ТЕМА 4

Моделиране изтичането на опасни вещества

от технологичните съоръжения

І. Въведение
Определянето на количеството на опасните вещества, които ще изтекат от
технологичните машини, апарати и тръбопроводи при тяхното разхерметизиране е
първият етап от моделирането на дадена технологична авария.

В учебната дисциплина „Пожарна и аварийна безопасност на технологичните

процеси“ от бакалавърския курс на обучение бяха разгледани почти всички аспекти на
въпроса, а именно:

 Видове разхерметизиране – локално и пълно;

 Изтичане на течности от технологични съоръжения;
 Изтичане на втечнени газове и т.н.

По отношение изтичането на сгъстени газове беше разгледан въпросът за

определяне скоростта на изтичане през отвор. Този процес обаче е значително по-
сложен и моделирането му не може да се ограничи само с определянето на скоростта на
изтичане. В зависимост от вида и мястото на разхерметизиране процесът на изтичане на
газове под налягане може да протече по коренно различен начин. Именно на този
проблем е посветена тази тема. Ще бъдат разгледани следните въпроси:

 Изтичане на газ през отвор (дупка) в стената на апарат или тръбопровод;

 Изтичане на газ при пълно разкъсване на газопровод;
 Изтичане на газ през малък отвор в стената на газопровод.

ІІ. Уравнение на състоянието на газовете

Понеже газове са свиваеми, плътността им зависи от налягането. Уравнението на
състоянието на идеален газ е:

или

1
където

Тук:
P = абсолютно налягане на газа [N/m2]
T = температура на газа [K]
R = газова константа [J/(mol⋅K)]
n = брой молове [-]
v = специфичен обем [m3/kg]
V = обем [m3]
μi = моларна маса на газа [kg/mol]
ρ = плътност [kg/m3]

Преработването на горните уравнения дава възможност за извеждане на

уравнение за директно определяне на плътността на газа при съответни налягане и
температура:

където: М – моларна маса на газа;

Р – абсолютно налягане на газа, Pa;
Т – абсолютна температура на газа, К;
z – коефициент на свиваемост;
R – универсална газова константа, R = 8314,5.

Уравнението за състоянието на идеалният газ описва поведението на реални

газове само в първо приближение. За да покаже отклоненията от идеалния газ се
използва уравнението за реален газ:

или

2
 Тук z е коефициент на свиваемост.
Коефициентът на свиваемост се определя по номограмата, показана на фигура 1.
За да се определи z за дадено състояние на газа (температура и налягане) се
използват т. н. редуцирано налягане и редуцирана температура. Те представляват
отношения на налягането към критичното налягане и на температурата към критичната
температура на газа:

Тук:
PR = редуцирано налягане [-]
Pc = критично налягане на веществото [N/m2]
TR = редуцирана температура [-]
Tc = критична температура на веществото [K]

Фиг. 1. Номограма за определяне на коефициента на свиваемост на реалните

газове

За идеалните газове коефициента на свиваемост z е равен на единица. Следва да

се отбележи, че по-големи отклонения от идеалния газ се наблюдават в близост до

3
термодинамичните критично налягане и критична температура. Като цяло за реални
газове на коефициента на свиваемост Z е единица при висока температура и ниско
налягане.

Пример: Да се определи коефициента на свиваемост и плътността на метана

при налягане 18 MPa и температура 300 К.
Критичното налягане на метана е 4,59 МРа, а критичната температура 191 К.
Тогава PR = 18/4,59 = 3,9 и TR = 300/191 = 1,57.
По номограмата определяме z = 0,83.
Плътността определяме по уравнението:

ІІІ. Изтичане на газ през отвор

Моделирането на изтичането на газ през отвор цели определяне на масовият
разход като функция на налягането пред отвора. Масовия разход на газ през отвор
може да бъде определен по общото уравнение:

√ ( )

Изтичането е критично когато:

( )

За повечето газове 1.1 < γ <1.4 и изтичането ще бъде критично когато

P0/Pa > 1.9.
На практика това означава, че ако изтичането на газа става в околната среда
режимът на изтичане ще е критичен когато налягането на газа в апарата или
тръбопровода е над 2 атм.

Факторът ψ зависи от това дали изтичането на газ е критично или не.

За критично изтичане ψ2 = 1.
За подкритично изтичане:

4
 ( )
( ) ( ) ( )
( )

Тук

В горните уравнения:
= масов разход [kg/s]
Cd = коефициент на заустване [-]
Ah = площ на отвора [m2]
ψ = разходен коефициент [-]
= първоначална плътност на газа [kg/m3]
P0 = първоначално налягане на газа [N/m2]
γ = адиабатен коефициент [-]
Cp = специфичен топлина на газа при постоянно налягане [J/(kg⋅K)]
Cv = специфичен топлина на газа при постоянен обем [J/(kg⋅K)]

Коефициентът на заустване Cd в действителност отразява два фактора – триене и

свиване на струята.

