Химия

Дисперсни системи

2.1. Видове дисперсни системи. Свойства на разтворите

Дисперсна система: Системи от две или повече вещества, в които частиците на
едното (дисперсна фаза) са равномерно разпределени между чстиците на другото
(дисперсна среда).
Дисперсната среда е обикновено веществото, чието агрегатно състояние съвпада
с агрегатното състояние на системата като цяло. При еднакво агрегатно състояние на
двете вещества, за дисперсна среда се приема веществото, което е в по-голямо
количество. Видове дисперсни системи според големината на частичките на
диспергираното вещесто, са:

Дисперсна система Размер на частиците (nm)

Грубо дисперсна > 100
Колоидни разтвори 1 ÷ 100
Истински разтвори <1

Грубо дисперсни - Поради значителния размер частиците лесно се утайват или

изплуват в зависимост от относителното им тегло. Към грубите дисперсии се
отнасят суспензиите, емулсиите и пяната.
Колоидни разтвори - При продължително престояване или под действие на външни
фактори (нагряване, разбъркване, прибавяне на електролити) дисперсната фаза
(колоидните частици) се утаява или изплува и системата се разрушава. Извършва се
коагулация.
Истински разтвори - Дисперсната фаза е раздробена до състояние на йони или
молекули на нискомолекулни съединения, поради което тези системи или разтвори се
наричат още молекулни или йонни разтвори. Истинските разтвори са устойчиви
системи.

2.1.1. Молекулни и йонни разтвори

Дисперсната среда на течните разтвори се нарича разтворител. Дисперсната фаза

се означава като разтворено вещество (разтворяемо). В разтвора разтвореното вещество

39
 Химия

е в състояние на отделни молекули или йони. В зависимост от това различаваме

молекулни или йонни разтвори. Образуването на разтворите е естествен процес,
протичащ самопроизволно, когато едно вещество влезе в контакт с разтворител. Това
показва, че системата, която се получава след разтварянето е с по-ниска енергия и е по-
стабилна.

2.1.2. Механизъм на разтварянето

За да се разтвори едно вещество в даден разтворител е необходимо да се

преодолеят силите на привличане между градивните частици на разтвореното
вещество, както и да се преодолеят силите на привличане между молекулите на
разтворителя. За извършването на тези два процеса е необходимо да се внесе енергия в
системата. Между молекулите на разтворителя и молекулите или йоните на
разтвореното вещество се проявяват сили на привличане. Молекулите на разтворителя
обграждат молекулите или йоните на разтвореното вещество. В резултат на това се
образуват групировки, наречени солвати, съпроводено с отделяне на енергия.
Разтварянето е обратим процес. Обратният процес е утаяване. На фигурата схематично
е представено ратварянето на йонно и молекулно вешество във вода:

+
+
+ +
++ ++
++ + +
+
++ ++
+
+

        

В някои случаи при разтваряне на полярни молекули, протича дисоциация.

Водните диполи (или на друг ратворител) първо поляризират молекулата на полярното
съединение, което може да доведе до разпадането на полярната молекула на йони,
които се солватират от молекулите на разтворителя.

+ +

                  

Разтворимостта на веществата зависи от енерегията на кристалната решетка.

Вещества, чиято енергия на кристалната решетка е много голяма, са малко разтворими
или са практически неразтворими. Tоплинният ефект на разтваряне може да е

40
 Химия

положителен, т.е. с отделяне на топлина (K2CO3, CaCl2, MgCl2 и др.). Разтварянето

може да става и с поглъщане на топлина (KNO3, NH4NO3, NH4Cl и др.), а в други
случаи топлинният ефект е около нула (NaCl, NaBr, LiNO3 и др.). Тъй като
разтварянето е самопроизволно протичащ процес и следователно протича с намаляване
на енергията, то топлинният ефект на процеса не може да служи за критерий за
неговото протичане.

