Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Ключови понятия:
Основни компоненти на газовите горива, горими и негорими газове; Уравнение
на състоянието; Основни закони за идеални газове; коефициент на
свръхсвиваемост; псевдокритични параметри; приведени температура и
налягане; свиваемост на газа; моларна маса на газа; плътност на газа; обем на
газа; вискозитет на газа; влажност на газа.

Цели:
След запознаване с материала Вие трябва да можете да знаете кои са
основните компоненти на горимите газове, както и техни основни физико-
химични свойства; Да можете да прилагате основните закони за идеални газове
и уравнението на състоянието. Да можете да определяте коефициента на
свърхсвиваемост на газа като отчитате и наличието на кисели компоненти в
състава му. Да определяте обема на газа при различни условия. Да можете да
изчислите плътността и вискозитета на газа в зависимост от състава,
температурата и налягането на сместа.

Свойствата на газовите горива се определят от свойствата на отделните

горими газове влизащи в състава им както и от наличието на примеси. Горимите
газове се състоят основно от въглеводороди, водород и въглероден оксид.
Негоримите примеси в газовите горива са сероводород, амоняк, цианови
съединения, водни пари, нафталин, смоли и прах. Негоримите газове влизащи в
състава на газовите горива, влошават техните топло-физични характеристики и
поради тази причина тяхното количество е строго лимитирано и в повечето
случай се налага отстраняването им от газовата смес.
Едни от най важните топло-физични свойства на газовете са: моларната
маса, газовата константа, специфичният обем, вискозитет, относителната
плътност на газа и топлината на изгаряне.
Основно газовите горива съдържат наситени въглеводороди със следната
обща химична формула CnH2n+2. Това са на първо място метан, етан, пропан,
бутан, пентан и т.н. Характерно за наситените въглеводороди е високата им
температура на горене, липсата на цвят и мирис, не са токсични, но имат слабо
 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

наркотично действие (високо молекулярните въглеводороди) при големи

концентрации и могат да предизвикат задушаване при концентрация по-висока
от 10%, защото водят до намаляване количеството на кислорода в
помещението.
С нарастване на молекулната маса на тези въглеводороди, нараства
тяхната калоричност, плътност и способността им да кондензират.
Ненаситените въглеводороди в състава на газовите горива са в
значителни количества в изкуствените газове. Тяхната обща химична формула
има следният вид CnH2n. Първите три члена в хомоложния ред на ненаситените
въглеводороди са етилен (C2H4), пропилен (C3H6), и бутилен (C4H8). Техните
свойства са сходни на наситените въглеводороди.
В състава на газовите горива влизат и други газове като:
 Водород (H2) – съдържа се във всички изкуствени газове. Той е горим газ
без цвят, мирис, вкус и не е токсичен. Този газа има висока реакционна
способност и смесен със въздух има широки граници на
възпламеняемост;
 Въглероден окис (CО) – горим газ без цвят, мирис и вкус, по-тежък е от
въздуха и е силно токсичен. Съдържа се в големи количества в
изкуствените газове и може да се образува при непълно горене на
природните газове. Пределната концентрация на този газ във въздуха е
2mg/m3;
 Въглероден диоксид (CО2) – газ без цвят и мирис, но има леко кисел вкус.
Не е токсичен но при големи концентрации 10% може да предизвика
задушаване, а при концентрации от 4 до 5% води до силно дразнене на
дихателните пътища. Химически инертен газ;
 Азот (N) – газ без цвят, мирис и вкус. Не гори и не поддържа горенето. Не
е токсичен. При високи температури в пещите може да образува азотни
окиси, които са силно токсични газове;
 Кислород (О2) – негорим газ без цвят, мирис и вкус. Съдържа се в малки
количество в някой изкуствени газове. В присъствие на влага спомага за
корозията на метала на газопроводите. Съдържанието на кислород в
горимите газове намалява тяхната калоричност и ги прави взривоопасни,
 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

