Химия

Химична връзка и строеж на

молекулите

1.1. Природа на химичната връзка

1.1.1. Ковалентни връзки

През 1916 г. Люис предложил своята теория за валентността, според която:

Два атома се свързват химически само когато при съединяването им, в най-външните
електронни слоеве на електронните им обвивки настъпва такова прегрупиране, което
има по-голяма стабилност отколкото електронните конфигурации в изходните
атоми.
Стремежът на атомите към получаване на т.нар. електронен октет (с изключение
на водорода) при химичното свързване, води до по-стабилна в химично отношение
система (молекула), в сравнение с изходните атоми.

H H H H F F F F
По-късно е установено, че много молекули се образуват без някои от атомите да
придобият електронен октет.
През 1927 г. Хайтлер и Лондон предлагат първият квантовомеханичен модел за
образуване на водородната молекула. Те приемат, че относителната енергия на
системата от два водородни атома, намиращи се на безкрайно голямо разстояние един
от друг е равна на нула. Когато двата водородни атома (условно означени като НА и НВ)
се приближат един към друг, между тях възникват два вида електростатични сили - на
привличане (между ядрото на водородния атом НА и електрона на водородния атом НВ
и между ядрото на водородния атом НВ и електрона на водородния атом НА и на
отблъскване (между двете ядра и между двата електрона).

HA HB  

1
 Химия

Съотношението между силите на привличане и силите на отблъскване зависи от

разстоянието между двата атома. При сближаване силите на привличане нарастват (ако
спиновете на електроните са противоположни). На определено оптимално разстояние
системата от двата атома достига минимум. Това състояние на системата съответства
на дължината на образуваната химична връзка между двата водородни атома. При
намаляване на разстоянието, силите на отблъскване започват силно да преобладават и
енергията на системата нараства.

Основната причина за образуването на химичните съединения е намаляването на

енергията на атомите при свързването им в молекули.

1.1.2. Атомни орбитали

Атомната орбитала (AO) е е квантовомеханично понятие, явяващо се

едноелектронно решение на вълновото уравнението на Шродингер и е свързана с
определена комбинация на трите квантови числа. Състоянието на електрона в
електронната обвивка се определя от неговата енергия и функцията на пространствени
координати (AO), която дава възможност за определяне на разпределението на
електронната плътност около ядрото. Геометричната симетрия на орбиталата се
определя от трите квантови числа - n, l и m, a на всяка орбитала съответстват две
състояния, които се различават по своя спин. Електронният облак, съответстващ на
дадена орбитала има същия геометричен вид като АО.

s p d  

2
 Химия

Метод на валентните връзки

За възникване на химическа връзка е необходимо частично припокриване на АО,

респективно на електронните облаци. В тази химическа връзка двата атома имат една
обща електронна двойка. Следователно тази двойка е съвместно притежание на двата
атома и тя отговаря на една валентна връзка. Казва се още, че електронната двойка е
поделена между двата атома. Тази химическа връзка се нарича ковалентна. Това е най-
разпространения вид химическа връзка между атомите.

Ковалентна връзка: Област с относително висока електронна плътност между

ядра, която възниква поне отчасти от споделяне на електрони и поражда сила на
привличане и характерно междуядрено разстояние.
В образуването на ковалентна химическа връзка между атомите могат да
участват не само една, а две или три двойки електрони. В резултат на това два атома
могат да бъдат свързани не само с единична (една двойка електрони), но и с двойна
(две двойки електрони) и тройна (три двойки електрони) връзка. Броят на електронните
двойки в МВВ определя кратността на връзката.
σ-връзки π-връзка

   
CH2=CH2 CH≡CH

Ако електронните облаци се припокриват по линията, свързваща центровете на

атомите, тогава това се образува σ-връзка. При осъществяване на σ-връзка
максималната електронна плътност се наблюдава в междуядреното пространство и има
цилиндрична симетрия по отношение на линията, свързваща центровете на атомите. В
случай на образуване на π-връзка, припокриването на АО (съответно на електронните
облаци) се състои от две части. Едната част лежи от едната страна на оста, прекарана
през ядрата на свързаните атоми, а другата част е симетрично от другата страна на оста.

3
 Химия

По този начин, когато възниква π-връзка, свързващият електронеи облак не лежи върху
линия свързваща двете атомни ядра, както когато възниква σ-връзката, а симетрично от
двете страни на тази линия.

1.1.3. Хибридизация на атомните орбитали

Концепцията за хибридизация на AO се използва за обяснение на

пространствената структура на молекулите. Хибридизацията на AO е математиеско
решение с което може да се опишат структурните характеристики на определена
молекула. Съдържанието на това понятие се свежда до факта, че образуването на
химични връзки включва не само първоначалните s-, p-, d-орбитали, но и хибридни АО,
които се формират от първоначалните АО. Хибридизацията трябва да се разбира като
такава комбинация от АО с различни форми и енергии, при която се образуват
хибридни АО с еднаква форма и енергия, равностойни за участие в химична връзка.
Необходимо условие за хибридизацията е съответните орбитали да бъдат близки по
енергия. Следователно това са орбитали от един и същи електронен слой или такива,
при които сумата от главното (n) и орбиталното квантово число (l) е близка.
sp-Хибридизация. Ако една s- и една p-орбитали участват в хибридизацията, тогава се
формират две хибридни sp-орбитали. sp-Хибридната орбитала има формата на
асиметрична гира. Двете хибридни орбитали са разположени под ъгъл 180°, което
предполага линеен строеж на молекулата.
sp2-Хибридизация. Това е хибридизация на една s-орбитала и две p-орбитали. В
резултат на комбинацията от трите орбитали възникват три хибридни sp2-орбитали. Те
са разположени в една и съща равнина под ъгъл 120° един спрямо друг (минимално
отблъскване). Този тип хибридизация се нарича още тригонална хибридизация.
sp3-Хибридизация. Тя се формира в резултат на линейна комбинация от една s-
орбитала и три p-орбитали. Четири sp3-хибридни орбитали са разположени под ъгъл
109° 28' една към друга. Те са насочени към върха на тетраедъра, в центъра на който е
ядрото на въглеродния или друг атом.

sp-хибридни sp2-хибридни sp3-хибридни

орбитали орбитали орбитали
 

 
 
 

Електронните двойки разположени на хибридни орбитали са максимално

раздалечени една от друга, осигурявайки минимално отблъскване между тях и
стабилност на молекулата. От друга страна, поради неравномерното разпределение на
електронната плътност около ядрото, хибридният облак е способен на по-добро
припокриване, което осигурява образуването на енергийно по-благоприятна връзка.
4
 Химия

σ-връзки

Ковалентните връзки се характеризират със свойството да се насищат и да бъдат

насочени в пространството. Ковалентната връзка се образува чрез обща електронна
двойка. Броят на връзките е ограничен и се определя от броя на валентните електрони.
Пространствената насоченост на връзките се определя от пространствените особености
на електронните облаци на валентните електрони (на валентни атомни орбитали), които
се припокриват при образуването на ковалентната връзка. Те имат съответната форма и
пространствена насоченост и тяхното припокриване при образуването на ковалентната
връзка може да се осъществи по различен начин. Пространствената насоченост на
ковалентните връзки обуславя пространственият строеж на молекулите.