2.1.3. Разтворимост и концентрация на разтворите

Свойството на веществата да образуват разтвори в подходящи разтворители се

нарича разтворимост. Определено количество разтворител може да разтваря само
определено количество от разтварящото се вещество при постоянна температура.
Разтворимостта се определя от редица фактори, като на първо място тя зависи от
природата на разтварящото се вещество и разтворителя. В много случаи може да се
използва емпиричното правило, че подобни се разтварят в подобни (по отношение на
полярността).
Разтворимостта на течните вещества в течни разтворители е различна. Едни
течности имат неограничена разтворимост в съответни разтворители - например етилов
алкохол, метанол, глицерол във вода. Други течност имат ограничена разтворимост.
Например ако се смесят диетилов етер и вода, хлороформ и вода и други, се получават
два слоя. Разтворимостта на газовете в течни разтворители се изменя в широки
граници, като се подчинява на закона на Хенри - концентрацията на разтвореният газ в
разтвора е пропорционална на налягането му над разтвора за дадена температура.
Законът на Хенри се спазва при изричното условие - да няма химическо взимодействие
(или то да бъде незначително, какъвто е случая в системата СО2/Н2О) между
разтварящия се газ и разтворителя.
Разтворите се класифицират на 3 групи: ненаситени, наситени и преситени:
Ненаситен разтвор е този, в който може да се разтваря още от веществото.
Наситеният разтвор не може да разтваря нови количества от веществото. (При
дадени условия се осъществява динамично равновесие: колкото частици от веществото
преминат в разтвор, толкова частици се утаяват, като макроскопски концентрацията на
разтвореното вешество не се изменя.) За да се получи наситен разтвор,
разтворяемото вещество трябва да бъде в излишек и да се намира в непрекъснат
контакт с разтвора.
Преситеният разтвор съдържа по-голямо количество разтворено вещество,
отколкото съответствува на наситен разтвор за съответната температура.
Преситените разтвори са неравновесни системи и те не могат да се получат чрез
директно разтваряне на веществото в разтворителя.
Концентрация: съотношението на масата, количеството на веществото в молове,
относителното количество или обема на даден компонент към обема на цялата
система.
Моларна концентрация: Изразява се чрез броя молове разтворено вещество,
съдържащи се в 1 dm3 (1 L) разтвор. Това е най-изполваната концентрация в химията.
41
 Химия

.
CM - моларната концентрация (mol/L ≡ mol/dm3 ≡ M), n – количество вещество в молове
(mol), m – масата на разтвореното вешество (g), M – молекулната маса на разтвореното
вешество (g/mol) и V – обема на разтвора (L ≡ dm3).
Масова концентрация: Изразява се чрез количеството на разтвореното вещество
изразено в единици за маса, съдържащо се в 1 dm3 (1 L) разтвор.

Cm - масовата концентрация (g/L ≡ g/dm3), m – масата на разтвореното вешество (g) и V

– обема на разтвора (L ≡ dm3).
Молална концентрация: Тя се изразява чрез се чрез броя молове разтворено
вещество в 1 kg разтворител. Тя е температурно независима концентация.

Cmol – молална концентрация (mol/kg), n – количество вещество в молове (mol), m –

масата на разтвореното вешество (g), M – молекулната маса на разтвореното вещество
(g/mol) и m(s) – масата на разтворителя (kg).
Относителна (процентна) концентрация: Показва колко масови или обемни части от
разтвореното вещество се съдържат в 100 масови или обемни части разтвор.
Обикновено се изразява в проценти.
. 100 . 100
% %
∑ ∑

C(%) – процентна концентрация (%), m – масата на разтвореното вещество (g), m –

масата на разтвора (сума от масите на разтвореното вещество и масата на разтворителя)
(g); обема на разтвореното вещество (L ≡ dm3) и  V – обема на разтвора (L ≡ dm3).

2.1.4. Температурна зависимост на разтворимостта

Разтворимостта на едно вещество в даден разтворител, освен с изброените по-

горе концентрации се измерва като грамове разтворено вещество в 100 грама
разтворител. Това най-често се използва за справочни данни относно концентрацията
на неговия наситен разтвор за дадена температура.
Разтворимостта на веществата се влияе силно от температурата. С повишаване
на температурата обикновено разтворимостта на твърдите вешества се увеличава.
Някои вещества (напр. NaCl) почти не променят разтворимостта си с повишаване на
температурата. В редки случаи се наблюдава намаляване на разтворимостта при
повишаване на температурата. Например, Ca(OH)2 известен като гасена вар, понижава
разтворимостта си с повишаване на температурата. Подобно се отнася и CdSO4. Има и

42
 Химия

други особени случаи. Така, MnSO4 при повишаване на температурата увеличава своята
разтворимост във вода до 20°С, а при по-високи температура тя се намалява.
Разстворимостта на газовете намалява с повишаване на температурата. Накои газове,
които реагират с водата, не се подчиняват на тази зависимост какъвто е примера с HCl.

2.1.5. Разтвори на електролити

Установено е, че отклонения от законите за разредените разтвори се наблюдават

само при веществата, чиито водни разтвори провеждат електричния ток. Тези вещества
са киселини, основи и соли и се наричат електролити. При разтваряне, йонните
вещества отделят йони в разтвора, които се солватират. Молекулите на електролитите
се разпадат на йони под действието на молекулите на разтворителя. В резултат на това
броят на частиците в разтвора се увеличава, а това води до промени в някои свойства на
разтворите.

