Университет по хранителни технологии

гр. Пловдив

лекции по ПКВ
 1. Общи сведения
Хидравличните машини са предназначени за обмен на енергия между флуид и работната част на
машината.
Помпи се наричат машините, предназначени за пренос на течности и предаване на енергия на течността.
Помпата превръща механичната енергия, която се подава от двигателя в потенциална, кинетична или
топлинна енергия на потока течност.

Вентилатори се наричат машините, които служат за пренос на газови среди при ниска степен на
повишаване на налягането до Рк/Рн=1,15.

Компресорите са машини с изкуствено охлаждане, обикновено водно, които осигуряват висока степен на
сгъстяване Рк/Рн>1,15.
Когато машините предават енергия на преминалия през тях флуид се наричат работни, а когато машините
получават енергия от флуида се наричат силови.

2. Класификация на ХМ
Класификацията може да се направи по енергетичен или конструктивен признак фиг.1, а на фиг.2 е
представена
класификация на помпи по свойствата на средата, която се пренася и по конструктивен признак.

Лопатковите помпи са представени в промишлеността чрез три основни групи:

• Центробежни помпи
• Осеви помпи
• Вихрови помпи
Голямото им разпространение се дължи на доста високият им к.п.д., компактността и удобството при монтаж.

Обемните помпи работят на принципа на изсмукване и нагнетяване на течността чрез твърди тела, които се
движат в работната зона. Ролята на твърди тела може да се изпълнява от бутала, пластини или зъби.
Струйните помпи имат нисък к.п.д., но отсъствието на движещи се части е довело до широко приложение
в промишлеността.
Класификацията на машините по свойствата на флуида, който се пренася е от съществено значение за
правилния избор на съответната машина. За течности с голяма вискозност се използват обемни и лопаткови
помпи. Смеси на течности с твърди частици от съображения за износване на триещите се части на машините,
се транспортират обикновено със струйни или лопаткови помпи.

Основните параметри на всяка хидравлична машина (ХМ) са напора и налягането.

Прието е помпите да се разделят по стойностите на тези параметри. На всеки тип помпа съответства определена
област на напора и дебита. Така, например, буталните и роторните помпи се използват за високо налягане
и относително ниски дебити. Това не е така за осевите помпи, които са предназначени за пренасяне на големи
количества течност при ниски налягания.
 Фиг. 1 Класификация на ХМ по енергетичен и конструктивен признак

Хидравлични машини

Хидродвигатели Помпи Хидропредавки

Хидротурбини Водни колела Роторни хидромотори

Лопаткови Обемни Струйни

Вихрови Осеви Бутални Роторни

Обемни Диагонални
 Фиг.2 Класификация на ХМ по свойства на пренасяната течност и конструктивен признак

Машини за пренасяне на флуиди

За чиста вода За течности с

За смеси
и разтвори висока вискозност

Струйни Струйни Обемни

Обемни Лопаткови Лопаткови

Лопаткови
Компресори за газове

струйни

Обемни

Лопаткови
На фиг. 3 е показана зависимостта на напора от дебита за водни помпи
Фиг. 3. Зависимост на напора от дебита на помпи
Дебит, напор, мощност и коефициент на полезно действие.
Основните параметри, характеризиращи работата на помпи и вентилатори са дебит, напор и мощност.

Дебит на машината – това е количеството течност или газ, което се пренася от машината
за единица време. Обикновено дебитът се измерва в m3/s и се бележи с Q

Q – [m3/s] обемен дебит. Q=V.f

q - [kg/s] масов дебит q= ρ.V.f

В СИ системата е въведено и понятието масов дебит [kg/s] – това е количеството маса на течността или газа,
което се подава от машината за единица време.

q   .Q (1.1)

където: ρ е плътността на средата [kg/m3]. За да изясним физическата същност на напора на машината нека
разгледаме една принципна схема на свързване на хидравлична машина (фиг. 4)
фиг. 4 Принципна схема на свързване на ХМ
Прилагаме уравнението на Бернули за сечение 1-1 и 2-2, като отчитаме загубите и това, че е включена
работна машина.

V12 P1 V22 P2
    H` h заг  Н м (1.2)
2g  2g 

и след като решим уравнението спрямо Нм получаваме:

P2  P1 V22  V12
H M  H`   h заг (1.3)
 2g
В получената зависимост НМ се нарича пълен напор или манометрична (транспортна)
височина,
има размерност на m и физически представлява височината на стълба течност, която течност
се
премества от машината.
В уравнение (1.2) отделните членове представляват:
Н` - геометрична (геодезична) височина

Р 2  Р1
- повишаване на енергията на налягане
γ

V22  V12
- повишаване на кинетичната енергия
2g

hзаг. – загубна енергия

При съответствие на еднаква височина Н`= 0.
При вентилационни уредби Н`= 0.