1.1.4. Ковалентна връзка с донорно-акцепторен механизъм на образуване

В някои атоми, йони и молекули има неподелени (свободни) електронни двойки,

неучаствуващи в химични връзки. Такива частици могат да отдадат свободните си
електронни двойки на други атоми, йони или молекули, които в най-външния си
електронен слой имат свободни орбитали. По този начин се осъществява химична
връзка, която веднъж образувана не се различава от обикновената ковалентна полярна
връзка. Заради произхода на електронната двойка, тази връзка се нарича донорно-
акцепторна връзка. Частицата която предоставя електронната двойка се нарича донор
(D), а тaзи която е приема - акцептор (А):

 
В качеството си на донорни атоми най-често се явяват атомите на р-елементите,
които притежават повече електрони в последния си електронен слой например N, O, F,
S и други. Ролята на акцептори на една или повече електронни двойки играят йони
(най-често метални катиони) и атоми на елементи (вкл. на нематали със сравнително
ниска електроотрицателност) които имат свободни орбитали в най-външния си
електронен слой. Акцептор на електронна двойка може да бъде и водородният йон - Н+.
Най-простият случай на донорно-акцепторна връзка се наблюдава при образуването на
амониевия йон:

Азотът от NH3 има неподелена електронна двойка и я отдава на Н+, който има
свободна 1s-орбитала. Веднъж образуван амониевият йон, той представлява
самостоятелна и стабилна частица, в която всички връзки са равностойни, т.е. не може
да се разпознае кой от Н-атомите е бил акцептор при образуване на връзката.
Положителният заряд на йона е делокализиран върху цялата частица NH4+.
5
 Химия

В ролята си на акцептори на електронни двойки металните катиони могат да

координират около себе си един или повече донорни атома от йони или молекули, при
което се получават съединения наречени координационни или комплексни съединения.

Борът е типичен пример за донор. Той образува три ковалентни връзки чрез три
sp3-хибридни орбитали, а четвъртата е вакантна. От своя страна флуоридният йон има
четири неподелени електронни двойки и се проявява като донор:

1.1.5. Делокализирана химична връзка

Отворени и циклични спрегнати системи
В ковалентните връзки, разгледани преди, електроните от ковалентните двойки
принадлежат само на два атома, участващи в образуването на тези връзки. Тези
ковалентни връзки се наричат локализирани или двуцентрови. Освен тях могат да
присъстват в органичните молекули и делокализираните връзки. В този случай
молекулярните електронни орбитали обхващат ядрата на повече от два атома. Такива
връзки присъстват в конюгирани системи - молекули, в които има редуване на
единични и двойни връзки.
В конюгирани системи с отворена верига винаги е възможно да се определи
началото и края на спрегнатата верига. Най-простият представител на такива системи е
молекулата на бута-1,3-диена (1,3-бутадиен):

Припокриване на р-орбиталите се наблюдава не само между С1-С2 и С3-С4,

както следва от структурната формула, но и в позиция С2-С3. В резултат на това се
образува една делокализирана орбитала (на която има два електрона), покриваща
всички въглеродни атома на молекулата. Това е същността на явлението конюгация,
тоест конюгацията е припокриването на нехибридизирани орбитали на няколко
локализирани π-връзки с образуването на делокализирана многоцентрова орбитала.

6
 Химия

Този процес е термодинамично изгоден, тъй като е придружен от намаляване на

енергията на молекулата и следователно нейната термодинамична стабилизация.
Степента на намаляване на енергията на една молекула в резултат на конюгиране се
нарича енергия на делокализация. Конюгацията е придружена и от сближаване или
изравняване на междутомните разстояния: единичните връзки се скъсяват, а двойните
връзки се удължават в сравнение с дължините им в изолирана форма.
В системи със затворена (циклична) спрегната верига е невъзможно да се
определи нито началото, нито края на веригата. Реализира се кръговата делокализация
на електроните, която е по-изразена в сравнение с тази в системите с отворена верига.
Тези системи се характеризират с по-висока стойност на енергията на спрежение и като
следствие имат по-висока термодинамична стабилност в сравнение с тази на
отворените системи. Те имат и по-забележимо, а в някои случаи пълно изравняване на
междутомните разстояния. Такава е структурата на бензеновата молекула (циклохекса-
1,3,5-триен). Всички въглеродни атоми в цикъла са в хибридизирано състояние sp2,
което определя равнинната структура на σ-скелета на неговата молекула.
Нехибридизираните p-орбитали на всичките шест въглеродни атома са успоредни една
на друга и перпендикулярни на равнината на σ-скелета.

1.40 1.40

Тяхното взаимно странично припокриване води до образуването на

делакализиран облак (делокализирана орбитала) с два p-електрона, чиято максимална
плътност е концентрирана над и под равнината на σ-скелета на молекулата (p-p-
спрежение).

Наборът от свойства, характерни за такива молекули, е обединен в органичната

химия с концепцията за "ароматност". Въпреки формално ненаситения характер, такива

7
 Химия

съединения са по-склонни да влязат в реакции на заместване, а не в присъединителни и

са доста устойчиви на окисление.
Ароматност: Циклично молекулярно образувание със стабилност (поради
делокализация) значително по-голяма от тази на хипотетична локализирана
структура има ароматен характер. Ако структурата е с по-висока енергия (по-малко
стабилна) от такава хипотетична класическа структура, молекулярното образувание
е „антиароматно“.
Делокализарана ковалентна връзка: Една или повече електронни двойки са общи за
три или повече атома в структурата на дадена молекула.
Енергия за делокализация: Разликата между действителната π-електронна енергия
на молекулно образувание и π-електронната енергия на хипотетичен вид с
локализирана форма на π-електронната система.

1.1.6. Неполярни и полярни ковалентни връзки

Когато химичната връзка е между еднакви атоми (и в еднаква степен на

окисление) разпределението на електронната плътност в облака е равномерно около
двете ядра. Тази връзка се нарича неполярна. Ако във връзката участват атоми на
различни елементи, разпределението на електронната плътност в облака не е
равномерно около двете ядра, а връзката се нарича полярна. Полярността на дадена
ковалентна връзка може да бъде по-голяма или по-малка в зависимост от
електроотрицателността на свързващите се атоми. Колкото по-електроотрицателен е
единият атом, толкова по-голяма е електронната плътност около ядрото на неговия
атом и съответно по-полярна е ковалентната връзка.
Електроотрицателност: Концепцията за електроотрицателността позволява да се
оцени способността на атом на даден елемент да привлича към себе си електронна
плътност в сравнение с атомите на други елементи в съединението. Тази способност
зависи от йонизационната енергия на атома и неговият електронен афинитет.

H
2.1
B C N O F
2.0 2.5 3.1 3.5 4.0
Al Si P S Cl
1.5 1.8 2.1 2.5 3.0

Полярността на връзката може да бъде предвидена, като се знае разликата в

електроотрицателността на свързващите се атоми. По правило електроотрицателността
расте със заемането на външните електронни обвивки на атомите в редовете на
периодичната система от ляво на дясно. Поради тази причина в реда на съединенията
CH4 < NH3 < H2O < HF расте полярността на връзката между водорода и другите
атоми. Електроотрицателността не е постоянна величина. За всеки вид атоми тя зависи
от хибридизацията и степента на окисление.

8
 Химия

sp3-C sp2-C sp-C

2.5 2.75 3.1

1.1.7. Степен на йонност и йонна връзка

Както бе споменато по-горе, полярността на дадена ковалентна връзка може да

бъде по-голяма или по-малка в зависимост от разликата в електроотрицателността на
свързващите се атоми. Когато разликата в електроотрицателността на елементите е
много голяма, общата електронна двойка е значително изместена към по-електро-
отрицателния атом. Този атом може да придобие отрицателен заряд и да се преврне в
анион, а атомът с по-ниската електроотрицателност в катион.

Между така образубаните йони възникват електростатични сили на привличане.

