Семинарно упражнение №6

Квантова оптика (Топлинно излъчване и фотоелектричен ефект)

В разгледаните явления интерференция, дифракция и поляризация

светлината проявява вълнови свойства, които са описани добре от
електромагнитната теория на Максуел. Други явления, открити по-късно,
като топлинно излъчване и поглъщане на светлина, фотоелектричен ефект
и др. не могат да бъдат обяснени с вълновите свойства на светлината. За
обяснението на тези явления се използва нов, квантов подход, според
който електромагнитните вълни (в частност и светлинните) се
разглеждат като поток от много малки частици, наречени от Планк
кванти, а по-късно - фотони. Основна характеристика на квантите е
енергията, която според хипотезата на Планк се определя от следната
формула: Е = hf = hc/λ (1), където h = 6,63.10-34 J.s е константата на
Планк, а f, c u λ са честотата, скоростта и дължината на вълната на
електромагнитните вълни.
1. Топлинно излъчване – закони на Стефан-Болцман и Вин
Всяко тяло, което е нагрято до някаква температура, по-висока от
абсолютната нула, излъчва електромагнитни вълни. Опитът показва,
че освен да излъчват, телата имат свойството и да поглъщат попадналите
върху тях електромагнитни вълни. Общата (интегрална) излъчвателна
способност ЕТ се определя от енергията Е, която се излъчва за единица
време от единица повърхност на дадено тяло, нагрято до определена
температура Т: ЕТ = Е/(St) = P/S (2), където излъчената енергия за единица
време (Е/t) сме заместили с Р - мощността на излъчването. Тяло, което
поглъща напълно падналите върху него електромагнитни вълни, се
нарича абсолютно черно тяло. Такива тела в природата не съществуват.
Като модел за такова тяло се използва куха сфера с малък отвор и
почернена вътрешна повърхност.
Експериментално е установена зависимостта на общата излъчвателна
способност ЕТ на абсолютно черно тяло от неговата температура Т.
Тази зависимост е известна като закон на Стефан – Болцман и се
определя от следния израз: ЕТ = Р/S = σТ4 (3), където величината
σ = 5,67.10-8 W/m2K4 ce нарича константа на Стефан – Болцман. Очевидно
е, че ЕТ зависи много силно от температурата Т ( например ако Т нараства
2 пъти, ЕТ ще нарастне 24 = 16 пъти).
Топлинното излъчване на дадено тяло има непрекъснат спектър,
който включва електромагнитни вълни с дължина на вълната от λ=0 до
λ=∞. Немският физик Вин установява експериментално зависимостта
между дължината на вълната λmax, съответстваща на максималната
излъчвателна способност на абсолютно черно тяло и неговата температура
Т: λmax = b/T (4), където b е постоянна величина, наречена константа на
Вин: b = 2,9.10-3 m.K. Последната формула (4) е известна като закон на

1
Вин. Законът на Вин обяснява защо при понижаване температурата на
нагретите тела в спектъра на излъчването им се появяват дългите вълни.
Например при топене цветът на металите е почти бял, а при изстиването
им преминава постепенно в червен. На фиг.1 са показани кривите на
електромагнитното излъчване на тела, нагрети до различни температури.
От тях се вижда, че при повишаване на температурата максимумът на
излъчването се отмества към по-малките дължини на вълните.

2. Външен фотоелектричен ефект. Закони

Фотоелектричен ефект (или кратко фотоефект) – явление, при
което се отделят електрони от повърхността на даден метал при
облъчването му със светлина. Най-често явлението се наблюдава при
облъчването на метали с ултравиолетова светлина. Отделените електрони
от повърхността на метала кратко се наричат фотоелектрони. Падащите
фотони (кванти електромагнитна енергия) върху метала се поглъщат от
неговите електрони, вследствие на което електроните преодоляват
енергията на свързване (отделителната работа) за дадения метал и се
отделят от неговата повърхност.
Закони за фотоефекта:
- Броят на отделените електрони от повърхността на даден метал
при облъчването му с монохроматична светлина (λ = const) е
пропорционален на интензитета на светлината;
- Максималната кинетична енергия на отделените електрони
зависи линейно от честотата f на светлината;
- За всеки метал съществува минимална честота fmin , наречена
„червена граница“, под която фотоефект не се наблюдава ( на
минималната честота на падащия фотон съответства максимална
дължина на вълната, тъй като c = fminλmax = const );
- Отделянето на електрони започва веднага след осветяването на
метала със светлина.
Айнщайн обяснява явлението фотоефект през 1905 год. Той разглежда
светлината като малки порции електромагнитна енергия, наречени кванти
(по-късно фотони). Всеки фотон, който попада върху повърхността на
метала, предава енергията си Е на един електрон. Част от тази енергия се
2
изразходва за отделяне на електрона от метала и се нарича отделителна
работа А. Останалата енергия е максималната кинетична енергия Еkmax
на електрона след отделянето му от метала:
E = hf = hc/λ = A + Ekmax = A + mv2max/2 (5).
Горният израз е известен като уравнение на Айнщайн за фотоефекта. От
това уравнение може да се определи червената граница fmin (λmax) на
фотоефекта за даден метал. Това е тази честота (дължина на вълната)
на падащия фотон, при която максималната кинетична енергия на
отделените електрони Еkmax = 0:
E = hfmin = hc/λmax = A; fmin = A/h; λmax = hc/A (6).
Интересно е също да се определи максималната кинетична енергия на
отделените електрони. Това може да се постигне чрез прилагане на
задържащо напрежение U, което да ги спира. Когато при определена
стойност на това напрежение се спират и най-бързите фотоелектрони,
извършената работа от електричните сили ще бъде равна на максималната
кинетична енергия на отделените електрони: eU = Ekmax = mv2max /2 (7).
Така уравнението на Айнщайн може да бъде записано в още един вид:
E = hf = hc/λ = A + eU (8).
Удобна мерна единица за измерване на енергията при фотоефекта е
електронволт: 1 eV = 1,6.10-19 J (9).

