Основни величини и зависимости – 9.

клас
ОТНОСИТЕЛНА АТОМНА И ОТНОСИТЕЛНА МОЛЕКУЛНА МАСА
Атомите и молекулите са електронеутрални градивни частици на веществата, които имат определена
маса. Масите на атомите и на молекулите (измерени в kg или g) са изключително малки – от порядъка
на 10-27 kg (съответно 10-24 g). Работата с толкова малки числени стойности е неудобна. Атомната маса
се сравнява с единица мярка, в резултат на което се получават по-големи стойности. За сравнение се
използва масата на С-атом. От 1960 г. като еталон се въвежда т. нар. атомна единица за маса (а.е.м.
или 1u), която представлява 1/12 част от масата на въглеродния атом.
Една атомна единица за маса – 1u = 1,66053.10-27 kg = 1,66053.10-24 g
Масите на атомите, изразени в атомни единици за маса, се нарича относителна атомна маса, Аr на
елементите. “Относителна” – показва, че изразената в такива единици маса не е в kg (или g), а число,
което показва колко пъти атомната маса на съответния елемент е по-голяма от относителната атомна
единица за маса. Относителна атомна маса на химичния елемент Е, Ar(E) е безразмерна физична
величина.
Относителна молекулна маса, Mr е безразмерна физична величина, която е сума от относителните
атомни маси на съставните елементи. Показва колко пъти масата на дадена молекула е по-голяма от
атомната единица за маса.
Определяне масата на атома на даден елемент Определяне на масата на молекулата на дадено
вещество X
𝑚𝑎 (E) = 𝐴𝑟 (E). 𝑢 𝑚(X) = 𝑀𝑟 (X). 𝑢
Пример 1:1 Пресметнете масата (kg) на атома Пример 2: Пресметнете масата (g) на молекулата
на цезия. на водата.
Решение: Решение:
𝑚𝑎 (Cs) = 𝐴𝑟 (Cs). 𝑢 = 133 × 1,66.10−27 kg 𝑚м−ла (H2 O) = 𝑀𝑟 (H2 O). 𝑢 = 133 × 1,66.10−24 g
𝑚𝑎 (Cs) = 2,21.10−25 kg 𝑚м−ла (H2 O) = 2,99.10−23 g
Пример 3.2 Масата на молекулата на фосфора при определени условия е 2,058.10–22 g. Oпределете от
колко атома е изградена молекулата на фосфора.
Решение: Px, x – брой на атомите в молекулите на фосфора
𝑚(P𝑥 ) 𝑚(P𝑥 ) 2,058.10−22 g
𝑥= = = =4
𝑚𝑎 (P) 𝐴𝑟 (P)𝑢 31×1,66.10−24 g

Молекулата на фосфора е четириатомна – P4.

КОЛИЧЕСТВО ВЕЩЕСТВО
Количество вещество (n) е физичната величина, с която се определяне броя на еднотипни частици.
Единицата за тази величина се нарича мол (mol).
Количество вещество 1 mol е част от веществото, която съдържа 6,02.1023 часици (атоми, молекули
и йони).
Величината количество вещество се означава с буквата n, а след нея в скоби се записва символът на
съответните частици (атоми, молекули, йони).
Например: n(H) – количество вещество атоми водород; 1мол атоми водород
n(H2) – количество вещество молекули водород; 1мол молекули водород
n(H–) – количество вещество хидридни йони; 1 мол хидридни йони
* Знакът на химичния елемент, знакът на йона и химичната формула показват по един мол от
съответните частици.
* Коефициентите в химичните означения показват и броя молове.

1
(Врублевский, 2009), стр. 8 – пример 1-1, стр. 9 – пример 1-2
2
(Врублевский, 2009), стр. 10 – пример 1-4
1
Основни величини и зависимости – 9. клас
Общият брой частици N, в дадена част от вещество се свързва с величината количество вещество n
посредством константата на Авогадро NА.
N(X) = n(X).NA 𝑁(𝑋)
𝑛(X) =
𝑁𝐴
N(X) – брой частици от веществото X;
NA – константа на Авогадро; NA = 6,02.1023 mol-1 (или 1/mol)
n(X), [mol] – количество вещество от веществото Х

МОЛНА МАСА
В 1 mol от различни вещества има еднакъв брой еднакви частици (структурни единици), но масата им
е различна.
Масата на 1 mol (6,02.1023 броя частици – атоми, молекули, йони) се нарича молна маса.
Молната маса на дадено вещество X, M(X) e равна на отношението на масата m(X) на веществото
X към количеството вещество n(X), което ѝ съответства.
𝑚(X)
𝑀(X) =
𝑛(X)
Основната единица за молна маса е kg/mol. В практиката по-често се използва единицата g/mol.
Молната маса на дадено вещество Х – М(Х), изразена в g/mol, съвпада по числeна стойност с
относителната молекулна маса на веществото Мr(Х).
Например: Mr(Н2О) = 18 и M(H2O) = 18 g/mol
Молната маса на атомите на даден елемент Е – M(Е) числено съвпада с неговата относителна атомна
маса Ar(Е).
Например: Ar(О) = 32 и M(О) = 16 g/mol
Mолната маса М на прости вещества, които се означават само с химичен знак, числено съвпада с
относителната им атомна маса.
Например: Ar(S) = 32 и M(S) = 32 g/mol