поради което неговото съдържание в газовата смес не трябва да бъде

над 1% от обема на газовата смес;
 Сероводород (H2S) – безцветен горим газ, с характерна миризма на
развалени яйца. Съдържа се в изкуствените газове и лошо сепарираните
природни газове. Сероводорода и неговите продукти на гореното са
силно токсични (сернист газ) и предизвикват разрушаване на метала, а
съединенията на сероводорода с желязо имат способността да се
самовъзпламеняват във въздуха;
 Амоняк (NH3) – безцветен газ с остра характерна миризма. Токсичен е и се
среща при някой изкуствени газове;
 Цианови съединения (НСN) синилна киселина – могат да се образуват при
коксовия газ при реакция на въглеводродното гориво с амоняка. При
нормални условия синилната киселина е безцветна лека течност с
висока токсичност и корозивна активност;
 Водни пари – съдържат се в недобре изсушените газове. При високи
налягания могат да образуват с тежките въглеводороди съединения
наречени кристалохидрати, които приличат на лед и могат да доведат до
запушване на газопроводите;
 Нафталин, смоли и прах – полепват по вътрешните стени на
газопроводите и водят до намаляване на тяхното ефективно сечение.
Водят до бързо запушване на филтрите и друга арматура по газовите
мрежи.
1.4. Обем на газа
Обемът на газовете V,m3 се измерва в кубични метри. Характерно за
газовете е, че те са силно свиваеми флуиди и техният обем зависи от
температурата и налягането (термобарични условия). Поради тази причина в
практиката се използват следните налягания и температури при определяне
обема на газа, табл.2.
Табл.2. Нормални и стандартни условия за измерване обема на газа
Т, К Р, Ра
Нормални условия 273,15 101325
Стандартни условия, БДС ISO 13443 288,15 101325
Стандартни условия, БДС 17400-1998 293,15 101325
 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Поради различията в стандартните условия е препоръчително когато се

отбелязва обема или дебита на газа да се посочват термобаричните условия.
Газовете имат способността да се разширяват неограничено, следователно
знаейки обема на газа не е достатъчно да се определи неговата маса.
За привеждане обема на газа към нормални условия може да се използва
следната зависимост:
273,15.Pt
V0 Vt (1)
273.15  t .P0
Където V0 е обемът на газа при нормални условия (0°С и 101325 Ра);
Vt – обемът на газа присъответните температура t и налягане Pt на газа;
Р0=101325 Ра.
За привеждане обема на газа към стандартни условия съгласно БДС 17400-1998
зависимост (1) изглежда по следния начин:
( 273,15  20 ). Pt
V 20 Vt (2)
273.15  20.101325
1.5. Газова константа
Бележи се R, J/kg.K и представлява работата извършена от 1kg газ при
неговото нагряване с 1°С при постоянно налягане.
1.6. Уравнение на състоянието
Основните параметри определящи състоянието на газовете са
налягането, температурата, плътността и относителния обем. Връзката между
тези основни параметри се дава от уравнението на състоянието (закон на
Клапейро-Мендлеев), което за идеален газ има следният вид
P.V = n.R.T (3)
За реален газ уравнението на състоянието има следния вид
P.V = z.n.R.T (4)
Където P e абсолютно налягане на газа, Ра;
V – обемът на газа, m3;
n – броят на моловете;
z - коефициентът на свръхсвиваемост;
R - универсалната газова константа, R= 8314,51 J/mol.K;
T – абсолютната температура на газа, K.
 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Газовата константа на отделните газови смеси RГ се определя, като R се

раздели на моларната маса на съответния газ.
RГ =R/МГ, J/kg.K (5)
Зависимост (1) може да се използва и за реалните газове с грешка около
5% при положителни температури и атмосферно налягане на газа.
1.7. Основни закони за идеални газове
Закон на Бойл-Мариот – дава връзката между абсолютното налягане на
газа и относителния обем на газа при постоянна температура.
P1 2 1
  (6)
P2 1 2T const
Където P1 и Р2 са абсолютните налягания на газа, Ра;
1 и 2 – специфичните обеми на газа, m3/kg;
1 и 2 – плътността на газа, kg/m3.
При постоянна температура изменението на плътността на газа е
пропорционално на изменението на налягането на газа.
Пример 1: Обема, който заема газ при температура 0°С и налягане
Р1=101325Ра е 300m3. При запазване на температурата на газа и повишаване на
налягането до Р2=202658Ра, обема на газа ще бъде 150m3.
Закон на Гей-Люсак. Ако налягането на газа е константа, с повишаване
на неговата температура ще се увеличи обема му зависимост (7).
T 2 2
 (7)
T1 1 P const
Установено е, че при нагряване на газа с 1°С при постоянно налягане,
неговият обем се увеличава с 1/273,15 от първоначалния си обем. Тази стойност
се нарича коефициент на обемно разширение на газа
1
 (8)
273.15
t  273.15  t T
Vt V0( 1   .t ) V0 1  
 V0.