Cd = Cf . Cc

където:
Cf = коефициент на триене [-]
Cc = коефициент на свиване [-]

Свиването се дължи на факта, че газа от съда се влива в отвора от всички посоки

като перпендикулярна скоростната компонента на оста на отвора. Изтичащият газ
трябва да бъде отклонен в посока, успоредна на оста на отвора. Инерцията на газа води
до най-малката площ на напречното сечение на струята, която е по-малка от площта на
отвора.

За отвори с остри ръбове свиването играе роля, а триенето е незначително.

В този случай се препоръчва стойност на коефициента на заустване Cd ≈ 0,62.

За заоблени ръбове на отвора свиването не играе роля, а триенето е малко.

Препоръчва се Cd ≈ 0,95 - 0,99.

5
 Забележка: Моделът за изтичане на газ през отвор е валиден и за прегрети пари,
изтичащи под налягане от херметичен съд. Моделът е валиден докато не възникне
кондензация на парите.

Пример: Да се определи разхода на метан, изтичаш от съд с налягане 18 MPa и

температура 300 К. Площта на образувалия се отвор е 7,854⋅10-3 m2 (d=0,1 m).
Адиабатната константа на метана е γ = 1,31.

Определя се плътността на газа при тези параметри. В предишния пример

определихме, че тя има стойност .
При аварийно разхерметизиране на съоръженията обикновено изтичането е
критично, а образуващите се ръбове на отвора – остри. При тези условия ψ2 = 1 и Cd =
0,62.
Разхода на газ определяме по уравнението:

√ ( )

√ ( )

ІV. Изтичане на газ през отвор в стената на апарат със сгъстен газ
Моделирането на изтичането на съхраняван в съд сгъстен газ цели
предсказване на намаляването на налягането и температурата в резултат на изтичането
на газа. Благодарение на изтичането на газ останалия газ в съда ще се разшири. Това
разширяване предизвиква охлаждане и намаляване на налягането.

Първоначалното състояние на съда се дава от: P1, Т1 и ρ1. Избира се времева

стъпка δt, продължителността на която зависи от общия брой времеви стъпки Nt.
Размера на времевата стъпка δt се дава от:

Тук tend е времето от началото на изтичането до момента, за който искаме да

установим параметрите на газа [s].

Колкото по-голям е броят на стъпките, толкова е по-висока точността на модела,

но по-голямо времето, необходимо за изчисление. Изборът Nt = 50 е подходящ за
6
повечето изчисления. Числените процедури, трябва да се повтарят дотогава, докато
ограниченията са валидни, а именно:

ti < tend P > Pa T > Tm

Тук Tm е температура на кипене на газа [K].
Стартирането на всяка времева стъпка ti започва при наличие на едно от
условията в съда, дадени от Pi, Ti и ρi. Следващата процедура цели изчисляване на
състоянието в съда в края на малката времева стъпка δt, дадено от Pi+1, Ti+1 и ρi+1.
Масовият разход на газ през отвора qs,i се определя по описаният вече начин.

Поради изтичането на газ в периода δt, плътността на газа в съда намалява:

Тези стъпки трябва да бъдат достатъчно малки, за да може да се приеме, че

условията в съда в рамките на една времева стъпка остават постоянни.

Поради намаляването на плътността на газа той ще се разшири и температурата

му ще намалее. Прилага се следната система уравнения:

Cv = специфичен топлинен капацитет на газа при постоянен обем [J/(kg.K)]

Промяната в плътността и температурата на газа предизвиква промяна на
налягането в съответствие с уравнението на състоянието на неидеални газове:

при
z = z(PR,i,TR,i)
Тук е в kg/mol.
Новото състояние на съда в момента ti+1 дава Pi+1, Ti+1 и ρi +1. Докато условието
за прекратяване не е изпълнено, тази процедура трябва да се повтаря.

7
 Пример: Да се определи състоянието на газа в съд с водород 30 s след началото
на изтичане през отвор в корпуса на съда.
Начални данни:
Първоначална налягане ……………………………P0 = 50 бара
Начална температура ………………………………T0 = 288,15 K
Обем на съда …………………………………………V = 100 м3
Диаметър на отвора …………………………………dh = 0.1 m
Площ на отвора……………………………………… Аh = 7,854⋅10-3 m2
Разходен коефициент ………………………………Cd = 0,62

Изчисленията са направени чрез програмен продукт, разработен по описаният

по-горе модел. Получени са следните резултати:

Температура Маса на
Време от началото Масов разход Налягане
на газа изтеклия газ
на изтичането [s] [kg/s] [bar]
[oC] [kg]
0.00 15.31 50.000 15.00 0,00
6.00 11.84 37.027 -8.88 80.93
12.00 9.25 27.763 -29.92 143.83
18.00 7.30 21.057 -48.54 193.23
24.00 5.82 16.141 -65.10 232.40
30.00 4.67 12.495 -79.89 263.72

V. Изтичане на газ при пълно разкъсване на газопровод

След внезапно разрушаване на тръбопровод вълна на разреждане ще започне да
се движи в тръбопровода със скоростта на звука. По-точно ще се образуват две вълни
на разреждане – по една във всяка от двете части на тръбопровода. Посоката на
движение на вълната е от мястото на разкъсване към противоположния край на
газопровода. Този процес се описва от модела на Wilson.

