй, като
18
2.61 u2  u2  w u2  1     u2

и
m 2
2.62 tg 2 Л  ,
u 2  u 2 
за теоретичния напор на работното колело може да се запише:
u22  m2  u22  k 2  QT 
2.63 HT             .
g  u 2  tg 2Л  g    D 2  b 2  tg 2Л 
2.3.3. ПОСТРОЯВАНЕ НА СКОРОСТНИТЕ ТРИЪГЪЛНИЦИ ПРИ

ВХОДА И ИЗХОДАНА РАБОТНОТО КОЛЕЛО С ОТЧИТАНЕ НА
КРАЙНИЯ БРОЙ НА ЛОПАТКИТЕ
 Построяване на скоростните триъгълници при входа на
работното колело.
В общия случай, когато преди входа на работното колело има направляващ

апарат течението постъпва със скорост '1,0 , сключваща ъгъл '1,0  90 o с

преносната скорост u1 . В този случай скоростния триъгълник е образуван от
  
скоростите '1,0 , u1 и w '1,0 (Фиг. 2.9).
Меридианната скорост се определя от

теоретичния дебит QT , който
преминава през работното колело по
формулата:
QT QT QT
2.64 'm1    .
S1   D1  b1 2    r1  b1
В следствие на крайната дебелина на
лопатките сечението при входа на
междулопатъчните канали се стеснява
Фиг. 2.9. Скоростни триъгълници и меридианната скорост нараства до
при входа на работното колело. m1 , която се определя по зависимостта:
2.65 m1  k 1  'm1 .
Тук k 1 е т. нар. коефициент на стеснение при входа и се намира по израза:
S'1 t1 1
2.66 k1    ,
S1 t 1  1 z k  1
1
2    r1  sin 1л
където: z k е броят на лопатките на работното колело.
19
  
В този случай скоростният триъгълник е съставен от скоростите 1,0 , u1 и w 1,0 и
е с характерни ъгли  1,0 и 1,0 (Фиг. 2.9).
На практика лопатката се реализира с ъгъл по-голям от 1,0 :
2.67 1л  1,0   ,
където:  е ъгълът на атаката при входа. Препоръчва се   3  8o , с цел да

се подобри кавитационната устойчивост на колелото.
Поради сложната картина на течението в междулопатъчния канал, при
изчислението на работното колело се използва т. нар. струйна теория,
въведена от Ойлер. Тя предполага, че работното колело е с безкраен брой
безкрайно тънки лопатки ( zk   ). В
такъв случай токовите линии на
относителното течение са
ососиметрични, а формата им
съвпада с формата на лопатките.
Тогава входящият и изходящият
ъгъл на течението са еднакви с
входящият и изходящият ъгъл на
лопатките на работното колело, т.е.
1  1л и 2  2 л . Величините,
характерни за схемата със z k   ,
Фиг. 2.10. Скоростни триъгълници при
радиален вход на работното колело. имат индекс " " .
Скоростния триъгълник при входа се
    
съставя от скоростите 1  1 , u1 и w 1  w 1 (Фиг. 2.10).
На Фиг. 2.10 са показани скоростните триъгълници в случай, че течението
постъпва радиално (т. нар. радиален вход), т.е. 1,0  90 o . В този случай
абсолютните скорости '1,0 и 1,0 нямат проекция върху преносната, т.е.
'u1,0  u1,0  0 .
 Построяване на скоростните триъгълници при изхода на

работното колело.
Меридианната скорост 'm2 в сечението непосредствено след изходящия ръб
на лопатката се определя по формулата:
QT QT QT
2.68 'm2    .
S 2   D 2  b 2 2    r2  b 2
Меридианната скорост непосредствено пред изходящия ръб (с отчитане на
дебелината  2 ) ще бъде:
20
2.69 m2  k 2  'm2 ,

където k 2 е коефициент на стеснение при изхода. Определя се по уравнение,
аналогично на 2.66:
S' 2 t2 1
2.70 k2    .
S2 t 2  2 zk  2
1
2    r2  sin  2 л
Ако работното колело е реализирано по схемата z k   , скоростния
триъгълник за течението непосредствено преди изходящия ръб на лопатките
е образуван от скоростите 2 , u2 и
w 2 (Фиг. 2.11). С отчитане влиянието
на броя на лопатките на работното
колело скоростния триъгълник при
изхода е образуван от скоростите
2 , u 2 и w 2 . В случая преносната
компонента на абсолютната скорост е
u2  u2 . Скоростния триъгълник за
течението непосредствено след
изходящия ръб е образуван от
Фиг. 2.11. Скоростни триъгълници скоростите ' 2 , u2 и w ' 2 , където
при изхода на работното колело. 'm2  m2 , 'u2  u2 по съображения,
аналогични на тези, отнасящи се за входа на лопатките на работното колело.
2.3.4. ВЛИЯНИЕ НА ИЗХОДЯЩИЯ ЪГЪЛ 2 Л НА ЛОПАТКИТЕ НА