Р2  Р1
Ако съдовете са свързани с атмосферата = 0.


При съдове с големи размери V1=V2= 0.

 Тъй като манометричната височина представлява разлика между специфичната енергия на флуида
непосредствено
след и пред работната машина, тя може да се определи от параметрита на течението на съответните места
(фиг. 4)
Прилагаме уравнението на Бернули за сечение s-s пред работната машина и n-n след работната машина.
За напора Н получаваме:

Pn  Ps Vn2  Vs2
HM    hM (1.4)
γ 2g
Pn Pσ
Като съобразим, че може да се измери чрез манометър, а
налягането
 γ
чрез вакуум метър, то уравнение (1.3) може да се запише:

Vn2  Vs2
НM  M V   hM (1.5)
2g
Един от основните параметри на работата на помпите се явява мощността N, т. е. количеството енергия, което се
изразходва за издигане, пренасяне и нагнетяване на флуид за единица време. При зададен дебит и напор, мощността
се определя от израза:
NT=Q.P, (1.6)
където всички величини са в СИ система.
Ако Нм изразим в m флуиден стълб, то изразът (1.6) добива вида:
NT=ρ.g.HM.Q (1.7)
Това е така наречената идеална (теоретична) мощност, която се изразходва за пренос на флуид като
се преодолява манометричния напор при пълно отсъствие на загуба на енергия в самата машина.
В действителност, пълната мощност, която се изразходва от двигателя, т.е. мощността на вала на
машината или ефективната мощност Nеф е по-голяма от теоретичната. Така, че коефициентът на
полезно действие се дефинира от отношението:

NT (1.8)

N еф

откъдето за ефективната мощност получаваме:

ρ.g.H M .Q
N еф  (1.9)
η

Общият коефициент на полезно действие η може да се разглежда като отношение на полезната

(теоретичната) работа към пълната (ефективната) работа, която включва всички загуби на енергия
в самата машина.
Ефективната мощност е по-голяма от теоретичната вследствие загуба на известно количество енергия
за преодоляване на хидравличните съпротивления в самата машина. Освен това допълнителна
мощност се изразходва за преместване на флуид, който преминава през проточната част на машината,
но не попада в нагнетателния тръбопровод, т.е. през работните органи на машината преминава
дебит Q0, който е по-голям от действителния дебит вследствие различни утечки.
Работата на машината е свързана със загуба на енергия вследствие механично триене на
работните органи с флуида и триене в лагерите и други механизми на мешината.
Напорът, който се губи за преодоляване на хидравличните съпротивления вътре в машината Нзаг. сe прибавя
към
манометричният напор и съответно мощността нараства с отношението

( Н М  Н заг . )
НМ
обратната величина на това отношение се нарича хидравличен к.п.д. (ηh), тъй като показва съвършенството
на конструкцията.

HM
h  (1.10)
H M  H заг.

За помпи ηh може да достигне стойности от 0,80 до 0,96.

Обемният КПД представлява отношението:
,

Q (1.11)
a 
Q0
Обемният КПД се изменя в широки граници в зависимост от разстоянията между детайлите, отделящи
областта на нагнетяване от областта на засмукване, а така също от неплътностите в салниците и
уплътнителните приспособления. Обемният КПД зависи в значителна степен от свойствата на флуида:
вискозност, замърсеност и др. В нормални условия обемният КПД има стойност 0,85 до 0,96.
Като разглеждаме цялата загуба на енергия вътре в машината, следва да отчитаме пълното количество
флуид Q0, което преминава през работните органи и напора на машината с отчитане на хидравличните
загуби. В този случай вътрешната или индикаторната работа се определя така:

Е i  Q 0 gH M  H ЗАГ  (1.12)

а индикаторният КПД от израза:

gQH M QH M (1.13)
i  
gQ 0 H M  H ЗАГ  Q 0 H M  H ЗАГ 
От тук се вижда че индикаторният КПД е произведени от обемния и хидравличния КПД:

(1.14)
i   Q  h
Отношението на индикаторната работа към пълната работа Ее на вала на машината, което
характеризира влиянието на механичните загуби се нарича механичен КПД:
Ei (1.15)
M 
Ee
Като отчетем 1.15 и 1.15 пълният КПД се получава:

  i  M   Q  h  M