 V0. (9)
 273.15   273.15  273.15
Където  e коефициентът на обемно разширение на газа, К-1;
Vt – обемът на газа при произволна температура t в °C, m3;
V0 – обемът на газа при нормални условия t=0 °C,P=101325Pa, m3;
T – абсолютната температура на газа, К.
 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Следователно изменението на обема на газа е пропорционално на

изменението на неговата абсолютна температура.
Закон на Шарл. Ако обема на един газ е константа, то тогава
абсолютното налягане на газа е пропорционално на абсолютната температура
на газа.
P2 T2
 (10)
P1 T1V const
Следователно може да се направи извода, че налягането на газа се
увеличава толкова пъти колкото пъти се увеличава неговата абсолютна
температура.
Пример 2: Газ затворен в бутилка с температура +27°С и налягане
Р1=4МРа се загрява до температура +47°С. Тогава налягането на газа в
бутилката ще стане Р2=4,27МРа
Закон на Авогадро - ако вземем два произволни газа с еднакви обеми,
температури и налягания, то тези газове ще съдържат еднакъв брой молекули.
Ако вземем произволен газ с тегло 1 грам и газът се намира при норламни
условия, то тогава обемът заеман от газа ще бъде 22,4l. Този обем се нарича
моларен обем или константа на Авогадро.
1.8. Коефициент на свръхсвиваемост
Коефициентът на свръхсвиваемост (z) представлява отношението на
обема, който заема масата на реален газ при определени термобарични условия
условия, към обема му при същите условия, изчислен по закона за идеалния газ.
Той отчита отклонението на поведението на реалните газови смеси от идеалния
газ, при различни термобарични условия.
Z зависи от приведените налягане Рпр=Р/Ркр и температура Тпр.Т/Ткр,
където Pkp и Tкр са съответните псевдокритични налягане и температура;
Р, Т - налягането и температурата.
При критични условия за почти всички вещества zкр= 0,375, за молекулите
на въглеводородите zкр ≈ 0,27, за полярните молекули на въглеводородите
zкр=0,181÷0,269.
За природния газ при налягане до 12÷15 МРа и температура до 200°С, z е
по-малко от единица, при по-високи налягания и температури z е по-голямо от
едно.
 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Изчисляването на псевдокритичните параметри за газови смеси се

извършва по формулите на Кей:
n
PKP   y i .PKP i (11)
i 1
n
TKP   y i .TKP i (12)
i 1
където: Pkpi, Tkpi са съответно критичните налягане и температура на i-тия
компонент в газа;
yi - моларната концентрация на i-тия компонент.
За експресно определяне на z се използва илюстрираната на фиг.1.
диаграмата на Стендинг-Катц, (наричана понякога метод на Браун). За
условията на транспорта на газа при P < 12 MPa, T < 70°C, съдържание H2S и
CO2 < 5% mol, съдържание на азот до 10% mol неточността на графичния метод
е под 5%.

Фиг.1. Диаграма на Стендинг-Катц за определяне на z

 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

За изчисляване на z може да се използва зависимостта на Латонов-

Гуревич, която е апроксимация на графиката на Стендинг-Катц фиг.1.
РПР
z=(04lgТПР+0.73) +0,1.РПР (13)

За „кисели“ газове с високо съдържание на сероводород и въглероден

диоксид се използва поправката на Уичър-Азиз (Wichert-Aziz), отчитаща
съдържанието на невъглеводородни компоненти:
PKP .TKP '
TKP '  TKP   ; PKP '  (14)
TKP  yH 2S .1  yH 2S . 
Където ТКР’ и РКР’ са псевдокритичните температура [K] и налягане, с
поправката за кисел газ съответно;
ТКР и РКР - псевдокритичните параметри на газа;
ε - поправка на псевдокритичната температура, К;
yCO2, yH2S - молна концентрация на въглеродния двуокис и H2S в газа
(молни части).
Поправката за псевдокритичната температура се изчислява по
емпиричната формула:



120.A 0.9  A1.6   15B 0.5  B 4 
,K
1.8 (15)
A  yH 2S  yCO2 ; B  yH 2S
Последователността за пресмятане на коефициента на свръхсвиваемост с
отчитане на поправката за кисели компоненти в газа е следната:
 Определят се псевдокритичните температура и налягане;
 Определя се поправката за псевдокритичната температура;
 Определят се коригираните пресвдокритични параметри на газовата
смес;
 Определят се приведените температура и налягане;
 Отчита се коефициента на свръхсвиваемост от фиг.1 или като се
използва апроксимацията на Латонов-гуревич.
1.9. Свиваемост на газа
Свиваемостта на природния газ зависи от налягането и коефициента на
свръхсвиваемост на газа за съответните термобарични условия.
 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