2.1.6. Дисоциационна константа и степен на електролитна дисоциация

Електролитна дисоциация е процесът на разпадане на електролита на йони под

действие на молекулите на разтворителя.
При разтваряне молекулата на електролита КА се разпада на йони - катиони K+ и
аниони А-:

С течение на времето концентрацията на катионите и анионите нарастват и те

все по-често се срещат. Между тях възникват сили на привличане и те могат да се
свързват в молекула. Този процес, наречен моларизация, е обратен на дисоциацията.
След известно време двата процеса се изравняват и настъпва равновесие. Равновесното
състояние се характеризира чрез равновесната константа KD която се нарича
дисоциационна константа:

43
 Химия

Константата на дисоциацията е константа, чиято цифрова стойност зависи от

равновесието между недисоциираните и дисоциираните форми на молекулата.
Константата на дисоциацията е обратната на константата на асоциация.
Дисоциациснна константа: отношението на произведението на равновесната
концентрация на йоните към равновесната концентрация на недисоциираното
съединение. Тя зависи от природата на разтворителя, температурата, но не зависи
от концентрацията на веществото в разтвора.
Друга важна от практическа гледна точка величина е степен на електролитна
дисоциация (α):

където α е съотношението на количеството на електролита разпаднало се на йони, към

общото количество на електролита в разтвора; nd – брой на дисоциираните молекули; N
– общ брой на разтворените молекули. Степента на eлектролитна дисоциация може да
се изрази и като отношение на молната концентрация на йонизираните (дисоциирани)
молекули ([CM]i) към молната концентрация на всички разтворени молекули ([CM]o).
Степен на електролитна дисоциация: Частта молекули, разпадащи се на йони в
разтвора. Тя зависи от концентрацията, природата на веществата, температурата,
диелектричната константа на разтворителя, наличието на едноименни йони.
Освен като дробно число (1 ≥ α ≥ 0) може да се изрази и в проценти, което е по-
удобно от практическа гледна точка.

2.1.7. Силни и слаби електролити

Според степента на електролитна дисоциация електролитите условно се делят на

силни, средни и слаби. За първите е характерна степен на електролитна дисоциация
между 80-100%, за средните е в границите на 3-30%, а за слабите електролити а е под
3%. В таблицата са дадени някои примери за електролити с различна степен на
електролитна дисоциация:

Силни електролити Средни електролити Слаби електролити

HCl, HBr, HNO3, H2SO4, H2SO3, H3PO4, HF, HNO2, H2О, H2S, H2SiO3, HCN, HClO,
H2SeO4, H2Cr2O7, HMnO4, H2C2O4, HCOOH, LiOH, CH3COOH и други органични
HClO4, CF3COOH, Са(ОН)2, някои соли киселини и основи, NH4OH,
CH3SO3H, NaOH, KOH, Al(OH)3, Fe(OH)2, CdCl2, ZnI2,
RbOH, CsOH, Ba(OH)2, CdI2, HgCl2, HgI2 и други соли
Sr(OH)2, много соли

2.1.8. Закон за разреждането на Оствалд

За слабите електролити, константата и степента на дисоциация са свързани от

закона за разреждане на Ostwald:

44
 Химия

С – моларната концентрация на електролита. Заместваме в израза концентрациите [K+],

[А-] и [КА] с техните равни от горните изрази в уравнението за дисоциационна
константа:

При слаби електролити α << 1 и в съгласие с това 1-  α ≈ 1. Тогава горният израз
добива вида:

Степента на електролитна дисоциация на слаб електролит се увеличава с

намаляване на неговата концентрация, съответно с разреждане на разтвора. Причина за
това е, че при разреждане на разтвора, става по-малко верочтно да се срещнат два
противоположни йона, които биха могли да образуват молекула, т.е. се намалява
вероятността за извършване на процеса на моларизация.

Речник на термини:
дисперсия (от лат.) - разпръснат, разпилян
йон (от гр.) - идващ
солватация (от лат. solvent) - разтворен
солвент (от лат.) - разтворител

45
 Химия

2.2. Колоидно-дисперсни системи. Колигативни свойства на

разредените разтвори
В колоидните разтвори дисперсната фаза е с размер на частиците 10-7 до 10-9 m
(1-100 nm). При продължително престояване или под действие на външни фактори
(нагряване, разбъркване, прибавяне на електролити) дисперсната фаза (колоидните
частици) се утаява или изплува и системата се разрушава. Извършва се коагулация.
Частиците от фазата се отделят с гранична повърхност от дисперсната среда, но не
могат да се наблюдават непосредствено, поради малките си размери. Ето защо те са
микрохетерогенни системи, които имат по-особени свойства.

2.2.1. Класификация нa колоидно-дисперсни системи

А) Според агрегатното състояние на дисперсната среда

Аерозоли - дисперсната среда е газ.
Лиозоли - дисперсната среда е течност (пример: вода – хидрозоли).
Твърди золи - дисперсната среда е в твърдо агрегатно състояние.