МОЛЕН ОБЕМ
Величината, която изразява връзката между количеството вещество и обема на веществата, е
производна величина и се нарича молен обем Vm.
Обемът, който заема 1 mol от дадено вещество, се нарича молен обем.
Молният обем на веществото Х Vm(Х) e равен на отношението на обема V(Х) на веществото Х към
количеството вещество n(Х), което му съответства.
𝑉(Х)
𝑉𝑚 (Х) =
𝑛(Х)
Основна единица за молен обем е m3/mol. Използват се още и единиците dm3/mol (L/mol), cm3/mol
(mL/mol).
Всяко вещество в твърдо и течно състояние има точно определен молен обем. Той зависи от вида на
градивните частици, разполжението им и взаимодействията между тях.
Като изследва редица газообразни вещества, Авогадро достига до извода, че при еднакви условия
(температура и налягане) в равни обеми от различни газове се съдържат равен брой частици. От това
следва, че молният обем Vm на газовете при едни и същи условия – налягане и температура, е еднакъв.
Молният обем Vm на всeки газ (на 1 mol от кой да е газ) при определени условия има определена
стойност.
Молен обем, Vm (за идеален газ) температура налягане
22,4 dm3/mol (22,4 L/mol) t = 0 оС (T = 273 K) p = 101,325 kРа (101325 Pa )
0,0224 m3/mol (1 atm; 760 mmHg)
22,7 dm3/mol (22,7 L/mol) t = 0 оС (T = 273 K) p = 100 kРа
0,0227 m3/mol
2
Основни величини и зависимости – 9. клас
Редица параметри (молен обем, плътност и др.) зависят от условията при които са измерени. За да
могат да се сравняват се използват определени стандартни условия. До 1982 г. по IUPAC като
стандартни условия се използват 0 оС (T = 273 K) и налягане 1 atm (101,325 kРа). В българската
литература те традиционно се определят като нормални условия (н.у.) и все още се цитират по този
начин. В термодинамиката като стандартна температура се посочва 25 оС (T = 298 K).
От 1982 г. според IUPAC като стандартни условия се приемат температура 0 оС и налягане 100 kPa
(105 Pa или 1 barr). Една от причините IUPAC да започне да препоръчва тази нова стойност
на налягането е трудността при определяне на постоянна стойност за налягане от 1 atm.
Налягане 1 atm се дефинира като налягане на морското равнище, но нивото на морето не
е еднакво за всички места на планетата .
Молният обем може да се пресметне по уравнението за състоянието на идеален газ (при
n = 1 mol):
𝑅𝑇
𝑉m = R = 8,314 J.mol-1.K-1 – универсална газова константа
𝑝
T (K) – абсолютна температура
p (Pa) – общото налягане
Връзките между величините количество вещество, молна маса, молен обем и брой частици са
обобщени в таблицата:
Величина Молна Маса Количество вещество Обем Молен
маса обем
означение М m n
единици kg/mol kg mol L (dm3) L/mol
g/mol g m3 m3/mol
mL (cm3)
формули 𝑚 m = n.M 𝑚 𝑁 𝑉 V = n.Vm 𝑉
𝑀= 𝑛= 𝑛= 𝑛= 𝑉𝑚 =
𝑛 𝑀 𝑁𝐴 𝑉𝑚 𝑛

Връзка между молен обем и плътност

𝑚(X) 𝑀(X) 𝑚(X)
Плътността на газ X е 𝜌(X) = За 1 mol 𝜌(X) = ⇒ 𝑉𝑚 =
𝑉𝑚 𝑉𝑚 𝜌(X)
Масата на газ Х m(X) = n(X)M(X)

МОЛНИ ОТНОШЕНИЯ
Химичните формули отразяват закона за постоянния състав на химичните съединения, а химичните
уравнения – закона за запазване масата на веществата. Химичните формули и химичните уравнения
отразяват точни количествени отношения. В правилно записаното химично уравнение коефициентите
пред химичните формули, са количествата (в mol), с които всяко от веществата участва в дадена
химична реакция.
Молни отношения по химична формула – отношението между количеството вещество на
елементите в едно вещество.
Вещество АxBy n(АxBy) : n(A) : n(B) = 1 : x : y
Например: за водата n(H2O) : n(H) : n(O) = 1 : 2 : 1
Молни отношения по химично уравнение – това са отношенията между количествoтo
вещество (в mol) на реагиращите вещества и продуктите на дадена реакция.