РАБОТНОТО КОЛЕЛО ВЪРХУ НАПОРА И СТЕПЕНТА НА
РЕАКТИВНОСТ
За да се изясни влиянието на изходящия ъгъл на лопатките на работното
колело върху напора му, се разглеждат три работни колела, които се
различават помежду си единствено по ъгъл  2 Л . Нека и трите колела се
въртят с еднаква ъглова скорост  и да работят с еднакъв дебит Q T . При
първото колело 2 Л  90 o (Фиг. 2.12-а), при второто 2 Л  90 o (Фиг. 2.12-б) и при
третото -  2 Л  90 o (Фиг. 2.12-в).
Под всяко едно работно колело, условно е показана формата на
междулопатъчния канал в случай, че осовата му линия е изправена. Вижда
се, че при работното колело с  2 Л  90 o , каналът има най-голяма дължина, но
най-малка дифузорност. Обратно, при работното колело с 2 Л  90 o ,
дължината на канала е най-малка, а степента на дифузорност – най-голяма.
21
При работното колело с 2 Л  90 o характеристиките на канала заемат

междинни стойности. Това означава, че хидравличните загуби от триене ще
бъдат най-големи при работното колело с 2 Л  90 o и най-малки при това с
2 Л  90 o . Обратно, загубите в следствие разширението на напречното
сечение на канала ще бъдат най-малки при работното колело с 2 Л  90 o и
най-големи при това с 2 Л  90 o . Тъй като хидравличните загуби в следствие
от разширението на напречното сечение на канала са по-големи от тези от
триене, то работното колело с назад обърнати лопатки ( 2 Л  90 o ) ще има по-
голям хидравличен к.п.д. от това с напред обърнати лопатки ( 2 Л  90 o ).
Работното колело с  2 Л  90 o заема междинно положение в това отношение.
а). б). в).
Фиг. 2.12. Форма на междулопатъчния канал: а). при ъгъл 2 Л  90 о ; б). при
ъгъл 2 Л  90 о ; в). при ъгъл 2 Л  90 о .
Изходящият ъгъл  2 Л оказва съществено влияние върху напора и степента на
реактивност на работното колело. От Фиг. 2.12 се вижда, че при еднакви
меридианни m 2 и преносни u 2 скорости при изхода на работното колело,
скоростните триъгълници са различни, при различни ъгли  2 Л . Това води до
различни преносни скорости u2 при изхода, респ. до различен напор HT . За
да се изясни по-подробно влиянието на ъгъл  2 Л се разглеждат скоростните
триъгълници, показани на Фиг. 2.13 Скоростните триъгълници, показани на
22
фигурата са построени при предпоставката за безкраен брой на лопатките, а

напорът HT и степента на реактивност   са определени при условието
u1  0 (радиално втичане). В такъв случай теоретичният напор е
u 2  u 2 
2.71 H T  ,
g
динамичният напор е
u22
2.72 Hd  ,
2g
потенциалният напор е
u 2  u2 u22
2.73 Hp  Ht  Hd   ,
g 2g
степента на реактивност е
u 2 
2.74   1  .
2  u2
Фиг. 2.13. Влияние на ъгъл  2 Л върху напора и степента на реактивност.

На Фиг. 2.13 са построени скоростните триъгълници в следните случаи:
23
 I – скоростта u2  0 , като изходящият ъгъл е означен с  2 Л min . В този

случай HT  Hd  Hp  0 , т.е. работното колело не отдава енергия на
преминаващия през него флуид. Степента на реактивност   1 . При
ъгъл 2 Л  2 Лmin скоростта u2 става отрицателна, т.е. турбомашината
започва да работи като турбина.
 II – ъгъл  2 Л  90 o .
u 22
 III – ъгъл  2 Л  90 o . В този случай u2  u2 . Това означава, че HT  ,
g
u 22 u 22 1
Hd  , Hp  и степента на реактивност    .
2g 2g 2
 IV - ъгъл  2 Л  90 o .
 V - скоростта u2  2  u2 , като изходящият ъгъл е означен с  2 Л max . В
2  u 22
този случай HT  Hd  , а степента на реактивност е   0 .
g
Очевидно е, че такова работно колело създава само динамичен напор.
На Фиг. 2.13 са показани и графичните зависимости на HT , Hd , Hp и   от
u 2  .
От изложеното до тук могат да се направят николко по-важни извода.
Работните колела с назад обърнати лопатки (  2 Л  90 o ) при равни други
условия създават по-малък теоретичен напор HT в сравнение с работни
колела с напред обърнати лопатки  2 Л  90 o . Това е валидно и за теоретичния
напор при краен брой на лопатките HT . Колелата с назад обърнати лопатки
обаче създават по-голям потенциален напор (имат по голяма степен на
1
реактивност    ) в сравнение с тези с напред обърнати, при които
2
1
преобладава динамичният напор (при тях степента на реактивност е    ).
2
В отвеждащите елементи на работните турбомашини се осъществява процес
на преобразуване на част от кинетичната енергия в потенциална. Този процес
е съпроводен със загуби на енергия. Тъй като при работните колела с назад
обърнати лопатки ще имаме преобразуване на енергия в по-малка степен,
това означава, че този вид машини ще работят с по-висок хидравличен к.п.д.
в сравнение с машините с напред обърнати лопатки.
При еднаква честота на въртене, работното колело с напред обърнати
лопатки ще създава даден напор при по-малък външен диаметър, т.е. по-
малки габаритни размери на машината и по-малка маса. Поради по-ниския
24
к.п.д. на този вид машини като цяло, те се използват в случаите, когато от