Дисперсна фаза Дисперсна среда Примери

Течност Газ Аерозоли - мъгла
Твърдо вещество Газ Аерозоли - дим
Газ Течност Пяна
Течност Течност Емулсии
Твърдо вещество Течност Суспензии
Газ Твърдо вещество Твърди пени
Течност Твърдо вещество Течни включения в кристали
Твърдо вещество Твърдо вещество Някои минерали и сплави

Б) Според взаимодействието между дисперсната среда и дисперсната фаза

Лиофилни – дисперсните частици силно взаимодействат с разтворителя
(хидрофилни - пример: вода – белтъци или полизахариди).
Лиофобни - дисперсните частици слабо взаимодействат с разтворителя
(хидрофобни - пример: вода – сребро или злато).
Лиофилните колоиди адсорбират голям брой молекули от дисперсната среда.
Такива колоиди (хидрофилни) са желатина, Fe(OH)3, Al(OH)3 и др. За разлика от
лиофилните, лиофобните колоиди не се свързват или се свързват с незначителен брой

46
 Химия

молекули от дисперсната среда. Такива колоиди са золовете на някои метали, малко

разтворимите метални сулфиди във вода и други.
Друг признак, по който могат да бъдат класифицирани колоидните системи това
е строежа на колоидните частици. На основата на този признак те се подразделят на
асоциационни (мицеларни) и молекулни.
Хидрозолът (колоиден разтвор във вода) на сребърния йодид (AgI) може да се
получи при утаяване при смесване на разтвор от сребърен нитрат с разтвор на калиев
йодид.

И в двата случая ядрото на колоидната частица съдържа микрокристал от малко

разтворимото съединение AgI, но съотношението на разтворите при утаяване има
съществено значение за строежа на колоидната частица. Ако утаяването се извърши
при излишък от калиев йодид, строежът на колоидната частица може да се представи
схематично вляво, а при излишък от сребърен нитрат, вдясно:
излишък от I- излишък от Ag+

При излишък от сребърен нитрат ядрото представлява малък кристал, изграден

от голям брой сребърни и йодидни йони. Тъй като броят на тези кристали е много
голям, то респективно те имат голяма повърхност и много голяма адсорбционна
способност за адсорбиране на йони от дисперсната среда. Адсорбира се първично един
от двата йона, които съставят утайката. Практически първично се адсорбира този йон,
който е в излишък (например Ag+), като това се нарича първична адсорбция, а
адсорбираният йон съответно – потенциал-определящ йон.

47
 Химия

След първично адсорбираните йони се адсорбират йони от разтвора, които имат

противоположен заряд (в случая това са нитратните йони NO3-), тъй като те са в
излишък. Тази адсорбция е вторична. Същественото е, че част от йоните са здраво
свързани с ядрото и йоните от потенциал-определящ слой и те заедно образуват т.нар.
гранула. Йоните адсорбирани върху ядрото, които са здраво свързани с него и
вторичния слой (в случая от NO3- йони), образуват адсорбционен слой. Останалата част
от йоните на вторичната адсорбция образуват т.нар. дифузионен слой, който се намира
на по-голямо разстояние от ядрото и йони от този слой лесно се отделят в разтвора.
Йоните от дифузния слой изпитват слабо електростатично привличане от страна на
потенциал-определящия слой и заначително електростатично отблъскване от
едноименно заредените йони от адсорбционен слой. Ядрото, адсорбционният и
дифузионният слой образуват т.нар. мицеларна колоидна частица (мицел), която е
електронеутрална. Същественото при получаването на колоидните частици е, че те са
изградени при едни и същи условия, поради което зарядът на всички гранули е еднакъв
(в разглеждания случай той е положителен).
Колоидните разтвори притежават редица общи свойства, които се обуславят от
размера на колоидните частици и от техния строеж. Тези свойства могат да се обединят
в няколко групи: кинетични, оптични и електрични.

2.2.2. Кинетични и оптични свойства

Кинетични свойства

Една от проявите на кинетичните свойства на колоидите е т.нар. брауново

движение. То представлява хаотично движение по начупена линия. Този сложен ход на
частиците е резултат на непрекъснатото хаотично топлинно движение на молекулите на
дисперсната среда. Всяка колоидна частица изпитва удари от всички страни и се
придвижва по посока определена от равнодействащата на всички сили, действащи
върху нея.

Дифузия. Частиците на разтвореното вещество са в непрекъснато хастично

движение. Те се разпределят равномерно в целия обем на разтвора. Подробно това
явление ще се разгледа в следващите части. Тя се извършва по-бавно в сравнение с този
процес при истинските разтвори. Придвижването на колоидните частици се извършва
от места с по-висока концентрация към места с по-ниска. Скоростта на процеса
дифузия се понижава с увеличаване на вискозитета на дисперсната среда и с размерите
на колоидните частици.
48
 Химия

Осмоза. Подробно това явление ще се разгледа в следващите части.