3
Основни величини и зависимости – 9. клас
Масова част на елемент в химично съединение
Масовата част на елемента Е w(E) в съединението ExDy показва каква част от относителната
молекулна маса Mr(ExDy) е масата на този елемент в съединението.
𝑚(𝐸) 𝑥𝐴𝑟 (𝐸) 𝑚(𝐸) 𝑛(𝐸)𝑀(𝐸)
𝑤(𝐸) = 𝑚(𝐸 = 𝑤(𝐸) = 𝑚(𝐸 = 𝑛(𝐸𝑥 𝐷𝑦 )𝑀(𝐸𝑥 𝐷𝑦 )
𝑥 𝐷𝑦 ) 𝑀𝑟 (𝐸𝑥 𝐷𝑦 ) 𝑥 𝐷𝑦 )
Масовата част на елемента Е в съединение се определя чрез молно отношение по химична формула.
Определяне на емпирични и молекулни формули на съединения
При определяне на емпиричната формула на съединението е необходимо да се определят молните
отношения на елементите. За определяне на количеството вещество се използват получените данни за
процентното съдържание (масовата част) на всеки елемент w(Е), влизащ в състава на веществото X.
𝑚(𝐸) 𝑛(𝐸)𝑀(𝐸) 𝑤(𝐸).𝑚(𝑋)
𝑤(𝐸) = 𝑚(𝑋) = 𝑛(𝑋)𝑀(𝑋)  𝑛(Е) = 𝑛(𝑋)𝑀(𝑋) ,
където: 𝑛(Е), mol – количеството вещество на елемента Е;
𝑛(Е), mol – количеството вещество на съединението Х; n(X) = 1 mol
М(Е), g. mol-1 – молната маса на елемента Е;
М(X), g. mol-1 – молната маса на съединението Х;
m(X), g – масата на съединението X.
Емпиричната формула не съвпада винаги с най-простата молекулна формула, която може да се състави.
Верността на тази формула се определя чрез т. нар. правило на четността, според което общият брой
на атомите с нечетна валентност трябва да бъде четно число. Когато получената емпирична формула
не изпълнява това правило, то броят на всички атоми в нея се умножава с четно число – 2, 4, и т. н.
Точната молекулна формула на съединението се потвърждава посредством определяне на молекулната
му маса.
При решаване на задачи за определяне на емпирични и молекулни формули на органични вещества
трябва да се има предвид, че и при пълното изгаряне както на въглеводороди, така и на
кислородсъдържащите им производни се получават въглероден диоксид и вода. Ако не е известно,
дали веществото е въглеводород, то при определяне на емпиричната формула се прави проверка за
съдържание на кислород.
Определяне на емпирична и молекулна формула на органично съединение по данни от количествен
анализ

4
Основни величини и зависимости – 9. клас
ИЗРАЗЯВАНЕ СЪСТАВА НА СМЕСИ - МАСОВА ЧАСТ, ОБЕМНА ЧАСТ, МОЛНА ЧАСТ
Смесите са системи, съставени от поне две вещества, които са в контакт помежду си. Веществата,
които ги изграждат са техни компоненти. Съставът на смесите може да се променя. Свойствата им
зависят от свойствата на съставящите ги вещества и от количеството им. За смесите плътността,
температурата на кипене и др. величини не са точни физични константи, а се променят според
състава на сместа. Компонентите на сместа запазват индивидуалните си свойства и могат да бъдат
разделени чрез физични методи.
Безразмерни величини – изразяват съдържанието на компонента А в сместа като част от общата
маса, обем или количеството вещество.
масова част обемна част молна част
𝑚(𝐴) 𝑉(𝐴) 𝑛(𝐴)
𝑤(𝐴) = 𝜑(𝐴) = 𝜒(𝐴) =
𝑚 𝑉 𝑛

ГАЗОВИ ЗАКОНИ. ГАЗОВИ СМЕСИ3

Идеаленият газ е теоретичен модел на газ, в който се пренебрегват силите на взаимодействие между
частиците, от които е изграден (атоми, молекули), а самите частици се разглеждат като материални
точки.
Състоянието на даден газ се описва чрез параметрите на състоянието – температура T, налягане p,
обем V, маса m, количество вещество n.
Температурата на газовете се измерва в келвини (K).
0 K = –273,15 C T = 273,15 + t
Основни закони за идеални газове
формулировка математически израз следствие
Закон на Бойл-Мариот: При pV = const, При постоянна температура
постоянна температура обемът на (m = const и T = const) плътността на газа  e
газа V е обратнопропорционален или p1V1 = p2V2 правопропорционална на
на налягането му р. налягането му.
𝜌1 𝑝1
=
𝜌2 𝑝2
Закон на Гей-Люсак: При 𝑉
= cosnt, При постояннo налягане
𝑇
постоянно налягане обемът на газа
(m = const, p = const) плътността на газа  e
V е правопропорционален на 𝑉1 𝑉2 обратнопропорционална на
абсолютната му температура Т. или = абсолютната му температура.
𝑇1 𝑇2
𝜌1 Т2
=
𝜌2 Т1
𝑝
Закон на Шарл: При постоянен = cosnt,
𝑇
обем налягането на газа р е (m = const, V = const)
правопропорционално на 𝑝1 𝑝
абсолютната му температура Т. или = 2
𝑇1 𝑇2
Закон на Авогадро: Равни обеми от различни газове при еднакви условия съдържат равен брой
молекули.
Състоянието на един идеален газ се описва с помощта на параметрите обем V, налягане р,
температура Т и маса m. Връзката между параметрите (p, V, T) се дава от уравнението, предложено от
френския физик Клапейрон, което представлява обобщение на газовите закони.
𝑝𝑉
= cosnt, при m = const
𝑇
При работа с газове е удобно да се използва уравнението, предложено от Менделеев (1876 г.), което
се получава след преобразуване на уравнението на Клапейрон.