Задачи:
1. Каква е енергията на фотон с дължина на вълната 663 nm?

λ = 663.10-9 = 6,63.10-7 m; търсим Е = ?; ще използваме формулата (1):

Е = hc/λ = 6,63.10-34.3.108/6,63.10-7 = 3.10-19 J;

2. Абсолютно черно тяло е нагрято до температура 2270 С. Определете

общата (интегрална ) излъчвателна способност на тялото.

Т = 273+227 = 5000 К; търсим ЕТ =?; подходящата формула за случая е (3):

ЕТ = σТ4 = 5,67.10-8.(5.102)4 = 5,67.54 = 5,67.625 = 3,54.103 W/m2;

3. Колко е λmax в спектъра на топлинното излъчване на лампа, ако

температурата на нишката на лампата е 11770 С?

Т = 1177+273 = 1450 К; търсим λmax=?; ще използваме формулата (4):

λmax = b/T = 2,9.10-3 /1,45.103 = 2.10-6 m;

4. Дължината на вълната на монохроматичната светлина, която

съответства на максимума в излъчването на абсолютно черно тяло, е 700
nm. Да се определи температурата на тялото.

3
λmax = 700.10-9 = 7.10-7 m; търсим Т = ?; подходящата формула е (4):
λmax = b/T → Т = b/max = 2,9.10-3/7.10-7 = 4143 К;

5. Каква е максималната кинетична енергия на фотоелектроните, ако

задържащото напрежение е 2V? Oпределете отделителната работа
при същата максимална кинетична енергия, ако дължината на вълната на
облъчващата светлина е 300 nm.

U = 2V; λ = 300.10-9 = 3.10-7 m; Ekmax = ? u A = ?; ще използваме формулите

(7) и (5): Ekmax = eU = 1,6.10-19.2 = 3,2.10-19 J; hc/λ = Ekmax+A;
A = hc/λ – Ekmax = 6,63.10-19 – 3,2.10-19 = 3,43.10-19 J; можем да представим
отделителната работа A в мерни единици eV (формула (9)) →
A = 3,43.10-19/1,6.10-19 = 2,14 eV;

6. Червената граница на фотоефекта за метала цезий е 663 nm. Колко е

отделителната работа за този метал?

λmax = 663.10-9 = 6,63.10-7 m; търсим A = ?; подходящата формула е (6):

А = hc/λmax = 6,63.10-34.3.108/6,63.10-7 = 3.10-19 J;

7. Цезий се осветява със светлина с дължина на вълната 331,5 nm. Да

се определи максималната кинетична енергия на фотоелектрон от
повърхността на цезия, ако отделителната работа е 5,03.10-19 J.

λ = 331,5.10-9 = 3,315.10-7m; A = 5,03.10-19 J; търсим Еkmax=?; ще приложим

формула (5): hc/λ =A+Ekmax→Ekmax= hc/λ –A = 6.10-19 –5,03.10-19 = 0,97.10-19J;

8. Oпределeте задържащото напрежение за спиране на фотоелектрони

от даден метал, ако max-та скорост на фотоелектроните е 6,7.107 cm/s.
vmax = 6,7.107.10-2 = 6,7.105 m/s; масата на електрона m = 9,1.10-31 kg; търсим
U = ?; ще използваме формулата (7): eU = mvmax2/2 →
U = mvmax2/(2e) = 9,1.10-31.(6,7)2.1010/2.1,6.10-19 = 1,28 V;

9. Фотоефектът за калия започва при облъчване със светлина с

дължина на вълната 600 nm. Ще предизвика ли фотоефект светлина с
честота 1015 Hz?

λmax = 600.10-9 = 6.10-7 m; f = 1015 Hz; първо ще определим fmin = ? и след

това ще я сравним с дадената честота; прилагаме формулата (6):
fmin= c/max= 5.1014 Hz; f = 1015  5.1014Hz; фотоефект ще се наблюдава;

10. Върху метална повърхност пада светлина с дължина на вълната

4
400 nm. Отделените фотоелектрони се спират от напрежение 1,3 V. Колко
е отделителната работа за този метал?
λ = 400.10-9 = 4.10-7 m; U = 1,3 V; търсим А =?; ще използваме формулата
(8) за уравнението на Айнщайн: Е = hc/λ = A + eU →
A = hc/λ – eU = 6,63.10-34.3.108/4.10-7 - 1,6.10-19.1,3 = 4,97.10-19 – 2,08.10-19;
A = 2,89.10-19 J; отделителната работа А в мерни единици eV ще бъде:
А = 2,89.10-19/1,6.10-19 = 1,81 eV.