От закона на Кулон следва, че колкото е по-висок заряда на йоните и по-малко
разстоянието между тях (тоест размерът на йоните), толкова е по-силна връзката между
тях.
Особеностите на йонната връзка са: Не е насочена в пространството, защото
електростатичното поле около всеки йон е сферично, т.е. силово поле е равномерно
разпределено във всички направления и респективно може да привлича
противоположно заредени йони във всяко направление. Няма свойството да се насища.
Колкото противоположно заредени йони се намират в обсега на полето на даден йон,
толкова се привличат и задържат около него.
Веществата с йонн структура най-често са соли, метални оксиди, халогениди,
сулфиди и други. Йоните вещества са твърди с високи температури на топене. Йоните в
тях се стремят да се разположат максимално близо един до друг и да се обградят с
максимален брой противоположно заредени йони. Подреждането на йоните в
кристални решетки зависи не само от стехиометрията на съединението, но и от
съотношението между размера на йоните. Наблюдава се стремеж за постигане на
такова състоянието, при което енергията на кристала да е минимална, защото това
състояние е най-устойчиво.

NaCl TiO2

9
 Химия

Чистата йонна връзка е граничен случай на полярна ковалентна връзка.

Образуването на чисто йонна връзка е практически невъзможно, защото не се извършва
пълен преход на електрони от единия към другия атом. По-правилно е да се говори за
степен на йонен характер на връзката или по-кратко степен на йонност. Тя може да се
илюстрира с примера за ефективния (реален) заряд на халогените в съединенията им с
водорода. Вижда се, че съществува линейна зависимост между разликата в
електроотрицателностите (ΔEO) и ефективния заряд (Z) върху атомите. Степента на
йонност в HI е едва 6%, докато в HF е 41%.

1.1.8. Метална връзка

Металната кристална решетка е изградена главно от положително заредените

метални йони и значително по-малко атоми, които са свързани чрез метална връзка.
Този тип връзка се осъществява чрез привличане на свободно движещи се в кристала
електрони от металните катиони, като осъщественото привличане удържа йоните в
кристалната решетка. Основното условие за образуването на този тип връзка е
наличието на свободни атомни орбитали и електрони, които поради ниските енергии на
йонизация могат лесно да бъдат отделени от атома. По този начин металната връзка
може да се образува както между атомите, така и между йоните в кристалната решетка.
Металните атоми осигуряват валентните си електрони за общо ползване - те образуват
един електронен облак, който принадлежи на целия кристал и свързва йонизираните
атоми, лежащи във възлите на кристалната решетка, в едно цяло. От тази гледна точка,
металната връзка е делокализарана, свързваща наведнъж голям брой атоми. Освен това
металната връзка е ненасочена, тъй като вътре в кристала движението на електроните
се осъществява във всяка посока. Металната връзка е и многоелектронна, защото се
осъщестява от всички налични валентни електрони.

Z – Електрическия заряд изразен като относителен спрямо заряда на електрона.

10
 Химия

1.2. Основни характеристики на молекулите

1.2.1. Геометрия на молекулите и валентни ъгли

Основните пространствени молекулни структури са представени на фигурата.

Това са V-образна, линейна, триъгълна, тетраедрична, тригонално-бипирамидална и
октаедрична (тетрагонално-бипирамидална).

Друга важна характеристика е валентният ъгъл. Ъгълът, който се образува

между две съседни валентни връзки образувани от един и същи атом свързан с други
два атома.
Трябва да се отбележи, че това са структури, които се формират когато атомите
свързани с центалния са еднакви. Ако това не е така, вкл. при наличие на една или
повече неподелени електронни двойки (НЕД) тези структури са в определена степен
деформирани. Така в молекулата на водата, която има структура на тетраедър (вкл.
двете НЕД при кислорода), валентният ъгъл Н-О-Н е 104.5º за разлика от валентния
ъгъл Н-С-Н в метана, който е 109.5º. Друг пример е дихлорометана (CH2Cl2).
Валентните ъгли в него са съответно: H-C-H 112º, H-C-Cl 109º, и Cl-C-Cl 111º.
При по-сложни молекули се въвежда и друг характеристичен ъгъл – диедричен
(торсионен), който намира съществено приложение в конформационния анализ на
молекулите.
Диедричен (двугранен ъгъл, торсионен) ъгъл: Ъгълът между две пресичащи се
равнини на трета равнина, перпендикулярна спрямо пресечната точка на двете
равнини.
В една верига от атоми A-B-C-D, двугранният ъгъл между равнината,
съдържаща атомите A, B, C (1) и тази, съдържаща B, C, D (2). В червено е третата
равнина в която се проектира пресечния ъгъл между равнините 1 и 2. Торсионният ъгъл
има абсолютна стойност между 0° и 180° (т.е варира от -180º през 0º до +180º).
Торсионният ъгъл между групите A и D се счита за положителен, ако връзката A-B се
завърти по посока на часовниковата стрелка до 180°, за да може да закрие връзката C-
D; отрицателен торсионен ъгъл изисква въртене в обратен смисъл.

11
 Химия

1.2.2. Дължина и енергия на химичните връзки

Дължина на химичната връзка: Това е средното разстояние между ядрата на

ковалентно свързани атоми, отговаряшо на минимум енергия на системата.
Дължината на връзката зависи от природата на атомите, хибридизацията им и
степента на окисление. Измерва се обикновено в ангстрьоми (Å).

Дължини и енергии на дисоциация на някои химични връзки при 25 оС.

Химична E Дължина на Химична Дължина на E
връзка (kJ/mol) връзката (Å) връзка връзката (Å) (kJ/mol)
C-H 415 1.10 C-C 1.54 344
C-F 443 1.38 C=C 1.35 615
C-Cl 328 1.77 C≡C 1.21 965
C-Br 279 1.94 C=N 1.22 615
C-I 240 2,10 C≡N 1.16 890
C-N 300 1.47 C=O 1.22 725
C-P 264 1.87 C=S 1.60 573
C-O 350 1.43 N=N 1.25 418
C-S 272 1.81 N=O 1.17 607
N-N 167 1.45 P=O 1.40 544
N-O 201 1.41 S=O 1.43 522
P-O 335 1.63
O-O 142 1.48
S-O 265 1.60
-10
1 Å = 1*10 m

sp3-C sp2-C sp-C

sp3-C 1.54 1.51 1.46
sp2-C 1.48 1.43
sp-C 1.38

Енергия на химична връзка: Минималната енергия която трябва да се изразходва за

да се раздели един мол молекули на две части (атоми или атомни групи), по определена
ковалентна връзка и тези части да се отстранят една от друга на безкрайно
разстояние.
Обикновено тази енергия се дава за стандартни условия - налягане 1 атм и
температура 25ºС. Енергиите на химичните връзки (ковалентни) като правило

12
 Химия

забележимо надвишават 150 kJ/mol, достигайки например за молекули N2 и CO,

стойности от 900 kJ/mol или повече. Синонимите на енергията на на химическата
връзка са: енергия на свързване, енергия на дисоциация на диатомни молекули.

1.2.3. Диполен момент

От формално физично гледище всяка молекула може да се разглежда като

съвкупност от положителни и равен брой отрицателни електрични заряди.
Електричните заряди в молекулата могат да се представят чрез центъра на
положителните и центъра на отрицателните заряди. В напълно симетричните молекули
двата центъра съвпадат и молекулата се проявява като неполярна. В несиметрични
молекули центърът на положителните заряди не съвпада с центьра на отрицателните
заряди. В молекули от този тип известен отрицателен заряд се локализира в една част
от молекулата, а на разстояние l в друга част от молекулата се локализира равен нему
положителен заряд. В този случай часта, към която се е изместил електронният облак е
отрицателно поляризиран, а часта от която се е изместил облакът, е положително
поляризиран. Такива молекули се наричат диполни (двуполярни, двуполюсни).