3
(Иван Дуков, 2000) (Върбанова, Н. и кол., 2020)
5
Основни величини и зависимости – 9. клас
Уравнение за състоянието на идеален газ (уравнение на Клапейрон-Менделеев)
pV = nRT R – универсална газова константа (не зависи от вида на газа и от условията)
𝑝0 𝑉0 101325 𝑃𝑎×22,414.10−3 𝑚3
𝑅= = = 8,314 𝐽. 𝑚𝑜𝑙 −1 . 𝐾 −1
𝑇0 273 𝐾

R = 8,314 J/mol.K (налягане в Pa, обема в m3, температура в K)

R = 0,082 L.atm/mol.K (налягане в atm, обема в L, температура в K)
R = 62400 mm.mL/mol.K (налягане в mmHg, обема в mL, температура в K)
От уравнението за състоянието на идеален газ при количество вещество n = 1 mol може да се
пресметне молния обем Vm при съответните условия.
pVm = RT
𝑚
Уравнението за състоянието на идеален може да се използва и в следния вид: 𝑝𝑉 = 𝑀 𝑅𝑇

Относителна плътност на парите на едно вещество А спрямо друго вещество В

𝑚(A) 𝑀r (A)
𝐷B (A) = =
𝑚(B) 𝑀r (B)
Пример: Изчислете относителната плътност на: Решение:
- кислорода спрямо водорода 𝑀𝑟 (𝑂2 ) 32
𝐷𝐻2 (О2 ) = = = 16
𝑀𝑟 (𝐻2 ) 2
- кислорода спрямо метана 𝑀𝑟 (𝑂2 ) 32
𝐷𝐶𝐻4 (О2 ) = = =2
𝑀𝑟 (𝐶𝐻4 ) 16
За смеси от идеални газове е валиден законът на Далтон: Общото налягане на газова смес, в която
газовете не реагират помежду си, е сума от парциалните налягания на газовете в сместа.
p = p1 + p2 + p3 + … + pi
Парциалното налягане – налягането, което би имал даден газ от газовата смес, ако при определена
температура заема целия обем. Парциалното налягане на даден газ (pi) може да се изчисли, ако се
знае общото налягане p и молната част на газа (i) в газовата смес.
𝑝𝑖 𝑛𝑖
пациално налягане pi = ip или =
𝑝 𝑛

Общият обем на газова смес е сума от парциалните обеми на съставящите я газове. Парциален обем
се нарича обемът, който заема даден компонент от сместа, ако налягането му е равно на общото
налягане и температурата му е равна на общата температура.
V = V1 + V2 + V3 + … + Vi
𝑉𝑖 𝑛𝑖
парциален обем Vi = iV или =
𝑉 𝑛
Парциалното налягане, парциалния обем и молната част са свързани с уравнението:
𝑝𝑖 𝑉𝑖 𝑛𝑖
= = = 𝑖 = 𝜑𝑖
𝑝 𝑉 𝑛
̅ ) на една газова смес може да се определи по формулата:
Средната молна маса (M
𝑛1 𝑛2 𝑛𝑖
̅ =
M 𝑀1 + 𝑀2 + ⋯+ 𝑀𝑖 , M1, M2, …, Mi – молните маси на съответните газове
𝑛 𝑛 𝑛
𝑝1 𝑝2 𝑝𝑖 𝑉1 𝑉2 𝑉𝑖
̅=
M 𝑀1 + 𝑀2 + ⋯ + 𝑀𝑖 = 𝑀1 + 𝑀2 + ⋯ + 𝑀𝑖 = 𝜑1 𝑀1 + 𝜑2 𝑀2 + ⋯ + 𝜑𝑖 𝑀𝑖
𝑝 𝑝 𝑝 𝑉 𝑉 𝑉

6
Основни величини и зависимости – 9. клас
КОЛИЧЕСТВЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РАЗТВОРИТЕ
Разтворите като системи имат променлив състав. Съдържанието на разтвореното вещество в разтвора
количествено се характеризира с безразмерни величини (като част от цяло) или чрез концентрация.
А – разтворено вещество m(A)[g, kg], n(A)[mol]
В – разтворител m(B)[g, kg], n(B) [mol]
маса 𝒎 [𝑔, 𝑘𝑔]
разтвор { обем 𝑽 [𝑐𝑚3 , 𝐿, 𝑚3 ]} m = m(A) + m(B)
𝑚
плътност 𝝆 = 𝑉 [𝑔/𝑐𝑚3 ]
Безразмерните величини изразяват съдържанието на разтвореното вещество (А) като част от масата
(масова част, w) или обема (обемна част, φ) на разтвора, или от общото количество вещество
(молна част, χ). Обикновено се изразяват в проценти (%) – като се умножи по 100.
𝑚(𝐴)
Масова част на разтвореното вещество 𝑤(𝐴) = 𝑚
𝑉(𝐴)
Обемна част на разтвореното вещество 𝜑(𝐴) = 𝑉
𝑛(𝐴)
Молна част на разтвореното вещество 𝜒(𝐴) = 𝑛
Количеството разтворено вещество в определен обем или в определена маса от разтвора (или
разтворителя) се нарича концентрация на разтвора.
Концентрация Молна концентрация Mолна концентрация Молална Масова
по обем по маса концентрация концентрация
Означение и с cm 𝒄𝑴 ρ(A) kg/m3,
размерност mol/m3, mol/dm3 mol/kg mol/kg g/cm3, mg/mL
формула 𝑛(𝐴) 𝑛(𝐴) 𝑛(𝐴) 𝑚(𝐴)
𝑐(𝐴) = 𝑐𝑚 (𝐴) = 𝑐𝑀 (𝐴) = 𝜌(𝐴) =
𝑉 𝑚 𝑚(𝐵) 𝑉
Стар начин за означаване на молна (моларна) концентрация е с буквата М. На банка с разтвор на
сярна киселина с концентрация c(H2SO4) = 1 mol/dm3 може да се постави етикет с надпис 1M H2SO4 –
чете се едномоларен разтвор.
В практиката при пресмятане на молната концентрация по обем и за изчисляване на масата на
разтвореното вещество, необходимо за приготвяне на разтвор с точно определена молна
концентрацията се използват формулите:
𝑛(А) 𝑚(А)
𝑐(А) = 𝑉
= 𝑀(А).𝑉
 𝑚(𝐴) = 𝑐(𝐴)𝑉𝑀(𝐴)