1 1  z 
Г     (16)
P z  P T
Изменението на коефициента z се изчислява средно за две налягания над
и под това, за което се определя βГ.
 z  z P  1  z P  1
   (17)
 P  p P  1  P  1
Единицата за измерването на свиваемостта е Рa -1.
1.10. Моларна маса
Молът е количеството материя от дадено вещество, съдържащо толкова
елементарни частици, колкото са атомите в 0,012 кg въглерод C12 = 6.1023.
Моларната маса на всяка газова смес може да се изчисли по зависимостта:
n
M   xi .Mi ,kg / kmol (18)
i 1
Където М е моларната маса на газовата смес , kg/kmol;
xi - концентрацията на i-тия компонент, %;
Mi - моларната маса на i-тия компонент на газа, кg/кmol.
Масата може да се представи като произведение от обема и плътността на газа:
m = V.ρ (19)
или като произведение от броя на моловете (n) и молaрната маса на
съответния газ
m = n.M (20)
Моларната маса на сух въздух е 28,9626 kg/kmol, а на метана 16,043 kg/kmol.
1.11. Специфичен обем
Масата на един кубичен метър газ , m3/kg. Специфичният обем на газа не
е постоянна величина.
1.12. Плътност на газа
Масата на газа [kg] в единица обем [m3], при определени термобарични
условия, е плътността на газа и се означава с ρ. Плътността зависи от състава,
моларната маса, налягането, температурата и свръхсвиваемостта на газа z:
M .P
 ,kg / m 3 (21)
R .T .z
Където при нормални условия P = 101325 Pa, T = 273,15 K, =M/22.4;
M - моларната маса, kg/kmol;
 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

P - налягането на газа, Pa;

R - универсалната газова константа, R = 8314,51J.mol-1.K-1;
T - абсолютната температура, К;
z - коефициентът на свръхсвиваемост.
За определяне плътността на газови смеси важи правилото за адитивност.
n
см   x i .i ,kg / m 3 (22)
i 1
При оразмеряването на газопроводите често се използва относителната
плътност на газа спрямо въздуха
гв=/г (23)
Където гв е относителната плътност на газовата смес;
 - плътността на газа kg/m3;
г – плътността на газовата смес kg/m3.
За изчисляване на плътността и относителната плътност на природния газ
се използва стандарта БДС ISO-6976:1998, където са дадени подробно
свойствата на компонентите на газа. По този стандарт относителната плътност
на газа (гв) се определя от зависимостта:
0.z възд.
 ГВ  ,kg / m 3 (24)
z г . смес
Където 0 е относителната плътност за идеален газ;
zвъзд. - коефициентът на свръхсвиваемост за сух въздух със стандартен състав;
zГ смес. - коефициентът на свръхсвиваемост на газа /газовата смес/;
n 
x .M 
0    i i .  (25)
M
i 1 възд. 
Mвъзд. =28.9626 kg/kmol;
Коефициентът на свръхсвиваемост на въздуха е следният:
zвъзд. (273,15 К; 101325 Ра) = 0,99941, ρ =1,292923 kg/m3
zвъзд. (288,15 К; 101325 Ра) = 0,99958, ρ =1,225410 kg/m3
zвъзд. (293,15 К; 101325 Ра) = 0,99963, ρ =1,204449 kg/m3
Плътността на реалния газ може да се изчисли и от зависимостта:

 P n
R .T i
 0 0  x i .M i (26)
z 1
 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

1.13. Вискозитет на газа

Вискозитетът на природния газ зависи от температурата, налягането,
плътността и състава му. С повишаване на температурата и налягането
вискозитетът нараства, а с увеличаване на моларната маса - намалява.
Невъглеродните компоненти (N2, CO2, H2S) увеличават вискозитета на газа.
Разработени са много графични и емпирични методи за определяне на
вискозитета на природния газ фиг.2.