Наличието на дипол в молекулата се отразява значително върху нейните

свойствата. Големината на дипола се измерва чрез диполния момент (μ), който се
определя от произведението на електричния заряд на дипола разстоянието (l) между
двата „електрически центъра“:
μ = q.l
μ - диполен момент [C.m]; q – електричен заряд [C]; l – разстояние [m].
1 D = 3.335*10-30 C.m
Диполен момент: Диполният момент е векторна величина. Посоката на дипола в
молекулата условно е обозначена със стрелка, върхът на която е насочен към
отрицателен заряд (+ → -). При изчисляването на общия диполен момент на
молекулата се взема предвид векторната природа на електрическите диполни
моменти на всички връзки, т.е, тяхната векторна сума.

H2O CO2

13
 Химия

CH2Cl2 CF4

Диполен момент (μ) на някои съединения в Debye (D)

вещество μ (D) вещество μ (D) вещество μ (D)
HF 1.82 H2O 1.85 CH4 0.00
HCl 1.43 CO2 0.00 CH3Cl 1.01
HBr 1.08 H2C=O 2.33 CH2Cl2 1.60
HI 0.44 CHCl3 1.87

1.2.4. Водородна връзка

Водородна връзка: Форма на асоциация между електроотрицателен атом,
притежаващ поне една неподелена електронна двойка и водородния атом, свързан
ковалентно към втори, сравнително електроотрицателен атом (Y).

Водородната връзка (ВВ) е специален тип диполно-диполно привличане, което

възниква, когато водороден атом, свързан към силно електроотрицателен атом, се
намира в близост до друг електроотрицателен атом с неподелена двойка електрони.
НЕД на акцепторния атом от външната му обвивка привлича δ+ заряда на водородния
атом. При образуване на ВВ, атомът който е ковалентно свързан с водородния атом се
нарича донор на ВВ (Y), а атомът с НЕД (Х) се нарича акцептор на ВВ. Обикновено
енергията на ВВ е 10 до 30 kJ/mol, но може да стигне и до 160 kJ/mol. ВВ с енергии над
120 kJ/mol имат ковалентен характер и се наричат силни ВВ. Благодарение на
водородните връзки, флуороводородната киселина, за разлика от аналозите си HCl,
HBr, HI, е способна да образува както нормални соли като КF, така и кисели соли, като
KHF2, съдържащи йона [F-H-F]-, в който има най-силната ВВ. СВВ има и в йона H5O2+
([H2O-H-OH2]+), който е формата под която съществуеват водородните катиони във
водни разтвори. Дълго време се е смятало, че СВВ нямат отношение към живите
организми, но вече е известно, че това не е така. Класически пример е формирането на
СВВ между карбоксилатния анион от аспартат или глутамат и имидазолното ядро на
хистидина от каталитичната триада на сериновите протеази, в хода на каталитичната
хидролиза на пептидна връзка.
Междумолекулни водородни връзки: Междумолекулните водородни връзки
възникват между отделни молекули от веществото.
Тези връзки могат да се образуват между различен брой подобни или за
различни молекули, стига донорите и акцепторите на водород да присъстват в позиции,

14
 Химия

в които те могат да взаимодействат. Например, между Н2О молекули, между

молекулите на 4-хидроксибезнзоената киселина или между молекулите на ацетона и
водата.

H
O
H
H H
H O O
O H H
H H
O
H

Вътрешномолекулни водородни връзки: Вътрешномолекулните водородни

връзки са тези, които се срещат в рамките на една единствена молекула.
Това се случва, когато две функционални групи на молекула могат да образуват
водородни връзки помежду си. За да се случи това, трябва да присъстват в една
молекула и донора и акцептора на ВВ. Те трябва да бъдат в непосредствена близост
един до друг в молекулата. Например, вътремолекулна водородна връзка се
осъществява в етиленгликола (етан-1,2-диол), 2-хидроксибезнзоената (салицилова)
киселина и 2-нитрофенола.

Подобно на ковалентна връзка, водородната връзка има насоченост и насищане.

Когато ъгълът Y-H-X е 180º, при едни и същи други условия, енергията на връзката е
най-голяма. Друго характерно свойство на ВВ е сближаването на хетероатомите Y и X
на разстояние по-малко от това когато не се образува ВВ. Електронният облак на
водорода е частично припокрит с този на акцептора. Тези твърдения могат да се
илюстрират с формирането на ВВ между аденина и цитозина в структурата на двойната
спирала на ДНК.

15
 Химия

1.2.5. Значение на водородните връзки за живата природа

ВВ играят решаваща роля в много биологични процеси. Поради водородните

връзки между водните молекули около хидрофобна молекула или част от нея,
възникват специфични междумолекулни взаимодействия, наречени хидрофобни. Те
имат решаващо значение за третичната структура на биополимерите. ВВ връзки се
реализират във вторичната структура на протеините и имат важно значение за тяхната
стабилност, а също и умерено в третичната структура. ВВ са със съществена роля за
стабилизиране на двойноверижната структура на ДНК, пространствената организация
на РНК и в структурите на полизахаридите. Така, междумолекулните ВВ между
целулозните вериги придават харахтерните свойства на дървесината. В растенията
водните молекули се свързват не само една с друга, но и с целулозната верига, която се
съдържа в стената на растителните клетки. Това създава своеобразна капилярна тръба,
която позволява да възникне капилярна сила. Този механизъм позволява на растенията
да изтеглят вода в корените си. Освен това, водородната връзка може да създаде дълга
верига от водни молекули, която може да преодолее силата на гравитацията и да се
движи до височината на листата. ВВ връзки, там където се образуват, играят важна
роля и в междумолекулното разпознаване. Например, свързването на много ензими с
техните специфични субстрати или инхибитори, образуването на комплекс между
антитяло със специфичния му антиген, формиране на комплекс на сигнална молекула
със съответния рецептор. Изключително важни са образуването на ВВ при
осъществяване на биокаталитичните процеси.

1.2.6. Невалентни взаимодействия (вътрешномолекулни и междумолекулни)

Междумолекулното взаимодействие се различава от химичното взаимодействие

по това, че се проявява на значително по-големи разстояния и се характеризира с
липсата на насищане и специфичност, както и с ниски енергии. Тези сили са
взаимодействия от няколко типа, но те са обединени под общото име сили на ван дер
Ваалс в чест на холандския физик Й. Д. Ван дер Ваалс, който пръв постулира
съществуването на сили на привличане, действащи между атоми и молекули. Подобно
на силите на свързване между атомите, силите ван дер Ваалс имат електрическо
естество. Те се дължат на полярността и поляризуемостта на молекулите. Има три типа
взаимодействия.

16
 Химия

Вандерваалсови взаимодействия

Дипол-диполни (ориентационни) взаимодействия

В резултат на случайното топлинно движение на молекулите, когато се

приближават една към друга, едноименно заредените краища на диполите взаимно се
отблъскват, докато противоположно заредените краища се привлечат. Колкото по-
полярни са молекулите, толкова по-силно се привлечат и по този начин се осъществява
по-силно ориентиращо взаимодействие. Ориентационните сили силно зависят от
температурата - с повишаване на температура се засилва топлинното движение на
молекулите, в резултат на което възможностите за ориентиране на молекулите
намаляват. За разлика от валентните сили, които се насищат, междумолекулните сили
са неограничени. Междумолекулното взаимодействие има адитивен характер.
Енергията на тези взаимодействия е в интервала 4 – 50 kJ/mol.

