Тема №8 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Ключови понятия:
Пад на налягане; коефициент на хидравлично триене; хидравлично гладки и
хидравлично грапави тръби; режим на движение на газа.

Цели:
След запознаване с материала Вие трябва да знаете кои са основните задачи
решавани при хидравличното оразмеряване на газоразпределителните мрежи.
Д знаете зависимостите, по които се извършва хидравличното оразмеряване за
газопроводи средно и високо налягане и за газопроводи ниско налягане. Да
знаете как влияе денивелацията в профила на трасето на газопроводите върху
загубите на налягане и да можете да определяте загубите на налягане от
местни съпротивления в газопроводи ниско налягане.

8.1. Хидравлични изчисления на еднолинейни газопроводи

С достатъчна за инженерните изчисления точност може да се приеме, че
движението на газа в разпределителните газопроводи е изотермично (Тг=idem),
стационарно (т.е. дебитът, скоростта и налягането са постоянни). Решават се
два вида задачи:
 Определя се диаметърът на газопровода при зададени пад на
налягането, дебит, температура, свойства на газа;
 Определя се падът на налягане при експлоатацията на
газоразпределителните мрежи /ГРМ/ при известни останалите
параметри.
В практиката е прието да се работи с обемен дебит при стандартни
условия (101325 Ра; 293,15 К или 101325 Pa; 288,15 K). Обемният дебит Q се
определя по следната зависимост:

Q K0
Pн2  Pк2 D 4 (1)
zгвTср L / D  2 lnPн / Pк 

Където Рн и Рк са съответно началното и крайното налягане на газа в

съответния участък, Ра;
D – диаметърът на газопровода, mm;
 – коефициентът на хидравлично триене,
L – дължината на участъка, m;
 Тема №8 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Тср – средната температура на газа, К;

z – коефициентът на свръхсвиваемост на газа;
гв - относителната плътност на газа;
К0 – коефициент зависещ от размерностите и стандартните условия.
Ако в (1) се изрази плътността на въздуха, чрез ρв при стандартни
условия (293,15 К; 101325 Ра) за коефициента К0 се получават следните
зависимости:
 1
K0  , (2)
4 в Rв

в  M в Pст / RTст , (3)

 RTст
K0  , (4)
4 М в Рст Rв

Мв=28,964, Rв=287,04, ρв=1,204 kg/m3,

Т
K 0  ст .13,322 (5)
Рст
при Тст=293,15 К и Рст=101325 Ра, К0=3,85.10-2
при Тст=288,15 К и Рст=101325 Ра, К0=3,78.10-2
За обемния дебит на газа се получава следната зависимост

T
Q  13.31. CT
Pн2  Pк2 D 4 (6)
PCT zгвTср L / D  2 ln Pн / Pк 
Ако  L/D >>2ln PH/PK за обемния дебит се използва следната зависимост

T
Q  13.31. CT
Pн2  Pк2 D 5  K 0 Pн2  Pк2 D 5 (7)
PCT zгвTср ..L zгвTср ..L

Размерностите на параметрите във формулите (6) и (7) са в SI. Ако във

формула (6) налягането Рн, Рк е в МРа, диаметърът D в m, температурата Т в
К, дължината L в km, дебита Q в 106 m3/d, Тст=293,15 К, Рст = 0,101325 МРа,
К0=105,119. Ако диаметърът D е в mm и останалите размерности са същите,
К0=3,32.10-6. Температурата Т е средната по дължина на тръбопровода, а z се
изчислява при средна температура и средно налягане.
2 Р Р 
Pср   Р н  Р к  н к  (8)
3 Рн  Рк 
 Тема №8 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

8.2. Коефициент на хидравлично триене за газопроводи средно и високо

налягане
Коефициентът на хидравлично триене λ се определя в зависимост от
режима на движение и относителната грапавост Кe/D по емпирични
зависимости или графично.
Критерият на Рейнолдс при движение на газа е:
Q .гв
Re  17,75.103 (9)
D .
Където Q е дебит, 106 m3/d;
D – вътрешният диаметър на газопровода, m;
μ – вискозитетът на газа, mPa.s;
гв - относителната плътност на газа.
При ламинарен режим (Re < 2100)
λ = 64/Re (10)
При турбулентният режим (Re > 2100) има 3 зони: хидравлично „гладки“
тръби; смесено триене; квадратично триене.
За зоната на „гладките“ тръби (Re.Ke/D < 10) коефициентът λ се
изчислява по корелационната формула на Блазиус:
λ = 0.3164/Re0.25 (11)
В зоната на смесено триене (10 < Re.Ke/D < 500) най-точна е формулата
на Colebrook:

(12)
Където Ке е относителната грапавост на тръбите, mm
Ако относителната грапавост Ke/D и числото на Рейнолдс са в границите:
10-6 < Ke/D < 10-2; 5000  Re  108
може да се използва формулата на Суейми-Джеин:

(13)
Резултатите при използване на предложената от Swamee и Jain формула
не се различават с повече от 1% от резултатите по формулата на Colebrook,
която е използвана за построяването на диаграмата на Moody фиг.1.
 Тема №8 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Фиг.1. Диаграма на Moody за определяне коефициента на хидравлично триене

За зоната на смесено триене коефициентът λ, може да се изчисли и по
формулата на Алтшул:

(14)
За квадратичната зона на турбулентния режим (Re.Ke/D > 500) λ се
изчислява по формулата на Шифринсон:

(15)

8.3. Хидравлично пресмятане на газопроводи за ниско налягане

За газопроводи ниско налягане за пада на налягане може да се използва
следната зависимост:

(16)
Където PН и РК са абсолютните начално и крайно налягане в
газопровода, Pa;
V – дебитът на газа при нормални условия, m3/h;
 Тема №8 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

λ – коефициентът на хидравлично триене;

d – вътрешният диаметър на газопровода, cm;
0 – плътността на газа при нормални условия, kg/m3;
l – дължината на газопровода, m.

8.4. Коефициент на хидравлично триене за газопроводи ниско налягане

Коефициентът на хидравлично триене λ се определя в зависимост от
режима на движение и относителната грапавост Кe/D по емпирични
зависимости или графично.
Критерият на Рейнолдс при движение на газа е:
V V
Re   0.0354 (17)
9d d
Където  е кинематичният вискозитет на газа при нормални условия,
m2/s;
V – дебитът на газа при нормални условия, m3/h;
d – вътрешният диаметър на газопровода, cm.
Коефициентът на хидравлично триене зависи от хидравличната гладкост
на вътрешната повърхност на тръбите, която се изразява със следната
зависимост:
 Ke 
Re   23 (18)
d 
Ако е изпълнено условието от зависимост (18) за ламинарен режим на
движение на газа може да се използва зависимост (10), за критичен режим на
движение на газа при изпълнение на условието (18) може да се използва
следната зависимост:
λ = 0,0025.Re0.25 (19)
За турбулентен режим на движение на газа и хидравлично гладки тръби
/неравенство (18) е изпълнено / и стойност на критерия на Рейнолдс в
интервала 4000 < Re < 100 000 се използва зависимост (11). При Re>100 000 се
използва следната зависимост
λ =1/(1,82,Lg Re -1,64) 2 (20)
За хидравлично грапави тръби / условие (18) не е изпълнено/ и при
турбулентен режим на движение на газа за коефициента на хидравлично
триене се използва зависимост (14).
 Тема №8 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

В газопроводите ниско налягане трябва да се отчита и хидростатичния

напор, който се определя по следната зависимост:
Pg =±9,81.h.(в – г) (21)
Където h е денивелацията на газопровода, m;
в – е плътността на въздуха при нормални условия, kg/m3;
г – е плътността на газа при нормални условия, kg/m3.
За газове по-леки от въздуха знакът „+“ в зависимост (21) се използва при
слизане на газа по тръбата, а знакът „-„ при изкачване на газа. В случай, че
плътността на газа е по-голяма от тази на въздуха знаците „+“ и „-„ се разменят.
Падът на налягане в резултат от местни съпротивления се определя по
следната зависимост:
Pм .г.w2/2 (21)
Където w е скоростта на движение на газа, m/s;
 - сумата от коефициентите на местни съпротивления;
г – е плътността на газа при нормални условия, kg/m3.

8.5. Влияние на профила на трасето при газопроводи средно и високо

налягане
В някои случаи при голяма разлика между котите на края Z K и началото
ZH на газопровода {[Zk-ZH]/L}>1,5.10-3 е необходимо да се отчита
денивелацията фиг.2.

Фиг.2. Профил на трасето на газопровод

За обемния дебит с отчитане денивелацията между края и началото на

газопровода се получава формулата:
 Тема №8 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ


 2 2  гв Z к  Z н   
 5
Pн  Pк exp  D
  14,64z cpTcp  
Q  105,119   (22)
z cp гвTср L

Дименсиите във формула (22) са в SI. За практически изчисления при

Рст=101325 Ра, Тст=293,15 К, Рн, PК - в МРа, D в m, L в km, Zк, Zн в m, Q в
106m3/d.
При известен дебит наляганията се изчисляват по формулите:

 Q 2 гв Tср Lz cp  1
Р к   Pн2   (23)
 11050,0042 D 5  гв Z к  Z н 
  exp
14,64z cpTcp

2
2 гв Z к  Z н  Q гв Tср z cp L
Р н  Pк exp  (24)
14,64z cpTcp 11050,0042 D 5

Контролни въпроси:
1. При какво условие трябва да се отчита денивелацията в профила на
трасето на газопроводи средно и високо налягане?
2. Как влияе на загубите на налягане денивелацията в газопроводи ниско
налягане?
3. От какво зависи коефициента на хидравлично триене в газопроводите?
4. Какви основни задачи се решават при газодинамичните изчисления на
газопроводите?