За изразяване съдържанието на замърсителите в околната среда, както и за получаване на особено

чисти вещества се използват величините ppm и ppb.
ppm (part per million) – означава брой частици в 106 частици от цялата маса или 10-4 мас.%
ppb (part per billion) – означава брой частици в 109 частици от цялата маса или 10-7 мас.%
Използвани са означенията:
m(A) [g] – маса на компонента А в разтвора V(A) [dm3] – обем на компонента А в разтвора
m(B) [g] – маса на разтворителя B V(B) [dm3] – обем на разтворителя
m [g] – маса на разтвора V [dm3] – обем на разтвора
n(A) [mol] – количество вещество на компонента А в разтвора
n(В) [mol] – количество вещество на разтворителя
n [mol] – общо количество вещество (на компонента А и на разтворителя) в разтвора
Връзка между молна концентрация по обем и масова част

𝑛(А) 𝑚(А) 𝑤(𝐴)𝑚 𝑤(𝐴)

𝑐(А) = = = = 𝜌
𝑉 𝑀(А). 𝑉 𝑀(𝐴)𝑉 𝑀(𝐴)
𝑚(𝐴) 𝑀(𝐴) 𝑐(𝐴)𝑉𝑀(𝐴) 𝑐(𝐴)𝑀(𝐴) 𝑐(𝐴)𝑀(𝐴)
𝑤(𝐴) = = 𝑛(𝐴). = = 𝑚 =
𝑚 𝑚 𝑚 𝜌
𝑉
7
Основни величини и зависимости – 9. клас
Разреждане и концентриране на разтвори

Маса на разтворимото вещество A Количество вещество на разтворимото вещество A

m1(A) + m2(A) = m(A) n1(A) + n2(A) = n(A)

w1(A)m1 + w2(A)m2 = w(A)m c1(A)V1 + c2(A)V2 = c(A)V

w1(A)m1 + w2(A)m2 = w(A)(m1+ m2) c1V1 = cV

Приготвянето на разтвори в лабораторната практика често се осъщестява чрез смесване на разтвори

на едно и също вещество с различна концентрация, чрез разреждане и концентриране на разтвори с
известна концентрация. При пресмятане на концентрацията на получения разтвор се използват т.нар.
уравнения на смесването. При извеждането им се използва факта, че масата и съответно количеството
на разтвореното вещество в получения разтвор са равни на масата и количеството на разтвореното
вещество в изходните разтвори.
При разреждане и концентриране се използват същите уравнения. При разреждане се приема, че
масовата част на разтвореното вещество във втория разтвор е w2(A) = 0 %, а при концентриране –
w2(A) = 100 %.
В практиката за приготвяне на разтвори се използват безводни вещества и кристалохидрати. За да се
получи разтвор с определена концентрация трябва да се отчете, че заедно със солта се внася и вода.
Изчисляване на масата на кристалохидрата (MA.xH2O), необходима за приготвяне на разтвор с
определена молна концентрация или масова част на безводната сол (МА)

За решение на задачи от този тип могат да се използват формулите:

m(MA.xH2O) = n(MA.xH2O). M(MA.xH2O)
n(MA.xH2O) : n(MA) = 1 : 1  n(MA.xH2O) = n(MA)
m(MA.xH2O) = n(MA). M(MA.xH2O)
m(MA.xH2O) = c(MA).V. M(MA.xH2O)
𝑚(𝑀𝐴). 𝑀(𝑀𝐴. 𝑥𝐻2 𝑂) 𝑤(𝑀𝐴). 𝑚. 𝑀(𝑀𝐴. 𝑥𝐻2 𝑂)
𝑚(𝑀𝐴. 𝑥𝐻2 𝑂) = =
𝑀(𝑀𝐴) 𝑀(𝑀𝐴)

8
Основни величини и зависимости – 9. клас
1. ОТНОСИТЕЛНА АТОМНА И ОТНОСИТЕЛНА МОЛЕКУЛНА МАСА
Задача 1.14. Пресметнете масата на:
А) една молекула от фулерен С60 (в mg);
Б) три молекули кофеин C8H10O2N4 (в kg);
В) амониевия катион NH4+ (в g);
Г) сулфатния йон SO42- (в g);
Д) молекулата на хемоглобина C2954H4516N780O806Sl2Fe4 (в mg);
Задача 1.2. Масата на молекулата на сярата е равна на масата на шестнадесет кислородни атома.
Определете от колко атома е изградена молекулата на сярата.
Задача 1.3.5 Образци от метан и кислород съдържат равен брой молекули. Пресметнете отношението
на масата на кислорода към масата на метана.