Привличане Отблъскване

Индукционни взаимодействия

Вторият тип е индукционното взаимодействие между полярни и неполярни

молекули. Полярните молекули деформират електронния облак на неполярните. В
резултат на това неполярната молекула придобива временен електрически дипол и
тогава двете молекули взаимодействат като диполи. След това постоянният и
индуцираният дипол се ориентират и се привличат, както при ориентационните
взаимодействия. Енергията на тези взаимодействия е в интервала 2 – 10 kJ/mol.

Дисперсионни взаимодействия (Лондонови сили)

Третият тип е дисперсионното взаимодействие между неполярни молекули.

Когато електроните се движат в областта на ядрата, дори и в неполярните частици,
възникват ситуации, когато плътността на електроните е концентрирана в една област
на тази частица в по-голяма степен, отколкото в другата. Такова състояние в
17
 Химия

молекулата се наблюдава за много кратко време, поради което този дипол се нарича
мигновен.
Горепосоченото време обаче е достатъчно, за индуциране на дипол върху друга
молекула. По този начин, ако системата е съвкупност от частици, естествено е, че в
съседните частици се подреждат като съседните полюси на мигновените диполи са
непременно противоположни. Индуктивното взаимодействие на молекулите се дължи
на индуциране на диполи. Енергията на тези взаимодействия е в интервала ≤ 4- 8
kJ/mol.

1.2.7. Биологично значение на невалентните взаимодействия

Невалентните взаимодействия имат важно значение за третичната структура на

биополимерите. НВ се реализират, например в третичната структура на протеините и
имат важно значение за тяхната стабилност. Те играя важна роля и в
междумолекулното разпознаване, като свързването на ензими с техните специфични
субстрати или инхибитори, образуването на комплекс между антитяло със
специфичния му антиген, формиране на комплекс на сигнална молекула със съответния
рецептор. Привличането между две големи молекули може да бъде значимо, ако те
имат определени допълващи се форми, при което се осъществят много контакти на ван
дер Ваалс, когато са в близост. Специфичността на междумолекулните връзки между
протеини или протеини и нуклеинови киселини също са в резултат от естеството на
тези нековалентни сили.

18
 Химия

1.3. Електронни ефекти в молекулите. Типове химични реакции и

реагенти

1.3.1. Индукционен ефект

Индукционен ефект (I-ефект) се нарича преразпределение под действието на

заместител на електронната плътност (поляризация на другите σ-връзки) в
първоначалната молекула по оста на сигма връзките, т.е. поляризацията на една σ-
връзка предизвиква поляризация на съседната σ-връзка.
Когато в органичната молекула има въглеродна верига, свързана с атоми
(атомни групи или заместители) с различна електроотрицателност от въглеродните
атоми, възниква I-ефект, който се проявява чрез σ-С-С връзките на въглеродната
верига. Качествено, индуктивният ефект на заместителите се оценява в сравнение с
този на водородния атом: индуктивният ефект на водородния атом се приема за 0.
Замяната на водородния атом в молекулата с който и да е друг атом или атомна група
води до преразпределение на електронната плътност в областта на сигма връзките.
Според електроотрицателността си заместителите при въглеродните атоми причиняват
два вида индукциоиен ефект:
Отрицателен индукционен ефект (-I-ефект): когато поляризацията на връзките
става към заместителя.
Положителен индукционен ефект (+I-ефект): когато връзките се поляризират от
заместителя към въглеродните атоми.

- -
3+  2+ +
1 - 3- 2 1 +
C C C X C C C Y 3 < 2 < 1

Индукционният ефект отслабва по веригата. Някои примери за заместители с –I

ефект и с +I ефект са представени в таблицата.

Заместители с –I-ефект Заместители с +I-ефект

F, Cl, Br, OH, OCH3, NH2, NHCOCH3, BH2, B(CH3)2, SiH3, Si(CH3)3, Li, MgCH3,
>C=O, COOH, COOCH3, >C=N, C≡N, CH3, CH2CH3, CH(CH3)2, C(CH3)3,
NO2 Al(CH3)2
По-специално внимание ще обърнем на алкиловите заместители, които по
принцип имат +I-ефект. Причината за това е макар и слабата полярност на връзката С-

19
 Химия

Н, в която по-електроотрицателният атом е въглеродният. При алкиловите радикали +I-

ефектът се увеличава с увеличаване на дължината на въглеродната верига и особено
степента на нейното разклоняване. Трябва да се има предвид, че не винаги алкиловите
заместители имат +I-ефект. Така, например метанолът, за разлика от другите алкохоли,
е по-силна киселина от водата. Това означава, че метиловата група в този случай има -I-
ефект. Освен това I-ефекти не се отнасят само за органични съединения.

1.3.2. Метод на резонанса

Резонанс: Ако за дадена частица (молекула, йон или радикал) може да се напишат две
или повече логични (приемливи) класически структури, то реалното разпределение на
електронната плътност не отговаря ни нито една от тях, а е междинно.
Класическите структури се наричат гранични (резонансни) структури. Реалното
разпределение на електронната плътност се възприема като резонансен хибрид между
тях. Резонансните (граничните) структури се свързват със знака за резонанс –
двупосочна стрелка (↔) и се ограждат в средни скоби.
Съгласно класическите представи, в структурата на карбоксилатния йон трябва
да има два типа връзки въглерод-кислород: едната единична, а дугата двойна.
Експериментално е установено, че и двете връзки са идентични и дължината на
връзките съответства на 1.5 порядъка. Това лесно се обяснява чрез резонансната теория.
Истинското разпределение на електронната плътност съответства на хибридна
структура, в която всяка от двете гранични структури са с принос по 50%:

По аналогичен начин стоят нещата при бензена, който е резонансен хибрид в

който всички С-С връзки са еквивалентни:

За молекулата на бута-1,3-диена (1,3-бутадиен) експериментално е установено,

че връзката която формално трябва да е единична, в значима степен е скъсена, т.е. има
по-висок порядък. Теорията на резонанса дава отговор на това противоречие.

20
 Химия

Разпределението на електронната плътност отговаря на резонансен хибрид от две

гранични структури. Двете резонансни структури са застъпени в различна степен, а не
еквивалентно както в двата предишни примера. По принцип в много голяма част от
случаите, резонансните структури имат различен принос за хибридната структура.
Зарядите върху съответните атоми са формални.

Структурата на пропеновата киселина е хибрид между следните гранични

(резонансни) структури:

При писане на резонансни структури трябва да се спазват редица правила:

1) атомите на молекулата не променят позицията си, променя се само позицията
на НЕД и π-електрони на множество връзки;
2) всяка резонансна структура, приписана на това съединение, трябва да има
една и съща сума от π електрони (π връзки и НЕД от хетероатоми).
Всяка делокализация на електронната плътност и всяко разсредоточаване
на електричните заряди води до термодинамична стабилизация на съответната
частица (молекула, йон или радикал).