решаващо значение са габаритните размери. С напред обърнати лопатки се
изработва обикновено работните колела на някои видове центробежни
вентилатори.
При центробежните помпи изходящият ъгъл на лопатките е в границите
 2 Л  15..36 о . При вентилаторите  2 Л  15..170 о .
КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ
 Кои са основните елементи, от които влизат в състава на
центробежните помпи?
 Какво представляват токовите линии на преносното течение в
работното колело на центробежна помпа?
 Какво представляват токовите линии на относителното течение в
работното колело на центробежна помпа?
 Коя скорост се нарича преносна и на какво е равна?
 Коя скорост се нарича относителна?
 Коя скорост се нарича абсолютна и на какво е равна?
 Как се дефинира понятието „скоростен триъгълник“?
 Как се дефинира понятието „ъгъл на лопатката на работното колело“?
 Как се дефинира ъгълът  в скоростния триъгълник?
 Какво наричаме „меридианна проекция“ на работното колело?
 Какво наричаме „ортогонална проекция“ на работното колело?
 Коя скорост се нарича „меридианна“?
 От коя скорост зависи дебитът на турбопомпите?
 От кои скорости зависи напорът на турбопомпите?
 Какво наричаме „динамичен напор“?
 Какво наричаме „потенциален напор“?
 Какво наричаме „степен на реактивност“?
25

Тема 2

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Тема 2

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ТУРБОПОМПИ И ВЕНТИЛАТОРИ

ТЕМА 2. КИНЕМАТИКА НА ТЕЧЕНИЕТО В РАБОТНОТО КОЛЕЛО НА

2.1. КИНЕМАТИКА НА ТЕЧЕНИЕТО В РАБОТНОТО КОЛЕЛО НА

2.1.1. УСТРОЙСТВО И ПРИНЦИП НА РАБОТА НА ЦЕНТРОБЕЖНИ

Работното колело преобразува механичната енергия, подведена от

2.1.2. КИНЕМАТИКА НА РАВНИННОТО ТЕЧЕНИЕ В РАБОТНОТО

Фиг. 2.3. Основни елементи от геометрията на работното колело на

Построяване на скоростния триъгълник в произволна точка от

без отчитане на дебелината на лопатките и се приема, че формата на

Фиг. 2.4. Построяване на скоростен триъгълник в произволна точка от

10. Построява се преносната компонента на абсолютната скорост u с

2.2. ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ

2.2.1. ТЕОРЕМА ЗА КОЛИЧЕСТВОТО НА ДВИЖЕНИЕ

При решаването на инженерни задачи тази теорема се използва за

където: Q е обемният дебит на флуида;  -

ТКД и ТМКД нормални и тангенциални напрежения в двете

2.2.2. ТЕОРЕМА ЗА МОМЕНТА НА КОЛИЧЕСТВОТО НА

система материални точки спрямо полюса  O е равна на взетия

В теорията на работните турбомашини, теоремата за момента на

2.2.3. ТУРБИННО УРАВНЕНИЕ НА ОЙЛЕР

1. Силите на триене по контролните повърхнини са пренебрежимо малки

Фиг. 2.6. Относно извода на турбинното уравнение на Ойлер.

Ако се приложи косинусова теорема за скоростния триъгълник при входа на

2.3.1. СТЕПЕН НА РЕАКТИВНОСТ

Фиг. 2.7. Влияние на крайния брой на лопатките на работното колело върху

течение в посока, обратна на посоката на въртене на работното колело (Фиг.

количеството на движение се прилага за сечение, което се намира

За определяне броя на лопатките на работното колело, Пфлайдерер

2.61 u2  u2  w u2  1     u2

2.3.3. ПОСТРОЯВАНЕ НА СКОРОСТНИТЕ ТРИЪГЪЛНИЦИ ПРИ

Меридианната скорост се определя от

където:  е ъгълът на атаката при входа. Препоръчва се   3  8o , с цел да

 Построяване на скоростните триъгълници при изхода на

2.69 m2  k 2  'm2 ,

2.3.4. ВЛИЯНИЕ НА ИЗХОДЯЩИЯ ЪГЪЛ 2 Л НА ЛОПАТКИТЕ НА

При работното колело с 2 Л  90 o характеристиките на канала заемат

а). б). в).

фигурата са построени при предпоставката за безкраен брой на лопатките, а

Фиг. 2.13. Влияние на ъгъл  2 Л върху напора и степента на реактивност.

 I – скоростта u2  0 , като изходящият ъгъл е означен с  2 Л min . В този

к.п.д. на този вид машини като цяло, те се използват в случаите, когато от

You might also like