2. КОЛИЧЕСТВО ВЕЩЕСТВО, МОЛНА МАСА И МОЛЕН ОБЕМ

Задача 2.1. Изчислете броя на частиците, които се съдържат в:
А) 0,5 mol въглерод
Б) 1,2 mol кислород
В) 2,4 mol азотни атоми
Г) 3,6 mol въглероден диоксид
Д) 5 mol йод
Задача 2.2. Допълнете таблицата:
Градивни Общ брой частици, N Количество вещество, n (mol)
частици
SO2 n(SO2) = 2 mol
Мg2+ 6,02.10 23
H2SO4
O 18,06.1023
Na2O2 N(O22–) = n(Na2O2) = 4 mol
N(Na+) = n(O22–) =
N= n(Na+) =
Задача 2.3. Изчислете количеството вещество атоми алуминий (в mol), което се съдържа в 3,24 g
алуминиево фолио.
Задача 2.4. Изчислете количетсвото вещество Al2O3 и количеството вещество атоми алуминий, които
се съдържат в 3,06 g корунд.
Задача 2.5. За химична демонстрация са необходими 0,1 mol сяра и 0,1 mol желязо. Изчислете
тяхната маса.
Задача 2.6. За получаването на 0,5 mol желязо чрез алуминотермия са необходими 0,5 mol алуминий
и 0,25 mol дижелезен триоксид. Изчислете масата на изходната смес (Al и Fe2O3) и на полученото
желязо.

4
(Врублевский, 2009), стр. 12
5
(Врублевский, 2009), стр. 12, зад. 7
9
Основни величини и зависимости – 9. клас
Задача 2.7. Изчислете количеството вещество молекули кислород и количеството вещество атоми
кислород, които съответстват на 1120 dm3 кислород, чийто обем е измерен при при температура 0 С
и налягане 101,3 kPa .
Задача 2.8. Изчислете масата в грамове и обема в литри, който заемат 5 mol азот и 5 mol амоняк при
температура 0 С и налягане 101,3 kPa.
Задача 2.9. Изчислете количеството вещество (в mol) и обема, който заемат при температура 0 С и
налягане 101,3 kPa масата 7 g азот и 8,8 g въглероден диоксид.
Задача 2.10. За получаването на сероводород са използвани 11,2 dm3 водород (обемът е измерен при
температура 0 С и налягане 101,3 kPa) и 16 g сяра. Изчислете количеството вещество (в mol) на
водорода и на сярата.
Задача 2.11. Сравнете масата на 1 m3 метан (CH4), серен диоксид и въглероден диоксид при
температура 0 С и налягане 101,3 kPa. Отговорът си обосновете чрез съответните изчисления.
Задача 2.12. Какъв обем при 0 С и налягане 101,3 kPa заема въглеродният диоксид, който се отделя
при изпарението на 110 g „сух лед“?
Задача 2.13. При взаимодействието на 2,7 g алуминий със солна киселина се отделят 3360 сm3
водород (обемът е измерен при температура 0 С и налягане 101,3 kPa). Изчислете количеството
вещество (в mol), което съответства на алуминия и на водорода.
Задача 2.14. При печенето на 1 t варовик се получават 560 kg негасена вар и 224 m3 въглероден
диоксид (при 0 С и 101,3 kPa). Изчислете количеството вещество (в mol) за всяко от участващите в
реакцията вещества.
Задача 2.15. Цилиндър с обем обем 500 сm3 е запълнен с хлор. Изчислете масата на хлора в
цилиндъра и количеството вещество, което му съответства, ако:
А) е известно, че плътността на хлора е 3,21 g/dm3.
Б) цилиндърът е запълнен с хлор при температура 0 С и налягане 101,3 kPa.
Задача 2.16. Съединенията на въглерода и водорода се наричат въглеводороди. При температура 0 С
и налягане 101,3 kPa 11,2 g от въглеводорода Х имат обем 4,48 dm3.
А) Изчислете молната маса и относителната молекулна маса на въглеводорода Х.
Б) Определете молекулната формула на въглеводорода Х, ако е известно, че броят на водородните
атоми в молекулите му са два пъти повече, отколкото броя на въглеродните атоми.
Задача 2.17. На Земята има около 30 000 000 km3 лед, чиято плътност е 920 kg/m3.
(1 km3 = 1.109 m3 = 1.1012 dm3)
A) Изчислете количеството вещество (в mol) и масата на леда, който се намира на Земята.
Б) Пресметнете молният обем на леда (в mol/m3).
Задача 2.18. Определете достатъчен ли е съд с вместимост 2 L за събиране на 0,2 g водород при
температура t = 0C и p = 1 atm?
Задача 2.19. Изчислете молния обем на 5 cm3 злато. Плътността на златото е 19,3 g/cm3, а молната му
маса е 197 g/mol.
Задача 2.20. Много тънък писец на молив съдържа 3.1017 атома въглерод. Изчислете масата на
въглерода (в mg), които се съдържат в писеца.
Задача 2.21. Изчислете относителната молекулна маса на толуена, ако е известно, че относителната
му плътност спрямо метана е 5,75.
Задача 2.22. Цилиндър с обем обем 500 сm3 е запълнен с хлор. Изчислете масата на хлора в
цилиндъра и количеството вещество, което му съответства, ако:
А) е известно, че плътността на хлора е 3,21 g/dm3.
Б) цилиндърът е запълнен с хлор при температура 0 С и налягане 101,3 kPa.
10
Основни величини и зависимости – 9. клас
Задача 2.23. Съединенията на въглерода и водорода се наричат въглеводороди. При температура 0 С
и налягане 101,3 kPa 11,2 g от въглеводорода Х имат обем 4,48 dm3.
А) Изчислете молната маса и относителната молекулна маса на въглеводорода Х.
Б) Определете молекулната формула на въглеводорода Х, ако е известно, че броят на водородните
атоми в молекулите му са два пъти повече, отколкото броя на въглеродните атоми.
Задача 2.24. Мерителни цилиндри с обем 250 cm3 ( при температура 0 С и налягане 101,3 kPa) са
запълнени съответно с кислород и с озон.
А) Колко молекули от съответните прости вещества има в цилиндрите?
Б) С колко грама ще се увеличи масата на всеки един от цилиндрите?