1.3.3. Мезомерен ефект

Този ефект се проявява в съединенията, в които множество сложни връзки са

разделени с една проста връзка. В такива съединения е възможно странично
припокриване на p и π орбитали на съседни π връзки. Съответните ефекти са свързани с
делокализация. Въпреки, че примерите разгледани по-долу са от органични
съединения, тези ефекти се наблюдават и в неоорганични съединения.
Мезомерен (М-ефект) или резонансен ефект (R-ефект): Този ефект се наблюдава
при спрегнати молекулни системи поради делокализация на π- и/или р-електроните
(формирането на делокализирани връзки в молекулите.)
В типичните случаи М-ефектът се осъществява при следните условия: а)
наличие на π-връзка; б) наличие на заместители, които могат да участват в
допълнително орбитално взаимодействие със съществуващата в молекулата π-връзка.
Такива са друга (и) локализирана π-връзка или p-вакантна АО или p-заета с два
електрона АО.
Положителен мезомерен (резонансен) ефект (+М-ефект): когато даден заместител
е донор на (отдава) електронна плътност към спрегнатата система.
Положителен мезомерен ефект се реализира при р,π- (n,π)-делокализация между
р-АО с участието на неподелена електронна двойка в заместителя и π-връзка в

21
 Химия

молекулата. В следствие на n,π-спрежението връзката C-Cl в хлороетена (винил

хлорид) или C-О връзката при метоксиетена, придобиват частично характер на двойни
връзки, в резултат на което връзката се скъсява и заздравява:
 

С +М-ефект са и атоми или атомни групи (заместители), които освен НЕД имат
и отрицателен заряд, като например в енолатните йони:

Положителния мезомерен ефект, дължащ се на n,π-делокализация се наблюдава

и в по-дълговерижни системи, например:

Отрицателен мезомерен (резонансен) ефект (-М-ефект): когато заместителя

изтегля електронна плътност от спрегнатата система към себе си.
Този ефект се осъществява при π,π-дeлокализация между локализирана π-връзка
в заместителя и π-връзка в молекулата. Тази делокализация може да е линейна или
циклична (пръстенна). Заместители, причиняващи –М-ефект са такива заместители, в
състава на които има π-връзка(и) в които участват силно електроотрицателни атоми
или атоми с вакантна орбитала, т.е. са електроноакцептори. Класически пример за това
е пропенала (акролеин):

Друг пример е нитроетена:

+ -
H2C C N O H2C C N O HC C N O
H O H O H O

22
 Химия

Някои примери за заместители с –М-ефект и с +М-ефект са представени в

таблицата.

Заместители с -М ефект Заместители с +М ефект

>C=O, COOH, COOCH3, >C=N, C≡N, F, Cl, Br, OH, OCH3, NH2, N(CH3)2, SH,
-C≡C-, NO, NO2, -N(CH3)3+, S(CH3)2+ NHCOCH3, О-, S-

Мезомерният и индукционният ефект действат едновременно и тяхното влияние

се наслагва.

1.3.4. Типове химични реакции

Според начина на разкъсване/образуване на химичната връзка

Хомолитично: Извършва се хомолитично разрушаване на връзки, в резултат на което

се образуват радикали - неутрални частици, съдържащи един несдвоен електрон.
Обратната реакция е рекомбинация.

Хетеролитично: Извършва се хетеролитично разрушаване на връзки, при което

общата електронна двойка, става притежание на един атом или атомна група, в
резултат на което се образуват противоположно заредени йони. Обратният процес е
образуване на ковалентна връзка по донорно-акцепторен механизъм.

Според характера на химичното превръщане

Присъединяване (съчетаване): Реакция при която от два реагента се образува един

продукт.
Най-често това е реакция при която реагент се свързва със субстратната
молекула за сметка на разкъсване на π-връзка (C=C, C≡C, C=O, C=N, C≡N, N=O, S=O и
др.). Реакцията се обозначава с латинския символ Аd (от англ. “addition”).

Елимниране (разлагане): Реакция при която молекула или друга частица (йон,
радикал) се отделят от субстратната молекула.
Тази реакция по смисъл е противоположна на реакциията на присъединяване.
Обикновено при този процес от един реагент се получават два продукта, но това не
винаги е изпълнено. Тази реакция се обозначава с латинската буква E (от англ.
“Elimination”).

23
 Химия

Заместване: Реакция при която атом или атомна група в една молекула се замества с
друг атом или атомна група (заместител).
Реакциите на заместване се реализират когато два реагента си разменят „части“,
за да дадат два нови продукта. Тази реакция се обозначава с латинската буква S (от
англ. “substitution”).

Прегрупировка (изомеризация): Реакция при която става промяна в скелета на

молекулата, т.е. едни химични връзки се образуват за сметка на разкъсване на други
връзки в рамките на една молекула.

Окислително-редукционни (редокс): Реакции при които реагентите обменят

електрони и при което се промянат степените на окисление.

1.3.5. Типове реагенти

Радикал (свободен радикал): Молекулен обект, който има несдвоен електрон.

24
 Химия

Нуклеофил (нуклеофилен реагент): Нуклеофил е реагент, който образува връзка с

неговия реакционен партньор (електрофила), като дарява (предоставя) двата
свързващи електрона. Нуклеофилът е Люисова база (основа).

Електрофил (електрофилен реагент): Електрофил е реагент, който образува връзка

с неговия реакционен партньор (нуклеофила), като приема и двата свързващи
електрона от този реакционен партньор. Електрофилът е Люисова киселина.

1.3.6. Активираща енергия. Активиран комплекс и преходно състояние

Не всеки удар между частиците води до химично взаимодействие. Реагират

частиците, които притежават енергия по-голяма от средната енергия на всички
участващи частици, като ударът между тях води до химично взаимодействие.
Минималната енергията, която трябва да притежават частиците над средната енергия
характерна за дадена температура, за да могат да участват в химично взаимодействие,
се нарича “активираща енергия” - Еа. При протичането на химичните реакции е
необходимо да се разкъсат връзки между атоми в молекулите на реагиращите вещества
и да се създадат нови връзки между атоми в молекулите на реакционните продукти.
Разкъсването на химични връзки между атомите на реагиращите вещества, е свързано с
поглъщане на енергия. Създаването на нови връзки е съпроводено с отделяне на
енергия. Системата преминава през редица междинни състояния, при което старите
връзки не са напълно разкъсани, а новите - не са напълно образувани.
Активиран комплекс и преходно състояние: При елементарния химичен акт на
прехода от реагенти към продукти, системата минава през редица междинни
състояния, всяко от които се характеризира със собствена геометрия и енергия.
Състоянието, съответстващо на най-високата потенциална енергия по тази
реакционна координата, е преходното състояние, а конфигурацията съответстваща
на този максимум, е известна като активиран комплекс.
Реакционна координата: Отразява конфигурационните промени при елементарния
химичен акт, свързана с изменение на разстоянията между реагиращите частици. В
първо приближение тя отразява степента на разкъсване на старите връзки и
степента на образуване на новите връзки.
Като пример може да се даде реакцията между хлорометан и йодиден йон:

25
 Химия

Междинно съединение (интермедиат, I): Относително нестабилни (кратко време на

съществуване) и високо реактивоспособни молекулни образувания, които се формират
пряко или косвено (от друго междинно съединение) от реагентите и реагират
допълнително, за да формират пряко или косвено (от него се образува друго
междинно съединение) продуктите на химическата реакция. Те са в ниска
концентрация в хода на химическата реакция в сравнение с количеството на
реагентите или продуктите.

TS
E

Ea
TS2

TS1
Ea,2
R Ea,1
I

Reaction coordinate

Разликата между енергията на активирания комплекс и енергията на изходните

вещества (реактантите) е активиращата енергия на реакцията.