Седиментация (утаяване, коагулация). Явление на видимо утаяване на
дисперсната фаза, т .е . видимо разделяне на дисперсната фаза о т дисперсната среда.

Оптични свойства

По оптичните си свойства колоидните частици се различават съществено от

истинските разтвори. Оптичните свойства се проявяват като опалесценция, оцветяване,
Тиндалов ефект и се дължат на разлики в поглъщането и разсейването на светлината от
колоидните частици.
Колоидните разтвори изглеждат мътни в отразена светлина. Те опалесцират -
например белите золове на сребърен хлорид опалесцират в синкав цвят. Тези свойства
се обясняват с обстоятелството, че колоидните частици имат размери, които са
сравними с дължината на светлинните вълни във видимата част на спектъра и то най-
вече в синята област. Например с разсейването на лъчите с по-малка дължина на
вълната се обяснява синият цвят на езерната вода, на небесната синева и други.

Оцветяването им се дължи на избирателното поглъщане и дифракционно

разсейване на светлината от колоидните частици. Повечето колоидни разтвори са ярко
оцветени в най-разнообразни цветове. Например золът на арсеновият сулфид As2S3 е
ярко жълт, на железният хидроксид Fe(OH)3 е червено кафяв. На фигурата е представен
колоиден разтвор на сребро:

Някои золове притежават свойството полихромия - в зависимост от начина на

получаване един и същи зол се оцветява различно. Това се дължи на различната форма
49
 Химия

и големина на колоидните частици и от там разликите в адсорбционната им способност

към светлина с различна дължина на вълната.
С разсейването на светлината от колоидните частици се обяснява и друго
характерно за всички колоидни разтвори явление - Тиндалов ефект. Той се наблюдава
при пропускане на светлина през разтвор, при положение че наблюдателят се намира
перпендикулярно на посоката на светлинния лъч.

2.2.3. Електрични свойства

Електричните свойства на колоидните частици се обясняват с наличието на

заряди в колоидните частици, които се определят от потенциал-определящите йони на
адсорбционния слой. Под действието на постоянен електричен ток всички колоидни
частици се придвижват към съответния противоположно зареден електрод. Това
явление се нарича електрофореза.

Електрофореза

2.2.4. Разтвори на високомолекулни съединения

Високомолекулните химически съединения (ВМС) са получили наименованието

си от големите стойности на молекулната си маса в сравнение с останалите вещества.
Към тази група се отнасят вещества с молекулна маса над 5000, които са белтъци,
нуклеинови киселини и полизахариди. Разтворите на ВМС се отнасят до молекулни
колоиди, като молекули на тези вещества са с размер на колоидни частици. Въпреки
това, между колоидните разтвори и разтворите на биополимерите се наблюдава

50
 Химия

разлика: в разтвори на високомолекулни съединения са по същество хомогенни

системи. При тях няма разделителна повърхност което е типично за колоидните
разтвори, които по същество са хетерогенни системи. Разтворите на ВМС са
истинските разтвори, въпреки че притежават много свойства, подобни на свойствата на
колоидните разтвори. За разлика от колоидните, истинските разтвори са стабилни по
отношение на агрегация.

2.2.5. Стабилност и коагулация на колоидните разтвори

Стабилността на колоидните системи е много по-малка от тази на обикновените

разтвори. На слепването и уедряването на колоидните частици противодействат
едноименните заряди при хидрофобните колоиди или солватните обвивки при
хидрофилните. Независимо от това дали колоидът е лиофилен или лиофобен основният
фактор за неговата стабилност е адсорбционната способност на колоидните частици.
Следователно всички фактори, които благоприятстват десорбцията ще благоприятстват
коагулационните процеси. От тези фактори най-съществен е високата температура - тя
винаги води до коагулация на колоидната система. Коагулация при лиофобните
колоиди може да се предизвика в следствие на неутрализация на заряда на частиците.
Това може да се постигне по различни начини: чрез прибавяне на електролит към
разтвора, при провеждане на електрофореза или чрез смесване на два колоида с
различен заряд на колоидните частици (съкоагулация).

1. Увеличаване на температурата;
2. Смесване на колоидни разтвори с противоположен заряд;
3. В електрично поле;
4. Добавяне на електролит;
5. Добавяне на концентриран разтвор на електролит.