3. МОЛНИ ОТНОШЕНИЯ ПО ХИМИЧНА ФОРМУЛА. МАСОВА ЧАСТ НА ЕЛЕМЕНТ В

ХИМИЧНО СЪЕДИНЕНИЕ
Задача 3.1. Желязото се среща в природата като оксидни минерали – Fe2O3 (хематит) и Fe3O4
(магнентит). Кой от оксидите е с по-голямо съдържание на елемента желязо?
Задача 3.2. Изчислете масовата част на елемента азот в амониев нитрат и диамониев сулфат.
Задача 3.3. Изчислете молната маса на оксид на въглерода и определете неговата емпирична формула,
ако се знае, че 0,3 mol оксид имат маса 8,4 g.
Задача 3.4. Масовата част на кислорода в оксида на тривалентен метал е 47,06%. Определете кой
метал влиза в състава на оксида.

4. ИЗРАЗЯВАНЕ СЪСТАВА НА СМЕСИ - МАСОВА ЧАСТ, ОБЕМНА ЧАСТ, МОЛНА ЧАСТ

ГАЗОВИ ЗАКОНИ
Задача 4.1. Обемните части на газовете във въздуха са: 78,1% азот, 20,9% кислород и 1% аргон.
А) Изчислете парциалните налягания на газовете във въздуха. (При нормални условия общото
налягане е 1,013.105 Pa.)
Б) Пресметнете средната молекулна маса на въздуха
Задача 4.2. Смес от азот и водород с обем 1 dm3 при 0 С и налягане 2,026.105 Pa има маса 1g.
Определете парциалните обеми на азота и на водорода при нормални условия.
Задача 4.3. Изчислете масата на 1 dm3 смес от въглероден оксид и водород (при 0 С и налягане
1,013.105 Pa), ако масовите им части са съответно 65 и 35%
Задача 4.4. При пържене на пирит в излишък на въздух се получава пържилен газ със следния състав:
25,2 kg SO2, 15,6 kg O2, 100,4 kg N2 и 1,5 kg H2O. Изчислете обемните части на газовете в сместа.
Задача 4.5. В съд с обем 250 cm3 се намира газова смес с маса 0, 312 g при температура 20 С и
налягане 105 Pa. Пресметнете средната молна маса на газовата смес.
Задача 4.6. Нитрозен газ съдържа 9,7 mol NO, 71,35 mol N2, 15 mol H2O и 6,45 mol O2. Изчислете
масовите части на газовете в сместа.
Задача 4.7. Изчислете относителната плътност на: Решение:
- на етина спрямо азота 𝑀𝑟 (𝐶2 𝐻2 )
𝐷𝑁2 (𝐶2 𝐻2 ) = =
𝑀𝑟 (𝑁2 )
- на амоняка спрямо кислорода 𝑀𝑟 (𝑁𝐻3 )
𝐷𝑂2 (𝑁𝐻3 ) =
𝑀𝑟 (𝑂2 )
- парите на етанола (C2H5OH) спрямо кислорода
-
- на парите на метанола (CH3OH) спрямо азота

11
Основни величини и зависимости – 9. клас
Задача 4.8. Полипропиленът е синтетичен полимер, който се намира широко приложение –
изработват се съдове, тръби, текстилни влакна и др. Основна суровина за получаването му е пропен
(пропилен), който съдържа 14,3% H и 85,7% C. Относителната плътност на парите на пропена спрямо
метана е 2,625. Определете емпиричната и молекулната формула на пропена.

5. МАСОВА ЧАСТ И МОЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА РАЗТВОРИ