1.3.7. Сложни реакции

Обратими реакции

N 2 + 3H2 2NH3
CaCO3 CaO + CO 2

Успоредни (конкурентни) реакции

3KClO3 3KClO4 + KCl

2KClO3 2KCl + 3O2  

26
 Химия

Последователни реакции

Na + Hg NaCl + HgCl
2Na + HgCl2 2NaCl + Hg
HgCl + Na NaCl + Hg

Верижни реакции

1.3.8. Топлинен ефект на химичните реакции

Eнергетичните промени при химичните процеси могат да се изразят с топлинния

ефект на химичната реакция.
Топлинен ефект на химичните реакции: Количеството топлина, което се отделя
или поглъща при протичането на една химична реакция се нарича топлинен ефект на
реакцията. Топлинният ефект се бележи с Q и се измерва в джаули (J) или
килоджаули (kJ).
Тъй като топлинният ефект на реакцията зависи от агрегатното състояние и от
вида на алотропната форма на веществата, в термохимичните уравнения, след
формулите на веществата, като индекс се отбелязва: (g) - газ; (l) - течност; (s) - твърдо
вещество; (аq) - воден разтвор и т.н.
Химични реакции, които се извършват с отделяне на топлина се наричат
екзотермични. Те имат положителен топлинен ефект (+Q). Например:
27
 Химия

C(s) + O2(g) → CO2(g) + 393.5 kJ

N2(g) + 3H2(g) → 2NH3(g) + 92.2 kJ

Химичните реакции, които се извършват с поглъщане на топлина се наричат

ендотермични. Те имат отрицателен топлинен ефект (-Q). Например:

N2(g) + O2(g)→ 2NO (g) - 180.4 kJ

CaCO3(s) → CaO(s) + CO2(g) - 178.3 kJ

Топлинният ефект на една химична реакция е равен на сумата от топлините на

образуване на продуктите на реакцията минус сумата от топлините на образуване на
изходните вещества, като се има предвид броя на моловете с които те участват.
Топлините на образуване на простите вещества се приемат за нула. Когато едно
вещество съществува в няколко алотропни форми, нулева стойност на топлина на
образуване има само стабилната му при обикновени условия форма. Топлинният ефект
на една химична реакция при дадени условия зависи само от началното и от крайното
състояние, но не и от междинните етапи на реакцията.

Речник на термини:
Индукция (от лат.) - подбуда
Резонанс (от лат.) - ехо, отзвук, звучи отново
Мезомерия (от гр.) - среден + част
28
 Химия

1.4. Изомерия
1.4.1. Конституционна (верижна и позиционна) изомерия

Структурните изомери имат еднакъв качествен и количествен състав, но се

различават по химична структура, тоест поредността на атомите в молекулата.
Следователно те проявяват различни свойства.
Верижна изомерия: Изомерите имат различна структура на веригата – права или
разклонена.

CH3 CH2 CH3 CH2 CH3

CH2 CH2 CH3 CH
CH3
пентан 2-метилбутан

Позиционна изомерия: Тези изомери се различават по позицията на дадена

функционална група, заместител или сложна връзка.
CH3
CH3 CH 2 CH 3 CH3 CH CH3
CH CH2 CH 2 CH 2
CH3
2-метилпентан 3-метилпентан

1.4.2. Стереоизомерия
1.4.3. Конфигурационна изомерия

Конфигурация се нарича разположението на атомите (атомните групи) в

пространството, без да се отчита въртенето около простите връзки. Преходът от
една конфигурация в друга може да стане само чрез разкъсване на връзки.

1.4.3.1. Енантиомерия при съединения с хирален център

Eнантиомери са стереоизомери, които сe отнасят като предмет (несиметричен)

към огледалния му образ.
Хирална е всяка молекула, която не е идентична с огледалния си образ.

29
 Химия

Обикновено хиралните молекули съдържат поне един наситен въглероден атом

(sp3-хибридизиран), свързан с четири различни заместители a, b, d, e. Такъв въглероден
атом е прието да се нарича хирален център, хирален въглероден атом или стереоцентър
и се означава със звездичка (*).

Конкретен пример за подобни хирални молекули са двете стереоизомерни

млечни киселини, в които заместителите при хиралния въглероден атом са COOH,
CH3, OH и H:

Оптична активност: Явлението при което някои вещества или техни разтвори
въртят равнината на плоскополяризованата светлина, преминала през тях.
Светлината е електромагнитно лъчение. Лъчът на обикновената светлина
представлява две трептящи полета - електрично и магнитно, които са в две взаимно
перпендикулярни равнини. Ако можехме да погледнем светлинния лъч от единия край
в дълбочина и ако можехме да видим трептящото електрично поле, щяхме да
забележим, че векторът на електричното поле трепти във всички възможни равнини.
Същото се отнася и за трептенето на магнитното поле.

Ако на пътя на лъча се постави оптично устройство, наречено поляризатор, то

след преминаването през поляризатора електричното поле на лъча трепти само в една
равнина (магнитното също, но в друга, перпендикулярна равнина). Такава светлина се
нарича плоскополяризована. Оптични изомери (енантиомери) са двойка изомери с
еднакви физикохимични характеристики, които въртят равнината на плоско-
поляризованата светлина с един и същ по размер ъгъл, но в противоположни посоки.

30
 Химия

Например млечната киселина има два оптични изомера: дясновъртящ, означаван

като (+)-млечна киселина, който върти равнината на плоско поляризованата светлина
на +3.8°, и лявовъртящ изомер, (-)-млечна киселина, който върти равнината на -3.8°.
Смес от равни части лявовъртящ и дясновъртящ изомер се нарича рацемична смес
(рацемат). Такава смес е оптически неактивна ([α] = 0°) и се означава с “±”, например
(±)-млечна киселина.

Понятията енантиомери и оптична активност не се отнасят само за въглерода.

Например, третичните амини в които има три ралични заместителя (четвъртият е НЕД),
могат да образуват два енантиомера, които могат да се изолират при температури
близки до абсолютната нула, защото бързо преминават една в друг. От друга страна,
при техните N-оксиди не се наблюдава такава инверсия и съответните енантиомери
могат да се изолират и при нормални условия.

Енантиомери и оптична активност могат да се наблюдават не само при

органични съединения, например:

31
 Химия

1.4.3.2. Фишерови проекционни и клиновидни формули

За графично изобразяване на пространствения строеж Е. Фишер е предложил

специални формули, наречени фишерови проекционни формули. Те се построяват чрез
преобразуване на тетраедъра така, че предният ръб a-b (към наблюдателя) да стане
хоризонтален, а задният (d-e) е вертикален. Пресечната точка на проекциите на тези два
ръба съвпада с хиралния център. В така изведената проекционна формула обикновено
най-отгоре се поставя главната група (или С1).

На базата на проекционните формули и приетата структура на глицералдехида,

Фишер въвежда понятието относителна конфигурация. Ако заместителите, различни от
водороден атом, в случая хидроксилни групи, се намират отляво на вертикалната линия
(въглеродната верига) се означават с L, а тези отдясно с D. Например при млечната
киселина изомерът, при който хидроксилната група е отляво, се означава като L-млечна
киселина, а другият като D-млечна киселина:

Така с помощта на фишеровите формули се означава конфигурацията на

стереоизомерите. Тази система обаче не е универсална и е трудно приложима за по-
сложни молекули. Днес тя се използва преди всичко при въглехидратите,
аминокиселините и сродните им съединения.
Освен тази система, трима учени Кан, Инголд и Прелог предлагат система за
определяне на абсолютната конфигурация, известна още като R,S-система. Тя е

32
 Химия

възприета в систематичната номенклатура на IUPAC. Въвежда се старшинство на

заместителите около стереоцентъра: най-старши е този атом, който има най-голям
номер в периодичната система на елементите. Ако заместителят е група от атоми,
атомните номера в даден заместител се сумират и други правила. Ако старшинството
намалява по посока на часовниковата стрелка, конфигурацията се означава с буквата R
(лат. rectus - десен); ако намалява по посока, обратна на часовниковата стрелка се
бележи с буквата S (лат. sinister - ляв). Чрез тази система може да се определи
конфигурацията при всеки хирален център, независимо от природат на веществото. От
друга страна, относителната конфигурация е тази която е важна за междумолекулните
взаимодействия (не абсолютната), включително и за живите организми. По тази
причина за природни съединения широко се използва D, L-системата.