2.2.6. Биологично значение

Коагулацията на лиофилните колоиди в редица случаи е обратима. Това е от

голямо значение за съществуването на живите организми. Обратимите лиофилни
колоиди имат свойството да образуват гел, който съдържа в себе си значително
количество молекули от дисперсната среда. Такъв гел образува например пектинът.
Тези гелове многократно могат да преминават от състояние гел в състояние на
колоиден разтвор (зол) и обратно само при промяна на количеството на дисперсната
среда и на температурата.
51
 Химия

Кръвта, лимфата и гръбначно-мозъчната течност са колоиди. Колоидите в

различните тъкани на живите организми, обуславя разнообразието на техните функции
и свойства. Колоидните вещества свързват и задржат значително количество вода,
което дава възможност за протичане на различни процеси в клетките и тъканите. Те
играят роля в процеси като хранене и резорбцията на различни вещества, включително
и медикаменти.

2.2.7. Колигативни свойства на разредените разтвори

Свойства на разтвора които зависят не от вида, а от концентрацията на

разтвореното вещество, се наричат колигативни. Разтвореното вещество трябва да е
нелетливо и да не влияе върху състава на парната фаза, която е в равновесие с течната
фаза.

2.2.8. Парно налягане, изменение на температурата на кипене и на замръзване

Налягане на наситените пари. Важно свойство на всички течности е

изпарението. При всяка температура съществува възможност молекулите на
разтворителя да достигнат повърхността на течността и съответно да преминат в
газообразно състояние, т.е. да се изпарят. Ако една течност се постави в затворен съд,
то се получава една затворена система, в която се установява динамично равновесие
между молекулите на течността, които преминават в газовата фаза и тези, които
преминават от газовата фаза в течността (процес наречен кондензация). Ако в един съд
се постави разтвор, а в друг чист разтворител и се затворят, пространството над
течността се насища с парите на разтворителя. При достигане на равновесното
състояние налягането на парите над разтвора и над разтворителя съответствува на
налягането на наситените пари. При еднаква температура, налягането на наситените
пари над разтвора винаги е по-ниско от налягането на наситените пари над чистия
разтворител. Причина за това е различното междумолекулно взаимодействие в разтвора
и разтворителя. В разтвора молекулите на разтворителя взаимодействуват не само
помежду си, но и с частиците на разтвореното вещество. За да преминат в газова фаза,
молекулите на разтворителя трябва да преодолеят тези сили на привличане. Очевидно
е, че в чистия разтворител, молекулите му трябва да преодолеят само между-
молекулните си взаимодействия. Освен това налягането на наситените пари над чистия
разтворител е по-високо от това над разтвора, защото на повърхността на разтворите
освен молекули на разтворителя се намират и частици на разтвореното вещество.
Следователно на повърхността има по-малко молекули на разтворителя в сравнение с
чистия разтворител и респективно по-малка вероятност за изпарение и от там - по-
ниско парно налягане.
С увеличаване концентрацията на разтвора понижението на налягането на
наситените пари расте. Тази зависимост е изследвана от Раул в 1886 г. и е формулирана
по следния начин, известен като закон на Раул: Понижението на налягането на
наситените пари над разредения разтвор в сравнение с това над чистия разтворител
е право пропорционално на молната част на разтвореното вещество.
52
 Химия

p0 – p = xc.p0
p0 – парното налягане над разтворителя при дадена температура; p - парното налягане
над разтвора при същата температура; xc – молната част на разтвореното вещество.

Изменение на температурата на кипене и на замръзване

Една течност кипи, когато налягането на наситените ѝ пари се изравни с

атмосферното налягане. Разтворите на нелетливи вещества имат по-високи
температури на кипене от тези на чистия разтворител. При постоянно налягане
повишението на температурата на кипене на разреден разтвор е пропорционално на
концентрацията на разтвора:
Tb = Ke.Cmol
∆Tb – промяна на температурата на кипене (разликата между температурата на кипене
на разтвора и тази на разтворителя); Ке – ебулиоскопска константа [K.kg/mol], която е
специфична за даден разтворител и не зависи от природата на разтвореното вещество и
от температурата; Cmol – молалната концентрация на разтвореното вещество [mol/kg].
Прието е при подобни измервания, концентрацията на разтвореното вещество да
се изразява с молалност, защото тази концентрация е температуро независима. При
разтварянето на 1 mol вещество (неелектролит) в 1 kg разтворител Тb на разтвора се
повишава с толкова градуса, колкото е числената стойност на ебулиоскопската
константа. За да се достигне атмосферното налягане и разтворът да закипи, той трябва
да се загрее до температура по-висока от тази на чистия разтворител.
Всички чисти разтворители имат строго определена и постоянна температура на
замръзване Тf (на втвърдяване; на кристализация). Течностите замръзват при
температури, при които налягането на парите им се изравни с налягането на твърдата
фаза. Наблюдава се изменение на температурата на кристализация на разтворите
спрямо тази на разтворителя. С увеличаване на концентрацията на разтвора Тf се
понижава. Понижаването на температура на втвърдяване на разтвора е право
пропорционално на молалната му концентрация:
Tf = Kc.Cmol
∆Tf – промяна на температурата на замръзване (разликата между температурата на
замръзване разтворителя и тази на разтвора); Кc – криоскопска константа [K.kg/mol];
Cmol – молалната концентрация на разтвореното вещество [mol/kg].
Криoскопската константа, аналогично на ебулиоскопската константа е
специфична за съответния разтвсрител и не зависи от вида на разтвореното вещество и
от температурата. При разтварянето на 1 mol вещество (неелектролит) в 1 kg
разтворител Тf на разтвора се понижава с толкова градуса, колкото е числената
стойност на криоскопската константа.
Както бе обяснено по-горе, при еднаква температура, налягането на наситените
пари над разтвора винаги е по-ниско от налягането на наситените пари над чистия
разтворител. Това се отнася и за твърдите фази (твърд чист разтворител и твърд