Моделът на Wilson за изтичане на газ от тръбопровод цели определяне на

масовия разход на газ от разкъсания участък като функция от времето в зависимост от
първоначалните условия. Масовия разход за напълно разкъсан тръбопровод според
този модел се дава от:

{( ) ( ) [ ( ) ]}

8
 Тук:
qS,0 - първоначален масов разход на газ [kg/s]
Q0 - първоначална маса на газа в тръбопровода [kg]
tB – времева константа [s]

Първоначалната обща маса на газа в тръбопровода Q0 представлява

произведението от обема на тръбопровода и плътността на газа в него.

Първоначалният масов разход на изтичане на газа qS,0 може да се изчисли с

помощта на разгледаното вече уравнение:

√ ( )

За изходящия поток от тръбата в случай на пълно разкъсване се препоръчва

.

При адиабатно разширение скоростта на звука в реален газ се определя по

уравнението:

За реален газ константата се определя по уравнението:

За идеални газове .

Времевата константа tB се определя по уравнението:

Факторът на триене на Дарси ( ) може да бъде изчислен по уравнението:

{ }
( )

9
 Масовия разход qS(t) може да се определи за всяко време t след разкъсването на
тръбопровода.

Когато движещата се нагоре вълна на налягане достигне противоположният край

на тръбопровода, моделът на Wilson повече не е валиден. Това настъпва когато:

Неспоменатите до тук символи означават:

dp = диаметър на тръбата [m]

lp = дължина на тръбата [m]
Q0 = първоначална маса на газа в тръбопровода [kg]
P0 = първоначало (работно) налягане в тръбопровода [N/m2]
qS,0 = първоначален масов разход на газ през разкъсването [kg/s]
T0 = начална температура [K]
t = време след разкъсването [s]
tE = максимално време на валидност на модела [s]
fD = коефициент на триене на Дарси [-]
γ = коефициент на адиабатата [-]
ε = грапавост на стената на тръбопровода[m]
μi = молекулна маса на газа [kg/mol]
ρ = плътност на газа [kg/m3]
ρ0 = начална плътност на газа [kg/m3]

Пример: Да се определи разхода на природен газ (метан) от напълно разкъсан

тръбопровод при следните началните условия:

Първоначално налягане в тръбопровода ………….……. P0 = 68,5 bar

Начална температура на газа ……………………………. T0 = 288,15 K
Първоначална плътност на газа …………………………. ρ0 = 45,8 kg/m3
Дължина на тръбопровода (lp) …………………………... 100⋅103 m
Диаметър на тръбите (dp) ………………..……….……… 1.219 m
Грапавост на вътрешната стена на тръбата (ε) …..…….. 3,0⋅10-5 m

Резултати:
Масов разход на газ след t = 0 s qS = 13829 kg/s
10 s 10335 kg/s
20 s 7793 kg/s
50 s 3623 kg/s
100 s 1543 kg/s
200 s 1017 kg/s
226 s 999 kg/s

Изменението на разхода е показано на фигура 2.

10
 14000

12000

10000
Разход [kg/s]
8000

6000

4000

2000

0
0 25 50 75 100 125 150 175 200 225 250
Време [s]

Фигура 2. Изменение на разхода на газ от напълно разкъсан газопровод.

Процедура:
Определя се общата маса Q0 на газа в тръбопровода:

kg

Определя се началната скорост на изтичане qS,0. За изходящия поток от тръбата

в случай на пълно разкъсване е препоръчително да се използва стойност на
коефициента на заустване Cd =1,0 и ψ2=1.

√ ( )

√ ( )

qS,0 = 13 829 kg/s

Скоростта на звука в газа us за адиабатно разширение се дава за идеални газове

(Z = 1, ζ = γ = 1,31) и метан (μi = 16 ⋅ 10-3 кг/mol) от:

√ √ = 442,9 m/s.

Коефициента на триене на Дарси може да се изчисли по уравнението:

{ } { } = 0,00932
( ) ( )

11
 Времевата константа tB се изчислява по:

√ √ = 4764 s

Масовия разход qS(t) през отвора на изцяло разкъсания тръбопровод може да се

определи за всяко едно време от момента по модела на Wilson. Масовия разход от
тръбопровода за време t = 100 s е:

{( ) ( ) [ ( ) ]}

{( ) ( )

[ ( ) ]}

1543 (kg/s)

Проверка на валидността на модела.

След внезапно разрушаване на тръбопровод в единия му край вълна на налягане

ще започне да се движи със скоростта на звука в тръбопровода в обратната (нагоре)
посока. Когато тази вълна достигне противоположната страна на тръбопровода моделът
вече не е валиден. Това се случва след

tE = lp/us = 1 ⋅ 105 m / 442,9 m/s = 225,8 s

12