1.4.3.3. σ-Диастереоизомерия

Има молекули които имат повече от един хирален въглероден атом. Като пример
можем да разгледаме пространствения строеж на монозахаридите с два хирални
въглеродни атоми: еритроза и треоза. Възможни са четири комбинации, изразени с
фишерови проекционни формули.

CHO CHO CHO CHO

H OH HO H HO H H OH

H OH HO H H OH HO H

CH2OH CH2OH CH2OH CH2OH

D-еритроза L-еритроза D-треоза L-треоза

енантиомери диастереомери енантиомери

Тук стереоцентровете са С2 и С3. Възприето е конфигурацията на

монозахаридите да се определя по разположението на хидроксилната група при най-
отдалечения от карбонилната група хирален въглероден атом (в горните примери това е
С3). Очевидно става дума за две двойки енантиомери. Ако сравним например D-
еритроза и D-треоза, ще забележим, че докато конфигурацията при С3 е една и съща, то
конфигурацията при С2 в двете съединения е противоположна. Но като цяло
молекулите на D-еритрозата и D-треозата са пространствени изомери, но не са
енатиомери. Те се явяват диастереомери.
Диастереоизомери (диастереомери) се наричат пространствени изомери, които не
са енантиомери, т. е. чиито молекули не се отнасят както предмет към огледалния
му образ.
В номенклатурата е възприето всички диастереомери с два съседни
стереоцентъра, подобни по конфигурация на еритрозата, да се означават с
представката еритро, а тези, които са аналогични на треозата с представката
трео. При n на брой хирални центъра максималният брой стереоизомери е равен
на 2n.
33
 Химия

Особеното в строежа на винените киселини е това, че заместителите при всеки

от двата стереоцентъра С2 и С3 са едни и същи: това са заместителите СООН, Н, ОН и
СН(ОН)СООН.

L-(+)-винена киселина D-(-)-винена киселина

COOH

H OH

H OH

COOH
мезо-винена киселина

Двете формули горе отговарят на двата оптични антипода на оптичноактивната

винена киселина (трео-формата). Другите две формули обаче са идентични, защото ако
завъртим едната от тях на 180° в равнината на рисунката, ще получим другата. Тази
киселина, наречена мезо-винена (ms-винена; гр. mesos - междинен), притежава
ахирална молекула (има равнината на симетрия) и следователно е оптично неактивна.
мезо-Винената киселина (еритро-форма) е диастереоизомер на всеки от оптично-
активните изомери.

1.4.3.4. π-Диастереоизомерия (геометрична изомерия)

Разгледаните дотук случаи са на т. нар. σ-диастереоизомери, тъй като се отнасят

до съединения със σ-връзки. Като π-диастереоизомери се означават познатите при
алкените цис-транс изомери, наречени още геометрични. Ако се сравни например
конфигурацията на цис- и транс-2-бутен или цис- и транс-канелените киселини, може
да се установи, че тези две двойки изомери напълно отговарят на определението за
диастереоизомери, т. е. те са π-диастереоизомери.

34
 Химия

Трябва да е ясно обаче, че това не са хирални съединения, защото двойната

връзка и заместителите при нея лежат в една равнина, която е и равнина на симетрия за
молекулата и не са оптичноактивни.

1.4.4. Конформационна изомерия

Конформация: различни пространствени състояния на молекула с дадена

конституция (състав), които се различават по величината на ъгъла на завъртане
около прости връзки (конформери). Един конформер може да бъде превърнат в друг
чрез въртене около прости връзки.

1.4.5. Проекционни формули на Нюмън

Въведени са от M. S. Newman. Двата въглеродни атома са разполагат един зад

друг, като между тях се поставя малък непрозрачен диск. Тогава се изписва само частта
от валентните връзки при по-отдалечения въглероден атом, която не се закрива от
диска. Енергията на конформациите зависи от двустенния (диедричния) ъгъл φ (фи),
който е сключен между равнината на връзките R1-С1-С2 и равнината на връзките С1-
С2-R2.

 
 

1.4.6. Основни типове конформации

Конформери (ротамери) се наричат сравнително устойчивите (по-стабилните)

конформации.
Конформационни изомери се наричат много стабилни конформери, които
съществуват самостоятелно и могат да се изолират като индивидуални вещества.

Основните типове конформации са представени по-долу:

Трансоидна Полу- Полу- Скосена Скосена Засенчена

(анти) засенчена засенчена (+гош) (-гош) (син)
φ = ±180° φ = 120° φ = -120° φ = 60° φ = -60° φ = 0°

35
 Химия

1.4.7. Конформации при бутана

На фигурата е предсавена енергетична диаграма на конформациите на бутана:

12

10
Energies (kcal)

-150 -100 -50 0 50 100 150

Angle (°)

При разглеждане на нюмъновите проекционни формули, най-висока енергия има

конформацията с φ = 0°, когато двете метилови групи са най-близко и тогава се се
реализират най-големите сили на отблъскване между тях, вследствие на отблъскването
на електронните облаци на атоми които влизат в тяхната структура.

Най-стабилен е конформерът с φ = ±180°, където метиловите групи са

разположени най-далече една от друга. Тази конформация е статистически най-
населената. Конформерите с φ = ±60° (гош-конформация от фр. gauche) е с по-висока
енергия. Конформерите с φ = ±120°, са с по-висока енергия от гош, поради отблъскване
на метилните групи с водородни атоми.
Трябва да се има предвид, че в други случаи, освен отблъскване може да има и
благоприятни невалентни взаимодействия между заместителите. Типичен пример е
етиленгликола (1,2-етандиол). В този случай между двете хидроксилни групи в гош
конформация се формира водородна връзка, която я стабилизира и тя става
конформацията с най-ниска енергия.

36
 Химия

1.4.6. Конформации на циклохексана

Възможно е въртене около всичките шест единични връзки С-С. Съществува

равновесие между най-стабилните конформери “стол I” и “стол II”. При тях
заместителите при всяка от шестте връзки С-С са в конформация гош (вж. нюмъновите
проекции отдолу). Конформацията “вана”, през която минава равновесието “стол I” -
“стол II”, съдържа две срещулежащи връзки със заместители в засенчена конформация,
а освен това и два от водородните атоми (в положение 1,4) са твърде близо един до
друг в пространството. Всичко това води до напрежения (сили на отблъскване) в
конформация “вана” и тя е по-малко стабилен конформер от “стол”.

H H H H
H H
1 4 H H
1 H H H H H 4
H H H
H 4 H H H
H H H H
H 1
H H H
H H H H
H H H H
стол I вана стол II
H H2 H H2
H H H2 H
H C H C2 H C H
H C H
1 H H 4
4 1
H C H H C H
H2 H H2 H
H H HH HH  

На фигурата е предсавена енергетична диаграма на конформациите на

циклохексана:

В конформерите "стол" има 12 връзки С-Н, шест от които са успоредни на

въображаемата ос (axis) на молекулата и се наричат аксиални (отбелязани в червено), а
останалите шест са разположени близо до въображаемата екваториална равнина на
молекулата и затова са наречени екваториални (отбелязани в синьо):
37
 Химия

Обобщена схема на изомерите

Речник на термини:
Изомерия (от гр.) - равен + част
Конституционна (от лат.) - строеж, състав
Стереоизомерия (от гр.) - здрав, твърд + равен + част
Хирална, хирален (от гр.) - ръка
Енантиомерия (от гр.) - противоположен + част
Диастереоизомерия (от гр.) - пред + здрав, твърд + равен + част
Конфигурация - очертание; образ на предмет; форма
Конформация (от лат.) - съформа

38