53
 Химия

разтвор). Това означава, че налягането на парите на разтворителя над твърдия разтвор е

по-ниско отколкото това налягане над твърдата фаза на чистия разтворител. Това е
причината разтворите да втвърдяват при по-ниски температури в сравнение с
разтворителя. На фигурата е показано схематично, измененнието на налягането на
парите на разтворителя и това над разтвора с промяна на температурата. В таблицата са
представени стойности на ебулиоскопските и криоскопските константи на някои
разтворители.

вещество Ке Кc
вода 0.5 1.9
етанол 1.2
ацетон 1.7
бензен 2.6 5.1
оцетна 3.1 3.9
киселина
хлороформ 3.9
нитробензен 5.2 7.0

2.2.9. Дифузия, осмоза и закон за осмотичното налягане

Дифузия: Пренос на частици, което води до изравняване на концентрацията на

веществата във всички точки на разтвора, без външна намеса, вследствие на
топлинното движение на частиците. Дифузията се извършва от местата с по-висока
концентрация към местата с по-ниска концентрация.

При движението си в разтвора частиците непрекъснато се сблъскват. Това води

до хаотичното им движение, което е причина частиците да заемат целия обем и това
води до получаване на една и съща концентрация в този обем. Това се отнася както за
частиците на разтвореното вещество (или вещвества), така и за тези на
разтворителя. Скоростта на дифузията се измерва с количеството вещество, пренесено
за единица време през единица площ. Тя е пропорционална както на разликата в
концентрациите между двете точки на разтвора, в които се извършва, така и на

54
 Химия

температурата. Проникването на разтворените частици в обема, зает от разтвор с по-

ниска концентрация или чист разтворител, се извършва спонтанно.

Осмоза и осмотично налягане

Ако между два разтвора на едно и също вещество или между чист разтворител и
разтвор, се постави полупропусклива преграда (най-често мембрана), през която могат
да преминават само молекулите на разтворителя, се извършва еднопосочна дифузия на
частиците на разтворителя. Причината е стремежът да се изравнят концентрациите на
разтворите.
Осмоза: Процесът на еднопосочно преминаване (еднопосочна дифузия) на молекулите
на разтворителя през полупропусклива преграда между два разтвора с различна
концентрация на едно и също вещество или между разтвор и чист разтворител.
В разтвора има два вида частици, на разтворителя и на разтвореното вещество.
Молекулите на разтвореното вещество (молекули или йони) се придвижват към чистия
разтворител или разтвора с по-ниска спрямо него концентрация (по силата на законите
на дифузията), но те не могат да проникнат през мембраната, която за тях е
непроницаема. В разтвора концентрацията на молекулите на разтворителя е по-малка
отколкото в чистия разтворител. Молекули на разтворителя се придвижват към
разтвора - дифундидират към областта с по-малка тяхна концентрация. Те преминават
през полупропускливата мембраната и навлизат в разтвора. Това води до постепенно
увеличаване на обема на разтвора, вследствие на което еластичната мембрана се издува
към разтворителя или по-разредения разтвор.