Фиг.2. Зависимост на вискозитета на газа от моларната му маса; (поправки за

газа, съдържащ H2S, N2 и СО2)

За инженерните изчисления на процесите и съоръженията за събиране,

първична подготовка и транспорт на газа, с достатъчна точност е методиката на
Лий, Гонзалес и Икин (Lee, Gonzales и Eakin).

expX . 2.4 0.2 X  

1 9.4  0.02M 1.8T 1.5
 . (27)
104 209  19M  1.8T
Където Х = 3,5 + 986/1,8Т + 0.01M
μ - динамичен вискозитет, mPa.S;
Т - абсолютна температура, К;
 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

М - моларната маса;
ρ - плътността на газа (g/cm3) при работно налягане Р и температура Т.
Методиката на Лий, Гонзалес и Икин за вискозитета е със стандартно
отклонение ±3% и максимално отклонение около 10%.
Кинематичният вискозитет на газа  [m2/s] e отношение на динамичния
вискозитет μ (Pa.s) и плътността ρ (kg/m3) при едни и същи термобарични
условия:  = μ/ρ.
1.14. Влагосъдържание на газа
Съдържанието на водни пари в газа (влажността на газа) зависи от
минерализацията на водата, състава на газа, температурата и налягането. С
повишаване минерализацията на водата, влажността на газа намалява, тъй като
разтворените соли във водата понижават парциалното налягане на водните
пари. Газовете с по-висока плътност се характеризират с по-ниска влажност.
Експериментално е доказано, че наличието на въглероден двуокис и
сероводород в газа повишава влажността му. В процеса на разработката на
газовите находища се изменят термодинамичните условия, както в пласта, така
и в сондажите и в наземните технологични съоръжения.
При понижаване на температурата влажността на газа намалява, а при
понижаване на налягането влажността нараства.
Съдържанието на водни пари в газа се характеризира с абсолютната и
относителната влажност на газа.
Абсолютната влажност (W) е количеството водни пари в единица обем газ,
приведен в стандартни условия. Тя се измерва в g/m3 или kg/1000 m3.
Относителната влажност WО е отношението на абсолютната влажност
към влажността на наситен с водни пари газ и се измерва в проценти или части
от единицата.
Друг косвен параметър, характеризиращ влажността на газа и степента на
изсушаването му, е точката на оросяване по вода, т.е. температурата, при която
водните пари започват да кондензират. За определянето й най-често се
използува „огледалният“ метод, (ISO 6327-1981, ASTM D 1142-80), същността, на
който се състои в следното: газовият поток, очистен от по-тежките
въглеводороди, се насочва към огледална повърхност, която постепенно се
охлажда. Температурата, при която започва помътняване на огледалото,
 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

характеризира точката на оросяване на газа. Количественото определяне на

водата в природния газ по метода на Карл Фишер се извършва по БДС ЕN ISO
10101 ч. 1,2 и 3. Влагосъдържанието при високо налягане се определя по БДС
ISO 11541: 1999.
За определяне влажността на природния газ се използват
експериментални и аналитични методи. Разработени са номограми, по които с
достатъчна за практически цели точност може да се определи абсолютната
влажност на газа фиг.3.

Фиг.3. Номограма за определяне на влагосъдържанието на природния газ (по

Стендинг-Катц).
Тази номограма е за газ с относителна плътност = 0,6 и
неминерализирана (прясна) вода. Абсолютната влажност на газа W се определя
чрез въвеждането на корекционни коефициенти за плътността Ср и
минерализацията (солеността) - См.
W = W0,6. Ср. См , (28)
 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

където W0,6 - абсолютна влажност, определена по графика на фиг. 3. за газ с

относителна плътност = 0,6.
При минерализация на пластовата вода под 25 g/l, корелационният
коефициент за соленост См може да се пренебрегне, тъй като грешката при
определяне на влажността на газа не превишава 5%.
Разтворимостта на природния газ във вода е ниска – до 0,4 m3/m3 при
налягане 1,6MPa, като зависимостта от налягането (до 3MPa) е право
пропорционална фиг.4.

Фиг.4. Разтворимост (Г) на метана във водата

Контролни въпроси:
1. Изброите какви видове газове различни от въглеводородите влизат в
състава на природните газове?
 Тема №1 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

2. Посочете стандартните условия при които се измерва обема на газа в

България?
3. Напишете уравнението на състоянието за идеален и реален газ?
4. Напишете основните закони за идеални газове, които познавате?
5. Какво представлява коефициентът на свръхсвиваемост на газовет?
6. От какво зависи коефициента на свърхсвиваемост на газовете?
7. Как може да бъде определен коефициента на свръхсвиваемост?
8. Каква е последователността при определяне коефициента на
свърхсвиваемост на газа при наличие на кисели компоненти в състава
му?
9. Напишете зависимостта по която се определя моларната маса на
газовата смес?
10. Напишете зависимостта по която се определя плътността на газовата
смес?
11. От какво зависи вискозитета на газа?
12. По какъв начин може да се определи вискозитета на газовата смес?
13. Какви видове вискозите познавате и каква е връзката между тях?
14. От какво зависи влагосъдържанието на природните газове?