Задача 5.1. Изчислете масата на водата, в която трябва да се разтворят 5,6 dm3 йодоводород (обемът е
измерен при температура 0 С и налягане 101,3 kPa), за да се получи разтвор с масова част 8%.
Задача 5.2. Изчислете обема на хлороводорода (в dm3, измерен при температура 0 С и налягане
101,3 kPa), необходим за приготвянето на 200 g разтвор на солна киселина с масова част 18,25%.
Задача 5.3. Сплавта на Вуд е с температура на топене 68,5 °C и плътност 9720 kg/m3. Намира
приложение при запояване на медни и алуминиеви, на посребрени детайли. Състои се от 4 масови
части бисмут, 2 масови части олово, 1 масова част калай и 1 масова част кадмий.
А) Изчислете масовата част на всеки от елементите в сплавта на Вуд.
Б) Колко грама от всеки от металите е необходима за получаването на 1 kg сплав на Вуд.
Задача 5.4. За експериментална работа е необходим разтвор на натриева основа с масова част 15 %. В
лаборатория разполагат с разтвори на NaOH с масова част 10 % и 25 %. Пресметнете:
А) По колко грама от разтворите на NaOH с масови части 10 % и 25 % трябва да се смесят, за да се
получи разтвор с маса 600 g и масова част 15%.
Б) Колко грама 25 %-ен ратвор на NaOH и колко грама вода са необходими за приготвянето на 600 g
разтвор с масова част 15 %?
В) Колко грама твърда NaOH трябва да се добавят към 400 g 10 %-ен разтвор на NaOH, за да се
получи разтвор с маса 600 g и масова част 15 %?
Задача 5.5. Смесени са 800 сm3 разтвор на NaOH с масова част 30 % (плътност 1 = 1,328 g/сm3) и 400
сm3 разтвор на NaOH с масова част 14 % (плътност 2 = 1,153 g/сm3). Изчислете масовата част на
получения разтвор.
Задача 5.6. Изчислете масата на КОН, която е необходима за приготвянето на 2 L разтвор с молна
концентрация 0,5 mol/dm3.
Задача 5.7. При изпарението на 1 литър морската вода от Мъртво море се получават приблизително
350 g соли, a масата на натриевия хлорид e 106 g. Изчислете:
A) масовата част на NaCl в твърдия остатък.
Б) молната концентрация на NaCl в морската вода.
Задача 5.8. Смесени са 800 cm3 1,5 М разтвор на KCl с 400 cm3 0,6 М KCl. Пресметнете:
А) молната концентрация на разтвор на калиев хлорид, получен след смесването.
Б) масата на разтвореното вещество в получения разтвор.
Задача 5.9. Пресметнете молната концентрация на безводната сол в 500 сm3 разтвор, съдържащ 50 g
син камък (CuSO4.5H2O).
Задача 5.10. Пресметнете молната концентарция на 30 % азотна киселина с плътност  = 1,18 g/сm3.
Задача 5.11. Пресметнете молната концентарция на 36 % H3PO4 с плътност  = 1,216 g/сm3.
Задача 5.12. Пресметнете масовата част на хлороводорода в 3 М разтвор на солна киселина с
плътност  = 1,05 g/сm3.

12
Основни величини и зависимости – 9. клас
6. ИЗЧИСЛЕНИЯ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА МОЛНИ ОТНОШЕНИЯ ПО ХИМИЧНИ
УРАВНЕНИЯ
Задача 6.1. Изчислете масата на утайката от калциев карбонат, която се образува при пропускането
на 112 сm3 въглероден диоксид през бистра варна вода.
Задача 6.2. При взаимодействието на мед с концентрирана сярна киселина се отделя безцветен газ с
остра дразнеща миризма. Обемът на отделения газ при температура 0 С и налягане 101,3 kPa е 336
сm3. Изчислете количеството вещество (в mol) и масата на реагиралата мед.
Задача 6.3. Лабораторно хлор се получава от манганов диоксид и концентрирана солна киселина:
MnO2 + 4 HCl  MnCl2 + Cl2 + 2 H2O. Изчислете масата на MnO2, необходим за получаването на
17,75 g хлор.
Задача 6.4. Калций с маса 0,24 g взаимодейства със солна киселина. Изчислете:
А) количеството вещество (в mol), масата и обема на отделения водород (измерен при 0 С и налягане
101,3 kPa ).
Б) обема на разтвора на солната киселина (в сm3) с молна концентрация 6 mol/dm3, който е необходим
за пълното взаимодействие с калция.
Задача 6.5. Mрамор e обработен с 50 сm3 солна киселина с масова част 10 % и плътност 1,050 g/сm3.
Изчислете:
А) обема на отделения въглероден диоксид, измерен при температура 0 С и налягане 101,3 kPa.
Б) масата на получената сол.
В) масата на реагиралия мрамор, ако масовата част на примесите в него е 5 %.
Задача 6.6. Към 500 сm3 0,05 М разтвор на Na2SO4 се прибавя разтвор на BaCl2 с молна концентрация
0,10 mol/dm3. Пресметнете:
А) масата на получената утайка.
Б) обема (в сm3) на изразходвания разтвор на BaCl2.
Задача 6.7. При взаимодействието на неизвестен двувалентен метал с маса 1,27 g се отделят 896 сm3
червенокафяв газ (обемът е измерен температура 0 С и налягане 101,3 kPa).
A) Определете кой е неизвестният метал.
Б) Изчислете масата на обема на 13 М азотна киселина, която е ннеобходима за пълното
взаимодействие с метала.
Задача 6.8. Смес от мед и алуминий с маса 48,90 g разделена на две равни части. Едната половина от
сместа е обработена с разредена солна киселина в излишък, при което се отделил безцветен газ с
маса 0,6 g.
А) Определете молното отношение на металите в изходната смес.
Б) Изчислете обема на NO2 (при температура 0 С и налягане 101,3 kPa), който ще се отдели при
взаимодействие на другата половина от сместа с концентрирана азотна киселина.
Задача 6.9. Смес от азот и въглероден оксид при температура 0 С и налягане 101,3 kPa има обем
8960 сm3. Масата на получената мед при редукция на меден оксид с газовата смес е 15,875 g.
Oпределете състава на газова смес (в mol) от азот и въглероден оксид.
Задача 6.10. Kъм 100 сm3 воден разтвор, съдържащ 49 g смес от Na2SO4 и K2SO4 е прибавен разтвор
на BaCl2 в излишък. Получената утайка е отделена и изсушена - масата й е 69,9 g. Определете:
А) масовите части на солите в изходната смес.
Б) молната концентрация на всяка от солите в изходния разтвор.

13