 
Ударите на разтворените частици върху мембраната и стените на съда
предизвиква допълнително налягане, което се нарича осмотично налягане. То се
проявява на границата между разтвор и разтворител, разделени с полупропусклива
преграда. За измерване на осмотичното налягане на разтвори се използва специален
уред, наречен осмометър. Така например за да се измери осмотичното налягане на
глюкозен разтвор, последният се поставя в осмометъра, а той от своя страна се потапя
във вана с чист разтворител (в случая вода). В резултат на осмозата молекулите на
водата преминават през полупропускливата преграда в глюкозния разтвор и го
разреждат, при което нивото на течността в осмометъра се покачва. Повишеното ниво
на разтвора в осмометъра се съпротивлява на стремежа на водните молекули да
преминат през полупропускливата преграда. При определена височина на стълба в
капилярната тръбичка на осмометъра, скоростта на преминаване на водните молекули
от ваната в осмометъра и от осмометъра във ваната се изравняват. Установява се
динамично равновесие и нивото на стълба остава постоянно. Хидростатичното
налягане на стълба разтвор (Δh), което спира осмозата, се нарича осмотично
налягане. То може да се представи и като допълнителното външно налягане, което е

55
 Химия

необходимо да се приложи към разтвора за поддържане на осмотичното равновесие

между разтвора и чистия разтворител (или разтвор с друга концентрация), разделени от
мембрана, пропусклива само за разтворителя.

През 1986 г. Вант Хоф изразява с общо уравнение закономерностите на

осмотичното налягане:
 = R.T.CM

π – осмотично налягане [Pa]; R - газовата константа {8,314 [J/(mol.K)]}; T -

абсолютната температура [K] и CM – концентрацията на разтвореното вещество [mol/L].
Осмотичното налягане на даден разтвор е равно на налягането, което би упражнило
разтвореното вещество върху стените на съда, ако се намираше в газообразно
състояние и заемаше при същата температура същия обем като разтвора.
Осмотичното налягане при постоянна темперарура е правопропорционално на
моларната концентрация на разтвореното вещество и не зависи от неговата природа.
Като се има предвид, че повишаването на температурата увеличава кинетичната
енергия на движещите се частици, осмотичното налягане нараства с повишаване на
температурата.
Tрябва да се отбележи, че oсмотичното налягане е правопропорционално на
моларната концентрация на разтвореното вещество за разредени молекулни разтвори на
нискомолекулни неелектролити. При разтворите на електролитите опитно измереното
осмотично налягане е по-голямо от теоретично изчисленото. По тази причина, Вант
Хоф въвежда един поправъчен коефициент:

 = i.R.T.CM
където i се нарича изотоничен коефициент или коефициент на Вант Хоф и се определя
експериментално.
i = πexp/πne
πexp – експериментално определеното осмотично налягане; πne - осмотичното налягане
на разтвор на неелектролит със същата концентрация. Изотоничният коефициент
показва колко пъти се увеличава концентрацията на йоните в разтвора, спрямо
кнцентрацията на разтвореното вещество, вследствие на електролитна дисоциация.
Определянето на осмотичното налягане на разтвор на електролит, може да се използва

56
 Химия

за определяне на степента на електролитна дисоциация. Разтвори с равно осмотичното

налягане, се наречат изотонични. Ако двата разтвора имат различни осмотични
налягания, разтворът с по-високо налягане се нареча хипертоничен, а този с по-ниско
налягане хипотоничен.

2.2.10. Биологично значение на осмозата

Осмотичните процеси са от същестено значение за живите организми.

Клетъчната мембрана на всяка клетка изпълнява функцията на полупропусклива
преграда. Резорбцията на хранuтелнuте вещества от червата, обмяната на веществата
между клетката и околната cpeдa стоят в пряка зависимост от осмозата. Кръвта,
лuмфата, хумуралните (тъкънните) течности у човека представляват водни разтвори на
молекули и йoни на много вещества. Тяхното сумарно осмотично налягане е около 7-8
атмосфери.
Физиологичен разтвор - разтвор на натриев хлорид с концентрация 0,15 мол /л
или 0,9%, създава същото осмотично налягане като кръвта. Трябва да се отбележи, че в
състава на кръвта влизат и други соли и реално физиологичният разтвор има състав:
NaCl (0.85% ), KCl (0.02% ), CaCl2 (0.02 % ) и NaHCO3 (0.01 % ). В човешкия организъм
тъканните течности имат постоянно осмотично налягане пopaди съществуването на
осморегулационен механизъм. В осморегулацията голям дял се пада на черния дроб н
особено на бъбреците, чрез които се изхвърля от организма излишната вoдa, а също
така и соли.

Речник на термини:
гранула (от лат.) - зрънце
дифузия (от лат.) - разпространяване
ебулиоскопия от лат.+гр.) - избликвам + гледам, разглеждам
изотоничен (от гр.) - еднакъв + напрежение
колигативни (от лат.) - обединяване
колоид (от гр.) - лепило + подобен, произхождащ
криоскопскопия (от гр.) - студ + гледам, разглеждам
лиофобен (от гр.) - освобождавам, откачам, отвързвам, разтварям + страх
лоофилен (от гр.) - освобождавам, откачам, отвързвам, разтварям + приятел
осмоза (от гр.) - натиск
седиментация (от лат.) - утаяване
хипертоничен (от гр.) - над + напрежение
хипотоничен (от гр.) - под + напрежение
57